* Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

* Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

* Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? - Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

* Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

* Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

* Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.

* Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

* Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

* Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

* Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

* Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

* Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

* Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

* Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.

* Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

* На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

* Чули сте нещо - не го разпространявайте. Обидил ви някой - не го разправяйте.

* Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

* Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

* Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

* Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място - и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.

* Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

* Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

* Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

* Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

* Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

* Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?

* Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

* Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” - За доброто всякога имате условия.

* Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

* Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? - От човешко гледище - да! От Божествено гледище - не! Говоря за истинските отношения.

* Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

* Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло - открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.

* Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? - Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” - Това ще трябва да бъде мярката.

* Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

* Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.

* Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.

* Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него - него го чистиш, а себе си мърсиш.

* Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си - другото ще се нареди.

* Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

* Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

* Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

* Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.

* Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

* Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.

* Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

* Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.

* В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.

* Не вземайте повече, отколкото ви трябва. Не давайте повече, отколкото е нужно.

* Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

* Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича - също.

* Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.

* Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

* Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

* Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.

* Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.

* Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.

* Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.

* Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.

* Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.

* Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”

* Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.

* Задръжте малкото за себе си, а многото - навън. В малкото е силата.

* Някой ми казал лоша дума - виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден - и двамата имат вина.

* Когато правиш добро - тъй го прави, както никой друг не би го направил - красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.

* Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.

* Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

* Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения - също.

* Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.

* Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.

* Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.

* Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

* Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.

* Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.

* Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.

* Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

* Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.

* Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.

* Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява - ти пак можеш да се удавиш някъде.

* Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.

* Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното - ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.

* Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.

* Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.

* Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.

* Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.

Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.

* Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.

* Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.

* Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.

* Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.

Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.

* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.

* Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.

* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.

* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.

* Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

* Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.

* Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.

* Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.

* Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.

* Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

Молитва при Хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!

Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!

Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни Oтче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Амин

..................................................................................

Забележка: горните редове засягат основните психични движения при обсесивно компулсивното разстройство и хипохондрията. Молитвата засяга най-базисните когнитивни структури, присъщи на всеки човек, като ги използва с психотерапевтична цел. Думата "Бог", погледната в психотерапевтичен смисъл, представлява котва (НЛП) за ума, която обобщава всичко ценно, важно, възвишено, радостно, сигурно и смислено в живота ни. Молитвата, използвана в психотерапията представлява своего рода Милтън модел (НЛП), с добавена нова дименсия на божественото в нас, цялостната ни личност, Бога като ядро на психичния ни живот! Едно "закотвяне" във вътрешната ни божественост, която лекува и оцялостява психичната ни структура!

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша - защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение – само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!

.........................................................

Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост! Молитвата притежава психотерапевтичната стойност на Милтън модела (НЛП), като засяга най-основните когнитивни механизми и добавя дименсията на собствената божественост, служеща като "котва" (НЛП), за която съзнанието се захваща и оцялостява!

Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. ..

Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как?

1) Свързвам се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти

2) Разрешавам на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ми градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ми години, от които с все сила се извръщам, макар че са увили жилките си около гушата ми. Помагам му в огледа и спирам да извръщам поглед от слабостите си - взирам се в тях спокойно. Осъзнавам. Продължавам да осъзнавам. Разбирам реалната си ситуация. Но и започвам да поглеждам към слънцето.

3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести.

4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод.

5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще.

6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот wink.gif .

7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер.

8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам.

9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията.

10) То ми хареса - даже вече не копам, ами само си летя из тази светлина на щастието и гледам на нещата отвисоко.

Вярвам си!!!

Един застаряващ свят

Никога в човешката история процентното съотношение на хората в трета възраст не е било толкова високо. Медицинските технологии се усъвършенстват постоянно, а с това и средната продължителност на живота ни. Интересен факт е, че България е на девето място по брой възрастни хора на глава от населението. Бидейки девети всред хилядите други държави, очевидно Българите живеем над средното, погледнато в световен мащаб. Това е повод за радост, но и за размисъл около социално икономическото и психическото положение, в което старите хора в Б-я съществуват.

Преди години работех като моряк, служител на туристически кораб. Корабът имаше дестинации в най-интересните тропически рай – ове: Карибите, Хаваите, Мексико, Калифорния, всички пристанища по Средиземноморието... Около 70% от гостите ни бяха хора в напреднала възраст, между 60 – 90 год. Нерядко имаше хора на инвалидни колички, със специални респираторни съоръжения и социален работник помощник до тях. Тези весели пенсионери не спираха да оползотворяват туристическите си пътешествия с непрекъсната веселба, социализация и нови запознанства, игри в казината на кораба, посещение не само на туристическите исторически забележителности, но и на ... луксозните дискотеки в пристанищните градове. В първите месеци от работата си аз бях буквално изумен от оптимизма и доброто настроение, с което тези хора буквално заразяваха дори нас, 20 год. служители. Бях така поразен, защото разбира се добре познавах българските пенсионери с техните вечни мънкащи оплаквания и увисени песимистично носове. И повярвайте ми, мили читатели, разликата не се дължи само на финансовото положение, но е преди всичко в ... главите на хората. Представете си сега себе си, ако сте примерно в петдесетте или шестдесетте или защо не родителите си, които са може би в осемдесетте или деветдесетте си години. Представете си просто един сборен образ на българския човек от трета възраст. Сега го пренесете в една весела дискотека и го вижте как танцува и се весели от все сърце, заедно с младежите в двадесетте. Може би не ви е лесно, нали?  Факт е, че отношението на обществото в развитите държави към възрастните хора е по-различно от това в Б-я. Личи си преди всичко по уважението, изразено чрез нормално високите пенсии – например от няколко хиляди евро/ долара месечно, които разрешават една нормална социална свобода, мобилност и широк кръг от възможности за прекарване на заслужената почивка. Да, вярно е, че в Б-я правителството буквално се подиграва с възрастните хора. Но също така е вярно, че в стандартния български пенсионер в течение на годините изкристализират и се втвърдяват много негативни психични черти, така характерни за цялата ни нация. Например депресивен песимизъм, черногледство и безинициативност. А би могло да е съвсем различно. Зависи от самите нас – как мислим, какви психични семена залагаме в психичната си градина по време на целия си живот. Каквито вярвания, характерови реакции, начин на възприятие на реалността сме избирали да „сеем” като по-млади, такива и плодове от техните вече втвърдени психични клони ще „жънем” на старини. Защото старостта е просто крайният етап от развитието на потенциала през живота ни. А това развитие е било водено и продължава да бъде зависимо от Свободната ни Воля.

Психологически промени в старостта

Често в ранната си младост възкликваме отричащо: „Аз никога няма да стана като майка си/ баща си!”. Често обаче някъде в тридесетте започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. В четиридесетте и петдесетте тези характерови черти стават още по-силни. Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Разбира се, ако сме били осъзнати, ние съзнателно сме моделирали характера си, коригирали сме негативното и ненужното и сме засилили носещите радост и оптимистичен поглед черти в нас. Правило е, че психичните качества, които сме оформили съзнателно или не по време на живота си, в старостта ни се затвърждават до степен ригидност. Ако сме изградили един светъл, весел и спокоен характер, в старостта той става още по-устойчиво спокоен и прераства в една много ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче сме носили песимисъм и недоволство, в старостта те също се затвърждават, изкристализират до много тежки постоянно съпътстващи ни вкостенели се характерови черти. Разбира се, въпросното психично „вкостеняване”, за което говоря е по-скоро общо правило, но не и задължително условие в старините. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която сме поели отговорност за него още от по-ранна възраст. Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с такъв старец/ старица – извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадостност, връзка с божественото, градена цял живот. Такива старци приличат на реки. Личността на такъв човек е просто един проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната му чрез психотерапия, медитация и осъзнаване психика.

Ако животът обаче е преминал насочен изцяло към „Гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на застаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до снижаване в когнитивния капацитет, психосоциалната гъвкавост и адаптивност, в социалната компетентност. Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как ТРЯБВА да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна недоволна раздразнителност. Най-честото извиение на старите хора, носители на подобна психика, лежи във всичко друго, но не и в собствения им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (но естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят...

Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от възрастните хора над 80 год. се наблюдава упадък в когнитивните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, остротата на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. За да бъдем в останалите 30% обаче можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав бодър разум и светлогледство. Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като насоките му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Дадени поддържани дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездяват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава тя да бъде в резонанс както с божественото, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!” При всяка една наша мисъл в мозъка ни протичат химикоелектрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация. Същата тази психика може и да лекува и ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните осемдесет и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер.

Смъртта

Смъртта е единственото нещо, в което можем да бъдем сигурни на сто процента. Който не се е родил, той не си е отишъл. Нашият живот прилича на пътешествие с влак от гара А, раждане, до гара Б, смърт. Колко продължително е това пътуване и колко удобно заивиси както от нас, така и от външни фактори: съдба, среда, социум. Единствено сигурното при това пътешествие обаче е краят му! Има една особена категория хора: мистици, йоги, търсещи души, които отделят огромната част от живота си, за да бъдат в директен досег именно със смъртта. Едва ли техният начин на живот е най-еволюционно адекватният, но определено можем да научим доста от постиженията им. Такива хора се подлагат на продължителни гладувания, на тежки медитации, при които практически спира дишането и цялата биологична дейност, тренират се в условията на екстремен студ, болка и ужас – за да посрещнат и укротят гордостта си и да събудят вечността в себе си. Такива хора твърдят, че чрез развитите си по-висши сетива могат да наблюдаварт процеса на естествена смърт и ясно да заявят, че в него не съществува никакво унищожение, край или анихилация. Напротив, според тях т.н. смърт представлява раждане за един по-фин и радостен живот. Те сравняват живота ни метафорично с този на гъсениците. Ние си мислим, че крайната истина се заключава в тесните разбирания на детската ни наука или на носените с хилядолетия предразсъдъци. Когато гъсеницата забави жизнения си цикъл и застине в какавидата си, за нея това представлява смърт. За събуждащата се и раждаща се от гъсеницата пеперуда обаче тази „смърт” представлява раждане. Раждане за един по-фин и светъл живот, в по-голяма хармония с природните закони живот. Въпросните йоги твърдят, че още приживе се научават по собствена воля да напускат телата си и преживяват живота на по-висша октава. Те казват, че страхът от смъртта е единствено рожба на грубо невежество и че ако има нещо, за което действително имаме да тъжим, то е неосъзнатото ни невежество. Засега човечеството не разполага с научен начин за проверка на валидността на техните думи. Единственото, което можем да направим е да им повярваме. Под една или друга форма, същото твърдят мъдрите хора от цялото земно кълбо и от всичките хилядолетия помнена и съхранена история. Когато мислим за смъртта, полза от отричането и няма. Отричането и единствено засилва страха ни от нея като го изтласква дълбоко в несъзнаваното ни. Няма смисъл и от гняв – безсилни сме пред неумолимото и приближаване. Гневенето против факта на настъпващата смърт единствено може да ни направи сприхави недружелюбни и отчаяни старци – а това ще бъде резултат от невежеството ни по отношение на смъртта. Често отричането и съпротивата срещу неизбежността на физическата смърт водят до отчаяна депресивност, до изолация от социални контакти и отдръпване в тъгата на очакваната загуба на живота. Изходът от това състояние отново лежи в знанието, идващо от мъдростта на опитните в общуването със смъртта. Това знание води до спокойното и приемане! Приемане не само с главата, но преди всичко, през мъдростта на сърцето. Смъртта, според древната мъдрост е просто преход – няма загуба, няма тъга,а просто придвижване напред.

Нормално е в старостта да има известно отдръпване на съзнанието навътре, известно интровертиране. Това насочване на вниманието към вътрешния живот прилича на какавидирането на гъсеницата и постепенното и превръщане в пеперуда. За да бъде в хармония с природата обаче, това отдръпване е нужно да бъде наситено с жизнен оптимизъм, с една свързаност с Живота на цялото, обхващащ далеч не само познатия ни малък живот – сън.

Автор: Орлин Баев, психолог - психотерапевт

Натрапчивото мислено предъвкаване е свързано със стремежа ни за свръхконтрол над нещата. Често се съчетава с натрапчиви образни, изпълнени с тревожна напрегнатост мисли. Ето един скромен метод от невро лингвистичното програмиране, който може да изиграе положителна роля в процеса на овладяване на мисленото предъвкване:

1) Чувай вътрешния си диалог в главата си звуково. Сега усили височината му. Сега я намали. Промени тембъра - по-тънък глас. След това по-дебел глас. Сега по-бавен. Още по-бавен. Провлачен глас - силно провлачен. Сега направи мислите си с женски глас. Сега същите мисли с мъжки. Играй си, сякаш имаш дистанционно за тях, което е във вниманието ти! Направи ги дрезгаво звучащи. След това тихи. Още по-тихи. Много тихи, едва чуващи се - шепот. Прави го на игра. Отпусни контрола - просто игра, на шега!

2) Промени заедно със звука и цвета им - сменяй го във въображението си!

3) Увеличи разстоянието между думите, после го намали. Сега още повече го увеличи пространството между думите. Остани за малко в тишината. После скачай безразборно от тази дума мисъл на друга дума мисъл, напълно безсмислено и произволно. Разбъркай словоредна на мисълта - на шега, на майтап.

4) Заедно с думите-мисли, които сега чуваш в съзнанието си ги свързвай с образи за всяка дума - каквито и да са мислите-думи, с всяка виждай ярък образ - просто някакъв - може да е съответен конкретен спрямо мисълта, може и по-абстрактен като цвят, форми и т.н. Докато променяш звука, темпото, тембъра и словореда на мислите, едновременно с това си поиграй с промяната на образите, които създаваш заедно с тях. По-цветни, след това по-бледи, по-близки, по-далечни - нека са в движение като филм вместо застинали като снимки.

5) На игра се стреми да забавиш темпото, да направиш звука на тези мисли по-бавен и проточен, отпуснат и спокоен, като пускаш контрола и си разрешаваш да оставаш в безсмислено сменения словоред. В същото време образите се стреми да бъдат все по естествено възникващи, по-бавно движещи се и спонтанно променящи се - на игра!

6) Чувствай миризмата и вкуса на мислите, пипни ги с вниманието си и променяй на шега тези миризми и вкус и усещания. В началото могат да бъдат каквито и да са - дори неприятни и т.н. - това са само мисли, нищо повече!

7) След време лекичко и безусилно, с лекичко побутване на вниманието променяй звука на мислите към все по-мелодичен и бавен, образите към все по-светли и радостни, вкуса, мириса и допира до все по-приятни. Словореда след като си си разрешил да е объркано разбъркан, след като станат приятни мислите, спокойни и бавни, пак го събери нормално и естествено.

8) Все повече насочвай вниманието си там някъде между тази дума мисъл и другата при все по-бавно и мелодично и приятно вътрешно мислене говорене. И бавно и безгрижно, отпуснато и неусетно увеличавай паузите между мислите думи, като си разрешиш да се отпускаш в тези паузи в блажен покой за все повече мигове!

9) Тегобните забързани напрегнати мисли пак ще искат да се връщат - не се бори с тях, но пак работи с тях по горната методика докато се променят неусетно.

10) Работи и директно с чувството - с тегобното напрежение, заедно с всичко друго! Усили го нарочно. После отпусни вниманието си в него. После виж цвета на това чувство, пипни го, усети миризмата му, чуй звука му, основната му вибрация и ноти. Къде се намира в тялото предимно чувството? Сега на шега завихри образа на цвета му там където е то в тялото, промени го в друг, по-мек и благ цвят, лекичко намали и увеличи и пак намали звука му и промени нежно и безусилно мелодията му в по-бавна и по-бърза, а после в по-спокойна и галеща. Цвета в ясен и някак си нежно успокояващ също, а миризмата и вкуса и допира до по-приятни. Старото чувство пак ще се връща - отново на шега си играй с него, докато промени свойствата си до релаксирано приятни, светли и радостни!

..........................................................................................................................................................................................................................

Пробвай работата с мислите, после с чувството. А после заедно всичко едновременно - но абсолютно на шега, като осъзнаваш пускането на контрола и хумора в отпускането!

Забележка: горните техники могат да бъдат ползвани безопасно и по най-добър начин под вещото ръководство на психотерапевт!

Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н.

Положителното мислене прави живота ни ... положителен ! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене (например Кехоу...). Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.

Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!

Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:

- обличането на нови гащи върху наакано дупе - миризмата се промъква ...

- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб

- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче

- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука

- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...

- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... )

- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.

Положителното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от една оцялостена личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласът на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!

Орлин Баев,

когнитивен психолог и психотерапевт

Когато сме млади, често се заричаме: „Никога няма да стана като мама (татко)!”. Някъде около тридесетте обаче, започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. Около четиридесетте и петдесетте тези черти стават още по-силни. Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Ако обаче съзнателно моделираме характера си, коригираме негативното и ненужното, а засилваме и развиваме носещите радост и оптимистичен поглед черти на характера си, нещата ще са различни.

Правилото е, че психичните качества, които оформяме през по-ранните години на живота си – съзнателно или не – в старостта ни се затвърждават до степен ригидност (скованост).

Ако сме изградили светъл, весел и спокоен характер, с напредването на възрастта той става още по-устойчиво спокоен и прераства във ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче подхранваме песимизма и недоволството си, с годините те също се затвърждават, изкристализират до много тежки, постоянно съпътстващи ни вкостенели характерови черти.

Разбира се, психичното „вкостеняване”, за което говоря, е по-скоро общо правило, но не и задължителна и неизменна част от остаряването. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която поемаме отговорност за него още от по-ранната си възраст.

Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с тях – те са извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадост, връзка с духовното, градена цял живот. Такива хора приличат на реки. Личността им е чист проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната психика – чрез психотерапия (включително и чрез не винаги съзнаван автотренинг), медитация и осъзнаване.

Ако животът обаче е преминал изцяло в „гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на остаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до намаляване на познавателния капацитет, на психосоциалната гъвкавост и адаптивност, на социалната компетентност.

Не годините изчерпват интелигентността, а липсата на спонтанност и излишният страх от бъдещето. Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как „трябва” да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна и недоволна раздразнителност.

Най-честото извинение на хората, носители на подобна психика, е всичко друго, но не и собственият им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят...

Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от хората над 80 години се наблюдава упадък в познавателните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, острота на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. Но можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той, за да бъдем сред останалите 30%. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав, бодър разум и светлоглед.

Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като идеите му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Поддържаните дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава да бъдеш в резонанс както с духовното, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!”

При всяка наша мисъл в мозъка протичат химико-електрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация.

Същата тази психика може и да лекува и да ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните си осемдесет години и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се, е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер.

Когато желаем да работим за създаването на новата култура на братството и любовта, не е достатъчно само да имаме добри намерения. Истинската подготовка за новата култура се състои в развитието на групово съзнание. Такова съзнание развиваме чрез взаимоотношенията си с другите и като вземаме участие в групова работа.

При развиването на групово съзнание всички ние сме участници в учебен процес, в който трябва да постигнем внимателно изразяване на емоциите си, разумна преценка, ясен и обективен поглед върху действителността и основна способност да забелязваме присъствието на духовни същества в групите и помежду ни. Първите три качества – чистота на чувствата, разумност и обективност – са част от постепенния процес, който нашата душа изминава, учейки се да изразява себе си в живота. Тяхното развиване се извършва през различни периоди на нашия живот. Четвъртата способност – да различаваме какви същества са привлечени от нашето социално поведение – има връзка с духовните способности.

Дори хора, които нямат ясновидски способности, могат да усетят как хармонията и конфликтът създават различна атмосфера. Хармонията между хората привлича светли духовни същества, докато конфликтите дават храна на отрицателни същества. Добрите, светлите същества искат да ни вдъхновяват, но ни оставят свободни, за разлика от тъмните същества, които ни обсебват и ни правят свои инструменти. Всички ние сме отговорни за това какъв вид същества присъстват в нашата групова работа и в социалните ни дейности.

Тук можем да направим едно важно наблюдение: конфликтите произтичат от несъзнателни сили, ние не трябва да правим никакви усилия те да се проявят, докато хармонията не се появява автоматично – тя трябва да бъде постигната в резултат на съзнателно усилие.

Може да има множество причини за конфликт. Обикновено те са следствие от отрицателни емоции и неспособност да останем разумни и обективни. Проблемът не е в наличието на емоции, а в емоциите, които са заредени с отрицателна енергия и нараняват другите. Конфликтите могат да възникнат вследствие егоистичните интереси на индивидите, но понякога имат много по-дълбоки корени в миналите животи. В тези случаи проблемни ситуации от минали животи се проявяват отново, за да бъдат разрешени и усложняват живота на участниците в тях. Специално в духовните групи такива конфликти карат хората да забравят, че са заедно в името на духовни цели. Общо взето ние само в малка степен осъзнаваме всички видове подсъзнателни фактори, които действат във взаимоотношенията ни и в груповия и социален живот. Те хвърлят тъмни сенки (както ги нарича швейцарският психотерапевт Карл Густав Юнг) в живота ни.

Тези подсъзнателни фактори са полето, в което работят така наречените “двойници”. Това са тъмни духовни същества, които могат да предопределят държанието ни и имат интерес от отрицателните емоции, отвлечените мисли, субективността и изобщо от конфликтите, защото всичко това в буквален смисъл е храна за тях, благодарение на която растат и живеят. Всеки от нас има по-голяма или по-малка колекция от такива същества около или в себе си. Те искат храна и използват всяка възможност, за да повлияят поведението ни. Това става по-лесно, когато сме уморени, когато самосъзнанието ни не е достатъчно будно, когато сме в екстремни ситуации или при трудни условия, например на планина.

Нашето държание в по-голямата си част е определено от подсъзнанието и често резултатите не са блестящи. Много аспекти от поведението ни са предопределени от личната ни история, от възпитанието ни, от обкръжението ни. Някои от тях са типични за семейството ни, за нашата област или нация. Българите имат общи черти в поведението си, за които често не си дават сметка. Освен когато са в чужбина и срещат хора с други национални черти, проявявани също несъзнателно. Така те могат да открият черти на своя национален двойник, но и част от своя национален дух. Общо взето българите са развили практични начини да се справят с проблемите и конфликтите си.

Други аспекти от подсъзнателно определеното ни държание са рeзултат на навици, които сме развили лично или са присъщи на групата, към която принадлежим. В последния случай можем да говорим за групов двойник, например ако групата има навик да се държи агресивно, когато е обект на критика, или да угодничи на лидерите. Такива форми на групово поведение са обикновено следствие от слабостта на груповия лидер.

Добре известно е как могат да бъдат провокирани към изява подсъзнателните мотиви при индивида или при групи хора, например как с помощта на медиите да се всява страх у населението. Но не винаги знаем достатъчно добре начините как да пробудим в съзнанието силите на хармонизацията. Хармонията в социалния живот и в групите е винаги продукт на съзнателно усилие. Първата стъпка може да бъде да се молим заедно, да пеем заедно, да започваме груповата работа с изричане на формула. Това са начини да поканим светлите духовни същества да обиколят групата. Заедно с тези същества идва и индивидуалният процес на учене как да създаваме хармония чрез възпитание на емоциите, разумността и обективността си. Трябва освен това да си даваме сметка за подсъзнателните елементи в нашето поведение и за динамиката на груповата дейност, а също и да разбираме механизмите, чрез които личните и групови двойници биват провокирани да действат.

Социалният учебен процес може да започне, когато групата реши да се обърне назад към по-особените периоди от работата си, така както всеки индивид може да развие добрия навик да прави равносметка в края на всеки ден. Такова обобщение ще направи видими добрите намерения на всеки от членовете на групата и причините за проблемите и конфликтите. Много съществена опитност при такава обща равносметка е, че започваме да разбираме защо определено лице се държи по определен начин. Друг урок е, че не можем да променим хората – можем да променим само себе си. Ние всички имаме своите несъвършенства и любящото ни разбиране на другите ще предизвика и у тях същото разбиране на нашите слабости. Позитивният и конструктивен критицизъм има съвсем различен ефект от деструктивното отрицание. Само съзнателното преживяване на силата на любовта отваря вратите към създаването на все-по голяма хармония.

Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него. Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и разбираха, че трябва да изтърпят докрай.

Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.

Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае.

След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.

Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него.

Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.

Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро.

Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота. Разбрах, че генералският чин и всички други неща са празна работа.” Човек, чиято глава е пукана няколко пъти, поумнява.

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Подаръците, които живата Природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опасностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.

На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов.

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов.

Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов.

Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при такива условия – да преминат през всички сита. И след като ги изпита, ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света.

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора.

Когато сте скръбни, нагоре се качвайте.

Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден.

Страданията са за един момент, те са краткотрайни. Гневът на Господа е момент, а милостта Му е във век.

Има две крайност: много страдания са излишни, а без страдания е друга крайност. Трябва да имате поне за пет пари страдания.

Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания.

Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват.

Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.”

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята!

Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън.

Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел.

Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език.

Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота.

Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята.

Ангелите се доближават до Бога чрез радостта.

Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи.

Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето.

Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство.

Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.

Към края на лятото излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни. Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния.

На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството - връзката си с Бога.

Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството - сегашното и бъдещото. Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена.

Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони.

- Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал.

Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това?

Има дни, когато в Природата е прилив. У всички се чувства подем и вдъхновение.

Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни. Снежните върхове на Рила се открояваха на хоризонта. Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината. Пролетта беше в своята сила.

Тук между скалите имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината - 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска. Настана светло мълчание - планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език. Постепенно се подхвана разговор.

Учителят каза:

- Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си. Това нещо е Любовта. Когато тя дойде в твоето сърце, ще събуди в тебе желание за работа.

Какво представлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога.

Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога.

Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното.

Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага.

Любовта споделя и най-малките трошици.

Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт.

Като обичаш безсмъртните, безсмъртен ще станеш.

Като обичаш, ти придобиваш нещо.

Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я.

Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига.

Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин.

Що е Любов? Това, което вечно печели.

Що е омраза? Това, което вечно губи.

Ако някой ме обича, печели. Ако аз обичам някого, и аз печеля.

Защо не можете да постигнете желанията си? Защото не сте познали Любовта в нейната пълнота. Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива.

Здравето се дължи на Любовта.

Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея.

Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране.

Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече. Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно.

В Любовта ще използвате най-малките подаръци. Не искайте големите дарове на Любовта.

Да любиш е най-мъчното, но и най-лесното нещо. Няма по-лесно и по-мъчно нещо от това. Някой казва: "Лесно е да се приложи Любовта." За този, който знае, е лесно, а за онзи, който не знае, е мъчно.

Хората на Любовта имат всичко в изобилие. Тя е магическа Сила. Щом човек влезе в Божията Любов, влиза във връзка с благата и от тях раздава на своите ближни.

В човешката любов всичко умира.

Единственото нещо, което дава от себе си, е Любовта. Всичко, което имаме, се дължи на нея. Това, което всякога дава, това, което всякога тече и никога не изтича, това е Любовта. Любовта казва: "Аз всичко вземам и всичко давам." За да я разберете, трябва да давате.

В проявената, изявената и осъществена Божия Любов

Доброто никне,

Правдата расте,

Истината цъфти,

Мъдростта връзва.

Мъдростта и Истината не могат да се разберат без Любовта. Любовта е, която дава подтик на мисълта.

Любовта не обръща внимание само на външните форми. Докато обръщаш внимание само на външните форми, ти си във физическия свят. Като обръщаш внимание на съдържанието, ти си в духовния свят. Като обръщаш внимание на смисъла, ти си в Божествения Свят.

Ти можеш да виждаш един човек само ако го обичаш. Само любещия човек може да вижда. Който не люби, вижда като през мъгла. Той не вижда и не разбира.

Като отидеш при Любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да и разправяш за страданията, за нищо няма да й разправяш. Тя не иска да й говориш за миналото. Тя не иска да знае и за бъдещето.

Всяка отворена врата говори за разбраната Любов. Всяка затворена врата говори за неразбраната Любов. Казват за някого: "Сърцето му е затворено." Не ходете да хлопате на затворени сърца. Някой иска да бъде богат, знатен, силен. Това са затворени сърца. Тези- неща нямат нищо общо с Любовта. Някой мисли, че като се облече хубаво, като има знания, ще го обичат. Знанието е слуга на Любовта. То ни най-малко няма да те заведе при нея. То е превозно средство на Любовта.

Ти обичаш един човек. Той е една дума в езика на Любовта. Всички хора са думи на Любовта. Но понеже тук на земята хората не са добри, те престават да са думи на Любовта. Следствие на това идват противоречията.

Любовта е най-свободният акт на Божественото.

Когато говориш за Божествената Любов, там се изисква героизъм.

Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее.

Има специални дни на Любовта, които само ние знаем.

Да обичаш без да се встрастяваш. Аз бих желал да ви предам състоянието на онази душа, която е пълна с Любов и с жива вяра в Бога. Каква хубава дреха носи тя! Няма по-красиво нещо от това да намериш човек, в чието сърце живее Божествената Любов. Това значи да намериш скъпоценен камък или да намериш един извор. Такава трябва да бъде вашата представа за Любовта.

Ако влезеш в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Любовта е най-силна, но е и Сила. Никаква външна сила не може да й се противопостави.

Ангелите се прекланят пред Любовта. Когато тя заговори чрез някой човек, той става силен и мощен. Силен е онзи, който има Любов. Той нищо не може да направи, ако тя не работи в него. Без Любов няма Сила, няма здраве, няма Живот. Аз знам колко време ще остане при мене един човек - според силата на неговата обич. Когато някой обича, стои по-дълго време.

Любовта е пролет, безлюбието - зима. Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта с изгрева. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш.

Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне - връзката на Любовта.

Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов всичко се руши.

Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха.

Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите.

Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази.

За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава.

Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича.

Светът страда от малката Любов и благува от голямата.

Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.

Този стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. Любовта е най-великата Сила. И в малка доза да я приемете, като повярвате, тя се увеличава. Единствената сила, която всякога се усилва, е Любовта. Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска.

Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти.

Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол.

Любовта е извор. Изворът не се спира. Ако речеш да го спреш, ще те завлече.

Не отлагай Любовта. В дадения момент, сега ще обичаш хората. Не в бъдеще. Ако не отвориш клапата на парния котел, той непременно ще се пръсне. Само Любовта може да спаси човека от пръсване.

Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага.

Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае.

В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си. В нея ти си напълно свободен. Бог е оставил хората свободни.

Ние в света си забраняваме един на друг и казваме: "Този човек ти не трябва да обичаш, онзи не трябва да обичаш." Когато някои проявява Любовта, остави го свободен, не го ограничавай, защото иначе идат страданията. Не трябва да се месим в Любовта на хората. Това е свещена област, дето Бог присъства. Не се занимавайте с въпроса кой кого обича. Това не е ваша работа. Този въпрос принадлежи на Бога.

Добрите хора са антени, за да дойдат Божиите блага. Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви.

При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто.

При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения.

Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любов, в която има ревност, не е никаква Любов. Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува. Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта, ревността, съмнението, идете при Божествения извор. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш. Това са човешки разбирания. Жан Валжан не е още Жан Валжан, защото се влюби в Козета. Тя обича друг и Жан Валжан страда. Затова Жан Валжан не е още Жан Валжан.

Щом живееш в Любовта, ти си ограден, лоши мисли не могат да проникнат в тебе. Низшите, тъмните, изостаналите същества нямат власт над тебе.

Един брат попита:

- Каква е връзката между любовта на отделния човек и Живота на човечеството?

- Когато ти любиш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи.

Един закон на Любовта гласи: когато ти обичаш, тази Любов се разпространява във всички хора. Вълната на Любовта, която чрез тебе слиза отгоре и се изразява, се разпространява навсякъде, залива цялата земя, целия свят. Когато ти обичаш, мнозина почват да обичат. Със своята Любов ти събуждаш душите им. По този начин помагаш на цялото човечество.

Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите.

Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта.

И в най-малката форма се крие един ангел, който след хиляди и милиони години ще измени тази форма и ще покаже знанието, което носи в себе си.

Сега ще изучавате обичта към цялото. Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не може да научите този закон сами. Друг ще ви научи. Кой? Само ученият може да ти покаже как да обичаш цялото. Кой е този учен? Бог. Ако той не те научи, ще останеш невежа.

Какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, който минава покрай хората? Той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш.

При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух.

Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце.

Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена. Тогава ще почувстваш страданията на всички живи Същества.

Обичаш един човек. Бог иска и другите да обичаш, като тази душа. Тази твоя любов към едного е образец, за да ти покаже Бог как трябва да обичаш и другите.

Ако един бакалин има само един клиент, той ще фалира. Ако човек обича само един, той значи е бакалин само с един клиент. Ако обича сто души, той е бакалин със сто клиента. Колкото повече души обичаш, толкова по-голяма печалба ще имаш. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви ще е по-неуязвимо, паметта по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица. Ако обичаш двама души, твоето знание се свежда към двойка. Колкото повече души обичаш, това определя степента на твоето знание.

При всеобемащата Любов чувстваш една вътрешна Радост. Съзнанието на всички Същества образува едно цяло и ти се разговаряш с това общо съзнание.

Голямата Любов е голямата вода. Голямата вода не е кална и кал не прави. Малката вода е кална и кал прави.

Учението, което проповядвам, не е учение на обикновения морал. То е Учение на Великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на духа. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това Учение.

Като видя един човек, не искам да знам за него подробности от миналото. Това не ме интересува. Защо ще внасям отрицателното в себе си?

Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях.

Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане.

Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички.

- Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има обмяна - ще вземаш и ще даваш. Ние искаме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, след като си взел. Вземането е вдишване, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш.

В момента когато човек почне да възприема повече, отколкото дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост. Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно.

Човек трябва да счита себе си като раздавач. Когато дава нещо, той само раздава писмата. Ще раздаваш писмата както трябва и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат отговорен. Ще те питат: "Къде са писмата?" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко.

Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите.

В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко гледам идва друг човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.

- Влез в една стая и направи един малък опит: затвори прозореца, затвори капаците му и остани на тъмно. След това отвори прозореца и пак го затвори. И виж какви са условията при тъмнината и какви при светлината. Когато прозорците са отворени, това е животът на Любовта. Когато са затворени - това е безлюбието. Извън Любовта нещата изгубват своята сила и цена. Ангелите, които се отказаха от Любовта, изгубиха голяма част от това, което имаха и паднаха. Най - първо са били силни, но после се явява един ангел, свързва ги с вериги и ги туря в бездната. Изгубиха силата си. Съблазнителните неща наричам плъзгава почва - слизаш, понеже няма къде да се хванеш.

Обича ли човек, трябва да знае, че се намира под оковите на най-умни и Възвишени Същества. Те го наблюдават и следят как проявява Любовта си. Да любиш, това значи да извършиш свещен акт не пред подобните си, а пред Възвишения Свят. От това как ще извършиш този акт, зависи Божието благословение. Бог простира ръцете си към онези, които проявяват правилно Любовта.

Любовта организира духовното тяло на човека. Чрез Любовта и материята се преобразува. Силите вземат друго направление и започват да изграждат духовното тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Чрез Любовта се извикват към действие творческите Сили, които градят. Ето защо, всички добри, святи хора преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания, за да се подготвят за това.

Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата Сила в света. Тя е лост на всичко. Парите и силата на нея слугуват. Сега излизаме от света на закона и на парите и влизаме в областта на Любовта.

Любовта е храна за душата. Тя е вътрешно ядене, с което хората живеят. Що е Любов? Това, което внася постоянно Живот в душите ви.

Ако дам някому пари или му направя нещо, ако му дам прием в дома си, това доказателство ли е за любовта ми към него? Не. Днес му дадеш пари, приемеш го добре вкъщи, правиш големи жертви за него, но утре не искаш да знаеш за него.

В Божествената Любов, обаче, има нещо велико, което постоянно гради. Тя дава необходимите условия за развитие на душата. Слънчевата светлина и топлина дават подтик на растението да расте. Така действа Любовта за растежа на човешката душа. Когато дойдат добрите условия, цветята поникват. Не че тогава се посаждат. Те са посадени. Любовта дава условията, за да се проявят нашите възможности.

Любовта побеждава смъртта. Хората умират поради това, че Божественият Живот не се е вселил в тях. Който живее в закона на Любовта, всеки ден придобива Живот.

Един закон гласи: човек, който не обича, Божествените токове не могат да минат през него и той изсъхва, изгубва живота си.

Да обичаш човека - това значи, той да расте и да се развива под твоята обич. Също и ти растеш и се развиваш.

Някой казва: „Защо трябва да обичам?” За да растеш, за да се проявиш, за да се пробуди съзнанието ти и да разбереш защо си дошъл на този свят. Божествената Любов няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тя се познава по това: като се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър. Като се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява. Като се докосне до прокажения - оздравява. Като се докосне до обезсърчения, обезсърчението изчезва.

Всички знания на човечеството, събирани от 8000 години насам, не могат да се сравнят с най-малката проява на Божествената Любов. Следователно има още много да учите.

В тази Любов няма отчаяния, няма болести, няма тъмнина. В нея всякакви разправии изчезват. Тя урежда всички спорове и недоразумения. Ако това не става, не казвай, че живееш в Любовта.

В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли една работа с Любов, тя непременно ще има успех. Светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се изпълни благополучно.

На болния казвам: „Приеми Любовта, за болестите не мисли! Тя е Сила, която може да те излекува.” Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията на човешкия организъм и го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите.

Когато човек се демагнетизира, губи жизнената си сила и лесно се разболява. При всяко демагнетизиране става пропукване в етерния двойник, откъдето изтича голяма част от жизнената сила. Когато това пропукване се запуши, човек оздравява.

От Любовта излиза сила, която служи като мазилка, с нея се запушва и най-малкото пропукване на нервната система.

Дойде един приятел и ме попита: „Какво да правя с болната си сестра? Как да я лекувам?” Казах му: „Ако сестра ти приложи Божествената Любов, ще се излекува.”

Като работите с Любовта при болести, в първо време ще забележите известно подобрение, което ще се смени с влошаване, после ще дойде по-голямо подобрение и след това по-малко влошаване. Така ще се сменят състоянията, докато се дойде до здравословното състояние.

Ако някой е неврастеник, това показва, че има малко Любов. Ако го боли стомахът, главата, гърдите - малко Любов има.

Който има слабо здраве, да обича!

Правете опити в това отношение, за да се уверите в истинността на закона. Ако страдате от ревматизъм, треска или друга болест, проявете Божествената Любов и в скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявил и Любовта.

Ако болен се докосне до човек, посетен от Божествената Сила, ще оздравее.

Смъртта показва, че хората не са разрешили въпроса за Живота, не са го намерили още.

Някой казва, че не му се живее. Че ти още не си живял! Досега си се мъчил, занапред ще живееш.

Търся хора, които не знаят какво не е възможно да бъде направено.

Хенри Форд

Какво е психична оптимизация?

Ако някога сте се запитвали дали психиката Ви функционира по най-оптималния начин и дали това изобщо е постижимо, следващите редове могат да представляват интерес за Вас. Една психика работи по най-оптималния начин, когато е ефективна. Ефективността й се определя от това дали постига целите си без да генерира напрежение в самата себе си. Ако една психика постига целите си като генерира напрежение в себе си, тя е неефективна или поне е ниско ефективна. В дългосрочен план такава психика е изложена на риска да изхвърли това напрежение върху тялото с цел да запази баланса в своята цялост. Следователно психичната оптимизация е поредица от действия, които са подчинени на възстановяването или поддържането на психиката в състояние, при което тя да функционира по най-оптималния за нея начин.

Кои фактори определят добрата психична оптимизация?

(по азбучен ред)

Вземане на решение – когато една психика има изработен механизъм за вземане на решения, в който не доминират постоянно изискванията само на един или няколко процеса, то ефективността й нараства.

Възнаграждение – след преодоляването на всяко поредно предизвикателство, психиката се нуждае от признание и поощрение. Когато те са налице, психиката се стимулира.

Вътрешна атмосфера – този фактор се отнася до добрите отношения между отделните психични процеси, базирани на уважението и взаимното зачитане помежду им, както и на активното участие на всеки един от тях в постигането на общите за организма цели.

Комуникация – тя е особено важна за оптималното функциониране на психиката. Обмяната на пълната информация между отделните процеси води до пораждането на идеите, до откриването на най-точните отговори, до взимането на най-правилните решения и до изглаждането на евентуално възникналите вътрепсихични недоразумения.

Лидерство – присъствието на умело водене на психиката от страна на един или повече мотивиращи за и направляващи към усъвършенстване психични процеси предопределя успеха или неуспеха в постигането на общите за психиката цели.

Мотивация – ако отделните психични процеси имат добра обратна връзка за своята роля и нуждата от техния принос в работния ритъм, те ще бъдат достатъчно мотивирани да дават най-доброто от себе си.

Постигане на целите – ако всичко, което изброихме е налице няма как един от най-важните фактори, постигането на целите, да не е осигурен. Този фактор е всъщност обратната връзка, която психиката получава за качеството на своето функциониране. Когато целта е постигната, всички недоразумения и трудности лесно се забравят. Когато целта не е постигната, има два пътя: единият е да се забравят всички положени усилия и да се постави акцент единствено върху допуснатите отклонения, което да подейства демотивиращо, а другият е да се отчетат и постиженията и недоглежданията и несъобразяванията и последните да бъдат използвани като мотив за това задачата да се изпълни отново, но този път успешно.

Справяне с конфликтните ситуации – отстъпчивостта и доверието между отделните психични процеси почти винаги позволяват да се намери максимално удачния подход при възникването на вътреконфликтни ситуации. Колкото по-често се случва това, толкова по-голяма е и ефективността на психиката. Оттук, толкова по-добра е и нейната адаптивност при възникване на проблемни ситуации между нея и външната среда.

Сътрудничество – освен механизъм за взимане на решения е необходимо и сътрудничество между отделните процеси. Тогава крайният резултат ще е далеч по-висок, а инвестициите на психична енергия – далеч по-малки. Т.е. КПД на психиката ще бъде значително. В тази връзка е важно да се каже, че психиката винаги открива начин да отреагира на грубите психични прояви!

Ясно формулирани и добре степенувани цели – една психика е толкова по-ефективна, колкото по-ясни цели има. Освен това в тяхното формулиране е по-добре да са участвали колкото се може повече психични процеси. Тези цели трябва да са добре степенувани и да изискват постепенно, но трайно ангажиране от всеки един психичен процес.

Как се постига по-добра психична оптимизация?

Колкото по-точно се установи влиянието на всеки един от изброените фактори в дадена психика, толкова по-добре би се определил фокуса на необходимата оптимизационна програма и, съответно, толкова по-адекватно би било нейното провеждане. В една психика има различни процеси и всеки един от тях има различни характеристики. Т.е способността на всеки един да допринесе за общото психично благоденствие е различно и не може да се изисква еднакъв по обем принос към крайната цел. Най-важно е да има максимално отдаване и максимално качество от страна на всеки отделен процес. Това обикновено се оказва напълно достатъчно.

Друг изключително важен момент при постигането на добра психична оптимизация е търпението. Тъй като оптимизацията е процес, а не събитие, времето е фактор, който играе една от основните роли за нейното случване. Оптимизацията може да започне от мига, в който стане ясно, че нещо в психиката не се случва както трябва и продължава и след отстраняването на съответния или съответните психични търкания. Когато вътрешния ресурс се окаже недостатъчен за решаването на тази задача (оптимизацията), очевидно се налага да се прибегне да услугите на външен ресурс. Това може да стане и тогава, когато оптимизацията е започнала или дори е достигнала до някакво конкретно ниво, но то не е достатъчно високо.

Как да определим своята нужда от психична оптимизация?

Според нивото на своята психичната оптимизация всяка психика може да получи рейтинг, който варира от 1 до 5. Рейтингът на психиката се определя най-лесно по честотата и значимостта на постигнатите от нея успехи. Затова казваме, че обратната връзка е факторът, който има най-голяма тежест при определяне на психичната оптимизация. Ето и критериите за оценяване във възходящ ред:

С ниска ефективност – това е психика с рейтинг 1. Тя е слабо ефективна по отношение на постигането на целите си и най-вероятно се нуждае от радикални промени.

Посредствена ефективност – когато психиката получи такъв рейтинг, тя функционира тромаво и с голям разход на психична енергия. Целите се постигат трудно и удовлетвореността, която те носят е ниска. Необходимостта от подобрения е съществена.

Задоволителна ефективност – психика, която е в тази категория се справя относително успешно със задачите и целите си, ала със сигурност има някои сфери, в които може да се постигне още по-добро ниво на функционалност.

Успешна ефективност – това е позицията, на която психиката се чувства най-добре (в свои води). Ако психиката Ви попадне тук, то тя функционира много добре и стабилно подготвя по-нататъшното си самоусъвършенстване.

Висока ефективност – тук се попада трудно и още по-трудно се остава. Ако психиката Ви е високо ефективна, Вие просто сте щастливци. Продължавайте все така!

Ако този материал Ви е помогнал да разберете по-добре ефективността на функциониране на своята психика и евентуално да откриете своята нужда от психична оптимизация, значи неусетно сте направили първата крачка за нейното постигане. Поздравления!

1. Опознай врага си, за да разбереш как да го победиш

Ако не познаваме добре характеристиките на болестта, трудно ще можем да открием слабите й страни. Ако не познаваме слабите й страни, трудно ще я победим. Някой може да възрази с думите: „Защо ми е това? Отивам на доктор и той ми изписва лекарства. Пия ги и оздравявам.” Може би да, а може би не. Понякога болестта се настройва към лекарствата и те спират да й въздействат. Освен това докторът не е болен. Каквото и да изпише, точно или неточно, болестта не живее у него. Както казва Карл Юнг: „Моето знание не Ви лекува.” Знанието на доктора не лекува. Той може да помогне, но основната роля не е негова. Затова болестта трябва да се познава колкото се може по-добре.

2. Намери си съюзник

В днешно време интернет предлага изобилие от информация. Това, което не предлага е филтър, през който да я прекараме. Оказва се, че доскорошния проблем с недостига на информация е заменен от нов, а именно, коя информация е достоверна и заслужаваща внимание и коя е безполезна или дори вредна. В такава обстановка мнозина се нуждаят от съюзник. Докторът очевидно може да бъде такъв. Въпросът е дали е достатъчен един съюзник или е добре да са повече. Ако са повече, става важно да не започнат да си пречат един на друг и да работят за Вашия успех, а не за някакви техни облаги. За тях също важи правилото за познаване на противника. Съюзници, които не познават Вашия противник по-трудно биха помогнали.

3. Признай пред себе си и пред съюзника си слабите си страни

Голяма част от трудностите при справяне с дадена болест идват от ограничението да не се споделя цялата истина. Много хора решават да започнат да споделят едва когато болестта стане толкова сериозна, че няма накъде повече. Това обаче не винаги е най-удачната тактика. Колкото по-рано стане ясно кои са слабите ни страни, толкова по-голям е шансът да намерим начин да ги преодолеем. Отлагането на признанието им не ги прави несъществуващи. Напротив. Прави ни още по-уязвими. Няма никакво значение какви и колко слаби страни имаме. Всеки човек има. Силният ги признава и ги преодолява. Останалите си заравят главите в пясъчника.

4. Не се отказвай след първия неуспех

Понякога нещата не стават от първия път. Ако се откажем след първия неуспех, значи сами се обричаме да бъдем роби на болестта. Нека помислим трезво. Тя едва ли ни е повалила от първия път. Ние имаме имунна система. Тя има грижата да не предпазва от разни вируси и болестотворни агенти. Следователно болестта няма как да ни е победила при първата ни среща. Не, тя се е изпарвяла и ни е атакувала отново и отново. Ние постепенно сме губили съпротивителни сили и в крайна сметка сме загубили. Сега трябва да постъпим като нея. Трябва да се въоръжим с търпение и постоянство и непрекъснато да я омаломощаваме. И то по всички възможни начини. Най-добре е да включим и напълно нетрадиционни методи. Такива каквито досега не сме използвали. Колкото по-изобретателни ставаме, толкова по-големи са шансовете ни. (виж по този повод материала ми Да накараш слона да подскача или...)

5. Обменяй опит с хора, освободили се от същата болест

Имайте едно наум, че това не е панацея. Не се поддавайте на заблудата, че тук са отговорите на всичките Ви въпроси. В обществото битува едно такова мнение, че който се е излекувал от дадена болест може да помогне на всеки друг с тази болест. Истината е, че понякога зад една и съща болест стоят различни причини. Друга истина е, че зад различни болести могат да стоят едни и същи причини. Така че, по-внимателно с обмена на този опит. Евентуалните рискове, които крие в себе си не бива да стават причина да не се възползваме от възможностите, които предлага. В същото време обаче не бива и да му се предоверяваме, защото разочарованието в такъв момент е доста неприятно преживяване и налива още вода в мелницата на болестта.

6. Използвай силните си страни в решителни моменти

Често допускана грешка е в началото на борбата с болестта да се хвърли най-силния коз и след това да се чака болестта да се предаде от страх. Нужна е малко повече съобразителност и запазване на силните оръжия за решителните моменти. Подобни изненадващи ходове имат изключително силно въздействие и повдигат нашия дух за победа. Какво имам предвид?! Например познавате някой лекар, за който знаете, че е добър специалист тъкмо по Вашия въпрос. Ако отидете в самото начало при него, без преди това да сте се подготвили за борба с болестта, има вероятност неговите препоръки да не се окажат достатъчни за цялостна победа над болестта. Ако Вие изиграете този силен свой коз в началото и болестта не се изплаши и не избяга, след това ще Ви бъде по-трудно да се мобилизирате. По-вероятно е да си кажете: „Този е такъв специалист, че не се справи, пък какво остава за някой друг.” Оттук до отчаянието има една съвсем малка крачка. Но, ако Вие сте направили всички други неща, за които стана дума дотук или ще стане дума по-нататък и най-накрая прибегнете до услугите на своя най-силен коз, шансът да спечелите е многократно по-голям и по-реален.

7. Не оставяй лечението незавършено

Има хора, които започват да се лекуват и при първите подобрения оставят лечението си. Разбирам, че лекарствата не са любими на такива хора, но това е безразсъдна постъпка. Така болестта им придобива имунитет и се хронифицира. След време се активира отново. Всяко следващо незавършено лечение се превръща в нейн коз срещу този, който се стреми да се освободи от нея. Тя става все по устойчива и все по-неуязвима. Болестта трябва да се победи окончателно без да й се оставя и най-малък шанс да се възправи отново.

8. Приятелите и познатите са приятели и познати

Дръжте приятелите и познатите си далеч от Вашата болест. Не ги занимавайте с нея, за да не се създаде у тях усещане, че тя е по-важна от самите тях или дори от самите Вас. Продължавайте да се срещате с тях и да обсъждате онези теми, които сте обсъждали преди да се разболеете и които са интересни и за Вас и за тях. Върху такива общи теми или занимания, които са източник на удоволствие и за двете страни се градят отношенията Ви с тях. Болестта може само да опорочи хармоничните Ви отношения. Възможно е никой да не ви го каже, но ако неусетно поставяте акцента на разговора върху болестта си, малко по малко тези хора ще започнат да се дистанцират. Простата причина е, че на малко хора не им пречи да се говори за болести. Повечето хора предпочитат други теми за разговор.

9. Вярвай безрезервно в крайния си успех

Стара истина е, че „повечето пот в учението се отплаща с по-малко кръв в боя”. В мигове на съмнения си припомняйте тази мисъл. Ако сте готови, няма начин да не успеете. Приемайте евентуалните неуспехи като временни и като стимул за още по-усърдна подготовка за следващото сражение. Не определяйте едно поражение като край на бойните действия. Едно поражение в едно сражение не означава загуба на цялата война. Ако след всяко падане се изправяте с мисълта, че вече сте с едно падане по-близо до победата, Вие ще я постигнете. Търсете оптимизма в себе си и го развивайте. Той може да Ви бъде единствено от полза.

Това са 9 трика, които могат да подобрят подготовката за справяне с болестта. Използвайте ги в максимална степен винаги, когато това е възможно. А, когато това не е възможно, проверете дали можете да направите така, че да стане възможно! Само не се предавайте! И Вие го можете!

Откритието на В. Парето

През 1906 г. Вилфредо Парето, италиански икономист, установява, че 20% от населението на Италия притежава 80 % от собствеността в държавата. Систематизирайки своите наблюдения Парето създава формулата 80/20, според която 80 % от следствията се дължат на 20 % от причините. В края на 40 те години на ХХ век Джоузеф Джуран, американски специалист по управление на качеството, нарича това принцип на Парето. Той открил, че този принцип важи не само за икономиката, но и за други сфери от живота. Интересно е, че първоначалната формулировка на този принцип на самия Джуран, базирана на неговите наблюдения през 30 те и 40 те години на ХХ век, била съвсем малко по-различна, а именно, че 20 % от дефектите създават 80 % от проблемите.

Какво значи принципът 80/20 в психотерапията?

Принципът 80/20 е валиден в две посоки. От една страна, той показва, че 20 % от силните страни на индивида определят 80 % от успехите му. От друга страна, той показва, че 20 % от слабите страни на индивида определят 80 % от неуспехите му. Това значи, че ако един индивид опознае онези свои качества, които допринасят в най-голяма степен за неговото благосъстояние или неблагосъстояние, той ще може да направи така, че това благосъстояние да продължи или, съответно, това неблагосъстояние да се промени. Освен това принципът дава възможност на всеки индивид, ако желае, да се заинтересува и по-сериозно от себе си и да разкрие определящите 20 % за всяко едно от качествата от групата на 20 %, които определят поведението му. По този начин индивидът ще съумее да повиши значително своята ефективност и благополучие или, ако смята, че те са на достатъчно добро ниво, да ги поддържа и развива. Това при всички положения гарантира разширяване на съзнателността и емоционалната стабилност на индивида.

Какви са последствията от подобни действия?

Първо, очевидно се повишава себепознаваемостта. Оттук се увеличава адекватността в кризисни ситуации. Това допринася за увереността в собствените възможности и способности.

Второ, ускорява се процеса на взимане на решения. Така се увеличава времето за почивка на мозъка (респективно и на нервната система) и се избягват умственото и нервното претоварване. Един свеж мозък работи много по-добре от един преуморен мозък. Една отпочинала нервна система функционира много по-добре от една претоварена. Освободеното време може да се използва за упражняване на дейности, които са свързани с приятни и преживявания и възстановителни или укрепващи занимания. За някои хора това е хобито им, за други – социалните контакти, за трети – духовното развитие. При всички случаи се придобива усещането за пълноценност и осмисленост на живота.

Трето, увеличава се процента на удачно взетите решения. Бързото взимане на решение не е равнозначно на взимането на удачното решение. Удачността (правилността) на едно решение винаги е индивидуална. Дадено решение е правилно или неправилно само и единствено по отношение на този, който го взима, защото рефлектира основно върху неговия живот, а понякога дори и върху живота на близките му.

Четвърто, хармонизират се отношенията на индивида с важните за него хора – близки, приятели и бизнес партньори. По-лесно се откриват онези съвместни проекти и дейности, извършвани с тези хора, които доставят удоволствие и носят дивиденти и на двете страни. Намалява нуждата от практиката постоянно да се експериментира, която в немалко случаи създава излишно вътрешно напрежение.

За въздействието на психотерапевта или за принципът 80/20 в психотерапевтичния процес

Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. Т.е. налага се изводът, че клиентът е изправен пред предизвикателството да започне лечението си още с избора не на какъв да е психотерапевт, а такъв, който да лекува с личността си. Тук отново опираме до принципа 80/20. 80 %, с които въздейства психотерапевта се определят от 20 %, които се полагат на личността му. Останалите проценти, които се отнасят до въздействието като възраст, пол, елегантност на фигурата или други фактори от този род, от една страна, и психотерапевтичната школа, в която работи, от друга, респективно определят останалите 20 % от цялостното въздействие. Не са много случаите, за които е известно, че клиент трайно се е подобрил благодарение на психотерапевтичната школа, в която работи психотерапевта, или благодарение на броя дипломи или титли на психотерапевта, или благодарение на красивия офис на психотерапевта, или благодарение на публичността на психотерапевта, или благодарение на скъпата кола на психотерапевта, или благодарение на красотата на психотерапевта. Това се важни детайли, но те не попадат в онези определящи качеството на психотерапията 20 %, които се падат на личността му и за които тук иде реч.

Какво да се прави?

След като главната задача на всеки клиент е да разбере кои са тези 20 % от неговите действия, които определят 80 % от случващото се в живота му, налага се при този толкова важен за него избор той да обърне специално внимание преди всичко на имащите отношение към неговото оздравяване характеристики на психотерапевта и да положи максимални усилия, за да намери „своя” психотерапевт. Ако клиентът има желание да развива своя стремеж към все по-точно разпознаване на онези 20 %, които са най-полезни за самия него, тогава той по-лесно ще открие най-подходящия за себе си психотерапевт. По този начин ще може да си гарантира устойчивото подобряване на качеството на своя психичен живот. А подобряването на качеството на психичния живот, води след себе си до усещането за себерализация и удовлетвореност и, съответно, до подобряване на самочувствието. Поставянето на акцента върху желания резултат допълнително подпомага удачния избор.

Внимание!

Не е казано, че на подходящия психотерапевт ще се попадне от първия път. Нормално е в този процес да се допуснат грешки. След като разглеждаме избора на психотерапевт като първата стъпка в излекуването, следва да приемем, че евентуалния неподходящ избор на психотерапевт е следствие от временния дисбаланс в психичната система на клиента. Ако един несполучлив избор на психотерапевт стане повод да се отрече психотерапията като цяло, значи когнитивното изкривяване е вече факт. Както казва народната мъдрост, покрай Илия, той намрази и Свети Илия. Подобни генерализации не дават добри резултати и говорят за недоверие в себе си и в способността да се избира. Всеки клиент дължи на себе си разбирането, че има достатъчно психотерапевти и е въпрос на време да намери своя. Инвестирането на 20 % от времето, определено за търсене на информация, за подобряване на състоянието в търсене на психотерапевт, а не на психотерапия, гарантира 80 % успешност на избора и на оздравителния процес! И ако това търсене става не с очи (красив офис, скъпа кола), не с уши (по слухове), не с интелект (брой дипломи или титли), а преди всичко със сърце, шансовете за сполучлив избор неимоверно нарастват.

Който е готов да се излекува 10 %,

намира лечител, способен да лекува на 10 %.

Който е готов да се излекува 110 %,

намира лечител, който е способен да лекува на 110 %.

Всеки от нас иска да бъде здрав. Поне така казваме. Превърнали сме се в търсачи на здраве. И претендираме, че правим всичко, което е необходимо, за да го намерим. А дали наистина е така? Следващите няколко реда ще Ви помогнат да придобиете, ако не пълна, то поне първоначална, представа за някои особености на този щекотлив въпрос. Това са особености, на които всеки, търсещ изгубеното си здраве, според мен, следва да обърне внимание.

Първа част

Преди да тръгнете да си търсите лечител (терапевт или лекар), започнете от това, на колко точно процента желаете да се излекувате.

След това си отговорете доколко реално постижимо (от здравна гледна точка) е за Вас желанието Ви.

Когато си отговорите на този въпрос, преминете на следващия, който е свързан с готовността Ви да се поддържате по-здрави след като излекуването стане факт.

Ако имате такава готовност, проверете и доколко тя Ви отговаря на възможностите Ви.

Ако прецените, че желанието, готовността и реалните Ви възможности съвпадат, значи сте свършили първата част от задачата.

Ако има някакви разминавания, отстранете ги преди да преминете напред. Само така ще си осигурите качество на лечението и устойчивост на резултата от него.

Втора част

Втората част започва с определянето на критерия за успех на лечението и срока за постигането му. Липсата на ясен критерий често обещава липсата на ясен и/или траен резултат! Едва след като това бъде уточнено може да продължите напред!

Следващата стъпка е да пристъпите към намирането на лечител (терапевт или лекар), на когото да се доверите. Това е голям препъни камък и тук отпадат повечето от кандидатите за здраве.

След откриването на такъв човек, започнете да работите с него по нещо малко (малък проблем), но лично. Не го занимавайте с проблемите на партньора си или на роднините си. Тук отпадат още от кандидатите за здраве, които могат да имат доверие само тогава, когато нещата не се отнасят за тях.

Справите ли се заедно с него с малкия проблем значи имате шанс да се справите и с по-голям. Ако не успеете, не се отчайвайте! Може би той не притежава необходимите способности за лечение, от които се нуждаете вие. Потърсете друг, който е на друго ниво (от гледна точка на терапевтичните или лекарски способности)! И тук отново важи правилото за даването на доверие. Докато не давате Вашето доверие, трудно ще намирате добрите за Вас терапевти или лекари!

Концентрирайте се върху резултатите, които сами сте си определили да постигнете. Ако ги постигате, значи всичко върви нормално! Резултатите са Вашият най-добър критерий за способностите на избрания от Вас лечител! Това важи единствено тогава, когато имате доверие и, съответно, се съобразявате с мнението на лечителя и изпълнявате евентуално поставените от него задачи (предписания). Но, ако един лекар Ви изпише лекарство, което не пиете или което пиете както Ви дойде, всичко се обезмисля.

Запомнете, че Вашето здравословно състояние е преди всичко Ваша отговорност! Ако много често или постоянно попадате на лечители, които с нищо не Ви помагат, седнете спокойно и признайте пред себе си, че Вие отивате при тях! Признайте пред себе си, че Вие ги избирате! Онези, които имат смелостта да направят това, допускат по-малко грешки в по-нататъшните си избори.

Трета част

Тази част е за онези, които се решили някакъв свой проблем и искат да запазят здравето си за по-дълго време с опцията болестта повече да не се завръща в живота им.

Поставяйте си цели и ги преследвайте без да променяте критерийте си за постигането им или за срока за постигането им! Това е признак за обективност към себе си. Ако променяте критерийте или сроковете за възстановяване на собственото си здраве, значи болестта Ви Ви води за носа.

Постоянно обновявайте ресурсите си за постигането на целите по отношение на Вашето здраве и за справянето с проблемите, свързани с него!

При най-малкото съмнение за едно или друго решение се консултирайте! Докато се срамувате да признаете, че не знаете нещо, Вие се блокирате и не си позволявате да потърсите помощ или съвет. Когато нещата се задълбочат, съветите не вършат работа. Съветите са полезни в началните фази на справяне. Тогава те могат да се получат и в резултат на най-обикновена обмяна на мнения по отношение на срещнатата трудност.

Създайте си навик да опреснявате преценката за собственото си психично състояние, тъй като леките смущения в него могат да доведат до телесни проявления, ако не им обърнете внимание!

Бъдете искрени пред себе си и поемайте професионални или лични ангажименти, които не натоварват психиката Ви и не поставят на неоправдан риск физическото Ви здраве. Това означава да опознавате и приемате лимитите си и да не жертвате психичното си равновесие и физическото си здраве, за да се представите в определена светлина пред еди-кой си.

Регулярно отделяйте време да останете насаме със себе си и да усетите доколко животът Ви се развива в съответствие с най-значимите Ви потребности!

Възнаграждавайте се за положените усилия, когато резултатите Ви са удовлетворителни! Когато е заслужено, възнаграждението благоприятства стремежа за постигане на още по-високи резултати.

Ще завърша с един доста свободен превод на припева на песента Bad Love на Ерик Клаптън:

Преситих се от некачествена любов

Имам нужда нужда от нещо, с което наистина да се гордея

Преситих се от фалшива любов

Без повече фалшива любов.

Бъдете здрави!

Не можем да продължаваме да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати.

Алберт Айнщайн

Животът непрекъснато се променя и ни изправя пред нови и нови предизвикателства. Налага се да се адаптираме. В противен случай може да ни се наложи да изпитаме достоверността на закона на Дарвин за естествения подбор по неподходящ начин.

Необичайните ситуации изискват от нас да сме способни на необичайни решения и действия. Както Брент Филсън, известен американски експерт в областта на лидерството, казва в своята статия: „Накарайте слона да подскача”, лидерство е да накараш хората да направят това, което не искат или което смятат, че не могат, като при това те изцяло и ревностно се отдадат на извършването му. Възможността да се справят с такова, парадоксално по себе си предизвикателство, притежават големите лидери. Тъкмо по този повод той използва израза „да накараш слона да подскача и то неведнъж, а многократно”. Ще проследим неговата статия и ще видим как да я използваме, за да подобрим здравословното си състояние.

Болестите на новото време стават все по-капризни, все по-упорити и все по-непредсказуеми. Какво правим ние? Ние се грижим за тях, обръщаме им внимание, осигуряваме им необходимото спокойствие, за да се чувстват добре, стараем се да не нарушим техния комфорт, поддържаме ги и, най-общо казано, задоволяваме в максимална степен изискванията им. Какво прави добрия мениджър, според Брент Филсън? Добрият мениджър се грижи за задоволяване на нуждите на организацията. Тук той използва слона като синоним на организацията и казва, че слонът може да бяга, да се изправя на задните си крака, да коленичи на предните си крака, да се търкаля, но не и да подскача. Добрият мениджър може да осигури извършването на тези действия от слона (организацията). Но това още не е лидерство. Лидерът може да накара слона да направи нещо, което той по принцип не прави – да подскача. Условието за това обаче не е подобно действие да стане под заплаха от насилие или страх от причиняване на болка. Добрият лидер прави така, че слонът да подскача по свое желание, по своя воля.

Какво е общото между всичко това е болестта?! Ами, нашият слон е нашата болест. Както вече посочих, ние сме се превърнали в едни добри мениджъри на нашата болест. Осигуряваме й поле за изява, осигуряваме и публика, осигуряваме й срещи с различни доктори. И разбира се, тя не иска да си отива от нас и от нашия живот. Тя се чувства добре, тя се чувства приета, тя става близка с нас. Ако искаме да се разделим с нея, нещо трябва да се промени. Не може да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати. Налага се да станем лидери, ако желаем да прекратим отношенията си с нея.

Нека да видим какво казва експертът Брент Филсън за лидера. За да се накара един слон да подскача, и то постоянно, или една организация да постига непрекъснато високи резултати, се изисква установяването на дълбока емоционална връзка между лидера и организацията (слона). В основата на тази връзка стои доброто в сърцето на лидера. Брент Филсън пояснява значението на тези свои думи така: доброто в сърцето на лидера означава, че той ще води хората така, щото те не само да постигат високите резултати, но и да стават по-добри като лидери и като хора. Добрият лидер не отделя добрите резултати от това да се помага на хората да стават по-добри. Тази помощ става чрез увеличаване на техните знания, умения, смелост, сила.

Чудесни думи! В Америка винаги са ценели интелекта и добрия изказ. Въпросът е какво да направим ние с тази мъдрост?! Излиза, че трябва от добри мениджъри на своята болест да се превърнем в добри нейни лидери. И тогава да я накараме да направи онова, което тя не иска – да си отиде от нас и от нашия живот. Значи трябва да намерим в сърцето си онова добро, което да направи и нашата болест по-добра и по този начин ще успеем да се освободим от нея. Ала това в никакъв случай не означава, тя да се чувства добре. Именно това е най-често допусканата грешка в разбирането за доброто в сърцето, посочва Филсън. Т.е. трябва да направим болестта по-добра, а не да направим нещо, за да се чувства по-добре тя. А щом като начините за това са чрез увеличаване на знанията, уменията, смелостта и силата на нашия слон (болестта), то следва да заключим, че той (тя) към настоящия момент не ги притежава и затова стои при нас. Свила се е болестта при нас като малко и треперещо птиченце. И чака да го обучим и да му вдъхнем смелост, за да отлети от нашето гнездо.

Брент Филсън завършва с изтъкването на факта, че много велики лидери карат хората около тях да се чувстват фрустрирани (т.е разочаровани, неудовлетворени) докато ги предизвикват да преминат през различни предизвикателства. Но тъкмо тази фрустрация е белег за онази дълбока емоционална връзка, за която той казва, че е така необходима на добрия лидер, за да накара слона да подскача. И слонът подскача благодарение на тази връзка, която му показва, че това, което ще направи е добро за него и затова е готов да го направи по своя воля.

Нека енергично и с разбиране всеки от нас разкрие пред болестта си доброто в сърцето си и направи така, че неговата болест да почувства това добро, а не да се чувства добре в живота му. Тогава, ако Брент Филсън е прав, а аз се надявам, че е, тя ще направи нещо, което по принцип не прави – ще си отиде по своя воля.

Използвана литература

Brent Filson, Make The Elephant Jump – Leading With A Kind Heart, по www.woopidoo.com/articles/filson/leading-article.htm

(текстът не претендира да изчерпва всички властващи в българското психично пространство митове)

Мит 1: Психиатърът е психотерапевт

Психиатърът не е психотерапевт, освен ако не е преминал специално терапевтично обучение в една от терапевтичните школи. Психиатърът е медик, със специализация по психиатрия. Медицината изучава анатомията и физиологията на организма и е призвана да въздейства върху тялото. По тази причина психиатърът използва медикаменти, за да въздейства върху различни органи и системи в тялото. Този подход е много подходящ при тежки органични изменения (заболявания) или остри кризи и фундаментално погрешен за дългосрочно третиране на повечето от психичните проблеми, с които се сблъсква средностатистическият българин. Именно широко разпространеното сред българите мнение, че психиатърът е психотерапевт води до куп заблуди и предразсъдъци в обществото. Най-доброто, с което един психиатър може да бъде полезен е поставянето на диагноза в съответствие с Международната класификация на болестите и с предписването на медикаменти при случаите, за които стана дума.

Мит 2: Психологът е психотерапевт

Горното се отнася в пълна сила и за психолога. Психологът не е психотерапевт, освен ако не е преминал специално терапевтично обучение в една от терапевтичните школи. Обучението по психология е базисно и дава добра основа за психотерапевтично обучение, но не е равносилно на него. Заблудата, че всеки психолог е психотерапевт също битува сред българите. Много от тях считат, че срещата с психолог и терапевтична сесия е едно и също. Когато отидат при психолог, който не е психотерапевт и се разочароват, мнозина българи започват да говорят с пренебрежение за психологията или да смятат, че всеки може да е психолог. И тъй като отъждествяват психолог с психотерапевт, започват да смятат, че и всеки може да е психотерапевт.

Мит 3: Психотерапията е за луди

Това е пряко следствие от първия мит, че психиатърът е психотерапевт. Доколкото умствените органични заболявания (т.нар. лудост) са приоритет на психиатрията, онези които смятат психиатърът за психотерапевт имат основание за подобно твърдение. За съжаление обаче, то не е основателно. Въпреки това, много българи не правят разлика между органично умствено заболяване и психичен проблем. За тях затруднения от психично естество в живота имат само хората с органично (мозъчно) заболяване. Те поставят знак за равенство между двете и то в двете посоки. От една страна, си правят извод, че щом има наличие на психични затруднения, следва, че има органично увреждане. И, съответно, обратния извод, че щом има органично увреждане, следва, че ще има и психични затруднения. Ала това неверно убеждение за равнозначността на психичното затруднение и органичното увреждане напълно оправдава изказването: "Аз да не съм луд, че да ходя на психотерапия.".

Истината е, че психотерапията не може да направи нищо за пълното възстановяване на психиката на хората с органични умствени увреждания. Психологията също не може да направи нищо, нито пък психиатрията. Все пак най-удачен е подходът на психиатрията, който чрез медикаментите в някаква степен облекчава страданията на тези хора и на близките им.

Мит 4: Психотерапията са празни приказки

Този мит е следствие от заблудата, че всеки може да прави психотерапия. Както споменахме по-горе, психотерапията е метод за повлияване на психиката с терапевтична цел, при който основен инструмент е разговора. Това е едно логическо изкривяване на базата на факта, че всеки може да говори. Изкривяването, че който говори може да прави психотерапия идва от обстоятелството, че вербалните методи на работа в психотерапията са по-известни. Допълнителна сила на тази илюзия дава и популярното обменяне на информация по приятелски или по комшийски (т.нар. клюкарстване). Прекрасен пример за това е разказът на Чудомир „Не съм от тях! (как` Сийке).”. Одумването на този или онзи обаче не е решение на психичните затруднения и често натоварва допълнително психичния апарат на нормалния човек.

Друга причина за подобно вярване е следната: в България никой не признава слабостите си преди всичко пред себе си, а камо ли пред друг човек. Дори така наречените най-близки приятели рядко узнават истината, което автоматично препраща към темата за искреността в отношенията на индивида с околните и със себе си. Нормалният човек предполагаемо е искрен, в рамките на благоразумието, понеже инстинктивно усеща, че неискреността бавно, но сигурно, уронва психичната му устойчивост. Нормалният човек търси разрешаването на проблемите си, а не тяхното натикване в „ъгълчетата” на душата или в „мазето” на психиката.

Какво тогава е психотерапия и кой може да е психотерапевт

От досега казаното става ясно, че има четири различни възможности за подготовката на един специалист. Те са: психиатър, психиатър-психотерапевт, психолог, психолог-психотерапевт. Т.е. психотерапията е нещо допълнително към основното образование по медицина или по психология. Освен това трябва да се каже, че психотерапията е процес на въздействие върху психиката най-често посредством думи или ролеви игри. Всеки психотерапевт преминава специално обучение за придобиване на такива умения след като е преминал основното си обучение по медицина или психология. Неговата работа е свързана именно с обикновените хора и обичайните им психични трудности (проблеми), които не са резултат от органично (мозъчно) заболяване. Тъкмо такива са голяма част от психичните състояния на нормалните хора. Психотерапията е за нормалните хора! Когато това бъде разбрано, ще стане значително по-ясно защо на Запад, почти всеки има свой личен психотерапевт.

За какво служи психотерапията

Психотерапията е начин за повишаване на самопознанието и улесняване на усъвършенстването. Тя е един инструмент за изследване на нашата собствена душевност и потребности. Тя позволява да се предотврати появата на психопатология. Именно стремежът към психична хигиена е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Те затова са и развити, защото не от вчера ползват такива услуги. Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат своевременно преодоляни или предотвратени, не се създават условия за тяхното натрупване в психиката. По този начин се гарантира и отстраняването на предпоставките за бъдеща поява на евентуални по-сериозни психични разстройства.

Психотерапията помага на нормалния човек да се справя по-добре в ежедневното си функциониране в условията на все по нарастващ стрес. С нейна помощ всеки нормален човек може да увеличи директното си влияние върху ежедневието си и да променя начина, по който се случват събитията в него. Това включва въздействие върху отношенията в семейството, работата, любовта, общуването, социалните контакти, емоциите, навиците по посока на баланса и хармонизирането им. Посредством психотерапията човек получава възможност да моделира живота си така, че да се чувства по-пълноценен.

Различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат цялостта и многообразието на човешката психика. Но те съществуват, защото всеки е малко или много уникален е всеки има нужда от нещо, което е най-близко до него. Ако всички бяха еднакви, щеше да има една психотерапия.

Изводи

Заради подобни митове за психотерапията обръщането към психотерапевт се определя или като глезотия, или като черна точка в биографията, или дори като нещо срамно. Тези митове провокират у част от хората прояви на недоверие към психотерапията и към нейното отричане, чието олицетворение е задавания откровено риторично въпрос:„Защо трябва да плащам на психотерапевт, след като мога да пийна една-две чашки и да си излея душата на някой роднина или приятел?". Схващането, че резултатът от това действие и от провеждането на психотерапия ще е един и същ е дълбоко погрешно. На добрия специалист то разкрива корените на вътрешните психични противоречия на този, който го споделя. Освен това, като изключим, че близките, роднините или дори приятелите понякога са част от проблема, психотерапията не е обливане със съвети, придружено от другарска почерпка. Психотерапията е научен метод за психично въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд от страна на самия психотерапевт върху собствената му личност. Психотерапията е строго специфична дейност, а връзката психотерапевт-клиент, която се осъществява в ясно определени рамки и граници, коренно се различава от всички останали видове междучовешки отношения.

Заключение

А сега, ако все още вярвате в тук посочените митове, значи психотерапията наистина не е за Вас. Обратно, ако мнението Ви за психотерапията първоначално е било негативно, а сега е поне неутрално, значи Вие сте от онези обикновени хора, които просто не са имали достатъчно информация. Ако сте от хората, които не са научили нищо ново от казаното дотук, значи познанията Ви по този въпрос са сериозни и Вие сте от хората, които се отнасят сериозно към себе си.

Когато човек се сблъска с диагнозата рак или друго сериозно заболяване, той обикновено казва: „Защо точно на мен се случва това? Какво мога да направя, за да победя тази болест?” През последните 25 и повече години някои новаторски настроени медици от Европа проведоха широка научно-изследователска дейност и достигнаха до знание и практически резултати които излекуваха хиляди болни от рак и различни „неизлечими” болести.

Измежду тези изследователи се откроява работата на френския лекар, д-р Клод Саба. Черпейки опит от 35 годишната си практика в няколко медицински специалности, психиатрия, психология и НЛП, както и от собствените си изследвания, систематични анализи, научна работа и публикации, Клод Саба създава концепцията за Тоталната Биология на всички Живи Същества. Централна идея в тази система е разбирането, че болестта е програма за оцеляване ръководена от мозъка за да намали недопустимия стрес и запази индивида жив и функциониращ колкото се може по-дълго.

Тотална Биология - психотерапевтичен метод на базата на Новата Медицина на д-р Хамър

Д-р Саба синтезира работата на много учени, медици и психолози и развива своя собствена уникална система. По-специално той изучава работата на немския психиатър, невролог и онколог Дърк Хамър. След смъртта на сина си, д-р Хамър развива рак. В процеса на изследване на своя рак, както и на 10 000 други случая, той установява, че специфичен емоционален конфликт или стрес засяга определена мозъчна зона, а оттам следва и специфична болест или телесна дисфункция. Понастоящем, след 30 000 случая, твърденията на доктор Хамър показват 100% валидност. Ако имаме дадена болест, зад нея винаги стои асоцииран емоционален конфликт и афектирана зона в мозъка. Доктор Хамър нарича системата си Нова Медицина поради огромното и значение в бъдещото развитие на лечителската наука. Д-р Хамър е номиниран за Нобелова Награда по медицина през 2005г.

За Клод Саба мозъкът е като електронен механизъм или компютър и болестта е една от програмите му която се задейства автоматично при специфични обстоятелства на висок или продължителен стрес или конфликт с цел да предпази цялостния организъм от пълен колапс. Програмата се изключва когато стресът или конфликтът е преодолян или разрешен. Зададената програма може да бъде анулирана. Няма болест, която да не е лечима потенциално и всички болести, от рака до хремата са отговори на изтласкан в подсъзнанието стрес, травма с различна сила и продължителност. Болестите са специализирани програми за оцеляване. Задачата на индивида е да постигне осъзнаване и отработване на емоционалния конфликт, който е преживял и изтласкал и или да го преработи, да го надрасне или да освободи напрежението му. С други думи, свеждането на стресовата енергия до нула елиминира нуждата от програмата за оцеляване (болестта) и предизвиква автоматично превключване в мозъка от болестна програма към възстановяване и оздравяване.

Като допълнение д-р Саба осветява най-дълбоките корени на болестното програмиране не само по време на детството, но и по време на зачеването, бременността, раждането и първата година след това, както и на въздействието на трите предходни генерации и въздействието на фамилната памет върху появяването на болестта (тоест психичните причини за генните заложби). Д-р Саба е разработил многобройни методи, чрез които пациентът може да достигне до лежащият в подсъзнанието му капсулиран емоционален конфликт, да го осъзнае и асимилира.

Д-р Саба твърди абсолютно недвусмислено, че всеки е свой собствен лечител. Обучените в метода Тотална Биология консултанти могат единствено да подпомогнат и ръководят процеса на намиране на отговорите на пациента и да управляват процеса, в който той сам намира ключовете за лечението си. От особена важност е пациентът да продължи регулярната си медицинска терапия, за да поддържа болестта в рамките на допустимото докато трае процесът на лечението.

Нека допуснем, че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя естествено изчезва. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние.

Тъй като човек носи в себе си всички предходни еволюционни етапи, при него процесът протича по подобен начин. Ако човек преживява ситуация, която възприема като „несмилаема”: „Не мога да смеля ужасното му поведение!” или „Не мога да приема този кошмарен факт!” … - и ако в такива ситуации имаме високо ниво и продължителност на стреса, мозъкът прочита ставащото като заплаха за оцеляването и превключва към болестната програма „рак на стомаха”. За разлика от животните, при човека болестно решение на ситуацията може да бъде задействано и от символична, въображаема, чисто емоционална ситуация, от негативно преживяване в социалното общуване, проблем в службата или любовните връзки и т.н. Старите мозъчни структури, които задействат болестта не правят никаква разлика между действителната физическа опасност и символичният, емоционален стрес и травма.

В природата „ракът на стомаха” е временно решение. Костта в стомаха или бива смляна или животното умира. При хората болестта продължава докато емоционалният конфликт който я е породил не бъде разрешен. По тази причина е важно по време на основното психологично лечение да се продължава и спомагателната медицинска терапия, която е насочена към симптомите, за да бъде поддържана болестта в приемливо състояние и пациентът да има възможността да открие и „смели” причината породила болестта му. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено(решението може да бъде външна промяна в обстоятелствата или вътрешна промяна спрямо отношението към проблема) и приложено, биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва. В старите мозъчни структури(подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опасността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява здравето. Ето как осъзнаването и превръщането на импулсите получавани както от външната среда, така и от подсъзнанието в положителна опитност играят ключова роля за поддържането и възстановяването на здравето на индивида.

Като резюме – Тоталната Биология е психотерапевтичен метод, който произлиза от мащабeн медицински и психологичен опит и изследвания и предлага на болните знанието и методите да осъзнаят конфликтите си, да намерят решението им и така да се освободят от болестите си.

За контакти с автора:

Email: orlinbaev@gmail.com

GSM: 0878/260634

site: http://orlin.bravehost.com