Философията на живота - способността да виждаш по различни начини себе си, света и хората около теб.

Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция ; система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми.

"Никой на никого нищо не дължи" ; "Най-силният печели", "Всичко зависи от мен" или "не можеш да вярваш на никого" - най - често срещаните житейски вярвания. В зависимост от стабилността на жизнената философия, тя е ефективна или не, благоприятства развитието на личността или го стопира.

Философията на живота може да бъде както положителна, така и отрицателна, оптимиста или песимистична, с акцент върхусебе си или върху други хора, с различена житейска позиция (творец, потребител, паразит, романтик), насочена към развитие или създадена, като психологическа защита.

Житейската философия, добре прозира при изработване на лична метафора за живота.

Елементи на житейската философия

1. Общия поглед за живота

- животът е само един или твоят Аз пребивава от живот в живот, като преминава в различни тела

- животът е радост или тъга или преминаващ от едното състояние в другото

2. Вярванията за себе си и другите

- когато аз съм добре и ти си добре, заедно сме силни или Всички са врагове, не трябва да се доверяваш на никого

- аз съм малък човек, умея малко неща, не претендирам за нищо ..... или жизнената философия на Победителя " Светът ми принадлежи"

3. Преимуществена жизнена стратегия, житейски способи и принципи.

- позицията на Жертвата или позицията на Автора

Ако мислите, че вашите проблеми е длъжен да разреши някой друг, а не вие самия, то вие работите с неуспешната житейска философия, с нея много трудно ще вървите по пътя на живота. Учете и насочвайте себе си към позицията на Автора - "Аз го мисля - аз ще го направя", след това, между другото, ще ви бъде много по - лесно да общувате и да си сътрудничите с другите. Хората могат да ви помогнат , това е прекрасно, но могат и да ви използват, в това няма нищо страшно.

Промяна на философията на живота

Как мога да променя своята житейска философия? Да общувате с хора, чиято житейска философия ви харесва и да опитате да прерисувате своята Лична житейска метафора. Може да изглежда невероятно, но възприятието за живота може да бъде променено, картината нарисувана от всеки от нас може да бъде заменена с друга. Чрез работата с Житейската метафора, може да промените не само своята жизнена философия, но и тази на другия човек, ако той няма нищо против.

Забележка: в долните редове компилирам непринудените си размисли и коментари от социалната мрежа фейсбук. Текстовете следват последователност така, че да образуват известна смислова цялост.

Оплакваме се от това, от онова... Всъщност сега живеем така, както царете са живели преди само 150 год. Поемайки отговорност за собствения си живот, мислене, чувства и себеусещане, казвам: Щастлив съм! Имам всичко, което е нужно на душата ми във всеки момент! Доволен съм от всички огромни възможности, които безкрая ми предоставя във всеки един момент! Радвам се на съдбата си и знам, че аз съм сеячът и жътварят и! Приемам всички обстоятелства в живота си като добър урок и поставяйки центъра на щастието си в сърдечния си разум, се дивя на това си кратко пътешествие - живота!

Мислим си "случи ми се това, онеправдаха ме за онова, не сполучих в другото...". Донякъде събитията в живота ни се определят от сбор от външни фактори. Но от нас зависи как ще възприемем, как ще пречупим тези факти и накъде ще ги насочим в мислите, чувствата и делата си. А може би случващото се в живота ни може да бъде обяснено отвъд механистичните разбирания на твърдата наука. Може би вътрешната промяна освен по гореописания начин, въздейства и на външната среда - все пак всички сме свързани и си влияем през колективното несъзнавано и съзнавано...

Имаш трудности - благодари и се изкачи по тях като по стъпала, водещи те към мъдрост! Болен си? Осъзнай пътя на доброто, по който те води болестта ти! Имаш слабости и искаш да ги преодолееш, но ти е трудно? Радвай се - когато пуснеш любовта в живота си, ще бъде лесно! Дебел си - живееш изобилно! Слаб си- задоволяваш се с малко и радуваш много! Някой имал повече и по-скъпи вещи от теб? Обикни го, радвай се за него, но живей своя си живот - от сърце! Следвай сърцето си - не това емоционално или физическия мускул, но онова духовното, което е компасът в живота ти! Следвай собствения си живот, собствени цели и посоки, идващи от призванието на душата ти! Бъди автентичен, свободен от коловозите на социалните клишета и консенсуси! Тогава живееш живота си от позиция на гения в теб - на онази светла същност, която всъщност си!

Просто сега! Точно сега и точно тук! Мога да искам да бъда еди си какъв си, да се стремя, да съжалявам, че не съм постигнал еди си кое си желание и цел. Мога да се радвам, че съм я постигнал... Но всичко това е някъде другаде, из въртопите на ума. Точно сега и точно тук, съм точно това, което съм - жив, несъвършен, живеещ, усмихващ се - сега!

Аз вярвам в Небето! Вярвам в ангелите, в йерархията на светлината! Вярвам в безсмъртието си като същество от светлина. Тук съм за малко, гостенин съм в този хубав и гостоприемен бинарен свят - знам. Вярвам! Звучи ненаучно, знам. Избирам да вярвам - съзнателно, от позицията на знанието на здравия разум и стабилна връзка с консенсуса за реалност наоколо ни! Но и от безкрая на сърдечната си когниция!

Вярвам и знам, че аз самият във всеки миг живея това, което сам съм сътворил – тогава всичко е точно на мястото си, точно за мен, в точния момент. Вярвам и в помощта на небето обаче и в свободната си воля, която струи от извора ми на божественост, с чиято помощ мога да насочвам, възприемам и променям преживяването на живота си така, че душата ми да извлече от него зрънца мъдрост и обич. Нима не затова живеем този живот?!

А красотата на мъдростта е навсякъде – но преди всичко в теб самия. Когато пулсира в теб, капчиците роса върху жилките на полюшващо се листо се превръщат в посланици на целокупния живот. Съзерцавайки ги, можеш да забравиш фалшивата граница на ума между условните теб и тях. Защото такава няма извън илюзиите на обособеността. Тогава ставаш капката, която спокойно се изпарява в слънчевите лъчи и прониква в сока на листото. Ставаш листото и чувстваш как приемаш слънчевата сила и и се радваш на експлозията на живота точно толкова, колкото и на имплозията на смъртта. Да погледнеш врабченце, скачащо наоколо и за миг само да се влееш в когницията му, да станеш другия. Когато наблюдател, наблюдавано и наблюдение се слеят до единно осъзнаване, се ражда душевното познание за света като преливащо се свързано цяло! Тогава погледът на орела става твой поглед, а есенцията на слънчевата радост гали омаята на сърцето ти!

Къде е пепердудата, кое е цветето? Къде започва едното, къде свършва другото? Къде започва твоето съзнание и има ли граници в осъзнаването на красотата?! Кой си ти? Кой е гледащият, чувстващият, миришещият, чуващият, вкусващият, мислещият, осъзнаващият, интуиращият? Осъзнавайки красотата на този чудесен живот, го виждаш така различно специален и приказно изпълнен с дълбок смисъл. Мозъкът ти може синестезично да роди мирис, нежен допир, омая... Зад всичко това обаче възникват преживяванията на онзи тих свободен зрител, който живее играта на живота - ти самият! Вечен, спокоен, събиращ мъдростта от краткото ти съществуване зрител - душа или същностна природа, наречи го както искаш, но само резонирането и сливането с повелите му носи смисъл, сила и мъдра жизнена цялостност!

Когато стигнеш до факта, че сам на себе си ученик и учител, калинката, която лази по тревичката се превръща в ... Буда... Вселената се превръща в част от същността ти, а ти ставаш едно с безмълвната мъдрост на ... себе си! Знаеш, че който и да е мъдрец, Учител или система от знания може само да ти посочи пътя, но ти си този, който трябва да го извървиш. За да осъзнаеш, че път няма, а просто стапяне на его обособени илюзии, за да блесне слънцето на Аза ти!

Така сме си свикнали с тревожността... Ако дръзнеш да я предизвикаш, виждаш, че е била сапунен мехур. Природата обаче не търпи празно място - на мястото на спукания мехур се ражда радост. Да де, но когато си радостен, не контролираш нещата - тогава почва да гложди едно скептично чувство, пълно с недоверие в щастието, което досега си си забранявал: "защо ли да не се върна обратно в страха - там боли, но съм си свикнал, постоянно съм свръхнащрек и контролирам с раздутото си его"? Е, ако не се тревожи човек, ще му се наложи да бъде щастлив... Ако избереш щастието обаче, е нужно да се довериш повечко на живота си! ...

Какво е животът без любов? Празна илюзия, лишена от смисъл и радост. Защото смисълът произтича от любовта. Но не тази малката, човешката, но от любов, която свети като слънцето, отвътре навън. Искането изключва любовта! Искането е робията на вкопченото его! Любовта бива убивана от искането. Да, всички искаме и имаме егота. Но не в желанието е любовта. Изворът и е другаде, а желанието е само нейно изцапано псевдоподобие. То я съдържа в себе си, но окована и смачкана. Докато не сублимираш, не почистиш желанието, няма как да освободиш любовта в реалния и вид. Любовта е състояние! Другият, любовният обект може да бъде само инструмент за проява на това състояние, в повече или по-малко изворен вид. Но любовта не зависи от този обект. Тя извира от душата и обича, просто обича - свети като слънцето!

Дали любовта прави разлика между видовете? Или обича и най-малкото птиче еднакво с най-великия мъдрец или звезда в небесата? Любовта дискриминира ли или синтезира? Дали любовта категоризира и поставя някой или нещо си в по-висока йерархия от друго? Не – тя слиза и до най-малките неща, случвания, обекти, същества и преживявания еднакво, свързваща ги в единството на цялостния пулс на вселената. Защото тя е единното тяло на Бога, в което живеем. Когато обичаш живота, не правиш разлика между видовете! Просто обичаш! Дискриминирайки видовете, примерно чрез поставянето на собствения биологичен вид като по-важен в ценностната система или на дадена етническа популация над друга, представлява практика на видизъм и расизъм. Аз предпочитам просто да обичам живота във всяко чувстващо същество! Наблюдавайки умножаващото се по количество, но намаляващо качеството си човечество, напоследък се замислям - колко много имаме да се учим от животните на... хуманност! Звучи парадоксално, нали? Но дали единствено логиката е това, което определя хуманността? Ако е така, всеки джобен калкулатор би бил по-човечен от който и да е човек…

Съчувствието, проявено като конкретни помагащи дела, е пряка изява на любовта. "Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг." - аз чувствам болката, която евентуално бих причинил. Чувствам и тази, която някой причинява на друг. Защото не само знам, но и преживявам факта, че няма друг, а съм едно цяло с всяко чувстващо същество! То не е знание, идващо от главата, а от сърцето и цялото цяло, а всъщност от душата ми!

Любовта обема в себе си желанието, но желанието изключва любовта, освен като непроявен до момента на сублимацията си потенциал. Желанието е като река, пълна с наноси, утайки и примеси. Любовта пак е там, но примесите на страстта са я смесили с импулсите на егото. Нужно е усилие, пречистване, известна вътрешна работа, за да се освободи бисерът на любовта от оковите на страстта. Не че страстта е лоша, но е вкопчваща се, прилепящ жаден продукт на егото е. Когато възнамериш освобождаването на любовта, разбираш, че това е най-трудната, но и най-възнаграждаващата работа в живота ти! Работата със страстта е далеч по-трудна от тази със страха. Трансформирайки страстта, се сблъскваш и със страха, но сега той е като малко котенце пред тигърския рев на страстта!

В този материален свят, къде е мястото на парите в проявата на любовта? Парите са материализиран израз на духовна стойност - в идеалния си вид! В света наоколо ни обаче сега нещата са с главата надолу... Усмихвайки се, искам да кажа само, че ако нямаш вътрешното богатство на любовта, мъдростта, свободната воля и хармоничното резониране с природата си, колкото и милиарди да притежаваш, ще се чувстваш като риба в сахара! Та, нека преуспяваме финансово - чудесно! Но само ако този външен финансов успех резонира с богатството на душите ни! Само тогава си струва труда.

Като заключение на този кратък текст: представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?

Базирана на медитация (mindfulness based)психотерапия и самопомощ при паническо разстройство

Забележка: в статията са засегнати някои ядрени принципи, подходи и методи, касаещи психотерапията и самопомощта при паническо разстройство от позицията на съзерцателната (mindfulness) традиция. В статията не са включени аналитични хипотези. Засегнатите методики могат да бъдат практикувани в контекста на подходящото разбиране и супервизия от психотерапевт. В статията е дълбоко вплетен личният и професионален опит на автора.

В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха:

1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания.

2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва!

3) Смирено любящо приемане

С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора.

Сърфиране по вълната на страха (Страхосърфинг J )

Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала...

Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост!

Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия.

Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си!

Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"?

В идеален вариант стъпките са следните:

1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи.

2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др.

3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си!

4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато!

5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело!

Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост!

Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт!

Какво можеш да направиш сам?

0) Отговори си на следните въпроси:

- Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с бягане от себе си, от сянката си?

- Какво би станало, ако се променя?

- Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнал така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така?

- Как бих получавал внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам?

- Как бих се извинявал, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение?

- Как бих се чувствал, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-деен в живота си? Искам ли го?

- Какво не би станало, ако не се променя?

- Как бих се чувствал, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледал, ходил, дишал, живял? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели един много по-действен, отговорен, но и много по-самостоятелен и решителен човек - искат ли го?

- Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам?

- Какви трудности бих имал, докато се променям? Готов ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея?

- Готов ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо? Наистина ли го искам?

- Искам ли да поема отговорност за живота и съдбата си?

1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали).

1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране.

1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?!

- Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7.

- Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"...

- Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3.

Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи.

2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха.

3) Визуализации:

- Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни!

- Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки.

Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич!

Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт!

- Алхимик -

Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител!

Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."...

Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си!

Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук:http://kaksepravi.co...oga/index3.html

4) Съзерцание/ mindfulness -

За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение!

Съзерцанието е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. определено е многократно по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чистото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде постно! Необикновено е за духа и душата ти обаче! То е прозорец към вечността в теб! Начинът този вътрешен полет да бъде научен, е упоритата практика! Тренировка! Тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време на тренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията ни. Удоволствието се стапя до тихо и спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и ти ще преживееш скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещия илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ти! На егото съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус и добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. Така и със съзерцанието. Отначало опитите за правенето му са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблюдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята (пустотата от будизма), на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по -"пипнимо", преживяемо.

По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. :

- Първо, пусни интерпретацията на мислите - тоест разреши си да не тълкуваш горните мисли, да ги оставиш да възникват без да ги окачествяваш ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са.

- Второ, пусни самите мисли да идват и си отиват, като си разрешиш непривързано да ги осъзнаваш, със спокойно и неприлепнало внимание. Наблюдаваш ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието. Като си разрешиш да не се вкопчиш в тях като удавник, а ги пуснеш да отминат, те се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдаваш от позицията на един тих и спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител!

- Трето, остани директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавай го директно, в самия му център, без да го окачествяваш в мислите си като лош или добър. Наблюдавай и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетираш с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без категоризиране, без приемане за добро или лошо. В това време си разреши да отпуснеш доколкото можеш в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ти, от самия му център! Можеш докато така съзерцаваш ставащото и се отпускаш доколкото можеш, да си помогнеш с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирай това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея...

Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си. Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич!

Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб!

Тук практиката е всичко!

Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание

4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич.

4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти!

4в) Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила.

Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада.

5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване

Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело.

Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване.

Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации.

Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от:

- качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи.

- искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна.

- усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness).

- решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо.

Страхът е тук, за да ни научи на любяща смелост! Доколкото усвояваме урока си качествено и бързо, дотолкова и този наш добър учител, страхът ни, се превръща в приятел и благодетел!

Психотерапия

Психотерапията е път към свободата ти! Тя предизвиква окованите ти съзнавани или несъзнавани разбирания за нормалност, онези рамки и коловози на страха, вината, тъгата и гнева. Това същото несъзнавано, което вярва в нуждата от поддържане на тези емоции и свързаните с тях програми - убеждения, може да бъде настроено така, че да резонира в ритъма на блаженството и свободата ти! В психотерапията осъзнаваш, че "картата" на вътрешните ти вярвания не винаги отговаря на "територията", на здравата връзка с реалността. Когато стъпиш здраво на краката на логиката и обективната реалност, в един миг осъзнаваш обаче, че "картата е територията" - тоест твоето възприятие на реалността променя отношението ти към всяко събитие в живота ти! Тогава и в "рая" и в "ада" да си, ти самият определяш степента на щастието си, пречупвайки перцепцията си през стабилната си самоувереност и автентичност! В терапията осъзнаваш, че ако злото не идва само, то доброто идва групово, учиш се на рационален реализъм, но и на емоционален светъл оптимизъм! Тогава разбираш, че невъзможното не е факт, а само убеждение в главата ти, което спокойно можеш да промениш, осъзнавайки цялата вселена от възможности и варианти, която винаги е съществувала...

В терапията разтваряш съзнанието си за преживяването на щастие! Щастие, което знаеш, че вече е в теб - Сега! Защото щастието не е дестинация, а състояние на увереност, че си на прав път, следвайки целите си - състояние, което съществува във всяко тук и сега, във всяка стъпка от пътя ти! Тогава спираш битката със сянката си, но прегръщаш подсъзнанието си със светлината на безкрая си - приемаш спокойно както дълбините, така и простора в себе си от позицията на разширеното си съзнание. И докато малкият ум се обърква в опитите си да реши проблемите и влиза в задънена улица, може да започне да се успокоява и да се довери на безграничността отвътре - тя е твоят най-добър приятел. Нещо повече, този сърдечен Разум си Ти - същинското ти свободно и щастливо Аз. В психотерапията се учиш на доверие в ... Себе си! Докато тук и сега съзнанието ти се учи на доверие, може да започне да се потапя и разширява навътре в несъзнаваното, което ражда точното за теб състояние, за да може съзнанието ти още и още да се отпусне в чувството на автентична спокойна самоувереност! Колкото повече и по-дълбоко навлиза съзнанието ти в това пътешествие към Себе си, толкова повече безкрая отвътре може да започне да те успокоява и учи на безрезервно доверие в потенциала си и те води към него! И докато съзнанието наблюдава и се учудва или се съпротивлява и ражда скептика, пътешествието във вътрешната приказност продължава, спокойно карайки съзнанието ти да се отпусне и изпълни със спокойствие.

В психотерапията научаваш, че никой не владее истината като последна инстанция и че това, което приемаме за реалност, е просто социален или научен консенсус за такава. Научаваш, че има колкото хора, толкова и модели на света, а всеки човек живее в собствената си, създавана във всеки миг от когницията му реалност. Тогава разбираш, че няма нужда от вина, защото във всеки момент правиш най-добрия възможен избор, който можеш да избереш в този миг. В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите си и сътворяване на щастието си. Когато се научиш да бъдеш Себе си, да се сливаш с океана от възможности отвътре ти, тогава си в допир и с призванието си, което ако правиш, цялата Вселена стои зад теб! Защото ако не знаеш къде отиваш, попадаш в задънена улица, накъдето и да си тръгнал...

Смешни приказки за егото (добронамерена позитивна самоирония)

Забележка: позитивната самоирония представлява психотерапевтичен метод, който цели и постига отстранена дисоциация от преживяваната проблематика. В същността на метода стои парадоксалното намерение и рефрейминг през призмата на благ хумор. В по-долните примери някои от имената са променени.

Ваня

Да ... това съм аз. Имам всичко, което е необходимо за едно прекрасно съществуване - доста интелигентност, доста желание, доста ограничения, доста сигурност, доста задълбочено познаване на две-три важни причинно-следствени връзки около които съм оставила да кръжи животът ми... И най-важното - имам четири бързи крачета - моето упование. Аз не съм неориентирана мишка в трици... аз съм мишката, на която се възхищавате в онова колело без начало и без край. Невероятна съм, нали? Неуморна, бърза, целеустремена... тичам. Аз знам всичко - всичко за моята безкрайна клетка. За разлика от онази учудената приятелка в триците, на която се налага да прави избор на къде да тръгне, колко да хапне, дали има опастност за пухкавото и кожухче, аз съм вечно супер добре подготвена с отговори и реакции. При мен няма място за чудене - тичам, спя, ям. Правя тези неща с апломб, с отговорност, старая се никога да не разочаровам наблюдателя... В редките изблици на палавост тичам на три крака или назад... Забавно е за всички и безопасно...аз съм вътре, другите вън... просто малко шоу и имитация на лека загуба на разсъдък... И разбира се не прекалявам, не разстройвам и не притеснявам никого. В карйна сметка, в края на всеки мой миши ден, аз съм доволна от направените три милиона седем хиляди и шест успешни обиколки на моя безначален и безкраен свят.

Мишките без клетки създават голяма паника и несигурност - щурат се наоколо без цел, плашат народа, рискуват си кожата и за какво.... за една идея повече... трици или нова непозната дупка в земята. Преди да намеря СМИСЪЛЪТ и аз бях една такава неориентирана шушумига. Бях слаба и страхлива, е... имах приятели, с които съм била по полета, мази, хамбари... така де - купони на гризачи. Повечето обаче си намериха по една прекрасна бяла орбита, като мен. Има две три все още неориентирани... Идват от време - навреме тук, стоят отвън и разказват странни неща за слънцето, земята, котките... Очите им са различни от моите...по-големи и по-отворени... Съжалявам ги, разбира се, и ме е срам от тях... Заради една идея повече, така да рискуват...и да ме излагат пред възхитените мои зрители... с техните недодялани обноски и претенции за безкрайна свобода. Ако нещо е без край - това е моят кръгъл свят. Олеква ми, когато си отидат...

По някога сънувам... Бягам си аз и съм перфектна... обиколка след обиколка...напредвам в моя свят. И колко странно... клетката изчезва и аз продължавам да тичам по равното, напред. Не броя обиколки, а облаци, прескачам локви, цапам си козинката, падам, ставам, спирам, за да видя зеленото...топло е, тихо е, очите ми обхващат непознатото, мисълта ми бяга зад хоризонта... Изневиделица върху мен пада сянка и светът приключва в лапите на орел... Сепвам се и.... слава богу... Тук съм, в безкрая на моя сигурен свят. Зеленото е просто мираж, а аз съм си една интелигентна, разумна мишка, на която предстоят нови, изключително важни три милиона седем хиляди и шест смислени обиколки в клетката.

………………………………

Орлин

Орлинчо заеква зиморничаво в зеещата социостазна автохипноза! Человеците имат огромни зъби и в съзнанието му го разкъсват милиарди пъти на малки парченца, докато болката от битката с жалкостта му пронизва грешното му невинно битие. Страданията грешного Орлина прокънтяват в обсебената му вкопченост, представяна за святост… Орлинчо буксува за трилионен път в хлъзгавите урви на слабостите си и пада окалян – отново… Свикнал е, прощава си по презумпция. Учи се да лети. Може го, знае, че го може, но му растат крилцата – бавничко…

....................................................

Бонита

Гащи

(или „джаста-праста”)

Пътувах много, работата ми беше такава, внедряввахме големи системи и командировките рядко бяха под седмица.

Бяхме съвсем младо семейство и тези командировки не бяха най-желаното нещо, но...налагаше се.

И така един ден се прибирам в семейното ни, наето под наем гнездо и вярна на манията си за чистота и подреденост след като се преобличам се захващам да подреждам и разчиствам. Съвсем логично и естествено за мен се насочвам към леглото с цел изтупване на завивики и подмяна на спално бельо. Хващам възлавницата и се вцепенявам – точно под нея ...розови бикини...малък размер...а аз такива нямам...хващам ги с два пръста и започвам да пищя... Дотърчава съпругът ми и гледа картинка – жена му пищи, държи в ръка някакви розови гащи и пищи, а той и идея няма защо пищя.

Опитва се да ме попита, но аз продължавам като пристанищна сирена да вия...

Не помяня точно как спрях да викам и кога попитах :

- Какво е това?, а той абсолютно спокойно отговори

- Идея намам защо държиш някакви бикини и пищиш.

Това май ми дойде в повечко и едва не ме вкара пак в онези високи честоти отпреди малко, но явно се бях поуморила и с треперещ глас казах:

-ами защото...защото...бяха под възглавницата ..и...и...не са мои...

После млъкнах, нямаше какво да се говори, той твърдеше, че няма идея откъде по дяволите са се взели – ядоса се и отиде да пуши в кухнята.

Понеже беше вечерта, а имахме уговорка с родителите ми да се обадя като се прибера, звъннах в къщи. Разбира се майка ми усети по гласа, че нещо не е наред и аз – страм не срам си признах....

И – ето я развръзката:

- Каква беще възглавницата?, попита мама

- Ами...онази ...от студентската ми квартира...малката...ти ми я беше дала

- Оле...я спри да се кахъриш! Тогава ти замина толкова бързо, нямах възглавница да ти дам и набутах твои стари дерхи в една калъфка, нямах време и да ги режа, ей така – хванах ги и ги набутах и я заших.... Ама ти с твоето тупане и бъхтане явно си разшила възглавницата ...Ето откъда са паднали гащите ...твои са си, ама не ги помниш.

Камък ми падна от сърцето. Отидох в кухнята и казах на мъжа ми откъде по дяволите са изпаднали розовите бикинки .

Така сме се смяли, че дъх не ни остана. А той само повтаряше:

-И тя не можела да пищи – ха-ха-ха

…………………………………………………………………

Ванеса

Ванеса бърза за срещата с Орлин, реставраторът на нейния проскърцващ психичен храм.

На улицата тя поставя „защитните си черни очила” над натежалите си психични товари и комплекси и активизира бутоните за сигурност в своята душа.

Рестартирането на сигналите за тревожност и безпокойство временно изглежда „мисия невъзможна”. Увереността, която обикновените и черни очила и дават, умело наподобява инфантилното поведение на любимия герой от култовия комедиен сериал - „Mr.Been”.

Временно, никой освен нея,не може да разшифрова страховете и угризенията на собственото и Аз.

А то неспирно нашепва: „ Грешиш, отново и отново грешиш. Изпускаш и последния „train” към „обетованата земя” на перфекционизма.

"И сега накъде?" - нашепва Ванесиното Суперего.

Стрелките на часовника се спират на 12 – и „Пепеляшка” , тоест „ sais moi” , се телепортира от двореца у дома...

.........................................

:)

(На снимката: Лев Толстой - един мъдър старец, написал някои от най-брилянтните си творби след 80г. възраст)

Нормално ли е в третата възраст човек да бъде неглижиран социално, пренебрегван и неуважаван?... В едно общество, фиксирано в материалното, външното, а оттам и в младостта и преходността, старостта наистина се превръща в период на изоставяне. Изоставяне, отхвърляне, пренебрегване, неуважение дори.

Наблюдавам как на едва стоящи на краката си старци и старици никой не отстъпва място в обществения транспорт. Преди два дни една старица в метрото се помоли на млад баща с дете да седне до него. Момиченцето му, на около 6 годинки, седеше на седалката до бащата. Мъжът с явно раздразнение грабна детето, и докато старицата сядаше, продължи 20-на секунди да мънка „писна ми от вас дъртаци такива...".

Преди време се месех в подобни ситуации... В повечето случаи масата от хора заставаха на страната на по-младия с аргументи от рода на „Като не може да стои прав, къде е тръгнал?", „Да ходи да мре..."

Чак да те досрамее, че си от същата нация. Но, подобно е положението в целия запад – западът, от който черпим ноу хау във всички отношения.

Сега избягвам да се меся, освен ако не е нещо наистина драстично – като физическо насилие... Пращам обич и светлина, старая се да не споря със злото и с изпростелия народ, а да помогна с добро, доколкото мога... Забелязах, че директният спор само засилва злото и простотията във вече наистина поизкуфелия, чалгаризиран и циганизиран български народ – нали от 21 години интелектът му тече навън като въздуха на космическа совалка през процеп...

Старостта е достойна за уважение. Всички ще остареем и примерно след 70-годишна възраст никой не е застрахован от болежки и слабости... И преди съм казвал: с отношението си към възрастните сега предопределяме отношението към нас, когато ние станем възрастни. Това не е статистика, разбира се, а житейско наблюдение и причинно-следствена връзка!

За старостта и самотността

Донякъде външната самотност е оправдана. Нормално е възрастният човек в известна степен да се отдръпне от социалния живот и да насочи психичния си и енергиен ресурс навътре, към мъдростта на смъртта, към безкрая!

Хубаво е да се видят усмихнати старци, чиито лица излъчват едно почти неземно сияние, резултат от големия им и положително „смлян" житейски опит, с помощта на връзката им с Любовта, Мъдростта и Истината! На такива старци винаги съм се възхищавал искрено и дълбоко съм ги почитал от сърце! Те не се и нуждаят от вниманието на людете кой знае колко, защото имат онази вътрешна връзка с по-големия Живот, с Бога ако щеш. Напротив, хората се нуждаят от вниманието и мъдростта на такива старци-диаманти!

Дядо Пано (съкращение от Панайот)

Ще дам пример за такъв старец-диамант със собствения си дядо – в момента е на 84. Живее сам в Добрич, защото маминка ми си отиде в по-цялостния Живот преди няколко години от инсулт. Живее сам, малко провлачва вече говора – и той имаше лек инсулт. Но никога – нито той, нито тя – не са били в тежест на никого. Дядо ми се гледа сам, чисти всеки ден апартамента, ходи да играе карти и шах с приятели. Притежава много силен оптимизъм и центрираност.

Цял живот е бил работник или управител на цех в един завод (ЗАВН) в Добрич (Толбухин). Беше и леяр по едно време. За него може да се каже, че е от онези малцината истински комунисти, които носят чистия дух на съобщността, на смирената липса на „аз и мое".

Такава ментална нагласа наистина резонира силно с тази на Вселената! Макар и атеист комунист, тази му психика го прави вярващ. Не с външни молитви и църкви или абсурден религиозен изказ, но като вяра в доброто, заедността, единството на всичко и всеки!

Тази му психика го държи и ще го държи още поне няколко години. С бодър ум и памет е и винаги, когато го чуя, ми вдъхва сила и увереност повече от най-добрия душелечител... Винаги е гледал на частната собственост като на извращение от законите на Живота и е казвал:

„Не парите носят щастие, Орлине. Приятелството, природата, смирението, радването на всички благини наоколо, които са във всичко – това носи щастие, Орлине!"

Наистина е щастлив човек, по своему мъдър и повече свят от мнозина от черноризците в догматичните уж духовни институции...

Велико Карачивиев

Беше една хубава пролетна неделя. Всичко в природата говореше на езика на Любовта. Клонките се разлистваха, а априлските цветчета на джанките пръскаха парфюмите си до всяко кътче на душата ми.

През деня имах честта да се уча от един от най-добрите психотерапевти в България – Алексей. А вечерта отидох на йога на смеха. Бях ходил няколко пъти и тялото ми си спомняше как след един час смях му беше леко и заредено, а чувствата – пълни с оптимизъм и малки бълбукащи мехурчета от цъфтящи усмивки.

Обикновено бях с най-многото години сред присъстващите. Другите бяха момчета и момичета в ранните двадесет, а аз – на цели 40. Този път на смехотерапията се появи един различен господин. Имаше вид на около 60-годишен, нисък, с костюм и вратовръзка. Сякаш се беше объркал.Разговорите с Велико Карачивиев винаги са интересни Снимка: Чайка Христова, СС

Но не беше. По време на всички упражнения, шеги и смях участва заедно с всички нас. Накрая, след като завършихме с дишане и кратка медитация, тъкмо щяхме да ставаме, когато този господин поиска да каже няколко думи.

– На колко години съм мислите? – попита той.

Хората се спогледаха. Някой се пошегува:

– На 25...

Други опитаха да отгатнат

– 60...

– 58...

– 63...

– Не, на 91 съм, – каза той. – Роден съм през 1920 г.

Младежите се спогледаха невярващо, а господинът с готовност извади паспорта си и ни показа датата на раждането си. Казва се Велико Карачивиев. Оказа се, че е професор по философия и дълги години е преподавал по университетите преди време, а и днес не отказва, когато го поканят. Велико има кристално бистър ум, бърза мисъл и прецизна силна памет, а намекна и че от ласките на жена си не се отказва – на 91 години...

Някой се обади, че дълголетието му се дължи само на добрия му ген.

– Ген, ген, но братовчедите ми със същия ген, които прекаляваха с пийването, хапването и отдавна бяха забравили що е това активно движение, си отидоха преди тридесет години.

Като го попитахме каква е

тайната на дълголетието и бликащото му здраве, Велико с удоволствие заразказва:

Имах много шарен и въобще нелек живот. Много трудности, много опитности, от които обаче с готовност се учех. Не спирах цял живот да се уча – както от уроците на живота, така и от опита на другите, от книгите.

Дребен, пъргав и винаги в добро настроение Снимка: Чайка Христова, ССЗа мен най-голямото богатство и щастие винаги е било свободното съзнание и философията, любомъдрието. Обичам знанието на свободната любознателна мисъл, която ме определя като съзнателен човек!

За мен да мисля и да интегрирам знанието в съкровищницата на мъдростта в сърцето си е истинското богатство и щастие. Пред това всички вещи и имущества не струват...

Обичам да мисля, чета и творя – продължи той. – Правя го постоянно и така мозъкът ми сега е по-свеж и силен, отколкото преди 60 години.

Смея се. Смея се много. С оптимизъм и радост гледам на живота, уча се от всичко и с лекота преминавам през трудностите.

От 40 години живея в един блок на 16-тия етаж. Не ползвам асансьора – даже когато нося багаж, се качвам всеки ден по няколко пъти пеш. Това поддържа сърцето и тялото ми здрави и силни.

Движа се много, разхождам се и спортувам.

Откак се помня, съм вегетарианец. Понякога си правя бонбони – топчета от стрити ядки и мед, и си ги хапвам с удоволствие... Хубав е животът – чувствам се млад и мисля да живея поне до 120 години!...

.......................

Орлин Баев, когнитивен градинар

Три стъпки за трансформация на страха в смело щастие

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.

Обяснение: първа и трета стъпка са твърде подобни. Разликата е, че при първата стъпка наблюдението е безпристрастно, а страхът бушува като буря около това спокойно плаващо наблюдение. При третата стъпка се ражда едно естествено възникващо смирение и любов, които насищат спокойното наблюдение и разтварят допълнително страха. Третата стъпка е най-важната. С практиката ми обаче осъзнах, че е твърде голямо стъпало за някои. Затова първите две стъпки са добър преход към третата. Втората стъпка представлява едно директно вклиняване на свободната воля в ядрото на механизма борба/бягство и обезсилването му. Страхът просто няма механизъм да реагира на такова парадоксално и смело намерение и се обезсилва. Биохимично изразено, адреналинът вместо да задейства образуването на кортизол, тласка спокойната мотивация на допамина. При третата стъпка дори се отделят ендорфини и окситоцин - радост и безусловна обич. Искам само да споделя, че този подход извира от личния ми опит. В него е вплетено отношението, което естествено се ражда по време на съзерцание/ майндфулнес.

Горните стъпки са ключови, ядрени при работата с тревожни разстройства: паническо р-во, генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тревожна депресия, фобии и пр.

Около този ядрен подход със страха се работи чрез анализ на характера, осъзнаване, призвание и фокус в цел, отключване на творческия потенциал, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни вярвания, медитация, нлп и хипнотерапевтични визуализации и методи, промяна в мирогледа и характера като цяло, подходяща литература, подходяща компания от позитивни, оптимистични и смели личности-приятели, спорт и добро хранене, хранителни добавки и т.н. и т.н.

Според когнитивната наука феноменът хипноза може да се определи като "влизане в роля чрез отговор на очакване". Тоест съзнателното, с вяра очаквано и желано приемане на ролята на хипнотизиран водят до хипнотизиране, до потъване в реален хипнотичен транс. Казано по друг начин, случването на хипноза се учи и за да стане това е нужно тя да бъде желана, очаквана, а към самия феномен на хипнозата и към личността на терапевта да има пълно доверие и приемане. Както се казва, всяка хипноза е автохипноза. Хипнотерапевтът само асистира процеса, като най-важното условие за ефективността му е твоето собствено доверие в Себе си, изразяващо се в доверие към терапевта и хипнозата, която той използва. Защото терапевтът и самата хипноза са просто едно отражение на желанието ти за промяна, щастие и спокойствие. Терапевтът е само един квалифициран добър помощник в осъществяването на желанието ти за щастие и мир. Доверявайки се на добър квалифициран терапевт и на хипнотерапията, провеждана от него, ти се доверяваш на Себе си! Хипнотерапевтът е застанал пред теб, за да ти помогне! Помогни на тази помощ като кооперираш в процеса на случване на хипнозата, релаксацията, следването на визуализацията и медитацията. Искай да бъдеш в хипноза и с всяка следваща сесия по хипнотерапия все по-дълбоко, по-цялостно и по-бързо приемай ролята на хипнотизиран. Тя се учи така, както се учи плуването или шофирането. Довери се на състоянието на транс. То е нещо много по-обикновено, реално, безобидно, приятно, простичко и естествено, отколкото си чувал, чел или гледал по телевизията. То е просто едно приятно и целебно състояние на отпускане на тялото и ума, при което именно ти си в пълен контрол над всичко ставащо. Твоите емоционални, ментални и поведенчески трудности, които са те довели в кабинета, сами по себе си представляват състояние на добре научена, затвърдена и послушно подхранвана от страха, вината и несъзнаваната ти вяра в тях хипноза.

Една заучена зловредна автохипноза, която носиш в ежедневието си и през която виждаш всичко като през криво огледало. Доверяването на трансовото състояние, на метода на хипнозата и личността на терапевта ти помагат да се спуснеш извън обичайната си ежедневна хипноза, която ти пречи, да превключиш на "нулева скорост" и от тази позиция да насочиш леко и нежно, но дълбинно процеса на промяната си и постигането на щастието си!

Накратко, ако решиш да промениш живота си, използвайки метода на хипнотерапията, първо почувствай и осъзнай добронамереността на конкретния терапевт, осведоми се добре за заблудите относно хипнозата и хипнотерапията, довери се на метода и тогава, свободен от съмнения и с пълна убеденост в избора си, му се обади!Тогава промяната ти ще бъде реална, сигурна и мощна. Терапевтът се явява единствено един благонамерен партньор, сигурен инструмент в тази промяна!

Хипнозата като състояние

Погледната през друга гледна точка, хипнозата представлява променено състояние на съзнанието: лек, среден или дълбок транс. Практически трансът представлява спускането ти в състояние на осъзнато сънуване, на водена от терапевта медитация. Хипнозата действително има връзка със съня не само етимологично (като произход на думата), но като едно релаксирано телесно и ментално "потапяне" в състояние на осъзнат насочван от хипнотерапевта сън. Ключовата дума тук е осъзнат сън! Няма загуба на осъзнаването или контролиране на волята ти от хипнотерапевта, както може би си гледал в холивудските зрелищни филми.

Ти си изцяло там, напълно буден и осъзнаващ, но в състояние на съзнанието по-дълбоко от обичайното. На езика на невронауките, мозъкът ти преминава в режим на алфа до тета вълни, като разликата от обикновения сън е в присъствието на работната памет (съзнанието), на префронталната мозъчна кора във воденото хипносънуване. В това променено мозъчно състояние и субективно преживявано трансово осъзнато сънуване свободната ти воля в процеса на водена визуализация, насочвана от терапевта съзнателно променя мисловно - емоционалните модели, навици и състояния, които ти пречат.

Зад когнитивната промяна стоят актуални мозъчни промени в невронните връзки, които могат да бъдат наблюдавани чрез мозъчно сканиране. Разбира се, далеч не всеки хипнотерапевт има магнитно ядрен резонанс в кабинета си , работата е фокусирана в емоционално - менталните преживявания, а положителната промяна се регистрира от собственото ти съзнание.

Заблуди относно хипнозата и хипнотерапията

Гледали ли сте филм, в който някакъв доктор в бяла престилка размахва махало или часовник пред носа на някого, след което го "зомбира", програмира го да прави нещо в определен момент? Вероятно сте гледали не един такъв филм в най-разнообразни варианти. Може би сте чели нещо за вуду или друга магия или гледали такъв филм и някакси по подразбиране сте свързали в разбиранията си магьосника бокор (вуду свещенник) с хипнозата. Или дори действително сте били на "сеанс" при "хипнотизатор"-врачка, която един бог знае какво е правила и как е работила с вас...

Право да практикуват хипноза и хипнотерапия имат единствено психолози и лекари, които са сертифицирани хипнотерапевти. В България организацията, която подготвя легитимни хипнотерапевти е "Българска асоциация по хипноза". Преди да отидете на хипнотерапевт, може би добро решение ще бъде първо да се осведомите за образованието и квалификацията му.

Филмите и популярната жълта преса са създали един мъгляво - митичен и дори наситен със страх и мистика ореол около хипнотерапията. Голата истина е, че 99% от този орел се дължи на експлоатирането с финансови и др. цели предразсъдъци на зрителя/ читателя.

Заблуда: "Хипнотерапевтът може да завладее волята ми да се превърна в "кукла на конци" или да ми заложи някакво внушение."

Реалност: Състоянието на хипноза може още да бъде наречено медитация или осъзнато сънуване. Именно съзнанието ти, но освободено от впримчването си към болезнените ти модели, е свръхбудно при хипноза. Едно свръхбудно съзнание и самосъзнание, слято със свободната ти воля. Хипнозата представлява именно досег с тоталната ти свобода и будност. Ти през цялото време осъзнаваш ясно!

Ако все пак терапевтът поради някаква манипулативно егоистична причина засегне етичните ти принципи, моралният ти буфер (суперего) на мига ще те накара или да излезеш от състоянието на хипноза или да заспиш за минутка, като загубиш връзка с гласа на терапевта и се събудиш просто бодър и освежен. Хипнотерапевтът обаче е достатъчно личностово зрял и отделя от времето си, за да ти помогне, а не да задоволява параноидните фантазии на холивуд.

Заблуда: "Мога да стана зависим от хипнозата и хипнотерапевта!"

Реалност: Хипнотерапията те поставя в досег със собствената ти вътрешна независимост и свобода, като терапевтът е просто инструмент, помагащ ти за достигане на тази свобода и спокойствие. Хипнотерапията е обикновено краткосрочна терапия: 6-24 сесии. А е краткосрочна, защото е дълбинно и мощно работеща. При постигане на желаната промяна е естествено между теб и терапевта да има едно нормално приятелско чувство на доверие и разбиране - но нищо повече.

Всъщност истинската зависимост е тази, която те води в кабинета на хипнотерапевта - зависимостта ти от несъзнаваното вкопчване към болезнени емоционално-ментални модели. След приключване на терапията ти имаш инструмент, чрез който до голяма степен можеш сам да насочваш и коригираш когницията и поведението си: автохипнозата. Хипнотерапията цели именно да предостави в ръцете ти начин, чрез който да можеш сам да преодоляваш трудностите си: автохипнозата/ медитацията. реална зависимост може да имаш например от пушенето на цигари, пийването повечко, гледането на поредния латино или друг филмов сериал или към ирационалните си убеждения си, че си слаб, провалящ се и неспособен или грозна, нещастна и т.н.

Заблуда: "Хипнозата и магията са много свързани и са почти едно цяло!"

Реалност: Хипнозата е един от най-научно проследимите психотерапевтични методи. За да практикува хипнотерапия, терапевтът трябва да бъде допуснат до обучение по хипноза. А за целта трябва да е преминал поне шест години учене, усвоявайки немалкото научни знания и умения на психолога или медика. Обикновено хипнотерапевтът владее и друга психотерапевтична модалност, а методите му са ясно обосновани и рационално емпирично доказуеми. Самите феномени и успеваемост на хипнотерапията са изследвани от неврологията, експерименталната психология и когнитивната наука.

Заблуда: "Като вляза в хипноза, може нещо да ми стане или да остана постоянно хипнотизиран/а!"

Реалност: Влизането в хипноза в кабинета на терапевта всъщност представлява излизане от ежедневната хипноза, ежедневните не винаги оптимални и правилни разбирания и придобиване на ясен поглед върху себе си и живота си. Единственото, което може да ти се случи в това състояние и след него, е да си позволиш да смъкнеш излишните психоемоционални раници от раменете си! На практика ти ежедневно влизаш в лека хипноза докато вниманието ти е грабнато от шофирането или от някой филм, когато си погълнат от работа или спорт, от четенето на интересна книга или слушането на събуждаща в теб стари радостни спомени музика.

Но всеки път след тези ежедневни житейски хипнози, ти излизаш, нали? Дори можеш да владееш вниманието си и в един момент да бъдеш потънал в гледането на интересния филм, а в следващия да говориш служебно по телефона, а след приключване на разговора (примерно, или на друг дистрактор) отново да потънеш във фокусираното си внимание, грабнат от интереса си. Истината е, че хипнозата е нещо далеч по-ежедневно и обикновено, отколкото може би си представяш. Тя е просто естествено фокусирано внимание - внимание насочвано от емоцията на интерес или радост.

Ти ежедневно изпадаш в хипноза, когато легнеш за малко в леглото и релаксираш тялото и ума си, докато си се замислил за нещо и дори не виждаш и чуваш заобикалящата те реалност за няколко мига/ минути. Но винаги излизаш от това състояние, нали?! В хипноза си в моментите преди заспиване и след събуждане, когато мозъкът ти функционира на друг режим, но съзнанието е все още будно и следва забавените алфа/ тета мозъчни вълни. Не е възможно да бъдеш продължително време в състояние на хипноза, както и да бъде наричано то и без значение дали е предизвикано в кабинета на хипнотерапевт или в ежедневието. Дори самият престой в трансово състояние сам по себе си е лечебен и зареждащ!

Заблуда: "Хайде хипнотизирай ме да те видим! Аз не мога да бъда хипнотизиран/а!"

Реалност: Изследванията показват, че 86% от човешката популация е податлива на хипноза. А истината е, че и останалите 14% могат да се научат да бъдат в хипноза. Всъщност нежеланието за постигане на променено състояние на съзнанието произлизат от параноидните и мистични заблуди, битуващи около понятието хипноза. А неспособността за постигането на медитативно състояние идва от защитното рационализиращо и предъвкващо вкопчване в серийната суха логика на интелекта и самокастрацията на способността за връзка с образното, паралелно и емоционално наситено процесиране на дясната мозъчна хемисфера.

Накратко, всеки който иска да бъде в хипноза и вярва в смисъла на постигането и, може да влезе в хипноза. В хипнотерапията е важна собствената ти мотивация и вяра в метода, желанието ти да си помогнеш чрез него! Ако тази вяра липсва, по-добре потърси друг тип психотерапия, например когнитивна (в чист вид) или психоаналитична. В хипнотерапията са известни методи за използване дори на съпротивите с цел индуциране на хипноза.

Но ако съпротивите са прекалено големи, такова утилизиране може да има нежелани ефекти. Затова никой уважаващ себе си терапевт няма да се занимава с това да доказва каквото и да е. Ако имате подобни очаквания, обърнете се към специалист по циркови фокуси или вуду шаман... Хипнотерапевтът е просто инструмент за постигане на собственото ви желание и очакване за помощ - а за случването на тази помощ е нужно доверие и приятелска двустранна кооперация. Именно равнопоставена кооперация. Хипнотерапевтът е просто ваш партньор в пътя на щастието ви. Няма доминиране, а равнопоставено партньорство и съзнателна кооперативна взаимопомощ!

Видове хипнотерапия

Има няколко вида субмодалности в хипнотерапията, като основните са:

- когнитивна хипнотерапия

- аналитична хипнотерапия

- хипнодрама

- трансперсонална хипнотерапия и др.

Един добър специалист използва всички модалности според нуждите и разбиранията на клиента си.

При кои състояния се използва хипнотерапията?

- паническо разстройство, обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивости), хипохондрия, фобии, заекване, тревожност, ниско самочувствие, тютюнопушене и алкохол, сексуални дисфункции, депресия и др. Хипнотерапията има роля при терапевтирането на практически всички невротични разстройства - като централен или спомагателен метод.

Ефективност и трайност на психичното препрограмиране при хипноза

Когато хипнотерапията е практикувана като част от цялостната терапия, при един еклектичен пълноспектров подход, тя има най-сърцевинно и дълбинно въздействие върху човешката природа. Хипнозата прониква отвъд логиката и ежедневния разум и достига до онези първични и най-важни за съществуването ни психични нива, до които конвенционалнта терапия няма достъп. Хипнозата представлява пряка връзка с несъзнаваното (с подсъзнанието), като добрият терапевт говори на неговия символен емоционално наситен образен език!

Съвременните действени и резултатни форми на психотерапия, например когнитивно поведенческата предоставят в ръцете на пациента инструменти за самостоятелна работа и промяна. В хипнотерапията също се настоява за самостоятелна работа извън терапевтичните сесии във вид на автохипноза. Автохипноза например с помощта на записаните хипносесии в кабинета на терапевта! Ежедневното неколкократно прослушване на записите с хипносесии има мощно въздействие, ускорява, задълбочава и поддържа препрограмирането и залагането на щастие!

Еклектичният (интегрален) подход в психотерапията дава най-трайни и сигурни резултати!

Най-ядреният психотерапевтичен метод е именно хипнотерапията, като извършваното психично програмиране е най-дълбоко и силно и затова и най-трайно и сигурно!

Някои модалности в хипнотерапията

Когнитивната хипнотерапия представлява брак между рационално фокусираната когнитивно поведенческа психотерапия и хипнотерапията. Преди или между хипнотерапевтичните сесии терапевтът анализира структурирано житейската ви биография, спомага осъзнаването и реструктурирането на възприятията и психичните ви модели с помощта на здравия разум и оптимизма. Когнитивната хипнотерапия си служи с по-конкретни и насочени към причините, към личните биографични преживявания визуализации. Работи се в много по-голяма степен ориентирано към причината, вместо към симптома, както е при класическата хипнотерапия!

Трансперсоналната хипнотерапия приема за водеща мъдростта на духовните системи на човечеството: християнството, будизма, индуизма, теософията, учението на бялото братство и т.н. Трансперсоналната психотерапия позволява осъществяването на добро взаимодействие между твоите разбирания и вярвания и утилизирането им в процеса на терапията.

Акцентът при трансперсоналната хипнотерапия е върху духовното единство и сърдечна цялостност, а воденото въображение си служи с разбиранията и понятийната система на западната и източни теологии. Приема се, че съществува и друг, по-висш от логиката тип когниция, а човешките възможности са безгранични! Методите на трансперсоналната хипнотерапия имат чудесен практически ефект!

Невро лингвистично програмиране (НЛП) и Ериксонова хипноза

НЛП е система, която обхваща широк кръг техники и освен терапевтична има и бизнес насоченост. Освен чудесните техники на визуализация, дадени от Бандлър и Гриндлер (създателите на нлп), основото направление на хипноза в нлп е т.н. Ериксонова хипноза. Тук тя е наричана Милтън модел, ползвайки първото име на Милтън Ериксън, този велик хипнотист от 20-ти век. Ериксоновата хипноза е характерна с общите си, неясни и абстрактни внушения, от които естествената мъдрост на несъзнаваното извлича нужните послания. Ериксоновата хипноза представлява богата тема, която надхвърля целите на тази статия.

Хипноза, йога и медитация, йога на осъзнатото сънуване (йога нидра)

Първите четири стъпала в йога:

- Яма - развитие на лични качества, промяна на характера и по-пълното му резониране с ритъма на цялостния живот.

- Нияма - усвояване на подходящи модели на социално взаимодействие.

- Асана - добра телесна кондиция, поддържана чрез правилно хранене и достатъчно движение - спорт, фитнес, аеробни упражнения, индийска или даоска гимнастика и др. В контекста на цялостната йог апрактика, асана представлява просто удобно положение на тялото, което може да бъде поддържано по време на фокусирането на ума и съзерцанието.

- Пранаяма - дишане, но и развиване на директно осъзнаване на психичната енергия, нейното акумулиране и отдаване.

Когато човек започне да се запознава с йога и да я практикува, в него се събужда все по-нарастващо вдъхновение и отдадено почитание към възможностите на тази дисциплина. Той се обогатява с прочитането на различни текстове, книги, абстрактни философии и описания на процеса на йога. В същото време му се предлагат серия от физически и дихателни упражнения. Обикновено резултатът от въвличането на новака в теорията и практиката на йога води до едно немалко объркване. Това объркване или отблъсква практикуващия и той спира заниманията или продължава да поддържа интереса му буден, а вниманието целенасочено.

Ако практикуващият е от втория тип, когото трудностите вдъхновяват, ще са му нужни 15-20 години за едно стройно систематизиране на теорията на йога. Теорията на веди, упанишади, санкхя, адвейта, даоски теории, тантрични подходи и т.н., които обаче преминават през проверката на личния опит. Първото, което сериозният изследовател разбира, е че представата му за йога като за серия от телесни упражнения силно се разминава с тази на създателите и проводниците на системата.

Всички осем стъпала в йога системата целят едно все по-дълбоко ментално и сърдечно Себепроникване, като първите четири стъпала са просто подготовка, нужен контекст за случването на това Себеразкриване. Йога практикуващият ще се сблъска с известни изисквания за овладяване на сексуалното поведение и от личен опит ще осъзнае важността на това овладяване и директната му връзка с вътрешния си живот като цяло, качеството на медитацията му, а оттам и социалния му и професионален живот.

Йогинът ще осъзнае нуждата от следването на известна дисциплина на живот, хранене, социално поведение и цялостна настройка към света. Това са първите две стъпала в йога: яма и нияма. Аналогията между тези две стъпала в йога и конвенционалната психотерапия е пълна. В семейната, когнитивната, психоаналитичната и т.н. терапии се проследява връзката между вътрепсихичната реалност и обективната социална реалност.

Субективното се анализира, изучава се собствения характер, интернализирани вътрешни обекти - интроекти, автоматичните защитни механизми, когнитивни изкривявания при протичането на психичните процеси в контекста на обективната социална реалност. Осъзнаването, инсайтът, разумът, волята и намерението за промяна на дезадаптивните психични наличности и движения водят до реална психична промяна.

До реално препрограмиране на тези психични съставки и движения. А това води до различно поведенческо отреагирване при междуличностовите и професионални ситуации. Човек се научава да вижда света през нова психична рамка на оптимизъм и хармония. Видяна под такъв ъгъл, съвременната психотерапия в различните и разновидности представлява едно много усъвършенствано прилагане на първите две стъпки от йога практиката! Едно водено от терапевта по-пълно психосоциално интегриране и хармония.

В някои школи на психотерапията, такива като телесно ориентираните и трансперсонални подходи, се прилагат и различни телесни и дихателни практики. Така психотерапията представлява едно систематизирано и контролируемо навлизане в третата и четвърта стъпки от йога: асана и пранаяма. Практикуващият осъзнава връзката между ума и дишането си, както и между дишането и психичната си енергия. Една мощна дихателна практика като бхастрика пранаяма (ребъртинг, холотропно, свободно дишане) води и до променено състояние на съзнанието, отдръпване на сетивата (пратяхара - четвъртата йога стъпка). Тук идва мястото на самото ядро на съвременната, но и вечна психотерапия: хипнозата и хипнотерапията!

Хипнотерапията може да се практикува самостоятелно или като допълнение на конвенционалните психотерапевтични методи: когнитивна терапия, фокусирана в решения терапия, психоаналитична терапия, психодрама, позитивна терапия, логотерапия, трансперсонална терапия и т.н. Според мен вторият вариант е оптималният. Разглеждани през призмата на аналогията между терапията и йога, конвенционалните психотерапевтични методи обхващат първите четири "стъпала" в йога: яма, нияма, асана и пранаяма.

________________________________________

Когато се отпуснеш на креслото пред хипнотерапевта, в тялото ти се появяват всякакви странни усещания - засърбява те тук и там, желание за мърдане и неспокойство. Ти обаче продължаваш да отпускаш тялото си, като наблюдаваш странните усещания, без да се подчиняваш на импулсите им. Започваш да усещаш как самото наблюдение ги разтваря и те сякаш се "всмукват" навътре в него, стават храна за все по-нарастващата реласация на тялото и ума ти. Разтваря се болката. Изчезва емоционалното напрежение. В йога е известно психотелесното състояние пратяхара (отдръпване на сетивата), което е нужен контекст за случването на фокусирането на ума (дхарана) и съзерцанието (дхияна).

________________________________________

Ето накратко аналогиите между състоянията, постигани в хипнотерапията и медитацията в йога:

- Пратяхара, оттегляне на сетивата = сомнолентност, лека хипноза - в това състояние субективното преживяване е за натежаване на тялото и относителното му "изчезване". В същото време съзнанието (работната памет) става все по-леко и сякаш независимо от външните сетивни дразнители: звуци, допир, дори и болезнен такъв и т.н.

- Дхарана, фокусиране = хипотаксия, средно дълбока хипноза - в това състояние тялото сякаш напълно изчезва, а съзнанието само по себе си става център, поле за преживяванията. Фокусирането, под ръководството на гласа на хипнотерапевта става еднонасочено, моноидеистично. Самосъзнанието (метакогницията, както се нарича в когнитивната наука) става пълновластен господар и център на свободната воля. Визуализацията става наситена, ярка и жива.

- Дхияна, съзерцание (майндфулнес, както е наричана в когнитивната терапия) = дълбока хипноза - това е състояние, което се учи! В него просто си! Едно блажено пребиваване в по-дълбок досег до духовната си същност, с утихнал ум и наситена с блаженство, самоувереност и сигурност тишина! Жива тишина, която те ресвързва със самия теб, с висшето ти Аз, а оттам и с пулса на Вселената. Едно сърдечно безмълвие (както е наричано в християнската медитативна школа исихая), в което ясно осъзнаваш единството си с всичко и всеки, невъзможността за самота и принадлежността си към организма на космическия живот! Едно състояние на масирано паралелно процесиране на информацията, безусилно интуиране и щастие.

Коренът на думата медитация - мед, има индоевропейски произход и означава измервам. Думата навлиза в западноевропейските езици през латинското meditatio - размишление. Понастоящем под медитация се има предвид ментална дисциплина, която може да е част от религиозна традиция или не. В едно от значенията си медитация може да означава размисъл върху абстрактно понятие или теза. В друг смисъл медитацията е фокусиране на вниманието в дадена визуализация. Визуализациите могат да бъдат най-различни, според религиозната или друга система за развитие на човешкия потенциал.

По време на изпълнение на визуализациите или размисъла се препоръчва постигане на дълбока телесна релаксация (пратяхара), при което работната памет се фиксира изцяло във вътрешната субективност. Медитацията води до промени в мозъчната активност, в задействането или не на различни мозъчни зони и отделяните невромедиатори и хормонална активност. Може да бъде водена или самостоятелна медитация, като се смята, че водената такава е по-силна и мощно въздействаща.

Проследявайки дълбоките структурни подобия между медитацията и хипнозата, аз твърдя, че двете са аналогични на дълбинно преживелищно ниво. Схващането за разлика между двете произтича от заблудите, натрапвани около хипнозата, но няма нищо общо с действителността на тези феномени.

Ето някои аналогии между хипноза и медитация:

- Могат да бъдат самостоятелни или водени.

- Протичат реални неврални и биохимични промени.

- Използват се комбинация от визуализации и абстрактен размисъл, целящ надхвърляне на ума (от типа коани).

- Постига се телесна релаксация.

- Постига се "отдръпване на сетивата" - пратяхара.

- Работната памет (съзнанието) навлиза в съня - т.н. будно или осъзнато сънуване.

- Съзнанието е будно, по-будно от ежедневното си състояние - за разлика от разпространената заблуда за хипнозата като заспиване, при нея всъщност се постига по-ярко и свобдно съзнание при навлизане в съноподобно състояние.

- Увеличава се кръгът на самоосъзнаването.

- Контролът над състоянието е в ръцете на самия практикуващ, дори при водена медитация/ хипноза

Хипнозата, водената медитация и визуализация имат общ корен – както воденото въображение, така и хипнозата и медитацията водят до променена мозъчна активност, до насочване на вниманието към вътрешнопсихичната субективност при телесна релаксация и съноподобно състояние. Съществена разлика между медитацията и хипнозата е, че при дълбоката хипноза вниманието се приспива. При медитацията обаче се изисква неговата пълна будност.

Тази разлика съществува единствено между дълбоката хипноза и медитацията, докато леката и средна хипноза до голяма степен се преплита на практика с медитативното състояние. Медитацията, както и хипнозата може да бъде водена или да се изпълнява самостоятелно, да включва визуализация или не и води до същите мозъчни и когнитивни промени. Една съществена разлика между хипнозата и медитацията е акцентът в самостоятелната практика и степента на осъзнатост при майндфулнес (медитация).

При хипнозата често се развива зависимост от индукцията и ръководството на терапевта и се приема, че автохипнозата няма същата сила както водената от терапевт хипноза. Обратното, при майндфулнес терапевтът се приема само като ориентир, гайд за постоянната самостоятелна практика. На пациента се предлага метод, който той изпълнява в ролята на поведенчески експерименти в ежедневието си. С времето на практикуване пълносъзнателността се разпростира във всеки момент от живота на практикуващия, далеч извън конвенционалните седящи медитативни сесии.

Горните аналогии са пълни при леката и средно дълбока хипноза. При дълбоката хипноза някои терапевти целят приспиване на съзнанието на пациента и директен достъп до подсъзнанието му. Понякога това се получава дори въпреки волята на терапевта... Моят подход е различен – включва разширяване на съзнанието до свръхсъзнанието, до по-висшите когнитивни нива в човека и спускане и съзнателно препрограмиране на подсъзнанието, ползвайки светлината на свръхсъзнанието.

В практиката си на хипноза аз държа съзнанието на човека да бъде будно и разширяващо се. Такъв подход надхвърля обикновената хипноза. Както се казва, вместо да бъде нахранен с една рибка, пациентът получава въдица, с която за цял живот се научава сам да лови риба, да постига щастието си! В такава хипноза човек съзнателно постига дълбочините, но и висините на безпредела на разумността си! Ключовата разлика е именно в съзнателността!

________________________________________

Понякога думата медитация се използва неправилно и за съзерцанието. Ако разгледаме хипнозата/ медитацията в контекста на терминологията на осморната (аштанга) йога, те се случват на ниво дхарана - шестото стъпало в йога. Съзерцанието, ако е актуално постигнато, отговаря на седмата степен в йога: дхияна.

Йога на сънуването (йога нидра)

Нидра на санскрит означава сън. Друга дума за сън е гърцизмът хипноза. Така проследявайки етимологията на понятието, спокойно можем да наречем йога нидра хипно-йога или осъзнато сливане със съня.

Йога Нидра е древна практика, която извън конкретния термин, е практикувана от древни времена в повечето школи и системи за психоемоционално развитие. Представлява осъзнато навлизане в съня. Съвременното популяризиране на системата прави Свами Сатянанда. Йога нидра (осъзнато сънуване, водена медитация) се състои от оттегляне на сетивата (пратяхара) в състояние на телесна релаксация, водено въображение (дхарана) и евентуално, съзерцание (дхияна).

Ключовите думи са разширяване на съзнанието и проникване в съня. Погледнато чисто научно, йога нидра представлява осъзнато, с присъствието на активността на префронталните мозъчни зони, с будна работна памет навлизане в алфа, тета и в напредналите степени на практикуване, в делта мозъчна активност. Видяна през друга ментална призма, йога нидра е процес по ресвързване със... Себе си, с онази необятна подсъзнателна и свръхсъзнателна Човечност, която всъщност СМЕ. Тихият вътрешен зрител (Азът) навлиза в светлото небе на свръхсъзнанието, за да може да осветли и пречисти дълбините на подсъзнанието.

По-практически и делово, йога нидра може да служи като ефективно средство за разтоварване от стреса, хармонизиране, сваляне на напрежението, успокояване на вегетативната симптоматика при повишена тревожност (сърцебиене, мускулни брони, потене, замайване, напрягане и др.), понижаване нивото на адреналина, установяване на психична настройка на бодрост и оптимизъм, залагане на цели, психично препрограмиране. Йога нидра, погледната през психотерапевтичен ъгъл, е ефективен инструмент за работа с тревожни разстройства, депресия, чудесно помощно средство при преодоляването на зависимости и др.

Накратко, йога нидра е за всички желаещи да подобрят здравето, самочувствието, психичната си сила и установят вибрантен център на спокойствие, светлина и радост в ума, телата и живота си! Йога нидра прилича на хипносесия, но всъщност е нещо повече, защото тук съзнанието не се приспива, а се държи будно. Водещият терапевт само фасилитира разширяването на съзнанието ти! Майсторите в йога нидра успяват да приведат мозъка си дори в делта вълни, при които се случва дълбокият сън без сънища, а в същото време да поддържат будно съзнание и връзка едновременно с околната, както и с вътрешната реалност.

Йога нидра има три формални стъпки - дълбока мускулна релаксация, съзидателна визуализация и съзерцание. При напредналите в осъзнатото сънуване релаксацията отговаря на потъването в съня в алфа вълни, визуализацията на тета мозъчната активност на REM съня, а съзерцанието на дълбокия сън без сънища, състоянието ананда. Сливане със състоянието на светло мъдро блаженство, сат чид ананда. Йога нидра е древна тантрическа практика. При потъването в релаксация, се "посява" семето на възнамеряването на дадена цел - санкалпа.

Практикуващият йог възнамерява дадена цел и я повтаря ясно на ум три пъти. Например "Мога да сублимирам страстите си!", "Обичам и трансформирам страха си!", "Имам диамантена самоувереност и спокойствие!", "Развивам се духовно ежедневно!", "Свободен съм от ... (еди си кой навик...)!". При дълбоката мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре в пратяхара, а съзнанието започва да функционира в по-директен досег с фините енергии, тела, с автоматичните процеси на автономната нервна система, които се осъзнават. Пулсът, сърцето и дишането се забавят естествено.

През етапа на визуализацията се индуцира състояние, наподобяващо естествения сън. Водещият ползва някои визуализации, по-общи метафори и архетипни образи или по-конкретни и свързани със справянето с даден проблем такива. Изисква се съзнанието да бъде будно през цялото време! Във фазата на съзерцанието съзнанието прониква в сферата на дълбокия сън без сънища. За обикновения малък ум това състояние е...нищо. Но за Разума отвъд малкия ум и мозък, това състояние е... всичко! То е едно сливане със ...Себе си, Йога!

За реален напредък в йога нидра, както и във всяка друга дисциплина, се изисква постоянство и редовна тренировка! Йога нидра, бидейки тантрическа практика, се изпълнява със спонтанност, на игра. Но, за приятния напредък в коя да е игра, се изискват радостни усилия и вдъхновено намерение и повторяемост на изпълненията, което води до задълбочаване на преживяването. Количествените повторения водят до качествени изменения . А йога нидра е интимно свързана със самото ядро на играта на живота и нейната цел!

Орлин Баев, хипнотерапевт и невро лингвистичен програмист

Молитва

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин

.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към дименсията на трансперсоналността. По-подробно, тук.

Това се случи преди 6 години, когато учех за страховития изпит по Гражданско-правни науки. От чист мазохизъм си го бях оставила най-накрая от трите държавни изпита, когато се предполагаше, че дори един изцеден лимон би изглеждал същински фреш редом до мен. Три дни преди датата ме обхвана страх - идиотски, необоснован, парализиращ страх от провал, в резултат на който прекарах няколко часа в нещо като тъпо вцепенение. После като подгонен заек препуснах по целия конспект, видях всичките си пропуски, които в противен случай не бих запълнила и взех изпита с лекота. При това с добра оценка.

Преди месец се разболях. Започна от нищо, а после стана нещо. При това - коварно, подло и долно нещо, което сякаш през цялото време ме дебнеше от засада и чакаше кога ще му се дам цялата. Миналата седмица с поредната промяна в сценария на нещото по някое време се сепнах: "Миличка, ако продължаваш все в същия дух, скоро ще стигнеш до болница". Сепнах се не на шега, наистина. В резултат състоянието ми започна драстично да се подобрява.

Представете си нова, хубавичка кола с кожена тапицерия и джанти деветнайски, двигател 200 коня и дизелово гориво. Колата сте вие (не се обиждайте де), двигателят е намерението ви, а горивото е - кое мислите? Точно така - страхът.

Сега си представете как колата спира на кръстопът с две разклонения. Едното води към мястото, където страхът се сбъдва в цялата си прелест, а другото - към свободата. От страха или изобщо по принцип.

Нашите най-големи страхове всъщност са сред нашите най-големи богатства. Скрити, разбира се. Но всичко е въпрос на правилно използване и техника на прилагане.

Първо, набелязваш си от какво точно те е страх. Много е важно да го формулираш ясно и по възможност кратко. Добре е това да са твои основни страхове, не да се занимаваш със страхчета от рода на "Да не ме хванат как се изнизвам 15 минути по-рано от работа". Първата крачка към превръщането на страха в най-мощния ни съюзник вече е направена.

Горното никак не е шега. Формулировката на страха съдържа в себе си ключа за освобождението. А ключалката, в която да го превъртиш, е именно антиподът на твоя страх. Няма да е трудно, знаейки точно от какво те е страх, да определиш срещуположната на страха страна. И нея да определиш също така ясно и точно, с всичките й характеристики и отличителни белези. Колкото по-подробно си я нарисуваш, толкова по-ясно ще ти е накъде трябва да вървиш. Не мислиш за обекта на страха - мислиш за противоположното на този обект. Това е втората крачка.

Третата крачка е просто да крачиш. Да вървиш. Да действаш. Да тръгнеш към антипода на страха и да не се спираш след няколко стъпки. И в никакъв случай да не се убеждаваш, че не се страхуваш! Нека страхът си остане с теб, в крайна сметка той те движи, той е дизелът, горивото. Голямата разлика сега е в това, че страхът е до теб, не във теб. От мъчител си го превърнал в съюзник.

Всеки път, когато усетиш, че се страхуваш, не бива да се убеждаваш колко си смел и как всъщност не те е страх. Страх те е. И нека, защото двигателят вече те носи на турбо мощност към антипода на страха ти, а значи и към свободата ти. Просто си спомняш това и вървиш напред.

Ще вървиш напред само в случай, че вниманието ти не е насочено към обекта на страха ти.

Нали усещатe разликата? Едното е чувството - страхът, другото е неговият обект. Вие зачертавате обекта, заменяте го с противоположния нему обект и си оставяте чувството страх. Успехът ви е в кърпа вързан.

А е така, защото страхът сам по себе си вече представлява намерение - твърдо намерение да избегнеш това, от което се страхуваш. Само трябва да внимаваш накъде ще свиеш на разклона. Ако избереш правилното разклонение - а в крайна сметка те са само две, така че няма голяма опасност да се объркаш - ще сигнеш до свободата именно през и чрез страха.

Хвани го под ръка и смело крачи с него.

Защото твоят страх е твоята сила.

Настоящата статия представлява втора част, продължение на статията: Психотерапия и самолечение при зависимости

Четирите стъпки – по-конкретно!

В статията си „Психотерапия и самолечение при зависимости” предложих път за справяне със зависимостите, на едно по-теоретично и абстрактно ниво. В настоящата статия ще рзгледам процеса в практичен план!

1) Различи

Вече си осъзнал, че следването на компулсивния пристрастен навик на зависимостта ти те води към мъка и безсилие и си възнамерил радостнота си свобода. Сега по-конкретно: запитай се, какви са автоматичните мисли* и стоящите зад тях убеждения, които поддържат зависимостта ми? Какво подсъзнанието ми вярва, че получава при пушенето, зависимостта от дрога, компулсивната мастурбация и порнохолизъм, пиенето на алкохол, хазарта и т.н.?

Ето някои примерни убеждения по отношение на зависимостите и реструктурирането им:

- Цигарите ме успокояват!

- Алкохолът ме прави мъжествен и силен!

- Цигарите запълват скуката в свободното ми време!

- Цигарите ме правят по-адекватен в компания!

- Алкохолът ме зарежда с енергия!

- Пиенето е част от това да си нормален мъж!

- Хероинът ме прави щастлив и спокоен – следователно няма начин да е нещо лошо!

- Дозата дрога е пътят към щастието ми!

- Порното и мастурбацията е нещо нормално – ето и докторите казват така!

- Гледането на порно е толкова привлекателно – няма нищо криво в него!

- Този път като заложа парите по този начин или дръпна ръчката на машинката ето така, ще спечеля, знам го!

- Като се натъпча хубавичко, ставам толкова спокойна и самоуверена, сякаш съм пълна с едно чувство за достатъчност, значимост и обич отвътре!

Всъщност в такива автоматични мисли и вярвания за зависимото ни поведение се крият сривове в логиката: скачане към заключения без никакво основание за тях; стадно мислене, определяно от сугестиите на тълпите, рекламите и т.н.; свръхобобщаване, тоест прехвърляне на приятните чувства от нормалната употреба примерно на алкохол върху прекомерната такава; пожелателно мислене – решаваме, че веществото или зависимото поведение са приятни и полезни, тъй като ни се иска да са такива; Истината обаче е друга, а тя е, че зависимостите приличат на пиене на вода от кактус – колкото повече се приближаваме до него, за да изпием малко влага, толкова повече бодлите се забиват в нас и изтича кръвта ни. Свободната воля ства все по-слаба и стеснена, а заедно с нея и способността за преживяване на радост, обич и красота. Възнамери свободата си, човеко!

2.) ИЗВЛЕЧИ !

Обикни и извлечи силата от страстта си!

Това е ключовата, ядрена стъпка в процеса на сублимиране на зависимостите!

Да приемеш и обикнеш страха, който стои в основата на страстта, означава с тялото си да се отпуснеш в телесното напрежение, причинено от него, да релаксираш и го разтвориш чисто физиологично. Ментално това означава да отпуснеш ума си в страха неопределящо, отвъд категоризациите добро или друго, в спокойния широк разум на съзерцанието. Съзерцание, което е най-близкото до теб преживяване, процес на естествена когниция отвъд рамките и обуславянията на двоичността – простичко и блажено присъствие в страха и напрежението, което го засмуква и разтваря в себе си! Не е нужно да бъдеш велик йогин за това, да седиш в лотос на върха на хималаите... Това е най-естественото състояние, най-близо до Теб самия, до Аза ти! Това състояние се учи. Пътищата за научаването му са неедин, като всички те включват известен наин на живот, подготовка на тялото и ума. Но, процесът на допир със Себе си е по-простичък и обикновен, отколкото е представян екзалтирано и метафорично в различните световни системи з апсиходуховно развитие! Да приемеш страха и абстинентното напрежение на сърдечно ниво означава така отпуснал се телесно в него и прегърнал го от позицията на широкия си медитативен разум, да осъзнаеш как разтварянето му във вътрешната ти необятност се слива с Любовта, която естествено се ражда от нея!

3.) ПРОДЪЛЖИ !

„Плувай” вещо и меко с неудовлетвореността!

4.) БЪДИ !

Стани промяната – аз съм!

Третата и четвърта стъпки в процеса на преодоляване на зависимостите представляват затвърждаване на първите две стъпки, интернализирането им до цялостно отношение на ума към страстта. Към страха от липса на обич и сигурност, преживяван като болезнена емоционална празнота – страх, който стой в основата на страстта! Медитативно отношение на любящо разтворено приемане! Когато силата ти, дотогава заробена от обсебилите те пороци, се освободи, заживяваш живота си на една различна плоскост, по-високо ниво от щастие и светла мъдрост от играта на големия целокупен Живот!

Практически визуализации за справяне със зависимостите

Във визуализациите са включени похвати от невро лингвистичното програмиране, хипнотерапията и поведенческата терапия.

I.) Различи

1) Визуализирай навиците, които искащ да преодолееш.

2) Виж се как изпълняваш действията на навиците си. Осъзнай как зад наслаждението ти от тях стои ЛЪЖА, илюзорни вярвания за получаване на сигурност и обич. Виж се как правиш навика си отстранено, отдалеч, като ти си вътре в образа. Виж го дисоциирано – още по-отдалеч, още по-отдалеч... Усети как чувството за наслаждение отслабва, разтваря се до спокойствие. Виж образите черно бяло. Сега завърти изпълнението на навика си отначало докрай бързо напред, сякаш гледаш филм на бързи обороти. Сега го завърти назад, като чуеш странна и неприятна музика и усетиш отвратителна миризма. Отврати се и отдалечи още повече образа на менталното видео – черно бял -> безцветен-> с ивици на екрана -> натисни мислено бутон за яркост и залей образа със светлина, докато се разтвори в нея и изчезне! Остани за няколко мига в тази спокойна любяща светлина, между мислите, в тишината на сзвободата си!

3) Виж човек, на когото си вярвал и който дълбоко те е наранил, предавал те е, лъгал те е и те е мамил жестоко и подло. Насложи чувството си по отношение на този човек върху илюзорните вярвания за даване на обич и спокойствие от навика ти, зад които стои гадка лъжа. Отново виж човека, усети чувствата си и ги насложи към навика си. Отново и отново, докато цялостната ти личност се пропие с осъзнаването за лъжата на илюзиите за щастие, които тласкат към повторение на навика ти. Усети как в теб вече се надига решимостта на „омръзна ми, писна ми да робувам на навика си“ и мотивация за справяне. Сега виж най-отвращаващите те гледки на дисхармония и разложение. Насити картината с най-неприятните за теб миризми, звуци и вкусове. Някои виждат хлебарки и стоножки, всред фекалии и хаос, които те ядат, потънали във фекалийната яма на навика си... Виж храната, която ненавиждаш, чуй скърцането на нокти по балон, най-кошмарната за теб музика, смрад и разруха, виж се как ядеш най-отвратителните за теб неща... Насложи породените усещания към илюзията за даване на сигурност и щастие от навика си и към самите действия по правенето му. Осъзнай с тялото и чувствата си обсесивната робия, в която навикът те оковава...

4) Визуализирай и осъзнай цикличната повторяемост, породена от навика ти. Осъзнай порочната „въртележка“ от тласкането към (1) илюзията за получаване на щастие на навика (илюзорните, пълни с лъжа вярвания за получаване на сигурност и спокойствие чрез навика), (2) изпълнението му и (3) следващото след това разочарование, изчерпване и празнота, които отново те тласкат към пълните с лъжа илюзии за получаване на сигурност чрез навика. Фокусирай се към чувството за разочарование и празнота, което следва след изпълнението на навика ти. Събери всички тези чувства след всяко изпълнение на навика ти през цялото време на правенето му – събери ги заедно и ги сумирай в едно. Осъзнай ясно жалката робия, в която влизаш, следвайки автоматизираното илюзорно очакване за получаване на любов и сигурност чрез навика си. Почувствай все по-мощната си мотивация за справяне и възнамери свободата си!

5) Визуализирай периода от живота си преди ползването на навика/ците ти като заместител на щастие. Почувствай се в допир със свободата си. Разходи се в спомените си за времето, когато си бил силен и щастлив!

6) Визуализирай нещо, в което си безусловно убеден. Например вярата ти, че утре слънцето ще изгрее! Усети какви чувства поражда в теб тази силна и безусловна вяра, къде в тялото ти и какви усещания се появяват, колко сигурно и светло става в ума ти. Усети как пропивайки се от пълното си убеждение в избраната от теб идея, тялото ти релаксира, в сърцето ти се ражда радост, а умът ти просветлява! Осъзнай как различно и леко дишаш, стъпваш и общуваш, когато имаш пълна вяра в себе си! Сега пренеси тази безусловна вяра в убедеността ти за справяне с навика ти! Виж и усети как слънцето на пълната вяра в справянето изгрява в теб, чуй симфонията на свободата си!

7) Виж бъдещето си, в което си свободен от навика си! Излъчи мощната светлина на слънцето на вярата си напред и наблюдавай себе си. Виж как спокойно и смело ходиш тогава, как блести погледа ти, преливащ от идващата от сърцето ти радост. Виж се как се наслаждаваш на всеки миг, стъпка и глътк авуздух, как оценяваш и най-малките неща в живота си и как всичко ти носи вдъхновение и удоволствие!

8) Остави вдъхновението да прерасне в радостно съзерцание и остани в него колкото желаеш!

Повтори горните стъпки три пъти, като след последния път остани в съзерцанието за 5-10 минути! Прави горните стъпки всеки ден в началните етапи по преодоляване на навика ти! Не прекалявай с тях – основната ключова практика е дадена по-долу! С времето тя става основна (долната практика), а горните стъпки излишни.

II.) Извлечи, продължи и бъди

1) Виж се как изпълняваш навиците си.

2) Осъзнай страстта зад тях и илюзията за щастие, която тя ти обещава така настойчиво, но всъщност измамно.

3) Изследвай смело желанието зад навиците си – виж го като един огромен дракон. Храбро се доближи към него и го яйни. Издръж съпротивата му спокойно – обикни го! Осъзнай силата, скрита в този дракон – желание и възнамери да я извлечеш и ползваш свободно.

4) Осъзнай какво стои зад страстта, в ядрото на страстта, когато отложиш задоволяването и – страх от липса на любов и сигурност! Усети го в тялото си – някои го чувстват като една емоционална празнота и телесно усещане за дупка.

5) Обикни страха, приеми го безусловно, заплавай в него релаксирано. Приеми го с ума си, като позволиш на ума си да присъства в него без да го оценява като добър или лош, между мислите. Приеми го с тялото си, като се отпуснеш в него с разтворено приемане. Приеми го със сърцето си като го обикнеш – любовта се ражда естествено, идва от дълбочината на този квантов вакуум в теб, над ума ти, между тази и другата мисъл. Слей се със страха с тялото, ума и сърцето си в любящо съзерцание. Осъзнай как дупката в теб се запълва от тази бликаща отвътре и независеща от нищо външно любов, а страхът се засмуква в безкрая отвътре!

6) Литни на крилете на опитомения си приятел – дракон. Почувствай щастието от това да бъдеш свободен. Наслади се на блаженството на освободената енергия от навика. Литни напред към щастието си. Виж се как живееш силно и смело, как ходиш спокойно и бодро, как преливаш от заряд и оптимизъм, как всяка стъпка и глътка въздух ти носят щастие и приказно очарование!

Орлин Баев, психотерапевт

Резюме и забележка (disclaimer): В долната кратка статия заявявам единствено собствено мнение и разбиране за позитивната психотерапия, с което не ангажирам никого. В статията споменавам някои главни стълба, върху които се крепи методът: транскултуралност, еклектичност, първични и вторични способности, аз, ти, ние и пра-ние, психодинамика, пет стъпки в терапията, микро и макро травми, основен, актуален и вътрешен конфликти, позитивно преформулиране, метафори и др. В статията правя кратък паралел между позитивната, когнитивно-поведенческата и схема фокусираната терапии, без да навлизам в детайли и по-задълбочени аналогии, които са извън целта на долните редове. В статията не съм визирал и практическата употреба на позитивната психотерапия при работа с партньорски двойки и семейства. Статията представлява по-скоро непълното мнение и впечатления на автора за позитум терапията, отколкото цялостното и представяне.

Positum означава цялостен! Позитивната психотерапия е интересна модалност в съвременния океан от постоянно роящи се терапевтични школи! Както твърдят великите в психотерапията, няма школи, има личности, които правят школите. Носрат Песешкиян е персиец (иранец), последовател на бахайската вяра, който след детските си години е прекарал по-голямата част от живота си в Германия. Културалните различия на изтока и запада са вплетени в интегративността на толерантния и синтетичен бахайски път, а оттам в характеровата структура на Песешкиян. Позитивната психотерапия е пропита с духа на транскултуралността, приемането и обединяването на различията и противоположностите, еклектичност и многомерност! Песешкиян обособява два психични полюса, наричани от него първични и вторични способности. При вторичните способности може да се направи аналогия с фройдовото суперего, моралната цензура. Вторични способности са: ред, чистота, точност, пестеливост, вярност, справедливост, откровеност и т.н. Първичните способности корелират с най-дълбинните заложености в семантичната ни и емоционална памет от ранните ни години и въобще като живи същества. Първични способности, както ги е дефинирал Песешкиян, са качества, преживявания и състояния като надежда, вяра, любов, смисъл, сексуалност, контакт, доверие и др. Носрат Песешкиян определя две главни човешки когнитивни способности: основните способности за познание и тези за любов! Песешкиян обединява първичните способности в основната способност за обич, а вторичните в основната способност за познание! Така той само осъвременява древната мъдрост за познанието на сърцето и познанието на главата, за искам и трябва, за „пътя на сърцето’ и ‘пътя на окото”. Тази категоризация, за разлика от изкуствено създадените опити за психична картография и структуриране в други терапевтични школи, тук резонира пряко с природния ред на нещата, с основната бинарност на битието. Всичко в този свят е дихотомно, двойнствено, полярно: плюс и минус, ден и нощ, мъж и жена, земя и небе, слънце и луна, приемане и отдаване, логика и интуиция, знаково аналитично серийно процесиране на информацията и синтетично, паралелно образно, добро и зло, ин и ян и т.н. Единствено трансперсоналната психология и психотерапия по подобен начин обхваща съвременното научно познание за когнитивните процеси, обединявайки го с безпределността на изначалното познание за живота, човека и вселената.

Песешкиян създава един еклектичен и отворен за позитивна промяна и обогатяване подход в психотерапията. Той сам посочва, че методът му може да се ползва в чудесно съчетание с други модалности в психотерапията: аналитична, когнитивно поведенческа, нлп, системна, психодинамична, телесно ориентирана, фокус в решения, психодрама и др. Част от лечението на душата включва и един структуриран анализ на житейската биография, т.н. от автора на школата инвентаризация. При инвентаризацията се изследват основните психодинамики в личността, защитните механизми и когнитивни изкривявания при процесирането на информацията. Познанието за индивида е оформено в четири сектора: АЗ, ТИ НИЕ И ПРА-НИЕ. АЗ функцията се обособява чрез възпитанието от ранните ни години, от отношението на родителските и настойнически фигури към нас, техните изисквания, правила и норми, които са ни поставяли, проксемиката, чрез която са комуникирали с нас, задоволяването на нуждите и т.н. Обичали ли са ни родителите ни, гушкали ли са ни, казвали ли са ни, че сме умни и можем всичко, приемали ли са безусловно личностите ни, колко и как са изисквали от нас, как и кога са задоволявали базисните ни потребности в най-ранна възраст и т.н?! ТИ функцията включва нашето отношение към партньори и приятели, към близките нам хора, които несъзнавано приемаме за част от себе си. Сформира се от наблюдаваното от нас поведение на родителите ни един към друг, степента им на близост, разбирателство, качеството им на взаимодействие, проявата им на любов един към друг и т.н. Родителите ни разбирали ли са се или са се карали честичко, държали ли са се за ръце пред нас, гушкали ли са се, говорели ли са си мили думички, обичали ли са се, как са вземали решенията и преодолявали нормалните житейски трудности и т.н.?! НИЕ функцията се гравира в когнитивните ни механизми посредством несъзнаваното ни копиране на взаимодействието на родителите ни с контекста, със средата, с хората и обществото. Колко често сме ходили с тях на гости, колко често са ни идвали гости, родителите ни имали ли са много или малко приятели или са водили по-затворен живот, вратите на дома ни били ли са отворени гостоприемно за познати или не и т.н.?! ПРА-НИЕ функцията се сформира от културалния контекст на разбирания, религия, базисни презумпции за живота на родителите ни, в които сме се развивали като деца. Какви книги са чели родителите ни, какви филми са гледали, в какво са вярвали и за какъв смисъл на живота са ни говорили, религиозни ли са били, доколко и как са го проявявали, как са изявявали отношението си към науката и логиката, развивали ли са целенасочено интуицията си, на какви театрални пиеси са ходели и са ни водили, с хора с каква култура са общували и т.н.?! Воденето на терапията на това ниво изисква познание в процесите на психодинамиката!

Основен, актуален и вътрешен конфликт

Актуалният конфликт е външната социопсихична рамка на проблемно поведение, ситуация и реакцията ни към тях, заявеният експлицитно проблем. Зад него стои основният конфликт, породен от базисните концепции (убеждения), програмирани устойчиво през ранните ни години. Пишещият тези редове, бидейки когнитивен терапевт, не може да не направи паралел със структурата на когнитивната психотерапия. Актуалният конфликт се проявява в работната ни памет съзнателно, под въздействие на филтрирането на външните и вътрешни стимули, постъпващи в когнитивния апарат и пречупвани през базисните концепции на индивида. Или, както се казва в когнитивно поведенческата психотерапия, въздействието на външната или вътрешна реалност активира основните убеждения (концепции, основен конфликт) на личността в дългосрочната памет, което поражда т.н. автоматични когниции/ мисли (актуален конфликт).

Песешкиян стига по-далеч и постулира психодинамиката на т.н. от него вътрешен конфликт. Той представлява характеровата реакция (coping style) на активирания основен конфликт. В структурата на когнитивната и схема фокусирана психотерапия вътрешният конфликт би бил т.н. личностов стил, характер, правила, определящи поведението на индивида. Докато когнитивната терапия представя характеровата реакция структурирано, но скелетно, Песешкиян я „обзавежда” с хуманистичния и мъдър привкус на вътрешния конфликт между актуалните способности. Според него най-централният и актуален вътрешен конфликт е между честността и учтивостта. Между това да замълчиш, „преглътнеш”, да станеш жертва на „какво ще кажат хората”, да се нагодиш към „важното’ мнение на другия и така да потиснеш себе си или да се заявиш директно, понякога грубо и критично, да „изсипеш самосвала’ на мнението си без да се съобразяваш с реакцията на социалния контекст. Здравото поведение, разбира се, би било в едно честно асертивно себезаявяване, на мига и на място, но с мекота и дипломация, с разбиране и отстояване на собствените потребности, но и с разбиране и зачитане на тези на другия.

Според мен, един основен принос на positum терапията е директното ползване на работата с качествата, способностите, принципите и състоянията, които Носрат нарича актуални способности!

Микро и Макро травми

В позитум терапията макро травмите са големите събития и индивидуалната маладаптивна реакция на тях, които са повод за отключване на невротично, психотично и въобще проблемно психично състояние. Микро травмите са „малките камъчета”, които всъщност „обръщат” психичната ни „кола”. Тези малки камъчета на постоянни, трупащи се и неразрешавани конфликти, които са същностната причина за последната капка на макротравмените реакции.

Стъпки в терапията според Песешкиян

1.изслушване ( наблюдение/дистанциране) ;

2. поставяне на целенасочени въпроси ( инвентаризация);

3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното ( ситуативно окуражаване) ;

4. структуриране на проблемите ( вербализиране) ;

5. формиране на цели и други гледни точки ( разширяване на целите)

Лично за мен горните пет стъпки са вълнуващо разкритие. Оказа се, че в практиката си на терапевт самия ход на психотерапията и личния ми водещ стил са ме водили до голяма степен през горните стъпки, без да съм бил запознат с тях на теория (в други терапевтични стилове няма такова ясно разграничение на терапевтичните етапи). Мога да кажа само, че преминаването през стъпките и начина на работа зависи от много фактори: сложност и комплекснмост на проблемите, вида пациент (турист, оплаквач, купувач), вторичните ползи за поддържане на проблема, интелекта на пациента, психичния му тип: екстравертен или интравертен мислител, интуитивен, чувстващ кинестетик, сетивен и т.н. и индивидуалната комбинация между тях, насочен към цел и решение или фокусиран в процеса, способен за постигане на трансово състояние или не и т.н. и т.н. Аз лично не съм привърженик на строго структурирания подход, а на интуитивния и индивидуален подход към всеки човек. Мога смело да кажа също, че понякога се започва отгоре-надолу, от фокуса в решение, разширяване на целите и се работи само „тук и сега”, докато при следващия пациент се работи изключително психоаналитично, като инвентаризацията прераства в основен метод на работа и се проточва продължително. При трети клиент най-важно се оказва окуражаването, а при четвърти всякакви методи и стъпки се провалят, а актуалният действително променящ фактор се явява емпатичното обгръщане и самата личност на терапевта в хода на позитивния трансфер. При пети пациент способността му за потъване в хипнотичен транс предопределя основния метод на работа: активното въображение (хипноза), визуална работа, тълкуване на сънищата и водено осъзнато сънуване... Петте стъпки, дадени от Песешкиян са интересна последователност, но живата психотерапия показва, че са само пожелателна обща рамка на терапевтичното взаимодействие!

Позитивно преформулиране

В други школи преформулирането се нарича позитивно претълкуване, рефрейминг или реструктуриране (краткосрочни терапии, нлп, когнитивна терапия). Уникалното в метода на Песешкиян относно позитивното преформулиране е, че освен за психотерапевтична промяна може изключително лесно и интуитивно да се ползва като метод за самостоятелна работа по реструктуриране на собствения характер, изграждане на здрав оптимизъм и светла житейска гледна точка! За сравнение, нлп рефреймингът е насочен предимно към промяна на поведението и включва няколко не особено лесни за самостоятелна работа стъпки. Когнитивното реструктуриране пък е фокусирано основно в мисленето, има няколко нива на работа, които на практика е почти невъзможно да се усвоят без помощта на терапевт и ползва за терапевтична промяна преди всичко логиката на неутралния здрав разум. Позитивната (цялостна) преработка на конфликтите всъщност е цел на повечето психотерапевтични направления. При школите, които работят основно с водено въображение, се ползват повече или по-малко сложни визуализации, които могат да се прилагат и самостоятелно, но нелесно.

Разликата при позитивното преформулиране е, че след броени минути усвояване на метода може да заживее в индивидуалната психика като простичък, но много мощен и надежден метод по цялостна психична промяна!

Примери:

„Тази ужасна паническа атака. Защо точно на мен, мразя я! Къде ми е ривотрилът, трябва да я махна на всяка цена, не я заслужавам!” Преформулиране: „Благодаря на тази аларма за това, че ме учи да погледна какво толкова ме потиска в живота ми и кои мисловни модели ме тласкат към продължаване на това житейско самозадушаване. Явно имам способността чрез тялото си да изразявам психичната си способност за свръхконтрол и прекомерно „трябва’ в живота си. Способност, която ми подсказва, че е нужно да живея повече със сърдечните си „искам”, да развия обич, доверие и благост!”

Рак на лявата гърда при десноръка жена: „Ужас! Каква зловеща случайност. Сигурно ще умра!”

Преформулиране: „Благодаря на тялото си за това, че поема проблемите ми при общуването с родители и деца и забавя случването на по-тежки проблеми, давайки ми възможност да реша конфликтите и променя всичко! Имам способността с тялото си да изразявам психичните си проблеми – това е чудесно! Само е нужно да ги осъзная и променя – тогава и образуванието, което всъщност е за добро и само ме предупреждава, ще се стопи като лед на слънцето на промяната!”

ОКР с натрапливи мисли за остри предмети и нараняване на любими хора: „Аз съм чудовище и сигурно сега ще убия любимото си същество...!”

Преформулиране: „Подсъзнанието ми има способността чрез специфичния си древен механизъм за протекция, комбиниран с обичта ми, да изразява грижата и желанието ми за добруване на любимите ми хора! Когато осъзная работата на ума си и прекратя борбата, любовта ми към любимите ми блесва още повече! Благодаря на мислите си за това!”

ОКР с натрапчиво мислено предъвкване (rumination): „Ох, писна ми от всичко! Обаче ако тази мисъл ми се изплъзне, мога да изпусна контрола и да се проваля. Когато мисля, е добре да наблюдавам мисленето си и да мисля за мисленето и дори за мисленето за мисленето!”

Преформулиране: „Имам чудесната способност да бягам от твърдата реалност в уютната вътрешна реалност на логиката, където аз контролирам всичко! Натрапчивото ми мислене ме направи прекрасен анализатор на всичко, а това е супер! Бих могъл обаче да поотпусна контрола и да се доверя повече на живота си, на дълбинно доброто в хората и в съдбата си! Тогава и нуждата от контрола на предъвкването изчезва и менталната мастурбация на удоволствието от контрола на мисленето се превръща в активен и действен живот!”

Горните примери са само капки в морето на възможностите на позитивното преформулиране! То може да се прави по директен и опростен начин, както и по по-цялостен, включващ психодинамиката начин!

Приказки, притчи, метафори и алегории

Както и в много други психотерапевтични направления, метафорите във вид на приказки и притчи се ползват активно в позитум психотерапията! Метафорите заобикалят логиката и предават посланието си директно на несъзнаваното! Долната приказчица сътворих спонтанно като метафора за хората с различия и по-специално с говорни различия.

Имало едно време, през девет хълма в десети, един котарак! Котаракът Здравко! Здравко си имал чудесни мама котка и татко котак. Те се грижели за него, а мама котка редовно му ближела и почиствала козинката. Здравко обаче бил различен от другите котета там в котешкото дере. Не можел да мърка добре, а сумтял на пресекулки. Котетата му се присмивали, а Здравко ставал все по-мълчалив. Като поотраснали, младите котараци започнали да мъркат на писаните, а Здравко не смеел – нали бил различен и се страхувал, че сумтенето му е ужасно грозно! Времето минавало, а нашият котаранчо все стоял настрана и тъгувал. Един ден обаче му омръзнало. Решил, че да става каквото ще и започнал да гони мишоци сумтейки на пресекулки, да се върти около писаните сумтейки, да спи сумтейки и да се радва на живота, приемайки се изцяло такъв, какъвто е – сумтящ на пресекулки! Здравко се превърнал в разкошен оранжев котарак, с грива и силни лапи! Интересното било, че като се обикнал и приел ведно със сумтенето си, другите също го приемали толкова, колкото се приемал и той! Здравко заживял щастливо и смело – сумтейки... !

Библиография:

1) Позитивна психотерапия на ежедневието, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

2) Метод на позитивната психотерапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

3) Позитивна Фамилна терапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

Орлин Баев, психотерапевт

Молитвата в психотерапията – научен поглед

Забележка (disclaimer)
В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. В никакъв случа не заявявам точно следване на разбиранията на отделни автори - ползвам някои от разбиранията на Юнг, Фройд, Барет и пр., но се осмелявам стъпил на тях, да ги интегрирам и надхвърля, така излизайки от догмите на създадените от тях системи, следвайки собствения си творчески път. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им различни терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля!

Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса!

Психоанализа

Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни!

Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост!

Трансперсонална психология

Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език.

В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото:

1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност.

2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност.

3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация!

4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание!

Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя!

Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране

Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”.

Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място.

Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства.

Етология и СДИ

Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста.

Когнитивно развитие при децата и СДИ

Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване.

Развитие на религиозните вярвания в човешката история

Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него.

Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR)

Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа.

Молитвата в психотерапията – обобщение

Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни!

В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не! Настоящата статия е само уводна. Относно ролята на СДИ в етиологията и психотерапията на отделните психопатологични разстройства ще се спра в друга статия.

Орлин Баев, психотерапевт

Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус!

.................................................................................

Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.

Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.

Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.

Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.

Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.

Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.

Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.

После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.

В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.

Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.

– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.

– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.

После му разправих как бях стигнал до този извод.

Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.

Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.

– Но нали сте аптекар? – възразих аз.

– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.

Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и

1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа

1 разходка от 15 километра всяка сутрин

1 легло точно в 11 часа всяка вечер.

И не измъчвай мозъка си с неща,

които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.

Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.

Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.

– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!

Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.

Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.

Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.

Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.

Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.

В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.

Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.

Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.

– Нужна ни е почивка – заяви Харис.

– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.

Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство.

Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов.

Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей”

Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека.

Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието...

Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”!

Положителното мислене прави живота ни ... положителен ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.

Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!

Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:

- обличането на нови гащи върху наакано дупе - миризмата се промъква ...

- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб

- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче

- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука

- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...

- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... )

- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.

Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!

Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни!

Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни.

Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация.

Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване!

Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено” (наивен позитивизъм), за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика.

С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт

Добрият терапевт се стреми да намери и насочи вниманието към доброто, светлото и позитивното във вас. Анализът на негативите ви е само добър старт за трансформирането им в адаптивни и позитивни качества, съдействащи за спокойното ви социално функциониране.

Терапевтът е добър, когато след сесия се чувствате по-бодри, по-свободни и силни. Добрият терапевт е що годе щастлив. Не е честно да се очаква от терапевта да бъде образец за щастие, но поведението му е добре да демонстрира онова отношение и енергия, които се очаква вие да постигнете и преживявате. Или както се казва – не купувайте дрехи от човек, който ходи гол.

Добрият терапевт е автентичен, честен и искрен и живее по начина, по който учи и вас да живеете. Животът му отразява ценностите, които той заявява и предлага на вас. Той осъзнава, че също има много да учи и не го крие от вас. Много често може да научите повече от човещината на терапевта, отколкото от терапията и методите му. Добрият терапевт предизвиква чувство за споделеност на преживяването и се учи заедно с вашия опит и от него. Той е емпатичен, ведър, центриран вътрешно и спокоен. Е, поне относително.

Добрият терапевт ще ви помогне да се свържете с вътрешния си потенциал и мъдрост. Вие сте майсторът, не терапевта. Той осъзнава, че вие знаете отговорите и ролята му е да ви помогне да развиете уменията, с които да стигнете до тях. Той няма никога да ви насили да следвате техните препоръки. Той може да ви предложи и насочва, но изборът винаги ще е ваш. Добрият терапевт не само ви дава малко риба-спокойствие за душата ви, но ви връчва въдица-инструмент за постоянен лов-постигане на щастието със собствени сили и за цял живот.

Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгите представляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит.

Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, страст, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност! Тази пътека никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност.

Всички добри и успешни терапевти, които досега съм наблюдавал и чиито модели съм свалял (НЛП израз), без изключение са доста доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока мотивация, воля и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога предаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевтът! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция спрямо този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно потъпква. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура – както от песъчинката се образува бисер.

Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично сърдечно съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво вътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност, позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, между другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализа на ранните години, на психичните му наличности, логически сровове и защитни механизми, инсайта на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, разговорна хипноза, релаксация, възнамеряване, логика, оптимизъм, мотивиране, десензитизация и наводняване, рефрейминг, медитация, дишане, малки стъпки, разчупване на стереотипи и изграждане на нови, промяна в поведението и събуждане на ресурсите, стимулиране на автономност... Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека!

Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от все по-плътната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля.

Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Все по-добре се справям и със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша все по-добре и на все по-високо ниво. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах.

Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива!

Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си.

Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати!

Според интуицията ми, идваща от цялостната ми личност, личността на терапевта е нужно да резонира с принципите, описани в думите на Франциск Азиски:

"Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;

при омразата нека давам любов;

при обидата - прошка;

при съмнението - вяра;

при отчаянието - надежда;

при мрака - светлина;

при тъгата - радост.

О, Божествени Учителю, благослови ме

не да търся утешение, а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки получаваме,

защото като прощаваме, биваме опростени,

и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.

Франциск Асизки"

.................................................................

Забележка: в първите няколко реда на статията парафразирам думите на един от най-добрите български психотерапевти: Алексей Бъчев

Орлин Баев, психолог – психотерапевт

Парадоксът на нашето време е, че имаме:

- Високи сгради, но ниска търпимост.

- Изобилие от техника, но оскъдица от любов.

- Много осигуряване, но малко сигурност.

- Много застраховане, но малко самоувереност.

- Много информация, но малко смисъл.

- Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране.

- Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.

- Широки магистрали, но тесни възгледи.

- Харчим повече, но имаме по-малко.

- Купуваме повече, но се радваме по-малко.

- Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.

- Повече удобства, но по-малко време.

- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие.

- Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.

- Повече знание, но по-малко вяра в себе си.

- Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.

- Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг.

- Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.

- На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.

- Имаме повече образование, но по-малко разум.

- Повече знания, но по-лоша преценка.

- Повече знания, но по-малко мъдрост.

- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.

- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности.

- Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.

- Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.

- Правим повече секс, но се обичаме по-малко.

- Повече медицина, но по-малко здраве.

- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.

- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.

- Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

- Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.

- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.

- Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.

- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.

- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.

- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.

- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.

- Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.

- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.

- Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече.

- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.

- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.

- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.

- Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

- Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.

- Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.

- Пишем повече, но научаваме по-малко.

- Планираме повече, но постигаме по-малко.

- Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.

- Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.

- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум.

- Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.

- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане

- Времето на големите мускули и дребните души.

- Времето на лесните печалби и трудните връзки.

- Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи.

- Време на красиви къщи и разбити домове.

- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения.

- На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.

- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.

- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.

- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.

- Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си.

- Имаме много машини, но малко сърдечност.

- Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.

- Време на технически прогрес, но на духовен регрес.

- Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.

- Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.

- Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си.

- Имаме много закони, но малко съзнание.

- Имаме много полиция, но малко човечност.

- Имаме много армии, но малко добросъседство.

- Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.

- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.

- Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.

- Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.

- Имаме много реторика, но малко истинност.

- Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.

- Имаме много еко организации и все по-малко природа.

- Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.

- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно.

- Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина.

- Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече.

- Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.

- Имаме повече ум, но по-малко разум.

Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.

Д-р Боб Морхед

В италик текст: Орлин Баев

Има много техники за целеполагане и постигане на успех. Техники от невро лингвистичното програмиране, психотерапията фокусирана в решения, популярни книги и т.н. Всички тези методи са чудесни! Липсва им обаче ядро, сърцевина, център на гравитация, от позицията на който да бъдат успешно прилагани!

Ядрото на успеха – здрава способност за отлагане на удоволствието

В началото на 20-ти век този гений в областта на когнитивната наука: Фройд, формулира два централни опониращи си когнитивни принципа. Принципът на удоволствието и принципът на реалността. Комплексната ни когниция е тласкана от най-изначалния базов принцип на удоволствието. Дейностите ни, целите ни, психичната ни и социална дейност да подчинени до голяма степен на принципа на получаване на удоволствено възнаграждение. Нагонът в нас желае незабавна гратификация, тук и сега, без значение личностов и социален просперитет, професионални и персонални цели – тук и сега, на всяка цена! Това е ключов нагон във всяко живо биологично същество – освен в хората, той е централният двигател и при животните. Нагонът за удоволствие е неизменно преплетен о неврално идентичен със сексуалния нагон. Този нагон, ако е задоволяван директно, осигурява моментната изгода на незабавно полученото удоволствие. Нерядко обаче незабавното задоволявне на удоволствения драйв противоречи на другия централен когнитивен принцип – на реалността. Директното и безусловно задоволяване на принципа на удоволствието в крайната си степен може да доведе до зависимости, липса на адекватна професионална и социална реализация.

Здравата способност за отлагане на удоволствието означава умението ни да издържаме на напрежението от неудовлетворения нагон и да получаваме удоволствие по по-забавения и опосредствен, но по-печеливш стратегически начин на постигане на социални, професионални, личностови, междуличностови и духовни успехи и развитие!

Доколкото владеем горната способност, дотолкова и успехът ни следва като сигурна сянка! Умението да отлагаме удоволствието и да го получаваме по сублимиран духовен, социален и професионален начин ни определя като съзнателни разумни човеци!

В Станфорд е направен дългосрочен експеримент, при който група от деца са оставени за 15 мин. в стая, като пред всяко от тях е поставен бонбон. Казано им е, че ако изчакат 15 мин., докато се върне госпожата, ще им дадат още един бонбон. Децата са оставени сами за 15 мин. и са наблюдавани с камера. Три от четири деца изяждат бонбона или веднага или след няколко минути. Някои обаче издържат на изкушението – миришат го, поднасят го към устата си и го връщат, протягат пръстчета към него и рисуват наоколо му в опит да отклонят вниманието си... Едно от четири деца издържа и получава още един бонбон след 15-тте минути. Животът на тези деца е проследен. След 20 години се открива огромна разлика в академичното и професионалното развитие на децата. Тези, които са изяли бонбона веднага, често не са завършили и средно образование още, имат слаби оценки, социални неудачи провалят се в много области, имат импулсивно и прекалено нестабилно поведение. Другите деца, тези малцината, които са издържали на изкушението, без изключение са всред топ успешните за възрастта си във всяко едно отношение!

Експериментът добре илюстрира ключовата роля на способността за отлагане на удоволствието и получаването му по сублимиран, социално и професионално успешен начин!

Опасности при отлагането и сублимирането на удоволствието

Способността за сублимирано задоволяване на удоволствения нагон ни определя като разумни и съзнателни хора! Има някои опасности обаче, които могат да се появят при прекалено настойчиво и ригидно следване принцип ана реалността: това са невротичните перфекционизъм, максимализъм, черно бяло мислене, свръхфиксираност в целта и неспособност за преживяване на радост при самия процес на достигането и, тревожна раздразнителност, депресивност при невъзможност за постигане на целите, болна свръхамбициозност, натрапчиво мислене и поведение, здравна тревожност. Перфекционистичният характер и свръхамбициозността по правило са просто характерова защита от несъзнаваните негативни вярвания за провал, неуспех и ниска себеоценка, наситени със страх и вина. При подобна характерова структура способността за отлагане на удоволствието се е превърнала в болна, тласкана от сублиминални страхове невротична дезадаптивна защита. Струните на психичната цигулка са се натегнали прекомерно от комплексите на страховете.

Баланс

В системите за личностово развитие на изтока е известна максимата: „Да действаш в бездействието. Да бездействаш в действието!” Когато се стремиш към целта си фокусирано и упорито, нека умът ти бъде спокоен, приемащ естествените сривове и неудачи по пътя на постигане не като провал, а като нормални уроци и учене за още по-добро постигане. Докато се стремиш към успеха си, нека умът ти бъде в радостта от следването на самия път, на самия процес по постигане на целта. Когато си планирал добре постигането на целта и вече си тръгнал по пътя, действай с наслаждение, с релаксиран и винаги готов за всякакви изходи отворен и спокоен ум. Точно когато приемаш загубата за нещо нормално, тогава постигаш печалбата на успеха!

Успех в пътя!

Тази сутрин възлязохме на самотния връх. Горе на полянката, заобиколена със скали, направихме утринна гимнастика. Слънцето заливаше с радостна светлина земята, затопляше скалите, обкръжаваше всичко със сияние.

Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек. Учителят каза:

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.

Опознаване

- В света хората са пратени да се опознаят. Колко души познавате вие днес? Можете ли да кажете, че познавате даден човек? Ако днес кажете, че го познавате, утре ще видите, че не сте го познавали. Днес казвате за някого, че е талантлив, на другия ден се усъмнявате в таланта му. Това не е познаване.

С физическите си очи виждаш сенките на нещата. Вън от Любовта няма познаване, няма виждане. Вън от Любовта животът няма никакъв смисъл. Познаването идва само от Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш.

Бог ни познава по закона на Любовта. Не мислете, че Той ни познава механически.

Кои хора познавате? Онези, които са ви направили някое добро, които са ви услужили. Като не обичате някого, не го познавате.

Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико. Ако не обичаш както трябва,днес се очароваш от някого, а на следния ден се разочароваш. Ако обичаш някого, ще видиш в него много работи и то най-красиви.

Външният човек не е още истинския човек. Нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби.

Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а други го обичат. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, вижда Божественото в него. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек.” Защо? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него.

Който върши добро, свързан е с Разумните Същества.

Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си :„Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората,но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си.

Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър.

Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността.

Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.”

Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава.

Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки.

Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови.

Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро.

Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си.

Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата.

Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия.

Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение, благословение?

И когато направиш доброто безкористно,без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението.

След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път.

Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества.

Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш глоба по закона.

Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен.Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават.

Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали.

Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто.

Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини.

Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта.

Правете опити в областта на Любовта,като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате.

Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества.

Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.

Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен ритъм на Единния живот:

- Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог.

Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства.

Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон.

Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието.

Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта.

Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха.

Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н.

Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог.

Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие.

Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.

Емоционалната и Социална Интелигентност и Зрялост

и

Отношението на Обществото към Хората с Увреждания

Вчера по “случайност” попаднах на статия в интернет страницата: http://www.zagrada.b...?storyid=352950, отразяваща интервю с г-жа Ирина Папанчева, зам. кмет в Столична община по въпросите на интеграция на хората с увреждания. Замислих се над споделените от г-жа Папанчева въпроси:

· Маргинализираното положение на хората с увреждания в страната ни, обуславяно от дискриминиращия ги манталитет на българина, отразен и на социално – административно ниво.

· Липсата на социална и професионална интеграция за тези хора.

· Отсъствието в държавата ни на елементарен закон за назначаване на асистенти на хората с трайни увреждания.

· Подигравателно неадекватно ниските заплати на социалните работници в сферата на уврежданията.

· Стигматичното отношение към заекващите в България и тоталното непознаване същността и проблемите на хората с тази речева специфика.

Корелати между Конкретния Индивид и “Социалната Индивидуалност”

- Човешката психика е сложна многомерна система от взаимно комуникиращи психични структури и инстанции, намиращи се във взаимозависимост и свързаност. Човешкият социум, подобно на индивидуалната човешка психика, е изграден от сложна плетеница от социални структури, институции и взаимнозависими системи.

- Общественият механизъм на практика е отражение от сбора на индивидуалните съзнания на индивидите на този социум и е подвластен на същите психични механизми, които ръководят индивидуалното съзнание, проектирани в социалната сфера. Може символично да се каже, че дадена социална общност – в локален, държавен или планетарен мащаб, представлява един вид групов човек, с неговите органи«институции, психоенергетика«икономически процеси и психически ръководни структури и техните движения«политическата и юридическа структури и процеси. Ако продължа това сравнение, комуникативните умения на личността биха били аналогични на журналистиката и медийните функции в социален план, храносмилателната система би отговаряла на земеделието и животновъдството и т.н. и т.н. Всяка функция на индивидуалния човешки организъм има точна аналогия в социалния организъм на т.н. от нас Групов или Социален Човек – Обществото.

- Това, което ни интересува в конкретния случай на разглеждания от нас въпрос, са психичните структури на индивида и аналогичните им социални еквиваленти. Ако асоциативните зони на церебралната система корелират с висшите правителствени и правни обществени структури, а старите мозъчни структури на подкорието - с висшите чиновници в механизмите на Обществения Човек, то вегетативната нервна система би била отражение на индивидуалната психика на обикновения член на социума. Разбира се, корелати от подобен род могат да бъдат детайлно прецизирани и разширени, но това е извън целта на тази статия. С тези твърдения единствено онагледявам твърдението си, че обществените структури на човешката социалност са съзнавана или несъзнавана проекция, метафорично отражение на сумата от индивидуалните психофизични структури и процеси на личностите, съставящи това общество.

Невротичността на Съвременното Общество и Отношението към Хората с Увреждания

- Съвременната психология е изключително богат в ранообразието си букет от школи, много от които предлагат собствен топичен и процесен модел на психичното функциониране. За целта на този материал ще използвам единствено най-опростения модел на психодинамичната школа и някои елементи от Аналитичната Психология. Горните школи разглеждат човешката психика като постоянен взаимообмен между т.н. психични структури на съзнаваното и несъзнаваното. Самосъзнанието, или “азът”, е основна характеристика на съзнаваното, а несъзнаваното, или “То”, е психична инстанция, която включва в себе си целия минал човешки опит във вид на инстинкти, нагони, както и все още неексплорираните потенциални възможности на човешката когниция.

- Когато даден индивид не успява или не желае да интегрира съзнателно даден стресиращ го факт, конфликт или процес, заедно със заложените в него афективни (емоционални) компоненти, неинтегрираната от аза психична енергия на съдържанието на конкретния конфликт бива изтласкван в несъзнаваното, в “То” (Фройд), в “Сянката” (Юнг). Използвам двете психични инстанции: “То” и “Сянка” еднозначно, тъй като по мнението на мнозина авторитети в психологията, те са семантично идентични. На ниво личностно функциониране подобно изтласкване е резултат на моралната цензура, разбиранията, неумелият и некачествено проявен стремеж за контрол или неумението за психоинтеграция на аза. Такава липса на съзнателност е характерна за личности, склонни към невротичност.

- По същия начин, когато дадена обществена структура не може или не желае да интегрира дадена нежелана обществена прослойка в следствие на народо-манталитета си, кривите си разбирания и моралните си комплекси за превъзходство, тази прослойка бива маргинализирана в периферията на обществото, лишена от нормална икономическа адекватност, социален обмен и професионална реализация. В случая визирам хората с увреждания, но същият социален процес протича и в случая с малцинствата например... Такова обществено “изтласкване” (по аналогия с идентичния психичен процес на индивидуално ниво на функциониране) в резултат на народния манталитет, действащ и на правителствено, административно и законово ниво, на практика е проява на специфична експлицитно проявена комплексирана психика на конкретния народ. Такава народопсихология и манталитет са характерни за слабо развитите държави. В тази връзка искам да пожелая на обитателите на този европейски щат – България, който официално направи решителна стъпка в пътя към прогреса и икономическото си израстване с присъединяването си към Европейския съюз, да положат усилия и към израстване на интеграционните способности на народопсихологията и манталитета си във всяко едно отношение и конкретно спрямо хората с увреждания.

- На интрапсихично ниво неумението за психоинтеграция на нежеланите факти и конфликти и тяхното отхвърляне в несъзнаваното води до постепенното невротизиране на индивида. Повишеното ниво на невротизъм с времето на действието си нанася на личността тежък ущърб и има склонността да амплифицира проявите си. Постепенно леките и безобидни симптоми и странности се усилват, душевният дискомфорт на личността расте и цялостното функциониране на човека бива повлияно във всяка една област от живота му, докато не се стигне до развиване на симптоматика на конкретна невроза. В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд, неврозата е дезадаптивна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите и.

- За обяснението на същия процес на социално ниво ще си послужа с понятието “Колективно Несъзнавано” на Карл Густав Юнг. При описания по-горе процес на маргинализиране и неприемане на дадени обществени звена, такива като хората с увреждания или малцинствата, в колективното несъзнавано на социума се натрупва непроявено афективно напрежение, което симптоматично се проявява в повишаване на общото ниво на невротичност на цялото общество – невротизиране, което може да ескалира във видимото повишаване на “неврозите” на социалната агресия и престъпност, нарцисизъм, социална генерализирана тревожност, междуличностно дисоциативно отчуждаване, хистерична етична парализа, дезадаптивност, неврастения и психастения ...

- С настоящата си статия не твърдя, че въпросното отношение към хората с увреждания е единственият фактор за въпросното социално невротизиране и психотизиране, което явно се наблюдава в съвременното ни общество. Твърдя само, че е един важен и основен елемент в процеса на симптомополагането на социалната психопатия в държави от третия свят като България (надявам се скоро държавата ни да заслужи друго по-радостно класифициране). Други важни елементи са преобърнатата ценностна система, сугестивно втълпяваното насилие, егоцентризъм и пошлост от съвременните медии и умишлено поддържаното в социума невежество относно целокупния живот и мястото ни в него, като тези и много други фактори правят обществото играчка в ръцете на манипулациите на финансовата върхушка на планетата ни...

Емоционалната и Социалната Интелигентност и Зрялост и Отношението към Хората с Увреждания

- В основата на описаните по-горе процеси на подсъзнателна съпротива срещу съществуването на хората с увреждания, неприемането им и изтласкването им в периферията на обществото стои липсата на емоционална и социална интелигентност на членовете на обществото по отношение на собствените им интрапсихични слабости, която липса води до споменатата личностова дезадаптивност, психическа дезинтеграция и невротичност. Въпросните продукти на емоционалната и социална неинтелигентност биват проектирани несъзнавано и автоматично на колективно ниво по отношение на слабостите на обществото – хората с увреждания. А това, както беше описано, води до тяхната икономическа, социална и професионална репресия и маргинализацията им.

- Емоционалната интелигентност (ЕИ) и нейното следствие – социалната интелигентност (СИ), според съвременната психология представляват осъзнаването и мениджмънта на емоционалния живот така, че да служи на благосъстоянието на психичния живот на човека, както и на социалните му интеракции. Това е правилно, но двумерно определение. За да дадем комплексно определение на тази психична функция, трябва да я погледнем през призмата на цялостната човешка психика.

- Емоционалната интелигентност е умението да осъзнаваш емоционалната си природа, нейните движения в психическия организъм и умело да я направляваш. От една страна, емоционалната интелигентност представлява изкуството на психичната сублимация, а от друга, на психичната конкретизация. Сублимацията е майсторството съзнателно да впрегнеш страстно - разрушителната си нагонна природа (Ерос – Танатос, Либидо – Мортидо) в колесницата на съзнанието, като юздите на свободната воля я направляват в посока на прогресиращо себепознание. Конкретизацията е процес на проявяване и приложение на достигнатата психическа интеграция в хода на ежедневния живот, с което, както се казва, змията захапва опашката си. В ядрото и на двата процеса стои съзнателната воля.

- В този респект, ЕИ и СИ, проявени в социално – колективен план представляват умението на лидерите на обществото да свържат силите на всички обществени звена в процеса на усъвършенстване на социалното взаимодействие, постигането на единен хармоничен междуличностен взаимообмен, насочен към една по-широка интеграция на обществото във връзка с постигането на социална себеактуализация (Маслоу). Този процес на социална трансформация, интеграция и актуализация трябва да бъде поставен в структурните рамки на адекватна на изначалния живот ценностна система и воден не само от знаещи, но преди всичко от мъдри управници. Когато самите управници са крайно егоцентрични и неинтелигентни емоционално и социално, резултатът е хаос както в индивидуалното човешко съзнание, така и в социалните, държавни и международни дела. Ако индивидуалният избор на волята стои в центъра на самосъзнанието на отделната личност, то по отношение на обществото изборът на волята бива представляван от политическата и икономическа системи на държавно ниво...

- Ако не променим отношението си към хората с увреждания като към неспособни и неадекватни, ако не успеем да ги включим в социално-икономическите процеси и не премахнем стигмата, тегнеща над тях – стигма, наложена от психичната и социалната ни незрялост, никога няма да успеем да направим следващата крачка в пътя си на морално и икономически развиваща се държава!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт

- В Духовния Свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. Не се занимавайте със злото. Като кажете на някого, че е лош, вие му причинявате пакост. Лошите мисли са като гниещо месо, което разнася надалеч лоша миризма. Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е предвестник на смъртта Всяка отрицателна мисъл е предвестник на смъртта. Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Какво значи да говорите или да мислите лошо за някого? Това значи да сготвите лошо ядене, от което той да заболее.

Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго.

Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек, това не е наука. Според мен, великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате. Какво печелите ако знаете погрешките на хората?

Като дойдете до съвършения Живот, няма да правите бележки никому. Хубаво е да се образува група от десет души, която да не вижда погрешките на хората. Не дръжте в ума си недостатъците, грешките на хората, защото се цапате и губите. Да говорите лошо за някого, това не е морал. Морал е да не допускате никаква лоша мисъл в ума си.

Една сестра ми говори за недостатъците на един брат. Казах й: "Твоите заключения не са верни. Този човек не е лош." Докато един плод не е узрял, той е стипчив и горчив, но когато узрее става сладък. Трябва да чакаме хората да узреят. Някой направил погрешка, не се тревожете, но кажете: "Не е узрял плодът, ще чакаме да узрее." Отрицателните черги на един човек не могат да го характеризират, понеже човек е в процес на развитие. Един ден от тези отрицателни черти нищо няма да остане в него.

Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? Не е дошло още времето й да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "Картината не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви.

Който ви обича, счита всичко във вас за добро. В какво седи обичта? Този, който ви обича, не вижда никакви погрешки във вас. Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости.

И да не обичате някого, търсете в него добрите черти и за тях ще го обикнете.

Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата й работа била да намери в човека най-добрата страна (черта). Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея.

Срещате някой ваш приятел и казвате: "Познавам приятеля си." Колкото и да го познавате, все има нещо ново и то някоя добра черта в характера му, която днес ще откриете. Същото трябва да прави и той по отношение на вас. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си.

Цената на Любовта трябва да се увеличава. Ако у човека, когото обичате, не може всеки ден да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. Ако това не става, аз мога да определя след колко години вашето приятелство ще се свърши.

Искате да изправите един човек. Не се спирайте на грешките му. Докато държите в ума си неговите погрешки, никога няма да го изправите. Ако държите в ума си доброто, възвишеното в него, само така ще го изправите.

Ключов подход, отношение и конкретни стъпки при преодоляване на зависимости

Зависимостта в човешкия организъм се диктува от процеса на възнаграждение в лимбичната система, в зоната, пораждаща примитивните емоции, такива като страх и агресия, страст, удоволствие, сексуално привличане и нагон, хранителния драйв и т.н. В еоните на развитие на човешкото тяло, еволюцията е имала нужда от сигурен механизъм, който да осигури продължаването на съществуването на вида ни. Човек има вродени импулси, които го тласкат към удоволствието от храната, секса, към власт в социалните процеси, карат го да се стреми към удовлетворяване на удоволствието и да бяга от болката. Химическите вещества на наркотиците, сексуалната зависимост, хазартната, хранителната зависимости, както и пристрастеността на вредните навици засягат именно този най-интимен психичен и неврален механизъм. Приемането на дозата стимулант се идентифицира от ядрата на септума в мозъка на човека като действие, водещо до по-пълно задоволяване на прокреиращите либидно-сексуални функции, както и като действие, задоволяващо хранителния глад или получаване на внимание и власт в социума - с две думи - засегнат е ключовият стремеж за получаване на удоволстве. Засегнат е в самата му биохимична основа, директно. Действието на дрогите е аналогично на това на хранителното или сексуално пристрастяване, получаването на удоволствие по различни начини, които мозъкът ни регистрира като позитивни за продължаването на рода. И точно тук древният механизъм на старите ни мозъчни структури, предназначен да предпази и увековечи рода ни, изиграва лоша шега на човека, дръзнал да посегне към дрогата/ алкохола/ хазарта/ компулсивната мастурбация и т.н. Човек започва да приема дрога (за удобство ще споменавам само дрогата, но мозъчният механизъм е идентичен при коя да е зависимост) съзнателно или по подражание, често поради невежество относно действието и, а нерядко поради определени особености на възпитанието в ранните си години. Но, каквато и да е причината, ако продължи, в него на биохимично, хормонално, медиаторно и психично ниво протичат процеси, които водят до жестока химическа и емоционално – когнитивна зависимост. Когато приеме дозата, в мозъка на човека се покачва драстично трансмитерът допамин. Това се преживява подобно на сексуален оргазъм, който обаче трае по-продължително и е по-мощен. Както и при сексуалния акт, приемането на храна или удоволствието от обществената значимост и получаването на внимание, се отделят ендорфини и енкефалини, носещи радост и еуфория. Но това не трае дълго. Скоро се отделя Cyclic adenosine monophosphate(cAMP), който активира протеина CREB (cAMP response element binding), явяващ се транслиращ фактор за медиатора динорфин, който спира отделянето на допамин и инхибира цикъла на удоволственото възнаграждение. На емоционално когнитивно ниво този процес се преживява като депресия, анхедония (потиснато настроение), отчаяние, липса на енергия, безсъние и т.н. При продължителната употреба на веществото или извършване на действието, което предизвиква този процес, спирането на стимуланта води до абстиненция - физическа и психическа.

Едновременно с отделянето на динорфин, се задейства отделянето на друг транслиращ фактор – Delta FosB, който причинява болезнена “жажда”, компулсивен стремеж към веществото или действието, предизвикало оргазмените (като такива са идентифицирани от лимбичната система) преживявания. Това обсесивно желание продължава седмици и месеци, дълго след като действието на инхибиращия ефект на динорфина е затихнал. С времето на приемане на дрогата, количеството и трябва да се увеличава, поради увеличаването на толерантността на организма към нея. Това е порочен кръг, който може да бъде прекъснат само с много смелост, решителност от страна на пациента и с помощта на опитен и отдаден на работата си терапевт. Хората, попаднали в този порочен кръг, противно на разпространеното мнение, не са слабоволеви или глупави. Не – просто действието на гореописания психо – биологичен процес е толкова мощно, че всеки позволил си да развие зависимост, неизбежно преживява силни когнитивни и афективни промени, въздействащи и на социалното му поведение. Жаждата за дрогата на емоционално ниво, причинена от телесната биохимия, е толкова силна, че зависимият е готов на всичко, за да си набави средствата, с които да се снабди с поредната доза.

Страстта, обсесивната жажда стои зад редица от нашите поведения. Например зад навиците ни. Освен автоматизиран праксисен процес на неврално ниво, навикът е дълбоко наситен с емоция. Разбира се, има навици всякакви. Има безобидни и полезни навици. Шофираме колите си по навик, автоматизирано и без мислене, бързо и точно. Автоматично реагираме по социално желателен начин. По навик обаче и запалваме цигара. Или пийваме чашка алкохол или кафе. Навикът е в основата на всяка зависимост – хранителна, сексуална, наркотична, алкохолна, поведенческа. Нека разгледаме поведението на зависимост от феноменологична, вместо от неврологична гледна точка. Тоест, нека видим какви са когнитивните динамики в компулсивната ни зависимост от вещество или поведение. И по-важното от етиологията на зависимостта, нека помислим върху това КАК да се справим с нея! Как да използваме горивото на страстта, така че да се превърне в спокойствието на щастието ни. Как да превърнем оковаността на обсесивното робство на страстта във волността на свободната ни радостна воля!

Ето ориентири в трансформирането/ сублимацията на страстта:

Ключови стъпки:

1.) РАЗЛИЧИ !

Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

2.) ИЗВЛЕЧИ !

Обикни и извлечи силата от страстта си!

3.) ПРОДЪЛЖИ !

„Плувай” вещо и меко с неудоволетвореността!

4.) БЪДИ !

Стани промяната – аз съм!

Изразено през термините на българския мъдрец Беинса Дуно, горният път по себеобуздаване би бил преминаване през стъпките на Любовта и Мъдростта, водещи до свободата на Истината!

Изразен през терминологията на будизма, пътят на овладяване на страстта преминава през осъзнаване на четирите благородни истини: първата истина на Буда гласи, че всичко на света и в живота е страдание. Втората истина е, че причината за страданието е желанието (страстта). Третата будистка истина е, че като сублимираме желанието, премахваме и причината за страданието. А в четвъртата истина Буда начертава пътека от осем стъпки, вървейки по която можем да трансформираме страстта, а оттам и да неутрализираме страданието. Тези осем стъпки са правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен живот, правилни усилия, правилна памет и правилна съсредоточеност.

РАЗЛИЧИ

Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

Виж ясно всички негативи на зависимото си състояние, на пристрастеността или негативния си навик! Виж се отстранено и безпристрастно, от позицията на страничен наблюдател. Осъзнай блатото на слабостта, раздразнителната тревожна депресивност и обсебеност, в което те държи страстта ти. Осъзнай ясно цялото блокиране на творческия ти потенциал, на онази виделина на щастието ти, която само зърваш понякога и отново губиш, търсейки радост в експлозиите на зависимото си поведение. Ти търсиш щастието, но получаваш само лъжата на сянката му, обсебен от навика си, който давайки ти трошици илюзорна радост, пресушава източника на спокойно, игриво и светло творчество в теб! Осъзнай как толкова време си живял с някакви жалки проценти от пълния си потенциал, изпит от демона на обсебеността си! Усети с цялото си тяло слабостта на робството си!

Нека осъзнаването ти бъде от позицията на ясния разум, но наситено с позитивно сърдечно отношение! Ясно виждане на негативите на зависимостта с разума, но спокойно и оптимистично сърдечно отношение!

А сега виж смело и с разтворено сърце желаното от теб състояние на весела, свободна и пълна с възможности личност – себе си! Усети щастието си! То е твое рождено право – заслужаваш го! Виж походката си, виж общуването си – спокойно и смело, непринудено и релаксирано. Чуй гласа си – толкова харизма и чар има в този наситен с вибриращата сила на свободата глас! Почувствай лекотата в тялото си, онова приятно чувство на спокойно вътрепребиваване в кожата си. Усети се добре в кожата си! Някакси ти е светло отвътре. А възможностите са безгранични! Когато си свободен, сам твориш съдбата си, преодоляването на трудностите се превръща в игра! Можеш всичко! Погледът ти свети с онези фини вътрешни лъчи на виделината, на онази вътрешна светлина на хармоничното искрене на невралните ти мрежи и душевни движения!

Преживей с цялото си същество несъответствието между двете състояния. Почувствай неудовлетворението, което възниква в теб като раздиращ те отвътре зов за сила и свободно щастие! Бъди в това неудовлетворение – почувствай отново бездната между окованото си от пристрастяването ти състояние и щастието на свободата! Погледни негативите на зависимостта, но за кратко - само за да можеш още по-силно да се фокусираш върху целта си! Твоето свободно щастие!

Възжелай свободата си от цялото си сърце, с цялата си воля, ум и тяло! Фокусирай вниманието си в целта си – щастието, свободно от пристрастяване!

Осъзнавай важността на промяната си, важността на постигането на целта ти – новата ти свободна личност! Нека свободата от навика стане най-важната и искана твоя цел. Събуди в себе си изгарящо желание за постигане! Нека целта се превърне в твоя обичана от цялото сърце, тяло и ум любима/ любим, за която си готов да изтърпиш всичко!

Целта, това си ти самият! Твоето ново амплоа на силен, спокоен, пълен с постоянно удоволствие човек, който щастливо живее живота си, учи уроците си с радост и постига целите си с лекота! Човек с преливаща жизнена сила. Обикни тази сила! Тя е всичко! Силата на свободата!

............

Тази първа стъпка започва със (1)създаване на двойнственост. Продължава с осъзнаване раздирането на несъответствието (2) между пристрастеното и желаното състояние и преминава във фокус в целта(3)! Нужно е да бъде създадена известна двойнственост - но за кратко, докато бъде обособено ясно вътрешното осъзнаване и преживяване на целта! Дори и в тази първа стъпка, премини през несъответствието по-скоро като чувство и не се фиксирай прекалено в него. Ти си бил хиляди пъти в бездната на порока си и негативните преживявания, до които води задоволяването му. Сега просто ги усети, само за да осъзнаеш различността на целта си и да се фокусираш изцяло в нея! Процентно изразено, като време и енергия вложени в тези три подстъпки: отдели не повече от 30% за създаването на двойнственост(1) и осъзнаване на несъответствието между състоянието на пристрастеност и целта(2). Продължи с фокусиране в целта(3) - 70% от вложената психична енергия и време.

ИЗВЛЕЧИ

Обикни и извлечи силата от страстта си

Интуитивната ни реакция при опитите ни за справяне със страстта в зависимостта ни, е борбата, прякото противопоставяне. Тази борба обикновено е силно наситена с вина и отричане, които водят до психичния защитен механизъм на изтласкване на желанието в несъзнаването. Изтласкването прилича на нагнетяването на пружина – колкото повече отричаме чувствата и поведението си и се самобичуваме с жилото на вината, толкова повече се нагнетява страстта на зависимото ни поведение в несъзнаваното ни. Това автоматично ни прави нещастни, защото същата тази страст съдържа и силата на щастието ни, което е оковано в нея. Не след дълго изтласканата страст, водена от нагона ни към удоволствието обсесивно експлодира и помита разционалния ни ум и ни тласка компулсивно към зависимо поведение. Няма значение какво е то – от цигари през алкохол, сексуална обсесия до дрога – принципът на когнитивната динамика зад всяка една зависимост е същият!

За да се избегне този автоматично действащ когнитивен механизъм, който ни държи приковани във въртележката на зависимостта ни, е нужно вместо да се борим или бягаме от страстта, да приемем трети, различен подход! Да обикнем силата в страстта си, както и да си простим. Обичта към силата на щастието я разделя и извлича от оковаността и в страстта, така както огънят се отделя от горивото при запалването му, а прошката към себе си като състояние на съзнанието неутрализира „пушека” на самораняването на вината в този метафоричен вътрешен огън. Обикни силата на щастието в страстта си! Само така тя може да се издигне от смазващия покров на страстта, подобно на огнена жар птица над пепелта на пристрастяването.

Kakво значи да обикнеш силата на щастието в страстта си?

Когато робуваш на зависимостта си, воден от обсесивния си навик, дълбоката, но ирационална цел на несъзнаваното ти е да ти осигури щастие! Несъзнаваното действа автоматично, по един доста анархичен и атавистичен начин.

Докато си дърпан от конците на зависимостта си марионетка, сляпата цел на несъзнаваното е да осигури удовлствие, да задоволи нагона към удоволствие- директно, без оглед на цялостното щастие на личността ти. То го прави по директен начин, без да се интересува от социалните ни взаимодействия, нивото на психичната ни сила, просперитета и себеактуализацията ни. Биологичната база на несъзнаваното са старите ни мозъчни структури - рептилския мозък и емоционалния, лимбичен мозък. Тези структури не са лоши. Напротив,те са генетично програмирани автоматично да се стремят към щастието ни. Поставени обаче в съвременния по-сложен обществен, а и когнитивен контекст (мозъкът ни одавана е по-развит и сложен от този на много други биологични видове, а подкорието е надстроено от по-висшите зони на кората), изначално доброто намерение за щастие на нагона ни към удоволствие, идващ от подсъзнанието, може да породи зависимост. Ако не обуздаем работата на тези древни структури в нас, процесиращи нагоните и най-базисните ни емоции, ставаме техни роби! Когато позволим на нагона за удоволствие да бъде задоволяван директно, получаваме трохички щастие докато удовлетворяваме зависимостта си. А извън тези мигове или часове тънем в мрака на пораженията от пристрастеността си! Цикълът на зависимостта е следният: задоволяваме пристрастеността си, получавайки малко сурово удоволствие. Това директно задовляване на страстта изтощава тялото и енергията ни, което води до тревожно депресивен спад в настроението. Когато след известно време, много по-дълго от времето за задоволяване на страстта, тялото и настроението ни се възстановят, жаждата за дрога (или храна или алкохол или хазарт и т.н.)нараства отново и цикълът се затваря! Освен ако не излезеш от него!

Да обикнеш силата на щастието в страстта си означава да разграничиш и извлечеш изначално положителното намерение за шастие, идващо от подсъзнанието и да го сублимираш до адаптивен за личността ти начин! Всъщност доколкото човек може да отлага и сублимира базисния си нагон за удоволствие, дотолкова може да прояви истински човешкото в себе си и да развие безграничния си потенциал! Силата заложена в страстта може да смаже, ако е употребена директно, но когато бъде сублимирана, да възроди и направи човек истински цялостен и щастлив! Сублимацията се случва, когато вместо да се подчиняваш на страстта или да се бориш с нея, обикнеш сърцевината и, живеца и, силата и!

ПРОДЪЛЖИ

Плувай вещо и меко със съпротивата на неудовлетвореността

Повярвай си! Ти можеш всичко! Доколкото си вярваш, дотолкова и ще реализираш целта си!

Когато тръгнеш по пътеката на преодоляване на зависимостта си, най-вероятно ще се сблъскаш със стената на неудовлетворението и стоящата зад нея тревожност. Сякаш изкачваш вътрешната планина на абстиненцията си – физиологична или психическа. Нужно е да издържиш тази абстиненция! Как? Обикни я! Обикни я като част от пътечката, водеща те сигурно към радостта на свободата ти! Това е подходящата емоционална настройка за издържане и сублимиране на съпротивата – сприятели се с нея, обикни я!

Съзнателно възприеми настройката на оптимизъм! А той е решението да бъдеш такъв!

Трудността е нужен етап при изплуването на щастието ти от блатото на обсебеността ти! Слънцето на щастието ще изгрее на пътя ти скоро – просто издръж с любов и смирение, фокусиран в целта си!

Продължавай да издържаш изкушението: с обич към скритата в него сила на щастието ти, сега поведена към свободната ти личност! Умът ти, дълго време окован от зависимостта ти, ще ражда всякакви изкушения: „Само една доза!”, „Само една цигара!”, „Само едно питие!”, „Само малко да погледам порно!”, „Само за мъничко да вляза в залата за хазарт...” ... Ако послушаш този настойчив гласец на навика, акумулираната енергия бързо се вплита в събудената страст и малкото действие много скоро те сгромолясва с пълна сила обратно в зависимостта ти, като малка снежна топка, която бързо се превръща в необузданата лавина на падането в старото зависимо поведение!

Виж във вътрешния си взор последиците, виж негативите, почувствай докъде води „подхлъзването” обратно в навика! Не задържай прекалено вниманието си в негативното обаче – просто надзърни за миг! А сега се фокусирай изцяло в новото си отношение на обикване на силата в изкушението на навика! И издърпване на тази сила на щастието към твоята цел – свободната ти радостна личност! Усети процеса отвъд думите, в това е ключът на успеха ти!

Помогни си с дълбоко дишане, с повече движение, спорт и социална активност! Поддържай ума си фокусиран в образите на целта си! Виждай се и се чувствай във визуализацията си като свободен, силен и спокоен човек! Ще станеш такъв! Издръж – със смирение и търпелива обич!

Меко и нежно отклонявай постоянно фокуса на ума си към целта си! Защото умът автоматично е насочван от изкушението. Преформулирай меко вътрешните образи и чувства на страстното изкушение, като ги трансформираш в тези на целта си! Леко успокоявай вътрешния си вербален ментален монолог, като спокойно и с търпелива мекота го преформулираш в позитивния фокус на целта си! Ползвай позитивни утвърждения: вярвам си, постигам, мога всичко, важно ми е да постигам целта си, искам свободата си, жадувам свободата си, обичам тревожността, обичам напрежението, мога, аз съм свободен, аз съм радостен...

Няма битка и противопоставяне, но здраво усилие! Не се бори с възникващите образни или вербални мисли – изкушения! Приеми ги, погали ги с обичта си, свържи се със заложената в тях мотивация за щастие и я извлечи с обичта си както маслото се извлича от млякото! Меко насочи извлечената мотивация за щастие към целта си – силната ти и щастлива индивидуалност!

БЪДИ

Стани промяната – аз съм!

Вече си се научил пребиваваш в състояние свободно от зависимостта ти за по-дълго време! Цялото ти тяло, самите ти клетки са благодарни за това, че вместо да хранят вредния навик, сега кипят от радостна сила! На душата ти е по-леко, спокоен и силен си! Чувстваш, че можеш всичко, което пожелаеш, планираш правилно и целеустремено работиш за постигането му! Вярваш си! Знаеш, че можеш! Общуването ти в обществото е станало леко, спонтанно и жизнерадостно. Наслаждаваш се далеч повече на живота си, на всеки разговор, стъпка и глътка въздух! Дори трудностите ти харесват. Ако преди те са ти тежали неимоверно, сега с удоволствие ги преодоляваш, сякаш с радост се качваш по стръмен, но приятен жизнен склон! Миговете щастие, които преди си преживявал през зависимостта си, сега проникват целия ти живот, всеки миг от ежедневието ти.

Това новоустановено състояние обаче крие опасности – докато не бъде укрепено, затвърдено и привикнато към него като към естествено. Не си свикнал с това състояние. То е като да си стоял дълго време на сянка. В сянката на обсебеността от навика си. Сега, когато си излязъл на слънцето на силата и повишената психична енергия на щастието си, ти е доста... непривично. Освен това свободата от навика ти разтваря дузини от нови възможности – свободно време, свободна психична енергия на мотивацията, смелост и воля, за които само си мечтал, а сега са постоянно състояние на съзнанието и живота ти. Новостта на свободата от страстната ти обсебеност може да внесе известен когнитивен дисонанс в теб и нещо дълбок в теб да пожелае да се върне обратно. Невралните несъзнавани пътечки на навика ти, макар и неизползвани, са все още там и фокусът на психичната ти сила има тенденцията да се стреми отново да протече през тези стари неврални „канали”.

Затова е нужно време, през което спокойно, пълносъзнателно и решително да минаваш през четирите стъпала на трансформацията на навика! Тогава тези неврални пътечки бавно, но сигурно губят утвърдеността си, навикът остава назад. А ти все повече свикваш с новата си светла, свободна, радостна и силна психика! Харесва ти да си силен, свободен, множещ, постигащ, смел, спокоен, решителен, радостен и наслаждаващ се на всички житейски перипетии!

................................................................

..................................................................

.....................................................................

Представените четири стъпки са разделени само условно! Нужно е чрез практикуването им да бъдат почувствани, преживени и слети в единен процес!

Горните редове представляват ключ, „червена нишка” при работата със зависимости! Те са ядро, сърцевина на самостоятелната ни работа по преодолявне на зависимост или на водената психотерапия при зависимости!

Има чудесни спомагателни когнитивно поведенчески и психодинамични методи за работа със зависимостите, които обаче ще бъдат обект на размисъл в друга моя статия.

Орлин Баев

Психолог-психотерапевт

* Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо.

* Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват. Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви измъчва. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете, едно желание и една постъпка ви мъчат, докато не ги разбирате, щом ги разберете, мъчнотиите изчезват. А неразбирането наврежда на аурата.

* Доброто е храна за човешката аура.

* Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни влияния. Щом е ограден, той не се простудява и заразни болести не го нападат.

* В душата си не бива да унижавате никого, никога! Ще почитате всички и няма да се месите в аурата на когото и да било.

* Плашите ли се постоянно, вие разстройвате аурата си, тогава и силата ви не може да се прояви. Няма да допускате страх в душата си! Няма да допускате да ви се обели кората!

Някой може да размъти аурата ви. Размъти ли се тя, човешката сила е вече парализирана. Този, който иска да работи, трябва да е спокоен.

* Човек е същество, което трябва да се гледа отдалече, от хиляди километри. Щом се приближите много до него, не можете да го видите. Тогава аурите се преплитат. И вместо да си помагате, само ще се спъвате един друг. Затова, когато сядате, поне един метър да има между вас.

* Който елемент обичаш, ти го привличаш.

* Ако умът е отправен към външния свят, аурата се размътва.