След тези събития духовното знание ще се приложи на физическото поле. Ще има нужда от работници на Божията нива повече, отколкото всеки друг път.

Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат.

Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто.

Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем.

Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен.

И културата на астралния свят ще се снеме на Земята.

Най-красивият Живот сега иде. Досега вие не сте имали братя и сестри. Братята и сестрите сега ще дойдат. След тези страдания идат велики блага на Земята.

Иде нещо хубаво в света. По-добре е да дойде по-първо лошото, а после хубавото, отколкото обратно.

Противоречията ще продължат докато дойдем до Любовта, която преодолява всичко в света.

Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си.

Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат.

Вие трябва да се радвате, че живеете в една от най-великите епохи.

В света ще стане следната промяна: докато добрите хора слугуваха на злите, злите бяха господари. Сега ще стане обратното - лошите ще слугуват на добрите. Вие искате лошите хора да ги махнем. Не. Те ще се научат да слугуват на добрите. Сега редът се сменява - Доброто ще господарува, а злото ще слугува, както Доброто досега му е слугувало. Това значи: Доброто ще вземе мястото на злото в ръководството на света.

Понякога лицето на Учителя изразяваше безпределна тъга. Като че болката на всички страдащи минаваше през него. Учителят виждаше упорството на човека в нарушение на Божествените закони и последиците от това.

- Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие - и между животните, и между хората. Само между неразумните хора съществува насилие. Всяко насилие, спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух.

Казват: "Не убивай!" Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал.

Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие.

Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях.

Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се.

Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не трябва да късаш и цветята.

Ще кажете, че убивате разбойника, защото е опасен за обществото. Вие не знаете, че когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е в плът. Тогава той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава мисли и чувства за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса трябва ли да се налага смъртно наказание. Според Божествения закон смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те започват по човешки и постъпват по човешки. Не трябва да се убива един човек, защото макар и малка частица от общия организъм, той ще спре неговото движение. Но хората не знаят, че убийството на един човек в бъдеще ще причини голямо зло на човечеството. Затова по-добре е на престъпника да му се даде работа. Престъпникът, вместо да го затварят, да му дадат земеделско оръдие и да го заставят да работи. Според мене всяко учение, което си служи с убийство, е старо учение с нов надпис.

Това, което Бог е създал, нямаме право да го унищожаваме.

Онзи, в чието сърце отсъства Любовта, ще бъде жесток.

Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом мислят, че той напълно заслужава това? Всяко Същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад. Може да вярвате в това, може и да не вярвате. Ако се ползвате от тази мисъл, приемете я.

Говорих с един старец от Сливен. Като му гледах лицето и главата, гледам, че има лице и глава на престъпник. Казах му: "Много хора си убивал. Лицето, главата ти са се изменили до известна степен, но ръката ти носи всички белези на престъпленията." Той ми казва: "Това ми тежи. Глупави работи - така мислехме да оправим света. Но така светът не се оправи." Седемдесет годишен човек вече, улегнал, толкова хора убил и те вървят сега подире му. И вижда вече, че се е спънал в своя живот. Той казва: "Нямаше хора на времето да ме учат, да ми покажат пътя."

Питате как може да се приложи Новото Учение, когато сме заобиколени с хора, които искат само отмъщение. Новото Учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. И като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. Как ще се бие неприятелят ти като знае, че ще го приспиш? Хората на Новото Учение разполагат с такава сила, с каквато никой не разполага. Някой пита:" Какво ще правиш, ако някой извади револвер срещу тебе?" Ръката му ще остане във въздуха и дълго време след това ще трябва да работи, за да я свали долу.

Сегашните хора мислят, че света ще се оправи с насилие. Насилието унищожава хората, но не ги изменя. Насилието е подобно на чук или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората.

Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората!

В света сила без Любов носи разочарование, страдание. Сила, която е свързана с Божествената Любов, носи велико благо.

От хиляди години хората се убиват, но какви са резултатите от това? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена. Като последица от това някои континенти на земята ще бъдат потопени. Новата Култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Нужно е едно пречистване на земята. Сегашните хора не подозират сред какви опасности живеят. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбиране, не знае как да живее.

Настанаха дните на братската среща. Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната. Домът се изпълни с народ. Много от гостите се разположиха в градината както можаха.

Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище.

Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции.

Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор:

- Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора.

Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога.

Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат.

СЛУЖЕНИЕТО

Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение.

Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото.

Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за. Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение?

Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали.

Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога.

Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен.

В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва.

Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове.

Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва.

Да проявиш Любовта, това е служение на Бога.

Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри.

Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът.

През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа, ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре.

Един брат каза:

- Забелязал съм, че ако човек отложи една работа, в бъдеще условията стават по-трудни.

Учителят продължи:

В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го.” Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?”

Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята.” Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб.

Когато не разбирате нещата, напредналите Същества ще ви помогнат да ги разберете. Щом почнете да ги разбирате, ще помагате на по-нисшите същества и те ще почнат да разбират.

Когато отидете при един човек, не му проповядвайте. Най-първо трябва да го обичате. Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе.

Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи.

При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва:

„Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.”

Йоан Кронщадски казал:

„Добре.”

След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал:

„Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.”

Йоан се помолил и духовникът проговорил.

Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби.

Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила.

Бог е Праведен. Като служим на Праведния Господар, ние сме праведни.

Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак. Не изпълните ли Волята на Бога както трябва, лъв ще ви срещне на пътя и ще ви умъртви. Ако човек е неразположен и служи на Бога, неразположението му ще изчезне.

Ако човек иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, трябва да служи на Бога.

Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Онзи, който служи на Бога, има всичко. Той има всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи си вълна и може да работи каквото си иска. Няма да има добри условия, от които да бъде лишена.

Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат.

Ако чувстваш в себе си, че си придобил нещо, изпълнил си Волята Божия, благословенията ще идват навреме. Иначе ще закъсняват. Всеки човек, който служи на Бога, има успех и закрила. Който не иска да служи на Бога, на доброто, загубен е. Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен.

Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим.

Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка.

Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че живи останахме.”

Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост.

В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове.

Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, Той плаща заради вас. Само така човек може да бъде свободен и здрав. Бог е богатият. Щом работиш в името на Бога, всичко работи за тебе. Как се обяснява това? Със следния закон: като работиш за Бога, ти си възприемчив към енергиите, които идат от целия Всемир. Иначе не си възприемчив към тях.

Човек изпада в изкушение, като не върши Волята Божия. Щом я върши, никакво изкушение не може да дойде до него. Тогава той има каса, пълна със злато и не може да изпадне в изкушение. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде.

Решиш ли да служиш на Бога не мисли какво ще стане с тебе. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо с тебе, каквото хората не са виждали.

Само като служим на Бога ще оправим света.

Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието.

Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която ще плащаш.

Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар.” Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш.

Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас.

Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе.

Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити.

Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта.

Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта!

Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта.

Да обичате врага си - това е геройство. Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си.

Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга.

Само силният може да прощава. Това Учение не е за слабите и малодушните, а за силните.

Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Майката обича детето си и то я обича. Да обичаш врага си - това е достояние на малцина.

Силна Радост е тази, която поглъща скръбта, силна Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може са стопи омразата, каква Любов е тя? Ако доброто у вас не може да стопи злото, какво добро е то?

Умен човек е онзи, който може да смени омразата с Любовта. Ако свекървата ви е лоша, опитайте се да я възпитавате и учите, да и станете професор. Тя ви е дадена като задача. Ще я учите. Ще я туряте в огън с 35 милиона градуса да се стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и пречисти.

Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът със Силата на Любовта се обезсилва и капитулира.

Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени.

Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.”

Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.” Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.”

Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление.

Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?” Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня да изгори. Направете опита без да се колебаете.

Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно.

Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня пречистени.

"Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен - е казал Единният Учител, който е отделил стария живот от новия.

Съвършени в какво? В Любовта, в Живота, в Справедливостта, в Мъдростта, в Истината. А Истината, това е проявената Любов в Живота. Можете ли да проверите тази Истина на дело? Знаете ли размерите на тази всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите, на Учителя на учителите, който казва седемдесет пъти по седем да прощавате на братята си, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка!

Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите ли, че тя може да се измени и да стане друга? Не.

Горко на богатия, който не е богат! Горко на сиромаха, който не е сиромах! Това е едно от правилата на Бялото Братство, на Великата Божествена Школа: богат в Божественото, сиромах в човешкото."

Обръщение към читателите на сп. Житно зърно, бр.21

Мили приятели,

Живеем във време на преходи, във време, когато променящата се Земя изисква и очаква от човека промяна на съзнанието. Това е и фокусната точка на този брой: духовната ни трансформация, пробуждането на съзнанието ни за други измерения на Реалността, саможертвата, познанието за единството ни с природата.

От началото на 20-ти век Учителя говори за повторното идване на Христос, по-точно за това, че Той никога не е напускал Земята, но ще започне да се проявява по-ярко точно сега в това сложно и напрегнато, гранично време. Полето на Неговото същинско проявление е вътрешният свят на човека неговото съзнание и самосъзнание, неговите чувства и мисли, мотивите му и отношението му към всичко и всички. Когато сме „на границата", всяка стъпка и крачка, всеки жест и ход изискват будност, внимателност и концентрация. И осъзнаване на голямата отговорност. Ако проявяваме обич, състрадание и любов, ако проявяваме мъдрост, милосърдие и жертвoготовност, ние проявяваме живия Христос. Учителя ни насърчава: „Всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред.” Това е ключът - вътрешният избор, вътрешното решение, вътрешната промяна на всеки един. Усилието да я постигнем няма да бъде малко. Ще ни е нужна енергия, чистота, сила, кураж, вяра и упование. Ще ни е нужно да се разбираме, да си прощаваме, да се почитаме и да си помагаме. Ще трябва най-после наистина да осъзнаем и да почувстваме със сърцето си как съдбоносно сме свързани помежду си и с всичко живо на тази планета, и със самата планета. Това ни предстои.

Законът на самопожертването

Учителя

Резюме на съборна беседа, държана от Учителя на 4 август 1921 г., Велико Търново

Жертва в света може да принесе само любовта. Без любов никаква жертва не е възможна. Жертвата подразбира: най-хубавото у нас, най-възвишеното, най-благородното да го дадем в услуга на Бога, да го пожертваме да работи за Бога.

Трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. Защото мисълта е плод; нашите мисли стават храна за съществата в мисловния свят, служат за тяхното растене, както плодовете тук, на Земята, спомагат за нашето растене. Когато един ангел посее една твоя мисъл в своята градина, ти ще станеш гениален. Същият закон е и за чувствата: когато дойдем в техния свят, ще трябва да принесем в жертва най-възвишените, най-благородните от чувствата си - те ще бъдат принос на живия Господ, който ще се изяви по един или друг начин. Ангелите от този свят непременно ще посеят семената на нашите чувства в своите градини и тогава ние ще станем сърцати, богати. Богатството на човека седи в неговото сърце. Тъй е в духовния свят. Най-после слизаме на физическото поле. Когато ни дойде на гости някой наш приятел, какво ще направим? Ще му омесим хляб от най-хубавото пшеничено брашно, ще го приготвим и опечем грижливо и с това ще дадем израз на нашата любов.

И тъй, ние сме длъжни малко да жертваме, но всичко да става от любов. Жертва, в която няма любов, не се приема. Във вашите умове, в умовете на учениците от Бялото Братство трябва да стои мисълта, че законът е неизменяем, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да бъде за Бога. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие каквото и да е то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва, да се прониква навсякъде от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще се приемат, ще се благословят. И когато понякога не успяваме материално, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов какъвто и да сте - търговец, земеделец и пр. - няма да успявате. Но ако за всичко, което вършите, имате в ума и сърцето си мисълта, че го вършите от любов за Господа, ще имате благословение изобщо, ще лягате и ще ставате с радост, ще ядете и пиете с радост и навсякъде ще има веселие. Затуй аз желая всичките ви постъпки да бъдат любовни и ако не сте готови да вършите всичко с любов, въздържайте се, докато дойде любовта. Ако някой иска да ни даде нещо, да ни помогне в каквото и да е отношение, нека направи това от любов, това е за негово благословение. Ако не може да направи това от любов, нека се въздържа.

Нека този закон на самопожертване легне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте - спрете се, попитайте интуицията си, помислете и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам заради Тебе от любов.” Ако почувстваш, че Господ ти се поусмихва, пожертвай се, но ако видиш, че лицето Му е сериозно, въздържай се. Подир малко пак се помоли и наблюдавай какъв е изразът Му. Ще бъде като с Каина и Авела, които направиха жертвоприношение Богу; защо на единия се прие жертвата, а на другия не?

Сега в нашия живот ще започнем с това ново учение - учението на любовта. Всичките ни постъпки да бъдат проникнати от любов - всичко, което вършим един към друг. И никой да не е толкова нахален, да каже някому: „Направи това заради мене.” Това го няма в новото учение. Аз предпочитам, готов съм десет пъти да извърша една работа за вас, отколкото да ви накарам да направите нещо за мене.

Ние се самозаблуждаваме. В света има само един Учител - той е Учителя на любовта. Един е той, не мислете, че има много. Един е великият Учител на любовта, а всички други учители са проявления на любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Това Същество непрекъснато мисли за другите същества, каква форма да им даде и как да подобри съществуването им. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици и всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители - когато предаваме някоя божествена мисъл, която Той е предал. Когато я предадеш, ти си пак ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител значи да изкажеш божествените мисли, божествената Истина и божествената Любов на света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител?” Щом говори у него Любовта, всички ще го слушаме; не говори ли Господ чрез него, няма да му обръщаме внимание. И спрямо себе си така трябва да постъпвате - трябва да знаете кога говори Господ и кога не говори Той. Когато говори Господ, ща кажем: „Свободен съм, имам на разположение всичкото си време, за да направя това, което искаш.” Когато Господ не говори, ще кажем: „Нямам сега свободно време.”

Желая ви всички спънки, които имате помежду си по градовете, да ги изгладите чрез закона на любовта. И да не се отнасяте до мене да ви съдя кой е прав и кой е крив. Да не се лъжем: ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте - вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете какво е съзнанието му в даден момент, какви са неговите отношения към Бога - вие това не го знаете. Трябва да се спрем с благоговение, да чакаме, да видим какво Бог работи, и нашето произнасяне за едно или друго трябва да бъде правдиво, с любов; защото в бързината истината не говори.

Сега аз ще моля ръководителите в градовете те да започнат със закона на любовта, те да заемат последните места. Нали Христос каза: „Който иска пръв да бъде, последен трябва да стане.” Силните в любовта да започнат да служат на всички.

„Опитайте ме”, казваше Христос на учениците си. „Да не бъдем като Тома неверни, да не изкушаваме Господа”, казвате вие. Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Аз харесвам Тома. Но не с този физически пръст, а с духовния пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Преди 2000 години Христос пострада и днес казва на страдащите: „Ето, това съм аз, това преживях, сега съм в теб.” Страданията - това е първият стадий на посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Неговото възкресение.” Не, най-първо ще опиташ страданията Му, и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до възкресението - до великата любов. Тогава ще Го познаем, сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в божията любов и да служи на Господа.” Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа.

Божественото в света е скрито във всички форми, и когато ние изявим нашата любов в мисли, чувства и действия, тогава Той ще ни се изяви - иначе ще бъде за нас като една далечна тайна и ние само ще въздишаме.

И тъй, всичко, каквото мислите, искайте го, да може да го възприемете. Кой каквито желания има, да не се бои да ги приложи в действие. Почувствайте Господа. Всяко хубаво чувство, мисъл, желание, действие - не се колебайте, приложете ги така, както те се зараждат у вас - в сърцето, ума и душата ви, и Господ ще ги благослови.

Тази година ще обръщате внимание не какво мислят другите за вас, а какво мислите вие за другите. И ще почнете с първото, най-важното: да слушате и възприемате всички велики мисли - ще четете хубави книги, ще слушате съветите на вашите приятели - всичко ще употребявате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в душата ви.

И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!” И тия плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки един от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети. И ще ходите в пътя на Истината.

Цветето, което цъфти,

плодът, който зрее,

Светлината, която весели душата,

и Духът, който носи всичките блага

за човешкото сърце и ум,

са блага, които слизат от Бога.

Търси тях и се учи от тях!

Най-първо от всичко, люби Бога

с всичкото си сърце,

с всичката си душа,

с всичката си сила.

Търси само Него, служи Му!

И Той ще те благослови.

Учи, на Любовта служи!

Евангелие от Йоана.

Единството е основен закон на живота.

Зад всички форми на органическия мир – растения и животни, седи Великият единен Живот. Той ги създава, чрез тях Той се изявява. Всички те са сили и качества на Единния живот. Като изучаваме растенията и животните от това гледище, можем да видим тяхното място и служба в Единния живот.

Като дойдем до религиозния мироглед, Единството се изразява в идеята за Единния Бог, в противоположност на езическия мироглед на множествеността, на многото богове.

В дълбока древност, Израил е бил избран да бъде носител на идеята за Единството. Ако проследим историята на еврейския народ, ще видим през какви борби и противоречия е трябвало да мине той, докато превъзмогне езическия начин на живот и мислене, докато се издигне до идеята за Единния Бог, докато се яви Христос – въплъщение на тази идея.

Съвременната наука също поддържа идеята за Единството. Тя я изразява тъй “Единство в устройството на Вселената”.

В царството на растенията и животните виждаме безброй форми. Всички те са изявление на силата и богатството на Великия единен Живот. По тях ние можем да го изучаваме. Органическият мир трябва да се изучава от гледището на Единството. Всяко същество е специфичен елемент на Големия Живот, необходим за Цялото. Каквито връзки и отношения да съществуват между съществата, всички те са израз на закона на Единството.

Науката за Единството на живота е необятна. Тя предстои да се изучава в бъдеще.

Законите и силите, които действуват в живота, са всемирни и съгласувани, следователно идат от Един Център.

Човек трябва да се приобщи към Великото Единство, да го чувствува, да го вижда и разбира, да го обича и живее. Учителят нарича това “Живот за Цялото”.

Идеята за Единството е основна идея в Учението на Бялото Братство. Животът е Един – Едно Цяло в неизброимите свои проявления. Ние не създаваме форми, които да водят борба помежду си. Ние търсим живота на Единството, на Него сме служители.

Братството се охранява от строгите закони и изисквания на Единството. То не е оставено на произвола. – Малкото цветенце наистина е слабо и нежно, но какво достойнство има в него. – В Живота на Цялото, то е служител на красотата.

Ученикът на Божествената Школа има начини и методи да общува с Великия Единен Живот. Проникнат от тази идея, ученикът на Божествената Школа изработва отношенията си към всички същества. В този необятен свят той живее и се учи.

Като дойдем да съзнателния живот, до онази дълбока вътрешна работа, където ученикът изработва своя мироглед и характер, задачата седи в това – да се приобщи към Великия Единен Живот и да бъде едно с него. – В това седи Висшия Морал.

Ученикът на Божествената Школа живее в Единството. Христос е носител на идеята за Единството. Той изразява това просто и съвършено: „Аз и отец ми Едно сме”.

Думите на Христа се отнасят и до всеки човек.

В основата на съзнателния живот е вложена идеята за Единството. Тя определя правилните отношения на всички същества. Всеки, който нарушава законите на Единството, който е в борба с Него, като утвърждава себе си; всеки, който се отделя от Живота за Цялото, той се бори с Бога – какво може да очаква?

Всеки, който се отделя от Цялото, ще отпадне.

“Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени”.

Единството е в основата на Висшия Морал.

Да живееш в Единството, значи да виждаш Бога, да разговаряш с Него – Той да те учи.

В това седи Висшия Морал – да изпълняваш задълженията си към Великия Единен Живот. От тази идея ученикът изхожда в своите отношения, мисли, чувства и постъпки.

Мирът иде от Единството.

Който има мира, има всичко.

Като се приобщава към Великия Единен Живот, човек живее в Царството Божие.

Царството Божие е живот в Единството.

Човек е център на лъчи. Това са сили, които действуват чрез него. Христос казва:”Аз съм живият хляб”. – Всеки човек, в когото живее Христос, върши Неговите дела. Христос и днес работи чрез хиляди хора – болни изцелява, гладни храни, мъртви възкресява, стига човек да има очи. – Виждане трябва.

Животът е свят, защото Бог присъствува в него.

Не е достатъчен само ума, за да познаем Бога. Трябва да дойде и сърцето със своята топлота и радост – да се отвори и душата със своите тайнствени сетива и чувства, да въведе човека във всемирния живот, да дойде и Духът със своето присъствие да освети всичко.

Човек е фокус, където се събират силите на Всемира. И какви чудеса стават в този фокус.

Един невидим Разумен Свят ни окръжава. Той подготвя условията ни, Той направлява стъпките ни – Той ни пази. Когато човек е в съгласие с Него, всичко му съдействува.

Учениците на Божествената Школа са носители на свещената идея за Единството.

Тя иде днес в света.

Тя ще примири и обедини човечеството, и то ще живее в благословената земя, като едно голямо семейство.

Това е бъдещето.

Началото

Теорията за трите гуни се ражда за пръв път в систематичен и завършен вид в най-древната философска система на индуизма – Самкхя. Самкхя се свързва с името на мъдреца Капила**, живял около 6 век пр.н.е. Откъслечни фрагменти се срещат и във Ведите, но заслугата на Капила е във формулирането на теорията по такъв начин, че тя се превръща в един от фундаментите на философията на Изтока.

За какво всъщност става въпрос? Самкхя твърди, че в самото начало на сътворението Духът (Пуруша) и Материята (Пракрити) съществуват като напълно самостоятелни и независими единици. Материята, наречена още Прадхана (което има значение на “праматерия”) е била хомогенна, неодушевена и безкрайна същност, състояща се от три качества, компонента (гуни), които се намирали в пълно равновесие помежду си, поради което никакво движение и никакво обособяване на части не е съществувало. Праматерията се е намирала в пълен покой, като едно себедостатъчно цяло, застинало в точка още преди началото на Времето. (“В началото бе Мъртва точка” е първият постулат от богомилското учение за сътворението, според източниците, достигнали до нас). Началото на еволюционния процес се дава от Духа, който чрез “докосване” до Праматерията нарушава нейното равновесие и тя се „поляризира” на трите си основни качества – саттва, раджас и тамас. Дава се началото на еволюцията, времето започва да тече, започва поредният голям цикъл. Първият еволют е Махат – Великото Начало, Космичният Буддхи, който по-нататък се “развива” и дава началото на множество божествени елементи, всеки следващ от които има по-груби характеристики докато се стигне до появата на грубата материя във вида, в който я познават човешките сетива. Което е важно да се знае и помни е, че трите гуни присъстват в различни комбинации винаги – от най-високото до най-ниското стъпало на сътворението, от най-възвишените божествени йерархии до “последното стръкче трева”. Така трите гуни заемат ключова позиция в схемата на Битието. Всичко съществуващо е комбинация от трите гуни в намиращи се в различно съотношение по между си.

Етимология на Саттва, Раджас, Тамас

За да се разбере дълбокото значение на думите саттва, раджас и тамас ще бъде от полза да се разгледат техните корени. Корена на саттва е sat, което в Санскрит има значение на “това, което е реално, действително съществуващо”. Sat има oщe значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”. Коренът на раджас е raj, което има смисъл на: “да бъдеш оцветен***”, “червен”, “възбуденост”, замърсеност и заблуда на съзнанието вследствие на чувствата и страстите. Раджас е още “действието” и “енергията”. Тамас идва от tam, tama, което значи тъмнина, нощ, тъмнината на ада. Тамас оше значи застой, инертност, невежество, апатия.

Макрокосмосът и S-R-T

Така фините духовни светове (бихме могли да кажем божествените ангелски светове) са “направени” от саттва качество с малки примеси на другите две гуни ( ”...в небесните ширини, в небесните глъбини, в небесните висини, де светлина обитава и в живота вечно се проявява.”) Колкото повече слизаме надолу в материята, толкова повече количеството на саттва намалява за сметка на раджас и тамас. Докато стигнем до света, който възприемат нашите сетива, изграден от атоми и молекули, което е манифестация преди всичко на тамас гуната. В този смисъл се разбира твърдението, че земята е 13-тия кръг на Ада и по-долу от това няма. Трите качества не съществуват отделно, те винаги са в комбинация – независимо дали разглеждаме груби обекти или фини явления. Казва се, че те са преплетени в една нишка, от която нишка е “изтъкана” Вселената в цялото й разнообразие, красота и способност да привлича и “оковава” Духа в земни дрехи. Казва се още, че Праматерията е червена, бяла и черна, т.е. намеква се за трите гуни, като червеното се отнася към раджас, бялото към саттва, а черното към тамас. Праматерията съдържа в себе си двата полюса на светлината и тъмнината. Подобна е и библейската легенда за Сътворението: това е началото, когато първичната субстанция се разделя на светлина и тъмнина, плюс и минус, и започва своето динамично развитие. Мястото на раджас в тази картина е динамичното напрежение между двата полюса, енергията създадена от различието в потенциалите на “+” и “-“ , това е факторът, който дава възможност да се поддържа “горенето” – затова раджас също се асоциира с огъня.

След всичко казано до тук относно възгледите на древните за космогонията (макар и съвсем накратко), може да възникне въпросът “Какво ни засягат тези отвлечени концепции? Каква полза извлича окултния ученик от всичко това?”.

В своите лекции Учителя разглежда “S-R-T” изключително в психологично-духовен аспект, на ниво индивид. Подобна е и тенденцията при Веданта и Йога. Акцентът от макрокосмично ниво (както е в Санкхя) преминава в микрокосмичен план. В резултат на вродената природна интровертност на индусите тези знания се използват от тях най-вече с цел себепознание, самоусъвършенстване и респективно освобождение на индивида. Обаче не е никак напразно за ученика преди да “потърси” трите гуни вътре в себе си, да има и по-разширена философска представа за тях. Защото принципите, по които е изграден и се движи макрокосмосът (Вселената), са същите и за микрокосмоса (човека). По този начин ние виждаме своите корени “горе”, т.е. виждаме се като отражение на Великото и Необятното. Това води до задълбочаване на чувството за единство с Цялото, до реално разбиране на известната максима на Хермес Трисмегист: “Каквото е горе, това е и долу”. А също така се подкопава така плътното усещане за “Аз”, за егото като нещо различно и отделно от света, от другите.

Микрокосмосът и S-R-T

В традиционните духовни школи на индуизма на практика работата с ученика е невъзможна без използването на терминологията и феномените, които стоят зад тези три думичка: саттва, раджас, тамас. Цялата еволюция на съзнанието всъщност се представя като движение от тамас към саттва. Значението, което саттва приема, отнесена към духовната личност, е: лъчезарна светлина, лекота, добродетел, чистота, “това, което поражда благото и щастието”. Саттва е просветленост и сияйност, състояние на равновесие и спокойствие. Учителя добавя още: “състояние, което ние можем да преведем с думите “Любов към Истината”.

“Когато човек се намира под влияние на това състояние (саттва – б.а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.)” Учителя

Раджас е енергията, движението, възбудата, страстите. Докато плодът на саттва е светлина и спокойствие, плодът на раджас е болка и страдание. Във своите низши октави раджас ще се проявява като егоистична войнственост, сексуална страст, а в по-висшите състояния това, по думите на Учителя, са хора “волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не им отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело те искат името им да е се запише някъде. Това показва, че нейде в съзнанието им има тъмнина”

И така стигаме до тамас, който в човека се проявява като апатия, инертност, невежество, леност, безчувственост, безразличие. За хората под влияние на тамас Учителя казва: ”Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ на тях. Те са подобни на кучетата, на котките .“

И това не е пресилено. Тамастичният човек живее на ниво животински инстинкти. Такива са били първобитните хора. Процесът на еволюция под бавното, но сигурно ръководство на Духа е внасял в човешкото съзнание късче по късче саттва, светлина, докато се достигне до сегашното развитие. В момента човечеството като цяло се разполага в раджас-състоянието. Днешното време е време на динамизъм, промени, революции и противопоставяния от всякакъв род и степен. Бъдещето, целта, е саттва-състоянието, което е състояние на любов и хармония. Това е общият план на Духа, за който повечето от хората не са осъзнати и затова се движат според законите управляващи масовото съзнание. Но за окултния ученик е различно. Окултният ученик е особен род homo sapiens. Защото неговата цел е да трансформира познатата човешка форма и съзнание и да постигне Бого-реализация. А “вратата”, през коята се влиза в Царството Божие, е саттва-състоянието. Следователно пред духовния ученик стои задачата да пречисти своето естество до състояние на лъчезарност и святост за да постигне своята крайна цел. Казва се, че състоянието на тамас е подобно на състоянието на зародиша в утробата на майката – пълна зависимост, тъмнина, липса на осъзнатост и воля. За такъв тип човек трябва време, да узрее зародишът поне за физическото поле. Колкото и усилия да полага зародишът да се роди, това не може да стане преди деветия месец. Такъв е природният закон. Раджас-състоянието е като дебел слой прах върху огледало – необходимо е известно количество съзнателно волево усилие за да се избърше праха от огледалото. Тогава човек “проглежда”, за да познае... Себе си. Състоянието саттва се уподобява на дима от огъня – лек полъх на вятъра е достатъчен, за да се разсее димът и да се открие пред погледа на ученика Реалността.

Себехарактеристика в светлината на S-R-T

Себеанализът е необходима предпоставка за всеки духовен търсач. В духовните школи на Изток всяко качество на човека се разглежда и класифицира според съотношението на трите гуни. Има няколко особено важни характеристики за ученика, които, ако бъдат определени по метода на гуните, дават точна представа за това къде се намира той в своето развитие. Принципно разгледано, характеристиките се вземат според йерархичната структура на телата – умствено, астрално, физическо. Така всеки един аспект на личността получава своята “оценка” и резултатът е ясна картина за слабите и силните страни, къде е нужно да се положат повече усилия... Такива примерни важни характеристики от характера на човека са: вярата, любовта, знанието, действието, способността за жертва, себеконтрол, щедростта и т.н. – всека една черта от характера може да се определи. Дори стигаме до анализа на храната, най-грубото материално ниво, която също се разглежда и класифицира според саттва, раджас и тамас. Ще разгледаме като пример знанието, жертвеността и храната за да стане по-ясно практическото приложение на този метод за самооценка.

Знанието. Саттвично знание е това знание, което вижда единството в многообразието. Бог присъства навсякъде и във всичко, независимо дали човек е осъзнат за това или не. Духовното знание, което е способно да различи Божия промисъл във всеки един момент, се характеризира като сатвично, т.е. истинско и чисто, според превода на думата. Зад безразборните движения на частите прозорливият вижда единния ритъм на Цялото.

Раджас знание е точната противоположност – човек вижда различията в единството. Възприема себе си и околните в светлината на противоречивите различия. Акцентът на неговото съзнание е върху детайлите, което води до стесняване на съзнанието, губят се широтата и дълбочината, които дават усещането за единство. Това е също сферата на светските науки, които имат за обект материалния свят и работят повече с принципа на анализа и по-малко със синтеза.

Тамастичното знание е трудно да бъде наречено знание. Това са по-скоро безразборни фанатични концепции, приети без критика, всякакви форми на илюзии и предрасъдъци. Тамастичният ум се вкопчва твърдо и упорито в една характеристика на разглеждания обект и изключва всички останали. Резултатът е фанатизъм и тъпо упорстване, без способност за логически процес.

Жертвата. Саттвичната жертва е тази, коята е извършена с цел постигане на Богореализация, т.е. всяка жертва в името на познанието на Бога е истинска и правилна. Саттвичната жертва всъщност кулминира в саможертва.

Раджастичната жертва винаги включва в себе си его-интереса, колкото и префинен да е той. Така търговецът жертва едно нещо, за да спечели друго, по-голямо; спортистът жертва любимите си навици, които биха му попречили да спечели олимпийската титла. Във всичко това присъства личният интерес, който прави акта на жертване в известна степен нечист.

Тамастичната жертва е направена без идея и смисъл, не на място и не на време. Това би могло да бъде жертва с цел магия против личен враг.

Храната. Тази точка е доста по-лесна и достъпна за разглеждане. Саттва храна е тази, която дава жизненост и енергия, поддържа здравето и увеличава резистентността спрямо болести. Това са простите вегетариански храни, които са вкусни, хранителни и съдържат необходимите съставки за поддържане на организма в равновесие.

Раджас храна е тази с много подправки като солено, кисело, лютиво, горчиво, също храни възбуждащи нервната система като месото, шоколада и кафето. Естественото следствие от употребата на тези храни е болка и болест.

Тамастичните храни са стари (от предния ден), консервирани, в процес на гниене, нечисти, безвкусни и изкуствени (в днешно време в пълно изобилие). Те са разрушителни за човека.

Според съотношението на саттва-раджас-тамас в своето естество (ум-чувства-тяло) човек има влечение и апетит към съответните храни. Много лесно може да се направи себеанализ на базата на принципа, че това, което е “отвътре” търси своята реципрочност “отвън”. И в този закон няма изключение. Така ако някой (поради себенадценяване и гордост) лесно може да се излъже в оценката на духовните си качества, при разглеждане на хранителните навици нещата проличават твърде ясно. Чистият се радва на чистата храна, нечистият се наслаждава на нечистата. В този смисъл Учителя дава много простичък и ясен пример за себеоценка: “ Представете си, че някой от вас е гладен, не е ял 3 дена. Някой ви дава изкалян хляб. Как трябва да постъпите? Ако се откажете от хляба, вие сте в състоянието саттва, ако го изчистите отгоре и ядете, вие сте в състоянието раджас, ако го изядете изкалян, както ви го дават вие сте в състоянието тамас”.

Смяна на състоянията

В споменатата беседа (“Трите състояния S,R,T”, МОК, IVг.) се отделя внимание на връзката и взаимодействието между състоянията на саттва, раджас и тамас. В “Самкхя Карика” (най-ранният трактат на Самкхя, запазен до наши дни) се казва: “Трите качества са свързани съответно с естеството на духовно озарение, болка и заблуда; те служат за целите на просветление, действие и въздържане и са взаимно доминиращи и поддържащи се, продуктивни и кооперативни (сътрудничещи си)”.

Учителя дава разяснение по следния начин:

“Пред ученика стоят три рода сили, с които трябва да работи:

1. Божествени сили, които изискват съзерцание.

2. Духовни сили, които изискват активност – работа на неговите чувства.

3. Физически сили – слизане на работа в материалния свят, за което се изисква будност на съзнанието. Работата на физическия свят е свързана с изцапване. Дойдете ли до това положение, обърнете се за помощ към другите два рода енергии и постоянно правете съединения (синтези)”.

Имайки предвид това, ученикътсе учи да манипулира с трите качества в своя духовен живот. Не може всичко да бъде саттва, т.е. божествено. Когато душата приема материална дреха, трябва да учи законите на материята, където “тъмното” и “грубото” са неотменима даденост. “И тъй, ще се научите да различавате трите състояния в себе си. Когато имате разширение на съзнанието си, полет нагоре вие сте под влиянието на състоянието саттва. Когато искате да откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влияние на силите раджас, които действат по права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите избор; тогава сте под влияние на силите тамас.”( Учителя)*

Правило е, че състоянието тамас, т.е. инертността се преодолява чрез раджас (активност), а раджас се трансформира чрез саттва – чистота и равновесие. Интересно е да се отбележи в тази връзка сходството във външното проявление на тамас и саттва – и двете състояния са “неподвижни”, без външна активност, но има голяма разлика по отношение на вътрешното качество: при тамас неактивността е следствие на безчувственост и тъпота, докато при саттва съществува вътрешният динамизъм на просветленото съзнание, кинетичната енергия на раджас е трансформирана в потенциална. Това е като двама седящи човека, единият от които е дълбоко заспал, а другият – потънал в дълбока медитация. Първият е неадекватен за света, докато вторият е с будно съзнание, откликващо на фините вибрации на битието.

*Читателят може да направи справка с цитираните беседи на Учителя за повече яснота по въпроса.

Житният режим и S-R-T

Житният режим е 100% чиста саттва храна. Когато се прави с необходимото желание и настройка, той има влияние не само въху физическото тяло. Чрез житния режим се изхвърлят утайките от физическото тяло, натрупани през зимата, порите на тялото се отварят и то е готово да посрещне идващия прилив на енергия (прана) през пролетта. Но житната диета може да има далеч по-дълбок и пречистващ ефект, простиращ се и върху астралното и умственото тяло. Емоционални и ментални блокажи могат да бъдат изчистени веднъж завинаги. Житният режим е вид пост. Всеки пост е катарзис. От готовността на ученика да допусне катарзиса да се случи зависи ползата, която може да се извлече от поста. Пост и молитва е магическата формула на християнството.

Житният режим изчиства утайките (тамас) от тялото и при правилно приложение повдига съзнанието (чувствата и мислите), внася в човека лекота, вдъхновение за живот и работа, яснота на мисълта и свеж духовен импулс. Това е ефикасно средство, което ни пренася от полето на тамас и раджас в царството на саттва. Възвишеното състояние, което се постига след 10 дена хранене с жито, е еталон за нивото на съзнание, което би трябвало да се поддържа през цялото време на годината.

Житният режим е също така и тест, който всеки един може да си направи, за да определи къде се намира в момента – саттва, раджас или тамас състояние. Ако режима се понася тежко, това указва за тамас и раджас в тялото, чувствата и мислите. По време на житния пост всеки един може да добие ясна представа до какво степен е потопил главата си в гъстата материя през изминалата година. Няма изключение в това правило. Обикновено първите 3 дни са най-трудните – това е периода, когато системата (физическо, етерно, астрално и умствено тела) преминава в по-висока степен на “вибрация”. Утайките в тялото, чувствата и мислите се раздвижват и излизат на повърхността. Чернилката от подсъзнанието идва в полето на съзнанието, така както нечистотата на кръвта излиза като цирей на повърхността на кожата. Това се изразява в упорита сънливост, главоболие, различни нюанси на песимистични и негативни настроения (всеки според нагласите си) и т.н. Но в същото време това дава възможността “утайките” да бъдат изхвърление навън. Ако поста се прекъсне в този най-труден момент (първите 2-3 дни), се губи ефекта от упражнението. Когато съзнанието е сънливо, с чувство за безмисленост, незаинтересованост, депресия – това е проявление на тамас гуната. Когато се появява раздразнение (а това е винаги по време на пост), гняв (със или без видима причина) и други емоции от този род – това е раджас гуната. Ученикът трябва да е подготвен за “срещата” с тези състояния и да ги премине с вяра и мисъл потопена в Божествените качества – светлина, любов, добродетел... И чудото се случва – съзнанието “пристига” в царството на саттва; и колко прекрасен е финалът – ангелската супа (затова е наречена “ангелска”) на общата трапеза.

Когато човек поддържа високо ниво – в смисъл на чистота на храната, която физическото тяло приема, чистота на чувствата, с които астралното тяло се храни, чистота на мислите, с които менталното тяло се храни – тогава “катарзиса” в първите дни на житния режим не се случва – просто защото няма какво толкова да се чисти (“катарзис” означава чистене). Преходът е труден, само ако сме тръгнали от дълбоката долина; но ако сме “горе” в планината, тогава изкачването до върха е леко, безусилно и приятно – без симптомите на световъртеж и главоболие.

Човек има нужда от много по-малко храна, отколкото си мисли. Учителя казва, че духовният човек се задоволява с 2 яденета на ден, а на светията му стига и едно. Това не е метафора, а факт за тези, които са го изпитали. Когато акцентът на съзнанието е в материалното поле, физичестото тяло има голяма нужда от храна. Но с преместването на фокуса към духовното нуждата от “твърда” храна намалява за сметка на нуждата от по-фините “храни” – праната, чувствата, мислите. Затова, ако ученикът успее да премести фокуса на съзнанието си през първите дни на житния режим (чрез молитва, медитация и други видове духовни упражнения, например четене всеки ден по една глава от Евангелието на Йоан) от материалното към духовното, чувството за глад изчезва заедно с всички останали проблеми, с които физическото тяло напомня за себе си. Томове книги могат да бъдат посветени на тази тема, затова спираме до тук с разглеждането на житния режим. Идеята беше да се даде представа за силата на житената диета и практическата полза, която може да бъде извлечена - за повдигане на съзнанието от нивото на тамас (тъмнина) и раджас (активност, страст) към саттва (светлина и лъчезарност).

----------------------------------

* Ползваме думата “гуна” защото тя има уникален смисъл, т.е.означава не само като качество, но още компонент, съставна част, атрибут и то (което е много важно) “атрибут, качество, които служат на Духа за неговите Божествени цели”.

** Когато Кришна изрежда своите божествени инкарнации в Бхагавад Гита казва: “От философите Аз бях Капила”, което говори ясно за мястото което този мъдрец заема в пантеона на мъдростта.

*** В смисъл умът да бъде оцветен в краските на емоциите.

При една екскурзия с Учителя до Мусала, през лятото на 1926 г., се събрахме около него, близо до долното Мусаленско езеро. Във време на разговора един брат попита: "Учителю, защо има нужда да се молим, когато в Писанието е казано, че Бог знае нашите нужди?" Учителя каза: "Да, Той знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, а ние, като се молим, отиваме да си ги вземем." Това означава, че чрез молитвата ние влизаме в съзвучие с Божественото, ставаме възприемчиви за това, което е приготвено за нас и го приемаме. Ще поясня това с пример. Един наш брат разправя следната своя опитност. Преди години, идвайки в София от провинцията, първата му работа била да се срещне с Учителя. Било зимно време, имало сняг, студ, виелица. Пристигнал късно през нощта. Отишъл в дома на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Спрял се пред вратата, но не смеел да почука, за да не го безпокои толкова късно. Постоял известно време, но започнал да чувства, че замръзва. Най-накрая се осмелил и почукал, но толкова слабо, че едва той самият чул чукането. Въпреки това в този момент стаята на Учителя светнала, светнало и навън, Учителя излязъл и отворил. След време братът попитал: "Учителю, Вие знаехте, че чакам отвън пред вратата. Защо трябваше да чукам?" Учителя отговорил: "Такъв е законът: хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите."

Молитвата е хлопане, искане и търсене. Тя е един апел към Небето, на който разумните сили отговарят. Нейната по-дълбока страна: тя е общение с Небето. Чрез молитвата се образува връзка между човека и Бога, и това, което е у Бога, се прелива в човека. Затова молитвата е метод за развитие на любовта в човека. Във време на молитва Бог му говори, учи го отвътре. Затова чрез нея ново знание, нови идеи се раждат в човека - те идат от Бога. Учителя казва: "Молитвата е истинска, когато човек поне за миг преживява едно Божествено състояние. Това показва, че той е направил контакт с Божествения свят." И още: "Аз наричам молитвата пропуск, понеже ако станеш сутрин и не се помолиш на Бога, всички ангели, които Му служат ревностно, няма да те пуснат да влезеш в Живота."

Учителя препоръчва следното: който е по-свободен, да произнесе молитвата "Отче наш" бавно, за около половин час, като прави паузи след всяка част. В тия паузи ще му идат нови идеи, ще го учат отвътре. "Вие четете "Отче наш" бързо и светът не се оправя." Той дава и друго правило: като се помолиш, не пристъпвай веднага към работа, но почакай известно време, остани малко в пасивно, очакващо състояние, додето получиш отвътре отзвук на своята молитва, едно благословение, един малък дар. Който не знае това правило, веднага, щом свърши молитвата, взема метлата или почва друга някаква работа.

Учителя препоръчва също: когато ти зададат някой въпрос, недей веднага да отговаряш, но поспри се малко, съсредоточи се в себе си, вслушай се, за да чуеш отвътре какво ти казва Бог - и след това отговори.

За молитвата "Отче наш" Учителя каза веднъж, че тя е най-добрата молитва. След нея иде "Добрата молитва", в която според него има 10 ключа, представящи 10 възможности за постижения. По-долу ще разгледаме по части молитвата "Отче наш".

"Отче". Тази дума навежда на дълбоки размишления. Щом Бог е наречен баща, от това следва, че всяко същество има божествен произход. В дълбините на всяко същество живее Бог. Щом е така, трябва да имаме доверие в доброто, което живее във всички същества. Както плодът орех съдържа свойствата на цялото дърво, така и всяко същество съдържа свойствата на Божественото. И както сме сигурни, че от посадения орех непременно ще израсне цялото дърво, така трябва да бъдем сигурни, че Божественото в човека ще се пробуди и така ще се постави основата на новата култура.

"Наш". Щом Бог е баща на всички, то значи всички същества са братя. Думата наш ни говори, че братството е идеалът, към който трябва да се стремим. обозначава всемирното братство. Тя означава, че трябва да работим за въдворяване на братството на Земята. Тази дума вече определя посоката на развитие, определя характера на новата култура. Тя ще бъде култура на братство и сестринство. Думата

"Който си на небесата". Под Небе се разбира Божествения свят. Значи духовното е основа на света. Светът не е мъртва тишина, не е мъртъв механизъм, зад него има Небе, има един духовен свят. Небето не е нещо откъснато от физическия свят - силите, които ръководят явленията във физическия свят, идат от Божествения свят. Небето - това е разумното, което ръководи явленията в природата. Духовният свят има корените си в Небето; корените на света са духовни. Зад всичко, което виждаме в природата, са силите, които наричаме Небето, т.е. Божественото. Бог е основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да прозираме присъствието на Бога.

"Да се освети Името Твое". Тези думи имат връзка с любовта. Когато проявим любовта, ние осветяваме Името Божие. Произнасяйки тези думи, ние искаме да кажем: "Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца, нека всички същества да станат същества на любовта, да влязат в нейния храм; нека Твоята Любов залее света!" Учителя казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем в съприкосновение с великата сила на Любовта. Тогава ще бъдем при Истината, която ще ни даде красотата на живота." "Не можеш да любиш, ако Бог не е в тебе." Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не външното Му величаене. Това е същественото, което може да ни направи силни на физическото поле. В това състояние вие имате такова чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. Като ви напусне това състояние, вие пак ставате обикновен човек и се чудите: къде бях и къде съм дошъл! Много пъти сте близо до тази Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов!

Само като гледаш някого с очите на любовта, можеш да видиш онзи свят на красота, в който човешката душа живее. Само тогава виждаш в нея онова, което никой друг не вижда.

Учителя казва: "Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и ближния. Защо? Защото ако имате любов към Бога, Той ще ви посети и чрез вас ще се прояви Неговата Любов." Изкуството е - да обичаме Бога в ближния. Това е идеалът на издигнатата душа. Това е висок планински връх, до който се изкачва човешката душа по пътя на своето развитие. Тогава ти започваш да виждаш света в нова светлина. Ти си се домогнал до една от великите тайни на Битието. Разумната природа ще ти повери ключовете на силите, с които разполага. Така ти се издигаш до висшето осмисляне на живота. Когато хората се издигнат до тази велика идея - любов към Бога в ближния - ще дойде истинското обединение на човечеството. "Никога не можеш да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. И най-злият ти враг, ако възлюбиш Бога в него, ще капитулира, защото Бог в него ще се прояви и той ще хвърли оръжието."

Казват, че можеш да обичаш някого, но трябва предварително да го познаваш, да знаеш заслужено ли го обичаш. Това важи за светския човек. За ученика законът е друг. Учителя казва: "Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли това или не. Само така ще видиш последствията на своята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш."

В новата култура подтик за всяка наша постъпка ще бъде любовта. "Дойде някой да ти иска нещо - не бързай да му дадеш, чакай да дойде в тебе онзи любовен подтик и тогава му дай. И ще изпиташ радост, че си изпълнил Волята Божия. Защото ние не сме господари на нищо в света."

Когато обичаш някого, ти внасяш богатствата си в него. Той става богат и другите започват да го обичат, без да знаят за-те се привличат от богатствата в него. Растежът на любовта е вечен, непреривен процес. През цялата вечност човек ще има все нови и нови откровения за любовта, тя ще му се разкрива във все нови и нови форми, в нови красиви светове. Учителя казва: "Видиш една малка пеперуда - обърни се към Господа: "Господи, благослови я!" Видиш едно дърво - помоли се за него Бог да го благослови. Видиш един извор- пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете - пожелай и то да се благослови."

Да се освети Името Твое - с тези думи ние определяме, че любовта е основата на новата култура. Тя е ключът за разрешаване на всички социални въпроси.

"Да дойде Царството Твое". Тези думи са свързани с Мъдростта. Под Царство Божие се разбира приложение на Любовта чрез Мъдрост. С тези думи ние искаме да ни се даде мъдрост, която ще ни посочи методите за прилагане на любовта. Мъдростта - това е Божествената наука, съдържаща знанието за дълбоките закони, върху които е съграден животът. Върху всяка негова област тази Наука хвърля изобилна светлина, която ни помага да живеем съобразно с тези закони.

В беседите и лекциите на Учителя са изложени именно тези закони и принципи, според които е устроен животът на тялото, на ума, на сърцето, душата и духа; там се съдържат и методите за правилното развитие на човека и правилното му общение с разумната природа. Всички тези закони и методи имат практическо приложение в живота, защото са почерпени от самата природа - опитването им го показва."Не вярвайте на това, което казвам - направете опит с него и от резултатите ще съдите за верността му."

Думите Да дойде Царството Твое имат също връзка с Божествената Правда В Писанието е казано: "Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Какво изисква Правдата или Справедливостта? Първо, понеже във всички същества живее Бог, справедливостта изисква към всички същества да имаме уважение, свещено чувство, благоговение. Едно същество може да не е развито, но Бог, който вижда във вечността, знае какво ще излезе от него в бъдеще, има план за него. Второ, Правдата или Справедливостта изисква правилно разпределение на благата между всички същества. Щом едно същество е родено на Земята, със самото си раждане то има вече известни права - на развитие, напредък и добри условия. Всички тези права трябва да му се дадат. Висшата Божествена справедливост изисква ние да имаме предвид тези негови права. Значи със самото му идване на Земята, разумната природа му е дала известен кредит да живее и да се развива; ако лишаваме някое същество от благоприятни условия за живот и напредък, с това ние нарушаваме Божествената правда.

"Да бъде Волята Твоя". Тези думи имат връзка с Истината. (Както виждате, в молитвата "Отче наш" са изразени трите основни принципа на Бялото Братство: Любов, Мъдрост и Истина).

Учителя казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълните Волята Божия тъй, както никой досега в България не я е изпълнил".

Думите Да бъде Волята Божия съдържат две неща. Първо: Волята Божия, в дълбокия смисъл на думата, се състои в това да дадем възможност Бог да се прояви все повече чрез нас, да Му дадем все повече място в нас. В това именно се състои еволюцията. Ако проследим природните царства - минерално, растително, животинско, човешко и ангелско - ще видим, че колкото по-нагоре се издигаме по стълбата на раз- битието, толкова Бог се проявява в по-голяма степен. В това е и целта, и същността на развитието. Като казваме Да бъде Волята Твоя, с това ние искаме да кажем: "Господи, помагай ни да Те изявяваме все повече чрез нас."

В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявата на любовта, защото като я проявяваме, ние всъщност проявяваме Бога. Изпълнение на Божията Воля означава още да работим за развитието на всички дарби и заложби, които Бог е вложил в нас. Това е смисълът на притчата за талантите. Учителя казва "Защо страдаме? Защото туряме препятствия на Божествения Дух, който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си"

Второ: Думите Да бъде Волята Твоя са свързани със служенето на Бога. Това значи да станем съработници на Бога. Когато човек служи на себе си, на народа, на човечеството, той не е влязъл още във висшето осмисляне на живота. Той влага висш смисъл в своя живот, когато почне да служи на Бога. И ангелите не знаят нещо по-велико от това. А служенето на Бога включва служене на себе си, и на народа, и на човечеството. Учителя казва: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога и от любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?" Защо? Защото когато работиш за Бога от любов, ти ставаш извор на велика Божествена сила, която се излъчва от тебе и преобразява околните.

"Както на Небето, така и на земята". Горе, на Небето е въдворен идеален ред, там има идеални условия. Онзи ред, който царува горе, трябва да слезе и на земята. Как? Горе, в живота на напредналите Същества са приложени Любовта, Мъдростта и Истината. Техният живот може да се свали на земята като приложим тези принципи тук.

"Хляба наш насъщни дай го нам днес". Тези думи могат да се разбират в буквален и в преносен смисъл. От една страна, те означават, че ние имаме съзнанието, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. От друга страна, в окултната символика хлябът символизира Словото Божие. Ние съзнаваме, че то е нашата насъщна храна.

Един от начините, по които иде Словото, по които Бог ни говори отвътре, това са тъй наречените подтици на Духа. Учителя каза в един частен разговор: "Кое е главното условие за повдигането на човека? Постоянно идат вътре в нас подтици от Духа. Те са главният стимул за нашето повдигане във великия път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тия подтици. Това е Словото на Бога". Тези подтици ни учат, те ни подтикват към доброто, разумността, чистотата, любовта, правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще ги доловим. Това също е всекидневния хляб.

При друг разговор Учителя пак каза: "Бог постоянно говори на човека отвътре." Ако човек се вслушва, ще чува този говор - това са всички красиви желания, мисли, стремежи, които ни идат отвътре. За да го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствие, тишина, дълбок мир - защото Бог говори с тих глас. Учителя казва: "Аз ще определя как действа тихият глас на Бога. Когато чуеш този нежен, тих глас, душата ти се отваря и ти сякаш можеш да обхванеш всички хора, вън от теб няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между светиите, и между ангелите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на Божествения огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога."

Всеки ден трябва в човека да дойде отвътре нова мисъл, нова идея. Ако някой ден не се роди в него нова мисъл, този ден за него е изгубен. "Всеки ден Бог говори нови неща, защото в Него има велико разнообразие, нещата не се повтарят." Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли ви на ума една нова, Божествена мисъл. Дойде ли, колкото и да е малка, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става сутрин рано и Господ му заговори, и той се вслушва със затаено внимание в тази нова мисъл.

Когато произнасяме Хляба наш насъщни дай го нам днес, ние искаме да кажем и следното: "Господи, давай ни винаги Твоето Слово и ни помогни да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре." Този въпрос има и друга страна. Учителя каза веднаж, че всичко, което виждаме около нас в природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди - всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме тези неща, това Слово. Значи освен отвътре, Бог ни говори и чрез всичко, което е създал, чрез цялото свое творение - то представлява един грандиозен израз на Слово Божие, една велика Книга, писана от Него. И когато се молим за насъщния хляб, ние молим: "Господи, направи ни способни да четем това, което си писал във всичко, което си създал и което виждаме около нас."

"И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници".Защо трябва да прощаваме? Ако някой ни е обидил или ни е напакостил, той го е направил от незнание, от недоразвитост. Някой ще каже: "Как така? Този човек е интелигентен, културен, той много добре разбира кое е добро!" Всъщност той може да знае много неща, но същевременно не знае - не знае великия смисъл на живота, не знае неговата мистична основа. Затова ще бъдем по-снизходителни. Това е направил Христос на кръста с думите: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят."

Учителя каза в една беседа, че прощаването е лъжа, ако не е придружено от любов към този, комуто прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашето отношение към него. Защото то е отношение към Бога в него. Ако нашата любов към някого се влияе от проявена негова слабост, това е човешка любов.

Думите И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Всъщност Бог винаги има любов към всяко същество, не изменя своето отношение към него, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и това му пречи да приема Любовта и благословението на Бога. Тоест с непрощаването човек става невъзприемчив към онова, което иде от Бога - и тогава външно изглежда, че Бог не му прощава.

"И не ни въвеждай в изкушение". Учителя каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение.

"Но избави нас от лукаваго". Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния.

"Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин." Тук Царство отговаря на Мъдростта, Сила - на Истината, а Слава - на Любовта. С думата Твое ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост, извън Истината на Бога няма друга истина и извън Любовта на Бога няма друга любов. Щом е така, значи всичко в света работи за възтържествуване на Божието Дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяване на Божия план.

Сп. Житно Зърно бр.19, 2007 г.

Екипът на Портала благодари на екипа на сп. Житно Зърно за предоставената възможност да публикуваме материали от списанието.

Още в древно време е известен Пентаграмът. Той е даден от Великите Посветени в окултните школи. Обаче е даден със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на ХІХ век. На Търновския събор в 1914 г. Учителят го даде на учениците, присъстващи на събора.

Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство.

Пентаграмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха – неговите крака.

Пентаграмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно.

Външният кръг

Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред.

1.Сабята

Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията.

2.Чашата

Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа.

Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок.

Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание.

Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта.

Учителят прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта.

Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават.

Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.

Затова Учителят нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”.

3.Книгата

След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава, човек почва да научава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.

4.Свещта

Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.

5.Жезълът

Чрез четене на книгата, чрез това просветление човек добива известна власт над себе си. Това, именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: “Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.”

Жезълът означава, че човек вече има известно съмообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низка природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът.

Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.

С това се завършва външния кръг в развитието на човека. Човек на външния кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма, първите пет картини: сабята, чашата, книгата, свещта и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.

Вътрешната част на Пентаграма

След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентаграма почва пътят на ученика. Досега външния живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: “Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това.”

Тук пак има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира с една картина. Ще ги разглеждаме по ред. В началото на всяка линия на Пентаграма има нарисувана една картина и в продължението на същата линия е написано името на добродетелта.

1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата.

Заедно с влезането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи; по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпъла. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки.

Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера.

Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. За пример: човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладание, значи не е издържал изпита си.

Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си.

Или събужда се човек през нощта и у него се явява желание да се помоли. Ако си каже: “Студено ми е, уморен съм” и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил.

У ученика в тая фаза на неговото развитие почва зазоряване на Истината (виж картината). Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.

2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух.

Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре.

В тая фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.

Какво значи Правда на мистичен език? – Правдата, от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложим тук:

Първо значение на Правдата или Справедливостта:

Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството.

Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др.

Второ значение на Правдата:

На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочее.

Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина.

3. Трета картина: Стръмен каменист път, който води до здание с тесни врата.

В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: “Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел”.

Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити:

Един от изпитите е любов към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва” “Кои хора са велики? – Тия, които имат любов към врага.”

Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през тази фаза на развитие на ученика.

Една сестра попита веднъж Учителя в разговор:

- Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?

- Не. Вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената.

Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатства и пр., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.

Има много примери за подобни изпити.

По-рано, в древните окултни школи, ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.

След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и е готов да приеме любовта.

След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувства, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот.

4. Окото

Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако бяха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните.

5. Дървото на живота

След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.

Що значи добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? – истинското добро е това, което произтича от Любовта.

Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? – Това е служене на Бога. И така, в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога.

Учителят казва: “Проявата на любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш любовта си, ти служиш на Бога.”

Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бог? Коя е най-високата проява на любовта? Ето коя: да показваш на другите пътя към Бога; да помагаш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога; да печелиш души за Бога.

Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: “Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна (да) почне да печели души за Бога.”

Центърът на Пентаграма

След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити.

В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения Център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.

Но за да дойде до този Божествен Център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през един тъмен тунел.

В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него – това е Бог – той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение.

В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине.

И тъй, два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота.

Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими; чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа, се проявява.

Около Пентаграма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи.

В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, равива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което гледа около себе си, действа върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани.

Това значат думите Великото Училище на Живота.

Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът.

А думите, които заграждат Пентаграма в кръг, са: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”.

Ученикът, като се учи във великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайният предел, крайният резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венецът на неговите придобивки.

Учителят в разговор казва: “Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентаграма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява наоколо. Защо? – Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в нея.”

Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава пентаграм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентаграма. Това показва, че Гьоте е владеел окултни закони.

Трептенията, които излизат от Пентаграма, са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче ако в стаята, в която се намира Пентаграма, стават отрицателни работи: лоши мисли, каране, лъжи, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентаграма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентаграмът, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки.

Пентаграмът да е винаги обърнат с върха нагоре, дето са буквите В и У. Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие; това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града.

Учителят е дал Пентаграма на учениците по две причини:

1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителя в школните лекции на ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо, можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив.

2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи, Пентаграмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него.

По Учителя Петър Дънов от Боян Боев

„Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.”

Учителя

Практичен окултизъм

Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората.

Онези които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.

Истинският напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни.

Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява - гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.

Духовни, разумни, трудолюбиви хора, винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.

Разума се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.

Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък нов стремеж.

Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос - Как? Някои казват, че Духът ще ги научи. Така е! Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.

Разумният човек живее между народа. Народа това е Божието лозе, което трябва да се копае.

Дела е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание зависи от качеството на малките тухли, от които е съградено.

Един познат ми разказваше как един ден, когато бил с някои свои приятели — бивши офицери; едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. А за това ми даде повод следната случка: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, където домакинята беше болна, видях 2-3 непознати жени, чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата, и те го сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От проведения разговор по време на обяда, научих от същите тези жени, че били последователки на новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в този дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени, да й понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.” Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек".

Това е практичен окултизъм, или философия на дело. Всичко, каквото хване човек, да го прави по най-хубавия начин. В канцеларията, в работилницата, в търговията той да се отличава, не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити до сега. Някои казват: „от сега за напред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. Духовният човек в канцеларията на полето, в работилницата, работи със същия жар със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.

Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа.

За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.

Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят.

Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.

В това дърво, което представлява живота, корените - това е физическият живот, мислите са клончетата; делата - плодовете. Колкото по голямо е едно дърво, толкова по силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи, във физическия свят. От там той черпи тази опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дела. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка на живота.

За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.

Щом човек придобие ония положителни качества, които средата, в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.

Всяко положение, което човек заема е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец - какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия, това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.

Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символите на физическия свят, ще види в него — духовния.

Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.

Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука,знание и сили.

Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото - нов живот гради.

сп. „Житно Зърно” , 1926 г., бр.4 и 5

Поука от обикновения живот

„Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.”

Учителя

Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.

Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката й обстановка.

Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота.

Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използва всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенства; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават. Колко енергия се употребява, за да може той и всичките човеци да растат и да се учат.

Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум във всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши.

Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището. Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.

Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота, тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитността всеки трябва да чете и да учи сам.

Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза. Те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.

Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.

Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.

Алхимия и то най-висша е човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.

Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.

Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.

За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.

Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.

Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.

сп. "Житно Зърно", 1928 г., бр.1

Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.

Учителя

Какво ни разказват пръстите на ръката

„Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги".

Учителя

Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида.

Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. 1), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 1); той представлява волята и разумността или Божествения принцип.

Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.

Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания.

Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си.

Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Трябват ни: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние.

Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите.

Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване.

По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.

При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя.

Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той сам има незначителна роля в дейността на ръката, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат.

Силата на отделния пръст е ограничена, но когато ръката действа като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела!

Като затворим ръката си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има във всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа за нас, каквато можем само ние самите.

Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме.

Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.

„Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш"

Учителя

Житно зърно, 1928 г., бр.2

Двата живота у човека

Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта.

Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действа съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действаме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот.

Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство.

Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.

Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души.

Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатство, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни.

Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие.

Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие.

Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.

Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването.

Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.

Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето.

Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика.

За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите.

Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми.

Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички.

Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас".

Животът е велика задача. За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.

Житно зърно, 1928 г., бр.3

Хенри Форд за прераждането

Списанието ,,Ревю спиритик” дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в-к „Екселсиор”. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите”, който си произвежда във фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност.

Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува”.

На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря:

„Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз съм твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засяга тайната на съществуването, е било тогава познато.”

„Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети.”

„В заключение - завършил „кралят на автомобилите” - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи”.

(От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”)

Бележка на преводача:

Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага.

Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдещо съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение.

В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всяка година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени.

Превел: А. Бертоли

Житно зърно, 1928 г., бр.4

„Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.”

Учителя

Живот – спирала

Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят: „Животът няма смисъл, остаряхме вече.” Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала.

Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме към традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в някоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фиг. 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им.

http://www.beinsadouno.com/images/articles/a379_f1.png

Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фиг. 2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена.

Красивото у човека може да се проявява във все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.

Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности.

В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.

сп. "Житно Зърно", 1929 г., бр.1

Работа и почивка

Човек е колективно същество. Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Общата хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот.

За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.

Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем.

Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надяваме, а в настоящето ще живеем.

Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта.

Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата.

Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка!

Почивка не значи бездейност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност.

За земледелеца, работника, занаятчията, чиновника почивката трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенстване на нашите качества и форми.

Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим със същата упоритост, но за друга цел: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота.

С воля, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-те часа, които имаме всеки ден на разположение. Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.

Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден.

И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем.

Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност.

Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.

Христос е казал: „За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца”. Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят.

Възрастта не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувстваме винаги малки деца спрямо постоянните нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.

Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца.

Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка?

Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.

И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда.

сп. "Житно Зърно", 1929 г., бр.4

Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.

И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.

Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни.

Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може да задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.

Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.

Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите.

Един нов духовен мироглед, който явно ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респективно окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.

И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.

Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.

Те са свързани така както корените със стъблото и клоните. Физическият живот — това са корените разпрострени в най-гъстата материя — да смучат сокове. Духовният живот — това са клоните с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическия живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, а и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света — тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора.

Никое истинско учение, което е било някога дадено на света не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота?

Ония, които създадоха „аскетичното” отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреxa да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.

Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота — на Изток и на Запад — е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.

Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си” — думи на Христос — след като са извървели будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.

Имало е в древността — на Изток и на Запад — има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били бегълци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път — и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.

Ние знаем какво разбират под „живот” ония, който се подиграват с мистиците, защото били аскети, които са се отрекли от живота. Те разбират живота на плътта. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовния. Да посадиш например десет лози или ябълкови дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа — това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използваш разумно. Защото тия десет лози — това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритъм на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми.

А да служиш на похотите на плътта — в най-широкия смисъл на думата — това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено — и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината, и да се насилва, и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се задоволява — за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете”.

От този тъкмо живот — плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек, и не като избяга от него, а като го превъзмогне!

Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадливата вода на мочурищата и блатата, където квакат жаби.

Та когато пробудените човеци напущат „света”, те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.

Така се отричат от света истинските духовни човеци, и така пак потичат към него.

А ония, които бягат — те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън — като ония животни, които спят зимен сън — и сънуват своите сънища за „небесен” живот.

Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората — те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национални църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота не създадоха сума „небеса” и „богове”?

Човек трябва да пробие това „небе” и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Живите Слънца.

Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.

Будно трябва да различава човек човешкото „небе” и човешката „земя” от истинското Небе и истинската Земя.

Да различава физическия живот от плътския и духовния живот от религиозно-верския.

Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеец:

„Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Йерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина”.

Георги Радев

сп. "Житно Зърно", 1926 г., бр.2

Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог". През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна". Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада. „Господ ме прати, каза той, да ви помогна. Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне". Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора". С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние". И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата" — му каза Учителя.

Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.

За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита:

- Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.)

- Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.

- Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог.

Аз му забраних да говори пред хората- по тези въпроси. Така може би му се е сторило.

— Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах.

Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб.

На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви". Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат".

Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не". Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така.

Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем." Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява" и си продължили пътя.

Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог." Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката." И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа." Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя.

Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там.

Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи." Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много.

Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...

Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас.

Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.

След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия?" Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител". Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител", тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията." „Ти право каза — Учител съм." Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.

Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.

На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа. Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим.

Учителю, какво ще кажете за тази голяма активност във външния живот?

Учителят отговори:

Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата.

Как можем да се освободим от отрицателните си състояния?

Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения."

Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния.

За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора. Такъв е законът. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крив път. Ако поставите говедаря при условия да живее с разумните хора, ще стане като тях. Ако поставите светията да живее в продължение на много години с разбойници, от него човек не може да стане.

Има ли възможност да се изучава миналото?

В природата всичко се филмира. Турени са плочи и е записано всичко. Когато някой в Невидимия Свят иска да знае какво става в Природата, когато иска да знае каква е била една епоха, туря филма - вижда и слуша. Като се гледа филма на Природата, може да се изучава историята. В бъдеще историята ще се изучава по този начин.

Може ли да се усили възприемчивостта на човека?

За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата.

Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна?

Един атом водород, които е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях.

Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия?

Има закони за слизане на световете. Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален.

Кои са причините за отслабване на паметта?

Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди.

Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва.

Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит. Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата ревност. Ревността ще се прояви в тебе.

Защо бялата раса е станала нервна?

От престъпленията, които върши. Човек със своя лош живот става нервен.

Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството?

Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н.

Като направите нещо, то дава отражение в целия свят. Нашата работа върху изворите ще се отрази и върху събитията в света.

Каквото направиш, хиляди хора ще го направят. Като завъртиш ключ, отде да знаеш, че след тебе няма да тръгнат хиляди хора? И ако хиляди души завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат милиони.

Хората са скачени съдове. Тъй че, всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. Законът има и друго действие: каквото правиш вън, се отразява и на вътрешния ти живот. Например, изчистваш един извор, почистваш някоя пътечка или някоя местност - нещо подобно ще стане и в света на твоите мисли и чувства. Въз основа на горните закони човек е отговорен пред човечеството за всяка своя постъпка. Не е важно колко голям грях е направил. И малкият грях има такива последствия, както големия. Защото ти си свързан с милиони хора. Като грешиш, ти ги подтикваш към престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите.

Оставя ли влияние човек в мястото, където е минал?

Минеш през едно място - почувстваш се радостен. През това място е минал някой радостен човек. Минеш през друго място - изпитваш скръб. През това място е минал скръбен човек.

Има места, дето са станали престъпления. Тези престъпления оставят там своите влияния, които дълго време след това се чувстват. Всеки предмет, който е минал през твоите ръце, е получил известно влияние от тебе. Твоят характер е отпечатан върху него. И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и живота ти в картини.

Ти живееш добър живот. Ако един предмет, който ти си употребявал, премине в друг човек, у него ще се появи подтик, по-слаб или по-силен, да живее и той така.

Във връзка с горния закон стои и следното правило: не хвърляй водата, с която си миеш лицето и ръцете си, на нечисто място. Като спазваш това правило, ще имаш едно микроскопическо подобрение.

При други случаи Учителят каза за ученика:

Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ.

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.

От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат."

Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта.

Някой попита:

- Какво ще прави човек като стане съвършен?

- Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа.

Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто.

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

Качествата на ученика

Сутринта беше станал малък инцидент. Светът на личните чувства понякога изявява своите права. Следобед учениците стояха малко смутени пред Учителя, чувстваха се неловко. Учителят помълча малко, после рече:

- Първото нещо, което трябва да имате, когато влизате в Школата, е смирение и послушание. Вие искате да станете ученици на Бялото Братство; трябва да имате смирение. Освен смирение, нужни са още четири качества: Първо, абсолютна честност. Каквото каже човек, да го изпълни. Второ, да бъдете добри. Добродетелта прави човека устойчив. Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден.

Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика.

Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към знание, Свобода и Любов.

Да осмисли човек живота си, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му.

Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си.

Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание.

Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота.

Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика.

Работете без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел.

Работа и постоянство се изисква от всички ученици!

Болното дете в училище не може да учи. Докато има болни въпроси във вас, вие не сте в училището. За да влезе човек в училището, трябва да се освободи от болестта. А болестта - това е лошавината. Щом се освободи от нея, ще може да разбира нещата. Всички трябва да се повдигнете, да бъдете силни, да носите обидите и оскърбленията.

Когато човек не дава ход на своите чувства, когато ги подпушва, те се вкисват. За да не се вкисват, човек трябва да ги трансформира и облагородява. Не работи ли човек съзнателно за това, ще бъде в застой. Спасението на човека не е нищо друго, освен изгаряне на всички утайки в него от миналото. Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне. Истинското постижение е в това да работите усърдно на земята, за да може Невидимият Свят да се заинтересува от вас и да ви помогне.

В една приказка се разправя за онзи юнак, който копаел тунел между двете царства. Ако в това време някой го заприказвал и той се обърнел назад, изкопаното място се затрупвало и той трябвало да започне отново. Затова копай и недей се обръща назад, докато изкопаеш тунела между двете царства.

Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят вдъхновение. За тази цел той трябва да разсъждава. Да разсъждава, значи да се свързва със съзнанието на Висшите Същества.

Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват.

Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи.

Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си. Последният му казал: "Първата най-голяма задача е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди. След това дошъл за нови упътвания.

Всички имате доста задачи, но ходите тук-там да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите.

Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай.

Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате.

Пътят на ученика

Бяхме с нашия обичан Учител на планината край огън. Времето беше мъгливо, влажно и студено. Пламъците се извиваха нагоре със сила. Огънят грееше надалеч. Само той нарушаваше безмълвието. В такива мигове малкият живот изчезва във Великия. Преди това разговорът беше за пътя на ученика. Сега беше настъпило мълчание. Всеки се вслушваше в себе си. Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи:

Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици.

Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата.

Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици.

Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта.

Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога.

Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога.

Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога.

Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота.

Пътят на Царството Божие е Чистотата.

Има часове, които Великият Разумен свят отдалече подготвя. Те звучат като пълен, многозвучен акорд.

Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика.

Учителят каза:

- Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния!

Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете.

Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици.

Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот.

Идеята създава формат*.

Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ.

Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас.

Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате.

Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и а напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества.

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата.

Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.

Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот.

Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път.

Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас.

При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата.

Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално.

Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек.

Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света.

Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти.

Виждали ли сте как ангел се моли?

Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите.

С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога.

Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания.

При друг случай Учителят каза:

- Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка.

Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си.

Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли.

Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието.

Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята.

Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.

Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат.

Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви.

По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната?

рез молитва, съзерцание, размишление. Или казано другояче, молитвата е метод за организиране на духовното тяло - новото тяло, в което човек ще живее.

Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа.

ричината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата.

Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му.

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.

Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил.

Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.

Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци.

Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета.

Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог.

Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога.

Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня.

Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света.

Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който, пише казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието.

Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес.

Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо.

Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо.

Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета.

Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания.

Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва.

Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие.

Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия.

Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени.

В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?"

Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него.

Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят.

Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.

- Бъдете благодарни на всеки, който ви услужва. Любовта иде от Бога. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Дойде някой и се хвали, че ви е направил услуга, някое добро. Той не говори истината.

Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора.

В света само Един може да ви обича, никой друг.

Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат.

Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува. Тогава той се дегизирал като млад момък и почнал да я ухажва, да й пише любовни писма.Тя казала на мъжа си: „Има мъже деликатни, благородни.” Той си признал, че това е вярно, че е по-груб. Понякога този – маскираният като момък й казвал: „Твоят мъж е много добър, обичай го!”

Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича. Това е Бог. Понеже Любовта е неделима, когато някой иска да дели Любовта, ражда се страдание.

Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път. Някой направи нещо и си въобразява, че той е авторът. От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него. Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш Не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата.

Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш.

Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога. Тя да се прояви чрез нас. Човек трябва да влезе във връзка с чистия въздух, а не с нечистия. Под чист въздух разбирам Единната, Божествената Любов. Под нечист въздух разбирам любовта с примеси.

Сега Бог иска от нас нещо. Той го иска със закон. Ние трябва да видим какво иска Бог от нас.

Когато обичате някого, нали желаете да знаете какво е той?

Бог, който ни е обикнал, се нагодява към нашите условия. Досега Бог се е нагодявал – от хиляди, милиони години. Както Той се е нагодявал към нас, така и ние трябва да се нагодим към Бога.

Ето как става това: човек трябва да има отличен ум, в който Бог може да се проявява; да има отлично сърце, в което Бог да се проявява; да има отлична душа, в която Бог да се проявява.

Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека.

Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше. Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта - един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше. Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.

Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:

- Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават.

Ако ще има религия, тя да бъде религия па Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта.

Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите.

В Мойсеевия закон социалният въпрос е разрешен така: в течение на 49 години каквото вземаш, трябва да го върнеш на 50-та година. Тогава всички стават пак равни. Петдесетата година става юбилейна година. Всички се радват, като дойде тя. Всеки връща на брата си това, което е взел от него. Досега са минали 45 юбилейни години, без да са празнувани. Сега трябва да има 45 юбилейни години, които да дойдат една след друга, за да се възстанови равновесието, справедливостта, правилното разпределение на благата. Понеже от 2500 години насам е пропуснато празнуването на юбилейните години, сега тези 45 пропуснати юбилейни години ще се празнуват една след друга, наведнъж. Това е краят на века. Краят на века започва от 1914 година. През тези 45 години всеки каквото е взел, от когото и да е, ще го върне.

Според Мойсеевия закон ако някой е бил роб, след 49 години е вече свободен. Ако владее земя, взета от друг, след 49 години трябва да я върне на онзи, от когото я е взел.

Ако управниците не разрешават справедливо всички спорни въпроси между народите, в следващите години ще станат големи промени в света. В течение на 45 години народите трябва да се освободят от всичко чуждо, да ликвидират със старото.

Всички Същества, които Бог е пратил на земята, имат еднакви права да живеят. Никой не трябва да им отнема тези права. Великото Разумно Начало гледа еднакво на всички хора. Насилието не е угодно на Бога. Той търпи, но в края на краищата последствията ще дойдат.

Никое Същество не може да отнеме благото, което ти е дадено. Ако вие го изгубите, кога и да е то ще се върне при вас.

Всеки човек се ражда с известни Божествени права. Никой няма право да те лишава от Божествените права, които имаш. Разбирам онези права, които Бог ти е дал. Това е новото съзнание, което се пробужда. Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи.

Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее.

За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със свещено чувство един към друг. Справедливостта определя отношенията между хората.

Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.

Децата растат и като растат, паралелно с това трябва да расте и бюджетът за тях. За първата година им се отпуска по-малко, за втората - повече и т.н. Същото е и по отношение на народите. И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр. Благата на Природата трябва да бъдат достояние на всички, всички да се ползват от тях.

Бъдещата Любов ще се различава коренно от сегашната. Новата Любов ще се отличава със следното: благото на всички е и благо на всеки едного. От Невидимия Свят всякога изпращат изобилие. Ние живеем в свят, дето има изобилие. Има достатъчно хляб, дрехи и всичко, но тези блага не са правилно разпределени. Ако хората живееха добре, щеше да има за всички.

Престъплението седи в това, че едни искат да имат повече блага, отколкото им се полагат. Всеки трябва да задържи толкова, колкото му е необходимо.

В човешкия порядък нещата не са организирани. В Божествения порядък има изобилие, но няма излишък. Там няма защо някой да се осигурява за в бъдеще. Той е осигурен. За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени. И от вода не са лишени. Кой ще лиши човека от вода в планината? В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях. Те искат да турят нов порядък, да турят закони. Безпредметни са човешките закони. Няма да учим стомаха как да мели храната, той си знае работата. Ти само ще я дъвчеш добре. Същото е и със сърцето. Ако ти се месиш в работата му, ще я забъркаш. Божествените закони съществуват, трябва само да ги приложим.

Да се даде на всички според нуждите им - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече.

Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права според степента на неговото развитие.

Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи.

Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал:

"Още, още!"

Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите.

Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода?

Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма.

Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението."

Някой казва: "Господ е определил положението на богатия и на бедния." Казвам му: "Ти говорил ли си с Господа?" Той казва: "Така е казал един от пророците преди три хиляди години." Казвам му: "Ти говорил ли си с този пророк?"

Социалният въпрос трябва да се разреши. За основа на разрешението да се вземе дишането. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване.

Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос.

Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила.

Вървял важен, богат човек по един път. Видял го един бедняк и му казал: "Не върви по този път, има пропаст по него." Богатият казал: "Не е твоя работа." Но като вървял, паднал в пропастта и почнал да вика за помощ. Притекъл се бедняка да му помогне и му казал: "Нали те предупредих?" Богатият като паднал, ще се научи на ум. Значи, след като има опитността, ще познае доброто.

Когато говорим за Божествения порядък, трябва да си представим един свят на изобилие. В изобилието престъпления не се вършат. Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода?

Божественият порядък е порядък на Любовта. В него има изобилие, защото Любовта носи изобилието. Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.

Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство. Малката трапезария едва побираше гостите. Сестрите прислужваха. След обяда обикновено изпявахме няколко песни, после започваше разговора.

Един брат запита:

- При тези събития, какво ще правят братята и сестрите?

Учителят каза:

- Да проучват беседите и лекциите, да ги проучват от самото начало и да ги прилагат. Всяко Слово е дадено при особени съчетание на планетите и Слънцето. Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие.

После Учителят поясни:

- Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука.

И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател.

Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота.

Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми.

Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата.

Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта.

Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране. Никой не може да ви извади от Божественото Съзнание. В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си.

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.

Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава. В света могат да стават всякакви пертурбации, у хората може да има безброй падания и ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира.

Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания.

Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.”

Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства.

Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог.

Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога.

Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро.

Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме.

Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича.

Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров.

Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия.

Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент.

Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които Бог върши, това е великата истина.

Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.

Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото.

Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно.

Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си.

Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите.

Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават.

Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.

Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов.

Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява.

Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път.

Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Любовта на Бога към всяка душа е специфична.

- Разумната Природа е предвидила нещата. Ние трябва да се ползваме от това, което Бог е създал. Ти си се нахранил добре днес и казваш: "За утре кой ще промисли?" За утре е промислено. Тук има извор, но по-нататък има втори, има трети извор. Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите.

Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл.

Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото.

Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота.

Ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в Природата са пособия на Великото Училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, който ръководи човека в неговото развитие.

Всеки човек, когото срещнете, е изпратен от Бога да ви помага. Всички препятствия, които срещнете, са условия да ви помага Невидимият Свят. Благодарете на Великите Разумни Същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби, и постоянно ви помагат. Ще дойде време, когато всичките ви работи ще бъдат оправени.

Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива. Бог е поставил човека в такива условия, при които да развие особени добродетели. Всяка добродетел се развива при специфични за нея условия: една при по-неблагоприятни, друга - при по-благоприятни.

Който иска да развие Любовта, трябва да вземе последното място в света.

Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля.

Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие.

Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те изобщо са назад в развитието си. Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират.

Господ всичко промисли. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Ако те разбираха отношенията, които съществуваха между всички живи Същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между Съществата са такива, че и за най-малките е предвидено по една благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия, за всяко Същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи Същества. Те трябва само едно нещо да знаят: всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират - това ще остане тайна за всички времена и епохи.

Бог е предвидил условия за вашето умствено, сърдечно и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на дейност изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в тоя кръг, Той поглежда отдалеч какво правите и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен. Вън от този кръг човек не е свободен. Щом излезе от него и влезе в друг, той се усеща вече ограничен.

Човек е същество, изложено на големи опасности. Всеки ден, като ядеш или като вървиш, си изложен на големи опасности. Благодарение, че има Промисъл, която те пази. Ако не беше тази Промисъл, много злини щяха да ни сполетят. Всяко добро в света е направено от Разумни Същества. Никое добро не е направено случайно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно. Някой пита: "Кой ще ми помогне?" Има кой да ти помогне.

Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са проява на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности; те не вървят по общите закони, познати на всички. Други закони управляват случайностите. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света.

Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя какво трябва да стане.

Вие хората сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте?". Вятърът вее, водата си тече.

Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход?"

Всеки човек трябва да се уповава само на това, което Бог му е дал, а другите хора да бъдат за него само спомагателни условия. Благословението от Бога може да дойде само по два начина: може да те благослови в началото, а може да те благослови и в края. Човек има толкова благословии, дадени от Бога! На всеки човек е дадено по едно нещо на земята, но като не разбира предназначението му, той страда.

Добрите работи са пред нас. Което сме учили досега, това са детински работи. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства.

Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене когато свърша университета. Бог ще помисли за мене когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат.

Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него. Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали тревата!" Той запалил тревата и се спасил. Майка му била жива. Това е възможно. Висшето съзнание на майката е направило това.

Един човек спял на открито. В това време се приближила до него змия. Имало опасност да го ухапе. Тъкмо тогава една пчела го ужилила, събужда го и той се спасява. Така тя му услужила.

Един човек пътувал. Хващат го разбойници, които обирали богатите пътници. Като го завели при главатаря, той му казал: "За тебе нямаме разпореждане да те оберем." Пуснали го. Значи Бог им казал: "Ще го пуснете!"

За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват.

Един баща, инвалид, имал само една дъщеря и тя заминала за онзи свят. След нейното заминаване много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него.

Един млад момък останал само с един лев и си казал: "Какво да правя само с един лев? Като похарча и него какво да правя?" В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ. Нещо казва на момъка: "Дай му !" И той дава последния си лев. "Дадох го - разправя момъкът - и си казвам: каквото Господ даде. Не се минава много време и един мой приятел, когото не бях виждал от десет години, ме покани на обяд."

Дай лева - от друго място ще дойде спасението.

След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им.

В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват … тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели… Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата.

Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна.

На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила – БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).

Като илюстрация – всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно – църковните и духовни общности).

За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр.

2. Съвременно състояние на Бялото братство в България

На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" – Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като "дворцов преврат" на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности – резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм.

В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет утвърждава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".

И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната.

Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав:

– да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов;

– да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към:

1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;

2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал;

3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца;

4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез себеконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;

5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността – без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;

– в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни.

Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие – летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) – като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.

Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи.

Ръководството на ББ се осъществява от:

1. Върховен съвет (Общо събрание) – състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.

2. Братски съвет (Управителен съвет) – изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове.

– Контролно-финансова комисия – в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.

Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са:

– Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места – най-вече в по-големите градове на страната – имат своите центрове (седалища), където е концентрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.

– Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия – аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена близост до него.

– Духовни концерти – с участието на музиканти от ББ, както и на симпатизанти, в много от случаите професионални музиканти; входът за тези прояви като правило е свободен. Изпълняват се музикалните творби на Учителя П. Дънов (солово, групово, оркестрово, хорово и пр.) – в подходящ аранжимент, както и произведения на членове на Братството и класически творби.

– Симпозиуми, конференции, семинари – тематични и свободни (най-вече за изучаване духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов); на местно равнище, национални или международни.

– Братски срещи във връзка с важни дати от живота на ББ.

– Вече нееднократно споменаваният летен събор на Рила (всяка година между 19 и 25 август).

– Други (местни) събори.

– Творчески форуми с предварително обявена тематична насоченост.

– Общи събрания.

– Духовни групи (изучаващи Словото на Учителя П. Дънов и следващи неговите принципи и методи за природосъобразен живот).

Съвременната дейност на ББ в нашата страна протича в следните основни насоки:

– организиране на събрания, събори, срещи, на които се изнасят беседи, сказки, лекции, концерти и пр.;

– организиране на изложби, курсове, школи за самовъзпитание, здравословен начин на живот, езотерични науки и др.;

– уреждане на излети, екскурзии, лекувания, паневритмични и музикални упражнения;

– издаване на книги и други печатни издания, на кино- и видео-филми, грамофонни или касетофонни записи, компакт-дискове и DVD на теми, свързани с дейността и целите на Братството;

– провеждане на начинания за братска взаимопомощ.

Възрастовата характеристика на членовете на ББ свидетелства за наличието на три основни поколения (генерации) в движението:

а) най-възрастните братя и сестри – една малка част от тях са съвременници на Учителя П. Дънов и са имали личен контакт с него (последните са навярно не повече от 20 души).

В момента това е най-малката по численост възрастова група в ББ.

б) средно поколение – 35–40 до 50–60 г.

Голяма част от тях са синове и дъщери на живи или починали съвременници и последователи на Учителя П. Дънов.

Първа по численост възрастова група в ББ.

в) младежи – 15–20 до 30 г.

Прогресивно нарастваща по брой и относителен дял група. Една част от тях са второ или трето поколение от семейства на съвременници и последователи на Учителя П. Дънов (т. нар. "потомствени последователи на Учителя"). Но значителен процент са ново попълнение младежи и девойки, завладени от идеите на Братството, намиращи в това учение духовно удовлетворение и път за самоусъвършенстване. Мнозина измежду тях идват в ББ, след като вече са минали през други духовни школи, течения и организации, както и през християнски църкви. Не липсват и млади хора, които са разочаровани от дългата и мъчителна криза в БПЦ и търсят друг път към Бога.

Понастоящем тази възрастова група е втора по численост, с тенденции за бързо нарастване.

Социалната характеристика на членовете на ББ показва, че сред движението преобладават хора в зряла, творческа възраст: интелектуалци, представители на свободните професии – музиканти, художници, скулптори, писатели, поети, кинематографисти, артисти, композитори, юристи и пр.; служещи, пенсионери, студенти, ученици и военнослужещи; минимален процент работници и селски стопани (което съвсем не означава, че ББ е елитарна организация). Най-висок е делът на хората на интелектуалния труд (свободни професии и служещи).

Като цяло ББ събира представители на всички типове и равнища на интелигентност и интелектуално развитие и се изявява чрез всички тях. Не съществуват никакви ограничения, които да бъдат предявявани към членовете на ББ в това отношение.

Що се отнася до специалните школи на Братството, които са били изградени след откриването на Окултната школа от Учителя П. Дънов през 1922 г., то там се наблюдават специфични ограничения при подбора за Общия и Младежкия (Специалния) окултни класове. Подборът в този случай е бил извършван върху базата на възрастовия признак, семейно положение (в Младежкия клас – само неженени/неомъжени членове на ББ), личностните характеристики на кандидатите и съответната степен на тяхното духовно развитие.

Образователната характеристика на членовете на ББ разкрива, че най-големият процент са висшисти, вкл. хабилитирани, научни работници, преподаватели, хора на изкуството и културата. На второ място по численост са среднистите, между тях и студенти (потенциални висшисти). Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциални среднисти и висшисти).

Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо развитие ББ вижда в:

– най-важната задача – разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница;

Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.

– изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ;

– масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение);

– търсене на нови форми за общуване с хората – диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални характеристики;

– разширяване на издателската дейност;

– решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П. Дънов на най-важните чужди езици и разпространението му в чужбина;

– масови прояви на членовете на ББ, вкл. и симпатизанти;

– усъвършенстване на традиционните форми – семинари, конференции, концерти, братски срещи и т. н.;

– разширяване кръга на ангажираните при организиране на концертите, Паневритмията, беседите и лекциите на ББ;

– разгръщане на всички тези прояви за максимално широка публика (аудитория);

– разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и инструменталисти към ББ, вкл. турнета зад граница;

– извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световната общественост, вкл. чрез изявите на музиканти, компетентни лектори и др.;

– по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ.

Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички!

В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г. бе възстановено издаването на вестник "Братство" (излизал в периода 1928–1944 г. под редакцията на Сава Калименов). Друго възстановено издание – особено важно и представително за ББ у нас – е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас. В началото на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на вестник "Братски живот". За целия период от съществуването на ББ в България (от 1900 г. насам) са излезли от печат над 500 тома книги, вкл. редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко – коментари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Братството.

Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали:

– дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му;

– десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) – изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства;

– дарения от чужбина – най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри.

* * *

След кончината ("заминаването" от този свят – както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа – това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов – ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.

Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори – бъдещето ще покаже.