* Доклад, изнесен на семинара по Паневритмия ноември, 2004

Човекът в своето развитие е воден от стремежа си да се прояви. Под проява разбираме възможностите и способностите на самия човек. В определен етап от неговото развитие човешкият стремеж за проява не е съзнателен, човек не го съзнава ясно. Това говори, че той е ръководен от сили, които проявява, без да ги разбира – съзнава; той не е господар на самия себе си. В дадения случай под сили ще разбираме същества, които ръководят и учат човека. Всяка тяхна разумна проява, проектирана върху определено същество, си има своята проекция и върху физическия свят чрез човека като движение.

Движението е форма на проява във физическия свят. Тази форма на проява може да бъде изразена чрез различни части на човешкото тяло – ръка, крак, глава и т.н.

Разликата между съзнателния и несъзнателния човек в отреагирването на вътрешния импулс, който човек получава преди началото на движението е, че първият познава източника на импулса, който иде в него, познава естеството на мислите и чувствата, които са в него, докато вторият не познава още себе си – не познава източника на импулса, който иде в него, не познава своите мисли и чувства. Той се учи след като получи резултата на своето действие – започва да се замисля за него и колкото е по-осъзнат, толкова по-добре и правилно прави своите заключения. Защото в дадения случай и единият, и другият могат да действат бързо, но единият да съзнава резултата на своето действие, а другият да не го съзнава. От това гледище ние делим движенията, постъпките на човека на разумни – съзнателни и неразумни – несъзнателни.

Пробуждането на човешкото съзнание и развитието му е един велик Божествен процес. Тази съзнателност, нейното развитие е процесът на придобиване на вътрешната свобода. Развитието на съзнанието е развитие на съзнателността у човека – т.е. развитие на усета за самия себе си, развитие на познанието за себе си. Пробуждането на човешкото съзнание става в определен момент от неговото развитие и този момент за много хора е сега, в сегашния живот. Именно сега осъзнатостта има всички условия и възможности да се развива. В момента на пробуждането на съзнанието в човека се пробуждат всички духовни сили, проявени по нов начин, а именно: човек разбира, че тези сили са духовен потенциал, с който той може да разполага и оперира съзнателно, без да нарушава хармонията на средата, в която е потопен. На този етап те стават вече негово достояние, защото разбира и духовната същина на своето естество.

Развитието на съзнанието представя процеса на вселяването на Божествения дух в човека, което става постепенно. Развитието на съзнателността е наука за разбиране, за съзнаване присъствието на Бога в себе си. Но тъй като това остава само на думи, като понятие, нещо неразбрано, трябват ключове, с които да се отключат и отворят вратите в човешкото съзнание – в неговите разбирания да настъпи един приток на нови сили и енергии, които да обновят и разширят представите му за живота и неговата целокупност. Тези ключове са паневритмичните движения. Чрез тях понятието за Бога става нещо реално, разбрано, живо. И когато Христос казва: "Думите ми носят живот вечен" – то е защото Той е проводник на този живот, защото живее в него; тъй както тези движения са част от творческото изявление на Бога, тъй и ние се потапяме в този живот и ставаме едно с Него. Работим, растем и се разширяваме с Него.

Паневритмичните движения са метод за свързване със съзнанията от повисшите светове, които вливат по-високи разбирания за живота и разширяват човешкото съзнание.

Всички упражнения, опити от беседите и лекциите имат за цел човек да разбере духовното същество вътре в себе си. Да разбере силите, които се крият в него и които работят в неговите тела, в неговия ум, сърце, дух, душа и воля. Те се явяват като част от подготовката за нещо много по-голямо, а именно Паневритмията, където вече силите се организират, включват на съвсем друго, колективно-космично ниво.

Човек трябва да съзнава своята духовна същина, да я усеща, разбира. За тази цел той трябва да се самонаблюдава. Нужно е да познава своя ум, своето сърце, своята душа, своя дух и своето тяло. Да ги разграничава в представите си и да знае всяко едно с какви сили оперира. Това не става по механичен, външен път, понеже духовната същност е потопена в Любовта и тя е пътят, по който и чрез който човек ще разбере своята същност. Паневритмията е танц на душата, да се прояви душата чрез движенията и да й се даде свобода – да се освободи. Във всяко движение да търсим израз – проява на душата в движението. Не да й налагаме нашата воля, а да й дадем свобода, и тя ще се прояви. Тя познава, знае езика на движението. Прояви ли душата своя живот в движенията, и човек ще се измени – човешкото лице ще просветне, умът му ще се избистри, духът му ще се ободри и тялото му ще се освежи. Човек ще се подмлади. В играта да прояваваме живота на душата. За да я проявим, не трябва да я ограничаваме и да не се смущаваме, да забравим себе си и да не се месим в нейния живот.

Паневритмията събужда божествената семка на Любовта, посята в човешката душа. Любовта събужда Любов. Любовта е вътрешния глас на Паневритмията. Тя е вратата за разгадаване на тайните , вложени в нея. Духът на Паневритмията е Любовта. Да търсим Любовта в себе си, в ближния си и в Бога – това ще рече да играем с Любов, да виждаме в партньора си нашия ближен, да виждаме в свещения кръг проявата на Бога. Любовта е мистичния свят на Паневритмията. Връзката на движенията с живата космична Паневритмия – това е нашата любов, която ще принесем в жертва жива, свята и благоугодна Нему, пред олтаря на Живия Бог, и с която ще се свържем с реалния, живия космичен паневритмичен кръг.

Развитието на съзнателността чрез паневритмичните движения е велико изкуство, чрез което човек става по-съзнателен, по-осъзнат. Той възприема духовните сили чрез различните части на своето тяло и ги обработва. Човекът с пробудено съзнание усеща тялото си като нещо много ценно. Той има към него най-красиви отношения, защото в него вижда своя ближен. И не само това – във всеки уд усеща и разбира какви сили протичат през него; знае предназначението им и чрез какво движение на частите какво да постигне. Науката за танца не е влязла още в неговата същина. Хората танцуват, играят, но на физическите усилия за проява им липсва нещо много важно – духовното разбиране за същността на движенията. Духовно прозрелият същността на движението се отнася към дадено движение съзнателно. Той не действа импулсивно. В неговите движения има музикалност – ритъм, такт, хармония, чувствителност, усет за красота.

Човешкото тяло представлява музикален инструмент, на който човек трябва да се научи да свири. Всяко едно движение да бъде осъзнато – това ще рече да усещаме, да осъзнаваме движението във всеки един момент, за всяка точка от фигурата, по която движим съответния уд. Да усещаме присъствитето на живот във всяка част на своето тяло. Както тонът на един музикант зависи от движението, което е направил, за да го произведе на музикалния инструмент, така и човешкото тяло ще произведе такъв тон, който зависи от съответното движение, което сме направили. В това осъзнаване на движението вече можем да проектираме своята мисъл. Когато човек проектира мисълта си в движението, това движение става съзнателно. Човекът е вече господар на своите движения. Тогава можем да говорим и за духовно танцуване. Всяко подвижване в тялото да го усещаме, да ни е приятно, да го разбираме и да го вършим със свещеното чувство за велика работа – свещенодействие с Любов. Това разбиране изисква изучаване на движенията, извършени с различните части на тялото, в различните посоки в пространството и връзката им с духовната същност на човека. Колкото по-съзнателно танцуваме тези движения, толкова по-добре ще дадем възможност на тези велики духовни сили да градят в нас. Чрез тези движения се увеличава и съзнателността в човека.

Както музикантът-изпълнител непрекъснато слуша и контролира тона и неговите качества, така и човек трябва да слуша отгласа на своите движения в тялото си. Осъзнаването на движенията води до един вид виждане, усещане за присъствието на индивидуалното съзнание в съответната част, която движим. Това не е само усещане, има нещо повече от усета. То е свързано с концентрацията и присъствието на мисълта като подготовка за това. Колкото човек става по-осъзнат, толкова повече усеща себе си в крайните точки на тялото си – пръстите на ръцете и краката си и техните върхове. Докато в един момент човек започва да има усета за духовно пипане. Това духовно пипане го свързва с определени енергии, коите се явяват като храна за неговите духовни тела и съответните духовни сетива. Заедно с развитието на духовната си сетивност човек добива друг вид чувствителност, а именно започва да усеща живота в себе си и своето присъствие в живота още по-реално. Това и разбираме под думите, че животът е едно неделимо цяло – то зависи от мястото, до където се намира човек, който е израснал вътрешно.

Душата е тази, чийто стремеж осмисля всичко около себе си. Без този вътрешен непреодолим стремеж не можем да постигнем нещата, не можем да ги познаем, не можем и да учим.

Човешките клетки също откликват на паневритмичните движения – те разбират красивите движения и помагат на човека в неговия стремеж. Човек трябва да се вслушва в своето тяло, то работи заедно с движенията и му помага.

Важно значение има предварителната духовна нагласа за изпълнението на Паневритмията – молитва, размишление, концентрация, 6-те упражнения, които подготвят към онова велико, могъщо, творящо течение, което води човека към познанието на неръкотворните Домове Господни в Царството на Духа.

Паневритмията е тайнство, тя е космичен принцип, който твори световете. Тя е нескончаем и вечен принцип, даден на човека при сегашната му степен на развитие. Тя се играе вечно. Когато я играем, ние се свързваме с паневритмичните движения в останалите светове, със съществата, които я играят там и ставаме с тях едно цяло, което твори. Бог работи чрез паневритмичните движения. И тогава може да кажем, че паневритмичните движения са истинската работа – работа на Бога и за Бога. Работейки, те творят и повдигат тези, които ги изпълняват, и останалите, с които всеки един е свързан. Паневритмията е еволюционното движение на световете и Вселената. Тя е еволюционен, творчески принцип. И колкото по-нагоре се качваме, и там ще видим паневритмични движения. Еволюционните движения във Вселената наричаме Паневритмия. Колкото по-съзнателно играе човек, толкова по-голяма възможност има да се качи в по-високите светове, съзнанието му да се свърже с тях и в него да потекат тези велики космични сили. По този начин той става едно със съществата в съответния свят, до който съзнанието му се е докоснало и в него се открива нова възможност за развитие. Човек сам създава в себе си условия да расте и да се развива. Това наричаме правилна посока на движение. Това е метод, път за развитието на човешката душа, който съкращава време и пространство и води човешката душа право към Бога. Душата знае този път!

Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.

Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия Дух.

Кое е тогава новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затова, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде е духът на братството, на единението.

Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие.

Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно Паневритмията.

Нека разгледаме произхода на думата “паневритмия”. Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. “Пан” значи всичко, все, всеобще “Ев” или “еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А “ритъм” значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата.

Що е тогава “Паневритмия”? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е Паневритмия.

Нека разгледаме по-подробно израза: “всемирна хармония на движението”. Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради. Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стъблени и коренови върхове и пр.

Движенията, които човек извършва не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира.

Ако движенията, които прави човек са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, грани и организира в целокупната Природа и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тези упражнения, той се хармонизира с цялото Битие и затова получава нещо ценно от него.

Действието на паневритмичните движения е трояко:

1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на Природата, приема ги и те съдействат за неговото развитие. Тези сили са животворни.

2. Понеже движенията на Паневритмията са в хърмония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност.

3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.

Нека да разгледаме първото действие на Паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр. но и за образуване връзка между живата Природа и човека.

Енергиите в Природата са поляризирани. Нещата в Природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Ако искаме можем да ги наречем мъжки и женски принцип в Природата, положителни и отрицателни сили и пр. Изразът в библията: “Бог създаде небето и земята” е загатване за действието на творческите сили в Природата. И после се казва: “И земята беше неустроена”. И постепенното й устройване, това е действието на съграждащите сили. Разбира се във всеки момент са в действие двата вида сили.

И във всяка култура действат тези два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тези творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него.

Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си.

Изобщо, дясната страна на човека – десният крак, дясната ръка и пр. – е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – левият крак, лявата ръка и пр. – на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на Природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързване със съграждащите сили.

Ето защо Паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действат първи. Те творят, създават онези елементи, върху които работят съграждащите сили.

Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна. Предната страна е положителна, а задната – отрицателна.

От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тези енергии са от различен характер за различните пръсти. Също така и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации.

Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.

В много несъзнателни движения, които човек прави има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.

Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни.

Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Разни движения, например баране на главата, движение на крака, ръце и пр., са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни процеси. От всеки пръст излизат сили, които са израз и на нещо психично.

Всяко движение на човека, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл. Например, казва Учителят, туряне ръката на гърба, това е скритият, подлият начин на постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа зад гърба си и му казва: “Добре дошъл”. Един оратор, който държи ръката си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тези движения за изостанали от дълбокото минало.

Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от Природата. Става обмяна.

При паневритмичните движения трябва да се знае какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тези енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действаш на Природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него.

Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие.

Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот.

За да се улеснят двата процеса – вземане и даване – които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната Природа. Защото характерът на енергиите които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.

Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в в концентрирането. Така дълбоко да се концентрира човек при тези упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: “Когато правим упражненията, живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа.”

Един пример ще покаже колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: “Кой се допре до дрехите ми?” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене!” Но Христос се обърнал за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи другите се допрели до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също така и Христос прострял ръката си и се допрел до прокажения, за да го излекува.

Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тези токове ще протечат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тази енергия в тебе.

При Паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху човека. Трябва да се знаят кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: “Добър ден”. Тази песен се пее със специални движения. Ако тя бъде изпята с и без движения, ще се види разликата. Изпълнена с движение, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които човек приема и изпраща чрез ръцете си и чрез цялото си естество! Даже в източните окултни школи се знае, че известни формули за да имат по-мощно действие, произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпява и се превръща едновременно в движение. Това са така наречените “мантри” на източните школи. И тези движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента.

Значението на Паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме “съответствие” в Природата. Има съответствие между всички неща. И то се основава на единството, което лежи в основата на цялото Битие. Например в периовичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните.

Има безброй съответствия в Природата. Ще изброя само по-важните от тях, които ни главно интересуват в случая. Има съответствие между

Тон,
Форма,
Движение,
Цвят,
Число и
Идея.

На този закон за съответствие между тези прояви в Природата се основава и така наречената окултна архитектура. На това съответстие се основава и Паневритмията.

Какво нещо е Паневритмията? Паневритмията с други думи казано, е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Ето защо и музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна и от друга страна на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тези движения имат мощно, магично действие; тогава движенията стават вече носители на тези идеи. Именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тези движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот!

Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея:

Всички движения в Природата са разумни.

При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогава движенията, които правим стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има такова съответствие между идеята и движението, тогава всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас в света!

Всяка идея, всяко душевно качество съответства на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр. додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тази основа е изградена и Паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, така и върху движенията им. Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят. Действието на тези движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на Паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко. За музикалната страна на Паневритмията говорих повече в първата си статия, и за това тук не се спирам повече на нея.

Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Знаем, че има двигателни, моторни центрове в мозъка. Например има център за движение на краката, такъв за движение на ръцете и пр. За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тези центрове са в главния мозък. Например центровете на движение на кръката и ръцете са по горната част на големия мозък. Когато движем крака или ръката по този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос:

1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тези или онези движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързавем с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринанся за получаване на енергия и подкрепа от тези висши мирове.

2. Като движим нашите органи: кръка, ръце и пр., ние привеждаме в активност тези мозъчни центрове, които им съответстват; така последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, Любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И така, чрез тези движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящето положение и по този начин можем да развием и тези духовни дарби, които им съответстват.

3. От друга страна всеки от тези мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено място в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото и те се развиват правилно, укрепват се, стават по-жизнеспособни, по- работоспособни, регулират се техните функции.

Много важно какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот.

Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и това ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека.

По всички горни причини личи, че чрез Паневритмията освен, че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства и облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо Паневритмията подмладява!

Нека да кажем няколко думи за действието на Паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съотвествие между движение и идея, то чрез движенията ни предаваме тези идеи на външния свят, на цялото човечество.

Ако във време на тези упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съотвестват, то тогава тези мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогава движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности ще ги пращаме в света за вливане в културата.

Има нужда от центрове, чрез които Божественото ще влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез Паневритмията.

Новите идеи чрез Паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние.

Паневритмията е такава форма, която е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот!

Паневритмията значи не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура.

В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие.

Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: не само чрез мисъл, чрез чувства, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко е турило в действие! Нали вятърът като Духа размърдва листата и с това улеснява движението на соковете?

Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и влияние не само върху нас, но и върху целия свят. Новите идеи са вложени в паневритмичните движения. Ето защо, чрез тези движения новите идеи се пращат в света!

Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център, откъдето се пращат тези идеи в света!

Идния път ще разгледаме нови страни на въпроса.

"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята."

"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен."

(Учителят П. Дънов)

Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство.

Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българския бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони, които по-долу ще разгледаме подробно. При изпълнението и се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа.

Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.

Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.

Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната философско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век.

а) наименование

Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения:

Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:

1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);

2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света);

3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма).

Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на понятието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм". Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Всемирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относно същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневритмия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече - върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творческо пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно определение на Паневритмията - като визуален образ на Словото. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:

- Бог

- Дух

- Любов

- Мисъл

- Светлина

- Енергия

- Материя

Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.

б) структура

Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм.

Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневритмията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи.

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене"

(подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.

Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото.

Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия".

Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика.

в) принципи

Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми.

Паневритмията има за своя основа:

1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа.

2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност.

3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.

4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.

5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.

6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата.

Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.

А. Херметически (фундаментални) принципи

I. Принцип на ума (разумността)

Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.

II. Принцип на съответствието (аналогията)

Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното.

Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.

III. Принцип на трептенията (вибрациите)

Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти / вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения / вибрации в зависимост от тяхната честота.

Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.

Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погледа на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва различна светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.

ІV. Принцип на полярността (двойнствеността)

Прастарото херметическо познание представя този принцип, както следва: "Всичко в Природата е поляризирано, двойнствено." И действително, полярността или двойнствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на положително (+) и отрицателно (-) - като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен случай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на растенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота.

В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повторяеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.

V. Принцип на ритъма

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността.

Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.

VІ. Принцип на причината и последствието.

Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.

Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).

VІІ. Принцип на единството и сродството

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.

Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.

Б. Собствени принципи

"Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията." "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."

(Учителят П. Дънов)

І. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения.

Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диафрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията.

В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. ІІ херметически принцип за съответствието/ аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.

Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос.

ІІ. Геометрични и числови съответствия

"Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата."

(Учителят П. Дънов)

Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура.

Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най-напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в

конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.

Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога" (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква тесаракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е. чрез страданията." На кръста човешките крайници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение.

На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите.

От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида:

1) По права линия движенията са мъжки, електрични,

2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.

3) По вълнообразна линия движенията са светлинни.

4) Смесени - това са движения, които представляват комбинация от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.

ІІІ. Астрологически (космически) въздействия и съотношения

Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневритмичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско-езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето."

Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пентаграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.

А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най-тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120[DEG]. Този ъгъл - 120[DEG] - е, според астрологията, най-хармоничният

аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света.

От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60[DEG]. Ъгълът 60[DEG] в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект.

Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45[DEG]. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45[DEG] ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие.

ІV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения

"Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас."

(Учителят П. Дънов)

Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стереометрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение."

Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмичните движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си.

Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.

В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.

V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят.

При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.

В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.

В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъзнание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията."

Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1):

<img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a158_f1.gif" style="float: none; margin: 0 0 0 7px;" />

Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа.

І четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;

ІІ четвърт - с живота на астралното поле;

ІІІ четвърт - с живота на умственото (менталното) поле;

ІV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.

Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция.

Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция.

<img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a158_f2.gif" style="float: right; margin: 0 0 0 7px;" />

Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа.

При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията."

VІ. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения

Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание.

На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете!" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/ или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават.

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."

г) философско-езотерично съдържание

Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема.

"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа."

"Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото."

(Учителят П. Дънов)

Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество.

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най-фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.

Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.

Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."

Паневритмията е творчески процес на пресътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най-великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.

Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета.

В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията.

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по-голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот.

Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека.

Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки:

1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност.

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.

3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.

От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!" ) - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на научност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна. Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме придобивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпълнението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и взаимно полезен обмен с живите сили на Природата.

Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни реалности в природната среда. Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско-езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да започва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впоследствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна концентрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.

От изложеното дотук имаме основания да изведем още три собствени принципа на Паневритмията:

1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по себе си - независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.

Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип). Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му.

2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони.

Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хармония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със силите на природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека.

Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили. Тогава приемаме положителните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира.

3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията.

Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди."

От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях. И само при наличието на това съответствие паневритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея!

Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.

При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съзнанието. Това е условието за целесъобразен обмен между човека и околната среда. Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съответното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждествяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явяват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните упражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията.

Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.

Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритмията. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди!

Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност паневритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към извечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов.

Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление!

Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща целия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството.

Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм.

Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.

Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със старозаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм".

Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В старозаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си."

Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по-високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.

Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.

В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тези упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора.

Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дадем един цитат от книгата “В царството на живата Природа” като отговор на този въпрос:

“Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извъредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).

Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.

Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.”

Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на Природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тези движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на Природата. Но ако имсълта на човека не работи при тези движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр. той не може да се ползва.

Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемият резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови потици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тези движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тези упражнения човек от една страна се обновява физически и психически и от друга страна спомага за внасяне на новото в света.

Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички онези животворни принципи, които са в сила да я обновят са включени в тези движения.

Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори Паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество.

Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека навсякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен Дух – годни да станат работници – строители за изграждане на новия живот на земята.

По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбиране подразбира по-голяма подготовка.

1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената се разтварят настрани. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. това, което имаме трябва да го дадем навън. След това ръцете отново прибираме на рамената. Значи отново възприемаме от Природата това, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени.

Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тази идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тези движения тази плодотворна идея се праща и в света.

Това упражнение се нарича “пробуждане”, понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!

2. Примирение. Тези плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, това са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тези движения възпитават човека в този именно Дух. У него се ражда съзнание, че каквото става ще се превърне на добро. Чрез тези движения човек примирява противоречията в себе си и тези отвън, в света.

3. Даване. Това са движение на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, той трябва да го обработи и да го даде.

Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен порив в света. Така отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме как тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.

Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, това е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.

Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състоняия да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – движение и живот!

4. Възлизане. Това последователно дигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх. Сиромашията е долина, богатството – връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след това отново се слага на земята. Това е слизането.

И при възлизане и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него.

5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след това се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете – това е приемане на новото, изгряващото, на това, що иде от Божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, това говори че приемайки новото, старото туряш отзад. Това движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатите и движението им назад?

Това е събуждане в душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тези върхове!

6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка – това е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тези в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход.

Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. И това, което отваря е настоящето.

Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.

7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат настрани, като същевременно се разтварят.

Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.

Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: “Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. ”

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души.

8. Пляскане. Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от къде започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които пляскат на брега показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.

Тези движения – това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.

9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането – това е Словото, а движението на ръцете встрани – това е посяване на Словото. Това упражнения говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота.

10. Летене. Тези вълнообразни движения с ръце настрани – това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Това е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрастне. Посятото трябва да възрастне. Тези движения могат да се наречат още: правилен път за растространие и възрастване на Словото в живота.

11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту в дясно и това се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на Любовта и на Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, това е женският принцип, възприемане на Любовта. Обръщането към дясно – това е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане вляво и дясно – това е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. Движението напред – това е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо.

12. Скачане. Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в живота. При скачането, най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва – това е поднасяне на нашата радост към Великото в света.

13. Тъкане. Това движение изразява органическият процес в Природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюси на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Това именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво надясно и обратно.

Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също така и всеки орган. И между тези два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тези сили работят и във всеки човек.

Това упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, така и вън от нас, в живота на човечеството.

14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им встрани, като че ли се крепи нещо. Това движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез това движение се внася в организма ритъм, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.

Първата част на упражнение, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно – това е възприемане на това, що се праща в умствения свят. А втората част – това е внедряване на възприетото в живота, в дейността.

15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 наклон, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Това последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре с последователното повдигане на нозете – това е полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплоти това, което долавя от звездните сфери.

Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред встрани с обратно движение до гърдите. След това ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.

Първата част – това е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част – това е протичане на животворните енергии през човека като мощни води.

17. Квадрат. Това движение говори: да имаме онази права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Това е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на земята. Запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява какво благо е то?

18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред нагоре. Същевременно последователно люлеесне на тялото върху единия и другия крак. Тези движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а това упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата. Това е електричеството.

19. Подвижност. Плавни движения на ръцете и нозете с лице към центъра и гърбом към центъра. Това упражнение е като продължение на предишното. При него, за разлика от предидещото са в действие меки, криви линии. Това е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва квадрата. Това е магнетизмът.

20. Побеждаване. Едновременно движение на ръцете напред – нагоре, като че ли блъскат въздуха. Това е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станем разумни господари на онова – що сме придобили.

21. Радостта на Земята. Това е използуване и обработване на това, що сме придобили и радостта заради плодовете му. Тези движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единство, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдейства за това.

22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си и те да виждат в него тези хубави страни.

Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен – двата полюса на човека, създаване на полюсите – мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.

23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крък с прегъване на коляното. Чрез тези движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тези движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.

24. Колко сме доволни. Стъпка напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – вътрешните ръце са заловени.

Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тези движения развиват способността да оценяваме природните блага.

25. Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно встрани и напред и след това движение напред.

Когато единия крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето.

Тези движения са за да се развие усет, кога действа слънцето и кога – земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на Природата.

26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете.

С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите – на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват.

И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.

27. Дишане. Чрез тези музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с който той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с Природата.

28. Промисъл. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Това движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божий благословения преизобилно и с пълна свобода.

Когато ръцете се дигат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу на физично поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на Битието. И всеки ден имаме нужда от нея.

Това упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.

След изпълнение на Паневритмията при “Езерото на Чистотата” Учителят почна да говори за нея:

Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията.

Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото. Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психически.

На всеки човек, който може да възприеме тези движения, можем вече да му говорим. Защото те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психични процеси.

Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, като правите упражненията вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение. Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията.

Когато играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на слънцето. Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.

В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три упражнения, но внимателно. Ако гимнастичните упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили.

Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл.

Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям. При този ъгъл положението е най- хармонично.

Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса.

Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии.

Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има най-хубаво разположение.

Ритъмът трябва да е правилен.

Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре.

Предната част на ръката означава Божествения свят, средната - духовния, а основата - материалния.

Когато правите движения с ръката си, проектирайте ума си в ръката.

Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят. Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят. Например двама души са в дисхармония. Те може да се хармонизират, като запеят и двамата.

Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз.

Ако вие можете да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев. Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите.

С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства. Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на земята. Има съотношение между земята и слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно.

Нашата нервна система и сега е в развитие. Ние не сме завършили още развитието на нервната си система. Във всеки един живот се отделят нови нервни елементи и се образуват органи за новите идеи. Тъй че трябва да пазим мозъчната система.

Някои считат за тягост да се упражняват. Това е неразбиране. Каквито и да са упражненията, щом те могат да координират в човека енергиите на земята и слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод. Религията е имала най-първо за цел да координира човека със земните и небесни енергии. А сега като са изгубили първоначалното ? значение, искат да направят човека добър. Ако не можеш да го координираш, как ще го направиш добър? Ако не нагласиш цигулката, как ще свириш нещо хубаво? Най-първо ще я координираш и след това иде вторият процес - свиренето.

Сега ще се учите на първия процес - координирането. То е най-лесното. Всеки може да го направи.

Сутрин най-първо ще направиш упражненията с ръцете и краката. И тогава през целия ден ще ти върви добре. Бог и всички добри хора ще бъдат с тебе.

Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия. Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божественото благословение, понеже всичко е Божие.

Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или на другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течени.

При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението.

Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придобива мекота.

Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас.

Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм.

Днес е един от редките пролетни дни. Небето е чисто синьо. Ние сме на полянката. Кръгът на Паневритмията е сформиран. Учителят е в средата на кръга. До Него е оркестъра. Той изпълнява движенията на Паневритмията и ние го следваме. След Паневритмията почват “Слънчевите лъчи”. Нареждаме се в 12 лъча. Около тях има кръг от двойки. После започва Пентаграма, който приключва с тържествения си марш. След това се събираме около Учителя и изпяваме “Химн на Великата Душа”, “Аз мога да любя” и други песни. Почва разговор. В разговора Учителят между другото каза следното:

Хармоничните движения на Паневритмията са метод за самовъзпитание на разумните същества. Паневритмията е наука, метод, който регулира физическите, духовните и умствените функции на човека. Тя е съчетание на човешките мисли, чувства и действия.

Всички напреднали раси и народи – шестата раса, която иде – ще бъдат изразители на Паневритмията. При Паневритмията човек трябва хармонично да мисли, да чувства и да се движи едновременно.

Паневритмията – това е висш метод, който сега трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството. Хармоничните движения в Паневритмията са във връзка с човешките мисли и чувства; иначе движенията ще бъдат механични, няма да имат онова възбудително, обновително влияние върху ума и душата.

Всеки тон си има и движение. Когато човек свири, трябва да има движение. Вие някога правете опити и като свирите, правете хармонични движения. Или може да направите следния опит: някой да свири и вие да правите хармонични движения. При паневритмичните песни съм дал най-хубавите движения. Изкуство е да се съчетаят музиката и движенията. Ако говориш на езика на Природата, тя се отзовава и казва: “Какво заповядвате?” А ако не говориш на нейния език, тя мълчи.

Всички дарби в света, които се придобиват, един ден ще станат достояние на цялото човечество. Каквото придобие всеки един, ще стане общо достояние.

В Паневритмията са съединени трите свята хармонично. По-хубава система няма. В света застъпват гимнастиката, а тук имаме музика, движение и вътрешен живот. Целият човек взема участие.

Истината трябва да се тури в движение. При тези движения се отстраняват препятствията. Тези движения си отварят път.

В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ходят и вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични. И в тези движения ще участват, мисълта, чувството и волята.

В Природата всички движения са разумни.

Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Всички добродетели си имат линии на движение. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това. Ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докъто ги намериш.

Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло трябва да вземат участие. Цялото тяло трябва да се постави в разни пози. При Паневритмията се турят в движения всички геометрически линии: прави, криви и смесени.

Всяка линия има влияние върху съзнанието, извиква към живот нови сили в човека, физически и духовни.

Ние искаме да живеем като разумни същества. Искаме всичко да ни върви напред. Като ходи човек, как трябва да ходи? Като чете човек, как трябва да чете? Като е в размишление, как трябва да размишлява? Щом се изкривява гръбнакът при четене или размишление, нищо не си добил. Човек никога не трябва да си изкривява гръбнака. Човек трябва да пази правило положение между Господаря – Бог – и центъра на земята. Гръбнакът трябва да има по възможност една много малка кривина.

Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки човек като се движи, има специфична красота в неговите движения, които зависят от неговия характер. Човек има един комендант – главата. Тя разпорежда. Нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят. камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. Бог в Природата работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото, когато човек говори, когато мисли, когато върши добро е проявление на Божественото в него.

Когато правите упражненията, вие мислите за друго. Концентрирайте се във време на упражненията, мислете върху движенията и върху възвишени работи. И тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр.

С тези упражнения българинът се отпушва. Той е бил запушен. Ритъмът е, който дава цена на пеенето. При всяко движение трябва да си съсредоточен. Ако не си съсредоточен, няма смисъл. Едно движение е свързано с другите движения. Едно движение определя следващите движения.

Силата на човека стои в концентрирането при упражненията. Правете гимнастическите упражнения с Любов, със сърце, а не механически. В последния случай няма никаква полза. Когато правим тези упражнения, живата Природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм. Ако няма ритъм, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, всичката ти работа отива напразно.

Когато си навеждате ръцете към земята при гимнастичните упражнения, ако съзнанието ви е будно, ще приемете от земята добрите енергии, а вашите отрицателни енергии ще пратите на земята.

Когато седнеш на земята, трябва да бъдеш доволен. И тогава има правилна обмяна на енергиите и веднага ще си починеш поради тази правилна обмяна. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие.

Всички паневритмични упражнения, ако умът взема участие, имат влияние, а ако умът не взема участие, нямат значение.

На росата можеш да ходиш малко време бос, да потичаш. Тези паневритмични упражнения ги правете с радост, с будно съзнание, с готовност. Когато съзнанието не участва в движенията, това прилича на влак, който при движението е оставен от машиниста.

Всеки ден прекарвай мисълта си най-малко 4-5 пъти през ръцете си, през нозете си и пр.

Този, който обича, има музикални движения, които имат определена амплитуда, действат красиво. Като изразиш тези движения в музиката, тогава ефектът на музиката ще бъде друг. Много рядко съм слушал да започва музиката с основния тон на Любовта. тогава песента внася успокоение.

Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механически в органически и от органически в психически. Паневритмията поддържа хармонията между дихателната, мозъчната и смилателната система и между ума, душата и Духа.

Сега добре играхте. Не много добре, но добре. Да ви кажа, къде е вашата погрешка: Качете се на упражнението и то ще ви научи. А вие сте задигнали упражнението на гърба си да го носите. То да ви носи! То знае как да се обърне, как да се дигнат ръцете. Качете се на гърба на упражнението. Качи се на трена и не му казвай как да върти колелата. Това значи следното: Музиката на упражнението да влезе вътре във вас, да ви проникне; вие ще се оставите на нея тя да ръководи движенията ви.

Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството. като едно цяло те са вътре в Природата; извлечени са от самата Природа.

Нали когато една машина дига много шум, за да не се безпокоят чувствата, хората правят машината да се движи с по-малко шум. Паневритмията подразбира най-икономичните движения, не сложни, но целесъобразни движения, с които се постига най-голям резултат.

При тези движения се прави контакт с Природата. Ако при тях не направиш контакт с Природата, ще имаш малка полза.

Простни десния си крак напред и кажи: “Слушай, когато ти кажа, тогава ще стъпиш”. После, тури левия крак напред и кажи същото. Може да правите такива упражнения. И с малка енергия голяма печалба ще имате. След като си направил упражнението, да усетиш, че си придобил нещо, както когато се наяде гладният.

Като влезеш в контакт с Природата, какъвто влезеш в Природата, така ще те посрещат. Ако влезеш умен, ще те посрещнат съответно на това и обратно.

Паневритмията не се изпълнява така, както трябва. Ние още не сме дошли до съзнание да я изпълняваме добре. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с разумната Природа.

Всяка енергия в Природата, светлина и пр., не тече равномерно, но следват известно количество по-силни вълни, после почивка, после пак силни вълни и пр. Дажбите следват периодически. Значи има космичен ритъм в Природата. Затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с космичния живот и имат по-мощно действие.

Когато правиш гимнастични и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. То е цяла наука. Има наука остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекува. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло. И когато стане това, има пластичност в движенията – човек се движи грациозно.

Някои правят гимнастични упражнения само за физическото укрепяване, но това не е достатъчно.

Някой казва, че не е навикнал да прави тези упражнения. Тогава ще легне болен и пак ще ги прави с нозете си, ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод: дава ти ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр.

Когато правите тези упражнения, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Всеки недоимък на енергия прави човека недоволен.

Когато при тези упражнения ръцете и нозете са обтегнати, те са в контакт с Природата. Силата стои в този контакт.

Когато ръката е обтегната и е насочена горе, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, свързана е със земните сили, а когато не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. Не само ръката да е обтегната, но и съзнанието да участва.

Ако музикантите свирят всяка сутрин при тези упражнения стават с една година по-млади.

Досега много пъти сте остарявали, но тоз път гледайте да не остарявате. Ще видим една стара сестра като прави тези упражнения каква промяна ще стане с нея. Старата сестра като прави тези упражнения мисли за старостта и си казва: “За мене ли остана на тази старост да ги правя?” Тя най-първо да се освободи от идеята за старостта, също от идеята за безсилието.

Има места в Паневритмията, където трябва да се пее нещо. Има движения за подмладяване. Старите правят тези упражнения, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват.

Някои вземат по-големи крачки, а други – по-малки, а трябва отмерени крачки. Ако в една двойка туриш висок и низък, високият ще направи по-големи крачки, а низкият по-малки и се разваля редът. А трябва висок с висок и низък с низък.

Цялото тяло трябва да вземе участие във всяко движение. Всяка клетка трябва да направи движение в полето, в което се намира. Иначе не можеш да бъдеш играч. Всички части на тялото да бъдат проводници: ръцете, нозете и пр. Врата си трябва да движиш в разни страни с разни движения. Иначе кръвта се спина при врата и не може да отиде в главата. Като останеш сам, прави разни движения с врата си.

Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения.

Който знае да прави хубаво тези движения, ще му дам банкет. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога. Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено .

Прилежни трябва да бъдете. Бог обича прилежните.

Най-първо научете игрите и после теорията. Най-първо научете музиката и упражненията и после теорията.

Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения. Те са били като метод да се възпитават всички ученици на Школата в пеене и движение.

Тези упражнения са били извършвани в древността в най-скрити места от велики адепти за велики постижения и сега ги давам на вас.

Съвременната наука няма данни за Паневритмията. Тя не знае при коя песен, какви движения трябва да направи тялото. Понеже ние сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията – еволюционна основа. Паневритмията е била по-рано инволюционна, а сега еволюционна. Древните танци са били инволюционни. В еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията.

Вече са писали в слънцето, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм. От слънцето сега гледат с четири очи това. На слънцето сега стават доста големи паневритмични упражнения. Играят ги на една голяма плоскост.

Всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката. Движението е една музикална форма. Това движение сега минава в нова форма.

Движенията са мълчалив говор. Този говор трябва да се изучава.

От всички народи трябва да се вземат движения: от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци, от сегашните народи.

Аз съм дал в Паневритмията само основните движения, само семката и всяко движение като се посади, ще се развие и трябва да се разработи ново движение.

В окултната наука има известни движения и ако ги правиш, те действат магически.

Известни упражнения, които в миналото са били прави, сега трябва да се променят.

Вие трябва да благодарите. Вие сте тук в рая. Никъде на земята не правят тези упражнения. Никъде няма тези условия. Паневритмията е снета от другите светове. Трябва да се отворят очите ви, за да видите, колко същества вземат участие при тези упражнения и присъстват тук.

Това, което дават тези паневритмични упражнения, никое друго упражнение не може да даде. Упражненията трябва да се правят хубаво, по всички правила.

Една сестра каза: “Учителю, колко се чувстваме освежени, жизнерадостни и просветлени след Паневритмията! Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. Когато някой път не играя Паневритмия, чувствам липса на нещо.”

Учителят каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие човешкото тяло и човешката воля с човешкия ум и чувство; и тях в съгласие с Духа. Всичката погрешка е там, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят. Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония и следствие на това човек се отдалечава от Бога.

Най-мъчното е да координираме упражненията с мислите и чувствата. Щом ги координираме, всички болести ще изчезнат. Ако ти можеш да заповядаш на краката си да се обтегнат, то ти на много неща можеш да заповядваш.

Има едни движения, които наричам движения на доброто. Те са красиви. Когато някой иска да извърши нещо лошо, той извършва други движения. Движенията са важни; те определят много неща. Ти не можеш да направиш едно красиво движение, докато нямаш красива мисъл и красиво чувство.

Някой е религиозен и казва, че не му трябват упражнения. Той е религиозен, но не се е научил да мисли и да чувства.

Трябва да има известни упражнения предимно на мисълта; други – предимно сърдечни и трети – предимно волеви. Всякога има опасност да се механизират нещата. Механизиране значи да не мислиш, когато правиш нещо. Например, когато ядеш, трябва да имаш силна подбуда и да се радваш на тази работа. Също е и когато правиш упражненията. При всяко упражнение човек трябва да съзнава, че ще добие нещо и да се радва, да съзнава, че има нужда от тях. Някой път правиш упражнения и същевременно чувстваш недоволство. Можем да дадем някои красиви гимнастически упражнения за развитието на мисленето, друго упражнение за развитие на някоя добродетел. За тези упражнения трябват подготвени хора. Еднообразна мисъл образува еднообразни черти. Вземете търговеца. Като го погледнеш, ще знаеш, че е търговец. Същото е и за месаря и пр. Като погледнеш лицата им, ще познаеш, каква професия имат. Това механизиране не е хубаво.

Мозъкът зависи от движението на краката, ръцете и пр. Затова като движим краката си съзнателно, можем да подобрим нервната си система и да премахнем всяко неразположение. Защо? Защото кракът, ръката и пр. имат свои центрове в мозъка и като ги движим развиват се тези центрове и нервната система се подобрява, а заедно с това се развиват и духовните способности, понеже мозъкът е същевременно център на тези способности. Когато си неразположен, тури ръцете си отзад на кръста, десният крак тури напред, съсредоточи си мисълта и неразположението ще изчезне. После направи същото и с левия крак.

Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастическите упражнения. Та всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал. После пак се набира кал и пак трябва да се очистиш чрез тези упражнения.

Тази кална, магнетична материя се набира най-първо в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето, всичко това са всевъзможни начини за изхвървяне на тези енергии. После, когато търговеца дига платове, това движение има за цел да регулира енергията му.

Онзи, който отива да прави добро, ще го познаеш по ходенето. Какво мисли да прави човек, ще го познаеш по ходенето. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, духовен и Божествен.

Като правите тези упражнения както трябва, ако някой има ревматизъм или изкривен гръбнак, ще стане здрав. Болният човек има нещо залостено в органите; то трябва да се изхвърли. Има известни упражнения, които като се правят всеки ден, всички недъзи, бодежи и пр. изчезват. Бръчките изчезват. Имате толкова болести: зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упражнения, тези болести ще изчезнат.

Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак напред, лявата ръка на кръста. Дясната ръка върху дясното коляно. Клякане и изправяне няколко пъти. След това левия крак напред и т.н.

Когато се стъпва, трябва да се стъпва по-рано на пръстите и после на петата. Ритмичната музика има следната цена: съвременните хора страдат от застой в малките мускули, които не се движат и с това се разстройва кръвообръщението. При Паневритмията малките мускули вземат участие. Музиката с движенията е най-добрият масаж – електричеството и магнетизмът тогава текат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло.

Всеки от вас да учи по един ученик по Паневритмия.

Ние страдаме от неестествени движения. Болезнените движения се зараждат от застоя на малките мускулчета. Тези упражнения имат за цел да ги раздвижат.

Гимнастичните упражнения в света днес вървят в статичен път и затова мускулите стават твърди; на тях не се предава живот. Хората умират по единствената причина, че мускулите стават статически. А всички части на тялото трябва да бъдат в движение.

Едно разумно движение винаги е свързано с живата разумна Природа. Хубавите движения носят живот.

Аз като правя паневритмичните упражнения, съм концентриран, а някои само обикалят около една каса, която е пълна със скъпоценности, без да знаят да се ползуват. При Паневритмията намерете ключа, отключете касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас.

Тези упражнения са магнетични. Те снемат от човека всички тревоги. Освобождават го. Олеква му.

Когато си малко неразположен, тури си десния крак напред, ръцете на кръста отстрани, с палците напред и стой така няколко минути, например пет минути. Дай на това същество, което ти причинява неразположение, да стои така няколко минути, но не му казвай това. После тури левия крак напред и ръцете на кръста и ще ти мине. Това е самовъзпитание.

Паневритмията е благословение.

Една група братя и сестри трябва да упражни хубаво паневритмичните упражнения и да направи обиколка из провинцията.

Трябва да се спазват законите на физическото възпитание. Ще бъде полека, лека.

Всички упражнения са един начин на възпитание. От там трябва да се започне. Онези, които по никой друг начин не могат да бъдат засегнати, тези упражнения ще ги засегнат. Умът, сърцето и тялото трябва да бъдат засегнати.

Във всички религиозни общества се изключват упражненията. Обаче тези упражнения не са светски. Първоначалните гимнастики са били духовни. Ако упражненията се правят ритмично, хубаво действат. В нашите упражнения има ритъм и такт. В Природата навсякъде където има разумен свят се употребяват най-хубавите упражнения.

Нашите гимнастики имат значение физическо, душевно и духовно. А другите гимнастики имат само физичен смисъл – развива само мускулите. В ръката областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физична част.

Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързо. Тези няколко минути за упражненията ще ги посветиш на Бога.

Дигаш ръката си и казваш: “Господи , колко хубави ръце ми даде!” Упражненията правете с Любов; смисъл да има в тях.

В Америка имаше една мома. Тя си туряше ръката върху едно дърво и това дърво се развиваше. От ръцете излизат сили. Ти простираш ръката си, от нея излизат сили и с това можеш да действаш. Това има приложение в Паневритмията.

Като играете тези упражнения, в света с тях пращате една хубава вълна и хората по-добре ще живеят. С тези упражнения вие пращате новите идеи в света.

Водата като се разиграе върши работа. А като стои на едно място, не може да върши работа.

Към осем часа вечерта запалиха силните електрически лампи на полянката. Тя беше вълшебно осветлена. Учителят и всички братя и сестри бяха там. Доста пъти играхме „Слънчевите лъчи” и „Пентаграма”. Отначало ги играха малки групи, които ги знаеха добре и след това всички взема участие.

После се събрахме около Учителя. Почна разговор. Учителят каза между другото:

Първото упражнение на Паневритмията означава следното: когато туриш ръцете си свити върху рамената, това значи вземане, а когато ги туриш настрани, хоризонтално, това значи даване. Значи вземаш и даваш.

Второто упражнение на Паневритмията значи: мир, тишина.

Когато се пее “Аум” с движения, то когато се вдига едната ръка нагоре, а другата е отзад, трябва човек да се издигне на пръсти, защото пръстите са свързани с умствения свят. И като се издигнеш на пръстиет си, значи има повдигане в умствения свят.

Един брат запита: “Какво е значението на думата “Евера”?

Учителят каза: „Еве” – е принципът на раждането. „Ра” - е слънцето. Евера значи: роден от слънцето.

Упражнението „Квадрат” действа много хубаво върху човека.

Имате едно небулозното състояние. При упражнението „Слънчеви лъчи” имаме въртене в кръг на единия около другия. Това е още небулозно състояние. След това се влиза в новия свят.

Ти се въртиш в един кръг, обикаляш, обикаляш и дойдеш до същото място и казваш: “Няма ли изходен път?” И като намериш изходния път, ти се зарадваш. Това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи”. Докато се смущаваш, въртиш се като някой кон и вършееш. При „Слънчевите лъчи” въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: “Ти си ме мамо, човек красив родила” , това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение от затворения свят.

Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при слънчевите лъчи: “Ти си ме мамо, за дълго време беше оставила и сега ме подхвана. Без тебе страдах. Какво мина през мен, какво съм страдал!”

Но тази част на песента изоставям. Какво съм минал, какво съм страдал, това ще го оставим. Сега ще гледаме новото.

Дванадесетте лъчи на „Слънчевите лъчи” означават, че 12-те врати на живота са отворени. Те са зодиакалните знаци. В Откровението пише за 12 врати.

„Слънчевите лъчи” имат две течения: едното е артериално, а другото е венозно.

Когато правите „Слънчевите лъчи”, вие си припомняте това, което сте учили по-рано, в миналото.

Чрез упражненията „Слънчеви лъчи”аз ви направих свободни и ви заведох в света на дарбите.

С такава грация да правите упражненията на „Слънчевите лъчи”, че да затрепти нещо в онзи, който ги гледа и във вас.

Когато правите стъпките, да ги правите грациозно, като че ли не се допирате до земята. След пляскането на ръцете при „Слънчевите лъчи” ще се повдигнат ръцете малко нагоре. При пляскането дясната ще се движи повече и ще отива към лявата.

Упражнението „Слънчеви лъчи” има ритъма на слънцето.

Българските ръченици са затворени. Българите са загубили първоначалните движения, които били религиозни и са дошли до ръченицата, до тропането на едно място и то бързо. Това показва, че българинът е затворен и няма изход. Този процес е вътрешен. Няма идея в тези бързи движения на ръченицата.

И пожелах да дам образец на тези движения в чистия им вид. Излязох на полянката, започнах да тананикам три мелодии, почнах да правя и движения и така постепенно се оформиха „Слънчевите лъчи”.

“Идилията” бях дал преди повече от 30 години и мнозина ме питаха, какъв текст да й дам. Аз казах: “Всичко ще дойде на своето време”. И ето, при тези новите упражнения „Слънчевите лъчи” дадох текста на “Идилията” – думите – “Ти си ме мамо, човек красив родила” и пр.

У българите ще се внесе нещо, те ще се повдигнат с тези новите упражнения, които давам: “Слънчеви лъчи”. Това ще се отрази върху българската психика.

За да мога да създам тези мотиви в „Слънчевите лъчи”, така нареченият отворен мотив в българската музика, аз съм работил цели 30 години, за повдигането на българското съзнание и за неговото приспособление към тези мотиви.

Който играе тези упражнения „Слънчевите лъчи” ще придобие свобода. Тези упражнения ще се играят в света. От тук ще излязат инструктори. С тези „Слънчеви лъчи” поставям една основа. Те са основа. Затова трябва да се играят съвършено. Всички Светли Същества са привлечени чрез тези упражнения. Ние правим основа чрез тези упражнения и те слизат и влизат в нас. Когато правим тези Слънчеви упражнения, противоречията се отстраняват, понеже тези упражнения неутрализират злото.

И великите Напреднали Същества ги правят.

Музиката на Паневритмията и на „Слънчевите лъчи” ще събудят душите.

Чрез слънчевите упражнения земята се прониква от слънчева енергия. Чрез тези упражнения ние ще повдигнем цялото човечество, всички същества. Слънчевите енергии, които слизат на земята се използуват чрез тези упражнения. Ние възприемаме тези енергии и после ги изпращаме в пространството и много същества се повдигат.

Тези упражнения освобождават човека от грижи.

Тези движения, които аз ви давам, ги има в Природата. И само тези движения са добри, които са взети от Природата. А движения, които ги няма в Природата, не са хармонични и вредят на човека.

Месечината се движи около земята и земята около слънцето. Тези движения, които са въртене на единия, около другия при упражнението Слънчеви лъчи, са аналогични на движението на земята около слънцето, на движението на другите планети около слънцето и на Луната около земята.

Упражнението „Слънчеви лъчи” трябва да се играе със специални костюми с широки ръкави като тогите и то с пояси. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят.

В „Слънчевите лъчи”, когато се говори за майка, аз не говоря за тази майка, която сега изпълнява ролята на такава, а за онази Майка в Разумната Природа. Под думата Майка тук е скрито името на Бога.

Упражненията „Слънчеви лъчи” са от светилището на посветените. Те са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение. Когато правите тези упражнения, вие сте проявители на Любовта, проводници на Любовта и на светлината и ги пръскате в света, предавате ги на света.

Когато пеете тези думи: “Ти си ме, Мамо, човек крави родила, умен да стана, добре да мисля и добре да любя. Това е живот на рая”, то в този момент у много хора в света почват да трептят в съзнанието им тези думи, тази идея.

Тези упражнения лекуват всички болести и всички недоразумения.

Кракът, който се прегъва при упражненията и е във въздуха, взема слънчева енергия, а другият крак, който е на земята, дава.

Една сестра запита: “Учителю, какво е значението на упражнението „Пентаграм”?”

Учителят каза: Нали това упражнение се играе с пет двойки? Тези пет двойки означават петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел в тесен смисъл на думата. Нали тези двойки се движат и си разменят местата? Това означава, че добродетелите в човека трябва да дойдат в движение. Досега само се е говорило за добродетели, а сега вече трябва приложение. Те трябва да се поставят в действие, в движение.

Добродетелите трябва да се турят в движение. Чрез упражнението „Пентаграм” добродетелите оживяват в човека. Чрез „Пентаграма” добродетелите ще почнат да работят в човека. Това е психичното действие на „Пентаграма”.

Нещо повече: чрез упражнението „Пентаграм” тази идея се праща в света и се съдейства за влизане на добродетелите на човечеството в дейност.

Докато не научите „Пентаграма”, няма да имате никакъв успех.

Ще ви дам едно упражнение: дясната ръка се вдига нагоре с дланта напред и се протяга напред. Десният крак се вдига малко нагоре и дясната ръка се поставя върху крака малко по-горе от коляното. Значи правдата и добродетелта да се съединят в Любовта. Това се прави, когато има мъчнотии.

Това упражнение се прави седем пъти с десния крак и седем пъти с левия.

Друго упражнение: десният крак отива малко настрана. Дясната ръка отива надолу, после отива в ляво и нагоре покрай тялото прави кръг и се поставя върху десния крак. Това се прави седем пъти с дясната и лявата ръка.

Има още по-сложни упражнения от упражнението „Слънчеви лъчи”, но още не мога да ги дам, понеже не сте още готови.

Ние ще дойдем до ред други упражнения. Сегашните упражнения са още въведение за онези силнните упражнения.

В нашите паневритмични упражнения има само контури на движенията. После ще се дадат съдържанието и смисъла, подробностите.

Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Например, истински музикалният човек може да изпее думата Любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект.

Има специални движения за думата смелост, решителност. С движения могат да се изпълнят песните: “Запали се огънят”, “Аз мога да любя” и пр.

Трябват курсове, лекции върху Паневритмията. Трябва Школа за Паневритмията. Това е новото, което сега трябва да се внесе в културата.

“На един връх недалеч от града играем Паневритмия. Днес валеше малко дъжд и беше свежо. Веднъж един редактор дойде при нас, фотографира ни и постави снимката в своя вестник.

Каква хармония, каква мекота чувствуваме и колко силни се чувствуваме, когато дойдем от Паневритмията!

Със сидеричното махало, видях, че някои са магнетични, а други – електрични. А след Паневритмията всички станаха едновременно електрични и магнетични. Това не е ли красиво!

Една жена, която беше прегърбена, защото има само един бял дроб, а другият й бял дроб е отнет чрез операция, се изправи. Тя не можеше да вдигне лявата си ръка, а сега я вдига и работи с нея. Обаче при Паневритмията тя е твърде съсредоточена.

На един човек, който иска винаги да владее и е критичен, обаче има добро сърце, лицето му се измени твърде много чрез Паневритмията: устата му станаха по-нежни. Радвам се на този напредък.

Четем беседите. Един адвокат прилага всичко казано от Учителя. Той беше болен и не можеше да работи. Беше неврастеник. А сега работи. Той играе Паневритмията. Излекува го Паневритмията.

Ние искаме да построим една хижа в планината и да прекараме там един месец през лятото, както вие прекарвате на Рила. Всички болни, страдащи хора идат при нас, привличат се от нас, както от магнит.

Имаме друг един приятел, който е музикант, капелмайстор, цигулар, 50-годишен. Слаб е и е нервозен. Чрез Паневритмията той се обнови.

Един лекар, един музикант и един архитект свирят в оркестъра при Паневритмията. Но понеже те искат сами да играят Паневритмия, по някой път Паневритмията се играе без оркестър, а само с пеене.

Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, дето да играят Паневритмия, да се хранят заедно и да прилагат новите методи на Учителя.

*есето е написано веднага след като неговият автор се върна от Паневритмични упражнения и е пример за импулса и вдъхновението, които идват по време на играта.

10.04.2003

Варна, България