Устойчивото Развитие представлява живот и поведение при които природната среда бива експлоатирана по начин, който гарантира на бъдещите поколения да я ползват поне толкова здрава и изобилна. Това се изразява в съвкупност от дейности, образувана от цялостното взаимодействие на три области на отговорност, които се прекосяват взаимно. Тези три аспекта и компонентите, които ги съставят, са генератори на дейност за устойчиво развитие и са задължителни за всеки човек, организация, предприятие и обществен строй, които претендират да имат Устойчиво Развитие:

ЕКОЛОГИЧНИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности, що се отнася до средата на съществуване - околната среда. Създаването и правилното управление на тази среда позволяват практическото приложение на концепцията за Устойчиво Развитие, както и създаването на условия подходящи за развитието на другите два прекосяващи аспекта на дейност - социалния и икономическия.

 

СОЦИАЛНИЯТ АСПЕКТ обхваща дейностите, упражнени от даден организъм, който, за да улесни съществуването си, прилага традиционни, специфични знания и умения. Изживяването на културното наследство за предаването на знания и специфични умения са методологии, произхождащи от практиката.

ИКОНОМИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности за производство на блага и услуги и тяхната реализация. Той е инструмент за популяризирането на концепцията за Устойчиво Развитие, който обучава на Устойчиво Производство и Устойчива Консумaция. Понастоящем се наблюдава нарушен баланс при взаимоотношенията между индивид, общество и околна среда. Голяма част от обществата на планетата подтискат индивида и го принуждават да живее в дисхармония със самия себе си. Едновременно с това е налице прекомерна експлоатация на природните ресурси и жизнено необходимите на човечеството дадености са изчепани и недостъпни за голямата част от населението- питейна вода, дървета, здравословна храна, чист въздух. Ценности като уважение, истина и чест не се прилагат, което води до прекъсване на пълноценния контакт между поколенията и по този начин специфичните знания и умения за живот, трупани с хилядолетия, умират заедно с носителите си. Икономиката не е съответна с основен природен закон за икономия. Така разхищенията изчерпват околната среда, а ниското качество изчерпва потребителя. Представяме основните компоненти, които съставят аспектите на Устойчивото Развитие в обобщен вид, като обявяваме работата по тях за задължителна за тези, които претендират за Устойчиво Развитие:

К1 - Борба с ерозията и работа за почвен състав.Поради обеслесяването през последните 5000 години на много места се наблюдават процеси на ерозия при които хранителните вещества от почвата биват отмити. Изграждането на стени за борба с ерозията (от живи и неживи природни материали, или от рециклирани ) е предпоставка за задържане на органична материя и почвообразуване. Важно е да се приеме почвата като жива същност - в 1 куб.см. почва живеят 1 млн. организми. Като такава тя изисва грижи като напояване, подхранване, защита от студове, суши и други. К2 – Грижа за изворните зони и водните жили.Правилните грижи за дадена изворна зона и водна жила могат да гарантират стабилността на дебита на водата напред във времето, или да възвърнат пресъхнал извор. Важно е да се изучават и прилагат методите за достигане на хармонично взаимоотношение на елементите, определящи съществуването и дебита на даден извор, а именно: между тежестта на надизворния земен масив (като механичен фактор за издигане на подпочвената вода), порьозността на почвата (като фактор за капилярно издигане) и съществуващата растителна покривка и нейните свойства. К3 – Управление на гората като възобновим ресурс.Разбирайки основните характеристика на гората- биоразнообразие и етажна растителност, работейки в тяхна полза с предимство пред финансовия интерес, едно устойчиво управлението на гората може да я превърне във възобновим източник на материяли, храни и енергия. К4 – Установяване на растителна покривка от екологично съобразени, полезни за човека растения.Предвид напредналия стадий на разрушаване на растителната покривка, существува необходимост от установяване и поддържане от човека на такава, поради голямата важност на растенията за екологичното равновесие и голямата им полезност. Една вече установена растителна покривка от екологично съобразени, полезни растения предоставя здравословна среда за живот, чист въздух, вода и храна. Освен това предоставя суровини за производство на продукти, отваряйки възможност за добавяне на стойност и развитие на устойчива микроикономика. К5 – Максимално рециклиране на отпадъците.Използвайки разработени, или нови методи, отпадъците могат да бъдат намалени, повторно използвани, или изцяло рециклирани.

К – Специфичните знания и умения са придобити с хилядолетния опит на миналите поколения и предадени към идните. Тези знания и умения различават сегашния от първия човек. Основно място заемат ценностите- истина, уважение, чест и дълг. Много е важно да се казва истината, защото това гарантира достоверността на дадената информация и дава душевен мир на човека. Настоящата тенденция да се лъже трябва да се преобърне чрез индивидуални усилия на всеки един. Уважението към природата и околните създава среда на хармоничен обмен. Въпрос на чест е да бъдат защитени слабите и да се предизвика уважение у силните- в аспект индивидуален, обществен и т.н. Дълг на всеки един човек е да се бори с егоизма и мързела, да работи за Устойчиво Развитие, да помага за предаването на знанията, уменията и ценностите между поколенията.

Пътят към успеха не минава през противопоставянето, но през търсенето и намирането на решения и компромиси. Да се даде начин на хората, които правят пари как да правят толкова, или повече пари, правейки добро на природата. Да се поощрява постепенният преход към устойчиво развитие. Да се произвеждат качествени продукти, съдържащи всички разработени технологии с цел да се избягва повторно закупуване, но да се търси продължителна и ползотворна експлоатация. Тук идва времето да се слеят икономика и етика. Екипът на Портала благодари на екипа на асоциация "Тринога" за предоставената възможност да публикуваме материали, свързани с основната им дейност - популяризиране на природен начин на живот, запазване и възобновяване на природното наследство и традициите, развитие на занаяти, музика и култура.

Четвърти международен Летен Събор в село Желен

Сдружение Тринога е един от организаторите на Четвърти международен летен събор “ТРИНОГА”, “М.И.Р.”, “СЛЪНЦЕ-ЛУНА" и клуб "ЮНЕКО" - в София и в с. Желен.

Живеем в наистина удивителни времена. Популярният лозунг Reduce, Reuse, Recycle все повече се превръща в слоган на мащабната икономическа трансформация в използването на природните ресурси.

Зад идеята за устойчиво екологично развитие вече стоят не само идеализмът и моралните ценности, а и фундаменталните движещи фактори на съвременния свят - пазарните интереси и финансовата печалба.

Причина за тази историческа промяна е безпрецедентният материален просперитет на човечеството през последните 50 години. Сега, на фона на високото потребление в богатите страни, стотици милиони хора в развиващите се държави влизат в редовете на световната консуматорска класа.

Те започват да купуват неща, които техните предци никога не са можели да си позволят? Oт телешко месо за вечеря до автомобили и плазмени телевизори.

Това очевидно изисква нарастващо количество материални ресурси, включително храна, енергия и сурови материали. Проблемът е в това, че ненаситният потребителски глад на човечеството се сблъсква с ограничените природни ресурси.

По дефиниция количеството на минералите в земната кора е крайно число, т.е. те са изчерпаеми и техният добив е еднократен акт. Ако темповете, с които човечеството изразходва ресурсите на планетата, се запазят, краят на някои от тях може би вече е съвсем близо.

Италианският химик Уго Барди изследва

световния добив на 57 минерала

и стига до извода, че добивът на 11 от тях вече е достигнал своя пик и ще започне да намалява поради изчерпването на най-богатите и достъпни находища.

Сред тези вещества са живакът, оловото, кадмият, телурият, калият, фосфатите, талият, селенът, цирконият, реният и галият. Голяма част от останалите минерали също ще достигнат своя пик в близко бъдеще и техният добив ще започне постепенно да спада.

Според немския изследовател Армин Релър медта ще бъде изчерпана след период между 38 и 61 години, цинкът - след 34 до 46 години, златото - след 36-45 години, калаят - след 17-40 години, оловото - след 8-42 години, а уранът - след 19 до 59 години.

Сред малкото добри новини е прогнозата, че алуминият ще стигне за още 500-1000 години. Най-добрата новина обаче е, че споменатите мрачни прогнози не включват в сметките рециклирането и намаляването на т.нар. ресурсен интензитет (количеството материали, влагани в продуктите и услугите).

Като цяло

рециклирането изисква по-голяма първоначална инвестиция,

защото очевидно е по-евтино да изхвърлиш нещо, вместо да го преработиш.

Повторната употреба обаче е много по-изгодна в икономически смисъл, защото съкращава разхищаването на ценни ресурси и осигурява по-евтини материали в сравнение с извличането им от природата, по-нисък разход на енергия, както и не на последно място ? намалени щети върху природата.

Чистата и ненакърнена природа е безценен икономически актив, защото осигурява например здравословни условия на живот, добри условия за развитие на туризъм и висока стойност на недвижимите имоти. Към всичко това трябва да добавим и прекия икономически ефект от рециклирането.

Според данни на американската федерална агенция за опазване на околната среда EPA рециклирането на еднакво количество отпадъци създава шест пъти по-голяма икономическа активност в сравнение с изхвърлянето им в сметище.

Повторната преработка на материалите играе сериозна роля в световната икономика. Според химика Армин Релър днес рециклирането осигурява 72% от световното производство на олово, както и 49% от алуминия, 43% от златото, 35% от никела, 26% от калая, 25% от хрома, както и 16% от среброто.

Към това по данни на организацията BIR (The Bureau of International Recycling) трябва да добавим и 45% от стоманата, както и 40% от медта. Дори при тези сериозни нива на преработка е очевидно, че индустрията за рециклиране има огромен потенциал за развитие.

Преди всичко поради споменатите тенденции в добива и потреблението дългосрочно все по-голям дял от минералното богатство на планетата ще бъде въплътено в продуктите и отпадъците вместо в рудните находища.

Най-очевидният пример за това са

нарастващите количества "електронни отпадъци"

Всяка година само в САЩ от употреба излизат между 14 и 20 млн. персонални компютъра, като над 10 млн. от тях се озовават директно на сметищата.

Тези купища от изхвърлени машини съдържат над 135 хил. тона ценни материали, включително олово, злато и мед. Тяхното рециклиране не само предотвратява замърсяването на природата с токсични отпадъци, но и осигурява добри възможности за печалба.

Ценните метали в сметищата са в значително по-чиста форма, отколкото в природата и поради това техният добив е изключително рентабилен. Например за извличането на 1 тон мед трябва да бъдат добити, транспортирани и преработени около 1000 тона скали.

За същото количество ценен метал са необходими едва 14 тона старо електронно оборудване.

Допълнителна екологична и финансова изгода идва от сравнително ниския разход на енергия при рециклирането. Например за добива на алуминий от скрап се изразходва едва 5% от енергията, необходима за извличане и преработка на алуминиева руда.

По същата логика рециклирането на хартия не само спасява гори от изсичане, но и спестява 64% от необходимата енергия в производствения процес.

Един от най-интересните примери за

прехода от традиционен рудодобив към рециклиране

е Noranda, една от най-големите минни компании в Канада. В средата на 80-те години тя проучва възможностите производството й да стане по-доходно.

Направените тогава проучвания показват, че от компютрите и електронната техника могат да бъдат извлечени поне два пъти повече метали, отколкото от рудите.

В резултат Noranda започва да обработва малки количества електронни отпадъци още през 1984 г. През 1999 г. вече е най-голямата компания в Северна Америка, която се занимава с рециклиране на електронен боклук и разполага с над 300 доставчика от 18 страни.

Noranda е сключила договори за доставка на остаряла техника с компании като Hewlett-Packard, които й осигуряват месечно по 1400 тона стари компютри и устройства.

Технологичните компании вече не само имат програми за рециклиране, но и използват повторно голяма част от компонентите на продуктите. "Синият гигант" IBM например поддържа десетина преработващи предприятия по света, като по този начин успява да рециклира над 90% от върнатата от клиентите техника.

В началото на 2007 г. японският производител Canon пусна на пазара нов

принтер, направен от 83% преработени части

От компанията твърдят, че използват повторно впечатляващите 89% от върнатата от клиентите техника.

Една от най-големите американски технологични компании - 3М, дава добър пример за това как бизнесът може да печели от собствения си боклук. През 2003 г. 3М прибира в касата си 20 млн. долара само от това, че продава на други компании повече от 300 хил. тона от собствените си отпадъци ? хартия, метали, пластмаса, химикали.

Компанията спестява още няколко милиона чрез рециклирането на други 120 хил. тона отпадъци в продуктите си. Интересното във всички посочени примери е, че те не са продиктувани от идеализъм или от грижа за природата, а от възможностите за добра печалба.

Друго доказателство за това, че

рециклирането е безотказен източник на пари,

е американският производител на облекла Patagonia, чиито продажби за миналата година са на стойност 275 млн. долара.

Основните суровини, използвани от компанията, са пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, старо бельо и дрехи от полиестер. Този бизнес, създаден от катерача, сърфист, каякар, пътешественик и предприемач Ивон Шуинар, превръща синтетичните отпадъци в качествени високотехнологични спортни дрехи.

Амбициозната цел на Patagonia е до 2010 г. всички дрехи на компанията да бъдат произвеждани от рециклирани материали.

Един от най-вдъхновяващите примери за бизнес потенциала на рециклирането е историята на Жанг Йин ? една от най-богатите жени в Китай и в света.

"Изхвърлената хартия е като гора. Може да се рециклира поколения наред" - вслушвайки се в тези думи, през 1990 г. Жанг заедно със съпруга си създава в Хонконг компанията за събиране и обработка на хартиени отпадъци.

Фирмата на Жанг Nine Dragons Paper събира отпадъчна хартия от САЩ и Европа и я транспортира с кораби до Китай, където отпадъците се рециклират в опаковъчен картон.

Направените от него кутии с печат Made in China пътуват обратно през океана към западните потребители със своя товар от играчки, електротехника или мебели. Когато кашоните бъдат освободени от съдържанието си, те отиват за рециклиране, цикълът се затваря и Nine Dragons Paper добавя още няколко милиона в банковата си сметка.

Този гениален бизнес е възможно най-близо до определението машина за пари. Затова не е изненада, че след първоначалната инвестиция от 3800 долара в момента пазарната капитализация на Nine Dragons Paper е около 3,5 млрд. долара.

В момента компанията е най-големият производител на хартия в Китай, а наскоро списание Forbes провъзгласи Жанг Йин за най-богатата жена в света, изкарала сама парите си.

Ценни суровини може да бъдат открити не само в боклука,

а и на най-неочаквани места, например в прахта по улиците. Геологът от Университета на Кардиф (Великобритания) Хейзъл Причард твърди, че всяка година по улиците и магистралите се разпръскват тонове платина.

Платината е важен компонент от катализаторите на автомобилите и поради това заедно с отработените газове през ауспусите излизат и микроскопични частици платина, които постепенно се наслагват в прахта.

Според Причард концентрацията на платина на някои места е достатъчно голяма, за да превърне рециклирането на уличната прах в рентабилно начинание.

Ако тази идея изглежда налудничава на пръв поглед, си струва да си припомним, че платината е най-редкият сред ценните метали. Годишният добив е в размер на едва около 130 тона, а за производството на 1 унция (31,1 грама) чиста платина е необходимо да се преработят 10 тона руда и 5-месечен процес на обработка.

Наскоро цената на платината постигна нов исторически рекорд от 1550 долара на трой унция.

Въглеродният двуокис вероятно е най-често споменаваното газообразно вещество, макар и в негативна светлина ? като един от парниковите газове, причиняващи глобалната промяна в климата. Именно този газ е ключовият ресурс, който американската компания Novomer използва за производството на напълно биоразградима висококачествена пластмаса.

Използването на отпадъчен СО2 изглежда като успешен двоен удар. По този начин компанията Novomer, която е създадена от американския университет Корнел, заобикаля използването на скъпия петрол, който е традиционният ресурс за производство на пластмаси.

При това според президента на компанията Чарлз Хамилтън едва ли може да се намери по-евтина суровина от въглеродния диоксид, тъй като, притиснати от екологичните регулации, компаниите си плащат, за да се отърват от него.

Засега от Novomer използват СО2, който се доставя с цистерни, но за в бъдеще планират изграждането на инсталации в близост до източника - например завод за цимент или ТЕЦ на въглища.

Органичните отпадъци

също е възможно да бъдат превърнати в източник на финансова печалба. Ярък пример за това е американската компания TerraCycle. Нейният създател и изпълнителен директор Том Заки си е поставил за цел да промени органичното земеделие, като продава евтина биологична тор.

Производствените мощности на TerraCycle се състоят от червени калифорнийски червеи, които се хранят с органични отпадъци и по естествен начин ги преработват в пълноценна и висококачествена тор - основния продукт на компанията.

Произведената от TerraCycle органична тор се предлага в някои от най-големите търговски вериги в САЩ като Wal-Mart и Home Depot, като цената й обикновено е с няколко цента по-ниска от тази на изкуствените торове.

Гениалната идея на Том Заки да предлага на потребителите техния собствен боклук в преработен вид е безценна. В годината на създаването си - 2005, TerraCycle осъществява продажби за 461 хил. долара, а през 2006 г. продава тор на стойност 2,5 млн. долара. Един чудесен пример за успешен екобизнес, особено ако имаме предвид, че всичко започва от един проект, който 19-годишният Заки представя на ученически конкурс.

Интересното в случая е, че

подобна идея вече е осъществена и в България.

През 2001 г. инж. Цонка Празова и Йордан Кавръков създават екоферма за производство на биотор (лумбрикал) чрез червеи в с. Костиево, близо до Пловдив. Капацитетът на фермата в момента е 1,600 млн. литра тор на година.

Освен чрез използване на червеи органичните отпадъци могат да се превърнат в тор и чрез компостиране. У нас промишленото компостиране е все още в зародиш, но световната практика показва, че това е един доходен и устойчив бизнес, а органичният боклук е евтин и възобновяем ресурс.

Все повече български компании обръщат поглед и към различни безотпадни технологии. В много случаи това е свързано със сериозни инвестиции, но пък е гаранция за конкурентно предимство и добри печалби.

Един подобен пример за българска фирма с ясен поглед към бъдещето е "Фазерлес". През 2005 г. силистренската компания, произвеждаща плочи от дървесни влакна (фазер), изгражда инсталация за оползотворяване на дървени отпадъци, в която са инвестирани почти 2 млн. лева.

Предвижданията са тези средства да се възстановят за около 3 години вследствие на икономии на близо 6 хил. тона мазут годишно. В резултат на тези инвестиции през 2006 г. са преработени 12 хил. тона дървени отпадъци, а през 2007 г. количеството е два пъти по-голямо.

В момента "Фазерлес" може да се похвали с безотпадна технология, като ефективно преработва не само своите, но и отпадъците на дървопреработващите фирми от региона.

Всички данни сочат, че повторното използване на материалите е част от бъдещето на световната икономика. По данни на BIR (Bureau of International Recycling) световната рециклираща индустрия преработва над 600 млн. тона отпадъци годишно, генерирайки приходи на стойност 160 млрд. долара.

Тези числа със сигурност ще растат със стабилни темпове в обозримото бъдеще. Причината за това е дългосрочната тенденция за поскъпване, породена от нарастващото потребление и изчерпващите се природни запаси от суровини в глобален мащаб.

Според UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) от 2002 г. насам цените на металите и минералите са нараснали с 265%, като тази тенденция ще се запази в средносрочен и дългосрочен план поради очаквания растеж на развиващите се икономики, особено в Азия.

http://www.gorichka.bg/