Числата, за които искам да кажа няколко бегли думи в началото на настоящето изложение, са образи и отпечатъци на идеи, символи на истини, които лежат в основанието на битието. Те са, същевременно, и ключове на много тайни, които отвеждат дори в „светая светих” на великия световен живот. С тълмежа на числата са се занимавали още в дълбоките старини на света. Всякога е имало мислещи умове, които са искали да проникнат в тайните на тоя океан от живот, който ни заобикаля и да извадят оттам драгоценните бисери на някои истини, от блясъците на които се осветлява нашия път в мрачината. Ние живеем, все още, в една дълбока неизвестност и без тия умове, озарени от високо вдъхновение, ние бихме преминали живота си без всякаква надежда.

В най-дълбоките дипли на миналото, стоят спомените за тия, които са работили в символиката и в тълкуване писанията. Още древните култури на Китай, Халдея, Стара Гърция и Рим, както и по-после средновековието, са имали символика на числата, най-ярки знаци за която е оставил Питагор, в съзнанието на който е прозвъняла блажено хармонията на световете.

Науката за числата у Питагора е някак непосредствено свързана с музиката. В една малка философско-музикална студия, излязла у нас през 1939 година, Андрей Андреев, запознат добре с тоя въпрос, дава твърде ценни и оригинални сведения относно Питагорейското схващане на числовата хармония във връзка с музиката. Според това схващане, между тон и число има някакво неразривно единство. В същност, учението, наречено учение за хармонията на сферите, върху което се изказват Плутарх, Платон, Аристотел и Питагор, иде от по-далеко. Преди да се яви в Гърция, то е живяло във великите и недостъпни за всекиго школи за посветените на Египет и Вавилон. Едва в VI век до Хр., в Гърция то бива поставено на числова научна основа от Питагора.

Питагор е роден на остров Самос, 580 год. преди Христа. Той е бил запознат с математиката, астрологията и другите науки на древността - Египет и Вавилон. Той е имал прочута школа в Южна Италия, а после пренесена в Гърция, която се наричала Питагорейска школа. За Питагора са писали Диоген, Лаерций, Аристоксен, Ямблих и Порфирий, а за философията му става дума от Сократа, Платона и Аристотеля.

Ето някалко места от брошурата на Андрей Андреев „Питагор и учението му за хармонията на сферите”:

Учениците на Питагор, питагорейците, поддържали като основа на своите размишления при анализа на музикалните прояви численото отношение, математичните построения.

Питагор учил, че земята е кълбо, а също и център на вселената. Той първи я нарекъл космос. Питагор разглежда земята и другите небесни тела като закономерни стройни единици, подчинени на законите на числата и хармонията. Той е повлиян от ученията на Анаксимандър и Анаксимен - учения, разглеждащи тия въпроси чрез светогледа на стария Изток.

Питагор смятал музиката като съставна част от закономерните движения на всемира. Той тълкувал голямата й сила още и като силно възпитателно средство, като средство за развитие на ума, укротяване на страстите, облагородяване на душата, характера и др.

У Питагор не може да се отрече ред безусловно положителни постижения: мисълта да се измери височината на тона от звучащата струна, акустическите свойства на музикалните елементи и др.

Като основа на своите размишления, питагорейците приемали разума. „Строгият Питагор, казва Плутарх, отхвърлял присъствието на чувството при предаването или при разбирането на дадена музикална пиеса. Той казвал, че това божествено изкуство, музиката, трябва да се приеме от разума и според математическата хармония, хармонията, подчинена, на числата”. „Но, допълва Платон, Питагор знаел, че всичко в душата не е разум, и затова препоръчвал музиката и като помощница в философските размишления и другар в живота на всекиго”.

Според Аристоксен, достойнството на музиката ще оцени слухът, а мисловните способности трябва да определят съотношенията на възприетите явления тогава когато Питагор говори за точност в математическите съотношения между интервалите. Консонансът е интервал, казвали питагорейците, в основата на който лежи най-простото за слуха съзвучие. „Консонансът е най-приятното за слуха съзвучие, възразявали последователите на Аристоксен.” И по-нататък:

Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор продължили учението му за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, си е представял, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лае и Хипаз направили много опити със струни, различни по дължина, с спъване различни тежести на тях. Платон, последовател на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство - музиката. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени , на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа”. Плутарх доизяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията”.

Като резултат на всичко това, по Питагор и др., се явява едно благозвучие между небесните тела, наречено музика или хармония на сферите. „Тая хармония, казва Питагор, е дивна, съвършена и божествена музика за чистите души”.

Ще оставим за известно време, какво са знаели и какво са оставили за символиката на числата мислители от древността като Питагор и други. Да се сродим със собствените си усещания и идеи, които ни внушават числата и геометричните елементи, като, преди всичко, кажем няколко думи за символиката.

И до днешен ден ще срещнете хора, които са противници на символизма. Разбира се, има различни видове символика, но има натури, които по начало са й чужди и протестират срещу нея, като забравят, че ние сме потопени в един свят, в който всичко е символика. Символи са думите, с които си служим, символи са нашите поздрави, маниерите в катадневното ни битие, символи са названията на дните, месеците, годините и циклите. Символ е цялото богослужение на всички религии и цялата наша битова, национална и общочовешка традиция. Ние приемаме тия символи, но сме крайно предпазливи, когато трябва да приемем една символика, която ни разкрива дълбоката мъдрост на вселенския живот, мъдрост, така добре разбрана някога от древните и приета от всеки, който има пробудена душа и малко поне зрящи очи. Но това е някак в реда на нещата. Хората са крайно консервативни и плашливи, когато трябва да допуснат в съзнанието си известни истини, които имат отношение не към материята, а към духа.

Символика на числата

Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.

Едното е творческото начало, мъжкият първичен принцип, непроявен още потенциално, могъщ, не-открил още другия полюс, чрез който се самоутвърждава като участник в живота и развитието. Човечеството е трябвало да изживее дълги векове сред миражите на множеството, докато един от посветените е изрекъл, че Бог е Един.

Едното е могъщо, величаво, като възправения горд връх на планината, обвит със студеното и нямо величие на небесата, които го утвърждават. Бог е Един, Духът е Един, Христос е Един

В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

Преди да се роди светът, той е бил в непроявеното единство на Бога.

В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.

Какво изразява това ново число? Две е опозиция. То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото. Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две. Ако между двама хора не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две.

Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение.

Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот,,

Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”.

Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея. В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин. Мястото на човека в стълбата на еволюцията е на синура между светлината и тъмнината. Много от символите на древността, показват това. Човек е същество на контрастите и противоречията. Без контрастите и противоречията, не можем да познаем истината. Ние никога не бихме могли да познаем доброто, ако злото не го контрастираше.

Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.

Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство. Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота.

Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.

Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие. Триъгълникът е първият затворен полигон, който крие много съществени геометрични закони и много тайни. В построяването на човешкото лице той е взел голямо участие. Ще бъде много специално, ако в настоящето изложение дадем сведения, от какви геометрични фигури се състои човешкото лице и кое лице се счита за съвършено.

Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?

Числото четири се нарича още квадрат или кръст. То е прието като число на борба и изпитание. То е чистилището на душата и огънят, през който трябва да мине всяко същество, за да заслужи своето достойно място във вечния живот. Христос прие истинското си величие, след като прие четворката - кръстът на страданието, за да стане път, истина и живот. Древните езотерични науки, сочат четворката (квадрата) като символ на борба, а като аспект между небесните светила в астрологията, квадратът има същото значение. Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина. И природните духове, според преданията, са четири: саламандри, ундини, силфи и гноми. Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”.

Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек.

Пет - това е, следователно, числото на човека, който ходи. Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда. Символ на еволюцията на човека от нашата пета раса (тука думата раса е употребена не в биологичния смисъл, а като епоха в развитието на човешкия род) е тая петолъчна звезда.

Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек. Числото пет е число на свободата. То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата). За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет, едва когато той е бил запознат с нещо от наследието на средновековното тайноведство.

Числото шест е число, което е съставено от две тройки. Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата. Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена. Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път. Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата.

Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена.

Числото седем е познато като свещено число между числата. В древно - индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама. Седем са считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.

За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи.

За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него

.

Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем.

Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала - наука за Бога, вселената и човека, тора - наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата.

В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение - когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон - при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция - при ъгъл 180°.

В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз - на Луната, Сердолик - Меркурий, Изумруд - Венера, Рубин - Марс, Сапфир - Юпитер и Обсидий - Сатурн.

Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.

И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим.

Числото осем, е третата степен на числото две. То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности. Осмият знак от колелото на Зодиака е Скорпион - знакът на смъртта. Осем, това е числото на силните, които живеят съзнателно, както в видимия веществен, така и в невидимия свят. То е число на посветените в мистериите на живота и смъртта. Осем е мистичен знак и число, което управлява и тайната на пола.

Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа. Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт ние разбираме напускане на една действителност и преминаване в друга.

Числото девет е последното число - знак в редицата на първоначалните числа. То е магическо число и е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване. С числото девет са си служили древните маги. То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата.

И другите числа - двузначни, тризначни н многозначни, имат своята символика, но в общи линии тя е преповторение към същностите на основните числа, които в едри линии изложихме по-горе.

Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прахолинка, от които не може да се отнеме нито прахолинка. Всички неща, които се произшедствяват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се анулират. Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се анулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница анулира разходната, така и тука, в процесите на физическото и духовно битие, всяко нещо се балансира и анулира в общото уравнение с своята противоположност. Енергия с работа, вещество с вещество, зло с добро, като от всички тия многочислени процеси, остава само опитът за душите, преминали великата школа на живота. Нулата, за тоя който разбира дълбокия смисъл на символиката, изразява и един завършен процес в света.

Привършвайки в общи линии това, което можехме да кажем за символиката на простите числа от естествения ред, ние можем да преминем в една друга област, където числата, изразени в геометрични величини, служат като основа за създаване хармонията, по чиито закони невидимите градивни силя, устройват формите на живота.

106.... Дейността на Михаил надминава рамките на това сбито изложение. Неговите похвати на работа, влияние и въздействие са многобройни. Делата и заслугите му надхвърлят границите на всеки животопис, а книгите му могат само да се изброят.

Той е писал много. В Малта се пазят по няколко екземпляра от неговите книги, подвързани с желязо и кожа. За своите двама презвитери у Липиска той написва 225 листа, съставящи Книга на Означенията , дето излага развитието на древната глифика, като дири паралел между богомилските ключове на Таро и старите свещени начертания на Червената Земя. Тази книга е несравнима по великолепие и синтез и по дълбоко разучаване на символистичния език..

Най-напред там се излагат 22-та аркана на атлантското Таро в египетската му редакция; после - атлантското Таро, днес известно под името "Мексикански ключове"; след това - кабалистичното Таро на есеите, а най-после - богомилското.

Тук аз ще изброя, само по названия, тези ключове, както ги даде Михаил Унгарец....

БОГОМИЛСКО ТАРО

1. МЕЧ - впит в затворена книга, запечатана със седем печата;

2. ЧАША - с вино, до нея хляб, две празни амфори, свитък и женска отрязана ръка;

3. МЪЛНИЯ - събаря една кула, на нея човек с три рога, държащ 2 скрижали;

4. ВЕЗНИ - четиристранен храм, с везни на купола, ограден с ров, лоза край вратите;

5. РЪКА - разгъната, с пет рани на дланта, раните - змии, на пръстите - пръстени;

6. ПЕЧАТ - лилия, бяла драперия и двама младоженци с венци;

7. ТАЙНА - затворена врата, кипариси, змей пази вратата, двама отиват към нея с ключове в ръка;

8. МОМА - с венец от слънчогледи, държи пентакъл и две разтворени книги;

9. САТАНАИЛ - с три зърна в ръка, с чаша и мълния из нея;

10. РОВ - в него - вода, змии, риби и пет човешки глави;

11. БЛИЗНАЦИ - единият държи триъгълник, другият - квадрат;

12. СЪВЕТ - трима забулени старци и пещера със сталактити отгоре и отдолу;

13. СМЪРТ - хубава жена с коса и вдигната туника държи в другата си ръка паметен стълб;

14. СЪКРОВИЩЕ - в атакор се сгрява лекарство от метали;

15. ПОБЕДА - две риби и един кръст;

16. СЛЕДИ - Млечният път, звездите и стъпки по небето;

17. ДОМ - затворена къща гори, ангели сипят цветя;

18. ИЗМАМЕНАТА - жена стои с разкъсани дрехи, държи счупена стомна;

19. ПЕТЕЛЪТ - със седем златни яйца;

20. ДИМ - от три комина, над тях бухали;

21. ПРАЗНИК - езеро с лилии;

22. МОЛИТВА - три пламъка с три змея и три бича.....

196. Остава да се спомене още един от богомилските апостоли, за да се създаде пълната картина на оная първа епоха: Симеон Антипа, епископ Краковски, работил заедно с Петър Осоговски.Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, дето придружава Боян и Богомил....

Нему Малта държи многобройни копия на книги - богомилски творения. В Малта се пазят ключове на Венецианското, Богомилското и Египетското Таро, рязани върху мед и красени със сребро и бисер. Те образуват 88 плочи...

633. Вън от спор лежи фактът, че Богомилската символика стига в Ключовете на Таро своя истински апогей. Когато говорих за Михаил Унгарец, аз изложих неговите четири групи Таро, а сега накратко трябва да анализирам главно четвъртатат група - Големите Лами на Богомилското Таро.

634. Тези Лами образуват 21 таблици и една синтезираща - всичко 22. Богомилското Таро резюмира с тия 22 плочи цялата доктрина за Бога, Света и Човека - всичко, което е необходимо да знае посветеният.

635. Не е било признак на суетен лукс навикът на посветените в древността, да носят пояс от металните плочи , върху които са гравирани Ламите на Таро.

636. Ключовете на Таро се намират най-напред по основния алфабетен ключ, който дадох в предишните страници. Двадесет и двете основни букви отговарят съответствено на 22-та ключа по цифрена стойност, по значение и по символизация. Затова, преди ученикът да е усвоил специалните уяснения на всеки ключ, необходимо е да разучи тия ключове по споменатия алфабетен ключ.

637. I КЛЮЧ - МЕЧ

Ти стоиш изправен пред първата Тайна на Творчеството. Ти си готов - и чакаш да проговорят небесата.

В предверието на Първото Могъщество ти ще видиш Меча, който слива Действащото със Страдащото.

Пред тебе има затворена книга, запечатана със седем печата. Аркан след Аркан ти трябва да разбулиш и печатите ще паднат един след друг.

В Първия час на Денонощието ти трябва да овладееш Меча, да го издигнеш и да пронижеш Книгата с него.

Тогава, ако си силен да сториш това, седемте печата ще паднат отведнъж.

Когато жадно разтвориш книгата на Тайните, за да прочетеш онова, което векове си мечтал по скъдните пътеки на своето търсене, ти учудено ще видиш, че книгата е празна. Бели листа разгръщат пръстите ти и няма руни, начертания или знаци по тия листа.

638. II КЛЮЧ - ЧАША

Но ти ще съумееш да прочетеш Книгата: тя е бяла, защото ти си сляп и си свикнал да виждаш само отражение.

На олтара стои Чаша с Вино: Кръв е това Вино - и тази Кръв ти е давала живот до днес.Вземи и пий! -"Пийте от нея всички, защото това е Кръвта ми, проливана за вас до оставяне на греховете."

Две Празни Амфори стоят пред Олтара: едната е бяла, а другата - червена. Не си измивай ръцете с кръвта на кого да било, не хвърляй капките от кръвта и трохите от плътта в тия Амфори. Размисли за какво са сложени там.

Ти не разбираш?

Не виждаш ли свитъка, сложен на Престола, Свитък, написан отвътре със странни писмена. Не разбираш ли ти , учителю на писмената? Разчети - и ще разбереш Тайната на Двете Амфори.

Погледни тази отрязана женска ръка, от която капе кръв в Бялата Амхора. Виж още медния пръстен, снет от тая ръка и сложен в Червената Амфора.

Коя е Жената? Де е Жената? У тебе ли е Жената? Защо си отрязал Лявата й Ръка?

И защо си извадил пръстена на Вечно Съпружество, когато си убил Жената?

Виж и си спомни.

640. III КЛЮЧ - МЪЛНИЯ

И в Третия ден ти ще вземеш Пръстена да го сложиш на показалеца на Десната си Ръка и ще влезеш в Адитума.

Когато някой склопи очите ти и твоите Уши доловят шествието на Вечните Води, Мълнията ще разпори твоето същество - и Черковната Завеса ще се скъса. Защото Верните трябва да съзерцават през дирите на твоята смърт Олтарното Чудо.

Ти ще умреш тогава. И тиха ще бъде твоята смърт. Като плавно Духане на Вятър ще навлезе Страшното в тебе, като спирално движение на Вятър, а ти не го знаеш отде иде и накъде отива.

И ще видиш Кулата на Бетсемес, величествено сградена, да се руши от Триезичната Мълния, да се събира кат по кат, и руини ще отбележат мястото й.

И Законника ще видят Очите ти на върха на Кулата - Законника с трите Рога : бял, червен и златен между тях. И Двата Скрижала ще паднат от ръцете му, а той ще се изгуби.

641. Приближи, приближи без срах и прочети скрижалите:

Първа Заповед : Аз съ Едно. Не отвръщай Уста от Жилото, нито Ухо от Мълнията, нито Око от Стрелата. Убивай иноплеменниците и не се плаши от Морето на Кръвта. АЗЪ ЕСМЬ СЫЙ.

Втора Заповед: Не се поклаяй на Небето или на Земята, на Морето или на Бездната. Не дърпай Ръката си от Лина, нито Крака си от Косера, нито Главата си от Брадвата. Изгони бедствията на Пустинята и издигни Медната Змия.

Трета Заповед: Не споменавай никое от десетте Божии имена всуе, защото клетва иска от тебе Вечният, а не Проклятие. Не откривай Скинията на Бащата, за да узнаваш Тайните на Божественото Родителство.

Вземи Маната и Живата Вода - и Отмъщение на Кръв въздай пред Господа. Четвърта Заповед: Помни ден на Съботата, когато се губи синура между Небе и Земя, Море и Бездна. Скиния, Кивот и Скрижали създай в съботния ден.

Пета заповед: Въздавай Култ на Бащата и Майката, за да не умреш вовеки.

Шеста Заповед: Не допирай Меча до Чашата.

Седма заповед: Не върши Многоплодство, ни Безплодство, ни Кръвосмешение. Това тройно деяние ще ти разкрие Закона на Обоготворяването и Змията ще се изправи пред тебе в Четвъртия Ден.

Осма заповед: Не отнемай Меча от Чашата.

Девета Заповед : Не чети обратно словата на Мъдростта и се пази от Дверите на Обетованата Земя.

Десета Заповед: Не желай скиптър, корона и багреница, ако си първороден.

Пристъпи без страх и чети, защото Скрижалите ще ти бъдат отнети.

642. IV КЛЮЧ - ВЕЗНИ

Погледни нагоре: върху източната стена на Олтара има изписан Храм.

Храмът е Четиристранен, от бял камък. Покрит е с кръгъл ,сферичен купол от злато. А над купола има Везни.

Ти идеш при мене - говори Гласът на Вътрешния Господар - ти идеш при Мене. Научи ли Четиригранната Пирамида на Вятъра, Кръстовидния Меч на бурния Огън и Двойните Къпони на Мълнията?

Ти идеш при мене - говори гласът на Първия Хиерофант - ти идеш при мене. Узна ли Двойното Сплитане на Аспид и Базилиск? И можеш ли да стъпиш с пета върху средоточието на това Кръстно Сплитане и ди настъпиш Лъв по Челото и Змия - по тила?

Ти идеш при мене - говори гласът на Вечния Проницател - ти идещ при Мене. С Ров е оградена Скинията ми : имаш ли Свещената Среброкована Лодка? И как ще минеш без нея, безумецо? Препасани ли са чреслата ти с Пояса на Левит - и как ще удържиш победа в борбата с Бога среднощ?

643. Ти идеш при мене - говори гласът на Страшния Съдник - ти идеш при мене. Лози се вият около вратите и ако твоята Кръв не се обърне на Вино, Змии ще станат лозите Господни - и твоята кръв на Вино ще се обърне, изсмукана от Змийските Лози. Как ще влезеш без Хитон на брачния пир на Господаря?

Ти слушаш това, защо мълчиш? Ако езикът ти прилепне - навеки ще занемееш. Не си ли чувал, че Молитвата онемява човека, и, когато Синът на Пустинята слезе, Ръвът ще реве в Пътеките Господни. Погледни нагоре : дните на твоето постигане ще се свършат и ще тъгуваш по тия дни векове - изгубените непрочетени слова.

Дважди не се говори.

644. V КЛЮЧ - РЪКА

Ти ще видиш върху подножието на Олтара изписана Ръка.

Разгънати са петте пръста на Ръката и пръстени ги украсяват. На палеца стои брилянт, на показалеца - сапфир, на средния - рубин, на присредния - ахат, на малкия - изумруд.

Погледни дланта на Ръката : 7 рани има там - от нож, от изгаряне с огън, от изгаряне със сулфур, от змийско жило, от Скорпион, от ухапване на женска уста и от медна стрела.

От седемте рани Седем змии пълзят и смучат кръвта на Ръката.

Тази Ръка е твоя.

644. VI КЛЮЧ - ПЕЧАТ

В Полунощ над тебе ще изгрее Соломоновата Звезда, сине мой:

Звездата изгрява над Пещерата - и 12 влъхви ще търсят в Мрак пътеката към тебе.

Шестлистна Лилия ще израстне при входа на Пещерата, шест Ангела ще прикриват трепетно с Бяла Драперия Входа, за да не види външен Тайнството на Второто Раждане.

Ирод ще изпрати Воини да те погубят - и Херувим с Пламенен Меч ще пази Входа, дето почива детето.

Но ето - младоженци празнуват своята първа нащ в Пещерата: Мечът и Чашата се сливат, за да дадат Кръста и Слънчевия Кръг.

Аз те виждам Младоженец на Невестата на Чистотата - и пази да не оскверниш с похот Ложето на Първобрачието.

Защото съсипни ще пожънеш и Скорпион ще бъди твоята Корист.

646. VII КЛЮЧ - ТАЙНА

Вратата е затворена. Змей, свит на пръстен , пази входа. Аканти се вият на прага. Кипариси засенчват пътеката към вратите.

Двама Неизвестни отиват със смела стъпка към тия врати, защото имат ключовете.

Но Единият ще умре на прага, а Другият ще влезе. Ти искаш разкриване?

Нима не прочете, че това е вратата на Тайната?

647. VIII КЛЮЧ - МОМА

На Лявата Стена на Олтара има изписана Мома. Момата е гола. На главата има Венец от Слънчоглед, а Ръцете й държат по два Пентакла и по една Разтворена Книга.

Момата държи в Лявата си Ръка пентакъла на Фалуса и пентакъла на Ктеиса. В десната - пентакъла на Гроздето и пентакъла на Пшеницата.

В Лявата си Ръка държи Книгата на Присъдата, а в Десната - Книгата на Живота.

Ти не я познаваш?

Подножието й са облаците на Небето, над нея греят дванадесет звезди, отляво е Луната, отдясно -Слънцето.

Ти не я познаваш?

Цял ден, но безразлично, ти дълго ще летиш, устремен към нея - и не ще познаваш, че това безразличие ти дава криле и сила.

И, някой ден, ти ще познаеш Момата.

648. IХ КЛЮЧ - САТАНАИЛ

На десната страна на Олтара стои изписан Сатанаил. Той държи в Дясната си Ръка Трите Зърна , а в Лявата - Чаша с Мълния, която прелива от нея.

Трите Зърна са: Лавър, Фига и Маслина. Те са родили Тристволовото Дърво на Първичните Форми. Трите Зърна са родили в Едема на Посвещението Дървото на Познанието, Дървото на Живота и Дървото на Жертвата.

Върху Кръстното Дърво се преплитат и трите дървета : Дървото на Познанието дава отвесния ствол, Дървото на Живота - Водоравния, а Кръстното Дърво - Присъдния надпис и Подстваката.

Пълна е с мълния Чашата, прелива Чашата на Сатанаил: пази се от робството на Вавилон, ти, който доброволно напусна Робството на Египет.

Ти напусна Тайната, за да приемеш Блудодеянието - Смърт е твоята участ.

Бди в Деня на Равнаденствието - да не би в твоето сърце да прелее мълнията му и пламъка да кипне по жилите ти.

Божи противник ще бъдеш наречен ти.

Пръв си слезнал от Небето на Земята, последен ще напуснеш Земята: ти ще притвориш Вратите на Тайната.

649. Х КЛЮЧ - РОВ

Ров огражда Храма - ти чу - из Рова има Вода. Ти стоиш на Прага на Предела. Властелинът на Предела не допуска никого там.

Вода има в Рова. Вода, която отразява Небето, Слънцето , Луната и Звездите.

Пет Змии, пет Риби и пет човешки глави плуват из Рова.

Ти стоиш на прага на Петия Ден : в Петия Ден са съградени Рибите.

Две Риби плуват живи : Бялата и Червената.

Две Риби мъртви се носят из Рова : Рибата, която храни Изтока и Рибата, която храни Запада.

Едната Риба е налапана от Змия : Рибата на Предела.

Две Змии се носят, сгърчени на тежки пръстени : Черната и Жълтата Змия. Две Змии се носят изпънати като права черта : Змията , която пои Севера , и Змията, която пои Юга.

Едната Змия е налапала Риба : Змията на Отплатата, която разделя Средостението на Къпоните върху Храма.

Пет Човешки Глави плуват мъртви със склопени очи и с посинели лица:

Ангелът на Египет, Ангелът на Вавилон, Ангелът на Изгубените и Ангелът на Неизвестните.

Косите им са Змии, Скорпиони и Пшенични Класове. А в устата им има Гроздове, Бръшлян и Свитъци.

Де беше ти, кога съграждаше Сина Божи Петия Храм на Първото Небе?

Ти не ще минеш Предела.

650. ХI Ключ - БЛИЗНАЦИ

Двама Близнаци роди Земята: Единият е Чернокос, Другият - Червенокос.

Единият държи Триъгълник, Другият - Квадрат.

Над Единия виси Меч, над другия - Вериги.

Единият се казва Мъст.

Другият - Разорение.

Ти ще минеш между тях, ще внижеш Меча в гърдите на Единия и ще сложиш Оковите на врата на Другия.

Ще вземеш Триъгълника от ръцете на Единия, квадрата от ръцете на Другия.

Защото, за да отвориш вратите, трябва да имаш ключа на Седморката.

И ще минеш.

Твое ще бъде Небето, Земята и Бездните, ако ги изходиш.

651. ХII Ключ - СЪВЕТ

Ако слезеш от Адитума в Подземието, ти ще видиш Пещера, пълна с Мрак.

Трима забулени старци има вътре. Те образуват Съвет.

Пещерата е покрита отгоре и отдолу със сталактити и сталагмити.

Пред Пещерата стоят на стража Два Лъва. Единият Лъв държи в устата си Свитък, другият - Човешка Ръка.

Змия пълзи между тях по пътеката.

Не влизай вътре!

652. ХIII Ключ - СМЪРТ

Ако влезеш, погледни по-рано онова, що има написано по стената на Подземието.

Ти ще видиш една хубава Жена, зряла по тяло и душа, която държи в лявата си ръка Косер, а с дясната си вдига Туниката.

Ти ще забележиш, че под Туниката се ясно вижда вместо Ктеис - Образът на Луната в Първа Четвърт.

В същата ръка Жената държи Паметен Стълб - Обелиск с четири Стени, свършващи горе като четиристенна пирамида.

Замисли се!

Ти трябва да я приемеш, ако искаш онова, което се говори в Троичния Съвет.

653. ХIV Ключ - СЪКРОВИЩЕ

Когато ти ме запита може ли да се победи смъртта, аз си спомних онова, което видях изобразено на Западната стена на Храма.

В един яйцевиден Атанор (Гърнило) кипеше сплав от метали, подгряван на пламъка с 13 езика. То е Еликсир на Вечен Живот и който го пие - не умира.

Разучи пътеките, качествата и признаците на седемте Метала, на тринадесетте Тинктури и на 72 Амалгами.

Когато Великото Дело бъде привършено, ти ще стигнеш безсмъртие.

655. ХVI Ключ - СЛЕДИ

След като Великото Дело бъде свършено, а Победата - спечелена, погледни Небето - Млечния Път със своите 6 фигури, 18 Велики Съзвездия, (Зодиакът, Орион, Южния Кръст, Голямата и Малка Мечка, Волопас, Лебед и Голямата Хидла) и четирите Триъгълника на земната Светлина образуват една странна Фигура - разбери я - и тя ще ти каже ясно, що трябва да сториш сега.

Това е основата, върху която е съградена истинската Тайна : Стъпките по Небето на Сатанаила образуват една дума.

Тази Дума е Тайна на Тайните и тя дава последния Ключ.

656. ХVII Ключ - ДОМ

Когато отгатнеш Тайната на Тайните и извършиш онова, скритото, което "насаме от себе си " трябва да извършиш, - Ето какво ще станеш ти: Затворен Дом, отдаден на Разрушение, подпален от четири страни, пламнал в гнева на Четирите Стихии. Но над този Дом седем Ангели сипят цветя.

Ето тези седем цветя : Алое, Мандрагора, Огнецветник, Лилия, Имел, Кориандър и Касия.

657.ХVIII Ключ - ИЗМАМЕНАТА

Ще погледнеш света тогава с неговото великолепие и суета, и ето как ще видиш света тогава:

Овдовяла жена , която води осем сирака подир себе си, връща се от Извора, а Изворът е пресъхнал; тя е наляла вода ат някой Поток на Пътя, но Стомната се е счупила.

Разбойници са нападнали Жената, разкъсали са дрехите й, нанесли са 8 рани по тялото й и са я насилили.

Тези рани са: на Челото, на Лявата Буза, на Дясното Рамо, на Лявата Гръд, на Дясното Коляно, на Лявото Подколение, на Утробата й и на Дясното Стъпало.

Тази Жена довчера беше твоя жена.

От днес ти принадлежиш на Сфинкса.

658. ХIХ Ключ - ПЕТЕЛЪТ

Ето този Сфинкс:

Той има вид на Петел : краката му са крака на кукувица, опашката - на глухар, крилете на лебед, кълвунът на гъска. Но на главата му има гребен, а под кълвуна му - висулки.

Той има седем Златни Яйца. И ето имената им: Обръщане, Мелничен Камък, Съюз, Мъгла, Посох, Сандали и Мираж.

Над Петела стоят наредени Дванадесетте Зодиакални Дома, а под него - Дванадесетте Часа.

Името му е - Феникс.

659. ХХ Ключ - ДИМ

Три Комина се издигат в Нощта - тройният Излаз от Адското Гърнило. Три Хемафродита - Титани седят при тройната наковалня и коват формите.

Първият плави Метали, Вторият - Лава, Третият - Лъчи.

Първият има Чук и вид на Меч, Вторият - вид на Човешка длан, Третият - вид на Фалус.

На Трите Комина три Бухала стоят.

Първият говори за Звездите, Вторият - за Водата, Третият - за Сянката на животните.

През Мрака летят Прилепи и девет Призрака минават бавно: те носят в ръцете си девет различни неща: Окови, Камбана, Череп, Съдина, Език, Кожа, Седло, Махмуз и Савана.

Ти не ги познаваш.

Ти си ги забравил вече.

660. ХХI Ключ - ПРАЗНИК

Празник на Душите: Езеро без край - Лилии без край цъфтят върху Водите.Отражение на Шесторката, която се разпада на две, за да синтезира 21 листа на Книгата на Живота.

661. ХХII Ключ - МОЛИТВА

Погледни, за да видиш за пръв и сетен път онова, което е достатъчно да знаеш, но само ако го знаеш добре : Три Пламъка, Три Бича, Три Змеи.

Новият Мир да бъде с тебе!

------------------------------------------------

662. Ако искаш да постигнеш интуитивно дълбочината на тия Ключове Таро, не е уместно да се разясняват разсъдъчно.

Аз гледах да избегна тая неуместност на маниера, защото тъй те ще изгубят и онова малко, което моят слаб език може да изнесе от същината им пред духовните очи...

С нашето съзнание, мисли, чувства и постъпки ние пресътворяваме астрологичната си карта ежедневно. Изграждайки характера си, правейки усилия да работим над себе си, да овладяваме недостатъците и да проявяваме способностите си, ние подобряваме нашия хороскоп, ковем една по-добра съдба и реализация. Всичко е в нашите ръце, стига да знаем това и да можем да го използваме.

В природата и Вселената съществува един универсален закон, наречен от някои закон за привличането. Той е свързан с нашия вътрешен живот, нашите мисли и чувства. Казано просто, каквото мислим – това и се случва, за каквото мислим – такива и ставаме. Ние привличаме с нашите мисли специфични сили, които материализират мисълта и я превръщат и в наша външна реалност. Затова древните мъдреци и велики Учители са казвали, че външният свят и условията са следствие от вътрешния ни духовен живот.

Този универсален закон, съчетан с астрологичните познания, може да даде един лесен и приятен метод за личностна трансформация, за промяна на живота ни към по-добро във всяко едно направление.

Знаем, че всеки един зодиакален знак има положителни и отрицателни характеристики, добри качества и недостатъци. Ние всички, за да бъдем щастливи, успешни и усмихнати, се стремим да преодолеем недостатъците и да развием и проявим добрите страни на знака. Това, разбира се, променя нашата съдба, жизнена реализация и ниво на проявление.

Според закона на привличането, ние трябва да мислим за това, което искаме, за хубавото и доброто. Защото с мисълта си, която e могъща сила във Вселената, именно това ще привлечем. Ако искаме да имаме здраве, ние трябва да мислим за здравето, а не да се опасяваме, че можем да се разболеем от различни болести. Ако искаме здраво, хубаво и щастливо семейство, именно този идеал трябва да e в нашите глави и сърца, да работи в нашето въображение. И напротив, не бива да мислим за това, което не искаме, защото, въпреки че не го желаем, ние го привличаме отново с мисълта си и то става реалност. Ако си казваме, че не искаме да имаме този кредит за жилище, ние държим в главата си мисълта за кредита, и непрекъснатите заеми и дългове стават наша реалност. Вместо това ние трябва да си мислим какъв дом искаме, да си го представяме, да се чувстваме добре в него и именно това ще ни подари Вселената. Казвайки „не” на войната, ние предизвикваме войната. Вместо това трябва да кажем „да” на мира, да мислим за мира.

Същото важи и за трансформацията на нашия хороскоп, респективно на нашата личност. Всеки от нас има трудни и напрегнати позиции, и аспекти в картата, всички ние проявяваме недостатъците на различните зодии. Това, което трябва да направим, за да ги преодолеем лесно, е да мислим за положителните им еквиваленти, за качествата които ни дават знаците, планетите и аспектите.

Например, ако имаме в рождената карта Венера в квадрат със Сатурн, това традиционно е една трудна позиция, един напрягащ аспект. Но вместо да мислим, че ние можем да имаме трудности и страдания в любовта, забавяне в брака, е хубаво да си представяме, че ще имаме един много устойчив, продължителен и стабилен брак, че обичаме реда, че сме привързани към нашите баба и дядо. По този начин, ние трансформираме енергиите на квадрата Венера – Сатурн в положителни и с мисълта си ги привличаме. Така те стават реалност, а ние творци на собствения си живот. И именно затова много езотерици и окултисти казват, че злото е градивен материал за доброто. Но тук отново идва важния момент: не бива да мислим – „не искам страдания в любовта”, защото ги привличаме по този начин, а вместо това трябва да мислим за устойчивата и стабилна любов, която ще имаме, и която ни е заложена в картата.

По същия начин, когато видим, че проявяваме недостатъците на някои зодиакални знаци, ние веднага трябва да си представим как притежаваме и проявяваме само положителните им характеристики. Така, с помощта на нашите мисли и съзнание, ние можем си изградим един съвсем нов и различен живот, реалност за каквато и не сме си мечтали.

Например ако искаме да намерим и изживеем нашата истинска любов, ако искаме един хармоничен и щастлив брак, ние трябва да мислим за положителните характеристики на знаците Везни и Лъв, на знаците, които управляват 5 и 7 дом от хороскопа ни, ако попада някоя планета в тези домове – върху нейните положителни характеристики. Да видим къде се намират Управителите на тези знаци, в кой знак и дом са, какви аспекти сключват. И за всяка от позициите ние да си представяме положителното й значение, да помечтаем и да дадем ход на въображението си.

Така нашата воля ще е в синхрон с волята на природата, която знае най-добре къде е нашето място и щастие, и го е написала в хороскопа ни. Или както се казва в молитвите и свещените текстове – да бъде Волята Божия. Може би именно затова Учителя Петър Дънов е казал, да не мислим за недостатъците на другите и на себе си, и да не ги критикуваме, защото така ние се свързваме с отрицателните астрологични влияния, мислим за тях и те стават наша реалност. Той учи, че човек трябва да държи в мисълта си само положителните качества на хората, както и своите собствени, и така освен че хората ще се държат добре към нас (свързваме с положителните им планетни влияния), тези качества ще станат и наша реалност.

Например вместо да се тревожим и притесняваме непрекъснато, ние можем да трансформираме тези отрицателни качества на Девата, като си мислим, че сме аналитични, практични и трезво разсъждаващи. Така ние лесно ще се справяме с материалния свят и няма за какво да се тревожим. И това ще стане наша реалност – лесно и практично справяне с материалния бит, а не низ от тревоги и безкрайни задължения.

Ако имаме силни Везни, вместо да мислим, че сме нерешителни, колебливи и плахи, и да търсим оправдание за постъпките си с това, ние трябва да си се представяме като едни хармонични и уравновесени хора, справедливи и безпристрастни, общителни и дружелюбни, изискани и артистични. Така с мисълта си, ние ще проявим енергията именно по този начин и това ще бъде нашата реалност, ние ще сме такива.

При Телец, вместо да си мислите, че твърде често сте много мудни и бавни, твърдоглави или прекалено сладострастни, търсещи сигурност и стабилност на всяка цена, си се представете като един спокоен и търпелив човек, артистичен и изпълнен с любов, богат и финансово осигурен.

Изглежда лесно и приятно, нали?

Така ние можем да се преобразим в един съвършено нов човек, с нова съдба и неподозирани хоризонти за развитие и реализация.

Радислав Кондаков

Джеронимо Кардано е италиански лекар, математик, астролог и психиатър, направил забележителни открития във всички тези дисциплини. Роден през 1501г в Милано, като незаконен син на италианския учен и адвокат Фацио Кардано, приятел на Леонардо Да Винчи, Кардано завършва земния си път през 1576г. Именно заради това, че е незаконороден, му се отнема официалнaта докторска степен по медицина и той продължава да практикува като медицински астролог.

Първоначално Кардано става известен със своите изследвания и книги в областта на аритметиката и алгебрата.

Основният му труд „De subtilitate rerum” (1550) е посветен на естествената история, и съдържа схващането му за еволюционните принципи. Книгата му за игрите на късмета представлява първата организирана теория на вероятностите. Кардано е описал тактилна система, подобна на Брайловата за обучение на слепи, и я е замислил за обучение на глухи чрез знаци.

Известен учен и астролог, Кардано е бил популярен и с две други имена : Hieronymus Cardanus и Jerome Cardan.

Фиг. 1 Джеронимо Кардано

Астрологични афоризми от Джеронимо Кардано:

Когато Венера е със Сатурн и Марс, и в опозиция с Луната, роденият ще е глупак, който се мисли за философ.

Когато Луната, в съвпад със Сатурн, се намира в някоя от ъгловите точки на хороскопа, роденият, макар и благородник, ще стигне до бедност.

Ако има Марс във втори дом, го остави да не се счита за търговец.

Зле поставени Марс и Меркурий, в съединение с Луната, сигнифицират крадци и разбойници.

Основна причина хората да водят самотен живот, е точния съвпад на Луната със Сатурн в Хороскопа, или ако е крайно наранена от него. При жените- ако има изгоряла Планета, или Слънце в Телец е много наранено.

Високо разположен и наранен Юпитер, разрушава децата на родения, но запазва неговия имот. При низходяща позиция и ниско разположение, и ако не е наранен – дава деца, но не и имот.

Когато Марс и Меркурий нараняват Управителя на Седми дом, и са по-високо разположени от него, то роденият ще убие съпругата или врага си. Даже това ще бъде чрез отрова, особено ако някой от тях има сила в Асцендента.

Почти невъзможно е, при липса на Планети над Хоризонта или на Асцендента, родения да има дълъг живот или да извърши нещо велико в света.

При болест, Асцендентът сигнифицира пациента, седми дом – болестта, Светилата – силата на пациента, Злосторниците дават силата на болестта, но осмият дом винаги има дял в сигнификацията.

Когато Луната се допира до Планети, с природа противоположна на тази на заболяването, особено ако са Добротворци, състоянието на болния ще се подобри.

Марс, Юпитер и Венера управляват кръвта. Луната и Венера – апатията. Марс и Слънце – холерата. Сатурн и Меркурий управляват меланхолията. Марс, Меркурий и Слънце – черната холера.

Сатурн причинява дълги заболявания. Венера средни и неутрални. Меркурий – разнообразни. Юпитер и Слънцето дават кратки болести, а Марс дава най-острите.

Метод на Кардано за прогностика

Въз основа на личните си наблюдения, Кардано е изградил метод за прогнозиране на това, какво ни очаква в дадена година – добро или лошо. И твърди, че този метод никога не го е подвеждал. Методът се състои в следното : за да се разбере каква съдба ни очаква през дадена година трябва да си спомним какво се е случило с нас 4, 8, 12, 19 и 30 години преди това. Според него числото 4 отговаря на осъществяването, 8 на Венера и естествените явления, 12 е пълният цикъл на Юпитер и отговаря на успехите; на 19 съответстват циклите на Луната и Марс, 30 е числото на Сатурн или фаталното предопределение.

Т.е ние трябва да си припомним всички решаващи случки в нашия живот, които са свързани с развитието ни като личности и са се случили преди 4 години. Всички естествени благополучия и трудности, случили се преди 8 години. Лични успехи или неуспехи, които сме имали преди 12 години. 19 години назад – всички премеждия, нещастия или болести. Накрая идват всички трагични или фатални събития, които сме преживели преди 30 години.

Разбира се, трябва да се прецени реално ситуацията – нашата възраст, бъдещите ни шансове и реализация, условията, при които живеем.

Използвайки този метод, известният френски окултист Елифас Леви ни дава интересен пример от своя живот, като изследваната година е 1855г. :

През 1851г. е имал работа, която му е носела скромни, но прилични доходи и известно неудовлетворение, ще се е отнасяло до собствената му реализация.

През 1847г. е бил принуден да се раздели със семейството си и тази разлъка е причинила доста страдания на него и близките му.

През 1843г. е бродел като апостол сред народа и е проповядвал, преследван от завистта на определени хора, като си е спечелил и почит, и омраза.

През 1825г. е бил насила изтръгнат от семейното гнездо и е поел по „онзи съдбовен път”, който го е извел до „познанието и страданието”.

От всичко изброено дотук, Елифас Леви прави извода, че през 1855г. го очакват труд, бедност, парични затруднения, сърдечни проблеми, смяна на местожителството, известност и недоброжелателство, както и събитие, решаващо за остатъка от живота му. И прогнозата се потвърдила.

Както казва самият Леви : „В заключение мога да заявя, че житейският ми опит за тази година потвърждава за пореден път ефикасността на Кардановия метод.”¹

Този метод очаква своите бъдещи изследователи, а неговата простота е особено примамлива. Разбира се, има неясни неща – например Марс няма 19 годишен цикъл. Но както се знае – често простите неща са най-ефикасни.

Радислав Кондаков

kondakov@abv.bg

“Случаят Николай Райнов” е уникален в историята на новата българска култура – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ и стилист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световния приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники : акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление.

Роден на 1 януари 1889 г. в с. Кесарево, Великотърновско, Николай Райнов учи в Духовната семинария в Самоков. Преминавайки през обучение по философия, завършва декоративно изкуство в Държавното художествено индустриално училище. През 1912 г. публикува книгата “Богомилски легенди”, която подписва като Аноним. Към 1939 г. Николай Райнов е публикувал вече над 60 оригинални художествени и научни книги, и над 30 сборника с преразказани приказки на различни народи, изнесъл е близо 600 сказки в различни градове на страната, превел е редица произведения и е обнародвал десетки статии в периодичния печат. Всичко това е без да се споменават множеството неиздадени произведения и трудове на професора по история на изкуството в художествената академия в София.

Нека да надникнем в наталната карта на тази бележита за българската култура и народ личност, и да видим какво ще ни разкрият звездите.

Слънцето и Луната се намират в знака Козирог. Това дава една дълбока мисъл, вглъбеност в себе си в търсене на истината. Положението дава човек с много висока отговорност за всяка своя крачка и със силна целеустременост. Наистина с едно велико постоянство и неуморна работа, почти винаги сериозен и самовглъбен, Николай Райнов извършва своето колосално творческо дело, преследвайки неуморно една цел – да служи на хората. Редът и порядъкът, разумността в неговата работа се илюстрира от позицията на планетата Сатурн в Лъв. Слънцето е в съвпад с Меркурий, Южният Възел също е в Козирог. Целият този стелиум е в опозиция с Хирон в Рак. Големият акцент в знака Козирог говори за ясно изразена и важна Мисия, както и за необходимите сили и способности за осъществяването й. Работейки неуморно, често по цели денонощия, Николай Райнов ни дарява с безценната Мъдрост на една Божествена Школа, облечена в красивите и ефирни дрехи на Изкуството.

Силният Козирог си личи освен във външният вид на Николай Райнов (слабо телосложение; дълъг прав нос; тънки устни; високо и голямо чело, изпъкнало в горната част), а и в многото цигари и кафе, които е употребявал. Според някои окултисти, когато много развити и духовни хора употребяват цигари, възможна причина е „приземяването” на прекалено извисено и разширено съзнание. Такова съзнание е нормално за Учителите и Висшите Същества, но един човек не винаги издържа дълго време на подобни силни вибрации.

Видният български езотерик е бил много мълчалив и въпреки аскетичния си външен вид, често е бил забелязван в столичните кръчми със свои колеги и приятели – писатели, поети, художници – Венера в 11 дом, във Водолей. Но както е казал Владимир Димитров – Майстора на сина му Богомил –„ баща ти дори и в кръчмата, не спира да води сказки”¹. Темата, разбира се, най-често е любимото изкуство – Юпитер в Стрелец в секстил с Венера във Водолей, в секстил с Уран във Везни. Венера и Уран са в тригон, като всеки се намира в знака на другия. Везните и Венера управляват изкуството, а Уран и Водолей гениалността. А всеки, който поне малко е запознат с творчеството, трудовете, дейността и знанията на Николай Райнов, ще се съгласи, че това не е по силите на обикновен човек. Водолей управлява също и новото, оригиналното и то ни е поднесено по един уникален начин от твореца, и прозира дори и през дрехата на историята и миналото (стелиума в Козирог в биквинтил с Нептун в Телец).

Юпитер в Стрелец разкрива и изявява в най-пълна степен енергиите на Стрелеца, дава пълноценен израз на най-добрите му влияния. Тази позиция дава на писателя много идеи, енергия, знания и концепции с духовен оттенък. В творбите му освен дълбоките и разностранни знания личи и нещо далеч по-ценно – истинският духовен смисъл и съдържание. Тази позиция, при необходимото ниво, дава и условия за контакт с Духовен Учител. Знае се, че Райнов усилено е подпомагал делото на хималайския Учител Мория, както и че е бил в духовен контакт със своя Ръководител – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

Както всеки, и Николай Райнов има трудни позиции в хороскопа – Сатурн в Лъв, в опозиция с Марс, който е в съвпад с Венера във Водолей; Хирон в опозиция със стелиума в Козирог; Уран в квадрат със Северния Лунен възел.

Това, което е важно в Астрологията е, че трудните и отрицателните позиции и аспекти не са повод за отчаяние или оправдание, а недостатъци, които човек трябва да отработи. Те са източник на енергия, условия за нашето развитие; външни трудности, които ни провокират, а понякога и принуждават да преодолеем слабостите си...

„Баща ми обаче не беше адепт. Не владееше онази неуязвимост, която те въздига над страданията. Уповаваше се единствено на духовната сила да ги понася. Крехък и нараним, брулен от пристъпите на насрещния вятър, той продължаваше въпреки всичко и напук на всичко да пристъпя напред, макар да знаеше, че не му е орисан победен финал.

Никога – дори в детството си, не съм го идеализирал, а още по-малко – обожествявал. Жестовете на преклонение към него биха били лицемерие, а той не търпеше лицемерие. Уважал съм го не като идеален образец за подражание, но като жив човек, нелишен от слабости и незастрахован от неуспехи. Ценил съм го затова, че се стремеше да надмогва слабостите си и да не капитулира пред неуспехите, че даже при колебанията си не търсеше лекия път, а винаги мислеше за вярната посока; че макар да възлизаше мъчително и с препъване по стръмнините, никога не предпочете лекото нанадолнище на падението. Грешките той ги заплащаше с цената на личните си духовни и физически сили, които съдбата му бе отпуснала. Успехите си постигаше, за да ги дарява на другите. Горя докрай с енергията на изстрадалото си сърце и угасна в здрача на самотата и хорското безразличие.”¹ - пише неговият син, писателят Богомил Райнов.

Венера и Марс попадат в знака Водолей. Водолей управлява новото, оригиналното, гениалното. Венера е свързана с проявите на изкуство и любов. Белегът на оригиналното, полъха на новото и дълбочината на гения характеризират творчеството на Райнов. Той пръв въвежда декоративния стил в разказа, пръв и почти единствен ни разкрива с огненото си слово героичната история на богомилите, подкрепян от мощната енергия на Марс и черпещ от красотата на Венера.

Нептун и Плутон се намират в Близнаци – знакът на словото. Те го даряват с едно ясно и интелектуално долавяне на отговора на всеки въпрос, с едно силно и мощно слово, което като огън докосва душите и сърцата на хората и изпълнява върховната мисия на всяко едно изкуство – да разпали пламъка на Любовта.

От астрологично гледище, Николай Райнов е ярък пример за човек, развил и проявил в своята най-висша степен качествата на знака Козирог – ясно осъзнаващ своята мисия и призвание; със силно чувство за дълг и отговорност; притежаващ дълбочина и мъдрост; ограничил личния си живот за да се посвети изцяло на хората и Делото...

Но, от общочовешка гледна точка, Николай Райнов и неговото творчество са един безценен дар на Висшето за нас, простосмъртните, – да се докоснем до вечната красота на Изкуството, до величието и красотата на един човек, който следва своя Път.

Това е Път, който ни разкрива поемата на една душа :

„Всеки от нас минава тоя дълъг път, всеки дращи с ръце жестоките скали, всеки се стреми към върха – волю-неволю. Грехът разяжда мнозина, негли всинца ни, мами нашите души, омагьосва ги, държи ги в плен. Ала царството на Нощта е недълготрайно: за всекиго изгрява слънце. В тия борби на човека със себе си се развива – стих по стих – вечната поема на душата;”²

Съвременни астрономически сведения за Сириус

 Сириус е най-ярката звезда на нашето нощно небе след Слънцето и най-бляскавата (алфа) в съзвездието Голямо куче. Днес е известно, че Сириус е звездна система, съставена от по-масивната звезда Сириус А и бялото джудже Сириус В. Двете звезди - Сириус А и Сириус В се движат една около друга, постоянно обменяйки частици. Поради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема газове и материали от по-големия Сириус А. На всеки 50 години двете звезди от системата - Сириус А и Сириус В, се приближават максимално една до друга. В резултат, двете звезди започват да се въртят по-бързо, тъй като приливните сили стават по-големи и най-накрая те си разменят ролите. Огромни количества електромагнитна енергия - видима светлина, ултравиолетова светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи се изхвърлят в космоса. Допълнителните газ и материал, осигурявани от Сириус А дават възможност отново да се възпламенят термоядрените реакции в Сириус В.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Фридрих Бесел предполага, че тази звезда има невидим спътник. Това предположение е потвърдено от Алвин Кларк на 31.01.1862, когато с помощта на нов голям модерен за времето си телескоп е открит Сириус В [1]. Звездната система Сириус се движи към нашата Слънчева система със скорост от няколко хиляди километра в час.

Сириус B обикаля в елиптична орбита около Сириус A и техният общ център на гравитацията е директно обърнат към Земята. Сириус B се върти около оста си 23 пъти в минута и създава огромно магнитно поле. Невидим с невъоръжено око, поради яркостта на Сириус А и разстоянието 8.7 светлинни години от нас, Сириус В има видима звездна величина 8.49, както и ефективна температура около 32,000К. Плътността на Сириус В отговаря на около 305т/см3 или около 50,000 пъти тази на водата. Визуално е около 10,000 пъти по-слаб от Сириус А, но всъщност е по-горещият от двамата. Той е бяло-син на цвят. Повърхността на Сириус В е 300 пъти по-твърда от диамантите. Сириус А и Сириус В са на средно разстояние една от друга 20 астрономически единици.

В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов. Смята се, че цветовата смяна (към бяло-синкавият цвят, който се наблюдава в момента) вероятно се дължи на еволюцията на звездата, която първоначално е била червен гигант, и след това е станала бяло джудже. Това е типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно процесът да се развие за толкова кратко време (няколко хиляди години). До момента тази промяна в цвета на звездата си остава загадка [2].

Мястото на Сириус в живота на древните култури и цивилизации

В Древен Египет всяка година хелиакалният изгрев на Сириус съвпада с началото на разлива на Нил. То определя началото както на Соптическата, така и на Лунната година. Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във Вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Асирия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша", "Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет.

Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните [2].

Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името "Шира" [3].

Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва от скоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус в културата на древните българи [4].

Сириус в Словото на Беинса Дуно

Според Учителя, Сириус е жилище на светли същества със висока култура:

„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.” [5]

„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.” [6]

Учителя посочва звездата като следваща стъпка на земното човечество по пътя на неговото космическо израстване:

„Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате двa милионa години като дете, 25 милионa години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милиони години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад.” [7]

Не е случаен по всяка вероятност и факта, че началото на Божествената нова година (19 август) в България се случва няколко дена след хелиакалния изгрев на Сириус, когато звездата става добре видима над хоризонта.

Медитация за свързване с вибрациите на Сириус

Според Учителя има три велики момента: изгревът на Венера, изгревът на Слънцето и изгревът на Сириус. Будността и съзерцанието по време на тези моменти, както и мисленото свързване с небесните тела, които ги предизвикват, внасят животворни сили в душата на човека.

„Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата... Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си.” [8]

Обществото днес приема, че Христовото учение няма нищо общо с астрологията. Нещо повече – тя дори е анатемосана от официалната църква през вековете. От друга страна, мнозина съвременни астролози не могат да направят връзка с Христовото учение и се опитват да върнат астрологията в езическите времена, когато шаманите и жреците са предопределяли съдбите на хората. Това е грубо профаниране на тази свещена наука.

Преди идването на Христос само посветените са знаели истината, че Той е Духът на Слънчевата система. “Дадоха ми се ключовете на земята и небето” – казва Христос, т.е. Той ръководи живота не само на Земята, но и в цялата Слънчева система.

Почти всички системи, чрез които се проявява животът, са изградени по един основен модел – модела “ядро – периферия”. В клетката има клетъчно ядро, в което ще намерим молекулите на ДНК, съдържащи информацията за живота и мисията на клетката. Физическото тяло на човека също произлиза от генетичната информация, заложена в ядрата на мъжките и женските полови клетки.

Така по аналогия, използвайки втория принцип на Хермес – това, което е долу, е подобно на това, което е горе – можем да приложим модела “ядро – периферия” и за Слънчевата система. В нея също откриваме ядро – централната звезда, наречена от нас Слънце – и периферия, съставена от планети, астероиди и комети. Както клетката и човекът, така и Слънчевата система има вложена определена мисия в своето ядро, която се разгръща в продължение на милиарди години еволюция. Христовият дух оживотворява цялата Слънчева система, както човешкият дух оживотворява физическото тяло.

Чрез Христовия дух нашето Слънце е свързано и с Галактичния център Алфиола. Последните научни изследвания разкриха, че той е звезда, завършила своето еволюционно развитие във физическата Вселена преди милиарди години. Учените наричат този клас звезди “черни дупки” – космически обекти, които поглъщат материята и светлината. В някои научни хипотези се предполага, че те пораждат нови вселени. Според мен, както зеницата приема светлината и я препраща към вътрешния ни свят, така и “черните дупки” поглъщат времето и пространството, превръщайки ги в небитие, и отварят врата към Бога. От Любовта на Бога именно са привлечени милионите звезди, образуващи ядрото на нашия космически дом – галактиката Млечен път. Силата, която на физически план олицетворява Любовта на Бога, е гравитацията.

Изследвайки библейските текстове, ще открием много символи, които загатват за познанието на древните за физическата вселена и духовните светове. Раждането на Исус е отбелязано в Библията с появата на така наречената Витлеемска звезда. Изследвайки астрологически звездното небе по времето на раждането на Исус, ще открием, че то е било ознаменувано от съвпада на двете най-големи планети - Юпитер и Сатурн – в знака Риби. Приблизително по същото време в китайски и корейски астрономически летописи е регистрирана появата на ярка нова звезда, която съвременните учени свързват с избухването на свръхнова звезда в нашата галактика, чиято проекция върху зодиакалния кръг е приблизително три градуса от знака Водолей.

Смъртта на Христос на физически план може да се сравни с раждането, с избухването на една свръхнова звезда в духовния свят, която със светлината си облъчва всички човешки души, и от този момент част от Христовия дух се отпечатва във всички нас, в сърцата ни.

Много астрологични символи можем да открием и в Откровението на Апостол Йоан. В едно от своите видения той съзерцава Престола на Бога и пред него четири същества, имащи образите на човек, орел, лъв и телец. Тези образи можем да открием вплетени във формата на египетския сфинкс, но и на още едно място – в символите, описващи зодиакалните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец (в астрологията орелът изобразява човека, надраснал животинската си природа, символизирана от низшата проява на знака Скорпион).

Естествено е да си зададем въпроса, защо любимият ученик на Христос –Апостол Йоан – е акцентирал именно върху тези знаци от зодиака?

Висши духовни йерархии от същества работят за еволюцията на звездните системи. За да се разбере понятието Духовна йерархия, трябва да се разбере и приеме, че в Слънчевата система човечеството представя една сравнително ниска степен на разумност и съзнание. В природата забелязваме, че има определени нива на организация на материята: минерали, растения, животни, хора. Естествено е да стигнем до извода, че в тази стълбица на живота има нива на разумност, както под нас, така и над нас. В школата на Учителя Беинса Дуно тези нива са обединени под името Велико Всемирно братство:

"Когато говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онези йерархии от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

Серафими – Братя на любовта;
Херувими – Братя на хармонията;
Престоли – Братя на волята;
Господства – Братя на интелигентността и радостта;
Сили –Братя на движението и растенето;
Власти – Братя на външните форми и изкуствата;
Началства – Братя на времето, състоянието и такта;
Архангели – Братя на огъня и топлината;
Ангели – Носители на живота и растителността.
Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен човек."

Разглеждайки началните етапи от развитието на Слънчевата система, основателят на Антропософията – Рудолф Щайнер разкрива една велика мистерия, в която взема участие йерархията на Херувимите. Дванадесет от Братята на Хармонията, от които четири главни, обгръщат бъдещата Слънчева система така, както сега Земята е обгърната от своята атмосфера. Те оставят своя енергиен отпечатък в пространството и така създават енергийната матрица на зодиака. За да съхранят древната мъдрост за четирите главни Херувима, египетските посветени изградиха сфинкса, като вплетоха в тялото му телата на телец, лъв, орел и човек, вграждайки във времето тайните знания за духовните светове. Ето защо и Апостол Йоан е използвал тези имена, за да изобрази величието на разкрилите се пред него тайнства от Висшите светове.

На друго място в Откровението, описвайки Новия Йерусалим, Йоан многократно акцентира върху числото 12, което е и едно от най-често споменаваните числа в Библията:

12 племена на Израел;
12 ученика на Христос;
12 скъпоценни камъка по стените на Новия Йерусалим;
12 000 (12 x 1000) стадия е мярката, с която Йоан описва размерите на Небесния град;
144 000 (12 x 12 x 1000) е броят на спасените души;
Дърво на живот, което ражда плод 12 пъти месечно.

Забележете, че в зодиака също има 12 знака. Тази пряка връзка указва, че астрологическата символика е въплътена в Свещената книга.

Самият път на Христос е в пълна хармония със символиката на дванадесетте знака и е отразен най-точно в Евангелието на Йоан.

Думата “евангелие” в превод на български означава благовестие. Каква е всъщност благата вест? Както при сътворението Бог става първопричина за създаването на материалния свят, на чиито закони сме подвластни, така чрез Христос Бог отново става Първопричина за създаването на бъдещия духовен свят. “И видях ново Небе и нова Земя”, казва апостол Йоан, където ще сме подчинени на закона на Любовта.

В своята дълбока същност Христовото учение е проникнато от принципите на астрологията и самото то внася в нея нов импулс. Когато този факт се осмисли от всички астролози и всички християни и се приложи в живота, човечеството ще направи една голяма стъпка към придобиване на космично съзнание.

Последните астрологически изследвания справедливо подчертават ролята на Хирон като лечител. И митологията, и опитът потвърждават това особено значение. В древните времена са описвали Хирон като учен и учител, вещ в лекарствените растения и обладаващ умението да лекуват рани. Една от последните астрологични научни работи представя неоспоримо доказателство за това, че Хирон, в зависимост от разположението си в Домовете, е планета, детерминираща призванието на лечителите и терапевтите. 15 души от подложените на изпит са имали Хирон в десети Дом, 11 - в първи и 10 - в дванайсти (при това куспидите са се располагали в двата Дома). При останалите планетата се е разпределяла по другите Домове.

Разглеждайки значението на Хирон относно медицинската астрология, сме длъжни да вземем под внимание две обстоятелства. Първо, това, че в тук ние имаме работа не с медицината, която практикуват съвременните терапевти и хирурзи. Ние имаме предвид доста по-обширно понятие. В митологията Хирон е бил главно учител, а не лечител; лекуването е било един от многото предмети, чрез които той е обучавал. Неговата медицина е обединявала огромен обем от знания и начини за тяхното прилагане. Второ, предмет на споменатото по-горе изследване са били лечителите и терапевтите, а не медиците въобще. Лекуването на Хирон трябва да се разбира като синтетично, центрирано върху пациента цяло. Вниманието не се фокусира върху конкретни разстройства, както често се прави в съвременната медицинска практика, прибягвайки към бързо действащите таблетки или скалпела. Аз бих предположил, че откриването на Хирон през 1977 година, освен всичко друго, е отразило нарастването на разнообразие от холистични методи, използвани в медицината през седемдесетте и осемдесетте години. Алтернативните методи на лечение се основават на психологични и духовни въздействия. Ръстът на популярност на подобни подходи изглежда все повече и повече съществен за ефективността на лечебните практики.

Едновременно с това седемдесетте години са били белязани със значително влошаване състоянието на околната среда. Над нашата система за живото -обезпечаване е надвиснала заплаха: киселинни дъждове, нарастваща ерозия на почвата на селскостопанските земи, промишлено замърсяване на водата в гъсто населените райони. В една от предишните си статии аз разглеждам влиянието на Хирон в светлината на задълбочаващата се екологична криза. От тази гледна точка именно трябва да се разглежда значението на Хирон за медицината, тъй като проявите на въздействие на тази планета лежат в основата както на здравето, така и на болестите. Да се направи равносметка на положителните влияния на Хирон, имащи отношение към здравето може да стане по следния начин: “Лечител на тялото, душата и целия свят”. За да намерим разумно обяснение на тези функции на Хирон, е необходимо да се обърнем към митологията, въплъщаваща го в символична фигура – кентавър, полу-човек, полу-животно. Той олицетворява двойствената природа на човека, често противоречащите си едни на други естествени и изкуствено култивируемите мотивации в човешкия живот.

Все пак, понякога това единство се разпада, ако поради някаква причина човешката същност на Хирон се оказва безсилна, а животинската стига до изстъпление. Тогава той престава да бъде добро същество, в него преобладават чертите жестокост и скотство, както, например, в случаи на изнасилване, които се представят от най-ясните прояви на тъмната страна на Хирон. Фундаментална характеристика на Хирон е въплъщението чрез дихотомиите: човек и животно, култура и природа, а по отношение на здравето – развит интелект и тяло, подчиняващо се на инстинктите. Неговата лечебна сила или вреда произтичат от тази двойственост. Лечебният ефект на Хирон се корени в синтеза на двете човешки половини. Това, разбира се, е крайно сложен процес. Но неговото разглеждане помага по-добре да се ориентираме в истинската същност на Хирон като холистичен лечител, чиито методи са насочени към поддържане на равновесие в човешката природа с цел достигане на всестранно здраве и цялостност. Това своеобразие на Хирон го отличава от другите символи на лечителство в астрологията такива, като знаците (и/или управляващите ги планети) Дева (хранене, хигиена, здрави навици), Скорпион (хирургия и психиатрия) и Риби (самопожертване и духовно лечителство). Функциите на Хирон включват и изброеното, но на по-високо ниво. По такъв начин, оздравителната мисия на Хирон отива доста по-далеч от елементарната помощ при ударени, натъртени места. Тя подразбира, в случай на нужда, и фармацевтика, и хирургия, но, на първо място, предписанията на Хирон касаят подходяща диета, упражнения и култивиране на полезни навици, основаващи се върху законите на природата. Следващото ниво, това е ефективното, “здраво” общуване с нашите животи в такива въпроси като време и управление на ресурси. По-нататък вниманието на Хирон би се обърнало към психологичните и духовни проблеми, и тук той би предложил такива методи като медитация и развиване на позитивно мислене. Самоусъвършенстването в резултат на прилагане на тези практики би означавало достигане на пълно и всестранно “хиронично” здраве.

Както е установено, много медицински функции символизират също така знаците Дева, Скорпион и Риби. А Хирон е холистичен синтезиращ център, който обединява тези функции и позволява най-цялостно да се усъвършенства здравето на човека или на обществото. Отклоняването от принципите, символизирани от Хирон води до хронични болести – състояние, на което повечето от нас са подложени постоянно. Ние трябва да помним, че Хирон – това е полу-бог, представляващ идеал, към който трябва да се стремим, но рядко достижим, та нали и самият Хирон до края на живота си е страдал от получената някога неизлечима рана и е успял да преодолее трагедията на несъвършенството само, когато Зевс милостиво му е позволил да умре и го е увековечил в съзвездието Кентавър.

Като резюме на понятията, символизиращи Хирон, а също свързаните с тях най-специфични проблеми на здравето, аз съставих следният конспект от ключови думи и фрази, нещо като “Комбинация на звездните влияния” на Ебертин. Той се основава на моите наблюдения на Хирон в хороскопите, информация от множеството прочетени книги и статии, публикувани след неговото откриване и – признавам си – на някои мои внимателни изводи. Конспектът е съставен в духа на заглавието на Ермини Лантеро “Продължаващото откриване на Хирон”. Все още за Хирон е известно далеч не всичко. От момента когато преди няколко години съставих даденото резюме, всеки месец внасях промени, което, както изглежда, ще се повтаря и в бъдеще. Още повече, предлаганата от мен информация може да стане основа за разработване на поредица подходи към проблема на нашата индивидуална и колективна цялостност.

Хирон

В митологията

Кентавър – представител на дивото и жестоко племе, от което са се страхували и са го презирали цивилизованите гърци. Самият Хирон, все пак, е бил удивително изключение: най-почитан преди Сократ учител, владеещ всички области на знанието, включително фито-медицината, военните изкуства и свиренето на кифаре (струнен музикален инструмент).

В качеството си на символична фигура

Това е полу-човек, полу-кон и, по такъв начин, представлява преплитане на човешкото и животинско начало в едно същество, което позволява да се проведат безкрайно много символични паралели. Освен това, разположението на орбитата на тази малка планета между Сатурн и Уран предполага посредническата роля между ограниченията на Сатурн и свободата на Уран, или между подобните полярности Козирог и Водолей, знаците, които те управляват.

Като абстрактно понятие

Взаимодействието между културата и природата, Аполоновото и Дионисиевото начала (погледни Фридрих Ницше “Раждането на трагедията”). Интелект, психика, дух, душа, въплъщение в материалния и физическия планове. От една страна холистичен катализатор, от друга, невъзможност за достигане на всеобхващащо единство.

Психологични прояви

Плюсове: Самоусъвършенстване по пътя на овладяване на различни знания и умения и техния синтез. Приложните знания, от най-примитивните, вкоренили се в природата, до най-изтънчените изкуства и развитата наука. Вътрешната хармонизация на природното начало с висока култура и цивилизованост. Духовната трансформация, ориентирана върху всички най-високи нива.

Минуси: Загубата на чувството за цялостност в резултат на конфликта между естествените подбуди и мотивации, култивирани изкуствено. Жестокост. Скотство. Насилие.

Биологични прояви

Плюсове: Балансирано състояние на здравето. Процеси на добро, здраво развитие.

Минуси: Хронично заболяване ("хиронично раняване") и постоянни опити да излекуваш, смекчиш проявлението или да го контролираш. Тумори.

Социални прояви

Плюсове: Изкусен учител в области на най-разнообразни предмети. Еколог, специалист по околната среда, опекун. Лечител, изпитващ върху себе си всякакви заболявания и затова по-способен да лекува другите. Човек, отбягващ обществото, и, при все това, носещ му полза. Учител или музикант, свирещ на струнен инструмент. Синтез на социалната отговорност и лич-ната свобода.

Минуси: Дивак. Насилник (по отношение на хората и земята). Развратник. Жертва на жестокост. Трагичен изгнаник.

Основни прояви в личния хороскоп

Плюсове: Подбужда човека към усвояване, прилагане и разпространяване на знания и умения, имащи отношение към Дома, където е разположен Хирон, неговият знак и аспектите, а също към желание да станеш лекар или учител в тези области. Помага да се издигнеш от животинско състояние към човешко и богоподобно по пътя, предвиден от местонахождението на Хирон в хороскопа.

Минуси: Пробужда дивия звяр, безжалостно разрушаващ най-ценните създания на културата и природата.

Съвет на преводача :Съветвам начинаещите астролози, и не само, да намерят мястото на Хирон в наталната карта на изнасилени жени и да анализират транзитната ситуация за момента на изнасилването, включвайки аспектите на транзитиращия Хирон и аспектите на другите транзитиращи планети към наталния Хирон.

Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.

Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа.

Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал свлите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама.

Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл- Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил. При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толково близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от неудържимо желание да започне разговор с него:

- Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате?

- Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за които ти си чувал и знаеш.

По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име.

- Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава.

- Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир. А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме.

- Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?

Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка — в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на залата се отворила и за голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал:

- Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще

го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна!

Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа.

Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знанил и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей.

Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на онази земя е добро: там има бдолах и камък оникс. И името на втората река е Гихон (Геон): тя е, която обикаля всичката земя Куш. И името на третата река е Тигър (Хидекел): тя е, която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Битие, гл. 2, ст. 10-14). Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в обща, наречена сега Шат-ел-Араб, и се вливат в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив.

За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата - богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдо-лах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от " бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив.

Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост.

Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.

В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.

Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла:

Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство планета, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система. Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина. Не трябва да се приема модела, че ако една звезда (слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела, т. е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното — слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят. Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце".

Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека. За един добре _организиран човешки мозък, тази планета дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания.

На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес.

Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.

Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони". На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника — слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи- колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона. Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което, точно съвпада с изчисленията на догоните. Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики".

. Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името иа Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените.

Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе.

Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях.

По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната нфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.

За астрологията най-голямо значение имат Дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето.

Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето и се нарича еклиптика. Думата 'еклиптика" е гръцка и значи затъмнение. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни възли.

Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие не притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях.

Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания.

Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан -проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния.

Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арййската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас.

Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява.

В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили, на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това.

Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази “лъженаука астрология"; Нютон го изслушал

и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?...”

Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека.

Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година.

Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания ( каквито Птоломей и не притежавал ), днес не могат де се приемат за нещо сериозно.

В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение.

Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година.

Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.

Как да различим професионалния астролог от шарлатанина

За да дадем на потенциалния клиент ясни критерии, позволяващи да разграничи истинските професионални астролози от безсъвестните мошеници, наричащи себе си”астролози”, но на практика не са такива, ви предлагаме следният текст за определяне професионализма на астролога.

И така, Вие сте клиентът.

1.

а) Професионален астролог

Основната цел на професионалния астролог е да Ви разбере - Вас, и съдбата Ви, и да Ви помогне да разрешите въпросите и проблемите, заради които сте се обърнали към него. Съответно, всичко, което прави професионалният астролог, е подчинено на тази главна и единствена за него цел.

б) Шарлатанин

Основната цел на шарлатанина е чрез измама да получи от Вас пари. Той не е в състояние нито да разбере съдбата Ви, нито да ви окаже реална помощ, за да разрешите проблемите си. Затова всичко което той прави, е да Ви вземе парите.

Правило N1. Когато се обърнете към астролог за помощ и не можете да почувствате, че той наистина иска да Ви помогне, а усетите, че иска само да Ви вземе парите, значи си имате работа с шарлатанин, а не с истински астролог.

2.

а) Астрологът професионалист е физически и психически здрав човек без вродени физически недостатъци и вредни навици (пушене, алкохолизъм, наркомания), с нормална сексуална ориентация, водещ умерен начин на живот, умерен в желанията и потребностите си.

б) Често шарлатаните са хора с вродени физически дефекти и недостатъци, хронични заболявания, вредни навици, с патология в сферата на сексуалната ориентация (гейове, лесбийки, зоофили, педофили и т.н.), с липса на мярка в потребностите и желанията.

Правило N2. Вродените физически дефекти (такива като гърбица, кривогледство, куцане и прочие) както и явните психически отклонения, хронични заболявания (за наличието на които може да се съди по нездравия, болезнен външен вид), а също пушенето, алкохолизмът, наркоманията, сексуалните извращения, невъздържаният начин на живот и необуздаността в желанията са “несъвместими” с професионалното занимание с астрология, или са признак на сериозни лични проблеми на човека. Такива хора “нямат право” да се занимават с разрешаването на чуждите проб-леми, т.е. в дадения случай, с Вашите проблеми. Затова, да речем, че срещнете кривоглед “астролог”, “астролог” с явни признаци на шизофрения, “астролог”, пушещ по кутия цигари на ден или “астролог” с явни хомосексуални наклонности, бягайте от него по-далече, той не може да се справи със своя живот, а какво ли би могъл да направи с Вашия?!

(бел. на публикуващия: връзката между сексуалната ориентация на астролога и неговото ниво на професионализъм е спорна.)

3.

а) Професионалният астролог винаги изглежда и се облича акуратно и прилично. Въпреки, че за професионалните астролози е свойствено спокойното отношение към материалните блага, все пак, всеки истински професионалист е способен да се обезпечи материално и винаги се стреми да бъде с добър външен вид, особено в присъствието на клиент.

б) Професионалните измамници и шарлатани изглеждат подчертано почтени, за да завоюват благоразположението на клиента, затова е трудно да ги различим от истинските астролози по външния им вид. Затова пък недоуките и неспособните можем лесно да различим именно по външния им вид – обикновено те не са много приятни, дори са отблъскващи, немарливо или бедно облечени хора, правещи впечатление на социално не успели и/или не напълно развити интелек-туално.

Правило N3. Ако пред Вас е възпитан, приличен и добре облечен човек, то това навярно е професионалист ( а в какво – в астрологията или в измамата – в това все още е трудно да се ориентираме). Ако външният вид или маниери на “астролога” по някаква причина са Ви неприятни, то едва ли неговите “услуги” ще Ви донесат някаква полза.

4.

а) Професионалният астролог е добре образован и ерудиран, има разностранни способности и интереси. Задължително има висше образование, тъй като астрологията е наука, изискваща научен начин на мислене и добро познаване на много дисциплини, на първо място астрономия и математика. Дипломата за завършена астрологична школа или курсове не е официален документ, потвърждаващ квалификацията, затова повечето професионални астролози когато разговарят със сериозен клиент предпочитат дори да не споменават за подобни хартийки.

б) Като правило, шарлатаните са хора без висше образование, не притежават способности за научна дейност, въобще не могат да се ориентират в астрономията и математиката или, ако успяват, то е посредствено. Много се гордеят с всевъзможни дипломи от астрологични школи и курсове, като ги излага на показ.

Правило N4. Още в началото на разговора Ви с астролога се постарайте да си изясните общото ниво на неговото развитие и ерудиция. Между другото се заинтересувайте за неговото образование и каква е била основната му професия преди да започне професионалната си астрологична дейност. Ако “астрологът”, към който сте се обърнали не е в състояние да различи, да речем, синус от косинус, и “Хюго” от Гьоте, то по-добре се откажете веднага от неговите “услуги”.

5.

а) За успехите си с другите клиенти професионалният астролог разказва рядко, предпочита да пази тази информация в тайна от съображения за конфиденциалност. Само ако Вие го попитате, назовава “реалното” процентно съотношение на своите сбъднали се или не сбъднали се прогнози (за добър показател се смятат от 85% до 95% сбъднали се – по високи от 95% не се получават на практика при никой, тъй като всечи човек понякога обезателно греши).

б) Шарлатанинът говори много при това с ентусиазъм за своите мними успехи, разказва за фантастичната точност на своите прогнози и за невероятните случаи, когато неговата консултация е променила напълно живота на човек, като го е направила богат и щастлив, или, като минимум, го е спасила от неминуема гибел.

Правило N5. Ако “астрологът” Ви заявява, че неговите прогнози са абсолютно точни (99,9% или 100%) или Ви разказва по собствена инициатива за абсолютно нереални случаи на фантастичен успех в резултат на неговата консултация, случили се уж в неговата практика, е очевидно, че пред Вас стои шарлатанин.

6.

а) Професионалният астролог определя цената на своята работа чрез точен и ясен списък на услугите, а тяхната цена е пропорционална на обема на работата, изискваща се за тяхното изпъл-няване.

б) Като правило, цената на своята работа шарлатанинът определя на око, изхождайки от финансовите възможности на клиента, или неясно Ви предлага да платите толкова, колкото Вие сами смятате за нужно.

Правило N6. Както при всяка друга работа, цената на астрологичната работа трябва да бъде определена преди нейното начало. Професионалният астролог винаги и ясно определя обема и цената на Вашата поръчка съгласно своя ценоразпис. Ако на въпроса Ви за цената на работата “астрологът” казва сума, която като че ли е “изсмукана от пръстите”, или Ви предлага Вие да определите цената, то пред вас е или шарлатанин, или недоук.

7.

а) Професионалният астролог е много акуратен, високо цени своето и Вашето време, затова никога не го губи напразно. Консултацията провежда строго индивидуално, по разписание, като предварително уговаря с Вас денят и часът за среща. Винаги съблюдава приетият в обществото етикет за делово общуване и по време на консултацията не се отклонява от темата, ако клиентът не го помоли за това. Винаги гарантира конфиденциалността на беседата и не допуска среща на клиенти в дома или в офиса си, а още по-малко да се наредят на опашка пред вратата му.

б) Обикновено шарлатанинът не е акуратен и Ви губи времето напразно: принуждава Ви да чакате на опашка, позволява си да закъснява за срещата и т.н. Стреми се да Ви изкара от равновесие и да демонстрира важността и заетостта си.

Правило N7. “Точността е вежливост на кралете”. Ако “астрологът” закъснява за срещата и по време на консултацията води с Вас празни разговори на отвлечени теми или по някакъв друг начин Ви губи времето напразно, пред Вас е шарлатанин.

8.

а) По време на консултация професионалният астролог никога не използва непонятна за Вас специална астрологическа терминология, разговаря с Вас на обичаен, прост и напълно достъпен език, чрез общодостъпни термини и понятия Ви обяснява същността на проблемите и Ви посочва пътища за тяхното разрешаване.

б) По време на консултация шарлатанинът използва абсолютно непонятна за Вас специална астрологическа терминология, обяснява Ви значението на всеки фактор от Вашия хороскоп поотделно, но не може разбрано и ясно да отговори на въпроса Ви: “Какво, в края на краищата, на прост понятен човешки език, означава “всичко това”?!”

Правило N8. Ако “астрологът” не е способен да Ви каже нищо освен: “Вашият Сатурн в тригон към Марс компенсира Вашият “паднал” Меркурий” – едва ли ще Ви се отдаде да извлечете някаква полза от такава консултация. По-скоро пред Вас е шарлатанин или недоук, псевдо-астролог.

9.

а) Професионалният астролог се стреми да вникне дълбоко във Вашите проблеми и въпроси, затова винаги отделя за консултацията достатъчно време. Ако е необходимо удължава консултацията или назначава допълнителна среща.

б) Шарлатанинът обича да организира поточно консултиране, отделяйки на клиента строго фиксирано време, обикновено кратко. Страхува се да се задълбочава в проблемите на клиента, опасявайки се да не издаде некомпетентността си.

Правило N9. Истинският астролог се стреми, преди всичко, сам да постигне ясно разбиране на Вашите въпроси и проблеми, за да може след това да Ви предаде това разбиране. При това, астрологът е длъжен много по-добре от другите хора да види и да разбере Вашите проблеми и техните причини. Затова, ако Вие не виждате в “астролога” стремеж да постигне такова разбиране, или ако дълбочината на неговото разбиране по нищо не се различава от дълбочината на разбиране на Вашите познати и приятели, значи пред Вас е шарлатанин.

10.

а) Професионалният астролог провежда консултацията чрез диалог, като коригира стила на общуване според Вашите предпочитания. Никога не налага мнението си, не се стреми да Ви подчини на себе си или да Ви манипулира. Държи се спокойно и демократично. Винаги Ви предоставя възможност сами да вземате решения, като Ви оставя свобода на избор и Ви разказва само за възможните варианти на Вашата съдба и необходимите за тяхната реализация действия.

б) Шарлатанинът води консултацията във вид на монолог, не Ви позволява да задавате уточняващи въпроси, стреми се да Ви потопи в потока от думи, да Ви измори и на всяка цена да Ви убеди в собствената си правота. Налага Ви мнението си агресивно, диктува Ви как трябва да живеете и какво да правите, стреми се да Ви внуши комплекс за малоценност и чувство за вина, да Ви подчини и да постави под свой контрол живота Ви. Дава абсолютно фаталистични прогнози, като че ли Ви липсва свобода на избор и свободна воля.

Правило N10. Ако чувствате психологически натиск от страна на “астролога”, опит да Ви натрапи мнението си, да държи диктаторски тон, ако чуете нещо от рода “Покай се, грешник!” или предсказание от типа “Остава ти да живееш две години”- веднага прекратете общуването с него, станете и си тръгнете! Това не е астролог, а опасен и, възможно, психически ненормален човек.

11.

а) Професионалният астролог винаги ще намери начин да обясни по достъпен начин същността на всеки проблем. Когато споменете за някаква житейска ситуация е способен да уточни Вашият разказ и да го допълни като посочи взаимовръзката между дадената ситуация с други. Като правило, Вие и сами знаете всичко това, но Ви се предоставя прекрасна възможност да се убедите в квалификацията на астролога.

б) Шарлатанинът говори чрез заучени шаблонни фрази, често използва цитати от астрологичната литература. Когато споменете за някакъв конкретен проблем започва да дрънка мистични псевдо-философски безсмислици или се измъква с общи нищо не означаващи фрази. На молбата Ви да каже нещо конкретно не е способен да даде никакъв ясен отговор.

Правило N11. Ако видите, че “астрологът” разиграва пред Вас заучена пиеса, или “информацията”, която Ви, дава като две капки вода прилича на тази, която е дал на Вашите познати, или ако не е в състояние да Ви каже нищо конкретно за Вашите проблеми, или ако неговият речников запас е оскъден, речта му е еднообразна и изобилства от идиоми от типа: “Всичко ще бъде добре”, “Ще Ви бъде трудно, но аз ще Ви помогна” и т.н. е съвършено очевидно, че пред Вас е шарлатанин.

12.

а) Както всеки човек, и професионалният астролог има право да греши, но винаги признава своите грешки и с готовност ги поправя. Обезателно Ви предупреждава, че всички изводи, прогнози и съвети носят препоръчителен характер и не могат, и не трябва да се разглеждат като истина от последна инстанция.. Помнете “Звездите винаги казват истината, само че астролозите понякога грешат”.

б) Всяко Ваше посочване на негова грешка възприема като лично оскърбление, не признава грешките си и, още повече, никога не ги поправя. Старае се да Ви убеди, че не сте го разбрали правилно, неправилно сте изтълкували думите му, и въобще, че във всичко сте виновни Вие самите, в това число и за не сбъдналите се прогнози, защото, например, сте му предоставили непълна и неточна информация.

Правило N12. За разрешаване на проблемите си бъдете готови за съвместна работа с астролога. Астрологът не е вълшебник, затова не очаквайте, за миг ще ви избави от всички житейски трудности. Обратно, страхувайте се и избягвайте онези, които Ви обещават 100%-тов резултат и безусловно и бързо разрешаване на проблемите Ви.

*Това ви 12 правила, с които се съобразяват повечето от руските колеги астролози, и които освен това, чрез тези правила искат да предпазят клиентите от шарлатани или, да ги научат как да различават псевдо-астролога от истинския астролог. Правилата са много строги и взискателни, бих казала, прекалено строги, много от Вас сигурно няма да са съгласни с тях, но това е просто една полезна информация, а дали ще се съобразява с правилата, е лична работа на всеки.

Надявам се, всички знаят какво точно представлява ретроградно движение, затова няма да се спирам конкретно на самото явление, а ще ви предложа кратка интерпретация на ретроградните планети. Интерпретация, която се променя в зависимост от това в кой дом и знак на хороскопа ви попадат те.

Прието е да се смята, че ретроградните планети символизират отрицателните черти на характера, коренящи се в предишните ни животи. Те ни помагат да вникнем в проблемите на личността и посочват областите, в които й е по-трудно да постигне хармония.

Ретрограден Меркурий

Ако сте родени с ретрограден Меркурий, Вие сте нервна и неуравновесена личност, трудно Ви е да се задържите задълго на едно място. Ретроградният Меркурий изостря процесите на мислене и разбиране и символизира ум, насочен навътре. Възможно е да имате затруднения в общуването, например, да ви е необходимо доста време, за да отговорите на даден въпрос. Понякога Ви е по-лесно да пишете, отколкото да говорите. Добре би било да имате дневник, където да излагате мислите си. Трябва да се научите да се доверявате на способностите си, да изразявате мислите и идеите си, да бъдете по-организирани и да довеждате започнатото докрай.

Ретроградна Венера

Ако при раждането Ви Венера е била ретроградна е възможно да имате проблеми в любовта, например, проява на резервираност в изразяване на чувствата, по-скоро несъзнателна. Емоционалният Ви живот ще бъде незадоволен, а несъзнателните сдържания ще смущават естественото изживяване на любовта.

Много е вероятно да се стремите към необикновени ценности, артистично творчество и други видове изкуство. Трябва да укрепите в себе си чувството за собствената си ценност. Най-добрият начин да се справите с негативното влияние на ретроградната Венера е, художественото изразяване на натурата Ви чрез музика, рисуване, театър, поезия и т.н.

Ретрограден Марс

Ако в рождената карта имате ретрограден Марс това означава, че не можете да насочите енергията на Марс навън, за да постигнете целите си. Дейността Ви не произлиза от непосредствени и осъзнати импулси, а от подсъзнателни и Ви се струва, че като че ли физическата Ви енергия е към края си. Често постъпките Ви произлизат от подсъзнателни импулси. Възможно е да се блокира увереността Ви в себе си и да Ви се наложи да я стимулирате като развивате вродената си сила. И макар, че не винаги е лесно и просто на физически план да постигнете целите си, можете да постигнете голям успех, ако предварително и щателно обмислите действията и съумеете да преориентирате енергията си, а по какъв начин, ще покаже подробното изследване на хороскопа Ви.

Ретрограден Юпитер

При ретрограден Юпитер в хороскопа Ви, у Вас ще бъде силно изразена вярата в себе си, тъй като сте в състояние да развивате своите собствени идеали и убеждения, макар, че тези идеали, както и собствените Ви морални ценности, понякога могат да противоречат на идеалите и ценностите на обществото. В такъв случай се засилва значително вътрешното търсене на истината.

Ретрограден Сатурн

Ако Сатурн е бил ретрограден когато сте се родили това означава, че ще се поддавате лесно на външни влияния. Ще се чувствате беззащитни пред тях и ще им се противопоставяте. От което следва, че е необходимо да придобиете увереност в себе си. Сатурн се грижи за реда, управлението и дисциплината, но когато той е ретрограден понякога е трудно да се възприемат тези наставления.

Понякога ретроградният Сатурн свидетелства за трудни отношения с родителите. Често той символизира бащата за децата и когато е ретрограден, може да бъде недостъпен за тях: бащата или отсъства от дома, или е непрекъснато на работа, или е недостъпен по отношение на чувствата. Затова личността от дете трябва да се научи да се обръща към себе си и да формира собствено чувство за ред, цел и лична дисциплина. Това на практика ще й помогне да изгради защитна стена срещу влияния, идващи отвън, а ограждайки се по този начин от околните, ще развие усет за своята съдба. За нея въпросите за безопасност имат голямо значение. Следователно първата психологическа задача е вътрешната защита и проявата на себето.

Ретрограден Уран

Уран символизира пространството и вътрешните измерения на човешката душа. Неговата енергия като израз на изключителност и индивидуалност е най-силно акцентирана когато той е ретрограден. У личността се усеща мощен натиск, способен да сломи всякакъв вид ограничения, за да постигне истинска лична свобода и пространство. Такива хора се бунтуват срещу всяка форма на власт или йерархия и имат вродено разбиране за това, че могат да се сдобият с външна свобода само чрез вътрешна. Те се нуждаят от признание и висока оценка за своята неповторимост.

Ретрограден Нептун

Енергията на Нептун ни обръща навътре, в самите себе си, където ние мечтаем, обмисляме плановете си, отдаваме се на фантазии и можем да се “скрием от външния свят”. Когато Нептун е ретрограден тази насочена навътре енергия е още по-силно изразена. А пък, ако е и зле аспектиран, може непрекъснато да ни преследва желание да избягаме от сивотата на ежедневния живот като търсим изход в наркотиците, алкохола, секса и т.н. В такива ситуации е абсолютно необходимо да използваме силата на въображението. Трябва да разберем, че има разлика, от една страна, между действителността и реалността, а от друга – между фантазиите и илюзиите.

Ретрограден Плутон

В който и дом или знак на хороскопа Ви да се намира Плутон, той носи безвъзвратни промени, в които съществена роля играе смъртта или краят на нещата. Но от друга страна получавате нова възможност да създавате и обновявате.

Когато Плутон е ретрограден по време на раждането Ви това означава, че в живота Ви очакват внезапни и болезнени обрати на съдбата. Личността с ретрограден Плутон е обречена да се сблъсква с болезнени преживявания, от които става по-силна. Чрез реалната или символична смърт на хора или предмети ще се промени така, че ще започне да се раздава на хората, и по този начин ще се издигне на по-високо ниво. Но трябва да се научи по-добре да разбира личната си власт в отношенията си с другите хора и в различните ситуации.

Първа част

Какво е това хороскоп?

Идеята, заложена в основата на астрологията е проста – положението на планетите на небето определя тенденцията за развоя на събитията на земята.

Основният метод за прогнози, прилаган в астрологията се свежда до построяване на небесна карта за някакъв момент от времето, който може да се счита за време на раждане на някакво същество (в това число човека), предмет или дори общност от хора, например, партия или цял един народ. За построяването на такава карта обаче, не е достатъчно да се знае само точното време на събитието. Много е важно да се знае мястото на Земята, където е станало това събитие, защото координатите на картата се пресмятат от локалния хоризонт и положението на планетите относно него са основен предмет на по-нататъшното разглеждане на картата. Така, планетите, намиращи се в момента на раждането под хоризонта влияят по-силно върху индивидуалните качества на родения, а в същото време планетите, намиращи се над хоризонта – върху неговото обкръжение, способността му към адаптация и мястото, което той заема в света. Планетите, намиращи се в момента на раждането около изгрева и залеза (Асцендент и Десцендент), горната и долната кулминационни точки (Медиум Цели и Имум Цели) се смятат за особено значими и играят важна роля при интерпретацията на небесната карта. Споменатите четири главни насоки (изгрев, залез, горна и долна кулминационни точки) разделят цялата небес-на сфера на четири равни части, наричани квадранти на хороскопа. Всеки от квадрантите от своя страна се разделя на три равни части, наричани домове на хороскопа, които са общо дванайсет.

Всеки от домовете на хороскопа конкретизира една или друга сфера на живота, определяйки областта на действие на планетите, оказали се в дадения сектор на небето.

Тази конкретизация се осъществява на базата на: теория на времето, теория на информацията и дискретна математика.

Домове на хороскопа

Първи дом на хороскопа започва от точката на изгрева (началото на първи дом), стига до долната кулминационна точка (началото на четвърти дом), достига точката на залеза (началото на седми дом) и по-нататък се издига до горната кулминационна точка (началото на десети дом).

Значение на четирите кардинални направления

Изгревът или Асцендентът отбелязва същността на родения.

Долната кулминационна точка отбелязва фундамента, основата за съществуване, Земята и Майката.

Залезът или Десцендентът отбелязва окръжаващият свят.

Горната кулминационна точка отбелязва целта, източникът на всякаква активност, Небето, Бащата.

Характеристиките на домовете са съчетание от тези четири кардинални принципа и са доста многообразни, защото за всеки конкретен случай техният смисъл и значение могат да варират в зависимост от контекста на разглеждане. Например, разглеждайки хороскопа на човек, ще акцентираме най-вече върху дома, семейството, финансите, брака, децата и тем подобни общочовешки ценности. А изучавайки хороскопа на дадена организация, ще обърнем внимание на първо място върху отношението й със закона и властите, колектива, ефективността на вложените в нея пари, личната способност на ръководителите и т.н. Все пак, само външно тези проблеми изглеждат абсолютно различни. Както ще видим, всички те се разделят на дванайсет големи групи, които са свързани с дванайсетте дома на хороскопа.

I дом е свързан с личността, нейната индивидуалност, умението й да се представи, а също себеизявата и себереализацията й. Не е важно каква карта разглеждаме – на човек, събитие или организация. Във всеки случай, планетите, попадащи в този сектор, ще влияят върху личните качества на всеки, който се е оказал в полето на разглеждания хороскоп (човек, ръководител на организация, хора, въвлечени в дадено събитие).

II дом е свързан с материалното благосъстояние, движимото имущество, парите, а също тялото, вродените таланти и способности. Забележете, че след първи дом – същността на личността – идва нейната материална обезпеченост, външната форма във вид на втори дом.

III дом е свързан с контактите, комуникациите, началното обучение, кратките пътувания, съседите, близките приятели и роднини, освен родителите. Трети дом представлява свързващото звено между личността и нейният фундамент – ІV дом. Той показва вътрешната динамика на това, което става в непосредствена близост до дома, семейството и предците.

IV дом е свързан непосредствено с дома, семейството, възпитанието, предците, особено с майката, а също със земята и недвижимостта. Това са фундаменталните основи на живота, без които нищо не може да се развива и живее пълноценно. Този дом показва също Майката на всяко събитие.

V дом е свързан с любовта, децата, творчеството, а също с развлеченията, удоволствията, хобито, шоу-бизнеса и почивката. Този дом, на първо място показва осъществяването на основният родов принцип – раждането на деца, продължаването на рода, и външната форма на фундамента, основите на съществуването, в частност, семейството и всичко, което е свързано с него.

VI дом е свързан с работата, дългът, службата, слугите, медицината и домашните животни. Този дом показва вътрешната динамика на процесите на взаимовръзката на личността с окръжаващия свят, когато й се налага да се приспособява, да се адаптира във външната среда.

VII дом е свързан с брака и брачните партньори, а също с договорите, законите, юриспруденциите, съдилищата, откритите врагове и партньорите. Това е същността на отношенията между личността и нейното обкръжение.

VIII дом е свързан с икономиката, колективните материални и енергийни ресурси, в частност с банковото дело, финансовите операции и бюджета (в това число и семейният), а също с окултизма, магията, екстремалните ситуации, смъртта, наследството и секса.

IX дом е свързан с идеологията, философията, науката, религията, висшето образование, далечните пътешествия, а също с роднините на брачния партньор, тоест, роднините, с които се сдобиваме в резултат от действието на VІІ дом. Този дом показва вътрешната динамика на външната активност, властта, издигането и поставянето на целите.

X дом е свързан непосредствено с властта, кариерата, професията, целта, която си поставяме, славата и издигането, а също взаимоотношенията ни с бащата, с началниците и висше стоящите инстанции. Този дом показва източникът на всякаква активност, Бащата на събитието.

XI дом е свързан с обществените организации, приятелите, съветниците, личната свобода, а също с изпълняването на желанията. Това е външната форма на властта, резултатът от постигането на целите и осъществяването на надеждите в бъдещето.

XII дом е свързан с тайните, с интригите, с дълбоките психологични преживявания, сънищата, секретните организации, затворите, болниците, другите места за уединение и ограничаване на свободата, а също с дивата природа и дивите животни. Този дом показва вътрешната динамика на личността, дълбоките, скрити преживявания и подсъзнателни процеси, всичко, лежащо в дълбочините на непознатото, неизученото.

Като пространствена представа домовете на хороскопа изглеждат като 12 равни части, образувани от “разрязването” на небосвода по осите север-юг. Така границата на десети и четвърти дом съвпада съответно с горната и долната половини на небесния меридиан, а първи и седми дом – с източната и западната части на хоризонта. По такъв начин, всяка планета, изгряваща на дадено място ще се окаже точно на границата на първи дом, кулминиращата нагоре – на границата на десети дом, залязващата – на границата на седми, а кулминиращата надолу – на границата на четвърти.

Приведената по-горе интерпретация, е безусловно изчислена основно за човека и близките му сфери на живот. Ако се задълбочим в разглеждането на животинското и растителното царства, ще бъдем принудени да преразгледаме напълно ключовите понятия на всеки дом, но при това техният дълбок смисъл ще остане непроменен.

Ако на небето нямаше планети, ние бихме се проявявали еднакво хармонично във всички дванайсет сфери, даже без да се замисляме за това, и не бихме познавали нито скръбта, нито щастието в нищо. Все пак, без да прекъсват пътя си нито за миг в продължение на хилядолетия, по небето се движат небесни тела – в астрологията обобщено ги наричат планети или подвижни звезди. Те ни даряват с живот и смърт, лишения и блага, победи и поражения, война и мир. В зависимост от това, в кой от домовете се е оказала една или друга планета, в тази именно сфера на живот следва да очакваме проявите на нейните качества.

Втора част

Планети

В астрологията е прието за планети да се смятат десет небесни тела: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. При това Слънцето и Луната понякога, когато се налага да се разграничат от останалите планети, се наричат светила.

Планетите се разделят на благоприятни, неблагоприятни и неутрални.

За благоприятни се смятат Слънцето, Юпитер, Венера, Нептун.

За неблагоприятни се смятат Луната, Сатурн, Марс, Плутон.

За неутрални се смятат Меркурий, Уран.

Едновременно съществува и друго деление - на индивидуални (миньорни) и колективни (мажорни). Към колективните са отнасят Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Смята се, че тези планети въздействат не върху конкретния индивид, а върху цели общности от хора. За сметка на своите големи цикли, тези планети формират цели поколения и продължителни периоди от живота на всеки от нас, затова трябва да им се обръща особено внимание. Сред колективните планети се отличават най-много Юпитер и Сатурн, тъй като техният цикъл (съответно 12 и 29 години) е най-съизмерим с продължителността на човешкия живот. Така средния човек преживява около шест цикъла на Юпитер и два и половина цикъла на Сатурн, докато в същото време много малко хора преживяват пълния цикъл на Уран (84 години). Обратно, индивидуалните планети, а именно Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс въздействат по-силно върху личността на родения, върху собствените му вътрешни ритми, които са подложени на колебания и промени през всяка година.

А сега да се спрем по-подробно на всяка планета.

Слънце

Като първа благоприятна планета привлича вниманието на личността към проблемите на дома от хороскопа, в който се намира, пробужда желание за преуспяване в делата, но при това не обещава безусловен успех. За да имаме резултат в делата на дома, в който се намира Слънцето е необходимо или да имаме в този дом други благоприятни планети, или да положим определени усилия. Ако в този дом се окажат негативни планети, то целият живот ще бъде стремеж към недостижима цел. Във всеки случай положението на Слънцето в хороскопа показва, какво пове-че от всичко му се иска на неговия притежател.

Юпитер

От памтивека наричан “Звездата на Кралете” или Голямото Щастие обещава най-голям успех, сполука и късмет във всички дела на дома на хороскопа, в който попада. Ако Юпитер е единствената планета оказала се в един или друг дом, или в този дом се намират само благоприятни и неутрални планети, можем да гарантираме абсолютен успех във всички дела на дадения дом. Във всеки хороскоп Юпитер показва онова щастие, което искаме повече от всичко и, което е много важно, получаваме просто така, без никакви усилия, въз основа само на едно желание. Разбира се, това става само в случай, че в същия дом на хороскопа няма неблагоприятни планети.

Венера

Hаричана в астрологията “Малкото Щастие”, тя обезпечава равновесие, хармония и спокойна увереност в делата на дома, където е попаднала. Делата в тази област вървят по-добре, отколкото у средностатистическото болшинство, при това за разлика от Слънцето и Юпитер, Венера действа незабележимо, без да привлича вниманието към делата на дома. Всичко като че ли върви от само себе си, но в същото време по-успешно, отколкото в другите домове. В хороскопа Венера показва онова щастие, което идва при нас само, без нашите усилия.

Hептун

Обещава тотална хармонизация в делата на дома, в който се намира. Всичко върви равномерно и гладко като по масло. Положението на Нептун в хороскопа показва онова Голямо Щастие, което ние получаваме независимо от нашите стремежи или желания.

Луна

Като първа от неблагоприятните планети също привлича вниманието към проблемите на дома в хороскопа, в който попада. Но в за разлика от Слънцето, тя не само че не обещава успех, а обратно, препятства го. В делата на дома, където се намира Луната, не трябва да разчитаме на много, а само на най-необходимият и достатъчен минимум. Затова можем да разрешим тези проблеми само чрез смирение и покорност към съдбата, а главното е чрез липса на желания да достигнем нещо, каквото и да е в делата на този дом. Щом изчезне желанието, делата се нормализират от само себе си. Щом желанието се появи отново, ви се отнема даже най-необходимото. Колкото по-силно е желанието, толкова повече ви се отнема.

Сатурн

Който в древността са наричали “Голямото Hещастие” не ни дава такова право на избор като Луната. Домът, в който попада Сатурн, определя в какво ни постига най-голям неуспех, лишения и ограничения чак до летален изход. Ако Сатурн е единствена планета в дома или тук се намират само неблагоприятни и неутрални планети, може да се гарантира, че неуспехът в тези дела ще бъде абсолютно фатален. Сатурн показва онова нещастие, което ние получаваме просто защото ни има. Най-добрият път за разрешаване на тези проблеми се състои в преодоляване на страха, самопознание и духовни практики.

Марс

Заслужил у древните прозвището “Малкото Нещастие”, ще посочи, къде ние сами си създаваме проблеми чрез прекалената си активност, рязкост и агресивност. Марс привлича конфликтите, противоречията, създава опасните, напрегнати ситуации. Той показва онова малко нещастие, виновници за което сме си самите ние, за това народът казва “сам си го направи”. Да се борим против тези нещастия можем само чрез самоконтрол и самодисциплина.

Плутон

Като Марс, Плутон отговаря за взривоопасните ситуации, конфликти и противоречия, само че в по-голям мащаб. Той ни въвлича в ситуацията на големите маси от народа и обещава конфликти не от междуличностно, а от между-групово ниво, когато се сблъскват интересите на няколко колектива или интересите на личността с интересите на колектива. Положението на Плутон ще ни покаже онези нещастия, които се сгромолясват върху нас когато сме против волята на болшинството, или, както казва народът, “плюем срещу вятъра”. Всички тези нещастия са резултат на нашата собствена глупост, затова единственият начин да ги избегнем е да бъдем по-далновидни и да можем навреме да направим компромис или да напуснем бойното поле.

Меркурий

Меркурий ни дарява с умението да се приспособяваме, да лавираме, да използваме ситуацията в своя полза и да намираме общ език с другите. Тази планета винаги се присъединява към по-силното. Ако Меркурий се намира в дома заедно с благоприятни планети, той ще засилва тяхното положително въздействие, ако той се намира редом с неблагоприятни планети, той ще засили тяхното негативно влияние. Във всеки случай Меркурий помага да се намери изход от всякаква ситуация, свързана с дома, където той се намира, но без да излиза от рамките на обичайното, прието в обществото поведение.

Уран

Позволява да проявим необичайните си способности в делата на дома, в който той попада, позволява да се намерят нестандартни и нетрадиционни методи за изход от ситуациите на този дом. Понякога той може да ни доведе до екстравагантно разрешаване на тези проблеми. Също като Меркурий, засилва позитивните или негативни планети, намиращи се с него в един и същи дом. Във всеки случай Уран дава голяма свобода във всичко, което е свързано с дома, в който се намира.

Както виждаме, благоприятните планети ни даряват с радост в живота, неблагоприятните ни заставят да работим над себе си, а неутралните ни позволяват да се измъкваме ловко от ситуациите.

Трета част

За какво може да се построява хороскоп?

А сега накратко ще обясня за какви моменти от времето има смисъл да се построяват хороскопи и как след това да се интерпретират.

Първо, има смисъл да се построява хороскоп за момента на раждане на човека (както и за всяко друго живо същество), а за момент на раждането се смята момента на първия вик. Този хороскоп ще покаже основните тенденции в живота на новородения – в какво той ще бъде щастлив, в какво – не, и тем подобни неща, които вече обсъдихме.

Второ, има смисъл да се построява хороскоп за момента на началото на дейността на каквато и да е организация (официално откриване, първо събрание, първа презентация, и всичко останало в тази връзка). Той ще покаже как ще работи в бъдеще организацията и с какво ще се занимава, с какви проблеми ще се сблъска и как ще ги преодолее, как и кога ще прекрати съществуването си.

Трето, има смисъл да се построява хороскоп за всяко събитие, с цел да се определят неговите възможни последствия: към възникването на какви проблеми ще доведе то (положението на неблагоприятните планети), за разрешаването на какви проблеми ще помогне (положението на благоприятните планети и отчасти на неутралните) и т.н. При това, за събитие може да се смята всичко, дори телефонно позвъняване с предложение за нова работа или условия за изгодна сделка (но, ако по това време Сатурн попада във втори дом, да не дава Бог да се съгласите!).

А сега кратичко ще засегна въпроса за това, как можем да съпоставим хороскопите на различни хора, организации, събития и т.н., за да определим взаимното влияние между тях. Основната идея се състои в това, да наложим графиката на единия хороскоп върху планетите на другия. Получената карта ще покаже как влияе притежателят на планетите върху притежателя на графиката на първия хороскоп, какви качества придобива притежателя на първия хороскоп при взаимодействие с притежателя на планетите.

По такъв начин можем не само да преценим как си взаимодействат хората, организациите и събитията, но и просто да правим прогнози за определен промеждутък от време, като разглеждаме текущото положение на планетите относно картата на интересуващия ни хороскоп.

За интерпретацията на хороскопа

Въпреки, че всичко това може да ви се струва доста лесно, първите стъпки в каквато и да е работа, в частност и в астрологията, са трудни и не се отдават лесно на всички. Затова, не се отчайвайте когато се сблъскате с първите трудности. Няма нищо сложно в интерпретацията на хороскопа. Важното е да усвоите принципите, изложени в този кратък справочник и да се научите да ги прилагате самостоятелно.

Може би най-сложно е, да се ориентирате в случаите, когато в един и същи дом на хороскопа попадат едновременно и благоприятни, и неблагоприятни планети. Това показва, че успешните периоди ще се редуват с неуспешни. А кои периоди при това ще преобладават, може да се определи като се пресметне общият коефициент на дома. За тази цел можете да използвате следната скала на коефициентите на планетите:

-----------T-----

¦ Слънце ¦ +1 ¦

¦ Юпитер ¦ +3 ¦

¦ Венера ¦ +2 ¦

¦ Hептун ¦ +2 ¦

¦ Луна ¦ -1 ¦

¦ Сатурн ¦ -3 ¦

¦ Марс ¦ -2 ¦

¦ Плутон ¦ -2 ¦

¦ Меркурий ¦ 0 ¦

¦ Уран ¦ 0 ¦

L----------+------

Ако сумата от посочените коефициенти на планетите, попаднали в някой дом е повече от +2 или по-малко от –2, може съответно да се гарантира успешно развитие или провал на делата в дома като цяло. А ако сумата е +2, +1 или -2, -1, може да се смята, че преобладават съответно положителни или отрицателни тенденции. Ако сумата е равна на нула, не бива да се казва нищо определено – всичко зависи от текущото положение на планетите по отношение на този дом, а в такъв случай, за да получите точен резултат, ще се наложи да съставите прогнози за конкретния период от живота.

Ако в определен дом на хороскопа попадат няколко планети, не е задължително да са противоположни според влиянието си, техният ред на разполагане в дома ще покаже общата картина на развоя на събитията. И така, ако първа планета е Юпитер, а втора Меркурий, отначало ще имате успех, а след това ще се наложи да лавирате и да се приспособявате, за да се задържите върху постигнатите позиции. Или, ако на първо място е Луната, а на второ Венера, то отначало ще ви се наложи да се задоволите с малко, след което ща настъпи хармонизация. Колкото по-отдалечени са планетите една от друга, толкова по-отдалечени във времето ще бъдат периодите на техните влияния. Колкото по-близко са те до началото на дома, толкова по-рано ще се проявят. Най-късно се проявяват планетите, които се намират в края на дома.

Ако в някой от домовете на хороскопа не попада нито една планета, значи в делата, свързани с този дом, няма да има нито щастие, нито нещастие – всичко ще бъде идеално, както трябва да бъде у всеки.

За външният вид на хороскопа

За да ви бъде по-удобно при интерпретацията, можете на лист хартия да начертаете ръчно хороскопа, без линийка и предварителни бележки. Вместо римските цифри, обозначаващи номерата на домовете, трябва да нанесете символите на планетите в домовете, в които попадат. В най-горната част на листа трябва да напишете датата, времето, мястото на събитието и името на човека.

Ако разглеждате взаимодействието между едно събитие с друго, то има смисъл да нанесете върху рисунката на хороскопа както планетите на дадената небесна карта, така и планетите на картата, която налагате върху нея, като ги обозначите с различни цветове. Така веднага ще видите помага ли изследваната карта да се разрешат някакви проблеми в базовия хороскоп или само ги увеличава.

По аналогичен начин се прави и така наречената транзитна карта, в която текущото положение на планетите се добавя към домовете и планетите на изходната карта, наричана в предсказателната астрология радикс (radix). Транзитната карта се интерпретира също като наталната, с единствената разлика, че транзитът описва конкретен момент от времето, а радикса – цялото време на съществуване на изучавания обект.

Все пак, при интерпретиране на транзитната карта следва да се взема под внимание това, че колективните (мажорни) планети (Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон) се движат много бавно и тяхното преминаване през един дом на хороскопа може да продължи от едно полугодие (за Юпитер) до двайсет и пет и повече години (за Плутон). При съставянето на прогнози винаги трябва да се взема под внимание колко време мажорната планета преминава през един или друг дом и още колко време ще остане в него. Това ще покаже дали тя се намира в началото, в средата или в края на своето влияние върху делата на дадения дом. Освен това, преминавайки през дом изпълнен с планети, транзитиращата планета ще инициира проявите на онези от тях, с които ще встъпи в съвпад. Такъв съвпад дава сплав от качествата на транзитиращата и радикалната планета, което значително усложнява тяхната съвместна проява. За да се определи качеството на такъв съвпад, се изисква да съберем коефициентите на тези планети и да направим извод, аналогичен на този, който направихме за домовете. При това можем да смятаме транзитиращата планета за по-активна и генерираща събитието, а радикалната – за пасивна и възприемаща, иначе казано, да ги разглеждаме съответно като метод и средство.

За изчисляването на хороскопа

За начинаещият астролог изчисляването на хороскопа е доста сложна задача, тъй като това предполага добро познаване на астрономията. Ще се опитам максимално да облекча задачата ви. Единственото, което се изисква от вас е да въведете (в астрологичната програма) правилно изходните данни (дата, време, часови пояс, име и координати на мястото, а също да отбележите “лятно време”, ако то е действащо в интересуващия ви момент).

След като сте натиснали бутона “Далее” (“По-нататък”) и на появилата се след това страница – бутона “Координаты” (“Координати”), пред вас ще се появят точните координати на всички планети относно посоченото от вас място. Тук са и координатите на планетите в знаците на Зодиака, но това е отделна тема и засега не ми се иска да я засягам. Още повече, че за чисто събитийната прогноза те не са необходими.

Както ще забележите, за всяка планета е посочен не само домът, където е разположена, но и градусите, минутите и секундите на този дом. При това нулевият градус съответства на началото на дома, а трийсетият – на неговият край. Та нали, ако кръгът се състои от 360 градуса, разделяйки го на 12 части, ще получим сектори по 30 градуса.

И така, остава ви само да нанесете символите на планетите върху рисунката (графиката) на хороскопа (когато чертаете хороскопа ръчно). Съветвам ви да разполагате планетите в дома според нарастването на техните координати от 0 до 30 градуса. Можете дори да напишете до самия знак и координатите на планетата, като правило, са достатъчни само градусите.

Ако разглеждате взаимодействие между два хороскопа, въведете данните на втория хороскоп в раздела “Прогноз совместимости” (“Прогноза за съвместимост”), като при това посочите “Вид анализа: индивидуальный” (“Вид на анализа: индивидуален”), и клекнете върху бутона “Далее” (“По-нататък”), а на следващата страница върху бутона “Координаты” (“Координати”). Тоест, тази карта ще показва какво придобива първият хороскоп от взаимодействието си с втория.

(Тук става дума за руските астрологични програми, но мисля, че и програмите с английски интерфейс имат аналогични функции).

Нанесете символите на планетите на втория хороскоп върху първия, по-добре с друг цвят. Ако разглеждате хороскопа на брачна двойка, има смисъл да се построят два индивидуални хороскопа и да се поместят във всеки от тях планетите на партньора, за да имате пълна представа за тяхното взаимно влияние една към друга, и да ги разглеждате само според това взаимно влияние. Същото може да се каже за всички, тясно взаимосвързани хороскопи, например, за хороскоп на дадена организация и нейния директор, за хороскоп на майката и детето и т.н. Не бива да се разглежда едното, напълно игнорирайки другото. Помнете това!

Завършвайки темата за изчисляването, ми се иска да отбележа, че най-доброто средство за изчисляване на какъвто и да е хороскоп са астрологичните програми, които пестят и усилия, и време.

И още нещо. Не възприемайте всичко казано дотук за истина от последна инстанция. Астрологията е много бързо развиваща се наука и онова, което вчера е било истина, утре вече може да не е, също както Нютоновата механика е вярна само за определени граници, а зад пределите на тези граници управлява теорията на относителността. Астрологията едва сега започва да се възражда на базата на съвременните открития, такива като теория на времето, теория на информацията, последните постижения на математиката, в частност, неясната логика, моделирането на детерминирания хаос и т.н. Би било чудесно, ако и вие вземете участие в този процес, особено важно е, ако като специалист в професионалната си област приложите и астрологията.

Пета глава

Транзити на Уран през планетите и домовете

Уран-Слънце

Сам по себе си тригона или секстила на транзитния Уран към Слънцето обикновено не предизвиква сериозни проблеми. Въпреки това, той очертава времето, когато ние се намираме в съгласие с нашата вътрешна потребност да се развиваме по такъв начин, по какъвто още не сме се развивали до сега. Някаква част от нашето същество се стреми да се разкрие и да експериментира с живота и ние можем да използваме хармоничните аспекти на Уран към Слънцето, за да последваме този стремеж. Възможностите за промени могат да тръгнат от срещнати хора, нова работа, обучение. Домът, където се намира транзитния Уран, домът, където се намира наталното Слънце, и домът, на върха на който се намира Лъва, показват сферите на живота, където най-много е възможен ръст и експанзия. Както и при произволен транзит на Уран към Слънцето, някои от съществуващите структури в нашия живот ще бъдат длъжни да отстъпят място на новите възгледи. Доколко силно преустройство ще е необходимо, зависи в голяма степен от това колко силно аспектирано е Слънцето в рождената карта. Ако Слънцето няма напрегнати рождени аспекти към Сатурн и висшите планети, процесът на промяната няма да бъде прекалено болезнен.

Обаче, съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Слънцето често довеждат до сериозни изпитания. Ако по натура ние сме склонни да изпитваме удоволствие от промените, няма да ни е трудно да се справим с тези транзити. Но, ако се страхуваме от неизпитаното и неизвестното – ако правим всичко възможно, за да запазим съществуващия ред на нещата, даже ако той не ни радва – тогава няма да ни се услади. Такива транзити се съпровождат от чувство на остро безпокойство. Ние можем да усещаме, че сме попаднали в капана на обстоятелствата. Ще ни се иска да обвиним другите за нашите неуспехи:”Ако имах друга жена (мъж, началник, майка, баща), нямаше да попадна в такова затруднено положение. До известна степен това може да бъде действително така, но все пак може би хората наоколо не са длъжни да се променят, а ние на първо време трябва да се променим. Длъжни сме да обърнем внимание на тази част от нашето същество, която е недоволна и обезпокоена, и да създадем възможност за навлизане на новото в нашия живот. Вътрешното Аз иска ние да се променим и, ако ние се противим на тези намерения, по-скоро ще привлечем деструктивни сили отвън, които ще ни заставят да се променим. Или поради това, че ние губим много енергия да задържаме нашите революционни импулси, в крайна сметка, се разболяваме или изпадаме в депресия. Сложните аспекти на Слънцето с Уран не изискват задължително преустройство на целия ни живот, но може би е необходимо да внесем нещо ново, за да дадем възможност на нашата личност да се развива по-нататък. Отново обръщам вашето внимание, че ключовете трябва да се търсят в домовете на рождената карта, които се засягат от тези транзити.

Слънцето се явява символ на бащата, и транзитният Уран към Слънцето често сочи промени в отношенията с него. Отново много зависи от това как Слънцето е аспектирано в наталната карта: ако Слънцето има напрегнати натални аспекти, тригона или секстила на транзитния Уран осигуряват подкрепата на позитивни изменения в отношенията с бащата. Общуването може да стане по-интензивно и изходните негативни качества в отношенията ще се изменят в посока на по-добро разбиране и откритост. Обаче, съвпада, квадрата , опозицията на транзитния Уран към напрегнато аспектираното натално Слънце ще доведе до проява на вътрешни противоречия между вас и вашия баща. Някои от моите клиенти с такива транзити чувстваха потребност да въстанат срещу баща си, да отправят предизвикателство към неговата авторитарност, неговата власт над тях или неговите изисквания. Настъпва време на раздяла с бащата; време да се изясни кои са те всъщност. Транзитният Уран, правещ аспект към Слънцето, може също да символизира откриването на “Бащата” вътре в нас – става дума за способността да се носи отговорност за нашия собствен живот, способност да си контролираме поведението. В този период не е леко да се адаптираме към нуждите на околните, особено ако е в разрез с това, което ние самите чувстваме. По-скоро ние ще предявяваме изисквания към другите, отколкото самите да се приспособяваме. Транзитите, свързващи Слънцето с Уран ни позволяват да осъзнаем нашата собствена сила, и това може да се изрази в борба с фигурите, облечени във власт, в заставане срещу хора, на които по-рано сме позволявали да ни контролират и да ни влияят. Ако жената не е познала своята вътрешна сила и не е развила настъпващата част от своето същество, в този период е необходимо да направи това. Освен възможността да се самоутвърди, тя може да изпита нови усещания от среща с мъжете, например, тя може да срещне мъж със силен Уран в наталната карта, или да срещне някого, чиито транзитен Уран също прави значими аспекти в хороскопа. Това може да бъде смел динамичен човек, който ще внесе в нейния живот много ново, ще отвори нови перспективи и нов поглед върху нещата. По такъв начин, тя ще внесе Уран в своята вътрешна сфера, променяйки личността си. В някои случаи жената в момента на минаване на транзитния Уран през Слънцето осъзнава, че с нейния партньор стават сериозни промени. А в резултат на тези промени се мени и нейния живот.

Независимо от пола, при напрегнати аспекти на Уран към Слънцето ние можем да загубим спокойствие, да станем лесно възбудими и непредсказуеми. Ще ни се иска да се освободим от всички ограничения, налагани от традициите, могат да ни обхванат нови идеи и нов поглед върху нашия живот. Ако сме способни да приемем и да асимилираме тази енергия и да направим необходимите промени, тогава тези транзити, колкото и да са трудни на пръв поглед, ще отбележат огромна крачка в нашето самооткриване.

Уран-Луна

Докато Слънцето описва начините за нашата самореализация и самоутвърждаване, Луната е свързана с нашите емоции и усещания – тя показва, как ние инстинктивно реагираме на действията на другите. Луната също описва нашия домашен живот, нашата майка и всичко, което засяга нашите отношения с жените. Когато транзитния Уран аспектира наталната Луна във всичките изброени области трябва да се очакват промени.

Ако Уран прави тригон или секстил с Луната, ние обикновено с лекота вървим към промяна. По такъв начин нашите чувства могат да бъдат развълнувани и ние сме готови да възприемем новия емоционален опит. И мъжете и жените по това време разширяват спектъра на своите емоционални реакции. За мъжете това често е свързано със среща с жена. В женските карти хармоничните аспекти на транзитния Уран по отношение на Луната показва по нататъшното развитие на нейното женско естество. Например, жена, станала за първи път майка, когато Уран направил тригон към нейната Луна. Ако си сменим жилището, когато Уран прави хармоничен аспект към нашата Луна, тази промяна ще се окаже за добро, даже ако на пръв поглед се е показала разрушителна. Тригонът и секстилът също могат да се изявят във вид на позитивни промени в отношенията с нашата собствена майка. Нараства възможността да се разбираме един друг и ние откриваме, че можем да бъдем откровени с нея, можем да общуваме с нея, без помощта на емоционално прехласване. Ние сме в състояние да се отделим от нея и в същото време да я разгледаме по-ясно. Обаче, при напрегнати транзити на Уран към Луната проблемите с майката са неизбежни. Ако нашата индивидуалност е прекалено свързана с майчината, то в този момент ние можем да въстанем, за да отбележим по-ясно своята индивидуалност. Съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Луната могат също да определят времето, когато нашата майка изпитва промени в собствения си живот. Някои млади майки с напрегнати аспекти на транзитния Уран към Луната могат да изпитват фрустрация, свързана с ограниченията, които внася в техния живот майчинството, и позитивния подход за тях може да се заключава в търсенето на други аспекти за самоизява. За жените от по-стара възраст такива транзити често съответстват периода на климакса, показвайки, че е необходимо да се търсят нови методи за изразяване на лунните потребности да се безпокоят и грижат за другите. Мъже с транзити на Уран към Луната могат да привлекат жени с уранически натури, които променят техния поглед върху живота или могат да срещнат жена, която сама минава пред период на ураническа преоценка, което е неизбежно да се отрази и върху живота на мъжа. Деца с транзитен Уран към Луна обикновено изпитват това влияние във връзка с отношенията към майката, която сама преживява много труден период. Съвпад, квадрат и опозиция на транзитния Уран към Луната могат също да описват много необикновено емоционално състояние. Ако принадлежите към хората, които не е лесно да бъдат трогнати, вие можете изведнъж да заплачете по най-глупав повод. Ще удивите не само другите, но и себе си с чувства, които изпитвате в този момент. Някои хора с напрегнати транзити на Уран към Луната са толкова наплашени от новите емоции, че им се струва, че имат нервен срив, и те напълно губят контрол над себе си. Чувствата, които до сега са контролирали, избухват в съзнанието и отхвърлят всички задръжки, които са ги държали. Ако транзитния Уран засяга Луна, лошо аспектирана в наталната карта, възможно е да се наложи консултация със специалист по психология и да се проанализират чувствата ви. При мен веднъж дойде жена, с транзитен Уран минаващ през нейната Луна, която в рождената карта се намираше в квадрат с Плутон. Тя неотдавна родила своето второ дете и изпадна в много силна след родова депресия. Обикновено квадрата на наталната Луна към наталния Плутон описва тъмните или интензивни чувства, които са били активизирани от транзитния Уран. Тя чувстваше вина заради деструктивни фантазии, които имали отношение към нея самата и новото дете, но обсъждането на тези преживявания й помогна да достигне до обективно разбиране на случващото се. Луната открива много важни неща в ранния опит на общуване с майката и околните и когато транзитния Уран засегне Луната старите модели на поведение излизат навън изпод маската.

Уран в домовете

12 дом

Традиционно 12 дом описва потребностите и стремежите, които действат несъзнателно, но въпреки това доста определят нашето поведение и избора, който ние правим.

Всичко, което е недостъпно за съзнателния ум, всичко, което той отказва да признае, е заключено (се съдържа) в 12 дом. Уран минавайки през 12 дом принуждава неосъзнатите комплекси и скритите стремежи да излязат на повърхността, да застанат пред светлината на съзнанието. Например, ако имате подсъзнателен страх да не бъдете отхвърлени, то по време на транзита на Уран през вашия 12 дом, вие по някакъв начин се привличате от ситуации, които ви принуждават да обърнете специално внимание на този страх, да го изпитате в най-неприкрита форма и да научите този урок.

Ако формулираме кратко, то Уран в течение на целия транзит през 12 дом ни променя, проявявайки всичко, което е скрито и се пази в тайника на нашата душа. Много от това, което ние ще открием за самите себе си може да се окаже плашещо и неприятно, но този транзит е способен също така да открие достъп до позитивното и печелившото съдържание на нашата психика. Безсъзнателното, както е показано във 12 дом е не просто склад за негативни модели и минали усещания, той е също така и резервоар на позитивен потенциал, който ние сме длъжни да развиваме. Времето на минаване на транзитния Уран през 12 дом е благоприятно за дълбоко психологическо изследване, необходимо е “да се гмурнем” в този воден дом или с помощта на психотерапията или някой друг метод. В този случай ние ще сътрудничим на Уран в неговите усилия да разкрие нашия психически потенциал, който е бил недостъпен за нашето съзнание. В течение на този транзит хората и обстоятелствата от нашето минало неочаквано влизат в нашия живот отново, давайки ни възможност да завършим незавършените работи. Те могат буквално да се появят на нашия праг или да дойдат при нас, в нашите сънища и фантазии. Във всеки случай нашето минало ще се върне, за да ни поздрави или изплаши. Срещата с миналото може да бъде изцеляваща и очистваща процедура, подготвяща нашето възраждане при преминаването на Уран през асцендента на наталната карта.

Когато Уран минава през 12 дом, границите между нас и другите хора се разрушават. Това може да се прояви като поредица от психически инсайтове и откровения. Това е време, когато ние необикновено фино сме настроени на мислите и преживяванията на околните. Нашият приятел може да е на хиляди километри от нас, но ние по някакъв начин знаем точно през какво преминава той. Или ние мислим за някакъв човек, и той изведнъж ни звъни или чука на вратата точно на следващия ден. Някои наши прозрения могат да носят много остър и тревожен характер; други инсайти могат да бъдат позитивни и обнадеждаващи… трудно е да се каже в каква степен може да се доверим на тези прозрения, макар понякога аспектите на транзитния Уран към другите планети от рождената карта могат да дадат ценни указания в това отношение.

Това е време, когато ние необичайно фино сме настроени на процеси от глобален характер, улавяме и най-малките промени в световната политическа атмосфера, всякакви промени в общата менталност.

Дванадесети дом така или иначе има отношение към обществените институти и учреждения, особено към болници, затвори, музеи, благотворителни организации.

Ако сме свързани с подобен вид учреждения, при нас по време на транзита на Уран може да се появи чувство на неудовлетвореност, стремеж да се направят кардинални реформи. Повечето хора, преживели транзита на Уран през 12 дом, описват усещанията си така:безпричинно безпокойство, желание да промениш всичко, но неспособност да намериш това звено, след което да потеглиш, трудности със старото.

Промените назряват, но едва ли те ще започнат преди момента, когато транзитният Уран пресече асцендента….

Нептун

Нашата съдба, нашата душа, всичко най-съкровено е неразривно свързано с безкрайното и само с него. Вордсворт.

Тези думи, написани от великия поет на английския романтизъм, дават представа за същността на Нептун. Стремежът да отидеш зад пределите на собственото си същество и да се съединиш с нещо много по-величествено. Макар че ние често говорим за важността да намерим себе си, т.е. да определим своята уникална индивидуалност, да изберем свой път, в нас съществува и противоположен стремеж – нептунианска потребност да се загубим, да се разтворим в голямото цяло, да излезем извън границите на собственото си изолирано Его. Но преди да разберем, какво означава на практика да се разтворим в голямото цяло и да излезем от пределите на Егото, ние трябва да си спомним какво е това Его. Казано накратко, Его е чувството за самия себе си като отделна индивидуалност, с други думи – това е усещане за собственото Аз. Да бъдеш индивидуалност, Аз означава способността да определим какво съм Аз и какво не съм Аз. Да се определи границата, която ни отделя от другите хора. Важно е да се отбележи, че ние не се раждаме с чувството Аз, и когато се намираме в матката, ние не осъзнаваме себе си като отделна същност; ние представляваме едно цяло с майката, а майката за нас се явява целия свят. По такъв начин ние считаме, че сме целия свят, мислим, че всичко наоколо сме ние. Изпитваме усещания, които Фройд е нарекъл “океански” усещания за реалността. Обаче след раждането започваме да различаваме къде сме ние и другите хора. Постепенно се учим да се отделяме от другите, учим се да определяме къде свършва нашата индивидуалност и започва на другите хора.

Нептун се явява разтворител на граници. Той размива границите между нас и другите хора. Когато Нептун минава през Слънцето, например, ние можем да се разтворим в друг човек или да изпитаме чувство на единство с всичко живо. Но Нептун може да разруши също така и вътрешната граница между съзнанието и подсъзнанието, наводнявайки нашето Его със съдържание от безсъзнателното. Ако ние съзнателно се идентифицирахме със силна, уверена и отговорна личност, под действието на Нептун можем да открием слабата и безпомощна част на своята натура. Нептун разтваря, разпилява и разтваря концентрираната енергия, било то кариерни планове или убеждения, засягащи нашите възможности да действаме в околния свят. Ефектът на Нептун може да разшири нашите представи за единство на всичко живо, за нашата връзка с всичко съществуващо.

Не е толкова лесно да се осъзнае единството на всичко живо. Съвременният човек, възпитан в европейската култура, е убеден, че неговото “Аз” свършва някъде и другия човек започва някъде, докато, източните, както и западните мистици винаги са говорили за друго измерение на реалността, в която нищо не съществува изолирано. Будистите имат израз:”Всичко е в едно и едното е във всичко”. Тази идея се среща в Майстор Екхарта, християнски мистик на 13 век, който писа:”Всичко, което човек има в множеството, принадлежи на Единния”. Макар, че на пръв поглед Аз се отличава от Ти и масата съвсем не прилича на стола, на по-дълбоко ниво на съществуване всичко е включено в някакво Единство. Нептун символизира стремежа да се преодолее отделеността на индивидуалността и да се възстанови фундаментното единство на всичко живо. Някои съвременни физици стигат до заключението, че мистичните откровения за същността на единството на всичко живо не са толкова далеч от научните представи. Физиците на миналия век разглеждали Вселената като сбор на различни части, които са отделени в пространството и времето една от друга. Но в зависимост от развитието на научните методи и оборудването, реалната картина на света влезе в противоречие с механичната концепция, представяща света като часовников механизъм, който може да се отдели на детайли. Когато учените започнали да изследват микрочастиците, те открили за своя изненада, че електрона не може да се локализира в пространството и времето. Ако частиците, съставящи атома не могат да бъдат привързани към едно място, как може атомът да се разглежда във вид на конкретна и измеряема същност.? Ако атомът се държи като дискретна същност, как могат хората и вещите, състоящи се от атоми да бъдат изолирани един от друг?

Това, което по-рано се считаше за отделна частица приличаща на вълна, разпространяваща се във всички страни на безкрайността, английският физик Ричард Просер счита, че тези вълни са поглъщат една друга навсякъде, освен в неголям участък, в който ние намираме частицата. “В определен смисъл всичко се намира навсякъде, не се проявява само в определена точта.” Психологът трансперсоналист, водейки диспут за развитието на физиката през 20 век, казва:”Ако говорим накратко, то квантовата физика ни показа, че реалността не може повече да се разглежда като съвкупност на отделни предели, разделение от граници. Това, което сме считали за различни неща, се оказа преплетени аспекти един на друг. По някаква непонятна за нас причина всяко нещо и всяко събитие във Вселената се оказват взаимосвързани. Светът сега се представя не като струпване на билярдни топки, а като едно гигантско поле”.

Днес даже физиката потвърждава това, което се считаше за митично откровение: в основата на своето съществуване ние всички сме взаимно свързани. Нептун представлява в нас тази част, която иска да изпита единство с всичко живо. Когато Нептун се активизира в нашата рождена карта изменените състояния на съзнание, даващи ни преживяване за единство с целия свят, възникват спонтанно – във всяко място и всяко време. Често тези състояния са свързани с определени действия и събития: общуване с природата, прослушване на музика, групова медитация, любовни преживявания, приемане на наркотични препарати... Нептунианските периоди от живота се характеризират с повишена религиозност и мистично настроен ум. Такава настройка е свързана главно с неудовлетвореността от живота. Ние можем да достигнем материално благополучие и въпреки това дълбоко в душата ни като трън да седи въпроса:” И какво сега? Нима това е всичко?” Търсенето на щастието във външния свят няма да ни донесе чувството на удовлетворение, външните удовлетворения все пак не дават усещане за реализираност. И тогава ние обръщаме своя поглед навътре в себе си, започваме да търсим смисъла в духовния свят. Гуруто и религиозните групи могат да ни насочат в правилното русло, но както предупреждаваше поета Кабир, ние сами сме длъжни да бъдем съзнателни, за да не попаднем в капана на илюзиите:”Смея се като чувам, че рибата страда от жажда във водата. Ти не разбираш, че няма нищо по-живо, от това, което е скрито в твоя дом; И затова ти скиташ от един град в друг със смутен вид. Върви където искаш – в Калкута или Тибет. Ако ти не можеш да намериш къде е скрита твоята душа, светът никога няма да стане реален за теб.”

Загуба на Его

Разтварянето на границите на егото не означава, че вие автоматически изпитвате екстаз от усещането за безкрайността на своята индивидуалност. Губейки границите на егото, ние губим контрол над съдържанието на съзнанието. То се изпълва с това, което е било скрито до сега в нас, и ние вече не разбираме, къде сме, а къде е другото нещо. Нептун влече към първичното състояние на неидентифицираност, към излизане от реалността в илюзорния свят. Това може да доведе до алкохолизъм, наркомания, даже до самоубийство. Нептун ни учи на това, че има сили превъзхождащи нашите способности да разбираме. Време ни е да се подчиним на тези сили, да се покорим на съдбата. За много хора не е толкова просто да се пуснат по волята на течението, напълно да се доверят на висшите сили. Те се стремят на всяка цена да си върнат контрола над ситуацията, да се ръководят от здравия смисъл и ясните критерии. Но колкото и да са упорити тези опити, Нептун всичко размива по пътя си и някога надеждните опори се разпадат, губи се земя под краката. И едва, когато човек напълно капитулира, се появява възможност да види, как в живота става нещо, което ни превежда на нов стадии, включва нова форма на самоусъвършенстване.

Историята за любовта на Орфей и Евридика е пример за това, което се случва, когато той има активиран Нептун. Орфей е нептуниански персонаж. Той бил музикант и поет, неговите прекрасни песни карали дърветата да плачат и скалите да се топят. С помощта на музиката той повдигал на другите настроението, помагал на хората да почувстват красотата на мирозданието. Митът започва с деня на сватбата на Орфей и Евридика. Орфей трябвало да бъде изпълнен от щастие, но се случило непредвиденото – Евридика била ухапана от змия и тя загинала. Това, което трябвало да стане триумф на любовта, станало трагедия. Нептун често предизвиква подобен род случаи, когато това, което обещава щастие се обръща в ужасно произшествие; в същото време това, което ни се струва нещастие в крайна сметка се оказва благоденствие. Нептун, размивайки всички възможни граници, размива границите между доброто и злото, насладата и болката. Орфей не могъл да се примири със загубата на своята любима и избрал тактиката на преговорите, за да си върне Евридика. Също като много хора, изпитващи страшния удар на съдбата, той се опитал да върне времето назад, да върне нещата каквито са били преди. Орфей със своите песни успял да приспи Цербера – кучето, което пази входа в преизподнята – влязъл в царството на Плутон и Персефона и започнал да ги моли да пуснат Евридика горе, в света на живите. Плутон и Персефона, обикновено твърдо следели за реда в своето царство, но този път се трогнали от молбите на Орфей и решили да изменят на правилата – още един пример за въздействието на Нептун, смекчаващ строгите правила. Плутон и Персефона разрешили на Орфей да вземе Евридика със себе си в света на живите, но с условие, Орфей нито веднъж да не погледне Евридика, докато не се окажат на повърхността. Орфей повел Евридика след себе си към светлината, без да се обръща. Оставало само няколко стъпки преди двамата влюбени да се окажат в света на живите и тук Орфей не се сдържал и се обърнал. Много му се искало да погледне в очите на любимия човек. Но в същата минута, когато той направил това, Евридика се разтворила във въздуха. И всичките надежди за завръщане на щастието изчезнали заедно с нея.

Какво накарало Орфей да погледне Евридика? Нали са го предупредили да не го прави, ако иска да се изпълни желанието му. Най-вероятно в него се е появило съмнение в честността на властелина на света на мъртвите:”ами ако те се подиграват с мен и вместо моята Евридика са ми подхвърлили някой друг”.

На Орфей не му стигнала вярата, той започнал да проверява ситуацията, да я анализира и това довело до беда. Много често в периода на активизиране на Нептун, когато ни носи потока, ние искаме да спрем и да се убедим, че ни носи в правилната посока. Ние даже искаме гаранции, че ще бъдем на нужното място. Но Нептун не дава такива гаранции, той иска да му се доверим напълно, без да знаем какво ще получим в замяна. Нептун ни учи, че понякога решението на проблема идва само, щом само прекратим опитите да търсим изход на всяка цена. Щом нашето Его изчерпи всички ресурси, всички традиционни методи се окажат непригодни, възниква ситуация, позволяваща да се открият нови пътища към решаването на проблема. Карл Юнг казваше по този повод:”... безсъзнателното се стреми винаги да създаде глупаво положение, за да застави индивида да прояви скритите си ресурси. В противен случай човек никога не би узнал за своите възможности. Нужна е екстраординарна ситуация, когато волята и разума буксуват и не остава нищо друго, освен да се довериш на безличностната сила, даваща импулс за растеж”.

Под въздействието на Нептун ние можем за известно време да се окажем в задънена и заплетена ситуация....Всичко, което можем да направим, това е с вяра и надежда да чакаме избавление и рано или късно решението ще дойде...

Веднъж при мен на консултация дойде човек, който си беше избрал кариерата на артист – една от типичните за Нептун. В момента на нашата среща транзитният Нептун минаваше през Стрелец и правеше квадрат към неговото Слънце в Риби. В случая с Джо всичко започнало успешно и едва завършил актьорското училище бил взет в престижен театър и скоро постигнал широко признание, получавайки даже награди за актьорско майсторство. Всичко изглеждало така, сякаш кариерата е успешна. Но при транзитите на Нептун в нищо не бива да бъдем уверени. И действително, в началото на транзитния квадрат на Нептун към Слънцето, без видима причина Джо се оказал без работа, изгубил популярност..

Трета глава

Интерпретация на транзитите: практически инструкции.

В реалната практика трябва да се изучи цялата карта, преди да се оцени влиянието на транзитите в нея. По тази причина “ астрологическите книги с рецепти” за транзитите имат очевидни ограничения, обаче, въпреки тези ограничения, те дават храна на нашия ум за оценка на възможните прояви на транзита. Трудно е да се опише тази област без да се използва езика на причинността. Например, мога да напиша, че Уран носи разрушения или че Нептун изисква подстройки под окружение, или че Плутон ни разкъсва в известен смисъл. Но аз не вярвам, че планетите, като такива правят това с нас, че те изобщо правят нещо с нас. Транзитите на планетите не се явяват причина за събитията, но те символизират психическите енергии и сили, които работят върху нас, и които определят какво ще срещнем и от какво ще бъдем привлечени. Като отчитаме това, преди да изучим специфичните транзити на Уран, на нас ни е необходимо да установим няколко положения за изследване и интерпретация на едни или други транзити на външните планети.

Въпрос на орбисите

Какви орбиси трябва да ползваме, разглеждайки транзитните аспекти? В Астрологията има различни гледни точки по този въпрос. Но моят личен опит ми позволява да направя някои заключения по повод транзитите на Уран, Нептун и Плутон. В случай на съвпад, квадрат или опозиция на транзитна външна планета към натална планета ние обикновено забелязваме тяхното влияние 5 градуса преди точния аспект, а в някои случаи и по-рано. Процесът започва да се разгръща и ако ние се вслушаме в това, което става вътре, можем да почувстваме нарастване на безпокойството и неудовлетвореността. Ще видим, че се появява желание за промяна, че ни се иска нещо ново. Такива усещания са прелюдия към събития, които могат да настъпят, когато аспекта стане точен. За тригон и секстил бих съкратил орбиса до 3-4 градуса преди точния аспект. Убеден съм, че ние напълно можем да се подготвим, както трябва към транзита на висшата планета преди аспекта да стане точен. Например, ако знаем, че се задава важен аспект на Уран, можем да започнем да експериментираме с нововъведения, ставайки внимателни с тази част от нашето същество, която изисква обновление. Не е нужно напълно да унищожим старите структури, просто трябва да освободим място за новото. Ако ние изпреварим аспекта и се стремим към сътрудничество с него, то тогава едва ли той ще ни завари объркани, връхлитайки ни с пълна сила. Обаче, ако не осъзнаем необходимостта от промени и не предприемем нища, за да интегрираме нещо ново в живота си, то транзитния аспект, набирайки пълна мощност ще ни повали. В резултат промените ще настъпят без контрол, ще приемат крайна форма, ще дойдат отвън и ще действат принудително. Бети Ландстед в своята книга:”Транзити: Времето на вашия живот” използва орбис от 10 градуса и нейната обосновка на този голям орбис не е лишена от смисъл:”Транзитите бележат период на растеж. Ако искаме да използваме транзитите за нашето развитие, в интерес на нашия растеж, сме длъжни да започнем от момента, когато семената на транзита са попаднали току-що в земята... Много астролози се опитват да се оправят с транзита, когато той вече е отминал, доколкото започват да работят с него, когато реколтата вече е узряла и тази реколта може да бъде доста неприятна, ако не сме осъзнали достатъчно бързо въздействието на тежкия транзит. Аз използвам 10 градусов орбис при сходящ аспект. В такъв случай аз имам време да трансформирам енергията с разбиране и съзнателно”.

Трейси Маркс казва:”Ако не искаме Космоса да изгори нашите домове, да унищожи нашите автомобили и да изпрати нашите жени и мъже в чужди легла, за да ни накара да помислим върху това, което се случва, ние сме длъжни активно да преживяваме транзитите. Длъжни сме да се настроим към енергията на транзита още в самото начало и да разработим начини за конструктивно използване на транзитната енергия”. Роб Хенд разработил доста сложна система за проследяване на транзитите. Тази система включва, първо, наблюдение върху транзитите на вътрешните планети, които стартират транзитите на висшите планети. Например, ако транзитният Уран прави квадратура към наталната ви Луна, вие ще забележите резултата от този транзит най-добре, когато бързата планета Слънце или Марс направи аспект с транзитния Уран или с вашата натална Луна. За по-подробно запознаване с метода на Хенд заинтересования читател се насочва към глава втора на неговата книга “Транзити на планетите”. Като правило ние продължаваме да усещаме влиянието на транзита на висшата планета даже след като се е отдалечила на 2-3 градуса след точния аспект. Обаче оценката на влиянието на разпадащия се аспект се усложнява от ретроградността, към обсъждането на която ще преминем сега.

Ретроградност

Терминът ретроградност бележи видимо обратното движение на планетата. Слънцето и Луната никога не са ретроградни, но всички останали планети след директното движение замират за известно време (фаза на стационарност) и се обръщат назад. След периода на обратно движение планетата отново замира за известно време и тогава продължава да се движи напред. Директното движение, стационарността и ретроградното движение на Уран, Нептун и Плутон е необходимо да се взима под внимание, когато изследваме техните транзитите. Когато една от тези планети прави аспект към натална планета, трябва да се захванем с преустройство на тази област от нашия живот, която се символизира от наталната планета. Обаче, ако транзитната планета е ретроградна, то всички изменения, които ние поискаме да осъществим, вероятно, ще бъдат блокирани. Може да отслабне и самото желание да се внесат промени в живота. Когато планетата отново се обръща и тръгва към точния аспект в директно движение, всички препятствия на пътя на промяната ще отпаднат и ще ни бъде много по-лесно да осъществим замисленото. При обръщането на транзитната висша планета тя временно ще спре – настъпва период на неподвижност. Ако стационарната планета се намира в границите на 1 градус от наталната планета, то ние ще усещаме много силно влиянието на транзитната планета.

Период на транзитния аспект

Разглеждайки транзитите на Уран, Нептун и Плутон и техните аспекти към наталните планети, аз групирах тригоните и секстилите заедно и ги нарекох меки или хармонични аспекти, а съвпадите и основните трудни аспекти – квадрат и опозиция, отнесох към категорията на напрегнатите и сурови аспекти. Въпреки това, приканвам читателя да бъде гъвкав по този въпрос. Тригонът на транзитния Уран може да предизвика много сериозни изменения и в това отношение ще се прояви като напрегнат аспект. И обратно, съвпада на транзитния Уран или неговата квадратура, може да даде усещане за подем и да се преживее като много щастливо време, като в същото време тригона и секстила от Нептун и Плутон могат да предизвикат същите напрежения, както при опозицията и квадрата на тези планети. За оценка на резултатите от съвпада на транзитната висша планета с наталната планета е необходимо да се анализира как тази планета е аспектирана в рождената карта. Ако, например, транзитния Уран аспектира Марс в рождената карта, а той има квадрат с Юпитер и опозиция със Слънцето, то такъв транзитен аспект най-вероятно ще доведе до доста голям конфликт. Но, ако транзитният Уран аспектира Марс в рождената карта, който има тригон с Юпитер и секстил с Венера, то това едва ли ще доведе до сериозно напрежение. На вътрешно психологическо ниво транзитните планети предизвикват подобна реакция. Обаче, ние сме склонни да възприемаме опозицията като външно въздействие, което или стимулира промените, или ги затруднява. По-долу са дадени положения, които заслужават внимание при анализ на квадратите и опозициите на транзитните висши планети.

1. Сфера от живота, която е свързана с аспектираната планета, се намира в стадии на обновление.

2. Необходимостта от промени се усеща много по-интензивно, отколкото в случай на меките аспекти: тригон и секстил.

3. Много е вероятен вътрешен конфликт между тази част от нашия живот, която се стреми към промяна и тази част от нас, която не иска промени. В случай на транзитна опозиция източник на забавяне могат да бъдат външни обстоятелства, но това е само отражение на нашето вътрешно състояние на двойственост. Вярно е и обратното, в случай на транзитна опозиция външните причини могат да ни принуждават да правим нововъведения, но, най-вероятно, това е само отражение на скритото в нас недоволство от текущото състояние на нещата, което не се осъзнава напълно от нас.

Макар, че не разгледахме транзитния куинконс, полуквадрат и 1350, бих ви посъветвал да ги интерпретирате така, както опозицията, квадрата и съвпада. Тяхното въздействие не винаги е толкова силно и проявено, но все пак те могат да окажат доста мощно влияние върху хода на живота, особено това засяга куинконса. Точно така е нужно да се подходи към полусекстила и квинтила, които аз отнасям към групата на леките аспекти – тригони и секстили.

Включване на натални аспекти

Аспектът на транзитната планета към наталната активира всички натални аспекти на тази планета. Имайте това предвид, когато използвате справочните глави на тази книга. Например, ако при раждането си сте имали Марс в 280 Риби, а Юпитер в 40 Козирог, то при напрегнат аспект на транзитния Нептун към Рак, ще се включи и наталния Юпитер. Транзитният Нептун ще изяви, ще извади навън рождения квадрат Марс и Юпитер. При анализ на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс е необходимо да се отчита влиянието на наталния Юпитер. По такъв начин разтревожените инстинкти на Марс/Нептун трябва да се натъкнат на съображения от етичен порядък на Юпитер. Влиянието на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс ще продължи, докато Нептун не мине през точния аспект към наталния Юпитер.

Транзити към мидпоинт и към прогресивни планети

Аспектите на транзитните висши планети към мидпоинт са много важни и могат да съвпаднат по време с дълбоките кризи и ключови събития в живота на човека. Ако в рождената карта Слънцето се намира в мидпоинт Марс и Плутон, то при преминаване на транзитна планета през Слънцето ще бъдат също активирани принципите на Марс и Плутон. Средните точки на рождените квадрати и опозиции са особено важни. Когато транзитната планета минава през такава средна точка, наталния квадрат или опозиция се активират. Транзитите, аспектиращи средната точка, нямащи аспекти в наталната карта, се явяват също значимо нещо. Например, ако 150 Везни е средна точка между Венера и Марс, то транзитната планета, минавайки през Везни ще стимулира и Венера и Марс. Не бива да не се дооценяват транзитните аспекти към прогресивните планети. В справочния раздел аз разглеждам транзитните аспекти на висшите планети към наталните планети. Но това може да се използва при анализ на транзитните аспекти на висшите планети към прогресивните планети. Няма причини, които да пречат на този подход.

Транзити и Домове

Транзитите на Уран, Нептун и Плутон по домове в наталната карта показват промените, напреженията и разрушенията в сферите от живота, които тези домове управляват. Висшата планета върви през дома доста дълъг отрязък от време, но това не означава, че ние преживяваме изменения в течение на целия период, докато планета се намира в дома. Освен момента на влизане на планетата в дома, за важен трябва да се счита съвпада на транзитната планета с наталната, намираща се в същия дом, аспекта на транзитната планета от този дом към друга натална планета и момента, когато друга транзитна планета ще образува аспект с висшата планета, минаваща през дома. Когато транзитната висша планета аспектира планета в рождената карта, под влияние се оказват домовете, които се управляват от аспектираната планета. Например, ако Уран аспектира наталния Сатурн, то домовете, където са Козирог и Водолей на върха или вътре в дома ще реагират на дадения транзитен аспект. Очевидно е, че трябва да се вземе под внимание и дома, в който се намира Сатурн и дома, през който минава Уран. Няма повече да повтарям тези общи забележки, когато стане дума за специфичните транзити на Уран, Нептун и Плутон, затова дръжте ги сега в ума си.

Втора част

Транзити на Уран

Уранически кризи

Сякаш идеите избират време за своята проява. Френският астролог Пиер Лемоне (1715-1799) е видял, в крайна сметка, 12 пъти Уран, но не е могъл да си представи, че тази малка точка може да бъде планета. Може би му е било трудно да си представи, че такова правилно устройство на Слънчевата система с 7 тела, въртящи се около Слънцето, ще престане да съществува. Той не е можел да знае, че точно Уран символизира разрушаването на установените представи, преодоляване на стария ред. Заслугата за действителното откриване на Уран принадлежи на Уилиям Гершел (1738-1822). Той докладвал за своето откритие в Кралското общество на астрономите на 26 април 1781 г. Любопитно е, че първооткривателя на Уран не е бил професионален астроном, а музикант, който се занимавал с астрономия като хоби. Не е ли истина, че това много подхожда на Уран – планета на ексцентричността и сюрпризите? Уран се намира два пъти по-далеко от Слънцето, отколкото Сатурн и неговото откриване увеличило размерите на Слънчевата система два пъти. Появата на Уран обяснила някои сътресения, грешки в движението на известни планети, които отдавна мъчат астрономите. От самото начало Уран се изявил като нарушител на законите, без да изпитва и най-малко уважение към установената космическа схема. И в пълно съответствие с теорията за синхрона появата на Уран съвпаднала с 3 огромни социални революции, насочени към разрушаване на съществуващия ред. Американската и Френската революции вдигнали угнетените срещу съществуващите авторитети. Индустриалната революция отбелязала невиждан пробив в науката и техниката. Появилите се изобретения, особено средствата за комуникация изменили до неузнаваемост света.

На нивото на личността транзитите на Уран са свързани с промените, с времето на преобразуване, когато нещо ново се стреми да влезе в нашето съзнание. Това е период на търсене и експерименти, период, когато е нужно да се рискува и да се пробват нови подходи към стари проблеми. Понякога ние съзнателно вървим към промени, понякога външните събития ни карат да направим това. Във всеки случай Уран ни обръща внимание върху неизследваните страни на нашето същество. Там, където ние от съображение за безопасност сме построили силна броня, Уран ни дава да разберем, че старите рамки са тесни и ограничават нашия растеж. Дали искаме или не Уран действа като будилник, вдигайки ни от сън в новия ден. Някои хора с готовност скачат от кревата и се хвърлят срещу новите възможности; други се завиват с одеалото и не искат нищо да знаят за това, което ги очаква.

Уран в митологията

Не е писано много за Уран в митологията, но основния мит, засягащ това божество, ни помага да си изясним действието на транзитите на Уран. При гърците Уран е играл ключова роля в епопеята на творението. В началото бил Хаос, от който се появила Гея или Майката-Земя. Гея родила Уран и макар, че той бил неин син, станал неин мъж. Гея управлявала Земята, като в същото време Уран властвал над звездното небе и в безкрайния Космос. Още оттук може да се заключи, че Уран не е свързан с материалните неща; той е женен за Земята, но сам има отношение към въздуха, към пространството, към областта на мислене. Той управлява в царството на идеалното, и не е свързан с конкретна ежедневна действителност. Всяка нощ звездното небе покрива Земята и в резултат на света се появяват доста странни деца. Отначало това са били Титани – расата на гигантите, които според преданието са сложили началото на племето на хората, после се появили на света Циклопите и други великани със стотици ръце и глави. Уран не харесал създадените от него деца. Те му се сторили уродливи. Съвсем не си ги представял такива. Като не искал да ги вижда, той ги скрил отново в лоното на Гея – метафора, отразяваща процеса на изместване в подсъзнанието на това, което ние не считаме за достойно. В умаУран създал идеална представа за своите деца, но това, което той видял в реалността съвсем не отговаряло на неговия идеал. Точно така повечето хора със силен Уран в рождената карта стигат до разочарование, когато се опитват да сравнят своите виждания с конкретна действителност. Те, например, създават в мислите си идеален образ на партньорство, но когато встъпват в реален съюз, се получава нещо съвсем друго, много далеко от това, което са си представяли. Или такъв човек може да обмисля зряло образа на съвършената социална система, но, когато проекта се осъществи в живота, него го обхваща неминуемо разочарование. И тогава такъв човек се обръща към друг проект. След ураническия тип се влачи цял шлейф от незавършени проекти. Точно така, минавайки през произволен дом, Уран предизвиква чувство на неудовлетворение от делата на този дом. В него се появява желание да промени хода на събитията, да премине на друг коловоз и ние се хващаме за всичко, което ни обещава друг, нов живот. Майката Земя, естествено, не е била в голям възторг, когато Уран връщал нейните деца обратно в матката, затова направила сърп от стомана и научила един от своите синове да кастрира бащата Уран. Кронус или Сатурн много отговорно подходили към тази задача. Когато през нощта Уран се спуснал да легне върху Гея, Кронус му отрязал фалоса и го изхвърлил в морето. Кастрирането на Уран от Кронус означава астрологически, че Сатурн лишава Уран от творчески импулс. Този сюжет е метафора на най-важния конфликт в човешката психика: Сатурновият стремеж да се запази и да се поддържа съществуващия порядък на нещата противостои на подтика на Уран към промени и разнообразие. Една част от нас се опитва да запази статуквото (принципа на хомеостазата), а друга се стреми към растеж и развитие. Сатурн строи, охранява и предпочита всичко, което е проверено от времето; Уран иска да разруши всичко старо и да даде път на това, което все още не е станало.

Дилемата Сатурн-Уран

Митът – това е винаги случващото се, но немогъщото няма как да се случи. В психологически план Сатурн кастрира Уран всеки път, когато силите на задържане (вътрешни или външни, а понякога и двете) пречат на активността в нова, непозната посока. Ние можем да блокираме Уран по ред причини. Това може да бъде чувството за дълг, отговорността пред някой или нещо; това може да бъде потребност от безопасност и страх от неизвестното. Отдавайки дължимото на Сатурн, ние се спираме и се затваряме, но ураническият порив въпреки това не изчезва, а просто дреме вътре в нас.

Последиците от кастрацията на Уран от Кронос ясно са описани в мита. Не много кръв от отрязания фалос паднала на Земята и породила раждането на фуриите, чиито имена се превеждат като завист, отмъщение, безкрайност. Ако подтискаме импулса на Уран към промени, вътре в нас оживяват фуриите. Външно ние можем да останем спокойни, но вътре в нас кипи недоволство към тези, които ни се струва, че ни пречат да вървим напред, да се развиваме, да достигнем върхове. И ние също, дали си даваме сметка или не за това, сме пълни с недоволство от самите нас. Уран изисква от нас да вършим някакви действия, но щом стоим на едно място, енергията, която би отишла за изпълнение на тези дейности, нямайки изход, започва да ни атакува, предизвиквайки болест. Или тя може временно да се притаи дълбоко навътре, а в един прекрасен ден да се втурне навън неконтролируемо, помитайки всичко по пътя си. Или ние губим толкова сили да задържим Уран, че не ни стига енергия за всичко останало в живота. Ето защо не е чудно, че ставаме раздразнителни, апатични и уморени. Транзитите на Уран не се свързват с умората, слабостта и депресията; но ако такова състояние съпровожда ураническите транзити – това означава, че енергията на Уран е блокирана. Сега да си представим, че сме решили да се подчиним на нашия уранически импулс и да разрушим обичайните структури в името на нещо ново. С други думи, какво ще стане, когато Сатурн си вземе отпуск? Сега Уран е на кон, а Сатурн трупа злоба. Ако действително действаме в духа на Уран и нарушаваме статуквото, фуриите се нахвърлят върху нас от страната на тези, които са заплашени от нашите революционни действия. Ние сме предприели всичко, за да реализираме ураническите белези и фуриите нямат енергия вътре в нас, но сега те идват отвън.

Такава постановка не е рядкост, например, в случаите, когато се развалят отношенията. Точно правех карта на жена, която живееше в брак с мъжа си години наред, и когато Уран се приближил до нейната Венера, тя започнала да изпитва остра неудовлетвореност от отношенията си с този мъж. По явен и неявен начин нейният партньор й давал да разбере, че тя не може да има големи претенции, пречел й да се развива. Той бил против това тя да посещава вечерните занимания по астрология, на които тя възлагала надежди не само в смисъл на самоусъвършенстване, но и в смисъл на разкриване на нови професионални хоризонти. Даже, когато Уран минал първия път през Венера и се върнал назад, тя се въздържала и не изказвала недоволство. Фуриите бушували вътре в нея. Тя се опитвала да обсъди положението на нещата с партньора си, и първоначално той се стараел да промени отношението си към нея, но после отново се връщал към стария начин на мислене и поведение. Когато Уран се обърнал в директно движение и за трети път минал през Венерата на жената, тя не искала повече да търпи ограниченията, които й налагало партньорството и заминала в друг град.

Първата нейна реакция било чувство на облекчение. Тя изпитала известно съжаление по повод края на отношенията, но във връзка с откриващите се перспективи нейната тъга не продължила дълго. Сега нейния живот бил толкова одухотворен. Тя била уверена, че е направила верен избор. Страдал мъжа й: той бил извън себе си от ненавист към нея. Фуриите повече не я мъчили отвътре. Но още няколко месеца след като тя си заминала фуриите на мъжа й стигали до нея чрез телефона и пощата.

Тази история показва, че фуриите са доста живи същества, и те намират хранителна почва не само в семейните отношения, но и в правителствените учреждения, където те оживяват от разногласията, раздиращи правителството. Семействата също образуват структури, определящи поведението на човека. Неписани правила и повтарящи се транзакции създават модели, регулиращи допустимия тип поведение в семейството. Кой какво може да прави или говори. В случай, че някой от членовете на семейството започва да се държи по начин, който създава заплаха за стабилността на семейството, върху такъв човек се спускат всичките фуриите. Нещо подобно станало с един млад човек, когото консултирах в течение на няколко години. Доведе го майка му. Тя искаше той да учи счетоводство – това била специалността на нейния съпруг. Обаче, на младия човек Слънцето беше в Риби в 5 дом, а в 10 дом се намираше Луната в Лъв. И той не показвал голям интерес към кариерата в областта на икономиката и финансите. Той мечтаел да стане артист. Майка му се надявала, че с помощта на психотерапията ще й се удаде да му набие в мозъка, че това ще му помогне да стане по-практичен и ще се съгласи с нейните изисквания. Докато продължаваха нашите занимания с него, транзитния Уран мина през неговия асцендент в Скорпион и образува квадратура с наталното Слънце. Вместо да се съгласи с изискванията на майка си, младия човек още по-упорито провеждаше своята линия.

Постепенно майката разбра, че терапията няма да доведе до желаното. Тя и всички членове на семейството започнаха да тормозят моя клиент и правеха всичко, за да не може той да посещава психотерапевтичните сесии. Юношата се оказа между два огъня. – от една страна ураническите импулси отвътре, от друга – фуриите на родствениците. Той изпадна в депресия и озлобление. Но в края на краищатаУран победи, и той постъпи в училище по театрални изкуства.

Раждането на Венера

За щастие фуриите не са единствените същества, родени при сблъсъка на Уран (промяната) и Сатурн (съхраняване на стабилността). Съгласно мита Кронус хвърлил отрязания фалос на Уран в океана, където, смесвайки се с морската пяна, той създал Афродита или Венера. Какво означава това?

Тази част от мита предполага, че Венера - принципа на любовта, красотата, хармонията и равновесието – може да се появи при конфликт между сатурианските сили на реда и хомеостазата, и ураническите сили на разрушение и промени. Раждането на Венера показва, че съществува възможност да се представят нови идеи и алтернативи доста тактично, без да се наруши сериозно установения ред. Неудържимия от нищо Уран се стреми да разбие на дребни парчета оковите на Сатурн, а Сатурн до смърт защитава статуквото. Обаче, ако действията на Уран са оцветени, Венера успява да постигне по-голяма гъвкавост от Сатурн. Уран с венериански оттенък е способен да представи своите нужди в мека форма:”Нека да се съхрани доброто от старото, но трябва да се предостави място и за новото” или “Слушай, Сатурн, аз харесвам много от това, което ти правиш, но може би има и други начини, други подходи към работата. Ами, ако опитаме да действаме малко по-иначе?” С помощта на Венера Уран може меко да подготви Сатурн към необходимостта от промяна. Например, да допуснем, че трябва да вършим работа, която не ни харесва. Вместо просто да захвърлим тази работата, можем известно време да я запазим, като използваме свободното си време за търсене на нова работа или за преподготовка. Ако е възможно, ние можем да отделим от работното си време допълнително няколко часа, за да се занимаваме с въпроса, който ни интересува. В крайна сметка ние дотолкова ще усвоим новата област, че ще можем да си намерим работа по вкус. Действайки по такъв начин, ние създаваме в старата ниша място за появата на нещо ново. Ние сме минали от Сатурн към Уран, но по мек, венериански начин. Или да предположим, че сме постъпили на новата работа и сме забелязали, че много аспекти могат да бъдат усъвършенствани. Ако веднага се втурнем към началството и му връчим списък с възможните реформи и нововъведения, твърде вероятно е ръководителят, мълчаливо, поглеждайки ни, да си помисли:”От младите, но ранен. Ти си тук от една седмица преди да е минала година, а си мислиш, че знаеш повече от всички!”

С други думи, ако твърде рязко въставаме срещу съществуващия ред на нещата, против съществуващата система, този ред и тази система ще започнат без съмнение да се съпротивляват. Обаче, ако известно време си държим езика зад зъбите и спокойно работим по старите правила, печелейки авторитет; то после ние ще се окажем в по-добро положение, когато поискаме да се изкажем по повод назрелите реформи. Постъпвайки така, ние придаваме повече тежест на думите си, и началството ще уважава нашето мнение, и няма да може просто да се отдръпне от промените, които ние предлагаме. Но, ако дипломацията и тактиката не помагат, и съществуващата система не иска да отстъпи, ние нямаме друг избор освен открито да й отправим призив и да застанем лице в лице с всички възможни последствия. Понякога не ни остава нищо друго, освен да разрушим отживелите структури и да застанем на пътя, който ни подхожда повече, който е създаден за нас. Освен ролята си на богиня на красотата и любовта, Венера може да действа и като фактор на възстановяването на справедливостта, баланса и равновесието. Ако ние, например, се намираме в партньорски отношения, които пречат на нашата самореализация, може би ще ни се наложи да прекъснем тези отношения, за да започнем да живеем в съответствие с това, което е приготвено за нас от нашето дълбочинно “Аз”. В този случай, чрез конфликт, ние се връщаме към състояние на вътрешна хармония, хармония с нашата истинска природа.

Свобода на Избора или Принуждение

Ако при транзит на Уран сме въвлечени в нещо, което не съответства на нашите потребност и не отговаря на нашата дълбока природа, ако ние не променим това положение, не се постараем да внесем новото в ситуацията, тогава външните събития могат да ни накарат да го направим. С други думи, ефекта от транзитния Уран ще се прояви или във връзка със свободната воля или по принуда. Когато нашата работа или нашето партньорство блокира нашето развитие, а ние избягваме да внесем корекция в живота си и да застанем лице в лице с потребностите на момента, вътрешното Аз по някакъв начин организират външните обстоятелства така, че да ни принудят към промени. Нашият партньор може да ни напусне, началството може да ни уволни и т.н. Когато това стане, нашата първа реакция може да бъдат обвинения, хвърлени по адрес на другите хора. Ще обвиняваме именно тях за това, което е станало. И действително, възможно е, нашият партньор да ни е бил неверен или нашия шеф да не ни е дооценил; и все пак от гледна точка на намерението на нашето вътрешно Аз да ни отвори очите за новите пътища на развитие, ние можем да намерим смисъл в тези, на вид неблагоприятни събития.

Всичко казано по-горе се опитах да втълпя на една французойка, която дойде при мен на консултация преди няколко години, в нейната рождена карта Сатурн във Водолей се намираше в “дръжката”: Сатурн беше единствената планета в едната половина на картата. Той също така правеше квадратура към съвпада на Слънцето и Венера в Телец. Цели 6 планети се намираха в стихията Земя. Точно такива хора, при които акцента е върху стихията Земя и отделен Сатурн, се сблъскват с най-много трудности при транзитите на Уран. Сатурн и земните планети се стремят да запазят статуквото, те държат на консолидацията, безопасността и стабилността на структурите. Земните типове, като правило, се съпротивляват на вътрешните уранически импулси. Те се страхуват от неизвестното и не искат да рискуват излишно, даже ако в резултат се открива много благоприятна възможност. Те нямат такава увереност в крайния благоприятен изход, която имат огнените знаци, те нямат убеждението, че в крайна сметка все нещо ще се образува. И тази жена не беше изключение от това правило. В момента на нашата среща не ми се наложи даже да погледна в нейната рождена карта, за да разбера, че тя се намира в шоково състояние. В течение на 25 години тя била омъжена, и изведнъж мъжа й избягал с младо момиче. Транзитите на Уран за този период бяха доста показателни. Движейки се бавно през средата на Скорпион, транзитният Уран станал стационарен срещу нейното натално Слънце в 130 на Телец. Слънцето много често символизира мъжа в женската карта. Когато Уран, накрая, тръгнал напред той веднага направил квадрат с нейния Сатурн в 150 Водолей и застанал в опозиция към наталната й Венера в 170 Телец. Бедната жена, помислих си аз, какво прави с нея този Уран, и още този мъж негодник, който я захвърлил след толкова години брак.

Обаче, като започнахме да обсъждаме ситуацията, се откриха някои допълнителни факти. Да, тя била вярна жена в течение на много години, но си призна, че по-голяма част от времето е била неудовлетворена от този съюз. Съжителство без любов. Тя беше толкова честна, че призна, че е поддържала брака от чувство за дълг, заради страха да загуби стабилния живот и безопасност, който той й подсигурявал. Тя се страхувала от самотата и неизвестността. Каква ще бъде тя, ако престане да е омъжена жена? Какво още можела да прави? И така, това продължило до момента, когато транзитния Уран, минавайки през Скорпион, не разрушил този съюз.

Тя не искала да признае цялата истина за своя брак, но след време, когато Уран дошъл до средата на Скорпион, повече да се залъгва било невъзможно. Уран не понася лъжата, и когато той, накрая, застанал в опозиция на Слънцето и Венера, нейния мъж станал агент на Уран и разрушил всичко фалшиво и отживяло. Пренебрегвайки вътрешните си уранически импулси и отказвайки да прекъсне празния живот, тя създала ситуация, в която външните сили били принудени да изпълнят вместо нея тази работа. С други думи заставили са я да тръгне срещу Уран – това не е бил нейния свободен избор.

Ако вие работите там, където ви е непоносимо да бъдете повече, и искате да се махнете, но се боите да направите тази крачка, вашата фрустрация може да приеме различни форми. Вие може постоянно да закъснявате или да намирате основания за неприязън към началника. Тогава е въпрос само на време вашето уволнение. Вие започвате да мислите:”Погледни само какво направи този никаквец с мен”, въпреки че в действителност вие несъзнателно сте провокирали своя шеф да направи това, което вие сте били длъжни да направите – да измените вашата ситуация. Може да се предположи, че нещо подобно се случило с брака на тази жена. Нейното скрито усещане за нещастие, недоволството от мъжа й и техните отношения, е трябвало да се проявят в стотици малки неща, въпреки нейните опити да бъде образцова жена и стремежа към външно благополучие. В края на краищата, той направил това, което тя не могла да направи сама. Астрологически, всичко това се случило по време на опозицията на транзитния Уран – изглеждало сякаш Уран й донесъл всичко отвън, но в действителност тя се сблъскала със своите собствени подтиснати импулси на Уран чрез посредничеството на друг човек. Опитах се да й обясня всичко това, но тя не пожела да ме чуе. Прекалено погълната от фазата на озлобление, тя не беше готова да види, че всичките тези години е подтискала собствения си стремеж да прекрати отношенията. И този стремеж има непосредствена връзка с заминаването на мъжа й. Тя не беше готова да разбере, че разрушаването на брака й, означава освобождение от ненужния товар и възможност да намери нещо ново в живота. Тя по-скоро искаше да обвини мъжа си във всичко:”Как можа да направи това с мен?” Тя предпочиташе да споделя с мен множество планове, как да получи реванш и да му отрови живота. Ставаше ясно, че тя най-много се нуждаеше от това да се нареве и да се оплаче. На следващите консултации се опитах да й обясня, че не всичко е загубено, опитвах се да й покажа, с какви възможности разполага за повишаване на самооценката, за укрепване на независимостта и безопасността извън брака. Независимо от някои проблясъци на разбиране, тя беше прекалено озлобена и възбудена (обхващаха я фуриите, родени от твърде продължителната кастрация на Уран), за да се отнесе сериозно към това, което й говорех. Тя не искаше да види как тази раздяла може да направи живота й по-осмислен и по-щастлив. Афродита все още не беше се родила от пяната.

Уран и Прометей

Ако подтискаме ураническия импулс, това поражда фурии вътре в нас. Ако следваме тези импулси, фуриите спускат върху нас тези, на които нашите смели действия не им харесват. Така или иначе, ни се налага да платим някаква цена за нашите действия. Даже ако сме уверени, че правим необходимото, благородно дело, встъпвайки в противоречие с установения ред, ние сме длъжни да бъдем готови към наказание. Историята на Прометей в този смисъл изяснява много.

Прометей е бил един от титаните. Името му означава способност да вижда в бъдещето, да предсказва развитието на събитията. Когато Зевс се борил с титаните, Прометей предсказал изхода от битката – победа на Зевс – и застанал на негова страна. В началото Зевс и Прометей били верни съюзници и си правели много услуги. Прометей, например, помагал да се роди Атина от главата на Зевс; Атина в отговор учела Прометей на астрономия, математика и други науки. В резултат Прометей постигнал мъдрост. Но идилията не продължила дълго. С времето Прометей все повече не харесвал несправедливостта, която се вършела наоколо: защо боговете държали монопола върху знанията и ползвали всичко най-добро в живота? Опитвайки се да подобри положението на обикновените смъртни, Прометей започнал да обучава хората в науките. Зевс, комуто не се харесал опита на Прометей да направи хората равни на боговете, наказал хората като им отнел огъня. Тогава Прометей въстанал срещу боговете, откраднал огъня и го отнесъл на човечеството. За отмъщение Зевс приковал Прометей към скалата и наредил на лешояда да долита всеки ден и да изкълвава черния дроб на Прометей. Прометей представлява във всеки от нас ураническия импулс към прогрес и съвършенство, към изменение на съществуващото положение и търсене на по-добър живот. Прометей представл

Митологически подход към разрешаването на основните кризи в живота на съвременния човек

Встъпление

“Твоята болка – това е просто разбиване на бронята, пречеща да разбереш реалността" Халил Джубран

Животът не винаги е леко нещо. Не е възможно да се живее пълнокръвно и да не се изпитва болка, да не се мине през кризи, дълбоки трансформации. Естествено, не е възможно да се избегне това, но ние не винаги помним, че болката и кризите играят много важна роля в нашето израстване и еволюция. По времето, когато някои хора са се чувстват безсилни и объркани след тежки изпитания, други са излизали от преработването, обновени и трансформирани, действително много по-живи. Те се “връщат” към живота с ново разбиране за нещата, които са пренебрегвали до сега, с усещането за важността на това, което бихме нарекли “свято”, с обогатено възприемане на живота на околните.

Древните китайци са използвали мъдра дума за определяне на кризата – вей-чи, тя представлява комбинация от две думи: опасност (вей) и възможност (чи). Кризата може да се разглежда като катастрофа, като нещо ужасно, което трябва да се избягва с всички сили и на всяка цена, но може да се счита за повратна точка, важна стъпка в развитието – като възможност за нов живот, възможност да се промениш и да станеш друг.

Човешко е да се избягват болезнените ситуации, желанието всичко да остане такова, каквото е било преди кризата. Но все пак съществува възможност да се използва кризисното време за развитие и растеж, за ново разбиране на себе си и живота наоколо. Нещо трябва да умре, но и нещо ново трябва да се роди. Нищо не остава непроменено: старото се унищожава и се дава път на новото. Затова се поставя не въпрос “как да избегнем кризата, болката, промяната?”, а по-скоро как да използваме периода на криза най-творчески? Роберто Асаджиоли, създателя на Психосинтеза е нарекъл това “сътрудничество с неизбежното”. Да се живее пълноценно означава да се преживява и да се разбират, както тъмните страни, така и светлите, и радост, и болка. Неизбежно идва време на сътресения, разрушения, промени, но нищо не може да ни застави да спрем да търсим пътя към съвършенство, нищо не може да ни застави да се откажем от уроците, които ни поднасят изпитанията.

Често ме питат “Кое кара хората да се обръщат към астролозите?” Някои от моите клиенти са просто много любознателни – някой от техните приятели е бил на посещение при астролог, анализирали са му картата и сега, чувайки разказа на приятеля си за астрологическата интерпретация, този човек се поинтересувал – какво може астролога да му каже на него. Други клиенти се надяват, че астролога е в състояние да прояви потенциала и скритите ресурси. Но моя опит доказва, че повечето хора се обръщат към астролога, защото преживяват кризисно състояние.

Те вдигат телефона и звънят на астролога, защото искат да знаят какво става с тях; обикновено те спират да владеят ситуацията, всичко излиза от контрол, рутинния метод за решаване на проблемите престава да действа, те започват да се чувстват загубени. Те преживяват разногласие в семейните отношения, сблъскват се с тежки проблеми на работа, не са в състояние да подобрят контактите с децата, не могат да общуват с родителите си; заболяват сериозно или губят близък човек; изпадат в депресия и губят желание за живот. Някои хора идват при мен, мислейки, че аз мога магически за кратко време да им реша всички проблеми. Има, обаче, клиенти, които гледат на моята роля по-реалистично, те виждат в мен човека, който може да им помогне да открият смисъл в това, което става с тях. В повечето случаи периодите на стрес, резки промени съвпадат с времето на транзитите на Сатурн, Хирон, Уран, Нептун, Плутон или прогресиите, засягащи тези планети. Всяка от тези планети носи със себе си специфичен проблем, свой особен вид изпитания. Конфликтът, свързан със Сатурн има различна природа от конфликта имащ отношение към Уран; объркването, предизвикано от Нептун има малко общо с натиска на Плутон, който ни напомня поговорката, че “живота прилича на камък – той или ни спъва или ни полира”. Понякога две, три или четири планети едновременно засягат няколко важни точки от рождената карта, сякаш Космосът е решил сериозно да “връхлети” човека. Но каквито и конфликти, травми и дилеми да носят със себе си планетите, едно нещо наблюдаваме във всеки случай: те не искат да ни оставят в това положение, в което първоначално са ни заварили. Дейн Ръдиър писа веднъж, че “не събитията се случват на човека, а човека се случва на събитията”. Човек среща определени събития затова, защото той има нужда от тях, за да стане именно такъв, какъвто е той в потенциала си. Затова се разбира, че нашето отношение към кризите ще влияе на това как минаваме през такива периоди: ако считаме, че кризата – това е нещо ужасно и основната ни цел е да върнем времето назад и да се избавим от кризата колкото можем по-бързо, твърде вероятно е да останем в кризисната ситуация по-дълго време. Обаче, ако вярваме като древните китайци, че кризата се явява възможно обновление, ние увеличаваме нашата способност да използваме тези периоди конструктивно. Има хора по-късметлии: в самия разгар на кризата могат да видят рационалното зърно във всичко това, което става с тях. Те могат да видят кризата от гледна точка на своя ръст и развитие, и това разбиране им помага да минат през трудностите. За други е необходимо по-продължително време, за да започнат да осъзнават смисъла на нещастията, които са се струпали върху тях и възможностите за обновяване, които им предлага дадената ситуация. За нещастие има хора, които не могат да излязат от кризата – те продължават да гледат не на бъдещето, а на миналото, те се вкопчват за старото – опитват се да направят живота такъв, какъвто е бил преди кризата, и пропускат шанса да започнат нов живот. Нашето отношение към тези фази на жизнения процес влияят не само върху начина, по който минаваме такива периоди, но също така и върху това как в качеството си на астролози взаимодействаме с нашите клиенти. Ако сме склонни да виждаме в кризисните периоди само негативното, как ще можем да помогнем на хората да открият смисъл в трудностите, които те преживяват? Ако самите ние имаме тенденция да избягваме конфликтите, изпитанията, болката с всякакви средства, ние по-скоро непосредствено или косвено ще съдействаме нашите клиенти да правят същото. Ще се стараем да решим всички проблеми и да “спасим” хората, колкото се може по-бързо; без да осъзнаваме, че постъпвайки по този начин, ние ги лишаваме от силите или шанса да се променят, който им се дава от кризата. Целта на тази книга е да се разберат всички кризи, свързани с транзитите на Уран, Нептун и Плутон, и да се покаже възможността за израстване и трансформация, които те предлагат. Там, където е възможно аз съм включил примери от собствената си астрологическа практика, а в последната глава разглеждам три случая детайлно. Тази книга може да се използва като пособие за интерпретация на транзитите на висшите планети, но се надявам, че тя ще даде възможност на читателя по-дълбоко да разбере как да превърне кризата във възможност.

Говард Саспортас, Лондон, 1988

Част 1. Сътрудничество с неизбежното.

Първа глава

В търсене на смисъла

“Тежко на този, който не вижда смисъла на своя живот, не вижда целите, към които се стреми. Той скоро ще загуби себе си” Виктор Франклин

К.Г.Юнг писа веднъж:”Ако виждахме смисъла, то много лесно бихме могли да понесем, практически всичко”. Наличието на смисъл ни помага да понесем трудностите. Ще се справим с болката и кризата, ако намерим някакво значение или цел в това, което се случва с нас. Едва ли ще намерим по-добър пример за това, отколкото в книгата на Виктор Франкел “Човекът в търсене на смисъла”. В тази книга Франкел описва годините от 1943 до 1945, когато той се намира във фашистки концлагер. Това време бележи преврат в западното самосъзнание, то поставило под съмнение всичките ни понятния за морал, за добро и зло, за самото съществуване на Господ. Опирайки се на своя опит, Франкел осъзнава, че (ако оставим настрана чистата случайност) затворниците, които са можели да видят някакъв смисъл в своите изпитания, винаги са имали по-голям шанс да оцелеят. Някои хора са намирали смисъл в убеждението, че Бог ги подлага на изпитание, докато други са намирали по-конкретен личен мотив да останат живи “Длъжен съм да остана жив, за да видя своето семейство”, самият Франкел успява да понесе всички ужаси в концлагера, защото се е стремил на всяка цена да разкаже на другите през какво е преминал. Франкел описва деня, когато той почувствал, че повече не може да издържи това, когато вятърът бил прекалено студен, когато той болен и гладен е бил принуден да измине много километри с изранени крака. Той искал да умре. Но изведнъж пред него се появило видение, той се видял да стои на сцената на комфортна лекционна зала, срещу внимателна аудитория, която е дошла да чуе неговата лекция за психиката на заключените в концлагер. Това видение му помогнало да оживее, то дало смисъл и цел на това, през което е трябвало да премине. Той трябвало да оживее, за да разкаже на света какви ужаси са вършили в концлагера. В този момент Франкел осъзнал нещо, което никога не забравил и което по-късно станало негова философска основа на неговата собствена форма на терапия (логотерапия): “Затворените, изгубили вяра в бъдещето – своето бъдеще – са обречени. С загубата на вярата в бъдещето той също губи и психическата устойчивост, той губи духовния ориентир; той се отпуска и се оставя на умствено и физическо разлагане. Той просто се предава”. Ницше писа:”Този, който има за какво да живее, може да понесе почти всяко как”. Както било открито от Франкел от неговия страшен опит, ако можем да намерим някакъв смисъл в тежко изпитание, ако ние макар и да сме само отворени за възможността да открием смисъл, ние можем да мобилизираме ресурсите, за да посрещнем кризата открито.

Ядрото на човека и карта на раждане.

Една от възможностите да се намери смисъла на живота видях в убеждението, че всички ние имаме дълбоко ядро, което насочва и регулира нашия растеж и развитие. Също, както ябълковата семка знае, че й е съдено да порасне в ябълка, а не в круша, така и някаква част от нашето същество знае, какво ни е съдено да станем и какъв път трябва да изминем, за да станем такива, каквито ни е съдено да станем. Такива концепции като “индивидуация”, “самореализация” описват процеса на превръщане в това, което ни е предначертано. Пиеро Феручи в “Какви можем да станем”, описва своето виждане за това как протича развитието на човека съгласно определени вътрешни механизми:”Явно съществува за всяко нещо свой път на развитие, вътрешно присъщ на даденото нещо: те стават такива, каквито са предназначени да бъдат. Аристотел нарича края на този процес ентелехия – пълна и завършена реализация на това, което се намира в потенциално състояние”. Проявява ли се това в момента, когато пеперудата излети от своята какавида, или когато зрелият плод пада от дървото, или когато от желъда израства дъб, всеки от тези процеси ясно показва качеството на хармонията и плана на Създателя: съгласно доктрината на Дхармата на източната философия, всеки от нас е призван да постигне особена жизнена цел... всеки от нас е длъжен да се опита да открие тази цел и да съдейства за нейната реализация”.

Именно тук рождената карта може да бъде особено полезна за откриване природата на нашето семе: тя ни информира за това, което нашето най-дълбоко “АЗ” е приготвило за нас. Рождената карта ни казва нещо за това какъв вид семе се явяваме или както казва Лиза Грин какво сме ние – леща, авокадо или брюкселско зеле. Астрологът-консултант Кристина Роуз сравнява изучаването на рождената карта с изучаването на картинката върху пакета със семена. Вие може да видите на тази картинка какво точно ще порасне от тези семена, какви ще станат те. Във въведението към “Транзитите на планетите” Роб Хенд прави подобна забележка:”Аз съм напълно уверен, макар, че не мога да го докажа тук, че във всеки от нас съществува творческо съзидателно ядро, което активно твори Вселената, или като създава всяка част от нищото, или съгласявайки се предварително, преди нашето физическо въплъщение да разиграе определена игра по определени правила. В този случай хороскопа се явява показател за вашите намерения, а не разписание на всичко, което трябва да ви се случи. С други думи характерът е съдба”. Представата за това, че съществува дълбочинно “АЗ”, което ръководи нашето развитие, ние срещаме при Лиза Грин, макар, че тя е предпочела да го нарече по друг начин:”Опитът ми от работата с астрологическите клиенти ме води до заключението, че съществува нещо – не е важно как ще го наречем: съдба, Провидение, закон на природата, карма или безсъзнателно – което винаги много силно реагира при нарушаване на областта на неговата компетенция или когато то не вижда от страна на човека уважение или стремеж за сътрудничество. То, явно, притежава “абсолютно познание” за това какво е нужно на дадения индивид и даже какво може скоро да му потрябва за понататъшното развитие... Нямам претенции да знам какво представлява това “нещо”, но съм склонна да го нарека съдба”.

Разписание на растежа на семето

Рождената карта е спрял момент от време – картина на небесната сфера, как изглежда тя по време на раждането от мястото на раждане. Но планетите не спират след раждането на човека: те продължават да се движат и настъпва момент, когато те се връщат на това място, което са заемали по време на раждането на човека, или минават през мястото, което е заемала друга планета, или правят аспект с друга планета. Транзитите показват къде се намира планетата в дадения момент по отношение местонахождението на планетите по време на раждане. Друг вид временен анализ на картата – Прогресиите – показват в символична форма как движението на планетите след раждането влияят върху хороскопа. Рождената карта показва вида семе, което ние се явяваме, а транзитите и прогресиите ни показват разписанието на растежа на това семе. Узряло ли е нещо? Ще пусне ли нов израстък? На едно семе са му нужни няколко седмици за пълно узряване, на друго – години. Всеки от нас се намира в процес на непрекъснато развитие, и аз съм убеден, че транзитите и прогресиите ни показват, какво иска от нас във всеки момент от време нашето дълбоко “АЗ” да правим. Нашето ядро оживява рзлични аспекти на нашата душа, различни части от рождената ни карта в зависимост от това какви задачи на развитие се поставят пред нас в дадения момент от време. Транзитите и прогресиите ни разкриват какво се стреми нашето вътрешно “АЗ” да предложи на нашето внимание, какво сме длъжни да отработим. Ако искаме да си сътрудничим с нашата еволюция, ние сме длъжни внимателно да се вслушваме в това, което става вътре в нас. Само тогава ще възприемем транзитите и прогресиите като сигнал, идващ от самия център на нашата индивидуалност.

Обаче, ние не можем да отричаме, че транзитите и прогресиите много често се свързват с външни събития, които ни се стоварват от ясно небе. Даже, ако това е така, аз пак съм уверен, че тези събития са синхронни с външните прояви на вътрешните промени, с други думи нашето вътрешно ядро може да използва външните събития, за да станем това, което ни е определено. Аз само цитирах Роберт Хенд, който счита, че рождената карта ни показва намеренията на нашето вътрешно, творческо “АЗ”. А ето какво той пише за транзитите и прогресиите:”Както транзитите, така и прогресиите показват различни фази в развитието на първоначалния вътрешен “АЗ”. Макар често да използвам терминологията “причинност”, аз не вярвам, че планетите се явяват причина за каквото и да е. Те са просто проява на знаците на първоначалната интенция , която частично се преживява като минаваща през нас воля. Тази интенция, която вие осъзнавате. Друга част от интенцията се преживява като минаваща извън нас. Можете да наречете това фаталност, съдба или обстоятелства, съществуващо извън нашия контрол. Но това става също с вас, нужно ви е да се издигнете до осъзнаване на това. Една от задачите на астрологията е издигане на индивидуалното съзнание по такъв начин”. Ако не се вслушваме, не обръщаме внимание на пътя на развитие, който ядрото на личността е избрало за нас, ние по-скоро ще привлечем външни събития, които ще ни накарат да се променим или да се приспособим. Например, когато транзитния Уран съвпадне с нашата Венера, настъпва време за преоценка на взаимоотношенията. Ако сме настроени на нашия вътрешен свят, ще разберем това и можем да направим всичко, което е необходимо. Но, ако започнем да се съпротивляваме и неохотно да приемаме ураническия импулс, транзитът може да се прояви като външно събитие, което ще ни накара да се променим. Нашият партньор може да си отиде, подтиквайки ни към промени в тази област от живота. С други думи нашето ядро ще действа чрез събития, които ще ни помогнат да осъзнаем какъв вид развитие се очаква от нас в определен период от нашия живот. Отново цитат от Хенд, описващ връзката между вътрешните психологически значения на транзитите и видовете външни събития, които ние привличаме:”Уверен съм, че в крайна сметка транзитите бележат измененията, протичащи в нас самите – психологически изменения, но психологически изменения в широкия смисъл на думата. Обаче, вие може да преживеете тези вътрешни изменения или като психологически изменения в обикновения смисъл във вид на социални взаимодействия или като събития, протичащи напълно във външния свят. Събитието може също да се усеща във вид на болест. Ето по такъв начин вашите вътрешни енергии могат да се преживяват на различни плоскости на съществуване. Това нещо трябва добре да се разбира, т.к. ако вие не разбирате по какъв начин сте въвлечен в събитията това означава, че ще действате безсъзнателно и няма да контролирате ситуацията”.

Лиз Грин в “Астрология на съдбата” приписва свръхестествен интелект на това, което тя нарича съдба и което аз отнасям към ядрото на личността:”То се проявява в това, че се създават обстоятелства особено удивителни, сблъскващи един човек с друг, или с външна ситуация точно в нужния момент. При това всички изменения се усещат еднакво и на вътрешен, и на външен план. Това се проявява както на физическо ниво, така и на психическо, на лично ниво и на колективно, може да сложиш маската на Мефистофел, а може да се представиш и за самия Бог... Аз чувствам, че ако разбирахме тези неща по-добре, бихме могли да отидем много по-далеч, помагайки на нашите клиенти, без да говорим за нас самите”.

Как да намерим смисъл в транзитите и прогресиите

Ако астрологът правилно разбира транзитите и прогресиите, те му дават възможност да види смисъла на периода, който преживява клиента или фазата на развитие на неговата индивидуалност. Изучаването на картата с помощта на тези методи ясно показва кои части от личността са съзрели за съзнателна интеграция или трансформация. Основната част от работата на астролога-психолог се заключава в това да намери пътища, сближаващи неговия клиент със неговото собствено “АЗ”. При установяването на такъв контакт консултантът може успешно да насочи клиента към сътрудничество с неговото ядро на личността, към провеждането в живота на такъв план, който е приготвен за него от вътрешното ядро. В Психосинтеза, разновидностите на трансперсоналната психология, разработена от италианския психиатър Роберто Асаджиоли, следващата крачка в развитието на личността се казва задача. Задачата отразява намерението на вътрешното ядро във всеки момент от време и, като правило, има непосредствено отношение към жизнените проблеми на клиента, към това, което най.много го интересува в даденото време. Анализирайки транзитите и прогресиите, астрологът може да си зададе следните 3 въпроса за изясняване на това, което е планирало вътрешното ядро за човека:

1. Какво може да се прояви, да се роди чрез решаване на даден проблем?

2. Какви архитипически качества вътрешното ядро на клиента се стреми да извади в неговото съзнание?

3. Какъв е следващия предел, на който вътрешното ядро иска да изведе дадения човек?

Въпреки, че френския философ Паскал е твърдял, че “клонката не може да знае какъв е замисъла на дървото”, Франкел, напротив, е по-оптимистичен. Той е смятал, че ние можем да разберем замисъла на нашето вътрешно “АЗ”. Франкел описва поведението на маймуните, които са пробвали вкуса на ваксината против полиомиелит, която редовно са им инжектирали. Маймуните не са имали никакъв шанс да разберат смисъла на процедурата, но човек е устроен другояче – неговия високоорганизиран мозък е способен да осъзнае защо му се случва нещо. С помощта на рождената карта и системата на транзитите и прогресиите ние можем да определим смисъла на този опит като позитивен, така и като негативен, който ние създаваме или привличаме в нашия живот. Понякога е много лесно да се разбере към какво клони нашето дълбочинно ядро. В други случаи причините поради, които ядрото на нашата личност ни превежда през периоди на криза не винаги са очевидни и лесно определими. Не вярвам, че нашето вътрешно “АЗ” ни устройва изпитания , които да ни мъчат просто от садистично удоволствие. Вътрешното “АЗ” не може да работи по този начин. Целта на вътрешното ядро е да предвиди и да насочи нашето развитие към пълно разкриване на индивидуалността. По такъв начин, каквото и да внася в нашия живот вътрешното ни “АЗ”, даже ако това е травма, стрес, упадък на силите – всичко е свързано с процеса на растеж. Вътрешното “АЗ” може да изисква да преживеем периоди на болка и стрес за развитието в нас на определени качества, които иначе не биха се развили. С други думи, конфликтите, от гледна точка на перспективата на нашето развитие, могат да играят творческа роля. Също така, ако ние сме се отклонили от пътя на индивидуалното развитие, известна доза негативни емоции може да е полезна, за да ни помогне отново влезем в контакт с нашата истинска индивидуалност, да ни върне на пътя, който е предназначен за нас. Болката може да бъде индикатор за това, че не се държим правилно, че нарушаваме разписанието на нашето развитие. Ако в течение на определено време ние постоянно пренебрегваме основните потребности на нашата личност, получаващата се дисхармония ще се прояви във вид на напрежение, болест, стрес. Дали се вслушваме ние в тези симптоми или не физическата отпадналост или други жизнени трудности често се явяват опит на нашето вътрешно “АЗ” да ни информира, че някъде сме кривнали от правия път. Някои хора проявяват в живота само част от своята рождена карта, игнорирайки констелациите, които ги карат да се чувстват дискомфортно. Биат Бишоп – практикуващ астролог и психотерапевт в лекция за членовете на астрологическата асоциация на Великобритания акцентирала върху разясняване последствията от подтискане на определени части от нашето естество и съответно на части от нашата рождена карта. Една от нейните клиентки – жена със Слънце в Лъв и Луна в Овен, Асцендент в Риби, била склонна да изживява само нептунианската страна на своята личност, а проблемите, които възниквали засягали проявата на нейните огнени знаци – Овен, Лъв, Стрелец – тази част от нейната натура, която била по-екстровертна и по-волева. Следвайки линията на възходящите Риби, тя постоянно пренебрегвала своите собствени интереси, помагайки на другите, посвещавайки целия си живот на мъжа и на семейството. Когато транзитния Уран в Стрелец минавал през МС, пренебрегнатата огнена страна на рождената карта се проявила в следните симптоми: нощни кошмари, пристъпи на паническо безпокойство и неврози. Изводът на Биат Бишон трябва да заинтересува всеки, който използва астрологията като инструмент за консултация:”струва ми се, че хора, които не приличат на своите карти, които на са преживели основните фактори на своите карти, рано или късно ще намерят в себе си физически симптоми на вътрешен конфликт. Жената от моя предишен пример се спаси доста леко от своите нови кошмари и дневна паника, но можеше да бъде доста по-зле...”

Физическите симптоми на тази жена са били начина да бъде информирана, че е загубила контакт с основната част на своята истинска природа. В резултат болката и дискомфорта са я заставили да търси помощ, сякаш нейното вътрешно “АЗ” е прибягнало към тези средства, за да й даде да разбере, как трябва да организира своя живот. Не може да се каже, че дискомфорта е бил твърде силен, но е бил достатъчен, за да задейства самолечебния процес. В следващата глава ще разгледаме по-подробно как стреса и кризата служат на нашата трансформация, и, в частност, каква е ролята на Уран и Плутон в този процес.

Втора глава

Да паднеш, за да се промъкнеш

“Бог е редом, макар че не е просто да го разбереш. Но се появява опасност и защитните сили растат” Галдерин

Отнасяме ли го това към проява на съдбата или към работа на нашето вътрешно “АЗ”, транзитите на Уран, Нептун и Плутон проверяват издръжливостта и разрушават нашата представа за собственото “АЗ”, за да може да го пресъздадат по новому. Обаче преди да обсъдим спецификата на тези планети, трябва да стигнем до общо разбиране на термина “Его”; също така ни е нужно да разберем нещо за това как се развива нашето его в детството. “Егото” обикновено се определя като част от психиката, която се усеща като индивидуалност, с други думи – това е нашето чувство за “Аз”, усещането “Аз съм тук и сега”. Ние не се раждаме с ясното съзнание за “Аз”. В утробата ние нямаме съзнание, че сме отделна личност. Ние считаме, че всичко наоколо е нашето “Аз”; мислим, че заемаме цялата Вселена. Раждайки се, ние придобиваме тяло, и осъзнавайки, че имаме тяло, ние осъзнаваме също, че имаме и граница; моето тяло свършва някъде, а другото тяло някъде започва. Ние наричаме това “телесно Его”. С течение на времето се развива “ментално Его”: усещане, че имаме собствено съзнание и собствени чувства. Хората могат да разделят нашите мисли и чувства, но в общия случай това, което ние мислим и чувстваме винаги съответства на това, което мисли и чувства останалия свят. “Егото” – нашето усещане за отделеността на собственото “Аз” със своето тяло, чувства, мислене веднъж установено продължава да се разширява, включвайки в себе си все повече и повече различни атрибути... Започваме да мислим за себе си като за умна, приятна и щедра личност или като за глупава, безполезна и непоносима личност. В нас се появяват различни потребности и цели, някои от които приемливи и ние ги допускаме в своето съзнание, други – предизвикват страх, и ние ги подтискаме, обикновено затова, защото околните не ги одобряват в нас. По такъв начин ние започваме да живеем, мислейки, че сме целия свят, но постепенно, нашето самоопределяне се стеснява и включва само определени качества и характеристики. Нашето “Его” е ограничена проява на нашата същност, съставено от тези страни на нашата натура, които са приемливи за нас. Нашето самоопределяне изглежда като погранична линия. Всичко, което е от тази страна на границата ние определяме като “ние”, всичко, което е зад тази линия – това е “не-ние”. Най-общата демаркационна линия се явява кожата. Това, което е вътре в моята кожа – това съм “Аз”. И това, което е вън от моята кожа – това е “не-Аз”. Нещата извън пограничната линия на моята кожа могат да ми принадлежат – моя автомобил, моя дом, моето семейство – но те не се явяват мен. Обаче нашата кожа не е единствената граница, която ние създаваме. Ние провеждаме граница и вътре на нашата кожна покривка. Някои неща и процеси, които протичат вътре в нас, ние допускаме в нашето Его, а други се стремим да отхвърлим. Можем да приемем тази част от самите нас, която ни се струва приятна, любяща, творческа и т.н.; и да отхвърляме разрушителната, нетърпима част от себе си. Някои правят обратното: идентифицират се с твърдата и хладнокръвна част от своята личност, и не признават меката и чувствителна част. По такъв начин, даже вътре в себе си ние по прежнему правим разграничение между “Аз” и “не-Аз”. В Юнгианската психология това се нарича граница Его-сянка, или граница между това, което осъзнаваме в себе си и това, което остава неосъзнато – граница между това, което показваме на света и това, което остава скрито и тъмно. От гледна точка на астрологията, кожните покрови и функцията на разграничаване на своето и чуждото символизира Сатурн. В своя положителен израз Сатурн ни помага да определим кои сме, помага ни да се концентрираме, стабилизира нашата енергия в границите на дадена структура и форма. Сатурн ни учи на дисциплина и отговорност. Сатурн представлява също тази граница, която ние прокарваме между тези части на личността, които ние допускаме в собственото “Аз” и тези, за които входа в нашето “Аз” е забранен. В този смисъл Сатурн символизира стремежа на Егото да се структурира – защитната система на Егото – механизма на построяване и поддържане на статукво, определено от самоидентификацията. Тази способност на Сатурн може да се прояви и негативно – той може да ни “защитава” от всичко ново, да пази неприкосновени отживелите чувства, мисли и поведение.

Всеки, който знае военната стратегия разбира, че граничната линия е потенциална линия на фронта, около която се разгръщат военните действия. Щом създадем граница между себе си и другите, между различните части вътре в нас, ние създаваме възможност за конфликт между елементите, намиращи се от двете страни на границата.

Уран, Нептун и Плутон са настроени враждебно към всяка граница и в този смисъл те са антиподи на Сатурн. Транзитирайки през рождената карта, те заплашват стабилността на нашето Его, понеже тяхната енергия разрушава границите, построени от Егото. Уран, Нептун и Плутон унищожават границите между нас и околните, и ни помагат да осъзнаем нашето единство с всичко, което се случва в света, с целия живот (това се отнася предимно за Нептун). Още по-важно е, че те разрушават стената между осъзнатото и безсъзнателното, скритата от нас самите част. По такъв начин се налага да имаме работа с тази част от нашата психика, която се е намирала в подтиснато състояние. Разбира се Сатурн ще се старае да възстанови статуквото и да върне нещата в изходно положение, но в края на краищата Сатурн губи. Или ние сами ще тръгнем по пътя на промяната, или ще ни заставят да го направим Уран, Нептун и Плутон, но повече няма да можем да живеем по старому. Ще се наложи да очертаем новите граници на нашето Его.

Теория на дисипативните структури

През 1977 г. Нобеловата награда беше връчена на белгийския химик Иле Пригожин. Той създал теорията на дисипативните структури и неговата работа научно продемострирала това, че в Древен Китай са знаели много добре: стреса и кризата играят много важна роля в процеса на трансформация. Резултатите на Пригожин са имали същия смисъл, както и китайския израз Вей-Чи: паденията и възходите в нашия живот се явяват възможности за преход на ново ниво на съществуване. Пригожин е изучавал това, което във физиката се нарича “открити системи”. Открита система – това е система, която е въвлечена в определен вид енергетически обмен с околната среда. Градове, села, учреждения, групи от хора – всичко това са открити структури. Градът, например, не е изолиран от околния свят: неговата промишленост използва суровините на съседните области, а после в преобразуван вид тази енергия постъпва обратно в тези райони. Така, както и ти и аз можем да се променяме, взаимодействайки си с обкръжението или под въздействие на несъзнателната част на нашата психика, нашето съзнателно его също представлява открита система, която описва теорията на Пригожин. Съгласно тази теория, ако флуктоациите и сътресенията, внасяни в откритата система не преминават определени предели, системата на саморегулация е способна да поддържа своето съществуване и идентичност. С други думи системата може да се справи с всички нарушения чрез обикновено функциониране и няма да се разруши. По същия начин неизбежните вътрешни и външни сътресения могат периодически да нарушават плавното протичане на нашия живот. Но ако тези въздействия не са много силни, хомеостатиката на нашето его позволява да се приспособяваме с лекота, без да променяме сериозно нашия начин на живот. Ние леко се пренастройваме, оставайки почти такива, каквито сме били и по-рано. Обаче, ако въздействието върху откритата система надхвърли някакво ниво, то довежда системата до състояние на “творчески хаос”. Всичко, което е било по-рано и което е имало смисъл, сега не може да продължи по старому. Прекалено голямото сътресение прави невъзможно съществуването в предишните форми, възниква криза. Ако системата е способна въобще да оживее, тя е длъжна да мине на друго ниво на съществуване. Такава е природата на израстването и трансформацията. Когато нашия живот протича в спокойно русло, няма никакви причини за трансформация. Само, когато всичко върви срещу нас, когато страдаме, когато започват да ни преследват провали във всички важни области от нашия живот, ние се замисляме над промяна на нашето съществуване. Когато привичните отношения се рушат, умира партньор, умира дете, губим родители; когато е фалирала философията, в която сме вярвали, когато нашия живот е заплашен от сериозна болест, ние сме принудени да трансформираме живота си. Става невъзможно да продължим това съществуване, принудени сме да преоценим целия си живот, нашите отношения, мотиви. Връзката между теорията на дисипативните структури и възможните последствия от транзитите на Уран, Нептун и Плутон е очевидна. Както вече споменах Сатурн се асоциира с формата, границата и структурата; а Уран, Нептун и Плутон в този смисъл се явяват врагове на Сатурн. Те сриват съществуващите структури, за да може нещо ново да се случи на това място. От една страна Сатурн представлява сам по себе си хомеостатически принцип на нашето его – стремеж да поддържа статуквото. А Уран, Нептун и Плутон, всеки по своему, внасят флуктуации и сътресения: те разбиват нашия живот с цел да го започнем отново. Понякога тяхното въздействие е доста неприятно: болест, депресия и т.н. Но размириците могат да бъдат и положителни: брак, любов, покупка на дом, неочакван успех и даже печалба от лотарията. Тези на пръв поглед положителни събития предизвикват не по-малък стрес и нарушават реда в нашия живот, отколкото негативните. Каквато и да е природата на разрушителните сътресения, по какъвто и начин Уран, Нептун и Плутон да се стараят да ни изхвърлят от коловоза, винаги това е призив да започнем нов живот. Не винаги е лесно да се правят промени. Хората в по-голяма степен са същества на навика, те губят много енергия, за да избягат от болката и кризата. Повечето от нас трудно се примиряват със загубата на нещо, с което са свикнали, даже, както отбелязва юнгиянски психолог Сали Никълс, с нашите “развалящи се зъби и падащи коси”. Особено ни е жал да загубим вещите, с които е свързано нашето чувство за “Аз”, с което се индетифицираме: отношения, работа, доходи, идеали, принципи. Отживели части на нашето психологическо устройство, нещо като стари навици, негативните образи на “Аза”, или това, което в Транскатния анализ наричат “скиптъри”, които в действителност никога не са ни носили особена полза, предизвикват същата болка при раздялата, както и загубата на близки хора. Махариши Махеш Йоги обичал да разказва притча за семейство, което се преместило да живее от колиба във великолепен дворец, но продължавала да тъгува по тази мръсна, стара колиба, която те така добре познавали. Елизабет Кюблер-Рос, работейки с безнадеждно болни отбелязала 5 етапа, през които трябвало да преминат нейните пациенти преди да се смирят с неизбежната смърт. Наблюденията на Кюблер-Рос се съгласуват с тези реакции, които предизвикват транзитите на Уран, Нептун и Плутон в хората. Т.к. тези планети се стремят да ни променят, те заплашват със смърт нашето его, а ние можем да се съпротивляваме на тяхното въздействие по същия начин, както пациентите на Елизабет Кюблер-Рос не искали да приемат за факт своята обреченост. Повечето болни, научавайки за неизлечимостта на своята болест, о

І - КАК Е УСТРОЕНА ВСЕЛЕНАТА

Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп.

Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета.

В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи.

Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене.

Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина.

Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници.

Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди.

В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди.

Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета.

И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети.

Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа.

Звезди. Галактика. Вселена

Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути.

Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари.

Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има.

Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам.

Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път.

Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас.

На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време.

Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе.

Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно.

ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси

Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност.

Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците.

Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите.

Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки.

В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей.

На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание).

В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада.

Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува.

Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията.

Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици.

Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света.

Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови…

Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед.

Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми.

Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации.

Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина.

Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.

Пейте, както Слънцето ви подбужда; пейте, както Юпитер ви подбужда; пейте, както Любовта, Мъдростта и Истината ви подбуждат. Пейте, както животът, знанието и свободата ви подбуждат. Пеенето е връзка между физическия и Духовния свят.

Без музика няма щастие. Човек е създаден в секста (в шестия ден). За всеки тон на Небето си има особени, специални същества. Всяка планета си има свой тон. Цялото Небе е съчетано от композиции, симфонии, дуети, терцети. Когато един ангел, един гений пее, той като погледне на Небето, като по ноти чете по планетите и звездите

Учителя

Италианските вокални педагози казват: „Глас, глас, глас!" Германските педагози казват: „Мисъл, мисъл, мисъл!" Руските педагози по пеене казват: „Сърце, сърце, сърце!"

За да се посвети на пеенето, ученикът трябва да притежава: хубав глас, светла мисъл, топло чувство, обширна душа и мощен дух.

Гласът на обикновения певец трябва да притежава седем качества, гласът на талантливия певец трябва да притежава 14 качества, а гласът на гениалния певец трябва да притежава 21 качества.

Основните качества на гласа са: топлина, светлина и сила. Тези три качества отговарят астрологически на Слънцето. Те могат да се нарекат и по друг начин: мекота, яснота и метал.

Обикновеният певец трябва да притежава освен основните три, още шест второстепенни качества:

- лекота, която астрологически отговаря на Луната;

- вибрато, което отговаря на Меркурий;

- цвят или колорит, който отговаря на Венера;

- интензивност, която отговаря на Марс;

- обем, което е качество на Юпитер;

- точност, което е качество на Сатурн.

Даровитият певец, освен качествата на обикновения, трябва да притежава още следните качества:

- подвижност - Луна;

- пъргавина - Меркурий;

- нежност или финес - Венера;

- активност - Марс;

- широта - Юпитер;

- концентрирано звукоизвличане - Сатурн.

Гениалният певец, освен качествата на обикновения и на талантливия, трябва да притежава още качествата на седемте добродетели:

- Истината, отговаря астрологически на Слънцето;

- Надеждата или Въображението, които отговарят на Луната;

- Правдата, отговаря на Марс

- Разумността, отговаря на Меркурий;

- Любовта, отговаря на Венера;

- Вярата, отговаря на Юпитер;

- Мъдростта, отговаря на Сатурн.

Когато има нарушение на едно от тези качества, гласът боледува. Има отлични методи, с които може да се излекува всеки вид заболяване.

Ученикът на новото пеене трябва да притежава добро сърце с чисти възвишени и благородни чувства и идеали, светъл ум и красиви мисли, диамантена воля и постоянство.

Наред с това науката изведе нови философски тези за произхода на Вселената и човека. Според Дарвиновата теория, ние произхождаме от вид човекоподобни маймуни, които са слезли от дърветата преди няколко милиона години. Тази хипотеза е основна брънка от веригата на мисълта на съвременните материалисти и атеисти. Те отхвърлят Божествения произход на човека, който е битувал в почти всички философски школи в продължение на хилядолетия.

Нещо повече, генните инженери клонираха човек (според непотвърдени съобщения). Това постави пред цялата научна и обществена мисъл сложни философски и морално-етични въпроси: има ли право човекът да се намеси в естествените процеси на зачатие; клонираният индивид ще има ли еднакъв характер със своя оригинал; клонингът ще има ли душа?

Тези въпроси са само върха на айсберга от проблеми, които показват безсилието на съвременната наука да отговори на фундаменталните въпроси на живота: Защо живеем? Какво става след като умрем? Защо съществува Вселената? Какво е Бог? Отговорът на тези въпроси е оформил през вековете различни философски и духовни концепции.

Какво разбираме под понятието духовност? Учение, в основата на което стои идеята за Бога, сътворил видимия и невидимия свят. Великият Учител на човечеството Хермес е формулирал първият принцип на своето учение така: "Вселената е ментална", т.е. тя е живо, разумно същество, а не мъртъв механизъм, движен от физически закони. В понятието духовност се включва и стремежът на човека да познае себе си и битието, да изяви и развие най-висшите си качества и способности. Човекът не е случаен продукт на еволюцията, а една велика идея на Бога, която се проявява в различни форми в цялата Вселена. Именно тази идея създава подходящите условия за възникване на живота, а не абстрактния микс от теорията на вероятностите и химически формули.

В процеса на своето развитие човечеството е преминава през различни култури - индийска, древноперсийска, египетска, гръко-римска. Във всички тях духовността е ръководното начало на човешкия живот. През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури. Така науката се отделя от духовността, а това което остава от нея бива наречено религия.

Как да възстановим моста между невидимия свят на вярата и видимия свят на науката? Нека да обърнем отново поглед към древността, когато двата свята са били обединени в едно. Връзката между тях се е осъществявала от астрологията, защото тя поставя човека в пряк контакт с цикличните процеси в Природата. Създава му условия да разбере заобикалящият го свят и най-вече себе си, да открие потенциалните си възможности и да се пребори със страховете си, откривайки причините за тях. Така астрологията помага да осъзнаем самите нас не като творение на случайни своенравни фактори, а като отражение на ритмите на Природата, сътворени и приведени в действие от Бога. Вторият принцип на Хермес гласи: "Както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе". Този принцип стои в основата на науката астрология. Тя започва да изучава връзката между разположенията на планетите от слънчевата система спрямо зодиакалните знаци и събитията на Земята. Биват създадени първите календари, основани на движението на Слънцето, Луната или и на двете тела едновременно. Земеделската работа се подчинява на фазите на Луната, медицинската практика се основава влиянието на зодиакалните знаци и планетите, държавническите решения се взимат в съответствие с положенията на небесните тела. Създадена от Посветените и развита благодарение на астрономическите наблюдения, астрологията търпи разцвет в всички древни държави - Египет, Индия, Персия, Месопотамия, Китай, Япония.

През Новата ера астрологията продължава своето развитие в древна Гърция с най-ярък представител Птоломей. Бележи възход в арабските страни през X в. и достига своя връх в епохата на Ренесанса, когато творят Региомонтанус, Коперник, Тихо Брахе, Кеплер, Лайбниц, Нютон, Плацидус, Джордано Бруно. Много от тези титани на мисълта са преследвани заради заниманията си с астрология и направените от тях астрономически открития, които разширяват познанията ни за Вселената.

Причината официалната църква да преследва астролозите е Вторият вселенски събор проведен през 427 г., когато от Библията са отстранени текстовете свързани с астрологията, другите окултни науки и закона за прераждането. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от V до XVIII в. да бъде скрито от погледа на обществото. Въпреки това тя се превръща в мощен катализатор за развитието на почти всички науки:

- астрономия - породена от необходимостта от точни наблюдения на небесните обекти с цел съставяне на прецизни хороскопи;

- физика - изследвайки движенията на телата от слънчевата система Нютон разработва теорията за гравитацията;

- математика - нуждите на астрологията от изчисления и определяне на небесните координати стимулира алгебрата и сферичната геометрия;

- химия - един от първите опити да се подредят металите в структура подобна на менделеевата таблица се базира на подредбата на планетите осъществена вероятно още в древна Атлантида и пренесена до наши дни от халдейските астролози. На базата на същия алгоритъм са подредени и дните от седмицата;

- навигация - астролозите, познавайки най-добре звездното небе са обучавали мореплавателите;

- психология - тя взима за основа на четирите темперамента стихиите - огън, вода, въздух и земя, използвани от астролозите;

- медицина - Хипократ е казал: "Никой няма право да практикува медицина, ако не е изучавал астрология";

- прогностика - не е тайна, че астрологията се използва за прогнозиране на събития и ситуации, с които днес се занимават науките бизнес планиране, социология, футурология.

Материалистичният подход наложен в науката след XVIII в. влиза в противоречие с основните принципи на астрологията и тя бива низвергната. Независимо от това през XIX и XX в. се утвърждават няколко основни астрологически школи - френската, немската, английската и най-вече американската. Нейните представители Алън Лео, Грант Леви, Луелин Джордж, Дейн Ръдияр, Линда Гудман, с публикациите и трудовете си успяват да направят тази наука по-достъпна до хората.

България също има своя принос в развитието на астрологичната наука. През първата половина на XX в. около учителя Беинса Дуно се сформира кръг от 12 астролози, които черпят знание, идеи и вдъхновение от неговото слово. Те са пионерите, които трасират пътя на астрологията в България. Издават се първите преводни астрологични книги, от печат излиза и първата българска астрологична книга - "Астрология" на Влад Пашов. Други по-известни имена са Николай Дойнов, Методи Константинов, Георги Радев, Иван Антонов, Крум Въжаров. През втората половина на XX в. до 90-те, в България няма условия за развитието на астрологията. Крум Въжаров отива на територията на днешна Русия, където подготвя ученици, на които предава знанията си. Тези ученици сега са в основата на руската астрологична школа, която в момента е една от водещите в света.

Днес официалната науката продължава да изучава физическият свят, игнорирайки фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, които остават приоритет на религията. Тя от своя страна, не може да отговори на предизвикателствата отправени към нея от научните открития и се изолира в един свят построен от догми. Това разделение отваря пропаст в съзнанието на хората, между необходимостта им от единение с Първата Причина и връзка с обективната реалност. Поражда се парадокса: да празнуваме Възкресение Христово и на другият ден в училищата да проповядваме груб атеизъм.

Но изход от създалото се положение съществува и той е в създаването на връзка в съзнанието на хората между видимия и невидимия свят посредством методите на астрологията. В момента рязко се увеличава броя на хората, които желаят да изучават астрология. Когато този брой стане критично голям, в обществото закономерно ще се появи потребност от въвеждането на астрологията като дисциплина в висшите училища, а след това и в средните. Баланса между физическия и духовния свят ще бъде възстановен.

Много хора остават разочаровани от астрологията, когато прочетат тълкуванията на зодиакалните знаци, публикувани във вестници и списания и казват "Това не се отнася до мен". Други се опитват да издигнат астрологията в култ твърдейки, че всичко е предопределено от звездите, и каквото и да прави човек, ще му се случи това, което му е писано. Каква е истината за влиянията на звездите?

Съдбата и характерът не се определят само от зодиакалния знак, под който сме родени. В момента на раждане върху нас оказват влияние Слънцето, Луната, планетите от слънчевата система и зодиакалните знаци. Всичките дванадесет зодиакални знака присъстват в хороскопа ни и се проявят, независимо от факта има ли в тях планети или не. Човек, който е зодия Овен, освен качествата характерни за този зодиакален знак (активност, жизненост), проявява и качества свързани с знака Телец (чувствителност, търпение), Близнаци (контактност, общителност) и т.н. Всеки човек изявява енергиите и на 12-те знака, независимо дали го съзнава или не, дали разбира от астрология или не знае "от коя зодия е".

Звездната карта на всеки човек е уникална, така както са уникални отпечатъците от пръстите. Това се обуславя от факта, че хороскопа се определя от точния час, минута, дори секунда на раждане и от географските координати на местото на раждане на човека.

Другият много важен фактор оказващ влияние върху съдбата на човека е опита, който той е натрупал в настоящия си живот и в предишните си инкарнации (прераждания). Този опит определя нивото на еволюционно израстване на всеки един от нас и влиянието му е съпоставимо с това на звездите.

В зависимост от степента и чистотата на проявление на енергиите на всеки зодиакален знак можем да обусловим четери нива, условно наречени:

I ниво - земя - свързано с материята, физическото тяло

II ниво - вода - чувства, емоции,

III ниво - въздух - мисъл, интелект

IV ниво - огън - свързано с духовността.

Има една категория хора, които по отношение на проявлението на енергиите на даден знак са на нулево ниво, т.е. енергиите на знака не са проявени.

Можем да подредим тези четири нива в пирамида, като хората, които са на нулево ниво, извън тази пирамида. Всяко ниво можем да разгледаме като изградено от поднива, степени - 7 на брой. Основата на пирамидата е най-широка - I ниво и тук има най-много хора, най-малко са на върха - IV ниво, 7 степен - това са Духовните Учители на Човечеството, въплъщаващи се на Земята с определена мисия и чийто живот е пример за подражание в продължение на хилядолетия. Най-критично е положението на хората извън тази пирамида - нулево ниво, на тях им липсва воля за живот и изява.

Всеки има различно място по тази скала, то не е добро или лошо, не трябва да се съди, осъжда, да се поставят етикети. Всяко състояние има своя смисъл и значение за еволюционното развитие на човека. Добре е да се стремим да се придвижим по-нагоре и да помагаме на хората около нас да направят тази стъпка. Много важно е да се разбере, че пребиваването на дадено ниво не е статично, не е постоянно и завинаги. Живота на всеки човек започва от първо или второ ниво и той се изкачва нагоре по поднивата или нивата, а понякога и слиза по тях. В различни ситуации човек действа като представител на различни еволюционни нива и това е съвсем естествено, по скоро правило, отколкото изключение.

Човек се намира на това ниво, което отговаря най-добре на неговия мироглед, светоусещане, възможности и се чувства комфортно в него. Най-често е необходимо събитие, което да извади индивида от равновесното състояние, в което се намира и да го тласне нагоре, към по-високо стъпало. Обикновено оценяваме тези събития като нещастия, болести, загуби, а всъщност те са велики импулси, които Природата ни дава, за да израстваме. Но това не е причина да чакаме събитията да ни дават импулси да се развиваме, най-добре е този процес да бъде съзнателен.

За еволюционните нива не може да се съди от хороскопа. Те могат да се преценят след личен контакт, при среща с човека. От еволюционното ниво, на което се намира даден човек, зависи как ще изяви енергиите на знаците и планетите, какво ще бъде тяхното влияние в хороскопа, а оттам и в неговия живот.

Характеристика на еволюционните нива

Дадените по долу определения съответстват на най-видимите проявления на хората от дадено ниво, които може и да не са типични за всички представители. Не са отчетени степените, които са 7 за всяко ниво. Дадените характеристики се обобщени, в тях присъстват елементи от влиянията на 12 зодиакални знака. Човек може да се намира на второ еволюционно ниво на знака Овен, трето за знак Телец, четвърто за Близнаци и т.н.

Първо ниво: Индивидът до голяма степен е подвластен на колективното съзнание на група, партия, секта или обществото, но той не разбира това, смята се за независим, свободен. Неговата енергия и потенциал се използват от горепосочените за осъществяване на користните им цели. Действията му са груби, първични, предвидими. Материалист, неразбиращ любовта и нехаещ за чувствата на околните. Живее с усещането за недоволство и липса на сигурност.

У него не се наблюдава стремеж към знания и образование, но се счита за много умен, тарикат, служи си с лъжа за да постигне целите си. Атеист или мним вярващ, уважава само властимащите и богатите, за него парите са бог. Има неколцина приятели, но по-скоро познати, отколкото истински приятели. Отрича духовността, не допуска и мисъл за развитие и усъвършенстване.

Такива хора имат нужда да осъзнаят себе си, нуждите и чувствата си и да се дистанцират от колективното съзнание т.е. да престанат да робуват на клишетата и да преодолеят материалистичното разбиране, което им пречи да живеят пълноценно.

Второ ниво: Индивидът осъзнава егото си и се отделя от колективното съзнание. Действията и интересите му са насочени към задоволяване на желанията и потребностите. Обикновено е устремен към кариера или преследва някаква друга цел. Идентифицира се със семейството си и смята, че членовете на семейството му имат същите нужди и потребности като него. Подвластен е на желанията и страстите си, живее с усещането за емоционална несигурност, неудовлетвореност. Контактен, търсен за компания, обича да преувеличава, любопитен. Нуждае се от одобрение, от аплодисменти и комплименти. Най-често е с религиозно съзнание, уважава църквата, институциите, търси външен израз на вярата си в Бога.

Човек се чувства много комфортно на това ниво и често смята, че почти е стигнал максимума на развитието си и не му достигат само някои силни преживявания, за да е напълно удовлетворен от живота. Прехода от второ към трето ниво е най труден и е свързан с кризисни събития, загуби, които водят до катарзис.

Трето ниво: Индивидът осъзнава, че може да упражнява контрол върху желанията и страстите си чрез мисълта, контролира физическа енергия и я използва за реализиране на благородни, възвишени цели. Става проводник на по-фини творчески енергии, които използва за благото на близки хора или обществото. Ентусиаст, независим, действен, открит, творец, умее да изразява чувствата си и разбира чувствата на хората. Много добър психолог, чувствителен към състоянията и проблемите на другите, стреми се да помага да бъде полезен. Следва високи цели и идеали и осъзнава, че не целта е най-главното, а пътя до нея, който всъщност е самия живот. Философски ориентиран, получава удовлетворение работейки за обществото, не се стреми да притежава вещи, блага, а до ги използва по най-добрия възможен начин. Вярата в Бога за него е вътрешен процес, който не е задължително да има външен израз.

Хора от това ниво все още не осъзнават достатъчно добре факта, че не е възможно винаги да реализират идеите и целите си чрез външни средства и страдат виждайки нещастията, проблемите на хората, осъзнавайки невъзможността да помогнат на всички. Понякога е достатъчно човек да реализира едно идея вътре в себе си, чрез мисълта си и в поведението си и така да се улесни нейната реализацията и на външен план, което може да се осъществи след години.

Четвърто ниво: Индивидът е водач, явен или не, мистик, Духовен учител, Посветен. Негов дом е цялата земя, той се грижи, помага на всички хора, с които е в контакт. Без да се стреми към показност, той много често се оказва в центъра на събитията, от него струи любов, топлина и светлина. Влияе върху хората от по-ниските ниво, дава им импулс за движение нагоре по еволюционната спирала.

Всички негови действия са семена, начала, които се развиват в продължение на векове. Спокоен, уверен, търпелив и благороден, волята му, като концентрирана сила се проявява не чрез импозантни външни действия, а в обикновените, семпли движения, но най-вече чрез словото и погледа.

Всички светии, пророци, духовни водачи са на това ниво. Те осъзнават, че една велика идея първо трябва да се реализира на вътрешен план - не може да промениш света, ако не промениш себе си. Работят и се борят за духовното повдигането на цялото човечество чрез силата на личния пример и мисълта.

Индивидите, които са извън тези нива, т.нар. Нулево ниво, са хора, които нямат воля за живот и изява. При тях качествата на зодиакалните знаци са непроявени или подтиснати. Те не могат да осъзнаят или са изгубили смисъла на живота и действуват срещу себе си, губят общественото съзнание - първо ниво, губят личността си - второ ниво, нямат никаква творческа идея - 3 ниво, а не може и да става дума за космично съзнание 4 ниво. Такива хора не могат да се впишат в нито едно от тези нива. Човек не може да пребивава на нулево ниво дълго време - или се повдига нагоре или в най-лошия случай приключва с живота си.

Не трябва да се забравят и степените в тези нива. На четвърто ниво може да има хора, които са ученици, те творят, работят съзнателно над себе си, но това не значи, че са достигнали космическото съзнание на Учителите. Човек трябва постоянно да работи и да се изявява, за да се повдигне на по-високо ниво, не го ли прави съзнателно оставя грижата за своето повдигане на Природата.

От астрологична гледна точка смисълът на това разделение на нива за всяка зодия (в статията е дадено само обобщена характеристика на нивата) е да осъзнаем ясно еволюционните процеси, които протичат в обществото, във всеки един човек и тяхната динамика. Личности от един и същи зодиакален знак могат да нямат нищо общо помежду си, ако са на различни еволюционни нива. Така имаме възможност да вникнем по-дълбоко в астрологията и чрез нейните методи да помогнем на тези, които имат стремеж за развитие, да се придвижат нагоре. Но не можем да повдигаме онези хора, които сами не искат да се повдигнат. Това е насилие над свободната воля на човека. Трябва да разберем, че не ние движим нещата, а Природата ги движи, тя е, която кара ранните пролетни пъпки да се разтворят, да се разцъфтят и да дадат плод през есента. За всяко нещо си има време. Ние просто участваме в процесите и трябва да го правим по най-добрия начин, съзнателно. Тогава и влиянията на планетите и звездите ще ни помагат т.е. ще сме в синхрон с техните енергии, в хармония с цялата Вселена.