да не седи наша Донка край огнище,

вкъщи само да се гуши,

а да иде, мамо, вече на школото,

да започне да се учи.

Наша Донка, мила мамо, е родена

мома умна, даровита,

та е време от школото за живота

нещо добро да научи.

Да не ходи вечер, мамо, на чешмата

на момците пълни стомни да поднася,

росни китки да им обещава,

а на болни вечер из селото

нека тя вода разнася.

Наша Донка, мила мамо,

по душа е блага, кротка, милостива,

но сърце си трябва да научи, мамо,

момците да не посмива.

Сутрин рано на чешмата да отива,

в бели менци, мамо, вода да налива,

бодра, весела, засмяна,

с чиста бяла риза, с хубава премяна,

та за пример тя да стане.

Кой я види как работи из селото,

как на всекиго помага,

да обикне и да прояви Доброто

като тая душа блага.

носи чистотата.

Радост, радост, радост,

радост за душата

носи чистотата.

Чисти бъдете като пчелите!

Чисти бъдете като цветята!

клонче на Мира.

Слиза той отгоре, слиза той,

вестител благ.

Иде вече с палмово

клонче като сияние.

Иде Мирът обещан

със неговия поглед чист.

Всички души поздравява,

всички сърца вдъхновява

с лика си благ, мил, озарен.

Радост и веселие разнася

той навред, където мине.

Иде той във ранните зори,

Слънцето когато простира

своите милващи ръце

и буди всяко семе,

всяко цветче – своите деца.

Полските цветя със аромат го посрещат.

Малките горски птички

от възторг песни пеят нему

и свежите струи

на планински изворчета тук ликуват.

Златни ниви благоговейно

класове навеждат.

Цялата Природа е храм велик.

Иде Ангел на Мира в този храм

да служи.

А стои човекът пред Светия олтар.

Огън гори там, в Свещения олтар.

И с молитва във душа

Божия вестител чака той.

Иде вече ангел на мира

със клонче палмово и жезъл.

Слиза той отгоре,

царствен и желан,

кат’ слънчева усмивка блага,

и с радост пълни сърцата ни той.

клонче на Мира.

Слиза той отгоре, слиза той,

вестител благ.

Иде вече с палмово

клонче като сияние.

Иде Мирът обещан

със неговия поглед чист.

Всички души поздравява,

всички сърца вдъхновява

с лика си благ, мил, озарен.

Радост и веселие разнася

той навред, където мине.

Иде той във ранните зори,

Слънцето когато простира

своите милващи ръце

и буди всяко семе,

всяко цветче – своите деца.

Полските цветя със аромат го посрещат.

Малките горски птички

от възторг песни пеят нему

и свежите струи

на планински изворчета тук ликуват.

Златни ниви благоговейно

класове навеждат.

Цялата Природа е храм велик.

Иде Ангел на Мира в този храм

да служи.

А стои човекът пред Светия олтар.

Огън гори там, в Свещения олтар.

И с молитва във душа

Божия вестител чака той.

Иде вече ангел на мира

със клонче палмово и жезъл.

Слиза той отгоре,

царствен и желан,

кат’ слънчева усмивка блага,

и с радост пълни сърцата ни той.

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес.

Духай, ветре, тихо духай,

тихо духай, мило гледай,

тихо духай, листе развий!

Лист развявай, цвят разтваряй,

цвят разтваряй, плод раздавай,

цвят разтваряй, плод раздавай.

Хай ди ди ди ди, да си иди.

Хай ди ди ди ди, да се учи;

да се учи, да получи,

да получи, да се учи.

Хай ди ди ди ди, да си иди,

да си иди, добро да види.

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес.

с поглед невинен, ведър, лъчист.

В скута планински родил се в зори,

трепетна радост, бодрост звучи.

Бистри струи пеят, капчици блестят. (2)

Разлива свежест, красота,

мълви за Любовта.

В сърцето на човека отеква песента. (2)

Нежни цветя край него цъфтят,

приказки чудни тихо редят.

Нимфи игриви тук танци плетат,

в губера росен стъпки трептят.

Нощем се оглеждат в извора звезди. (2)

И блика, дава той безспир.

Тъй дава Любовта.

В сърцето на човека изгрява радостта. (2)

Бог е Любов, Любов, Любов –

вечна, безгранична,

пълна със живот,

живот на Благия Божи Дух,

Дух на благостта,

Дух на святостта,

Дух на пълен мир и радост

за всяка душа, за всяка душа.

Ний ще ходим в тоя път на Светлината, (3)

в която царува Божията Любов,

Божията Любов. (3)

Тао Би Аумен, Тао Би Аумен.

Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,

Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,

Фир-фюр-фен Тао Би Аумен.

Благославяй, душе моя, Господа,

благославяй и не забравяй!

Благославяй, благославяй,

благославяй и не забравяй!

която носи свобода

за моята душа.

Кажи ми Ти Истината,

която от Любовта излиза

и от Мъдростта просиява.

Само тази Истина

носи Вечен живот и

Свобода за човешката душа.

Ще ходя в тоя път

на Истината и Живота,

Господи, Боже мой.

която носи свобода

за моята душа.

Свобода е потребна за душата,

за душата, за душата.

Тя крепи Духа,

що живота ражда.

Тя води нас към Бога,

благото на живота,

Любовта на Бога,

где мир владее

и Истината вечно грей.

Вяра светла, вяра силна!

Тя крепи Духа,

що живот носи.

Тя крепи Духа,

тя крепи Духа,

що живота ражда.

Милост, благост в мен Той всели,

в мен всели, в мен всели.

вече добре,

аз мога да дишам

вече добре.

и озари със Живота нов.

Едвам, едвам расте и зрее ми душата,

но ето веч –

вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй,

душата ми що люби и копней.

Тъй буболечката шепти

и се стреми по нанагорния път,

и пречките една след друга побеждава.

Безброй скали,

поля, долини смело преминава

и все напред

се тя към върха възвисява.

Тъй векове безброй летят

и времето я преобразява.

И тъй порасна тя: девица мила,

чиста роса,

душа красива,

творение на Бога –

разлива мир

и светла радост по света.

да бих Те слушал!

Ако бих Те слушал,

Добро щеше в мен да се прояви.

Да бих Те слушал,

да бих Те слушал!

Ако бих Те слушал,

Добро щеше в мен да се изяви.

Слушам-шам-шам,

Слушам-шам-шам, слушам.

Ти веселиш сърцето ми. (2)

смут не става.

Когато Мъдростта управлява,

редът не се нарушава.

Когато Истината грее,

плодът цъфти и зрее.