•  
  • Според изискванията на органите на МВР и Дирекцията на Национален парк "Рила", в лагера се води Регистрационна книга на пребиваващите братя и сестри и се дават номера на техните палатки.
  • Абсолютно е забранено паленето на огън на територията на лагера. Има разрешение от НП „Рила” за огън само в кухнята на Лагера.
  • Не се допуска присъствието на домашни животни в Лагера, на Молитвения връх и на Паневритмия.

I. Предварителна организация

• Всяка Братска група по места определя отговорници, които ще съблюдават спазването на правилата в Лятната духовна школа на Рила от участниците в групата им и ще служат за връзка с Ръководството на Лагера. По-големите Братски групи могат да имат няколко отговорника.
• Желателно е отговорникът да състави предварително списък на хора от Братството, които ще се качват на Рила по време на Школата. Списъкът се представя на Ръководителя на Лагера. Това ще улесни регистрацията, за което ви благодарим!
• Отговорниците заявяват дежурствата на техните групи един месец предварително. Два дни преди датата на дежурството отговорникът на съответната група трябва да влезе във връзка с Ръководителя на Лагера, за да се уточнят задълженията на дежурните.

II. Поддържане на чистотата в лагера

Желателно е след нашето присъствие на Рила да оставим планината възможно най-чиста и непокътната. Така ще изразим своето уважение към това свещено място.

• Всеки лагеруващ се грижи индивидуално за своите лични отпадъци. Те трябва да бъдат събрани и транспортирани до сметищата в близките населени места.
• Желателно е отпадъците да се събират разделно. Само чистите хартиени отпадъци се изгарят в печката на кухнята.
• Необходимо е всеки да носи подходящи индивидуални торби и чувалчета за разделно събиране на собствените си битови отпадъци. Сортираните отпадъци се опаковат добре и лично се връщат до населено място извън Парк „Рила".
• Във връзка с опазване чистотата на водата в района на Езерата, която е питейна и съгласно изискванията на НП “Рила” прането в езерата и притоците им е забранено. Ако се налага да перете, препоръчваме ви да правите това на определените места и то само с екологични препарати. Дежурната група за деня ще може да ви съдейства при необходимост с информация.
• Национален парк “Рила” ни задължава да използваме екологични препарати за миене на съдове. Такива ще имате възможност да си закупите от дежурната група в малко количество, в наливно състояние.
• Всеки може да си носи метличка и лопатка за поддържане на чистотата в и около палатките.
• Тревните чимове са рядък вид растения за високопланинските условия. Ето защо при опъване на палатките молим да бъдете внимателни с тях и да не ги унищожавате.
• Преди заминаването от Лагера молим всеки да остави след себе си във възможно най-добър вид мястото, на което е била разпъната неговата палатка, както и района около нея.

III. Регистрация на участниците в Лагера

• Регистрацията е задължителна за всички пребиваващи на територията на Лагера и струва 10 лв. на човек. Децата до 18 навършени години се регистрират без да плащат такса.
• При пристигането на дадена група, отговорникът й предоставя списък с имената на хората за вписване в Регистрационната книга на Лагера.
• На лица, желаещи да участват в Духовната школа извън Братските групи, се дава разрешение от Ръководителя на Лагера като се намира съответен поръчител.

IV. Организиране на живота в Лятната духовна школа "Рила-2011"

1. Ежедневното обслужване на Лагера става чрез дежурни екипи, които поемат следните задължения:

• Обслужване на кухнята, като приготвят топла вода сутрин и топла храна за обяд.
• Хигиенизиране на Лагера.
• Осъществяват контрол и надзор над лагера.
• Организират духовните наряди.
• Посрещат новопристигнали братя и сестри и им оказват съдействие при настаняването и регистрацията.

2. Снабдяването на кухнята с вода е грижа на всички участници в Лагера. Поради слабия дебит на водата при изворчето под Молитвения връх, същата ще се ползва с предимство за кухнята.

3. Лятната школа на Рила е място за духовна работа. Затова молим да се пази тишина от 22.00 ч. до сутринта.

4. Прехрана в Лагера:

• Лагерът е на самоиздръжка, като се организира братска кухня. Отговорност на дежурните по кухня за деня е да приготвят гореща вода за суринта и топъл лек обяд. За останалата част от прехраната си всеки се грижи индивидуално.
• Периодично в лагера ще се доставя хляб, а при възможност и други продукти.
• Братските групи, които поемат дежурство по кухня си осигуряват необходимите продукти. Не се приемат продукти от външни лица и туристи за общата кухня.
• Разноските на Лагера се покриват чрез доброволни дарения, които се събират в братска каса. Касата се отваря ежедневно след края на деня от комисия от трима души. Изработва се протокол, а набраните средства се заприходяват и отчитат пред Общото събрание на Братството.

5. Препоръки за облеклото:

• Лагерът се намира на около 2300 м. надморска височина. Добре е да се носят топли и подходящи за планинските условия дрехи.
• Не е желателно да се ходи с плажно облекло в района на Лагера и най-вече по време на Паневритмия.

V. Правила за участие в духовните наряди на Молитвения хълм

Посрещането на изгрева е колективно съзерцание. Молим да се съобразявате с хората около вас.

Желателно е преди изгрев присъстващите да са седнали, за да не си пречат един на друг. Водещият става първи малко преди изгрева на Слънцето, а след него всички останали. Молим да не нарушавате колективната хармония с индивидуални практики, GSM-и, шумолящи торбички и разговори.

Желателно е песните преди и след утринната беседа да се пеят без да се става. Изключение правят празничните наряди.

В центъра, около стола на Учителя, стоят четеца и музикантите.

VI. Правила за игра на Паневритмия:

• Паневритмията се играе по възможност със специално паневритмично облекло. Не се допуска игра по бански, шорти, къси панталони и разголени деколтета.
• Участниците трябва да са готови 10 минути преди началния час на Паневритмията и да заемат място в кръговете.
• Паневритмията започва и свършва с едноминутна концентрация и медитация.
• Препоръчително е след започването на Паневритмията да не се влиза в кръга.
• По време на Паневритмия молим да пазите тишина и да не смущавате останалите участници.

VII. Функциониращи комисии и съвети за организиране на братския живот:

В Общия Братски Рилски съвет влизат: Ръководителят на лагера, Заместник-ръководителят, Домакинът, Касиер-счетоводителят, представител на Управителния съвет, Отговорниците на групи от Братските Общности от страната, които в момента присъстват в Лагера.

Членовете на Общия Братски Рилски съвет следят за цялостното функциониране на Лагера, за организирането на братския живот и изпълнението на Духовната програма на Планинската Школа.

Задълженията на отделните членове се уточняват в началото на месец август, при откриването на Школата и съставянето на Общия Братски Рилски съвет.

След откриването на Лагера, функционират следните комисии и съвети за организиране на братския живот:

1. Съвет на физическия труд, организиращ следните групи:

• Група по чистотата, опазване на околната среда и благоустройството на района на лагера и целия циркус;
• Група за доставка на хляб, дърва и провизии за кухнята;
• Група за охрана на лагера, Паневритмията.

2. Съвет за духовния живот, организиращ следните групи:

• Група за музикална дейност и поезия;
• Група по Паневритмия, гимнастически и окултни упражнения;
• Комисия по свещенодействията – молитви, наряди, ритуали, бдения.

3. Съвет за просвета и комисия за работа с децата:

• Група по изнасяне на сказки на научни, окултни, здравни, музикални, екологични и други теми;
• Група за творчески и обучителни занимания с децата.

4. Съвет на примирителите, организиращ следните групи:

• Група за разглеждане и примиряване на възникнали спорни въпроси и противоречия във взаимоотношенията;
• Контактна комисия за работа с гости на лагера.

Членовете на групите и комисиите могат да имат приемственост и заменяемост. Желателно е всеки участник в Лятната Духовна Планинска Школа да се включи в дейността на някоя от групите и комисиите, в дежурствата като така даде своя принос в общата работа.

Групата за подготовка на Лагера ще натовари инвентара и основните продукти на 20 юли 2011 г. и ще тръгне от Братския център на Общество Бяло Братство в София, ул. „Ген. Щерю Атанасов” N 2. Тя ще работи по подготовката на Лагера до 31 юли включително. Желателно е там в този период да присъстват общо не повече от 25-30 души.

Лятната Духовна планинска школа на Рила ще функционира от 1 до 23 август 2011 година. От 23 до 30 август работната група ще закрива лагера.

Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Добродетел и Божията Правда да пребъдат с нас на Рила!

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ „РИЛА"

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Мадара 24.05.2011г.

По повод приготволенията за Лятната духовна школа на Рила имахме разговори с приятелите. Желанието ни беше да намерим такива решения за организация на живота ни на планината, които да подпомагат духовната ни работа и да отговарят на традициите на братството. Това, което споделих го предлагам и на читателите на в. „Братски живот”.

Знам от възрастните братя и сестри, които са били около Учителя, че обикновено преди беседата не е имало дълги наряди: една – две песни, една молитва, понякога и размишление. Това виждаме и в някои издания на Словото, които са отбелязали наряда преди и след беседата. Казвали са ми, че вниманието трябва да е насочено към лекцията. При изпълнението на песните не сд ставали прави.

Така беше и на Изгрева при и след Учителя. Когато има празничен наряд, където се редуват песни и молитви, естествено е да стоим прави. Но когато пеем преди и след беседа, не е задължително да пеем прави. Особено на Рила, където условията са такива, че не винаги можеш да бъдеш сигурен, че си стъпил стабилно и ще можеш да пазиш рарвновесие. Ако искаме да си попеем повече след беседата нека да сме спокойно седнали и накрая да станем за молитвата. Разбира се, ако има някоя песен между две молитви ще я пеем прави, но нека не се престараваме в това пеене прави, както правим напоследък. Има други неща, в които можем да се стараем повече, но не е думата за тях сега.

Когато е само молитвен наряд, както е вечерния на Рила или при друг специален случай, тогава сме прави и там е мястото на различните молитви, псалми, формули. Относно реда при молитвените наряди някои възрастни сестри са ми казвали, че е по-добре най- напред да се четат псалми от Библията, ако има такива, след това молитви и накрая формули. Разбира се, всичко това е казано като един съвет. Хубаво е да познаваме традицията, но хубаво е и да слушаме вътрешното си духовно ръководство, ако сме почувствали неговото вдъхновяващо присъствие. Разбира се не трябва да се считаме задължени да изредим всички наши любими молитви, когато ни е ред да водим духовния наряд. В тази област силата не е в многото, а в интензивността на нашето участие. Хубаво е този, който ще води наряда да се е подготвил вътрешно, ако прави това за пръв път, нека се посъветва с някой, който има опит. Не без значение е и умението му да говори ясно, меко, бавно, естествено. И всички останали да го следват. Много дисхармонизиращо действа, когато молитвата почне да се носи на вълни в различно темпо или някой друг издига гласа си по-силно от водещия. Както трябва да пеем заедно в едно темпо, така трябва и молитвата ни да е единна.

Много трябва да сме разумни в подбора на четците на беседи на Рила. Аудиторията там е голяма, а и разнообразна. Едно е да четеш лекцията пред своята си духовна групичка, а съвсем друго е да я четеш за 200, 300, 600 души на Молитвения връх. Трябва подходящ глас, дикция, духовно присъствие, физическа държеливост и познаване на официалния книжовен език! Не всеки го умее това и нека проявим отговорност при избора на четците, особено около празничните дни, защото идват от целия свят да ни гледат и слушат. Тази отговорност важи разбира се, и за всичко останало в наситения ни и колоритен планински живот. Рила е мястото на нашата проповед пред света. Престоят ни на Рила е нашата „изпитна сесия” и пред възвишените ù обитатели.

Да благодарим за изключителната възможност да бъдем заедно на тази свещена планина, да вдишваме упойващият ù въздух, да пием кристалната ù вода и да вкусваме от радостта на братския живот – един живот, завещан ни от Учителя. Нека всеки от нас се старае да трепти в унисон с другите и със заобикалящата го природа, за да не разваляме вълшебната хармония на това свято място.

Йоана Стратева

До Сапарева баня и до курорта Паничище от София ще стигнете по международното шосе Е-79. От началото на гр. Дупница следвайте указателните табели на изток до Сапарева баня. От София до Сапарева баня има един директен автобус, който тръгва всеки ден 6 2 ч. следобед от автогара Овча Купел. От същата автогара на всеки половин час тръгва автобус за Дупница, откъдето можете да вземете автобус за Сапарево. Всички автобуси спират в центъра на гр. Сапарева баня до туристическия информационен център.

Гейзерът

 Това е най-интересната черква в района. Впечатление прави вътрешното и оформление. Потънала е на около 1,10 м в земята. Отвътре черквата е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древния град Герман. Всички дървени части - колони, капители - представляват образец на резбарското изкуство. Черквата е изградена от Микоша Илеотин от село Манастир, Неврокопско през 1883 г.

Еко пътека до Овчарския водопад в местността Соколов изглед

Еко маршрут Стобски пирамиди

В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб - наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение.

Някогашният град-крепост е включен за пръв път в българската държава от хан Крум в начало то на IX век. През 1190 г. българските войски отно во надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван-Александър (1331-1371 г.), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. Самото селище днес, въпреки древната си история, не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него при роден феномен - Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми.

До с. Стоб се достига лесно - намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София-Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилския манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител.

Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване.

Началната точка за еко маршрут Стобски пирамиди е църквата "Св. Прокопий" в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута - местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти в околността.

 От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих за най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче-беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди.

Екопътека Стобски пирамиди

Застанете ли до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди, изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Каменните калпаци стоят от векове върху пирамидите. Пясъчните Кули, изваяни от природните стихии през вековете, носят неповторимо очарование, особено ако се посе тят при залез слънце. По това време червено-оранжевите нюанси на скалите, отразяващи последните лъчи на небосклона, изпъкват най-силно. Контрастът с яркосиньото небе и заснежените върхове на планината правят картината непов торима. Посетете Стобските пирамиди преди залез слънце.

 Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания- Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др.

Планините представляват акумулатори на енергия, а човек представлява трансформатор. Като идеш на планината, трябва да знаеш да трансформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш.

Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на Живота.

Учителя

Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение. Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов.

Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа.

Защо на планината човек се чувства съвсем друго същество? Горе душата е свободна от обикновените тревоги на делничния живот. Там Духът се чувства свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват, за да се изяви в своята красота и сила.

За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Тогава ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния ̀и живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме.

За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.

Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около теб. Всички същества ти стават мили и близки. Всички лица стават за теб красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им. Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях.

Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина.

Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините.

В планината са складирани грамадни енергии. Скалите, водите, растенията, всичко влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. Всичко, което виждаме, не е само тази материя, която е пред нас. То е свързано с други, по-високи сили, каквито има и у човека. Човек може да използва разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там той влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, скалите и водите. Зад тия енергии има разумни сили. Човек влиза във връзка с тях. Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните ̀и форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга.

Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта. Духовната атмосфера на планината е чиста. Там по-лесно става свързване с възвишените светове и със Светлите Разумни сили, които работят в тях. Казано е в Евангелието: “И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и че Мойсей разговаря с Бога на планината Синай.

Изтегли цялата книга

Близо до София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете и до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва:

Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало.

Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата. Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път. Така планината стана за нас източник на Знание и Сила. Учителя казва:

Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради Доброто в нас. Тогава дайте ход на Доброто в себе си, изявете го навън. А без това благоволение не бихме могли един ден да останем на планината. Работете върху себе си да придобиете правилна обхода. Да придобиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре с ближните си, с всички растения и животни, с цялата Природа. Ценете всичко, което ви заобикаля. Придобиете ли това, вие ще бъдете човек на новото, човек на Любовта.

Едно от най-хубавите явления, което Учителя ни показа на планината, беше Слънцето. Ние винаги възлизахме на планината преди изгрева на Слънцето в ранни зори. Изгревът стана емблема на духовния ни път. Когато по-късно основахме нашето селище вън от града, край младата борова гора, откъдето се виждаха любимите ни планини и нищо не ни пречеше да посрещаме изгряващото Слънце, нашето селище получи името Изгрев.

Едно от правилата за планината гласи: никога не пий студена вода. Ние свикнахме скоро да пием гореща вода и от това се чувстваме всякога добре. Нашите чайници ни придружават винаги на планината и огньовете лумват, щом спрем на почивка. Горещата вода за нас е предпазно средство от настинка и целебно средство за всички неразположения и болести – телесни и душевни. Всеки пие гореща вода колкото може. Второто правило за планината гласи: щом си изпотен, веднага се преоблечи. Горещите води и стръмните пътеки извършват своето. Това пречиства, обновява и закалява организма.

Ние правим нашите екскурзии при всяко време. Когато Учителя определи ден за екскурзия, нищо не ни спира. Дали вали дъжд, или е люта зима, ние отиваме. Така ние се научихме да не се боим от времето. Станахме приятели на стихиите. Те ни станаха обични. Ние сме прекарвали на планината при всяко време, което плаши хората, и тогава те гледаха подозрително и недоверчиво на нас. Те нямаха още навик да ходят на планината. Ала най-хубавото на планината бяха планинските беседи и разговорите с Учителя. Това са незабравими часове. Повечето дни в планината и зиме, и лете са хубави. Слънцето грее меко, приятно, радостно. Всичко се потопява в светлина, небето се спуща до земята, мир изпълва душите. Тогава в светлата тишина горе започват разговорите. Животът винаги поднася толкова много въпроси за разглеждане и изясняване. Учителя говори тихо:

Има нещо в човека, което не умира и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено в човека, то е светлата душа, която мисли.

Човек чувства нужда от Доброто и Правдата, както от здравия планински въздух. Словото за тях той вдишва дълбоко в себе си и черпи сила от него.

Едно от качествата на Любовта е добрата обхода към всички живи същества. Ако паякът няма добра обхода, това е извинително за него. Но не е извинително за човека, на когото е даден отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговите ближни. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развие това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна обхода, влиза в стълкновение с Волята Божия.

За Любовта Учителя говори най-често. Може би защото хората смесват Любовта с всички нейни отражения и търсейки нея – Великата Реалност, тичат подир отраженията ̀и. Когато Учителя говори за Любовта, Светли същества присъстват. Неговото Слово е като песен.

Какво нещо е Любовта? Силата, която се крие в ума, сърцето и душата! Тя е сладчината. Красотата – това е Любовта. Хармонията – това е Любовта. Силата – това е Любовта. Истинското богатство е слуга на Любовта. Всички неща в света са слуги на Любовта. Обаче Любовта е слуга само на Духа. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е първата дъщеря, която урежда света. Тя е най-красивата, най-силната, най-разумната от всички останали дъщери.

Най-същественото е Любовта. Първото нещо, човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат от само себе си. Какво ще стане, ако липсва Слънцето? Ще стане тъмнина и такъв студ, че никой няма да издържи. Когато Слънцето иде, условията се подобряват. Законът е: когато Любовта влезе в човешката душа, тя подобрява всички неща.

Щастието е възможно само при Великата Любов. При Любовта Безграничният е, Който действа в теб. Ето защо Любовта е познаване на Безграничния. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила – това е пътят на Любовта. Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. Всички хора, които любят, са проводници на Безграничния. Човек, който има Любов, не се бои нито от смърт, нито от тъмнина, нито от болест, нито от сиромашия, нито от нищо.

Най-важното е Любовта към Безграничния!

Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в света.

Това, което човек трябва да внесе в себе си, то е Любовта към Безграничния.

В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогва само онзи, който има ключ за отварянето му. Ключът за Небето е Любовта.

Познаването на Любовта е Живот вечен.

Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли на Земята, за да станат слуги. На какво трябва да се учи човек? Да служи. В това седи Истината. Това слугуване е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази Любов, която дава. Бъдещата култура е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с Любовта на Безграничния.

Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта. А пък Любовта – това е образът, с който познаваме Безграничния. Човек е човекът, който има образа на Любовта. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество.

Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта.

Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. А Любовта иде сега на Земята. Любовта е Силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този строй ще се стопи. Тогава ще почувстваш, че всички хора са близки с теб. Това е най-новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло.

Това е Словото при Ел-Шадай – Вечния, Безграничния.

Горе на планината има скала, която Учителя нарече Ел-Шадай.

Тук сме прекарвали много дни с Него. Възлизането по тесните нанагорни пътеки е един малък подвиг, който ние често правехме. Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни.

Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора.

В човешката душа дремят странни спомени – далечни, много далечни, за някаква чудна страна на Блаженство, Мир и Светлина. Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени. Сякаш То идеше от тая чудна страна. То говори на роден, познат език на душата, почти забравен. То пробуждаше и развързваше силите ни, освобождаваше волята ни, зовеше ни на работа. Така постепенно ние станахме ученици и работници за делото Божие на Земята.

Ходенето на планината за нас никога не е било спорт. По-скоро то беше поклонение. По скоро то бе свещенодействие. Тук Учителя ни научи да се молим в ранни зори и да пеем нашите химни. Песните и музиката придружаваха всяка стъпка на Учителя. Много от песните, които Той ни даде, са създадени на планината. Много от нашите ритмични движения и гимнастически упражнения са създадени пак тук. Ние обичаме да се греем на Слънцето в сутринните часове и греем гърба си през часове, предписани от науката за планината. Правим нашите гимнастически и евритмични упражнения, придружени с музика. В тях има ритъм, хармония, музика и красота.

Изтегли цялата книга

Най-високият връх е Любовта към Бога.

Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх. Той вдъхна тази Любов и в нашите души. За него Той създаде песен. Мусала стана за нас школа. Учителя казва:

Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от Духовния и Божествения свят, които работят за повдигането на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят и с разумните и възвишени Същества в Духовния и Божествения свят, вие ще почнете да мислите и работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага.

Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него.

Възлизането на Мусала става в ранните зори. Тръгва се още през нощта, за да се достигне върхът преди изгрева на Слънцето. По тясната нагорна пътека през нощта се виждат светлинки в дълги редици. Мълчаливи и съсредоточени, всички поемаме към върха. Ако нощта е звездна, каменните циркуси очертават синьо небе. Звездите мигат с ясна светлина над нас. Учителя върви обикновено начело на веригата. Малки почивки се дават от време на време за отдих. Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях. Когато наближим върха, той вече свети в нощта, озарен от сиянието на зората. Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка. Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина. Всеки глас е замлъкнал. Говори само светлината в пространството чрез вечния език на Бога, който душата знае от далечната своя родина и никога не забравя.

Някога се случват тихи дни, ясното Слънце се издига и на върха става топло. Тогава оставаме дълго време там, горе. Очите не могат да се нагледат на необятните простори. Царство на Светлината, царство на Свободата, царство на Духа. На върха, насядали около Учителя, ние слушаме Словото на планината:

Защо се молите на Бога? Бог е Любов. Ще Му предадете ли нещо с вашата молитва? Ние се молим на Господа, понеже е съвършен. Следователно към Онзи, Който ни обича, ние можем да отправим само една добра, светла мисъл и да Му благодарим. На Съвършения, на Любещия изпращаме своята благодарност. Нищо повече не можем да Му дадем.

Мислете за Бога, за да станете съвършени като Него.

Мислете за Бога, за да станете добри като Него.

Мислете за Бога, за да станете благи като Него.

Единственото нещо, което можете да направите, е да проявите Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към всички братя и сестри, към майки и бащи, Любов към най-малките растения и бръмбарчета. Всички те са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. Под брат разбираме всяко същество, което в дадения случай може да ти услужи. Кравата е твоя сестра, ябълката – също. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината,

която излиза отгоре, е наш брат. Топлината е наша сестра. Така гледам аз на нещата.

От единия до другия край на света трябва да се чува само песента за изпълнението на Божията Любов.

Иде новото в света. Новото е в песента.

Новото, което иде в света, е в мисълта.

Новото, което иде в света, е в сърцето.

Новото, което иде в света, е в душата.

Новото, което иде в света, е в Духа.

Всеки трябва да слуша своя ум.

Всеки трябва да слуша своето сърце.

Всеки трябва да слуша своята душа.

Всеки трябва да слуша своя Дух.

Това е езикът на Бога.

Това е зов, който се отправя сега към всички хора в света.

В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща.

Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език. И тогава ние приемаме даровете ̀и с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен!”

Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ̀и в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала.

Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна:

Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Защо ви доведох на Мусала? Да познаете Господа! Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Той ви казва: “Вие трябва да се обичате.” Да обичаш, както хората обичат, това развращава. Вие трябва да обичате така, както Бог обича. Ще обичате и ще прощавате. Ще работите – за кого? Само за Господа. Тая мисъл: “За Бога” да седи всякога в ума ви. Каквото вършите, само за Бога да го вършите. Ако някой ме запита: “Защо обичаш Господа, защо Му служиш?”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Любовта работи – това да знаете.

Това е Мусала, високият връх. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа. Ще се борите, докато вашите Добродетели вземат надмощие и кажете: “Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия.” Вие казвате: “Да бъдем добри.” За Доброто има три категории. Човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър за ближните си. Аз считам, че идеалното състояние е човек да бъде добър за Бога. Да бъде добър за себе си, човек е научил това изкуство. Да бъде добър за ближните си – също. Отсега нататък трябва да се учим да бъдем добри за Господа. Вижте малката пчеличка, която изминава големи разстояния да събира прашец и да приготвя мед. За себе си, за своите ближни не е ли тя добра? Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала великия закон – да бъде добра за Бога. Вземеш ли ̀и малко медец, тя веднага жили. Тя не дава нищо за Бога. За себе си всичко е уредила отлично. Къщата ̀и е хубава, самата тя е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра за Господа. И ние сме като пчелите. За къщите си сме много добри хора, за ближните си – също, но дойдем ли до Господа, поиска ли от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си.

Отсега нататък ще учите закона да бъдете добри за Господа. То е най-великото нещо. Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и вие ще се учите от нея. Сега на всички ви ще ви дам по един спомен, по една тревичка. Тя ще бъде за вас емблема. Тази тревица ще бъде за вас образ на идеята – служене на Бога. Великата наука на Живота – това е служене на Бога. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпяме към Бога с всичката си чистота и съвършенство. Чисти и светли в своите мисли, желания и действия! Само при такова съвършенство на Духа и чистота на душата ще разберем какво изисква Бог от нас. Ще почнем с най-мъчното – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее, на всичко онова, към което Духът ни се стреми. Когато отиваме да служим на Бога, трябва ни Божествено знание, Знанието на Живата Природа.

След беседата един ученик каза: “Учителю, колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите!” Учителя отвърна:

Не е било време, когато да не съм бил с вас.

После друг каза: “Колко е хубаво да останем тук!” Учителя отговори:

Тук значи при Бога. А при Бога ще бъдем всякога.

Изтегли цялата книга

Има в планината Рила красива долина. Седем езера са разположени в нея. Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява. Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече. Всичко оживя и почна да говори на език, разбран за нашите души. Всичко стана училище за нас. Изворите се украсиха, съградиха се чешми. Те се родиха тук и бяха задача, урок и живот на учениците. Мостове се направиха над потоците, пътищата се подобриха, създадохме нашия живот край езерата. Слънцето беше с нас, Светлината беше с нас, Животът беше с нас.

Когато отидете при Седемте рилски езера, потърсете Молитвения връх. Това е свещено място на Земята. Ако намерите малката пътечка, която води дотам, не забравяйте, че по нея са вървели светите стъпки на нашия обичан Учител. Много пъти на ранина, когато на изток зората трепти с жива светлина, с тихи, отмерени стъпки нашият обичан Учител е минавал оттук. Всеки камък помни това и всеки храст няма да го забрави никога. Горе, на върха, ако душата ти чува шепота на скалите, те още пазят чудните Слова, изречени тук, и песните, и молитвите на учениците. Ти пак ще видиш изгрева на Слънцето, пак ще те погледне вечното Божие око и ще те благослови. Сиянието на чуден живот ще те обгърне и ще изпиташ непознато блаженство. Знай, че тук е свещено място. Тук е горяла къпината, която гори и не изгаря. Оттук една ранна утрин Учителя отправи привет:

Привет към светлите умове, съвършените души, благородните сърца, към всички, които мислят, които познаваме и които ни познават в света на Реалното и Неизменното.

Почвата, която стои, е твърда.

Дървото, което стои и расте, е търпеливо.

Водата, която тече, е чиста.

Въздухът, който вее, е свеж.

Светлината, която свети, е силна и жива.

И човекът, който мисли, е разумен и щастлив.

Защото в него самия Животът, Знанието, Светлината, Свободата и Любовта в съвършена пълнота се сливат.

Понякога думите на Учителя звучат като притчи:

Младостта е дреха на Живота.

Светлината е дреха на Знанието.

Водата е дреха на здравето.

Живот без Добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плодове.

Начало на всички неща е Духът.

Началото на Духа е Любовта.

Зенитът на Духа е Мъдростта.

Краят на всички неща е Истината, която носи Свобода.

Край има само там, гдето престават всички противоречия.

Начало има само там, гдето всичко е в съгласие.

Ако сърцето не чувства, Красивото няма да дойде.

Ако умът не мисли, Великото ще остане неразбрано.

Когато умният се качва в своята ладия, тя сама тръгва.

Защо трябва да страдаш? За да дойде Радостта.

Защо трябва да живееш? За да придобиеш щастие.

Защо трябва да бъдеш красив? За да те посети Любовта.

Красива мисъл, благородно чувство, добра постъпка са верни приятели.

Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър.

Вслушвай се в наставленията на Духа си, в упътването на душата си, за да ти бъде всякога добре.

В пътя на Живота се изпитват Вярата и Надеждата на човека.

В пътя на Знанието се изпитват умът и волята на човека.

В пътя на Свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.

Един е Духът, много са духовете.

Един е Бог, много са душите.

Един е Той, много са Неговите синове и дъщери.

Едно е Цялото, много са частите на Цялото.

Едно е името на Цялото. Неизброими са имената на частите.

Ходи там, гдето Светлината ходи.

Слизай там, гдето водата слиза.

Работи там, гдето Духът работи.

Любовта живее.

Мъдростта свети.

Истината носи бъднините.

Има една стълба със седемдесет и две стъпала, просто наредени, от недялан камък. Може някои от тях да са разместени, когато ти дойдеш тук. Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете. Нашият Учител живееше тук. Ще намерите може би още следи от малката му палатка. На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието. А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината. Тръгни по нея. Върви и размишлявай. Върви и благодари на Бога за великите блага, с които те е оградил. Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата. Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него. И всякога носи образа му в душата си. Нека той да ти бъде като талисман, който да те пази и заведе при Бога.

Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика:

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш.

Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.

Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне.

Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур. От сухите клекове лумват ярки пламъци. Разнася се дъх на смола. Приятна топлина смекчава вечерния хлад. Огънят е вечният наш спътник през хиляди и хиляди години на земния ни живот. От колко несрети ни е пазил той! На познат език говори огънят на душата ни и тя обича да го слуша. Подвижните пламъци се издигат нагоре, рой искри летят към звездите. От малките палатки всички идват край огъня. Ала душата иска да се изкаже. И ние запяваме песен. Тогава скалите, звездите, огънят, езерата и душите – всички отправят химн към Бога, Вечния, Безграничния – благодарствен химн за Живота, който ни е дарил. Така се отблагодаряват душите.

Ала има моменти, които прекарваме в мълчаливо съзерцание. Всеки се вслушва дълбоко в душата си да долови това, което планината говори на своя предвечен език. В тези свещени мигове много въпроси стават ясни, озарени от светлината на един друг свят.

От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва. Когато Той седне между нас, ние чувстваме пълнота, като че имаме всичко. Отблясъците на огъня играят по кроткото Му хубаво лице, обкръжено с бели сребристи коси. Понякога ние дълго мълчим, слушаме огъня и се вглеждаме в буйните му пламъци. Огънят е нещо свещено. Някой път вдъхновен поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си. Ала от всичко най-много обичаме да пеем песните на Учителя. Някои от тях са за ранни утрини, други – за дневна слънчева светлина, а някои подхождат за тихия покой на вечерта край огъня. Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония. Животът на Цялото изпълва всичко.

Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител.

Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата. Това е любимата ни чешма. С много Любов е направена, както Учителя умееше да работи с Любов и да ни учи. На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога. И надпис има там, изрязан в скалата, даден от нашия Учител. Той гласи:

Братя и сестри,

майки и бащи,

учители и ученици,

слуги и господари,

всички вие, служители на Живота,

отворете сърцата си за Доброто

и бъдете като този извор.

Тази чешма е щастлива. Тя е била свидетел на красиви неща. Всички скали наоколо са живи, душа има в тях. Тук е големият кръгъл камък, който се опира само на една точка. Учителя обичаше да го поклаща с пръст, макар и да тежи хиляди килограми.

Ако вървите нагоре по долината, красотата ще изпълни душата ви, както ароматът изпълва току-що цъфналия цвят. Пътеката върви край езерния поток. Цветята край него са свежи и тревите сочни. Ако я следвате, тя ще ви заведе при всичките езера. Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару. На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят.

Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание.

Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро. Учителя го нарече Махабур. Много светлина и радост има във водите му. Обширни поляни се простират около него, далечни простори се разкриват. И тук трепетът на хубав живот се носи над тях. Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри. Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите.

От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове. Най-хубавите мисли ще ви посетят. Да, тук човек може да разговаря с Ангелите. И то ще ви разправи за дните, когато нашият обичан Учител ходеше по Земята между човеците. И за много още души, които като рой птички вървяха с Него и пиеха от живата вода.

Когато изкачите последната стръмнина, ще намерите малко езерце, което наричаме Главата. Учителя го нарече Шемхаа, най-горното от Седемте езера. И над него е греел погледът на Учителя с обич. И при него е казвал хубави слова, които опитайте се да доловите.

Горе, по билата на планината, ще видите обширен свят, който Бог, нашият Баща, е създал, за да се радват душите ни, да се учат, да Го хвалят, да Го възлюбят и да се възвърнат при Него.

Вечният наш Баща бди над нас. Нашият обичен Учител живее в душите ни. Да бъде благословено Неговото Име.

Изтегли цялата книга

Висше Духовно Училище за себепознание и самовъзпитание

Ние сме дошли тук в планината на височина 2230 м, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В ниските места, гдето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, низши мисли, от които трябва да се освободим, за да възприемем чистите Божествени мисли.

На Училище

Сега вие сте дошли на планината да научите нещо. Тук вие сте на училище. Училището е само за онези, които мислят правилно, а които не мислят право, да си вървят. Селището на учениците тук е школа.

Свещената наука

Тук на планината се изучава свещената наука на всички времена. Тук ние се учим да не се боим от резките промени на времето, от бурите и стихиите, а да ги обикнем.

Важна задача

Трябва да знаете всички, че тук на езерата ви предстои важна задача. Тук имаме да свършим важна работа. Тези, които са ви довели тук, са ви дали задачи.

Изучаване на планината

Изучавайте планината. Съставяйте си всеки ден по една малка програма. Събирайте се, четете заедно, изучавате геологията на планината, метериологията, минерологията, астрономията; изучавайте камъните, тревите, цветята, водите, насекомите, небето, облаците, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте всичко, което ви обърне внимание, а същевременно и влиянието, което указва върху вас.

Проява на Вечното

Когато наблюдаваме заобикалящия ни свят, трябва да помним, че чрез него се проявява Вечното. Ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си, ще ни се открият велики тайни. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Когато отивате всред планината, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Ако не гледате така на планината, тогава какво ще разберете от нея?

Връзка между физическия и духовния свят

Ние сме дошли на планината, за да разберем Волята Божия и да я изпълним; да се облагородим и се върнем обновени. Ние сме дошли на планината, за да образуваме връзка между физическия и духовния свят. Ако мислите, че никой няма на планината, много се лъжете. Цялата планина е пълна с очи; където минавате, те ви гледат. Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят.

С интерес и усилие

На планината трябва да си създавате разнообразна работа. Без усилие нищо не се постига. Трябва да правим усилие, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилие, тогава дават знание и сила. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо.

Слънцето

Едно от най-хубавите явления на планината е Слънцето. Планината има свой живот - величествен, тайнствен.

Обхода към Слънцето

Работете върху себе си, да придобиете правилна обхода към Слънцето, природата, ближните си и към себе си. Аз съдя за човека по отношението му към Слънцето. Това е мярката. Чрез Слънцето се изявява Божественото в света. Ако не видите Божественото в човека, не можете да имате правилна обхода към него. Оценявайте, почитайте всичко, което ви е дадено: вашия ум, сърце, воля, тяло и всичко около вас.

Лечебното действие на Слънцето

Много слънчева енергия има набрана, складирана в планината. Енергиите на планината, вложени в камъните, лекуват. Използвайте заоблени, гладки, твърди камъни, изложени на юг или на изток, огрявани от Слънцето, като седите на тях към обед, когато са топли и Слънцето ги огрява. Това действа лечебно като съгревающ компрес.

Енергии на планината

Планините представляват акумулатори на енергии. Тези върхове са акумулатори, трансформатори на слънчеви енергии, които идват на земята.

Духовното богатство на планината

Тук са складирани грамадни енергии във въздуха, скалите, водите, дърветата и цветята. Тези енергии влияят на човека и той може да ги използва за свое добро.

Обнова на човека

Зад енергиите на планината има разумни сили, с които човек влиза във връзка. Това действа за неговата физическа и духовна обнова.

Великият план

Тези форми тук са работени в течение на милиони години от разумни същества по един велик план.

Духовната атмосфера на планината

Духовната атмосфера на планината е чиста и там по-лесно се свързва човек с възвишените същества. Ученикът трябва да влиза в нейния свещен храм и да я обикне. Тук, на планината се влива в човека повече жизнена сила - прана.

Закони на здравето

Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му стават малки.

Фактори на здравето

Чистотата е един от важните фактори и първо условие за здравето. Всяка култура трябва да започва с чистота в къщата, тялото, дрехите и тогава да се пристъпи към вътрешна чистота. Поставете чистотата за основа на физическия живот, за да възстановите здравето си.

Измиване

Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си измивате краката до коленете. Измивайте и лицето си с топла вода. Ще ви дам една задача: всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката и види какви ще бъдат резултатите. Трябва да пазим тялото чисто. Направете задачата поне един път. Гледайте да се измивате добре, порите на кожата да бъдат отворени. Не се обленявайте, а запалете огън и стоплете вода.

Хигиенични правила

Тук пийте само топла вода. Топлата вода е едно от средствата да не се губи вътрешната топлина. Ще ядете преди да е залязло Слънцето. Планината иска да сте добре облечени; голи хора не иска. Пазете се да не изгубите нормалната топлина на тялото си. Краката да бъдат топли; да имате вълнени чорапи. При изпотяване преобличайте се. Тези хигиенични правила трябва да бъдат настолни.

Чистота

Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всичко нечисто трябва да се отстранява.

Говорът на планината

Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом имаш външна чистота, има условие и за вътрешна. Само в чистотата можем да чуем говора на планината.

Напредналите същества

Пазете чистотата, за да се свържете с напредналите същества, които ще ви помогнат. Разумните същества тук обичат чистотата, тя е необходима. От всички иска да държите чисто, да не хвърляте остатъците дето ви попадне. Трябва да имате чистота - физическа, умствена и сърдечна.

Чисти мисли

На планината трябва да имате чисти мисли. Първата задача в живота на човека е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща, за Бога. Дребнавостите в живота нарушават неговата чистота.

Своето небе

Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват Слънцето от погледа на човека.

Красиви образи

Искате ли да продължите живота си, свържете се с чистотата. За тази цел дръжте в ума си красиви образи на явленията в живота.

Вечният живот

Първото условие за придобиване на вечния живот е чистотата. За нея копнеят душите. Да бъдем чисти, това е нашият идеал, нашето верую. Чистотата е първото стъпало към вечния живот.

Осъществяване на идеята за чистотата

Тази година нека посветим на чистотата. За да се осъществи тази идея, нека няколко души да заработят върху идеята за чистотата.

Дълбоко дишане

Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане.

Паневритмия

Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как да приемат силите на природата. Всеки човек, който възприеме тези движения, можем да му говорим. Има закон в природата: което направите отвън, направено е и вътре във нас, в света на вашите мисли и чувства; което направите долу, направено е и горе. Всичко, което направите тук, има отражение и в социалния, всеобщия живот.

За да познаем себе си

Ние отиваме в свещеното царство на планината, за да се потопим в живота на планината, да освободим душата си от всички грижи, да почувствуваме своето истинско естество, да намерим, да познаем себе си.

С други очи

Тук се учим да гледаме с други очи на планината, на всичко около нас. Така планинският свят ни се разкрива все по-величествен и обширен.

Животът на планината

Когато дойдете на планината, за да се ползвате от нея, трябва да се потопите в нейния живот, да приемете нейното разположение.

Бог ни отвори

Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе Той, пътят ни щеше да бъде затворен.

Обмяна са енергиите на планината

Като се качва човек по високите върхове, става обмяна с енергиите на планината, човек се храни духовно. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна.

Повдигане на духа

Като работи човек на планината вътрешно и интензивно, използва условията тук за повдигане на духа. Всичко, което вършите с разположение, е Божествено; а което вършите с неразположение, е човешко.

Уединение

Смисълът на живота не е в уединението, в отделянето от хората. Бог е създал хората, за да работят заедно. Привилегия е да общуваш с което и да е същество, понеже е създадено от Бога.

Хубавите неща

Хубавите неща, хубавите картини, които останат във вас, те ще ви ползват. И когато сте в София, като помислите за тях, то известни енергии ще потекат към вас и ще ви обновят.

Място за размишление и молитва

Планината е място за повдигане на мисълта, за размишление, за проява на любовта, за молитва. Тези места са за онези, които мислят за Бога. Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Отивайте на молитвения връх и се учете да се молите за най-важното през деня - да вършите Волята Божия. Като се изкачвате на върховете и където ходите, ще се молите.

Свещенодействие

Ходенето на планината е поклонение, свещенодействие. Като дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината.

Благодарност

Като благодарите на планината, тя дава. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея, той е в състояние на възприемчивост.

Без грижи и тревоги

Планината обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отивате всред нея. Потребно й е най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тия неща и после да влее във вас от своето съдържание. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света и на цялата вселена са оправени. Понеже вие сге част от нея, то и вашите работа са оправени.

Художествена изложба

Природата е жива и разумна. Тук има изложба, приготвена от хиляди години. Трябва да чувстваме, че има нещо повече от това, коего виждаме отвън. Материалният свят е въплътена мисъл.

Проява на Бога

Бог, Любовта се проявява чрез храната, водата, въздуха, светлината и чрез всички същества, чрез целия Всемир.

Великият закон

Чувствайте, че планината е свят на Бога, на Любовта, че сте потопени в този свят и трябва да изпълните великите му закони. Човек се ражда на земята, за да обича Бога. Няма по-голямо постижение от това.

Великият урок

Вие сте пратени на земята, за да научите един велик урок: да бъдете доволни, благодарни при най-голямото нещастие, което ви се случи в живота. Не да стоите пасивни, бездейни, но да работите, за да отстраните мъчнотиите.

Висше образование

Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас. Ако навсякъде, където минете, работите за Бога, ще добиете висше образование.

Аура на планината

Всяко място на планината си има своя специфична аура. Планината във всеки момент е различна. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждаме, стои една разумност, която е проява на Бога. Погледът ни трябва да проникне зад формите в тази разумност, за която цел трябва да имате достатъчно светлина в съзнанието си.

Душата

Душата не е отделна от Бога, тя е едно с Него, както реката е едно сьс своя извор.

Събуждане на Божественото у нас

Като се събираме тук, на планината, ние имаме за цел да събудим Божественото у нас или ние да се събудим за Божественото, да го оценяваме. Считайте, че вятърът вее за вас, реките текат за вас, слънцето грее за вас, планината е създадена за вас.

Връзка с напредналите същества

Като съзерцаваме величествения свят на планината, когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с най-напредналите същества.

Символи

Ако ви питат какво сте научили като сте ходили на Седемте рилски езера, ще кажете, че сте се качвали по върховете и сте обикаляли езерата. Но това още нищо се значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата са символи, които трябва да се разберат.

Божествени мисли

Божествената мисъл се изразява в различни форми: звездите, слънцето, луната, човекът, животните, растенията, минералите и всичко около нас. Ние трябва да се учим, за да се свържем с Божията мисъл. Свържи се с Божията мисъл и здравето в теб ще се възстанови. Мисълта е сила, която може да лекува. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната природа. Като седим тук на планината, ние ще приемем Божествените мисли и ще ги изпращаме по целия свят.

Развитие на ума

От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Чрез очите ние приемаме висшите енергии на природата, които действат върху нас.

Резултат от Рила

Резултат ще има този, който може да се потопи в живота на планината, да се слее с нея, да стане едно с нея. Който има силен стремеж към чистотата, само той може да се ползва от богатството на планината.

Образец за всички

Проявеният живот на природата е образец за всички. Но този образец човек може да пресъздаде в своя живот. Ще изучавате природата, същевременно и своя ум.

Работа над себе си

Да наблюдаваме и изучаваме природата с цел да преустроим нашия живот, това наричаме работа над себе си.

Умствени стремежи

За да се ползват от умствените енергии на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изисква общество от хора с умствени стремежи. Те са в състояние да привлекат тези енергии. И ние се събираме тук на планината да приемем Божествените мисли, които обновяват. Божествените мисли са чистите, светлите възвишени мисли.

Божествената връзка

Ние сме дошли тук, за да възстановим връзката си с Бога. В планината имате най-добрите условия за възстановяване връзката с Бога. Работете съзнателно върху себе си, за да се свържете с Бога. Божественото слиза периодически, за да ни помогне да възстановим Божествената хармония. Сега сме в такава епоха. Ако не я използвате, ще чакате дълго време. Божествената връзка е ключ на всички тайни.

Напътствия за хармонична работа на учениците

Сега ще се съедините всички и ще работите по закона на хармонията, по закона на любовта, да създадете една приятна атмосфера и ще започне да се отваря пътя ни, ще дойдат Божии мисли у вас. Така ще започне обмяна между вас, ще се разведри съзнанието ви и умът ви ще заработи. Божият Дух ще ви даде известни внушения и аз ще се радвам, ако от вас излязат някои хубави работи.

Нека целта на работата да бъде: Пробуждане на Божественото естество у нас.

Пазете следната идея: в една работа внесат ли се дребнавости, лични чувства, амбиции, стремеж към първенство, за материално осигуряване, тя се разваля.

Не мислите, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще имате опущения, грешки, несполуки, но като постоянствате и се уповавате на Божия закон, съществата, които са заинтересовани, ще помагат и вие сами ще намерите погрешките и ще ги коригирате.

Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще направите един малък опит. Това ще бъде едни импулс да събудите способностите, които имате и един друг ще си придадете от вашите енергии. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, с който да покажем как трябва да се работи. С труда си вие ще създадете една вълна на работа. По този начин ще се стремим да приложим Христовото учение в практическия живот.

"Аз ви казвам, че и да имате мьчнотии, няма да бъдат такива, които да не ги преодолеете." И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага.

Обичайте Го, вярвайте в Него, надявайте се на Него и през годината ще проверите дали са верни думите ми или не.

Събрал из Словото на Учителя:

брат Илия Узунов

София, Изгрев;

март 1960 г.

Учителя за планината

Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем Волята Божия и да я изпълним.

Ако се качваме на планината да разберем какво Бог иска от нас, това качване има смисъл, и ако слизаме в долината, за да занесем на хората това, което сме придобили на планината, това слизане има смисъл.

Ние сме дошли на планината да се радваме на именията на своя Баща.

Щом сме дошли тук, нека забравим всичко старо. Във възгледите ни трябва да стане преврат. Който е дошъл тук, трябва да се освободи от някой свой лош навик, недъг или болка.

В планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат и ползват от тях.

Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост. В древността всички Учители и посветени са отивали в планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него.

Има идеи и чувства, които се проявяват на височина 3000 метра; други се проявяват на височина 3200 - 4000 метра. Всеки от вас може да провери този закон.

Ако се качвате на Хималаите и през ума ви минават идеи, които са характерни за височина 5000 метра, ще кажете, че височината, на която сте стъпили, е 5000 метра. Например, един месоядец се качва на планината и по едно време в него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че е стигнал на височина, на която се ражда тази мисъл. Тази височина е 8000 метра. Като стигне човек на 9000 метра височина, той забравя своята националност. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-високи идеи ви занимават.

Изкачването на високи планински върхове подразбира влизане и един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места. В този смисъл човек всеки ден може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислите и чувствата си. Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия: Оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти от високите места са възприемали музиката и после са я сваляли в низините между хората. Човек може физически да се движи в долината на живота, а умствено и духовно по височините. Формата и положението не определят човека.

Сега, като се качвате и слизате по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня.

Като строихме чешмичката на Рила, вложихме в нея новите идеи. Който пие от тази вода, ще възприеме нещо от тези идеи.

Не може да бъде носител на светлина и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планините, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва на планините.

Всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след време ще бъдат полета. А полетата ще бъдат планини. По-рано Витоша е била по-висока, отколкото днес.

Черни връх е висок 2286 метра, а Големият Резен е с 4 метра по-нисък от него. Витоша е планина на знанието, за усъвършенстване. А Мусала е връх на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенства по пътя на самоотричането, да отида на Мусала, а който иска да усъвършенства своето знание, да отида на Витоша.

Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези места са най-красивите места на Рила.

Езерата са седемте музикални тона.

Първото езеро наричайте "Махарзи". Това значи "Голямата почивка". Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот.

Второто езеро, гдето е нашият стан, наричате "Елбур". Това значи "Бог е силният". Елбур може да наречем още "Езерото на изпитанията". Това езеро отговаря на низшата област на астралния свят.

Третото езеро наричайте "Балдер-Дару". Тези думи преведени означават "Онзи, Който дава благата". Това езеро отговаря на висшата област на астралния свят.

Четвъртото езеро се казва "Близнаци". Това езеро е свързано с умствения свят.

Петото езеро наричайте "Махабур". Това означава "Големият и Силният". Това езеро е свързано с причинния свят.

Шестото езеро е "Сърцето". Това езеро е свързано с будическото съзнание или нирвана

Седмото наричайте "Главата" или "Шемхаа".

Това е име на Мъдростта. То означава Божествения свят.

От преди хиляди години разумните напреднали същества са знаели, че ще отидем на Седемте рилски езера и са ги приготвили за нас.

Желанието на човека да се качва по високи места има отношение към неговия стремеж да се повдигне. Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии, но в неговата душа трябва да има вяра.

Човек като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година.

При изкачване на по-високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъда съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата. Качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални неща, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.

Добре е човек да се качва по високите върхове, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Това са постижения, които внасят нещо в характера. Колкото по-големи са мъчнотиите на човека, толкова повече се калява волята му.

Ако се качваш на един връх, той трябва да бъде пълен с енергия, да ти предаде нещо. Харамията е електричен връх, той повече взема, по-малко дава. Мнозина се качват на него, за да не се изложат пред хората. Всъщност човек трябва да постъпва така: първо ще внимава да не се изложи пред Бога, после пред себе си и най-после пред хората.

Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата.

При изкачване на планините, понеже пътят е разнообразен - има равни и стръмни места, предизвиква се дейността на всички органи и човек става по-здрав.

Всеки ваш отлив коригирайте с едно изкачване на планината.

Когато сте сред природата, между гъсти зелени гори, с чист, свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете.

Всред природата човек отваря сърцето си и за своите ближни и за околната обстановка, като приема повече или по-малко от Божието благословие. Животът сред природата е един от методите за подмладяване на човека.

В ранна пролет наблюдавайте виолетовия цвят на планинските склонове. Това е прилив на прана. Това е краската на праната.

Планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце. Благодарете на планината, на въздуха, на водата, за благата, които ви се дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили тук.

Искате ли да се качите по върховете, ще бъдете тихи и спокойни. Първо ще си направите молитва, ще закусите, ще благодарите, че ви се дава възможност да се поразходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си.

При екскурзии не трябва да се бърза, но да се върви полека и всичко да се наблюдава. Изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и земните пластове.

Когато се качваме по планинските върхове, се налага мълчание и когато слизаме, също.

На планината не мислите никога за отрицателни и лоши работи.

Изгубването на равновесие на планината има своите дълбоки причини. Следователно, който не може да се качва по планините и не може добре да ходи по тях, той и в равнината не може да върви добре и ще пада. Обаче онзи, който има здрави крака за планините, той и на равните места ще върви добре, без да пада. Значи планината е пробен камък за човека.

Едно нещо трябва да имате предвид: щом сте дошли на планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислите, че можете да живеете както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко. Не се ли съобразявате с правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия. Той ще ви каже: "Няма защо да се безпокоим, планината е широка, навред могат да се хвърлят боклуци. Не бъдете толкова глупави, да разпилявате силите си напразно. Толкова хора има тук, други нека чистят. Вие си почивайте." Наистина, никой не е задължен да чисти. Тук всичко се върши доброволно, по любов. Никой никого не може да съди, защото няма закон за съдене. Като говоря, че трябва да се пази чистота, това се налага от хигиената. Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия да пазите чистотата.

Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го заведете на планината. Ако пази чистотата на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка за нечистотиите си.

Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат. Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат. Когато нечисти хора отиват на чисти места, планината не ги пуска. Времето се разваля и те се връщат.

Питам, какво правят съвременните хора като се намерят пред някой чист планински извор -изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш пред него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш:

Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просвета ума си като водата на този извор.

Изворът е живот от хиляди години; при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова, отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете.

Трябва да благодарите на клековете, че стават жертва за вас. Ако вие използвате разумно благата, които планината ви дава и обработите полученото, както за вас, така и за ближните си, тази жертва е оправдана. Тогава и клековете ще минат от по-ниско в по-високо състояние. Условията, при които те живеят тук, са неблагоприятни. Следователно от вашата разумна работа Зависи и подобрението на техните условия.

Питам, какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно скъсахте обущата си, скъсахте тук-таме дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявление, с писма и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено и после, като се върнете в света, в полето, ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа.

Планината крие много тайни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо? Защото ги намира невежи. Ако им открие богатствата си преждевременно, тя ще ги спъне в техния път.

Когато отидеш на планината, остани на това място, което те привлича.

Има места, на които, като седне човек, получава вдъхновение. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-високи идеи ще ви занимават. Красиви места са тези, гдето човешки крак не е стъпвал. Търсете тези места. На някои места в Рила има от този първичен елемент и ако човек стъпи на такова място, моментално ще се обнови. Един ден и вие ще трябва да стъпите на такива места.

От този момент ще настъпи нова епоха в живота ви. В природата има живи места, живи фокуси, които придават на човека възвишени сили.

Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се храни физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, да се поучи от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае как да се отнася и с по-долустоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път на мравките.

Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще.

Планинските върхове са свързани с вътрешните земни сили, както и с космичните сили. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени, качете се на висока планина - ще се почувствате освежени и ободрени.

Възли на електромагнитни течения има на следните места: с. Арбанаси, при Сините камъни до Сливен, в Света гора, Атон и в Хималаите. В Хималаите и Алпите има центрове, обиталища на Белите Братя. Клон на Агарта има и на Рила, между Рупите и Мусала и на Седемте езера. На езерата има врата, която води към жилището на Агарта.

Мястото на Бели Искър до Рупите, местността "Скакавците", е светилището на Рила.

Рупите са най-свещените места на Рила. Думата "Рупи" има в корена си "Рух", което означава "Място на Духа".

В Рила е най-старата школа. Хималаите са нови планини. От Хималаите идват да се учат в Рила. В Рила има стар институт, та някой път и от Хималаите идват да се учат в библиотеките на Рила. И в Алпите има школа, но в Рила е най-старата школа.

В Рила са складирани знания за Египет, за Индия, все от Рила е тръгнала културата.

Всички духовни центрове - на Рила, Алпите, Хималаите и други планини, са свързани.

Какво е значението на тия свещени центрове? Те работят за Новата култура.

Аз отивам на планината, за да говоря с ангелите. Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божествените блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае.

Вие сте във връзка с Белите Братя. Вие сте и в общение с тях. За тях не е толкова приятно да се явят на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна. И трябва да правят големи приготовления, за да се явят. А по-добре е вие да се пренесете на планината - там има добри условия за бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто място, но и място, дето няма да те следят други. Никой да не знае и да не види, че ви се явяват.

Дето отиваме на екскурзия на Рила, това беше целта. Който разбира, разбира. На Рила има по-добри условия, отколкото на Витоша за явяване на напредналите същества. Като отидем на езерата, аз ще ви покажа къде може да отидете за тази цел. После има условия на Рупите. После в дясно, дето има върхове между Мусала и Рупите в местността Скакавците, дето човешки крак рядко стъпва. Там можем да отидем някой път. Човек трябва да мисли, така да поддържа връзката.

Ако си отворите очите, ще видите сега картини от "Хиляда и една нощ". Тук присъстват Разумни същества. Трябва да влезете във връзка с тях. Тия светли същества не се явяват на хората, освен когато хората имат любов към тях.

Обърнете се към тях и ги поздравете със следните думи:

Мили братя, ние ви поздравяваме и желаем Господ да ви благослови.

Тогава те ще ви отговорят: "Това, което казахте за нас, да се върне и на вас."

Събрала из Словото на Учителя:

сестра Мария Златева

Веднъж, като възлизахме към върховете, Учителят каза:

Най-чистите места са на полюсите. После, някои върхове на Хималаите. И в Америка има чисти места, дето човешки крак не е стъпвал. Тези планини около вас са затворена книга. Тук пластовете първоначално са били в хоризонтално положение. После са се наклонили. Ние казваме: “Това е станало с катастрофи”. Обаче това е катастрофа от наше гледище. За нас е катастрофа, но за разумните същества не е. По тези пластове може да четете миналото: какви растения и животни са живели; може да се предскаже и бъдещето - какво ще стане.

Една сестра каза:

Само ясновидецът може да знае това.

И ясновидецът не знае. Той вижда нещата отвън. При мравките и вие сте ясновидци. Вие виждате това, което те не виждат. Ясновидството е още външната страна на нещата. Някой отишъл в невидимия свят, видял ангели, форми. Казвам му: “Говори ли с ангелите?” - Не. - Ти си видял само формите. Не знаеш езика на тия разумни същества. Тогава ти не си бил още в онзи свят. В невидимия свят има места, където ти не можеш да стъпиш. Там за нищо не те пускат. Някои искат да отидат на онзи свят. Защо не пускат там всички? Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща. Тези места към “Езерото на чистотата” са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак. Върхът “Харно ми е” е за меки хора, за да придобият твърдост. Той е електричен. А за електрични хора трябват меки върхове като, например, “Кабул”. Там човек придобива разположение. И “Дамга” е мек връх.

Тук - всред природата - трябва да си създавате разнообразна работа. Един ден ще разглеждате небето, друг ден ще изучавате цветята, ще събирате камъчета. Ако си недоволен, направи няколко бани и недоволството ще те остави.

Онова, което остане във вас - хубавите неща, хубавите дни, хубавите спомени - то радва човека. Съставяйте си всеки ден по една малка програма. Представете си, че ви попитат как ще прекарате днешния ден. Какво ще кажете? Важна работа имаме да свършим тук! Как прекарвате деня? Четете ли? Събирайте се, четете заедно, събирайте камъни, изучавайте пластовете, тревите, водите, насекомите - всичко, което ви обърне внимание. Наблюдавайте облаците, линиите им, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте външните форми и отношения тук. Когато човек е недоволен, нека седне на някой камък. А като е доволен, да седне на тревата.

Трябва да се организира една екскурзия за проучване на местността. Хубаво е да се проучва геологическия строеж на пластовете. После да се изучават метеорология, астрономия, тъй че времето да се използва. Трябва да се изучат тук скъпоценните камъни, техния състав. При образуването им са участвали Разумни Същества. Скъпоценните камъни са проводници на известни енергии. Без тях земята би се лишила от тия енергии. На Рила има скъпоценни камъни. Защо носите скъпоценен камък, а не обикновени камъни? Защото скъпоценните камъни са талисмани, а простите не са. Един скъпоценен камък допринася нещо.

Ако аз съм на вашето място, ще отида при езерото, ще почерпя вода и ще полея тревите. Като видя някой рибар, че лови риба, ще му кажа: “Колко струва тази риба?” - Толкова. Давам му тая сума и пускам рибата във водата. А на рибата казвам: “Не се лакоми за червейчета.” Ако вали дъжд, ще съблека палтото си и ще направя баня. На Бога може всякога и във всяко време да служите.

Колко богатство има тук на планината, но не ги знаете! Затворени са с ключ. Не е позволено да се вземат. Само като служиш на Бога, касите тук веднага ще се отворят. Картините на природата са чисти и възвишени, подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват природата.

Ще дойде време, когато и болните, и слабите ще отиват на планината.

Докато сте здрави, ползувайте се от планината! Сега вие сте дошли на планината, за да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. Ще изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучите външния свят, как ще изучите вътрешния?

Ще дойде време, когато чрез апарати ще може да се възпроизведе цялата минала история на тези планини и то както външната им история, така и вътрешния им живот.

Смисълът на живота не е в уединението. Бог е създал хората да работят заедно. Всяка душа е излязла от Бога! Привилегия е да общуваш с един човек, с една мушичка, с едно живо същество. Привилегия е да общуваш с тях, понеже са създадени от Бога. Като минаваш и навсякъде виждаш работите на Бога, ще добиеш висше образование.

Оня, който владее Божествената наука, като види планината, знае през кое пространство е минала земята. Пространството е празно.

Като идехме от Сапарево, казваха, че тук няма извори. Аз казах, че има. Защото аз чувствах изворите, чувствах нишки, които ме свързват с еманацията на изворите. И ги намерих. Стига човек да има интуиция, като се успокои, може да почувства де има извори.

Духовният човек изведнъж знае де има извор, но физическият човек не е чувствителен. Трудно се предава от духовния човек на физическия. Не само духовният човек трябва да знае, но и слугата - физическият човек - трябва да е умен и да възприема.

Тази сутрин Молитвеният връх беше обвит в мъгли. Те скриваха света на формите и погледът, като не намираше опора отвън, се насочваше навътре към необятния свят, който ние гледаме през себе си. Всичко беше натегнало от влага. През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място - на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше.

След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете.

Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици. Той ги поглеждаше, без да ги докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението.

Като се събрахме всички, Учителят почна да говори:

Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му. Нервните хора са много чувствителни. Те чувстват влагата, депресията, която съществува, и са неразположени. Когато нервният е неразположен, времето ще се промени. Когато такъв човек се сърди, не трябва да го осъждаме - депресия има отвътре. Той показва, че такова ще бъде времето и отвън. Също така и когато се радва, това показва, че отвън времето ще бъде хубаво.

Интересно е че някога, като наблюдавате времето при изгрев слънце, небето може да е ясно, но ако предстои промяна, макар и да няма облаци, можете да познаете депресията, ако сте чувствителни. Сутринта при изгрев слънце, гледате, че небето е ясно, но след 2 - 3 часа настава коренна промяна. Има и други признаци. Да кажем, че е топло, но вечерно време вие усещате, че пръстите на краката ви почват да изстиват. Няма студ. Топло е, но чувствате студ на пръстите си. Това показва, че времето ще се развали.

Обратно, има 20 градуса студ, но вечер, като си лягате, ако сте чувствителни, усещате топлина в пръстите на краката си. Това показва, че времето ще се подобри. Краката са много чувствителни. И затова човек трябва да ходи бос известно време, за да възприема теченията, които идат от земята. Но не трябва да ходи много време бос, за да не загрубеят краката. Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват чувствителността си.

В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града трябва да ходите обути и никога боси. Като излезете в природата, може да ходите боси по тревата 2 - 3 часа, за да стане обмяна между енергиите на земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката. Даже три пъти на ден може да правите това. Като пасат трева - устата на тревопасните животни е антена - те влизат във връзка със земните енергии, дават и вземат. А човек като ходи, влиза във връзка с тези енергии чрез краката си.

За да бъде човек в нормално състояние, трябва да гледа краката му да са топли. Ако са студени, трябва да ги стопли. На влажно място не трябва да се ходи бос, но по суха трева или по нагорещени камъни. Дето камъните са остри, там човек трябва да е обут.

Когато времето ще се развали, хората са недоволни, кисели, понеже има голяма промяна, свиване в капилярите. Когато има подобрение на времето, в капилярите има разширение и хората са разположени, весели.

Явяването на бодежи в раменете, на гърба, в краката и пр. пак е свързано с метеорологическите промени. Това означава разваляне на времето. И може да се знае, каква метеорологическа промяна означава, според това в кой орган е болката.

Болките в зъбите са свързани с резките промени на времето. Онзи, който разбира астрология, ще гледа в какво положение се намират планетите и по това ще познае промяната на времето. Пръстите са свързани с планетите и по промените в пръстите може да се познае какви промени, какви положения имат планетите по небето. Някой път този или онзи пръст ще ви заболи, например показалецът, средният пръст ще трепне, ще усетите бодежи или болка. Това е свързано все с планетни влияния. И от пръстите си можете да предскажете явленията. И ако вашите предсказания се сбъдват, това е вече наука. Има течения от планетите към слънцето и от слънцето към планетите. Тези две течения минават през човека. А това течение, което иде от слънцето, трябва да го схванем и да приемем живота. После трябва да се разбере и другото течение, което иде от планетите, минава през земята и отива към слънцето. Трябва да се знае през кои дни тези течения действат - има дни, когато се очакват тези приливи в природата. Но една наука трябва да се разбира. Щом не се разбира, тя става суеверие. Фатализъм няма в природата. В природата има разумност.

Човек със своите мисли до известна степен упражнява влияние върху времето. Известни мисли на множество хора могат да причинят депресия. Ако десет милиона хора имат известен род мисли, те са като динамо, действат като мощна сила. Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки. Без усилие нищо не се постига. Ние не можем да очакваме, че наготово ще дойде знанието. Трябва да правим усилия, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилия, само тогава може да ни се дадат знание и сили. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо. Ще ви дам една задача: Всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката. Да видите какви ще бъдат резултатите. Човек трябва да се ползва от Божиите блага. Трябва да пазим тялото чисто. Тази задача да направят онези от вас, които разполагат с време. Ако не можете повече, направете задачата поне веднъж.

Гледайте да се измивате хубаво. Порите ви да бъдат отворени. На вас трябват ред лекции, за да научите какво нещо е обхода, начин как човек да живее. Това е цяло изкуство. На планината ще пиете само топла вода. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден измивайте краката си с топла вода. Стопляйте водата на огъня. И лицето си мийте тук с топла вода. Това са хигиенични правила, които трябва да ви бъдат настолни.

Дъждът мъчно изгасява силния огън, но слабия лесно се угасява. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. Ако си слаб огън, малко капки дъжд могат да те изгасят. Имай това предвид. В топло време, денем, може да ядете краставици, но вечерно време или в студено време не яжте.

Едно от правилата за тук е: всичко ще ядете тук, преди да е залязло слънцето. След като залезе, не яжте. Вода може да пиете. Залезе ли слънцето, никакво ядене. Стойте гладни. То е за предпочитане.

Съзнанието ви ще бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Студената вода не утолява жаждата, а топлата вода я утолява.

На планината, особено на тази височина, обливането да става с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват много неприятни последствия. Например може да стане затваряне на мехура. Не се обленявайте, всякога носете в себе си кибрит; запалете огън и стоплете вода.

Планината иска да си добре облечен. Тя казва: “Гол човек не искам при мен. Голите долу, а облечените при мен да идват”. Планината изисква първо да не губите нормалната топлина на тялото си. Човек трябва да е добре облечен, особено сутрин и вечер. После, краката му трябва да бъдат топли. Трябва да има вълнени чорапи.

Ако имате тук кашлица, употребявайте отвара от синята едностръка тинтява. Когато се простудите, изпийте 4 - 5 чаши топла вода. Първото нещо е: човек трябва да пази нормалната топлина на тялото си. Топлата вода е като едно средство, за да не се губи равновесието на вътрешната топлина. Когато организмът не може да си образува достатъчно топлина, трябва да вземе нужната топлина от горещата вода, за да се възстанови равновесието. При изпотяване се преобличайте. Всеки трябва да носи най-малко две, три ризи. Дето и да отидете, преобличайте се.

Който има астма, трябва да се качва на височини. Ако болният от астма се изкачва два пъти на ден, ще му мине астмата. Тези, които имат астма, да се изкачват на този хълм няколко пъти на ден.

Планината има влияние и върху черния дроб. Освен че планината тонизира човешката нервна система, но действа и благоприятно върху черния дроб. Така се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа.

Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане. Англосаксонските народи, които взеха индуските методи за дишане, се натъкнаха на големи трудности. Тези методи имаха катастрофално влияние върху тия, които ги приложиха. Те са неприложими за западната култура. Индусите с векове са се упражнявали и затова за тях е лесно приложението им. За европейците, които само от 10 години се упражняват, те са мъчни.

На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия. На един километър се спирайте 10 пъти по 30 секунди почивка - всичко 5 минути. На най-високите места се върви бавно: човек трябва да се приспособява на действащите там сили. Иначе те ще ви противодействат и вие ще си хабите енергиите напразно.

Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг. Ако мине по същия път, няма нищо, но по-хубаво е като направи кръг.

Но да се върнем към енергиите на планините. Камъкът лекува. Да седнем към обед на един камък, огрят от слънцето. Това действа лечебно. По-добър загряващ компрес от този няма. Камъните поглъщат топлината, преработват я и като седнете на тях, дават тази енергия на вас. Когато камъкът е студен, тегли човека и вреди. Вие гледайте да избирате тези места, дето е действало слънцето. Хубаво е сега да използваме магнетичните камъни. Те са тези, които са изложени на изток и на юг - изобщо на слънце. Те изобщо са заоблени. Да не са разцепени, остри. Ако искаме да използваме енергиите на скалите, трябва да избираме такива скали, чиято сила на сцепление е много голяма.

Учителят показа един къс кварц и ни каза:

Този камък е на 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява. Колко много слънчева енергия има набрана в този камък!

Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината.

Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка.

Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към земята.

Ако не вземеш и дадеш на природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва на хиляди пъти повече, отколкото външните блага.

Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфична енергия.

Един брат каза:

Дните, които прекарваме тук, са дни на почивка.

Учителят отговори:

Под почивка се разбира да възприемате нещата. Възлизането на планината е много важно! В нея има скрити енергии, богатства! Когато отидем в София и помислим за тук, то известна енергия от тука ще протече към София, ще се образува течение. Всяко място на планината си има специална аура. И ако седнем да изясняваме известен въпрос на това място, мислите, които ще ни дойдат, не могат да дойдат в нас никъде другаде както тука на това място.

Планините са акумулатори на грамадни енергии. Силите в тези камъни чакат в бъдеще разумни същества да ги възприемат и приложат. Ако не ги възприемат, тези сили така си остават. Говедата така си минават, без да се ползват от тях. Планините са места, откъдето ще почерпите сили. Тези места тук са места на силата. Тук човек трябва да бъде внимателен. Иначе може да пострада. В планините има силови линии. Тези камъни са наредени като тераси. Те са свързани със силовите линии на водата, която пада надолу. Онези, които са създали света, са имали замах, предвиждали са много векове напред, за да има какво да работят поколенията, които идат. Тук, на планината, в човека се влива повече жизнена сила - прана.

Този масив над нашия бивак е малък и затова ултравиолетовите лъчи минават през него и идват до бивака.

Всеки човек трябва да е добър проводник на силите. Цялата местност тук изобщо е магнетична. Тези места са по-топли. Скалите се рушат от електричеството и магнетизма. Топлината, светлината и водата са също фактори в това отношение. Първите са главните работници, а последните три са малките работници. Езерото “Елбур” откъм нашия лагер е магнетично, а от другата страна е електрично.

Планината във всеки момент е различна, колкото и малко да бъде различието, което се чувства. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевите енергии. Трептенията, които планината отлъчва като отражение на слънчевите енергии, всеки път са различни. Затова планината е толкова различна. Всъщност това разнообразие, което има на планината, е най-важното. Но вие не можете още да го схванете, понеже нямате достатъчно светлина в съзнанието. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждате, е онази разумност, проява на Бога. Погледът ни трябва да прониква зад формите в тази разумност. Мойсей, като стъпи на едно свещено място, доби сила и свърши своята работа. Той беше член на Бялото Братство и като такъв нямаше право да убива. За да изкупи убийството, сторено от него в Египет, той трябваше 40 години да пасе овцете. И трябваше да роди убития като свой син, за да изкупи убийството. Голямо търпение прояви той. 40 години е бил овчар - човекът, който е имал всичкото знание на Египет. На свещеното място е имало разговор между него и Бога. Това е една история в човешкия живот. Като мине човек големите изпитания на живота, един ден, като му се изяви Господ, да знае какво да Му говори. Божиите пътища са велики.

Работата е, че вие като Мойсея не искате да напуснете овцете. Мойсей каза: “Гъгнив съм”. Той жалеше за овцете. Господ му каза: “За гъгнивостта си вземи Арона на помощ. Ще напуснеш овцете”. Той остави овцете, взе тоягата си и тръгна за Египет. Четиридесет години пасъл овцете и четиридесет години води израилския народ. Бъдете благодарни за днешния момент. Какъв ще бъде следващият час? Той ще се погрижи за себе си. Казвате: “Когато идем горе, какво ще стане?” Вие мислите за сегашния момент. Ако Бог е с вас тук, Той и горе ще бъде с вас. А ако не е с вас тук, то и горе ще бъдете в това положение.

Всички тези форми са направени от други същества и сега вие се ползвате.

Тези форми тук са работени в течение на милиони години. Това е за онзи, който разбира. Господ е турил всеки камък на мястото му.

Колко същества и колко време са работили, за да направят нещо подобно на тая гледка, която виждаме.

Не са работили хора, а високо интелигентни същества, които не са грешили.

Като гледам тези места, виждам колко труд са употребили ангелите тук.

Напредналите същества са работили тук по един велик план. Това е грандиозен строеж!

Строенето на тези планини от разумни същества, това е цяла история.

Каква разумност се крие сега в тази затворена книга! Като дойде човек на земята, трябва да е съсредоточен и да знае, че всичко е закономерно. Той трябва да вземе всичко предвид, но да не се безпокои.

Онези, които са строили тази местност, са строили за разумните хора. Когато някой човек пише книга, не я пише за глупавите, а за умните. Вятърът вее за вас. Реките текат за вас. Слънцето грее за вас.

Земята е построена от същества, които са завършили своята еволюция, и като последна задача им е било дадено да създадат земята, като са им дали всички материали.

Във всички форми, които са направени, те са вложили своите идеи, своите мисли. Затова ние изпитваме особена приятност, когато се намираме всред природата. Когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с идеите на напредналите същества и със самите тях.

Земята не е завършила още своето развитие. Върху нея сега работят и ще работят още върху нейния строеж тези съвършени същества.

Нашата задача в бъдеще ще бъде да продължим работата им. Понеже ние вървим по техните стъпки.

Колко работници има тук! Тук идват милиарди работници, които работят и сега. Те са строили езерата.

Ако речем да приказваме по този начин, някой ще помисли, че това са приказки от 1001 нощ.

Рупите са непристъпни, там живеят Възвишени. Напреднали Същества. Някой може да мисли, че като отиде на Рупите, може да яде и пие и да има обикновени мисли. Тези места са за онези, които мислят за Бога.

Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: “Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свято”. Мойсей научи, че има свещени места.

И тук има свещени места. Свещените места са опасни. Ако идеш там и не си подготвен, ще се случи някое нещастие. За там човек трябва да е подготвен. Далеч са тези свещени места, но ако някой попадне там, да има предвид. По-хубаво е, че са по-далеч.

Ако една напреднало същество е далеч девет милиона километра, за 30 секунди може да дойде при тебе. Човек не трябва да се смущава, но да работи. Животът е велика работа, в която всички вземат участие. Всеки човек, доколкото работи, участва във великата работа на природата.

Ако ви се отворят сега очите, ще видите тук пред себе си един друг свят!

Земята е една затворена книга. Колко неща има написани в нея!Неизчерпаеми богатства съдържа тя.

На днешната беседа на Молитвения връх имаше много приятели от невидимия свят. Те дойдоха при вас и вие не ги познахте!

Съществата, които живеят тук, имат свои центрове. Там човешки крак почти не е стъпвал. Тук има места, дето са стъпили ангели. Тези места са невидими. Тях фотография не ги хваща. Тези места са етерни. Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други по-висши центрове.

В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към земята от всемира.

Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в природата.

И като се качите на един висок връх, помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко.

Мусала е главната, Рупите са черния дроб, а Седемте рилски езера съответстват на сърцето.

Като гледам тези канари, чета как са живели хората в миналите епохи.

Какви адепти са минали през тези места!

Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям. Той е бил над десет хиляди метра висок. Целият този масив е бил Олимп - място на боговете. Мусала е бил връх с височина 7 - 8 хиляди метра. Мусала е място, дето няма никакви утайки. Значи, не е бил под морето никога. Едно време тук на Балканите е имало тропически климат.

Рило-Родопският масив е бил център на разумните сили, които са работили. Той е бил опорна точка за тяхната строителна дейност. Тук е имало ложа на Всемирното Бяло Братство от най-дълбока древност.

Някои планини се снишават и след много хиляди години ще бъдат равнини, полета, а вместо тях ще се издигнат нови планини. Старите планини ще станат полета, а старите полета - планини. Тази почва, която е под водата, ще излезе. Сега се приготовлява един нов континент за новата раса. След време ще спре това спадане и ще почне пак повдигане.

След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения. Планината има свой живот - голям, първичен, тайнствен. Всред него човек се чувства малък, смирен и възхитен. След гимнастическите упражнения ние се събрахме около Учителя и Той каза:

Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всяко късче хартия, останки от храна, тор от добитъка, който е идвал тук - всичко това трябва да се отстрани.

Само в чистотата можем да чуем говора на планината. Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са винаги зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна.

Защо дойде този дъжд? Той дойде навреме. Пазете чистотата. Другояче след два-три деня могат да изпратят пак дъжд, но не заради нас, а за изчистване. Разумните Същества тук обичат чистотата. Тя е необходима.

От вас нищо не искам, но искам да държите чисто, да не хвърляте остатъци, където попадне.

Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени.

В Библията се казва, че Исус Навин срещнал един човек с меч. Разхождал се из лагера. Той бил ангел. И Мойсей казва: “Пазете чистотата в лагера, че като минават ангели, да виждат чистота навсякъде”.

И тук някоя вечер се разхождат ангели!

Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.

Непристъпните места в планините са чисти, понеже там човешки крак по-рядко стъпва. Светлите Същества, които живеят тук, избират чисти места за свои центрове. Цялата планина е пълна с очи. Където минавате, те ви гледат.

Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си миете краката до коленете.

Тук, на планината, трябва да вървите внимателно. Като вървите по път, който не е направен, не гледайте настрани, не гледайте нагоре, а надолу. Иначе ще се препънете о някой камък. Днешният ден е хубав. Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля.

Природата обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отидете всред нея. Потребна е, най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съдържание.

Когато отивате всред природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Навсякъде четете как Бог се проявява. Ако не гледате така на природата, тогава какво ще разберете от нея?

В живота няма противоречия. Те са само външни, на повърхността, в дълбокото животът е без противоречия. Както морето: отвън, на повърхността има вълни, обаче дълбоко вътре има спокойствие, мир.

Господ дойде да говори на евреите на планината, но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла.

Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината!

Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу до горе трябва да се молите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите! Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Някой казва: “Защо стана така?” Защото не се е молил. Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето.

На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чисти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла революция, ще се промени времето.

Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне. Не трябва да се страхувате от него.

Помнете едно нещо: планината, високото място, не търпи лоши мисли и желания. Планинските места са крайно опасни. Тук атмосферата е толкова чувствителна, че ако направите нещо отрицателно, ще пострадате. В града нищо няма да стане, но ако го направите тук, ще имате неприятности. Като вървите по планината, не бързайте, не се смущавайте. На малкото, което имате, бъдете благодарни. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света са оправени. Понеже и вие сте част от космоса, то и вашите работи са оправени.

Като благодарите на планината, тя дава. Ако не благодарите, всичко е заключено.

Щом благодарите, отварят ви и ви говорят. Тогава планината ви дава ценни богатства от своята съкровищница. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея - той е в състояние на възприемчивост.

Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.

Пътуването се организираше от неколцина братя. Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите - овчарите от планината. Със своите дребни, яки коне те вземат грижата за изнасяне на товарите. Нагоре по стръмните, едва проходими пътеки тия коне са незаменими. Скоро тежко натоварения керван се изгубва из зелените алеи. Звънците отмерено пригласят на бодрата, здрава стъпка на конете. Прохлада, свежест и шум на много води изпълват долината.

Обгръща ни първичен някакъв полъх, още от зорите на времената. Пред нас се разкрива царството на природата, в което навлизаме със свещен трепет. Понякога подета от много гласове се издига песен на Братството. Тя звучи като хорал всред общата хармония, като понятен говор, който тълкува Словата на Вечния. Пътят през горите трае няколко часа. Учителят се движи обикновено начело с малка дружина. От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи. Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен - върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината.

Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние - откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови.

Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена - езика на Вечния. “Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание” Вечерта на огнището - край езерото Елбур - се запалва огънят.