Божествен лъч, огрей ме ти.

В сърцето ми ти внеси,

в сърцето ми внеси Радост, Мир.

Пробуждам се от сън дълбок

и те зова като дете.

Аз винаги вярвам, че ти

над мене с Любов бдиш майчина.

Във сън дълбок живота не познавах.

Но дойде лъч, при мен достигна Светлината

и ме събуди със своя зов.

От житено зърно аз станах малка птичка,

в въздуха да хвъркам.

Днеска за първи път, добре пременена,

на лозена пръчка кацнах

и от сладкото грозде

за пръв път хапнах.

Колко хубав е животът,

тогава си казах.

извира изворче красиво,

то си тихо пее и сърце си лее:

„Като мене друго изворче

така красиво няма.

От моите недра

извира чиста жива вода.

Кой от мене пие,

нов живот добива,

учение обгръща

и на работа се хваща.“

аз отправям мойта молитва.

Да се освободи моето тяло

от всичките неправди,

които нося в света.

Господи, Господи, Господи,

да дойде Твоята милост

над мене, над мене!

Аз, който не зная

как да живея още, Господи!

за мене на Земята.

Тук долу – толкоз скърби,

тъй всичко пусто е без Теб

и само Ти му даваш смисъл.

Едничък Ти ме любиш,

зная, само Ти.

И аз Теб любя.

Господи, научи ме

да любя всичко живо,

туй, което Ти създал си,

и да разнасям аз навред

Твоята нежност,

Радост и Любов.

Да се науча

Теб аз да служа,

да благодаря.

тя ми е другарка блага, що добре ме учи.

Аз нося скръбта си с радост във живота –

тя ми е другарка, що ме учи.

Макар безспирно и да пъшкам,

кротко тя напред ме води.

И сладки думи ми говори

тя за сестра си Радост,

която с радост ще ме посрещне.

Трепна първи път тогаз сърцето ми

за мойта сестра Радост.

Слънце изгрява.

Всичко се буди, расте, живее

и се радва и благодари на Бога -

Пролет, пролет е дошла.

Птиченце в небето

сладко чурулика

Слънцето приветно

целий мир облива с радост и любов

Тържествува целий мир

и благодари на Бога

Пролет, пролет е дошла!

Припомням си понякога,

някъде далеч бе то.

Там Слънце нивга не залязваше

и небето – винаги лазурно,

Мир и Светлина.

Химни на Любовта

ангели безспирно пеят,

трептят, звучат в акорд

звездните вселени.

И въззема се в душата морна

вечен копнеж.

В скърби, радост, сълзи

пътят ми извежда, знам.

Духът могъщ лети

в слънчева родина.

радва се Небето в Светлина.

Семето, посято в плодна нива,

расне свято в Любовта.

Бог възраства Новия живот

в радост и мир

и цялото Небе прелива от Любов.

Припев:

Ето го, грее денят красив и свят,

и Любовта е жива благодат.

Грей, разпръсквай радост, мир и обич,

свят Божи ден.

Всеблаг, всемъдър Бог Отец

в душите милостта Си да възрасти.

Да пребъде радост,

да пребъде благост

в Новия живот блажен.

Божията воля да пребъде

свята в този ден благословен.

Слънчевото ято Бога благославя и зари,

Божията слава новия свещен Живот

да озари.

Целият всемир е Светлина и Светлината

извор е на радост, сила и живот.

Припев:

Ето го, грее денят ...

запяват слънчеви лъчи.

От изворите на живота

обилно радостта струи.

И в тоя час, тържествен час на утрото,

цялата Природа пей.

Към върховете озарени

политат нашите души.

Когато се денят пробужда,

долавяме небесен зов –

вълнува ни и вдъхновява

за светъл и красив живот.

Ще дойде той след бурите, борбите.

Земята ще залее мир.

Могъща сила е Доброто,

ний вярваме – ще победи.

дивна красота и мир,

слънце за човешките души

носи свята Любовта безспир. (2)

Благ живот струи

в топли слънчеви лъчи

и душите славят в Светлина

благия Отец на Любовта. (2)

Всичко е Любов,

радост, сила и живот.

Свята Божия виделина

озарява тази красота. (2)

А Земята бе пуста и неустроена.

Нямаше ред по нея.

И тъмнина бе върху бездната,

и Дух Божий се носеше

над водите на живота.

И рече Бог:

„Да дойде красивата Виделина!“

И тя се яви във своята светлина.

И видя Бог, че тя бе Добро.

И Бог раздели светлината от тъмнината.

И нарече Бог светлината ден,

а тъмнината нощ.

И стана вечер, и стана утро, Първи ден.

„Да бъде простор сред водите!“

И направи Бог простора, и раздели Бог

водата над простора от водата под простора.

И стана така.

И нарече Бог простора небе.

И стана вечер, и стана утро, Втори ден.

„Да се събере водата под небето!“

И стана така.

И яви се сушата.

И нарече я Бог земя.

И събраната вода нарече море.

И рече Бог, и израсна свежа трева

със семена според вида си

и дърво със плодове според вида си.

И видя Бог, че всичко бе Добро.

И стана вечер, и стана утро, Трети ден.

„Да грейнат светила на небесния свод!“

И стана така.

И направи Бог две светила:

голямото да владей деня,

а малкото – нощта.

И направи Бог,

че грейнаха звезди на небесния простор.

И видя Бог, че всичко бе Добро.

И стана вечер, и стана утро,

Ден четвърти.

във водата риби и морски чудовища

и птици да хвъркат над земята

по небесния простор,

всички според вида си.“

И стана така.

И видя Бог, че всичко бе Добро.

И благослови ги Бог.

И стана вечер, и стана утро, Пети ден.

животни и зверове според видовете им.“

И стана така.

И видя Бог, че всичко бе Добро.

И рече Бог, и създаде человека.

Сам го създаде по Своя образ и подобие.

И благослови го

да владее всичко живо по Земята,

да обича и закриля всички твари

във водата, по земята и въздуха.

И рече Бог: „Давам тревата със семената й

и дървото със плодовете си за храна

на человека.“

И рече Бог: „Давам и на земните зверове,

и на въздушните птици, и всичко,

що пълзи по земята

и има живот, и човек да не посяга на живота им.“

И видя Бог, че всичко, що направи,

бе Добро.

И стана вечер, и стана утро, Шести ден.

и всичкото множество същества във тях.

И благослови Бог Седмия ден

и го освети,

защото във него си почина

от всичките си дела.

И видя Бог, че всичко, що направи,

бе Добро!

Аум! Аум! Аумен!

Туси Бахар. Вену сенет.

Туси Бахар, Вену Бахар

Сали мусенет.

Вену ил биют.

Биют, Биют, Биют.

Биотна Амрихална.

Амерун, Шемерун.

Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар.

Бихар, Ил Бихар.

Ил мезун.

Вею, Вею, Вею,

Тао Би Ом,

Ом, Биют,

Вею, Вею, Вею.

във моята душа.

Да се слави Името Божие!

Будиш. Изгрява Божието Слънце

в мен, във сърцето.

Да дойде Царството Божие!

Буди. Изгрява Слънцето на моя дух.

Да бъде Волята Божия!

Будим. Изгрява Слънцето

на нашите ангели.

Да се въдвори Царството на Отца Нашего на светлините!

Будите. Изгрява Слънцето на Великия Господ на мира във нашите души.

Да обнови нашата душа със Своята сила!

Будят. Изгрява Слънцето на всички слънца на нашите духове.

Да ни даде Господ живот, здраве и свобода!

Който Си ми говорил в миналото.

Вярвам във Тебе, Господи,

Който ми говориш сега.

Вярвам във Тебе, Господи,

Който ще ми говориш в бъдещето.

Да се слави Името Ти

и във Твоята слава да живеем ние.

Да се въдвори Царството Ти,

и ние да участваме в Твоята радост.

Да бъде Волята Ти,

както на Небето горе,

така и долу на Земята.

И ние да работим с Тебе наедно.

Амин! Така да бъде.

душа ми разшири

и изпълни сърцето ми с лъчи.

От дълбоки глъбини

повдигна Духа ми във висини

на крилата си благословени,

от Божия поглед озарени, озарени,

от Божия поглед озарени.

Любов ме озари,

Любов ме озари –

душа ми разшири,

душа ми освети,

душа ми разшири,

душа ми освети,

Духа ми укрепи

и благост в мен всели. (3)