Учебен филм заснет на Рила, Издателство Бяло Братство, София 2011, ISBN 38019920

Във филма детайлно са показани 5 комплекса с упражнения дадени от Учителя Петър Дънов.

"Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.

Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия.

Всички движения, които са в съгласие със законите на природата са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието."

1. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910 г. в гр. Велико Търново

Първите четири упражненията служат за подобряване работата на стомаха, гърдите и белите дробове, долните и горните центрове на симпатичната или вегетативната нервна система. Движенията на петото упражнение помагат за уякчаване на нервната система. То ни показва на какво ниво е нашият вътрешен баланс и хармонията между ум и сърце. Шестото и седмото упражнение съдействат за усилване на кръвообръщението на мозъка и подпомагат деятелността на малкия мозък.

"Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер. Тия упражнения са ви дадени за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации."

2. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново

Упражненията служат за урегулиране на енергиите в предната част на мозъка, сърцето, гръбначния стълб, стомаха и нерваната система. Шестото упражнение представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане.

"Тези упражнения ще правите по веднъж на ден. Ако се правят сутрин е прекрасно, на обяд - хубаво, а вечер - добре. Ако искате да имате добри резултати трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези окултни упражнения са едни от най-хубавите. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте."

3. Комплекс от упражнения за волята дадени от Учителя на 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново

"Това не са обикновенни упражнения, а упражнения, които се правят според законите на природата. Внимавайте как се правят те ритмически, ако ги правите така ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях."

Ще отправяте вашата мисъл нагоре към Бога. Ще отправяте любовта си към него и считайте, че тия ръце са Божии. Изразявайте волята си и Бог се изразява във вас, Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Бог е който прави това. И ще видите, че той добре ще ви подейства. Воля, воля трябва на всички. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези движения ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в природата.

4. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 19 август 1922 г. в гр. Велико Търново

"Упражненията са дадени да се играят през цялата година. От 22 март до 22 септември се правят преди Паневритмия. Играят се малко преди или по време на изгрев слънце. Първото от шесте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното - то е доброто. Това, което е написано на ръката ти го слагаш върху доброто като основа. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. То представлява пътят, по който душата върви. При петото упражнение се уравновесява сърцето, става събуждане на сърцето чрез ума и свързване с ангелския свят. С шестото упражнение чистиш ума си - това е електричен процес, а пък с диханието чистиш сърцето си - това е магнетичен процес."

5. Комплекс от 21 упражнения

"Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Ако гимнастическите упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. В движенията вие бързате изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три, но внимателно."

"Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Ако правите едно упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим - след това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа."

Учителя

За 200 000 години на Земята, човечеството е нарушило баланса на планетата, изграден за четири милиарда години. Цената, която трябва да платим е високо, но е твърде късно да бъдем песимисти - хората имат десет години да обърнат хода на нещата, за да не ограбят напълно богатствата на Земята и да променят навиците си.

Гледай целия филма ТУК

Изслушай ме, моля те! Ти си като мен - хомо сапиенс, разумен човек. Живот, чудо във вселената, появило се преди около 4 милиарда години.

А ние, хората, само преди 200 000 години. Но ние успяхме да нарушим баланса, който е от съществено значение за живота.

Слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя, и реши какво искаш да правиш с нея.

Това са следи от нашия произход. В началото нашата планета не е била нищо повече от един пожар, облак от свързани прахови частици, като толкова много подобни клъстери във вселената.

И все пак, това е мястото, където чудото на живота възникнало.

Днес, животът, нашият живот, е просто брънка във веригата от безбройните живи същества, наследявали едни други на Земята близо 4 милиарда години.

И дори и днес нови вулкани продължават да извайват нашите пейзажи. Те ни показват това, което Земята е била при раждането си - изливащи се планини, надигащи се от дълбините, втвърдяващи се, огъващи се, извисяващи се или разслояващи се на тънък слой, преди да се успокоят за известно време. Облаците пушек, извиращи от недрата на Земята, са подобни на първоначалната земна атмосфера. Атмосфера, лишена от кислород. Плътна атмосфера, изпълнена с вода, пара, пълна с въглероден двуокис. Пещ.

Земята се охладила. Водната пара кондензирала и паднала в проливен дъжд. На правилното разстояние от слънцето, не твърде далеч, не и твърде близо, перфектният баланс на Земята й позволил да запази водата в течно състояние. Водата прорязала канали. Те са като вените в тялото, клоните на дърво, съдове за сока, който водата дала на Земята. Реките отмивали минералите от скалите, добавяйки ги към сладката океанска вода. И океанската вода станала солена.

Откъде идваме ние? Къде се е зародил животът?

Чудо на времето, примитивни форми на живот все още съществуват в горещите извори. Те им придават специфични цветове. Те са наречени архебактерии. Те всички се хранят от земната топлина. Всички, с изключение на цианобактерията, или синьо-зелените водорасли. Само те са в състояние да се обърнат към слънцето и да уловят неговата енергия. Те са жизненоважен прародител на всички минали и настоящи растителни видове. Тези миниатюрни бактерии и техните милиарди потомци са променили съдбата на нашата планета. Те са преобразували нейната атмосфера.

Какво се е случило с въглерода, който е отравял атмосферата? Все още е тук, затворен в земната кора. Тук някога е било море, обитавано от микроорганизми. Те образували черупките си, извличайки въглерод от атмосферата, разтворен в океана. Тези слоеве са от натрупаните черупки на тези милиарди и милиарди микроорганизми. Благодарение на тях въглеродът е бил изцеден от атмосферата и други форми на живот са могли да се развият.

Животът е това, което променило атмосферата. Растенията, захранвани от слънчевата енергия, могли да разделят водната молекула и да извлекат кислорода. И кислородът изпълнил въздуха.

Водният цикъл на Земята е процес на непрекъснато обновяване. Водопади, водни изпарения, облаци, дъжд, извори, реки, морета, океани, ледници...Цикълът никога не се нарушава. На Земята има винаги едно и също количество вода. Всички следващи се видове живот на Земята са пили една и съща вода. Изумителната материя, наречена вода. Една от най-нестабилните от всички останали. Тя приема течно състояние като течаща вода, газообразна като пара, или твърда като лед.

В Сибир, замразената повърхност на езерата през зимата съдържа следи от силата, която водата освобождава, когато замръзва. По-лек от водата, ледът плува. Той образува защитна мантия срещу студа, под която животът може да продължи.

Двигателят на живота е свързаността. Всичко е свързано. Нищо не е самодостатъчно. Водата и въздухът са неразделни, обединени в живота и за нашия живот на Земята

Споделянето е всичко.

Зелената шир, надничаща през облаците, е източникът на кислород във въздуха. 70 процента от този газ, без който белите ни дробове не могат да функционират, идва от водораслите, които оцветяват повърхността на океаните. Нашата Земя разчита на равновесие, в което всяко същество има роля и съществува само чрез съществуването на друго същество. Фина, крехка хармония, която лесно може да се разруши. Така, коралите са родени от брака на водорасли и черупки. Кораловите рифове обхващат по-малко от 1 процент от океанското дъно, но осигуряват обитание на хиляди видове риби, мекотели и водорасли. Равновесието на всеки океан зависи от тях.

Земята отчита времето си в милиарди години. Необходими са й били повече от четири милиарда години, за да създаде дърветата. Във веригата от видове, дърветата са основата, перфектна, живееща скулптура. Дърветата побеждават гравитацията. Те са единственият естествен елемент, вечно движещ се към небето. Те растат спокойно към слънцето, което подхранва тяхната корона. Те са наследили от микроскопичните цианобактерии способността да улавят енергията на светлината. Те я съхраняват и се хранят с нея, превръщайки я в дърво и листа, които след това се разграждат в смес от вода, минерали, растения и жива материя.

И така, постепенно, се формира почвата. Почви, преливащи от непрестанната дейност на микроорганизми, хранещи се, копаещи, обогатяващи я с кислород и трансформиращи я. Те правят хумус - плодородният слой, с който е свързан целият живот на Земята.

Какво знаем за живота на Земята? Колко видове познаваме? Една десета от

тях? Стотна, може би? Какво знаем за връзките, които ги свързват? Земята е чудо. Животът остава мистерия.

Образуват се животински семейства, обединени от обичаи и ритуали, предавани през поколенията. Някои се адаптират към естеството на пасищата си, и те се приспособяват към тях. И двете страни печелят. Животното утолява глада си и дървото може да процъфти отново. В голямото приключение на живота на Земята, всеки вид има своята важна роля, всеки вид има своето място. Никой не е безсмислен или вреден. Те всички се балансират.

И тук ти, хомо сапиенс, разумни човеко, влизаш в историята. Ти се възползваш от невероятното наследство, старо почти четири милиарда години, дарено от Земята. Ти си само на двеста хиляди години, но промени лицето на света.

Въпреки уязвимостта си, ти си присвои всеки хабитат и завладя огромни територии, както никой друг вид преди теб. След сто и осемдесет хиляди години номадски живот, и благодарение на по-мекия климат, хората се установяват на едно място. Вече не зависят от лова, за да оцелеят. Избират да живеят във влажни места, богати на риба, дивеч и диви растения. Там, където земята, водата и животните се съчетават. Дори и днес, по-голямата част от човечеството живее на континенталните брегови линии или бреговете на реките и езерата.

На планетата, всеки четвърти човек живее по същия начин, както човечеството преди шест хиляди години, живеейки само от енергията, която природата дарява сезон след сезон. Това е начинът на живот на един милярд и половина души, повече от общото население на всички богати държави.

Но средната възраст е малка и тежкият труд си взима своето. Несигурността на природата тежи на ежедневието. Образованието е рядка привилегия. Децата са единственият актив на семейството, тъй като всеки допълнителен чифт ръце е необходим принос за неговото съществуване.

Човешкият гений винаги е осъзнавал своята слабост. Физическата сила, с която природата недостатъчно е дарила хората, е открита в животните, които им помагат да откриват нови територии.

Но как може да се завладее светът на празен стомах? Изобретяването на земеделието преобръща историята ни. Било преди по-малко от десет хиляди години. Земеделието било нашата първа голяма революция. То е довело до първите излишъци и поражда градовете и цивилизациите. Спомените за хиляди години борба за храна избледняват. Направили зърното основа на живота, ние умножихме броя на сортовете и се научихме да ги адаптираме към почвите и климата.

Ние сме като всички видове на Земята. Нашата основна дневна грижа е да се изхраним. Когато почвата е по-бедна и водата малко, ние сме в състояние да приложим чудовищни усилия, за да извлечем от земята достатъчно, за да оцелеем. Хората са променили земята с търпение и отдаденост, които Земята изисква, в почти жертвен ритуал, извършван отново и отново. Селското стопанство е все още най-разпространено занимание на света. Половината от човечеството обработва почвата, повече от три четвърти от тях на ръка. Селското стопанство е като традиция, предавана от поколение на поколение в пот и труд, т.к. за човечеството това е необходима предпоставка за оцеляване.

Но след като разчитало на мускулите толкова време, човечеството намерило начин да използва енергията, погребана дълбоко в Земята.

Тези пламъци са също от растения. Част от слънчева светлина. Чиста енергия. Енергията на слънцето, уловена над милиони години от милиони растения повече от 100 милиона години назад. Това са въглищата. Това е газта. И, преди всичко, това е нефтът. Този лъч светлина /нефтът/ освободи хората от труда над земята.

С петрола започна ерата на хората, които се освободиха от клещите на времето. С нефта някои от нас придобиха безпрецедентни облаги и комфорт.

И за 50 години, един живот време, Земята е по-радикално променена отколкото от всички предходни поколения на човечеството.

По-бързо и по-бързо.

През последните 60 години населението на Земята се е утроило.

И над 2 млрд. души са се преместили в градовете.

По-бързо и по-бързо.

Шенжен, в Китай, със стотици небостъргачи и милиони жители, беше само малко рибарско селце едва преди 40 години.

По-бързо и по-бързо.

В Шанхай, 3000 кули и небостъргачи са били построени за 20 години. Още стотици се строят.

Днес, повече от половината от световното население, което е над 7 милиарда души, живее в градове.

Ню Йорк. Първият в света многомилионен град е символ на експлоатацията на енергийните ресурси на Земята от човешкия гений. Работната ръка на милиони емигранти, енергията на въглищата, безкрайната сила на петрола. Америка първа впрегна феноменалната и революционна сила на "черното злато".

В полетата, машини замениха хората. Литър петрол генерира повече енергия от 100 работника за 24 часа. В Съединените щати са останали само 3 милиона фермери. Те произвеждат достатъчно продукция да храни 2 милиарда души.

Но по-голямата част от това зърно не се използва да храни хората. Тук, както във всички други индустриализирани нации, тя се превръща в храна за добитък или биогорива.

Лъчът светлина /нефтът/ прогони сушата, която преследваше обработваемите земи. Нито един поток не пренебрегва водните нужди на селското стопанство, които са 70 процента от потреблението на вода.

В природата всичко е свързано. Разширяването на обработваеми земи и селскостопански култури насърчава развитието на паразити. Пестицидите, още един подарък на нефтохимичната революция, избиват паразитите. Лошата реколта и гладът останаха далечен спомен. Най-голямото главоболие сега е какво да се прави с излишъците, породени от модерното земеделие. Но токсичните пестициди, изсипани във въздуха, почвата, растенията, животните, реките и океаните проникват дълбоко в клетките на организмите и се споделят от всички форми на живот. Дали са опасни за хората, които са спасили от глада? Тези фермери, в жълтите защитни костюми, вероятно знаят най-добре.

После дойдоха торовете, друго нефтохимично откритие. С тяхна помощ се постигат отлични резултати, дори от считани за лоши досега земи.

Култури, адаптирани към почвите и климата, се заменят с по-продуктивни и лесни за транспорт.

И така, в миналия век, 3/4 от сортовете, отглеждани от земеделските производители повече от хиляди години, са били изтрити от лицето на Земята. Докъдето ви виждат очите, има тор отдолу и пластмаса отгоре. Оранжериите на Алмерия, Испания, са зеленчуковата градина на Европа. Всеки град чака "перфектните" зеленчуци всеки ден да бъдат доставени със стотици камиони в супермаркетите му.

Колкото повече една страна се развива, толкова повече месо консумират жителите й. Как може да се задоволи тази световно нарастваща нужда без да се прибягва до препълнени ферми с говеда?

По-бързо и по-бързо.

Подобно на жизнения цикъл на добитъка, който може никога да не види поляна. Произвеждаме месото бързо и това е станало наше ежедневие. В тези огромни развъдници, стъпкани от милионите говеда, няма да порасне и стръкче трева. Флотилия от товарни автомобили от всяко кътче на страната носи тонове зърно, соево брашно и богати на протеин гранули, които ще се превърнат в тонове месо.

Резултатът е, че трябват 100 литра вода за производството на 1 кг картофи, 4 000 литра вода за 1 кг ориз и 13 000 литра за 1 кг говеждо месо. Да не говорим за разхищенията в процеса на производство и транспорт на нефта.

Нашето селско стопанство е станало петролозависимо. То храни 2 пъти повече хора на Земята, но е заменило разнообразието със стандартизацията. То ни дава спокойствие и комфорт, но прави живота ни необратимо зависим от петрола. Това дава ново измерение на времето.

Нашият световен часовник сега бие с ритъма на неуморните машини, хванати с ритъма на слънчевия лъч /нефтът/.

Цялата планета е внимателна към този ритъм на нашите надежди и илюзии. Същите надежди и илюзии, които се развиват заедно с нашите нужди, все по ненаситните желания и лекомислие.

Ние знаем, че краят на евтиния петрол идва, но отказваме да го приемем.

За много от нас американската мечта е въплътена от легендарния град - Лос Анджелис. В този град, който се простира на над 100 км, броят на автомобилите е почти равен на броя на жителите. Тук енергетиката поставя фантастично шоу всяка вечер. Дните изглеждат като бледо подобие на нощите, които превръщат града в звездно небе.

По-бързо и по-бързо.

Разстоянията вече не се броят в мили, а в минути. Автомобилите оформят нови предградия, където всеки дом е крепост, безопасно разстояние от градските центрове, и където спретнати и чисти редове от къщи се натрупват по задънени улици. Това се е превърнало в световна мечта, проповядвана от телевизиите по света. Дори и тук, в Пекин, тя е клонирана, копирана, и тези къщи се строят навсякъде, което убива китайската култура.

Автомобилът е станал символ на комфорт и прогрес. Ако този модел беше последван от всяко общество, то на планетата нямаше да има 900 милиона автомобила, както е сега, а 5 милиарда.

По-бързо и по-бързо.

Колкото повече се развива светът, толкова по-голяма става жаждата му за енергия. Навсякъде копаят машини, дълбаят и разкъсват Земята, търсейки парчетата звезди, заровени дълбоко от самото създаване на планетата. Минералите. Като привилегия на силата, 80 процента от тези минерали се използват от 20 процента от световното население. Преди края на този век, прекомерната експлоатация на мините ще изчерпи ресурсите на планетата.

По-бързо и по-бързо.

Корабостроителници произвеждат много петролни танкери, контейнерни кораби и газ танкери, за да се погрижат за нуждите на глобалната индустриална продукция. Повечето потребителски стоки пътуват хиляди километри от страната на производство до страната на потребление.

От 1950 г., обемът на международната търговия се е увеличил над 20 пъти. 90 процента от търговията се движи по море. 500 млн. контейнера се транспортират всяка година. Тръгнали към света на големите центрове на потребление, като Дубай. Дубай е нещо като връх на Западния модел - страна, където невъзможното става възможно. Изграждане на изкуствени острови в морето, например. Дубай има малко природни ресурси, но с парите от нефт той може да се снабди с милиони тонове материал и работници от всички краища на планетата. Дубай не е земеделска земя, но той може да внася храна. Дубай няма вода, но може да си позволи да изразходи много енергия за обезсоляване на морска вода и да изгради най-високите небостъргачи. Дубай има безспирно слънце, но няма соларни панели, произвеждащи енергия. Той е емблема на възход и модернизация, и не пропуска да изуми света. Дубай е като черешката на тортата на всички световни пари. Нищо не е по-далеч от природата от Дубай, макар че нищо не зависи от природата повече от Дубай. Дубай е нещо като кулминация на Западния модел.

Ние не разбираме, че зависим от това, което природата ни предоставя.

От 1950 г. риболовът се е увеличил петорно. От 18 до 100 милиона метрични тона

годишно. Хиляди риболовни кораби изпразват океаните. Три четвърти от риболовните зони са изчерпани или застрашени от изчерпване. Повечето големи риби са изчезнали като вид, тъй като не им се оставя време да се размножават. Ние разрушаваме цикъла на живота, който ни е даден. При сегашното положение, всички рибни видове са застрашени от изчерпване и пълно изчезване. Основното меню на всеки пети човек по света е риба. Ние сме забравили, че ресурсите са оскъдни.

Петстотин милиона хора по света живеят на пустинни земи, това е повече от населението на Европа. Те знаят стойността на водата. Те знаят как да я използват пестеливо. Тук те зависят от кладенци с подпочвена вода, натрупана в миналото, когато е валяло по тези пустини. Преди 25 000 години. Подпочвените води също позволяват отглеждането на някои култури в пустинята, за да се осигури храна за местното население. Полетата с кръгла форма се оросяват с тръби, които също изпомпват подпочвените води.

Но това има висока цена. Подземните води не се възобновяват. В Саудитска Арабия, мечтата за индустриално земеделие в пустинята е избледняла. Като стара карта, осветените петна показват изоставените парчета земя. Напоителната техника все още е там. Енергията за изпомпването на водата е все още там. Но подземните води са силно изчерпани.

Израел направи от пустинята обработваеми земи. Въпреки, че тези парници се напояват капка по капка, потреблението на вода продължава да нараства заедно с износа. Някога силната река Йордан вече е само тънка струйка. Нейната вода е стигала до супермаркетите навсякъде по света в щайги за плодове и зеленчуци.

Съдбата на река Йордан не е единствена. На Земята, 1 от 10 големи реки не стига до морето за няколко месеца в годината. Лишено от водите на река Йордан, нивото на Мъртво море спада с повече от метър на година.

Индия рискува да е най-страдащата страна в света от липсата на вода през следващия век. Огромно количество вода отива за нарастващото население и през последните 50 години са изкопани 21 милиона кладенци. В много части на страната, изкопът трябва да слиза все по-надолу, за да стигне вода. В Западна Индия, 30 процента от кладенците са били изоставени. Подземните води пресъхват. Големи резервоари ще задържат мусонните дъждове за възстановяване на водните запаси. През сухия сезон жените от селото ги копаят с голи ръце. На хиляди километри разстояние, 800 до 1 000 литра вода се консумират от човек на ден.

Лас Вегас е построен в пустинята. Милиони хора живеят там. Хиляди пристигат всеки месец. Неговите жители са сред най-големите потребители на вода в света.

Палм Спрингс е друг пустинен град с тропическа растителност и тучни голф игрища. Колко дълго може този мираж да продължи съществуването си? Земята не може да насмогне. Река Колорадо, която снабдява тези градове с вода, е една от онези реки, които вече не стигат до морето. Водните нива на езерата от водосборния й басейн намаляват.

Недостигът на вода може да засегне около 2 милиарда души преди 2025 г. Влажните зони представляват 6% от повърхността на планетата. Под техните спокойни води се крие истинска фабрика, където растения и микроорганизми търпеливо филтрират водата и изчистват замърсяването. Тези блата са задължително условие за регенериране и пречистване на водата. Те са гъби, които регулират движението на водата. Те я абсорбират през дъждовния сезон и пропускат през сухия. В надпреварата ни да завладеем повече земя, сме ги превърнали в пасбища за добитък, или в селскостопанска земя или сгради. През миналия век половината блата в света са били пресушени. Ние не знаем нито тяхното богатство, нито тяхната роля.

Всичката жива материя е свързана. Вода, въздух, почва, дървета. Световната магия е точно пред очите ни.

Дърветата изхвърлят подземните води в атмосферата като лека мъгла. Те формират свод, който облекчава въздействието на интензивни дъждове. Горите осигуряват влажността, която е необходима за живот. Те съхраняват повече въглерод от цялата земна атмосфера. Те са крайъгълен камък на климатичния баланс, от който всички ние зависим. Девствените води осигуряват средата за живот на 3/4 от биологичното разнообразие на планетата, т.е., на целия живот на Земята. Тези гори предоставят средствата ни за лечение. Веществата, отделяни от тези растения, могат да бъдат разпознати от нашите тела. Нашите клетки говорят на същия език. Ние сме от едно и също семейство.

Но само за 40 години най-голямата в света дъждовна гора, Амазония, е била намалена с 20 процента. Гората отстъпва на ферми за добитък или соеви ферми. 95% от соята се използва за фураж на добитък и домашни птици в Европа и Азия. И така, гората се превръща в месо.

Едва преди 20 години, Борнео, четвъртият по големина остров в света, е бил покрит с обширна девствена гора. При сегашното темпо на обезлесяване, тя ще изчезне в рамките на 10 години. Живата материя свързва водата, въздуха, земята и слънцето. В Борнео тази връзка е била разрушена в един от най-големите извори на биологично разнообразие на Земята. Тази катастрофа е била предизвикана от решението за производство на палмово масло, едно от най-произвежданите и консумирани масла в света, в Борнео. Палмовото масло не само задоволява нашето нарастващо търсене на храна, но също така се използва за козметика, перилни препарати, и все повече за алтернативни горива. Горското разнообразие е заменено от един вид - маслената палма. За местните хора тя осигурява заетост. Става въпрос за земеделска индустрия.

Друг пример за масово обезлесяване е евкалиптът. Евкалиптът се използва за направата на хартиена каша. Насажданията се увеличават, а търсенето на хартия се е увеличило петорно за 50 години. Една гора не замества друга гора. В подножието на тези евкалиптови дървета нищо не расте, тъй като техните листа образуват токсична покривка за повечето други растения. Те растат бързо, но изчерпват водните резерви.

Соя, палмово масло, евкалиптови дървета...

Обезлесяването поставя основата за производство на излишъци.

Но на други места обезлесяването е последно средство за оцеляване. Повече от 2 милиарда души, почти 1/3 от населението на света, все още зависят от въглищата.

В Хаити, една от най-бедните страни в света, дървените въглища са един от основните консумативи на населението. Навремето "перла на Карибите", Хаити вече не може да храни населението без чуждестранна помощ. По хълмовете на Хаити са останали само 2% от горите.

Оголени, нищо не задържа почвите. Дъждовната вода ги отмива от хълмовете към морето. Каквото остава е все по-неподходящо за селско стопанство.

В някои части на Мадагаскар ерозията е огромна. Цели страни на хълмове са с дълбоки бразди, широки стотици метри. Тънка и крехка, почвата е направена от жива материя. С ерозията, тънкият слой хумус, който се е формирал хиляди години, изчезва.

Ето една теория на историята на Рапануи, на жителите на Великденския остров, която, може би, ще даде нещо за размисъл. Живеейки на най-изолирания остров на света, Рапануи експлоатират ресурсите си, докато нищо не е останало. Тяхната цивилизация не е оцеляла. По тези земи са били най-високите палмови дървета в света. Те са изчезнали. Рапануи са ги изсекли за дървен материал. Тогава те са се сблъскали с широко разпространена ерозия на почвата. Рапануи вече не са можели да ловят риба. Не е имало дървета, за да си построят канута. Но Рапануи изградили една от най-блестящите цивилизации в Тихия океан.

Иновационни фермери, скулптори, изключителни мореплаватели, те са били притиснати от пренаселване и намаляване на ресурсите. Изпитали социални вълнения, бунтове и глад. Мнозина не преживели катаклизма. Истинската загадка на Великденския остров не е как неговите странни статуи са попаднали там, сега знаем. Ето защо Рапануи не са успели да реагират навреме. Това е само една от няколкото теории, но тя има особено значение днес.

От 1950 г. насам, населението на света почти се е утроило. И от 1950 г., ние коренно сме променили нашия остров, Земята. Повече, отколкото в цялата ни 200 000 годишна история.

Нигерия е най-големият износител на петрол в Африка. И, въпреки това, 70 процента от населението й живее под границата на бедността. Благата са там, но населението няма достъп до тях.

Същото важи навсякъде по света. Половината от бедните по света живеят в богати на ресурси страни. Начинът ни на развитие не е изпълнил обещанията си. За 50 години разликата между богати и бедни е нараснала повече от всякога. Днес, половината от световното богатство е в ръцете на най-богатите 2% от населението.

Може ли тези различия да се поддържат? Те са причина за движение на населението, чийто мащаб ние ще усетим още повече. Град Лагос е с население 700 000 души през 1960 година. То ще нарасне до 16 млн. до 2025 г. Лагос е един от най-бързо нарастващите мегаполиси в света. Новодошлите са предимно фермери, принудително изоставили земята, поради икономически или демографски причини, или поради намаляващи ресурси.

Това е радикално нов тип градски растеж, породен по-скоро от стремеж за оцеляване, отколкото за преуспяване. Всяка седмица над 1 милион души увеличават популациите на световните градове.

Един от всеки шест човека сега живее в несигурна, нездравословна, пренаселена среда без достъп до дневни потребности като вода, канализация, електричество. Гладът се разпространява още повече. Потърпевши са почти 1 милиард души. По цялата планета най-бедните оцеляват, докато ние продължаваме да копаем за ресурси, без които дълго не можем да живеем.

Взираме се все по-надалече към девствени територии и райони, които са трудни за проучване.

Ние не променяме нашия модел.

Нефтът може да свърши? Все още може да извличаме петрол от катранените пясъци на Канада. Най-големите товарни автомобили в света местят хиляди тонове пясък. Процесът на загряване и отделяне на битум от пясък изисква милиони кубически метра вода. Необходима е колосална по размери енергия. Замърсяването е катастрофално.

Най-спешен приоритет, както изглежда, е да се вземе всяка частица слънчева светлина.

Нашите петролни танкери стават все по-големи и по-големи. Нашите енергийни потребности постоянно нарастват. Ние се опитваме да увеличим енергията като

бездънна фурна, която изисква все повече и повече гориво.

Всичко това е свързано с въглерод. След няколко десетилетия въглеродът, който превръща нашата атмосфера в пещ и който природата е абсорбирала милиони години, за да позволи развитието на живота, ще бъде в голяма степен изпомпен обратно. Атмосферата се нагрява. Само преди няколко години би било немислимо лодка да бъде тук. /Арктика/

Транспорт, промишленост, обезлесяване, селско стопанство...Нашата дейност освобождава гигантски количества въглероден двуокис. Без улавянето му, молекула по молекула, ние нарушаваме климатичния баланс на Земята.

Всички очи са вперени в полюсите, където ефектите от глобалното затопляне са най-видими. Това става бързо, много бързо. Северозападният проход, който свързва Америка, Европа и Азия през полюса, се отваря. Арктическата снежна покривка се топи. Под влиянието на глобалното затопляне, снежната покривка е загубила 40 процента от дебелината си за 40 години. Нейната площ намалява всяко лято. Тя може да изчезне през летните месеци до 2030 година. Някои казват 2015 г.

Слънчевите лъчи, които ледената покривка преди е отразявала, сега проникват през тъмната вода и я топят. Процесът на затопляне набира скорост.

Този лед съдържа записи на нашата планета. Концентрацията на въглероден двуокис не е било толкова високо от няколко стотици хиляди години. Човечеството никога не е живяло в атмосфера като тази.

Дали прекомерното използване на ресурсите застрашава живота на всеки вид? Изменението на климата изостря заплахата. До 2050 г. 1/4 от видовете на Земята биха могли да бъдат застрашени от изчезване. В тези полярни региони равновесието на природата вече е прекъснато.

Около Северния полюс ледниците са загубили 30 процента от повърхността си за 30 години. Но, тъй като Гренландия се затопля бързо, прясната вода на цял континент се излива в солената вода на океаните. Гренландските ледници съдържат 20 процента от прясната вода на цялата планета. Ако те се стопят, морското равнище ще нарасне с близо 7 метра. Но тук няма индустрия. Гренландските ледници страдат от парниковите газове, отделяни другаде по Земята.

Нашата екосистема няма граници. Където и да са, нашите действия имат последици за целия свят. Атмосферата на нашата планета е неделимо цяло. Тя е общо богатство, което ние споделяме.

В Гренландия започват да се появяват езера. Ледниците се топят със скорост, която дори и най-песимистичните учени не са предвиждали 10 години назад. Все повече и повече от тези ледникови реки се сливат в едно и проникват под повърхността. Мислили са, че водата ще замръзва в дълбочината на леда. Точно обратното - тя тече под повърхността на леда, отнасяйки ледената покривка в морето, където тя се разпада на айсберзи.

Докато прясната вода от ледниците на Гренландия се смесва със солената вода на океаните, ниско разположените земи по целия свят са застрашени. Морското равнище се покачва. Разширяването на водата при затоплянето й е причинило, само в 20-ти век, ръст от 20 сантиметра на морското равнище. Всичко става нестабилно. Кораловите рифове са изключително чувствителни и към най-малката промяна на температурата на водата. 30 процента от тях вече са изчезнали. Те са важна връзка във веригата на видовете.

В атмосферата основните въздушни течения променят посоката си. Дъждовните цикли се променят. Целият климат се е променил. Жителите на ниско разположените острови, като например Малдивите, са на фронтовата линия. Те са все по-притеснени. Някои вече си търсят нови по-гостоприемни земи.

Ако морското равнище продължава да се увеличава все така бързо, какво ще направят големите градове като Токио, най-гъсто населеният град на света? Всяка година прогнозите на учените стават все по-тревожни. 70 процента от населението на света живее по крайбрежията.

Единадест от петнадестте най-големи градове са разположени по бреговата линия или в устието на река. С покачването на морското равнище солта ще нахлуе във водата и ще лиши жителите от питейна вода. Миграциите на хора са неизбежни. Единственият въпрос е техният размер.

В Африка, връх Килиманджаро е неузнаваем. 80% от неговите ледници са изчезнали. През лятото реките вече не текат. Местните хора са засегнати от липсата на вода. Дори и по най-високите върхове в сърцето на Хималаите вечни снегове и ледници се оттеглят. А точно тези ледници играят съществена роля във водния цикъл. Те съхраняват водата от мусоните във вид на лед и я отделят през лятото при топенето на леда.

Хималайските ледници са в основата на всички големи азиатски реки - Инд, Ганг, Меконг, Янгдзе Кианг... 2 милиарда души зависят от тях за питейна вода и за да напояват техните насъждения, както например в Бангладеш. В делтата на Ганг и Брамапутра, Бангладеш е пряко засегнат от явления, възникващи в Хималаите и на морското равнище. Това е една от най-гъсто населените и най-бедни страни в света. Тя вече страда от глобалното затопляне. Комбинираното въздействие на все по-силни наводнения и урагани може да заличи 1/3 от земната маса в Бангладеш.

Когато хората страдат от тези опустошителни явления, те в крайна сметка се преместват. Богатите страни няма да бъдат пощадени. Засухи възникват по всички краища на планетата.

В Австралия, половината от земеделските земи вече са засегнати.

Ние сме в процес да нарушим климатичния баланс, който ни е позволил да се развиваме над 12 000 години. Все повече и повече горски пожари се приближават към големите градове. На свой ред, те изострят глобалното затопляне. При изгарянето на дърветата, те освобождават въглероден двуокис.

Системата, която контролира нашия климат, е силно нарушена. Елементите, на които тя разчита, са били силно нарушени. Часовникът на климатичните промени тиктака и в тези величествени пейзажи.

Тук, в Сибир, както и на други места по света, е толкова студено, че земята е постоянно замръзнала. Това е известно като пермафрост /вечна замръзналост/. Под повърхността му се крие климатична бомба. Метан, парников газ, 20 пъти по-силен от въглеродния двуокис. Ако пермафростът се стопи, отделеният метан може да накара парниковия ефект да излезе извън контрол с последици, които никой не може да предскаже.

Ние буквално ще бъдем в непозната територия. Човечеството има не повече от 10 години, за да постигне обрат в тенденцията и да избегне преминаването в тази територия...

Животът на Земята такъв, какъвто никога не сме го познавали. Създадохме явление, което не можем да контролираме. Нашият произход, водата, въздухът и формите на живот са тясно свързани.

Но в последно време ние разрушихме тези връзки.

Нека приемем фактите. Трябва да повярваме в това, което знаем.

Всичко, което видяхме, е отражение на човешкото поведение. Ние оформихме Земята според вижданията си. Имаме много малко време, за да се променим. Как ще успее този век да изнесе бремето на 9 милиарда човешки същества, ако откажем да си дадем сметка за всичко, което сме направили?

• 20% от населението на света потребява 80% от ресурсите му.

• Светът харчи 12 пъти повече средства за военни разходи,

• Близо 1 млрд. души гладуват.

• Над 50 процента от зърното по света се използва за храна на животни и биогорива.

• 40 процента от обработваемата земя е претърпяла дългосрочни щети.

• Всяка година 13 милиона хектара гори изчезват.

• 1 бозайник на всеки 4, 1 птица на всеки 8, 1 земноводно на всеки 3 са застрашени от изчезване.

• Видове изчезват 1 000 пъти по-бързо от нормалното.

• 3/4 от риболовните зони са изчерпани или количеството риба в тях е спаднало опасно.

• Средната температура за последните 15 години е най-високата, записвана някога.

• Ледената шапка е 40 процента по-тънка от преди 40 години.

• Възможно е да има най-малко 200 млн. "климатични" бежанци до 2050 г.

Цената за действията ни е висока. Други я плащат без да са причината. Виждала съм бежански лагери, големи колкото градове, простиращи се в пустинята. Колко мъже, жени и деца ще бъдат оставени на пътя утре? Трябва ли винаги да изграждаме стени, които да спират човешката солидарност, разделят хората и опазват щастието на едни от трагедията на други?

Твърде късно е да сме песимисти.

Знам, че човек може да събори всяка стена.

Твърде късно е да сме песимисти.

По света 4 деца от 5 посещават училище. Досега образование не е било давано на толкова много хора. Всеки, и богатият, и бедният, може да допринесе.

Лесото, една от най-бедните страни в света, е пропорционално една от тези, които инвестират най-много в образованието. Катар, една от най-богатите, е открит за най-добрите университети. Културата, образованието, научните изследвания и иновациите са неизчерпаеми ресурси.

Пред трагедията и страданията, милиони неправителствени организации доказват, че солидарността между хората е по-силна, отколкото егоизмът на нациите.

В Бангладеш, човек измисли немислимото и създаде банка, която кредитира само бедните. За 30 години тя промени живота на 150 милиона души.

Антарктика е континент с огромни природни ресурси, които нито една държава не може да иска само за себе си, естествен резерват, посветен на мира и науката. Договор, подписан от 49 държави, я прави съкровище, споделяно от цялото човечество.

Твърде късно е да сме песимисти.

Правителствата са предприели действия за защита на близо 2 процента от териториалните води. Не е много, но е 2 пъти повече от преди 10 години. Първите природни паркове са създадени преди век. Те покриват над 13 процента от континентите. Те създават пространства, където човешката дейност е в крак с опазването на видове, почви и пейзажи. Тази хармония между хората и природата може да се превърне в правило, не да е изключение.

В САЩ, Ню Йорк осъзна какво прави природата за нас. Тези гори и езера доставят на града питейна вода.

В Южна Корея горите бяха опустошени от война. Благодарение на национална програма за залесяване, те пак покриват 65% от страната. Повече от 75% от хартията се рециклира.

Коста Рика е направила избор между военните разходи и опазване на Земята. Страната вече няма армия. Предпочита да се отделят ресурси за образование, екотуризъм и защита на горите.

Габон е един от водещите световни производители на дървен материал. Прилагат избирателно изсичане. Не повече от 1 дърво на всеки хектар. Горите са един от най-важните ресурси за страната, но имат време за възстановяване. Съществуват програми за устойчиво управление на горите. Те трябва да станат задължителни.

За потребителите и производителите, справедливостта е възможност да се постигне това. Когато търговията е честна, когато и купувачът, и продавачът имат полза, всеки преуспява и може да има приличен живот.

Как може да има справедливост и равенство между хората, чиито единствени инструменти са ръцете им, и тези, които прибират реколтата си с машини и благодарение на държавни субсидии?

Нека бъдем отговорни потребители! Мислете какво купувате!

Твърде късно е да сме песимисти.

Виждала съм земеделие в човешки мащаб. То може да изхранва планетата, ако производството на месо не отнемаше храната от хората.

Виждала съм рибари, които се грижат за улова си и за богатствата на океана.

Виждала съм къщи, произвеждащи своя собствена енергия.

5 000 души живеят в първия в света екологичен окръг във Фрайбург, Германия.

Други градове споделят този проект. Мумбай е хилядният, който се присъедини към тях.

Правителствата на Нова Зенландия, Исландия, Австрия, Швеция и други народи са направили развитието на възобновяеми енергийни източници свой основен приоритет. Знам, че 80 процента от енергията, която консумираме, идва от изкопаеми енергийни източници. Всяка седмица две нови въглищни централи се отварят само в Китай.

Но съм виждала в Дания прототип на въглищна централа, която отделя въглерод в почвата, а не във въздуха. Решение за бъдещето? Никой все още не знае.

Видях в Исландия ел.централа, захранвана от земната топлина. Геотермална енергия. Виждала съм морска змия, лежаща в прибоя, да абсорбира енергията на вълните и произвежда електричество. Видях вятърни генератори по крайбрежието на Дания, които произвеждат 20 процента от електроенергията в страната.

САЩ, Китай, Индия, Германия и Испания са най-големите инвеститори в областта на възобновяемата енергия. Те вече са създали над 2,5 милиона работни места.

Къде на Земята не духа вятър?

Видях пустинята да се разширява под слънцето. Всичко на Земята е свързано, и Земята е свързана със Слънцето, оригиналният й източник на енергия. Не могат ли хората да имитират растенията и да уловят енергията му? За един час, Слънцето праща към Земята енергията, която човечеството консумира за една година. Докато Земята съществува, слънчевата енергия е неизчерпаема.

Всичко, което трябва да направим, е да спрем да дупчим Земята и да започнем да търсим в небето.

Всичко, което трябва да научим, е как да култивираме слънцето.

Всички тези опити са само примери, но те свидетелстват за нова информираност. Те поставят начало на ново приключение, въз основа на умереността, интелигентността и споделянето.

Време е да се съберем. Това, което е важно, е не какво сме изгубили, а какво ни остава.

Все още имаме половината световни гори, хиляди реки, езера и ледници, хиляди процъфтяващи видове.

Знаем, че решенията са там и днес.

Всички имаме силата да се променим.

Така че, какво чакаме?

Гледайте филма тук

Невероятна презентация за това как използваме ресурсите на планетата ни. Филмчето показва просто и нагледно какво става с продуктите, които купуваме, откъде идват и какво се случва с тях след като ги изхвърлим. Изобличава се истинската страна на големите корпорации, медиите и ролята на правителството във схемата коята хипнотизира обикновените хора и ги кара да купуват и унищожават природата, планетата и най-важното самите тях.

Питал ли си се някога откъде идват всички неща, които купуваме? И къде отиват, когато ги хвърляме? Не можех да спра да се питам. Така, че го проучих. И в книгите се казваше, че нещата се движат през система от добиване през производство към дистрибуция за консумация и изхвърляне. Всичко това се нарича "икономика на суровините". Аз проучих малко повече, всъщност прекарах 10 години, пътувайки по света, проследявайки откъде идват нещата и накъде отиват.

И знаете ли какво открих? Това не е цялата история. Много неща липсват в тази схема. От една страна тази система изглежда добре, няма проблем. Но истината е, че е една система в криза.

И причината за това е, че е линейна (отворена) система, а ние живеем в един краен свят. И не можеш да накараш линейна система да върви в краен свят по никакъв начин. Във всеки момент тази система взаимодейства с реалния свят. А в реалния живот няма празни места. Взаимодейства с общества, култури, икономики, околна среда. И по целия път се сблъсква с лимити. Лимити, които не виждаме тук, защото схемата е непълна.

Нека се върнем отначало, да запълним празнините и да видим какво липсва. Едно от най-важните липсващи неща са хората. Да, хората. Хора, които живеят и работят по цялата система. И някои хора в тази система са по-важни от други. На някои думата се чува повече.

Кои са те?

Добре, нека започнем от

Правителството

Приятели ми казаха, че трябва да използвам танк, за да символизирам Правителството и това е така за много страни и още повече за САЩ. Освен това, 50% от данъците, отиват при военните, но аз ще използвам човек за да символизирам Правителството, защото поддържам идеята, че Правителството трябва да бъде сред народа, с народа, и за народа. Работа на Правителството е да бди над нас, да ни пази. Това е неговата работа.

След това идва

Корпорацията

Корпорацията се вижда по-голяма от Правителството, защото Корпорацията Е по-голяма от Правителството. От 100-те най-големи икономики в света, 51 са Корпорации. И докато Корпорациите растaт по големина и сила виждаме малка промяна в Правителството, повече загрижени да се уверят, че нещата работят за тези типове, отколкото за нас.

Добре, да видим какво още липсва в картинката.

Ще започнем от

Добиването

Това е изискана дума, за да се каже "Експлоатация на Природни Ресурси",

което е изискана дума да се каже "Опустошаване на Планетата". Ето така изглежда това: сечем дърветата, взривяваме планините, за да вземем металите в тях, използваме всичката вода и изтребваме животните. И тук се сблъскваме с първия лимит: Свършват ни ресурсите. Използваме твърде много неща. Знам, че това може да е трудно да се слуша, но това е истината. И трябва да се изправим срещу нея. Само през последните 30 години, една трета от ресурсите на планетата са изконсумирани, изгубени. Режем, минираме, дупчим, изхвърляме с такава скорост, че лимитираме естествената способност на планетата, позволяваща на хората да живеят на нея.

Където аз живея, в САЩ, са останали по-малко от 4% от горите. 40% от водите ни са станали "непитейни". И нашия проблем не е само, че използваме твърде много неща, а че използваме повече отколкото ни е необходимо. Ние сме 5% от световното население, но използваме 30% от световните ресурси и създаваме 30% от световния боклук. Ако всички консумират с това темпо, ще се нуждаем от 3 до 5 планети. Но знаеш ли какво? Имаме само една.

Тогава решението на този лимит в моята страна е просто да иде и да вземе от другите. И това е третият свят. Или както биха казали някои, това е друга дума за нашите неща, които получаваме от други страни. И как изглежда това? Същото - опустошаване на природата. 75% от световния риболов лови риба извън лимита си. 80% от естествените гори са изчезнали. Само в Амазония губим 2 000 дървета в минута, това е колкото 7 футболни игрища за минута.

И какво става с хората, които живеят там? Според тези типове, те не са стопани на своите ресурси, независимо, че живеят там от поколения. Те не притежават средствата за производство и не купуват много неща. А в тази система, ако не си собственик или не купуваш много неща, не си ценен.

След това суровините отиват към

Производството

И там използваме енергия, за да смесим химически токсини с натуралните ресурси, за да направим токсични продукти. Има около 100 000 синтетични химикали, които се използват днес в производствата. Едва шепа от тях са изследвани за вреда върху здравето на човека, и нито едно за цялостно въздействие върху човека, т.е., когато взаимодействат с всички останали химикали, на които сме изложени всеки ден.

Така, че не знаем пълното въздействие върху здравето и околната среда на тези химически токсини. Но знаем едно нещо: Токсини влизат, токсини излизат. Докато продължаваме да слагаме токсини в системата ни за производство, ще продължаваме да получаваме токсини от нещата, които купуваме и носим в къщите си, на работа, в училище. И разбира се - в нашите тела. Като BFR - бромни вещества забавящи горенето. Това са химикали, правещи нещата негорими, но те са супертоксични, невротоксични. Което значи токсични за мозъка ни. Как изобщо може да използваме такива химикали? Слагаме ги в компютрите ни, ел.уредите, дивани, матраци, дори във възглавници. Всъщност, взимаме възглавниците, потопяваме ги в невротоксини, след това ги носим в къщи и спим на тях по 8 часа. Незнам, но ми се струва, че в страна с такъв потенциал, може да измислим по-добър начин да спрем да ни горят главите нощем.

Тези токсини се увеличават в хранителната верига и се натрупват в телата ни. Знаеш ли коя е храната на върха на хранителната верига, с най-високо ниво на токсичност? Майчиното мляко. Това показва, че сме стигнали дотам, че най-малките членове на обществото, нашите деца, получават най-високата доза химически токсини в живота си, чрез майчиното мляко. Не е ли това ужасно престъпление? Кърменето трябва да е най-основен човешки акт на хранене, който да е свещен и сигурен. Кърменето продължава да е най-доброто и майките определено трябва да продължат да кърмят, но ние трябва да ги пазим. ТЕ би трябвало да ги пазят. Мислех, че би трябвало да се грижат нас.

И разбира се, хората, които поемат най-много токсини са работниците във фабриките. Много от тях са жени в репродуктивна възраст. Те работят с токсини, вредни за репродуктивността, с канцерогени и още други. И аз питам, коя жена в репродуктивна възраст, би работила работа, изложена на репродуктивни токсини, освен ако няма друг избор?

И това е едно от "хубавите" неща в системата. Разрушаването на околната среда и местните икономики тук, осигурява постоянен наплив от хора без друг избор. В световен мащаб 200 000 души на ден емигрират от родните си места, прехранвали ги от поколения, към градове, повечето от тях в бедни квартали, търсейки работа, без значение колко токсична и вредна.

Както виждате, не само ресурси се погубват в тази система, а и хората. Цели общества са изгубени. Да, отрови влизат, отрови излизат. Огромна част отрови напускат фабриката във вид на продукти, но още повече - като отпадъци. огромно количество отпадъци. В САЩ индустрията признава изхвърлянето на над 1.8 млрд. кг. химически токсини на година, а вероятно много повече от това, което признават. Това е друг лимит, защото гадост... кой иска да гледа и мирише 1.8 млрд. кг. токсични химикали на година. Така че какво правят? Местят мръсните фабрики в други страни. Замърсяват някоя друга страна. Но изненада... Ветровете връщат повечето от замърсения въздух обратно при нас. И така какво става след като всички тези природни ресурси са превърнати в продукти?

Отиват тук, за

Дистрибуция

Дистрибуция означава "да се продадат всички тези токсично замърсени боклуци, колкото е възможно по-бързо". Целта тук е да се поддържат цените ниски, хората да купуват постоянно и стоките да са в обръщение. Как подържат ниски цените? Не плащат много на продавачите и спестяват винаги когато могат от здравното им осигуряване. Става дума за изнасяне на разходите. Това означава, че реалната стойност за производство на нещата не е калкулирана в цената. С други думи не плащаме за нещата, които купуваме.

Мислех за това онзи ден... Вървях за работа и исках да слушам новините, влязох в един магазин, за да си купя радио. Намерих това сладко малко зелено радио за 4.99 $ Стоях на опашката да платя и се чудех. Как е възможно в 4.99 $ да се включи разхода за производството и достигането на това радио в ръцете ми. Метала вероятно е добит в южна Африка, петрола е добит сигурно в Ирак, пластмасата вероятно е произведена в Китай и може би всичко е било сглобено от някое момче на 15 г. на конвейр в Мексико. Цената 4.99 $ не може дори да плати наема на щанда, който е заемало, преди да се появя. Да не говорим за заплата на продавача, който ме консултира, или множеството прекосявания на океана и пътувания с камион, които тези части са изминали. Така си дадох сметка: "Аз не платих за това радио". Тогава, кой го е платил? Тези хора са платили със загуба на природните си ресурси. Тези са платили, като са загубили чистия си въздух и с увеличаване на астмата и рака. Децата в Конго са платили с бъдещето си. 30% от децата в Конго днес са оставили училище, за да идат да работят в мините за "coltan". Метал необходим за нашата евтина и еднократна електроника.Тези хора са платили, чрез липсата на здравни осигуровки. Всички хора по цялата тази система са платили, за да мога да взема това радио за 4.99 $. И нито едно от тези плащания не е записано в счетоводна книга.

Това имам предвид като казвам, че собствениците на компании изнасят истинските разходи за производството. И това ни води до..."Златната стрелка на потреблението". Това е сърцето на системата, двигателя, който я задвижва. Това е толкова важно, че запазването на тази стрелка се е превърнало в най-важна задача за тези двамата. Това е причината, поради която след 9/11, когато страната ни беше в шок и президента Буш можеше да внуши много неща по този повод: да скърбим, да се молим, да имаме вяра... не... Той каза: купувайте!

Да купуваме!?

Превърнали сме се в нация от потребители. Наше призвание е станало да бъдем консуматори, не майки... учители, земеделци... а потребители. Основен способ да се определи и покаже ценноста ни, е според това колко даваме в тази стрелка. Колко потребяваме...И ние го правим! Купуваме, купуваме и купуваме... Поддържаме потока от предмети. И прелива от тях. Познайте какъв процент от целия материален поток в тази система, продължава да е в употреба 6 м. след продажбата му в САЩ?

50%? 20%?

Не... 1%!

Един!

С други думи, 99% от нещата, които сме събирали, добивали, обработвали, пренасяли... 99% от нещата, които минават през системата... са изхвърлени след 6 месеца. Тогава, как можем да поддържаме планетата с такова темпо на материално производство?

Това не винаги е било така. Днешния средностатистически човек в САЩ консумира двойно повече отколкото преди 50 години. Питайте бабите си. По тяхно време управлението, използването и съхранението на ресурсите се е ценяло. Тогава как се се случило това?

Не само се е случило. Било е замислено. Малко след Втората Световна война, тези типове се чудели как да изправят икономиката на крака. Продажбения анализатор Виктор Лебоу съставил решението, станало правило за цялата система. Той казал: "Огромната производителност на икономиката диктува консумирането да стане начин на живот, да превърнем купуването и използването на стоки в ритуали, да търсим духовно удовлетворение, задоволяване на Его-то ни, в консумирането... Нуждаем се от неща за консумиране, изгаряне, заменяне и изхърляне с все по-увеличаващо се темпо."

Шефа на икономическия съвет на президента Айзенхауер казва че: "максимална цел на Американската икономика е да се прозвеждат повече стоки за консумиране"

Повече стоки за потребление?!?

Наша най-голяма цел? Не предлагането на медицинска помощ, образование, безопасен транспорт или сигурност и справедливост? Стоки за потребление? Как са постигнали, така че да се качим на борда на тази програма толкова ентусиазирано? Две от най-ефективните стратегии са: "заложеното остаряване" и "възприетото остаряване". Планираното остаряване е друг начин да се каже "създадено за да бъде изхвърлено". Това значи, че нещата се правят така, че да станат ненужни колкото може по-бързо, така, че да ги изхвърлим и да купим нови. Очевидно е с пластмасовите торбички и чаши за кафе. Но те стават все по-големи: DVD, камери, дори барбекюта, всичко. Даже компютри. Забелязали ли сте, когато купувате нов компютър днес, технологията се променя толкова бързо, че само за няколко години той вече затруднява комуникацията. Полюбопитствах и отворих един компютър, за да видя какво има вътре. И открих, че частта, която се променя всяка година е един малък детайл отстрани. Но не можеш просто да смениш този детайл, защото всяка нова версия е с различна форма, така, че трябва да изхвърлиш цялото нещо и да купиш ново.

Чела съм списания за индустриален дизайн от 50-те, когато планираното овехтяване е навлизало. Тези дизайнери са били толкова отворени към това. Те всъщност са обсъждали как да направят така, че нещата да се развалят по-бързо, но потребителите да продължават да са верни на тях, така че да си купуват други. Толкова е преднамерено! Но нещата не могат да се развалят достатъчно бързо, за да поддържат стрелката в ход. Затова е "възприетото остаряване".

Възприетото остаряване ни убеждава да изхвърляме неща, които са напълно използваеми. Как го правят? Променят външния вид на продукта. Така че, ако твоите неща са отпреди няколко години, всички забелязват, че скоро не си давал в тази стрелка и даже начина да демонстрираме стойността си е като допринасяме за стрелката. Може да бъде оскърбително. Докато аз бях с все същия голям, бял монитор от 5 години, моята колежка се сдоби с нов. Тя има малък, лъскав монитор с плосък екран. Той се съчетава с компютъра й, с телефона й, дори с кутията за моливи. Изглежда сякаш управлява пулт на космически кораб, а аз сякаш имам перална на бюрото.

Модата е друг основен пример за това. Чудели ли сте се някога защо тока на женските обувки се сменя от дебел на тънък и обратно всяка година? Не е защото има спор кой от тях е по-здравословен за женския крак, а защото да носиш дебел ток в година, в която се носи тънък, показва на всички, че не си давал в стрелката скоро, така че, не си така ценен, както тези с тънките токове до теб, или по-скоро както тези от рекламите. Това е за да те карат постоянно да си купуваш нови обувки.

Рекламата и медиите като цяло играят голяма роля в това. Всеки в САЩ е подложен на повече от 3 000 реклами на ден. Гледаме повече реклами на година, отколкото хората преди 50 години за целия си живот. И ако се замислите, смисъла на една реклама е да ни накара да се чувстваме нещастни с това, което имаме. И 3 000 пъти на ден ни се казва, че косата ни, кожата, дрехите, мебелите, колите ни са лоши. Ние сме лоши. Но всичко може да се оправи, ако идем да пазаруваме.

Медиите също помагат, като скриват всичко това... и това. Така, че от цялата икономика на суровините, да виждаме само пазаруването. Добиването, производството и изхвърлянето, всичко това остава извън полезрението ни.

И така, в САЩ имаме повече стоки откогато и да било, но статистиките сочат, че щастието при хората пада. Хората са били най-щастливи през 50-те, същото време, по което е избухнала манията за консумиране. Хм, интересно съвпадение. Мисля, че зная защо. Имаме повече неща, но по-малко време, за това, което наистина ни прави щастливи: приятели, семейство, свободно време. Работим повече от всякога. Анализатори казват, че имаме по-малко свободно време, отколкото през Феодализма. И знаете ли кои са двете основни дейности, които правим през малкото свободно време? Гледаме телевизия и купуваме. В САЩ прекарваме 3-4 пъти повече часове в пазаруване, отколкото хората в Европа. И сме в нелепа ситуация, при която ходим на работа, дори две, връщаме се скапани в къщи и се пльосваме в новото кресло, гледаме телевизия и рекламите ни казват: колко си зле. Така че отиваме в магазина да пазаруваме, за да се почувстваме по-добре, след това отиваме да работим още повече, за да платим нещата, които сме купили и се връщаме още по-уморени, сядаме и гледаме още телевизия, казват ни да идем да купуваме отново и в тази луда въртележка "работи-гледай-харчи" бихме могли просто да спрем.

И накрая какво става с всички тези неща, които купуваме? С това темпо на консумиране не се побират в къщите ни, дори средната къща в САЩ да е двойно по-голяма от тази през 70-те. Всичко отива на боклука.

И тук идваме при

Изхвърлянето

Това е част от Икономиката на суровините, която познаваме добре, защото ние трябва да изхърляме боклука в кофите. В САЩ, всеки от нас прави 2 кг. боклук на ден. Това е двойно повече отколкото преди 30 години. Целия този боклук отива на Сметището, което просто е голяма дупка в земята, или ако нямате късмет, първо се изгаря в пещи и после се заравя. И двата начина замърсяват въздуха, земята, водата и да не забравим променят климата. Изгарянето е наистина лошо. Помните ли токсините в етапа на Производство? Изгарянето на боклука освобождава токсините във въздуха, дори по-зле, всъщност се получават Супертоксини, като Диоксин. Диоксина е най-токсичното вещество създадено от човека, което науката познава. А пещите за боклука са производител № 1 на Диоксин. Това означава, че бихме могли да спрем източник № 1 на най-токсичната субстанция, създадена от човека, само като спрем изгарянето на боклука. Можем да го спрем днес. Някои компании не искат да се разправят със Сметища и пещи тук, така, че те изнасят Изхвърлянето също.

Какво става с Рециклирането? Помага ли? Да. Рециклирането помага. Рециклирането намалява боклука в този край и намалява нуждата да се добиват и събират нови суровини в този край. Да, да, да... всички трябва да рециклираме. Но да се рециклира не е достатъчно. Рециклирането никога няма да е достатъчно. По няколко причини.

Първо: Боклука, който излиза от къщите ни е само върха на айсберга. На всяка кофа боклук, която занасяме на сметището, са генерирани 70 кофи боклук, само за производството й. Така, че дори да рециклираме 100% боклука, излизащ от къщите ни, не се стига до основата на проблема. Освен това, много от боклука не може да се рециклира, тъй-като съдържа твърде много токсини или просто защото НЕ е създаден да бъде рециклиран, на първо място. Като тези опаковки за сок, съставени от слепени метал, хартия, пластмаса. Никога няма да можеш да ги разделиш за да се рециклират.Така, че както виждаш, това Е една система в криза. По целия път се сблъскваме с твърде много лимити. От промяна в климата до намаляване на радостта ни, системата просто не работи. Но хубавото на този толкова дълбок проблем е, че има много полета за действие. Има хора тук, които работят за спасяване на горите, и тук, за чисто производство. Хора работят за правата на работниците и честна търговия, съзнателно консумиране, блокиране на сметните ями и пещи и много важно: връщането на Правителството наистина от хората и за хората. Цялата тази работа е изключително важна, но нещата ще се задвижат наистина, когато видим връзката, когато видим цялостната картина. Когато хората по цялата система се обединят, можем да оправим и трансформираме тази линейна система в нещо ново, в система, която не унищожава ресурси, нито хора.

Защото това, от което наистина трябва да се откъснем е старата школа на културата на изхвърляне. Има нова школа на мислене по тази тема и се базира на непрекъснатостта и равностойността: Екологична химия, нула отпадъци, затворен цикъл на производство, възстановими енергии, локални икономики.

Това вече се случва. Някои ще кажат, че е нереално, идеалистично, не може да стане. Но ще кажа, че не са реалисти тези, които искат да следват стария път. Това е илюзия. Запомнете, че старата система не е станала от само себе си. Не е като гравитацията, с която се налага да живеем. Хората са я създали. И ние също сме хора. Затова, нека да измислим нещо ново.

Водата - най-познатото вещество на Земята. Тя съпътства всеки миг от живота ни, но знаем ли ние каква тайна крие в себе си тази удивителна стихия? Oткъде е дошла, кой и защо я дари на нашата планета, единствена в цялата Вселена?

Всяко от свойствата на водата е уникално. Досега науката няма отговор защо водата е eдинственото вещество на планетата, което може да се намира в три състояния: течно, твърдо и газообразно. Защо от всички течности точно водата има най-високо повърхностно налягане, защо тя е най-мощния разтворител на Земята и по какъв начин тя се издига по стволовете на дърветата, преодолявайки десетки атмосфери налягане.

Резултатите от експериментите, проведени в много страни по света, показали, че водата възприема и запаметява всяко въздействие, запомня всичко, което става в околното пространство. Достатъчно е водата да се докосне до някое вещество, за да "разбере" свойствата му в паметта си.

Структурата на водата е много по-важна от химическия състав.

Със съвременни прибори е открито, че във всяка клетка от паметта се съдържат 440 000 информационни панели, всеки от които отговаря за дадено взаимодействие със заобикалящата среда.

През зимата на 1881 г. корабът Лара пътувал от Ливърпул за Сан-Франциско. На третия ден на кораба започнал пожар. Сред напусналите кораба бил и капитанът Нейл Кери. Жажда измъчвала корабокрушенците, все по-жестока с всеки изминал час. Когато след 3 седмици благополучно достигнали брега, капитанът, трезв реалист, написал как са се спасили:

„Ние мечтаехме за прясна вода. Започнахме да си представяме, че синята солена вода около нас се превръща в зеленикава, сладка. Събрах кураж и загребах с шепи. Пробвах я - оказа се сладка.”

Емоциите – положителни и отрицателни, въздействат най-силно на водата. В лабораторията на проф. Коротков били проведени многобройни експерименти за влиянието на човешките емоции върху водата. Помолили група хора да излъчат към колба с вода най-положителни емоции: любов, нежност, загриженост. После сменили колбата и помолили да съсредоточат върху нея страх, агресия, ненавист. След което изследвали образците. Водата реагирала по строго определен начин. Тоест любовта повишава енергетиката на водата и я стабилизира, а агресията рязко я понижава.

В лабораторията на д-р Емото се изследва вода, подложена на различни въздействия. „Впечатленията” на водата се съхраняват с бързо замразяване в криогенна камера.

На тази вода са казвали „Благодаря”.

Съвременните технологии позволяват водата да се структурира изкуствено. В лабораторни условия, при покълване на семена от соя с такава вода, те отчели 6 пъти по-високо фотонно излъчване от покълналите с обикновена вода. На практика поливането със структурирана вода ускорява растежа на зеленчуците и увеличава няколко пъти наличието на микроелементи и белтъчини. Обработените кълнове са дълги, равни и здрави, необработените - ниски, слаби и крехки. Обработените узряха, другите - не. Обработването със структурирана вода наистина има ефект.

В зависимост от възрастта си, човек се състои от 70 до 90% вода. За нормална жизнена дейност човек ежедневно изпива до 2 и половина литра. И още литър и половина се попива през кожата от душ или вана. Но докато стигне до домовете ни, водата изминава дълъг и нелек път.

В миналото са знаели, че хората могат да се заселят само там, където има вода. Днес можем да докараме вода от хиляди километри с помощта на високо налягане. В природата реките и ручеите текат по плавно извити русла. Но във водопроводната мрежа водата многократно завива под прав ъгъл. След всеки такъв ъгъл нейната структура все повече и повече се разрушава. Кристалите на тази вода са с различна форма, но всички са деформирани. Във водопроводите на големите градове водата се движи в затворен цикъл. След агресивна химична обработка и филтри, тя пак се връща в домовете ни, съхранявайки спомена за химикалите и за насилието от мощните филтри.

Но още по-силно е информационното замърсяване при протичането й през тръбите край хиляди и хиляди домове. Ние замърсяваме водата духовно и това е достигнало огромни размери. Защо? Водата попива цялата злоба, завист, стрес. И когато попадне в организма ни, тя е почти мъртва.

Нашата земя представлява гигантски съд с вода, в който съществува всичко живо. Всичко живо, което също представлява съд с вода. Мъдреците от древността са смятали, че импулс за възникване на живота е била първичната божествена искра. Именно тя "записала" последователността на по-нататъшното развитие във водата. И как всеки вид живо същество да достигне своето съвършенство.

Днес всеки знае за последиците от радиоактивното излъчване. Но се оказало, че съществуват още по-страшни последици. Много по-страшни са измененията в структурата на водата на огромна площ, с хиляди километри по-големи от площта на атомния полигон. И няма никакво значение дали взривовете са въздушни, подземни или подводни. Измененията са колосални, паметта на водата се променя. При взрива се образуват вълни, които бързо затихват в земята, докато водата може да вибрира още около 30 дни. Люшкайки се като махало, водата създава нови патологични изменения. След такива опити рязко се увеличава броят на самоубийствата. Увеличават се 2-3 пъти. Медиците въобще не могат да го обяснят. А на нас ни е ясно, че с промяната на водата възниква конфликт между водните структури, нарушава се биоплазмата в мозъка, и човек губи най-важния стимул - желанието за живот.

Водата винаги дава началото на живот. Тя може да бъде използвана повече или по-малко правилно, но винаги е позитивна.

Ако човекът се обръща към водата с добри мисли, благославя я, казва й „Благодаря” качествата й се подобряват. И тя има положително влияние върху човека и тялото му.

През 1470 г. абат Карл Гастенсис бил хвърлен в тъмница по обвинение, че разболял някаква „уважавана жена”. Всеки ден му давали само парче сух хляб и канче зловонна, гнила вода. След 40 дни тъмничарят забелязал, че преподобният Карл не отслабвал, дори обратно - станал по-здрав и силен. Което само убедило инквизиторите, че има връзка с "нечисти сили" След жестоки изтезания Карл признал, че се молел над водата, благодарейки на Господ за пратените му изпитания. След което водата ставала мека на вкус, свежа и прозрачна.

В късната есен на 1632 г., от селото си в провинция Хесен, бедният овчар Ханс - сирак, непомнещ родителите си, нито от къде е родом, тръгнал към южна Италия - да търси късмета си. Пътят му минавал през град Валцгуд на Рейн, Константска епархия. Изведнъж го пронизало чувството, че е свързан с тези места. Краката му сами го отвели до нужното място - горичка. Когато влязъл в нея, Ханс забелязал наблизо извор. Ханс се приближил, навел се и отпил от водата. Години по-късно той разказал на внуците си, че водата му върнала паметта. И там си спомнил майка си, баща си, родния си дом.

Както доказва науката, водната структура на организма на всеки човек е идентична със структурата на водата в мястото, където се е родил. Затова вътрешната ни връзка с родното място се запазва цял живот. Така понятието "родно място" има не само поетичен смисъл, но и придобива конкретно физическо съдържание.

Никъде по света няма еднаква вода. Проправяйки си път през почвата, тя попива нейните вибрации, и информация за нейните биологични и енергийни особености.

Проверихме марка минерална вода, рекламирана като най-добра в света. и тя се оказа пуста, безжизнена. Действително е чиста, с добавени минерали, но си остава мъртва вода.

Човек не чувства разлика между чиста природна и изкуствено пречистена вода. Но всяко животно избира изворната вода, защото е наситена с природна енергия.

Основната част от мозъка е вода. На водата и на това, че молекулите й са толкова подвижни, се дължи отчасти запаметяването. Така че водата участва във формиране на копия на информацията в мозъка.

Ако разгледаме човешките органи - всеки от тях съдържа вода. Всичко, което виждате, е вода. В главата ви всъщност няма нищо особено, освен водата.

Дайте да си представим - от една страна имаме човек, от другата - вода. В тази вода се съдържат много различни видове информация. Ако вкараме тази вода в тялото на човек, то ще усвои информацията и това може да промени състоянието на човека.

Да видим как структурираната вода въздейства върху кръвта на човека. Лекар взема кръв от пръста на пациента. Наблюдавайки я под микроскоп, можем да узнаем състоянието на организма. Червените кръвни телца са слепени във формация, защото са загубили електрическия си заряд. Може да се види и голямо срастване, свързано със сърдечна болест, артрит и белодробни заболявания. Лекарят дава на пациента да пие структурирана вода. След 12 минути изследва нова проба кръв. Видно е, че клетките са се оживили, станали са по-енергични. Възстановили са електрическия си заряд, така че са започнали да се отблъскват. Сега те вече могат да пренасят кислород и виждаме, че в клетката вече се образува ново ядро. Мисля, че това е потресаващо! Водата, простото питие вода, може да направи това!

Традиционната източна медицина от древността се базира на вибрациите, на звученето на тоновете във водната среда на организма. Показателен за правилния тон е пулсът. Смята се, че той може да бъде силен, слаб, студен или горещ. Като знае това, опитният лекар прави своеобразно енергийно сканиране, поставя диагноза и предписва лечение. Ние не лекуваме с вода, защото човешкото тяло - това е вода. Ние просто четем мантри, за да поправим лошата вода в себе си. Механизмът на това скрито въздействие е неизвестен.

Във всички световни религии преди хранене се чете молитва. Храната се освещава преди големи религиозни празници. Рядко се замисляме защо толкова различни религии са уверени, че така е правилно. Защо нашите предци са приели за очевидно това, което науката изследва едва днес? Оказва се, че честотата на вибрациите при молитвите на всяко вероизповедание, на всеки език, е точно 8 херца. Това съответства на честотата на земното електромагнитно поле. Затова молитвата формира във водата, която се намира във всяка храна, хармонична структура. Сега можем да кажем как става това чрез структурирането на водните клъстери. Затова - ето ви чисто практически съвет: Сядайте на масата в добро настроение! И никога не сядайте с агресивно настроени сътрапезници. Това ще има пряко разрушително въздействие върху здравето ви.

През 1995 г. д-р Ямото Масару за първи път успя да фиксира „музикалните впечатления” на водата. Пуснали на водата музика, после шоково я замразили. С микроскоп ясно видели кристалите, които водата образувала в резултат на музиката. Експериментите показват – агресията причинява резки промени в паметта на водата. Такава вода може да провокира агресия у иначе спокойни хора.

Д- р Ямото провел още един интересен екперимент. Сложил в три буркана ориз и го залял с вода. В продължение на месец всеки ден казвал на единия буркан: „Благодаря!” „Ти си глупак” - на втория, а на третия не обръщал внимание. След месец оризът, на когото благодарил, започнал да ферментира, изпускайки силен приятен аромат. Оризът от втория буркан почернял. А оризът, на когото не обръщали внимание загнил.

Д-р Ямото смята, че този експеримент ни дава много ценен урок. Особено по отношение на децата - трябва да се грижим за тях, да им обръщаме внимание, да разговаряме - най-голяма е вредата от равнодушието. Равнодушието, ненавистта, гневът и даже раздразнителността действат разрушаващо не само върху другите хора.

В духовен план този, който излъчва негативни мисли, замърсява собствената си вода, от която е съставен неговият организъм.

Може да се каже, че водата притежава фотографска памет. Можете да я накарате да запамети нещо с минимално енергийно въздействие, дори от разстояние 10 000 км.

Означава ли това, че между хората, които по същество са „водни структури”, има дистанционна връзка? За да потвърди или опровергае тази хипотеза, проф. Вячеслав Звонников провежда експеримент: Двама души се намират на разстояние 15 000 км. Единият в Москва, другият до град Санта Елена в Южна Америка. Петнайсет минути преди началото на екперимента връзка между двамата няма. Отбелязва се и най-дребната промяна в позата, пулса, дишането, записват се кардиограмите и енцефалограмите. Неочаквано приборите отчитат явни изменения. През огромно разстояние двамата някак са се настроили на една и съща вълна. Приборите фиксират синхронизация между отделните участъци на мозъка, дишането, пулса. Как да си обясним това? Е, засега нямаме никакъв отговор. Има хипотеза, че в това участват течностите на организма.

Ежедневните дейности са важни. Действията на човека влияят не само върху него, а и на другите хора, на цялата вселена. Може би някога учените ще разберат какво представлява молитвата. Може би ще разберат как действа върху човека Божията благодат. Според мен Исус е въздействал информационно върху водата, с помощта на висши духовни сили.

Разумно е да се промени структурата на водата така, че тя да стане устойчива. Това би могло да бъде излъчване, но може да е „тънка”, т. е. духовна енергия.

Достъпната прясна вода е само половин процент от световните водни запаси. Тези запаси практически не са променени от началото на човешката история. Докато населението постоянно нараства. Никога до днес населението не е било толкова голямо - 6,5 милиарда души. Но дори и днес прясната вода би стигнала за всички, ако не бе жестоко атакувана от човешката цивилизация. Повече от 1 млрд. души нямат достъп до безопасна питейна вода. По тази причина всяка година умират над 5 млн. души. Половината са деца. Това е 10 пъти повече от загиващите при войни. Ако не се реши проблемът, през 21 век водата ще причини международни конфликти.

Феноменът „структурна памет” позволява на водата да запамети всичко наоколо, да бъде връзка между всички живи системи. Всеки от нас е звено в информационната верига. Нещо повече - всеки от нас е източник на информация. Всяко наше действие, мисъл, емоция, дума се запомня от водата. Информационният боклук отравя водата, натрупвайки се в нейната памет. Ако този процес продължава безкрайно, водата може да полудее. Но тя има свойството да се пречиства. Това става в момента на фазов преход, когато водата се изпарява, а после кондензира и пада като дъжд, или замръзва, а след това се топи. Отърсвайки се от информационния боклук, водата си връща началната структура, тоест програмата на живота.

Във всеки от нас има частица вода от първичния океан. Всяка наша дума е като водна капка - носител на мисли и информация. И ние сме длъжни да се отплащаме на Абсолюта с любов и благодарност.