Преди десетина години във фокуса на вниманието беше упражнението „Изгрява Слънцето. След време, особено след публикуване на архивните снимки, на които се вижда, че Ярмила Менцлова „отваря ръцете си напред на ляв крак, спорът позаглъхна. Явно си казаха думата и здравият разум, както и запазената все пак традиция в Братството. Сега обаче „правилото за десния крак" се пренася върху първите десет упражнения, с тенденция те да бъдат нагласени така, че всяко да започва с десния крак. Това обаче се оказва невъзможно поради нечетния брой на тактовете на упражнения 6, 7, 8 - 41 такта. При това положение упражненията „Освобождаване" и „Чистене" няма как да започнат с десен крак. Привържениците на правилото „всичко на десн крак" имат само един изход: да се смени музиката, т.е. броят на тактовете да стане четен - 40 или 42; има предложение и за 38. Всъщност и тези предложения не са нови, по-скоро биват възобновявани. Точно музиката на Паневритмията обаче е най- фиксираната част от нея. От трите компонента тя единствено е дадена със сигурност изцяло от Учителя. Той е „свалил" първо музиката, след което са дошли другите две съставки: движения и текст.

Странно е, че някой може да поставя изобщо въпроса за „корекция" в броя на тактовете при наличие на два записа на нотния текст на Паневритмията: от 1938 г. и от 1941 г., издадени по времето на Учителя. Освен това няма сведения някой от музикантите, свирили в продължение на десетилетия в кръга на Паневритмията, да е свирил по друг начин. Тук понякога се цитира аранжиментът на Димитър Грива, който е правил концертен запис на Паневритмията с радиооркестъра на Монте Карло. Не е ли лесно да се сетим, че при един концертен запис музикантът има свобода на действие, защото тук темпата и тактовете не определят стъпките на танцуващи хора?  

Скоро една по-възрастна жена ми каза загрижено: „Знаеш ли, за първи път се посяга на музиката, а тя е дадена лично от Учителя". Всъщност въпросът за тактовете не би бил изобщо обсъждан, ако с него не беше свързано онова, което за себе си нарекох „синдромът на десния крак". Замислих се какво всъщност стои зад него? От беседите знаем, че дясната страна на тялото представя мъжкия, активния, електричен принцип, свързан с ума; докато лявата страна представя мекия, женския, магнетичен принцип, свързан със сърцето. В сегашното общество умът има надмощие - в споровете всеки иска да блесне с активния си ум, знаене, начетеност, съобразителност. Наистина живеем във времето на обективния ум - този, който прави анализ и синтез, разделя, за да подреди околната действителност в една спретната картина. От беседите обаче знаем, че Разумността е друго нещо. Учителя въвежда термина „разумното сърце". Сърцето изразява принципа на Любовта и оттам - на саможертвата. Сърцето е губещият, защото е готово да се жертва. В съвременното общество никой не иска да губи и малцина биха се пожертвали, оставяйки победата на другите. За отбелязване е, че повечето от хората, активно пропагандиращи „всичко на десен крак", са доста амбициозни, начетени, интелигентни и умеят да боравят добре с цитати и логическа аргументация, готови са докрай да защитават тезата си. Да, принципът на обективния ум, победа на всяка цена - „синдромът на десния крак".  

В томчето „Езикът на Любовта", което ще се чете тази година на Рила, Учителя прави интригуващо изказване. Той говори, че евангелският израз „Сине Мой, дай Ми сърцето си", се отнася за жената, че хилядолетия наред Господ е работил върху нейното сърце и сега едва започва да обработва сърцето на мъжа. Жената ще му помага в тази дейност. Е, значи лявата страна на тялото не е за изхвърляне и може би все пак левият крак ни е необходим. Да напомним ли, че той е свързан с принципа на Доброто? Дали няма да се окаже, че двата ни крака са еднакво необходими?  

Биха ми отговорили, че все пак е казано да се започват упражненията с десния крак. Да, в началото, когато първите 10 упражнения са се играли с прекъсване. В един момент Учителя ги е слял в едно - при „Първия ден на пролетта" музиката тече непрекъснато; на фона на спокойните ритмични стъпки само движенията на ръцете се променят. Защо и кога Учителя е слял първите десет упражнения в един цикъл? Дали с идването на текста? Това са интересни въпроси, обсъждани са в комисията по Паневритмия, обект са на духовни изследвания и ако искате да ги обсъдите, поговорете например с Николай Конакчиев, който има интересни разработки върху първите 10 упражнения. Те заслужават да са тема на отделна статия.  

Връщам се обаче към „десния крак". В томчето „Служене, почит и обич" Учителя говори за науката за правилните движения, която хората ще изучават в бъдеще и ще знаят кога с кой крак да тръгват: когато искат да извършат нещо с любов и саможертва, те трябва да тръгнат с левия крак. Не цитирам дословно - и нека да кажа ясно, че не пледирам да започваме паневритмичните упражнения на ляв крак. Просто нека да се стремим да запазваме естественото равновесие, съществуващо в Природата и отразено в Паневритмията. Да не го заменяме с изкуствено създадени спорове. В споровете ни въвлича обективният ум. Той рови, оглежда, подрежда, анализира. Това, разбира се, е необходимо за проявената действителност. Сърцето обаче ни отваря към истинската реалност - тази на вътрешните измерения. Учителя е дал едно духовно музикално упражнение, което обединява ума и сърцето и което впоследствие е включил в Паневритмията. Това е „Мисли". Как са съчетани умът и сърцето в него?  

Неотдавна в популярните статии, свеждащи знания от предните фронтове на науката, се заговори за фигурата торус. В сп. „Житно зърно", бр. 24/2011 г., е публикувана статия, в която са приведени научни изследвания, доказващи, че човешкото сърце образува електромагнитно поле под формата на торус. В последните месеци много нашумя филмът „Тhrive" (вече и с български субтитри). В него се споделя тезата на водещи физици, които разглеждат торуса като „матрицата на живота". А какво представлява торусът? Точно движенията, които правим с ръце пред гърдите си, пеейки: „Свещени мисли за живота ти крепи". Да, отново Учителя със своята висша сетивност върви крачка пред науката, която вече догонва духовността. И така - навсякъде единство и хармония. Ум и сърце са създадени да работят в пълна кохерентност и хармония. Това е и повелята на времето. Това е задачата на всички нас, живеещи в тези интересни години. А останалото са просто игрите на активния човешки ум, който не може да остане спокоен, освен ако не е школуван.  

Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал. Тогава „синдромът на десния крак" се вихреше около „отварянето" в „Изгрява Слънцето". Кипяха аргументите. Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: „Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?". Той махна с ръка: „Остави, не се въвличай в спорове". После постоя малко замислен и добави: „Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота". Какво значи „да играем наистина"? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха.

Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм.

Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях.

Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята.

Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти!

Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. 

В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане.Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес.


Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото.

В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“

В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета...


Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания.

„Всичко в природата е ритмично, периодично”

Според петия от принципите върху които е изградена Паневритмията “всичко в природата е ритмично, периодично”.  Можем да открием проявлението му навсякъде в и около нас (редуването на ден и нощ, приливи и отливи, пулсацията на сърцетo, вдишване и издишване). Ритъм съществува в трептенията на светлината, в движението на планетите около слънцето, движението около центъра на галактиката и пр.

От научна гледна точка понятието ритъм би могло да се дефинира като редуване на определени явления или периодичност в проявленията на факти или явления.

Паневритмията се основава на съответствието между музика, слово, движение и идеи. След като това е всеобщ закон, това означава че той (ритъмът) участва в цялото мироздание и съответно във всички елементи на Паневритмията. Къде можем да го открием?

Нека да разгледаме последователно проявите му във всеки един от елементите.

I. Ритъм в практикуването на Паневритмия:

1. В рамките на годината – шест месеца активност, когато упражненията се изпълняват на открито (22.03-22.09) и шест месеца условно „пасивност”- за обучение.

2. В рамките на деня - всяка сутрин имаме около 90 мин. активност (зареждаме се), което е 1/16 от деня, а в останалото време – пасивност (възприемаме или обработваме енергията).

3. Ритмичност, свързана с паузите между упражненията (това е въпрос, който е дискусионен през последната година). Имаме два различни момента, които обаче са във връзка помежду си: единият – активен (в случая изпълняваме упражненията), а вторият – пасивен (от гледна точка на движение или музика). И между тези два момента трябва да има някакво съотношение. Принципът за ритъма го изисква. Първите 10 упражнения, както и Слънчеви лъчи са записани и се изпълняват без паузи. Между останалите е заложено да има паузи. Въпросът е те да бъде част от ритмичния процес и да са изпълнени със съдържание. В този смисъл пауза не е и не може да бъде празно време или празно „пространство” в идеен смисъл. Концентрацията ни трябва да присъства и по време на паузите.

II. Ритъм в музиката:

1. Всяко упражнение има свой ритъм. Трябва да споменем, че част от тях са изградени върху една “ритмична формула”, т.е. ритмична група, която се повтаря по време на протичането на цялото упражнение. Пример за това са № 1, 9, 12, 24, както и 22, 23 - с минимални промени. Това е първото ниво на проява на ритъма.

2. Втори вид проява на ритъма в музиката е метричната организация. Метрум е периодичното редуване на силни и слаби времеви моменти. Той организира протичането на ритъма. Отбелязва се с размер в началото на музикалното произведение.

Едно уточнение: Ритъм може да съществува със и без метрична организация (т.е. без да се създава някаква периодичност, без да можем да установим някаква структурираност), което има пряко отношение към следващите проявления на ритъма.

3. Тонален ритъм.

4. Ритъм, свързан с хармонията.

Какво съдържание влагам в термина тонален ритъм? Редуването на различни тонални центрове. Под тонален център се има предвид тонът, който става основен за упражнението. (пр: „Аум” е в До мажор; „Мисли” в Ре мажор) Това До или Ре са основния тон и цвят.

Повечето от упражненията са изградени само в една тоналност. Има един тонален център, т.е един основен цвят през цялото време. Прави впечатление, че липсват упражнения с тонален център Си (мажор и минор).

В някои упражнения имаме смяна на тоналния център – отклонение (№ 13: d-F-d; № 17: е-G-е) или модулация (№25: С-а-F-d).

Дали има ритъм в явяването на тоналностите? На този етап не мога да кажа, че има открита някаква закономерност или последователност при тоналностите и въпросът е отворен.

Стигаме до ритъма в хармонията. Той е свързан с редуването на различни акорди и съзвучия в съпровождащите гласове. Както е известно, Учителят дава Паневритмията като мелодия - в едногласен вариант. Но всяка едногласно изразена музикална мисъл (т.е. мелодия) съдържа в себе си идеята за многогласие.

В една част от мелодията на упражненията имаме повече варианти за хармонизиране. Появата на няколко различни гласа води до друга/нова логика, която може да промени идеята и пулсацията. Самият съпровод може да бъде толкова различен в ритмично отношение, че да създаде няколко различни вида пулсация в рамките на едно упражнение. Това понякога води до затруднения при следване на основния ритъм от танцуващите.

В момента битуват няколко различни аранжименти и обработки на мелодиите в Паневритмията. Освен известните няколко варианта на Стоицев, има на Д. Грива, П. Ганев, Г. Стратев. Аз самият съм слушал (без да знам кои са авторите на аранжиментите) различни варианти от Канада, Испания, Англия, Бразилия. Според мен е естествено вариантите да стават все повече и различни. Това ще обогатява и изпълнението, и възприемането на цикъла, ще дава различни нюанси или акценти. Теоретично може би съществува опасност дори за промяна на част от заложените първоначално идеи, но това е творчески процес и не мисля, че може да бъде повлиян външно чрез налагане на някакви норми и правила. Единственият коректив е и ще бъде съзнанието и сензитивността на всеки творец, заел се с такава задача.

III. Ритъм, свързан с движенията.

Движенията са един от основните компоненти на Паневритмията. Проявленията на ритъма, които разгледахме до тук, се обогатяват, допълват (и усложняват) с ритъма, свързан с движенията на тялото.

„В движенията на Паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози....” Защо е важно да са ритмични движенията ни? Всяко движение, което извършваме, е свързано с активизирането на конкретни центрове в мозъка. Ритъмът в движението поражда съответен ритъм и в активизацията на мозъчната активност. Независимо дали го съзнаваме или не, това влияе на нашето тяло и съзнание. Важното, което трябва да знаем и помним е, че „Ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот”-т.е. чрез ритмичните движения се стремим да ритмизираме процесите в нашия духовен свят.

Учителя споменава също и следното: „Съществуват три вида движения - механични, органични и психични... Механични са тези, при които разумността действа отвън” - т.е. няма вътрешно участие или съзнателност. Това се отнася за онзи вид изпълнение на цикъла, при което човек или изобщо не внимава и е дошъл само да си направи една лека утринна гимнастика (която освен това се предполага, че е Божествена) и съответно в движенията му липсва всякаква концентрация и будност, или за този, на когото, дори и добре да изпълнява движенията, му лиспва разбирането – защо ги прави, с какви психически и духовни сили се свързва.

Ако извършваме само механични движения, те действат слабо и само на физическото ни тяло. Ако движенията ни са органични или психични, вътрешният ни живот ще вземе участие в движенията и ще бъде свързан с определена мисъл. Ще дам един пример: В музиката говорим за Звук/Тон и Шум. Когато имаме равномерно, периодично трептене, резултатът е звук/тон. Когато трептенията са със случаен характер, налице е шум. Разликата е в периодичността на трептенията. Същото е с мисълта. Ако при нея няма ритмичност, то тя е хаотична /шум/. Когато успеем да въведем ритмичност, да структурираме мисълта – тя става „музикална” и можем да работим с нея. Това означава да постигнем ритмичност в областта на мисълта, да успеем да задвижим и някои центрове в по висшите полета, да работим с тях.

Съществуват няколко различни посоки, в които можем да открием ритъм в движенията от упражненията. Това са ритъм в движението на тялото, на ръцете, на краката и още едно, което наричам оборот.

1. Ритъм в движението на ръцете.

Симетричност и несиметричност:

• В една част от упражненията има симетричен ритъм при движението на ръцете. Съотношението е 1х1: на едно отваряме, на две – затваряме или връщаме в изходно положение (№1,2,3,6,7,8,9,13,16-трето движение,17, 26-второ и трето движение, Пентаграм, Слънчеви лъчи). Варианти в същото съотношение са вдигане-сваляне (№ 5) или редуване лява-дясна ръка (№ 15, 4). Това е в синхрон с метрума в музиката - при двувременните размери (№ 13,26) имаме едно време за отварящо и едно време за затварящо движение, а при тривременните – един такт отваряне-един такт затваряне.
• Несиметрични движения наблюдаваме в № 14 - първото движение, № 16 -първите две движения.

Постоянен и променлив:

• Съществуват упражнения, в които има само един вид движение, което се извършва за един такт (№: 10 ”Летене”; пляскане и летене в Слънчеви лъчи).
• Съществува и друг вид постоянен ритъм - разделяне на три равни момента (съотношение 1х1х1) - в упражнения № 11, 20, 24.

• Променлив ритъм има в № 23 – първото движение (ръцете се вдигат/свалят за един такт, а през следващите три такта стоят във фиксирано положение (съотношение 1:3).
• В първата част на № 24 ръцете са неподвижни, а във втората се движат, като съотношението е 1х1х1.
   

2. Ритъм в движението на тялото.

Тялото извършва сравнително по малко движения. Можем да отбележим няколко основни насоки:

· ритмична промяна на положението на тялото спрямо окръжността/дъгата, по която се движим (в № 13 и 17, както и при Пентаграм);

· промяна във височина (№ 12 и 23 –приклякването);

· промяна в положението спрямо партньора в двойката. Това е свързано със сближаването между партньорите в № 22, 23, 24, в които имаме хващане за ръка и в № 26 - третото движение, при което има раздалечаване на партньорите;

· промяна, свързана с ориентирането ни спрямо центъра – дали сме с лице, с рамо или с гръб. В № 11, 12, 17, 19, 21, 22 и 27 имаме обръщане към центъра.С гръб към центъра се обръщаме в № 11, 17, 19, 21 и 22. Тук може да се отбележи интересна зависимост свързана с тоналния ритъм. Когато упражнението е в тоналност:

- До - нямаме обръщане с гръб към центъра (До е основният тон на Любовта). Изключение прави Пентаграм, но там има друг тип логика и трябва да се разглежда отделно.

- Ла - няма обръщане с лице или гръб спрямо центъра. Движението е винаги по дъгата на окръжността.

- Фа и ми – винаги имаме обръщане с лице и гръб спрямо центъра, а при „Квадрат”(единствено в първия дял) имаме дори движение в посока, обратна на движението;

- Сол и ре – срещат се всички варианти;

3. Ритъм в движението на краката.

На пръв поглед това изглежда просто и може би най-лесно, но и тук може да отбележим голямо разнообразие в движенията:

• без движение – № 28, 27, 14 (първото движение), Слънчеви лъчи (от рапсодията до края), Пентаграм (отделни моменти);
• движение във височина - № 12;

• “прост” ритъм: един такт = една стъпка (от № 1 до 10; 14, 15, 17, 21 и 22 - люш; 23 - пружиниране, 24) или едно време = една стъпка (№ 13, 16 - второ и трето движение, 26, Пентаграм);
• сложен ритъм (№ 11 – две стъпки напред и една назад, № 18, 19, 20);
• променлив ритъм: № 24 (първото движение е с един ритъм в стъпките, второто е с друг); № 16 (първият дял и движенията в него, спрямо втори и трети дял); № 26 (три различни вида стъпки и движение с краката);

Съществува и друга посока, в която може да се мисли относно движенията. Тя е свързана с разбирането за връзката на частите на тялото с трите свята – физически, духовен и божествен и пространството, в което се извършва движението на ръцете. При всички упражнения имаме движения, свързани с трите свята. Изключение прави упражнението „Квадрат” (№ 17). То е единственото с тонален център Ми и единствено при него липсва движение, отговарящо на физическия свят. Това е интересно, защото квадратът е фигура, свързана точно с физическия свят.

4. Оборот

Използвам термина оборот за обозначаване на едно завършено движение – за колко времена/такта се достига до изходното положение (едно пълно „завъртане”):

• в рамките на един такт: „Летене”;
• в рамките на два такта: съотношение 1х1 - № 1-9;
• шест такта: № 11, 18, 20, 22;
• достигането до изходно положение е процес, който приключва в края на упражнението („Квадрат”);
• има и други видове обороти, но те няма да бъдат подробно описани тук;

IV. Ритъм, свързан с цветовете.

Всеки тон се свързва с определен цвят. При прозвучаването на съответния тон, според закона на съответствието се задвижва и съответният цвят. Следователно можем да говорим и за колоритмичност. Тя е многопластова, калейдоскопична пулсация в цветовете, получаваща се от взаимодействието между едногласното прозвучаване на мелодията (съответно-последователното ”прозвучаване” на цветовете) и заложената вътрешна хармония (тоналният план и хармонизацията). Трите различни вида ритъм в цвета могат да бъдат свързани с:

• мелодията;
• съпровождащите гласове;
• тоналността на упражнението;

V. Ритъм в идеите

Разглеждането на този въпрос е деликатна задача. Целият цикъл е изграден върху определени идеи. Част тях са конкретизирани в заглавието, друга част в текста, трета част в обясненията, записани от Б. Боев. Ако потърсим обаче прояви на ритъма в идеите, можем да дадем пример с „Евера”. Трите посоки, в които се изпълнява упражнението, са свързани с три принципа: Любов, Истина, Мъдрост. В тяхното явяване има периодичност. Истината се явява след всеки един от другите принципи, което е свързано с движенията. Ако трябва да го съотнесем към движението и тактовете ще се получи следното съотношение: един такт Любов – един такт Истина – един такт Мъдрост; един такт Мъдрост – един такт Истина – един такт Любов и т.н. като съотношението се запазва 1х1х1.

Друго упражнение, в което можем да наблюдаваме пулсации в идеите, е „Квадрат”. Имаме четири посоки, свързани с Правда, Добродетел, Истина и Живота на Земята. Движенията и музиката са в квадратна структура – 8 х 8такта, общо 64 такта, като имаме два вида движения в ръцете и в краката в съотношение 1 х 1. Абсолютна симетрия и квадратност. Цялото упражнение се изпълнява също два пъти.

Следващите две упражнения са върху една и съща мелодия, но в тях работят два различни принципа. Според Б. Боев там става отработването на енергията от „Квадрат” – на мъжкия принцип в „Красота” и на женския принцип в „Подвижност”.

Пулсация имаме и в ”Запознаване”. Всеки път когато партньорите са с гръб един към друг (три такта), левият отработва Доброто, а десният Истината. Когато се обърнат с лице един към друг (отново три такта )работят с и в Любовта. Тогава разделеният човек (на мъжки и женски полюс) се събира.

VI. Полиритмия

На основата на наблюденията по-горе можем да направим извода, че в Паневритмията съществуват и въздействат едновременно много различни видове ритъм (3 вида, свързани с изпълнението + 4 вида, свързани с музиката + 4 двигателни + цветови + пулсация в идеите....). Това означава, че Учителя е вплел полиритмичност в този завещан ни метод. Сигурно има и други ритмични идеи, които да откриваме в бъдеще. Комбинациите между тях засега също са слабо проучени. В предговора към изданието на Паневритмията от 1941 г. Учителя говори, че при движението си Земята извършва над десет вида движения. „Земята и другите планети, слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията. ... Ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава.” Възможно е те да са заложени и в самия цикъл. Има и други тайни, „скрити” в цикъла, до които ще достигаме когато сме готови На този етап можем да кажем, че сме осветили в известна степен този полиритмичен принцип, действащ в изграждането на метода.

Как можем да използваме тези наблюдения? Ще припомним какво казва Учителя:

„Ритъм означава правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата.”

„Ако движенията на човека не са свързани с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително въздействие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека.”

Съзнавам, че да наблюдаваме проявите на ритмичността в нас, да имаме будност към тях и дори да работим с тях може да изглежда „отнесено” и далечно за някои. Но това е от гледна точка на съвременното ни изпълнение и разбиране на Паневритмията. Колкото по-скоро станем съзнателни за един от основните й елементи (има го в самото заглавие Пан-Ев-Ритмия, тъй като точно ритъмът е това, което ни свързва с целия космос), толкова по-скоро ще можем да работим съзнателно с духовния свят (ще ритмизираме процесите и собственото си присъствие в него), ще установим правилна връзка „... между сърдечния и слънчевия ритъм” и ще можем по-пълноценно да претворим високите идеи в дела, ще можем да променим света, в който живеем и да сме съ-работници в изграждането на Царството Божие тук на земята.

Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно.

Паневритмия, София. 1941 г.

Ние всички – хората – сме разумни същества. Независимо дали сме по-млади или по-зрели, дали сме от една или друга раса, етнос, държава, дали сме последователи на духовна, окултна, религиозна система или не.

В какво се състои нашата разумност? Може би в способността ни да разбираме заобикалящия ни свят, да променяме действителността, да опознаваме себе си и околните, да сме съзнателни за собственото си поведение, във възможността да сме свободни, да правим избор и след това да поемаме отговорността. В същото време е достатъчно да погледнем през прозореца или да включим телевизора си, да чуем новините или да влезем в трамвая и тогава може би ще трябва да преосмислим мнението си. Ние всички – отново хората – замърсяваме природата ежеминутно, избиваме себеподобните си (физически и психически) и подминаваме, воюваме, лъжем и забравяме, използваме другите и нараняваме... Всичко това го правим все ние – Разумните Хора.

Какво общо има това с Паневритмията? Тук всички сме облечени в бели дрехи и сме (или се опитваме да бъдем) Разумни, Добри, Милосърдни, Любящи... Разумността е първият основен принцип, върху който е изградена Паневритмията („всичко в света е разумно”). Това изглежда просто и разбираемо за всеки, но...

Достатъчно ли е да бъдем в свещения кръг на Паневритмията?

Достатъчно ли е да знаем движенията, да свирим и пеем мелодиите, да помним заглавията, принципите?

И да се надяваме, че Разумността, Любовта, Мъдростта ще ни споходят ей така, от само себе си. Или трябва да приложим някакво усилие. Усилието да имаме насочена мисъл във всяко едно движение и стъпка, усилието да наблюдаваме нашето тяло и движения, емоции и мисли, усилието да разпознаваме какви чувства преминават през нас и да ги преживяваме съзнателно. Усилието да усещаме партньора, целият кръг, природата. Усилието да бъдем в свещено единение със себе си, с всички участници, с цялата жива и разумна природа, с Бог. Усилие, за да използваме всички упражнения (всеки елемент) за съзнателна и постоянна работа, за да се трансформират определени наши (и не само наши) емоции и мисли, да се освобождаваме от страхове, болки и проблеми.

„При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно!” – непрекъснат и съзнателен процес, за който е необходимо усилие. Това усилие ще ни помогне да използваме Паневритмията като метод за самовъзпитание. Дали свирим, дали пеем, играем или стоим извън кръга, ние трябва да положим минималното усилие да сме будни и да помним - кои сме, къде сме, какво правим, в името на какво сме се събрали. Да положим минималното усилие да сме съзнателни, внимателни и възприемчиви, за да можем да минем отвъд физическия израз и да достигнем до (а защо не и да проявим) онази друга Велика Реалност.

Как да проявим тази Космическа Разумност? Можем и трябва да я проявим в мислите, чувствата, думите и делата си. И всяка от тези думи да бъде изпълнена с конкретно съдържание във всеки един момент от изпълнението на Паневритмията, така че ако Учителят дойде до нас и ни попита:

Какво вложихте при изпълнението на „Евера”?

Какви мисли излъчихте и какви идеи Ви споходиха при изпълнението на „Мисли”?

Какво Ви казаха клетките на Вашето тяло по време на „Красота”?

или

Какви чувства имаше в първото, второто или трето движение на „Изгрява Слънцето”?

Каква промяна настъпи след изпълнението на „Квадрат”?

– да му отговорим ясно и конкретно. Да можем да му отговорим, че сме разбрали какво са ни „казали” човекът до нас, поляната, планината, небето и Слънцето.

Паневритмията е „стимулатор за извикване към живот на физическите и духовни сили на човека”, но от нас се иска работа. Защото ако не сме осъзнати за мислите, чувствата и движенията си и те не работят заедно, няма да можем да постигнем обновителната сила и въздействие, заложени в нея.

Това Божествено цвете - Паневритмия, толкова нежна, изглеждаща толкова семпла и достъпна, всъщност изисква огромно усилие на волята, концентрация и отдаване. И всичко това съчетано с радостта и вътрешната усмивка. Радостта, че ни има, че сме тук и сега на тази хубава планета Земя, че имаме невероятната възможност да сме част от цялото, да се учим, да се стремим да направим света (и себе си) малко по-хармоничен. И вътрешната усмивка, идваща от вярата, че това е добро и ще го бъде.

С дълбока благодарност към всички, които са част от Свещения кръг на Паневритмията.

Паневритмия, София. 1941 г.

Един от принципите, които стоят в основата на Паневритмията, е този на полярността. Той е най-близкият, най-използваният и може би най-усвоеният от нас. Постoянно се сблъскваме с него в ежедневието си – добро и зло, светлина и тъмнина, активност и пасивност, привличане и отблъскване, Ин и Ян... Това са границите на нашия свят, границите, в които ние функционираме и които ни формират в най-голяма степен. От съвсем ранна детска възраст има неща, които са ни приятни или неприятни, има събития, които ни доставят радост и такива, които ни натъжават. Различаваме топло и студено, сухо и мокро, гладно и сито, всеки от нас принадлежи към един от два противоположни пола. Впоследствие нашите разбирания и възприятия се разширяват, а заедно с тях нарастват и видовете полярности в живота ни. Научаваме се да различаваме социални, морални, естетически, физиологически, психологически, физически, спортни и какви ли не още противоположности, но всички те остават в границите на полярния модел.

В Паневритмията този закон се проявява многопластово. Годината е разделена на два шестмесечни периода – един, в който играем Паневритмия, и друг, в който не я изпълняваме. Примери за полярности могат да бъдат наличието на център и кръг, на свирещи и танцуващи, построяването по двойки, които символизират мъжкия и женския принцип, протичането на магнетични и електрични сили във всеки от нас, използването на мажорно и минорно ладово наклонение в музиката, съчетаването на активност и пасивност, наличието на прави и криви линии и др.

Как може да се работи с тези противоположности? За да разберем дадено явление, факт или принцип, е необходимо да видим как действа, как и къде се проявява. Полярностите са крайните точки, в рамките на които може да съществува даденият обект или явление. Тези крайни точки ни дават възможността най-ясно да видим различията, което е първата крачка към разбирането му. В същото време осъзнаването на противоположните проявления (±∞) разширяват погледа ни. Обогатяването на разбирането и осмислянето съответно ни отдалечава от фиксирането върху една единствено “правилна” позиция или от фанатизма в мисленето. Последното е много силно застъпено в нашите умозаключения. Тук е скрит един друг “ключ”, касаещ принципа на полярността и начина, по който ние го използваме. Това се отнася до антиномията Вярно-Невярно (Истина-Лъжа), но се прехвърля в мисленето ни като цяло. За пример – имаме две съждения (явления) А и В, като А ≠ В. Ако А е вярно, това автоматично означава, че В е невярно. Образ на този стил на мислене е сентенцията “Който не е с мен, е срещу мен.”

Преди 2000 години Христос се опита да ни покаже друга гледна точка, като промени сентенцията в “Който не е срещу мен, е с мен”. Първият вариант налага само една истина, само една вярна позиция и дискриминира всички други. Вторият вариант дава шанс на голям брой еднакво верни, допустими позиции. В епохата на Водолея това продължава да е нова парадигма, която трябва възможно по-бързо да осъзнаем, осмислим и приложим на практика. Това означава, че е възможно да има повече от едно еднакво верни твърдения, отговори, поведения. Както всички точки се намират на еднакво разстояние от центъра на кръга и няма някоя, която да е по-важна, по-близо, по-първа от другите. Пример за това в науката е корпускулярно-вълновата теория (един обект може да проявява свойства и на вълна, и на частица).

Но нека се върнем на Паневритмията. Как да работим с принципа на полярността? Чрез търсене, отчитане, осмисляне, осъзнаване на различията в параметрите на всеки един от изграждащите я елементи – музика, слово, движения и идеи.

Нека използваме за пример движенията. Първо можем да се насочим към търсене и осмисляне на различията, свързани с двигателната ни активност по време на изпълнение на упражненията. Водим се от разбирането за психичните движения (това са движенията, свързани с определена мисъл). Най-лесният начин, по който можем да работим, е да бъдем наблюдателни за това, което се случва с нас. Ако това ни затруднява, добре е да си помогнем чрез различни въпроси, на които да потърсим отговор. Каква е разликата:

 ако изпълним движението по-бързо или по-бавно?

 ако играем с по-голямо мускулно напрежение или по-отпуснато?

 в покоя преди и след изпълнението на упражнението?

 ако изпълним движението с концентрация или без?

 при изправен или не гръбначен стълб?

 между движението с паневритмична и с обикновена стъпка?

Неусетно стигаме до връзката между движението, мислите и емоциите. Добре е да внимаваме за това:

 какви емоции пробужда един тип движение и какво друг тип?

 с какви мисли се свързва дадено движение или какви провокира в нас?

Можем да работим по същия начин и с музиката. Каква е разликата при:

 по-бързо и при по-бавно темпо;

 по-силно или по-тихо, по-емоционално или по-вглъбено изпълнение;

 пеене с текст или без текст;

 пеене наум или на глас;

Всеки елемент е от значение, но за да се научим да отчитаме малките нюанси (финия свят) е нужна упорита подготовка. Учителя ни е оставил Паневритмията в едногласен вариант. Сега вече съществуват много хармонизации и оркестрации. Това “оцветява” с разнообразни багри музиката. Свързва ни с различни настроения и светове, които провокират съответни идеи и чувства в нас. Добре е да отчитаме промяната, която “идва”с всяка нова музикална фраза . Можем да внимаваме и за това:

 Има ли и каква е разликата, когато слушаме един глас (един инструмент) или когато звучат два, три... цял оркестър?

 Какво ни “дава” всеки различен инструмент, с който се изпълнява Паневритмията, какво носи всяка различна хармония?

 Какви чувства “събужда” в нас музиката, изпълнена само с инструменти, и какви, когато има глас?

 Дали можем да отчетем някакви нюанси при изпълнение с глас, но без инструменти и без текст?

 Съществува ли разлика, когато пеем, докато танцуваме в кръга, или ако сме в центъра на кръга? А когато пеем извън кръга?

Да насочим погледа си към областта на идеите. Имаме заглавие, което е есенцията на даден принцип. Можем да потърсим границите, в които той функционира. Дори да не успеем в неговите абсолютни, крайни граници, то това пак ще ни обогати. Добре е да разгледаме всеки такъв принцип/идея в трите свята (физически, астрален, ментален). Да потърсим как се проявява тази идея във всеки един от тези светове, как ние работим в ежедневието си с тази идея в трите свята.
 

 

За пример: “Даване”. Какво е съдържанието на това понятие? Какви са границите му в трите свята? Добре е да продължим с размишление за проявлението му във физическия свят – какво давам и как го давам? Има ли значение на кого? Кое е най-малкото, което мога да дам? След това да насочим наблюдението си към астралния и менталния свят. Как се проявява това там, т.е. на какви емоции давам възможност да се проявят в и чрез мен. Какво чувствам, когато давам? Какви мисли мога да споделя? Какви идеи привличам и излъчвам, какви мисли се появяват в мен, докато изпълнявам упражнението? Доколко съм съзнателен за тях? Въпросите са много.

Често нашите отговори са само в светлия аспект. Даваме любов, светлина, добро настроение, подкрепа, милосърдие, даваме всичко, даваме от сърце. Можем обаче да помислим и кой е обратния полюс на даването – Получаване, Вземане или... (движението в упражнението “Даване” също има два елемента)? Тук всеки трябва да намери своя отговор. Не трябва да забравяме, че ние имаме и тъмна страна, която е също толкова реална. Нашата сянка. Но нея не я показваме, не я “даваме”. Факт е, че има неща, които крием от света, от всички, дори от себе си. А те съществуват, заровени дълбоко в нашето подсъзнание. Необходимо е да разсъждаваме и в тази насока – кое е това, което не можем да дадем, което не искаме или не можем да видим, което не можем да покажем и защо това е така? Сянката е другата част от нас, която дава границата на съществуването ни. Другият ни полюс. Разбира се, следващата стъпка е да проверим какво се случва след тези наблюдения и размишления по време на изпълнение на самото упражнение от Паневритмията.

Учителя казва, че сме потопени в мисловен океан. Влизаме в контакт със същества с по-висша интелигентност и е добре да приложим минималното усилие, да сме малко по-съзнателни в този процес. Написаното дотук рисува един възможен метод за работа с принципа на полярността. Сами помислете колко време е необходимо, за да усвоим по този начин едно упражнение – час, два, седмица? А всички упражнения в Паневритмията?

Трябва да изучаваме себе си, за да можем да станем господари на своето тяло, на своите чувства и мисли, на своето поведение. По този начин можем да достигнем до по-дълбоко познание за силите, действащи в нашия организъм. А за това е необходимо да обходим и видим себе си в границите, в които можем да се проявим. Най-малкото и най-великото, до което можем да се разгърнем. Началната и крайната точка, алфата и омегата на нашето същество, да ги осъзнаем и след това да успеем да постигнем единството.

Седмият принцип, по който е построена Паневритмията гласи - “всички неща в природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството”.

Всичко е в Единство. Това изглежда ясно. Думата Единство има за корен Един-Едно. В повечето религии и школи единицата се свързва с Бог. Тя е “запазена формула “. От там навлиза във всички аспекти на социалния живот - Един Бог, една църква, един крал, един завет ... Един. Всички в името на Едното. През столетията под подобен призив са се обединявали хиляди и милиони. И са постигали. Единицата съдържа в себе си всички възможности. В нея изчезват всички противоречия. Тя е непознаваема рационално, но според мистиците може да се преживее. Да усетиш Единството с цялото мироздание... Ние сме излезли от там, от Единицата. Индивидуализирали сме се и продължаваме, т.е. отдалечили сме се максимално от Цялото, от Единството. Дали е нужно да се връщаме? Дали е време?... Не се наемам да давам категоричен отговор на тези въпроси, но от друга страна е факт нуждата на човек, да бъде част от нещо по-голямо. Психолози и социолози го наричат ”социална природа на човека”. По един или друг начин искаме и търсим единство с любимия човек, идея, група, организация, клуб, школа, отбор, игра, хоби... какво ли не. Това може да бъде реално или виртуално единство, глобално или локално, но е факт, че го има. Индивидуализираме се, но продължаваме да търсим единството, защото е заложено в Душите ни.

Паневритмията ни дава повод и възможност да го разберем, да си спомним и да го осъществим заедно със сродните души, с тези с които сега споделяме свещения кръг. По всяка вероятност разбираме понятието единство, но имаме ли ясна идея, как може да работим с този принцип в „полето” на Паневритмията? Замисляме ли се за неговото приложение, какво и как правим?

Ние играем Паневритмия. Играем в малки или големи групи, играем сами или с партньор... Постигането на единство означава да се обединим, да се съберем в “едното”. Добре, заедно сме в кръга и танцуваме. Хубаво ни е, вдъхновени сме. Достатъчно ли е? Всъщност това, че се намираме заедно в кръга не се превръща автоматично в постигане на единство. По-скоро събирането ни и изпълнението на упражненията заедно, е само първото условие, метод за постигане на единството. Ако се вгледаме обаче, лесно може да забележим разнопосочните желания и мисли, които битуват в кръга. Нямам предвид дори различното изпълнение на движенията.) Наличието на коментари, закачки, спорове, викове..., погледи които блуждаят или се оглеждат на всички страни и други прояви. Реално идеята работи, но колко далеч сме от практическото и постигане. Нека да анализираме внимателно процеса, за да открием в какви насоки да търсим и изграждаме това сродство. Можем да набележим следните:

• Единство в нас

• Единство с тези, с които играем

• Единство с цялото

След като сме открили тези “нива - стъпала”, нека започнем да се изкачваме по тях, да изграждаме единството и да работим с този принцип.

Първото стъпало е свързано с личното ни участие.

Като трябва да отбележим, че тук има два различни аспекта:

• постигане на единство в душата на всеки един, вътре в самите нас;

• постигане на единство с елементите, които изграждат Паневритмията.

Като открием основата си, центъра в нас, и обединим около него всички многопосочни аспекти на нашата личност.

През последното столетие съвременната психология, а също и духовната наука отчитат, че човек в голяма степен е загубил своята цялостност. Станал е фрагментарен, с разпокъсано съзнание. Стреми се към хиляди неща, иска, надява се, притеснява се, моли сe, медитира върху огромен брой теми, проблеми, идеи. Всичко в неговия живот се върти все по-бързо и няма един център, около който да се обедини живота му. Различни идеи в определен период стават временни центрове на съзнанието му. След което биват изместени, изтласкани, заменени. А често може да се забележат паралелно съществуващи центрове на съзнанието - семейни, лични, обществени, духовни, финансови, творчески теми битуват съвместно и се борят за енергията на човешкото същество. Това се проявява и по време на изпълнението на Паневритмия. Естествено стремежът ни трябва да бъде насочен към овладяване и осъзнаване на различните части от нашата личност, и привеждането им към намерения и стабилизиран център вътре в самите нас.

Може да се каже и по друг начин. Човек има няколко тела - физическо, астрално, ментално и каузално (разбира се има и други, но ще се фокусираме върху тези четири). В ежедневието ни те се енергизират и активизират от различни действия и явления, случващи се с нас и в нас. Всяко от тях иска „своето”, има нужда от определен вид енергия, предизвиква конкретни събития, идеи, емоции и пр. Често различните аспекти от нашето същество си противоречат, влизат в конфликти... В каква степен успяваме да сме достатъчно будни за случващото се с нас, за протичащите през нас енергии? В кръга на Паневритмията ние влизаме с всички наши нехармонизирани, “сблъскващи” се същности. Носим своите проблеми, страхове, желания. Дали успяваме да хармонизираме различните тела, да изгладим противоречията и да постигнем единството в нашето съзнание, в нашето същество? Ако искаме да постигнем изграждане на цялостна личност - изграждането на център, около който да се обедини целия ни живот, е задължително условие.

Другият аспект се отнася до работата, свързана с постигането на единство с елементите, изграждащи Паневритмията.

Трябва да се отбележи, че процесът е двустранен. Съзнателната и целенасочена работа с музиката, движенията, словото в цикъла ще спомогне за изграждането на един стабилен център в нас. А наличието на такъв център от своя страна поражда условия за по-голяма възприемчивост и будност, за по-лесно постигане на баланс и единение с идеите заложени в цикъла, и хармонизиране на нашите ум, сърце, воля.

Познаването на упражненията като музика, движение, слово и идеи е само една основа, върху която започва да се гради единството. В процеса на обучение се изгражда отношение и будност към всеки от елементите. Необходимо е да формираме умения за работа с нашето тяло, с гласа ни, с нашите мисли и пр. Да се научим как да работим с тях, как да трансформираме състояния, как да боравим с енергиите, които протичат през нас. Това е пътят, който ще ни доведе до развиване на онзи тънък усетм за който говори Учителя - да осъзнаваме връзката между тон и движение, вложен от природата във всеки човек.

Като цяло първото стъпало е с фокус върху индивидуалното преживяване и изпълнение.

Следващото има за цел постигане на единство с останалите участници в кръга. Тук фокусът е върху груповата работа.

Играещият се стреми да бъде в синхрон с другите, да се хармонизира с оглед на общата цел и идея. А цялото започва от нашия партньор, от човека с когото играем. Въпросът е, имаме ли идеята, че свещенодействаме заедно с него? Търсим ли, отчитаме ли какво става в неговите астрален и мисловен свят или в неговата душа. (Може би тези въпроси ще придобият значение и смисъл едва след като сме успели да развием будност за случващото се в нас, но е добре да има заложена поне идея за това).

Нека се върнем към различните тела (физическо, астрално и ментално). Ясно е, че играейки Паневритмия, тези три наши тела си взаимодействат с телата на останалите участници. Отчитаме ли какво се случва по време на нашето взаимодействие и дали има изобщо такова? “Механичните движения, механичното изпълнение не поражда съзнателно общение”. Това означава, че не е достатъчно да бъдем по едно и също време на едно и също място, да правим едни и същи движения. Необходимо е да има отношение, обхода между партньорите. Следователно въпросът е имаме ли емоционална, мисловна и духовна връзка с човек до нас – партньора, с тези пред и зад нас в кръга? И ако отговорът е “да”- успяваме ли да се синхронизираме съзнателно с него/с тях или оставяме всичко да се получи естествено, от само себе си - т.е без наше конкретно усилие и ангажимент. А може би очакваме някой друг да се погрижи за това вместо нас. Разбирането за тези наши активности и отговорности са едно от нещата, които биха ни помогнали за по-пълноценно и съзнателно отношение и изпълнение на Паневритмията, а и не само на нея. Убеден съм, че това отношение е нужно да се възпитава у всеки, който влиза в кръга на Паневритмията. Съзнавам, че това звучи невероятно, но един ден то ще бъде факт.

Да бъдем будни, внимателни за случващото се с нас, да успеем да се хармонизираме с партньора си, а след това да прехвърлим вниманието си и върху останалите участници в кръга.

Ако се замислим за последователността на даването на упражненията, ще открием същата логика. Първите упражнения могат да бъдат изпълнени и самостоятелно. Реално в тях няма контакт между партньорите доколкото говорим от гледна точка на изисквания на движенията. Следват упражненията, в които имаме указано двигателно взаимодействие с партньора и постигането на синхрон в двойката се явява естествено условие. Хронологически след това идва Пентаграм. При него се изисква наличието на 10 участници, които трябва да „работят” съвместно за изпълнението на фигурата и задвижването на съответните принципи. Тенденцията се вижда съвсем ясно - необходимост от разширяване на съзнанието на участниците и повишаване на будността с цел постигането на хармония с все повече души. След като успеем да изпълним тази задача, естествено достигаме до Слънчеви лъчи. В тази част се налага постигането на единството с целият кръг. Всеки сам може да пресметне с колко партньори трябва да постигне това единство.

Тук може да възникне един въпрос. Всички сме толкова различни, всички сме със силно развита индивидуалност.

Около чии мисли и идеи можем да се обединим?

Отговорът е повече от ясен.

Всяко упражнение има определено заглавие.

Принципно погледнато, това е посоката. Заглавието представлява идея, символ. То носи велик смисъл и огромно съдържание, явява се концентриран израз на принципи, една цяла вселена. Недопустимо е да подхождаме снизходително или да подценяваме значението на заглавията. Точно обратното. Всеки би следвало да отдели нужното време и внимание да размишлява върху всяко заглавие. Тук е мястото да припомним колко много беседи започват с размишление. Едва след като сме размишлявали върху всяко едно упражнение, можем да пристъпим към изпълнението му. За такова изпълнение е необходимо достатъчно предварителна подготовка. Не мислете, че е лесно и просто да се задържи концентрацията при движение върху една идея. Може да направите следния опит. Изпълнете едно упражнение, като се концентрирате само върху заглавието и наблюдавате какво се случва с вас. Но дръжте идеята през цялото време в съзнанието си активна. Така ще придобиете представа за търсената концентрация.

Следващо условие е да запазим концентрацията си през цялото време - по време на изпълнението на всички упражнения в Паневритмията.

При положение, че свещенодействаме, че приемаме този танц, като най-мощното оръжие завещано ни от Учителя, не може да си позволим дори 0.1% разсеяност или липса на концентрация по време на изпълнението на всяко движение. Допълнително изискване е тази концентрация да бъде разпределена върху различните компоненти, изграждащи цикъла: трябва да наблюдаваме какво става със собствените ни физическо, астрално и ментално тяло, да пренесем вниманието си върху партньора, да възприемаме цялата група и кръга, като не забравяме музиката, разбира се и не на последно място - да успяваме да се радваме. Лицата ни да са озарени от вътрешна усмивка. Казвам това, защото от толкова много изисквания за концентрация може да изчезне удовлетворението, да се изсуши преживяването ни и да изглеждаме в лице като мъченици.

Каква може да бъде следващата стъпка, след като сме постигнали това единство с целия кръг? Тогава накъде да насочим фокуса на нашата Енергия? Според мен, след това идва по-лесното. Остава ни природата.

Добре би било да се стремим към постигане на единство с природата.

Всяко място на земята е различно и уникално. Ние играем обикновено на едни и същи “хармонизирани-облагодородени” места. Но когато сме там, е необходимо да сме съзнателни за земята, за пространството в което се намираме. В Паневритмията активно работим с обмен на енергиите между Слънцето и Земята. Дали сме съзнателни какво реално се случва, това е отделен въпрос. Но дори на познатите места е възможно енергията в конкретния момент да е различна. Земята е живо същество. Следователно и при нея текат промени. Колко от нас се опитват съзнателно да се свържат с енергията на поляната на която играем? Не мисля, че това е маловажно. Земята е наша майка. Ние се учим и стремим да бъдем будни, добри, разумни. Тъжно звучи, ако се окаже, че сме невнимателни точно към нуждите, към гласа на нашата “майка”. Същото можем да го отнесем и към цялото пространство около поляната на която играем. Да, говоря за скалите, дърветата, въздуха, небето. Те също са част от нашия свят и сме свързани с тях. Те не са просто предмети, а израз на една разумна сила, която се проявява както в най-малкото, така и в най-голямото.

Тук може да разгледаме и една друга гледна точка - да се играе Паневритмия на различни места. Идеята е да разпръснем светлината на повече възможни места, да заредим с позитивна енергия нови пространства и територии. И да се стремим да общуваме съзнателно с всяко кътче, на което изпълняваме свещения танц. Поддържането на вниманието върху земята на която стъпваме, или върху небето само за едно упражнение, като следим за всички други изисквания е задача, изискваща огромна концентрация. Но когато го постигнем, е изумително. С какво можем да сравним момента, в който майката земя ни „проговори”, когато се научим да общуваме с елементите, с растенията...? Дори не мога да си представя размерите на огромното поле за научаване и за усвояване, което се отваря пред нас. Всяка наша стъпка по време на отделните упражнения, може да ни носи различна информация, да предизвиква различен отзвук. С всяко докосване до пръстта или тревата, с всеки поглед в небето, с всеки полъх на вятъра пред нас може да се отваря книгата на живата природа. Когато го търсим съзнателно и се стремим към него, когато имаме идеята за това общение, ние се стремим да бъдем ученици в школата на разумната, живата природа. Ако успеем да го постигнем, значи сме реализирали единството на още едно ниво и сме стигнали с една идея по-близо до цялото.

Ако продължим, следващото стъпало е постигане на единство с обществото, след това космоса, всички светли същества, Бог... Мисля, че не е нужно да предлагаме в момента възможни методи за работа с цел постигане на единството в тези посоки. По важното е да имаме идеята, че това е пътят и “стъпка по стъпка” да работим за изграждане на сродството.

Можем всички да направим опит още на следващата Паневритмия. В него задължително трябва да се включат и музикантите, които са в центъра на кръга. И малко по малко може би ще се случи да играем пак същата Паневритмия, но с нова концентрация и ново отношение преди, по време и след всяко упражнение. Тогава тя ще бъде цялостно преживяване, медитация, свещенодействие. Общение с Бога и постигане на Единство. Да си го пожелаем. Който има желание, може да работи за осъществяването на тази идея. Не ни е необходимо нищо друго освен да вземем решение и да го следваме. Всеки може самостоятелно да работи, размишлява и да се упражнява. Ако това се случи в група е още по-добре и по-полезно. Учителя го е казал ”работете в малки хармонични групи”. Аз лично съм взел решение и ще работя за осъществяването на тази идея. Просто исках да го споделя с вас.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) дойде в началото на миналия век, за да ни даде едно Божествено учение, да ни покаже методите за духовно развитие, които са абсолютно необходими особено в този момент, когато на Земята се извършва мощен процес на трансформация. Или както Учителя казва, настъпва Космичната пролет и нашата душа започва да се събужда от дълбок зимен сън. Навсякъде в света активно се работи за пробуждане на глобалното съзнание като важно изискване за преживяване в критичния космичен период на преход, в който сега се намираме. С Паневритмията това може да се постигне по естествен начин – с хармонични движения, изпълнени в молитвено състояние, под звуците на музика, която е израз на един висш космичен ритъм.

Паневритмията е Божествен дар, свален от Небето чрез Учителя. Той казва: „Паневритмията е челният отряд на моето учение.” Тя се възприема най-лесно и с любов от всички, затова именно чрез нея много хора се запознаха и с учението. Включиш ли се в нейния животворен кръг, преживееш ли магията на Паневритмията, трудно е да я забравиш.

Според Учителя: „Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, която в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота.” (Непубликувани записки на Боян Боев)

„Паневритмията тонира човека, организира и хармонира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)

„Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с разумната Природа”. (Непубликувани записки на Боян Боев)

Паневритмията се играе и преживява на много нива – физическо, емоционално, ментално, духовно, Божествено. Смисълът е ние да сме будни на всички тези нива, те да са живи в нас, взаимосвързани и хармонично проявени.

„Човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)

Механичното изпълнение на движенията само на физическия план още не е истинската Паневритмия. Физическите движения са много красиви, изящни и пластични. Прекрасната музика ни вдъхновява и извисява. Това безспорно спомага за хармоничното развитие на нашето тяло, но Паневритмията има и друго, много по-дълбоко значение – да пробуди душите за новите идеи, за новата култура, която идва на Земята.

Учителя казва: „Паневритмията не е обикновен танц, в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 31) И тя започва с упражнението „Пробуждане”, което означава, че: „Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 33)

„Паневритмията събужда Божественото естество в човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 21)

„Чрез тия игри (Паневритмията), които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове в душата на всеки човек.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 7)

В основата на Паневритмията лежат седем основни принципа: принцип на разумността, принцип на съответствието, принцип на трептенията или движенията, принцип на полярност, двойственост, принцип на ритъма, принцип за причини и последствия и принцип за единство или сродство.

„Паневритмията се основава на законите на съответствие между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 14) „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 16)

„Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и използването им за неговия духовен растеж.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32).

Паневритмията, дадена от Учителя, е за еволюционния период и съответства на днешната епоха на развитието на човечеството. Тя е в хармония с изгряващите сили в човека и живота, събужда ги и ги активира. Според Учителя изгряващите сили са: добро, справедливост, разумност, хармония, братство, свобода и космична любов.

„Доброто е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради разумният живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо.”

„Справедливостта е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които природата тъй щедро дарява. Справедливостта е условие за правилен растеж, естествен развой и възход.”

„Разумността е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага. Само там, дето цари разумността, има плодове. В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.”

„Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава великият диригент ще изкара чрез този оркестър музиката на разумния живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята любов.”

„Иде култура на братство на всички народи. Тази идея изгрява в днешната епоха в съзнанието на човечеството.”

„Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах.”

„Космичната любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Космичната любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.”

„Паневритмията подготвя пътя за нов и красив живот, който иде – на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на космична любов.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 27-30)

Всяко упражнение от Паневритмията има дълбок духовен смисъл и символика. „Всичките двадесет и осем паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32). С всяко упражнение учим определени принципи, закони и правила от учението, върху които се основава Паневритмията. И не е достатъчно само да знаем, че всичко това е така, но и да си изработим съответни критерии, дали ние го правим и как го правим.

Според един пример от Учителя едно число като 10. . . 100. . . 1000 и т.н. колкото повече нули има, толкова по-голяма е стойността му, но ако няма единица отпред, това число е нула. По същия начин ние можем да изпълняваме перфектно физическите движения на Паневритмията, но ако не ги одухотворим, ако не поставим единицата отпред – духовната същност и сила на Паневритмията, тя ще се превърне в механичен сбор от движения, а с това се загубва и нейната основна стойност. За съжаление някои дори смятат, че духовният елемент е отживелица. А Учителя казва:

„Играта (на Паневритмията) е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 6)

„Силата на човека стои в концентрирането при упражненията. Правете Паневритмичните упражнения с Любов, със сърце, а не механически. В последния случай няма никаква полза”. (Непубликувани записки на Боян Боев)

„Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание, забележи ли, че няма, не взема участие, а щом е тaка, то всичката работа на човека отива напразно; тя е механична.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 28).

Ние искаме да споделим с другите, да разпространим учението и Паневритмията – това, което сме научили и преживели. Известен е случаят, когато един ученик пита Учителя как да разпространява учението и той му отговаря – „като теменужките, скрити под дърветата в гората”. И ние трябва да работим по този начин. Нашите светли мисли, благородни чувства и безкористни дела са именно този аромат на теменужките. Вижда се, че за да се разпространи учението по верния начин, ние самите трябва да ухаем като теменужките, т.е. да бъдем носители на това учение, да живеем според неговите принципи и правила, да излъчваме това с цялото си същество. Това важи най-вече за Паневритмията, тъй като тя най-масово се разпространява.

От всичко публикувано досега – в масмедиите, формиране на фондации, защита на дипломни работи, видеофилми, интернет и т.н., също така и живата игра – ясно личи, че всеки е възприел Паневритмията така, както той я усеща и разбира в зависимост от своето ниво на развитие. Това е естествено и нормално, ние сме на различно духовно ниво и в това няма нищо лошо – едни сега започват, а други са по-напреднали.

Учителя казва: (19 август 1927 г., сп. „Сила и живот” 1995 г., бр. 1-2, с. 49) „Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните и по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно напредване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг, ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият ученик трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота и всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.”

Обаче проблемът се явява, когато някои хора, непознаващи учението на Учителя или токущо навлизащи в това учение, опитвайки се да адаптират Паневритмията за тяхното ниво и начин на живот, налагат тази адаптация на другите, обучават деца и т.н. Те представят само тяхната „самоволна игра” за „истинската” Паневритмия. Промените и отклоненията, направени в Паневритмията, рефлектират на по-висшите й нива. Това пречи на правилното протичане на енергиите от духовните сфери и Паневритмията не може да изпълни основното си предназначение. Когато играем Паневритмия, ние сме концентрирани, мисълта ни е насочена към Възвишеното, кьм Божественото; ние правим непрестанен обмен с живата Природа и с околния свят, и ако някои от участниците имат негативно отношение към всичко това, не могат да го усетят и не го приемат, те сериозно пречат на цялостната игра. Оттук и отговорността, която носим, с какви мисли и чувства ще влезем в живия Паневритмичен кръг. Учителя е бил строг в това отношение дори и към малки пропуски. Така например една сестра разказва следното: „Веднъж, когато играехме Паневритмия, един брат правеше забележки на другите. След като Паневритмията свърши, ние отидохме да целунем ръка на Учителя. Когато този брат се приближи, Учителя си дръпна ръката и му каза: „Брат, Вие не играхте Паневритмия.” „ Учителю, играх” – отговаря братът. Рекох: „Не сте записан горе.” (вж. беседата „Имената ви са записани”, Свещеният огън, съборни беседи 1926 г., с. 101-128). Именно поради това се налага да бъдат изложени тези факти, колкото и болезнени да са те, за да се помогне на много души, които търсят верния път, да се ориентират и направят своя избор, какви източници да ползват и от кого да учат Паневритмия. Още веднъж трябва да подчертаем, че Паневритмията е мощен метод за духовно развитие и не може да бъде принизен до нивото на обикновените гимнастически упражнения.

Според Учителя: „Паневритмията – това е висш метод, който сега трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството. Хармоничните движения на Паневритмията са във връзка с човешките мисли и чувства; иначе движенията ще бъдат механични, няма да имат онова възбудително, обновително влияние върху ума и душата.” (Непубликувани записки на Боян Боев)

Учителя препоръчва Паневритмията да се играе от деца в училищата с цел духовно повдигане, пробуждане на Божественото, посяване на духовния елемент в крехкото детско съзнание. За да се изпълни това, трябва да има добре подготвени преподаватели и съответни учебни помагала. За учители по Паневритмия в училищата трябва да бъдат поканени само хора с изработени духовни качества и излъчване, което те да могат да предадат на децата. Хората, които могат да подготвят преподаватели за училищата, трябва да познават учението и Паневритмията, да са я играли и проучвали поне двадесет години или през целия си живот, да са били добре подготвени от учениците на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Физическите движения могат да се научат за кратък период, но духовното осмисляне, което е невъзможо без познаване на учението, е дълъг процес. И тъй като Паневритмията е непреривно и преливащо се движение, то трудно може да се опише и възпроизведе с думи, а може само да се предаде на живо от хора, които носят духовната същност на Паневритмията, така както ние сме я научили от по-възрастните ученици на Учителя. Учебните помагала за децата трябва да бъдат написани на ясен и достъпен език от хора, които познават и са носители на духовния смисъл на Паневритмията. За да се изпълни основната цел на въвеждането на Паневритмията в училищата, най-важното изискване е в учебните ръководства и видеофилмите да бъде вложена духовната сила и благословение на Паневритмията, което ще даде тласък и вдъхновение за пробуждане, израстване и развитие на духовните заложби у децата, а така също и у възрастните.

Учителя казва: „Най първо научете музиката и упражненията, а после теорията.” (Непубликувани записки на Боян Боев). Вече двадесет години след 10 ноември 1989 г. Паневритмията свободно се играе, изучава и разпространява. Движенията в общи линии се знаят, но крайно време е да се обърне повече внимание на духовния смисъл и същност, а за това се изисква сериозно проучване и прилагане учението на Учителя, а също така и интензивна вътрешна работа.

Макар и трудно, но е необходимо да си изработим верни критерии за точната игра на Паневритмията не само на физическия план, но и на другите, по-високи нива, които са много важни. Когато започнем да работим в тази посока, непременно ще постигнем резултати. Всички минават по този път. Да вървим напред „стъпка по стъпка”, всеки ден да правим по едно добро, да изпращаме по една светла мисъл и по едно топло чувство към нашите приятели и близки. Да работим вътрешно, да придобиваме добродетели като търпение, милосърдие, любов към Бога и т.н. Обаче за да влезе любовта у нас, се изисква да имаме абсолютна чистота, а това означава, че трябва да сме вегетарианци, да се въздържаме от алкохол, наркотици, аморален живот и т.н. Това е свързано със символиката на деветото упражнение на Паневритмията „Чистене”.

Учителя казва: „Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е космичната любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на космичната любов!” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 30)

За да можем ясно да съзнаваме дали играем и преживяваме правилно Паневритмията, ние трябва да се научим да живеем разумно и да постъпваме справедливо; да работим усърдно за изграждане на истински братски и сестрински отношения; да въдворим хармонията, като всеки намери своето място, осъзнае и изпълнява своята мисия като малка частица от Цялото.

„Кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него любовта, понеже разумността и любовта са основните принципи, които царуват в природата. Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18)

За постигане на хармонията се изисква много работа и търпение. Съзнателната игра на Паневритмията съществено допринася за това. При всяко отклонение настъпва дисхармония и конфронтации, затова трябва да сме будни, да усетим в какво грешим и веднага да възстановим хармонията. Това е изключително деликатен въпрос и изисква много любов в нашите отношения, дълбоко познаване и разбиране на учението и решаване на конкретно възникналите проблеми според основните принципи и правила, дадени от Учителя.

Да пристъпим с благоговение и молитва към Паневритмията, да концентрираме мисълта си към духовния смисъл на упражненията, да изпитваме възвишени чувства, любов към Бога, обич към ближните, радостта ни да прелива. Да свещенодействаме, когато играем. Да се слеем с хармонията на цялата Вселена, да усетим вечния ритъм. Учителя казва: „Основната идея, която трябва да занимава съзнанието по време на изпълняването на Паневритмията,е идеята за Бога, за вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото слънце и за пробуждането на душата.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32)

Само при този начин на игра ще настъпят дълбоки вътрешни промени в цялото ни същество, ние ще се отворим за Божественото. То като мощна сила ще протече през нас и ще ни пробуди за един нов живот в една Нова епоха, която сега започва. Ние ще израснем духовно, добродетелите ни ще оживеят и ще започнат да работят у нас. И само тогава хармоничните движения на Паневритмията могат да окажат своето магическо въздействие и благословение, т.е. Паневритмията ще може да изпълни основното си предназначение на свещен танц за пробуждане и разцъфтяване на човешката душа.

През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи.

Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори.

Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали.

Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях.

Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират.

Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията.

Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите.

Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава.

Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там.

Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници.

Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”²Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена.

Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат.

За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес.

Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред.

Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно.

Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам.

Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял.

Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат.

Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание.

Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г.

Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички.

Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип.

Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга.

Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност.

От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил.

Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия.

През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт.

В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта.

Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени.

Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания.

Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита.

Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават.

Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина.

Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път.

Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева.

Има още няколко филма с ученици от Школата¹, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот.

Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите.

Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат.

Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията.

Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята.

Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията.

В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание.

Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват.

И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията.

-----------

¹ В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г.

² Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.

Дали защото прословутото виенско колело се върти повече от век във Виена, или защото в Паневритмията има валсови мелодии, или по-скоро защото виенчани са едни свободни и разкрепостени хора, но да играеш Паневритмия във Виена се оказа особено приятно и вдъхновяващо. Чувства се различната атмосфера на града. Всичко е много по-спокойно от обичайните ни представи за това, какво представлява една столица. А Виена е много повече от столица, защото е познала величието на столицата на една империя. И това се вижда не само в сградите и архитектурата, но и в самите кореняци виенчани – учтиви, усмихнати, със самочувствието и възпитанието на аристократи, но без арогантността на други западни нации, където шовинизмът хвърля своята сянка на иначе безспорния блясък и слава.

Но Виена е преди всичко музика. Виена е Моцарт и Щраус. Музиката изпълва цялата атмосфера на града. И се чудя дали това не е тайната на този град. Музиката е универсален език.

Музиката нежно и неусетно стопява бариерите и различията. Музиката прави атмосферата подходяща за общуване и за разумен диалог. Най-големият център на ООН в Европа се намира точно тук, в спокойната атмосфера, която виенчани са създали за себе си. И не вървят ли така нещата: когато хората постигнат едно интелигентно общуване помежду си, тогава и нациите ще го постигнат.

Всъщност целта на нашето посещение във Виена беше да представим Паневритмията в центъра на ООН: Паневритмията като символ на универсалност, хармония между частите и хармония на частите с центъра – Божественото. От малкото, което знам за дейността на ООН, имам представа, че е традиция за организацията да изслушва просветлените умове на своето съвремие – философи, учени, духовни водачи от Изток и Запад, които носят своите послания и идеи за Цялото и за хармонията в Цялото. В този смисъл и "нашата" Паневритмия има своя принос – не само като идея, но и като практически метод за постигане на хармонията – вътре и вън от нас. И въпреки че кратката ни презентация нямаше официален характер и масов зрителски интерес, все пак в нас остана удовлетворението, че сме посели едно семе на точното място в точното време.

Музиката на Учителя Петър Дънов прозвуча и развълнува присъстващите. Някои от тях бяха заинтригувани и откликнаха на поканата ни да играем заедно Паневритмия на другия ден. Получи се една интернационална Паневритмия, вдъхновяваща както за "чужденците", така и за българите, които от години живеят и работят в Австрия. Мисля, че разбирам радостта и вдъхновението им – на фона на представата, която редовият западняк има за нашата страна, изведнъж от България се появява нещо ново и качествено, оригинално, езотерично...

Защо казвам на точното място и точното време? Защото мисията на ООН е планетарна – тя осъществява бленуваната мечта на напредничавите умове на човечеството да видят нациите на планетата като едно голямо семейство, в което всеки има своето място и роля, в което цари взаимно уважение и разбирателство. И точно днес, когато падат граници и се заличават традиции, е особено важно за нас, хората, да имаме модел, по който да изграждаме своето общуване. А посланието на Паневритмията е това – всеки е значим, всеки има място под Слънцето, всеки има право на лично пространство и възможности за развитие, всички заедно се движим и общуваме в хармония, определена от ритъма на музиката, която идва от центъра – Божественото.

Живко Стоилов

Мира да въдворим, Христа да възцарим!

За първи път играх Паневритмия (а смятам, че и останалите от групата) и изпълнявах музика на Учителя извън пределите на страната ни. И то в такава красива и величествена столица – едно от най-големите културни и в частност музикални средища на Стария континент. Усещането беше ново, непознато, изпълнено с откривателски дух и вяра в едно по-светло и хармонично за всички нас бъдеще. Няма нещо по-удовлетворяващо от това – да посееш зрънцето на точното място в правилното време с ясното съзнание, че правиш първата крачка там, където никой преди теб не е стъпвал. И че усилията ти няма как да останат незабелязани. Защото музиката на Учителя е космическа, универсална и общовалидна навсякъде по земното кълбо. Вибрациите й не са на конкретен език – поне не от познатите на човечеството. Тя няма нужда от превод и всеки, който пожелае да отвори сърцето и ума си, може да я почувства.

Непринудена и сърдечна се получи и интернационалната Паневритмия, която имахме удоволствието да играем с група ентусиасти – последователи на Словото и на Учението на Учителя – и то не само българи, живеещи и работещи от дълги години във Виена. В импровизирания бял кръг на място се почувстваха и представители на много други държави от цял свят.

Последвалата почерпка – приготвена с много любов домашна погача, поднесена върху наредени в цветовете на националния трибагреник салфетки, изразяваше неподправената носталгия на домакините и трескавото им вълнение по повод на нашата визита. Всичко гореописано (колкото и приятни спомени да остави във всички нас, да не забравяме и безценните контакти и познанства, за които то способства) всъщност не бе включено в официалната програма.

Главната ни цел беше да направим показно изпълнение на части от Паневритмията с всичките й налични компоненти – танцьори, певчески глас, инструменталисти. И то не къде да е, а в представителството на Обединените нации във Виена – третото най-голямо седалище след Ню Йорк и Женева. Уникална по рода си възможност, и в същото време отговорна задача, която ние изпълнихме с много желание и радост. В началото на самото представяне почти нямаше зрители и слушатели. Постепенно обаче, привлечени от мистичното и тайнствено звучене на Божествената музика, прииждаха все повече хора. Така – с куфарчетата, с вратовръзките и костюмите. Оставяха тягостните си работни мисли на седалката и се заслушваха в ангелските звуци, долитащи от малката сцена. След концерта ние, музикантите, получихме много развълнувани поздравления и благодарности. При мен дойде една българка, която беше любителка на класическата музика и никога не беше чувала за Учителя и за неговите песни, и с най-добри чувства (очевидно много искаше да ми направи комлимент) сподели, че гласът ми е прекрасен и е за световните оперни сцени. След което ме посъветва да не се занимавам повече с пеене на „такива инфантилни и детски мелодийки”.

Засмях се неловко, защото знаех, че тази жена въобще не е наясно за какво точно иде реч. Заблудени овци трябва да има в стадото, за да се поддържа равновесие. Музиката и песните на Учителя са безценна и незаменима школа за млад, прохождащ певец като мен. Те ми помагат да разкрия в пеенето най-важното – душата си, да докосвам публиката и да я правя съпричастна към великото и неделимо единство, наречено Музика.

Пламена Гиргинова

 Фиг. 1. Поляризация и циркулация Фиг. 2. Активиране на тялото

Взаимодействието на външното електричество с електричните параметри на човешкия организъм, определя електропроводимостта му. Тя е един от факторите, който силно се влияе от физичното и психичното ни състояние. Нервната система притежава значително по-голяма електро-проводимост спрямо мускулната тъкан, кръвоносната и лимфната система - тя взаимодейства с всичко посредством електрични импулси. Внезапните външни дразнители рязко намалят електрическото съпротивление и респективно увеличават електро-проводимостта на тялото.

Поради електричните свойства на тъканите му , живият организъм се явява като нееднороден проводник и силовите линии на електричните му токове са разпределени неравномерно. Най-гъсти са областите с по-голяма проводимост, а в лявата и задната част на тялото ни тя е по-добра. Те имат отрицателна полярност - по-близо до тази на земната. Дясната и предната част на тялото имат по-голямо съпротивление и са близо до полярността на небето, т.е. плюс. Това е една от причините за протичане на различни по сила потоци. Когато от едната страна потокът е по-силен спрямо другата, се получава завихряне или циркулация (фиг.1).

"Ако докосването на ръцете става около главата, ще усетите подем в мисълта. Ако докосването става в областта на белите дробове, чувствата се разширяват. Ако това докосване става пред стомаха, ще усетите голям апетит." /Учителя/

 Фиг. 3. Успокояване на тялото    Фиг. 4. Успокояване на мислите

За илюстрация на казаното можем да посочим следните упражнения: Пробуждане, Примирение, Даване, Отваряне, Освобождение, Чистене, Изгрява Слънцето, Запознаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Стъпка по стъпка, На ранина, Дишане и Слънчеви лъчи.

Въртеливите движения имат не само магнетичен ефект, но преди всичко свързват торсионни полета осъществяващи връзка с всеобщото информационно поле (фиг.6). Една обиколка при движението по кръга на всеки участник съответства на едно завъртане около оста му. Завъртане имаме и между двойките, особено при Слънчеви лъчи. Магнитното поле на движещия се кръг е най-силно във вътрешноста му, аторсионното е положително и е насочено отдолу нагоре. Подобно ситуация имаме и при космическите тела и обекти (планети, звезди, галактики и др.).

 Фиг. 5. Въртене на енергиите     Фиг. 6. Информационно активиране

Според Учителя и медитационните техники, свързването с Божествените енергии става в посока на 45°. При този ъгъл имаме въртене на енергиите (фиг5). Вероятно става въпрос за енергийна вълна с кръгова поляризация. Върхът на нейния интензитет, графично изразен, описва лява или дясна спирала. Характерно за кръгово поляризираната вълна е, че мощността й не зависи от разстоянието и времето. Енергиите от по-високи измерения се проектират на 45°. Подобни позиции имаме при упражненията: Евера, Мисли, Аум, Красота, Подвижност, Побеждаване, Радостта на Земята, Хубав ден, Колко сме доволни и Слънчеви лъчи.

 Фиг. 7. Синхронизация     Фиг. 8. Индукция, свързване и защита

Не всички хора са еднакво тонирани, едни имат превес на положително електричество, а други - на отрицателно. В Паневритмията, с избора на двойка от противоположни характеристики, се постига смекчаване на характера и се избягва подхранването на грубостта и страха. Общуването по двама с противоположно електричество създава хармонични взаимоотношения. На фиг.7, фрагмент от упражнението Колко сме доволни, се получава свързващ магнитен контур в сърдечните чакри и излъчващ магнетизъм на двойката в зоната на крайниците. От дясната (положителна) мъжка ръка протичат уравнителни токови импулси към лявата (отрицателна) женска ръка. На фиг.9 от упражнението Слънчеви лъчи, уравнителните токове създават магнетичен букет в посока 45°.

 Фиг. 9. Хармонизиране

При силна концентрация проводимостта на човешкото тяло значително нараства. Силовите линии се отклоняват към него и се създава енергийно обедняване в съседство (фиг.2). При спокойствие и медитация, проводимостта на човешкото тяло намалява и протичащите енергии се отклоняват от него. В състояние на високи вибрации чрез медитация се неутрализира вредата от електричното напрежение, топлината и от други радиационни фактори.

В изложеното до тук се спряхме на статичните, моментните или с ниска честота електрични и магнитни полета,т.е.фигурите представят само отделни кадри от движенията. Максималната концентрация на енергията при високочестотните вибрации е по повърхността на физичното тяло т.е. в етерното тяло. Свръхвисокочестотните вибрации на мислите и чуствата са разпределени, съответно по менталното и астралното тяло. При физически неподготвено тяло тези вибрации действат с по-малка сила. Едно тяло с изящни, пластични движения може да резонира със свръхвисокочистотните вибрации. Движенията на такова тяло динамизират (раздвижват) етерното, астралното и менталното тяло. Всичките тези наши тела са в една динамична свързаност.

В някои от упражнения, акцентът е в изброените вече позиции и форми на тялото /по фигурите/, но повечето от упражненията са с по-сложна комбинация на споменатите елементи. Това ни разкрива богатството и разнообразието в енергийната динамика в Паневритмията.

Изходното упражнение "Пробуждане" има за цел да стимулира двигателната дейност и да успокояват мислите. А тоналността на музиката ни прехвърля от разумност в съзерцателност. Енергията на етерното ни тяло e най-интензивно в събраните пръсти на ръцете и краката, където поляризацията е най-силно изразена. В изходно положение (пръстите на ръцете върху раменете) енергията е насочена към основните кръвоносни съдове. Движението на положителната дясна и отрицателната лява ръка придвижват електричеството /означено с червени стрелки/ и канализират магнитната енергия /означени в сини стрелки/ в областта на главата и лактите. Същото се отнася и за уравнителните токове между повдигнатия положителен и стъпилия отрицателен крак. От своя страна индуцираното пулсиращо магнитно поле обезболява ставите. Упражнението спомага за премахване на главоболието и сърдечния дискомфорт, за освобождаването ни от меланхолията и несигурността давайки ни психично равновесие. Успокояващ и релаксиращ ефект се постига с усвояването на синусоидалната форма на движение.

Махалото е средство, чрез което може да усвоим това движение. Изменяйте дължината на конеца, на който е окачена някаква тежинка, вие ще настроите честотата на махалото с ритъма на изпълнението. Движете ръцете си в синхрон с това махало. Така ще се справите с биомеханичните особености и ще може да концентрирате енергията върху основния тон на движението.

Второто упражнение "Примирение" има за задача да снеме силно изразената поляризация на чувствата. Чрез успокоените и вдъхновени /от първото упражнение/ мисли, чрез допрените и изнесени пред гърди ръце уравновесяваме емоциите и създаваме подем в чувствата. Магнитната енергия при движението се фокусира в областта на сърцето и го успокоява. Върхът на палеца съответства на раздразнението, породено от наранено самочувствие; на показалеца - възбудата от безсилието, на средния пръст - тревогата от неудачите, на безименния – тъгата от загубеното, на малкия пръст - страха пред неизвестното. С допирането им на двете ръце се постига деполяризация и баланс на тези състояния. Тази фаза от упражнението хармонизира целата физика и психика. Чрез деполяризация на мислите и чувствата, т.е. чрез примирението, може да овладеем неблагоприятните ситуации и премахнем излишното напрежение. Примирението трансформира явната (външната, изразена) активност във вътрещното (неясно) преосмисляне. Активността е проявена енергия, а примирението е премахване и съхраняване на енергия. За да усвоим и преживеем по-висшите идеи, ни трябва известна безинертност и настройка спрямо тях. Примирението ще ни помогне по-бързо да се освободим от омразата, агресията, негодуванието, афекта и другите "богатства" от този род. Само когато сме непредубедени, ще можем да навлезем във висшите вибрации на доброто. След всяка загуба, след всяко идване на новото, след всяка промяна е нужно примирение, за да се съвземем по-бързо, за да не си навреждаме. Примирението не е поражение, а събиране и организиране на сили за преосмисляне на стратегията. То е необходимост за водене на разумен вътрешен диалог, за намиране оптималния вариант на бъдещата активност. Учи също на невраждебно отношение към уроците, които ни дава живота.

При третото упражнение изходното движение е "даване" изразява духовното изобилие в живота. Способства за отстраняване на блокажи и процеси на застой в човека, като безпокойството, мъката, тъгата, също така и на отрицателните нагласи и постъпки. Движението на ръцете в тази фаза отнема излишната енергия от сърцето и щитовидната жлеза. Тези органи са много чувствителни към стреса. Втората фаза "вземане" символизира приемането на новото, на промените. Даването е освобождение от педантизма, закостенялостта и съмнението. Даването и вземането затварят цикъла на обменните процеси във всичките тела. Двамата партньори във фаза "даване" насочват енергийния поток към центъра, а при "вземането" пренасочват в радиираните от центъра енергии извън кръга. Ако двамата играят противоположни фази се внася смущение в общите енергийни потоци и става взаимно презареждане или обедняване на енергии. Това упражнение е за синхронизация с общата пулсация, в резултат на което укрепва нашата устойчивост и съгласуваност.

Изследвания върху движенията

Трaeкторията на движението се заснема посредством строгоскопичен метод, като се фиксират позициите на ръцете през определени интервали. По тези данни (фиг.1) извличаме информация за линията, скоростта и ускорението на движението в отделните му фази. От светлинния лъч, през призма получаваме спектъра или цветните му съставящи. От звука посредством спектрални анализатори получаваме обертоновете му. Аналогично всяко сложно движение по математичния метод на Фурие, може да се разложи на неговите хармоници или неговите обертонове. По графо-аналитичен метод изчисляваме амплитудните стойности нанесени по ординатата и за всеки хармоник ( n=1,2,3,…) - по абсцисата на фиг.3

На фиг. 4 са представени фазовите изпреварвания (над абсцисата) и закъснения(под абсцисата) за всеки хармоник спрямо основния. Този спектър носи богата информация за начина на изпълнение, но все още не е добре изследван. На фиг.5 е представена цветната характеристика на упражнението на базата на амплитудно-честотния спектът от фиг.3. На фиг. 2 графика 1 изобразява хармоничното движение в идеален случай на изпълнение. Графиката 2 представя изпълнение на опитен изпълнител, а графика 3 на начинаещ. Изчисленията се отнасят за графика 2 от фиг. 2.

Изводи:

1. Амплитудно и фазово-честотните спектри могат да бъдат изходна фаза за коригиране и отработване на движенията.

2. Повишената амплитуда на някой хармоник от по-висок порядък е резултат от постигнатата синхронизация на движението с този обертон.

3. Установената графика на движението може да се преобразува в електричен или магнитен импулс за синхронно въздействие чрез електромагнитна, аудио и видео терапия. Така се увеличава възможността за включване на повече канали за комплексно въздействие и участие на пациента в лечебно-възстановителния процес. 

Увод

Причината да избера тази тема не е лично пристрастие, а професионален интерес към едно съществуващо живо явление, каквото е музикално-пластичното и словесно изпълнение от последователите на Учителя Петър Дънов (Беинсá Дуно) в точно определено време и място, наречено “паневритмия”. Това явление според мен очаква своите изследователи. До този момент с него са се занимавали автори, посветени в новото учение на Учителя, т.е. хора от вътрешния кръг.

Разглеждана е предимно езотеричната страна. Осмислянето на паневритмията е осъществявано от страна на вярващите последователи на това учение. Може би тук се крият причините да не се доразвие научната страна на въпроса. Учението на Дънов и в частност паневритмията заслужава да се осмисли от знаещи и да намери своята обосновка в научните среди. Опити в това отношение вече се правят, така че моето намерение е да дам малък принос към изследването на извора, бликащ от българска земя и събуждащ засилен интерес по цял свят. По този начин би се появила голямата истина, разкриваща на посегналите към нея своята мъдрост и красота. Смятам, че личните ми наблюдения и подготовката ми по философия и естетика позволяват да предприема това начинание.

Засегнатите теми, проблеми и аспекти предполагат самостоятелно разработване и изследване. Тук те са ограничени не само до явлението паневритмия и търсенето на неговия скрит смисъл, но е потърсена връзка със съществуващите по нашите земи древни учения и вярвания. Те са разработвани от изследователите на древната история, от траколозите и палеобалканистите, така че не ми се е налагало да правя собствени открития.

Самата философия на Бялото братство в България - лекциите, беседите и разговорите на Учителя - е документирана и описана от учениците и последователите му. За разлика от много древни учения и философии, знанието не е било предадено словесно от учител на ученик и само при посвещение в тайни, скрити от простосмъртните. Заложен е демократичния принцип - информацията протича от затворено езотерично ниво до възможно най - масовото. Тук не е цел да представя като цяло това учение, а да го разгледам само в онези аспекти, отнасящи се до най-хуманното ниво - приобщаването на хората към доброто и хармоничното за тях и за цялата планета.

На тази педагогическа страна е обръщал особено внимание самият Учител. Именно като венец на възпитателно-съграждащите си усилия, той дава на своите ученици и последователи паневритмията.

І. Древната космогония и нейния музикален израз

1. Какво крие древността?

“Човече, опознай себе си и ще

опознаеш Вселената и боговете!”

Така гласи надписът в Делфийския храм на Орфей. Легендата приписва думите на музиканта - вълшебник. Дори и да не е така, обръщането към древната история ни разкрива една важна черта, която вероятно е характерна за всяко човешко същество, са всяка държава или общество. Това е стремежът към познание. В различните епохи тази жажда се проявява според нивото на прогрес и наложените социални мисловни, естетически и поведенчески структури. Така се утвърждават определени религиозни системи, залагащи на сърцето и вярата; научни системи, свързани с ума и търсещи по пътя на логиката веществени доказателства; философски системи, правещи опити да обяснят отношението между мисленето и битието и общите закони на развитие на вселената и природата. Понякога тези системи си взаимодействат и се преплитат. Като особена категория могат да се погледнат ученията, носени от изявени във всяко едно отношение учители. За настоящото изследване интерес представляват орфизмът и питагорейството, както и учението на Учителя Петър Дънов, живял и работил в България през първата половина на нашия век.

Основание да посегна към такова изследване ми дава разпространяваната от някои автори и последователи на Дънов хипотези за особеното планетарно значение на Балканския полуостров и по-специално на България. Смята се, че на три пъти едно и също учение, може да се каже и “небесна вълна”, обхващат тази територия. Първо орфизмът, съхраняван и разпространяван от жреци и царе- орфици, следва продължение в богомилското учение и накрая Учителят Петър Дънов го “осъвременява” чрез многостранното си дело. Автори като д-р Методи Константинов и инж. Христо Маджаров разглеждат този проблем като залагат предимно на вярата и богословското му значение.

Според проф. Ал. Фол “тракийският орфизъм е скрит в изворите пред елинската епоха. Елинската “орфическа” космогония, теогония и митология от (VІІ-?)VІ в.пр.н.е. променят първоначалната семантика на възприетите трако-пеласгийски реалии. Този “орфизъм” подхранва питагорейството през VІ V в.пр.н.е. и литературно-философското, идеалистическото, дори мистическото “орфическо” учение от V ІV в.пр.н.е. Обосновката на това твърдение не се съдържа в преките съобщения и в създадената заради тях подтискаща научна книжнина, а в подтекста на писмените и на веществените данни. “

Вероятно именно този подтекст е причината за по-късното изкривяване и “забравяне” на същността на орфическото учение, когато “поклонниците на орфизма бродели от селище в селище и проповядвали безсмъртието на душите и тяхното преселение, милосърдие към всички същества, пеейки химни, които с право били сравнявани с псалмите.” Подобно знахарстване е доста далеч от истината, плуване по повърхността на нещата. Но за сметка на това, както казва проф. Ал. Фол, името на Орфей не се забравя и не изчезва, подобно на други стари учители. “През късната елинистическа и ранната императорска (І-ІІІ в.) епоха, неговата божествена свирня, просмукваща цялата природа и всяка жива твар, за да ги хармонизира, била сведена до идилията на музициращия пастир. Снизяването, документирано в текстове и изображения, превърнало звучащия космос в кротка песен на водача на стадото, на алегоричния “божи човек” Може би наистина Учителят Дънов идва на Земята с мисията да възкреси истината за това учение.

Древните търсят в музиката имитация на фундаменталната божествена хармония, отразена в символи с универсални значения. Според орфическата хипотеза музиката е енергиен и звуков израз на движенията в най-глобален смисъл (движения на космическите и на човешките сфери, включително на миналото, настоящето и бъдещето). Тази космическа вертикала пронизва всичко и стига до микрокосмоса на атомно ниво според представата на древните. Така както космосът е устроен от твореца хармонично, така и неговото творение - човекът, носи белезите на музикалност и хармоничност. Нарушенията на тази хармония, т.е. появата на дисонанс има апокалиптични последствия за Вселената, човека и обществото.

Според Страбон (ок.64-63 пр. Хр.-20г) в неговата “Географика” цялата музика по произход е тракийска и азиатска. ”През същия този ІVв. пр. Хр. - пише изследователят Фол, се споменава тракисти, т.е. свирене по тракийски начин (лад), и се утвърждава музиката фригисти и лидисти (по фригийски и лидийски лад). Заедно с дористи (по дорийски лад) тези тоналности създават звучащатаВселена, изтръгната от духовите (дървените) инструменти, наричани общо авлои (флейти), независимо от формата и звученето им, както и от струнните и ударните.

Лидийската тоналност е нежна и отпускаща душата, дорийската е бойна. Тракийският лад е изцяло сходен с фригийския, затова и за него не се говори в изворите, а той е сходен поради общата културно-поведенческа функция на музиката в орфическата обредност - вяра. Тези два лада са мистериални, обсебващи нощем и денем.”

Орфеевата (или Аполоновата според елинистката терминология) лира първоначално имала четири струни. По-късно тя става седемструнна. Тоновете й са подредени в стълбица, която е “кодирана в низходящи тетрахорди, главно от “сол” до “ре”, но и от “ре” до “ла”, та когато те зазвучат възходящо да бъдат чувани само от посветените.” Първата струна издава тона “ре”(основния), втората- “ми”, третият тон е “фа” и накрая четвъртият - “сол”. “Тези 4 тона са гласовете на четирите основни космогонични елемента, чието съчетаване създавало орфическия Свят, видим за нас. Така гласът на Въздуха зазвучава на “ре”,този на Земята - на “ми”, на Водата - на “фа” и на Огъня - на “сол”. Защото Въздухът обгръща Земята, която се самоопложда чрез Водата и ражда Енергията.

Енергията е Огън, но и Слънце. Тя е Син на двата съвършени кръгли образа на излъчването. За това към четирите тона ще бъде добавен петият. Той е “ла” и на “ла” звучи гласът на Слънцето в царствената си позиция. Тогава Загрей и Огънят ще ехти на “сол”, а Орфей (Аполон) или Слънцето - на “ла”

Светът изглежда завършен, но не е, понеже орфизмът урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата богиня-майка, със Земята. Този тържествен акт се извършва при изгрев и при залез, когато лъчите погалват утробата и проникват пряко във високите скални светилища или надникват през входовете на пещерите. Това пищно сливане зазвучава в напрежението на тона “си, бързо последван от спокойното встъпление на “до”. Сега, на тази последна за първата октава степен узрява плодът, който се разпуква с ликуването на новия тон “ре”. Роден е Синът на Сина, неговото чедо и служител, царят-жрец, белязаният орфик, уредникът на съвършенството на Земята, на царството си, обходено в кръг.

Музикалното свещенодействие се изпълнява на точно определен инструмент и затова не е чудно, че всички намирани изображения на Орфей са с китара или лира и никога ударен инструмент или аулос.

Звучащата музика (в рамките на човешката сетивност) не означава само символ на движението, т.е. осъществяването на живота, но представлява енергиен импулс, чрез който човекът се намесва във вселенската хармония. Затова право на посветените е да произнасят тази “свещена” музика и те са тези, които определят каква музика да слушат и изпълняват другите членове на обществото (народа).

Постигането на посвещение става чрез преминаването през трудни периоди на изпитание, за да може посветеният да придобие определени шаманистични способности. Само по този начин той ще може да чува космическата музика и “превеждайки” я на сетивно достъпен за хората език, да я дава на останалите.

Такива способности на посветени притежават и Орфей-тракиеца, успокояващ с музиката си хора и зверове; Питагор - чуващия “хармонията на небесните сфери” и Учителят Дънов, който “сваля” паневритмията на земно ниво. Ролята на тези учители е подобна на тази на жреците - те чрез дарби и усилия в себе си осъществяват шаманистична връзка между света на недосегаемото от човешките сетива и човешката сетивност. Ямвлих описва състоянието и поведението на Питагор при извършване на този контакт с космоса : “За себе си този мъж съчинявал и получавал такива неща не чрез помощта на инструмент или глас, а напрягал слух, ползвайки се от някакво неизразимо и немислимо божество, впивал своя ум във въздушните симфонии на света, при това, както изглеждало само той единствен чувал и разбирал универсалната хармония и съзвучията на сферите и движещите се по тях звезди (съзвучие), създаващо по-съвършена и по-възвишена отколкото у всички смъртни песен с помощта на движенията и кръговратите, извършващи се най-благозвучно и заедно с това разнообразно и прекрасно, макар от неравни и разнообразно различни шумове, скорости, величини и звездни констелации, но взаимноразположени в някакво съвършено музикално отношение.

Оросен като че ли от това и благонастроен по отношение на смисловото съдържание (logon) на своя ум и станал, така да се каже, съвършен, той замисля да предаде на своите ученици образите на това, подражавайки, доколкото е възможно, чрез инструменти и обикновен глас. В действителност единствен от всички, населяващи Земята, той чувал и разбирал небесните звуци от самия извор и корен на природата, считайки се достоен да изучава едно или друго, да се учи и уподобява на небесното чрез своя стремеж и способност за уподобяване, бидейки като че ли единствено той тъй щастливо настроен от породилото го божество. На останалите хора той смятал за достатъчно, като съзерцават него и даровете му, да получават полза и да се усъвършенстват от (неговите) образи и примери, тъй като те не били способни да възприемат по истинен начин първичните и чисти първообрази.

За разлика от Питагор Учителят Дънов дава нотни записи на тези “преводи”. Той е първият учител, който прави всеобщо достъпна тази музика. Всеки ден пее и свири пред учениците си и останалите слушатели на лекциите си. Нещо повече - специално обучава на дадените мелодии и сам подтиква към лично творчество останалите. По този начин възникват много “братски” песни и стихове.

Нека обърнем внимание на това как древните схващания се отразяват в космогонията на това учение.

2. Устройство на Вселената според учението на Петър Дънов

Вселената е енергия и човекът е част от нея. Това предполага възможност за тотален енергиен обмен в двустранна посока. От една страна човек възприема от космическата енергия като смисълът на този акт е катарзис. Това е една космогонична хипотеза ,която е близка до древната космогония. Освен това той може да отдава от енергията си и така да упражнява въздействие върху Вселената.Подобен възглед също не е изолирано явление - в много учения властва идеята, че човек с духовната си енергия има еманация на ума, сърцето и волята. Това образува част от енергийната обвивка на всемира. Тук може да се направи връзка с учението на Агни-йога. Напоследък науката чрез наблюдения се старае да фиксира тази енергия. Позоваваме се на научно-популярния филм за Вера Кочовска, излъчен по БНТ, където се показа енергия, веществено уловена от японски учени.

Друга страна на сегашната обширна Вселена е нейното изграждане от “строго разумни определени действия”, продиктувани от “ т.нар. Божествена и неизменна математика” Тази неизменна математика е образувана от определени математически таблици, “създадени преди самата вечност”. Благодарение на тази вложена в целия висш органичен свят разумност, човешкият дух може да действа, работи, развива и твори. Човешкият дух е микроскопична частица от един всеобхватен Дух. На този Дух се дължи всичко във Вселената - от силата, мощта, пространството, светлината, всичките добродетели, всички прояви в света до разкриването на мировите и вселенски тайни. “Духът не е нещо, което може да хванете, нещо външно. Вие сте потопени в Духа.” Този Дух е “сбор от напреднали същества, живели милиони години, които са изработили методи за работа.”

“Духът не се преражда, а се вселява от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.”

“Духът е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на разумния човешки живот…В най-широк смисъл казано, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант, като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си , него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Той не се спира на дреболиите в живота. Той се спира само върху онова великото, което Бог е създал.” В това си разбиране Дънов се доближава до античната представа за универсалния човек - благороден, мъдър, постигнал музикалност в себе си. В такъв смисъл това е метафора на музикос.

Духът не може да се прояви без материята, която му придава форма. Само така той може да стане видим. От своя страна Духът дава цена на материята.”Материята е онова, което събира нещата и носи бременността на идеите….Ако нямаше материя, форма не би могло да се създаде.” Целият космически мир е създаден от материя, съществуваща от далечни времена. Същността й е “изостанала енергия от хиляди и милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена от съществата, работили тогава, сега се използва. От хиляди и милиони космоси съществата са оставили своите желания, мисли и действия в тази материя. Сегашната материя - това са заспали духове, които трябва да се събудят.” За това пробуждане работи чрез своето учение П Дънов.

Зад материята стои една разумност, даваща израз на всичко в материалния свят. Тази разумна жива сила, действа и се проявява по различни и многообразни начини. Една такава изява е Природата. Тази разумно действаща сила индусите наричат “татвас,” което в превод от санскрит означава жива енергия, проникваща в цялото пространство. “Татвас” движи всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. Индусите имат разработен научен метод за усвояване и използване на тази жива енергия и той се нарича “пранаяма”. “Татвас е Любовта, която движи света и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела.”

Основата на живота според учението е Духът. От него произлизат всички малки духове и души, той съдържа вселенските закони. При индусите се назовава Брама, при евреите Йехова, а “съвременната наука разбира онова нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си живот чист, неопетнен. Ако имате от тази първична материя само стомилионна част от милиграма, вие ще направите чудеса с нея. Но за да извършите чудеса, трябва да разберете законите на тази първична материя. Човек губи живота си, защото не познава или не спазва тези закони.”

Тези закони изграждат трите свята - физически, духовен, Божествен. ”Физическият свят има ниски трептения, духовният има по-високи, а Божественият - съвършено силни трептения.” За да влезе в по-висшите светове, човек трябва да изработи по-съвършени сетива, да пречисти ума, сърцето и съзнанието. Ако се осланя на сегашните си органи то духовният и Божественият свят ще останат затворени за него. Тази преграда идва от високата организираност на тези нива. “Ако човек влезе в един по-висок свят, той е вече невидим за останалите. Ако влезе в духовния свят с физическата светлина нищо няма да види.” Защото “съществува един свят, където радостите са привидни, а скърбите са реални - физическият. Съществува и друг един свят, който радостите са реални, а скърбите привидни. Този свят е на ангелите, на светиите, на съвършените същества - Божественият свят е.” Там, в най-високия във вибрационно-енергийно и морално отношение свят се прилагат 3 основни закона: на Любовта, носеща изобилния и пълен живот, на Мъдростта, която разкрива пълното знание и светлина, и на Истината, която дава пълната безгранична свобода.

“Материята, от която е създаден физическия свят е твърда и се дели на безкрайност. Духовният свят е рядък, прилича на вода. Божественият свят е твърд и неделим. От него се образува голямото тяло, а от физическия свят се образуват малките тела- има едно подобие между тях.” Всичко, което се съдържа във Вселената го има и в човека, в “малкия свят” - оттам и взаимната зависимост между тях. Наблюдавайки, осъзнавайки и прониквайки надълбоко в собствената си природа, човек навлиза в тайните на битието, достига до истината за вечните закони на всемира, до неговото устройство, действие и развитие. Пътят всеки избира сам. За негово улеснение са дадени сетива, за чието развиване или закърняване всеки носи лична отговорност. Вървейки по собствената пътека , човек разкрива своето място във Вселената и съпричастността си към космическите процеси, осъзнава своята вина, ако с поведението си спира еволюцията на макро- и микро-света. Това е и прилагането на закона за частите и цялото: “Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне.”

За да стане разумна част от това тяло на космоса, човек трябва да се издигне от самосъзнанието до космичното съзнание. “Ако не се повдигне, животът ще остане за него непознат”, защото “човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на неговото съзнание”. “Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне космичното съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки от целокупния Живот. Човек като влезе в Космическото Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.”

Един от пътищата за такова усъвършенстване на съзнанието и достигане до сливане с вечния живот, осъществено чрез хармоничност и взаимно допълване на трите свята представлява паневритмията.

3. Музикалната концепция на Учителя Дънов

Темата за музиката присъства постоянно в педагогическата дейност на Учителя Дънов. Според неговите ученици тя е една от любимите му. Многобройни са изказванията, разговорите и беседите,посветени на музиката. Освен като цигулар и композитор, той печели популярност и като теоретик не само сред последователите и учениците си, но и сред известни наши музиканти. Учителят говори за музиката не само като за изкуство,но и като за духовна работа в школата на Бялото Братство. Препоръчвал е на учениците си да пеят или да свирят на някакъв инструмент и нещо повече: да прилагат законите на музиката в живота си т.е. да живеят музикално. Защото “има музикални гении,които се раждат такива, но всеки човек може да се опита да пее или да свири. Всеки човек,който е живял по Бога е музикален и неговата песен или свирене има сила. Този, който живее един егоистичен живот и е обичал само себе си, не е музикален. Истинският музикант има самоотричане. Той е организирал своя живот. Дори и материята може да се организира с въздействието на музиката. Ще знаете, че музиката е във всичко. Всяко нещо, което вършите в живота си, вършете го музикално. Говорете така, че в думите ви да има музика.” /Томалевски,Г.,”Учителят Беинсá Дуно”, стр. 175/

Част от инструменталните композиции на Петър Дънов не са нотирани, какъвто е случая с “Българска идилия”. Те са изпълнявани пред слушатели на лекции или в по-тесен кръг от ученици. Липсата на всякакво желание за творческа кариера у автора е причина тези произведения да останат без нотен запис. Но има друга част, която е записана от учениците му с музикална култура и образование. Това са предимно песни, наричани от Учителя “окултни упражнения” и музиката към паневритмията. Според него в бъдещата музика все повече ще навлизат подобни влияния и мотиви и те ще дадат мощен тласък за новото й развитие. И наистина такива творби започват да се появяват - “Песни за новия Адам” на Владимир Панчев са вдъхновени от песни на Учителя.

“Окултни упражнения” - самото заглавие подсказва, че това не е обикновена музика , написана за концертни изяви. Прави впечатление, че на организираните и в днешно време концерти с музика на Учителя не се ръкопляска. Така тя се доближава повече до древно свещенодействие и на преден план излиза функционалната й приложност. В тези мелодии е вложен нов скрит смисъл, непознат досега за земната музика - “един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина.” За да откриеш такъв вътрешен смисъл, трябва да усъвършенстваш концентрацията си и да осмислиш и преживееш всеки тон и всяка дума, да потърсиш духа на музиката. Защото “Духът не е нещо обективно.Ако искате да го познаете в музиката, ще го почувствате в съотношението между тоновете. Невидимото, неуловимото в музиката и словото, това са проявите на Духа.” /Б.Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”,стр. 139/

Музиката се проявява и в трите свята - физически, духовен и Божествен. Всяко едно действие и мисъл дават отражение в същите светове. Например “ако един музикант композира един час, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат на хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това той ще носи отговорност не само в един живот. Няколко прераждания поред той ще носи последствията на своята музика, която е пратил в пространството и тази отговорност ще го следва и на земята и Небето.” /Б.Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”,стр. 139/

Музиката носи живота в себе си. Където има живот, там има и музика. Според Учителя музиката има разностранно въздействие и всеки може да си служи с нея, за да постигне някакъв успех. Различните хора обаче са развили до различна степен музикалното си чувство - “едни имат развито чувство за време, други за ритъм, а трети за мелодия.” Оттук става ясно, че различно ще бъде и самото въздействие върху помагащия си с музика. Диапазонът се простира от строго индивидуално до универсално влияние.

Интерес представляват всеобщите функции на музикалното изкуство:

• лечебно-успокоителна

• духовно и творчески съграждаща

• хармонично-възстановяваща

• педагогическа

“Когато човек започва да пее, настъпва разширение на капилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи е по-пълно и оттам и общото разположение по-добро…Щом музиката улеснява кръвообращението, тогава и болките престават…Когато човек с години не може да свърши някои работи, като изпее няколко песни - свършва ги в много кратко време.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”, стр 173/

За всяко състояние има съответна музика. Човек трябва да знае с каква музика да се излекува, как да трансформира енергията. Учителят прилага такива указания към някои песни, а на бъдещите поколения оставя развитието на музикотерапията. В учението на Беинсá Дуно се твърди, че музикантите са едно благо за човечеството. Те могат, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. “Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови….Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние….Музиката стопява всички мъчнотии…И змиите се укротяват с музика.” В учението на П.Дънов се боготвори музиката на природата. “Цялата природа е един величествен оркестър. И органите на човешкото тяло се подчиняват и работят най-добре под действието на различните музикални тонове от гамата.” Много от композиторите търсят връзка с природната музика, затова и има такова звукоподражание и звукоизображение в музиката от най-древни чак до наши дни.

Според Учителя музиката се е появила в човешкия свят, когато се е пробудило съзнанието. Като творческа проява у човека то датира от около 3000 4000 г.пр.Хр. Музикалността на даден човек личи от изследването на неговия череп. За да изпълняваш музика не е нужно само да си музикален, но и да имаш определена нагласа, формирана от собствените мисли, чувства и воля. “Обикновената музика може се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”/

За Питагор Вселената е хармония на звучащи небесни сфери. Този космогоничен възглед при Дънов придобива друг нюанс. Метафорично изразен светът представлява божествена арфа и всеки човек е отделна струна от нея “Върху арфата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе понякога един след друг, а понякога вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонент. Отделното звучене на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиво и изящно. Може на някого да се види незначителна неговата роля…но той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид.” /Томалевски,Г. -“Учителят Беинсá Дуно”/

В тази връзка звучи и твърдението, че всеки човек е изграден върху един основен тон, който определя живота му. “Трябва да познавате основния тон на всеки човек и според това да определите обходата си с него.”

За да общуваш чрез езика на музиката, трябва да познаваш и нейните основни тонове. Подобно на орфизма и тук се открива смислово значение на отделните тонове от естествената природна гама (по седемте основни тона).

Наблюдава се и известна многопластовост на тоновете: “Всеки един тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не се изпее правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Следователно всеки тон съдържа всички тонове в себе си, но главният е важен, а останалите шест са допълнителни. Когато между седемте тона има хармония, те изпъкват един след друг, т.е. онова, което човек чува като един тон, всъщност е цяла една мелодия. В този случай тонът, който се чува е една форма,в която се изразява съдържанието - останалите шест тона. “

“До” е тон на Любовта и се стреми към “ре”, който е първа проява на Свободата. “Ми” представлява подтикът на Истината в духовния свят, а чрез “фа” тя се придобива. Тонът “сол” е Мъдростта и стремежа, които се постигат в “ла” - реализирането на нещата. “Си” е най-високото стъпало, до което човек може да стигне и да отвори врата за преминаване от една гама на живота в друга.

1. Що е паневритмия?

“Скоро хората ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и преустройват нещата.”

Учителят

Тези думи на Учителя Петър Дънов ни насочват към една от причините за “свалянето” на паневритмичния танц на физическо ниво, а оттам и към дълбоката му идейно-философска същност.Именно тази връзка и “преливане” между физическия, духовния и Божествения свят е търсена и заложена като метод на изграждане и развитие в еволюционен план в паневритмичните упражнения. Това е един от пътищата за възстановяване на изгубения баланс и влизане в резонанс с хармоничните трептения на природата и Вселената.

Паневритмията се играе в няколко паралелни свята .Подобна идея за подражание на движения, взети от отвъдното не е изолиран първи и единствен случай. През всички епохи е имало хора с изразени медиумни способности, които обогатяват човешкото знание чрез осъществяване на енергиен контакт с другите светове. Във философията е известен разказът на Ер (Х глава от т.ІІІ -“Държавата”, от “Събраните съчинения” на Платон)

Свещеният танц на ритмично движещите се в кръг двойки разкрива една “разумна обмяна със силите на живата природа”, съдържаща положително и съграждащо въздействие на микро- и макро-космично нива. Лесно може да се предположи, че оттук се разклоняват множество нишки. За една от тях Дънов споделя следното: “Чрез паневритмията могат да се хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм.” За да не звучи само като добро пожелание, играещият трябва да включи или по-скоро да задвижи силите (енергиите) на ума, сърцето и волята. В зависимост от постигнатия синхрон на проявлението им и степента на вътрешна осъзнатост от всеки участник, се уравновесяват и привеждат в разумно съотношение енергиите на майката-Земя и Слънцето-баща. И тук се явява следващото стъпало: повдигайки вибрациите си, танцуващите подобряват общото състояние на обществото и по този начин упражняват планетарно въздействие. Изпълняващите “движенията, взети от природата, от целия всемир и приведени в хармония с космическия ритъм се докосват съзнателно или не до мощна сила - “Тези движения имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас” И по-нататък: “Велико оръжие е паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мира и хармонията.”

За пълноценното и цялостно осъществяване на този замисъл са необходими известни условия, зависещи от участниците в паневритмията. Например ефектът се губи, ако формата на кръга се наруши; ако упражненията не се играят правилно и поради това не се превръщат в “психо-физиологичен акт” Или пък ако играят недостатъчно физически и духовно пречистени хора (в такъв случай резултатът е физически упражнения без привличане на енергии и осъществяване на контакт с по-висши светове и сили). Откроява се възложената висока отговорност на прекрачилия в кръга на паневритмията. Отговорност към самия себе си и съпричастност към цялото.

Тук може да се открие паралел с изпълнението на ритуални архаични действия, протичащи “сковани” от строго спазване на догматични правила. Отчасти такова древномистериално отношение съществува и в цикъла на паневритмията. Например отражение се открива в строго спазваното изискване да се изпълняват упражненията в строго определен ред, всеки ден и при всякакви условия в периода между пролетното и есенното равноденствия, както и описаните по-горе условия за получаване на пълноценен ефект. Езотеричното съдържание на всяко едно от упражненията разкрива духовно послание и окултен смисъл, изразени в жестове, телесни движения, думи и мелодии. В същото време обаче новите идеи импулсират свобода при индивидуалните транскрипции и събуждането на творческото начало.

А какви са подходите, начините и средствата за постигане на необходимото развитие? Отговорите Учителят Петър Дънов дава в изнасяните в продължение на над 40 години многобройни беседи и лекции пред българския жаден за словото му народ. В грижливо пазеното при неблагоприятните за него условия след 1944 година наследство, се разкрива учение, носещо нова искра. Този могъщ импулс, предаден от Орфей, запалил пламъка на богомилството и пръснал се чрез него по света се връща отново в нашите земи чрез създаването на Школата на Учителя Беинсá Дуно.

Паневритмията външно изглежда само като обикновен танц, но представлява сакрална мистерия, едно явление на ХХ век, пренесло много древни корени. Тя е характерна и оригинална дейност за Бялото братство в България. За разлика от много други учения с древна история, представляващи затворени и изолирани системи, паневритмията е отворена към хората и е разпространена в цял свят (Русия, Франция, Германия, САЩ, Англия, Австралия, Белгия, Швейцария, Гърция и др.) С това се защитава етимологичния превод - всеобщ, космически ритъм:

“пан” - все, всичко, всеобщ, космически;

“ев” - от лат.”еу” - истински, висш;

“ритъм” - правилност на движенията.

Учителят дава паневритмичните упражнения и обучава учениците си в правилното им изпълнение от 1934 до 1942 година.

Обръщайки поглед назад към космогонията на древните ни прадеди и стигайки до по-дълбоки аналитични нива, се откриват немалко сходства. Едно от вътрешните, духовни значения на паневритмията е да подпомага тръгналия към съвършенство ученик, подобно на древногръцката ”калокагатия” и превръщащия се в музикално творение на природата. За разлика от питагорейската школа тук няма задължително условие за строга дисциплина на ума и тялото и тяхната проверка при приемането на ученик в школата. Всичко е дадено в указания, дадени с любов и разбиране и оставени на свободната воля у всеки - новото, което носи това учение.

Създаването на такава демократична школа е в контекста на планетарния енергиен обмен и възможността на всеки един жител на Земята да се включи в него чрез чистата си мисловна еманация.

“Всемирното хармонично движение на цялото Битие е паневритмия.” - казва Учителят. . Единствено включването в този сакрален танц може да доведе до осъзнаване на тази мисъл…

2. Структура на паневритмията

Паневритмията представлява изпълнение на гимнастически движения под звуците на музикален съпровод, съчетан с естествен природен декор. Танцьорите се групират по двойки в кръг около оркестъра.

Упражненията на паневритмията са групирани в три дяла, символизиращи трите свята: 1-ви дял отговаря на физическия свят, 2-ри дял “Слънчеви лъчи” е отражение на духовния, а 3-ти дял ”Пентаграм” разкрива Божествения свят. По този начин още веднъж се осъществява на практика действието на научните методи индукция и дедукция. От общото и генерално обединяване на всички участници в трите дяла се прави хармонично и музикално синхронизиране на трите енергийни свята, погледнато в планетарен мащаб. В същото време може да се забележи дедуктивното разпадане на въпросния принцип, т.е. стигане до микрокосмоса на всеки отделен изпълняващ пречистващите музикално-ритмични упражнения, където също е заложено правилно хармониране на енергиите от трите свята.

Целият първи дял се играе във формата на кръг с минимални размествания по него и размяна на местата на партньорите по време на упражнението “Тъкане”. При тази смяна жената излиза от външната страна, след като е поела преките слънчеви енергии чрез музикантите.

Този цикъл съдържа 28 паневритмични форми, чийто смисъл е да покажат състоянията, през които преминава човешката душа, нейните трудности по пътя на преживявания катарзис. “Наподобяващи явленията в природата и космоса, като приливите и отливите, живота и смъртта, смяната на сезоните, тези форми представляват аналог на вътрешните състояния на човека.”

Вторият дял - “Слънчеви лъчи” символизира движението на Земята около Слънцето. Тези “взети от светилището на посветените упражнения” допълват към кръга 12 лъча, изградени от по 12 двойки, свързващи музикантите с външния кръг. В случая “външният кръг представлява земната орбита. Движението по 12 - те лъча означава електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем “артериално”. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем “венозно”. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм. Те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.”

“Слънчеви лъчи” носят любовта като “велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята”.

Третият малък цикъл се нарича “Пентаграм”. Тук се изпълнява вече сложна композиция от двойки, подредени във формата на Пентаграм Пентаграмната фигура се е използвала от много древни школи като символ с дълбоки духовни сили. Учителят също се позовава на това знание и внимателно обяснява в лекциите си ползата и вредата при употребата му. В паневритмията известна трудност при изпълнението се създава от условието да се движат всичките пентаграмни композиции отново ограничени от кръга.

“Пентаграмът е символ на Космичния Човек. Пентаграмът се играе в кръг. Кръгът символизира безконечното, така че играейки пентаграма ние изразяваме развитието на Космичния Човек в неговата безкрайност.”

3. Синкретизмът в паневритмията

Паневритмичният танц е синтетично явление, в което се проявява херметическия закон за съответствието - “Каквото има горе, има го и долу”,т. е. Във всяко едно упражнение има явно застъпена връзка между идея, мисъл, тон, форма, движение, цвят, число. Това подсилва значението на различните смислови пластове. “Когато движенията съвпаднат с тоновете, те са велики магически сили ….За да се тури и волята в действие при пеенето, то трябва да се свърже с движението. Музиката има свой особен израз в движенията. Когато музиката се съединява с движенията, тя става красива. Когато се съедини и с речта, става още по-красива. Всичко трябва да оживее в музиката. Всичко трябва да дойде в движение чрез нея. Цялото тяло трябва да трепти и да се движи музикално - всички движения трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони.”

Паневритмията се доближава до древна мистерия, целяща физически и духовен катарзис. Това е и причината да се определи взаимодействието на различните изкуства в нея не като синтез, а като тотален духовен синкретизъм. Осъществява се синкретично сливане на духовните постижения - наука, знание, религиозни представи и всички изкуства заедно, а не само жест, слово, движение и музика. Поотделно изпълнен всеки един компонент губи силата си. Сливането в единен комплекс води до търсения силен ефект.

Точно определеното време и място за изпълнение, отключва енергии, излъчвани от по-висши йерархии и светове по същия начин, както се е вярвало в древните школи. “В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали с песен и специални движения. И това имало мощно въздействие върху самите тях. В древните мистични школи паневритмията е била метод за възпитание на всички ученици. Те са били възпитавани чрез ритмични движения, свързани с определени идеи и съчетани с пение. “

“Само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме отново възродително действие върху човека.” Правилното съчетаване изисква и правилно изпълнение на всички елементи. Всяко нарушение действа негативно върху постигнатия ефект, а не върху ритъма. Следователно това не е художествено, същностно нарушение. Критериите за запазване на цялото също не са естетически.

Дълбокият смисъл на паневритмията, вече стана ясно от предходните глави, е както да се усъвършенства и хармонизира отделният участник, така и той да успее да се включи във всеобщата хармония. Нарушаването на собственото състояние влияе енергийно на всички околни. Това разбиране вероятно е причината, поради която някои “архаични формули” са запазени в такава автентичност - глобален, а не естетически страх ги съхранява. Но в същото време това е и щастлива причина, защото само така бихме могли да ги открием ние.

Свещеният танц на паневритмията възражда или по-скоро “превежда” на съвременен език смисъла и съдържанието на древните мистерии. Днес единственият ограничител за участие или не е проявата на собствената воля и желание за включване към катарзисния танц. Това е една външна изява на известна по-голямата свобода. Но и тук има вътрешни духовни пластове, до които се достига след извървяване на определен път и придобиване на познание. Такова своеобразно посвещение всеки придобива сам, без физически видим учител. Получава се нещо като постепенно отваряне на затворените вътрешни нива на малки части. Огромното времево разстояние е пречка да се направи по-подробно сравнение, затова някои изказани мисли може да не попадат в целта и да не носят нужната научна доказуемост.

Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне.

Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения.

1. Терапевтичен ефект

Паневритмията е свят, в който навлезе ли, изследователят открива огромни възможности за многостранно тълкуване на явлението. Намираното терапевтично въздействие би представлявало интерес за съвременните методи на музикалната терапия, медитативните и дихателни практики, цветотерапията, както и за новото развитие на психотерапията и биоенерголечението.

Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие.

Полученият психобаланс в съзнанието се отразява от своя страна по хоризонтал и вертикал. Високоенергийното въздействие на целия комплекс от средства в паневритмията привежда в синхрон вибрациите, а оттук и жизненото ниво на отделния участник. Вниманието се насочва към всяка част от тялото и неговите органи, към състоянието и нуждите на отделната клетка. Пълен ефект се получава, ако всичко това се осъзнава и осмисля от танцуващия, за което са необходими определено познание и психични способности от негова страна. Колкото по-добро е психосоматичното функциониране, толкова по-добре може да се осъществи и развие вертикално ефектът на паневритмията. Повишават се духовните трептения на единиците и множеството, като това рефлектира върху цялата планета и подобрява общото състояние на космоса. Такава хармония на свой ред прави съответна обратна връзка и влияе с всичките си положителни сили от физическо и духовно естество в световен мащаб. Дълбокото ми убеждение е, че дали ще грее видимото слънце на небосклона или то ще свети в душите и сърцата на земните жители е почти равносилно, защото най-хуманният ефект, заложен в паневритмията е налице. Сливането на вибрациите не може да се осъществи при наличие на болно тяло и психика. Още в древността това се осъзнава чудесно и е повод за създаването на хиляди вярвания и учения. Античното схващане за изграждането на човека-музикос е напълно сходно. Когато тялото и душата станат “музикални”, се придобива идеално здраве. Много играещи паневритмия споделят успехи в това отношение. Някои от здравните проблеми се олекотяват, дори до пълното им изчезване. Психосоматичният контрол се вмества в определените за дадената личност рамки и биоенергийното състояние се повдига. Би било интересно и любопитно да се измерят с научна апаратура енергийните полета (или аурите) на танцуващите преди и след изпълнението на цикъла от упражнения. Тогава ще се видят и документират най-ясно всички евентуални промени по докоснатите проблеми, настъпващи по време на и след изпълнение на паневритмия. Смело мога да констатирам, че системното прилагане на упражненията от музикално-ритмичния комплекс води до положителна промяна и при психично болни лица, разбира се не в тежки форми. Вероятно освобождаването от отрицателни състояния на съзнанието и подсъзнанието, постигано чрез комплексното въздействие на средствата, води до повишаване на нервната сила, а оттук и до по-голяма способност за съзнателен контрол на действие и поведение. Такова влияние се осъществява и без да има явни психични отклонения. Само че в този случай се наблюдават други резултати. Проникването до подсъзнанието помага оттам да се изчистят негативни емоционални и мисловни напластявания и разстройства. Отстраняването на менталните блокировки разтоварва ума от всякакви “излишъци”, като по този начин той става здрав и естествената му спонтанност и творческа съзидателност излизат на преден план. Освободеният ум постепенно възвръща оригиналните си методи на реагиране и действие и все по-съвършено възприема и взаимодейства с околната среда като успешно осъществява творческата си градивност. Може да се каже, че на практика се постигат част от целите на използваните напоследък методи на медитация.

И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите.

Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век :

“Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 183/

Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс.

На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия :

“Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 165/

Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят” и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.”

Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 166/

Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит.

Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н. Сърцето става по-меко и умът се преобразява чрез “В началото бе словото” . А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”.

Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен.

Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики.

Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.” Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.”

В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат.

За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.” Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.” Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.” /Енциклопедичен речник”, книга ІІ, стр.315/

Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.” И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 182/

Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.” Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос.

Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.” “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.”

През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”.

Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план.

Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно.

ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.” Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.”

В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта.

Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното

2. Педагогическо въздействие

“Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на паневритмията в училището и в обществото ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности…..Един час на ден (в училище, бел.моя ), употребен за Паневритмия ще подготви ново поколение.”

Учителят

В тази глава ще направя опит да разгледам какво би могло да бъде влиянието на паневритмията, ако тя се допусне до участие в педагогическия процес. За съжаление не мога да се опра на официални научни разработки и изследвания, макар че от края на 1939 год. е било пуснато в ход въвеждане на паневритмия в българските училища. В продължение на четири години това начинание, разбира се подкрепено от тогавашния кабинет и по-специално от Министерство на просветата, се е развивало малко мудно. За нещастие първите бомбардировки над София слагат край на едно красиво дело, с което България и нейните деца могат само да спечелят. След края на войната нещата постепенно са забравени и придобиват друг обрат. Но никога не е късно засятото семе да изкласи…

Още при разучаването на паневритмията на Изгрева Учителят казва : “За нейното проучване ще трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони и същевременно да се проучи практически.” Нека направим крачка в тази насока.

Музиката има организиращо значение в целия синкретически комплекс на паневритмията. Освен това тя въздейства като важен възпитателен фактор “първият метод, с който трябва да започне новото възпитание.” Учителят е имал и специално отношение към светското образование; в беседите си много е говорил за едно ново по структура, форма и съдържание възпитание, взимащо положителния опит на миналото и окончателно скъсващо с неуспешно действащите стари модели на мислене и развитие; изнасял е отделни лекции пред учители от цялата страна. Дори може да се проследи как самият той с цялата си дейност е осъществявал на практика взаимодействие между съвременните подходи на образование (движещи се в посоката на даване информация чрез лекция или урок) и опита на древните школи (задаване на въпроси и получаване на отговори; предаване на знание чрез притчи, разкриващи истините в зависимост от собственото ниво на развитие и напредък на ученика). Като доминанта проблясва обаче многократното му подчертаване, че новото в обществото може да дойде единствено по пътя на музиката. Новият човек трябва да постигне състояние, в което музиката да навлезе и заработи в ума и сърцето му. С чисто сърце Учителят Дънов препоръчва по-широко застъпване на музиката в учебните планове, но не само като увеличена бройка часове, а да се осъществи проникване на музиката в целия училищен живот и цялата дейност на ученика, като с това се създаде подходяща музикална атмосфера в цялата образователна система. “Музиката да не е само отделен училищен предмет, а да се прилага обширно във всички предмети, за да може да укрепи здравето, развие ума, чувствата и волята, усили паметта, изгради характера и събуди Божественото у човека - любовта, милосърдието и др.” Защото “някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музика.”

Да, събуждане на непроявената природа и организиране на физическите, умствените, сърдечните и волевите сили по нов начин наистина се постига чрез музиката и нейната магия. Оттук нататък човешката жизнена енергия започва да поддържа или повдига нивото си, взаимодействайки си с енергийния музикален източник - космоса.

Поемайки определени светли и музикални вибрации, поведението на разумните живи същества придобива нови нюанси. Движенията и жестовете на телата стават смислени, ритмични и пластични; емоциите и мислите се уравновесяват; задълбочава се вътрешната вглъбеност и уважението към околните индивиди; оценява се значимостта на природата и вселената и се открива собственото място в нея. Или с други думи: принципите и правилата на паневритмията стават част от човешкото битие.

Защо Учителят Дънов е държал много на паневритмията и горещо се е застъпвал за нейното прилагане в училищата и във висшите институти? Само “ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече”? Едва ли това, както и засегнатите досега проблеми и въздействия са решаващите мотиви. По-скоро Учителят ни е оставил добре разорана и засята нива, а ние от своя страна остава да се погрижим и пожънем даровете й, като ги оценим и доразвием подобаващо.

Опит в тази насока представляват следващите редове, където ще обърна внимание на конкретните възможности на паневритмичните упражнения за постигане на възпитателен ефект, което досега не е целенасочено в съществуващата литература. Погледнато метафорично и обобщаващо, бих нарекла паневритмията учител на всички и на всеки. Това ще определи и подхода към изследвания проблем. Паневритмията дава знание, възпитава, образова и обучава всеки, който дори само надникне в нея. В началото са нужни обикновени преподаватели, за да се усвоят някои умения и основни положения. “Аз ви казвам само общите принципи - казва Дънов, във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.” /Учителят, “Разговорите при седемте рилски езера”, стр 220/

Вселената се проявява и учи децата си. Дадената свобода вероятно е най-ценното и най-отговорното послание. Доверявайки се на този космически учител и неговата мъдрост в музикално-ритмичните движения, се постига дълбока вътрешна връзка, дори по-правилно би било да се каже съкровена интимност. А това е нужно на всеки педагог, който открива и развива индивидуалните качества и таланти на учениците си. Убедена съм, че паневритмията като опитен учител дава всекиму нужното, съкращава криволичещия път на търсещото лутане и подарява житейско време, разкрива един свят на красота и съвършенство, с което пък се доближава до естетическото въздействие.

Развивайки богата душевност и телесна красота и здраве чрез всекидневно изпълнение на упражненията и тяхното символно-семантично претворяване във физическото и духовното битие на човека, се постига цел, подобно на древногръцката “калокагатия”. Открива се и малка прагматична страна - всичките музически изкуства са вложени и синтезирани в един общ цикъл. Музикант, поет, танцьор, мим, учен с познания по астрономия и история, артист, играещ главната роля на сцената на своя живот - това е всеки един, танцуващ паневритмия.

Следва да се обърне внимание на една важна разлика с древността и развитието на педагогията досега: формирането на индивидуалности с колективно съзнание. Този факт е с огромно планетарно значение. Движейки се хармонично в паневритмичния кръг, шлифовайки собствения диамант в душата си, всеки открива някакво особено отношение към останалите и това усещане постепенно започва да се проявява, докато стане постоянно поведение. Осъзнаването на огромната роля на всяка микроскопична частичка за функционирането на целия огромен жив организъм - Вселената, вярвам е първата крачка към трайна промяна в съзнанието на присъстващите в играта, промяна и настройване за нещо по-висше, което е и притежание на всеки от нас. Навлизаме в психоактивиращата функция и сугестивните възможности на паневритмичния комплекс. Съзнанието на танцуващите в кръга двойки осъществява връзка с безкрайността. Забелязвайки и мислейки за милиардите живеещи форми, задълбочавайки се във вечното съзнание, все повече се постига сливане с него и поемане на част от красотата и силата на всяко нещо. Осъществява се и духовен катарзис, съпроводен с енергиен обмен на микро- и макрониво. Силата и трайността на внушението зависи от отделното и общото (на всички включили се към хармониращия се пулсиращ организъм на паневритмията) вибрационно-енергийно и еволюционно състояние.

Как музикалните ритмични упражнения могат да помогнат на педагогиката? На първо място може да се постави изграждането на нравствени и морални ценности. За част от тях се каза вече. Като допълнение към написаното е възможността, давана от паневритмията за изглаждане и хармонизиране на междуличностни отношения и намаляване и уравновесяване на егоистичното поведение у всеки един. Така на практика се увеличава уважението към всяко живо създание, а собственото самоуважение достига нормалните си позиции. Прехвърлянето по закона за аналогия на природните и всемирните принципи към личната “клетъчна република” оцветява в нов нюанс и осмисля по духовен път физическото ни съществуване. Еволюцията следва неизменно своя ход и всяко живо творение преминава от там, спира се и дори понякога пада и страда, ако развитието го налага. Само чрез братска взаимопомощ и саможертва може да се постигне облекчаване на трудностите по пътя на човешката душа и хармоничното издигане до първоизточника й - Космоса или Бога. Опознавайки етапите на развитие на душата и състоянията, през които тя преминава, заложени изцяло в паневритмията, се разбират и обикват другите хора. Стопени са отрицателните качества като гордост, надменност, завист, злоба, корист. Когато вътрешният дискомфорт е ликвидиран и е налице едно хармонично светоусещане, проблемите - било то вътрешни или външни, изчезват и хората стават по-добри и отзивчиви.

Основание да твърдя подобно нещо ми дават наблюденията над постигането на синхронност между физическо и духовно поведение по време на танца, както и след това. Когато участниците се отнесат отговорно към нужната вътрешна духовна работа, резултатите рано или късно се появяват. Чистата мисъл освобождава ума от рационалистичните му окови и го дарява със светлина, топлината на сърцето прогонва отрицателните емоции и открива пътя на всемирната любов. Всички правят заедно уверена крачка по пътека на земната еволюция.

След завръщането си през 1895 година от САЩ, където в продължение на седем години учи медицина, Петър Дънов започва да обикаля градовете и селата из страната, правейки френологични изследвания. Линия, транспортир и таблици са били мерните му инструменти, с които е обяснявал връзката между измерените ъгли и дължини и умствените и духовни качества на човека пред него. Разработва френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък. По-късно вероятно тези изследвания му помагат да подбере правилните движения на тялото, необходими за задвижването и активизирането на определени мозъчни центрове, а оттам и на конкретни психични сили и качества. Събуждането на умствените способности води и до обратна връзка с движенията на тялото. Те се променят към по-голяма пластика, мекота, гъвкавост и се изчистват всякакви паразитни излишни натрупвания. Психичното тяло е овладяно, а то от своя страна контролира физическото и качеството на психомоторната дейност се повишава.

Освен това се засилват и се организират мисловните процеси, паметта се подобрява и прояснява. За съжаление отново се позовавам на собствени наблюдения. Набелязаните проблеми могат да заинтригуват педагози и психолози с пълно основание.

Още самата подредба на упражненията организира паметта към по-голяма гъвкавост. Някои от тях се изпълняват по един и същи начин, но с лек нюанс в движението. Други се играят на една и съща мелодия, но с различни текст и движения. Следователно, за да се запомнят тези условия, е необходимо активизиране на съответните умствени процеси.

Музикално-словесното енергийно внушение събужда мисловни енергии, прочиства паметта и съзнанието от стари “замърсявания” и открива път за нови знания.

Дори само при слушане на музикалния акомпанимент, когато се танцува без да се пее, се засилва развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене.

Всеки един от нас се ражда творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес чрез логиката, анализа и синтеза, изцяло застъпени в него, тези способности се задушават у детето до пълното им умиране в някои случаи. Запазването на чистото детско светоусещане и творческото преоткриване на всемира е привилегия на хората от сферата на изкуството. Светът на паневритмията създава подобна съхранителна възможност. Той не повтаря усвоените логика и модели на човешкото жизнено поведение. Изграден е от други по-висши принципи, ръководещи космоса и даващи свобода на съзидателните и творчески сили, а оттам и на подобна нагласа. Само ще загатна за най-малкото, което може да постигне човека, който играе и осъзнава упражненията. Усвоил основните закони на Вселената, той започва да открива нови качества, способности и възможности в самия себе си. Тогава сътворява собствена “симфония на живота”, съобразена с индивидуалните му особености и в хармония със света. Променя се стойката, лицето засиява, движенията се омекотяват, стъпките се премерват според ситуацията, мислите и действията стават по-разумни и смислени, проблемите се преодоляват артистично и гъвкаво. Човекът е намерил своя основен тон, от който е изграден и успешно го използва, а не се движи по установени стандарти и утъпкани пътеки.

Съзнанието обменя разумно сили с живата природа и се отправя към по-висша емоционална сфера, от която мнозина творци черпят вдъхновение. Откриването на ценни бисери в собствената микровселена, продължаването на пътуването из красивите потайности на човешката и всемирна душа, служи като мощен импулс за творчеството във всяка една област на живота и изкуството. Както композиторът обработва “дадената” му музика, така и тук се отключват подобни творчески способности за “преводи”

Паневритмията създава определена интонационна среда, включваща сугестията на музика и слово, физическо движение и жест. Към музикално-словесното акустично внушение се прибавя директното въздействие на словесния текст и извънхудожествения ефект на мястото, определено за паневритмичната игра (сред природата по възможност в планината или в гората). Ако си припомним древната теория за етосното влияние на ладовете, откриваме общи черти. Макар да са написани в съвременна мажоро-минорна система, в общата атмосфера на песните се наблюдават дорийски и фригийски хармонии, а лидийските и йонийските “разхлабващи” съзнанието са избегнати. Стъпката и напевността следват ритъма на словесния текст, жестът изразява дълбоката вътрешна сила. Постига се забележителен ритъм, който както при калокагатията не може да се разруши при никакви обстоятелства. Телесният ритъм се възпитава с гимнастическите упражнения, а ритъмът на душата се изгражда и поддържа с “музика” (триединство на музическите изкуства поезия, танц и музика). Това е античното философско схващане. Евритмията на Питагор научава на верния ритъм в пеене, свирене, танц, реч и жест, мисли и постъпки, живот и смърт. Крайната цел е да се включиш в космичния ритъм и получавайки просветление да разбереш хармонията на “звучащите звездни сфери”. Дънов от своя страна обогатява и доразвива древната космогония. Разликата не е само в представката “пан”. Най-ценното е заложеният демократично действащ възпитателен принцип. Собственото развитие до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от свободната воля на човека. Съответно отговорността е по-голяма, но на нея паневритмията учи постепенно и с търпение всеки, който има желание да развива по хармоничен начин еволюционните си процеси и с това да помага на еволюцията на цялата Вселена.

Като поредна отлика мога да посоча възпитателното въздействие на музиката и словото не само върху психиката, но и върху физиката. Спокойният ритъм на началните песни, пресъздаващ пробуждането на природата, настройва и провокира плавни движения на тялото. Неравноделният метрум на ръченицата в “Колко сме доволни” и във втория дял - “Слънчеви лъчи”, импулсират виталност и подобряват соматичното състояние. Думи като “мисли”, “крепи”, “нагоре да полетим”, “бодра гимнастика, раз, два, три\подвижи се и се спри”и други внушават конкретни физически действия.

Паневритмията възпитава и залага в голяма степен на самовъзпитанието и самодисциплината у всеки един участващ, както се споменава по-горе. Учителят казва: “Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават.” /Янкова, А.-“Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”,стр. 49/

Играейки всеки ден по едно и също време едни и същи упражнения се създава особен вид трудолюбие. То дава възможност да откриваш и изработваш неподозирани детайли, които се проявяват постепенно и в житейското битие. Самообразованието и самоконтролът разрешават да се навлезе в по-езотерични сфери. Прилагането на това знание и усвоен опит отключват процеси, които позволяват изчистването на собствената карма. Постига се едно по-голямо самовглъбяване и самонаблюдение. Не се подражава на околните, а се играе съсредоточено паневритмията, която е необходима на всеки, за да си помогне на индивидуалните потребности в определен момент. Самият Учител дава указания да не се гледа как играят останалите, а концентрацията да се насочи към собственото изпълнение.

За педагогията превъзпитанието е най-труден процес. Рушенето на старите навици се поддава мъчно, а понякога протича болезнено. Много по-лесно е да се научи нещо ново, отколкото да се изкорени старото. В паневритмичната практика превъзпитанието на старите вредни навици протича леко и без излишно форсиране. Веднъж схванали ритъма на свещения танц, участващите постигат омекотяване във всяко едно положение - движение, жест, реч, мисли, чувства и поведение. Показателна е усмивката при традиционния финален поздрав между участвалите: “Светъл ден!”. Тук се наблюдава и друг възпитателно-хуманен принцип: след като си оправил и хармонизирал собственото си състояние по време на упражненията и си се справил с проблемите, поглеждаш към другите и ги даряваш с красива мисъл и любов.

Развитието на волевите качества също може да се проследи. Без да подценявам необходимото усилие за всекидневното изпълнение, ще се спра по-подробно на друг момент. В някои от упражненията, като “Освобождаване”, “Побеждаване” и в третия дял “Пентаграм”, силно присъствие имат волевите способности. Лесно може да се съди за степента на развитие на волята у всеки един играещ по неговите особености в изпълнението на движенията. Музиката, словото и физическото движение са еднакви за всички, но интерпретирането е строго индивидуално и различно. Постепенно към края на паневритмичния танц е постигнато известно изравняване и уравновесяване - по-резките движения у някои са омекотени, по-тежките и обемни са олекотени и прибрани, по-мудните са активизирани. Знаейки за психосоматичната връзка, лесно се достига до извода за определено възпитание и съответното формиране на индивидуални качества.

Включването към такъв генератор на жизнена енергия като паневритмията изисква организиране и постоянен контрол на вниманието. Не може да се играе в кръга пълноценно, ако не се поддържа определена будност на съзнанието и адекватност на поведението. В това отношение мога да посоча една от все още допусканите слабости от участниците. Като се поддават на увличащите ги емоции, губят връзка с ума и резултатът е разсейване. Това от своя страна крие опасност да се объркат упражненията, които макар да са много лесно изпълними, гледани отстрани, имат своите нюанси, значения и логично редуване. Пропускането на някой елемент води до откъсване от пулсиращото цяло и смущава хармонията и синхрона. За възстановяване на ритъма се изразходва допълнителна енергия, което е лична и всеобща загуба.

Едно особено качество възпитава паневритмията. То е свързано с обясненото по-напред формиране на колективно съзнание у индивида. Танцувайки в огромен кръг и движейки се напред, назад и настрани по него, на места в бързо темпо, се налага да се изгради пространствена ориентация. Тя се отнася и до усещането за партньора до теб и играещите двойки отпред и отзад. Трябва добре да се прецени как собственото поведение и място ще се отрази на ритъма и пулсацията на цялото. Много често това не се прави и се наблюдава натрупване на двойки в една част от кръга, при което други места се оголват или формата на кръга се нарушава (както се вижда от снимката на 19 август 1998 година в приложението). Това, освен че загубва езотеричния смисъл, нарушава естетическия вид и показва колко още има да се учи и усъвършенства човечеството.

Към края бих искала накратко да отбележа и присъствието на естетическата наслада в танца на паневритмията, която има голяма роля в целия цикъл. Истинско удоволствие и удовлетворение настъпва при играта от допира до красотата на изчистените музикални линии на мелодията и ритъма. Силата на изящната поезия събужда приятни емоции. Дори наблюдавайки отстрани пластичния танц, получаваш физическо и духовно пречистване, сливаш се с една космическа естетика.

Като финално обобщение смятам да изложа участието на паневритмията в педагогическия процес. Елементите му - възпитание, образование и обучение се преплитат и взаимопроникват. Организирайки психиката и въздействайки на по-високо емоционално ниво, се осъществява етапа на възпитанието. Той не може да протече без усвояването на личен опит и разумно поведение, т.е. включва се и образованието като изявен момент. Без обучаването в определени сръчности и умения на физическия свят не би могло да се осъществи връзка в духовния и божествения. И ако приемем, че педагогиката е сфера, в която действа някаква принуда, а в изкуството има свобода и красота, можем да заключим, че паневритмичната практика учи на особен вид изкуство.

Паневритмията е мъдър и търпелив учител, източник на знание за законите на живота и космоса. На учениците си тя разкрива една по една тези тайни и им помага да усвоят почерпеният опит, за да може той да придобие стойността на истинско познание. Разполагаме в ръцете си с чудесен дар за бъдещите поколения на България. Нека като финален акорд прозвучат думите на Учителя Петър Дънов към тях :

“Аз поздравявам младото поколение.Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към вечните ценности в живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение.” /Из Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”/

Вместо заключение

Тази работа има ограничена и конкретна тема и не се разпростира нито в цялостното учение на българския Учител Петър Дънов (Беинсá Дуно), нито се занимава с даването на оценки за мястото и значението на това дело. Смятам, че това е прекалено претенциозна задача за всяко учение от подобен род. Единственото, което предложеното изследване би могло да счита за свое постижение е осветляването на едно явление, събирането и цитирането на свързаните с него мисли.

Бих могло да се счита за принос само изложените хипотези и предположения в главата, посветена на терапевтичния ефект, както и идеите за педагогическата приложимост на паневритмията. Подобно изискване ни отпраща отново към древността - Орфей, Питагор, Платон, където по-широкото разбиране на музиката не като чисто изкуство, а като всеобщ синхрон и хармония е основа на цялата космогния.

Тук в България Учителят Петър Дънов - Беинса Дуно предаде на всички българи по дух Новото учение - този висш космичен ритъм чрез Паневритмията. Паневритмията е танц, състоящ се от три части:

I. 28 упражнения;

II. Слънчеви лъчи;

III. Пентаграм;

“Женственото в природата е туй, което съгражда, което събира нещата около себе си. Жените създават земите, жените създават слънцата, жените създават слънчевите системи, планетите. Празното пространство владеят мъжете. Във всички празни пространства между планетите живеят мъжете… Разумни същества живеят и в междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумните същества живеят в най-прозрачната материя, каквато е светлината.” (1)

Раждането и еволюцията на материята според астрономите е започнала от Големия взрив на “първичното яйце” преди 15 милиарда години. Стотици милиони години газ и прахови частици са се събирали и са образували огромни облаци, които се простират на милиони светлинни години. 

Спиралната галактика, каквато е нашата - Млечният път, има форма на диск, със спирални ръкави и хало. Цялата система, състояща се от газ, звезден прах, звезди и звездни системи се върти около геометричния център.

Спиралните ръкави на Млечния път и подобните му галактики са с изключително висок блясък, което е признак, че там продължава зараждането на нови звезди. При свиване на ядрата на новообразуващите се звезди една част от тях преминава в диск, от който се раждат планетите. 

Гравитационната сила на всяко тяло стига до безкрайност, намалява бързо след като се отдалечи от тялото, но никога не достига до нулата. В пространството между звездите гравитацията на цялата Галактика е достатъчна, за да я задържи като едно цяло и да накара звездите да обикалят около центъра й.

Хората са звездни същества, те идват от звездите и пак се връщат там. Въглеродът в клетките ни, кислородът, който дишаме, калцият в костите, желязото в кръвта ни - всички са образувани преди милиарди години в звездите. За да разберем нашият произход, първо трябва да разберем произхода на звездите.

“На всяка звезда според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Плутон, на Слънцето, на Сириус, на всички слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонизират с теб, само на Слънчевата система.” (2)

Астрономите спорят за ролята на дисковете в процеса на звездообразуването (основна или второстепенна), но са единодушни в това, че падащата върху звездите материя захранва грандиозни дискове от горещ йонизиран газ. Те се простират на десетки светлинни години по продължение на оста на въртене на звездата, перпендикулярно на диска. Много от дисковете изхвърлят материята на топки. Магнитните силови полета се изкривяват и образуват спираловидни конуси, които оформят материята на диска в тесни джетове, като мощен лазерен лъч.

фиг.3

Част от звездната маса се отделя чрез звездните изригвания и звездния вятър и подхранва милиони години с материя звездните дискове, в които могат да се образуват планети. На определен етап от еволюцията на звездата се достига фаза на равновесие, в каквато фаза в момента е нашето Слънце.

Божествените принципи са вечни, те се проявяват в духовния свят, във физическия свят, чрез съответните закони. Те формират дисковете на галактиките, звездните системи, планетните системи, на атомите и елементарните частици. Макросвета и микросвета се оглеждат като в огледало.

“Малките мистерии са за земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази огромна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му. Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус - още повече… Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има”.(3)

Тези принципи и закони, управляващи Всемира могат да се открият в упражнението от Паневритмията – “Слънчеви лъчи”. 

фиг.4

“Човек има 12 сетива. От видимото отива към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят.” (4)

Когато се подредят дванайсетте лъча на играещите, които са заобиколени от кръг(диск) се получава едно живо, туптящо Слънце. Ритъмът на музиката създава усещането за живите вибрации на светлинните фотони, идващи от Слънцето. Когато играещите спазват ритъма и темпото на музиката и текста и всички са в хармония и синхрон, едно живо Слънце слиза на Земята.

”Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа”. (5)

Тъй както Галактиките раждат звезди, звездите раждат планети, планетите раждат Живота, така хората играещи този танц раждат добри мисли и добри чувства. Както една звезда може да изхвърля материя от центъра си като мощен лазерен лъч, така добрите позитивни мисли на хората, които танцуват Паневритмия могат да окажат позитивно, благородно въздействие на даден град, държава, планета, галактика, цялата Вселена. 

фиг.5

Всички знаем, че човек използва едва 10% от капацитета на мозъка си. Астрономите виждат 10% от масата на Вселената, останалите 90% е невидима и те я наричат тъмна. При едно сравнение на тези проценти може да се допусне, че тези 90% тъмна маса са невидимите духовни измерения, които човек ще започне да вижда, пробуждайки духовните си сетива и разширявайки съзнанието си.

“Има две течения: от Слънцето към Земята и от Земята към Слънцето. Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята при връщането си от Земята към Слънцето образува второ течение. Става една обиколка като кръвообръщение, енергията, която иде от Слънцето е артериално течение, а течението, което идва от Земята към Слънцето - венозно.

Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако би дошла направо към нея, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази слънчева енергия, като я трансформират, намаляват скоростта й и тогава тя се спуща на Земята. Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената”.(6)

Слънчевите петна са открити в 1602 год. и се изявяват периодично всеки 11 години, растат и започват да се умножават. Петната и магнитните дъги имат тясна връзка помежду си. Те представляват нещо като подпис на навидим актьор, който оформя ансамбъла от слънчеви спектакли - магнитните бури.

Магнитното поле е неуловимото присъствие, неосезаемата мрежа породила се в пространството около магнит, което му позволява да привлича от разстояние други магнити. То въздейства върху електрическия ток. Те се държат ръка за ръка, те се предизвикват един от друг. Слънцето, както и Земята притежават магнитни полета. Нашата звезда е съставена от газ, подложен на екстремни температури. Неутралните атоми се разпадат и се образува течна плазма, съдържаща електрически заредени частици. Слънцето се върти около себе си, въвличайки плазмата в своето въртене със скорост, която намалява от екватора към полюсите. Тогава плазмата прихваща и премества линиите на магнитното поле, което позволява да бъде разбрано образуването на петната и на магнитните дъги. Силовите линии на Слънчевото магнитно поле се преместват чрез плазмата с различна скорост. Това води до колосални слънчеви изригвания, които изпращат към Земята мощни потоци заредени частици. В 2000-та година Слънцето бе в своя максимум, активността му бе най-силна за последните 50 години. Магнитните бури причиняват токови удари, трансформаторите излизат от строя. Атмосферата се зарежда с йонизирани частици, плътността й скача, радиацията се повишава. В такива дни Северното сияние се вижда чак в тропиците. Компютрите, електронните системи, Интернет излизат от строя, защото приемат електронните вихри за команди.

“Окултната наука е една от онези науки, в която знаят методите и пособията, по които човек може да отиде на Земята, на Слънцето, на месечината, на Сириус. Най-напред може да отиде до Слънцето и оттам нататък може да пътува дето иска. Това е наука.” (7)

Ето кратък преглед на някои от астрономичните събития за последните години:

1997 год. - италиано-холандски спътник на 14. 12. регистрира мистериозна експлозия в “Голяма мечка”. Само за 30 сек. Тази “хипернова” звезда е освободила 100 пъти повече енергия отколкото Слънцето за 10 000 години. Това е невероятна енергийна мощ, най-фантастичната експлозия от времето на големия взрив. Това става в много далечна галактика на 12,5 милиарда светлинни години от нас. Никога досега в историята на астрономията не е било регистрирано явление с такава сила.

1998 год. - 27. 08. - От звезда в “Орел” на 20 000 светлинни години в нашата Галактика за 5 минути Земята бе разтърсена от космичен трус - гигантски пламък от Гама лъчи прониза небето. Тази звезда се оказа магнитна, с невероятно силно магнитно поле. Магнетарната енергия, създадена от магнитното поле е 800 милиарда пъти по-високо от земното, 100 пъти повече от всичко онова, което сме наблюдавали досега във Вселената. Това е неутронна звезда, ядро от плътен неутронен флуид, силно втвърдени външни слоеве желязна кора с дебелина 1 км. Магнитното поле е толкова мощно, че поражда вълни, които пробиват дори тази желязна кора. Енергията, изхвърлена в междузвездната среда под формата на Гама пламъци създава истински космичен трус.

фиг.6

1999 год. - 11. 08. - пълно слънчево затъмнение, поредица от силни земни трусове, като че ли Земята си облича нови дрехи.

фиг.7

2000 год. - магнитни бури, много висока слънчева активност. Горните слоеве на атмосферата и всички живи клетки, които са малки електромагнити се променят и обличат в нови “дрехи”.

”Аз вярвам, че на повърхността на Слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига до 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно Слънце да нападне друго Слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защитава от нападение”.(8)

Тези събития са сигнални лампички, които ни предупреждават, че промените, които стават далеч от нашата Галактика и в нашия “дом” - Слънцето, ще станат и вътре в нас. Това е заложено в космическите Закони и Принципи. А те водят до промени, те определят Еволюционното развитие на цялата Вселена. Разсъждавайки върху макрокосмоса и микрокосмоса може да се направи следния паралел:

Живота на звездите може да се определи така - масивните звезди свършват живота си с титаничен взрив като свръхнови, разпръсквайки в Космоса елементи, синтезирани в техните ядра. Но звездите са странни създания. Те имат вграден механизъм за сигурност и успяват да оцелеят. Когато водородът се изчерпи, ядрото се свива. Звездата се превръща в червен гигант. Ядрото се нагрява, за да започне сливане на хелия във въглерод и кислород. Звездата започва нов живот. 

фиг.8

Звездите с малки маси завършват живота си в т.н. бяло джудже. Звезда с маса по-голяма от 11 слънчеви маси умира много по-бляскаво. След изчерпването на хелия, започва сливането на въглерод и кислород и се стига до желязото. Желязото е нещо като “Стоп”, защото има най-стабилно ядро от всички елементи. В този момент вътрешната структура на звездата прилича на зелка - желязно ядро, обвито от силиций, обогатено от слоеве все по-леки елементи. Когато желязното ядро е над 1,44 слънчеви маси, гравитацията надделява и ядрото започва да се свива. Всички протони и електрони се превръщат в неутрони - ражда се неутронна звезда. Един напръстник от веществото й би тежало на Земята колкото цялото човечество. Сравнете цифрите 1,44 и 144(122=144). Когато в упражнението “Слънчеви лъчи” се подредят 12 лъча с 6 двойки във всеки лъч, се получава числото 144. Това число е Библейско, цитирано и в Кабалата. Символиката и мъдростта, вложени в Паневритмията е многомерна. фиг.9 Ултравиолетово изображение на нашето Слънце, направено на 30 март тази година от космическата обсерватория на NASA Solar Dynamics Observatory. Червените зони са относително "хладни" - 60 хил. K. Докато сините и зелените са по-горещи и достигат над 1 млн. K.

фиг.9

“Нагоре, на 12000 км от нашата планета се намира прозрачна Земя. За да се отиде на нея, се минава през 12 врати. Там живеят напреднали същества. Този свят е Раят - горната Земя…” (9)

Архибактериите са най-древните живи същества на планетата, които населяват Земята от преди 4 милиарда години, а учените ги откриват едва преди 30 години. Многообразието им изумява биолозите. Живеят на места, където човек не може да оцелее: депа за радиоактивни отпадъци, киселинна среда, врящи гейзери, в ледената Антарктида. Пригодени към всякакви условия, извличат изгода и от най-неблагоприятната среда. Става дума за нова форма на живот или по-точно за най-древната форма на живот. Учените доказват, че вид архибактерия може да оцелява, пътувайки милиони, дори милиарди светлинни години върху астероиди, болиди, комети. Този вид бактерии се нуждаят единствено от желязо, а този химичен елемент се среща в достатъчно количество в космичните тела. За хората на земята желязото е синоним на живот, жизненост, човешката кръв, която пулсира в човешкия организъм.

Като разгледаме схемата на Паневритмията, се вижда, че тя прилича на схемата, описваща атома на желязото. Този химичен елемент притежава пореден номер 26, което показва, че той има 26 протона в ядрото си. В първият цикъл на Паневритмията 26-те упражнения са в движение, динамични. Последните упражнения - № 27 и 28 са статични (духовни), но могат да се приемат символично за “запалка”, която дава живот на атома на желязото, като го изпраща в космоса да разнася хармония, красота и попадайки и в най-неблагоприятните условия, да пробужда за Живот.

“След като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в Слънцето и оттам можете да бъдете кандидати за Божествения свят”. (10)

Еволюцията на галактиките, звездите, звездните системи, молекулите, атомите оперира с едни и същи Принципи и Закони. Прилагайки хармонията в себе си към нашите приятели, към цялото човечество, ние можем чрез Паневритмията да се справим с глобалните проблеми на Нашата планета. Паневритмията хармонира, развива добродетели, които обединяват хората в името на красотата. Всяка промяна, дори и катастрофа води до еволюционно развитие и ако ние позитивно посрещаме промените, които стават, ще можем по-лесно да преодолеем изпитанията. Всички тези промени подготвят човечеството да премине по-плавно следващата стъпка в своето развитие по спиралата нагоре. Безпределната Мъдрост на Космичния Разум винаги се е предавала на човечеството чрез Мъдреците, Посветените, Великите Учители. Може би ние само трябва да си припомним омайващата магическа сила на Музиката, Поезията, Танца, която е заложена в нас от Орфей, Питагор и много други.

“Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Ангелите ще развиват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музика ще свирят, и навред радост ще цари. Вие сте забравили, че сте били светлина, и сега с ред доказателства, трябва да ви убеждавам, че сте били светлина”. (11)

Играейки Паневритмия, да отворим духа и душата си за Любовта, Мъдростта и Истината на Всемира, за да видим как целия Космос танцува, да чуем музиката на сферите.

“Кой си ти? Казва: Аз съм Истината. Тогава чувам една песен от Слънцето, толкова красива. Небесните жители на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят, слушам жителите на Сириус да пеят, слушам жителите на Алфа Центуриус да пеят. Учените казват: Дали има живот на другите планети? Всички пеят на един много разбираем език. Какво да кажа на съвременните хора? Как да им докажа това, което чувам?” (12)

В заключение, сравнявайки тази закономерност при еволюцията на физическата материя, която сътворява Вселени, галактики, звезди и планети можем да кажем, че целия Космос танцува Паневритмия. 

фиг.10

Физическата гравитация управлява движението, а най-изящното движение на материята е танцът. Духовната гравитация управлява чувствата, а най-изящната проява на чувствата е музиката. Божествената гравитация управлява мислите, а най-изящната проява на мислите е СЛОВОТО. Всичко това е закодирано в Паневритмията, там са втъкани кодовете за сътворението на света.Човек, създаден по образ и подобие на Бога, играейки този свещен танц става сътворец на своето собствено битие, сътворец на битието на своя ближен (партньор) и заедно с всички участници в Паневритмията – сътворец на битието на планетата.

Паневритмията е един “философски камък” в действие. Играейки в синхрон и хармония ние пробуждаме мозъчните си центрове в главата, изтъкаваме жива мрежа от Добродетели, които трансформират нашите “неблагородни” мисли и чувства в “благородни”, диамантени мисли, чувства и постъпки на хармония и единство, които ни откриват пътя към безсмъртието.

Името Финдхорн стана символ на новата духовна вълна във втората половина на 20 в.

Селцето Финдхорн се намира в Северна Шотландия и доби световна известност след като в близост до него, на 3-4 км. беше създадена духовната общност Финдхорн, или първото планетарно селище в което хората започнаха да работят в сътрудничество с ангелските йерархии и природните царства.

Началото е сложено през 1962 г. когато Айлиин и Питър Кадди заедно с тяхната приятелка Дороти Маклиън се заселват с каравана си в залива на Финдхорн. И тримата са минали през сериозна духовна подготовка, всеки от тримата е извървял труден път на духовно обучение и самодисциплина в предшестващите години. Благодарение на духовните си практики Айлиин е в постоянна връзка със своето духовно ръководство, което тя нарича „малкия тих вътрешен глас”, а Дороти разбира, че може да прави контакт с Интелигентните същества, които се грижат за растителното царство. Тези контакти водят до практически резултат – близо до полярния кръг, върху песъчливата почва на каменистия залив те правят градина, в която се отглеждат най-големите зленчуци в областта, а постепенно започват да виреят и тропически растения. През 70те години на 20 век общността нараства от 20 до около 150 души. Към това първо по рода си планетарно селище започват да се стичат посетители и гости от всички краища на света. (за повече информация виж. сп. „Житно зърно”, бр 1-2/ 2002 г.).

В България феноменът Финдхорн беше популяризиран от Минка Петрова, която разказваше, че когато видяла оригиналната книга на английски у сестра Весела Несторова и я пипнала, разбрала, че трябва да я преведе. Минка беше направила Финдхорн кауза на живота си. Тя беше посетила два или три пъти общността, и като че ли светлата й душа ме придружаваше в пътуването ми там. Самата аз години наред живях с книгите, филмите за Финдхорн, със списанието им „Една земя”.

Сега, съвсем неочаквано за мен, Хари Салман беше уредил нашето посещение във Финдхорн и възможността да представя Паневритмията в централната зала на общността на 17 август.

Денят беше необичайно топъл и слънчев, най-слънчевият ден изобщо в цялото ни десетдневно пътуване из Северна Шотландия. Нашата домакиня Хариет, около 70 годишна красива жена, е била сред първите заселници. От нея разбрахме, че всичко тук е съвсем неформално. „Не знам колко хора ще дойдат довечера” – каза тя – „може да са двама, а може и да са петдесет.” Дойдоха 17 души, между които и Ана, дългогодишната преподавателка по „свещени танци” в общността. Имах възможност да поговоря с нея предварително и се оказа, че преди около 15 години някой вече е показвал Паневритмия във Финдхорн, че самата Ана много я е харесала и е включила първите 10 упражнения наред с Тай чи и свещените танци в своята програма. След това обаче импулсът е заглъхнал. На сбогуване Ана ме прегърна и каза, че се радва отново да си припомни паневритмията.

Всичко във Финдхорн започва с групова хармонизация, при която участниците застават в кръг, понякога се хващат за ръце и се настройват за предстоящата работа. Залата в която се проведе заниманието е просторна и красива. Наредихме се в кръг и изпяхме „Аум” за настройване. Записът на музиката на Паневритмията звучеше от самото начало, когато започнах да разказвам за създаването й. Изиграхме първите 12 упражнения, трите централни и някои от валсовите упражнения, между които Радостта на земята и Запознаване. Те винаги раздвижват участниците, но такава спонтанна лекота и радост, както тук рядко съм усещала преди.

Уговорихме се за следващата сутрин, в 7 ч. да изиграем части от паневритмията. В центъра на общността има зелена поляна. „Ами ако вали?” – попита някой. „Няма да вали” – бях сигурна.

Предишният следобед бях посетила полянката с каравана, от където е започнало всичко и имах възможност сама да се убедя колко силно присъствие на природни същества има на това място. Птичките спокойно се разхождаха по каменните скамейки без да се плашат от нас, един едър кос се окъпа съвсем пред очите ни в локвичката вода пред чешмата, пеперудите не хвръкваха когато ги наближавахме, а растенията сияят с такива ярки етерни цветове, че ти пълнят очите. Финдхорн си е място за Паневритмия.

Наистина, утрото беше красиво и свежо. Отново започнахме с настройване, обърнати към центъра. Танцувахме дванадесет души.

Когато изиграхме упражненията, на повечето не ни се тръгваше. Разпитваха ме за Рила, една млада жена попита дали става въпрос за същата духовна общност, за същия празник, които беше видяла вече на филма на Майкъл Пейлин. Беше много впечатлена. Секретарката на общността Хана, която ми беше оказала пълно съдействие във всичко, трябваше да тръгва, за да подготви обичайната сутрешна медитация на общността в осем.

Имах изненадваща среща със стари приятели. Още вечерта една мила жена се приближи до мен и развълнувано сподели, че е играла Паневритмия в България на Рила, когато е била заедно с мъжа си. В началото не можах да разпозная Имоджин Мастърс чак когато спомена името на мъжа си Еръл Уейнър радостно възкликнах. На другата сутрин дойде и самият Еръл. Мнозина ще си спомнят за неговите лекции и семинари по астрология, по време на посещенията му през 1991 – 93 г., както и за мрежата „Изтокът среща Запада”, създадена от него. Той беше може би първият пратеник на съвременната западна духовност, който запали десетки хора да търсят духовното, да медитират, да създават духовни групи. Въпреки че първоначалният ентусиазъм беше последван от много неразбории, Еръл говореше за България с голяма любов и не без чувство за хумор.

Посещението ни беше много кратко. Оставихме дискове, книги – и, надявам се – спомена за една хубава Паневритмия. Навсякъде в света Духът работи и създава центрове от светлина, обединени в една незрима мрежа, в която се разгръщат идеите на Новата култура.

Според езиковия си произход думата Паневритмия може да се преведе като Висш космичен ритъм, т.е. чрез нея се осъществява връзката между хармоничните движения и човешките мисли и чувства. В упражненията хармонично се съчетават последователност от движения, изпълнявани в съпровод на музика, и поетичен текст с дълбоко положително въздействие. Състои се от три части: цикъл от 28 упражнения, цикъл “Слънчеви лъчи” и цикъл “Пентаграм”.

Паневритмията се изпълнява за около час, час и половина, всеки ден, на открито, рано сутрин, от деня на пролетното равноденствие – 22 март, до деня на есенното равноденствие – 22 септември.

Чрез Паневритмията по приятен и достъпен начин се възстановява и поддържа добро физическо здраве, психическа устойчивост, развиват се творческите способности. Развива се умението за общуване и работа в екип, формира се положително отношение към природата и живота.

Въздействието на Паневритмията е забелязано от всички играещи. Не всеки може да даде точно определение на това какво чувства, но всички отбелязват положителното влияние, което тя оказва. Това е една от причините голяма част от тези, които са научили упражненията, винаги да се връщат към тяхното изпълнение.

Възстановителният и лечебен ефект на Паневритмията провокира засилен изследователски интерес към нея. Нейният създател П. Дънов отбелязва, че ще се създават школи за изучаване на Паневритмията и тя ще бъде поставена на научна основа. За ползотворните последици на Паневритмията се споменава в доста научни публикации.

За Д. Кайков “настъпват положителни процеси в организма, в резултат на повишаване и уравновесяване на жизнените енергии” [4, 37]. Сл. Кангалова установява повишаване на самочувствието, активността и настроението [5, 130-132]. Н. Милчева доказва повишаване на общата работоспособност и повишаване на бързината и качеството на мисловните операции [7, 126]. Д. Александрова констатира хипогликемичен ефект при болни от диабет тип 2 (неинсулинозависим) [1, 120]. М. Малчев използва успешно Паневритмията за корекция на гръбначните изкривявания [6, 113].

В гореспоменатите научни статии се отбелязва положителното въздействие на Паневритмията, но не се прави опит да се даде обяснение за получените ефекти от гледище на съвременната физиология. За много млади хора Паневритмията остава в сферата на мистицизма и окултизма, което е причина да са скептично настроени към благотворното й влияние. Това се явява като един от факторите тя да не намира масово разпространение.

Паневритмията, както всеки спорт и всяко двигателно въздействие, което включва всички групи мускули, повишава издръжливостта, гъвкавостта и силата на тялото. Играта на открито, на чист въздух и плавното дълбоко дишане подобряват кръвообращението. Тя има лечебен ефект върху дихателната система и нормализира циркулацията на кръвта. Подобрява се мускулния тонус, тренираността на организма и кръвооросяването, което облекчава работата на сърцето.

Овладяването на координацията в движенията подобрява способността за концентрация и осигурява устойчивост на вниманието. Усъвършенства се мисловният процес. Груповото изпълнение възпитава умение за включване в общ ритъм и сътрудничество. Изпълнението на Паневритмията сред природата развива способност за положителна връзка с нея и за преживяване красотата на природните явления.

Посочените положителни въздействия се отнасят за всеки спорт, практикуван на открито, в група и в съпровод на хубава музика.

Целта на настоящата статия е да обоснове положителното въздействие на Паневритмията от гледна точка на съвременната физиология. Изясняват се различията между паневритмичните упражнения и спортните тренировки, като се изтъкват предимствата на Паневритмията.

Основните методи на изследване са анализ на научната литература по изследвания проблем и наблюдение.

При всеки вид движение, независимо дали това е трудова дейност, спортно занимание, играене на паневритмични упражнения или някаква друга двигателна активност, сетивната информация за състоянието на опорно-двигателния апарат се предава от три вида рецептори – проприорецептори. Първите са мускулни рецептори, разположени между съкратителните мус¬кулни влакна, които предават информация за дължината на мускула и за скоростта, с която той се съкращава; вторите са сухожилни рецептори, намиращи се в сухожилията и предаващи ин¬формация за напрежението, което мускулите развиват при своето съкраще¬ние; и третите са околоставни рецептори, от които се получава информация за движението в ставите.

Сетивността, чрез която се приема информацията от всички рецептори в мускулите, сухожилията и ставите и тази от рецептори¬те, разположени по кожата (за допир, болка, натиск и температура), се нарича кинестезична сетивност и достига в кората на главния мозък. В резултат на тази постъпваща информация ние можем, при затворени очи, точно да определим положението на всеки крайник във всеки един момент, както и каква е посоката на движенията и силата на мускулните съкращения. Като се имат предвид добрите връзки на кората с подкорието и по-специално с хипоталамуса, който е главният регулатор на запазването на постоянството на вътрешната среда (хомеостазата), той също получава информация за извършената работа. Една от неговите важни задачи е да поддържа нивото на кръвната захар постоянно. Затова той усилва процесите на образуване на глюкоза, от гликоген, а при някои случаи даже и от мазнини [9, 152].

В този смисъл може да се отбележи, че разликата между Паневритмията и спортните занимания се състои в това, че при спорта мускулите се съкращават, извършват работа и изразходват много енергия, а при Паневритмията има повече разтягане, проприорецепторите пак се дразнят, но се изразходва много по-малко енергия. Това е причината след изиграването на паневритмичните упражнения привържениците на Бялото братство да се чувстват заредени с енергия, за разлика от спортистите, които са изморени и с увеличен апетит.

За да се дразнят по-добре проприорецепторите, без да се изразходва много енергия, е необходимо стриктното изпълнение на съветите, давани от Учителя П. Дънов. Той казва: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после на петите... Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно... Ако държите крака си разслабен, няма да имате никак контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат... Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето... Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани...” На друго място Учителя направо декларира: “Трябва да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер." Не случайно той често повтаря “крайниците да са стегнати, но не изпънати до крайност” [3].

Специално внимание трябва да се обърне на следния изключително важен съвет: “Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат" [3]. Стриктното спазване на горното напътствие и изиграването на целия комплекс от паневритмични упражнения позволява да се дразнят рецепторите в почти всички части на тялото, което оказва много силно въздействие на главния мозък и от там на подкоровите структури и хипоталамуса. Затова Учителя е настоявал да се играят всички упражнения, защото те така са подбрани, че да оказват комплексно въздействие.

Подобен е ефектът и от разтягащите упражнения при йогийските асани, каланетиката, а донякъде и от масажа. При тези дейности също се дразнят нервните окончания в мускулите, но не се изразходва много енергия за изпълнението на подобни упражнения. Последователите на Йога също съобщават за Праната – жизнената енергия, която те получават след изиграването на йогийския комплекс от асани и дихателни упражнения.

При паневритмичните упражнения, както при спортната и трудова дейност, се наблюдава явлението “мускулна радост”. То се дължи на това, че в резултат от дразненето на рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите се стимулира отделянето на ендорфин и енкефалини. Това са медиатори (вещества, които предават нервните импулси) в мозъчните центрове, участващи в предаването на удоволствени изживявания [9, 91]. Те се отделят при всяко физическо натоварване и стимулират всеки организъм към повече движение. Това е най-вероятната причина за приповдигнатото настроение, което се получава след изиграване на Паневритмията и което се запазва през целия ден.

Най-съществената разлика между спортната тренировка и практикуването на паневритмичните упражнения е в насочването на мисълта. Учителят Петър Дънов дава следните съвети: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката – навсякъде, във всяка клетка да участва.” [3]

По време на изпълнението на Паневритмията при всяко упражнение мисълта трябва да се отправя към определени представи. В първото упражнение “Пробуждане” например, мисълта се насочва към пробуждане на човешката душа, във второто – към примиряване на противоречията в живота и т.н. [2]

За начинаещите е трудно да насочват вниманието си към смисъла на всяко упражнение. При тях то е отправено към правилното изпълнение на упражнението, на следенето на партньора и запазването на синхрона в двойката и в цялото колело. Това е едно от големите предимства на Паневритмията пред другите духовни практики. Тук концентрацията се получава непринудено. Стремежът да не се допускат грешки, да не се разстройва играта на другите, стимулира към съсредоточаване, което се получава естествено. В практикуването на Йога например, при всяко упражнение мисълта също трябва да се насочва в определена насока, но това е трудно, не всички го изпълняват и затова резултатите не са достатъчно добри.

Какъв е положителният ефект от гледище на съвременната неврофизиология, от съчетаването на всяко упражнение с насочване на мисълта? Създават се временни връзки в кората на главния мозък между центровете, командващи изпълнението на отделното упражнение, центровете които се възбуждат от рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите и тези центрове, които ние активираме с нашата мисъл. Тези връзки допринасят за взаимното влияние на всички центрове и взаимното им възбуждане, така ефектът от изиграването на Паневритмията се засилва.

Подобни връзки се образуват и с центъра, възприемащ музикалния съпровод, което допълнително засилва въздействието. Според Д. Найденова “идеалното изпълнение на Паневритмията е ако танцьорът и пее” [8, 48]. Тогава ефектът е по-пълен и това е в унисон с гореказаното, защото при пеене се ангажират още повече центрове в мозъка, не само слуховите, които възприемат музиката, а и тези, които командват гласовия апарат. Тук не може да не отбележим, че мелодиите, композирани от Учителя Петър Дънов, имат специфични характеристики и са силно въздействащи.

Аналогични връзки в кората на главния мозък, които също засилват ефекта от Паневритмията, се образуват между биологичния часовник и останалите центрове, защото паневритмичните упражнения се изпълняват винаги по едно и също време, малко след изгрев слънце.

В заключение може да се каже, че положителното въздействие на Паневритмията се дължи на взаимодействието и едновременното взаимно възбуждане на няколко центъра в мозъчната кора, което води до усилване ефекта от упражненията.

Настоящата статия не отича наличието на други висши космични енергии, за които говори Учителят Петър Дънов. Много вероятно е да съществуват и такива, но на съвременния етап от развитието на науката те не могат да бъдат доказани и затова не се обсъждат. Това, което е разяснено в статията, са обективни зависимости, които доказват, че ефект от Паневритмията има и тя трябва да се използва и да намери неотменно място в съвременния ни живот.

Литература:

1. Александрова, Д., Ив. Вълчева, Ив. Кангалджиев. Приложение на Паневритмията за терапия на болни от диабет. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с.114-121.

2. Боев, Б. Паневритмията. – Житно зърно, 1937 г. бр. 9-10.

3. Дънов, П. Общи положения при изпълнение на Паневритмията.

4. Кайков, Д., В. Маргаритов, В. Яцевич. Паневритмията като надеждна система за хармониране на жизнените сили. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 30-37.

5. Кангалова, Сл. Изследване въздействието на Паневритмията върху самочувствието, активността и настроението при възрастни хора. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 130-132.

6. Малчев, М., В. Димитрова, д.р И. Сакеларев;. Влияние на Паневритмията върху гръбначните изкривявания. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 109-113.

7. Милчева, Н., Ив. Колева. Изследване на въздействие на Паневритмията върху работоспособността и мисленето. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 121-127.

8. Найденова, Д. Паневритмията като музикотерапия. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 46-51.

9. Пирьова, Б. Биологична психология. С. 2000.

Паневритмията съществува в цялата природа.

Има една хармония и ритъм в цялото битие.Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това именно е Паневритмията. При движението на небесните тела се осъществява тъй наречената Хармония на сферите – една музика, която изпълва цялото пространство.”

И така, Паневритмията, която ние познаваме като танц, е изображение, отражение в земни условия на космичните закони.

Знанието за вселената и законите на Битието е било разкривано от Учителите на човечеството от древността до днес и от най-дълбока древност това знание е било давано на човека чрез символи и образи. Човешките езици в най-малка степен са годни да изразят истинското знание. Учениците на окултните школи са били обучавани да разгадават символите и да общуват посредством тях.

В древните храмове се е търсил синтез между идея, слово,образ, жест, музика и това е било постигано в жреческите церемонии и танците на древните мистерии. Този синтез позволява да се изрази есенцията на един закон, на една идея. Този синтез намираме в свещения кръгов танц Паневритмия.

С течение на времето средствата за общуване се усложнявали и същевременно губели от своята дълбочина и изразителност. Човек загубвал говора на тялото, на песента, залагал все повече на думите, човешките езици загубвали силата, музикалността и дълбочината на древния език. Така достигаме до съвременния човек, който живее предимно в ума си и се опитва да изрази обърканите си мисли и реакции с непълноценни изречения. Естествените природни движения са рядкост. Цялата стойка на тялото, походката, гримасите, жестовете на хората отразяват един непълноценен живот.

Съвременният човек е едно разкъсано същество – разкъсано е Божественото триединство в него. Защото човек е създаден “по образ и подобие на Бога” и отразява в себе си триединния Бог . Божественото триединство на Дух – Душа – тяло, се проявява чрез единството на Ум – сърце – воля, изразяващи се посредством мисъл – чувства – движения или действия . Точно това обединение е нарушено. Човек се е откъснал от своя първообраз на прекрасно, космично същество, свързан с Бога и природата в себе си.

Какво би станало, ако отново се съединят в едно Идея – чувство – движения? Магия. Това е достоянието на маговете, които владеят силите на природата, защото владеят силите в себе си.

И точно това – съчетанието на права мисъл, с красива мелодия и хармонично естествено движение – това е Паневритмията, това е свързване, възобновяване на връзката между трите свята: Светът на Духа – от където идва идеята, светът на Душата, който дава мелодията и образа и светът на волята, проявена в материята чрез движение.

Паневритмията обединява тези три свята, което обуславя могъщото и въздействие върху всеки един от участниците в нея както и върху пространството наоколо, върху местата, където се изпълнява. Паневритмията има целебно въздействие върху областите и местата, където се завърта свещеният й кръг.

Дадена в началото на века, тази “наука за красивите и хармонични движения”, както я нарича Учителят Петър Дънов, се разкрива широко в света сега, когато човекът се готви да прекрачи в новото хилядолетие и заедно с това в нов етап на съзнание. Каква е връзката на Паневритмията със съзнанието на човека?

“Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност е движението. Разумността започва с движение. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейния език. Разумните движения представляват наука, към която хората някога ще се върнат. Когато движенията на хората се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения.”

И тъй – мисълта се отразява върху движенията а движенията - върху съзнанието.”

Този танц или тази практика, кяето прилича на танц е създадена така, че да бъде универсална и всеки да намери в нея това, което съответствува на нивото и нагласата му. Детето ще се научи на пластика и красиви движения, ще развива съзнанието си спокойно и хармонично; философът ще търси и намира окултните закони, обосноваващи движенията й, болният ще усеща как в него се влива нова сила и здраве.

Паневритмията влияе върху всички тела на човека.

Движенията на Паневритмията тренират физическото тяло и развиват волята, изграждат правилна стойка и навик за хармонични движения, те водят човека към така наречените “свещени движения” :

“Някой път човек прави някакво движение с което предизвиква благоговение у другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека.

Някой път човек си помръдне само ръката. Но свещено движение е то. Грациозни движения има у човека. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.”

Душата се отваря чрез красотата на музиката и поетичните образи на Паневритмията, които говорят с нейния език. Текстът на стиховете, точно съответствуващ на музикалната фраза, е на пръв поглед много прост и за изкушените в словото изглежда детински, но той пресъздава архетипни образи и символи, отпечатани дълбоко в света на душата. Използвани са “силните” думи в българския език, тоест тези, чиито вибрации съответствуват на същността на думата, това са коренните думи на всеки език. Техните вибрации съвсем точно съответствуват на музикалния израз и изпълняваното движение, и така сътворяват магията на триединството.

Умственото тяло на изпълняващия Паневритмия се обогатява посредством самия процес на проникване на мисълта през словото и символа към идеите и законите, заложени в тях.

Енергийното тяло се привежда в състояние на хармония и баланс, тъй като от една страна по време на танца се създават условия слънчевата енергия свободно да прониква етерното тяло и земната енергия да се провежда правилно, от друга страна хармонизирането на ума и емоциите също балансира енергиите в неговото електромагнитно поле.

Физическото тяло на човека е създадено да бъде инструмент за проява и работа на Аза в тази триизмерна реалност. Тялото на изпълняващия паневритмични упражнения става съвършен инструмент, чрез който човек изразява, описва, обрисува, ”изговаря” символи, геометрични фигури, чертаещи законите на Всемира. Така дори без да е запознат с тези закони, човек се хармонизира с тях по време на танца. И извършвайки неговите движения, човек работи за своята лична еволюция, за развитието на своя творчески потенциал . Регулярният досег със законите на хармонията и красотата при непредубеденото и отворено практикуване на Паневритмия води до неизбежното им проявление в живота на практикуващия този танц рано или късно. Това е магията на Паневритмията.

Да видим как е построена Паневритмията като танц.

Тя се танцува в кръг – символ на завършеност на процесите, на Божественият свят на съвършенство. В първата част участниците се движат в периферията на кръга в посока, обратна на часовниковата стрелка – това е посоката по която планетите се движат около слънцето.

Във втората част – Слънчеви лъчи, участниците се движат навътре към центъра на кръга и после навън, изобразявайки “Божественото дихание” – приемането на животворна енергия и сила от Бога и прилагането, проявлението на тази енергия в живота. В третата част – Пентаграм, участниците са вече част от самия кръг – негови движещи се радиуси. Това е стадият в индивидуалната еволюция при който човекът слива своята воля с Божията воля и става съработник на Бога.

Особено внимание заслужават първите десет упражнения, обединени в

Цикъла “Първият ден на Пролетта”. В него са представени като че семената, зародишите на всички паневритмични упражнения, които се разгръщат по-нататък. Десетте упражнения бележат стъпките в пътя на човешката душа до нейната пълна реализация. Заедно с останалите 18 упражнения те образуват цикъл от 28 упражнения - първия дял на Паневритмията.

От упражнението “Запознаване” нататък двойките игрaят с хванати ръце, осъществявайки физически контакт. Изобразена е последователността на установяване първо на вътрешната връзка с Бога и едва тогава създаване на правилни външни връзки. Душата, която е пробудена, свързана с Бога, само тя намира съответната на нея душа,с която започва да работи. Във втората част – “Слънчеви лъчи” този процес – съединението, съчетаването на двата принципа – мъж – жена, ум-сърце се развива по-нататък. В “Слънчеви лъчи” двойките се движат навън и навътре по радиусите на кръга като едно цяло. Умът и сърцето взаимно са балансирали своите енергии в едно хармонично цяло. Всеки от дванадесетте лъча се състои от 12 души - шест двойки, което прави общ брой на участниците е 144 човека. В седма глава на Йоан се казва: „И чух броя на отбелязаните с печат 144 000 от всички колена на синовете израилеви.” Дванадесетте лъча са дванадесетте колена.

Или това са новородените, преминалите през стъпката “новораждане”,

които са постигнали съвършенство и работят като дванадесет групи в всеки в своята сфера на битието.

В третата част на Паневритмията – Пентаграм участниците са радиуси на кръга. Те са съработници на Бога, те са носители на космическото съзнание,развили са в себе си петте основни добродетели:

Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са учениците, които са прекрачили егото си и са способни да работят за Божието Царство и проявлението му на земята.

“Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени от нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите, действащи в човешкия организъм и цялото битие.”

Паневритмията е израз на законите на красотата и хармонията, които движат Битието. Защото във всемира всичко е точно.

Планетите и слънцата танцуват своята Паневритмия – т.е. движат се в общия космичен ритъм, който е обусловен от една велика, подлежаща го разумност.

Кеплер е говорил за музиката на сферите. Нютон е бил не само велик астроном,но и астролог, което се премълчава в съвременните учебници. Айнщайн е бил дълбоко вярващ и на него принадлежи израза:”Господ не хвърля зарове” т.е. няма случайности .

Великите умове, които движат науката напред- всички до един споделят убеждението, че зад физичните закони на проявената вселена има друг закон, че законите,които движат планетите са частен случай от други закони – законите на духа. И че вселената и пространственно – временният континуум са краен израз на една безкрайна творческа същност. Тези именно закони са заложени в Паневритмията.

ПАНЕВРИТМИЯТА – ТОВА Е ВЕЛИКАТА ВСЕМИРНА ХАРМОНИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО.

От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев Слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти – цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневритмия – упражнения, създадени пак от него.

Така през целия този период всяка ранна утрин в кръг около Учителя всички ние, млади и стари, учени и прости, мъже и жени, започвахме деня с плавни хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси.

Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя пак бе заобиколен от група хора. Приближих се да послушам – имах все още 10 - 15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тука, задаваха въпроси на Учителя.

Единият попита:

– Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин в такова неудобно време?

– Тези упражнения - започна Учителя - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са достигнали! Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане!

– И кога ще стане това? – попита един от гражданите. – И главно как ще стане?

– В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко страдания и по-малко жертви. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. След обяд някои други лъчи се премесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действат вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща, започнете със служене на доброто!

Записах тези думи и затичах надолу по пътя към града, да отида на работа.

Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителя пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за Любов и Братство.

Тези мисли, изказани от Учителя, носят в моето тефтерче датата 15 юни 1938 година.

Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване.

2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота.

Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” - питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало.

Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина.

Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция.

Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”).

Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова.

В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк.

В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява все повече в САЩ благодарение на ентусиазираната работа на няколко преподаватели и лектори като Ардела Натанаел и Филис Торп, Сананджелин, която е създала център във Вирджиния, Антоанета Крушевска и др.. Ардела и Филис работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й.

Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури - Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс - Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк.

В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева.

Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допиранся много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е „The circle of sacred dance” – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време.издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия.

В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, по онова време последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на 2 места, групи има и в Рига.

Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски.

През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд

В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни.

Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция... В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са предстъавили Паневритмията.

Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид.

Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това?

Берн, Швейцария. Футболното световно първенство е в разгара си. И сред неговата шумотевица една групичка от дванадесет души е намерила пространство на хармония и мир на мястото на древно келтско светилище, почти извън града. Мястото е близо до католически храм и трябва да се иска разрешение да се учи и танцува Паневритмия там. Разрешението е дадено. Хората, събрани на това място, принадлежат към различни духовни течения и религии. Музикантката, която смайващо бързо усвои мелодиите на Паневритмията на кларинет, е от еврейски произход и излъчва древната красота на семитските народи. Събрали сме се да отбележим лятното слънцестоене с упражнения от слънчевия танц - Паневритмията. За пръв път чувам изпълнение на Паневритмията на кларинет и кожата ми настръхва от нещо древно и дълбоко, което усещам за пръв път в нейните мелодии. Хората бързо научават упражненията. Според Учителя задължително трябва да се изиграват първите дванадесет упражнения. След тях съм включила трите централни, които са сърцевината на Паневритмията. Словото на Учителя, знанието, разкрито в лекциите му, отново допълва изпълненията.

„Че и ний сме дали нещо на света...” Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем.

Изследването представя анализ на текста на Паневритмията за понятието “слънце” и как то се съотнася със слънчевите мотиви в българската митология и фолклор.

Текстът на Паневритмията е създаден през 30-те години на ХХ век. Автори на текста са поетесата Олга Славчева (Асинета), Учителя Петър Дънов и поетесата Весела Несторова. В текста думата „слънце” е девета по честота: „слънце”- 41 и „слънчице”- 3 (освен това „слънчев”- 10). С метода качествен анализ на съдържанието са разгледани всички фрази, съдържащи думата “слънце”, и свързаните теми в близък контекст.

Между двете световни войни чрез течението „Родно изкуство” се наблюдава тенденция за завръщане към корените и интерес към фолклора. Фолклорът в християнската епоха е онази от двете подсистеми на етничната култура, която обхваща явления от неофициалното, и непрофесионалното. Същевременно той съхранява реликти /остатъци/ от официални вярвания от дохристиянската епоха в т.нар. фолклорна митология (песни, вярвания, обреди). Самата митология е към официалната система в дохристиянската епоха; тя е съвкупност от вярвания и представи за богове и герои, за сътворението на света, неговото устройство и гибел. И в езическата и в народната християнска представа за свят у българите слънцето е един от главните персонажи.

Слънце и идентичност

Слънцето в текстовете на Паневритмията е наречено “мило”, “топло”, “мощно”, умалително “слънчице”. Земята го назовава “слънце на живота мой”. Наречено е още “служител мил на благ баща”. То се проявява “с любов” (вика, милва), “нежно” (целува), “живо” (грее), “благодатно” (грее), “изобилно” (облива в сияния върховете), “обилно” (лее лъчи), “вечно” (се явява).

Във фолклорните текстове към слънцето се отнасят с обич, изразена в епитетите “мило” и умалителното “Слънчице”. Във възприемането на слънцето в българската традиция най-важна е близостта до човека. Това води до лесното му антропоморфизиране – то е “праведен човек” в легендата, слънце-конник в рисунки и има лично име Райко. Личното име отразява вярването, че е обитател на рая, което означава отвъдния свят въобще (впоследствие при християнизацията рай става добрата му част). Други назовавания на слънцето са Ясно слънце, Слънчо, Божигрейниче и цар. В песните то има Слънчева майка (но няма баща – обратно на текста на Паневритмията), взема за жена земна девойка, има сестра и брат.

Образът на слънцето в българската митология е в съответствие с останалите индоевропейски митологии. В тях божествата имат три вида функции: правно-магически, войнски и аграрно-репродуциращи. Обожественото в митологията слънце се отнася към първия тип и затова се схваща в българската традиция като всевиждащо и всеведо (всезнаещо). Има легенда, че Слънцето е било праведен човек, когото Господ вдигнал на небето да свети на всички останали, което е своеобразно обяснение за правните му функции. Като правно божество то се вика в сватбените песни за свидетел на брачния договор, един вид заверител, нотариус. А жреческите му функции проличават по задължителното му присъствие в жертвоприношение, например в песен се казва, че гергьовското агне се принася “на пред Бога, на пред Слънце”. То е и във функцията на маг в песни, в които дава билки за рожба. В старобългарски текстове слънцето е наричано Огнебог, Дажбог, (даващ бог) и Сварожич (наставката -ич означава, че то е син на бог Сварог). В българската митология богинята майка Земя има две деца: Слънце и Месец/Месечина. В българската картина за свят Луната има андрогинна природа: понякога е Месец, а понякога Месечина. В някои случаи тя се явява брат, а в други сестра и понякога жена на Слънцето.

Слънце и светлина

В текста на Паневритмията слънцето се осмисля основно като източник на светлина – 27 повторения. То “грее”, “блести”, “изпраща” и “дарява” светлина, “лее лъчи”, “облива” в розови сияния. Излъчва “благодатно”, “изобилно”, “живо”. Светлината му е “нова” и “жива”. Обектът в повечето случаи не е конкретизиран, но може да бъде природата като цяло, планинските върхове, ние или аз.

В българските народни песни слънцето най-често е наричано “ясно”, скрито противопоставено на “тъмно”. В някои песни Ясно слънце се употребява със статут на негово лично име. Основното значение на “ясен” е “светъл”. А “тъмен” в песните е епитет за мъгла (“тъмна мъгла”).

В митологията тъмнината и мъглата символизират хаоса. В този смисъл определянето на слънцето като ясно е най-сигурното доказателство за изначалната му митологична принадлежност към силите, защитници на космическия ред.

Слънце и топлина

В текста на Паневритмията слънцето е източник на топлина. Глаголът “грее” означава и излъчвам топлина. Слънцето е наречено “топло”, то разтопява даже скръбта със “свойта топлина”.

Във фолклорните песни слънцето също най-често “грее”. В песен е наречено “Слънчице Божигрейниче”.

В старобългарската митология то е Огнебог и Сварожич – син на Сварог, богът на небето и огнено божество (в преводни текстове със Сварог се замества Хефес, бог на огъня). Топлината на слънцето го оставя бездетно в митологичните представи. Една българска легенда разказва, че то решило да се ожени и поканило всички животни на сватбена трапеза. Обаче Таралежът, вместо да посегне към вкусните гозби, взел да яде един камък. Когато останалите го попитали защо прави това той отговорил, че се подготвя за бъдещето, когато по земята ще останат само камъни за ядене. Защото като се ожени слънцето ще се народят още слънца и от топлината им растенията ще изсъхнат. Тогава животните помолили Петелът да предупреди слънцето да не се жени, да не се нарушава мярата. Петелът е птичият код на слънцето, слънчева птица, защото вестява изгрева със своето кукуригане.

Слънце и живот

В текста на Паневритмията слънцето е източник на живот: то “дава”, “пълни”, “влива” живот; “изпраща” светлина, която е “жива”; грее “живо”. Негов обект е “всяка твар”, ние, аз. Темата има астрономическа основа, тъй като в митологията пораждаща живот е Земята.

Във фолклора Слънцето се осмисля като застрашаващо живота, ако наруши обичайния си ход. Когато се влюбва или се заглежда в хубава девойка, то се спира в средата на небето, при което всичко живо е застрашено от изгаряне.

В българската митология Райко е блюстител на реда, то е поддържащо космическия ред (както Аполон в старогръцката митология). Затова при гибелта на героя в баладата на Ботев слънцето спира своя ход; същото прави и в народната балада “Слънце гледа делба на двама братя”. В едно апокрифно вярване от времето на двоеверието (IX-Xв.) се твърди, че пред предсмъртните мъки на Христос Слънцето не залязло седем дни, т.е. нарушил се космическият ред.

Слънце и радост

В текста на Паневритмията самото слънце няма емоции, но създава емоции в хората и за земята. То “носи”, “дава”, “буди” радост, “развеселява”, “праща веселие”. То изпраща светлина, която “носи радост”. Обект е “цялата земя”, “сърцата ни”, това е радост за “духа” и “душата”. Природата “ликува”, защото слънцето я грее; земята е “пълна с радост”, докато “лети” към слънцето. Освен към радостта слънцето има отношение към скръбта: то “скърби земни разтопява”.

Във фолклорни песни самата радост се описва с грейнало слънце. В сватбена песен за момковите двори казват, че там слънце е изгреяло, а дома на момата представят с паднала мъгла. В друга песен при посрещане на сватовете в дома на момъка казват, че там три слънца греят. Тези метафори за състояния са съответни на “повяхнал зелен дъб” и “пролистнал сухар”. Самото слънце има емоции: например в слънчева женитба, когато се влюбва, то е “тъжно и жално”, а след това в същата песен се казва, че то се “жалба нажали”, защото избраницата му не говори; в друго състояние е “сърдито”.

Слънце и любов

В текста на Паневритмията слънцето проявява любов. Това то прави “отдалеч”, “с лъчи”. Слънцето “носи обич”, “гали”, “милва”, “целува”. Начинът, по който се проявява, е “нежно”, “с любов”, “с милувки нежни”. Обект на неговото любовно внимание е “цялата земя”, “земята”, “белоснежните върхове”, “цветенцата”, “тревите”, ние и аз (“моето лице”).

Във фолклора Слънцето също проявява чувството любов. Основен фолклорен мотив е слънчева женитба, в който слънцето се влюбва в земна девойка. То споделя пред своята Слънчева майка, че ако не вземе избраницата си вече няма така ясно да може да изгрява. Слънцето скъсява разстоянията, като спуска люлка от лъчи на Гергьовден и вдига с нея своята възлюбена на небето. (виж “Слънцето и Земята”)

Слънце и слово

В текста на Паневритмията слънцето “вика”, “проговаря”, “благославя”. Няма конкретен текст като негов монолог. То “носи песни”, песните, които пеем, са наречени “слънчеви”.

Във фолклорните песни слънцето е антропоморфизирано, поради което е естествено умението му да говори. То диалогизира непрекъснато с хората: до него се допитват, то дава и търси отговори. В баладата Слънчева женитба, когато се венчава за избраницата си и тя пазейки обредно мълчание не проговаря 9 години, то се натъжава, че е “няма-немица”. Избира си втора жена - звезда Деница бързорека (многоговореща) – но до брак с нея не се стига поради това, че първата му жена проговаря на сватбата им.

Слънце и растеж

В текста на Паневритмията слънцето “гали”, “носи” и “възраства” растителността: “цветенца”, “треви”, “житни класове” и “плодове”. То “окичва” земята с “безброй цветя”. Освен растенията то възраства всичко: “възраства в красота” по принцип, а на човека “носи младост”.

По потенцията на слънцето в годишния кръговрат се разполагат някои празници в народния календар, които имат зависеща от него характеристика. В полугодието от зимното слънцестояне до лятното, когато денят непрекъснато нараства, най-положителен е периодът от пролетното до лятното слънцестояне, защото денят едновременно нараства и е по-голям от нощта. В този отрязък от време се разполагат най-светлите християнски празници, които и в народния календар са отбелязани със същата, светла, характеристика: Гергьовден, Великден, Спасовден, Константин и Елена. В народния календар Константин и Елена са покровителите на огнеиграчите /нестинари/, а Св.Гьорги в народни песни е наричан “слънчево Слънчице”. Тези празници са в съответствие с пролетния цъфтеж и пеенето на птиците. Според народните поверия кукувицата пее от Благовец до Еньовден (както и славеите). Еньовден е върховият момент в потенцията на Слънцето /лятното равноденствие/. Затова тогава се берат билките, а самият празник е известен като Еньо Бильобер. В съответствие с растежа на Слънцето християнските календаристи са разставили датите Рождество Христово и Рождество на Йоан Предтеча, като използват евангелската фраза: “той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Йоан.3:30), което е протълкувано като съответвстие на слънцето в двете му крайни точки.

Слънце и красота

В текста на Паневритмията слънцето е източник на красота: “дава” красота и “възраства” в красота; цветята с негово съдействие са “прелестни”.

Във фолклорните текстове слънцето е свръхпрестижно сравнение за красота, мерило за красота. В лазарски, коледни и сватбени песни красивата девойка е оприличена на слънце, което грее. Например в „У Недини слънце грее” - не е било ясно слънце, най е била сама Неда, която има черни очи еленови, дълги клепки босилкови, бели зъби бисерови и тънка снага самодивска. В “Тръгнало е лудо-младо” има мома-ясно слънце, на която очи й са ясни звезди, веждите й - плетен гайтан, като ходи - вятър вее, като седи - слънце грее, като дума - бисер ниже!

Слънце и всемир

В текста на Паневритмията слънцето има отношение към “целия мир”, “цялата земя”, “всяка твар”.

Във фолклорни текстове слънцето се осмисля като всезнаещо и виждащо и затова до него се допитват за съдействие. Овчарят търси загубеното стадо с думите: “Слънчице, ясна огрево, ти грееш, слънце, високо, ти видиш, слънце, далеко”. Момъкът търси своята лика-прилика и го пита като грее „по цял свет, по цял вилает” дали не я е видяло? Слънцето не само му я му я показва, но го предупреждава да бърза, че е годена. Като всеведо в една песен Слънцето е призовано за свидетел на разпра между Небето и Земята, но то не е съгласно, защото според него и двете страни имат равни заслуги за водно-топлинния баланс, за съществуването на живота и за космическия ред.

Слънце и време/пространство

В Паневритмията слънцето “залязва, но вечно се явява пак”. Времето от деня, когато е уточнено, е по изгрев/ сутрин. Слънцето поставя начало на деня, като събужда целия мир. Местонахождението на Слънцето е като на всяко космично тяло: “в небето” (1, упр.24).

Във фолклорните представи се вярва, че след като залезе, слънцето отива в отвъдния свят, храни се, живее в палат, после минава под земята до мястото на изгрева, което е в морето.

Слънце и човек

В текста на Паневритмията взаимоотношенията слънце-човек се реализират в ситуации, в които слънцето е предимно източник, а човекът е реципиент. Човекът получава, а слънцето му дава живот, светлина, любов, радост. Дейност, която човекът извършва, е да пее за него. И да го посреща.

За българската традиция е важно това, че Слънцето се счита “свое” за хората, част от тяхната общност, поради което на трапеза е забранено да се сяда гърбом към него. Също като в текста на паневритмията то се посреща: при изгрев, който е седнал става прав, срещу него задължително се кръстят, а някъде се казва: “Райко изгря”. Когато слънцето залязва, не се вечеря, защото залязването му се схваща като своеобразно умиране, и се спазват забрани, характерни за поведение при смърт на близък човек.

Във фолклорните текстове слънце и човек влизат в диалог, във взаимоотношение на брак (виж Слънце и Земя) и във взаимоотношения на състезание. В мотивите “слънце и юнак се надварват” и “слънце и мома се надгряват” слънцето и юнакът (момата) сключват облог кой кого ще надвари (надгрее).

Мотивът “слънце и юнак” е публикуван под няколко различни заглавия в сборниците с народни песни и има следния обобщен сюжет: Юнак се хвали вечер сам или пред свидетели, че има бърз кон, с който може да обходи в кръг за ден цялата земя и да се завърне (или "за ден земя, за нощ небе"); Слънцето чува хвалбата (само или чрез посредник) и предлага облог да се надварват – ако Юнакът спечели, да му даде своята сестра, а ако загуби, да му вземе коня; на другия ден Юнакът стяга своя кон, извежда го на изток и при изгрева на Слънцето тръгва на път; добил значителна преднина, Юнакът слиза от коня на средземя, ляга и заспива; Слънцето почти печели облога, но събуден от своя кон, Юнакът отново го изпреварва и взема сестра му за "първо либе".

Основата на този мотив е митологична. Песента е коледна. Денят на зимното слънцестояне (съвпадало с Коледа на един по-ранен етап) се смята за ден на раждане на слънцето и начало на нов годишен цикъл; в коледните песни роденият Млада Бога е едновременно Христос и слънцето. Юнакът е Вселенският господар, който е длъжен в началото на нов годишен цикъл да обходи своята територия, земята, както защитно, така и за да има право над нея да я владее. Това право получава, ако се ожени за дъщерята на богинята-майка, както в приказките царят се унаследява от зетя. Дъщерята е Луната, а тя е и сестра на Слънцето. Затова облогът е, ако юнакът спечели да се ожени за сестрата на Слънцето. В старинния мит, послужил за основа на коледната песен, Слънцето не се явява участник в състезание, а заверител на ритуалния обход. Самият обход на юнакът се описва с реалии от шаманските свещенодействия – при екстатичните пътувания на душата на шамана в отвъдните светове. Има и такъв новогодишен обред – царят извършва обход на земята си в кръг, всъщност на представителни обекти около двореца, и обиколеното е защитено и той има право да го владее.

Мотивът “слънце и мома се надгряват” е публикуван в сборниците с народни песни под няколко различни заглавия и има следният сюжет: Майка се хвали пред свидетели, че има много красива дъщеря или самата малка мома се хвали; Слънцето чува хвалбата (само или чрез посредник) и изпраща Ясна зора или юнаци с предложение да се надгряват; облогът или не се споменава или се казва, че който надгрее ще вземе русата глава на другия; на другата сутрин момата я обличат в копринена или златна риза, сплитат й косата и я извеждат на изток; когато започва надгряването, момата надпреварва слънцето, като първа стига до залез, или то огрява две планини, а тя целия свят, или то залязва, а тя продължава да грее, или двамата греят два-три дена и я молят да се прибере, за да залезе и слънцето и да не изгори всичко живо. Състезанието печели момата. В един от вариантите печели слънцето; тук облогът е, ако надгрее малка мома ще вземе конят на слънцето, а ако надгрее то, да я вземе за жена.

В “слънце надгрява мома” е описан обред от началото на мартенската нова година, ориентирана по луната и започваща от новолуние в края на февруари или началото на март. Девойката се надгрява със слънцето вероятно защото на по-стар етап е била обречена нему човешка жертва.

Слънце и Земя

В текста на Паневритмията Земята и Слънцето се срещат едновременно в упражнения 3, 10 и 21. Земята е „като девица възлюбена” от слънцето. Тя обича /”жадува”/ слънцето, „стреми” се към него, „лети” към него „непрестанно”, „тича по своя път”. Нейният стремеж е споделен, защото Слънцето й отговаря като я „целува” и „милва”. То е „нежно” към нея. „Окичва” я „с прелестни безброй цветя”, „облива с милувки” планинските върхове, „гали с лъчи цветенца и треви”. Двамата общуват като Земята „му пее” и го нарича „Слънце на живота мой”. Връзката им е от разстояние, защото Слънцето я „целува” „с лъчи” и „отдалеч”. Въпреки това Земята е в състояние на радост: тя се „радва”, „пълна с радост”, „радва се от сърце”, „ликува”; и природата „ликува, че я слънце топло грее”.

Фолклорният мотив “слънчева женитба” е основен слънчев мотив. Обобщеният сюжет е следният: Родителите се сдобиват по магически начин с дъщеря: или слънцето им дава биле за рожба с уговорката, че ако се роди дъщеря ще му я дадат за жена или майката залюлява камъче край реката, което се превръща в дете. Ражда се дъщеря, която много пазят и крият, даже в едната песен й дават защитното име Грозданка /че е грозна/. Един ден слънцето я съглежда и се влюбва, три дена трепти, не залязва. Слънчовата майка е приготвила вечеря и го чака. Когато се прибира то казва, че е съгледало мома, която е като слънце на земята и ако не я вземе няма да изгрява така ясно както досега. Решават да пуснат златни люлки на Гергьовден, всички да се люлеят за здраве, а когато се залюлее избраницата, да я вдигнат. Когато става това, майката заръчва на дъщеря си да говее 9 месеца, а тя дочува 9 години. Слънцето не иска няма съпруга, затова довежда втора, но при венчавката първата избраница носи свещ, запалва булото на булката и проговаря. Като слънцето я чува, се венчава за нея.

Митологичната основа на слънчевата женитба е свързана с астрономията. Целите цикли на Слънцето и Луната се “срещат” на всеки 19 години, така нареченият Метонов цикъл. Това се интерпретира като брачна възраст и е кодирано в песента за слънчевата женитба, тъй като в обредните песни персонажите са ритуални заместители на съответните божества. В митологичната интерпретация на този сюжет девойката е персонифицираната Луна (поради това тя носи свещ; свещта е атрибут на Луната).

Слънце и даване

В повечето проследени теми слънцето в текста на Паневритмията е източник: на светлина, топлина, живот, красота, радост, любов. Освен това то е източник на сила, мир, вдъхновение: “дава мир” (2,упр.11), “вдъхновява” (2,упр.5), “носи сила” (2, упр.5). Земята, хората, растителността, всичко живо възприемат от него.

В българската митологията Слънцето е известно с името Дажбог, т.е. даващ бог. Сравни с днешния израз „Дай боже!”.

Заключение

В Паневритмията се срещат едновременно астрономически данни и фолклорни слънчеви мотиви. Слънцето е:

1. източник на светлина и топлина (Паневритмия, астрономия, фолклор);

2. източник на живот (Паневритмия, астрономия); поддържа реда в живота (фолклор);

3. източник на радост (Паневритмия); метафора за радост, изпитва емоции (фолклор);

4. може да говори (Паневритмия, фолклор);

5. източник на красота (Паневритмия) и мерило за красота (фолклор);

6. проявява любовта си (Паневритмия, фолклор);

7. възраства (Паневритмия, астрономия); най-голяма сила имат лечебните растения, когато то грее най-дълго (фолклор);

8. има семейство: благ Баща (Паневритмия); Слънчева майка, брат, сестра и жена (фолклор).

В текстовете на Паневритмията се запазват някои фолклорни особености на отношенията човек-Слънце: епитетът „мило”, обръщението „Слънчице”, разговарянето, посрещането при изгрев. Във фолклорните мотиви, обаче, взаимоотношенията често имат състезателен характер, който отсъства в Паневритмията.

В заключение можем да отбележим, че в текстовете на Паневритмията се преплитат миналото и настоящето в духа на българската традиция.

Казвам: За в бъдеще нашата ос, в която се движим във физическия свят, трябва да бъде перпендикулярна спрямо Божественото слънце, около което ние се движим. Всички вие трябва да изправите вашата ос. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.” На родения от Бога оста му е изправена. Нероденият от Бога – оста му е изкривена. Това значи, че няма отвесно положение спрямо Центъра. Под думата отвесно разбираме хармонично съчетание със законите, които съществуват в света.” (Учителя, „ Наука за живота”, ООК, 19 година, стр. 114 – 115, ИК „Жануа-98”)

„... Разумният живот изисква лицето да е успоредно на гръбначния стълб. Лицето трябва да бъде успоредно с гръбначния стълб. Щом не е успоредно, вече има нещо животинско. Значи условията на миналото сега трябва да ги поправим. Когато Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина влязат в нас, те трябва да превърнат всички материали на миналото, които са ни спъвали; тия материали трябва да се обработят и да се създаде новият човек.” (Учителя, „Единственото богатство”, ООК, 19. година, стр. 359, ИК „Жануа-98”)

Колко важно е човек да ходи изправен! Изправен да ходиш значи да създадеш условия в себе си да бъдеш изправен. Има едно положение на тялото, при което гръбнакът и главата са така разположени, че гърбът стои като че е малко облегнат. Това положение на тялото е много комфортно, удобно, леко. При него светлината слиза свободно и човек усеща една лекота. Мислите слизат от главата в гръбнака. Затова е особено важно мисълта на човека да бъде положителна, светла, за да може като се предава от главата по гръбнака, последният да не губи своята гъвкавост и пластичност, понеже от гръбнака, от неговата пластичност и подвижност, зависят гъвкавостта, свободата и пластичността на останалите части на тялото. А всичко започва от главата.

Това положение на гръбнака и главата, при което светлината слиза свободно отгоре, минава по главата и тялото и човек се усеща свободен, леко и приятно му е – това е правилната стойка на тялото. Това е много важно, основа за правилна игра и правилно протичане на духовните процеси у човека. Без правилна стойка човек не може да се свърже с енергиите на духовния и божествените светове, защото не създава условия да пусне в себе си токовете на светлината.

Всяка мисъл, при която гръбнакът се сковава, е неправилна, чужда, ограничава човека. Търси доброто, светлото, веселието и радостта, за да имаш пластичен гръбнак, понеже гръбнакът може да се оприличи на инсталация, канализация, която полива градините на човека. Ако се запуши някой канал, градината му изсъхва. Пускането и спирането на канализацията зависи от мисълта. Светлата мисъл полива – при нея всичко цъфти, расте и се развива. При негативната мисъл водата пресъхва – всичко линее и вехне. Изправената стойка е условие за бодрост, жизненост и добро настроение. Човек трябва да я търси като положение на тялото и като вътрешно състояние в себе си.

Когато играем Шестте упражнения – например първото – и когато имаме други движения, свързани с движение на ръцете отгоре, от главата, слизащи надолу по тялото (както при обливането), хубаво е мисълта, която придружава това движение надолу, да минава по гръбнака и гърба. Тази светла, божествена енергия, която слиза отгоре, изчиства каналите по гръбначния стълб и човек се чувства бодър, весел, добре разположен. Стресът, отрицателните състояния се струпват по гръбнака, а тези движения, съпроводени с чистата и светла мисъл от Божествения свят, чистят и обновяват.

В упражнението „Изгрява слънцето”, при думите „ сила жива, изворна, течуща” ръцете, които се движат нагоре, наподобяват бликането на извор; това движение е свързано с гръбнака – с движението на светлината, на чистата светлина нагоре по гръбнака. Изворът – това е Словото, а Словото е светлината, която озарява света и ни учи. Тази, чистата божествена светлина, която извира, се въздага нагоре и очиства съзнанието ни.

В упражнението „Аум” повдигането нагоре – това е повдигане на гръбначния стълб, потапяне в чистата атмосфера на Духа.

Гръбнакът е „магическият жезъл”. Нали Мойсей имаше такъв жезъл, с който правеше чудеса? В Пентаграма вътре има знаци, един от които наподобява този жезъл – гръбнака. В гръбнака се намират центрове, свързани с различните нива на съзнанието. За да се пробудят свръхсъзнателните сетива, свръхсъзнанието в човека, всички нива на съзнанието трябва да бъдат чисти. Тази чиста светлина минава и по гръбнака и изчиства тези нива и се качва нагоре, като отключва нивото на свръхсъзнанието.

Словото е светлина. Нали в Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде светлина!” – значи Разумното, Словото е зад светлината, а зад Словото е Бог. Светлината е изявление на разумността на Бога. Бог трябва да рече – и всичко ще бъде. Речта на Бога се проявява в светлината. Значи Словото на Бога – светлината, трябва да влезе в човека. Това движение на светлината по гръбнака е изявление на Словото Божие. А когато Бог говори, човек трябва да слуша и изпълнява. Щом Бог проговори в човека, всичко се оправя.

Развиването на уменията, реализирането на дарбите и способностите в красиви движения, различните видове изкуства – танцуване, свирене и други, придаването на съвършенство на формите във физическия свят – зависят от способността на гръбнака да предава тези божествени импулси като двигателни навици към различните части на тялото – ръце, пръсти, крака и др.

Главният мозък е свързан със свръхсъзнанието. Малкият мозък – с подсъзнанието. Гръбначният стълб се явява като мост между тях. Мисълта като проява на Бога минава първо през главния мозък, слиза по гръбначния стълб и отива в малкия мозък.

Правилната стойка на тялото зависи от гръбнака. А за да ходи човек с изправен гръбнак зависи как стъпва – правилото е първо да се стъпва на пръсти и постепенно тежестта да се пренася на ходилото. Първо насочваме пръстите на краката и тогава плавно стъпваме и пренасяме тежестта на тялото по ходилото, като на петата трябва да се пада минимална тежест – почти никаква – докато се научим да изтегляме тежестта на тялото към предната част на ходилото – пръстите. Когато стъпваме по този начин, гръбначният стълб и главата се намират в среда, лишена от физически сътресения – те просто плуват, все едно че се намират в пространството и летят. По този начин, избягвайки сътресенията, възможността да запазим светлината на мислите и радостните настроения е много по-голяма, отколкото ако стъпваме по неправилния начин – направо на стъпало, а още по зле – на пети.

Човек губи доброто си разположение и от това как ходи. Светлите мисли и чувства не обичат груба среда, а още по-малко сътресения – те напускат човека. Човек трябва да ги съхранява и отглежда – как излага на слънцето цветята в градината? Нали така човек излага и своите мисли и чувства на Божественото слънце да ги грее и възраства? А какво ще изложи на това слънце, щом тези красиви мисли и чувства го напуснат? Божественото слънце е в главата – то праща тези мисли в човека, а човек по начина, по който ходи, ги пропъжда. Той трябва да им даде възможност да растат и се развиват, и тези красиви мисли, след като слязат в гръбнака, ако човек се е отнесъл добре с тях, грижил се е, реализирал ги е, приложил ги е – отиват в малкия мозък (подсъзнанието) и го радват. Той вече има надежден минал капитал, който му помага и го насърчава в живота; по този начин човек гради своето добро бъдеще. А още и всяка мисъл се втъкава в нашето тяло – как ще се втъкат тези чисти и красиви мисли, ако ние ги изгубим? В природата нищо не се губи – ако не втъчем положителното, ще се втъче негативното. Този процес не можем да го прекъснем, той е непреривен.

Правилната стойка на гръбнака зависи от това какви мисли занимават човека, дали светли – леки мисли или мрачни – тежки. Леките, светли мисли насочват гръбначния стълб към центъра на Слънцето, а тежките и мрачни мисли го прегърбват и насочват към друг център – този на Земята. Ефирното усещане за тялото идва от това как се чувства гръбнакът. Ако мислите са чисти и светли, то и тялото е леко и подвижно.

Всички проблеми, свързани с гръбнака – дископатии, шипове и др. идват от подпушване на енергиите – натрупване на негативни емоции. Стресът се натрупва по гръбнака. Всичко това блокира правилната циркулация на енергията и при едно малко движение гръбначният стълб може да получи механично увреждане. А силата, която държи гръбнака, е Истината. Всяка лъжлива мисъл спира притока на силата на живота и спира естествения ход за развитие и движение на тялото.

Емоционалните състояния като страх, гняв, скръб, недоволство, тревожност и други се отразяват върху гръбначния стълб. Чрез самонаблюдение човек ще види, че изправяйки едно свое негативно състояние, изправя гръбнака и духовните пътища на движението в себе си.

Гръбнакът е оста на човека.

Гръбнакът чрез паневритмичните движения описва различни движения. Всяко едно движение той трябва да го танцува. Той видимо стои неподвижен, но движенията, които извършва тялото с различните си части, идват от него. Така че той е основата, която трябва да затанцува, да олекне. Както Земята извършва около своята ос различни движения, танцувайки и обикаляйки около Слънцето – нейният идеал, така и човек извършва тези различни движения около своята ос, танцувайки и стремейки се към Бога – идеалът на душата. При всяко едно упражнение гръбнакът описва различни движения – при някои той не танцува толкова, при други описва люлейни, вертикални движения, завъртвания в различни посоки и др. При „Слънчеви лъчи” имаме пулсиращия ритъм на ръченицата – едно леко, ритмично движение в размер 7/8, което той извършва, и то възходящо – винаги със стремеж нагоре. Това движение не идва от тропането и подскачането, а то е чисто духовно усещане, което като следствие се предава и на тялото. Човек трябва, както казва Учителя, да се остави движенията да го носят, а не той тях да носи, да се остави те да го понесат на своите криле и да го извисят в царството на Духа.

Има връзка между оста на Земята и гръбнака на човека. Човек може да добие своята свобода посредством гръбнака. Сега, когато Земята изправя своята ос, това оказва влияние и върху човешкия гръбначен стълб. Болките в гръбначния стълб са свързани с промените, които настъпват и в земната ос, за да се нагласят енергиите на новия, по-изправен ъгъл и приспособяването на човешкия гръбнак към ъгъла, по който те текат към Земята. Понякога се усеща тежест, болки – това е свързано и с приспособяването на гръбнака към новите условия. Сега, когато е започнал този процес на изправяне на земната ос, човек трябва да помага на себе си, да се приспособи към тези нови, силни енергии – да ходи изправен, да стъпва правилно и да се отнася внимателно към своя гръбнак, като внимава в мислите, чувствата и действията си. Да не го товари с излишни мисли и чувства, да не го пресилва в движения и тежки товари – да се съобразява с индивидуалните си възможности.

Какво означава изправена стойка на тялото? Това означава гръбнакът да вземе възходящо положение, посока с вътрешен стремеж нагоре – към Бога. Тогава и тялото заема правилно положение – изправен стоеж. Такъв човек е оптимист, с положителни възгледи за живота.

Изправената стойка е следствие на ориентацията на гръбнака във възходяща посока на движението. И като резултат в човека навлизат мислите на светлината и чувствата, които го подхранват и носят живот за неговите дарби и способности.

Всичките движения в Паневритмията ориентират гръбначния стълб в тази посока. Човек трябва да го ориентира, да го включи в това течение чрез усещанията, които има. Мисълта за Бога дава правата посока на ориентация на гръбначния стълб.

Движенията, които извършваме с гръбнака при Паневритмията, го „издигат” нагоре – той получава стремеж нагоре. Гърдите се отварят – гръдният кош се движи свободно при такова положение на гръбнака.

Сега Земята ориентира своята ос – своя гръбначен стълб - във възходяща посока, към Бога; така тя изправя своята ос. Както Земята ориентира своята ос към възходящите енергии на Бога, така и човек трябва да центрира своята ос – своя гръбнак, да коригира посоката му според корекциите, които извършва Земята спрямо Божествения център. Да може да следва възходящия път, който Земята има, да го извърви заедно с нея. Да хармонизира своите сили с нейните, за да пътува в безпределното пространство с нея и да учи.

Гръбнакът е оста, по която са разположени центровете на физическия, духовния и Божествения свят. Това са трите центъра: земният, слънчевият – в слънчевия възел и центърът на божественото слънце в главата. За да функционират енергиите правилно, тези центрове трябва да са на една линия. Около оста на гръбнака се центрова движението на тялото; той служи като мярка, която Разумният свят е поставил, за да се центрова, регулира човек спрямо него. Гръбначният стълб се центрова около друг космичен център. А човек трябва да се центрова около своята ос – гръбначният стълб.

Положението на гръбнака е свързано с различните степени на съзнанието. Подсъзнание: глава надолу, крака нагоре – растителен свят. Съзнание: хоризонтално положение на гръбнака (когато човек лежи) – животински свят. Самосъзнание: изправено положение на гръбнака – глава нагоре, крака надолу – човешки свят.

Свръхсъзнание – ето новата посока на движение на самосъзнанието. В човека функционират и четирите вида съзнание в зависимост от това кои течения преобладават, в кои течения на живота се включва. Въпреки че е с изправен гръбнак, оказва се, че има и други фактори, които определят кой тип съзнание функционира. Основният определящ фактор е мисълта. Ако мисли правилно, това определя в него да преобладава самосъзнанието. Всяка степен на съзнанието си има свои признаци на проявление – т.е. свои мисли, свои чувства и свои постъпки. В зависимост от тях човек може да се самонаблюдава и да разбере в дадения момент кой тип съзнание преобладава. Ако преобладават в него чувствата на страх, безпокойствие, раздразнителност и др., то в човека преобладават в момента сили, свързани със животинския свят – съзнанието.

И все пак целта на човека е свръхсъзнанието. Коя е посоката на свръхсъзнанието? Посоката е нагоре. Правилната ос е Земя – Слънце. Тъй като на човека му предстои да извърви този път – да се свърже със силите на свръхсъзнанието, една от предпоставките да направи това е да има изправен гръбнак. Теченията на различните степени на съзнание се движат и засягат освен мозъка, също и гръбначния стълб. Последният определя посоката на движение на тези сили. А различният тип съзнание определя и посоката на движение на самия човек – стремежи, разбирания, желания. Свързването със света на свръхсъзнанието, към който се стремим, няма да стане изведнъж, това ще става постепенно и постоянно, за да може с времето нашата нервна система да се кали, да издържа на високите полета на божествените истини. Това ще рече човек да се издига в разбиранията си за тези истини. За да се свърже със света на свръхсъзнанието, гръбнакът му трябва да олекне – т.е. да отхвърли всички мисли и чувства, които го товарят, прегърбват, теглят към земята. Посоката на положението на гръбнака към целта – свръхсъзнанието – вече е определена: човек е изправен отвесно, остава му един ъгъл по-малък от 23 градуса, на който и Земята е отклонена, за да се изправи.

Търсенето на този перпендикуляр – посоката към Божественото е вече вътрешен процес, съзнателна работа върху себе си – работа на ученика. Да даде възможност на силите на свръхсъзнанието да работят в него, стремейки се към тях. Идеята да вършим всичко за Бога е посоката към свръхсъзнанието. Изправеният гръбнак подразбира намиране на ония течения, сили, които носят мислите на Бога, на възвишения Разумен свят, с който всички методи на Учителя ни свързват.

Когато играем правилно Паневритмията, силите на съзнанието се изтеглят и се центрират около точката на Божественото слънце в главата. Ученикът живее в главата си – Божествения свят. Защото в обикновения живот силите на съзнанието са разпределени в главата и отчасти в гръбнака. След като овладее изкуството на танцуване на гръбнака, следващият етап е човек да събере съзнанието си в Божествения център – главата, да се съсредоточи там и да затанцува от мястото на този център. Тогава ще настъпи времето на чудесата, които Паневритмията носи.

Как ще се изправи оста на човека – гръбнакът? Като изправи човек своите мисли, чувства и постъпки. Кое е идеалът за това? Божественото.

Изтеглете музиката на Паневритмията - ТУК

I Цикъл - 28 упражнения

Първият ден на пролетта - включва първите десет упражнения

1. Пробуждане

Първият ден на пролетта,

първият ден на радостта,

първият ден на любовта

носят сила и живот,

носят сила и живот.

2. Примирение

И оживява, и ни буди със любов.

Ставайте от сън, деца.

Пролет мила веч дойде.

Цялата природа пее;

Слънце топло вече грей.

Носи цветя и плодове,

носи песни и игри.

3. Даване

Пълни всяка твар с живот,

буди радост във духа,

развеселява сърцата ни.

Грее, грей слънцето благодатно,

целува нежно цялата земя

и я окичва с прелестни, безброй цветя.

4. Възлизане

Бляскави звезди - брилянти

светли сказания мълвят.

Грее чистата луна,

безспир лети по своя път

по небесна шир.

И денят пристига след нощта.

5. Издигане (Дигане)

Сила и радост,

младост и обич

слънцето носи

и вдъхновява,

и възраства в красота.

Сан Зи (Красивият ден) : упражнения 6,7,8

6. Отваряне

Ето го, ражда се красивий ден.

Ето го, Слънцето към нази грей.

Химни в гората весело птиченце пей.

Бодро играем по росни треви и цветя.

Светлата радост обилно ни грей.

Сила в душата безспирно излива ни тя.

7. Освобождаване

Ний планините обичаме.

Дивния Мусала възпяваме.

При седмострунна арфа на Рила седим.

Мощното слънце посрещаме на ранина.

Вечер сияйните звезди следим.

И луната прекрасна в небесната шир.

8. Пляскане

Ето го, ражда се красивий ден.

Ето го, Слънцето към нази грей.

Химни в гората весело птиченце пей.

Бодро играем по росни треви и цветя.

Светлата радост обилно ни грей.

Сила в душата безспирно излива ни тя.

9. Чистене

Първият ден на пролетта,

първият ден на радостта,

първият ден на любовта

носят сила и живот,

носят сила и живот.

10. Летене

И Земята се събужда от съня.

Почва новий светъл ден,

новия ден на пролетта.

И Природата ликува,

че я слънце топло грей

и лъчи обилно лей.

Всичко радва се и пей.

11. Евера

Слънцето грей, гали с лъчи

цветенца, и треви и нас.

На ранина възторжено играем ний.

Въздух - благодат.

Птички хвъркат весело над нас.

Природата сияе цяла в красота.

Росна тревица блеснала в елмаз.

Цветята леят аромат.

Слънцето грей, праща веселие по цялата земя.

Целия мир събужда, вика със любов.

Влива ни живот,

дава радост, мир и красота.

Залязва то, но вечно се явява пак.

Блести, изпраща жива светлина,

служител мил на благ Баща.

12. Скачане

Нагоре да полетим!

Към небесния простор.

С мир, любов и светлина

всичко расте в красота

и ни носи мъдростта!

13. Тъкане

Всеки ден, всеки час, всякоя минута

ний сновем и тъчем най-красиви мисли,

и живот свет и чист

във душите вливаме.

Нека мир и любов в сърца ни да царува,

доброта, милосърдие в нази да живей.

Светлина и веселие навред да грей.

Цветенцата аромат сладостен пилеят,

птичките в небесна шир

чуруликат, пеят.

И дъждеца ромоли над ниви и ливади.

Тъй и ний всеки ден, всякоя минута

ще работим, ще растем и добро ще сеем,

и в душите си красиви мисли ние да втъчем.

14. Мисли

Мисл̀и, право мисли.

Мисли, право мисли.

Свещени мисли за живота ти крепи.

Свещени мисли за живота ти крепи.

Крепи, крепи, крепи.

Свещени мисли за живота ти крепи.

15. Аум

Аум, Аум, Аум, Ом, Ом, Аумен

16. Изгрява слънцето

Изгрява Слънцето,

праща светлина,

носи радост за живота тя.

Сила жива изворна течуща.

Зун ме зун, зун ме зун,

бином ту мето.

17. Квадрат

Слънцето грей,

трепти зората от живот и любов.

Трепти зората, грейнала в брилянтени лъчи.

Всичко днес пей,

всичко днес сладкогласно пей

за Божий ден,

за новий светъл Божи ден

за радост нова,

що в сърцата ни безспирно лей.

18. Красота

Всяка сутрин в ранен час

Слънцето посрещаме.

Лъчи, въздух и роса

радват нашите сърца.

Вдъхновени мисли в нас да потекат

и красиви чувства да растат.

Сладки зрели плодове да дават

и живота вред да украсяват.

Грейнали лъчи навред.

Бистро изворче шурти.

Радост блика в целий свят.

Птичка весело лети.

19. Подвижност

Всяка сутрин в ранен час

Слънцето посрещаме.

Лъчи, въздух и роса

радват нашите сърца.

Вдъхновени мисли в нас да потекат

и красиви чувства да растат.

Сладки зрели плодове да дават

и живота вред да украсяват.

Грейнали лъчи навред.

Бистро изворче шурти.

Радост блика в целий свят.

Птичка весело лети.

20. Побеждаване

Денят пристига след нощта

и радост иде след скръбта.

Вървиме ний по светлий път.

Прегради няма да ни спрат.

Тъй безспирно ще вървиме

с вяра и любов в гърдите,

към победи ще летиме,

докат' гледат ни очите.

Бодро вдигаме чела,

смело тръгваме напред!

Дори в неволя и беда

за нас е хубав Божий свет.

Милва ни тихият зефир.

Пеят ни птички с весел глас.

Лей се в душата еликсир

при изгрев слънце в ранен час.

21. Радостта на земята

Ликува цялата земя

и се радва от сърце,

и тича тя по своя път

като девица възлюбена.

Тя жадува Слънцето

и към него се стреми.

То я милва отдалеч

и целува я с лъчи.

Тя се радва и му пей:

"О, слънце на живота мой!

Летя, летя към тебе непрестанно

и пълна с радост.

Реки текат,

извори бликат чисти,

върхове белоснежни

във розови сияния

обливаш изобилно

с милувки нежни."

22. Запознаване

Колко приятно птиченце пее

и благодатно слънцето грей.

Росни ливадите, свежи поляните,

играем ний и пеем в ранина.

Живота е красив и изобилен,

че Бог над нази е милостив.

А след игри и песни красиви

ние работим в нашите ниви.

И ги посяваме - семе избрано,

да никнат, зреят житни класове.

И дребен дъжд-роса ще ги полее

и слънцето ще ги възрасти.

23. Хубав ден

Всеки хубав Божи ден

дишам радост и живот.

И ликът ми е засмян,

че обича мен Господ.

Слънчицето със любов

милва моето лице.

И гласът любим Христов

шепне в моето сърце:

"Крепко, смело ти живей

и помагай на света!

С песни, радостни възпей

ти на Бога любовта -

наш Баща любим и свят

и на вси души познат."

24. Колко сме доволни

Колко сме доволни,

че в света живеем;

като птички волни

чудни песни пеем.

Сутрин мило слънце

посрещаме рано.

То ни благославя

и живот ни дава.

(допълнителен текст: по Паневритмия на петте сестри)

Въздух дишам благодат.

Радостно отивам за дома.

Цялата Природа с мене пей.

Слънцето ме живо грей.

Мен природата обича и в живота ми помага,

чадо свое ме нарича и ми казва дума блага:

"Работи, учи, време не губи,

време не пилей, скъп живот пази.

Той е Божи дар, мил и скъпоцен.

Ти добре варди го всеки час."

А подир игрите ще отида да работя,

време да не губя, дор в небето слънце грей.

Хай напред, едно, две, три,

с бодри стъпки ти ходи.

Още малко ние тук

ще си поиграеме сега.

Ходи, ходи, ходи, за водата ходи,

през речица бистра, по пътека чиста.

О, водице сладка, жива, носиш ти живота нов.

Теб обичам, теб жадувам, тебе търся всеки час.

По ливади и градини непрестанно тичаш ти.

Тъй през всичките години бягай, тичай и лети.

25. Стъпка по стъпка

Стъпка по стъпка, ето ний

вървим към новия живот.

Чертаем светли бъднини

за нас и цял човешки род.

Всички прегради преодоляваме,

не се страхуваме от беди.

Мисли красиви вредом посяваме.

Любов света да победи.

Пътека светла е пред нас

и нова чудна светлина.

Живот в сърцата ни се влива,

мъдрост и любов.

Цветята ухаят,

зреят плодове.

Всичко расте, живее,

радва се целий мир.

Въздух дишам - аромат,

вредом - чудна красота.

Извори бликат чиста вода.

Бистра роса всяко листо

със брилянт краси.

26. На ранина

Кой на ранина става да играй

по зелената трева и на бистрата роса,

той ще бъде вечно млад,

здрав и хубав и богат;

ще се учи най-добре,

няма нивга да умре.

Рано ти стани, слънцето посрещни

и запей със бодър глас, поиграй си ти завчас.

Бодра гимнастика, раз, два, три.

Подвижи се и се спри.

Смело пак тръгни напред,

радвай се на Божий свет.

27. Дишане.

(пее се "а")

28. Промисъл

(произнася се 3 пъти:

Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост

и Божието Веселие в нашите сърца.)

II Слънчеви лъчи

Зора се е чудна зазорила,

тя живота нов е проявила.

Слънчев танец

в'планината заиграваме

и задружно ний запяваме

слънчевите песни.

Те сърцата ни разтварят за лъчите,

слънцето ни проговоря чрез игрите.

Нов живот то дарява,

нова светлина, нова светлина.

Скърби земни разтопява

с'свойта топлина.

Вярна стъпка ти вземи,

светла мисъл приеми;

тя живот ще ти дари,

радост нова и красиви

бъднини ще изгради.

Все напред в'строен ред

смелно ний тръгваме напред.

Към живот чист и нов мощен зов

пращаме навред.

Иде веч в'света братство и любов.

В'нашата земя нов живот кога изгрее

всичко живо ще запее за слънцето.

В'знание, любов и свобода всеки ще живей.

Пътя нов е готов, от кръга тесен излезни.

Към върха, към възход в'дружен ход смело днес тръгни.

Горе те зоват светли висини;

ти към свобода пътя поеми.

Ти си ме, мамо, човек красив родила,

умен да стана, добре да мисля, добре да любя.

Туй живота е на рая.

Рай, рай рай, рай, рай,

Рай, рай рай, рай, рай,

Рай, рай рай, рай, рай,

Рай, рай рай, рай, рай, рай.

Туй е рай, рай, рай.

Кажи ми, кажи ми, кажи ми

сладки думи две.

Твойте думи две, сладки думи две.

Твойте думи две, сладки думи две.

Туй е рай, туй е рай, туй е рай, рай.

III Пентаграм

Ето, веч идем ний,

светлозарни лъчи;

царски дар носим благ -

радост, мир и любов,

светлина и жива красота,

свобода за всичките разумни души.

Ний сме слънчеви лъчи на любовта,

дошли в света,

зло да победим, мир да въдворим.

Със благост, светлина, нежна любов

нов живот на милостта

в света да въдворим.

Ето, веч идем ний,

светлозарни лъчи;

царски дар носим благ -

радост, мир и любов,

светлина и жива красота,

свобода за всичките разумни души.

Авторите на текста: "Изгрява Слънцето", "Аум", "Мисли" - Учителя.

На останалите - Олга Славчева, а на "Слънчеви лъчи" - Весела Несторова.

Забележка: В текста не са отбелязани повторенията, които се изпълняват при музикално изпълнение.

* Доклад, изнесен на семинара по Паневритмия ноември, 2004

За да говорим за видове движения в Паневритмията, трябва да изясним какво представляват тези движения. Движенията, които извършваме чрез упражненията от Паневритмията, не са обикновени ежедневни движения, които понякога правим несъзнателно, необмислено.

За да определим правилно видовете движения в Паневритмията, трябва първо да дадем определение на едно централно понятие, което се очертава в логиката на разсъждение при тяхното проучване. Това понятие е паневритмично движение. То посочва в обобщен вид характера на всички извършващи се движения в Паневритмията, независимо от вида им. Паневритмичното движение не обозначава отделно или вкупом елементи или в цялост упражненията в Паневритмията.

За да аргументираме дефинирането на това понятие, това предполага да го разгледаме спрямо други две, от които то произлиза: Паневритмия и паневритмичен принцип.

Думата Паневритмия обозначава космичната валидност на всеобщия космичен ритъм, подчинен на общ висш център – Бога. Следователно контактът и хармонизирането на човека чрез Паневритмия с този висш център, чрез включването във всеобщия ритъм, е смисълът на самата Паневритмия. Тогава най-краткото и точно етимологично тълкуване на думата е логично да бъде: "висш всеобщ космичен ритъм".

Следователно разглежданото от нас понятие паневритмично движение може да се определи като движение, което ни привежда в контакт с висшия космичен ритъм и ни хармонизира с него.

"Паневритмичен принцип" е израз, който употребяваме за изразяване на спазването на 7-те принципа, върху които почива Паневритмията. Следователно паневритмичното движение е движение, построено при спазването на тия 7 принципа.

Получава се следната дефиниция на паневритмичното движение като цяло: движение, построено на паневритмичен принцип, което привежда човека в контакт с висшия космичен ритъм и го хармонизира с него.

Такова движение включва всички физически и психически параметри и трансформации на движението въобще.

Всяко упражнение в Паневритмията е съставено от множество видове паневритмични движения. Защото в даден момент и при даден човек движението представлява специфичен процес и едновременно може да принадлежи към различни видове. Деленето на видове, т.е. научните класификации подпомагат проучването. Те са само помощна представа и диференциация от различни гледни точки, за да може цялостното явление да се разбере, определи и оцени. Всяко паневритмично движение е своеобразен комплекс с много характеристики и функции – физически и психически. Например може да се говори за траектория, форма, линия на движението, но в кой момент у даден човек какви психически механизми ще задейства то и с какъв обем ефект ще произведе, не може да се посочва.

Ще се спра на три типа класификации – според три признака за класифициране на паневритмичните движения: според определяне формата, съдържанието и смисъла, според петте принципа и според признака физично/психично.

Сега ще се опитаме да разсъждаваме какво представлява паневритмичното движение според неговата форма, съдържание и смисъл.

Изхождаме от следната идея:

Принципът на Любовта в Учението на Учителя посочва смисъла.

Принципът на Мъдростта определя съдържанието.

Принципът на Истината ни разкрива формата.

Изводът, който следва да направим на първо място, е: Любовта като водещ принцип в Новата Култура ни насочва към определяне на смисъла на Паневритмията и на паневритмичното движение като водещ пред неговото съдържание и форма. За по-ясно представяне предлагам следната таблица на съответствията:

Таблица 1

Формата на паневритмичното движение включва изясняването на техническата страна на изпълнението:

1. като текстово описание;

2. като методика на разучаване и преподаване;

3. като процес на преживяно движение.

Основен акцент при изясняване техниката на изпълнение на движенията от упражненията е уточняване и спазване на две особености. Първата: разграничаване на понятията механична гимнастика, механично движение от паневритмично движение, към което ни насочва Боян Боев. Втората: уточняване кое превръща механичното движение в паневритмично. Б. Боев посочва идеята или идейното движение като антипод на механичното. Според мен само трите страни на паневритмичното движение като движение едновременно по форма, съдържание и смисъл, го правят паневритмично.

Съдържанието на паневритмичното движение се посочва в литературата с думите "изгряващи идеи". Те са седем: Добро, Справедливост, Разумност, Хармония, Братство, Свобода и Космична любов. Тяхното специфично изложение според идеите на Учителя е най-силният и в същото време минимален акцент, за да се говори за разпространяване на Словото чрез преподаването на Паневритмия. С други думи: тълкуването на тези идеи може да е само обобщено и от гледна точка на учението, в социално и педагогически приемлива форма от гледна точка на обществото. (Като идейно-художествено съдържание и форма на психотренинг, психоанализа и т.н.)

Смисълът на паневритмичното движение се заключава в най-широко употребявания израз "вътрешен смисъл на упражненията".

Ще се спрем по-подробно върху него.

Вътрешният смисъл разкрива основите, характера, ценностното развитие, методите на новото възпитание и самовъзпитание, които са в състояние да насочат съвременния човек (дете, общество) правилно към реалностите на епохата на Новата Култура.

За да се осъществи и разбере правилно вътрешния смисъл, трябва да са изпълнени следните изисквания (условия):

Преживяване на Паневритмията (Означава не само теоретично запознаване); Практикуване на Паневритмията;

Спазване предимството на принципа на Любовта при преподаване на Паневритмията: например учебното съдържание да включва елементарно информиране: идеалът за човек – човекът на дейната любов; понятие за 4-те степени на любовта и двустранния й характер като процес на любов и обич; предимство на възпитателния и самовъзпитателния подход пред обучението (Защото целта е не да запознаем някого с Паневритмията, а да реши да я практикува и да се ползва от нея в живота си. ) и т.н.

Разграничаване на понятията личност – човекът като ум, сърце и воля и космичност – човекът като ум, сърце, воля, душа и дух. Тези две понятия изразяват принципната позиция и обхват на проучване, които науката и Новата окултна наука предлагат.

Любовта, възпитанието, смисълът на нещата са символ на процеса на посяване на семето. С други думи, става въпрос за влияние и позитивни промени чрез Паневритмията върху наследствеността, генотипа, кармата, характера, съдбата, дарбите, способностите, предразположенията. Този въпрос е от най-малко проучените като конкретно съдържание. Символите са удобна и приемлива форма на представяне на идеите.

Какво съдържа вътрешният смисъл? Той ни разкрива пряката реализация на 7-те принципа. Тяхното изявление чрез вътрешния смисъл може да се разгледа примерно по този начин: Таблица 2

Таблица 2

Опитахме се да изясним какво представлява вътрешният смисъл, на какво се базира и с каква насоченост.

Конкретното тълкуване на вътрешния смисъл за всяко едно упражнение от Паневритмията досега има няколко възприети варианта. Главните принадлежат на Боян Боев, Георги Стойчев и Ина Дойнова.

Конкретното тълкуване може да намери различна приемлива форма според формата на преподаване, възрастовите особености и др. характеристики, които би се наложило да се спазват при разучаването.

Ще обобщим опита ни за класификация на видовете паневритмични движения според разбирането за тяхната форма, съдържание и смисъл с таблица 3. Тя допълва таблица 1.

Таблица 3

Втори признак, според който бихме могли да класифицираме видовете паневритмични движения, това са петте пентаграмни принципа – основен идеен център в Словото. В таблица 4 предлагаме систематизирано примерно посочване на петте типа паневритмични движения според петте принципа, във връзка с конкретни качества, които те формират. Във втората колона първо е посочено общото им логическо наименование (по възможност с оригинално назоваване), а в скоби – срещаните в литературата назовавания, които се явяват допълващи от същия тип.

Таблица 4

От таблица 4 ще обобщим: Паневритмичните движения:

❐ според принципа на Любовта са възпитаващи,

❐ според принципа на Мъдростта са развиващи,

❐ според принципа на Истината са формиращи,

❐ според принципа на Правдата са усъвършенстващи и

❐ според принципа на Добродетелта са еволюционни.

Следователно можем да направим следните изводи:

1. Всеки принцип придава собствена характеристика, т.е. има собствена проекция в паневритмичните движения.

2. Възпитаващият, развиващ и формиращ характер на паневритмичните движения изгражда цялостно личността у човека чрез въздействие върху ума, сърцето и волята.

3. Като включим към тях усъвършенстващия им и еволюционен характер, виждаме, отчитаме въздействието им още чрез душата и духа за изграждането на човека като духовно същество и на неговите тела, или като космичност.

Трети логически подход, който можем да изберем за определяне на видовете паневритмични движения, е според признака физично/психично. Този признак ни насочва към разглеждането им по отношение на човешкото устройство (човек е физическо и психическо същество) и по отношение на научните клонове: Таблица 5

Таблица 5

Според човешкото устройство може да образуваме три типа класификации по подпризнаци: духовни тела, физически характеристики и психическа изява.

Според духовните тела паневритмичните движения са физически и духовни. Духовните могат да се разделят, от своя страна, на движения във всяко едно от телата: етерни, астрални, ментални, причинни и т.н.

Според физическите характеристики може да има делене по тип процеси: физични паневритмични движения (това са движенията на ръцете, краката, трупа и т.н.) и органични (това са движенията и процесите, активирани от паневритмичните процеси във всяка клетка, мускул, нерв, орган, система).

Според психическата изява биват движения и процеси в мисълта, чувствата, волята, душата, духа, паметта, съзнанието, интуицията и т.н.

Друго делене на видовете паневритмични движения може да има според научната диференциация на познанието. Тук могат да се включат много науки. Ще посоча няколко като пример.

Геометрия: прави, криви, вълнообразни, кръгови движения и т. н. Проучване по форма и линия.

Физика: електрични, магнетични, електромагнитни, торсионни паневритмични движения.

Психология: Тук може да има много класификации според направленията в тази наука. Например:Паневритмични движения според развиването на всички видове интелигентност в човека. Екстериоризиращи и интериоризиращи. Според трансценденталната психология: съзерцателни, медитативни, концентриращи, визуализиращи, интуитивни и т.н.

Социология: Знаем, че Учителя е говорил за Паневритмията като метод за създаване на ново общество, нови отношения. На пръв поглед може да се посочи възможността за проучване на паневритмичните движения и значението им за усъвършенстването на демокрацията, справедливостта, идентификацията, образователната, професионалната, спортната, профилактичната, рехабилитационната ефективност и мн.др.

Педагогика: Една педагогическа класификация вече видяхме чрез таблица 4, но могат да бъдат посочени и по-подробни деления, които да улесняват проучването на Паневритмията от науката педагогика. Най-силният акцент в педагогическо отношение Паневритмията притежава в областта на разработване на теорията на възпитанието и самовъзпитанието.

Етнология, фолклор, народопсихология са също силни страни, чрез разработването на които Паневритмията и идеите на Учителя могат да намерят достойно място в обществения живот днес: да повдигнат духа, да активизират исконните за българина универсални, хуманистични, рационални, демократични, природосъобразни и трансцендентални ценности и качества, известни от хилядолетното ни историческо минало.

В заключение ще посочим, че изследването на видовете паневритмични движения и техния характер представлява един правилен, ценен, социално и научно приемлив подход да се представи и да се възприеме Паневритмията в българското общество и в света. Доколко това е въпрос на настояще или на бъдеще зависи и от нашето умение в настоящия момент да бъдем "в света, но не от света". Т.е. да мислим различно, да покажем на обществото идеи още по-демократични, още по-възпитателни, ценности още похуманни от тези, които са познати. Или по друг начин – да посочим ново разбиране върху съществуващите и утвърдени вече. Има много възможности. Има интерес. Има осъзнат духовен глад в обществото на всички нива и слоеве. Нашата адекватна реакция как да бъде поднесено безценното духовно богатство от Словото е най-важното в момента.

Мили приятели, с това свое изказване искам да приканя всеки, който проявява интерес, да се включи в научното изследване на Паневритмията – в онази област, която му е най-присърце. Има много начини: писане на статии за вестници и списания, участие в семинари, дисертации, издаване на студии, малки книжки, подготвяне на брошури и т.н. Лично аз ви приканвам за участие в две инициативи: написване на две книги. Първата е методика на преподаването по Паневритмия, за която са нужни специалисти по предметите. И втората – сборник с научно-популярни статии за Паневритмията с педагогическа насоченост. За нея може да се обръщате и към Людмила Червенкова. Благодаря ви!

За координати: Снежана Стефанова Димитрова, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски 27 А, ет.1 ап. 1 тел. 062/ 62 53 62, GSM 0889227856, имейл: snejanad@abv.bg.