За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по-интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространяването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впечатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пътували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпространявани в чужбина.

Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.

Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.

През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов – Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учител."

През 1926 г. в Япония популярното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение "Оомото" обявява официално българското ББ за едно от идейно сродните му духовни движения. "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България!" – признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.

По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографията на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. – "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".

През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero strongla salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от възторжен отзив за неговата дейност.

В 1928 г. Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България и се среща с П. Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството!"

През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници – "Das Wort" и "Das Neue Licht" – предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.

Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град – Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията.

В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."

В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му – при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита превежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Беседите на П. Дънов биват превеждани на испански език и разпространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.

През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение."

Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас – известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение.

1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.

На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството."

През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основы жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител.

В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея.

В Япония сп. "Оомото" – орган на споменатото вече духовно течение – предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнстнво." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България.

В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най-висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.

В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн.

През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант – заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."

През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. – "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател.

Във Франция в сп. "Mercure universel"е отпечатана статия под заглавие "Българска алхимия", която съдържа биографични данни за П. Дънов.

През периода 1933–1934 г. разпространението на Новото учение, предадено на света от Учителя П. Дънов, непрекъснато се разширява. Все повече духовни движения от всички краища на планетата възприемат ББ у нас като висш изразител на идеи, които са били обект на търсене и очакване от десетилетия и дори векове. Така например, Швеция, Швейцария и Естония попълват списъка от държави, където вече съществува интерес към Учителя П. Дънов и неговото Слово.

В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" – "Свободен университет на Всемирното Бяло братство".

През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.

В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."

В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!"

Великият йога Парамаханса Йогананда – разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи – Лахири Махасая – Шри Юктешвар – посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини…" Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината."

През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959–1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени клонове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Австралия, чийто основател е той.

В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител.

След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия.

След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-идеалистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.

През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.

Понастоящем – в началото на ХХI-то столетие и третото хилядолетие – структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.

В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва.

Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божествено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).

Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време — примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните и другите имат право, защото под името „окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.

Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание.

Етимологически думата „окултизъм” или „окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното — това което, няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото само по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка”.

Окултизмът разглеждан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата — скрити за известна степен на съзнание, а явни за други — и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи ? И основният обект на окултната наука е живота във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма.

В миналото тази наука е изучавана в храмовете — в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека.

Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете-школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде ВСЕКИ, който е имал стремеж към познание и съвършенство — кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират.

Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична” или вътрешна наука т. е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.

Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. До като днешната наука проучва живота като едно случайно явление — случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието — Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие.

Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя.

Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира СИЛИТЕ И способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като с слуги, а като с разумна агенти на природата, на която и той става служител.

В разумния живот човек, най-първо трябва да започне с урегулиране и хармонизиране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И за това той трябва да се научи най-първо да се храни — да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко да води чист и природо съобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата.

Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход т. е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос.

Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнесат знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една следваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си.

Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители. И днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.

Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а в последствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини:

От една страна придържащ се у традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена когато имаме други отношения на нещата, и за това те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата.

И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под фирмата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание”. И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека”! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така, че когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си”. Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината и ключа за четене и разбиране древните текстове.

До като традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.

Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.

Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността, и животът му се осмисля.

Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци, и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание, и като така съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение.

Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни — теория за трансмигрирането на душите — всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е законът за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер.

Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло, и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.

Приемайки положението, че космосът съществува вечно И е жив и целокупен, и всички придобивки се запазват и предават, идваме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във Вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония. Придобивките и опитностите на тези вселени, на ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники — съвременната наука вече върви в този път.

Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение, но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувствува и схваща себе си като единица, като отделеност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас — ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство.

Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа, връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта, и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието — смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. — Те са великите Учители на човечеството, богочовеците които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят, бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогава, до като са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот, т. е. до като между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството.

Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но в последствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание, и замира, изражда се — за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учител, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.

Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове — школи на Братството се местят, пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят, и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои, защото традицията сковава и убива живота.

Братството действа по начините, по които действа и самият живот — спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат на новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот, само по себе си ще се разруши. Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положително творчество.

Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за да стане съзнателен проводник на принципа на любовта — да влезе във връзка с Христос. И когато Христос започне да действа от вътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.

Една сестра искаше да изпълни задачата за правене на най-малкото добро, като си избра една млада сестра без доходи в момента и на нея даваше една определена сума. Среща нарочно сестрата и много деликатно и с обич й предлага 50 лева /тази сума тогава се е равнявала на 10 обяда/. Младата сестра й отговорила със студен тон:

- Но аз нямам нужда от пари. Благодаря, не мога да ги взема. Дай ги на друг, по-нуждаещ се.

- Извинявам се, неправилно съм разбрала - и прибира обратно парите си.

Ето го Учителя пред цветната градина. Веднага около него се обособява една групичка. Възрастната сестра, която преди малко беше предложила пари, младата сестра, аз и някои други. Възрастната сестра живееше самотно и трудно. Наричахме я Мария Захарната, защото живееше до захарната фабрика и винаги у нея ще се намери нещо захарно - я захарче, я бонбонче, за да подаде на Учителя, но най-често му даваше гевречета. Учителя ги приемаше с усмивка. Беше пълничка, мъчно вървеше, но идваше на Изгрева пеша, навлечена с много дрехи, така малко неугледна. И този път извади едно геврече и го подаде на Учителя. При него с празни ръце тя никога не идваше. И преди още да му го подаде, ухилена до уши, той го поема с благодарност, но тя му дава и една петолевка. Учителя приема с благодарност и петолевката и я удостоява с най-хубавия поглед, най-хубавата и най-благата си усмивка и я погледна както само той можеше да гледа. Учителя изцяло е обърнат към Мария, а с гръб - към младата сестра. Тя отива пред Учителя, той си обърне гърба към нея и така стори няколко пъти и младата сестра се стресна, умълча се много, поразмисли защо той така се държи, разбра и после ми каза:

- Аз отказах парите. Казах, че нямам нужда от пари, а всъщност имах нужда от тях.

Учителя нямаше нужда от геврека и парите на Мария, но с любов ги взе.

Ето как гордостта е в състояние да заглуши най-благородния порив на любовта. Ето как гордостта задръства вадите, по които към нас протича влагата на живота.

Учителя с радост прие неугледния и изгорял геврек, прие и петолевката, усмихнат, благ, като ни даде добър урок, че трябва да приемаме и най-малкото, което ни се дава с любов. Разбрах, че смирението ми е чуждо.

В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.”

„Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.”

„Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро зa вас.””

Учителят

Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света.” Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя:

ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС.

Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне. Много хора в света имат обикновени мисли, много от тия мисли са от низш характер. Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за тях.

Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе.

Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие.

Ученичество без свещен час е невъзможно!

В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията.

Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.

Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ.

Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.”

„Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.”

Учителят

Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда.

Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си. Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си. Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички.

Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш.

„Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението.”

Учителят

От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи.

Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето.

По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

„Бъди твърд като земята!

Бъди мек като водата!

Бъди бърз като въздуха!

Бъди лъчезарен като светлината!”

Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения.

Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят.

Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

Думите „лъчезарен като светлината” значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта.

Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо:

„Не късай най-дебелото въже!

Не късай най-тънкия конец!”

Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно.

Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.

Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество.

„Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.”

Учителят

Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания. Те са били ученици и са опитали това знание и затова сега го разбират. Тук ще дадем няколко примера за такива опити.

Скръбта и радостта идват периодически, по закона на ритъма. В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?” А по-хубаво ли е човек да носи в себе си лошото разположение, униние с дни и месеци?

Друг опит е рисуване на плодове - круши, ябълки и пр. Защо това рисуване възстановява доброто разположение? Защото в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти.

Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш.

Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека. Това може да се приложи и във възпитанието. Ако едно дете е апатично, лениво, неподвижно, трябва да е заобиколено с предмети с червен цвят и то ще стане активно и деятелно. Едно дете, което е много буйно, немирно, да се облече със сини дрехи и да е заобиколено с предмети със син цвят и ще стане по-мирно и по-спокойно.

Може да се направи опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния.

Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се нaправи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите.

По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика.

Има закон: Всяка дарба, която човек употребява само за себе си, за лични облаги, а не за общо благо, се отнема от него.

Един математик трябва да решава задачи, за да развие своите математически центрове. Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него.” И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.”

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.

Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.

Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания.

По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравяват; ако са били обезсърчени, стават радостни.

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи.

Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват.”

„Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.”

Учителят

Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура.

Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден.

„Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философски вярвания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен планът. Човечеството не може да живее в тия дрипели.”

Учителят

В едни нощви се туря много малко квас. Затова не трябва да се грижим, че са малко учениците в първо време. Важно е да се създаде квасът. Съзнателните ученици стават антени, които привличат вълната на любовта от Божествения свят на земята и оттук тя ще залее целия свят. Затова не трябва да се безпокоим, че хората на новото, че хората, които представят модели на новия човек, в началото са малко. Малкото квас заквасва всичкото тесто.

Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм?” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят.

Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните:

„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.

Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва. Кой ще реши дали е отсъствувал по уважителни причини или не? Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик.

Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас.” Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии.

Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек.

Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.”

27.03.1948 г., Изгрев

Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.

Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне.”

Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната.

Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога.

В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява.

Любовта към Великото издига малкото към Великото.

Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото.

Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.

Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде.”

Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота.

Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен. Това е символ. Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината. Любовта в теб трябва да расте постоянно. Утре трябва да бъде по-голяма. Ако любовта не расте в теб, тогава ти ще я изгубиш. В какво седи магичната сила на любовта? Силата на любовта седи в това, че тя предизвиква любов, т.е. любовта винаги има отзвук в онзи, когото обичаш. Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо? Защото ти обичаш Божественото в него. Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека. Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко.

Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят.” Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.”

Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.”

Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя?” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия. Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура. Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание. Такова знание, което винаги да бъде с него, през всички прераждания. Това става, когато знанието е опитано и преживяно. Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите. Сега ще ви ги кажа. Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил.” Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове.” Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата.

03.04.1948 г., Изгрев

Статията на Ангел Томов е написана по покана на редакцията на сп. „Философски преглед” от 1929г. Излиза през 1930г. в книга първа на същото списание. Съчетавайки добре емоционалното вдъхновение с ясната логическа мисъл, авторът представя чисто философските аспекти на словото на Учителя Петър Дънов. Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява, наред с книгата „Учителят говори”, един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота.

М.Бачев

Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм” в България.

Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания.

Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.

Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм¹, но същевременно то е и един възвишен монотеизъм². По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен³, Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос⁴. Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.

П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.

Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества.

Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало.

Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.

Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с първичното божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено.

„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество”. В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява.

Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява.

Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов”⁵. Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.

Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие.

Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.

Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас.

Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание. На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност. Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий.

Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта. Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина. „Разумната природа” разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов. На тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице; на тях тя предоставя всичките си дарове.

Когато отделният човек дорасне да се пробуди за истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие, живота на общата еволюция, за да се приготви и тръгне по „тесния път”, за който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към живота и малцина са, които го намират”⁶. Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание.

Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.

Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда. Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”⁷.

Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване. Всички други учители са само помощници на тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.

Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело.

Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли.

Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота.

Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.

Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове.

Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено.

Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.

Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.

Дъновизмът, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.

Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Дъновистите обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията. Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще.

>> Изтеглете цялата статия от тук >>

Сътвореният от Бога свят се развива по силата на закони, вложени в него от Създателя му. Развитието само по себе си би могло да бъде разглеждано като абсолютна величина, като неотделим елемент от глъбинната същност на Твореца. Неизличимият знак на развитието бележи неотменно всяка обективна реалност в Битието, всяка индивидуалност, родена за живот от вечния Извор на съществуващото, както и всяка общност от индивидуалности. Когато разглеждаме общности от разумни същества, каквито са хората, отбелязваме характерното за тях наличие и на закони, създадени от самите тях в зависимост от степента на зрелост на обществената им структура. Но във всички случаи предимство имат духовните закони, които – макар и с невидим произход – пораждат съвсем конкретни резултати с действието си и насочват както глобалните процеси, така и личните съдби на творенията в руслото на великия Божий план за Вселената.

Развитието на Космоса като цяло е съставено от два основни компонента:

1) Еволюция на материята, която включва и биологическата еволюция на живите същества.

2) Еволюция на Духа, която се изразява в овладяване на различни степени на съзнанието – като се започне от природните царства (минерално, растително, животинско и човешко), премине се през надприродните (ангелските йерархии) и се стигне до самото Върховно Божество.

Двата могъщи потока на развитието са взаимно свързани и обусловени, като еволюцията на Духа е тази, която доминира и насочва еволюцията на материалния свят. Тази взаимозависимост се проявява с пълна сила и в развитието на живите същества, преминаващи през безброй въплъщения във владенията на материята.

Преходът от едно стъпало на съзнанието към следващото, по-високо, се осъществява в рамките на индивидуалната еволюция на съществото и може да бъде наречен условно “пробуждане”. Аналогични са процесите и в системите на високо организираните общности от разумни същества. Когато съзнанието у определен брой хора се пробуди и то премине в по-извисена фаза от своето развитие, тогава и обществото като цяло бележи готовност за еволюционен преход към по-високо равнище на своето колективно проявление.

Съвременното човечество се намира именно в такъв период от своето съществуване: преход от едно равнище на колективното съзнание към друго, по-съвършено; преход от една планетарна култура към друга, несравнимо по-близка до идеала за съвместен, братски живот – живот хармоничен и плодоносен във всички сфери на човешката изява. Изказано на духовно-езотеричен език, понастоящем ние изграждаме фундамента на Новата Култура на Шестата подраса на Петата коренна раса, която ще доминира като глобална култура на цялата Шеста коренна раса. Българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) я нарича “Култура на Любовта”, имайки пред вид решаващата роля на Божествения принцип на Любовта при полагането основите и разцъфтяването на всички аспекти от тази култура.

Общественият морал на настоящата култура на Петата коренна раса – Бялата, е твърде принизен. Тя, изглежда, вече е изчерпала своите възможности за прогрес в тази насока. Никак не е случайно, че масовата култура на високо цивилизования Запад, която диктува тенденциите и в световен мащаб, е подчертано упадъчна по своя характер. Това е псевдокултура на откровеното насилие, разюзданата сексуалност, фалшивите ценности и ненаситната консумативност. Култура на лицемерна загриженост за нуждаещите се и съвсем искрена грижа за собственото благополучие. Изтокът от своя страна е разделен условно на три части:

а) общества с древни традиции в областта на езотеричната мъдрост, които са затруднени да отстояват своята идентичност в условията на властващия повсеместно груб материализъм и прагматизъм (Индия, Китай, Япония, Далечният Изток като цяло и др.);

б) ислямската международна общност, чийто цивилизационен модел е безнадеждно остарял и затънал фатално в капана на догматизираната до краен предел религиозност, превърната в смъртоносна примка на обществения организъм (т.нар. шариат – съвкупността от религиозни принципи и схващания, които регламентират всички верови и светски задължения на мюсюлманите);

в) останалите държави от т.нар. “трети свят”, които се задъхват от икономическата и политическа зависимост от великите сили и се превръщат в постоянна арена на въоръжени конфликти, граждански войни, трафик на наркотици и хора и – в резултат – на социален хаос, на практика неовладяем в пределите на господстващия цивилизационен модел.

Така нарисуваната картина на днешното земно човечество, с различните й оттенъци и нюанси, съвсем не е радостна. Ала в същото време тя е плод на закономерни процеси, които в обозримо бъдеще радикално ще я променят и ще я изведат до висоти, за които сега можем само да мечтаем. Белите лястовички на Новата Култура вече се реят свободно в небесата на обновлението и мощният размах на крилете им постепенно, но сигурно прогонва надалеч черните облаци на човешкото невежество. “Най-мрачно е преди зазоряване” – гласи една стара пословица, която като че ли най-обективно отразява настоящото състояние на земните хора, уловени в капана на най-низките инволюционни импулси и страсти.

Вестител на Новата Култура на Любовта е последният Миров (Световен) Учител, Пратеникът на Всемирното Бяло братство Петър Дънов (Беинса Дуно). Неговото безценно духовно-културно наследство добавя най-важните строителни компоненти към могъщата сграда на тази планетарна култура, чийто крайъгълен камък е Христос и Неговото дело и благовестие. Една от най-съществените характеристики на това, надяваме се, недалечно бъдеще е братството между хората. Задачите на тази култура на истинското братство са обрисувани от Учителя П. Дънов по следния начин: “Съзнателният живот да дойде чрез Любовта. Светлата интелигентност – чрез закона на Мъдростта. Силната воля и свободата на човечеството – чрез закона на Истината.” Същевременно великият Посветен начертава и пътя за осъществяването на тези колосални по замисъл и изпълнение задачи: “Разумната природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим.”

За да се превърне в пълноценен строител на Новата Култура, съвременната човешка общност на Разума би трябвало да премине на едно по-високо ниво на своето колективно съзнание. Най-ниското стъпало в развитието на колективното съзнание е племенното, групово или първобитно съзнание, принадлежащо на епохата на първобитно-общинния строй. Такъв вид съзнание наблюдаваме при Третата коренна раса – Лемурийската. В следващата, Атлантска раса възникват наченките на личното (индивидуалното) съзнание. То се отличава със стремеж към налагане на собствената воля при оформянето на взаимоотношенията с околните и природата.

В рамките на еволюционния ход на съзнанието две от неговите главни качества – широта и яснота – се развиват в противоположни насоки: широтата се съкращава и в процеса на нейното съкращаване се засилва и изпъква яснотата или будността на съзнанието.

Петият херметически принцип е този за ритъма. Той обуславя цикличността на процесите и явленията в Космоса като цяло и на еволюцията на съзнанието, в частност. От друга страна, третият закон на диалектиката, формулиран от Георг В. Фр. Хегел, гласи, че развитието се осъществява по спирала, и набелязва три фази в процеса на развитие: теза, антитеза и синтеза. Изводът е, че всичко, което някога е било, отново ще бъде, само че в по-съвършена форма. Отнесено до еволюцията на съзнанието, това заключение определя прехода от индивидуално съзнание (достигнало крайната си точка) към колективно съзнание в една по-извисена негова форма. Процесът се разгръща в рамките на постепенно разширяване на съзнанието.

Обективното наблюдение и изследване установяват, че съвременният човек отново се завръща към колективен начин на живот, съхранявайки обаче едно от най-ценните завоевания на досегашното си духовно-нравствено израстване – стремежа към свободата и правото на свободен избор. Пробуждането на колективното съзнание в нашата епоха би могло да бъде разпознато по редица характерни признаци. Един от най-значимите измежду тях е поривът за обединение. Той вече ражда достойни плодове, един от които се нарича “Европейски съюз” (ЕС). България от своя страна също дава своя достоен принос към процесите на общоевропейска интеграция, а от 01.01.2007 г. стана и равноправен член на ЕС.

Към белезите за новата фаза на възтържествуване на колективното съзнание изследователите-езотерици причисляват и появата на международни езици. Първият подобен опит датира от ХIХ век и е дело на полския лекар от еврейски произход д-р Заменхоф – създателя на есперанто. Не липсват и други такива начинания, но нито едно от тях не се е наложило в световен мащаб. Когато последователи на Учителя П. Дънов го запитали кой ще бъде езикът на бъдещето, той отговорил с присъщата си простота и точност: “Опростен английски.” И действително, в наше време най-разпространеният международен език не е някой изкуствено създаден, какъвто е есперанто, а съвременната американска версия на английския език (т.нар. American English, за разлика от оригиналния British English). Впрочем този безспорен факт отговаря по смисъл и значение и на цялостния планетарен процес на американизация, протичащ на всички равнища в нашия свят.

Друг ярък жалон на избуяващото в планетарни измерения колективно съзнание са фантастичните темпове на научно-техническия прогрес, назован от края на ХIХ век “научно-техническа революция” именно поради небивалата скорост на разгръщането си и невижданите промени в качествено отношение, които носи със себе си. Неслучайно съвременната цивилизация бива наричана “технологическа” или “технотронна”. Бурният ръст на науката и технологиите надминава дори въображението на писателите-фантасти отпреди едно или две поколения. Да не говорим, че за хората, живели преди столетие или повече, настоящата картина на обществото би била съвършено непонятна. Днес живеем в едно “глобално село”, най-вече заради всеобхватната система на комуникация, която обгръща всички кътчета на Земята. Водещото звено в тази система, неин безспорен първенец е Световната мрежа – Интернет, който благодарение на повсеместната компютъризация на обществения живот предлага немислимата довчера възможност за общуване на хора от четирите краища на планетата по всяко време, както и океан от всякакъв вид информация, достъпна с едно натискане на клавиша. Вярно е, че благодарение на телефона, телеграфа, радиото, телевизията, компютрите, роботизацията и най-вече Интернет хората вече започват все по-дълбоко да осъзнават най-важното послание на всички велики духовни Учители – Единството на Живота. Те възприемат все повече световната разумна общност като едно огромно семейство с общи интереси и цели, с общ духовен и културен живот. Също така е вярно, обаче, че на невидим план протича яростна, безмилостна битка за овладяване на световната комуникационна мрежа между силите на Светлината и Мрака. Посветените в езотеричното познание са наясно, че понастоящем Черната ложа има значително по-добри позиции в това безпощадно противопоставяне. И това се дължи не на слабост от страна на Бялата ложа, а на колективния свободен избор на днешните хора. Именно тяхното невежество и поддаване на низки страсти и интереси накланя везните към тъмната страна на Битието. И всички ние вкупом плащаме скъпа и прескъпа цена за собствената си липса на правилна ориентация.

Колективното съзнание в нашата съвременност е вече в етап на утвърждаване. За разлика от първобитното колективно съзнание то обхваща обективно не само рода, племето, етническата общност или расата, а цялото човечество. Днешният човек вече се самоосъзнава като член на общочовешкото семейство, а не просто на някое племе, народ или раса. И още – първобитното колективно съзнание се е характеризирало с неяснота и мъглявост, а настоящото зародило се и налагащо се колективно съзнание запазва будността и яснотата, култивирани в дългия процес на индивидуализация на духовното ядро у човека.

Новото обществено, планетарно съзнание има своята непоклатима опора в новосъбудените сили на човешката душевност, в развитието и укрепването на множеството добродетели, съставляващи нейна изначална същност. Така именно израства и върви смело по своя път към Истината, който е път на неговото самоосъществяване, човекът на третото хилядолетие – строителят на Новата Култура. Всемирният живот сам по себе си носи иманентно идеята за Единството на всичко съществуващо. От нея се ражда импулсът за пробуждане на колективното човешко съзнание. А самата идея долита до нашия свят като повей от съвършените Разум и Мъдрост на вечния Източник на живота.

Осъзнаването изначалното Единство на живота от страна на пробудения човек го мотивира да посвети своето собствено земно съществуване на целите на Общото благо. А това означава разумната част да осмисли вечната си връзка с Цялото и да я превърне в постоянно действащ мост за обмяна на положителни енергии отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Така именно се ражда понятието, чието съдържание е изразено на духовно-езотеричен език като “живот за Цялото”. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: “Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.” “Пътят на избавлението” в лексиката на Учителя на Бялото братство (ББ) у нас би трябвало да означава освобождаване от оковите на грубата материалност и проявление в пълнота на Божественото начало, заложено отвека в духовната природа на всеки човек.

Той илюстрира схващането за единството и със сравнение, взето от реалния живот и достъпно за всички равнища на съзнанието: “Всички живи същества са клончета на едно и също дърво – дървото на живота.” Нека да нарисуваме – мислено или върху белия лист – великото Дърво на живота. Всички негови съставни части – клони, листа, корени, плодове – съответстват на различни същества или групи същества с определена степен на развитие на съзнанието. В своята съвкупност всички те изграждат това Дърво и именно чрез хармонията на съвместното си съществуване придават смисъл и роля на самото него. И както всички елементи на Дървото са във взаимовръзка помежду си и всеки от тях по свой неповторим начин служи на благото на общността, така и в нашия човешки свят всеки от нас е нужен по своему за благото на цялото човечество и на Космоса като цяло. Цялата Вселена представлява един грандиозен по размери и сложност на функциониране организъм. Той е Цялото, което живее и се изразява без миг покой във всяка своя частица. Това несравнимо Цяло, както и всяка негова съставна част, живеят един Живот. Точно за Цялото като първична проява на Бога говори вдъхновено и ап. Павел: “... Ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). За пулсиращия контакт между Цялото и неговите части, от една страна, както и между самите части, от друга страна, Учителят П. Дънов изтъква: Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека. Всяка част има условията на цялото човечество. Умът на Цялото не може да се побере в своята част.” Действително частта не е в състояние да вмести в себе си цялата необозрима същност на Цялото, но тя носи у себе си като потенциал всички негови достойнства и ги проявява в различна степен на различните етапи от своята индивидуална еволюция.

В нашата епоха тезата за Единството на живота е по-актуална от всякога до днес. Тя става достояние на все повече пробудени умове и души измежду земните хора. Приемането, осмислянето и прилагането й в битието на живите същества, обществата, народите и планетарната общност свидетелства за процеса на разширяване на съзнанието, който съпътства неизменно всяка глобална трансформация. И този нов стадий на разширено съзнание ние можем да наречем “съзнание на Единството”. Днешният цивилизационен модел, който утвърждава предимство на индивидуалното начало пред колективното (най-вече в развитите западни държави, които диктуват модата на социалните отношения в по-голямата част от света), е обречен на гибел. Той изживява последните си дни. На негово място бавно, но сигурно се утвърждава дълбокото осъзнаване на Единството на живота, необходимостта от хармонични връзки между всички компоненти в социалната среда, както и между човека и природата. Земните люде постепенно се отърсват от илюзията на отделността – следствие от действието на закона на частите, което е характеристика на инволюционната фаза в развитието на съзнанието. На преден план неумолимо се възправя законът на Цялото, чието действие е изцяло с еволюционна насоченост и по мощта на своя преобразуващ заряд няма досегашен аналог в историята на нашата планета. Пред очите ни израства човекът на Новата Култура, който е приел дълбоко в сърцето си своето единство с Цялото и превръща връзките си с Него в своя жизнена мотивация.

И така възниква закономерният въпрос: “Що е живот за Цялото?” В Словото на Учителя П. Дънов е даден ясен отговор на този въпрос: “За някои казват, че са много работни. Те са работни за себе си. Новото работене е за Бога! Някой е хубаво облечен или знае да свири на китара. Аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогава казвам: “Ето човека!” Трябва човек да започне да се запитва за кого мисли, за кого чувства. Това е най-великият въпрос. Който не служи на Бога, на Цялото, не може да се облагороди.” От така предложения цитат бихме могли да направим някои важни изводи:

1) Когато работи за себе си, човек живее в закона на частите. Той все още е твърде далеч от вътрешната потребност да отдаде физическия си, нравствен, умствен и духовен потенциал за благото на Цялото.

2) Когато човек работи за Бога, той живее в закона на Цялото. Индивидуалността вече не мисли за себе си и за своето благо, но създавайки блага за Цялото, тя поема непосредствено неговото благословение и осигурява с това и за самата себе си най-хармоничните и благоприятни условия за живот.

3) Когато човек живее живот за Цялото, всичките му мисли и цялата му любов са отправени към Бога и към всичко съществуващо. Така той преживява Единството на живота като свещен трепет на душата си, преизпълнена с Божествена Любов към цялото творение и към неговия Творец.

Живеещият за Цялото не прави разлика между своята скромна всекидневна работа на Божията нива и великите подвизи на героите. Той винаги започва от малкото и завършва с голямото. И нищо не върши за своя слава (както онези, които все още живеят в закона на частите), а единствено за славата на Онзи, Който е създал космическата люлка на живота и в Чието лъчезарно лице се усмихва цялата неземна красота на сътвореното в неговата великолепна и съвършена цялост. В този ред на мисли е и съветът на Учителя П. Дънов: “В основата ще туриш Любовта към Бога. Ако нямаш тази основа и обичаш някого и се свържеш с него, непременно ще паднеш в грях. Ако нямаш тази основа и обичаш едно общество или един народ, ще се вплетеш в грехове, ще имаш противоречия и безплодна дейност. Всичко трябва да се подчини на Любовта към Бога.”

При изследването на теоретичната схема на Учителя П. Дънов в ракурса на живота за Цялото изкристализира едно извънредно важно заключение. Според Учителя на ББ в България има три вида живот: живот за себе си, живот за обществото и живот за Великото Разумно Начало. Първите два вида живот – за себе си и за обществото, свидетелстват за частично разбиране на живота като такъв. Пълнотата на разбирането е свързана с постигането на третия вид – живота за Цялото, за Великото Разумно Начало, който включва в себе си и първите два вида. Тоест, ако живееш пълноценно за Цялото и за Бога, същевременно ти живееш с пълна сила и ползотворност и за себе си, и за обществото. Така направеният извод произтича от действието на три духовни закона, чиято същност, съдържание и насоченост са разкрити от Учителя П. Дънов, както следва: “В живота съществуват три закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частта. Първия закон наричам “закон за Бога”, втория – “закон за ближния”, третия – “закон за себе си”. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако живеете за Бога, за Цялото, ще живеете за ближните и за себе си, защото двата последни закона се включват в първия.”

Животът за Цялото не е абстрактна величина или мисловна конструкция, съществуваща само в просветлените умове на великите Посветени. Той е жива реалност в царството на Живата Разумна Природа. Той вече е приложен от Разумните Същества на равнището на тяхната космическа изява. “Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго, освен да ги свалим и в човешкия живот” – подчертава и българският духовен Учител. Най-извисените в еволюционно отношение Същества са най-ярките и ефективни радетели на живота за Цялото, понеже са осъзнали великата истина, че по-високата степен на духовно развитие означава и по-голяма отговорност и всеотдайност към по-малките, пълзящи по еволюционната стълбица техни братя и сестри. В основата на цялата Жива Разумна Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, безкористната Любов и готовността за саможертва. Битката за оцеляване или самоутвърждаване кипи единствено в нисшите природни царства. Животът за Цялото е визитната картичка на красивата, възвишена Разумност, пречистена от всякаква себичност до неустоимия блясък на пълното себеотдаване. Животът за Цялото е най-дълбокият, неизменен и непоклатим фундамент на целия космически живот!

Новата Култура е в процес на изграждане в съответствие с действието на закона за Цялото, назован от Учителя П. Дънов “закон за Бога”. Построяването на нещо ново изисква и диалектическо, и фактическо отрицание на старото: “Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва – въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този” (Учителят П. Дънов). Пренасянето на “материали” от онзи свят в този, разбира се, не следва да бъде разбирано буквално. Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид преди всичко идеи, Божествена Мъдрост и нови, по-могъщи енергии, които вкупом да направят възможно изграждането на Новата Култура върху основите на живота за Цялото. Иначе механичният пренос на обекти от духовния свят в нашата материална действителност би бил напълно безсмислен пред вид субстанциалната разлика между двете зони на Битието.

Промяната е в ход и тя е глобална, неизбежна и всеобхватна. Всичко старо си отива и отваря път за Новото. Постепенно колективното човешко планетарно съзнание узрява за разбирането, че теоретичните основи, върху които е съградено днешното общество, вече не са актуални: “Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло” (Учителят П. Дънов). Бавно и мъчително, ала плодоносно избуява схващането за утвърждаване на нови, правилни отношения на частите към Цялото. Те могат да бъдат обобщени в една универсална истина: всяка част е длъжна да осъзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм. Това именно е новото разбиране. Учителят П. Дънов го изразява със свойствената си точност и категоричност: “Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодариха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина.” Собственото, неповторимо духовно име, което всеки човек следва да узнае за себе си, е същото, посочено и в библейската книга “Откровение” (2:17): “На онзи, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, което никой не знае, освен оня, който го получава.” Това съкровено име, с което всяко живо същество е известно само пред Божия Дух, получаваме в мига, когато достигнем пълнотата на проявлението на своята Божественост. То е единствено и неповторимо и отразява във възможната най-голяма дълбочина същността на съответната индивидуалност. Когато вървим по пътеката на посвещенията, на някои от нейните стъпала биваме удостоени с духовни имена, които отговарят на степента на духовно съзряване, която сме усвоили. Те обаче са само подготовка за онова единствено, най-свещено име, което Бог пази за нас за момента на цялостното съединение с Него.

В заключение следва да изтъкнем следното:

Общественият строй, обществено-икономическата формация, господстваща в съвременната епоха, ще претърпи радикална промяна съобразно действието на закона за Цялото. Единството на живота ще възтържествува и като обновителен импулс в човешките души, и като повсеместна социална практика. Новата Култура на изгряващата Шеста раса ще прогласи единствения път за индивидуалното и колективно самоосъществяване – пътя на живот за Цялото. Изначалната Божествена хармония от идеал на просветленото съзнание ще се превърне в реалност за всички земни хора!

Еволюцията като процес на съзнанието

Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменя към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменят постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.

Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.

За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията.

Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в която тя работи за постигане на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, за да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, за специална работа, която днес извършват. Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за да се научи да цени доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят за общото добро на организма, така и той като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи да извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става впрочем и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам – и своето поведение към нашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой.

Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките, или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, азът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. И тъй, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. В славянските езици думите „силен“ и „слаб“ започват с една и съща буква. Думата „слаб“ означава закон на промени. Думата „силен“ – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.

Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те по някой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използваш добродетелите, които са имали, да използваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели.

Човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на известна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог. И ако някой каже, че религията еволюира, ще кажете, че това е заблуждение. Според мене, ако религията не еволюира, това е заблуждение. В какво вярват днес хората? И мисълта на хората се променя и се е променила. Като деца те са вярвали, че куклите са живи; като възрастни те вярват, че куклите са дървени, човешки изделия. Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек, той е човек-автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък.

Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. Момата може да бъде хвърлена в пещта от момъка, но и момъкът може да бъде хвърлен в пещта от момата. Навсякъде виждам хора, хвърлени в пещта. Това е изпитание, или, както го наричаме ние, „еволюция“, т.е. минаване от по-ниско състояние в по-високо. ... За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели. – Как трябва да се постъпва в случая? – Освободете се временно поне от личния си живот.

Единственото нещо, което съвременните хора вярват, че той има ум и сърце. Понеже, има едно малко сърце, което бие 72 (удара) в минута, има и един мозък, който е равносилен на неговия ум. Но казвам: У човека имаме още 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега в шестата раса предполагат, ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне земята, понеже тия сетива изискват нова област.

Еволюцията като придобиване на добродетели

Но от какво страдат народите? Друго трябва. Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот? Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте? Еволюцията е в тебе, биологията е в тебе. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието. Но ще каже някой: „Мъчно е“, после: „Е-е, то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже“. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа?“ Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам: Никога да не лъжеш, казвам: Старата ти къща така е направена, че Господ ще я завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави. За новото говорим, ние искаме да преобразим живота.

Закони на Еволюцията

И всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат, ти трябва да имаш голямо хладнокръвие; да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои…. Казва апостол Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа – който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл, – „Ще вложа законите си в сърцата им – ще ги вложи, значи – и ще ги напиша в умовете им.“ Напише – значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта“, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта, а първото изтичане от Бога е Духът. Сега няма да се спирам да ви обяснявам какво нещо е изтичане. Следователно първият закон в света е законът на Любовта. Туй в индуската философия се нарича закон за татвическата енергия, от която праната е едно видоизменение – то е едно течение, което иде от слънцето, едно механическо течение. …

От слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец, година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо“. Де е Господ? – Близо – в слънцето е тая истина. И месечината и слънцето са създадени за години и времена. И тия години определят законите, по които ние трябва да се качваме. И тия закони трябва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиите кога ще дойдат? – Когато е благоприятен моментът.

Закон за добро и зло (полярност)

Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

Следователно там, където започва доброто, в най-низките си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-низките вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си. … Не тъжете за злото в света. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител, който е завършил своята еволюция, минал по този път, той има право, той може да се произнася. … . В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия, от чисто окултно гледище, да изправят живота си. … Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потреба вътре в еволюцията“. Ние ще живеем така, както Законите на великата Любов изискват. Този закон включва всичко в себе си и изключва всички противоположности, Любовта казва: „Мисли любовно за всички и чрез Закона на Любовта ти може да се поляризираш и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия“.

Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото Доброто е основа на живота. Без Добро, животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и Добро в Живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и Злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Закон за карма

Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.

Сега някои хора често ми са казвали, когато идат при Бога, там да ги съди Господ. Те мислят, че ще отидат при Господа като тука да ги съди. Като идеш в оня свят, няма да има такъв съд. Там няма да има адвокати, съдилища. Всичкият ти живот, каквото си вършил, всичките тези души, които си убил, ще вървят подир тебе. Кокошките, които си изял и те ще вървят подир тебе. Изял си миди, и мидите ще вървят. Изял си ябълки, круши – всички вървят отподире ти и казват: „Този човек ни дължи“. Всичките са с развалени форми. Тръгнали те да съдят и викат. Кокошките казват: „Главите ни дай, крилцата ни дай, крачката ни дай!“ Целия ден вървят отподире ти. Ти се обръщаш, те казват: „Крачката осакати ни, дай ни ги“. Тръгнали стотина агънца отподире ти и те искат. Всичко, каквото си изял, ще върви отподире ти. Крушите казват: „Излъга ни, изяде крушата и не посади семките в земята. Защо не ги посади? Ти спря нашата еволюция“. Ябълките, крушите, черешите всички ще станат да ни съдят. На своето задължение не сме издържали. Та в края на века сме. Трябва да минем в новото разбиране.

Следователно Христос се обръща към своите ученици, към тия двамата, и казва: „Можете ли да пиете тази чаша, която аз пия?“ И те му отговарят: „Можем“. Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва: „Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си.

Закон за въплътяване и за вселяване

Аз съм срещал много пъти хора, които ми казват: „Знаеш ли какво нещо е прераждането?“ – Много пъти ще дойдеш да се въплътиш и никога не си се качил горе. От невидимия свят казват: „Турете го да започне този опит“. Като ученик, когато те скъсат, втори път пак учиш, пак държиш изпит - дотогава, докато издържиш изпита. Вие мислите, че ще умрете, но няма да умрете. Онова тяло, което е направено от земя, иска да си почине. Всяко нещо нека да си почине. Вашият дух е излязъл от Бога и душата ви трябва да се върне пак при него. Защото, ако се върнете при Господа, ще се обновите. Трябва човек да иде горе, да се обнови. Не че после няма да дойдеш, ще дойдеш, но обновен, с ново знание.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. – Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

Закон за работа

И тъй, който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. – Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? – За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния. Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. … Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. … В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

След всичко това онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. – Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. Когато жената плете и взима бримка след бримка, има еволюция за нея. Щом не плете, никаква еволюция не съществува.

Мъчение, труд, работа, служене

Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюция на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае, но трудът е крайният предел, додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да стигне. Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи горе.

Закон за жертва

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.

Закон на Любовта

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. ... Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам „изплащане на кармата“. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон и да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате.

Вие казвате: Ние сме християни. Оставете се от вашето християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция. Христос е човек, който завършил своята еволюция, който разбира законите на природата, законите на битието. Един човек, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Този човек знае как да постъпи в своята власт. И в това вярване на света няма да употребяваме тия старите методи. В по старите методи има два начина за живеене: Единият метод е ограничението, то е законът, то е механическото. Другият закон е по закона на Любовта.

И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. И Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?“ Кой закон? – Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? – Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас.

Закон за Вярата

Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, Който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез който сега животът съществува. И тъй, индусите почват отдолу. Тия енергии как вървят? Сега западните народи почват да изучават тази енергия, качествата ѝ. За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което индуските учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили. Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И, следователно, като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че може да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре.

Закон за Правдата

Сега всичките хора искат да бъдат праведни. Но какви? При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен. Но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва правда. Който е праведен, да си отиде горе“. Обаче иде ден, когато правдата ще излезе тъй, както излезли „мечите уши“. Така един ден по самия закон – чрез светлината – правдата на праведните ще излезе наяве, и целият свят ще знае. Кой свят? „В Царството на Отца ми – казва Христос – ще просветнат праведните.“ Тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас всичко на земята би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук на земята ще дойде ли правдата?“ – На земята никаква правда няма да дойде! Откак светът е засветувал, земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? – Защото на земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие и страдат от нямане на светлина.

Закон за Истината

Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да се запита следното: Истината ли търся, или лъжата търся? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога, инволюцията е излизане от Бога.

Ние започваме да се извиняваме и казваме: „Тук ни става тясно, искаме да излезем отвън. Аз не съизволявам вече с бащинския деспотизъм. Не мога да изпълнявам това-онова.“ Излиза бащата и вижда това и казва: „Недоволен е нашият син, той иска да отиде в света, да види хората.“ Той отиде и ходи. И след като ходи, един ден се връща при баща си. Убедил се, но пак не казва истината на баща си. Сега учените хора са скрили тия работи.

Казвам, човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога, да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще научи нещо, да покаже, че нещо е научил.

Еволюцията като методи за развитие

Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: на човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори.

Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога. Като дойде безпокойствието, аз намеря причината, и като я намеря отмахна я и изправя безпокойствието. Например, събуди се у вас едно чувство на страх. Защо е дошъл този страх? Казали сте някому обидна дума и той е по-силен и ви казал: „Аз ще ви дам да разберете!“ И вас ви е страх. Поправете погрешката си. Ти, като се приближаваш при една змия, страх те е, защото тя има отрова. Тя казва: „Аз съм добра, но имам отрова.“ Значи, не настъпвай никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Моят мир струва повече отколкото онова, което моите мисли и чувства могат да изискват. Някой казал нещо заради мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което той е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е заради него. Ако той мисли лошо за мене и аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е заради него. Лошото, което мисля, е лошо заради мене. Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете вашата еволюция. Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействай за онова, което Бог е предначертал. Съдействай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете. По този начин, както сега разрешавате въпросите, никой не ги е разрешил. Ако един баща мисли да поправи сина си, той се лъже. Ако майката мисли да поправи дъщеря си, тя се лъже. Синът прилича на баща си. И ако един учител мисли да поправи ученика, той се лъже. Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е. Ще оставиш Бога сам да коригира своите работи. И не се месете, да коригирате работите в Божия път, нито в себе си, нито в другите. Ако ти видиш една погрешка в другите, ползвай се. И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползвай. Когато кажеш една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи.

Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!“ Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошли тук, каква е моята цел?“ Глупави работи. Ако беше вярно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.

Да изправиш лицето си не е лесна работа. Да изправиш веждите си не е лесна работа. Да изправиш устата си не е лесна работа. Някои недъзи много трудно се изправят. Всичката съвременна наука, всичкото съвременно общество, всичката еволюция седи да изправим ония недъзи, които са унаследени от миналото.

Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. И тези същества, които са живели преди нас, които са минали по този път на еволюция, ангелите, те са изучавали дълги години Битието и знаят тази наука. Светиите, които идват сега, са ученици на ангелите и те завършват сега своето развитие. Туй е един кратък курс от Битието на земята. Те сега ще държат изпитите си и след това Христос ще ги доведе на земята да присаждат целия свят; кому кракът, кому окото, кому ръката и т.н. Ще присаждат по един най-нов научен начин. И вие ще отидете в това училище да учите тази нова наука. Приготовлявайте се! Ще има постоянно отиване и връщане. Изискват се повече велики хора, които да знаят как да присаждат. Ще кажете: „Ама то е за светиите“. След като присадят вас, тогава вие ще отидете да се учите в туй училище, после ще държите изпитите си и като ги издържите, ще ви пратят да присаждате. След вас ще дойдат други. Така ще имаме повече велики учени хора, да знаят туй велико изкуство, как да присаждат добродетелите на човешката душа. И тъй, ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я, казва Христос, и наново я присади! Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и отново го присади! Ако кракът ти те съблазнява, отсечи го и наново го присади!

Сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах“, второ, трето, четвърто, то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Следователно, като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват доколко вие разбирате.

Вие спъвате вашата еволюция, като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари – да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Не ви препоръчвам сиромашията; не ви препоръчвам и богатството.

Казвам една велика Истина, че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки, в какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.

И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са завършени за същества от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че възможните неща са за хората, а невъзможните – за Бога. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте възможност на душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси. Само тази връзка е в състояние да покаже на човека знанието на елипсата, като завършен процес, и на параболата – като незавършен.

Различаване на влиянията

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата, според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти. Всяко отрицателно и положително качество на човека има специфичен белег на лицето, на главата, на ръката му. Ако го няма, не можете да му го припишете.

Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека! – казва апостол Павел в тази глава за идолослужението. ... Пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излизат от нас, не са винаги приятни на Господа.

Следователно, като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Самообладание

Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.

Вие ще кажете: „Аз ще му дам да разбере“. Хубаво, или ти ще разбереш или той ще разбере. Ти като се скараш с някого спъваш своята еволюция, може би за 20 години, в едно съкратено време. След 20 години, може би, ще си напакостиш. Струва ли да се кара човек, когато за 20 години ще се повреди. Ти казваш: „Аз съм на правата страна.“ Може да си на правата страна, но питам, кой ще ти отдаде правото, че си на правата страна.

Връзка със световете

Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете.

Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейчета, които после стават гъсеници. Червейчетата на пеперудата не мязат на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче, по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудите е спряна.. Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре.

Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов. Обаче, когато влезете в Божествената любов и я разберете, вие ще дойдете до истинския живот. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опит в това отношение.

Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му.

Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат. Това не се отнася само до човека, но и до животните, и растенията. За пример, когато кокошката снася яйца и започва да ги мъти, в нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цели 21 дни и след като се излюпят пиленцата, да се грижи за тях. Щом Божественото съзнание се оттегли, квачката напуска пиленцата си и ги оставя сами да се грижат за прехраната си, сами да се защитават. Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно човек проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава той трябва да съзнава, че тази Любов не е негова, но на Бога. Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, човек не може да изисква да бъде обичан.

Материалът е съставен изцяло от цитати от Словото на Учителя Беинса Дуно.

Текстовете са ползвани от Библиотека Триъгълник.

---------------

Еволюцията като проява на Бога

Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, а казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес, още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?

Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини – еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще го оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните представя дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.

Ако ти си разумен човек, като минаваш покрай някое растение, ще го погледнеш, ще отправиш погледа си нагоре и ще се отнесеш с почитание и уважение към този живот, който се проявява в това растение. То е една малка форма, която е образ на Божията мисъл. Ако ти видиш един извор, който прави усилия да си пробие път, и го критикуваш, че не е излязъл на хубаво място, той ще се омъчни и ще каже: „Аз зная какви усилия правих толкова години, докато намеря този път!“ Този извор за в бъдеще ще има по-хубаво място. Изворите, като всички живи същества, менят местата си – и те претърпяват известна еволюция. Растенията, животните, изворите, реките, езерата еволюират, във всички става една вътрешна промяна. Божествената мисъл се проявява навсякъде; тя видоизменя, регулира всички неща. Та когато говорим за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъл, проявата на онзи велик закон, чрез който Бог работи в света.

Животът като движение и Космичен ритъм

Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.

И тъй, човек е съставен главно от три елемента: 1) от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; 2) от подвижно, което е животът, и 3) от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота.

Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.

Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси.

Казвам: иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според законите, които го управляват. Науката допуска, че всичко в света еволюира – и растения, и животни, и хора, но тя не обясня как става тази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, не знае.

Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух.

Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот.

Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте, от безкрайно-малкото, от клетката – към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа.

Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. … На старите не трябва да се дава ново вино: старите са привършили своята еволюция. Новото вино трябва да мине в артериите и вените на новите човеци.

Двата конуса

В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота.

В момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са седем, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим, какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?“ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота. Процесът на развитието е обратен, т.е. за да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза.“ Мнозина ще слезете в този конус, и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно, ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

Първата война, първото слизане на съществата на Земята се наричаше „инволюция“, а сега – „еволюция“. Това са две чужди думи, които трябва точно да се определят. Някои учени точно са определили какво нещо е еволюция и какво – инволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото, а еволюцията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от голямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг.

Инволюцията

Аз питам дали земята едно време е била в газообразно състояние и как е станала твърда отпосле. Че е твърда, това знаем сега, но че е била в газообразно състояние, туй доказват учените. Ние знаем, че е твърда, а че е била в газообразно състояние, туй е вече предположение. Ние не отхвърляме това, като говорим така, то е само разсъждение. Дали земята е била газообразна, това е едно състояние, което земята е минала в по-добри условия, еволюция е това. Земята е като едно живо същество, тя слиза, дошла е до това твърдо състояние. Сега в земята започва един обратен процес.

За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резултат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал, ти сам ще станеш.

И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?

Еволюцията

Еволюция е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага; но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост – са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

След хиляди години какъв ще бъде сегашният човек? Ще се различава. Преди хиляди години човек не е бил такъв, какъвто е сега. Сега нямам време да ви изяснявам, какъв е бил човек преди хиляди години. Преди хиляди години човек е бил нещо велико сам по себе си, но този великият човек, започнал да се смалява, смалява и дошъл до едно голямо смаляване и се превърнал в едно микроскопическо същество, че като нямало накъде надолу да слиза, започнал да се движи нагоре. Туй го наричат еволюция, започнал да еволюира. Хората казват, че той произлязъл от низш живот. Не. Нашият живот е произлязъл от висшия живот. Висшият се е възстановил от низшия. Висшето като се смалявало, станало низше. Низшето, като се въздигнало, станало висше. Питам: Когато милионерът изгуби своите пари, какъв става? Сиромах. Не е ли той същият милионер?

Та казвам: опитностите на миналите векове, това са опитите на всички онези души, които са живели през това време, т.е. опитностите на всички онези души, които днес са завършили своето развитие и са дошли сега в света като служители, като помощници на сегашната еволюция. За в бъдеще всеки от вас ще премине по известен определен път. Ако вие не минете този определен път, сами ще се спънете. Значи, определен, специален е пътят, който трябва да минете. Вие може да отлагате с хиляди години, но в края на краищата ще го минете.

Еволюцията – резултат от работата на напреднали същества

Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето, в душата ни, тя вече сама по себе си се организира. … При това вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят.

И когато ние говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена – с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди – какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. … Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи – в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната „космична“ земя, някогашния „рай“. На тази „космична земя“ и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

Христос

Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род.

Христос дойде на земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божествената Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение. Какво се изисква от нас? Всякой от вас е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас. … Казвам, че Христовото учение съдържа в себе си смисъла на живота. Всякога в две велики епохи има една низина.... Всякой (живее) в браздите на своя живот: веднъж в долина, друг път на връх, трети път пак в долина, четвърти – на връх, ще има слизане и качване, докато се разбере законът, че еволюцията е движение по една начупена линия. Обаче когато човек научи Христовото учение за кръглото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма да върви нагоре-надолу, а ще върви в кръг.

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувстваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.

Но кое е мощното в света? Вие трябва да знаете, че от едно семе са произлезли всички ябълки, и когато се завърши тяхната еволюция, те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокупна форма на земята. И цялото човечество, можем да кажем, също така представлява един велик човек, развит в своята целокупна форма. И ако ние вземем ангелите, те представляват човекът в своята най-висша форма. Най-после, ако вземем Бога, всичко излиза от Него. Цялата вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. … Да вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете. Според тях, във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-низши същества от нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може да отиде. Например, човекът, като дойде до своята форма, остава си там. Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, отколкото човека, но по-високо от себе си не могат да отидат. Е, какво ще бъде нашето бъдеще? Както философите развиват идеята за човека, те приемат, че човекът ще стане божество. Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ. Така той ще стане орган на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората? Човеците са връзка между Бога и ангелите.

Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат, ще намерят Божественото. Ти на земята като си може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото. Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества аз ги наричам, те са напреднали човешки същества. Тия същества са най-светли, понеже са живели в друга една епоха милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция…когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се намирал в стадия на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони.

Жертват всичко, за да изправят своите погрешки да ни научат да не грешим. Казват: Не правете нашата погрешка, защото ако ги правите, ще ги изкупвате. Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използвали за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях.

Тия, тъмните сили, те имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го повърнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не повърнат в уровена, в който се намират, не могат да се въплотят. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби.

Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване да обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората, да даде светлина да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината. … Та казвам: Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идват при вас. Един от тях знаете, Той е Христос. Едни от тях са апостолите, светиите, те са служители. Има някои, които знаеха, евреите знаеха Михаил, Гавраил, служители, висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Сега някой, който ме слуша, ще каже: ако е за знание да се състезаваме. Аз бих се състезавал със сегашното знание. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае повече, отколкото цялото човечество, повече знае. Едно от тия същества има много по-интересна история в своето развитие, отколкото цялото човечество.

Напреднали същества

Аз ще ви попитам: Ако бихте се намерили на земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по земята, беше ли първоначално в самата Природа или отпосле дойде? На земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на ангелите. След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите остави по горите. Туй, което сега се проповядва на хората: любов, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон.

Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде време да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане.

Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например, някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Духът, Душата, Тялото

Човешката душа

Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, а други твърдят, че душата е някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече възприемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш.

Ние трябва да разрешим въпроса за живота, въпроса за човешката душа. Те са съществените въпроси. Цялата еволюция на човека се дължи именно на това разбиране. За в бъдеще хората ще почнат да мислят, че животът не е така произволен, както е сега, т.е. както сега мислят. Понеже съвременните хора имат материалистически схващания, те гледат временно да подобрят живота. Но временното подобрение не е никакво подобрение.

Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.

Човешкият дух

Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.

Тия частици, от които е направено нашето тяло, са от от земята, следователно те са взели участие в туй движение и те са остарели, не ние. Следователно, като остареят, казват: „Господарю, освободи ни. За тебе 30–60–70 години, колко работа свършихме. Искаме да си отидем в дома“. Искат да те напуснат. Ти само не можеш да работиш. Прегърбил си се, ти ги убеждаваш, казваш: „Чакайте, чакайте“. Те казват: „Не можем“. Те те напущат, искат да се върнат на земята. Защо си се прегърбил? Те казват: „Ще си идем“. Ти си се прегърбил и най-после те си отиват на земята и най-после умират. Казвам: Ни най-малко не са умрели, те си отиват при своите и ти си отиваш при своите. Те отиват надолу, ти отиваш нагоре. Онези ще отидат надолу, пък ти човекът – Божественото отива нагоре. Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре. Ако твоята душа иде с тях заедно, надолу, тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция, туй, което наричат прераждане.

Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята.

Човешките обвивки (тела)

В старите времена научно са изучавали човека, и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три, човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция.

И наистина, естественонаучните изследвания показват, че в живота устояват само онези животни, които са вървели в съгласие с последователните стадии на развитие. Човек, който се намира на върха на еволюционната стълба, подлежи на същия закон. От него обаче се изисква много повече, отколкото от другите същества. Това произтича от факта, че той е нравствено същество, одарено с разум, на което природата е отредила известни задължения, произлизащи от самото му естество. В човека впрочем съществуват две еволюции, за които ще говорим по-нататък. Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естествениците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили, фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат“ – една, може би, добре изкована, но нелогична научна измислица – в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.

Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. … Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя.

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно.

Вие имате за предметно учение очите, ушите, носът и прочие. Вашият нос ще покаже пътя, по който човешката душа е минала, да достигне до днешното положение. И на носа ви е отбелязано много нещо. На горния ръб на носа е отбелязана цялата еволюция, какви са били разумните сили, които са действали върху съграждането на тялото, на човешкото сърце и на човешкия ум, така както сега се проявява.

Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.

Материалът е съставен изцяло от цитати от Словото на Учителя Беинса Дуно.

Текстовете са ползвани от Библиотека Триъгълник.

--------------------------------------------------

Често животът ни изправя пред нелеки избори. Много от тях са свързани с вечния хамлетовски въпрос – да бъдеш (свободен) или не... И по какъв начин да постигнеш своята свобода така, че това да не стане с цената на жертване на съществени за нашия живот условия и елементи.

„Най – хубаво е свободен да ходиш и свободно да ядеш, да гледаш, да спиш. Няма по-хубаво нещо от това, човек да е свободен. Няма по-хубаво нещо от това нищо да не мъчи човека. Някой път ние се мъчим за нищо и никакво. Ще се проповядва Свобода, свободни възгледи. Всяка душа се бори за Свобода. Свободата е нещо вътрешно. Тя не е нещо само физическо.” [1 – Т1, с.286]

Всички жадуваме да постигнем свобода. Свободата е необходимо условие за човека – първо, за да може той да се нарече човек в пълния смисъл на думата и второ, за да може да се самоусъвършенства и развива съзнателно и активно. На повърхността понятието „свобода” се схваща най-вече като понятие външно, физическо и конкретно. Но когато човек проникне до неговите дълбини, той вижда, че същността му е по-скоро от психичен и духовен характер. Свободата в пълният смисъл на думата може да съществува само дълбоко вътре в нас, в нашата същност.

„В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна свобода, отвън вече не си свободен. Човек е свободен, когато изпълнява волята на Бога.” [1 – Т1, с.287]

Постигането на свобода е тясно свързано с осъзнаването на Истината. Доколкото ние сме възприели в съзнанието и живота си вечните принципи на Битието, дотолкова и можем да бъдем реално свободни.

„Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и щом влезем в Цялото, ставаме свободни.” [1 – Т1, с.288]

„Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в него. Той знае цената на всяко нещо. Извън Него нищо не съществува. Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник.” [1 – Т1, с.18]

Независимо от текущото си ниво на развитие, човек винаги живее в общество. Само в обществото като среда, човек може да се изгражда и развива пълноценно.

„Законът за единството в природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всекиго. И всичко, което човек пожелае, може да постигне, но Природата е разстлала особен път пред стъпките му, по който трябва да мине. Никога двама души не придобиват свобода по един и същи начин. А ако беше другояче, то щеше да си бъде просто едно копиране. Кой каквото е пожелал, ще му го дадат, все ще дойде и разбира се, че ще се постигне. В Природата има един запас, от който тя дава щедро.” [1 - Т2, с.177]

Обществото на Новата култура ще бъде изградено и споено не от външно възприети правила и норми, а от едно дълбоко и взаимно разбиране на вътрешният импулс и зачитане на всяка индивидуална свобода и уникалност. Девизът от романа на Дюма „Един за всички, всички за един” описва много точно идеалът за баланс между двете тенденции – да бъдеш верен на обществото, като в същото време оставаш верен на самият себе си. Обществото, което създава подходящи условия за постигане на този баланс, може да се ползва от богатството на освободените и продуктивни индивидуални импулси в себе си. Въпросът за единството включва в себе си и въпроса за индивидуалната свобода, и обратно – индивидуалната свобода включва в себе си единството като условие.

Всеки човек, който желае да се развива правилно, следва не просто да участва, но и активно да изгражда обществото, в което той живее. Всяко общество, което желае да се развива правилно, следва не само да зачита индивидуалната свобода, но да изгражда и възпитава свободни и силни индивидуалности, които да вливат нов живот в него в бъдеще.

„Ето, една тайна ви казвам: Всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим” (1 Кор. 15:51)

Кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам? Този въпрос вълнува човека от вечни времена до днес. Той ще бъде актуален винаги. В желанието си да постигне разбиране за истината относно същността и произхода на света който го заобикаля, човек създава своя космогония. Космогонията, разбрана като статика, има за цел да изгради структурна концепция за Космоса, за съотношенията между неговите материални и духовни компоненти, за съотношенията между духовните йерархии, които го изграждат. Разбрана като динамика, космогонията има за цел да осветли пораждането, развитието и предназначението на Космоса, вътрешните закони, направляващи развитието на неговите компоненти и духовни йерархии. Усещайки се част от необятния Космос, човек разбира, че той също е включен в този колосален процес. Динамичният компонент на космогонията се нарича еволюция.

Космогонията и теорията за еволюцията, развити от съвременните науки астрономия и биология, се занимават изключително с материалния свят. Понятието "еволюция" – както се разбира в науката биология – има предвид единствено видимите промени на физическите тела с течение на времето. За разлика от тях, космогеничните системи и еволюционни концепции, предавани чрез духовните учения и школи, са фокусирани предимно върху Духа. Понятието „еволюция”, дадено в западните окултни школи, има предвид най-вече превъплъщенията и трансформациите на човешкият дух, а промените във физическите тела се разглеждат като тяхна функция. Там този термин се разбира изключително комплексно и многомерно. За да го схванем, нужно е да имаме предварително известна представа относно статичния компонент на космогонията в окултен план – различните светове и йерархии, изграждащи Космоса.

“Всеки атом във вселената носи свойствата, качествата и формите, отпечатани у него от Първото Начало. Това Начало е Духът на живота – Вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена, Първичната Същност, от Която произтичат всички разумни действия. Той е положил оня върховен закон, който ръководи душата и я подтиква да се стреми към съвършенство. Той е скритата сила на самосъзнанието у човека, което постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича истината. Но за да постигне всичко, което живее в душата на всяко живо същество, изисквало се време, място и условия, дето да се постави първото семе на живота. Затова природата е работила и приготвяла бъдещите условия – така богати, така разнообразни.” [5]

“Духът е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот…” [4]

“Материята е онова, което събира нещата и носи бременността на идеите….Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде…. Сегашната материя - това са заспали духове, които трябва да се събудят.” [4]

В широк смисъл, понятието „еволюция” означава „развитие, напредък, усъвършенстване”, имаме налице един постоянен и непрекъснат процес на усъвършенстване. В по-тесен смисъл, процесът на глобално развитие на Духа се състои от два циклични етапа или фази: инволюция и еволюция. По този начин понятието еволюция има две значения: 1. Глобален процес на непрекъснато развитие на всички живи същества като проява на Бога; 2. Една от двете полярни фази от глобалният процес на развитие. Ето защо е нужно да бъдем внимателни, за да можем да определяме двете значения на думата еволюция правилно в текстовете, където тя е употребена.

Инволюцията – образно казано – е процес на материализиране, въплъщаване на духа. Духът си изработва тяло и посредством него получава опитности, недостъпни за него в по-фините светове, от които е слязъл. Това има велик смисъл за него. За да се изкачи, духът първо трябва да слезе. И после се изкачва, но много помъдрял, самостоятелен и активен вече. И всички жертви, които той е направил, му се изплащат многократно.

Еволюцията означава процес на връщане на Духа към своят първоизточник. Еволюцията предполага инволюция преди това. Инволюцията е ограничаване на Бога, докато Еволюцията е пследващото разширяване.

“В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота.” [7]

Понякога понятието „инволюция” се схваща приблизително като синоним на "влошаване", а „еволюция” - на "подобряване". Но инволюцията сама по себе си не е "лоша" и съответно еволюцията не е "добра"; това са обективно обусловени глобални полярни процеси, в които човечеството като цяло и в частност всеки от нас е включен. Наистина, възможно е понятието "инволюция" да се схваща като деградация и застой. Какъв би бил смисъла в слизането на Духа в тяло и материална обвивка, ако след това ще трябва да се качва и да се връща отново на мястото от което е поел, без ни най-малко да се промени? В този случай очевидно инволюцията би била застой, а еволюцията - напредък. Но ние знаем, че в природата всичко е разумно и всеки процес има свой дълбок смисъл.

„И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви?„ [1]

Инволюцията има за задача индивидуалното развитие и в частност – развитие на ума. И не случайно съвременната 5-та коренна раса е неин продукт: индивида се е развил и е достигнал до своето съвършенство, а умът и интелекта е издигнат в култ. Докато еволюцията има за задача вече изработване на една колективна, на една обществена култура. Култура, в която личността не се подтиска за сметка на обществото, а в която цари дух на хармония. Ето защо, еволюцията се нуждае от качествата, развити в предишният, инволюционен етап, за да ги ползва като основа за своя градеж. Само силният човек, с добре развит ум и индивидуалност, е готов да започне своята еволюция.

Всички сме преминали през етапа на инволюция всички ще преминем през следващият, еволюционен етап. Поради огромните периоди от време, които обхваща този исторически процес, за мащабите му е трудно да се говори, а прогнозите са непосилни от нашето текущо човешко ниво на съзнание. Още в най-древният окултен източник на знания – Ведите – можем да открием елементи на еволюционна концепция. Представата за създаване и унищожаване на вселената от Брахма там кореспондира с идеята на Новото учение за отделянето на душите от Бога и за последващото им завръщане при него; с идеята за космичен ден и нощ при д-р Рудолф Щайнер; със съвременната космогенична теория за големият взрив и с пулсиращия модел на вселената. Веднъж създадена, вселената периодично преминава през четири състояния – юги или възрасти – наречени „Кали”, „Двапара”, „Трета” и „Сатя”, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера [3]. Тази представа, въпреки че не съвпада в своите детайли, кореспондира като цяло със съвременните идеи за ритмично повтарящи се периоди и фази на еволюцията, многопластово насложени една в друга.

Еволюционните схеми, дадени от западните окултни школи, засягат както настоящият период от време в който живеем, така и значително отдалечени от нас времена, за които не е никак лесно да се мисли. Те ни дават представа за закономерностите на поява и трансформиране на човешките раси и култури като инструмент и следствие на еволюцията. Те ни дават и една обща насока за очакваното бъдещо развитие и тенденции в еволюционен план.

От съвременните източници на сведения за тези процеси можем да откроим трудовете на основателя на теософското общество Е. Блаватска, „Космогонията на розенкройцерите” от Макс Хайндл, обширните окултни трудове на д-р Рудолф Щайнер, неизчерпаемото в своята дълбочина Слово на Беинса Дуно. Ползващи различни методи за познание и засягащи различни аспекти и различни по дълбочина пластове от еволюционния процес, тези източници позволяват на читателя да изгради своя начална представа и да започне да навлиза в тайните на тази вечна космическа мистерия.

Но процесът на еволюция не е само едно отвлечено понятие, облечено в интересни сложно насложени ритмични схеми и безкрайни по обхвата си пространства и времена. Този процес се извършва днес в самите нас, в душите ни, в нашите умове и сърца. Самите ние ставаме все повече активни участници в него. Така ние говорим и за множеството аспекти на проявление на еволюцията в нашият живот: еволюция на душата; еволюция на съзнанието; на храненето ни; на отношенията между половете; еволюция на обществото; на отношението ни към природата, животните и растенията; еволюция в международната политика и отношения; еволюция в планетарен мащаб (на планетния логос)... Няма аспект от живота ни, който да не е засегнат от процеса на еволюция по някакъв начин.

„За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божествената Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение... Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас.” [6]

Учителят каза:

Истинската църква е горе.

Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!”

Един брат каза:

Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането.

Учителят отговори:

Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите.

Прераждането е метод за самоусъвършенстване.

Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”.

Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите.

В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят.

Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете.

Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите.

Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта.

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.

Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.

Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.

Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.

Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.

В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.

Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал.

Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.

Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.

Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.

Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.

Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.

Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.

Един брат каза:

В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите.

Учителят отговори:

Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”.

Тук се работи за Царството Божие на земята.

Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи.

Национализмът е идея на старата култура.

Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.

“Славянството е Олтарът на Новата Култура.”

“Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята.”

“Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.”

“Славяните ще внесат един духовен елемент в света – побратимяването.”

“Мисията на славянството е да облагороди Петата раса и да подпомогне идването на шестата подраса.”

(Учителят П. Дънов)

Пристъпваме към разглеждането на тема, която е обект на изследване изключително от страна на специализираната езотерична литература. В историческите, философските, културно-антропологическите и теологическите източници, както и в научно-популярните издания, на практика почти нищо не се споменава по този така важен въпрос. Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие.

От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека – съзнателния, логическия ум. А VІ коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него – като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност – фундамент на VІ коренна раса.

България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер “американска”) ще има за цел да развие у човека творческата воля.

Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество “Милосърдие”¹. Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.

При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й – публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието – с. Николаевка (бившето с. Хадърча).

Още в заглавието на текста (“Призвание към народа ми...”) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие. Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VІ раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да отбележим, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. Не бива да бъде пренебрегвано и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Призванието авторът му нарича България “дом славянски”, за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарна трансформация.

В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VІ коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) “душа и сърце на бъдещето”; 2) “живот и спасение на настоящето” – т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) “носители и застъпници на мира”; 4) “синове на Царството Божие” – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) “свята длъжност в Царството на мира”; 6) “велико събитие в живота на този свят” – последните два израза са указание за прехода към VІ раса на човечеството като цяло.

А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава “всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род”. Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: “Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.” На друго място в текста неговият автор подчертава: “Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.” Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VІ културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност – това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира!

По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VІ раса: “Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой – К. З.).” Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: “Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...” Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.

А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VІ раса по цялата Земя? – “...Новото поколение – казва той, – което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.” Под “новото поколение” би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: “Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.” С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света – неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХІ столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. “Ще приемете от нея (Русия – бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава – бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.” Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята – наречена от Херодот “учителка на народите” – свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. – за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.

Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ – да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета.

Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха. Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време. В следващите редове ще проследим редица негови разсъждения и концептуални изявления, допълващи и обогатяващи изследваната тук тема.

Особено интересна е една мисъл на Учителя П. Дънов, която осветлява връзката между Христос – в качеството Му на всемирен Глава на ББ – и съвременното славянство: “Христос се явява сега в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да (о)станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат.” Може да се приеме, че с тези свои думи Учителят П. Дънов обявява началото на Второто Христово идване (пришествие), за което се говори в Библията. Както е известно, според българския духовен Учител това пришествие ще бъде невидимо за физическите сетива на земните хора. То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропософите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят. Една от най-значимите задачи на Учителя П. Дънов – според същите източници – е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя. Ако се съди по резултатите, в това направление мисията на Учителя на ББ у нас е била блестящо реализирана. Разбира се, тепърва предстои да осмислим и усвоим плодовете на тези езотерични факти.

По-горе вече посочихме връзката на българския народ с принципа на волята сред славянското семейство. По този повод Учителят П. Дънов внася важно уточнение: “В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили – умът и любовта, трябва да се уравновесят.” За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме. А в този текст под “воля” навярно следва да разбираме – освен традиционното съдържание на понятието – и твърдостта, упоритостта на българина като национална черта. На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които Божият план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход. Нещо повече – той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина “славянин”, и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: “Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой – К. З.). Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява.” Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VІ раса – готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: “Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ.” По-конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: “Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият.” Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса – водеща за епохата, в която живеем: “Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на Земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стъблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плодът на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи.” Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието. Още по време на земната изява в плът на онова велико Същество, което е било познато с човешкото име Петър Константинов Дънов, е започнал процесът на качествени натрупвания в родовото съзнание на славянството като цяло – с цел успешно изпълнение на глобалната му мисия: “Славяните имат важна мисия. Никога такава голяма маса от двеста милиона хора и повече не са били събирани на едно място за една мисия. Славянството ще бъде ковачницата на новата култура (курсивът мой – К. З.). Там вече работят силите. Там се натрупва материалът и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото. Славянската раса ще бъде жизненият център на новата култура. Това ще бъде в първо време. А след това ще дойде Шестата раса.”

Относно ролята на Русия в разглежданите тук планетарни процеси на мащабна промяна Учителят П. Дънов е произнесъл едно пророчество, което вече се е сбъднало: “Тези идеи, (за) които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията.” Той изяснява проникновено и етимологията на понятието “славянство”: “Коренът на думата “славянство” идва от думата “слава”. Значи Бог ще се прослави в славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога.” И още: “Освен “славяни” ние казваме “словени”. Коренът на тази дума е думата “слово”. Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни.” Ако славяните изпълнят достойно своята планетарна мисия, те ще се превърнат като етнос в извор на неподозирани блага за всички земни хора. Ще бъдат осъществени на практика идеали, за които човечеството е мечтало и се е борило векове наред: “Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. – бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро.” Естествено – пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: “За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия.” Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм – периода от 1917 до 1990 г.

Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: “Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой – К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие.” Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи – взаимното и планетарното побратимяване: “Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата.” Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: “В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи – вътрешно.” Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: “Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат.” Някой справедливо би запитал: “Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХI-то столетие се е проточил като агония?!?” Въпросът е напълно основателен. Но и твърдението за златния век на българите, принадлежащо на Учителя П. Дънов, не е погрешно. Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето. В случая с България това е Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Нещо повече – за нашия народ златният век е изгрял далеч по-рано: “Златният век е започнал в България, когато Бялото братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение (духовната общност на Бялото братство, изградена у нас от Учителя П. Дънов – бел. К. З.) от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе.” И още в тази връзка: “Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза.”

Често пъти в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини. Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън. Затова източната мъдрост проповядва, че победата над самия себе си е равностойна на победа над целия свят – алегорично, разбира се. В такава насока са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов за българите и славяните като цяло: “Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението.”

За да осъществят докрай глобалното си назначение, славяните като общност следва първо да преодолеят различията помежду си: “Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания като славяните. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро.” Изпълнят ли това условие, мобилизират ли целия си потенциал, славяните ще се превърнат в образец за цялото човечество; в тяхно лице ще бъдат осъществени и библейските пророчества за бъдната християнска общност на пълната хармония: “Славяните са Новият Израил. Новият Израил – за разлика от евреите – ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век.” Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: “Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.” Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния – пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): “Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено – Любов към Бога” (Учителят П. Дънов).

Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: “Българите са пионери между славяните” (курсивът мой – К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом – Обединена Европа, идеите на Учителя П. Дънов в това направление звучат по-актуално и с по-голяма прорицателска мощ от всякога. Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: “Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо братство ще се създаде по целия свят.”

Учителят на ББ в България предрича и това, че за да може славянството да изпълни мисията си в съвременната епоха, сред него ще бъдат въплътени множество напреднали в еволюционно отношение души. Той конкретизира и цифрата на тази масирана акция на Всемирното ББ – 8 000 адепти (окултни ученици от висок ранг). В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва следното: “У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало.” Според него до края на ХХ век в плът на Земята са слезли всички велики хора, известни от историята. Те ще разпрострат лъчите на Новото учение във всички области на човешкия живот и ще съдействат решително за установяването на Новата Култура на изгряващата VІ раса. А тя ще бъде Култура на Любовта: “Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта.”

______

¹ Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка" По-късно то се променя в "Милосърдие".

“Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”⁴. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994.

***

Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя.

Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота.

Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена.

Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя¹, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар² и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет.

Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”

Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление.

И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил.

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.

Аз съм Елохил³, Ангел на завета Господен.

8 октомври 1898 г., Варна

______

¹ Двамата братя – става дума за Кирил и Методий.

² Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи.

³ Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль.

⁴ Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".

История на житното зърно

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. (НБ, Житното зърно, 23.03.1914г)

Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.. преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. (НБ, Бог е говорил, 09.11.1919г)

Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. (МОК, Окултната страна на живота, 10.01.1923г)

Още в предиисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. (НБ, Що казва Духът, 29.02.1920г)

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си. (НБ, Възкресение на Любовта, 01.05.1921г)

Житното зърно ражда великите неща в света

От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора... Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. (ООК , Личност и душа, 01.011930г)

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно. (МОК, Превръщане и съпоставяне, 27.06.1930г)

Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? - По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. (НБ, Разумният домостроител, 03.02.1935г)

Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. (НБ, Като себе си, 02.1919г)

Едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. (НБ, Призоваха Исуса, 23.09.1934г)

Вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена... Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. (ИБ, Когато посрещате, 10.10.1920г)

Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие... Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? – Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две -три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. – Не само от земята, но и от слънцето. Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. (МОК, Радвайте се, 15.04.1917г)

Ако имате вяра и знаете как да извадите енергията от житното зърно, в един самун хляб ще има толкова сила, която ако можете да извадите, ще се нахраните най-малко 6 месеца. (НБ, Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21.07.1935г)

Жертвата на житното зърно

Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изразява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертва, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. (НБ, Чистосърдечните, 29.04.1927г)

Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. (НБ, Ще дойдем при Него, 01.07.1923г)

Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот. (* СБ, Вечното благо, 15.08.1943г)

Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод. (НБ, Добро и човещина, 26.02.1933г)

Житното зърно е емблема на Христос. Житните зърна са Неговото Тяло. Целият свят се храни от Христос. Със соковете на житото са се хранили ангелите. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползва от този живот, който му отговаря, т. е. който го привлича.... Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. (НБ, Вземане и даване, 06.05.1917г)

Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. (НБ, Бог е Дух, 03.06.1917г)

Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви... Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата, или бедна. Опитът показва качествата на нещата... Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. (НБ, Петимата Братя, 22.04.1923г)

Животът на Житното зърно е свещен като нашия. (* Дойнов, Н., “И очите ми видяха изгрева”, Сф., 1999г)

Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва “Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът”, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Първо ще се намерите в положението на житното зърно като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си “Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст”, та смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като се посади в земята, житното зърно идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, тя е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула. Той не се обезсърчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте. (МОК, Седмият кръг на живота, 22.05.1927г)

Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. (Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)

За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. (Ново небе и нова земя, из Разговори при седемте рилски езера)

И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си. - Как може човек да помага на себе си? - Много начини има, чрез които човек може да си помага. Като работи, като учи, като се моли, човек си помага. Обаче, едно нещо трябва да имате предвид; избягвайте еднообразието. (ООК, Много знания, 12.09.1928г)

Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: Господ да ти е на помощ! Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. (НБ, Първичната връзка, 22.06.1923г)

Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се, що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. (ООК, Планински върхове, 05.09.1928г)

Връзка с житното зърно

Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? — Теоритически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да се разговарят с житното зърно? (МОК, Упътвания и образи, 23.12.1923г)

Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте?.. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как." – Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към Слънцето – Изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога." – Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – ние трябва да произведем същия резултат. (НБ, Ето Човекът, 16.03.1914г)

Казвам, че във всяко житно зърно има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи. Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате как да любите. Всичко е у вас в душата ви вложено, то си е. Божествено, затова няма нужда никой да ви учи. Пръстта, която ви турят отгоре, е. Божествено нещо и ако вие разбирате какво ви се казва с това, разбрали сте и смисъла й. Не трябва да ви се шепне отвънка, това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава когато вие възприемете всичко, с всяка клетка на вашата душа, ум, сърце и дух. (ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)

Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно зърно и ще му кажа:. Иди и посей това зърно. (ИБ, Точка, линия, плоскост, куб, 07.11.1920г)

Посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. (НБ, Ако не бях дошъл, 02.03.1919г)

Започнете преди всичко с морала на житото. Трябва да си съставите ясна представа за него. Който не почита житното зърно, не почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти. Като минеш край житна нива, спри се и благодари!.. Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв ще бъде новият морал. (* МОК, Чудните предположения, 01.02.1925г)

Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. (НБ, Бог е говорил, 09.10.1919г)

Питам: има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. (МОК, Деятелност на сърцето, 02.08.1922г)

Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате. (* МОК, Божествените условия, 09.10.1927г)

Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си...Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. (МОК, Трите зрънца, 20.02.1927г)

Житното зърно не трябва да пита: "Слънцето нали ме грее?" То трябва да пита така: "Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?" А туй колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. (ООК, Тъмното петно в съзнанието, 21.I.1923г)

Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот. (* НБ, Посред тях, 30.10.1927г)

Засяване на житното зърно

Ако земеделецът знаеше в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г)

А ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, от това жито болният ще оздравее, а здравият ще се подмлади. Във всяка работа трябва да се благодари. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Житото не може много да ползва човека, ако не знае как да го посади, как да го ожъне и как да го запази. Който знае как да посади, ожъне и запази житото, ще използва най-рационално всички негови елементи. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Всяко растение съдържа в себе си елементи на безсмъртие и разрушителни елементи - на смъртта. Един ден, когато нашето жито се освободи от смъртните елементи в себе си, то ще наедрее и ще се подобри по качество: първо ще стане голямо като боб, после – като орех, а най-после – като кокоше яйце. (* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)

Посяването на житното зърно в земята - това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод - това е възлизане, еволюция. (Шестте гимнастически упражнения, из Разговори при седемте рилски езера)

Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. (МОК, Живите числа, 15.04.1932г)

Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг - две житни зрънца, на трети - три, на четвърти - четири и т. н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: Посяхте ли житото? И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. (НБ, Здравият ум, 26.08.1923г)

Малко е житното зърно, но милиони работници работят в неговата лаборатория, докато го извадят на бял свят. Малки, светли точки са Божествените мисли, но за реализирането на една такава мисъл са нужни милиарди работници. Човек се е родил на земята, но колко работници са чукали върху него, за да се яви днес в човешка форма! Първоначално човек е съществувал като идея в ума на Бога, докато е дошъл денят на неговото проявление. (МОК, Светлият кръг, 15.05.1927г)

Ще дадем едно мощно движение напред, тъй както житното зърно израства от долу на горе. Ще кажем тъй: "Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)

Тъй като ученици това ще знаете. Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела! (ООК, Значение на ръцете и пръстите, 7. 01.1923г)

Житото е най-чистата храна

Житото е най-чистата храна. (* УС, Той създава, 27.09.1936г)

За да бъдеш здрав, да придобиеш сила, яж жито! (* НБ, Условия за растене, 31.08.1930г.)

След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото – днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа. (* Нанков, Н., съставител, “Нова книга за здравето”, изд. “Астрала”, Сф. 1993г)

Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. (* НБ, Да се не смущава сърцето ви, 22.03. 1925г)

Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. (НБ, Затова се родих, 10.10.1926г)

Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията на живот определят основното дело. За да се изяви съзнанието, са нужни мисъл, чувство и дело. (МОК, Погледът на Бога, 17.06.1932г)

Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма. Затова аз наричам житото “Божествена погача”. (* ООК, Новата мисъл, 21.09.1932г)

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина. Има Един!

И цялата Жива Природа говори за този Единия, Великия. Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взима участие в нищо.

Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от Което произтича всичкият живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло, комуто и да е. И покрай най-малката мушица да "мине" Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: "Направи това!" или "Служи Ми!" Той му показва пътя, но го оставя свободно, само да направи своя избор - да извърши онова, което то счита за добро.

И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да Му дадем? - Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? - Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи и невежи, у Него, във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: "Нагоре сега!" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.

В Божието сърце има нещо велико. Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава Целокупния Живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тези единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

Мнозина обаче питат: "Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той?" Цялата Вселена представлява "Градът Божи", където Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос. И ако ги попитате: Къде е и що е Бог? - Те ще ви отговорят на ваш език:

"Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на Небето - във всичките слънца, и на Земята, зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог."

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си, своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил?

Защото Любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магическата сила на този опит се крие в онзи момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това, - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: "Днес стана нещо Божествено."

Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен. Той има онази свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. Вън от това няма никаква свобода. Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат, каквото искат; те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той - казано на човешки език - дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната Си благост.

Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има "свободна воля."

Едно помнете:

Единственото същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите Бог е, който ни говори.

Друго не забравяйте! За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто: "Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си."

Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тези прости истини:

Попиташ ли се, къде е Бог, знай: където има живот, където има мисъл, където има чувство - там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне!

Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

Друго помни: Където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е "адът".

Питаш, кога човек е добър? Момента, в който Бог се проявява у него, човекът е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човекът е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко служение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуска.

Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби, а вие любите ли Бога?

И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или Любовта ви към Бога?

Ако Любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.

Ако човек има Божията Любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази Любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство, Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на онези върховни думи, които Христос е изрекъл: "Аз живея в Бога, и Бог живее в Мене." "Аз живея в Бога", това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в Мене", това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у Себе Си. "Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.

Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята и те не го знаят положително, и те правят предположения за него.

Освен тази ложа от посветени на Земята има на Слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще.

Но и едната, и другата ложи са само органи на онзи велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на Земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.

И когато ние говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена - с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди - какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

серафими - Братя на Любовта;

херувими - Братя на хармонията;

престоли - Братя на волята;

господства - Братя на интелигентността и радостта;

сили - Братя на движението и растенето;

власти - Братя на външните форми и изкуствата;

началства - Братя на времето, състоянието и такта;

архангели - Братя на огъня и топлината;

ангели - носители на живота и растителността.

Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души.

Всички вкупом представят великия Космичен Човек.

Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.

А според нас, има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.

И Небето, за което се говори в свещените писания, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света.

Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.

Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени "синове Божии", в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те.

Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.

Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно братство.

И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представлявала сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тези трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно братство.

И така, помнете: Единствената Велика общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно братство.

Онези членове от Великото Всемирно братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, сред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това Братство е тук или там, сред този или онзи народ.

Всички тези Велики братя, които работят в духовните сфери на Земята, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат "Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат "Братя на Мъдростта". Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат "Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат "Братя на Справедливостта" - те носят правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат "Братя на Добродетелта", шести - "Братя на Красотата", и най-после идват онези, които носят името "Йеховисти". Това обаче не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.

Тези Братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката Си и да я метне като топка в пространството! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието "Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят.

И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава.

Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на космичния човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство - с отрицателните сили, със Злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.

Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и онези сто четиридесет и четири хиляди души, за които се говори в Откровението, и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния Си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят.

Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.

Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.

За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това, или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния.

В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.

Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: Старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват, като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва, когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.

Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. Тям предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тези четири вида живот.

Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота, като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: "Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко."

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако Ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без Светлина, Светлина, но не без Мир, Мир, но не без Радост. На тях им трябват Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тези неща са свързани в едно.

Съвременните хора нямат в себе си ни Мир, ни Радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.

Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата.

Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които Аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в живота. Разбира се, Аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представят една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.

Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят.

Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава.

Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта.

Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят великите Учители да идват да работят между хората.

Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи вечния живот.

И който иска да намери вечния живот - живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.

Знаете думите на Христа: "Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай!" И Аз ви казвам сега: "Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне."

Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мирът и Радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител.

Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на школата.

Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата.

Ученикът може да има само един Учител в живота.

Помнете една велика истина:

В света има само един Учител и всички учители са произлезли от него.

В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него.

Ученикът трябва да знае едно: Може да го обича само онзи, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.

Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика?

Правило е: Ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към светлината, след това към мира и най-после към радостта.

Ученикът ще носи радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува светлина, там царува мир.

Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието слово - те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този път, пред него ще се открие великият път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най-трудният.

Любов, Светлина, Мир и Радост - ето етапите в пътя на ученика.

Като говоря за ученика, Аз имам пред вид, преди всичко, идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята - в този свят, и горе - в невидимия свят. Той никога не напуска школата - денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на Земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.

Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е , е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато Земята, както и цялата слънчева система завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата "ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.

В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в истински смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в Духовния свят, който има съзнателна връзка с него.

Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад.

Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза. Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само чрез него се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е безполезно.

Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!"

И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина.

"Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.

И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.

"Да бъде виделина!"

Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее.

Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: "Един е вашият Отец", той подразбира Великия, Единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.

И така, един е великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви, и пак ви казвам:

Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината.

Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил." Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И така, както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.

Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, Духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.

Но вие ще попитате: "Как можем да познаем един Учител?" Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае: защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения.

Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие.

Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло.

Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик.

Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само онзи, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тези закони, той е ученик.

Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.

Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.

Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.

Учителят, в истински смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие.

Само Учителят може, с право, да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.

Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.

Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата се говори в Писанието за "раждане" на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител.

И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: "Не се наричайте учители!" Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия закон. Великият закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор, и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това?

Благ е великият Закон, но и справедлив!

Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една постъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранена за един ученик на Бялото братство, той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си:"Не се наричайте учители!"

Ще Ме попитате сега как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото братство от тези на Черното?"

Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: "Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината."

Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва: "Не очаквайте много от мен!" За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода.

Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност.

Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос.

Учителят черпи своите знания и принципи от Великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете кога, къде и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състоянието на слънчевата система. Той прочита и много събития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те носят вест за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки.

За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език.

Преди две хиляди години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?"

"Учителю благи!" На български език няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тези две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата "учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално.

"Учителю благи!" Тези думи съдържат в себе си всичките Божии блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от векове насам. Те представляват магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това!

Преди две хиляди години един богат момък зададе на Великия Учител въпроса: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Но отговорът го накара да си отиде с приведена глава.

Вдигнете сега главите си, обърнете се към Великия Учител и кажете: "Учителю благи, искам да изпълня закона Ти!"

Само така ще станете ученици на Великия Учител и служители на Живия Бог.

Днес хората делят Христа на "историчен", "космичен", "мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта.

Христос - това е Бог, Който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "историчен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, Той е "историчен". И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: "Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага."

Познат вътрешно, той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става "космичен". И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният" Христос - проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - Великия брат на човечеството, Първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.

Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като "историчен", ту като "космичен", ту като "мистичен". Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.

И наистина, не е ли за мнозина християни "историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята "до скончание на века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. "Идете и проповядвайте", казва Той на учениците Си, "и Аз ще бъда с вас до скончание века."

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята."

Христос е, който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството.

Без Христа няма история.

Без Христа няма "Космос", сиреч организиран и устроен свят.

Без Христа няма "мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.

За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: "За мене писаха Мойсей и пророците." Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един Всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: "Аз съм Пътя, Истината и Живота."

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.

Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.

Истината - това е проява на единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.

"А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа."

Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината."

Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят.

Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, "Синът Божи", слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.

В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.

Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.

"А вечен живот е", казва Христос - "да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." Да познаят Бога, да познаят Христа.

Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно, човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото "лице", т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите.

За евреите Христос беше "синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича "Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: "Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за "небесните неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и "земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.

Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката Си с невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.

И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.

За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било "писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно обаче може да се каже с увереност - Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието.

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпънаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, с което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.

В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато Аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.

В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб.

Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.

Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници.

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота.

При своето идване преди две хиляди години на Земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят!

В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова,което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, Който внася живот, светлина и свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?

Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: "Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите."

Ала Аз ви казвам: "Христос във време и пространство не е благовествал!

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.

Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!

Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.

И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие:

"Да бъдат всички прилежни ученици,

добри братя,

верни и истинни служители!"

Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.

Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители.

Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот.

Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори.

Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за "разпънатия", за "историческия" и "космически" Христос, за Христа така, както Го схващат разните църкви, а духът на Неговото живо слово ще им остава чужд.

Затова ви казвам:

Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, Който сега действа в света, Който действа в душите на човеците.

За този Христос ви говора Аз - не за "историческия" или "разпънат" Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават.

За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в "йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света.

Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те - да Го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.

Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?

Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси.

Тръгни по пътя, който води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.

Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов.

Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

- Има седем раси. Всяка раса се отличава с нещо особено. В черната раса преобладава чувството. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът за първи път се явява в черната раса. Сегашните негри са изродени потомци на своите деди.

Атлантската раса – това са били хора много груби, на насилитето, на силата.

Жълтата раса и американските индианци са потомци на атлантската раса.

Жълтата раса се отличава със силно развити скули.

Черната раса се отличава с дебели устни.

Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система. Те са много енергични.

Бялата раса се отличава с хубаво закръглено чело.

Източните раси имат въображения, а западните – аналитичен ум.

У англосаксонските народи преобладава мъжкият елемент, у славяните и латинските народи – женският.

Бялата раса е на ума, а Шестата раса, която иде, ще бъде раса на Братството и на Любовта.

Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето. Може да попитате защо седим на този дъжд. - Това е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте. Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самозалъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи Доброто. То е нещо вътрешно.

Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича Живота, който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата, като същина, е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои са разумни, а други - неразумни? Защото едните са обработили ума си, а другите не са го обработвали. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия и хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен.

Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята хората казват: "Земята е нечиста, грешна". Значи те преписват греха на Земята. А тази грешна Земя, на която се вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и други. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват "тази грешна Земя" и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? - Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние.

Защо се качихте на Мусалла? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това е езикът на Небето. Господ казва: "Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото малко и да е останало, не могат да Ми служат". Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие можете да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: "Ами как ти е говорил Господ?" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ви казва.

Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички; и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? - Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията Благост. Затова, ако проповедникът не изпълнява своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни Волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията Благост през теб и да отиде у всички хора! Бог иска Неговата Благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: "Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието Благо". Това е Божията Воля: Неговото Благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя. Ако за заковани отвътре, там е лошото.

Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: от хиляди години хората са затворили душите си. В тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости както за себе си, така и за окръжаващите. Какво трябва да правим? - Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: "Тия хора се качиха на Мусалла. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега". Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете - те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: "Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и смирението". От милиони години Божествения чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок.

Вие ще кажете: "Ние не сме спящи същества, ние сме оживели". Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусалла? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: "Трябва да се обичате!" - "Как трябва да се обичаме, Господи?" Аз да ви питам как трябва да се обичате. - "Да си прощаваме всички грешки и обиди". - Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва?

Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако Слънцето го пече цял ден? - То ще се разложи и ще почне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвият трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? - Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: "Какво има? Защо ревеш?" - "Сега вече можеш да туриш товар на гърба ми". А какво трябва да правиш с човека? - И на него ще дадеш това, от което се нуждае.

Днес ние се качихме на Мусалла. Това е хубаво, но е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да се изкачим горе, онези, които се върнаха, те ще ни спънат. Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусалла, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно, този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите.

Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? - Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на душата, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.

Питам как ще носите Новото учение в света? - Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си, ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мен? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. За кога? - Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, най- чистите си дрехи, без никакво петно по тях.

Помнете: когато нивата е посята, дъждът е благословение. Защо днес вали дъжд? - Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? - Не, той е добър, но само за себе си. Тогава, да бъдем добри. Към кого? - Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления: човек може да бъде добър към себе си, той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така - да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучи изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? - Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? - Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне - нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично, къщичката си също е наредила и изчистила, самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си.

Значи, отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? - Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? - Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега Слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона на служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога.

Казвате: "Нали сме излезли от Бога?" - Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. - "Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така". - Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш "аз зная много". Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с които се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа; учителят пита: "Иванчо, кажи колко правят едно и едно?" - "Едно и едно прави две". - "Две и две?" - "Четири". - "Три и три?" - "Шест". - "Три по три?" - "Девет"... Това е лесният път - пътят на лесната наука. От хиляди години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати.

За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример: вземете едно дете, което плаче; ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? - Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения Живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото 1 по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото 2, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас - малки величини, бебета - и действа върху нас със своето изобилие. И за нас още преди тръгването ни от София Господ казал на своите служители: "Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе, на Мусалла, ще ги приемете като добре дошли гости. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука - обратното: навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият.

Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: "Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще Му служа, както трябва!" Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: "Защото и Той ме обича". На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е онзи, когото любим. Бог работи отгоре, а ние - отдолу.

И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусалла. Работете съзнателно, за да разберете Доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителя откъсна едно стръкче тревица) - Ще израстете нагоре като тази тревица. Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването.

Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: "Аз ще свидетелствам за тези хора". За какво ще бъде свидетел тя? - Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо, вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако, въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителя изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави. Ако Учителя ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителя ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. - "Ама аз имам много недостатъци". - Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате?

Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? - Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието Благословение в София. Всичко, каквото мислите, вече е проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? - Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате "докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия; затова ли ме е родила майка ми?"

Сега, ще помните Мусалла. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. Защо? - За свобода се бият. Като се набият един другиму, си казват "позна ли ме сега?" Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. Като отидете някъде, започвайте да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите.

Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: "Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите". Всяка тревица крие в себе си формулата: "Великата наука на Живота е служене на Бога".

Ето, давам на всички от тази тревица. Да дадем ли на други от нея? - Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче, трябва да разберете закона "служене на Бога" като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата, сама по себе си, е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева.

И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята "Божието Слово". Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята "служене на Бога". Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените Слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята "служене на Бога". Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже "добре дошли". Значи, на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, Слънцето да го грее отвсякъде, а Земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас.

Сега, да довършим работата си. В светлината на тази велика наука - Божествената наука, под думата "свършване" се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копаенето има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате "да се освободим от света". Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби.

Основната идея на тази беседа е "служене на Бога". Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? - Над големите реки. Защо? - Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: "Аз няма да стана мост!" Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим. Ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.

Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? Обаче, като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката, това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под наука аз разбирам Живата наука. Разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени - знания на Живата Природа. Казваш: "Аз не искам хляб". Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня. - "Не искам наука". - Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във Виделината на която ще се развиваш. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света.

Сега, аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпроса. В Божествения свят става обратно: когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш; а когато обичаш някого, най-малко му даваш. На Небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на Земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде "оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме". Ако не те нахранят на Небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? - Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, той може да дава на другите. Той казва: "Нека на всички се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение". На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. В какво да си отстъпваме? - Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим да даде Господ да ги сполети това-онова; все им пращаме благословение. Тъй щото, и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си.

И ние преодоляхме едно голямо препятствие - качихме се на Мусалла в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусалла. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусалла. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусалла, ще кажете: "Това е предметно учение". Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане мъртъв спомен за вас, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: "Тук почива млад герой, взел участие в двадесет и пет сражения." Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: "Излез вън и покажи своето геройство!" Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете; ставането е възрастване, т.е. процес на растене; после - да оживеете и най-после - да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусалла, кажете: "Научихме как да станем и оживеем". Ако ви питат от кои сте, ще кажете: "От тези, които са станали".

Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? - Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: "Външният свят не е готов още да види Моето лице, нито да вижда, какво става тук". Затова днес мъглата се разстила пред нас.

Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената Светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. За какви покриви се говори? - Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Имали нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората , без никакви юзди и вериги? Де да търсим коня? - В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: "Радвам се, че си свободен от веригите и юздите". Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе.Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: "Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?" И волът казва същото. Питам: като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. Според мене, човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на Живота. Като видиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. - "Какво ще стане с нас?" - Чудно, какво ще стане с вас! - Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за Великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може да го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може да го изтрие, то е приятелство.

Божието благословение да бъде над вас! Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година!

Сега, вие целувате ръката ми. Защо я целувате? - Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? - Това значи: когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. - "Искаме да имаме тази беседа". - Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. - "На кого да се даде тази беседа?" - На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено.

Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата.

Тази беседа не можа да се държи на Мусалла. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусалла в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, тоз, който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става; важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха, постепенно намаляваха. Те казваха: "Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!" Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето. Обикновено, хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията Воля, той е пръв. Който не върши Божията Воля, той е последен. От това гледище, всеки може да бъде пръв.

Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: "Да се върнем ли назад или да останем тук?" Понеже съм за свободата, казвам: "Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете". Аз можех да им кажа: "Останете всички тук, утре ще има беседа". Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на Свободата.

В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания. Той не знае какво "не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например, вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: "Колко би било добре да сме всякога с Вас!" Не е било време да съм бил извън вас.

Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Има едно Същество, което ви обича - то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, който ви обича. Щом дойде Неговата Светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.

За вас сега е важно да възприемате напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден.

Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? - Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на Живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия; това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш; това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова Светлина, колкото ни е нужна.

Често вие се обезсърчавате и казвате "остаряхме вече". Какво означава старостта? - Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява.

Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. Защо? - Радостта е такова едно извеждане навън.

И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусалла, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата всички ще слезем долу. - "Колко е хубаво да останем тук!" - Тук, значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.

Беседа от Учителя, държана на 13 юли 1925 година на Мусалленските езера

Червеният цвят има разни нюанси. Известен негов нюанс означава борба и ако преобладава в теб, ти имаш желание да воюваш. Червеното е марсов цвят, възбужда и се отнася до човешката воля. Щом някой е ленив, да тури дреха с червен цвят. Червеният цвят прави човека активен. Тази краска означава Живот и нека я носи онзи, който е анемичен. Който е болен, да тури кърпа или шал, червен като пламък. Червеният цвят действа на сърцето. Розовият цвят е на Любовта.

Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство.

Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява.

Зеленият цвят е свързан със сетивата и повече успокоява. Той е магнетичен цвят, чрез него се образува растеж.

Синият цвят е на Вярата и на Истината. Ако нямаш хубаво разположение, тури пред себе си синия цвят; той внася енергия и Мир, успокоява. Дрехи от син цвят тонират. Синият цвят е за духовния живот на човека. Тогава можем да растем духовно. При Вярата имаш син цвят в своята аура. При Вярата ти приемаш и без нея ти не можеш да служиш на Бога. Служенето на Бога се състои в следното: ще служим на Бога с това, което ни е дадено от Него.

При тъмносиния цвят ще почувстваш малко скръб. Това е в запас и трябва да се разредява.

Виолетовият цвят е на Духа. Означава Сила и носи Сила. Той е юпитеров цвят. Отнася се до човешката воля и до човешкия Дух.

Черен цвят да носи онзи, който е нервен, а за онзи, който е здрав, бялото е хубаво. Шапки, чадъри и пр. да не бъдат черни. Който носи черен цвят, става користолюбив. При белия цвят даваш, а при черния - вземаш. Белият цвят означава Чистота, при него има интензивен вътрешен живот. Ако искаш вътрешно да работиш, тури белия цвят за основа.

Поетът описва едно цвете, защото зад цветето седи нещо разумно. Бялото цвете ни казва: "Бъдете чисти!". Моравото цвете ни казва: "Бъдете силни!". Жълтото цвете ни казва: "Мисли добре, бъди разумен!". Червеното и розовото цвете ни казват: "Употребете Любовта!". Човек да има цветя с различни краски в градината си.

Вие обичате някого заради червения цвят или розовия цвят в аурата му. Обичате едного заради жълтия цвят, другиго - заради вярата му или за синия му цвят, трети обичате заради силата му или за виолетовия цвят, понеже ви го предава. Та вие обичате другите за това, което могат да ви дадат. И хората ви обичат за това, което можете да им дадете. Когато човек обича някой цвят, той има нужда от него и нека да го носи

Изобщо, като правило: колкото една краска е с по-светъл цвят, толкова има по-голямо и по-добро духовно влияние. Има краски електрически и магнетични. Например червен, жълт, ясносин и виолетов - биха могли да бъдат електрични, а портокаленият, зеленият, тъмносиният- магнетични., Успокоителни цветове са ясносиният, яснозеленият и ясножълтият.

Днес в медицината се употребява лекуване с краски - т. нар. хромо-терапия. Обаче, тук важи един окултен закон, че при лекуване умствените краски действат по-силно от физическите. Човек може да се лекува с краски по-добре като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски. Например, ще облива умствено цялото си тяло или болния орган със сноп лъчи от дадена краска. С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни.