"Някои казват: Духът ми говори. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте ученик."

Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове."

"Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание"

"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там."

"Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Евангелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
Учителя

Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.

От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.

Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:

Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло.

Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.

Трета степен. Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. И с това се създават условия да може човек да хармонизира
своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от човека. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза.

Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си минала карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.

Когато се е новородил, когато се е пробудила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя нарича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресението, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живеем в техния живот.

В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него. Но какъв в действителност е светът, това ние не знаем. Но понеже светът, в който живеем, е разумен, всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци-затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Но затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него.

От незапомнени времена хората са препоръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Но не е въпрос човек само да влезе във връзка с този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните му области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преминаване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.

Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Следователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човешкото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят.

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.

При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал господар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се справи след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бялото Братство, е: силата предшества свободата, свободата предшества правата мисъл, правата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана.

Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове. Учителя казва: "Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и да ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят изцяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."

Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подготовление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъдете ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят."

При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдалечените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мисли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества. Без светлина няма ясновидство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец.

В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види. Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види. Дадох по-горе определението на Учителя за ума, като съвкупност на всички сили и добродетели. А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обективния свят, това още не е ясновидство.

Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с които той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности."

Друг един метод за влизане във връзка с Невидимия свят, това е методът на медиумите и спиритическите сеанси.

Това е един от най-опасните пътища, защото при него не се спазват всички необходими условия, за да се избегнат опасностите, които изтъкнах по-горе.

Преди всичко какво представлява медиумът? Той е една врата, която се отваря и затваря не по негова воля, но по волята на духовете. Или по-право той е една отворена врата, през която духовете свободно влизат. Значи той не е господар на своите сили и своите състояния. Затова в неговата къща влизат много неканени гости. И при това той, господарят на къщата, не е в къщи и в неговата къща влизат други господари, които се проявяват според степента на своето развитие. Но тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където стопанинът не е там и не е буден. Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, представят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото. В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на ученика. За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос:

"Получих вашето писмо. Аз ви питам: Имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да служите на Господа, както Той иска? Имайте в предвид, че Господ не е човек. Той се от злато не изкушава. Мислите ли вие, че всичко, каквото се говори и каквото се пише на спиритическите сеанси, е от Духа на чистата Истина. Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи. Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори ума си за гостоприемството тяхно, те ще му кажат много чужди неща, за да го удивят, да оглупеят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщестлавието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки човек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но Славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека. Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което знаеш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание.

Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия." Но ние знаем как дойде Учителя в света. Той дойде инкогнито. Този същият закон се отнася и за явяването на светлите духове. Ако някой път, това е изключителен случай, някой от Белите Братя се реши да се яви на някой сеанс, той никога няма да каже кой е, той само ще си даде съвета.

Всички онези, които се явяват с големи фирми, ще знаете, че не говорят Истината. И Учителя на едно място казва: "Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето."

Има един велик закон, на който са подчинени Белите Братя. Това е великият закон на Любовта. Когато една душа, когато един ученик призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана. Както тук, на Земята, поканвахте Учителя на гости или за някаква работа, ако той виждаше, че трябва да отиде, отиваше. Същото се отнася и сега, когато Учителя е в Невидимия свят, защото за него видимият и Невидимият свят са едно, и ако го призовем с вяра, Любов и знание, ако го призовем, когато имаме действителна нужда от него, Той ще дойде, или ако не дойде, ще ни помогне по друг начин, според случая. Не дойде ли Христос при учениците си след Възкресението? Имаше ли нужда от някакъв медиум, за да се прояви. Той дойде и им каза: "Турете пръста си в раната и вижте, че не съм дух, но съм плът и кръв." Това значи, че Христос е имал власт да става видим и невидим, защото има духове, които нямат тази власт.

Те са именно, които търсят да се явят на спиритически сеанси и търсят медиуми, за да се проявят. А посветените на Бялото Братство имат тая власт да стават видими и невидими, затова нямат нужда да се явяват на сеанси, за да се проявят или да дадат своите съвети на учениците си.

Вярвам, че всички сте чели романа "Занони" и си спомняте оня момент, когато Занони повика Адонай и той се явява пред него без какъвто и да е медиум - в човешка форма, с лъчезарно светнало лице. Как се явиха ангелите на Аврама? Нали в човешка форма посред бял ден. Как се явиха ангелите на Данаила? Нали пак в човешка форма посред бял ден. Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите.

Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: "Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: "Ето тук е Христос", "Ето там е Христос". Знайте, че син человечески ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка. В този смисъл са и думите на Павла, който казва: "Сега не живея аз, но Христос живее в мене." А другото явяване е механическо и човек няма никаква полза от него.

Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концентрирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-право казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.

Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмията - това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса. Затова колкото по-съзнателно и разумно ги правим, толкова по-добър резултат ще имаме.

Друг един метод, който Учителя свързва със символите, които представят езика на духовния свят, е известен в окултната наука под името теургия, което значи Божествено изкуство. То се състои в знанието на духовния език, езика на духовете, с които си служат и учениците на окултната школа, след което преминат известно посвещение, за да влизат във връзка с напредналите същества. Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ватански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена. Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество.

След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание. Но той е достоен за ученика и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него. С него си служат всички ученици от вътрешната школа.

По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по главата, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа."

Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците.

Най-после, когато на човека предстои някакво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинската база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзнанието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.

Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Невидимия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в общение с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка.

Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г

Изгрева

Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“ Тогава тя се обърнала към Бога с думите: „Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля.“ Бог й отговорил: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед.“

Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.

След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:

– Господи, малка съм и недостойна за тази работа.

– Тъкмо затова – добавил Бог – на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот.

Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: „Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си.“

И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ной, на Синай се дадоха законите на Мойсей.

Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите.

Борис Георгиев, великият български художник, последовател на Учителя Петър Дънов, личен приятел с Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и Николай Рьорих, става близък приятел и с Алберт Айнщайн.

Това се случва през 1928 г., когато в Берлин д-р Елизе Владигерова (майка на Любен и Панчо Владигерови) запознава Борис и Айнщайн. Следва редица изящни портрети на физика и неговото семейство, които сближават творците, като Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да открие своя самостоятелна изложба в Берлин, в Галерия „Шулте” (юли 1929 г.).

Може би дружбата им е била крепко споена и от дълги разговори за законите на природата, красотата и хармонията – любими теми и на двамата. Последното навярно би потвърдил и Рабиндранат Тагор (ако бе сред нас), комуто се е налагало да си беседва и с Айнщайн, и с Борис Георгиев – поотделно.

Може би именно тези сладки приказки, в които наука, изкуство и философия се сливат, запознават Айнщайн с основните идеи от Учението на Учителя Петър Дънов, с неговата дейност, лекции и беседи.

Учение, в което гениалният ум, може би, е доловил живия пулс на светлина и свобода; в което е усетил, че животът е един, цялостен и неделим.

Може би.

Всъщност, няма как да затворим скицника без още един важен щрих – проф. Рашко Зайков. Даровитият български учен специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин и освен физиката, двамата споделят и любовта към цигулката.

Рашко Зайков е и първият българин, получил престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация, като Айнщан е ходатайствал лично за него, а по-късно урежда и отпечатването на един от първите му трудове.

Тъй като не разполагаме с данни за връзка между проф. Зайков и Учителя Петър Дънов, никак не бих искал да спекулирам с този въпрос.

И все пак споменаването на Рашко Зайков има двойно оправдание – това е не само още една несъмнена българска връзка на Алберт Айнщайн, но и паметта за изтъкнатия български физик заслужава да остане жива.

Когато Небето реши да даде нови знания на човечеството, То открива Духовна, езотерична (вътрешна) Школа и отправя покана към готовите души да постъпят в Школата като ученици. Това е изпит за душата – да реши правилно тази задача.

Ученик е този, който учи.

В Школата се установява атмосфера на строга духовна дисциплина -  на послушание и изпълнителност, на доверие и почитание към Учителя, на искрени братски отношения, на сътрудничество и взаимопомощ. Само при такива условия могат да покълнат посетите семена и да израснат Златните класове, които да приложат новите знания в Живота.

„Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.” Беинса Дуно

Учителят избра да дойде при нас – българите, за да ни даде знанието за Новата Култура на Шестата Раса, да подготви съзнанието ни да станем участници в Новата Реалност.

И в това се състои нашата отговорност пред Небето - Нашата Мисия.

За задачата, която Небето поставя пред българския народ Учителят Казва:

"Моята задача е да предам Божественото учение с живот и дело на вас, моите ученици. Ако аз не направя това, Небето ще ме държи отговорен!

Вашата задача като ученици е да предадете Божественото учение с живот и дело на българския народ. Ако не направите това, Небето ще ви държи отговорни!

Задачата на българския народ е да предаде Божественото учение с живот и дело на другите народи. Ако не направи това, Небето ще го държи отговорен!"

Думите на Учителя съдържат Божието Слово, което не можем да намерим в Библията, защото е продължение на Библията, т.е. на свещените писания. Това е Третият Завет.

„Сега иде Господ в света, за да донесе на хората Трети Завет. Чудно, даже Трети Завет! Да, Трети Завет ще има! Той ще бъде завет за прославянето на Синовете Божи.” (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Мисията на учениците, родени по време на земния живот на Учителя Беинса Дуно е ясна: да разпознаят идването на Всемировия Учител и да Му помогнат да предаде учението на българския народ - Новото Учение за братството, както и да Му съдействат в изграждането на цялата верига от братски групи в страната. Мнозина от тях изпълниха достойно задачата на  живот си благодарение на тяхното дело ние стъпваме върху онази благоприятна почва, която те със своето безкористно служене, подготвиха за нас – техните потомци.

Да помислим по въпроса: каква е Мисията на нашето поколение ученици – родени след Заминаването на Учителя?

На много места в Словото Си Учителя изтъква особената роля на славянството като първопроходци за установяването на Новата Култура на Земята.

„Славянството е олтарят на Новата Култура.”

„Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята.”

„Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството.”

„Славянството ще има велико бъдеще. 7000 напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на ХХ век и ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде Братство и Любов.” (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, за година на изказването е дадена 1934)

Втората половина на ХХ-ти век – това времето на повечето от нас. А също и началото на 21-век, за което ще стане дума след малко.

 Учителя разкрива, че Небето се е погрижило да подготви славяните за тяхната мисия.

„Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания. ..Определено е славяните, както едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.”

 Още преди 100 години, през 1912г., годината, когато Учителя създава „Завета на Цветните Лъчи” , на  годишната среща на Веригата във Велико Търново  срещаме думите:

„Сега всички братства, които днес са въплътени на физическия свят, ще започнат да се събират и опознават. Когато те се обединят, тогава именно ще настъпи епохата на Христовото идване. Но има още някои препятствия, чието преодоляване ще отнеме 35-40 години. Затова виждаме, че навсякъде се работи за постигането на това обединение. Ето защо ние ще изпратим тези мисли на другите наши братя, за да ги ползуват.(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.)

Още Христос с идването Си на Земята работи за изчистване съзнанието на хората от догмите, от лицемерието и лъжата.

Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате. (Мат. Гл.23, ст.23)

Учителя в беседите продължава тази насока:

„Сега ще ви дам няколко мисли за размишление. ...Не узаконявай робството в свободата. Като размишлявате върху 23-ти стих, трябва да знаете, че фарисеите и книжниците са вътре в човека.... Следователно, ако човек не се справи с книжниците и фарисеите в себе си, те ще го разпнат по всички правила на изкуството” (Беседа „Книжници и фарисеи” Рилски беседи, 8 август 1932г.)

Да, епохата на Водолея е епоха на Сътрудничество, на Обединение. Разтърсващото влияние на Уран, който вече навлезе в огнения знак на Овена е влияние на рухване на бариерите на схоластиката и догмите, влияние на освобождаване на съзнанието от оковите на всичко старо, което е спъвало човечеството.

 „Периодът на Водолея е една мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят” ( Мисли за всеки ден).

Като пълноводна река се излива върху човечеството Святият Дух от Небесата. Ние ставаме свидетели на процеси с епохална значимост - Огненото Кръщение тече в пълния си ход! 

„След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христос. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята, Синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот за 25 хиляди години." (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38) (29.4.1923)

По-нататък в протоколите Учителят разяснява за състоянието на братствата между славянските народи, както и ни казва, че ние ще можем да познаем тези наши братя-славяни: „Най-активните братя са между Моравското Братство, а между сърбите, черногорците и поляците Братството е най-изостанало. И вие ще можете също да разпознавате членовете на тези братства, на вас с течение на времето и съобразно с вашето духовно ниво ще ви се даде да познавате техните отличителни признаци. А сега ще се задоволите да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат.” (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.)

И отново Учителя ни говори за нашата мисия според Божествения план:

4 Аз искам да ви покажа какъв е Божественият план, за да можете да изпълните вашата мисия. Ние ще работим във връзка с него, за да подкрепим всичките тези наши братя, които съставят Църквата. Същинските връзки между нас не са материални, а духовни и от това следва, че всички онези, които влизат между вас и искат да научат нещо, са от това Братство. И ето как ще разпознавате тези хора – когато срещнете такъв брат, с него винаги ще можете да се разберете, между вас няма да има никакви противоречия, нещо, което вие няма да можете да си обясните, ще ви привлича и свързва с него. Такъв човек е от това Братство. Числото на членовете на това Братство в България аз съм съобщавал вече друг път.”(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912 г.)

Значи, братството на Земята не е само сред българите, където пряко работи Учителя през последния Си земен живот, но Небето подготвя славяните и в другите страни за тяхната велика мисия и там също има братства.

Следва да ги познаем и да направим стъпки за обединяваме с тях!

Значението на обединяването на славяните е огромно.

„Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно.”

„След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.”

„Общо братство ще се създаде по целия свят."

„На славяните им предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.” Учителя Беинса Дуно

Обединяване, сътрудничество, братство – това са понятия, характерни за Епохата на Водолея. Знакът на Водолея предполага равностойни, равноправни отношения, в които всяка страна, достигнала до определена степен на зрелост в развитието си, запазва своята автономност, своите специфични преимущества и търси начин за взаимно допълване, за взаимопомощ в Общия път. Така всеки народ заема своето място в Единния Организъм на човечеството.

„При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство.” Учителя Беинса Дуно

Има още един много важен въпрос в темата за мисията на българския народ и славянството в полагане основите на Новата Култура на Земята. И този въпрос не може да бъде отминат, без да се постави акцент върху него.  Това е въпросът за великата роля, която Бог определя на Русия  за идването на Царството Божие на Земята.

„В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.”

Ето как Учителя определя не само ролята на Русия за идването на Новата Култура, но и централното място, което се дава на Русия в този велик процес:

„Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.”

Посочвайки изключително благоприятните условия за развитие на Бялото Братство в България през 1999г., Учителя казва и пророческите думи, на които следва да обърнем особено внимание:

„България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. „

Да, през 21-и век Русия става Епицентърът на Събитията. Именно там работи в пълна сила Всемирното Бяло Братство! Златният Век се идва най-напред в Русия, след това - в България, и по-нататък се разпространява сред останалите славянски народи и цялото човечество.

Затова, нека обърнем духовния си взор към Русия – необятната славянска страна, на която единствена сред всички останали държави по света е дадено името „Свята Рус”.

Тук е мястото да си припомним заветните думи, които ни оставя обичния ни Учител в „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянство”:

"Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вас безброй человечески жертви - то е Свята Русия, на която Бог е отредил Велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.”

Нужно ние, като потомци на преките ученици на Учителя, да положим съзнателни усилия за разтваряне на кармичното бреме, което тегне между двата народа – българския и руския. И всички стъпки, предприети от нас в това направление – създаване на братски отношения на сътрудничество, любов  и взаимопомощ с приятели и духовни съратници  от Русия - ще бъдат камъните, които ще положим като основа в Зданието на славянското обединение.

По-нататък в Призванието четем:

„ Ще приемете от нея (Русия – бел.авт.) дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната ѝ сила и слава тя вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.”

Следователно, нужно е да бъдем будни, в очакване, да приемем предопределените Свише духовни дарове от Русия. Именно благодарение на България  -  люлката на Орфей, на богомилското движение, което дава тласък на Западноевропейския Ренесанс,  и на Учението за братството на Беинса Дуно през ХХ-ти век – Русия ще може да изпълни своята велика Мисия – да подслони славянските народи, да стане духовно отечество на Новата Цивилизация, която сега се заражда на планетата.

Приносът на България в световното духовно-културно наследство се състои именно в това, че Учителя с помощта на Своите верни ученици успява да изгради в онези нелеки години на световни и локални войни мрежа от братски групи по цялата територия на страната. Последователите и учениците на Учителя Беинса Дуно разбират, че идеите на Всемирното Бяло Братство не са утопия или илюзия, че са самата истинска реалност и затова правят всичко възможно, за да помогнат на своя Учител да утвърди знанието, което Той проповядва в страната, в която са се родили.

Идеите на Бялото Братство, тази най-висока обществена организация, която съществува, както на Земята, така и във Висшите Светове, са дълбоко осъзнати и възприети не само от съвременниците на Беинса Дуно, но намират израз и в дейността на последователите на Учителя – истинските продължители на Неговото Дело след заминаването Му от земния план. Идеите на Всемировия Учител, на великия български просветител, педагог и наставник, са високо ценени, както от съвременниците Му, така и от Неговите приемници.   

От друга страна, ние, българите, следва да благословим Русия в нейната Централна Мисия на Майка на Новата Цивилизация и да й съдействаме в това отношение.

Неслучайно последните думи на Учителя преди заминаването Му са на руски.

„В каком направлении быть будем жить? Хорошо!”

Послушанието и верността на ученика към Учителя са най-важните опори в пътя на духовното израстване:

„Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мен. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие, ще следвате моя път!” (Начало на Мъдростта, ООК, XI-та година, 1931-32 г.)

Нека изпратим своите най-чисти, искрени, добросърдечни чувства към всички ония наши братя и сестри, войни на светлината, сподвижници на духа, които сега работят самоотвержено в Русия.

И пак от последните думи на Учителя преди да си замине:

"Моето Дело не е само тук, то ще продължи и Горе."

Аум!

„Серафита” е странно произведение, което добива още по-странен вкус като бъде гарнирано със собствения си автор – Оноре дьо Балзак.

„Серафита” е странна книга, със страници пропити от блян и копнеж по съвършения човек, ангелоподобния андрогин Серафита – Серафитус, за едни мъж, а за други – жена. Всъщност, въплъщаващ и двете, той е художествена проекция на идеала на алхимиците, двуликия – едната му глава олицетворяваща слънцето, а другата – луната.
Но участието на Серафита в тази статия приключва тук, защото в романа на Балзак има друг персонаж, не по-малко интересен, макар и не толкова вълшебен.

“- Ще е необходимо да разбуля пред вас мъглявините на най-непонятното от всички християнски учения; но не е лесно да бъдеш ясен, говорейки за най-неразбираемото от откровенията, последен отблясък на вярата, която, както казват, е огряла с лъчите си нашата купчина кал. Познавате ли Сведенборг?

- Добре тогава, ще ви разкажа целия Сведенборг.”

Целият надали, но Балзак се заема да опише една съществена и интересна част от него.

Емануил Сведенборг. Шведският учен и философ, живял през 18 век и станал известен с множеството си изобретения и успехи в полето на науката (механика, математика, философия, металургия и т.н.), както и с трудовете си.

Други негови произведения, осемнадесет на брой, най-известното от които „Небе и ад” (1758) го изстрелват в орбитата на големите ясновидци, християнски мистици и теолози.

Да се върнем на Балзак:

„През 1740 година Свденборг потънал в пълно мълчание, от което излязъл само за да напусне светските си занимания и да се посвети изключително на духовния свят. През 1745 година получил първите заповеди от Небето. Ето как разказва той за начина, по който е бил призван. Една вечер в Лондон, след като се бил нахранил с голям апетит, гъста мъгла се разстлала в стаята му. Когато мракът се разпръснал, някакво същество, приело човешки образ, се изправило от ъгъла на стаята и му казало със страшен глас: „Не яж толкова!” Той си наложил пълно въздържание. На следващата нощ същият човек дошъл облян в светлина и му казал: „Изпратен съм от Бога, който те избра, за да разясниш на хората смисъла на неговото слово и на неговите творения. Ще ти продиктувам това, което трябва да напишеш.” Видението било краткотрайно. По думите на Сведенборг Ангелът бил облечен в пурпур. През онази нощ очите на неговия вътрешен човек се отворили и се приспособили да виждат в Небето, в света на Духовете и в Ада;”

Стоп.

Да, това е същият този Балзак, който в учебната програма (едно време) беше класифициран като „реалист”.

Същият този Балзак, написал „Йожени Гранде” и „Дядо Горио”.

По-нататък, той нарича Сведенборг „Божи пратеник”, човек, който „заживял живота на Духовете”.

Нарича го изключително щедър и даващ на всеки, който го е посетил с молба за помощ и пари, дори и на „стари търговски фалирали къщи.” Нищо, че е живеел съвсем скромно.

Сведенборг е бил известен и с това, че където и да живеел, той никога не заключвал входната врата на дома си. Въпреки тази непредпазливост, никога нищо не било откраднато или изчезнало.

По адрес на оплакването на прислужника му, за тази негова небрежност, Сведенборг казал (с усмивка):

„Нека бъде спокоен – прощавам му недоверчивостта, той не вижда пазача, който бди на вратата ми.”

Балзак се спира и върху други любопитни случки от живота му, например:

„В Гьотеборг, град разположен на шестдесет мили от Стокхолм, три дни преди пристигането на пощата съобщил точния час на пожара, който опустошавал Стокхолм, като отбелязал, че къщата му не е изгоряла и това било вярно”.

Характеризира го като скромен човек, водил уединен живот и без желание за богатство и слава. Не е разкривал дарбите си, не е парадирал с тях – използвал ги е за помощ на нуждаещи се, сред които били и кралските фамилии на Швеция и Прусия.

Тук ще си позволя и малко отклонение – Сведенборг е един от малкото хора, за които Учителя Петър Дънов е говорил лично, цитирам:

„Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това.”

„Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.

"В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите.”

Сръчно и веднага се връщам към „Серафита” , където Сведенборг е дал описание на жителите на тези планети:

„Според пророка, обитателите на Юпитер отхвърлят науките, които наричат сенки; тези на Меркурий мразят изразяването на мислите с думи, които им изглеждат твърде материални, и притежават език с очи; тези на Сатурн са непрекъснато изкушавани от зли духове; тези на Луната са малки, като шестгодишни деца, гласът им излиза от корема и те пълзят; тези на Венера са с огромен ръст, но глупави и се препитават от разбойничество, обаче една част от тази планета има много кротки жители, които живеят в любовта към доброто. Най-накрая той описва нравите на народите на тези планети и изразява с много точни думи общия смисъл на тяхното съществувание по отношения на Вселената;”.

Тъй като няма какво да добавя след тези цитати, давам думата на Оноре дьо Балзак и ще завърша с това, че Емануил Сведенборг предрича съвсем точно деня и часа на собствената си смърт.

Радислав Кондаков

След Словото и Паневритмията, „Завета на цветните лъчи на Светлината“ (по-надолу ще бъде изписван накратко Завета) е един от най-разпространените духовни методи в Школата на Бялото Братство. Неговата история е изпълнена с най-висши духовни преживявания, чудодейни изцеления, мигновени просветления и т.н. Обикновено пътят на един духовен метод винаги започва с непосредственото практикуване, преминава през констатации на резултатите му и едва след това започва един съзнателен, дори можем да кажем, свръхсъзнателен духовен процес – неговото непосредствено осмисляне. На въпроса „Как точно действа този метод?” е, определено, най-трудно да се отговори (според някои мнения е ненужно). Но сто години след съставянето на свещената книжка, в историята на Братството за пръв път се роди толкова силна и позитивна дискусия върху този метод за трансформация на съзнанието, завещан от Учителя.

Положително може да се каже, че конференцията е най-високият връх в историята на Завета досега, който може би ще се окаже и един допълнителен мотивиращ фактор в неговото непосредствено практикуване. Това съ-битие отвори нова страница в живота на Братството – появата на качествени научни форуми върху различни точки от многостранното творчество на Учителя. С някои изключения, това е първата по рода си конференция в историята на Школата, осъществена според правилата за провеждането на научна конференция. А излизането от печат на сборника с докладите непосредствено преди събитието беше допълнително радващ всички факт.

Несъмнено, като че ли най-оживена дискусия породи въпроса за редакцията на библейския текст от Цариградската Библия. Аргументът, че езикът също е нещо, което се развива, не бе посрещнат одобрително от една част от присъстващите. В тази връзка препоръчително би било интересуващите се да се запознаят с основните преводи и редакции на Библията, което би редуцирало дискусията до проблема за корелацията език-епоха. Учителя съставя Завета по стихове от Библията, която ползва в епохата, в която твори – разбираемият и естествен език на времето. Епоха и език са най-тясно свързани, поради което е естествено библейският текст да претърпява трансформации. В този ред на мисли са актуални думите Христови: „Съботата е за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).

Докладите. Първа пленарна сесия

Председател на първата пленарна сесия, озаглавена „Исторически, езикови, физични, философски и невробиологични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Георги Чалдъков. Първият доклад изнесе проф. Мони Алмалех на тема: Библейски равнища на символизъм и наследство на „червеното” тип „кръв-земя-човек. Докладът представи връзката между името „Адам” и думата „адам”, която се извежда от древносемитски корен, от който се образуват думи със значение на „земя”, „пръст”, дори „кръв” и прилагателното „червен”. Предвид факта, че съдържанието на Завета са избрани от Учителя библейски стихове, този първи доклад представи една, различна от традиционната, гледна точка към червения цвят и неговото присъствие на библейските страници, което беше своеобразно въведение към цялата научна част на конференцията.

Докладът на Марин Железов Синестезия: цветовете на думите, ни въведе в една сравнително нова област на познанието за цветовете. Терминът synesthesia е изведен от гръцките думи syn (заедно) и aesthesia (чувство, сетиво). Този неврологичен феномен е отчетен, когато стимулацията на едно сетиво, автоматично стимулира друго. По такъв начин се получава преживяването на звуците като цветове, което според М.Железов в никакъв случай не е болестно състояние, а сравнително рядко наблюдаван феномен при определени, обикновено по-сензитивни личности (съгласно данни от доклада 2-4 % от хората са синестети). Примери за синестезия са: „Какъв трошлив жълт глас имаш“, „…Ароматът на бадеми е бледооранжев. И когато тенор саксофони свирят, музиката изглежда като плаваща ока¬чена виеща се змия – топка от светещи ли¬лави неонови тръби“. Тези преживявания са лични, субективни и уникални за всеки синестет.

Промените при робата на светлината беше третия изнесен доклад. Проф. Мони Алмалех представи значението на ленената дреха в различни ритуали на политеистичните и монотеистичните религии (предимно в юдаизма). Ленените дрехи в различни ритуали са известни като „роба на светлината” („роба” - мантия, наметало, одежда). Тази роба е задължителен елемент в някои посвещения. Обличането в робата на светлината е символ на физическа и морална чистота. Облеклото на служителите в старозаветния храм (т.нар. Походен храм) включва сакрално четирицветие, което се състои от синьо, червено, мораво и лен. През VІ в. преди Христа старозаветния пророк Езекил извършва промяна – сакралното четирицветие е заменено от сакрално, ленено едноцветие.

Доц. д-р Георги Чалдъков представи забележителната „мозъчна дъга” в доклада си Конектомика: цветовете на мозъка. Доц. Чалдъков започна доклада си с думите: „Неотдавна пловдивският писател доцент Владимир Янев изрече: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев”. Сега от тази матрица аз изписвам: Ако светът внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.” (в текста на доклада стои „…Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.”). След проведени опит върху мишки, проф. Джефри Лихтман наблюдава чрез флуоресцентен микроскоп „мочъчна дъга” (brainbow) в малкия мозък на мишките. В края на текста на доклада (публикуван в сборника с доклади), доц. Чалдъков споменава и за интересния феномен, изследван в Китай: през 2009 г. китайски учени публикуват статия, показваща превръщането на мозъчни¬те вълни, записани от електроенцефалограф, в звуци. Опитът е провеждан в продължение на едно денонощие, след което човекът може да чуе музиката на своя мозък.

Проявленията на Духа в „Завета“ беше заглавието на петия доклад, изнесен от Веселин Дочев. Докладчикът постави за основа на разглежданата тема „космичната стълба на реалността”, формулирана от Учителя: 1) Материята е кондензирана Енергия; 2) Енергията е кондензирана Светлина; 3) Светлината е кондензирана Мисъл; 4) Мисълта е кондензирана Любов; 5) Любовта е плод на Духа; 6) Духът е проява на (7) Космич¬ното Начало. Докладът, по думите на Веселин Дочев, е опит, първо, за сравнение между откритията на различни учени от миналото и мъдростта, струяща от Словото на Учителя Петър Дънов и, второ, размисли върху важното значение на Божествения Дух за живота на човека – последното стъпало в „стълбата на реалността”.

След кратката кафе-пауза, в доклада със заглавие Феноменологично въприятие на спектъра на светлината Филип Филипов обърна внимание на това какво би могло да се наблюдава при изследването на светлинния спектър, колко и кои са цветовете в спектъра и каква е връзката между тези цветове и Духовете на Светлината, описани от Учителя в Завета. Филипов представи на вниманието на аудиторията три вида наблюдаващи се дъги: водна дъга, небесна дъга и т.нар. мирова дъга. Първата се наблюдава обикновено при водопади и гейзери, втората – след дъжд, а третата се наблюдава при подходящи атмосферни условия точно преди изгрев слънце. Понякога вторият вид дъга се появява под формата на седемцветна дъга в съвършена кръгла форма, реализирана по посока на зенита. Беше нагледно представена „инволюцията и еволюцията” на светлинния лъч в екперимента на Нютон във връзка с наличието на розовия цвят, който попада, според автора, „там, където бялата светлина започва своето пречупване от призмата към червената светлина”. В заключение Филип Филипов изрази идеята, че в Завета на цветните лъчи на Светлината е показан пълния цикъл на проявата на светлината – нейната диференциация в инволюцията и превръщането на цветните лъчи в диамантови и бели лъчи в еволюцията чрез Христовия Дух.

Основната нишка, прокарана в цялото съдържание на доклада на Светослав Костов Кратък структурен анализ на „Завета на цветните лъчи на Светлината”, беше трихотомната структура на проявеното битие; проявата на принципа на троичността се наблюдава, според автора, навсякъде – от човешкото тяло до Божествената природа. Тя се наблюдава достатъчно отчетливо също и в Завета: седемте цвята са представени на трима места в книгата, а самата книга има троична структура. Първият дял съдържа три въвеждащи страници; вторият дял с основния текст за седемте цвята е разделен на три части, а трети дял – Заповедта на Учителя – също има въвеждащо изречение, основен текст и заключително изречение. „Така всеки дял има в себе си тази троична структура и по този начин е отражение на цялото – една законо¬мерност, която се наблюдава в самото Битие”. Костов извежда целостта и конкретиката на понятията чрез определителния член и по такъв начин се наблюдава следната градация: в първата част на книгата, съответстваща на физическия свят думите за съответните цветове са членувани (Жълтите лъчи), във втората част, съответстващи на духовния свят – нечленувани (Жълти лъчи), а в третата част, съответстваща на Божествения свят дори не е изписано „лъчи”, а само „жълт”, което, според тълкуването на автора, обозначава цвета само като принцип. Оригинално в доклада беше и сравнението на структурата на Завета с класическа рисунка на „Дървото на Живота“ от традицията на Кабала.

Светослав Костов участва в конференцията и с втори доклад, отнасящ се до трудностите при превода на Завета на немски език. Първоначално – споделя докладчикът – работата по превода е изглеждала относително лесна: библейските стихове се копират от немската Библия и се подреждат според подредбата в Завета. Но се оказва, че преводът на Библията на немски много често не отразява точно значението на някои думи, присъстващи в българския превод, по който е съставен Завета. Един такъв стих например е: „Глава на Твоето Слово е Истината”, който в немската версия звучи като „Същина на Твоето Слово е Истината”. Поради това се е наложило освен заместването на стиховете, да се приложи и адекватна редакторска намеса.

Михаил Левин в доклада си О русском издании „Завета” споделя подобна опитност в превода на книгата на руски език. За целта Левин е използвал и старогръцкия оригинал на Новия Завет, чрез който да сравнява руския превод на Библията. Намирането на решение в редакцията на библейските стихове, което да кореспондира с оригинала на Завета, се оказва трудна задача и за братята и сестрите от Русия.

Проследяването на различните издания на Завета от времето на неговото съставяне досега направи Людмила Димитрова в доклада със заглавие Историята на изданията на „Завета”. Според доклада някои податки за отделни мисли за влиянието на цветовете върху духовното състояние на човека има в кореспонденцията на Учителя и в личните му бележници от края на 19. и началото на 20. век. Първоначално Учителя е полагал подписа си върху подаряваните лично от него екземпляри на Завета. Л.Димитрова обобщава: „Според хронологията за периода от сто години – 1912 до 2012 година, са излезли от печат 15 български издания.” Издателство „Бяло Братство” е отпечатало досега десет тиража. Докладчикът обърна внимание и на някои различия между оригинала от 1912 г. и следващите издания. Завета е превеждан досега на следните езици: английски, гръцки, испански, немски, руски и френски.

Втора пленарна сесия

Председател на втората пленарна сесия, озаглавена „Езотерични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Димитър Калев. Сесията започна с доклада Ментално отделяне и присъединяване: медитативни техники в „Завета на цветните лъчи на Светлината”. Авторът Димитър Калев аргументира тезата, че „Завета може да бъде интерпретиран и упо¬требяван като медитативна реконструкция с определена алгоритмична последователност”. Тази последователност доц. Калев вижда в три стъпки: 1) Преживяване на библейския стих посредством представи, понятия и идеи, 2) отделяне на съзнанието от традиционните представи, породени от прочита и впоследствие – неговата концентрация към цветовата представа, съответстваща на стиховете, 3) Медитативно „присъединяване” на индивидуалното смислово преживяване на текста към съответстващата му цветова представа.

Обръщайки внимание на значението и различието между двете понятия „светлина” и „виделина” в доклада Метафизика на Светлината в „Завета“ и езотеричното християнство, Деян Пенчев последователни ги разгледа като Христови същности и Божествени еманации. Чрез изследване на присъствието на понятието „светлина” в областите на окултизма, теологията и философията, би могло да се задълбочи разбирането ни за Светлината, което има централно място, дори още в заглавието на Завета. Докладът проследи схващанията и идеите за светлината не само в езотеричното християнство, но и в източната духовна традиция – в текстове като Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита. В края на доклада Деян Пенчев обобщава: „От древността светлината е израз на най-възвишеното, най-благородното, най- чистото и сакрално Божие Божие присъствие. От тайнствените мистерии на древните нощи е избликвала светлината на мощното Слънце и е озарявала с Божествената си субстанция умовете и душите на всички окултни ученици, адепти, мистици и философи. Затова Христос, като Логос, е единението на всички умове и души, затова езотеричното християнство е дълбокото познаване на Христовата същност, мисия и дело, затова Христовият езотеризъм е достъпен за всеки ум и сърце, когато коп¬нежът по чистата Мъдрост и Любов е искрен стремеж към най-висшето само по себе си”.

Илиян Желязков формулира целта на доклада Три ключови понятия от „Завета” и присъствието им в учението на Петър Дънов като „опит да се характеризира начинът, по който се постига ефектът от духовната работа със Завета.” Трите „характеристики”, необходими за нужния ефект са: благоговение, приложение и творчество. Особено първото от тях – благоговението – е важно условие за цялостното ползване на Завета. Учителя насърчава учениците си към творчество във всички сфери на живота. Констатацията на автора, че творческото вдъхновение в Школата на Бялото Братство е било предимно през първата половина на 20 в. (виж сборника с доклади, с. 51), би могла да бъде коренно преосмислена, ако се познават повече факти от живота на Братството днес. Интерпретацията, както и изследването и разработките върху вече поставени от Учителя основи – слово, методи и др., е не по-малък процес на творческо преосмисляне. Дори в някои случаи този процес е по-силно разгърнат сега, отколкото в миналото, особено по отношение на научните изследвания върху различни аспекти на учението. Освен това творчеството не е единствено „външен“ процес.

Ваня Вергова в доклада си „Завета на цветните лъчи на светлината” – индивидуален метод за съпреживяване на божествената любов, мъдрост и истина обърна внимание на Библията като книга на Живота и Слово Божие, където е записано и запазено Божието откровение. Докладът съдържа важна статистическа информация за наличието на библейските стихове в Завета според признака Стар–Нов Завет, т.е. какъв брой стихове са от Новия и съответно – от Стария Завет.

Галина Левина (в Из опыта применения „Завета”) разказа много силен случай за приложението на Завета. Със сина й се случва автомобилна катастрофа, след което тя коренно трансформира отношението си към Завета като един от най-силните методи в Школата на Учителя. Посредством интензивно приложение на оранжевите (портокалените) лъчи, синът й от кома се връща към живот. Случаят е подробно описан в сборника с докладите. Този доклад беше и единственият, описващ реален опит при приложението на Завета на цветните лъчи на Светлината.

След кафе-паузата думата взе Константин Златев. Според автора на доклада Скрити послания в „Завета”, целта на тази книга (Завета) е най-малкото двустранна: 1) Да разкрие действието на Божия Дух сред земното човечество посредством кон¬кретизация на отделните Му проявления в лицето на светлинни лъчи от спек¬тралната област и извън нея, 2) Да предложи на учениците на Бялото Братство духовна практика, развиваща висшите тела на човека и мотивираща го да култивира определени добродетели. Златев поднесе на аудиторията допълнителни интерпретации на цветните лъчи, допълвайки обясненията, дадени в приложенията към по-новите издания на Завета (протокола от Д.Голов и двете обяснения за ползването на Завета – на Б.Боев и Д.Голов), като обърна специално внимание на един неспектрален цвят – златистият, който не е включен в книгата. Според докладчика златистите лъчи са по-висша октава на оранжевите и изразяват върховната Божественост, но не са включени в Завета, навярно защото днешното човечество не е в състояние да работи с тях. В края на доклада си, Златев оцени високо осъвременения откъм правопис и правоговор текст в юбилейното издание на Завета – дело на Стела Рускова и Димитър Калев, като предложи да се състави и издаде и още една редакция с оглед на най-новия превод на Библиятa на български език, който ще излезе от печат вероятно в началото на 2013 г. Това, разбира се, породи дебата „за” и „против” необходимостта от осъвременяване на текста. Златев подкрепи идеята си с аргумента, че ако Учителя би живял в наше време, то и текста на Завета би бил именно съвременният. Дискусията за отношението: език-епоха продължи и след пленарните сесии.

„Завета” и неговите трансформации в словото на Учителя Петър Дънов беше заглавието на доклада на Георги Стойчев. Авторът изтъкна, че „в седемте цвята е кодиран космо¬гоничният принцип на развитието на човеш¬кото съзнание.” Според него под човек трябва да се разбира не само земните хора, но цялата космическа раса, която в Завета Учителя представя чрез десет Духове (Духът на Любовта, Духът на Светостта…). Особено внимание се обърна на връзката между Завета и музикалното творчество на Учителя, както и между Завета и Паневритмията. Последната тема е обект и на друго изследване, невключено в конференцията, но представляващо ценен плод в разработките за корелациите между основните методи в Школата на Бялото Братство – нещо, което, с малки изключения, тепърва започва битието си.

Заглавието на последния доклад бе Езотерично разбиране на „Завета на цветните лъчи на светлината”. Авторът Филип Филипов наблегна на факта, че Учителя „получава” Завета от Христовия Дух, поради което е важно да бъде постигнато адекватно познание и задълбочено разбиране за Христос от езотерична гледна точка. Христос е Аз-ът на Космичния Човек, а земния човек е създаден по образ и подобие на Първия, Който се разгръща в деветте (десетте) ангелски чина: „Серафими – Братя на Любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Ар¬хангели – Братя на огъня и топлината; Анге¬ли – носители на Живота и растителността.” Филипов разгледа инволюцията и бъдещата еволюция на земята с оглед на въздействието и проявата на „Седемте духове Божии”.

Пленарната сесия завърши с филма на Галина Герасимова „В родния рай ме завръщаш“, който се превърна в едно естествено „вместо заключение“ на целия ден.

* * *

Юбилейната международна научна конференция „Методът на цветните лъчи“ бе кулминацията на честванията на юбилея на Завета през годината, където се вляха духовните потоци на всички важни прояви до момента – концерти, филмови прожекции, презентации. Тази особено важна за Братството дата – 01 септември 2012 – като че ли сгъсти времето и пространството и още по-силно импулсира раждането на една нова епоха, където Духът манифестира в култура – културата на новото човечество и Разумното сърце.

Историята на житното зърно е същaта като историята на човешката душа. Първоначално житното зърно е било голямо колкото човешки юмрук. То е било изпратено на Земята, за да служи по пътя на израстването на човешката душа. Бог казал на един Ангел:

- Вземи това житно зърно и го занеси на хората. То ще бъде един символ, който винаги ще им напомня от къде са произлезли. То ще ги храни, то ще ги учи, то ще им служи. В него се съдържат всички сили и възможности за развитие и израстване.

Взел Ангелът житното зърно и го занесъл на хората. Но вместо да го посеят и да се учат от него, започнали да му се възхищават, да го разнасят с коли, да го складират в хамбари, да го мерят с теглилки. И колкото по-гъсто потъвала душата в материята и забравяла своя произход, толкова повече житното зърно загубвало своя първоначелен блясък, ставало все по-малко и все по-обикновено на външен вид. Но тъй както душата никога не загубила своята вътрешна красота, така и житното зърно никога не зазгубило силите и възможностите вложени в него. То чакало подходящия момент да разцъфне и да покаже великото си предназначение. Тогава когато светлината на разума вече почти била изгаснала на земята, Ангелът пак се явил и казал на хората:

- Посейте това житно зърно и работите ви ще се оправят.

Но те отново не послушали съвета на пратеника. Вместо това те стъпкали зрънцето, изхвърлили го и го погребали в земята. Хората напълно забравили за него и така започнала жертвата на житното зърно. То започнало да страда, но колкото повече страдало, толкова повече впивало своите коренчета в земята, толкова повече черпело сокове от нея и събирало сили за нов живот. То не се обезсърчило, нито загубило вяра, в него имало голямо благородство и вътрешна сила. Един ден то пробило повърхността на земята и видяло небето. Слънчевите лъчи го окъпали, а дъждът го напоил. Скоро то се превърнало в множество класове и започнало да служи на човешките души. То носело сили за телата им, превръщало се в светлина в умовете им и в топли чувства в сърцата им. И така то изпълнило своето велико предназначение.

Това е историята на житното зърно. Това е историята на човешката душа.

Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози.

Голямо, епохално събитие беше настанало в галактика „ЗУМ” – ново дихание на Бога се изяви в нея, нова идея се беше родила там: Човек.

Велики синове на небето – синове, що познаваха, носеха и даваха живота, синове на светлината, се събраха и приеха с радост да я осъществят.

Но не останаха спокойни и духовете от царството Нааш – царство на смъртта и тъмнината, царството на Сатаната.

Синовете на светлината искаха тази идея да се осъществи така, че да бъде човек по образ и подобие на Бога, да твори и създава като Него с живота, Любовта, светлината. Да създаде и живее в общество, където всеки има в себе си Божествените принципи и да няма нужда от външни норми и закони, където порядъкът и съвършенството идват отвътре.

Синовете на тъмнината, на свой ред, желаеха да бъде човек по образ и подобие на Сатаната и да му служи, да носи навред смъртта, тъмнината и омразата. Защото основният им закон беше егоизмът – да ограбваш и задържаш всичко за себе си. Техният порядък идваше отвън и отвън се налагаше той по пътя на насилието. Но синовете на тъмнината не познаваха живота, не знаеха тайните му, не можеха да го създадат. Те умееха да ограничават пространството, да създават форми, но форми без живот – само скелети. А човекът, когото искаха, не трябваше да има само форма, а и живот в себе си. Той трябваше да живее, за да може да им служи. Затова решиха да изградят свой свят, в който да направят и човека. Този свят трябваше да бъде близко до слънцето, за да могат да приемат, да ограбват от него живота, който ще потече през създадените от тях форми, от които ще излезе човекът.

Духовете на тъмнината обаче не бяха единни в плановете си за осъществяване на идеята. Дванадесет измежду тях – най-силните, изложиха своите намерения, като всеки твърдеше и настояваше, че неговите са най-добрите. Сговор не се постигна и те се разделиха на дванадесет групи, като всеки от тези силни духове повлече част от другите – по-слаби. Всяка група се запретна да образува свой свят, свой мир, да изгради своя сфера от вещество твърдо, безжизнено – скала, защото крайният егоизъм може само това да създаде. И всички тези светове, всички тези сфери, дванадесет планети, се завъртяха около слънцето. По-плахите, с по-скромни планове и възможности духове, наредиха своите сфери по-близо до слънцето. А онези, гордите, самонадеяните, с по-странни идеи и методи, отидоха по-далеч. Бавно и претенциозно, с презрение към Слънчевото общество, се задвижиха те около него, защото нямаше как – животът им бе необходим. Синовете на слънцето виждаха и разбираха плановете им – от тази велика идея на Бога да създадат могъщи чудовища, които да рушат и разсипват създаденото, да носят мрак и смърт навред. Нещо, което би създало голяма дисхармония в галактиката. Събраха се те и решиха с бавни и изпитани методи да преобразят плановете на тези духове, като ги облагородят и променят така, че вместо чудовища, във всяка една от тази сфери да се изгради по едно ценно качество и възможност на великия човек, човекът по образ и подобие на Бога.

Синовете на светлината спокойно и без критика изпратиха духовете и се събраха да обсъдят подхода към своята задача. Те имаха богатия опит, знанието и мъдростта и знаеха, че осъществяването на една идея от Бога, създаването на един съвършен свят, на едно щастливо общество, може да стане само по пътя и методите на Всемирното Бяло Братство, Братството на Слънчевото общество.

Всеки един от най-големите синове на Бога си избра по една от тъй създадените сфери, царства на тъмните духове, и със своите помощници отидоха там, за да премахнат заблудата и отправят по пътя на съвършения живот създаденото там.

Водачът на духовете на четвъртата сфера, наречена Земя, беше зъл и навъсен, алчен и лаком, с малка глава и ниско чело, извит дебел врат и коси тъмни, лъскави очи и голяма уста, силно развита долна челюст. Носеше името Дикмунд. Мъчно се превъзмогваше отвращението от уродливите мутри на духовете, що го заобикаляха - изразяващи упорство, предизвикателство, своеволие, навъсеност и недоволство към всичко. Те бяха сурови и жестоки, алчни и жадни да обсебят всяко благо. А живота, като най-голямото благо, него поглъщаха с най-голямо настървение, отнемаха го където и да го срещнат, предполагайки, че с това ще го придобият за себе си. Един след друг синовете на слънцето ги отминаваха, отминаваха и царството им, като ги поглеждаха с мъка и съжаление.

Но дойде един от тях, среден на ръст, с живи и енергични движения, с могъща и непоклатима воля, с мисъл, проникваща навред – мисъл, за която нямаше нищо скрито, богат на мъдрост и изпитани методи.

– Аз избирам това царство, тази сфера, тази планета. – каза той.

Наричаха го Туадели. Всички го погледнаха със съчувствие, защото разбираха огромната и трудна задача, която той поемаше. Но те познаваха Туадели, неговата мъдрост и находчивост в прилагане на методи за всяка трудна задача. Той взе своите помощници, напусна слънцето и полетя към Земята, за да изгради царство Божие там – школа за качество на великия човек.

– Ние ще ти помагаме всякога. – му казаха неговите братя, когато го изпращаха.

Земята – мъртва и безмълвна, свят на покой, неустроена и пуста, свят без закони и живот. Свят на духове, отрекли Божествените принципи. В този ад със своите помощници дойде Туадели. Бяха слезли на земята в област, която нарекоха Сахар, което ще рече сладка земя. От тук почна неговото дело, защото творчеството е най-сладкото, най-голямото удоволствие.

Едва-що бяха докоснали земята и пред тях се изправи Дикмунд. Суров и навъсен, той се спря пред Туадели и започна:

– Ти си дошъл тук, защо? Ти знаеш, че това е мое царство и аз съм князът на тази земя. В това царство вашите закони, законите и порядките на Слънцето, са отречени. Какво търсиш ти тук, един от братята, един от тези, които живеят там?

Туадели вдигна глава, погледна го и каза:

– Да, съгласен съм, че това е твое царство, но Бог ме прати да донеса в него даровете му – на първо място живота. Кой се отказва от дарове, когато срещу това ние нищо не искаме? Пък и какво ще правиш ти и твоите помощници в това безмълвие, в тази пустош?

– Аааа – ревна Дикмунд – тогава може, може. Но аз като господар, като княз на тази земя, не мога да приема, не мога да се съглася да дойде нещо, ако то не мине през моите ръце. Животът, по мое разпореждане, ще бъде във формите, които тук ще се създадат. Как ще се съгласиш и защо да го донесеш тук, когато аз със своите помощници ще изградим чудовища тъй противни на вас със своите качества и лакомия? Чудовища, които ще населят цялата земя и ще бъдат нейни господари. Ще носят и изпълняват моя закон, законът на мрака и смъртта, и ще бъдат ваши противници. Това го знаеш и разбираш много добре. Как тогава ти, който си дошъл тук да правиш царство небесно, ще го сътвориш с такива чудовища, които ви отричат и с неблагодарност и презрение ще гледат на всичко, което ще получават от вас? Те ще бъдат с моите качества, защото аз ще им дам формите и животът ще минава през ръцете ми. Това е невъзможно.

Туадели спокойно го гледаше, слушаше и мълчеше. Нищо не трепна в него, с нищо не даде някакъв израз. Той познаваше големите знания на Дикмунда и разбираше сериозността на положението и задачата, пред която беше изправен, но с нищо не подсказа за големия план, който имаше в себе си. Вдигна глава и каза:

– Съгласен съм. Нека сега животът, който нося, бъде в твоите ръце!

Алчно светнаха очите на Дикмунд, потри ръце и се устреми към своите помощници, за да ги подготви за голямото събитие. Животът, без остатък, да бъде включен във формите, които тук могат да се създадат.

Туадели изгледа безмълвието, което се простираше пред нозете му. Едно могъщо дихание се изтръгна от гърдите му и потоци от даровете, които той носеше, почнаха да струят от него с такава сила, че цялата мъртва маса на земята започна да се движи и свети, да дава топлина. Радост и обич настана навред. Загърчи се цялата земя, високи планини и долини се образуваха. Там, където беше слязъл Туадели, се издигна планина, която нарекоха АХагар(по-натам в текста е написано Хагар), което ще рече Място на ново начало. Изрязаха на нея чудни форми и знаци, в които вложиха смисъла на идеите, които ръководеха тяхното дело. Като видя пристъпа на движението, князът се сепна – изненадан и тревожен. Той добре знаеше, че е дадена вече първата крачка, извика своите помощници и ревна: „Затворете, оковете движението, живота и всичко, което иде с него. Хвърлете го в здрави затвори, мощни стени издигнете наоколо му. Силни решетки сложете, през които нищо да не може да мине.”

Дикмунд и неговите помощници се заловиха за работа – затвориха в килии даровете на Бога. Туадели гледаше спокоен първата схватка с княза и видя как всичко беше оковано и погълнато. Покоят отново зацари. Когато Дикмунд и слугите му приключиха своя грабеж, Туадели се усмихна. Радост грейна по лицето му, защото знаеше Божествения закон, според който лакомията и жаждата да заграбиш всичко за себе си, е първата крачка към гибелта.

Последва ново дихание и импулс на Туадели и затворения живот и движение, напъна с чудовищна сила. Здравите стени се пропукаха, решетките се изпънаха и из пролуките започнаха да текат затворените дарове навън. Любовта, обединението, което беше между тях, първа се прояви. Обедини най-активните, най-жизнените и податливи на сдружение елементи и създаде първата среда, в която животът можеше да се изяви. Тази среда беше водата. Един съюз, една чиста и топла връзка между крайно активен принцип от една страна и скромен, мек, пластичен и лек – от друга. Водата беше първият, най-съвършен и есенциален продукт, който животът, диханието на Туадели, можа да създаде от веществата на земята. И започна да блика тя все по-силно и повече. Топли, обилни извори се появиха навред. Мека и пластична, тя заливаше обилно земята и пълнеше нейните по-дълбоки долини. Заедно с водата се промъкваше и едно много рядко и невидимо съединение, което се разстилаше по повърхността на земята, пазеше и разнасяше топлината, която горещите извори и слънчевите лъчи даваха. Нарекоха го Дух на земята – въздух.

Смут и безпътие настана в княза. Всичко беше дошло тъй бързо и неочаквано, че той беше изтървал контрола над могъщия живот, който без негово участие беше създал водата и въздуха.

– Чакайте! – ревна той към своите помощници, разгневен от загубената позиция. – Сега ще види той, сега ще разбере какво мога да направя аз. Нищо не е загубено. – с разтеглени от злоба уста фъфлеше вече Дикмунд. – Тези две среди – изкомандва той,

– ще използваме ние, за да създадем в тях форми, в които животът ще се прояви. – Зли, лакоми, алчни и кръвожадни като нас, които едни други да се ограбват, да се изяждат и поглъщат. Така животът ще тече в омагьосан и затворен кръг, от който никога няма да излезе.

И започна между живите форми, които се създаваха, жестока борба на грабеж, унищожение и самоизяждане. Страх и гнет зацарува навред. Смрад и остатъци от трупове изпълни чистите, кристални дотогава води.

Туадели гледаше замислен този устрем за унищожаване и внимателно, неусетно за никого го насочваше, за да убеди някои форми на живота, че колективът, дружбата и взаимопомощта, зачитане правото на живот на всяка форма, създават по-добри условия за съществуване. Той бавно, но сигурно вмъкваше идеите на Великото Братство, че да работиш и създаваш блага за другите, значи да подобряваш общото благо, което е и твое. Живите същества бавно, но сигурно приемаха тези внушения, тези идеи. Те се отказваха от онази дива, чудовищна безогледност, ставаха по-внимателни и с по-голяма търпимост спрямо околните живи същества. Все повече и повече животни се отказваха да ядат своите подобни и с това еволюцията на живите форми се улесняваше, защото те ставаха по-податливи на внушенията на Туадели и неговите помощници. Формите, в които течеше животът, ставаха все по-красиви и грациозни. Разбраха и предимствата на общия, на колективния живот. Идеите на Бялото Братство тържествуваха. Омагьосаният кръг на Дикмунд се разкъсваше. Князът видя провала на своя план и разбра, че отново, тъй неусетно и с чудно умение, е изтръгнато от неговите ръце ръководството на живота. Скочи и в пристъп на небивал бяс зарева към своите помощници: „На работа, на работа! Не му ща ни живота, ни каквото и да било друго! Царство небесно ще ми прави той тука! Сега ще види какво мога аз да сторя. Всичко ще унищожа и отново всичко на камък ще стане!”

Туадели, който спокойно седеше в своя дворец в планината Хагар и ръководеше делото си, внимателно следеше помислите на княза. Князът беше изработил вече нов план, наистина чудовищен по своя обем. Острата и всепроникваща мисъл на Туадели долови и най-съкровените тънкости на пъкления му замисъл и разбра, че работата е много сериозна. Дикмунд искаше като ограби топлината на водата, да я превърне в лед, който да потъва във водните басейни и да ги запълни, топлината на слънчевите лъчи да не може да прониква там и цялата вода да се превърне в обща скална маса. При такива условия животът ще престане да се проявява и всички живи форми ще бъдат погребани. Туадели сериозно се замисли, защото планът на княза беше наистина чудовищен. Приложен с успех, той можеше да провали делото му и да помете първите му успехи. Но побеждава онзи, който по-добре мисли и повече знае. Князът не познаваше законите на първото и второто измерение, законите на правата и плоскостта. Той разбираше много добре само принципите на триизмерния свят, света на формите и ограничените пространства. Това Туадели знаеше вече. Законите на първото и второто измерение приложи той, за да отбие първия удар и спечели здрави позиции в чудовищния двубой. Подготви частиците на водата така, че когато започне втвърдяването, те да се нареждат не около център една до друга, а да се редят по прави линии и плоскости, които ще заграждат големи празни пространства. Обемът на втвърдената вода се разширяваше и тъй получената скала лед беше по-лека от самата вода. Тя не потъваше, а оставаше по нейната повърхнина, плуваше и лесно се топеше от горещите води на изворите и слънчевите лъчи. Водата се поддаде на това разпореждане на Туадели, защото беше негова рожба. От всички вещества на земята, тя единствена при втвърдяване се разширява.

Туадели с радост и усмивка гледаше на своя успех, който носеше и друга изгода за задачата му. Водата, проникнала в почвата и скалите, замръзнала, там ги разбиваше и раздробяваше, правеше ги по-рохкави и дребни, което го улесняваше. Князът и помощниците му разбраха своето невежество и голямото поражение, което то им донесе, развихриха се и отново побесняха.

– Топлината, грабете топлината. Тя прави всичко. – ревеше князът. Не остана на земята почти никаква топлина. Хлад чудовищен повея и навред сковаваше всичко. Водата се втвърдяваше, ледове покриха земята и животът отново бе окован. Остана само тясна ивица земя с топлина, която опасваше екватора. Но в този пояс, където все още имаше топлина и можеше да се развива животът, Дикмунд и неговите помощници успяха да оковат Любовта, онази обединяваща сила, която свързваше малките и леки частички вода, плуващи из въздуха, и те не можаха да се съберат, да се обединят, за да станат едри, тежки капки, които да падат на земята като живителен дъжд. И стана този пояс пустиня.

Положението беше сериозно. Там, където имаше топлина, нямаше вода, а там, където имаше вода – беше обърната на лед. Дикмунд и неговите помощници тържествуваха. Вирнали глави, те победоносно се рееха по просторите на Земята. Животът отиваше към гибел. Туадели направи усилие и разкъса земната кора, за да може в големите разседи около екватора да се вмъкне водата и да се образуват топли басейни, които да топят ледовете и подпомогнат образуването на дъдж, но това малко помогна. Той не приемаше частично разрешение на задачите. Потънал в дълбок размисъл в своя дворец на планината Хагар, пред голямото изпитание, което се беше изпречило пред него, впрегнал цялата си мъдрост, той търсеше изход с огромно напрежение. В този момент светлина озари лицето му, вдигна глава и о, радост! Видя пред себе си свой Брат, Брат от слънцето, който топло му се усмихваше. Приближи се до него и му каза: „Ние, твоите братя, обсъдихме вече твоето затруднение и ще имаш нашата помощ. Оста, около която се върти земята, ще наклоним според нашите изчисления на 23 ½ градуса, което е най-добро, за да изпълниш своя план. Лъчите, които идват от нас, ще идват периодически далеч на юг и север. Топлината ще засяга ритмично широки пояси около екватора, ледовете ще се разтопят там и животът отново ще намери прием. Туадели въздъхна с облекчение и с помощта на своите братя почнаха да накланят оста на земята. Резултатът беше блестящ. Потоци топлина ритмично заливаха все повече и повече широки пояси. Ледовете се топяха. Топла влага бликна навред и животът с небивал устрем заливаше освободената от окови земя.

– Какво правите? – ревеше князът, като се блъскаше като окован в клетка звяр. –Защо люлеете и рушите царството ми?

– Не, не, нищо особено не правим – му каза Туадели. – Наведохме ти само главата, да не е толкова вирната.

Дикмунд и неговата армия бяха този път в катастрофално отстъпление.

– Не, не, чакай, не бързай! Борбата още не е свършена, победа още нямаш! – злобно съскаше наляво и надясно князът. – С твоя живот аз ще се разправя, с теб и твоето слънце, което ти помогна.

Той махна оковите на все още затворената в покрайнините топлина и тя се разля по цялата земя. Животът бурно се развиваше и протичаше през създаваните от него форми, едни все по-големи и едри, по-могъщи и злобни. Когато те напълниха и завладяха земята, той ги събра, строи ги и с команда посочи към слънцето, за да го погълнат и изядат. Когато командата беше дадена, те само измучаха, изблещиха кървясали очи и се нахвърлиха едни срещу други, защото разбраха, че всеки трябва да погълне, да изяде своя съсед.

– Глупци, глупци! – ревеше Дикмунд – защо не разбирате, не това ви казвам, а слънцето, слънцето да заробите и погълнете.

Но те, заслепени от от чудовищния устрем, даден им от него, не слушаха и нищо не чуваха – бързо се унищожиха едни други.

Князът видя, че с глупави същества, макар и да носят със себе си сила и ярост да рушат, не може да се постигне нищо. Сви се и разбра, че само с умни, които имат знание и умение да творят и създават, които добре да разбират и изпълняват командите му, ще може да постигне нещо. Оттегли се настрана и зачака Туадели да създаде такива, защото той не знаеше как може да стане това.

Туадели разбираше плана на княза, но не се тревожеше от това. Той и неговите помощници бързо и умело създаваха все по-съвършени и по-съвършени форми, в които освободеният от контрола на княза живот протичаше с радост и възхвала. Красота и изящество зацаруваха, песен на благодарност и чуден аромат се разтичаше навред. Земята заприлича на рай. Съществата на нея ставаха все по-умни и красиви, появи се и перлата на този свят – Човекът: с ум, воля и творчески замах.

– Ееех – изсъска князът, като го видя. Потри ръце в напрегнат изблик, алчност и злоба блеснаха в очите му. – Какъв чудесен аргатин и слуга ще направя аз от него. Я го вижте, умен е и умее добре да слуша, добре разбира и изпълнява това, що му се нареди, защото може да прави това, което му се иска. Не е като моите чудовища, глупави и нищо не умеещи да правят.

Туадели се радваше на човека, затова му даде свобода да опита всичко, да прави всичко, да се учи и придобива опит. Това щеше да му създаде големи напрежения и борби с княза, но той беше уверен в крайната си победа: Човекът да стане мъдър като Боговете, да прегърне техния път, за да изтласка княза и неговите помощници от земята и тя да стане рай.

Юни 1969 г.

Излезе от печат и последният том ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ 1941–1943 от цикъла СЪБОРНО СЛОВО с беседите на Учителя Петър Дънов.

Поредицата СЪБОРНО СЛОВО включва в хронологичен ред беседите, изнасяни от Учителя в периода 1903-1943 г. във Варна, Велико Търново, София, Витоша и Седемте Рилски езера, систематизирани досега като Рилски беседи и Съборни беседи. В това течение от словото на Учителя се съдържа съкровеното знание за същността на духовната себереализация, еволюцията, ученичеството. Те са врата към навлизане в познанието на петте Божествени принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

"За да получим нещо, трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия." – това са първите записани слова на Учителя от срещата на Веригата във Варна на 11 август 1906 г.

Тридесет и седем години по-късно в последната беседа от цикъла Съборно слово "Добри плодове" на 15 септември 1943 г. на Изгрева завършва:

"Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявите това, което Бог е вложил у вас. Както от семката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрастне и да даде добри плодове."

Общият брой на беседите в издадените 11 тома са 507. В тях систематично са подредени в хронологичен ред беседи публикувани в следните сборници:

1. ВЕРИГАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ 1903–1915, съдържащ Протоколите от годишните срещи на Веригата във Варна и Велико Търново.

2. МИРОВАТА ЛЮБОВ 1919–1921

БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, гр. В.Търново,1919

БЕСЕДИ И НАПЪТВАНИЯ, гр. В.Търново 1920

БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, гр. В.Търново,1921

3. НОВИЯТ ЖИВОТ 1922–1924

БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, гр. В. Търново,1922

АЗ СЪМ ИСТИННАТА ЛОЗА, Цикъл беседи, Търново 1922

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ, Обяснения и упътвания от Учителя, гр. В.Търново,1924

ТИХИЯТ ГЛАС Извънредни беседи от Учителя

4. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН 1925–1926

НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, гр. Търново, 1925

ДВЕ СВЕЩЕНИ ПОЛОЖЕНИЯ, Съборни беседи от Учителя, гр. Търново,1925

СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН, Съборни беседи от Учителя, гр. София, на Изгрева, 1926

5. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА 1927-1930

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, беседи от Учителя, 1927, София, Изгрев.

ПО БОГА НАПРАВЕНИ, беседи от Учителя, 1929, София, Изгрев.

БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ, беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство през лятото на 1930 при Седемте рилски езера.

ДОБРОТО ОРЪЖИЕ, лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло Братство IX година (1929-1930) том III.

6. ЛЮБОВ КЪМ БОГА 1931

ЛЮБОВ КЪМ БОГА, Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1931

НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО, съборни беседи, София, Изгрев, 1931

7. КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ 1932-1934

ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ беседи, държани на Седемте рилски езера, 1932

БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО съборни беседи, София, Изгрев, 1933

ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА беседи, държани на Витоша, Яворови присои, 1934

ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА съборни беседи, София, Изгрев, 1934

8. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА / ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ 1935-1936

ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, беседи, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1935

ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ, съборни беседи, София, Изгрев,1936

9. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА 1937–1938

ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, беседи, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1937

ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА, беседи, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1938

10. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА 1939-1940

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1939

БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, Рилски беседи от Учителя държани на Мусала, Седемте езера и София, 1940

11. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ 1941-1943

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ, съборни беседи от Учителя, София, 1941

ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Беседи от Учителя държани на Седемте езера и в София, 1941

ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи от Учителя,София, 1943

Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята.

I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят.

 

II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани.

 

 

III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете.

IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII.

Така се развива човешката воля.

„Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10.

„Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."

Най-възвишеното, най-благородното, най-красивото нещо в живота е молитвата. Човек, който се моли има велико бъдеще. Общество или народ, койито се моли се развива. Човек, който не се моли, боледува и изсъхва. Народ, който не се моли, изчезва от картата на Земята.

Моли се, за да те обичат. Моли се, за да ти съдейства Природатата във всичките ти разумни начинания.

Ама как да се моля? Не питай как да се молиш, а просто се моли. Питаш ли как да се храниш или как да дишаш или как да се обличаш? Майката пита ли как да обича детето си? Дърветата питат ли как да растат към небето? Слънчевият лъч пита ли как да свети в простора? Ти може би си мислиш, че не знаеш как да се молиш, но най-истинската ти същност знае. Остави молитвата да излезе от дълбочината на душата ти. Така молитва има сила, такава молитва носи всички условия за твоето развитие.

Любовта е най-естествената молитва. Радостта, милосърдието, красотата могат да се явяват само на човек, който се моли.

В молитвата са скрити всички тайни на бъдещето. Тя носи всички условия на настоящето и всички поуки от миналото.

Молитвата направена с любов се приема. Молитвата е диханието на душата. Както тялото има нужда от въздух, за да живее, така и душата има нужда от молитва. Както дъждът напоява изсъхналата и зажадняла почва за живот, така и молитвата носи свобода и простор за душата.

Силен човек може да бъде само този, който се моли.
Умен човек може да бъде само този, който знае как да се моли.
Красив човек може да бъде само този, който обича да се моли.

Ама за какво да се моля? Човек трябва да е много умен, за да знае за какво да се моли. Да се молиш за това, което можеш и сам да свършиш, не е истинска молитва. Моли се да имаш сила да разрешиш задачите на своята душа. Моли се твоите братя, да се обичат. Моли се да ти се даде най-потребното за настоящия момент. Моли се да примириш притовиречията в себе си. Моли се за здраве и сила, за да можеш да служиш. Моли се вечните, непреходни неща, тях търси. Моли се за това, което никой друг не може да ти даде. Моли се за невъзможното, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Моли се съзнанието ти да бъде будно, да не изпуснеш добрите условия на настоящето. Моли се да имаш сили да преодолееш изпитанията и трудностите. Моли се да имаш пламтящо от любов сърце, светъл като слънцето ум и разумна воля. Моли се това, което се дава за теб, да се даде и на твоите ближни. Моли се да научиш и изпълниш волята Божия и тогава ще имаш и всичко друго. За когото мислиш, такъв ставаш.

Няма по-красива молитва от благодарността. Да благодариш означава да разбираш дълбоките причини, от които произтича живота.
Благодари за въздуха, който дишаш.
Благодари за светлината, която приемаш.
Благодари за топлината, която те изпълва.
Благодари за тялото, което ти служи.
Благодари на птиците, които пеят за теб.
Благодари на слънцето, което грее за теб.
Благодари на вятъра, който вее за теб.
Благодари за хляба, който е приготвен за теб.
Благодаря за покрива, който е построен за теб.
Благодари на небето, което те закриля.
Благодари на земята, която те отглежда.
Благодари на онзи Източник, от който произлиза Живота.
Само така ще можеш да се наречеш Човек.

Из книгата „Учителя”, Издателство Бяло Братство, 2005 г.

Всеки неделен ден рано сутринта се събираме в нашия салон на обща молитва и песни. Това са хубави часове. Тогава Учителя държи Утринното слово. То докосва душата. Една насъщна нужда има човешката душа - да възстанови връзките си с Бога, Вечния източник на Живота. Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност.

Учителя казва:

Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот.

В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.

Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на Неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към Живот. От Словото на Учителя струи нова Светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже. Затова Словото на Учителя е откровение.

Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека - една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: "Той взе греховете на света."

В неделните беседи Учителя разглежда Живота в светлината на Божественото учение. Понякога Той зове, а понякога предупреждава. Христос казва: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат."

Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни - защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи.

Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: "Мамо, без теб аз погивам." Майката го взема на ръцете си и казва: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта. Аз ще положа всички грижи за теб."

Плачът символизира началото на съзнателния Живот.

Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост.

Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта - да му даде Знание и Светлина, Любовта - да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата - да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто - да му даде Сила. Учителя казва:

Какво учим ние?

Животът да дойде чрез Любовта!

Светлата интелигентност - чрез закона на Мъдростта.

Силната воля и Свободата - чрез закона на Истината.

Учителя знае как да извика силите на душата към Живот. Това е велико Божествено изкуство. Той говори убедително, разкрива един свят, близък нам и все пак непознат - света на душата. Понякога е строг и предупредителен. Понякога си служи с хумор. Той събужда противоречия и ги разрешава или ги оставя вие да ги разрешите. Обаче едно нещо всякога постига - кара слушателите си да мислят.

Учителя е смел новатор и революционер и със своето мощно и свободно Слово предизвиква силна реакция в известни среди, които се почувстваха засегнати. Те реагираха по стария, свойствен тям начин с интриги, клевети и насилия. Ала Учителя изтърпя всичко и никога не излезе да се защити. Той остави Истината да говори.

Към лъжите и заблужденията, към всички онези форми на миналото без съдържание и живот, към които човек страхливо се придържа, Той беше безпощаден.

Когато говори за новото, което идва, Учителя казва:

Новото, което иде - Царството Божие, бъдещата Нова култура, изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново, а не тези стари възгледи и вярвания. Новото учение е учение на Любовта. Това учение ще го приложим. Ще го носим в себе си.

Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение.

Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината.

Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди. Вие не може да очаквате Христос да се роди от една жена. Като се роди в твоята душа, това е Възкресение, това е пробуждане на човешката душа. И когато Той дойде да живее в хората, всички ще бъдат живи.

Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той?

Общественият живот си има своите догми и суеверия. Към тях Учителя беше също така безпощаден.

Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото - това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим.

В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.

В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки. Тези преценки са пълни - по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото - пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега. Докато човек не се върне и изправи погрешките от миналото, не може да върви напред; те всякога ще го спъват в пътя му. Човек е свързан с миналото, работи в настоящето, принадлежи на бъдещето. Учителя насочваше погледа напред, нагоре, към светлото бъдеще, което иде. Той затова дойде, за да възвести на човечеството идването на Новата култура - културата на Любовта, Братството и Свободата между човеците. Тази култура не седи във външните форми. Учителя казва:

Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура.

Понякога в Своите беседи Учителя незабелязано вдига невидима завеса, която отделя човека от Духовния свят, и оставя една мека, приятна светлина да струи върху него. За малко време у човека се пробужда споменът за неговата светла родина, която непрестанно го зове и която той търси винаги.

Учителя не пренебрегва физическия живот, винаги изтъква неговото значение. Той казва:

Физическият живот е основа на Духовния, а Духовният - основа на Божествения. Докато нямате здраво тяло, здрав стомах, здрави бели дробове и мозък, не можете да се проявите правилно.

Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа.

Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор.

Истината е като хляба - като ядеш, чувстваш Сила и Живот. Истината е като слънчевата светлина - на нея плодовете зреят.

Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност. Той дава едно правило:

Не изкоренявайте дивачките - облагородявайте ги, използвайте силите на злото за Добро.

В беседите Си Учителя свободно се ползва от формите. В тях Той облича Истината и пак така свободно ги разрушава, за да не помисли човек, че тя може да бъде затворена в тях. Духът е, Който създава формите, Той внася Живот в тях. Когато Животът ги напусне, те са непотребни вече. Духът е господар, Той ръководи всичко.

Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Вие не подозирате какво богатство носите. Като развиете това богатство, ще влезете в досег с Природата, за да разберете Божия Дух, Който работи в нея.

Божият Дух живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава майката, бащата, учителя. Той разпределя всички блага, както намери за добре. Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас като наш Баща, а ние - като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране.

Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове.

Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система - това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.

Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения. Преминал е през огъня и през каменните зидове все така млад, силен, смел и свободен, светъл и сияен. Има хора на Духа, има хора на материята. Духът е творецът, Той носи бъдещето. Душата е неговата възлюблена - Божията дъщеря. Умът и сърцето са техните отлични служители.

Има моменти, когато Словото на Учителя е като слънчев ден. Ала има моменти, когато то преминава като буря, с мълнии, гръм и дъжд, отнася и разпилява старите форми на греха, раздвижва душната, застояла атмосфера на съмнението, измива и отнася отровите на злото в човешката душа, които я сковават; раздвижва всичко и пречиства. Човек се чувства след това свеж и обновен и поглежда живота с надежда. Слънцето огрява и всяко нещо намира своето място във великия Божествен ред. Тогава човек се чувства в хармония с Целокупния живот.

В беседите Си Учителя често говори за живия Бог. Защото, когато говорят за Бога, хората най-често разбират кумирите, които те са си създали.

Не търсете Бога вън от себе си. Такъв Бог, Какъвто вие търсите, не съществува. Търсете Бога вътре в себе си. Бог се изявява в човека като Светлина в ума му, като Топлина в сърцето му и като Сила във волята му.

Не питайте къде е Слънцето. Изложете гърба си на слънчевата светлина и топлина и ще разберете какво представлява то. Слънце, което дава Светлина и Топлина, е път, който води към Бога на Любовта. Той повдига хората, обединява ги и възраства; вън от Него никакъв Бог не съществува.

Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява умовете на всички хора, облагородява сърцата им, повдига Духа им. Любов към живия Бог. Любов към своята душа. Любов към своя ближен.

Каквото и да ви се случи в живота, мислете за живия Господ, Който е на Земята между нас.

Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи да мислим и да чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим Силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.

Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик П. Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване.

Нови пазар, 10 май 1900 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото ти от 2 того приех. Питaтe ме за­кон и повеление едно ли е и каква сила имaт те.

I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът имa по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изя­вление на Божията Воля.

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. По­велението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божи­ята благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Пове­лението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание.

Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото посто­янно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели, Пpиeтoтo е Новиат Дух, Духът на осиновлението. С този Свят Дух ние сме свързани.

Относително до бр. Тoдopa — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповаите повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Нaй-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове!

Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Пpax и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Гocпод да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо.

Ние не живеем във времето на Мойсеевия за­кон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасени­ето, братко, не се намира нито в православи­ето, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно ни­кой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Гocпод, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина" [Йоан. 4.23]

Постъпвай мъдро според ролята Господня, пола­гай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в дутата си винаги. И ко­гато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.

Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Гocпод. Подвизавайте се [и] имайте ра­дост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро " „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа" „Стойте там, гдето ви е поставил Той"

Бъдете уверени. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всич­ката своя слава и величие. Вие ще гo познаете духом. Тoй е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Мy. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Гo да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички.

Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне.

Поздравете брат Николай. На брат Тодоpa особено поздравление. Гocпод е добър за всички. Тoи ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпъл­нява Неговата воля.

Не бързайте в нищо.

С братско поздравление.

Вам верен: П.Дънов

Бъдете снизходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства.

стр. 172-175

Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.

гр. Бургас, 30 май 1900 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 10 май получих.. Писаното Ви разбрах и силата на Дyxa, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия. Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Гocпода.

Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове, А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми, Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.....

Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Богa живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.

И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на человека, то е закон, щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господa, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Нo ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. А това зло е по-голямо от първото.

.... Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Дyxa Божий, трудим се да вършим ролята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. А тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.

Твой верен в Христа Господa:

П. Киров

стр. 176-181 (със съкращения)

„ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ” НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ

Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на самите факти. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да „преоткрие” старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така историческите факти оживяват отново и заговарят на различен език.

Писмата на Петър Дънов и на Пеню Киров вероятно са първата по рода си запазена кореспонденция в историята и епистоларния жанр на България – много подробна и продължителна. Повечето от запазените писма на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, включващи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови; 105-те писма на Пеню Киров, които обхващат периода 1898-1914 г., се публикуват за първи път сега, с изключение на няколко от тях. Уникалността на книгата се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на Пеню Киров, благодарение на което имаме едновременно въпросите му, както и отговорите на Учителя.

С кореспонденцията на тогава все още младия Петър Дънов и на Пеню Киров, през този мъгляв за биографите на Учителя период, в най-чист вид можем да проследим дейността му за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство”, както и развитието на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от отношения на познат към познат през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на Братството: „Добрата молитва” и „Символът на вярата” – десетте свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритически сеанси, Символа на вярата (писмо №14 и бел. №60), приемане на Спасителева кръв (писмо №7); водното кръщение (писмо №24); „Призванието”, както и много молитви. За първи път тук се появява „Добрата молитва” – на 27 ноември 1900 г., по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров. Благодарение на неговата далновидност до нас достига „Призвание към народа ми”.

След излизането на настоящата книга вече няма съмнение кога е първият събор на Бялото Братство – 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записвал в дневниците си).

С тези писма се дава по-пълна светлина за личностите и за дейността на тримата първи ученици – П.Киров, Т.Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид тук се публикуват за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период – например как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен” (писмо №41). Тук за първи път се дават и седемте степени, през които минава човешката душа (писмо №30 и бел. №111);

В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми: като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните им функционери от онова време; възникването и развитието на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.

Цитат

Блажен е всякой, който слуша и приема поучение от Господа. Блажен е всякой, който испълнява Неговата воля.

Немарението е ужасно зло, което покваря сърдцето. От него се пази, защото всички нещастия в живота си водят началото от неговия извор. Не обръщай внимание на пъклените му съвети.

Не щади душата си кога е време за работа. Не се отвращай от труда. Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в добродетелта. А волята си в постоянството на любовта.

Не утекчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот.

Не пренебрегвай гласът, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.

Малките неща за маловажни не ги считай; малките случки за ничтожни не вземай, знай, че от тях много зависи. Малките спънки предвид вземай, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност в всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимни отношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че сумата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот. Повседневно гледай да извлечеш полза, гдето и да се намираш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действува на всичко.

стр. 38-39

Цитат

През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия...

Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. -годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения...

Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват....

Cm. н.с. д-р Милкана Бошнакова

стр. 9-11

"Може би някои читатели ще свият скептично устни, но на тях трябва да препоръчаме внимателно да изчетат страници на този малък бележник. В тях има много житейска мъдрост и философски поглед върху живота и човешката личност – неща, до които много хора, по-възрастни от 35-годишния Петър Дънов, достигат с отминаването на годините и натрупването на личен опит."

Из "Представяне на книгата "Личен бележник на Петър К. Дънов"

12 май (сряда) 2010 г., 17,00 ч., фоайе на ІІ етаж Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Организатори: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Общество „Бяло братство“

Представяне Бележникът на Учителя - 2 юли в Пловдив

Книгата предлага богата, едновременно мащабна и проникновена картина на времето, в което се ражда и оформя личността на Петър Дънов. Времето, което търси и създава, предизвиква и следва онези малцина, притежаващи мощта и Призванието да осмислят траекториите му и да ги съберат в ясно очертан път.

На баща си Васил Славов, който ме заведе на Изгрева

......Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни. Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го позна­ват всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна.

Не му трябва много време да разбере каква е интригата; тя е съвсем плитко скроена от някои тукашни гърци, които смя­тат, че българите са безпомощни селяндури. Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двай­сет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите.

Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник", както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е тряб­вало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратени­ци на султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката.

Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев.

И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселя­ните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци. И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко учили­ще, че една нова църква с гръцки свещеник под патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той. (Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.)

Не спори. Не ругае. Не интригантства. Просто дипломатич­но подсеща за онези аспекти на строежа, които са в интерес на всяка от заинтересуваните групи. И не иска нищо. Не казва, че е прав. Не хленчи, а стои с целия си ръст и просто иска да дойде комисия да види какво е положението и да реши, защото, ако са сбъркали, сбъркали са и ще се подчинят на решението.

Как ще откаже кметът на Варна да му помогне, като е стар приятел на Атанас и му е задължен. И какво ще загуби, като из­прати комисия въз основа на това, което Атанас казва. Нищо.

Отива комисията... Но като казвам „отива комисията", ра­ботата не е много ясна, защото минава цяла година в разправии и ходатайства. За сметка на чорбаджи Атанас. Но както и да е! Отива комисията и оглежда всичко изтънко. Няма никаква вероломна сграда. Няма никакво руско злато, защото селяните строят църква с един - вярно че майстор, но все пак един та­къв майстор, че отсега основите на южната й стена не са баш изправени под конец. Бедна работа. Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа!

Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на Варненския кмет.

„... Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-ева"(попска къща)."

Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константинова - та по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай.

И докато хадърчанци чакат решението на правителството позамразения им строеж, аз ще направя още една крачка ната­тък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея........

стр.43-45

За автора

Атанас Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет.

Работи в Народната Библиотека"Св.Св. Кирил и Методий", води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема "Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института за литература при БАН.

Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х", „По голямата спирала"), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми. Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян,Колридж и др.

В чужбина работи на свободна практика в радио "Свободна Европа" и БиБи Си - Лондон (1978), в Центъра "Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езиковинаучни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио "Гласът на Америка".

В САЩ Славов сътрудничи на вестниците "Крисчън сайънс монитор","Вашингтон пост" и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа". В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти.

Носител е на орден "Стара планина". Отличен е с наградата залитература и изкуство "Добри Чинтулов". Почетен гражданин на Сливен.

Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти...

Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя. За Петър Дънов той казва:

"Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше. На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва."

съставил подборката от материали: Донка

Небето щом не си намерил тук
И Горе няма да го имаш ти -
Домът на Бога е до моят дом
И от Любов той целият блести.
Емили Дикинсън

Загадката човек е била обект на изследвания от незапомнени времена. Свещените книги повдигат булото над тайната, без да я разкриват напълно.

Настоящият синтез е базиран върху ключовите концепции, дадени в съвременната българска мистична школа на Учителя Петър Дънов.

Човекът, разгледан в неговата най- висша и истинска същност е искрица от Бога,

ЖИВА СВЕТЕЩА ТОЧКА

отделила се от Божествения център с цел да добие познание. Когато си едно с цялото не можеш да го познаеш, да го видиш така, както когато си отделен от него. Точката изглежда нещо толкова дребно. Точката не заема пространство, но тя владее пространството. Можем да размислим над тази аксиома.

Стремежът към завръщане, пътят към дома носи опитности и познание. Движението от един необхватен по своята дълбочина център към една крайна, ограничена реалност изисква търпение - едно отмерено движение на съзнанието. (Ат) Търпението е основното качество, улесняващо този път. Достигането на крайния предел е свързано неминуемо с отклонение в пътя и непрестанни опити за корекция. Животът в ограничителните условия на плътния свят изисква също постоянна корекция и опит да се поддържа връзка с центъра, което създава качества, определени с думата Разумност. Разумността е придобивката на Живата точка от работата в материалния свят, с която тя се връща към Бога.(Ар) "За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно връщане". А какво носи третото движение навън?

Поезия. Търпеливият и разумен човек е винаги поет.(Атрп)

И така, човекът влиза в материалния свят за да придобие знания и да развие качества и всяко слизане е свързано с реализиране на една негова основна идея.

Всеки проявен на земята човек е една въплътена идея, една материализирана мисъл на Бога, той звучи в един основен тон, специфичен само за него. И човек постига своето щастие тогава, когато намери своята идея и остане верен на нея.

Същинският човек се разглежда като една централна монада, проявяваща се чрез множество по-малки монади, като всяка от тях изявява качествата на по- горестоящите. За да се прояви, централната монада пуска коренчета в материалния свят и на всяко "вкореняване", на всяко низходящо движение, съответства разклонение нагоре. Така е устроено Божественото Дърво на Живота. Тази окултна истина е заложена в почитания от вечни времена символ на дървото. Корените черпят сокове от земята, за да се оформи прекрасната корона в света на духа. От целия земен опит, от всички страдания и радости духът извлича няколко капки безценен еликсир, необходим за неговото развитие.

В астрологичния кръг, бележещ пътя на човека, това е представено от вертикалната ос, съединяваща най-ниската точка на хороскопа - Имум Цели (корените на живота) с Медиум Цели, зенита, "средата на небето". Така е отбелязан прекият път между свръхсъзнанието, божественият Аз на човека и подсъзнанието, обединяващо го с подлежащите природни царства. Всяка идея или висш стремеж, идещи от свръхсъзнанието, за да се реализират, трябва да преминат в областта на подсъзнанито, откъдето черпят силата, необходима за проявлението им впоследствие на хоризонталната плоскост, представяща физическия свят.

За да може да функционира в различните планове, божественият Аз на човека си е създал това, което наричаме тела.

ТЕЛАТА НА ЧОВЕКА

са проекции в различните среди. Многоизмерността на човека е била известна от древността и изразена в концепцията за телата на човека, които според теософските школи са седем.

"Човек има дванадесет тела. Три са основни и девет са преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени" казва Учителят Петър Дънов.

Телата на човека взаимно се проникват и процесите в тях се обуславят взаимно. Истинското тяло на човека е едно. То си създава другите обвивки, за да може да функционира в различните светове. "Обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги." Физическото тяло е ключът за този свят, то прави плътната материя достъпна за нас. Точно физическото тяло обаче, разглеждано от много религиозни хора като низше, е най-пряка проява на духа, то е карта, където прецизно са отбелязани както законите на всемира, така и индивидуалният път на конкретния човек. Всяка извивка, всяка линия описват този път. Увлекателно изкуство и знание е да се чете по тази карта. Между света на духа и материалния човек се намира светът на душата. Душата е медиатор между тези два свята. И така освен плътното физическо тяло, осезаемо в света на петте сетива, човек притежава емоцинално, духовно тяло, което го свързва със света на душата, и ментално, умствено тяло, което го свързва с Божествения свят, света на духа. Енергийното тяло на човека, което в окултната литература се назовава и етерен двойник, заслужава по-специално внимание със своята функция на кръстовище, разпределител на енергиите, връзка между трите основни тела на човека. Така стигаме до принципа на

ТРИЕДИНСТВОТО

"Три фактора има в Битието - Бог, Природа, Човек. Човекът е дете на Бога u Природата, човекът трябва да опитва Бога и Природата."

На триединното битие съответства триединният човек, състоящ се от Дух, душа и тяло. Извеждайки трите космични принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Учителят е илюстрирал проявлението им на трите плана с триъгълниците на съответствията.

Триединството на Битието е отпечатано многократно в човешкото тяло, включително върху най-плътните му структури - скелета. Самият човек може да бъде представен посредством три триъгълника, съответстващи на главата - Божествения свят, гърдите - духовния свят, и коремната кухина - физическият свят. Само най-горният от тях сочи нагоре. Само пътят на мисълта е възходящ. Низходящ е пътят на сърцето, което като съд, напълнен от Божествения извор слиза да раздаде от своята жива вода. Същевременно, прилагайки принципа на Любовта, човек се повдига в своята еволюция. Това привидно противоречие повдига булото над същността на любовта и Жертвата, които носят живот.

Троичен строеж виждаме навсякъде в устройството на човешкото тяло. Главата има три области: горна - теменна, където се намират висшите мозъчни центрове, лицева част, съдържаща духовните центрове, и тилна област, където са центровете, отговорни за оцеляването във физическия свят.

Ръката и кракът имат три части, разграничени от ставите: горна, съответстваща на физическия свят, средна - на духовния и длан, съответно ходило и длан, съответстващи на Божествения свят. Самото ходило има три части: пета, символизираща животинския свят, средна част - човешкия, и пръсти - съответстващи на ангелските светове. Всеки пръст има три фаланги.

Ухото има три части, по които можем да четем пътя, по който един човек е преминал: горната кривина отбелязва пътя му в Божествения свят, средната част - духовното развитие и висулката - жизнеността му в земния свят.

Всеки би могъл да потърси още примери за триединството, слизайки чак до основната градивна единица на тялото - клетката. Тя също се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна стена, свързана с клетъчния скелет.

/ следва/

Намръщеното, черното небе
лицето си от мъката изчисти.
Наплака се само като дете,
погледна ни с очите си лъчисти.
Така щом страда моята душа,
щом скръб внезапна в себе си усети
заплаква тихо, чисти се сама,
и после като малко слънце свети.
Силвия Шишкова

Човекът
/продължение от част 1/

Човекът в процес на развитие е представен от

ПЕНТАГРАМА

Тази мистична геометрична фигура, известна и почитана от древността, изобразява пътя на човека. Пентаграмът символизира космичния човек, въплътил в себе си петте основни добродетели, от които произлизат всички останали. Всеки от човешките крайници / Учителят използва една древна дума - удове/ отговаря на съответна добродетел : главата е свързана с принципа на Истината, дясната ръка - с Мъдростта, лявата - с Любовта, десният крак - с Правдата, левият - с Добродетелта. Чрез тях човек съгражда своето тяло на духа.

Пентаграмът вероятно идва от първоначалния триъгълник на Любов, Мъдрост, Истина, който има две опорни точки във физическия свят. Когато стъпи върху квадрат (който символизира материята), този триъгълник се преобразува в петоъгълник. Така децата рисуват къщичка. Образът на къща, който символизира изградения човек, се среща в лекциите на Учителя Петър Дънов. Като изгражда своя духовен дом, човек изпълнява мисията си на Земята.

"Обичай съвършенния път на истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Мъдростта за ограда, Любовта за украшение и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

Тази формула, дадена от Учителя научениците в неговата школа, е построена върху Пентаграма.

За ученика Земята е училище, в което се създават качества и се изгражда тялото на духа. При това ученикът е подложен в живота си на периодична смяна на двете състояния -скръб и радост - еднакво градивни, еднакво полезни в процеса на изграждане на Аза. И при двете състояния човек трябва да пази връзката си с Бога, която дава един естествен ритъм на неговото развитие. Затова Пентаграмът се изобразява вписан в окръжност - изначалния символ на Бога. Само тогава Пентаграмът има сила, само човекът, свързан с Бога е силен, само като живее в Бога той може да достигне съвършенство. Показателно е, че комунистическата идеология, проповядваща атеизъм, използва като основен символ петолъчката, извадена от божествения символ на кръга - човекът е откъснат от връзката му с цялото. В символите на Пентаграма, даден от Учителя, е изобразен целия път на ученика, на човека, дошъл на Земята да учи.

Земният човек е дипол -

БИПОЛЯРНО СЪЩЕСТВО

Както Земята има два полюса - северен и южен, така и човек има два полюса -умът и сърцето. Мисълта и чувствата представляват мъжкия и женския принцип в човека, известни от източната традиция като Ян и Ин.

Мисълта е активният, творящ принцип, чувствата отговарят на пасивния, съхраняващ принцип.

В известни периоди у всеки човек преобладават енергиите на ума, а има отлив в енергиите на сърцето, след това настъпва смяна. При малко хора тези два принципа са балансирани. Едно от основните постижения в живота на човека е постигане на хармония между ума и сърцето. Този процес във външния живот на човека е представен с женитбата. Тя би трябвало да съчетае мекия, магнетичен принцип на сърцето, въплътен от жената, с активния, електричен принцип на ума, представен от мъжа, в едно хармонично цяло.

Като физиологичен процес тази биполярност се проявява във функциите на двата типа нервна система у човека: централна и вегетативна.

В беседите на Учителя Петър Дънов намираме поетичния образ на човека, уподобен на дърво, което се състои от други две дървета, като корените на едното са преплетени с клоните на другото. Това е точен и разбираем образ на двата типа нервна ситема - действително "корените "на централната нервна система започват от мозъка, а разклоненията й стигат до всички структури на тялото, образувайки аферентните нервни пътища. Съответно "корените" - най- големите ганглии на вегетативната нервна система се намират около стомаха, а невроните й завършват в под-коровите центрове. Наричат слънчевия сплит още "стомашния мозък" на човека.

Докато мозъкът е динамо на електрична енергия, която се разпределя по цялото тяло, то слънчевият сплит е резервоар на магнетизъм, който е приет от Слънцето. Така достигаме до разпределението на

ЕНЕРГИИТЕ В ЧОВЕКА

Човек освен материално, е и енергийно същество. Той е в непреривна връзка с природата, с която обменя енергия. Жизнената енергия, наричана от индусите "прана", а от древната китайска школа "чи" или "ки" или още етер, се предава чрез храната, водата, въздуха и светлината. Тази жизнена енергия, която може да се разглежда като едно електромагнитно течение, се диференцира на живо електричество и жив магнетизъм, които съответно биват положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Употребените тук понятия електричество и магнетизъм не са идентични с познатите ни от физиката, но изразяват принципи, които лежат зад познатите ни физични явления и ги обуславят. Т.е. четири вида енергии функционират в човешкото тяло, образувайки електромагнитно течение около всеки орган, около всички негови структури. Така е изградено енергийното тяло на човека, наричано още "етерен двойник". То дублира напълно формите и структурите на материалното тяло, които живеят и функционират благодарение на доставяната от него жизнена сила.

Етерното тяло на човека е кръстовището, чрез което се разпределят енергиите, идващи както отвътре, така и отвън. Правилният ход на тези енергии обуславя здравето на човека. А от какво се обуславя тяхното правилно движение?

Приетата отвън от природата енергия се усвоява чрез четирите основни процеса, съответни на четирите елемента: хранене, пиене и употреба на вода, дишане, приемане на светлина. Когато те образуват една непрекъсната верига, енергията на живата природа се усвоява пълноценно в организма. Но това не е достатъчно. Приемането на енергия става и "отвътре" - от света на духа, чрез чисти и светли мисли и топли, любящи чувства. Мислите и чувствата и тяхната хармония обуславят правилното разпределение на енергиите на етерното тяло. Всеки дисбаланс в мислите и чувствата води до блокажи или натрупвания в енергийното тяло на човека, чието следствие са различните болести. Дясната половина на човешкото тяло е предимно електрична, т.е. преобладават електрични-те течения, свързана е с принципа на Ума. Лявата половина на тялото, където е и сърцето, е магнетична, свързана е с принципа на сърцето. Поради това, че електричният принцип е свързан с хлад и сухота, а магнетичният с топлина и влага, двете ръце на човека не са еднкво топли - дясната е по-хладна и суха, лявата е по- топла Този баланс обаче се нарушава при най-малките нарушения в умствената и емоционалната сфери, което води до нарушаване на нормалния енергиен поток.

Обикновено окосмените части на тялото са областите, където е по-силен електричният принцип. Интересно е разпределението на елетромагнитния ток по лицето: около двете очи се оформя хоризонтална осморка, в която електричеството преобладава на мястото на веждите, а магнетизмът под очите. Устните са магнетични, а брадата - електрична. Носът е органът, който уравновесява електромагнитните течения на цялото лице.

Натрупването на повече електричество става при повишена мозъчна активност и предизвиква изсушаване на тялото; натрупването на повече магнетизъм води до натрупване на телесна маса и до наднормено телесно тегло.

Върху енергийното тяло на човека са разположени главните енергийни центрове -чакрите, които са местата на втичане на енергии и връзка между телата, и които имат своите специфични

ВИБРАЦИИ

Всичко в света, включително и в човека вибрира. Дух и материя се различават по своите вибрационни честоти. Четирите елемента се различават по своите трептения, които се ускоряват по посока от плътната материя към духовната реалност.

Звукът и светлината също са вибрации и по закона на съответствията на всеки тон отговаря определен цвят. Има седем основни тона, седем цвята на дъгата, седем главни чакри на човешкото тяло. На всяка чакра, която от своя страна е свързана със съответни органи и осъществява регулирането на функциите им, съответствуват тон и цвят. Зад всеки тон и цвят стои една разумна сила в природата.

До има отношение към червения цвят и към жизнената енергия в природата .

Ре има отношение към портокаловия цвят и към човешката индивидуализация.

Ми има отношение към човешката мисъл и жълтия цвят, когато човек слуша този тон, той се свързва с разумните същества в природата и започва правилно да мисли.

Фа съответствува на зеления цвят и пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните блага.

Сол съответствува на ясносиния цвят и пробужда възвишените чувства, вярата у човека.

Ла съответствува на тъмносиния цвят и дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл.

Си е свързан с виолетовия цвят и дава сила на духа.

Всеки човек е едно съзвучие, един красив акорд, като същевременно всеки човек си има своя специфична вибрационна честота, свой основен тон и когато намери своя тон и зазвучи на него, човек постига своето щастие в живота.

По старата и набраздена земна длан
аз следвах линията на живота.
Дойдох до тук по нейните следи,
сега, наведена над бездната се питам:
„Къде ли корените на нощта се впиват,
за да изсмучат светлина за толкова звезди!"

КЛЕТКИТЕ

са основната градивна частица на тялото и също отразяват принципа на триединството. Клетката се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна мембрана, свързана със скелета на клетката.

Клетката е една загадка, неразрешена до момента от съвременната наука. В беседите си Учителят Дънов представя клетките като малки душички, смалили се, за да учат закона на смирението и да служат на своя господар - съзнателния човек. Това е необходимо за тяхното еволюционно развитие. Различните видове клетки са свързани с различни царства и еволюционни нива, те дори се изработват на различни места във великата космическа лаборатория. Учителят казва, че най-висшите клетки в човешкото тяло, изграждащи мозъка и отговорни за приемането и предаването на светлината, са свързани със системата на Сириус и притежават много по-висше знание, отколкото техния господар - човекът. Това е една грандиозна картина, представяща човешкото тяло като отражение на всемира с всичко, съществуващо в него. „И създаде Бог човека по свой образ и подобие."

Клетките в човешкото тяло много се различават по своите функции и въпреки това морфологично и функционално многообразие, те работят в пълен синхрон и интеграция, самоотвержено посветени, на една цел- поддържане на основните жизнени процеси в организма. Човек би могъл да намери модела за идеалното човешко общество, обръщайки се към собственото си тяло. Какво става с клетките, които искат да доминират над другите и усилено се размножават? - Те оформят туморните процеси и ако организмът не се освободи от тях навреме, той загива.

Учителят се е спирал на фунциите на различните видове клетки и е обучавал в школата си как да се научим да общуваме с клетките си. Съществуват клетки - лечители, казва той, които могат да се справят със всяка болест, ако човек успее да ги мобилизира, без да е необходимо тогава да търси лекар отвън. Но затова е необходимо да стане ежедневен навик „поздравът към клетките":

„ Вие ставате сутрин. Направете една молитва за вашето тяло. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благословение. Говорете им, те всичко разбират. Има един Божетсвен закон, който ги управлява. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание - не в тях има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят от вашите клетки. Ето защо, всяка сутрин им пращайте по една добра мисъл. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно приятно разположение."

И още нещо, свързано с концепцията, че различните видове клетки се изработват в различни участъци на вселената - когато Учителят говори за цялостното човешко същество, което само частично е въплътено на Земята, той подчертава, че човек се намира с част от телата си едновременно на другите планети - Венера, Юпитер, Марс.

Това е космическият човек, истинската същност на нашето същество. Тук интересуващите се от астрология биха могли да вникнат по-дълбоко в разбирането на астрологичните планетни взаимоотношения и транзити - те означават просто активиране или доминиране на част от нашето цялостно съ-шество. Защото космосът е вътре в нас, колкото и абсурдно да звучи това от настоящата ни гледна точка.

НОВИЯТ АДАМ

„Нов човек се създава сега- новият Адам, човекът на новата епоха, който ще се отличава с разширено съзнание, с усещането на единството на живота и природата."

Всички катаклизми, всички социални и природни катастрофи са фактори, съдействащи за пробуждане на новото съзнание у хората. Все по-широки кръгове хора са въвлечени в този процес на трансформация, изискваща заздравяване на физическото тяло, за да може да издържа висшите вибрации, идващи от духовните реалности, изчистване на емоциите и просветляване на умственото тяло. Това е пътя на човечеството за навлизането му в следващия еволюционен стадий, който ще отбележи новата епоха - на обединеното човечество.

„Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както Природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество."

Такава е - обрисувана с бегли щрихи- картината на човека според школата, основана от Учителя Петър Дънов.

Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята.

Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем “Послание към евреите”, гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. “Тържествуващите ангели”, за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а “духовете на усъвършенствуваните праведници” са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство.

Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей - основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били.

Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? От 18 милиона години, откакто човечеството съществува на земята - окултизмът казва, че човечеството съществува от 18 милиона години - земята е пълна с престъпления, човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на тези неблагоприятни условия, човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова тежка била тази карма. С идването Си на земята Христос изпълва нейната аура със Своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в нейната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се плати чрез човешките страдания. Христос е имал за мисия от една страна да трансформира земната аура, а от друга - да донесе на земята силата на любовта. Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек.

Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.”

Тъй че, велико бъдеще чака човека.

За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.”

Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.”

Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа.

“Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее.

Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.”

“Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов.

Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е трансформатор, защото право при Бога човек не може да отиде без Христа. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия иде от слънцето, но ако не се трансформира от дванадесетте пояса, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човекът, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял. Всяка една от тези области поглъща част от слънчевата енергия, за да може човешкият организъм да издържи на тези препятствия. По аналогия, енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: “Човек, който иска да отиде при Бога, който иска да направи връзка с Бога, най-правилно е първо да направи връзка с Христа. Чрез Него ще направи връзка и с Бога.”

Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. “Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.”

Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.

Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света.

Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие.

Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач.

За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат.

Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще познаят едва след хиляди години. На друго място Учителят обяснява тази тайна. Това, което накара Христос да дойде да спаси човечес твото, е Неговата Любов. Христос дойде на света да научи хората да познаят Бога и да Му служат, а не да придобиват богатство и щастие.

14.02.1948 г. Изгрев

Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме водениците на селото, поехме по една височина, вляво от реката. Минахме една стръмнина, която нашите братя и сестри бяха нарекли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с трева, където винаги спирахме за почивка. Полянката бяхме кръстили „Зеленка". И този път спряхме на „Зеленка".

Учителят каза:

– „Вади душа" трябва да се нарича „Буди душа". Бивакът ще се нарича „Ел-Шадай", което значи: „Истинският свидетел". Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме!

Един брат каза:

- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.

Учителят:

– Тези апарати се създадоха, додето се изработят потребните органи в човешкия организъм. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си.

Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и десет километра. Днес ще дишаш чистия въздух на планината, ще дишаш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск; ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория – друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш.

Каквото има човек, да го посвети на Бога – за Слава Божия! Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени. „Всичко е за Бога" – изгуби ли човек това, всичко изгубва.

Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете го, този е мой служител." И всички хора ти се радват.

Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или, ще станеш министър, после ще влезеш в затвора; ще те пуснат, лишен от граждански права.

Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините и последствията.

Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш с духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат истинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка.

Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божествената градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответства на тая добродетел. После, като проявиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност.

Някой казва: „Ние не живеем добър живот." – Това е старото. Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото: „Погрешките на човека за мен не съществуват. За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него."

Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой до къде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и да видя, как ще го скроите. По кроежа ще видя, на каква степен на развитие сте.

Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да й помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот.

Това е опитната страна на окултната школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите.

Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат в Пътя.

Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата – те са го заробили.

Вие, тук на Земята, сте като в театър и се храните с трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек, облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил е видял ангел, облечен в бяла дреха и препасан със златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече.

Един брат помоли:

– Учителю, кажете ни нещо по френология.

– Най напред ще гледате контурите на главата – към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различават. Понякога на лицето има наслоявания, които опорочават типа – някои лица са много отрупани с мазнини, така че не винаги срещаме чисти типове. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и волята. Под думата „воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят идеите.

Една сестра попита:

– Дали в този живот ще видим това, за което говорите?

– Необходимо е приготовление отвътре. Някои може би в този, някои може би в следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е все едно и също, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял.

Сега са последните времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго време. Този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има вече турен план.

Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо. За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова война!

Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона – всичко е свършено.

Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда.

В бъдеще на Земята ще дойдат души, които сега стоят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е животът!" Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видите как хората, които са в управлението, се променят, става промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен." – Виждаш, че този човек е вече съвсем друг.

Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразования. Целият век ще бъде век на преобразование. Всички трябва да работят!

Нужна е подготовка. Това е близо вече. Целият 20-ти век е век на приготовление.

Сега ако си заминете, към 1975 година пак ще дойдете, защото има важна работа. Няма да стоите дълго в пространството.

Всички заминали братя и сестри са все тук, между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседата и си отиват, те много по-добре я разбират от вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да прогледнете духовно, щяхте да ги видите, щяхте да видите, че за тях има отлични меки кресла.Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. Но положението на светските хора след заминаването не е добро.

Сега външните връзки организират хората. В новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират.

Един гениален човек е като дете – каквото му кажеш, вярва, и прави опит. Например, пада една ябълка: тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?" Той започва да работи и открива един закон.

Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Важно е да има у вас добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече.

Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: Как ще прекараме живота си? – Казвам: „Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Искаш да служиш на Бога – ами, свършил ли си Неговото училище? Този, който служи на Бога, най-напред се учи в училище, след това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене – да учи !

У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.

Когато Провидението повика един човек да работи, То знае какво той може да работи. Провидението избира тези, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, То ги оставя.

Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.

Екскурзия на 1. ноември 1927 година

Много пъти наши приятели от Бялото Братство са ни упреквали в това, че "Свобода" дава място на статии и очерци за сектантски движения в чужбина като духоборите, малеванците, квакерите, назаряните и други, а за движението на Бялото Братство в България, което има много близки черти с вегетарианството и толстоисткото движение у нас, сме мълчали. Вярно е, че сме избягвали да пишем за Бялото Братство. Мотивите за това са ни били следните: не е все едно да се пише за сектантите в чужбина, които никога няма да прочетат това, което се пише за тях, а тези, които четат за тях – българските читатели, нямат възможност да видят лошите черти на тези движения, които е по-добре да се замълчават, отколкото да се разочароват хората от тях. Когато обаче се пише за последователите на Петър Дънов, трябва да се знае, че това са хора, които целият български народ наблюдава и ние не можем така лесно да се произнесем за тях, тъй като това са живи хора, някои от които имат пряка връзка с нас и може би ще се обидят, ако кажем искрено онова, което мислим за тях. А ние не желаем да обиждаме никого – толкова повече, хора, които действително имат нещо хубаво и привлекателно. Някои наши приятели могат да не се съгласят с пишещия тези редове. Те, обаче, са свободни да се изкажат, както мислят. При все това обаче, мълчанието на "Свобода" е нарушено. То даде две големи изложения на последователите на Петър Дънов, с които те се защитиха срещу обвиненията на църквата и пресата. Тези статии събудиха интереса на читателите на "Свобода", към това движение и аз реших, един ден лично да чуя мнението на г-н Дънов по някои важни въпроси. Това сторих на 7-ми, този месец. Приятел от Обществото с тези последователи, ми уреди среща.

Понеделник е. В 9 ч. сутринта, аз поех по шосето, което минава през Борисовата градина и води към мястото, което те са кръстили "Изгрев", защото се намира на един полусферичен хълм, на източната част на Борисовата градина, откъдето наистина се наблюдава величествения изгрев на слънцето, към което справедливо учениците на Бялото Братство се отнасят с почитание. Слънцето – та това е изворът на живота, силата, енергията, които движат растителното царство и животинското. Не е ли по-добре то да се почита, отколкото златния телец, на който днес по-голямата част от човечеството служи и кади тамян?

НА ИЗГРЕВА

Пристигам на Изгрева. Навлизам между малките дървени къщички. Виждам един познат есперантист. – Добро утро – му казвам. – Дал ти Бог добро. Къде тъй насам? – Търся един познат – Б.Б. Имам среща с г-н Дънов, а г-н Б. обеща да ме представи. Поглеждаме в къщичката, в която живее Б. Нямаше го. – Ей сега отиде нататък – ни каза друг брат от Братството.

Намерих го в къщичката на една стара, 60-годишна, жива и пъргава госпожа. Любезен и много приказлив, Б. ме представи на госпожата, също тъй много любезна и приказлива. Влязохме в кухнята. Аз седнах на едно миндерче. Госпожата ме заприказва веднага. – Вие поседете малко тук, постоплете се, а аз ще гледам печката да се разгори и да посготвим нещо. Вие вегетарианец ли сте? – Да, от 18 г. вегетарианствам. – Охо, аз съм по-стара вегетарианка от вас – вече 20 години вегетарианствам и се чувствам здрава. Ето, седем пъти с тези крака съм се качвала на Мусала и се чувствам все още бодра и жизнерадостна. Аз съм стара, но аз имам вяра, имам надежда, имам цели да постигам и затова съм млада – по-млада от младите, които са загубили вярата, надеждата в живота и не търсят нищо друго да постигнат. И знаете ли, кой ме възроди? Кой ме върна към нов живот? – Учителя. Аз бях отчаяна жена, много скърби и нещастия преживях. Изгубих мъж, деца, но бях религиозна и все още вярвах в Бога. Ходех редовно на черква. Моята представа за Бога тогава не ме задоволяваше. Аз тогава чувствах Бога като същество не любовно, а такова, което наказва, което буди страх и страхопочитание. Тази представа за Бога е несправедлива. Бог не е отмъстителен. Той не заплашва никого. Той е Любов. Той е надежда, утешител, милост. Това узнах аз от Учителя и затова преминах в неговото Братство. И какво лошо има в това? Колко пъти ние слушаме да обвиняват Учителя, че се нарича син Божий. Какво престъпление извършва с това? Защо тогава произнасяме молитвата "Отче наш"? Кой се обръща с думите: "Отче наш"? Само онзи, който се счита за син. А ние не сме ли синове на един и същи Баща, на един Отец? Защо тогава Учителя да няма право да се нарича син Божий? – Съвършено вярно

– потвърдих аз, всички хора на земята трябва да са синове на един и същи Баща. – Време е за отиване вече – обади се г-н Б., който дотогава мълча. Сбогувахме се с госпожата и се отправихме към къщичката, в която живееше г-н Дънов.

Наближавайки къщичката, аз видях г-н Дънов, по бели пантофи, да влиза по високата стълба. Г-н Б. се ръкува с него и му целуна ръка, но не както се целува ръка на татко или на майка, а с дълбока почит, като че ли г-н Дънов е нещо повече от татко или майка; като на един Учител или Мъдрец. Г-н Б ме представи. Аз се ръкувах с г-н Дънов по обикновеному. Седнахме на обикновени столове. Стаичката – малка, чиста, слънчева. Г-н Дънов нещо излезе навън, позабави се няколко

минути и след това влезе и седна на креслото си до масата.

Един момент помълчахме. Пред мен стоеше един старец, на около 70 години, със сива, почти побеляла брада, и също такава дълга коса. Очи малки, но живи, игриви. Лицето му слабо. Личи, че е много здрав. Че вегетарианският режим му е оставил отпечатък на светия и така прилича на образа на свети Петър. – Много хора се интересуват от Б. Братство – нарушавам аз мълчанието. И между нас има хора, които се интересуват от него. А и аз искам да се осведомя по някои въпроси, лично от Вас. Аз имам приятели между Бялото Братство и често съм събеседвал с тях за вашето Учение, но има въпроси неясни, на които бих желал да ми се отговори. Понеже ние, последователите на Толстой в България, сме крайни противници на войната, затова аз искам да ви запитам най-напред, какво трябва да бъде отношението на един християнин, на един добър човек към войната и към насилието въобще. Може ли и допустимо ли е в някои случаи, човек да участва във войната и насилието? – Аз отивам по-нататък от Толстой. Майките да не раждат синове, които ще ходят на война – започна своя разговор г-н Дънов. – Но как майките ще знаят, дали техните синове ще ходят на война, за да не ги раждат? – Ето къде е разрешението на въпроса – продължава г-н Дънов. Най-напред, ще поставя въпроса така. В един дом, братята и сестрите трябва ли да се бият и убиват? Каквото е отношението между братята и сестрите в дома, такова е и отношението между хората. Насилие не трябва да има вкъщи – това е Божественото. И вкъщи може да се случи един брат да бие другия брат. Например, някое дете може да пукне главата на

брата си, но това не е желанието на бащата. Това е частно схващане на този брат. По същия начин и човечеството не трябва да има насилие, а че има, това е анормално състояние.

По принцип, любовта изключва насилието. Хората често си присвояват права, които нямат. Те са поели ангажимент да не правят насилие. Любовта го изключва. Любовта след това поправя, изправя последиците от това насилие, но ние страдаме. Защото, ако хората имат любов, не може да има никаква война. Там, където има съзнателна любов, никакво разногласие не може да има – там има отстъпки. Щом намалее любовта, войната започва. Щом любовта се оттегли, тогава войната излиза като едно вътрешно разногласие на социалния интерес. Но така не се оправят работите, понеже нито една държава, която е воювала, не е въздигнала себе си. Всички тези държави са изчезнали от света. – Срещу войната трябва ли да се борим? Толстой казва, че единственото средство да се борим срещу войната е, да не участваме в нея – нито пряко, нито косвено, и да не се подчиняваме. – Не физически да се борим, а морално трябва да воюваме за правдата, истината, свободата. Ако една война може да повдигне човечеството, тя е добре дошла (а такава е моралното воюване за правда и истина), но ако война деградира човечеството, тя не е намясто. Ние сме против войната, която изключва насилието. Ние сме против всяко насилие, което понижава и развращава човечеството. Войната в един разумен свят е изключена и тя започва там, където е началото на една по-ниска култура.

Войната е несъвместима с един висш свят на разумност. Този въпрос и жените могат да го разрешат, ако в тях се повдига съзнанието и кажат: "Ние не искаме война!" Жените трябва да се решат да не раждат деца, които да воюват. Майката да каже: "Няма да раждам деца, които да воюват!" Майката ще внуши на детето, още преди раждането, да не воюва – и никоя сила не е в състояние да накара такъв човек да воюва – той има втръсване (отвращение). Ти можеш да го режеш на парчета, но той няма да воюва. Трябва да добие втръсване, а не само временно чувство. Разни хора имат разни съображения за отказване от война. Има някои, които се отказват, като подкупват този или онзи, а не от убеждение. Това са палиативни средства. И религиозни убеждения има палиативни. Човек трябва да има отвращение към войната. Защо ще отидеш да убиваш един човек на война? Никакво зло той не ти е направил! Ти го промушваш с нож и той те промушва. Войната не е нещо човешко. Тя е атавизъм, падение. Например, какви са били подбудите на първия човек? Каин убил брата си поради смешна причина: защото димът на брат му отивал нагоре, а неговият пъплел по земята. Причина ли е да убиеш брата си за дим? Това иска да покаже, че причините за войните са толкоз маловажни, че не струват даже и да се споменават. Една война с нищо не се оправдава. Толстой, като засяга този въпрос, казва, че едно време войната е могла да се оправдава, но сега не може.

Вестник "Свобода"

Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г.

– Аз знам, че приятелите на Бялото Братство са вегетарианци, но някои казват, че между тях е имало и такива, които казват, че човек може да се храни и с животинска храна. Аз искам да зная, дали вегетарианството е единственият начин за хранене на човека или има случаи, когато то може да се замени с месно хранене и кога това може да се допусне?

Г-н Дънов, след кратко мълчание, започна: – Божественото е плодната храна, а след това растителната. Аз отивам по-нататък: цялото човечество в своето развитие, всички ще дойдат да станат вегетарианци. Месоядството е една временна фаза. Казват, че условията били заставили човека да се храни с месо... гълъбът не е ли минал през всички изпитания и е вегетарианец, а другите не са останали. Гълъбът не се е съблазнил. Какви са били причините и досега той да употребява само зрънца? Ето характер! Някои обясняват месоядството с особените условия, при каквито се е намирал и

гълъбът, но не всички са устояли на тях. При зачатието, при бременността, майката трябва да внесе вегетарианската идея в децата: да им внуши, че те трябва да бъдат вегетарианци. Ако една майка се изкушава във време на бременност и иска месо, то и детето, като майката, ще иска да яде месо. Та затова, основата на вегетарианството трябва да се постави в организма още в началото. Сегашното вегетарианство е хубаво, но то е приготовление. Обаче има хора, които са родени вегетарианци и имат отвращение към месото: те са естествени вегетарианци.

Вегетарианството е естественото положение. Земята ще стане пълна с плодни дръвчета! Щом се подобрят климатичните условия, ще има възможност навсякъде за вегетарианство.

Българите са почти вегетарианци. Българинът счита месото за лукс, за аристократическо ядене. Като дойде неделя, българинът ще заколи една кокошка и ще си позволи едно голямо угощение, и ще го счита като нещо аристократическо. А англичаните ядат много месо: сутрин, обед, вечер. Животът, в своята първична форма, е по-близък до растенията и растенията по-лесно могат да ни поддържат, отколкото животните. Растението е по-добър трансформатор на природните енергии. Животинската енергия е опасна, защото всички извержения, нечистотии на клетките, след заколването на животното, остават там. После, друго – когато се колят животни, те се изпълват със страх и омраза, които причиняват отрови в тъканите. И на това се дължи днешната неврастения. И ако хората днес разбират психологическата страна на въпроса, то, заради благото на бялата раса, трябва да се откажат да колят какви да е млекопитаещи – за подобрение на расата. Защото така, както вървят, не ги чака нищо хубаво. – Защо пък само млекопитаещите? – Не трябва да се убиват изобщо животните, но споменах млекопитаещите, понеже те страдат повече. Едно млекопитаещо, например волът, чувства като човек. Страданията на един охлюв или мида не са толкова интензивни. Изобщо месната храна дава отрицателен резултат. Тя не е хигиенична. Хигиена няма в нея. Тя носи повече отрови, отколкото хранителни вещества. Следователно от нея има по-малко придобивки, отколкото загуба. Разбира се, не говоря за моралните съображения, които са най-важните. Като дойдат по-учени хора, те могат да въведат със закон, да не се коли нищо повече. Става дума за въздържателното движение. – В САЩ налагат въздържанието, но подбудите за това не са чисто морални, а са примесени с политически. Американците не искат Франция да изплаща своите дългове към Америка с вино, както са смятали да се издължават французите и по такъв начин Франция, не можейки да изплати задълженията си, стои обезсилена икономически пред Америка.

ЗА ДЪРЖАВАТА

– Какво отношение трябва да има християнинът към държавата?

– Съществува една велика държава в света, една Божествена държава. И нейните закони трябва да се предпочитат пред другите закони. Ние трябва да се подчиняваме на Божественото, което е за предпочитане пред другото. Ние трябва да живеем разумно така, както Природата ни е създала. Ние не можем да съдим едно агне, че не може да разкъсва така, както вълкът. Кои животни пренасят полза, месоядните или тревопасните? Ще кажат, ще кажат, че не трябвало да бъдем като вола или овцата. Ти казваш: "Да бъдем като волът!" Но каква полза ви пренася лъвът? Волът оре, овцата дава мляко и вълната си, и пример на сътрудничество ви дават. Толстой хубаво разбра, че в неговото учение има неща, които не ги разбраха в техния вътрешен смисъл.

ЗА ЦЪРКВАТА

– Защо вие се обявявате против църквата?

– Ние с църквата няма какво да делим. Да се обявим против църквата, значи да имаме да вземаме нещо от нея, или да й даваме. Ние пък нито имаме да й даваме, нито имаме да вземаме нещо от нея: нито външно, нито вътрешно. И ако по някой път говорим истината, то е за общо добро. Ние с това нямаме предвид никого лично. Относно държавата се казва, че всяка власт е от Бога. Аз ви казвам: "Всяка праведна власт е от Бога." Щом се направи насилие, това не е от Бога. Дали ме е обрал верующ или неверующ, все едно е, защото парите отиват. Виждам, че един безверник не ме обира и казвам: "Този безверник ми е приятел." А пък виждам, че онзи верующ ме обира – аз не му давам почитание, макар че има вяра. Доколкото неговата вяра влиза в живота, за да допринесе известна полза на живота, дотолкова тя ме трогва. Някои считат за безверник всеки човек, който не мисли като тях. Това не е тяхно право. Остави този човек с тази вяра, с която е роден. Ако не е верен на това, с което е роден, той не може да бъде верен на нищо, защото той е най-силен с това, с което е роден.

ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ТОЛСТОЙ

– Какво е Вашето мнение за Толстой?

- Толстой много обективно разглежда нещата, за да бъде ясен на външния свят. Той е разглеждал нещата много конкретно, до техните крайни изводи, но е бил съзнателен, имал е виждане и е разглеждал нещата все по-широко, докато дойде до последния си роман "Възкресение". Ако беше останал още години, щеше да напише нещо друго. Във "Възкресение" той намира, че е мъчно да се поправят старите грешки, сторените грешки. Толстой е имал и свои вътрешни вярвания, които никога не е изказвал. Знаем, че външния свят няма да го разбере. На външния свят е писал с логика. Той е изнесъл само това, което могат да разберат.

Вестник "Свобода"

Седмичен вестник за обнова на живота, брой 380, год. IX, София 20.12.1931г.

- Как схващате въпроса за революцията?

– Това е един голям и опасен въпрос. Всички недоволни от този свят мислят, че там е спасението. Ако някой има запичане, може да вземе рициново масло, позволява се. Преобразование трябва да стане в човека. Днес трябва да се роди човекът с Новото съзнание, с Новото разбиране, с Новите методи, с Новите отношения към живота. Щом стане едно коренно вътрешно преобразование, то, сама по себе си, революцията престава. Щом кръвта е чиста, болезнени състояния няма да се явят, запичане няма да се явява. Но щом се допущат неестествени положения, тогава идват болестите. Страданията в света ще останат, докато се пречисти човечеството. Щом се пречисти, ще престанат страданията. Трябва да се изключат всички лъжливи мисли и да остане само чистото, възвишеното, благородното, с което може да се строи. Това значи – да имаме материал, с който да се строи бъдещата култура. Значи – нужно е само коренно преобразование. Законът е: ако зачатието е нормално, то и раждането ще бъде нормално. Ако семето е добро, то и плодът ще бъде добър. - Могат ли Новите течения да повлияят със своята мисъл? – пита един негов последовател, който току-що бе влязъл при него. – Могат. Те са спирачки. Ако те не са, то от тая култура нищо – нито помен няма да остане! Те идат да допринесат нещо за културата, да я спасят. Единствено хората на новите течения ще запазят ценното на културата. Те са носители на новото. Те са от Бога. Добрите хора трябва да бъдат толкова силни, че техните мисли да бъдат като слънчевата светлина, да бъдат благодатни, спасители за хората.

Стана дума за "жертвите" на г-н Дънов. – Говорят за жертви на г-н Дънов. Обаче целият свят вижда, че това е глупаво – и те пак продължават да говорят за това.

ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

– Как мислите Вие, че човечеството ще излезе от тежката икономическа криза?

– Съвършено ново обществено мнение трябва да се образува. Това е хубаво за всички държави. Нужни са най-чисти мисли, едно ново обществено мнение. Това е за тяхното благо. И за най-лошите хора, това е необходимо. Другояче, както сега вървят, този котел ще се пукне. Тези години не могат да издържат. Петдесет милиона безработни има в Европа. Безработните, които отидоха във Вашингтон, как ги посрещнаха? Вместо да ги арестуват или разстрелят, дадоха им храна и легло. Значи, така се избягна едно воюване и жертви. Значи могат да се споразумеят. Умно ако постъпват, могат да се избягнат много нещастия. Сега трябва усилена работа. Вегетарианците да проповядват вегетарианството, въздържателите да проповядват въздържанието, туристите да проповядват туризма, общение с природата, есперантистите да проповядват

Есперанто и вътрешната идея на Есперанто, толстоистите да проповядват въздържане от война и пр. Всички да се заемат да проповядват хубавото, новото. Толстоистите да кажат, че е практично за един народ да не се бие. Какво са спечелили българите от войната? Контрибуции плащат сега. Ако не бяха се били, съвсем друго положение щяха да имат. На техния език трябва да се говори. Да им се каже: "Вие се бихте и всичко изгубихте. Какво ви допринесе тази война?" Българите

сега са онеправдани и затова са готови да слушат за един разумен живот. И после друго: тая мисъл е вече проникнала в Европа. Против войната има държавници вече. И те вече споделят, и учените споделят това разбиране. Те виждат голямата опасност, която иде. При една война, при това изкуство на задушливи газове, не се знае вече, кой народ ще спечели. Проблематичен е резултата от войната за всеки народ. Има у хората един вътрешен страх, който ги застрашава и това спира войната. Ако го нямаше този вътрешен страх, то войната щеше да избухне. Тези икономически кризи са едно последствие от живота на европейските народи.

– Къде е изходът? – питам аз. - Да отстъпят от техния живот на лични интереси и да дойдат до човещината, до възвишеното, до благородното. Изгрялото слънце все трябва да залезе. И залязлото слънце все трябва да изгрее. Сегашната култура ще се смени с нещо по-хубаво, по-добро. Толстой искаше от жена си да изпълни Христовия закон, понеже знаеше, че инак той ще се

изпълни по друг начин, ще дойдат по-лоши обстоятелства, където не може да се изпълни този закон.

Стана въпрос за богомилите. Г-н Дънов каза:

– Някои казват, че богомилите били причина за падането на България под турско робство. Тези твърдения не са обосновани. Причините са съвсем други. Богомилите не са причина за падането на България.

Стана въпрос за изгледите на бъдещето. Г-н Дънов каза: – ДОБРИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НА ПОСТА СИ СЕГА, ПОНЕЖЕ БЪДЕЩЕТО Е ТЯХНО. ТЕ ЩЕ ОБРАЗУВАТ БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. ТЕ СА ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО. Цяла Европа е пълна с идейни хора! Има много идейни хора. И навсякъде в народа има души повдигнати. Повдига се нещо ново, хубаво, красиво. Блажен за мен е онзи, у когото Бог действа. Щом Бог действа в душата на един човек, последният ще помага. Щом Бог действа в моята душа, аз ще помагам. Новите възгледи са вече въпрос на време. Те никнат като гъби. Има слънце, което изгрява и залязва, но има и друго слънце, което изгрява и никога не залязва. То е разумното слънце на живота. Това слънце иде.

С тези мисли г-н Дънов завърши своя разговор с мене. Аз се сбогувах по същия начин, както при срещата си и излязох. Б.Б. ме заведе на обед у същата госпожа, у която бях преди срещата си с г-н Дънов. За очакване на обяда, аз бях оставен сам в една стаичка, югоизточна, слънчева, на една от стените на която забелязах, в рамка поставени, следните мисли, вероятно от г-н Дънов:

1. Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш.

2. Вложи Мъдростта в ума си, Светлината ще дойде и знанието ще ти даде помощ.

3. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

ВЕСТНИК "СВОБОДА" бр. 376 стр. 4 от 29 ноември 1931 г.

ИДЕИТЕ НА Г-Н ДЪНОВ В ЧУЖБИНА

Много се лъжат ония, които смятат да потушат това движение чрез насилнически мерки, защото има вече множество хора, които изучават идеите на г-н Дънов в Англия, Франция, Италия, Чехия, Югославия, Латвия, Полша, САЩ, Аржентина, Япония и други. Има беседи от г-н Дънов, преведени на френски, английски, руски, италиански, чешки, немски, есперанто. Даже руското издание на беседите е вече изчерпано, макар да е излязло това лято и ще трябва да се прибегне към ново издание. И даже чужденци в странство изучават български език, за да могат да четат беседите в оригинал.

И това е лесно обяснимо, като се има предвид, че беседите на г-н Дънов съдържат оригинални принципи, идеи, върху които трябва да легне индивидуалният и обществен разумен живот. От друга страна, те посочват методи, по които можем да излезем от душевното положение на хаос, на кризи и да дойдем до онази хармонична култура, в която има условия да се разцъфтят красивите заложби, които се крият в човешката душа и които още чакат своето развитие. И тези методи са извлечени от живия опит. Те са методи, които ни посочват изучаването на живата природа.

Вестник "Свобода"

Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г.

* Под "Бяло Братство" следва да се разбира създаденото общество от Учителя в България, което е само една проекция на Истиското Невидимо Бяло Братство. След заминаването на Учителя, най-добрия начин да се сдобие обикновения човек с представа за Учението, изнесено в Беседите на Петър Дънов, както и със самото общество, действащо докато е бил Учителя на земята, това са Беседите и документалните материали, които се изнасят в различни книги.

Не е важно колко имаш, а колко даваш –

Там е богатството ти – в даването

Когато човек мисли едно, а прави друго,

Ще дойде в конфликт с подсъзнанието си,

Което е запазило в своите архиви мисълта

И ще я върне като едно противоречие.

Мисълта е най-великият дар,

Който имаме от природата.

Тя върши наглед невъзможни работи,

Затова е и Божествена.

„Невъзможното за човека е възможно за Бога!”.

С твоя поглед и мисъл ти можеш:

Да отидеш до която и да е звезда;

Да свържеш с приятеля си,

Който е отишъл да гледа пирамидите,

С египтяните от преди пет хиляди години.

Мисълта – това е водата;

Чувството – това е температурата,

Която може да я направи лед или пара,

А делото – това е пиещият жаден,

Който разбира живота, скрит във водата

И живее чрез глътките, които е опитал.

Има два начина за придобиване на знания:

Чрез ума – учение

Чрез вътрешно възприятие – интуиция-

Сади нещата в себе си, а изникналото ще разбереш

Изворът е малък – водата му е много.

Локвата е голяма – водата й се свършва.

Ограничението на парата

Й дава сила, с която тя работи

Самоограничението на човека

Му дава свобода на действие.

Винаги работи съвестно, за да стане дейността ти

Израз на вътрешно и външно единство.

Да ставаш небрежен „защото и така може” – е падение.

Навикът да работиш небрежно е по-страшен,

Отколкото да не знаеш да работиш.

Винаги можеш да се научиш,

Но не – да се откажеш от небрежно работене.

Външното е първом в човека вътре.

Събуденото съзнание проектира вън.

Това звучи като парадокс за тези, които твърдят, че живеят чрез сетивата си. Те не мислят, че чрез окото могат да влизат хиляди видове лъчи, а се схващат само тези, за които е готово съзнанието (напр. окото на детето и на възрастния).

А растенето на съзнанието е процес органичен, както расте и едно дърво: с неговото растене, увеличават се и плодовете му. Всички други плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото.

Та и ние сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме само тази част, която може да регистрира нашето съзнание.

Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък – малко ще приема.

Не може да се отречем от нашето минало,

То е в нас, но от грешките му трябва да се отречем.

Сегашното е основа на бъдещето.

Да влезеш в положението на другия

Значи да разшириш възможностите на съзнанието си,

Т.е да влезеш в колективния живот и съзнание.

Желанието е велика река,

Която и да спреш временно, пак ще прелее бента.

Умният не се бори с желанието,

А се ползва от енергията му, като променя обекта.

Да мислиш – това е мечтата за къщата;

Да чувстваш – да приготвиш плана и

Да го занесеш на майстора;

Да действаш – да градиш самата къща.

Но същинският смисъл се добива,

Когато си я градил за друг.

И ако е той този, когото обичаш –

Ще разбереш и що е щастие.

Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината.

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.Това е един велик вътрешен подтик – не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание.

Чували сте, че е казано: „Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни.“ Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.

Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувства тази свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода – политическа или религиозна – която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е?

Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време, пак тръгва по стария път.

Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина.

Защото свободата изисква във всеки момент, човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода.

Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока – Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.

И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.

Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава – той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А ограничава се, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен.

Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството.

Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни:

Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.

Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

На събора през 1926 година някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена:

Кои и какви са белите братя (дъновистите)

„От година на година все повече се говори и пише за новото бързо растящо у нас религиозно движение, последователите, на което се наричат от народа „дъновисти“, а от самите тях и от съчувствениците им „окултисти“ или „Бяло Братство“. Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други - с подозрение, страх и омраза, а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите - за опасни сектанти, „Нови Богомили“ (калугерско разбиране), а трети -за съвременни Божии люде - истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвиждани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос.

Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също - и особено -техния Учител Дънов и да схвана с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете“, аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото.

Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на „Баучер“ (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността „Изгрева“, а не „Баучер“. Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари, разпрострели като на панаир, за показ, своите книги. По-нататък навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка срещу входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че не го пускат вътре, приближихме се и ние. „Какво желаете, моля?“ - „Искаме да влезнем, канени сме.“ - „Кой брат ви е поканил? Имате ли тук някой познат?“ - Казахме кой, изпратиха да го повикат. В пет минути - ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора - дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка -четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискването на не знам що си от общ интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките. А още други, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки, се разхождаха, приказвайки си, по широката поляна. Поведоха ни да ни запознаят с брат Б. и сестра Х., срещнахме и познати.

По външен изглед - хора като хора, граждани и селяни. Но все пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята - Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа? Отчасти - по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези -сестра Х. С. - една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: „Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно“.

Удари часа за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска трапеза - за варненци, търновска - за търновци и пр. Нас ни настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество, като един човек, изрече: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!“ След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено с участието на всички няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне - пак знак на Учителя, тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само Божията Любов е Любов“. С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите Братя. След вечерята полковник Б. ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб.“ Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.“ Край друга пътека: „Мисли, право мисли.“ При слънчевия часовник: „Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш.“

Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и, ако е възможно, преценен. Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?

Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмих-ме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах-тихо, на английски, брат С.: „Къде е Дънов?“ - „Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне“. Той идва точно на време, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринната дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа“.

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг - ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните:

Благославяй, душе моя, Господа!

Не забравяй всите Му милости.

Не забравяй всите Му благости.

Не забравяй всите Му добрини.

Не забравяй милостта Му,

Не забравяй благостта Му,

Не забравяй Обичта Му,

Не забравяй Любовта Му!

Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.

След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения - с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна за възрастта Му ловкост правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва „Отче наш“ и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните:

1. „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!“

2. „Да се изпълни Душата ми с Божията Любов!“

3. „Да възрасте в нас Божията правда!“

4. „Да служа на Господа с всичката си душа!“

5. „Да се радвам на Божиите блага!“

6. „Ще ходя в Пътя на Истината!“

7. „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди!“

Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото множеството се раздвижи. Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга - пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно:

„Изгрява Слънцето

Праща Светлина,

Носи радост за живота тя"

От другите песни, които пяха, схванах следните думи:

„Мисли, право мисли!...“

„Свещени мисли за живота ти крепи...“

„Крепи, крепи, крепи...“

„Сила жива изворна течуща...“

„Зун Мезун...бином ту мето...“

„Аумен!“

Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата „Аумен“ се свърши утринното молитвено тържество.

Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности - евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа.

От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва, да кажа най-бялото нещо, което видях у Белите Братя.

След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено носеха белите си забрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички в очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи - Учителя иде. И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството, на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно.

Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта. Отдясно ми, почти срещу мен, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. От време на време, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: „Е, видя ли? Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи!“

Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото по своята голяма сила изненадва. Втората по своята морална хубост - пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше „Я виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях.

Вие, които се чудите или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот?

Ето, това са в бегли черти Белите Братя - дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието.

За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го. В лагера Изгрев имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наречен поща. Всеки загубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намираше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, че през всичкото време на събора, не се е изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от плодовете на моето стопанство, аз деля с нощни ортаци. Изобщо, хищната ръка на българина е кат лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само че не крадат, а си правят и труд да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика — трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел.

Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички.

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения - не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга - от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език - Религиозен Гений.

Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла бра-да, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение не го е надминал. За последователите Му буквално: „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности.“ Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: „Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива - еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кроеното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога...“

Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици.

За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.“

Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът за своето паство, владиката за свои енориаши, властникът за управляеми, държавникът за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност, затова не Го наричат дядо Дънов или господин Дънов, а Учителя. Учителя с главно „У“ е един несравним на земята. И с право, защото доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин, Той е Дънов - предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка - страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината.

Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплътен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот чрез учението му - пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят.“

През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.

Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.

По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.

Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.

Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък.

Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.

През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия.

Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен.

Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила.

Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от Захарната? Толкова рано трамваи няма!”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария!” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане.

Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използва чуждите затруднения. Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия. Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти.

За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време.

По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване.

Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията.

Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед.

По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.

Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.

Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал.

Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”. Нямаше случка или събитие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не.

На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка.

След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.

Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава, каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода. За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности при прокарването на такъв път. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род.

Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце.

Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му.

Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.

На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен. Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха. Защо го направиха? За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради.

Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество.

Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.

Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света.

Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято.

За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.

Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила!” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август.

Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея:

„На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала. В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели. Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева."

За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове.

Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват.

Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.