Д-р Петър Берон е един от онези хора, за които е трудно да се пише, но все пак – трябва. Енциклопедичният му ум не се спирал пред нищо – той изучавал медицина, естествени науки и философия, владеел 7 езика, постигнал е и големи успехи в стопанската си и търговска дейност. Филантроп, просветен деец и голям дарител.

Свързваме името му най-вече с първия български буквар – „Рибния буквар“, но Петър Хаджи Берович (както се е казвал) е дал много повече – отдал е целия си живот за просвещението на сънародниците си, в търсене на единното познание и научния синтез.

В тази кратки редове не може дори да се загатне за неговия живот и дело, но може да се спомене за капиталния му труд – „Панепистемия“ (Всенаука). Труд, твърде слабо известен в родината му. В това седемтомно произведение от над 5000 страници, което излиза през 1867 г. на френски език , той прави опит да обобщи и синтезира знанията и достиженията на медицината, естествените науки, философията и хуманитарните дисциплини.

Първите четири тома излизат под общото заглавия „Опростена физика” и включват електростатика, фотостатика, термостатика и баростатика, докато пети, шести и седми том търсят отговорите на вечните загадки около произхода на човека и вселената.

Ето и кратък откъс от том III – „Термостатика”, който разкрива идеята за безжичната електрическа комуникация…

Кликнете ТУК

Индийската духовна и философска традиция намира отражение както в Западна Европа и Америка, така и в България – в учението на Учителя Петър Дънов. В учението му са застъпени много от понятията, плавно формирани в хода на индийската мисъл. В тях са вложени конкретни и много ясни съдържание и идеи, поради което те надживяват времето си и остават като базови за различни традиционно-източни, както и нови западни учения в сферата на духовността като цяло.

Връзката на Учителя с източната духовна традиция проличава и в съдържанието на лекциите, които изнася, и в много насоки на дейността му. Да разгледаме първо втория аспект. Противно на разбирането на западно-европейската философия като цяло, и главно в лицето на немската трансцендентална философия, че истината може да бъде постигната спекулативно, сиреч без наличието на опита, Учителя споделя разбирането, че до големите духовни открития, до разбирането на истината човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Наблягането на практиката, поставянето на опита пред спекулативното познание (в случая – метафизиката) обаче съвсем не подценява последното. Но то може да оживее само след получените резултати от живия опит или конкретна духовна практика. Нещо повече – един от изходните принципи в учението се изразява в максимата:

„Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата”
(Дънов, П. Сила и живот, ч. 1, С., 2006, с. 476.)

Поради това в неговото учение не се дават готови дефиниции на основните понятия – Любов, Мъдрост и Истина, а, в повечето случаи, единствено насоки за размисъл. Те могат да бъдат изяснявани по-пълноценно само след резултатите от приложението им непосредствено в живота.

Говорейки за душата, Учителя казва, че всички души са състояния на Божественото съзнание и че в действителност съществува само една Велика Душа, а всички други души са единствено Нейни прояви:

„Душите – това са различни състояния, в които Божественото Съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание”
(Беинса Дуно, Учителят говори, С., 2005, с. 9.)

Подобно е и учението на Упанишадите за отношенията Атман – джива (дживатман), където Атман – „вътрешния управител” е един и единен във всички същества, а това, което се смята за индивидуална душа (джива), е в действителност илюзорно.

Всичко това има отношение и към корелацията: душа – личност, за което Учителя често споменава в своите лекции. Личността тук е именно онова, което се обозначава като „джива” в Упанишадите и същото, което се нарича „пудгала” в будизма – то е носител на психо-социалните качества, но не е истинското, реално Себе:

„Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.”
(Беинса Дуно, пос. съч., с. 9-10.)

На санскрит това, което се нарича личност, се обозначава като „пудгала”. Будизмът отрича пудгала като вечна личност; тя е конвенционалното название на едно само привидно единство. Но някои школи на будизма Махаяна утърждават наличието именно на Атман – абсолютния субект, известен ни от Упанишадите, представен в горния цитат като „истинско Себе”.

В учението на Веданта Абсолютът (безличностния Брахман) се проявява като Ишвара (личностен Бог) – Творец на света и обект на култа; Той е по-достъпния начин за разбиране на самия Абсолют. Абсолютът притежава само три качества, известни като

Учителя говори за Абсолютното често като за Божествено съзнание, в което понятие се обхващат и двата му аспекта: Абсолют и Творец, Брахман и Ишвара; като Абсолютно съзнание, непроявено в образ, форма и обект (на почитание), и проявено Божествено съзнание, което е именно Христос – Божият Син. В тази връзка се прави известно разграничение между Абсолютния Дух и Божия Дух.

„Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, Незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае”.  (Беинса Дуно, пос. съч., с. 13.)

За Учителя истински реален е единствено Божественият свят, светът на Абсолютното. Той не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, защото в противен случай човек ще се опита да ограничи в схващанията си Безграничното. Цялото битие се намира в неизменно единство.

„В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален... Унижението на един човек е унижение на другите. Сполуката на едного е наша сполука. Добродетелите на всички хора са наши добродетели. Погрешките на другите са наши погрешки. Животът е един. Животът в нас и във всички същества е един и същ. В някои избрани моменти на живота, когато си в повдигнато състояние, за миг проблясва великата истина за единството на всички и после се връщаш в своето обикновено съзнание...”

Съгласно ученията на Упанишадите всичко е Едно (известно от Ригведа като Тад Екам). Абсолютът се проявява в света на материалното, който е всъщност негова еманация. Подобна на горната идея срещаме и в Бхагавад гита: „Макар нероден, неизменен атман, аз – Едното във всичко живо, направлявайки свойта природа, чрез йогамайя се въплъщавам” (4:6) ; „В брамин изпълнен с мъдрост и скромност, както и в крава, и в слон, и в куче, и в дрипльо, който се храни с кучета — мъдрият вижда във всички Едното” (5:18).

Въпросът за Закона за карма е централен в повечето индийски школи. Неговите корени откриваме още във Ведите (Брахманите), в някои текстове на Упанишадите, по-пълно изложение в Бхагавад гита, както и поставен в един по-цялостен контекст в даршаните – школите на индийската философия. Думата „карма” има санскритски произход и означава, най-общо казано, „дело, действие”. „Карма” се разбира в няколко аспекта като:

1. духовно или физическо действие;

2. следствие от духовно или физическо действие;

3. сборa от всички следствия от делата на даден индивид в този или в един предишен живот;

4. веригата от причина и следствие в моралния свят.

Учителя говори за Закона за карма като закон на Божествената справедливост. Страданията и отрицателните прояви в живота са резултат от отклонение от разумния живот, сиреч от законите на Първата Причина. Но страданията и противоречията имат за цел да върнат човека към първичния живот, живота на истинското знание. Неразумно приложената свобода и любов предизвикват карма, която се регулира от закона на Божествената правда.

Друг един аспект от Учението на Учителя е свързан с практиката на дълбокото и пълно дишане. Още във ведическия период е засвидетелствана важността на диханието за живота във вселената. Самият свят е резултат на Едното Дихание. В „Химн на творението” от Ригведа (Х.129.), във втори стих, се казва, че още преди да съществува свят е било само Единното (Тад екам), което диша без дихание:

„Смърт и безсмъртие нямаше тогава, не бяха ден и нощ в раздяла, бездиханно дишаше Единното, какво друго освен него бе?”

В Атхарваведа има няколко химна, посветени на прана, където тя е персонифицирана. Нещо повече, прана е Ишвара (Господ), тя е навсякъде и във всичко:

„Който почита праната, той обича целия този свят... праната се съдържа във всичко”.
(Атхарваведа, XI.4, ст.1)

„Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът там е складирал своите енергии – това е най-големият склад... Във въздуха се крие Божествена сила, която е в състояние да пречисти човешката кръв.”
(Дънов, П. Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа (съст. И. Михайлов), С., 2002, с. 62.)

Правилното разпределение на прана в организма е условие за пълнокръвен живот и устойчиво здраве.

Друг един важен аспект от учението на Учителя е свързан с принципа на ненасилието и вегетарианството. Принципът „ахимса” (букв. не-вредене), или още изискването за абсолютно неувреждане на живите същества, съществува в индийската култура от древността. В основата му стои разбирането, че животът е един в своята целокупност и всички живи същества са свързани едно с друго в пълно единство.

Махавира, основателят на джайнизма, има много съществен принос за популяризирането на този принцип, върху чиято основа той създава етически кодекс за миряни и монаси. Будизмът се движи по същата линия относно разбирането на ахимса, като разширява и развива този принцип до степен на всеобща любов към живите същества. Четвъртата степен от Осмичния будистки път към освобождението: правилно поведение, предполага задължително ахимса. Известният мъдрец Патанджали, автор на първото ни познато систематично изложение на философията на Йога – съчинението „Йога-сутра”, определя като първо правило на Йога ахимса, т.е. въздържането от нанасяне на вреда на всичко живо. От този принцип без съмнение произтича принципът на вегетарианството – въздържане от хранене с животински продукти. Убиването на животни и храненето с тях не само обвързва кармически, но и е напълно нехуманно от гледна точка на много от индийските учения, за които споменахме. Абсолютната нравственост и духовност изискват и отказ от насилието във всичките му форми, една от които и много съществена, е запазването живота на представителите на животинското царство.

Тройният път на Йога, известен още като “тримарга”, се формира може би около 3-2 в. пр. Хр., най-вероятно под влияние на изключителната по своето достойнство творба Бхагавад гита. „Тримарга” означава обобщение на трите пътя на Йога: Бхакти-йога, позоваваща се на предаността и любовта към Бога, Джняна-йога (Гняна-йога) – пътя на мъдростта и знанието, и Карма-йога – пътя на действието и волята (незаинтересованост от плодовете на действието). В тази връзка може да се направи известна аналогия с трите принципа, изложени от Учителя в лекциите и беседите, които изнася. Самият той споменава за тримарга на едно място:

„В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието.”
(Дънов, П. За мистичните учения..., с. 83.)

Всъщност учението за Любовта, Мъдростта и Истината може само в известна степен да се сравни с трите пътя на Йога, защото те са основни принципи на Божествения свят, а човек може само да се доближи до тях и да ги познае чрез техните проявления. Би могло да се направи извод, имайки предвид думите на Учителя за тези три принципа, че през призмата на учението на Бялото Братство трите пътя на Йога са проекции на тези Божествени принципа.

Друго едно понятие от индийската (будистката) традиция, което тълкува Учителя, е нирвана. Думата нирвана се среща в Упанишадите , но придобива централно значение в будизма. Нирвана означава буквално „угасване, замиране”. Още в ранния будизъм това „крайно състояние на битието” се тълкува по два начина: като пълно унищожение на живота (отрицателния аспект) и като положително състояние на блаженство, покой и мир. Според някои изследвания на пасажи от свещените за будизма текстове, свързани с нирвана, няма места, от които може да се направи заключение, че значението на нирвана е унищожение. Всъщност „изчезва” привидната индивидуалност, за да остане истинното битие – идея, сходна по смисъл с идеята на Бхагавад гита. Ние сме принудени да описваме това състояние с отрицателни определения, доколкото то е отвъд пределите на човешкото мислене (т.нар. апофатичен път в християнското богословие). Нирвана е състояние на безусловна свобода и съвършенство.

Разглеждайки това състояние в контекста на една всеобща мъдрост, изливаща се в различни форми и учения, Учителя говори за нирвана във връзка с Божественото съзнание, което не е характерно за будизма от традицията Тхеравада (Хинаяна), но има много допирни точки с някои школи на будизма Махаяна (т.нар. Голяма колесница на будисткото учение):

„Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тия, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат „да влезем в нирвана“. Някои казват: „Как, човек да живее в нирвана!? Да живее в нирвана значи да изгуби своя индивидуален живот.“ Когато 10-20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? Да, изгубват го. Те го изгубват външно, повидимому, но вътре в голямата река те съществуват.”
(Дънов, П. За мистичните учения..., с. 272)

Нирвана не е унищожение, както смятат някои хинаянски школи, както и някои интерпретатори на будизма, определящи го грубо и научно неоснователно като нихилистична философия, а връщането на човека в първоначалното му състояние на сливане с Първата Причина.

За Учителя нирвана е онова мистично състояние, в което е вложено безсмъртието. В областта на самосъзнанието (личността) човек страда; с това състояние са свързани всички мъчения, промени и противоречия на земния живот. Прекратяването на страданията се състои в навлизането в свръхсъзнанието, една съществена област от което е наречена още „космично съзнание”. Това космично съзнание Учителя определя като нирвана. Според него в това състояние не се изгубва индивидуалността, а, напротив – там човек познава себе си в действителност, чувства живо смисъла на съществуващото, започва да разбира космическия ред и хармонията в битието :

„Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост – там человекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски, за пример „holiness”, нирвана може да се замести с думата „святост“. Но думата „святост“ не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас стои една велика задача... Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана – то е безсмъртие или космическо съзнание, дето можем да се развиваме правилно.”
(Дънов, П. За мистичните учения..., с. 278)

От гореизложеното е видно, че основни понятия от индийската духовност, влизащи в състава на „санатана-дхарма” (вечния закон, универсалната религия), присъстват в Новото учение и често гравитират около други идеи и основни положения. Този факт недвусмислено сочи, че, макар и изначално християнско по своята същност, учението на Учителя снема в себе си две големи традиции, каквито са християнската и тази на индуизма в някои нейни аспекти. Посредством един органически синтез на идеи (в противовес на доктринално-догматическия) учението на Учителя се явява и една споителна връзка за духовнокултурния диалог Изток – Запад със собствен неповторим облик.

В същото това време с мене се случи следното. През всичкото време на тази година, когато аз почти всяка година се питах: да свърша ли с бримка или с куршум – през всичкото това време, навред с тези процеси на мисли и наблюдения, за които вече говорих, сърцето ми се топеше от мъчително чувство. Това чувство аз не мога иначе да нарека, освен търсене на Бога. Казвам, че това търсене на Бога беше не разсъждение, а чувство, защото то произтичаше не от процеса на мислите ми – то беше даже пряко противоположно на тях – но произтичаше из сърцето. Това беше чувство на страх, сиротство, самотност всред всичко чуждо и надежда на нечия помощ.

Макар че бях напълно убеден в невъзможността да се докаже Божието битие (тъй като Кант ми доказва и аз напълно го разбрах, че да се докаже това е невъзможно), аз все пак търсех Бога, надявах се, че ще го намеря и по стара привичка се обръщах с молитва към този, когото търсех и не намирах. Ту проверявах в ума си доводите на Канта и Шопенхауера за невъзможността да се докаже Божието битие, ту започвах да проверявам самите тези доводи и да ги опровергавам. Причината, казвах си аз, не е също такава категория, както пространството и времето. Ако аз съществувам, за това има причина и причина на причината. И тази причина на всичко е това, що наричат Бог. И аз се запирах на тази мисъл и се стараех с всичкото си същество да съзная присъствието на тази причина. И щом сам съзнавах, че има сила, във властта на която се намирам, тозчас започнах да чувствам възможност за живот. Но аз се питах: А що е тази причина, тази сила? Как да мисля за нея, как да се отнасям към това, що аз наричам Бог? И в главата ми идваха само познатите отговори: „Той е творец, промислител“.

Този отговор не ме удовлетворяваше и аз чувствах, че пропада в мене това, що е нужно за живота. Аз дохождах в ужас и започвах да се моля на този, когото търсех да ми помогне. И колкото повече се молех, толкова по-очевидно ми бе, че той не ме слуша и че няма никого, към когото би могло да се обърнеш. И с отчаяние в сърцето, че няма и няма Бога, аз казвах: „Господи, помилвай ме, спаси ме! Господи, научи ме, Боже мой!“ Но никой не ме съжаляваше, и аз чувствах, че животът ми се прекратява. Но отново и отново от разни други страни аз дохождах към същото това признание, че не мога без никакъв повод, причина и смисъл да се явя на света, че не мога да бъда такова паднало от гнездото птиченце, каквото се чувствах. Нека да съм такова паднало птиченце, което лежи на гръб и пищи във високата трева, но аз пищя затова, че ме е носила в себе си майка ми, че ме е излюпила, топлила, хранила, обичала. Где е тя, тази майка? Ако са ме захвърлили, кой пък ме е захвърлил? Аз не мога да скрия от себе си, че някой ме е родил, обичайки ме. Но кой е този някой? – Пак Бог.

Той знае и вижда моите търсения, отчаяние, борба. „Той съществува“, казвах си аз. И достатъчно ми беше за миг да призная това, и тозчас животът се подемаше в мене, и аз чувствах и възможността, и радостта на битието. Но отново, от признаването съществуването на бога, аз преминавах към откриване на отношенията си към него, и отново ми се представяше този бог, наш творец, в три лица, който изпратил сина си – изкупител. И отново този отделен от света, от мене, Бог, като ледник се топеше, топеше се пред очите ми, и пак нищо не оставаше, и пак изсъхваха изворите на живота; аз дохождах до отчаяние и чувствах, че нищо друго не ми остава да сторя, освен да се убия. И, което беше полошо от всичко – аз чувствах, че и това не мога да сторя.

Не два, не три пъти, а десетки, стотици пъти аз дохождах в тези положения – ту на радост и оживление, ту пак на отчаяние и съзнание за невъзможността на живота. Помня, беше ранна пролет, бях сам в гората, като се прислушвах в звуковете на леса. Аз се прислушвах и мислех все за едно, както постоянно за едно и също мислех през тези три последни години. Аз пак търсех Бога. Добре, няма никакъв Бог, казвах си аз, няма такъв, който би бил не моя представа, а също такава действителност, каквато е целият ми живот, – няма такъв. И нищо, никакви чудеса не могат да го докажат, защото чудесата ще бъдат моя представа, при това и неразумна.

„Но понятието ми за Бога, за този, когото търся?“ – попитах се аз. – „Това понятие откъде се е взело?“ И пак при тази мисъл в мене се надигнаха радостни вълни на живот. Всичко наоколо ми оживя, получи смисъл. Но радостта ми не продължи дълго. Умът не прекъсваше работата си. „Понятието за Бога не е Бог“, – казах си аз. – „Понятието е това, що се извършва у мене; понятието за Бога е това, що мога да възбудя и мога де не възбудя у себе си. Това не е туй, което аз търся. Аз търся това, без което животът не би бил възможен“. И пак всичко започна да мъртвее наоколо ми и у мене, и пак ми се заиска да се убия. Но тук аз се вгледах в самия себе си, в това, що ставаше в мене, и си спомних всички тези стотици умирания и оживявания, които ставаха в мене. Аз си спомних, че живях само тогава, когато вярвах в Бога. Както беше по-рано, така и сега: стига да зная за Бога, и аз живея; стига да го забравя, да не вярвам в Него, и аз умирам.

Но що са тези оживявания и умирания? Нали не живея, когато губя вяра в съществуването на Бога; нали отдавна аз бих се убил, ако в мене нямаше смътна надежда да го намеря, Нали аз живея – истински живея – само тогава, когато го чувствам и го търся? Та какво аз търся още? – извика в мен глас. Та ето го. Той е туй, без което не може да се живее. Да знаеш Бога и да живееш е едно и също – Бог е живот. Живей като търсиш Бога, и тогава животът не ще бъде без Бога. И по-силно откогато и да било, всичко в мене и около мене се освети, и тази светлина вече не ме напускаше. И аз се спасих от самоубийство.

Кога и как се извърши в мене този преврат, аз не бих могъл да кажа. Както незабелязано, постепенно се унищожаваше в мене силата на живота и дойдох до невъзможността да живея, до прекратяване на живота, до потребността от самоубийство, също така постепенно, незабелязано се възвръщаше у мене тази сила на живота. И странно, че тази сила на живот, която се възвърна у мене, беше не нова, старата – онази, която ме влечеше в първите години на живота ми.

Аз във всичко се върнах към най-предишното, детското и юношеското. Върнах се към вярата в тази воля, която ме е създала и която нещо изисква от мене; върнах се към това, че главната и единствена цел на живота ми е това, да бъда по-добър, т.е. да живея по-съгласно с тази воля; върнах се към това, че изражението на тази воля аз мога да намеря в това, що в скриващата се от мене далечина е изработило за ръководството си цялото човечество, т.е. върнах се към вярата в Бога, в нравственото усъвършенстване и в преданието, което придава смисъл на живота. Разликата беше само тази, че тогава всичко беше прието несъзнателно, а сега знаех, че без това не мога да живея…

Така живях три години, и на първо време, когато, като оглашен, само по малко се приобщавах към истината, ръководим само от усета вървях нататък, гдето ми се струваше по-светло, тези стълкновения не ме толкова поразяваха. Когато не разбирах нещо, аз си казвах: „аз съм виновен, аз съм калпав“. Но колкото повече започнах да се прониквам от тези истини, на които се учех, колкото повече те ставаха основа на живота, толкова по-тежки, по-поразителни ставаха тези стълкновения и толкова по-рязка ставаше чертата между това, което е невъзможно да се разбере иначе, освен като излъжеш пред самия себе си.

Без да се гледа на тези съмнения и страдания, аз още оставах в православието. Но явиха се жизнени въпроси, които трябваше да се разрешат, и тук църковното разрешение на тези въпроси, противно на самите основи на вярата, с която живеех, – окончателно ме принуди да се откажа от възможността за общение с православието. Тези въпроси бяха, първо, отношението на православната църква към другите църкви – към католичеството и така наречените разколници. В това време, вследствие интереса ми към вярата, аз се сближих с вярващите от разни изповедания: с католици, протестанти, старообредци, молокани и др. И много високо-нравствени и вярващи хора аз срещнах между тях. И какво? Това учение, което ми обещаваше да съедини всички чрез една вяра и любов, самото това учение в лицето на най-добрите си представители ми казваше, че всички тези хора се намират в лъжа, че това, що им дава сила да живеят, е дяволско изкушение, и че ние еднички сме в обладанието на единствената възможна истина.

И аз видях, че всички, които не изповядваха еднаква с тяхната вяра, православните ги считат за еретици, също така, както католиците и другите смятат православието за еретичество; аз видях, че към всички, които не изповядваха посредством външни символи и думи вярата си, както православието, – православието, макар и да се мъчеше да скрие това, се отнасяше враждебно, както и трябваше да бъде, първо затова, че утвърждението, какво ти си в лъжа, а аз в истината, е най-жестокото нещо, което може да каже един човек на друг, и второ, затова, че човек, който обича децата и братята си, не може да не се отнася враждебно, не може да не се отнася враждебно към хората, които желаят да обърнат децата и братята му в лъжлива вяра. И тази враждебност се усилваше в зависимост от по-голямото знание на вероучението.

И на мене, който полагах истината в единението на любовта, неволно ми се разкри, че самото вероучение разрушава това, що то трябва да извърши. Тази съблазън до такава степен е очевидна, до такава степен е явна за нас, образованите хора, които живеем в страни, гдето се изповядват разни религии, които виждаме и това презрително, самоуверено, непоколебимо отрицание, с което католикът се отнася към православния и протестанта, православният – към католика и протестанта и протестантът към двамата, и същото това отношение на старообредеца, патковеца, шекера и всички вери, – че самата очевидност на съблазънта на първо време озадачава. Казваш си: но не може пак да бъде да е така просто всичко това и все-таки да не виждат хората, че ако две утвърждения се отричат взаимно, то ни в едното, ни в другото няма тази единна истина, каквато трябва да бъде вярата. Тук има нещо.

Има някакво обяснение, – поне аз мислех, че има, и търсех това обяснение, и четях всичко, що има по този предмет, и се съветвах с всички, с които ми беше възможно. И не получих никакво обяснение, освен самото, това по което Сумските хусари смятат, че първият полк в света е Сумският хусарски полк, а жълтите улани смятат, че първият полк в света са жълтите улани. Духовните лица от всички различни изповедания, най-добрите представители от тях, нищо не ми казаха, освен само това, че те вярват, че те са в истината, а другите в заблуждение, и че всичко що могат те в това отношение, е да се молят за тях. Аз посещавах архимандритите, архиереите, старците, схимниците и разпитвах, и никой никакъв опит не стори да ми обясни тази съблазън. Един само из тях ми разясни всичко, но разясни ми така, че повече аз до никого не се допитвах.

Аз говорех за това, че за всеки невярващ, който се обръща към вярата (а на такова обръщане подлежи цялото ни младо поколение) този въпрос се представя пръв: защо истината не е в лютеранството, не е в католицизма, а в православието? Невярващият от младото поколение се учи в гимназията и нему е невъзможно да знае, както това не знаят мужиците, – че протестантът, католикът също така утвърждават единната истинност на вярата си. Историческите доказателства, превивани от всяко изповедание в своя полза, са недостатъчни. Не може ли – казвах си аз – по-възвишено да се разбира учението, тъй, че от висотата на учението да биха изчезвали различията, както изчезват те за вярващият. Не може ли да се отиде по-далеч по пътя, по който ний вървим със старообредците? Те утвърждават, че кръстът, алилуя, и обикалянето около олтара у нас са други.

Ние отговаряме: вие вярвате в Никейския символ на вярата, в седемте тайнства, и ний също вярваме. Нека, прочие се придържаме към това, а в останалото правете, както искате. Ние сме се съединили с тях посредством това, че сме поставили същественото във вярата по-високо от несъщественото. Сега по отношение на католиците не може ли да се каже: вие вярвате в това и това, в главното, а по отношение на Filioqve и папата правете както искате. Не може ли същото това да се каже и на протестантите, като се съединим с тях в главното? Събеседникът ми се съгласи с мисълта ми, но ми възрази, че такива отстъпки ще предизвикат упреци против духовната власт; упреци в това, че тя отстъпва от вярата на предците, и ще причинят разкол, а призванието на духовната власт е да пази във всичката и чистота гръко-руската православна вяра, предадена й от старите.

И аз всичко разбрах. Аз търся вяра, жизнена сила, а те търсят най-доброто средство за изпълнение пред хората на известни човешки задължения. И като изпълняват тези човешки дела, те и по човешки ги изпълняват. Колкото и да биха говорили за своето съжаление над заблудилите се братя, за молитвите за тях, които се възнасят към престола на всевишния, – за изпълнението на човешките дела е нужно насилие, и то всякога се е прилагало, прилага се и ще се прилага. Ако две изповедания считат себе си в истината, а помежду си се считат в лъжа, то като желаят да привлекат вярващи в истината, те ще проповядват своето учение.

А ако лъжливото учение се проповядва от неопитните синове на църквата, то тази църква не може да не гори книги, да не отстранява човека, който съблазнява чадата й. Но що да се прави с този сектант, който възпламенен от огъня на лъжливата, по мнението на православието вяра в най-важното дело на живота, във вярата, съблазнява чадата на църквата? Що да се стори с него, освен да му се отсече главата или да се затвори? По времето на Алексей Михайлович изгаряли на клада, т.е. в съгласие с времето прилагали най-висока мярка за наказание, в наше време прилагат също такава най-висока мярка – затварят в самотна килия. И аз обърнах внимание на това, що се върши в името на вероизповеданията, и се ужасих и вече почти съвсем се отрекох от православието.

Второто отношение на църквата към жизнените въпроси беше нейното отношение към войната и наказанията. В това време се случи война в Русия. И русите започнаха в името на християнската любов да убиват братята си. Да не се мисли за това, беше невъзможно. Да не се вижда, че убийството е зло, противно на най-първите основи на вярата, беше също невъзможно. А заедно с туй в църквите се молеха за успеха на нашето оръжие и учителите на вярата признаваха това убийство произтичащо от вярата. И не само при тази убийствена война, но и във време на размирици, които следваха след войната, аз виждах църковни служители, които одобряваха убийството на заблудилите се безпомощни юноши. И аз обърнах внимание на всичко това, що се върши от хората, които изповядваха християнството, и се ужасих.

И аз престанах да се съмнявам, а се убедих напълно, че в това знание на вярата, към което се присъединих, не всичко е истинно. По-рано аз бих казал, че цялото вероучение е лъжливо, но сега е невъзможно да кажа това. Целият народ притежаваше знанието на истината, това беше несъмнено, понеже иначе не би живял. Освен това, туй знание на истината вече и на мене беше достъпно, аз вече живях с него и чувствах всичката му правда. Ала в същото това знание имаше и лъжа. Аз не можех и в това да се съмнявам. И всичко това, което по-рано ме оттласкваше, сега живо изпъкна пред мене. Макар и да виждах, че в целия народ имаше по-малко примес от лъжата, която ме отблъсваше, отколкото у представителите на църквата, аз все таки видях, че и в народната вяра лъжата беше примесена към истината.

Но откъде се е взела лъжата и откъде истината? И лъжата, и истината се заключава в преданието, в т.нар. свещено предание и писание. И лъжата, и истината са предадени чрез това, което наричат църква. И ща не ща аз съм заставен да изучвам и да изследвам това писание и предание, – изследване, от което аз така се страхувах досега. И аз се обърнах към изучаване на самото това богословие, което някога с такова презрение отхвърлих като ненужно. Тогава то ми се струваше редица ненужни безмислици, а аз от всички страни бях заобиколен с жизнени явления, които ми се струваха ясни и изпълнени със смисъл. И сега аз бих отхвърлил с радост това, което не може да възприеме здравият разум, но нямаше що да се прави. На това вероучение се гради, или в краен случай, с него неразривно е свързано това единствено знание за смисъла на живота, което ми се откри. Колкото и диво да изглежда то на стария ми, твърд ум, то е едничката надежда за спасение. Трябва предпазливо, внимателно да го разгледам, за да го разбера, – макар, даже, и не тъй, както разбирам положенията на науката.

Знаейки особеностите на вярата, аз не ще търся яснотата на положителните науки. Аз няма да търся обяснение на всичко. Аз зная, че обяснението на всичко трябва да се скрива, като начало на всичко, в безкрайността. Но аз искам да разбера така, че да бъда приведен към неизбежно необяснимото. Аз искам, щото всичко това, що е необяснимо, да е такова не поради това, че въпросите на моя ум са неправилни (те са правилни и вън от тях аз нищо не мога да разбера), но затова, че виждам пределите на ума си. Аз искам да разбера така, щото всяко необяснимо положение да ми се представя като необходимост на самия разум, а не като задължение да се повярва.

Че в учението има истина, това ми е несъмнено; но несъмнено е и това, че в него има и лъжа. И аз трябва да намеря истината, и лъжата и да отделя едната от другата. И ето аз пристъпвам към това. Що истинно и що лъжливо намерих в това учение и към какви изводи дойдох, – разглеждането на тези въпроси съставлява следващите части на съчинението, което, ако то заслужава това и някому е нужно, навярно ще бъде някога и някъде напечатано.

Из книгата на Данаан Пари /Danaan Parry/
„The Essenе Book of days – 1993”
Данаан Пари /Danaan Parry/

През 1971 г. Данаан Пари напуска престижната си позиция в Комисията за атомна енергия. В 1974 става клиничен психолог, а в 1976 преминава през „преживяване близо до смъртта”, и това е последвано от една година на изолация. Излиза от нея за да оформи духовна общност, скромно живееща всред секвоите на северна Калифорния. След като се среща с Майка Тереза в Бомбай, нуждата да „свали от планината” духовността го довежда до създаване на фондация „Светата земя” през 1980. В нея се практикуват дейности, насочени към решаване на конфликтите по света.

Работи в Северна Ирландия, в Пакистан. Събира юноши от различни култури за акции по залесяване и с цел да се сприятелят в процеса на работа.

В 1983 Д. Пари помага при създаване на явлението „гражданска дипломация”, като води групи от американци в СССР и руснаци в САЩ, за да се стопи страхът и неразбирателството, които ги разделят. Способността му да помага на хората да се докоснат до човечността зад „образа на врага” му донася международно признание.

При работа и изучаване на материалите от предсказанията на Е.Кейси, той научава за есеите и техните общини, за задачата им да подготвят пътя за нещо съвсем ново и различно в света. Той си поставя за цел да открие кои са били есеите и защо е така привлечен от тях. Така идва до убеждението, че посланието на тези хора да се обичат едни други и да обичат и почитат Земята отново се съживява и е нужно да бъде споделено в днешните тревожни времена.

Данаан Пари

По Време на тайна експедиция от Йордан до Палестина през 1947 г. една група бедуини спряла на единственото място, където можело да се намери вода в разстояние на много мили. Това бил избор близо до Уади Кумран, място на древно селище. Едно бедуинско момче хвърлило камък в една пещера и чуло звук от нещо счупено. Това е началото на фантастичното откритие на глинени съдове, съдържащи така наречените свитъци край Мъртво море, писани върху кожа и мед. Тези свитъци разкриват загадката на една дребна мрежа от духовни общини, които живели в тази пустиня от около 250 г. пр. Христа до 100 г. сл. Христа.

Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване на древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на Рибите - време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, Което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.

Духовните им практики позволявали да поемат и провеждат вибрациите и лечебните сили на растенията, слънцето и четирите елемента - земя, въздух, вода, огън - за собственото си поддържане и за лечение на самата Земя. Ние имаме много да учим от този скромен народ.

Учението на есеите ни Казва, че Йоан Кръстител бил есейски учител и че той и други учители обучавали посветения Исус в древната мъдрост по време на 20 годишен период от живота му, за което Библията пази мълчание.

Има източници, които свързват и други библейски фигури с традицията на есеите: освен Йоан Кръстител, Мария и братовчедка й Елисавета били също есеи - посветени. Ранното християнство в своя морален кодекс взело много от тези скромни общини, живели в хармония с природата и космичните сили.

Освен свитъците, и съвременниците на есеите са ни дали Възможност да надникнем В техния начин на живот.

През 20 г. сл. Христа, Филон от Александрия пише:

„Те бяха секта юдеи и живееха В Сирия/ Палестина/, около 4000 на брой и се наричаха есеи поради тяхната святост, защото hosio - свят е същата дума като есей. Те се прекланяха пред Бога и Го почитаха, но не принасяха в жертва животни и разглеждаха почитащия ум като единствена и истинска жертва. Отначало живееха в села и избягваха градовете, за да се запазят от заразата на разпространяващите се в тях злини.

Занимаваха се със земеделие и други мирни занаяти и изкуства, но не трупаха злато или сребро, нито притежаваха мини. Измежду тях не можеше да се открие никакъв майстор на военни оръжия, амбулантен търговец или продавач по суша или море. Всред тях нямаше никакви роби, защото те виждаха в робството нарушаване закона на природата, която е сътворила всички хора свободни.

Чистотата, която пазеха до края на живота си, избягването на клетва или лъжа, признаването на доброто провидение, свидетелствуваха единствено за тяхната любов към Бога. Пристрастието им към добродетелта се разкриваше В тяхното безразличие към пари, светски притежания и удоволствия.

Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения надминаваха всички думи. Защото никой от тях не притежаваше лична къща, но деляха обиталищата си с останалите; като живееха в колонии, те държеха вратите си отворени за всеки от тяхната секта, който прекрачи прага. Имаха един склад, общи разходи, общи одеяния, общо хранене. Имаха практика да влагат всичко припечелено ден след ден в общ фонд и така бе възможно да подкрепят болните, които не можеха да работят. Старците им бяха обект на почит и уважение и се грижеха за тях като деца за истинските си родители!”

Йосиф, който е живял с есеи, пише около 75 г. след Христа:

„Сред тях не може да се открие нито един, който да има повече от другия; защото те имат закон, че всеки, който идва при тях, оставя всичко в общото - така, че между тях няма нито бедност, нито богатство, нито излишество. Притежанията на всеки един се смесват с притежанията на другите и се разпределят като едно общо наследство.

Те смятат, че изпотяването е нещо добро, а също и носенето на бели одеяния. Имат домакини, които да се грижат за общите дела, тъй като никой няма отделен бизнес, всичко е за общо ползване.

Нямат определен град, но във всеки град обитават мнозина от тях. Ако някой от тяхната секта дойде от друго място, приемат го като че ли са били отдавнашни познати. По тази причина те не носят нищо със себе си, когато пътуват до отдалечени места. Във всеки град, където живеят, има определен брат, който да се грижи за странници и да ги снабдява с облекло и други необходими неща. Не позволяват да се сменят дрехи и обувки, докато изцяло не се разкъсат на парчета или не се износят докрай. Нито продават, нито купуват един от друг, но всеки дава това, което има на искащия и в замяна получава от него нещо, което му е необходимо; и без компенсация, всеки би могъл да вземе всичко, каквото поиска.

Колкото до тяхното благочестие, то е твърде необикновено, защото преди изгрев слънце те не произнасят нито дума за обикновени, банални неща, но употребяват известни молитви, получени от техните праотци като че ли се молят на слънцето да изгрее. След това всеки бива изпратен да упражнява един от онези занаяти, за които те са много сръчни и умели; трудят се с голямо старание до петия час, след което се обличат в бели одеяния и после се къпят в студена вода. След като свършат с очистването, те се срещат в дом, където не е позволено да влиза чужд човек от друга секта; след като се измият, есеите отиват в трапезарията като в свещен храм и тихо сядат край масата, при което пекарят полага хляба пред тях, като се счита против закона някой да се храни преди да е казана молитвата.

Те лесно разсейват гнева си и ограничават страстите си. Известни са със своята вярност; каквото и да кажат, то е твърдо като клетва, но избягват да полагат клетва и я считат за по-лоша от лъжесвидетелстването, защото казват, че, на когото не може да се вярва и без да се закълне в Бога, той е вече прокълнат. Те много старателно изучават писанията на древните и избират от тях онова, което е най-благоприятно за тяхната душа и тяло. Интересуват се от такива корени и лечебни камъни, които могат да лекуват болестите.

Но сега, ако някой си науми да дойде в тяхната секта, той не бива да бъде приеман веднага. Препоръчва му се да прилага начина на живот, който те водят, за една година, без да бъде включен към тях; дават му /също и на жените, които са равни с мъжете/ малка брадвичка, споменатия пояс и бяло облекло. През това време, когато стане очевидно, че може да съблюдава тяхното въздържание, той се допуска по-близо до техния начин на живот и взима участие във водите на очищението, при все това още не му се позволява да живее с тях, защото след тази демонстрация на твърдост, нравът му се проверява още две години и ако след всичко това се уверят в достойнствата му, те го приемат в своето общество.”

Древните документи описват хора, които учели на още по-стара мъдрост: космология, астрология, биолечение и номерология, хора, които биха могли да служат като модел за холистичен начин на живот за нашето разпокъсано общество. Любовта им един към друг и към Духа, хармонията им с всичко живо и разбирането им на универсалните закони, представляват вечно учение за всеки, търсещ да познае фината естествена духовност, лежаща зад фрагментарната, накъсана идеология на днешната религия.

Исус и есеите

Първите малки групи юдеи, които се оттеглили в пустинята приблизително 250 г. преди Христос, били последователи на древната традиция на Мелхиседек. Тази традиция ни разказва за същество, появило се преди хиляди години в огнена топка, без майка и баща. Това бил Мелхиседек, Учителят на Справедливостта. Той дошъл да каже на света, че ни е дадено като рождено правото на пряка връзка с Бога. Бог живее в нашите сърца, не на някакво високо място, достъпно само за жреци и царе. В онези времена това било доста радикално изказване или вярване.

През вековете хората забравили това и между Бога и тях се вмъкнала класа от свещеници и политици. Ако хора¬, та искали да се свържат със своя Бог, трябвало да платят на жрец да жертва някакво животно и тогава евентуално да посредничи пред Бога. Последователите на Мелхиседек напуснали градовете и създали комуни в пустинята, където можели да постигнат отново пряка връзка и общуване с Бога. Те се нарекли есеи и се подготвяли за завръщането на Месията, който щял да се изяви чрез следващия Учител на Справедливостта.

Когато първите есеи остарели, разбрали, че Месията няма да дойде докато са Живи и следователно трябвало да реорганизират своите общини така, че потомството им да продължи подготовката толкова дълго, колкото е необходимо. Пустинните общини на есеите станали истински села от семейства, отглеждащи децата си със съзнание за „подготвяне на пътя” за новото, за промяната. Свитъците от Мъртво море ни разказват, че всяко следващо поколение се настройвало все повече на тази идея и накрая се раждали деца, които вече съзнавали своята роля за внасяне в света енергиите на Месията. Едно такова поколение било това на Елисавета и нейната родственица Мария в общината Кумран, близо до планината Кармел. Свитъците посочват, че Елисавета родила съзнателно същество, което станало известно с името Дневна звезда и отишло в пустинята да се приготви за неминуемото пристигане на Учителя на Справедливостта. Дали това не е бил Йоан Кръстител?

И тогава Мария родила син в Кумран, който израстнал и станал Учител на Справедливостта. /Името Исус не е споменато в свитъците. Обаче що се отнася до израза „Исус от Назарет”, изглежда, че преди 2000 години наименованието „назарянина” не се е отнасяло до място, а до духовно вярване и специфичен начин на живот. И изглежда, че терминът „назарянин” и терминът „есей” означавали едно и също нещо. Изглежда също, че шест от апостолите били израснали и отгледани в есейската традиция: Петър, брат му Андрей, Филип, Вартоломей, Яков и брат му Йоан били също назаряни./

Навярно повече от съвпадение е фактът, че по същото време, за което Библията ни казва само, че Исус бил „в пустинята”, свитъците ни говорят за обширен образователен процес, в който навлязъл Учителят на Справедливостта. Първо той бил взет в общината на есеите, за да се учи от всички техни мъдри учители. После бил заведен в Индия да учи мъдростта на древната Ведическа традициция и след това - в Персия. По-късно бил заведен в Египет да учи при Бялото братство. За последните няколко години от неговото обучение свитъците пазят мълчание. Нишката може би е подхваната от друга древна традиция, в Келтските земи, на мястото на днешна Южна Англия. Гластънбъри, мистичното място при извора на Чашата на друидите, и спираловидният хълм Тор преди 2000 години били Островът на Авалон. Келтска легенда разказва за две същества от Светата земя, Йосиф Ариматейски и племенникът му Исус, които доплували по реката до Авалон и проповядвали, учели и носели радост. Те оставили като дар един храст от бяла роза, който щял да цъфти само в средата на зимата /един клон от този храст все още цъфти всяка зима в снега на Гластънбъри/. Едва след тези учения и посвещения синът на Мария става възприемчив за енергията на Месията и позволява на Любовта да протича в света, променяйки завинаги нашата човешка съдба.

Из книгата на Данаан Пари /Danaan Parry/
„The Essenе Book of days – 1993”

Ежедневното физическо единение на есеите

От голямо значение за есеите било духовният свят да бъде интегриран със света на плътта. Те ежедневно практикували не само умствено, но и физическо настройване с вибрациите на висшите сили.

Комбинирани с дневната медитация, тези настройвания биха могли да бъдат използвани за по-тясно свързване на трите свята, съществуващи в нашите тела - на духа, на ума и физическия свят.

СЪБОТА - Началото на седмицата било посветено на храната и осъзнаването на нейното значение. Ако е възможно, отделете този ден за постене. Приемайте само вода или плодов сок и билков чай. Ако не е възможно да се пости всяка седмица, консумирайте малко храна, толкова, колкото е необходимо и съзнавайте качеството и ползата от нея.

НЕДЕЛЯ - Ден, посветен на грижа за Земята. В дух на възраждане, лечение и изобилие, отдайте колкото може повече време за творческа работа. Това може да бъде задният ви двор, общата ферма, розовите ви храсти или малка част от градинския парк, които плачат за любящи грижи. Фокусът е върху ролята ви на стопанин на планетата и върху ученето как да усвоявате жизнена енергия от растенията и да я отдавате обратно на света.

ПОНЕДЕЛНИК - Ден за мълчание и тишина. Не променяйте нищо в дневния си ред освен спиране на говоренето. Оставете светът да приеме мълчанието ви и напълно осъзнайте как вие се отнасяте към него.

Размишлявайте за многото алтернативни начини за свързване и общуване и как средствата на речта понякога размиват интензитета на нашите взаимоотношения. Записвайте в дневник изживяванията си.

ВТОРНИК - Ден за прост размисъл върху радостите на живота и пълнотата на вашето благословение. След утринната медитация и закуска направете продължителна мълчалива разходка сред природата. Избягвайте разсейването и се съсредоточете върху цветовете, уханията и състоянията на природата по това време на годината. Ако не ви е възможна утринна разходка, направете я по друго време на деня. Фокусът е върху създаване на мълчалива медитативна връзка с природата и ставането ви едно с околната среда.

СРЯДА - Тук фокусът е върху Слънцето. Позволете на неговата сила и светлина да навлязат в тялото ви. Станете рано и отидете на място, където можете да наблюдавате изгрева му. Започнете утринната медитация, когато първите слънчеви лъчи облеят тялото ви. Ако е възможно, нека слънчевите лъчи хранят голото ви тяло през този ден, даже и когато времето е хладно.

ЧЕТВЪРТЪК - Ден за очистване на всичките ви тела. Внесете в медитацията си духа на чистенето. Окъпете тялото си в приятна, безгрижна атмосфера на съзерцание. Осъзнайте връзките между собствената ви вода - кръвта и водите на живота. Помислете за сока на дърветата, за реките, езерата и океаните, циркулационната система на Майката Земя. Ценни са продължителни потапяния в горещи и студени вани /басейни/, както и клизми от време на време за вътрешно очистване /един път месечно, ако не се препоръчва друго/, за лекуване на конкретно състояние.

ПЕТЪК - Размишлява се за вдишването и издишването на вселената, като се правят дълги периоди на контролирано дишане. По време на медитация сменяйте последователно лявата и дясната ноздра и вдишвайте по десет пъти през всяка. През деня постоянно осъзнавайте своето дишане и често правете дълбоки вдишки. Размишлявайте за неподвижната точка /моментът между издишване и вдишване/. Това е времето, в което ние „умираме” при всяко издишване и „се раждаме” наново с всяко вдишване. Запишете всичко в дневника си.

От епоха към епоха

В много дребни духовни традиции съществува идеята за епоха. Тя трае около 2000 години и винаги отбелязва конкретен процес на промяна, който се извършва през този период на еволюция. Обикновено съвпадение ли е, че преди 2000 години есеите работеха в духовни общности и подготвиха пътя за нещо, което щеше да промени хода на човешките събития завинаги? И сега ние, в етапа на раждане на едно ново хилядолетие, чувстваме подтик за нещо съвсем ново, за една нова парадигма.

За какво подготвяха те пътя преди 2000 години? Традицията им говори за Месия, понятие, идващо от още по-древните корени на теологията на Мелхиседек. Днес ни е познат християнският термин Месия и той означава Спасител. Но древното значене не се е отнасяло за някаква личност, а за една енергия. Месията бил енергийно поле, съзнание, което навлиза в земния план всеки две хиляди години, или при всяка нова епоха. Ако Земята е готова да приеме тази енергия за разширяване на човешкото съзнание, тогава енергията ще „слезе” върху земния план и човешкото съзнание ще започне да се разширява, за да я поеме. Ако Земята не е готова, енергията идва наново по-късно. Кога? Разбира се, след 2000 години.

Точно преди една епоха есеите помогнали на нашия свят за идването на Месията; те били, така да се каже, ефекта на „стотната маймуна” за епохата. Те навярно са чувствали, че не се изисква всички да подготвят пътя. Необходима била много съсредоточена, осъзната маса. По това време липсвала енергията на Месията и есеите спомогнали за внасянето й. Какво било качеството на тази енергия, която разширила съзнанието преди 2000 години? И какво общо има тя днес с нас?

За да го разберем, трябва да осъзнаем, че духовните традиции, говорещи за „Епохите”, са казвали също, че се изискват цели 2000 години за пълното интегриране на новата, навлизаща в материалния свят енергия. С други думи, онова, което е дошло преди 2000 години, едва сега бива съзнателно възприето на широк план. Необходима е била цяла епоха, за да го придобием. Според астролозите навлизащата тогава епоха била тази на Рибите - на любовта, братската и сестринската любов, „Адаре”. Обич отвъд притежанието, любов на едно човешко същество към друго. Тази любовна енергия, която липсвала по онова време и която донесъл Христос в нашия свят, промени хода на човешкия живот завинаги.

Както сте забелязали, ние, хората работим за това почти 2000 години и все още не сме го постигнали. Задачата ни е да възприемем напълно тази енергия преди новото хилядолетие. И с увеличаване и ускоряване на родилните мъки преди епохата на Водолея, съществуват хора, вътрешно призвани да засилят обичта към ближния, без разлика. Сега започваме да се отваряме за нашите братя и сестри навсякъде по света. Към края на хилядолетието ние трябва вече да сме създали тази маса от любовна енергия. Тя е необходима за следващото нахлуване на енергията на Месията. Не сме ли ние есеите за следващата епоха? Струва си да помислим за това с бързото наближаване на 2000-та година.

Какво ще бъде качеството на това ново „напояване” с енергията на Месията? Преди 2000 години тя донесе посланието: „Всички мъже и жени са ваши братя и сестри; обичайте се един друг.” Този път посланието се разширява до: „Вие и Аз не сме само братя и сестри, ние сме ЕДНО.” Преди 2000 години светът едва ли бе чувал мъдрите думи „Обичайте се един друг”. Това нещо се борихме да постигнем цели 2000 години. Сега поне една критична маса от хора започва да разбира тази мъдрост и да подготвя пътя за следващото учение, което ни казва, че всъщност няма „друг”, ние сме едно. Преди 2000 години есеите помогнаха да се внесе радикалната идея, че всички сме свързани и трябва да се обичаме така, както обичаме себе си. Днес ние подготвяме пътя за идеята, която сепва интелекта, че „другият” е една илюзия. Вие и аз сме едно съзнание, отразено в безкрайната дъга на привидното разнообразие и различия. Зад илюзията, всички сме едно цяло. Всички. Без изключение!

В тази светлина става ясен и нашият път. Когато усвоим мъдростта на предишната епоха, ние същевременно подготвяме нашия свят за новото, което го очаква. Ще се учим да „обичаме другия като себе си”.

http://www.beinsadouno.com/wiki/images/c/c8/Eseite.png

Новата духовна епоха е започнала в началото на 20-ти век с едновременното появяване на двама духовни учители в Европа: Петър Дънов в България и Рудолф Щайнер в Централна Европа. Това е свързано с края на Епохата на мрака, Кали Юга, която според Рудолф Щайнер е приключила през 1899 г. Новата епоха е епоха на светлината, през която човечеството ще развива ново духовно съзнание и ново, съзнателно общение с духовния свят. Ученията, донесени от Петър Дънов и Рудолф Щайнер, идват от един и същи източник на съвременната духовност и представляват два различни аспекта на едно и също течение - езотеричното християнство.

В първата фаза на новата духовност целта е подготовка на бъдещата култура на Водолея. Тази култура ще има за център славянския свят и ще се характеризира с живот в комуни, основан върху любовта и братството, при наличието на тесни взаимоотношения между хората и висшите духовни същества. За отбелязване е, че теософските учители и учителите на западната духовност отричат тази идваща славянска култура на Водолея. Като се мъчат да изтласкат настрани славянската култура, те работят срещу дълбоките християнски импулси, които намират своето развитие в славянските народи.

Според астрономичното знание пролетното Слънце ще навлезе в знака на Водолея през 2374 г. Тогава ще започне астрономически епохата на Водолея. От края на шестдесетте години обаче започна много да се говори за идващата епоха на Водолея. Петър Дънов е определил 1914 година като нейно начало. Според Рудолф Щайнер духовните импулси, които действат от знака на Водолея, се нуждаят от 1199 години, за да се проявят напълно на Земята. Това означава, че едва през 3573 г. епохата на Водолея ще се прояви с пълна сила. Ние живеем все още във времето на подготовка за нея.

Настоящата култура, която според Рудолф Щайнер е започнала през 1413г., е епохата на Рибите. Нейната цел е развиване на самосъзнанието. От Средновековието насам наблюдаваме постепенно развитие на човешката личност. Човешкото его става все по-силно. То трябва да се свърже с висшия Аз, в противен случай ще ставаме все по-големи егоисти. Христос е създал за човечеството нов вид връзка между висшия Аз и егото. Когато сме свързани с висшия Аз, ние сме съзнателни социални същества. Друг аспект на настоящата култура е, че съвременното съзнание е фокусирано в главата. Това важи особено за Западния свят, докато разумът на сърцето все още е по-силен в Източна Европа.

Съвременната ни култура се нуждае от одухотворяване, от ново духовно съзнание. Затова една съществена задача на съвременната духовност е отново да свърже ума и сърцето. Тук движенията на Бялото братство и на антропософията се допълват взаимно. Бялото братство работи в Източна Европа между хората с по-силно развито влияние на сърцето. Антропосфското движение работи от страна на западноевропейските държави и тяхната интелектуална култура. Така двете течения имат различна отправна точка, но работят в посока към синтез на силите на ума и сърцето.

Всяка култура се подготвя от малки групи пионери, които култивират нов начин на живот. Нашата култура се е подготвяла в Средните векове, от Гръцката и Римската култури и преди всичко от гръцките и средновековните философи, които са разбили новото интелектуално мислене, както и от средновековните учени, които са започнали да изучават света на сетивните възприятия. Те са подготвили пътя за съвременното самосъзнание. Но тяхната култура също е била подготвена от предишните - от културите на Египет, на Средния Изток и също от гръцките и тракийски посветени.

Измежду тях тракийският герой Орфей е имал особено значение. Той е живял около 1250 г. пр. Хр. и е работил в областите на север от Егейско (Бяло) море. Той е бил велик музикант, поет и певец и можем да предположим, че е вдъхновителят на музикалната традиция на Балканите. Неговата музика е имала специална задача: хармонизация на силите на човешката душа. Митологичната картина, обрисуваща как животните лягат в краката му, за да го слушат означава, че животинските страсти у човека са утихвали при неговата музика. Тя внасяла нова хармония в душата, което давало възможност на човека да мисли. Когато душата ни не е в равновесие, ние не можем да мислим. Орфей е показал пътя за създаване на това равновесие и това е неговият принос за раждането на гръцката култура. Зад гръцката философия стои музиката на Орфей.

Съществува свързваща нишка между учениците от школата на Орфей и по-късните духовни общности, работещи на същата територия. От 10-ти век в България, но също и в Северна Гърция и Западна Турция са работели богомилите. В техните общности са живеели хора от различни националности, които се стремели да създадат условия Христос да присъства между тях. В този смисъл те също са подготвяли Епохата на Водолея. Богомилските посветени са хармонизирали обществения живот, както Орфей е правил това за живота на душата. Те са работели за хармонизиране чрез ритуалите на общността. Животът на богомилите бил изпълнен с ритуали: молитви, общо хранене, танци в кръг, обща работа и много други социални дейности.

В общността около Петър Дънов намираме много сходни белези по отношение на социалния живот. Но импулсите за хармонизация, дадени от него, надхвърлят тези на Орфей и богомилите. Те включват и хармонизация на човека с природата посредством природосъобразен живот, екскурзии по планините, но и чрез Паневритмията. Учението на Петър Дънов води до тотална хармонизация на живота. То включва индивидуална работа върху душата, групова работа и живот в общността (както е например в лагера на Рила), и осъществяване на връзка с природата. Елементите от школата на Орфей като музиката, песента, танца, намират нов израз в един съвременен духовен живот. Така Петър Дънов ни води към Новата култура.

Сто години след началото на съвременната духовност трябва да разберем какво се е случило през този първи век от нейното развитие. Както многократно е казвал Петър Дънов, подготовката за Новата култура съвпада с новото идване на Христос - Второто пришествие, за чието пълно проявление ще са необходими много векове. Христос се проявява по нов начин между хората и в природата, но и тъмните сили се проявяват - както в отделния човек, така и в социалния живот. Това предизвиква процес на пречистване, или както го нарича Петър Дънов - ликвидация на кармата. Този процес е много ясно описан в последните му слова, дадени в книгата "Изворът на доброто".

Живеем в апокалиптични времена и понякога ни е трудно да следваме пътя на новата духовност. Условията на живот драматично се промениха през изминалото столетие.

От една страна, има голямо отваряне към духовното от страна на младите хора, но от друга страна, живеем в свят на организирани изкушения. Има сили, чиято работа е да разрушават новата духовност и да предотвратяват идването на Новата култура, която се развива в славянския свят. Затова сега е необходимо да помислим как можем да работим за Новата култура без физическото присъствие на Петър Дънов и Рудолф Щайнер.

Първата част от отговора е, че същността на новото учение трябва да бъде предадена на света по такъв начин, че да бъде разбрана и възприета от съвременниците ни. Второ: трябва да образуваме групи от хора, които са вдъхновени от учението в своята професионална дейност. Те могат да обменят опит помежду си, да се поддържат и да намерят начин да прилагат учението в своите области, като педагогика, медицина, психология и др. И третото е: да приемаме другите течения на езотеричното християнство и да работим съвместно с хората в тях, вместо да ги критикуваме. Всички те представят различни аспекти на едно голямо течение, което ние разбираме само отчасти. Има много, което можем да научим едни от други в работата си за Новата култура. Дошло е времето учението на Петър Дънов да се прояви в света.

Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик! Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, които действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини, има ученици, които работят с големи величини. (153, с. 138)

Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за пчелите си, за нищо странично – мисли за праната. Българинът мисли за говедата, овцете, за жена си, децата си, за това, за онова и затова няма добри резултати – не е в състояние да се контролира. А с концентриране на мисълта можеш да се лекуваш, можеш да отклониш едно нещастие. (199, с. 142)

Казваме: Бог е Любов. Но Любовта е дъщеря на Духа. Любовта е родена от Духа, дъщеря е тя. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество. Сега вие разбирате думата „дъщеря“. На български думата „дъщеря“ е малко материалистическа дума. Дева е тя – туй чистото, мощното. Дева значи мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, носи всичките блага. Това е дева. Или на съвременен език казано, това са ангелите, които идват да помагат. Ние, българите, казваме: „Той е дивак“ – произлиза от дева. Значи индусът под „дева“ разбира нещо чисто, възвишено – ангел, който служи на Бога; а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда, подивял. Всеки, който дойде да изучава Любовта, казват: „Мръднала му е дъската.“ (117, с. 168)

Мозъкът на човека трябва да се приготви. Ако българите се водят по системата на германците, тя не отговаря за тях. Германците са работили усилено в това направление. Колкото пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползвали. Защо? – Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат тази подготовка. (129, с. 67)

Източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват, и след като го докажат, то все остава недоказано. (162, с. 72)

Разгледайте американските списания – всичко ще намерите в тях, но не и дълбока мисъл. Ако се прокара в техните списания или вестници някоя трезва мисъл, тя ще бъде дадена или от някой индиец, или от някой изпаднал славянин, който търси начин за прехранване... (150, с. 112)

Казват за лъва, че е смел. Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи. Макар и невярващи, англичаните използват способностите на индусите да парализират силите на животните, да не ги нападат. Някой индус седи на брега, но акулите не го нападат. Ако на брега няма някой индус, англичаните не смеят да минат край реката. Индусът ги управлява с волята си. Той знае езика им и се разговаря с тях. Това знание индусите са придобили с усилена работа. Много поколения са работили в миналото и днес предават знанието си на своите деца.

Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: „Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб?“ Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: „Какъв хляб искате и с каква форма?“ Англичанинът казал какъв хляб желае и очаквал да получи поне парче хляб да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. – „Какъв плод ядете?“ – запитал индусът. Не се минало много време и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае: че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент са го извадили от пещта и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността придава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги придава. (30, с. 22)

Някой път с нашата мисъл можем да спрем пулса на нашето сърце. Индусите имат начин за спиране на сърцето. Има индуски факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл. В Индия са правили опити да спрат сърцето и след един-два дни чрез силата на своята воля да накарат сърцето си наново да пулсира. Това ви се вижда невъзможно. Невъзможните неща за нас са възможни за други. (64, с. 231)

Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. (179, с. 39)

Еди-коя къща изгоряла, толкоз души фалирали, еди-кого погребали, станало някое злощастие. Тук-там ще видим нещо друго. Човек слуша, слуша и се осакаща. Днес една бомба, утре една бомба, и човек пострадва. Аз гледам, един от нашите художници, който е в Италия, той ходи в Индия и като се върна от Индия, имаше едно хубаво лице, светло. Казвам: колко хубаво му е повлияла Индия! Сега, като се върна от Италия, изменило се лицето му, един поглед – уплашен. Как няма да се уплаши човек, когато търси от коя дупка да излезе? Когато бомбите идат отвън, е едно, но когато идат бомбите на деди и прадеди – бутнеш някоя бомба оставена, експлодира. (117, с. 339)

Сега аз говоря за хармонията и за вътрешната свобода, да няма стеснение у вас. Аз забелязвам, дошъл някой ученик тук и казва: „Мен не ми е мястото тук.“ – Е, къде? – „Аз ще ида в Индия.“ Казвам: у този ученик има тщеславие и гордост. Знаете ли каква е школата в Индия при йогите? Знаете ли колко англичани, свършили в Кеймбриджкия университет, по цели 20 години чакат пред вратата на йогите с всичкото си смирение да ги приемат? Тия хора не приемат току-така. Те са яли попарата на хората. Докато те приемат, ще те прекарат през много изпити, през 99 огъня. И при това Ани Безант, Ледбитер и колко други са чакали с години, но йогите още не са ги приели в техните школи! Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвам, че всяка една школа има своите правила. И тази Школа, в която сте тук, и тя си има своите правила, не бойте се. Тук законът действа отвътре. Изобщо Божественият закон действа отвътре. И сега вие можете да отидете в Индия, не е въпросът там, но като тръгнеш за Индия, най-първо ще прегледаш годината астрологически – благоприятства ли, определено ли е да отидеш или не. Ако не е определено, ще отидеш и ще се върнеш. Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха „куку“ пред американската статуя на Свободата и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидеш. Някои казват: „Ще отида в Индия, ще вляза в някоя школа.“ Не е само да влезеш! Други пък казват: „Ще се оженя.“ Не е само да се ожениш. Знаете ли какво е женитбата? Като запял един ден петелът, една булка го чула и му казала: „Не пей, че майка и тебе ще ожени.“ Не е въпросът в това, да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата. Има неща, които са определени – какво трябва да вършим, това е определено и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен закон. И всяка една школа се стреми да тури нещата в правилни отношения, да застави Божественото във вас да се определи. Няма какво да се плашим. Това са задачи, които трябва да решавате. (34, с. 241)

Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, в 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да дигне ръката си и живата Природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички желания. (153, с. 77)

Дишането в Бога е медлено. Той прави в една вечност само една вдишка. Като издишва, създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в себе Си света. Но туй е число от единица с 15 цифри след нея. Една вдишка прави Господ само! Няма друг като Него... Ако искате да бъдете силен човек, трябва да дишате много бавно. Да задържате въздуха една секунда, две секунди, десет секунди и постепенно увеличавайте. Индуските йоги задържат въздуха до 20 минути. Това значи да станеш йога или светия. Ако вие задържате въздуха 20 минути, това значи да изчезнете или да припаднете. Това е сложен процес. (12, с. 72)

Време е вече всички съвременни хора да бъдат носители на новите идеи! Те трябва да възприемат и да реализират всичко ново, което иде от невидимия свят. От всеки човек се изисква приложение, а не само теория. Не е важно какво знае човек, важно е какво той прилага. Мнозина американци са ходили в Индия да гледат чудесата, които индийските йоги са правили, но те сами нищо не могат да направят. Каква полза от това, че знаят какви чудеса правят йогите, когато те сами нищо не могат да направят? (124, с. 122)

Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава „хомот“, на индуски „йог“ означава „учител“. Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете Моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата под „иго“ турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: „Дий!“ – Биволите се обръщат назад и питат господаря си: „Защо ни мушкат?“ – Защото няма свобода на този свят. (27, с. 154)

Тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те, като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.

Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещените тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение великото, свещеното учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове, не. В Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. (104, с. 376)

2. Недостатъци на източните култури

Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът – забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода... Тази Реалност е вътре в човека, това е човешкият Аз. В момента, когато съзнаваш, че си Аз, тогава се ражда Христос в тебе – това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. (4, с. 3)

Ако отидете в Америка или в Англия, там ще чуете всеки да казва: „Аз съм англичанин“, „Аз съм американец.“ Те се считат много по-културни от българите. Ако отидете в Индия и срещнете един индуски брамин, и той ще погледне към другите хора малко отвисоко. Всеки народ, всяка държава, която се счита носител на известна култура, все поглеждат отгоре на другите народи и държави. Това е повърхностно гледане на нещата. Това същото става и с растенията, и с животните. Минавате покрай едно дърво, погледнете го отвисоко и казвате: „Дърво е това.“ Вие даже и не помисляте, че имате голяма нужда от дърветата. (102, с. 66)

Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма. (130, с. 202)

Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на Природата. Законите на разумната Природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната Природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая!“ Хубава черта е тази. (39, с. 39)

Сега ще ви говоря за неща, които не могат изведнъж да се постигнат. Най-малко десет години усилена работа се изисква, по два-три часа на ден, за да реализирате част от това, което говоря. При това, будно съзнание е нужно. Оня, който е привикнал да мисли добре, достатъчно е да отправи мисълта си към любимия си предмет, за да придобие някакъв резултат. Индусите имат различни методи за съсредоточаване на съзнанието си, но някои от тях са отживели времето си. Предметът, който обичаш, задържа погледа, както и съзнанието ти. Обаче съсредоточаването на съзнанието не показва още Любов към нещо, нито свободен избор. Защо гледаш човека? – За да намериш нещо хубаво в него. Като погледнеш човека с Любов, ще намериш нещо хубаво в очите му, в ушите му, в носа му, в ръцете му. Във всеки човек има нещо хубаво, което заслужава да се гледа. (68, с. 83)

Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден можете да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е тия ваши умове да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа, трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както и към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си. Туй е правото! Ако аз турна себе си по-високо, а вас – по-ниско, това не е едно естествено положение. (162, с. 180)

Ако четете окултните книги, ще видите, че в Индия от хиляди години насам различни общества с духовен характер учат, работят, но досега още не са намерили онази дума, която им липсва. Те знаят много неща, само тази дума още не са я намерили. А на вас не ви липсва една дума, но само една буква ви липсва. И вие знаете много работи, но само тази буква не знаете. Като дойдете до някоя дума, в която се пише тази буква, вие не можете да прочетете и думата, не знаете каква е тя. Сега може да ми зададете въпроса защо е така. Да ме питате това, то е все едно да ме питате защо даден цигулар свири така, а не иначе. Така се е учил човекът. Така се е учил, така свири! (102, с. 143)

Казвате: „Индуската философия крие дълбоки истини в себе си.“ – Било е някога, но сега тя е изгубила 50 процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити. (46,с. 142)

В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието. Обаче и досега нито по един от тия пътища индусите не са постигнали щастието. В своите усилия да разрешат този въпрос те са разрешили ред органически въпроси, но главния въпрос – щастието – и до днес още не са го разрешили. Ето защо те очакват вече да дойде някой отвън, да им покаже как да постигнат щастието. Те са дошли до една точка и очакват някой да им помогне в разрешаването на този въпрос. Думата „щастие“ трябва да се разработи, т.е. да се освободи от своя материален характер, от своите ограничения. (166, с. 232)

Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? – „Не съм ги видял, но така е писано.“ – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те наистина очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне. (137, с. 178)

Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина человечески (Йоан 3:14-15). И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: „Змей ме люби, мамо“ – се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре... Мойсей издигна змията, т.е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: „Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее.“... Както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде...

В съвременното общество, в съвременните народи съществува противоречие между тези две култури и затова възникна войната. Тя произтича от това, че Мойсей е вдигнал змията, която хапе сега народите. И тя трябва да се издигне, за да дойде Христос – това е един жив закон. Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им...

Преди да мина нататък, ще ви дам една схема, т.е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще...

Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнем Христа – това е Той, който е вътре в нас. Тогава ще бъдем едно с Христа. (22, с. 177-192)

Философията на живота е тази – да познаете, че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на Земята. И следователно, затова е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. А туй в индуската философия го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена – прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй пак са отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо – всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската – ние го приемаме; но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. (163, с. 216)

Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветлени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят – не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. (35, с. 45)

Има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Например, ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: „Убий в себе си всяко желание за живот!“ В западните школи, обаче, се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране! Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.

Да допуснем, че някой човек е живял много време на Земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. (108, с. 83)

От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемични хляба 4-5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които можели да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали в благородни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемични хляба, но трябва да разбира съответния закон на Природата за превръщане на материята. Друго становище трябва да има той! Природата не трябва да бъде за него едно мъртво учреждение. Защото външно ние живеем в един свят, където изглежда, че всичко е в покой, в мъртво състояние. Съвременната наука показва, че привидно е така. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни отпреди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които през пространството са дошли. (130, с. 74)

Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате – европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения… Ако вярващият приложи своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче за истински вярващите, за учените, не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в Природата и в живота, се подчинява на разумни закони. (188, с. 236)

Какво прави адептът на Земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, нуждае се от пари; който има вяра, и без пари може. (152, с. 136)

В едно царство на миналото всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ – като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20-30 години своята опитност в Индия. Американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?“ – „Пет хляба.“ И дойдат пет топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички – каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с пет хляба и няколко риби. Има едно богатство, което са дава само на ония, които имат закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас – любовта е слаба. (102, с. 566)

Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат – Бог е, Който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли; вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. (88, с. 443)

Вие не сте застанали на великия принцип на Любовта, да знаете как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на Любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя Любов. Всеки може да опита тази Любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ Любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш Любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. Човекът на Любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види каква е неговата религия и каква е Любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – „Невежи ли сме ние?“ В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – „Еди-кой си не може да влезе в рая.“ – Отде знаете това? – „От Писанието.“ – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба да ви обясни всичко, което не разбирате? (137, с. 154)

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята. Мисълта ви да бъде толкоз силна, че като мислите за Небето, за духовния свят, както седиш в стаята си, поне на четири пръста да се повдигнеш от земята, че краката ти да не опират на пода. Докато ти поне с един пръст не се вдигнеш, то концентрацията ти е обикновена. И даже ако се вдигнеш на един милиметър, то е вече концентриране. Правили ли сте опити? Има ли някой от вас, който се е вдигнал на един милиметър? (127, с. 265)

Могат да се дадат ред правила, но има една опасност, която не позволява това. Опасността седи в критичността на човешкия ум. Западният човек има силно критичен ум. Ако му се дадат някакви методи и правила, той започва да философства и по този начин разваля работите. Западният човек работи с опити. Той трябва да прави много опити, сам да дойде до известно заключение. Като мине през гъстата материя, тогава ще започне да пъпли отдолу нагоре, към високия връх. Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или да запази енергията си и да предпочете пътя на малките съпротивления. Източният човек е майстор на слизането. Дойде ли обаче до качването, там той се обленява. Например индусите са пред самите Хималаи, но не правят опити да стигнат върха. Англичаните обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива. Техните опити са оправдани. Те вървят в духа на окултната наука, която казва: никога не се произнасяй за нещо, преди да си го опитал. Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. (36, с. 71)

Един ден ще ви поставят като учители да проповядвате на хората. Как ще проповядвате, ако нямате положителни резултати от вашите опити? Вижте какво прави факирът: вземе, че си разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и чрез закона на вярата след няколко минути всичко е заздравяло. Разпори си корема, събере го, после тури ръцете си, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява. Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много неща могат да станат само когато човек знае как да ги направи. Това зависи от неговия ум. Сега всички вие имате едни стари възгледи. Най-първо трябва да се освободите от своите възгледи. (113, с. 246)

Нас ни трябва нов начин на разсъждение... Източните народи вървяха по друг път, западните народи вървят по друг, противоположен път. Новата раса, която иде, тя върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде, то иде по друг път, но нов път – то не е старият път. Старите методи, старите разбирания, всичко туй служи като параван на съвсем нови работи. Ако така разсъждавам, че чрез Мойсей Бог ни говори, ако беше съвършено мойсеевото учение, имаше ли нужда от Христос? (139, с. 348)

Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. (200, с. 148)

Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. (194, с. 196)

Индусите употребяват различни методи, които и европейците следват, но последните получават отрицателни резултати. Защо? – Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с Истината, да си хармонират; сърцето трябва да бъде в хармония с Доброто, а волята – в хармония с Правдата. И тогава като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. (146, с. 226)

Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент – волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, преживявания, дълбочина, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. (200, с. 148)

Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да я употребяват. В края на краищата вместо добро ще се създаде някакво зло. (208, с. 103)

Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на Запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче западният човек по този начин не може да заспи. Хората на Запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите. (191, с. 130)

Индусите имат различни методи за дишане, с които усилват своя ум или своето сърце, своята нервна или симпатична система. Други методи имат пък за усилване на своята воля. Ония, които не разбират тези методи при изучаване на окултните науки, ги прилагат, но са създали големи нещастия. Те не са подходящи за западните народи. (146, с. 283)

Един индус отива във Франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към Изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата разумна Природа. За пример, ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. За изяснение ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: „Без учител не може, т.е. без учител няма развитие.“ Според нас учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: без светла мисъл не може, без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава Истината ще бъде една и съща и за учителя, и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. (50, с. 60)

Който е в съгласие с Природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това Природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено – те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на Природата и не се страхувайте! Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. (16, с. 154)

Знаете ли колко милиони години и работила тази разумна Природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна Реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна Реалност. И всеки един от вас има една проверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите.“ И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък…“ И религиите на миналото, училището на йогите – това са училища, които учат как да манипулира човек със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после – с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може и да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница. (48, с. 130)

Сегашните хора казват: „Може и без вяра!“ Не, не – с безверие не може! Казвам: не трябват вярвания, а вяра… Вярата е свързана с човешкия ум, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180 градуса. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180 градуса. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега – отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50% верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверява на опит и нищо да не се взема на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш дали тази музика е правилна… Според новото учение всеки сам трябва да опита своята мисъл вярна ли е… Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре…

Като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса, и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде една нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Засега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън!

Като ви говоря за вярата, казвам, че на Земята живеят и други Същества, много по-умни, които вие не виждате… Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От Тоя Първоизточник иде сега една нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: „Бог вдъхнал душа в човека.“ Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа – че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества и че Бог е всеобемна интелигентност. Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези Същества, и вие ще ги видите. Когато видите тези Същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни Същества и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. (179, с. 35-48)

Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати, те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на Природата. Те са естествени и безопасни. Вън от мисълта за Бога като най-разумно Същество, Което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък. Следователно сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. (177, с. 93)

След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах, изтощен от безсънието и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера освен офис представлява и интернет зала за жителите на “Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към “Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: “Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за рептилии и извънземни, за “Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до “кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че “Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления за центъра... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него! Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ...

След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден, и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в “Пътя”!

Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен! На въпроса за сублимацията на половата, емоционална и ментална енергия искам да се спра по-обстойно в отделна статия.

След като преведох първата книга: “Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

Как протичаше животът на другите в това място на силата?

Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното ... но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата и, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на Живата Истина, мили братя и сестри!

За контакти с автора:

Email: orlinbaev@gmail.com

GSM: 0878/260634

site: http://orlin.bravehost.com

Идеал е акроним от „Институт за развитие на образованието, изкуството и културата” (Ideal)!

Пристигнах в Център Идеал на 30 август 2003г. Бях се обадил веднъж от България. На телефона беше брат Пиер. Той се опита да ме свърже с ръководителката на центъра, сестра Наташа, но така и не успя. Така че на практика кацнах в Ideal Ranch като парашутист, от небето. Летях до Ванкувър, Бритиш Колумбия, откъдето взех автобус и след 18 часа преход през Скалистите Планини се озовах в селището Джефри, където се намира Идеал. Точно това лято в канадските Rockies имаше невероятни пожари поради силната жега и докато пътувах през нощта се движех всред огън и жупел. Природата пострада доста, но за мен това беше добър знак. Целият ми багаж се състоеше от една туристическа раница, купена от варненското „Метро”, с малко бельо, пуловери и книги. За наша радост книгите вече стават електронни и вече не е нужно да мъкнем тонове хартия със себе си. За мен това винаги е било проблем, тъй като обичам добрите книги, а те са много! Слязох в село Jaffrey, питах хората за ранчото и един човек веднага ме качи на пикапа си и ме откара там. Канадците са невероятно любезни и услужливи хора, особено тези от планинските градчета и села. Използвам думата село само поради еквивалента на английската дума village с българската село. Канадското село обаче е една въплътена мечта, за която гражданин от държава от третия свят може само да сънува. Да сънува, защото наяве едва ли ще има смелостта да отпусне юздите на въображението си дотолкова…

Първата личност, която срещнах в Идеал център бе брат Жак, финансовият директор на института. Беше около 10 часа сутринта и току що беше приключила сутрешната конференция. Сестра Наташа ме посрещна в кабинета си в Киамет, централната сграда, храм и конферентна зала. Появявах се от нищото, практически без предупреждение, резервация или покана. Влязох и седнах в кабинета. Говорихме на руски език. Аз казах на сестра Наташа че съм там защото съм последвал вътрешния си порив. Разказах и за живота си, за професиите които съм работил, за духовните учения които съм следвал, за книгите които съм чел и разбиранията които имам. Казах и че съм започнал духовното си пътешествие от Учителя Беинса Дуно, но после съм преминал през индийската и китайска йога, Кастанеда, Тибетски Будизъм и пр. и пр. и че от шест години съм член на варненското теософско общество (Рьорих център). Тя ми каза че Учителят Беинса Дуно през всички тези години ме е пратил на училище да изследвам пътищата към Истината такива каквито са по света и че сега се връщам при него обогатен с по-пълно разбиране за Учението му. Обикновено по време на сутрешните събирания в храма се гледа или слуша лекция от Учителя Михаил Иванов, но тази сутрин по изключение бяха четени извадки от писмата на Елена Рьорих относно отношението на ученика към духовния му Учител.

Останах в центъра четири седмици, като присъствах на лекциите и работех в градината или в кухнята. Наблюдавах хората, попивах вибрацията и атмосферата на това свято място.

Идеал център е създаден през 1993 година от неколцина съмишленици, последователи на Всемирното Бяло Братство, начело с г-жа Наталия Колесар. Наталия Колесар е живяла в Украйна, Чехия, Франция, Швейцария, САЩ, Канада. Има майка чехкиня и баща украинец. Завършва магистърска степен по философия в Прага, след което става Доктор по Философия на най-престижния френски университет Сорбоната. Говори перфектно Английски, Френски, Руски и Чешки езици. В младежките си години сестра Наташа често има пророчески сънища с Великите Учители на човечеството: Учителите които стоят зад теософското движение, а по-късно и с Учителят Беинса Дуно. Както тя казва, в този живот е преминала на едно стъпало по-високо и съответно на различен Учител. Подобно на ученика от мирското училище, духовният ученик преминава през различни класове и Учители през съществуванията си. Сестра Наташа е изключителна личност с невероятно самообладание и магнетизъм. Силните и добри очи виждат до дъното на душата на човека. Казват, че както и в Рила, около центъра Идеал в Скалистите Планини има вход към Агарта. Често се наблюдава северно сияние, а през нощта не са рядкост странни светлинни явления, сменящи рязко курса и посоката си. Казват че това са виманите на Шамбала.

Идеал Център е разположен на 480 акъра площ (един акър е колкото приблизително един футболен стадион). На надморска височина около 1000 метра, в полите на Канадските Скалисти Планини, през територията му минават две реки, има едно езеро и прекрасни девствени борови гори, поляни и хълмове. На територията на ашрама са построени около 15 – на къщи, чудесно спретнати в типичен канадски стил дървени постройки с характерната за тази северна страна солидна изолация и борови материали. Постоянно живеещи там са 70-на братя и сестри, а в летните месеци, когато младежите се освободят от учебните си занятия и работа, пребиваващите са над 100 души. Централната постройка е храмът Киамет. Сграда на два етажа, долната част от кято представлява кухня и канцеларии, а вторият етаж залата за срещи, лекции и молитва, храмът е най-колоритната сграда в Идеал. Сградата е дванадесетоъгълник, като във всяка една от дванадесетте секции е скрито дълбоко послание и символизъм. Изобразена е кабалистичната представа за битието със съответните символи и понятия.

Прекарах четири седмици в ашрама, след което в продължение на три месеца работих в малко градче на север с индианското име Накасп. Поради факта, че съм бил в над тридесет държави, смея да твърдя, че Канада е държава, която по всички показатели е водеща в развитието, организацията и културата си. Много богата на ресурси, с прекрасна икономическа структура, с най-висок среден доход на глава от населението, една силно социална държава, в която животът наистина се доближава до този, който изначално е определен за човека. Живот, в който оцеляването и осигуряването на най-нужните за физическо съществуване средства не стои на дневен план, живот който може да бъде отдаден на творчество и пълноценна изява на човешкото в човека. В Канада медицинската помощ е безплатна. Служителите на държавна работа ползват безплатно и услугите на зъболекар. Цените на дрехите и обувките е по-ниска от тази в България, телефонът е около 10 пъти по евтин, а горивото 3 пъти. При положение че минималното заплащане за един час труд е осем долара, но канадец не работи за по-малко от петнадесет, а заплащането на завършилият висше образование започва от 25-30 долара на час, можем да сравним тези факти с положението на държави от третия сват като България. Разликата е огромна. Когато човек веднъж има по-широк поглед върху планетата ни като цяло, когато може да сравни ситуациите в различните държави и вижда механизмите, които предпоставят икономическата и морална нищета, изкуствено предизвиквани в огромната част от глобуса ни, не може да не се ужаси от геноцида на който са подложени цели народи и дори континенти. Геноцид умишлено предизвикван и поддържан от сили в сянка.

В Канада хората не се интересуват колко гориво изразходват автомобилите им. Разходите за гориво са нищожна част от месечната заработка. Отоплението през суровите зимни месеци не е проблем. Електричеството е на символична цена, поради евтината електроенергия произвеждана от многобройните ВЕЦ-ове и атомни електроцентрали. Но повечето от канадските жители предпочитат отоплението с дърва, поради специфичната жива топлина, ароматът и уютът на огъня, който тази суровина два в дома. А сухите дърва в горите на Канада са повече от достатъчно за всички, така че са безплатни. Всичко от което се нуждае човек е бензинова резачка и track(пикап). Аз лично не видях семейство без тези атрибути…Телефонните разговори са на базата на договори: месечен абонамент с различни условия, но повечето хора ползват следната схема – за сумата от двадесет долара месечно получават неограничени телефонни разговори с Канада и Щатите, напълно безплатни разговори в рамките на града и символична такса за международни разговори. Същото е положението и с мобилните оператори. Ако сравним с цените на комуникационните услуги в държавите от третия свят като нашата, ще имаме възможността да погледнем абсурда в очите и да се учудим искрено на безочието на компаниите предлагащи подобни услуги у нас. В Канада истинска безработица няма, но някои хора избират да не работят, а да живеят от социални помощи. Последните между другото са съвсем достатъчни за поддържане на нормален живот.

В края на третия месец от пребиваването ми в градчето Накасп все повече и повече започнах да чувствам вътрешен повик, желание, което ме накара да се върна в „Идеал”. Казах си – винаги можеш да работиш за пари, но сега си благословен с възможността да пребиваваш в духовно средище и свършиш известна вътрешна работа. И се върнах в „Идеал”.

В Канада бях общо две години, а в „Идеал” – 1,5 г. Най-важната сфера, сърцевината на това средище е съзнанието на жителите му! Първо, в Идеал правила няма. Но това не значи свободия и лентяйство. Съвсем не. Правилата съществуват за да дават посока на неразвитите съзнания. А нивото на съзнание в „Идеал” е на хималайска висота. Дисциплината не е външно наложена, но е вътрешно достояние на всеки. Трудът се уважава, но никога не чух никой да се оплаква от някого или да говори против някой, да обвинява брата си в мързел. Всеки намира сферата в която да приложи усилията си. Моя милост например работеше като градинар през летните месеци около 8 месеца годишно, и като преводач през зимните месеци! Резултатите от преводите ми могат да бъдат намерени в сайта spiralata.net: „Любов и сексуалност” част I и II и „Хармония”! А резултатите от работата ми като градинар могат да бъдат намерени в градината на душата ми, която старателно плевих и обработвах по време на престоя си в това място на силата! В центъра се развиват разнообразни занаяти като рисуване, скулптора, грънчарство. На изключителна почит е музиката. Всеки в „Идеал” пее прекрасно, повечето свирят на инструменти. В центъра се обработват няколко декара зеленчукова градина, отделно има около сто декара овощна градина с огромни ябълки, круши, череши, сливи. Разбира се, продукцията е изцяло екологична. И не само екологична… Работи се с любов, с радост, с вдъхновение и песен на уста. Практикува се методът в градините по време на работа да се пуска музика от Учителя Беинса Дуно или класическа музика. Отношението към растенията не е механично, но като допир с живата Природа, като общуване с четирите природни елемента, връзка с по-фините слоеве на битието и самия човек. Всеки намира призванието си без каквото и да е насилие. Редът е пълен, но се дължи не на принуда, а на ясното съзнание на обитателите. Образува се мощен егрегор, една слънчева аура около центъра, която се чувства веднага щом се влезе там. Психическата атмосфера е изключително наситена и бързовибрираща. Всеки е добре дошъл в ашрама, но факт е че не всеки издържа висотата на вибрацията. Тази бързочестотна вибрация сформирана от присъстващите там е прекрасно поле за работа на търсещото съзнание което е готово за нея, но е невъзможно изпитание за неготовата психика. В ашрама всеки е свободен – напълно свободен. Свободата обаче е непосилно бреме за много хора, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към Истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, живота на тълпите следващи сляпо командите на господарите си в сянка говори точно за това. Хората не обичат да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя ги ужасява.

В „Идеал” ранч няма привърженици на догми и религии, на тесни доктрини и малки постановки. Визията за света, за живота е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъде отричана, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, всички религиозни системи, цялата мъдрост дадена на човечеството ни през еоните. Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам „Идеал” ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието. Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, тайни няма, цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на страната и селището в което се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (Ideal) стана член на ООН с консултативен статус през лятото на 2005-та година.

Една голяма част от песните, които се разучават и изпълняват в „идеал” са песните дадени от Учителя Беинса Дуно. Пеят се на български. На български език се казва преди хранене: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” – три пъти. Български имена носят постройките в центъра: Пролет, Изгрев, Виделина, Рила, Привет. Много от братята и сестрите имат български имена. Например двете дъщери на Наталия Колесар се казват Любка и Славка. Дори двете кучета, любимци на всички се казват Радка и Сила… Изненадващо е българин да чуе песни и молитви отправени на български език на друг континент!

Когато човек поживее известно време в това чисто място, пропито с красота и чистота, в него протича дълбок вътрешен процес на изчистване и цялостна трансмутация на психиката му. Това е нелек процес. Чистата вибрация и живот водени в ашрама тласкат човек далеч напред в еволюцията му, но именно този тласък в същото време отключва всички дълбоко дремещи животински чувства и страсти, тежки мисли и скрити импулси. Това е неминуем процес по пътя на духовното израстване. Колкото повече се издигаме в светлината на свръхсъзнанието си, толкова по-дълбоко се спускаме в бездната на подсъзнанието. Това е езотерична закономерност, добре позната на изследователите в тази област. Още Блаватска е говорила за това. Ауробиндо описва процеса чудесно в книгите си. Засилената светлина на разширяващото се съзнание прониква в блатото на подсъзнанието, разбунва обитателите му, впряга силите му в своя служба и го превръща в част от себе си! Но, когато ученикът е добре запознат с този процес, познава действието му, той не се плаши, а смело върви по пътя си. Ученикът на Учителя Беинса Дуно – Омраам Михаил Иванов, който е патрон на ашрама по един изумително проникновен начин обяснява в книгите си подходите за работа със съзнанието си. Говори за процесите на борба и трансформация. Отначало ученикът е склонен да се бори против низшите си импулси. Това е добро и полезно упражнение, но е предварително обречено на провал. Още Назарейският Мъдрец е казал: „Не се борете със злото!” По-късно, когато след много огнени устреми и тежки провали, ученикът разбира че методът за обуздаване на низшата природа, на подсъзнанието е единствено трансформацията (сублимацията)! Той се учи как да впрегне нагоните и животинските си импулси така, че да теглят колесницата на съзнанието му в желаната от него посока! Лично за мен възприемането, осъзнаването и прилагането на този важен принцип представляваше крайъгълен камък в живота ми, който ми даде ключовете към портала на едно различно и пълно със светлина бъдеще!

Когато човек живее заедно със съмишленици, с хора търсачи на Истината, хора придобивали Мъдрост в не един и два живота, в него се разпалва пламъкът на вътрешния зов, зовът за знание, за изследване на същината на нещата, на съкровените истини, забулени зад покрова на илюзията! В центърът „Идеал” има невероятни примери на напреднали души – млади братя и сестри, носещи заложбите на древна Мъдрост!

Както и в цяла Канада, територията на ашрама е природен резерват. Кътче от рая! Канада е най-богатата на сладководни води държава на планетата. В безбройните реки през месец Септември прииждат неизчислими ята от риба сьомга. Това което тук можем да видим само по discovery channel, в Канада е нормална реалност. В реките и потоците просто няма сантиметър празно пространство. Всичко искри, светлините се отразяват в червените перки на сьомгата. Ежедневие е да се видят мечки. Аз лично съм се разминавал на два метра с мечка в гората без никакво нападение от нейна страна. Опасни сме ние, хората, а не дивите зверове. По същия начин както в България има бездомни кучета, които запълват екологичната ниша, в Канада човек е заобиколен от стада сърни. Дори на броени метри от тях, те не бягат. Няма защо. Хората имат съзнание. Ловуват само през определените за това месеци – а те са само два, и то на определени места. Често се виждат лосове, елени, муфлони, диви котки, койоти, чакали, лисици, скунксове … Докато в България през целия си живот аз бях виждал скалисти орли веднъж през живота си, кат малко момче, в Канада белоглавите и скалистите орли са рутинна гледка. Слушали ли сте песента на орлите? Те си говорят! Красиво е! Точно във високите дървета над хижата ми имаше двойка, която често слушах как обсъжда семейните си „проблеми”! Има нещо много силно в гласа и песента на орлите, в самите птици въобще! Един Бог знае защо, но в Канада лятото е пълно и с … колибри! Хората масово им слагат специални хранилки с разтворен сироп, които окачват на прозорците си, за да се радват на малките птички пчелички! Ние българите имаме високо мнение за природните дадености на географското пространство което заема държавата ни. Ако обаче сравня богатството и разнообразието на флората и фауната на Канада с тази на България, определено водеща по точки ще бъде Канада!

Основните цели и глобалната мисия на "Института за развитие на образованието, изкуството и културата" (Ideal) са:

- Да създава визия за човечеството като едно единно семейство

- Да създава морални, социални и естетически стойности с помощта на образователни програми, изкуство и културни дейности

- Да създава местни, регионални, национални и интернационални пренатални и перинатални образователни програми, центрове за родилки и младежки центрове

- Да организира семинари, културни мероприятия и нов тип образование, съобразено със законите на Космоса

- Да промотира начин на живот, който е в хармония със законите на природата и уважава земята като жив организъм

Селището „Идеал” е една миниатюра на планетарното ни бъдеще, такова каквото ще го видим след примерно няколко столетия!

Бъдете Здрави!

За контакти с автора:

Email: orlinbaev@gmail.com

GSM: 0878/260634

site: http://orlin.bravehost.com

В Европа има три основни центрове на Братството, които са най-често посещавани от последователите на Учението. Това са:

- Изгрев в Севр (Sèvres) - Париж

- Бонфен (Bonfin) на Лазурния бряг, Франция

- и Виделината в Щвейцария

Изгрев символизира Любовта, Виделината – Мъдростта, Бонфен – Истината.

Братският център Виделината се намира на един хълм, на 950 метра надморска височина, наречен "Les Monts-de-Corsier", в района принадлежащ на град Вивей (Vevey ). Град Вивей е разположен на брега на Женевското езеро, близо до Лозана. Това е един силно развит туристичекси район. Много царе и известни личности прекарват своите ваканции тук. На съседния на Виделината хълм се намира тибетски будиски център, който е посещаван от време на време от Далай Лама.

Поради големия интерес към Учението, след войната през 1945, брат Михаил изнася първите си лекции в Лозана. След тези лекции започват да се организират и първите братски групи в Щвейцария.

Символ на братството стават:

– слънцето, като източник на светлина

– котвата и ръцете, от извора на Рила

Този символ представя знака на Водолея със своите две течения – на водата и светлината, вестители на Новата Ера.

През 1959 и 1960 година брат Михаил прави пътуване до Индия. При своето завръщане, той много прилича на Учителя. Това дава огромен импулс на братските групи (в това число и в Швейцария).

През 1961, Швейцарското братство създава асоциация, за да може да купи терен на Върховете на Корсие (Monts-de-Corsier). Брат Михаил му дава името Виделината. В началото се построява малка сграда за братските срещи. Открива се извор, които покрива нуждите на центъра от вода. Построява се резервоар. През 1962 братята и сестрите построяват малка хижа. Този център е едно големо изпитание за братските групи, някои се отказват, когато научават, че трябва да дават пари за построяванеот на братския център.

Независимо от всички пречки, Братството продължава да се развива. Тъй като започват да ивдат много хора, през 1967 година започва изграждането на голяма сграда, която да даде по-добри условия за духовна работа на братята и сестрите. Купива се нов терен, необходими са 30 години, за да се завършат строжите на този братски център.

Някои от братята и сестрите носят български имена. На бъдещите родители, брат Михаил препоръчва избрани български имена, които те могат да изберат за своите деца. Има братя и сестри,които носят следните имена: Благословен, Алтимир, Силна, Милост, Верен, Благост, Любомир ...

През 1971, Швейцарското братство решава да създаде издаделство, които да издава книги и да разпространява Учението. Купуват се печатни машини, които се инсталират в новата сграда на братския център. Започва издаването на брошури и книги. Брат Михаил избира името Просвета, давайки му следното значение – Pro-sveta – за светлината (така то бива по-лесно запомнено от французите).

Започва създаването на издателсво Просвета в други страни. През 1976 издателсво Просвета Франция е създадено, печатните машини и персонала е пренасочен в Бонфен, Франция. Започват преводите на чужди езици.

Братята и сестрите от Швейцария използват един прост метод за разпространие на книгите. Когато някой пътува в друга страна, той носи със себи си книги и ги подарява на градката библиотека, в града където е отседнал. Резултатът до сега – библиотеки от над 130 страни притежават книги от издателство Просвета.

Малко по малко идеите на Братсвото наблизат в света. Съзнанието на хората се събужда все по-вече и по-вече, както пъпките на дърветата предсказват идването на пролетта.

Историята на Братството във френска Канада (провинция Квебек) е доста интересна. През 1953г. тук пристига брат Фюгюлен. Той е французин от Тулуза. Запознава се с Учението през 1938г. Тогава във Франция се среща с Михаил Иванов. Още с пристигането си в Канада започва да изнася лекции, посветени на Учението. Независимо от трудностите, които среща (баща е на осем деца), брат Фюгюлен не престава да пътува почти всяка събота и неделя от 1953 до 1981г., за да популяризира идеите на Братството.

В началото в братските групи се четат книгите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), но след първото идване на Михаил Иванов в Канада (идва още три пъти през 80-те години) през 1967 година настъпва промяна и започват да се четат предимно негови лекции. След разговорите, които имах с различни хора, разбрах, че това се дължи на фактите, че стилът на Учителя е много труден за разбиране от канадците (те са много по-рационални от нас) и на липсата на достатъчно преведени лекции и беседи на френски.

След повторното идване на Михаил Иванов се основават два центъра: „Радост“ в гр. Лавал и „Благословение“ в гр. Шербрук. През този период кметството на гр. Монреал разрешава на Братството да ползва една огромна сграда в центъра на града и на друга – на хълма Монт Реал. През този период около 200 души четат лекции и посрещат изгрева. Тогава става едно интересно събитие. Един ръководител на група, практикуваща йога, решава, че неговият учител е Михаил Иванов, и заедно със своите 300 ученици отива във Братството.

През 90-те години дейността на Братството се премества в центровете в Лавал и Шербрук. Братята и сестрите продължават ревностно да изучават и доколкото могат да прилагат Учението. Те са добронамерени към околните, готови са да помогнат с каквото могат. Много от тях носят български имена – Светлина, Божидар, Миляна и др.

Днес брат Фюгюлен е на 82 години. Запазил е доста от своята подвижност. Продължава да бъде скромен и интелигентен. Затова много хора идват при него за съвет. Един път в месеца в дома му се провежда братска среща. Нарядът е подобен на нашия. Изключение прави лекцията. Тя е на Михаил Иванов. Но въпреки този факт, в центъра на малкия салон има огромен портрет на Учителя. Брат Фюгюлен много добре знае кой е Началото.

Какви препоръки бих могъл да дам за бъдещите ни отношения с Братството в Канада?

На първо място е необходимо да бъдат преведени на френски език подходящи лекции от Учителя. Те трябва да съдържат в себе си повече неща, приложими в нашето съвремие. Книгите тук (на фрeнски език) са предимно сборни („Учителят говори“, „Учителят“, „Учението на Петър Дънов“). Има и списание „Житно зърно“ (също на френски). Материалите в него са много добре подбрани и написани. Затова много се харесва.

С голяма радост бе посрещната вестта, че е издадена в България книгата „Учителя Петър Дънов. Окултни упражнения.“ Братята и сестрите не могат да се начудят, защо такава ценна за много духовни хора по света книга не е вече приведена на френски и английски. Дори проявяват самоинициатива, като търсят някои да им преведе част от нея. Интерес будят и „Акордиране на човешката душа“ от Боян Боев и „Имам дом неръкотворен“ от Влад Пашов.

От разговорите си с тях разбрах и нещо друго. Днес повече от всякога е необходимо в България братята и сестрите да се обединят в групи, където да работят по определени теми от Учението: музика, паневритмия, упражнения, хранене и др. Наученото трябва да бъде свързано с последните научни достижения, да бъдат орга-низирани дискусии, семинари и други. Изготвените материали, трябва да бъдат издадени в сборници, както на български, така и на френски и английски.

Само така можем да привлечем трайния интерес на канадците (пък и на останалите чужденци) към делото на Учителя.

На 8 май в Монреал, Канада, бе представена програма посветена на 140 години от рождението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Сътринта, при изгрев слънце, на връх Монт Роял се изигра Паневритмия.

В 9ч. 30 мин. В сградата на Националната библиотека на провинция Квебек, започнаха да пристигат гостите. На всеки един от тях бяха подарени малка брошура с програмата за честването, кратка справка за учителя и календарче със снимка от Седемте Рилски езера.

Около 10 часа в залата вече имаше около 100-120 души /французи, канадци/. За съжаление българите бяха само пет, макар, че българското културно дръжество в Монреал съобщи в своята интернет страница http://www.bgmontreal.org/V3/bg за предстоящо събитие.

Честването откри Франсоа Амит. Той направи кратка географска характеристика на страната ни, а след това посочи и най-важните дати от неината история. Заедно с Александър /другия водещ/, представиха духовните традиции по българските земи и тяхното значение за останалия свят. След това проследиха живота и делото на Учителя.

След лекцията струнен квартет изпълни негова музика. Изпълнението беше толкова въздействащо, че след неговия край, присъстващите останаха в тишина няколко секунди, а след това бурно ръкопляскаха.

Във втората си лекция г-жа Наталия Колесар, доктор по философия от Сорбоната, разясни значениеро на духовните Учители за развитието на Човечеството. Тя Акцентира на особенното значение на Балканите и най-вече на днешните български земи. Лекторката разказа за духовното въздействие на Учителя и за значението на неговото дело за съвременния свят. Последва нов кратък концерт, изпълнен от струнен оркестър. Присъствашите бяха във възторг от изпълнението на “Слънчеви лъчи”. Много хора се разплакаха и бурно ръкопляскаха.

След края на изпълнението те разгледаха изложба от книги, CD и големи снимки на учителя. Интересът беше много голям. Задаваха се много и различни въпроси. Една възрастна жена се разплака. Тя кяза, че дълги години е мечтака да срещне българин и плаче, защото най-сетне, мечтата й се е сбъднала. От все сърце благодари за всичко.

След обедната почивка, програмата продължи с лякцията “Методите за работа в Школата на Учителя”.

По време и на трите лекции на голям екран се прожектираха снимки на Учителя, пейзажи от Рила и елементи от Паневритмията. Беше прекрасно.

Дойде време и за големия концерт. 33 души изпълнители, пропътували близо 3500км. специално заради Учителя, излязоха на сцената за да пеят на български език, макар, че никога не са имали свой учител по този език. Ето някой от песните които те изпълниха:

“Бог е любов”, "Духът Божи”, “Нева Санзу”, “А бре, синко”, “Ходи, ходи”, “Киамет зену”.

Изпълнителите пяха с голяма любов и професионализъм. По средата на концерта публиката не издържа, стана на крака и бурно запъкопляска. Много хора отново плачеха. Това, което стана, трудно може да се опише с думи. То може само да се преживее.

След концерта всички бяха много развълнувани и щастливи. Непрестанно благодаряха.

Така в една далечна страна аз видях и почувствах силата на Учителя и Уважението към него. Разбрах истинския смисъл на думите му: “Ако българите не приемат Учението, другите народи ще го приемат. Това е божествения план.”

От все сърце благодаря на всички, които помогнаха са се реализира тази програма.

Градът Кротон е в края на Тарентския залив. Наред със Сибари е най-процъфтяващият град в Южна Италия. Слави се с дорийското си обществено устройство, с атлетите - победители в Олимпийските игри, с лекарите си. А сибарийците са известни с разкоша и с разпуснатите нрави. Въпреки своите добродетели, кротонците вероятно щяха да бъдат забравени, ако не бяха приютили школата на Питагор -майка на Платоновата Академия и прародител на всички идеалистически учения. Няколко са причините Питагор да избере именно тази дорийска колония за център на своята дейност. Целта му е не само да предаде учението си на група избрани, а да създаде школа за посвещаване на народа. Това означава преобразуване на обществото съгласно идеите му. Но нито една от републиките на Елада или Пелопонес не приема нововъведения. Питагор намира разбиране за реформите си в лицето на кротонския сенат. Намеренията му отиват отвъд Гърция. Той предвижда еволюцията на идеите и края на елинизма. Като основава школата си в Тарентския залив, той дава на Запада същността на източната мъдрост.

Появата му в Кротон предизвиква истинска революция. Порфирий и Ямблих описват първите му изяви по-скоро като магьосник, отколкото като философ. Той събира младежите в храма на Аполон и с изумително красноречие ги измъква от мрежите на разврата. Събира жените в храма на Юнона и ги убеждава да поднесат златните си накити в дар на храма като доказателство за победата над суетата и изтънчеността. Благородната му осанка, омайният глас венчаят неговия триумф. Жените го сравняват с Юпитер, младежите - с Аполон Хиперборейски. Но сенатът е разтревожен от подобно влияние. Привикан е да обясни въздействието си върху хората. Появява се удобен случай да представи идеите си за възпитанието на младите. Като приобщава към плана си богатите и влиятелни граждани, предлага им да създаде школа. Братството ще живее в специално построена сграда, но гражданските задължения остават. Младежите се допускат до различните нива на посвещаване според дарбите и волята им. В началото се подчиняват на правилата за обществен живот и прекарват деня под контрола на учителите. Членовете на братството предават имуществото си на доверено лице с правото да го получат обратно. Посвещават се и жени.

Проектът ентусиазирано е приет от сената и след няколко години в околностите на града израства сграда с китна градина. Тя е център за възпитание, академия на науките, образец на общност. Това е най-внушителният опит за светско посвещаване. Да влезем там с новопостъпващия ученик.

Изпитанията

Бялата сграда се откроява на хълма сред кипариси и маслинови дървета. Отдолу, от брега на морето, се виждат покритите галерии, градината, гимназиона. От лявото крило на сградата излизат жени в пъстри дрехи и се спускат към храма на Церера. От дясното крило излизат облечени в бяло мъже и се насочват към храма на Аполон. Две са божествата-покровители на школата: великата Богиня разкрива тайните на Жената и на Земята; слънчевият Бог разкрива тайните на Мъжа и на Небето.

Малката общност от избрани привлича мнозина, но всички знаят, колко труден е достъпът. Питагор казва, че «не от всяко дърво може да се издялка Меркурий». Необходимо е време за проверка. Младежите, препоръчани или от родителите, или от някой учител, първоначално имат достъп само до гимназиона, където упражняват различни игри. Новодошлият веднага забелязва, че залата съвсем не прилича на другите подобни в града: няма викове и себеизтъкване, няма демонстрация на сила; тук царят учтивост, изящни маниери, добронамереност. Ученикът любезно е поканен да участва в беседите и никой не си позволява ирония или насмешка по негов адрес. Сетне младежите се упражняват в бягане и мятане на копие. Разиграват се военни игри под формата на дорийски танци, но Питагор строго забранява борбата като смята, че наред с ловкостта се трупат лъжливо самочувствие и злоба. Новодошлият е поощряван свободно да изказва мнението си. Очарован от вниманието, става бъбрив. Учителите внимателно го наблюдават. Питагор е също там, следи жестовете, думите. Отдава особено значение на походката и на смеха. Смята смеха за индикатор на характера - никакви преструвки не скриват злия човек. Питагор по човешката физика чете душата.

След няколко месеца подготовка идва ред на изпитанията. Техен прототип е посвещаването в Египет. Тук те са адаптирани към гръцката душевност, която не би понесла ужаса на гробниците. Кандидатът прекарва нощ в пещера, населена, според мълвата, с чудовища и привидения. Нравственото изпитание обаче е по-сериозно. Без да бъде предупреден, ученикът е отведен в празна килия. Дават му плоча и му казват да посочи скрития смисъл на някой от питагорейските символи, например какво означава триъгълник, вписан в окръжност. Ученикът прекарва дванайсет часа на хляб и вода. Сетне в залата за събрания го очакват всички ученици. Сега те са длъжни да го подиграват. «Ето го - подвикват му - новия философ! Я разкажи откритията си!» Изтощен от глад, раздразнен от сарказма, унизен от безсилието си да отговори на задачата, ученикът полага огромно старание да се владее. Някои плачат с гневни сълзи; други грубо се защитават; трети захвърлят плочата и хулят школата, учителите. Тогава Питагор спокойно обяснява, че човек без самообладание не може да остане в школата. Кандидатът си тръгва засрамен. Но понякога се превръща във враг, като Цилон, изправил школата пред катастрофа. Младеж, който устои на хулите и запази присъствие на духа, тържествено се обявява за приет.

Първа степен: Подготовка

Новопосвещаването, наречено подготовка (paras-keie), е най-малко две години, стига пет. По време на уроците слушателят (akoustikoi) пази мълчание. Няма право на възражения, въпроси. Длъжен е да слуша и да размишлява. Пред ученика е статуята на Музата на мълчанието - с палец на устните.

Упражненията по диалектика преди да бъде усетена истината подготвят бъдещи претенциозни софисти. Затова Питагор се стреми да развие интуицията. Той тръгва от любовта към родителите, свързва идеята за бащата с тази за Бога, Твореца на вселената. Майката сравнява с всеотдайната природа. Питагор обяснява, че родителите са ни дадени не случайно, свързани са с минало, подчинено на определен висш ред. Те трябва да бъдат уважавани, а приятелите – избирани.

На ученика се обяснява, че различните богове са всъщност едни и същи при всички народи, понеже съответстват на действащи в цялата вселена разумни сили. Търпимост към различните религии; единство на народите в еволюционния път; равнопоставеност на религиите в езотеричната наука - за новодошлия тези идеи са непознати. Ученикът се докосва до божествената Психея, човешката душа. Разбира за съществата над човека, за посредниците между хората и Бога.

Античните мистерии свеждат всички богове до един върховен Бог. Разбирането се пази в тайна до последното посвещаване. Все пак ученикът се докосва до истината чрез Музиката и Числата. Седемте свещени лада, построени на седемте тона на седемструнната лира, съответстват на седемте цвята, на седемте планети и на седемте вида съществуване, повтарящи се в материалния и духовния свят.

Дълг за посветения е да побеждава чувствата и желанията. Питагорейският идеал за живота обаче е далеч от аскетизма, а бракът за тях е свещен. И докато от учениците се изисква целомъдрие, за посветените въздържанието е напълно осъзнато. Питагор питае доверие към посветените жени и е недоверчив за добродетелите на непосветените. На един ученик, който го пита кога е позволено да се сближи с жена, Питагор отвръща: «Когато ти омръзне спокойствието ти».

Ето как минава денят на питагорейците: при изгрев слънце те пеят химн в чест на Аполон и изпълняват свещен дорийски танц. След ритуалното обливане с вода обикалят храма в пълно мълчание. Беседите са под сянката на дърветата или в храма. По пладне се изрича молитва за духовете закрилници. Смята се, че добрите духове приближават земята със слънчевата светлина, злите търсят тъмнината. Обедът е хляб, маслини, мед. Следобедът е за гимнастически упражнения, медитация и самоподготовка. След залез е общата молитва, пеят се химни в чест на Юпитер, Минерва, Диана, гори се тамян в олтар под открито небе. Денят приключва с обща трапеза.

Годината се изчислява по големите астрономични празници. Завръщането на Аполон Хиперборейски и мистериите на Церера свързват новопостъпили и посветени; мъже и жени. Брачните и погребалните ритуали са по-интимни.

Щастлив, «златен ден», както го наричат, е онзи, в който Питагор приема нов ученик. Истинска привилегия е непосредственото общуване с Учителя. Новоприетият минава през вътрешния двор, където се допускат само последователи. Оттук е и определението езотерически (вътрешен), противопоставяно на екзотерически (външен). Започва същинското посвещаване.

Питагор нарича учениците «математици», понеже обучението започва с учението за числата. Свещената математика разглежда Числото не като абстрактно количество, а като качество на върховната Единица, на Бога. Тя е наука за живите сили, за работата на божествените качества в макро- и микрокосмоса. Свойствата на числата и разнообразните им съчетания предоставят материал за основаната на разума теология. Истинската теология съдържа в себе си всички науки. Такава е ролята в египетските храмове на науката за Свещеното Слово, именно тази идея съдържа питагоровата Наука за Числата.

Питагор наставлява в храма на Музите, построен по негов план в близост до дома му. Само ученици от втората степен имат право да влизат там. В храма са мраморните статуи на деветте Музи. В средата е тайнствената Хестия. За гърците, както и за римляните, Хестия, или Веста, е пазителка на божественото начало, тя има свой олтар в делфийския храм и край всяко домашно огнище. В светилището на Питагор тя олицетворява божествената наука, теософията. Урания се грижи за астрономията и астрологията; Полимния владее науката за отвъдния живот на душата и пророческото изкуство; Мелпомена с трагичната си маска представя живота и смъртта, трансформацията и превъплъщенията. Тези три музи представят космогонията, или небесната физика; Калиопа, Клио и Евтерпа представят психологичните науки и изкуства - медицина, магия и етика. Последната група Терпсихора, Ерато и Талия е свързана със земната физика, с минерали, растения и животни. Музите, казва Питагор, са земен образ на божествените сили. Те съзерцават огъня на Веста. Така и човекът следва да се потопи в централния Огън, в божествения Разум, за да премине към видимите му прояви.

Питагор откъсва учениците от света на формите и ги отвежда при великата Монада, в несътвореното Битие. Питагор я нарича Единица, която съдържа цялата хармония, тя е мъжкото начало на Огъня, самозадвижващият се Разум, тя е Единият, Вечният, Неизменяемият, скрит зад многообразието от форми.

Бог, Неделимата Същност, има като свое число Единицата, която съдържа в себе си Безкрайното; притежава име - името на Бащата, на Създателя или на Вечно-Мъжкото; има свой символ - живия огън, символа на Духа. Ето първият принцип.

Съгласно Питагор великата Монада действа чрез творческата Диада. От момента на проявяване Бог е двойствен, той е неделима същност и делима субстанция; мъжко, активно, творящо начало и женско, пасивно, пластично начало. Диадата е сливането на Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското в Бога. Орфей поетично говори: Юпитер е едновременно Съпругът и Съпругата. Всички политеистически системи интуитивно придават на Бог ту мъжки, ту женски образ.

Самата Природа, великата божествена Съпруга, е не само земната, видимата природа, но и небесната природа, недостъпната за физическото ни зрение Душа, първичната Светлина, Майя, Изида, която трепти от божественото въздействие и съдържа в себе си същността на всички души. Тя е и Деметра-земята с всичките въплътени в тела души. Тя е Жената, спътницата на Мъжа. При човечеството жената е природата. А съвършеното подобие на Бога не е човекът сам по себе си, а мъжът и жената. Оттук е и тяхното непреодолимо привличане; оттук е и упояващата любов, която е наситена с мечти за безпределно творчество и с предчувствието, че Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското ще постигнат своето съвършено сливане единствено в лоното на Бога.

Монадата изразява същността на Бога. Диадата -способността му да създава, да твори, видимо да присъства в пространството и във времето. Проявеният свят е тройствен. Както човекът се състои от три различни същности, споени заедно - тяло, душа и дух, така и вселената се дели на три концентрични сфери - природен свят, човешки и божествен. Триадата, троичният закон, присъства на всички стъпала от жизнената йерархия - от органичната клетка до над-физичните структури на човека, вселената и Бога.

Произлязъл от Бога, човешкият дух е безсмъртен, невидим и действен. Духът е това, което се движи от само себе си. Тялото е делимата, смъртна и пасивна част. Питагор отбелязва, че душата е тясно свързано с духа, но се състои от трети посредничещ елемент, който произлиза от космическия флуид; душата е подобна на етерно тяло, което духът изтъкава за себе си. Без етерното тяло материалното е безжизнена, инертна маса. Душата има формата на тялото, което обитава, и надживява смъртта. Тогава тя се превръща, по израза на Питагор и Платон, в лека колесница, която отнася духа в божествените сфери. Както човешката Психея се мята между привличащия дух и ограничаващото тяло, така и цялото човечество се лута между природния, животинския свят, където са земните му корени, и божествения свят на чистите духове, към който се стреми да се издигне. Посочените на човешко ниво процеси се повтарят на всички планети и във всички слънчеви системи. Ако разтеглим кръга до безкрайност, ще открием творческа мисъл, астрален флуид и светове в процес на еволюция: дух, душа и Божие тяло.

Може да се каже, че тройственият закон е крайъгълният камък на цялата езотерична наука. Всички създатели на религии го знаят. Зороастър казва: Числото три царува в света, Монадата е негово начало. Както космическата троичност се концентрира в Божието единство, така човешката тройственост е във волята и самосъзнанието, където се сливат всички способности на тялото, душата и духа. Човешката и божествената тройственост, побрани в Монадата, образуват свещената Тетрада. Но човек съвсем условно реализира единството си. Волята не може да действа едновременно в чувствата, в душата и в разума. Вселената и Бог му се представят поред отразени в тези три огледала. Първо, гледан през призмата на чувствата, Бог е многообразен и безкраен; от тук е политеизмът. Второ, отразен в разумната душа, Бог е двойствен - дух и материя; от тук е дуализмът на Зороастър. Трето, отразен в чистия Разум, Бог е тройствен - той е дух, душа и тяло; от тук е вярата в Троицата в Индия (Брама, Вишну, Шива) и в Светата Троица в християнството (Отец, Син и Свети Дух). И накрая, опознат чрез волята, в която се слива всичко, Бог е Един; такава е основата в строгия монотеизъм на Мойсей. Тук няма олицетворяване или въплъщаване, тук се навлиза в царството на Абсолюта.

Различията в религиите идват от това, че човек опознава Бог през призмата на своето относително и ограничено същество, докато Бог неуморно осъществява единството на трите свята сред всеобща вселенска хармония. Това е магическото значение на Тетраграмата. Тя съдържа принципите на науките и законите на еволюцията, религиите и тяхното единство.

Питагор смята за основни първите четири числа; като ги събираме или умножаваме едно с друго намираме останалите числа. Така и разнообразието във вселената се постига при съчетаване на трите първични сили материя, душа и дух с божествения импулс, който ги смесва и диференцира. Питагор придава особено значение на числата седем и девет. Като сбор от три и четири, седем означава свързване с божеството. Седем е числото на посветени, то олицетворява еволюцията, миналото през седем етапа осъществяване. Десет е образувано от сбора на първите четири числа и съдържа в себе си седем. То е число на божествените принципи развитие и единство. В края на беседите Питагор се спира на деветте Музи, които заедно с Веста образуват свещената Декада.

Третата степен: Съвършенство

Науката за числата е подготовка за голямото посвещаване. Сега на ученика предстои от висотите на Абсолюта да слезе в дълбините на природата, да осъзнае материализирането на божествената идея и еволюцията на душата. Материалната и духовната еволюция са противоположни, но са успоредни по стълбата на битието. Едната обяснява другата, а двете заедно - света. Материалната еволюция е проявлението на Бога в материята чрез действието на Всеобщата Душа. Духовната еволюция е нарастване на съзнанието в индивидуалните монади и усилията им да се съединят отново след определен цикъл животи с Духа Божи.

Тръгва се от материалната еволюция, от види мия свят. Осъзнали творчеството на Духа в материята и развитието на монадите, стигаме духовните позиции, от формата навлизаме в същността. Такава е представата на Питагор, за когото вселената е жива Същност, одухотворена от Душа и Разум. Затова втората част от учението му е космогония.

Дошлите до нас езотерични откъси сочат, че питагорейската астрономия е сходна с птоломеевата: земята е неподвижна, а слънцето и цялото небе кръжат около нея. Но принципите и говорят за символизъм. В центъра на вселената Питагор поставя огъня (слънцето е само негово отражение). В източния езотеризъм Огънят е символ на Духа, божественото Съзнание. Земята притегля в подлунната сфера, наречена кръг на ражданията. Така посветените подсказват, че земята е място за телесен живот. Тук е въплъщаването и развъплъщаването, освобождаването на душата.

Аристотел твърди, че питагорейците знаят за движението на земята около слънцето. Коперник разказва как идеята за въртенето на земята около оста си му идва, докато чете Цицерон, който пък обяснява, че Хицетий от Сиракуза говори за денонощно движение на земята. Питагор разказва на учениците си за двойното движение на земята. Той знае, както и египетските жреци, че отделилите се от слънцето планети обикалят около него, а звездите са слънчеви системи, подобни на нашата, подчиняват се на същите закони и заемат определено място във вселената. На всяка слънчева система съответства духовен свят със собствено небе. Планетите са отделните стъпала към него1.

Видимият свят, небето и звездите са една от формите на всеобщата Душа, която събира разпиляната из безкрая материя, а сетне я разхвърля като космически флуид. Всеки слънчев вихър притежава частица от всеобщата Душа, която в продължение на милиони векове се развива в лоното му и носи неговата енергия и мяра. Що се отнася до силите, царствата, видовете и живите души, те идват от Бога, спускат се от по-висшия духовен ред и от предходната материална еволюция - угаснала слънчева система. Някои от тези духовни сили са абсолютно безсмъртни и ръководят създаването на нови светове; други очакват раждането в състояние на космически сън. В същото време слънчевата душа и нейният централен огън, непосредствено движен от великата Монада, работи с разтопената материя. Планетите са дъщери на Слънцето. Всяка е създадена от присъщите на материята сили притегляне и въртене, притежава полусъзнателна душа, отделена от слънчевата, и играе определена роля в еволюцията.

Четирите елемента, от които са сътворени планети и същества, са четирите състояния на материята. Първият, най-плътният, е най-несъвършеният проводник на духа; последният е най-финият и най-съвършен негов проводник. Земята представя плътното, твърдото състояние; водата - течното; въздухът -газообразното; огънят - безтегловното състояние. Петият елемент, етерът, е астралната светлина.

Питагор разказва за планетата според преданието. Разтопената земя е заобиколена от газообразна атмосфера, която постепенно се охлажда и образува водите. В древната алегория моретата са сълзите на Сатурн, космическото време. Идва ред на природните царства. Невидими зародиши витаят в аурата на земята, притеглят се от морската утроба и от изплувалите континенти. Растенията и животните се появяват почти едновременно. Учението разглежда измененията в зоологичните видове не като естествен подбор, а като действие на един основен закон - проникването на земята на свръхфизически сили, въздействие на разумното начало върху всичко живо. Ако на земята се появява нов вид, това означава, че през дадена епоха души от по-висш тип се въплъщават в потомците на даден вид с цел да го издигнат на по-високо стъпало.

От позициите на земната еволюция човекът увенчава всички предхождащи видове. Идеята обяснява появата му толкова, колкото и на водораслото в морето. Всяко раждане се нуждае от проникването на сили, творящи живот. Появата на човека се предшества от царството на духовния човек. То ръководи развитието на земния човек и изпраща потоците души, които се въплъщават и озаряват с божествена светлина това безпомощно и все пак смело същество, което едва напуснало животинския мрак, се бори с природата, за да съществува.

Питагор е запознат със земните цикли от египетските и източните учения. Те говорят за древен континент, родина на червената раса, където процъфтява могъща цивилизация, наречена от гърците Атлантида. Тайната доктрина обяснява редуващото се потъване и изплуване на континенти с колебанията на полюсите. Човечеството ще преживее шест потопа. Всеки цикъл между два потопа е свързан с господството на една от човешките раси. Но зад временни и частични паузи всеобщата еволюция на човечеството не секва никога. Каква е тайната на тези изплуващи от морето и отново потъващи континенти, на сменящите се цивилизации?

Тук Питагор преминава от физическата към духовната космогония, от земната - към еволюцията на душите. Учението е известно и като преселване на душите (трансмиграция). Ни една част от тайната доктрина не е така преиначена, както тази. Дори Платон предлага само детайли от небесната повест на Психея.

Какво е човешката душа? Частица от всеобщата Душа, искра от божествения Дух, безсмъртна Монада. Но ако бъдещето й е сред сиянието на божественото съзнание, тайнственото раждане се отнася към първичните начала на материята. За да достигне сегашното състояние, трябвало е да мине през всички природни царства, да изкачва стъпалата чрез безброй съществувания.

Духът, който сгъстява космическата материя в грамадни маси, различно действа в природните царства. Смътна и сляпа в минерала, индивидуализирана в растението, поляризирана в животинските инстинкти, през цялото си бавно придвижване тази сила се стреми към съзнателна Монада; елементарната монада всъщност вече присъства в низшето животно. Така душевният и духовният елемент съществува във всичките царства, макар в низшите да е непробуден. В низшите царства душите съществуват в зародишно състояние, пребивават там в продължение на необятни периоди и преминават във висшето царство едва след големи космически промени и вече на друга планета. В рамките на една планета те могат да се издигнат по-високо само с няколко вида. Къде започва монадата? Толкова е трудно да се каже, както и часът в който слънцето грейва за пръв път. Но онова, което е същността в човека, е трябвало да се изкачва в продължение на милиони години по стъпала от планети, да преминава през всички низши царства като запазва индивидуалното си начало. Тази все още неясна, но неразрушима индивидуалност е божественият печат в монадата. Колкото повече израстват организмите, толкова повече раз вива монадата своя потенциал. Поляризираната сила става сетивност, сетивността става инстинкт, а инстинктът - разум. И колкото повече се разгаря факелът на съзнанието, толкова по-независима от тялото става душата.

Флуидната и неполяризирана душа на минерали и растения е свързана със земните елементи. Когато напусне тялото, душата на животните, силно привличана от земния огън, известно време пребивава в него, сетне се завръща на повърхността на земята, за да се въплъти отново в своя вид, без изобщо да напуска низшите слоеве на космоса.2 Тези слоеве са населени с елементали, с душите на животни, които участват в живота на атмосферата и оказват голямо окултно влияние върху човека. Единствено човешката душа идва от висшите светове и след смъртта отново се завръща там. В кой момент от съществуването елементарната душа става човешка? Преображението е възможно само с помощта на вече оформени човешки души, които развиват в елементарната душа нейното духовно начало и като огнен печат наслагват божествения първообраз3. Но колко още странствания и въплъщения предстоят, колко цикъла трябва да преминат, за да стане душата онзи човек, когото ние познаваме!

Съгласно тайните учения днешните обитатели на земята започват човешкото си съществуване на други планети, сред неплътна материя. Тялото е почти прозрачно, а въплъщаванията стават с лекота. Добре са изразени духовните възприятия, а разумът и интелектът едва се зараждат. В това полутелесно и полудуховно състояние човек вижда духовете; всичко красиво сияе пред погледа, слухът чува хармонията на сферите. Той поглъща звуци, форми, светлина; подобно сън минава от живот към смърт. Орфиците наричат това състояние небе на Сатурн. Според Хермес човекът се материализира, като се въплъщава на все по-плътни планети.

Като приема по-плътната материя, човекът губи своето духовно съзнание, но развива разума, интелекта и волята си. Земята е последната степен на това спускане в материята, което Мойсей нарича «прогонване от рая», а Орфей «падение в подлунния кръг». От тук насетне, чрез множество въплъщения, той може бавно да се издига и със свободните си ум и воля да си възвърне духовността. Едва тогава, с огромен собствен труд, добива божествено съзнание, става Син Божи.

Коя е Психея, душата? Богатата на символи гръцка поезия я сравнява с крилато насекомо, което ту пълзи като червейче, ту лети като пеперуда. Колко пъти е била гъсеница и колко пъти пеперуда, едва ли ще узнае, но пък чувства, че има крила! Не можем да си представим по-трагична съдба. От момента на пробуждане в тежката земна атмосфера тя е пленница на плътта; чрез нея живее, диша, мисли, макар самата да не е от плът. Човек инстинктивно усеща тройната си природа и в речта разделя тялото от душата, душата от духа. Пленена, душата се бори между двамата си спътника, между змея, оковал я във вериги, и невидимия гений, чието присъствие е трепет. Тя ту се отдава на плътта и живее с чувствата, докато не се ужаси от безмълвието на невидимия спътник, ту привлечена от него, се рее във висините на мисълта и забравя тялото, докато то властно не й напомни за себе си. Но тайнствен глас й казва, че връзката с невидимия спътник е вечна, а с тялото е временна, до смъртта. Каква е съдбата й? Отговорът на философите е различен; на посветените - неизменен. Те казват: душата е етерният двойник на тялото, който носи безсмъртния дух. Духът тъче и изгражда за себе си духовно тяло. Питагор го нарича «тънка колесница на душата», понеже след смъртта то има за задача да отдели духа от тленната материя. Духовното тяло е орган на духа, негова сетивна обвивка, волево оръдие, посредством което тялото живее. Този двойник става видим при умиращи или вече умрели. Степента на сила, финес, съвършенство на духовното тяло е различна според качествата на присъстващия в него дух. Между душите, изтъкани от астрални лъчи, но напоени с флуиди на земята и небето, разликите са много по-големи, отколкото между земните тела. Макар това тяло да е по-фино и по-съвършено от земното, то не е безсмъртно, за разлика от намиращата се в него монада. То обаче се променя и пречиства в зависимост от средата, през която преминава. Ето какво казва Питагор, който не приема абстрактната духовна същност, безформената монада. Творящият на небето и на земята дух има свой орган; това е живата душа, животинска или божествена, тъмна или светла, но облечена в човешки образ, който е подобие на Бога.

Какво става по време на смърт? Обикновено душата предчувства раздялата с тялото и наблюдава земния си живот в ярки, бързо преминаващи картини. Когато цялото жизнено руло се разгъне, тя губи съзнание. Ако душата е чиста, духовните чувства вече са пробудени. Така или иначе преди смъртта е налице осъзнаване на отвъдното. Земята губи власт над душата, която напуска тялото, възхитена от свободата си, и усеща как сияйна вълна я отнася към духовните братя. Не така преживява смъртта един отдаден на материалното човек. Пробужда се в полусъзнание, като в кошмар. Няма ръце да хване, глас да извика, но помни и страда сред мрак и неведение.

Той вижда своето тяло, с което вече не е свързан. Човекът със страх търси себе си. Умрял ли е, жив ли е? Подобно състояние може да продължава с години, но накрая новото състояние се осъзнава. Тогава душата се втурва във въздушните бездни и започва ожесточена борба за проникване във висшата сфера, която й принадлежи по право и където могат да я насочат само добри водачи. Понякога обаче е нужно много време, за да ги види и чуе.

В религиите и митологиите този етап от живота на душата е посочен с различни имена. Мойсей го нарича Хорив; Орфей - Ереб; за християнството е чистилище или долина на смъртта. Гръцките посветени го наричат «бездна на Хеката» и го сравняват със сенчест конус, който земята постоянно тегли след себе си и достига луната. Според орфиците и питагорейците в този тъмен кладенец обикалят души и отчаяно се стремят да достигнат лунния кръг, но въздушен порив ги хвърля към земята. Омир и Виргилий ги оприличават с подхвърлени листа, с рояци обезумели от бурята птици.

Езотеризъм отделя голяма роля на Луната. Смята се, че преди да продължат небесното изкачване, душите пречистват астралното си тяло на обърнатата към небето лунна страна. Там пребивават герои и гении, за да приемат тяло за поредно въплъщение. Луната един вид намагнитва душите за земното въплъщение и ги размагнитва за небето. Тези твърдения имат за посветения едновременно реално и символно значение и означават, че душата се пречиства преди да последва пътя си. Как ли изглежда завръщането «у дома» на пречистената душа? Земята чезне и сън, безпаметно очарование я обгръща като ласка. Тя не вижда нищо, освен закрилника-водач, който с бързината на мълния я отнася в дълбоките прос транства. Как да опишем пробуждането й сред етерна светлина, далеч от земната атмосфера, където всичко е изящно, разумно? Кои са светлите мъже и жени наоколо - богове, богини? Не, те са като нея души; мислите им са открити, прозрачните им тела излъчват нежност, мъдрост, любов.

Вече няма прегради; ще обича, ще знае, ще живее според своята воля. Чувства се някак дълбоко свързана с всички. В отвъдното са заедно само тези, които се разбират. Сетне се устремява към светлината над нея. Водена от висшите същности, тя възприема стъпалата на божествената Любов; открива славните Духове - живите лъчи на Бога, и не издържа на ослепителното им великолепие, пред което всяко слънце бледнее. Уплашена от далечния полет, се връща; чува любими гласове и потъва в нежен сън... у дома. В езотеричните предания присъства представата за етерни планети, невидими за нас, които са част от слънчевата ни система; там пребивават блажените души. Питагор ги нарича антиподи на земята, огрени от божествената светлина. В края на Федон Платон описва тази духовна земя, казва, че е лека като въздух и има етерна атмосфера. Душата запазва в отвъдното индивидуалността си. От земното съществуване пази благородните следи, останалото потъва в забрава. Така ако човек е преживял само час вдъхновение или самоотречение, тази чиста нота ще се повтаря в прелестни съчетания. Но нима задгробният живот е някакъв сън, халюцинация?

Небесният живот на душата може да продължи стотици и хиляди години, според степента й на развитие. Единствено преминалите кръга на прераждания души пребивават там до безкрайност. Те са с криле, неприкосновени са и управляват световете, защото виждат скритата същност. Що се отнася до дру гите души, неумолимият закон ги кара отново да се въплъщават, за да минат през нови изпитания и постигнат ли победа, да се изкачат на по-висше стъпало, или да слезнат надолу, окажат ли се победени. Небесният живот, както и земният, има своя разцвет и залез. Когато е напълно изживян, душата е завладяна от дълбок копнеж по земните борби и страдания. Тежестта в нея нараства, светлината гасне. Душата предчувства раздялата. И се кълне да помни светлината в един свят от мрак, истината - в свят на лъжи, любовта - в свят на омраза. Сетне се събужда в тежката атмосфера. Небесният спомен все още не е изгубен. Крилатият водач й показва жената, която ще бъде нейна майка и вече носи зародиша на дете. Ала зародишът ще живее, ако духът го оживи. И тогава се извършва най-неразгаданото тайнство в земния живот - въплъщаването и майчинството.

Тайнственото сливане става бавно, постепенно, орган след орган. Колкото повече се потапя душата в горещите недра, колкото повече е уловена в гънките на плътта, толкова споменът за божествения живот бледнее и гасне. Сега между нея и светлината преминават потоци кръв и тъкани, които я притискат и изпълват с мрак. И ето, светлината се превръща в мъждукане. Страшна болка я сграбчва; мъчителна конвулсия я откъсва от майчината душа и влага в тръпнещо телце. Раждането преминава, появява се малко създание, ревящо от ужас. А небесният спомен потъва в съкровените дълбини на Безсъзнателното. Той оживява единствено с познанието или чрез скръбта, с любовта или в смъртта!

Така въплъщаването и развъплъщаването разкриват смисъла на живота и смъртта. Този закон е основен в еволюцията на душата, разкрива ритъма и мярата, причината и целта на безсмъртието. Земното раждане е смърт, а от позициите на духовността смъртта е възкръсване. Смяната е нужна за развитието на душата, всяко от двете съществувания обяснява другото.

Но кое доказва присъствието на душата, на монадата, в редицата въплъщения, щом самата тя ги забравя? Отговорът е въпрос: кое доказва тъждествеността ни насън и наяве? Всяка сутрин напускаме едно странно състояние, а вечер отново се потапяме в него. Поети и посветени определят съня като брат на смъртта. Воал на забрава отделя съня от будното състояние, раждането от смъртта. Тези смени в полюсите на душата са също толкова важни за нейното развитие, както цикълът от будност и сън за физическия живот. За да преминем от едно съществуване към друго се нуждаем от водите на Лето. Но забравата не е пълна. Ние се раждаме с цял «вързоп» неясни спомени, стремежи, предчувствия. Понякога в един скромен живот се среща висш идеализъм. Не е ли той свързан с обет, даден в отвъдното? Окултната памет на душата е изключително силна. Истинската вяра е безмълвната преданост на душата към себе си. Земният живот е място за придобиване на воля, небесният е духовен ръст и осъществяване на започнатото на земята.

Редуват се животи, подчинени на общ закон, наричан от брахмани и будисти карма. Съгласно него постъпките в един живот съдбовно се отразяват в следващия. За Питагор всяко съществуване е награда или наказание за предшестващо. Престъпленията дават живот с изпитания. Един възвишен живот наследява творчески сили и щедра реализация.

По пътя на еволюцията душата започва да участва в избора на въплъщаване. На низшето ниво тя е подчинена; по-развитата душа може да избира между няколко въплъщения; душа с висше призвание избира въплъщение за всеобщото благо. Пророците помнят предишните си животи.

В редицата от животи душата се придвижва напред или се връща назад. Всеки живот е свързан с постоянен избор между доброто и злото, с приемане на решения с неизброими резултати. Но по пътя нагоре, който включва много въплъщения, ще има такъв живот, такъв ден, дори такъв един час, когато душата, осъзнала доброто и злото, ще може с последно висше усилие да се издигне на онази висота, откъдето не се налага да се спуска. Започва съществуването й във висшите сф