Хомеопатията

"Ум и тяло в хармония"

Огромният брой нови технологии направиха живота през 21 век много по-лесен. Но от друга страна той стана и много по-сложен, претоварен и объркан. Поради всички тези фактори нараства броя на хората, които имат умствени и емоционални проблеми и търсят помощ, за да възстановят хармонията в своя живот. Стресът и емоционалният дисбаланс са сериозни предпоставки за възникване и на физическо заболяване.

Световната здравна организация (1948) дава следното определение на понятието „здраве”:

„Здравето е състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не просто отсъствие на болест или недъг.”

Хомеопатията е холистичен подход, който взема под внимание всичко, което притеснява човека и спомага за цялостното хармонизиране на духа и тялото.

Хомеопатията може да помогне при:

- Смущения в ученето и възприемането;

- Нарушения на съня;

- Нарушения в храненето;

- Психологически нарушения;

- Депресия, умствена и психическа преумора;

- Тревоги / Страхове;

- Пристрастявания;

- Проблеми със съсредоточаването;

- Поведенчески проблеми

Как можем да научим повече?

По време на тазгодишната Световна седмица на хомеопатията, която ще се проведе от 10-ти до 16-ти април 2010 г., хомеопатите информират обществеността за възможностите на хомеопатията да възстанови хармонията в живота по ефикасен и безопасен начин. За да получите допълнителна информация за мероприятията, които се провеждат във вашия регион, посетете сайта на Българското хомеопатично общество www.bghomeopathy.org и сайта на WHAW www.worldhomeopathy.org

Какво представлява хомеопатията?

Хомеопатията е ефективна научна система за алтернативна терапия, която подпомага естествената способност на тялото и ума да се самолекува. Счита се, че всички симптоми на лошо здраве са проява на дисхармонията в човека като цяло и самият той има нужда от лечение, а не неговата болест. Целта е да се разреши корена на проблема, а не само да се потиснат симптомите.

През 1796 г. немският учен и лекар Самуел Ханеман открил различен подход за лечение на болните, който той нарекъл хомеопатия (от гръцките думи, означаващи „подобно страдание”). Той установил, както и Хипократ 2000 години по-рано, че има два подхода към здравословните проблеми – въздействие с противоположното или въздействие с подобното.

Да вземем един случай на алергия. Противоположният подход (методът на конвенционалната медицина) би третирал това състояние чрез лекарства, които временно пресушават секрета в носа и сълзенето в очите, както и потискат кихането. Това лечение често подтиква към редовна употреба на големи дози лекарства, които понякога могат да доведат до странични ефекти или привикване.

При метода на подобието, т.е. при хомеопатичната терапия, на пациента се дава малка доза от субстанция, например Allium cepa (кромид лук), който при рязане предизвика същите симптоми в здрав индивид. Макар и да звучи изненадващо, това ще разреши проблема с неговата алергия.

Винаги е препоръчително да сте под грижата на квалифициран хомеопат. Той/тя ще ви определи хомеопатичен препарат, който съответства на вас като цялостен индивид, както и на начина, по който усещате своите симптоми.

Хомеопатичните препарати нямат странични ефекти и не водят до пристрастяване. Това е поради извънредно малката доза на активната субстанция, която се приготвя по специален начин, чрез последователни разреждания и сукусии. Хомеопатичните препарати не пречат на действието на конвенционалните лекарства.

Какво трябва да кажете на хомеопата?

Хомеопатът трябва да бъде информиран за вашите индивидуални особености, за да бъде в състояние да определи подходящия хомеопатичен препарат за вас като уникален индивид. Задълбоченото разбиране на оплакванията и усещанията ви е необходимо за правилната преценка на случая. Споделянето на всяко нещо, което е типично за вас, ще помогне на този процес. Също така е важно да се установи нивото на вашата енергия, предходната ви медицинска история и начинът ви на живот. Това, което споделите, е съвършено поверително. Първоначалната консултация отнема повече време (около 2 часа).

След приемане на хомеопатичния препарат в организма се извършва нещо като „пролетно почистване” – реакция, която показва, че вашият организъм преминава през фаза на очистване в посока възстановяване на здравето. Могат да се появят за кратко време стари симптоми (лек обрив, секрети и др.). Тези симптоми са преходни и не трябва да бъдат третирани, тъй като те са много важна част от лечебния процес.

В остри случаи, действието на хомеопатията е изключително бързо. При хронични заболявания, терапията може да изисква повече време, като подобрението настъпва постепенно, по един мек и нежен начин.

10 разумни причини да използваме хомеопатия:

1. НЯМА ВРЕДНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Специалният процес на приготвяне, наречен потенциране, позволява да бъдат отстранени всички токсични странични ефекти от препарата. Хомеопатията е безвредна за бебета, по време на бременност и менопауза. За препоръчване е, обаче, да се възползвате от грижите на квалифициран хомеопат.

2. НЕЖНА

Хомеопатията работи за стимулиране на собствения защитен механизъм на тялото. Тази терапия е един нежен процес, който води до забележителни и трайни резултати.

3. ХОЛИСТИЧНА

При хомеопатията се взема под внимание човекът като цяло, с всички негови особености. Много често само един-единствен препарат може да обхваща всичките ви оплаквания и да помогне за отстраняването им.

4. ЕВТИНА

Хомеопатичните препарати са доста по-евтини в сравнение с предписваните алопатични медикаменти. Хомеопатичните препарати имат за цел да подсилят имунната система, правейки ви по-силни и по-здрави.

5. ПРЕДПАЗВАЩА ТЕРАПИЯ

Подсилвайки имунитета на тялото и общото здраве, хомеопатията подобрява съпротивителните сили и прави човека по-устойчив към заболявания и инфекции.

6. ЛЕКАРСТВАТА НЕ СЕ ТЕСТВАТ ВЪРХУ ЖИВОТНИ

Хората реагират по различен начин на лекарствата, в сравнение с животните. Всички хомеопатични препарати са тествани от здрави хора. Установено е, че симптомите, които приетата субстанция предизвиква за кратко време в организма на здрав човек, са точно тези, които може да излекува в болен, имащ същите оплаквания.

7. ЛЕСНИ ЗА ПРИЕМ

Хомеопатичните препарати са в течна форма или във вид на малки таблетки, с приятен вкус, които лесно се разтварят в устата. За деца и бебета има на разположение малки гранулки, прахове и капки.

8. ПАЦИЕНТЪТ УЧАСТВА В ТЕРАПИЯТА

Хомеопатът задава много въпроси, не само за симптомите, които безпокоят човека, но и за това как той реагира в различни условия. Важна е информацията за общото здравословно състояние и начинът на живот.

9. НЕОЦЕНИМА Е КАТО ПЪРВА ПОМОЩ

Хомеопатичните препарати могат да бъдат използвани у дома или по време на път, за случаи като натъртвания, наранявания, леки изгаряния, изкълчвания, навяхвания, ухапване от насекоми, стомашни неразположения и др. За по-сериозни или хронични състояния, би трябвало да се обърнете към квалифициран хомеопат.

10. МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО

Хомеопатията е непрекъснато развиващо се лечебно изкуство, което разполага с над 3000 хомеопатични лекарства и техният брой непрекъснато се увеличава. За разлика от алопатичната медицина, която всяка година изтегля от пазара медикаменти, поради новодоказани странични ефекти, хомеопатите все още използват същите препарати, които са били ефективни още преди 200 години, заедно с нови, разширяващи още повече възможностите на хомеопатичната терапия. Едва сега учените, с големите си открития в областта на квантовата физика, могат да ни помогнат за по-дълбокото разбиране на хомеопатията.

В §259 Самюел Ханеман казва: “Имайки предвид незначителността на дозите …по време на лечението, от диетата и режима трябва да бъде изключено всичко, което може да оказва някакво лекарствено въздействие, така че тази малка доза да не бъде подтисната и унищожена, или нарушена от какъвто и да е чужд лекарствен дразнител.“

Тук Ханеман има предвид острите заболявания. Това разбираме от § 260 :

“Следователно, щателното изследване на такива препятствия към лечението е още повече наложително при пациенти с хронични болести, понеже техните болести обикновено се влошават от подобни вредни въздействия и други болестотворни грешки в диетата и режима, които често остават незабелязани.”

Преди да разгледаме подробно отделните антидотиращи фактори и тяхното значение в наши дни, бих желала да обърна внимание на начина, по който говорят за тях Ханеман и другите майстори хомеопати. В бележките към §260 Ханеман изброява на практика почти всички грешки в диетата, режима, начина, на живот и накрая добавя:

“Всичко това трябва доколкото е възможно да бъде избягвано, за да не се затруднява или направи невъзможно лечението. Някои от моите последователи изглежда без необходимост ограничеват излишно диетата на пациентите, като им забраняват употребата на наистина неутрални вещества, което не е за препоръчване.”

Д-р Василис Гегас, един от най-известните днес в Белгия и Холандия хомеопати казва в своите “Лекции по класическа хомеопатия”:

“Всичко, което стимулира ненужно организма и всичко, което отнема енергия от организма може да антидотира хомеопатичното лекарство. Като хомеопати наш дълг е да предпазим защитния механизъм, така че той да може да си свърши работата. Но когато говори за отделните антидотиращи фактори той също използва изрази като “би трябвало да се избягват”, “да се използват умерено” и “като хомеопати не е добре да бъдем фанатици”.

Необходимо е хомеопатът да наблюдава непредубедено ефекта от хомеопатичното лечение при различни пациенти, в различни ситуации. Колкото по-безпристрастно и спокойно се отнася той към пациента и към крайния резултат, толкова повече ще бъде в състояние да анализира всеки случай и обективно да прецени кои са индивидуалните антидотиращи фактори.

Кафето

Почти всички автори са единодушни, че различните стимуланти могат да антидотират хомеопатичните лекарства. Ханеман започва бележките към § 260 с кафето. В началото на своята практика като хомеопат, преди да напише “Органон …” в различни статии (“Приятел на здравето”) той приписва много от хроничните синдроми на лошия въздух, неблагоприятните условия на живот, грешките в диетата и начина на живот. През 1803 година (On coffee, Lesser Writings pp 401-9) той твърди, че запек, импотентност, кариеси, абсцеси при деца, много слуз в белия дроб, сини кръгове под очите, бяло течение, язва, безсъние, липса на апетит и др. се дължат на кафето. В периода 1820 – 1830 в “Хроничните болести” и в други публикации посочва псората като основен причинител на повечето от тези страдания. Dudgeon пише “…след откриването на псората Ханеман доверява, че е преувеличил значението и тежестта на употребата на кафето” (Dudgeon, 1853, Lectureson the They & Practice of Homeopathy, p.259). В по-късен период на своето развитие Ханеман пише, че кафето е факторът, който най-много влошава псората и другите хронични миазми.

Не веднъж сме дискутирали с Витулкас тема на “Кафе”. Той казва, че чаша кафе или две в рамките на месец обикновено не са в състояние да антидотират лекарството, но системното пиене на “само една чашка дневно” със сигурност ще го направи. “Ако някои пациент ви се обади и каже, че симптомите му са се върнали защото е ял сладолед или крем с кафе, бъдете сигурни, че причината за това в никакъв случай не е кафето.”

Освен това той смята, че няма такова нещо като декофеинизирано кафе. Такова кафе съдържа по-малко кофеин, но е обработвано химически и не знаем дали не е по-вредно от обикновеното.

Д-р Гегас: “Ако една чаша кафе антидотира лекарството това означава, че нашият пациент е изключително чувствителен към кафето или изборът на лекарство е бил погрешен.”

Д-р Валтер Глюк: “Ако кажа на моите пациенти във Виена, че не трябва да пият кафе просто няма да имам пациенти. Във Виена кафе се пие на всяка крачка и по всякакъв повод.”

Дейвид Литъл: “Виждали сме някои случаи, в които кафето е антидотирало лекарството. Предписвали сме с успех лекарства на пристрастени консуматори на кафе. И все пак е добре пациентите да се въздържат от него защото е нездравословно.”

Тъй като повече от месец обмислях идеята за тази статия говорих с много колеги по въпроса. Повечето от тях споделиха, че могат да посочат най-различни варианти на реакция към кафето – от явен антиддотиращ ефект до добър резултат след прием на хомеопатичното лекарство в кафето. В моята практика се е налагало да давам лекарства на хора, които не вярват особено в хомеопатията и категорично отказват да спрат кафето. В такъв случай препоръчвам приемът на лекарството да става вечер преди лягане. Така се осигурява поне известно време, в което лекарството да действа. Ефектът е добър и съвсем не краткотраен, когато то е правилно подбрано. Едва след като видят резултата такива хора се замислят и са готови да те изслушат.

Ето какво ни съветва д-р Гегас: “Ако имате пациент, който не иска да спре кофеина можете да му обясните следното: кафето разрушава действието на хомеопатичното лекарство в 50% от случаите. Ако пациентът не се почувства по-добре от лекарството и е продължил да пие кафе, това ще направи невъзможна вашата преценката на резултата – предписване на погрешно лекарство или антидотиране. След това го оставете да избирa. Ако пациентът упорито отказва да спре кафето и хомеопатичното лечение има слаб или никакъв ефект, кажете му че не можете да го лекувате докато той не си промени мнението.“

В последните години използвам този подход и смятам, че от него има най-добър ефект. Повечето пациенти реагират положително на възможността да направят сами избор и обикновено го правят в правилната посока. Уговаряме се първият месец да не пият кафе за да можем да преценим ефекта от лечението. Когато дойдат на проследяване една част от тях вече са открили, че могат да живеят и без него. Други, при които резултатът е добър не искат и да си помислят, че сами могат да си причинят връщането на симптомите. Тези, които са били добре и са започнали да пият кафе знаят, че сами са допринесли за това. Важното е, че всички се чувстват спокойни и без чувство на вина споделят какво са избрали.

Наскоро една позната сподели следният случай: Изпратила своята началничка при хомеопат. В началото всичко вървяло добре, но в един момент тя започнала да се оплаква, че главоболието и всички новопоявили се болежки се дължи на хомеопатичното лекарство. Започнала да критикува и обвинява хомеопатията. Оказало се, че в желанието си да накара пациентката да спазва стриктно указанията, колегата й казал, че ако пие кафе ще насътъпят нежелателни реакции.

Чаят

Истинският зелен и черен чай според Ханеман също трабва да се избягват. Витулкас смята, че няма проблем ако пиете чай, стига да не дъвчете или поглъщате запарката. Дейвид Литъл споделя: “Установил съм, че черният чай не антидотира лекарствата толкова често както кафето, а само в отделни случаи.” На някои пациенти, особено такива със сикотичен миазъм, чаят се отразява много зле и бавно спира лечебния процес. "Изглежда кафето и чаят се превръщат в пречка пред излекуването само когато са поддържаща причина за болестта.”

Всеизвестно е колко много чай се пие в Русия. В курса на Международната академия по класическа хомеопатия, в който участва българската група има около 130 колеги от бившия Съветски съюз. Никой от тях не забранява на пациентите си да пият чай. Поне 20 –30 от тях са пациенти на Витулкас. Ако някои от тях не пие чай, то е защото го мрази.

Билките

Разумно е да се опитаме да ограничим до минимум всички билкови продукти и да помолим пациента да не включва нищо ново след започване на хомеопатичното лечение и докато случаят се стабилизира. Така ще имаме възможност да работим “на чисто”.

Лично според мен употребата на билки трябва да се преценява много внимателно. При много увреден организъм или тежък случай може би ще се наложи да назначим или да оставим подкрепящата терапия, с която организмът е свикнал. Тя може да включва освен билики и алопатични лекарства. В крайна сметка в името на здравето на пациента сме длъжни да опитаме всичко и да забравим добрите пожелания.

Витамини, минерали, хранителни добавки

По принцип витамините и минералите в чист вид не са антидот. Те могат да бъдат прелюдия към хомеопатичното лечение на много изтощен болен, да подобрят обмяната на веществата и да “нахранят” клетките. Добре е да знаем, че много често към изкуствено синтезираните мултивитаминните формули, които се предлагат на пазара, се добавят силни стимуланти като cola nut (Cоffeine) и ephedra (Ma Huang). Целта е човек да почувства наистина прилив на енергия. Това може да бъде опасно за някои пациенти и е със съвсем непредвидим дълготраен ефект.

Добре е да посъветваме пациента да бъде внимателен в избора си и да му обясним защо. За тях важи същото правило както при билките. В никакъв случай обаче не бива да се държим като съдия, който забранява, заплашва, че стане нещо лошо, ако не го слушат и после наказва. Пациентът има право на избор след като получи необходимата информация. И тази информация трябва да бъде поднесена компетентно и безпристрастно.

Диетата

В бележките към §260 Ханеман препоръчва да се избягват бира, приготвени лекарствени растителни субстанции, подправен шоколад, силно подправени ястия и т. н. Списъкът е доста изчерпателен и любопитен за съвременния човек.

Витулкас не препоръчва никакви диети при първата си среща с пациента, защото смята, че промените в начина на хранене и живот могат да предизвикат сами по себе си изменения в състоянието на пациента. Това би попречило да се прецени точния ефект от хомеопатичното лечение. Едва при първото проследяване може да обсъди хранителните навици и начин на живот на пациента и даде някакви напътствия.

В лекциите по класическа хомеопатия на д-р Гегас четем: “Въпреки, че някои храни могат да антидотират определени лекарства, хомеопатията е против определянето на диетични правила. Ако го направим ние ще се лишим от възможността да получим много ценна първична информация от пациента. Желанията и отвращенията към храни могат да бъдат решаващи за избора на лекарство.”

Д-р Гегас преподава ММ много подробно и посочва следните факти:

• Чаят от лайка и животинските мазнини могат да антидотират SULPH.

• Мазната храна може да антидотира PULS.

• Захарта може да антидотира ARG-N.

• Оцетът и други киселини може да антидотират SEP.

• Алкохолът може да антидотира NUX-V и LACH.

• Ментата има силен антидотиращ ефект върху NAT-M.

• Стридите могат да антидотират LYC.

• Дълговременната употреба на прясно мляко може да антидотира ARS.

Пастата за зъби

Повечето от нас не забравят да предупредят пациентите си да избягват мента във всякаква форма, вкл. паста за зъби. На практика не е малък броят на пациентите, които не са разбрали или са забравили това. Въпреки ментовата паста лекарството е действало. И Витулкас и Гегас обаче подчертават, че пациентите тип NAT-M трябва да избягват ментата, защото са много чувствителни към нея. В ежедневната си практика Дейвид Литъл въобще не споменава на пациентите си, че трябва да сменят пасата за зъби, освен ако няма данни, че нещо блокира действието на лекарството. “Пастата за зъби не антидотира толкова често лекарствата, но все пак трябва да се има пред вид” – споделя той.

Парфюмите и благовонните масла

Понякога по-силните миризми могат да прекъснат действието на лекарството. За предпочитане е да се избягват. Когато случаят се стабилизира ограниченията в тази връзка могат едно по едно да отпадат. Ако настъпи антидотиране така ще стане ясно към коя от миризмите е чувствителен конкретният пациент. Колкото по-здрав става човек, толкова повече отслабва въздействието на силните миризми като антидоти.

Oколната среда

В "Органон…” има дълъг и изчерпателен списък на повечето фактори, които по принцип биха се отразили зле на един хронично болен поциент. Значението и начинът на действие на тези фактори се разглеждат от всички традиционни медицински системи, с които съм се запознавала. Те наистина са много важни, но нека отново си припомним принципа за индивидуалността. Различните хора са чувствителни към различни фактори. В една от лекциите си д-р Тзантакис обърна внимание, че именно този факт е в основата на т.н. конституция – един ще се разболее защото е стоял на течение, а друг защото се е претоплил. Като хомеопати ние трябва да знаем възможните увреждащи фактори за да установим чувствителността на пациента, да му предпишем лекарство и да заострим вниманието му към онези от тях, които могат да имат антидотиращ ефект при него.

Изключително важно е по какъв начин ще бъде съобщена информацияа за антидотиращите фактории. Когато пациентите бъдат посрещнати или изпратени с цял списък забрани те реагират отново много индивидуално. Най-честите варианти са:

- Отдавна активно се интересуват от здравето, разбират и са готови да изпълнят, защото сами са убедени и вече са постигнали някакви резултати.

- Чули са от някой познат, че има много строги изисквания, без които не може. Автоматично решават, че това не е за тях.

- Свикнали са да спазват режими и диети. Тръгват си удовлетворени, защото това е едно от нещата, които са очаквали да чуят.

- Излизат си фрустрирани и решават, че не са в състояние да спазят изискванията и по-добре изобщо да не започват. Хомеопатията не е за тях. След време се появява неясно чувство на неудовлетвореност от себе си и вина. “Трябваше все пак да опитам.”

- Излизат решени най-после да се справят със здравословните си проблеми и се опитват изведнъж да станат нови хора. Някой успяват, но при повечето ентусиазмът изчезва след известно време. Ако изискванията са много, те започват да тегнат като непосилно бреме и към всичко това се добавят чувството на вина, че не си успял да се справиш и страхът как ще реагира хомеопата и какво ще правят по-нататък. За някои от тях хомеопатията е последна надежда.

- Някои си казват – тези хомеопатични лекарства явно са много слабо действащи и ненадеждни, след като толкова много неща могат да ги антидотират. Ако са се колебаели дали този метод ще им помогне, такъв род разсъждения ще засилят недоверието.

Като хомеопати трябва да си даваме ясна сметка, че всяка дума, жест, мнение оказват влияние върху този, който ни се е доверил. Кое е по-важно според йерархичния модел – предизвиканото чувство за вина или неспазването на диетата? Освен това понякога се налага да сменим предписанието, вместо усърдно да търсим грешката на пациента и да обвиняваме за неуспеха чашата бира, аспирина, дезодоранта и т.н. Не е добре когато след разговор с нас пациентът се чувства като виновен ученик.

Алопатичните лекарства

Това е огромна тема с много варианти на отговор. По принцип повечето учители по класическа хомеопатия са категорични, че при възможност трабва да се избягват всякакви алопатични лекарства, особено антибиотици и кортикостероиди. Към тях трябва да се прибягва само в случай, че не можем да се справим с хомеопатичните лекарства и в животозастрашаващи случаи. В лекцията си за антидотирането д-р Гегас посочва следните два случая:

Случай 1. Пациентът се е повлиял много добре от хомеопатичното лечение. Останал е малък участък със сърбящ обрив. В крайно сметка прибягва до кортикостероидно мазило. След известно време обривът изчезва и той се чувства много добре на всички нива.

Случай 2. След хомеопатично лечение пациентът се чувства добре на умствено и емоционално ниво. Предписват му антибиотик по повод на ларингит. След антибиотика той като цяло се чувства още по добре и това продължава значително дълго време.

В заключение д-р Гегас казва: Тези примери не могат да бъдат обяснени, но те ни показват, че не трябва да бъдем фанатични. Нашата първа грижа винаги трябва да бъде пациента, а не собствените ни теории.”

На семинара с д-р Тзантакис, разбира се, стана дума за антидотирането. Той сподели с нас следния случай:

Пациентка отказва да спре противозачатъчните таблетки (ПЗТ) и настоява да се лекува с хомеопатия. Няколко месеца след първото интервю тя му казва: “Видяхте ли, докторе, бях права. Вашето лекарство действа въпреки ПЗТ.” След този случай д-р Тзантакис продължава да съветва пациенките си да не приемат противозачатъчни, но когато това е невъзможно спокойно предписва лекарства и получава добри резултати.

Аз също съм се сблъсквала с подобни случаи и в повечето случай ПЗТ не са се оказвали проблем. Решаващо значение в случая оказва индивидуалната поносимост на жената към ПЗТ. Преди да посъветваме пациентката да спре ПЗТ, защото лекарството няма да подейства, трябва да сме наясно с нейното социално и здравословно състояние, с нейната и на партньора сексуална култура. Дали постояния стрес, в който ще бъде жената, ако не може да използва други методи за предпазване или шести пореден аборт ще нанесат по-малка вреда на организма от противозачатъчните таблетки?

Хомеопатичните лекарства

Съществуват справочници, които дават информация за антидотиращите взаимоотношения между лекарствата. На практика повечето учители съветват да се избягва употребата на хомеопатични лекарства за антидотиране на нежеланите ефекти от предписаното лекарство. Причината за това е ясна – за да се избегне допълнителното объркване на случая. За предпочитане е да се използват кафе или алопатични лекарства. При разглеждането на един случай от Витулкас разбрах, че ако сме предписали правилно и дълбоко действащо лекарство, но пациентът не може да изтърпи лечебната криза и реши да антидотира с кафе, то въпреки кафето лекарството може да продължи да действа месеци наред. Въпрос на организъм и на лекарство.

Антидотиране на умствено и емоционално ниво

Нека отново се върнем към Органона. В бележките към §260 към факторите, които трабва да се избягват доколкото е възможно, са включени: “всичко предизвикващо гняв, мъка, радразнение, хазартна страст, пренапрягането на ума и тялото, особено след хранене, обитаването на блатисти местности, влажни стаи, живеенето с оскъдни средства за съществуване и пр.”

Практиката показва, че изчерпващи енергията ситуации като неуспех, скръб, ядосване, катастрофа, изобщо всякакъв стрес могат бързо и силно да антидотират хомеопатичното лечение. Емоционалният стрес влошава най-много от всичко дегенеративните заболявания и активира миазмите. Ако емоционалният живот на пациента е прекалено разстроен и най–добре подбраното лекарство трудно ще подейства.

Всички си даваме сметка в колко тежко положение са повечето от нашите пациенти. Това не бива да ни обезкуражава, а напротив да ни стимулира да се усъвършенстваме като лечители. Пациентите трябва внимателно да бъдат стимулирани да работят самостоятелно или с помощта на специалисти (психолози и др.) в посока осъзнаване произхода на техните проблеми и стремеж кам хармония на всички нива – физическо, емоционално, умствено и духовно. Това е една от най-деликатните и най-важни задачи на хомеопата. Подходът зависи от степента на развитие както на хомеопата, така и на пациента. Всеки натиск, осъждане, оценка или даване на съвети може да отблъсне пациента и да “антидотира” желанието му да се лекува с хомеопатия. Ето защо още веднъж ще подчертая необходимостта от индивидуализиране не само на лекарството, но и на общуването с пациентите.

Животът на Ханеман сякаш е написан от Дикенс.

Основоположникът на хомеопатията д-р Самуел Кристиан Ханеман е ренесансов гений, владеещ познания в много области. Той бил дипломиран лекар и фармацевт, опитен лингвист и преводач, владеещ свободно седем езика, предшественик на съвременните природолечители чрез поощряване на природосъобразно хранене и здравословен начин на живот. Той може да бъде смятан за първият психотерапевт, тъй като бил първият лекар, който въвел лечението на душевните страдания наред с физическите. Десетилетия преди Кох и Пастьор Ханеман разбрал принципите на разпространение на заразните болести и успешно лекувал по време на смъртоносните епидемии, които опустошавали Европа през първата половина на XIX век. Ханеман е и пионер в съвременното обществено здравеопазване и хигиена. .

Ханеман непременно ще получи полагащото му се широко признание заради многобройните му заслуги като една от най-изтъкнатите личности в историята на медицината. Неговият най-голям принос, разбира се, се състои в откриването на хомеопатията – едно безпрецедентно научно достижение, тъй като, доколкото ни е известно, Ханеман е единственият човек, прозрял и положил основите на цялостна медицинска система, която напълно развил в мощно и приложимо в широката практика оръжие срещу болестите и то само в рамките на един човешки живот. Той се проявил като истински ясновидец, разкривайки енергийната основа на здравето и лекуването, изпреварвайки с цяло столетие откритието на модерната физика, че материята е енергийно поле с голяма плътност. А алопатичната медицина едва в наше време започва да разбира и прилага идеята за връзката между психика и тяло, която Ханеман очерта преди почти двеста години.

Самуел Ханеман е роден на 11 април 1755 год. в Майсен, Саксония, Германия, където неговият баща работел като художник в порцелановата фабрика. Семейството живеело в оскъдица и младият Самуел често не можел да посещава училище заради безпаричие. Той се включил във финансовата издръжка на собственото си обучение като, още 12 годишен, започнал да помага на свои приятели в изучаването на латински и гръцки език. Баща му развивал способността му за оригинално мислене от най-ранната му възраст. Често се случвало, преди да тръгне към фабриката, да затвори Самуел в стаята, оставяйки му някаква трудна задача, над която да размишлява. “Изследвай всички варианти, придържай се към най-добрия от тях, приемай предизвикателството да мислиш със собствения си мозък!” – бил бащиният съвет към младежа.

Годините на обучение

В 1770 год. той записал сина си в училището “Св. Афра” в Майсен. Ханеман бил толкова блестящ студент, че професорите го обучавали по индивидуална програма, силно наблягайки на самостоятелната работа. Той завършил училището през 1775 год., представяйки дисертация, написана на латински език, на тема “Удивителното устройство на човешката ръка”.

С няколко гроша в джоба Ханеман пристига Лайпциг през пролетта на 1775 год., за да учи медицина. Той се издържал сам, давайки частни уроци по френски и немски, както и с превеждане на трактати и монографии по медицина, ботаника, химия – дейност, с която продължава да се занимава и през следващите 20 години. Един от професорите му, д-р Берграт, бил толкова впечатлен от младия си студент, че му издействал привилегията да посещава лекции безплатно. Ханеман, обаче, бил неудовлетворен от това, че обучението в този университет се водело само на книга (университетът нямал своя болница), и скоро се преместил във Виена. Добрият шанс отново го споходил в лицето на д-р Карен, който го подпомагал финансово в тези бедни години.

Разочарованието

След като завършил обучението си в 1779 год., Ханеман започнал да практикува медицина в различни малки селища из Германия. Само след пет години, обаче, изоставил медицината, давайки си откровено сметка, че пациентите му биха се справили по-добре без негова помощ. Междувременно в 1782 год. той се оженил за аптекарската дъщеря Йохана Леополдин Хенриет Кюхлер. Непрекъснато нарастващото си семейство (двамата се сдобили с 11 деца) Ханеман издържал изключително с писане и работа като химик, докато живеели в Дрезден от 1785 до 1789 година. За кратко опитал да започне частна лекарска практика, само за да се убеди, че не може да разчита на нея като източник на стабилни доходи: “Аз гледах на моята практика само като нещо, полезно за сърцето.”

Ханеман публикувал много трудове по химия, сред които най-добре бил приет трактатът му за отравянето с арсеник. Някои от неговите критици по-късно ще кажат, че Ханеман би станал велик химик, ако не се бе заел с “шарлатанство”. През 1789 год. семейството на Ханеман се премества в Лайпциг и той публикува трактат за сифилиса, забележителен с описанието на нов живачен препарат, открит от самия него и познат впоследствие като Ханеманов разтворим живак. Припечеленото с писане и с химия, обаче, си оставало твърде недостатъчно и семейството често се озовавало на ръба на оцеляването. На една покъртителна рисунка от това време се вижда Ханеман да търка прането на семейството със суров картоф, понеже не можел да си позволи да купи сапун.

По стъпките на Дон Кихот

Ханеман започнал нападките си към медицинската практика по негово време в началото на 1784 год., спечелвайки си лоша слава, насмешка и отхвърляне от страна на колегите му. Австрийският император Леополд изненадващо починал в 1792 год. след като му били извършени четири поредни кръвопускания за 24 часа по повод висока температура и подуване на корема. Ханеман подложил на публична критика лекарите на императора и продължил да се обявява на висок глас срещу кръвопускането, макар че самият той бил обявен за убиец, защото отказвал на своите пациенти това “благо”. (Междувременно той отново започнал да практикува, но и този път за кратко, тъй като скоро се почувствал съвсем безпомощен поради неефективността на наличните лечебни методи и затрудненията да осигури адекватни доходи чрез тази си дейност.) Той, жена му и петте им деца живеели в една-единствена стая и в отчайваща бедност. Всяка нощ Ханеман до късно превеждал книги, което било основният му източник на доходи, а дните си посвещавал на търсенията си на по-ефективни методи за лечение. През този период той си създал и “безполезния” (по собствените му думи) навик да пуши лула. По това време Ханеман вече се занимавал задълбочено с хигиена и диетология, защитавал идеята за консумацията на колкото е възможно по-малко месо и препоръчвал козето и овчето мляко за сметка на кравето.

Прозрението

1791 година се оказва преломна в развитието на неговото мислене. Той вече бил наясно с ограничените възможности и дори опасностите, с които била свързана медицината в този и вид, но не можел да предложи по-добра алтернатива. Прозрението го осенило, когато превеждал един труд на Кулен, наречен “Материя медика”. В него авторът излагал мнението си, че антималарийните свойства на кората от хина (от която се произвеждал хининът) се дължат на горчивия й вкус. Ханеман знаел, че много други горчиви билки не били активни срещу маларията. Тогава той за пръв път сторил нещо, което щял да прави още много пъти през живота си и което демонстрира присъщата му почтеност и огромна любов към познанието – експериментирал върху себе си.

Така открил, че кората от хининово дърво (от която впоследствие приготвил хомеопатичното лекарство China – хина), предизвиква у него, здравия човек, същите симптоми, които лекува у болните от малария.

Това наблюдение го насочило към откритието на първия закон на хомеопатията – законът за подобието, който гласи, че “Подобното се лекува с подобно”.

Горе-долу по това време Ханеман започнал да печели слава и като психотерапевт. Тогавашните лудници представлявали просто пристройки към затворите, а душевно болните хора били натъпквани в тесни помещения и хранени оскъдно. Нещо повече, те били изоставяни от лекарите, които смятали, че лудостта е заразна. Вместо да бъдат лекувани, психично болните били връзвани с вериги, бити с пръчки, посетителите на приютите се забавлявали като ги дразнели и закачали. Първият истински приют за душевно болни бил открит от Ханеман в Георгентал, където херцог Ернст Гота му предоставил за тази цел едно крило от своя замък. Отначало приютът бил предназначен за по-състоятелни пациенти. Първият от тях бил известният писател Клокенбринг от Хановер, който страдал от тежка форма на мания, оказала се изключително трудна за лечение от тогавашните прочути психиатри. За седем месеца Ханеман го излекувал напълно. Това бил първият случай, когато психично болен пациент бил лекуван с нежност, човеколюбие и състрадание, а не с насилие.

След този епизод, пришпорван главно от финансовите затруднения, Ханеман отново започнал да митарства от едно селище в друго, яростно нападан от лекари и аптекари. Практиката му да си приготвя лекарствата сам провокирала тяхната завист и аптекарите възбудили съдебно дело за ограничаване на това му право. За съжаление, противниците му спечелили делото и съдът забранил на Ханеман да разпространява саморъчно приготвени от него лекарства. Междувременно при едно от преместванията си Ханеман загубил новородения си син в злополука с каретата, при която и синът му Фридрих (единственият член на семейството му, който по-късно станал хомеопат) също пострадал.

Първа слава

По време на епидемията от скарлатина през 1800 година, Ханеман получил възможност да демонстрира ефективността на новия тип медицина, открит от него и основан не само на Закона за подобието, но и на концепцията за силно разредените и потенцирани лекарства. Ханеман предизвикал сензация с успешното прилагане на Belladonna в хомеопатични дози за лечение и профилактика на скарлатината. Той отново станал обект на нападки, заради това че поискал скромно възнаграждение за откритието си (което било съвсем разбираемо, като се вземе предвид бедността, в която живеел), макар че на бедните пациенти давал Belladonna безплатно.

В 1810 година Ханеман публикува първото издание на най-важния си труд “Органон на лечебното изкуство”.

Тази книга полага основите на неговия нов подход към лекуването, включително Закона на подобието, принципа за даване на едно единствено лекарство в потенциран вид и във възможно най-малка доза и в лекуването само с лекарства, които са били доказани от здрави хора-изпитатели. В следващите няколко години Ханеман доказал много лекарства лично и с помощта на семейството си, а след 1814 год. групата му (която се наричала “Съюз на изпитателите”) се увеличила с включването на най-близките му приятели и колеги. Сред тези изпитатели били и първите му ученици Грос, Щапф, Хартман и Рюкерт.

Нов успех Ханеман постигнал в 1813 год., използвайки хомеопатия при лечението на болните от коремен тиф по време на епидемията сред Наполеоновите войници, която се разразила след нахлуването им в Русия. Епидемията много бързо достигнала Германия, където Ханеман лекувал болните в първия стадий на болестта с Bryonia и Rhus toxicodendron. Това било използвано като повод за нови атаки от аптекарите, заради нарушаването на произнесената срещу него съдебна присъда. В 1820 год. градският съвет на Лайпциг забранил на Ханеман да практикува хомеопатия.

Гоненията срещу него достигнали връхната си точка през 1821 год., което принудило Ханеман да се пресели отново, този път в Кьотен. Там той се ползвал от протекциите на херцог Фердинанд Анхалт-Кьотен, който бил негов пациент и който му позволил да практикува като лекар и да ползва собственоръчно приготвени лекарства. (Германия по това време представлявала рехав съюз от отделни херцогства и градове-държави, всеки от които имал свои собствени закони.)

Трудът дава плодове

В продължение на десетина години в Кьотен Ханеман имал възможността да практикува свободно и да развива идеите си на спокойствие. При него идвали пациенти от цяла Европа. Съпругата му Йохана, дарила го с 11 деца, починала в 1830 год. от тежко белодробно възпаление, но за Ханеман продължили да се грижат дъщерите му Шарлоте и Луизе. Той работел съвместно с д-р Теодор Мосдорф, негов студент и асистент, когото Ханеман осиновил.

През това време Ханеман достигнал нов етап в разбирането си за хроничните болести и развил концепцията за миазмите. Той публикувал откритието си в 1828 год. в първото издание на “Хронични болести”. Въпреки че концепцията му била добре приета от най-близките му поддръжници Щапф, Грос, Херинг и фон Бьонингхаузен, повечето хомеопати я отхвърлили като твърде пресилена и недоказана. Зад гърба на Ханеман д-р Тринкс се договорил с издателя му да забави публикуването на книгата и това било само едно от многото препятствия, които трябвало да преодолява в развиването и разпространяването на новата система.

В 1831 год. хомеопатията пожънала нов триумф, този път по време на холерната епидемия, тръгнала от Русия и бързо разпространила се на запад. Алопатичната медицина се оказала безсилна пред жестоката болест. Лекарствата, които Ханеман използвал – Camphora, Cuprum и Veratrum – и до днес са сред главните лекарства, използвани по време на холерни епидемии.

Ханеман се свързал със следващия си асистент – енергичният д-р Готфрид Леман, който се превърнал в най-верният му помощник. Но той бил все по-недоволен от “псевдохомеопатите”, които работели в Лайпциг и околностите му и охладнявал към тях все повече и повече. В 1833 год. в Лайпциг била открита първата хомеопатична болница под ръководството на д-р Мориц Мюлер. Нейните основатели се надявали по този начин да се сближат с добилия международна известност Ханеман. В началото Ханеман наистина бил много ентусиазиран, дори подпомагал болницата финансово. Но след заминаването му за Париж в 1835 год. клиниката изпаднала в тежко финансово състояние и в 1842 год. била затворена.

Мелани

Така стигаме до последната глава от живота на Ханеман, която наподобява любовен роман. През 1834 год. красивата и жизнерадостна парижанка Мари Мелани д’Орвил – Готие предприела дълго пътешествие до Германия, за да бъде прегледана и лекувана от Ханеман под предлог, че страда от невралгични болки. (По-късно Мелани признава, че истинската причина за пътуването бил интересът й към новата медицинска система на Ханеман и любопитството спрямо нейния прославен основател.) Мелани се представила за 32-годишна, макар други да казват, че била на 35 (тя трябва да е била Phosphorus!). Тя бързо спечелила сърцето на 80-годишния вдовец и само три месеца след първата им среща двамата се оженили.

Ролята на Мелани в живота на Ханеман е много противоречива. След осем десетилетия, преживени в битки, бедност и нещастия, Ханеман получил възможност да се наслади на залеза на живота си заедно с младата си, красива, заможна и от влиятелно семейство съпруга, която се постарала да го запознае с много членове на френското висше общество. От друга страна, Мелани успешно изолирала съпруга си от неговите деца до края на живота му. Тя убедила Ханеман да отиде заедно с нея в Париж, говорейки му за очакващите го там сладък отдих и ласкателства от страна на френските благородници, сред много от които хомеопатията се ползвала с голямо уважение. Но когато, след дълго и изнурително пътуване, най-сетне пристигнали в Париж, тя убедила Ханеман да започне да практикува отново. Това вероятно е било много изтощително за престарелия Учител, но ние трябва да сме благодарни на Мелани, тъй като по този начин той получил възможност да експериментира и усъвършенства метода за прилагане на LM потенциите.

Мелани изучавала изкуството на своя съпруг и работила като негов асистент след обяд, а преди обяд ръководела делата на семейната клиника за бедни. Тя дори си отпечатала визитни картички с името “Д-р Мелани Ханеман, първата жена-лекар във Франция”.

Ханеман спечелил огромна слава и успехи във Франция и завършил работата си по “най-пълноценният и най-добър метод за лечение”, който описал детайлно в шестото издание на ”Органон”-а. Ръкописът вече бил в ръцете на издателя му, когато в 1843 год. Ханеман умира на достолепната възраст 88 години. Мелани е обвинявана за умишленото възпрепятстване на публикуването на това изключително важно издание, както и за това, че погребала съпруга си с тайна церемония в семейната им гробница.

Нашият учител

В края на това повествование за живота на Ханеман си заслужава да се спомене за великите качества на неговия характер, към които ние, хомеопатите, неговите интелектуални наследници, се стремим. На първо място, Ханеман е бил невероятно упорит и последователен в преследването на истината. На всяка стъпка при развиването на своята система той се сблъсквал с огромно неодобрение и оскърбления. Ханеман често бил обект на нападки от страна на ортодоксалните медицински власти, които използвали всички законови и политически средства, за д го спрат. В списанията по онова време се печатали убийствени клеветнически критики срещу него и метода му. Те само го стимулирали да усъвършенства системата си. Писмата, открити след смъртта му, обаче, разкриват колко силно е страдал Ханеман от това нескончаемо и незаслужено преследване.

Второ, неговата почтеност ярко се подчертава чрез решението му да изостави медицинската практика, когато открил, че тя вреди на хората, и да се опита да издържа многолюдното си семейство с оскъдните хонорари от превеждането на книги. Той демонстрира тази почтеност, правейки нещо, за което тогавашните лекари и аптекари не можели дори да помислят – той експериментирал върху себе си лекарствата, които давал на своите пациенти. Това ни подсеща за друга негова достойна за възхищение добродетел – неговото изключително трудолюбие. Освен че разработил цяла нова медицинска система и доказал близо 100 лекарства, той написал около 70 оригинални труда по химия и медицина и превел 24 произведения от английски, френски, латински, италиански. Не на последно място, той бил много скромен.. Той написал на своя приятел д-р Щапф следното: “Бъди колкото е възможно по-умерен в хонорарите, които приемаш. Аз не ги обичам, аз чувствам, че съм просто един честен и искрен човек, който не прави нищо повече от това да изпълнява дълга си.”

Ханеман имал, за жалост, и някои недостатъци, които до известна степен възпрепятствали разпространението на хомеопатията и от които ние, съвременните хомеопати, трябва добре да се поучим. В последните години на своя живот той станал нетърпим към всякакви възражения и се отнасял с подозрение към всеки, който не бил абсолютно съгласен с него. Той казвал: “Този, който не следва абсолютно точно моите стъпки, който се отклонява дори на косъм вляво или вдясно, той е изменник и аз не бих искал да имам нищо общо с него.” Д-р Грос, един от първите и най-добри ученици на Ханеман, споделил с учителя, че смъртта на детето му го навела на мисълта, че хомеопатията не може да се справи с всички болести. Ханеман никога не му простил за тези думи. Той отблъснал много от своите последователи със своята непреклонност и нетърпимост, макар да е вярно и това, че той се чувствал предаден от много от тях.

Милиони хора дължат излекуването си на най-големия гений в историята на медицината. Въпреки че към хомеопатията огромен принос имат и великите му последователи – фон Бьонингхаузен, Херинг, Кент, Липпе и другите – Ханеман полага основите, открива законите и принципите, върху които е изградено всичко останало.

Статията е любезно предоставена от ХомеоХелп - Българското хомеопатично издателство. Основна цел на ХомеоХелп е издаването на хомеопатична литература за широката читателска публика и за специалисти. Ако искате да се свържете издателството или да разберете повече за книгите и семинарите по хомеопатия, посете уеб сайта www.homeohelp.eu

Здравните власти в България с всички средства се опитват да наложат практиката на поголовните имунизации като безалтернативен метод за профилактика на инфекциозните болести. Научните аргументи против тази заблуда не впечатляват държавните чиновници. Българинът, обаче, има право да научи някои

За тях разказва Алън Филипс

Когато започна серията от ваксинации на моя син (тогава той беше на два месеца), аз нямах представа, че съществуват някакви рискове за него, свързани с имунизациите. Натъкнах се, обаче, на едно противоречие в медицинската литература – рискът от сериозни неблагоприятни реакции спрямо ДТК-ваксината се изчислява на 1:1750, докато вероятността за смъртоносно заболяване от коклюш е едно към няколко милиона. Когато засегнах този въпрос пред лекаря, той се противопостави гневно и, мърморейки, вбесено излетя от кабинета. Скоро след това научих за дете, което е било трайно инвалидизирано след ваксинация и това ме подтикна да направя собствено разследване. Откритията, които направих, бяха толкова обезпокоителни, че се почувствах задължен да ги оповестя.

Здравните власти препоръчват ваксините за намаляване на заболеваемостта и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Но това на пръв поглед непоклатимо становище влиза в остро противоречие със здравната статистика, медицинските проучвания, докладите на FDA (Администрацията за храни и лекарства на САЩ) и CDC (Центъра за контрол на болестите на САЩ) и изследванията на много учени с неоспорим авторитет от целия свят. Всъщност, инфекциозните болести отбелязват трайно снижение десетилетия преди въвеждането на ваксините. Лекарите в САЩ всяка година съобщават за хиляди сериозни постваксинални усложнения, включително смъртни случаи, трайна инвалидност, епидемии сред изцяло ваксинирани популации, а много изследователи отдават редица хронични имунологични и неврологични заболявания на масовите имунизационни програми.

Стотици медицински публикации документират неблагоприятни последици от ваксини, дузини книги, написани от лекари, учени и независими изследователи, разкриват сериозни слабости в имунизационната теория и практика. По ирония на съдбата, обаче, повечето педиатри и родители не подозират абсолютно нищо за тези открития. През последните години това положение все пак започна да се променя. Расте броят на родителите и изпълнителите на здравни услуги по света, които вече са наясно с проблема и започват да възразяват срещу повсеместните задължителни ваксинации.

Моята цел не е да приканвам когото и да било да се ваксинира или да не се ваксинира, а по-скоро най-настойчиво да насоча вниманието ви към няколко много сериозни причини да проучите фактите преди да вземете решение дали да се подложите на тази манипулация. Като млад родител аз бях шокиран, когато открих, че нито законът, нито професионалната етика изискват от педиатрите да бъдат напълно информирани. Аз се убедих със собствените си очи, че мнозинството лекари практикуват, без да разполагат с цялата необходима информация, а в някои случаи дори се опират на откровено погрешна информация.

Макар и кратко, това изложение съдържа достатъчно доказателства, които обосновават необходимостта от още по-задълбочено изследване на проблема от всички заинтересовани, което аз горещо препоръчвам. Вие ще се убедите, че това е единственият начин да се доберем до обективната истина, тъй като дискусията до момента се води твърде емоционално.

Внимание! Бъдете предпазливи, ако решите да обсъждате този въпрос с педиатъра си. Много от педиатрите са заложили себе си и репутацията си на предполагаемата безопасност и ефективност на ваксините и затова приемат много трудно доказателствата за обратното. Първият педиатър, с който се опитах да споделя моите разкрития, ми се разкрещя гневно, докато аз най-спокойно му излагах разсъжденията си. Тази погрешна концепция е пуснала у тях много дълбоки корени.

Мит за ваксинациите № 1:

Ваксините са напълно безопасни.

В Системата за отчитане на неблагоприятните ефекти от ваксини (VAERS) към FDA на САЩ се подават около 11 000 доклада на година за сериозни неблагоприятни реакции към ваксини, в 1% от които (повече от 112) става дума за смъртни случаи след ваксинация. Огромната част от тези доклади са направени от лекари, а повечето от смъртните случаи се отдават на ваксината против коклюш (магарешка кашлица), която влиза в състава на ДТК, позната в Британия като “Тройната ваксина” (в нея са включени още ваксините против дифтерия и тетанус). Този факт сам по себе си е обезпокоителен, но той всъщност е само върхът на айсберга. Изчисленията на FDA показват, че реално се съобщават само около 10% от неблагоприятните реакции – факт, който се потвърждава и от две проучвания на NVIC (Националния център за информация, свързана с ваксините). Всъщност, NVIC съобщава, че в Ню Йорк само един от 40 лекарски кабинета (2,5%) е докладвал за смъртните случаи или увреждания, настъпили след ваксинация, т. е. 97,5% от смъртните случаи, причинени от ваксини, остават неоповестени в този град. Дори и да оставим настрана налагащия се от само себе си въпрос за почтеността на лекарската гилдия (лекарите са задължени от закона да съобщават всички сериозни странични явления от лекарства и ваксини), тези разкрития подсказват, че в действителност смъртните случаи след ваксиниране са вероятно над 1000 всяка година.

При коклюша броят на смъртните случаи, свързани с ваксината, многократно превъзхожда смъртността от самото заболяване, която през последните години според CDC е била 10 случая годишно и само 8 през 1993 год., която е последната година на пикова заболеваемост (коклюшът има пикове през 3-4 години, докато ваксинациите се провеждат ежегодно с еднаква интензивност). Казано в прав текст, ваксината е 100 пъти по-смъртоносна от самата болест. Множеството примери за висока заболеваемост сред популации с висок процент ваксинирани (виж Мит № 2), както и фактът, че всъщност заболеваемостта от огромната част от болестите спадна преди въвеждането на задължителните ваксинации (смъртността при коклюша спада с 79% преди въвеждането на ваксината – виж Мит № 3) – всичко това говори, че огромният брой пострадали от ваксините едва ли може да се приеме като необходима и неизбежна жертва, която човечеството трябва да даде в името на избавлението си от болестите.

За жалост, историята със свързаните с ваксиниране смъртни случаи не свършва дотук. Проучванията както на американски, така и на чуждестранни учени, сочат към ваксинациите като причина за синдрома на внезапната смърт при новородени (СВСН) – “всеобхватна” диагноза, която се поставя във всички случаи, когато точната причина за смъртта остава неустановена (тези случаи в САЩ са между 5 и 10 хиляди годишно). Едно от проучванията стига до извода, че пикът на случаите на СВСН е между 2 и 4 - месечна възраст – точно когато се дават първите две задължителни ваксини, а при друго изследване се установява безспорна зависимост между ваксинирането и смъртните случаи през следващите го три седмици. Трето проучване доказва, че всяка година 3 000 деца в САЩ умират до четвъртия ден след ваксинацията (изумителното в този случай е, че авторите на това проучване в края на краищата “аргументират” липсата на връзка между СВСН и ваксините). Друг колектив от изследователи стига до заключението, че половината от случаите на СВСН (т. е. 2 500 от общо 5-те хиляди умиращи в САЩ деца всяка година) са причинени от ваксини.

Има много изследвания, които си поставят целта да отхвърлят връзката между СВСН и ваксините. Голямата част от тях бяха опровергани от други изследвания, а в някои случаи данните се тълкуваха изопачено и с явно пристрастие към ваксините. Дали не допускаме грешка в стремежа си към прекалена предпазливост? Дали пък точно неопровержимите доказателства за връзката между ваксините и детската смъртност не са причината за щателния и повсеместен непрекъснат контрол върху имунизационния статус на починалите деца при всички случаи на СВСН. В средата на 70-те години в Япония завишиха минималната възраст на подлежащите на ваксиниране деца от 2 месеца на 2 години, вследствие от което броят на случаите на СВСН намаляха драматично. Пред лицето на този факт, обаче, медицинската общност на САЩ избра позата на отричането. Съдебните лекари и патоанатомите отказват да проверяват ваксинационния статус на починалите от СВСН – действие, чиято висока цена се заплаща от нищо неподозиращите родители, които не са наясно с опасността и се отказват от правото да направят собствен избор.

Като имаме предвид колко малка част от случаите на нежелани последствия от ваксини се докладват по установения ред, можем да предположим, че истинският им брой надвишава 100 000 случая всяка година. Тъй като повечето лекари не изпълняват задължението си да съобщават за подобни случаи, няма начин да се установи в колко от тях става дума за трайна инвалидизация, но статистическите данни навеждат на мисълта, че броят им е няколко пъти по-висок от този на смъртните случаи. Тревогата, която поражда тази ситуация, се подсилва от проучванията, които разкриват, че едно от 175 деца, при които е направена пълната серия ДТК-ваксинации, страда от тежки постваксинални реакции, както и от докладите, които съдът изисква от лекарите като вещи лица, в които се посочва, че при едно от 300 деца, ваксинирани с ДТК, това довежда до появата на чести припадъци.

В Англия действително успяха да снижат смъртността от коклюш в средата на 70-те, когато процентът на ваксинираните деца спадна от 80% на 30%. Шведският епидемиолог Б. Тролфорс, проучвайки ефикасността и токсичността на противококлюшната ваксина в целия свят, констатира много ниска смъртност от коклюш в индустриалните държави и посочва, че не може да се направи разлика по този показател между страните с висок, нисък или нулев процент имунизирани. Той открива също, че в Англия, Уелс и Западна Германия са регистрирани повече смъртни случаи от коклюш през 1970 год. – година с високо ниво на имунизации, отколкото през втората половина на 80-те, когато това ниво спадна.

Ваксинациите ни излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на нормални жизнени условия и опазването на здравето на нашите деца. Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини (NVICP) към федералното правителство на САЩ е изплатила на родителите на увредени и убити от ваксините деца над 724,4 милиона долара от парите на данъкоплатците. До NVICP са подадени над 5000 заявления за обезщетение от 1988 год. насам, включително и над 700 за смъртни случаи, свързани с ваксини, а има и още около 2000 неясни случая на смърт и увреждания, чието решаване може би ще отнеме години. Междувременно фармацевтичните компании завладяват и заробват пазара – ваксинирането е узаконена практика във всичките 50 щата (макар че в повечето от тях те могат да бъдат избегнати без да се нарушава законът – виж Мит №9), но същите тези компании са “имунизирани” срещу търсенето на отговорност за последствията от прилагането на техните продукти. Освен това, на тях им се предоставя свобода да се позовават по своя преценка на служебната и търговска тайна, което те умело използват в случаите на постваксинални увреждания, за да предотвратят по законен начин разриването на истината за опасностите, които носят ваксините. Подобно поведение е крайно неетично; то принуждава и тези американци, които са против ваксините, да участват в изплащането на обезщетенията на увредените от ваксини наред с техните производители, които в същото време полагат всички усилия да държат в неведение същите тези американци относно опасностите, свързани с употребата на техните продукти.

Много любопитен е фактът, че застрахователните компании (които държат най-стриктна сметка за изплащаните обезщетения) отказват да покриват щетите от неблагоприятните постваксинални реакции. Очевидно е, че единствено печалбата определя поведението както на фармацевтичните, така и на застрахователните компании.

Истина за ваксинациите №1:

Ваксинациите причиняват значителен брой от смъртните случаи и случаите на трайна инвалидност и са свързани със смайващо големи финансови разходи за семействата и данъкоплатците.

Мит за ваксинациите № 2:

Ваксините са много ефективни

Медицинската литература съдържа изненадващо голям брой проучвания, документиращи провала на ваксините. Всички епидемии от морбили, заушки, вариола, полиомиелит и простудни заболявания се разразяват във ваксинирани популации. През 1989 год. в доклад на Център за контрол на болестите (CDC) се казва:

“Сред децата в училищна възраст епидемиите (от морбили) засягат най-сериозно училищата, в които процентът на ваксинираните надвишава 98%. Това се регистрира във всички части на страната, включително и такива, в които заболяване от морбили не е имало от години.” CDC съобщава дори за епидемии от морбили в 100% ваксинирани популации.

Изследването на това явление стига до заключението:

“Очевидният парадокс е, че заболеваемостта от морбили расте право пропорционално на процента на ваксинираните, т. е. морбили се превръща в болест на имунизираните.” Наскоро бе доказано, че морбилите потискат имунитета, което допринася за повишаване на възприемчивостта към други инфекции.

Тези проучвания навеждат на мисълта, че преследването на стопроцентово ниво на имунизация всъщност води до обратни на желаните резултати. Този извод намира подкрепа в многобройните примери на епидемии, избухващи след като е било имунизирано цялото население на страната. Заболеваемостта от вариола в Япония е нараствала ежегодно след въвеждането на задължителното ваксиниране през 1872 година. През 1892 год. от вариола там са починали 29 979 души и всичките са били ваксинирани. В началото на XX век във Филипините е регистрирана най-ужасната епидемия от вариола и това става след като 8 милиона души са приели 24,5 милиона дози противовариолна ваксина. В резултат от това смъртността нараства четирикратно. В 1989 год. страната Оман преживя епидемия от полиомиелит шест месеца след достигането на стопроцентово ниво на ваксинация. В САЩ през 1986 год. 90% от общо 1300 разболели се от коклюш в Канзас са били адекватно ваксинирани. В 72% от случаите на коклюш в Чикаго по време на епидемията през 1993 год. болестта се е развила у хора, които са имали всички имунизации според имунизационния календар.

Истина за ваксинациите №2:

Фактите доказват, че ваксинациите са ненадеждно средство за предпазване от болестите.

Мит за ваксинациите № 3:

Ваксините са главната причина за днешното ниско ниво на заболеваемост в САЩ.

Според Британската асоциация за напредък на науката детските болести са намалели с 90% между 1850 и 1940 година, успоредно с подобряването на санитарно-хигиенните условия за живот и много преди въвеждането на задължителните имунизационни програми. През XX век смъртността от инфекциозни болести в САЩ и Англия намаля трайно средно с около 80% (а тази от морбили – с повече от 97%) преди въвеждането на ваксините. Във Великобритания заболеваемостта от полиомиелит отбелязва пик през 1950 година и намалява с 82% до въвеждането на ваксинирането през 1956 година. Изводът е, че в най-добрия случай на ваксините може да се отдаде само малък процент от цялостното снижение на смъртността от инфекциозни болести през XX век.

Дори и този минимален процент е твърде съмнителен, тъй като нивото на снижение остава почти едно и също след въвеждането на ваксините. Освен това, в европейските държави, които отказаха да провеждат имунизация против варицела и полиомиелит, епидемиите от тези болести също изчезнаха, както стана в държавите, където тези ваксинации са задължителни. (всъщност, имунизационните кампании и против варицела, и против полиомиелит бяха последвани отначало от значително нарастване на броя на заболелите; по време ба имунизационната кампания против варицела другите инфекциозни болести продължиха своя спад, въпреки че съответни ваксини за тях липсват. В Англия и Уелс нивото на заболеваемост от варицела и броят на извършените ваксинации спаднаха успоредно за период от няколко десетилетия.)

Така че е невъзможно да се прецени дали ваксинациите имат или нямат принос за продължаващия спад на смъртността от инфекциозни болести или факторите, които обусловиха първоначалния спад – дезинфекционни и хигиенни мероприятия, подобрява на храненето, естествени болестни цикли – просто останаха неповлияни от имунизационните програми. Подчертавайки това заключение, наскоро Световната здравна организация, която констатира, че нивата на заболеваемост и смъртност в страните от Третия свят нямат директна връзка с имунизационните процедури и с медицинското лечение, но са тясно свързани с хигиенния и хранителен стандарт. Признанието, което се оказва на ваксинациите за днешното ниво на заболеваемост, е силно преувеличено, ако не е откровено погрешно.

Привържениците на ваксинациите посочват нивото на заболеваемостта, но не и това на смъртността, като доказателство за ефективността на ваксините. Обаче статистиците ни казват, че статистиката на смъртността е по-добър критерий за заболеваемостта, отколкото самата схема на заболеваемостта, по простата причина, че качеството на докладите и съхранението на данните за смъртните случаи са много по-надеждни. Например, едно скорошно проучване в Ню Йорк разкри, че само 3.2% от педиатрите действително са докладвали случаите си на морбили на здравните органи. В 1974 год. Центърът за контрол на болестите на САЩ изчисли, че в Джорджия има 36 случая на морбили, докато щатската Система за надзор в Джорджия докладва за 660 случая. В 1982 год. здравните органи на Мериленд обвиниха за епидемията от коклюш телевизионното предаване “Рулетката на ДТК-ваксината”, което предупреди за опасността от ДТК. Но когато бившият главен вирусолог на Федералния Отдел за биологични стандарти д-р Антъни Морис анализира 41 случая, само при 5 от тях се получиха потвърждения за действително разболяване от коклюш и всички те касаеха ваксинирани деца. Примери като този демонстрират заблудите, които се съдържат в официалните данни за заболеваемостта, но тези, които подържат ваксинациите, са склонни сляпо да им се доверяват.

Истина за ваксинациите №3:

Не е ясно какво е влиянието на ваксинациите за спада на инфекциозната заболеваемост през ХХ век.

Мит за ваксинациите № 4:

Ваксинацията се основава на точната и логична теория и практика за имунизацията.

Клиничното основание за ваксинациите е тяхната способност да стимулират продукцията на антитела у реципиента – факт, който никой не оспорва. Това, което не е ясно, обаче, е дали подобна продукция на антитела означава добър имунитет. Деца с недостиг на гама-глобулин са неспособни да образуват антитела, но те се възстановяват от инфекциозни болести почти толкова бързо, колкото и другите деца. Освен това, едно изследване, публикувано от Британския медицински съвет в 1950 год. по време на една епидемия от дифтерия, стигна до заключението, че не съществува връзка между количеството на антителата и нивото на заболеваемостта. Изследователите откриват резистентни хора с изключително ниско ниво на антитела и болни хора с високо ниво. Естественият имунитет е комплексно явление, обхващащо много органи и системи; той не може да бъде поддържан изцяло чрез изкуствено стимулиране на продукцията на антитела.

Друго изследване посочва, че ваксинацията ангажира имунните клетки с определени специфични антигени, съдържащи се във ваксините, правейки ги неспособни да реагират срещу други инфекции. По този начин нашият имунен резерв всъщност бива редуциран, което става причина за понижаване на общите съпротивителни възможности.

Друг аспект от теорията за имунизациите е този за “колективния имунитет”, според който когато достатъчно хора в общността са имунизирани, всички са защитени. Както Мит №2 разкри, съществуват много документирани примери, показващи точно обратното – изцяло ваксинирани популации се разболяват от съответните болести. При морбили това изглежда е пряк резултат от високи процент ваксинирани. Щатският епидемиолог в Минесота заключава, че ваксината увеличава риска от разболяване, а едно проучване разкрива, че при ваксинираните деца рискът да се разболеят е пет пъти по-голям от този при неваксинираните.

Внимателно подбрани епидемиологични проучвания, обаче, се използват за оправдаване на имунизационните програми. Много от тези проучвания не могат да се използват като легитимни източници, от които да се правят заключения за ефективността на ваксините – ако 100 души бъда ваксинирани и 5 от тях се разболеят, се твърди, че ваксината има 95% ефективност. Но ако само 10 от тези 100 са били в контакт с болестотворния причинител, тогава ефективността на ваксината всъщност става 50%. Тъй като никой не желае цялата популация да бъде изложена на риск от заразяване, дори и ако тази популация е изцяло ваксинирана, изчисляваният по досегашния начин процент на ефективност на ваксината не може да бъде смятан за реален.

Друга тревога, свързана с имунизационната практика, е предположението, че всички деца, независимо от възрастта им, са почти еднакви. Така двумесечното бебе, тежащо 3,5 килограма, поема същата доза, каквато се дава на петгодишно дете с тегло 20 килограма. Бебета с незряла, недоразвита имунна система поемат пет и повече пъти по-голяма доза (според телесното си тегло) от по-големите деца. Освен това, при случайно измерване беше констатирано, че броят на “единиците” в една доза варира от половината до три пъти повече от посоченото на етикета; контролът на качеството на ваксините, упражняван от самите производители, изглежда, толерира повече доближаването до горната граница на грешката. Ваксинации с непропорционално високо ниво на смъртност и инвалидизация многократно са констатирани от Националния център за информация, свързана с ваксините, но FDA отказва да се намеси, за да предотврати излишните увреждания и смъртни случаи. Всъщност, те никога не са спирали прилагането на ваксина заради неблагоприятните реакции към нея. Някои биха нарекли това “масово убийство на новородени”.

Накрая, ваксинационната практика почива на убеждението, че всички реципиенти, независимо от тяхната раса, култура, начин на хранене или каквото и да било друго обстоятелство, отговарят по един и същи начин. Вероятно няма по-драматично опровержение на това от случилото се преди пет години в северна Австралия, където кампанията за увеличаване на броя имунизирани доведе до невероятните 50% смъртност сред новородените аборигенчета. Изследователят д-р Калокеринос откри, че бедната на витамин С диета на аборигените е критичен фактор (ваксинациите изчерпват запасите на организма от витамин С; деца в шок или колапс често пъти се възстановяват за минути след инжектиране на витамин С). Той беше изумен по-скоро от големия процент оцелели от ваксинацията бебета. Можем сериозно да се замислим какъв живот очаква оцелелите, но щом половината са починали, едва ли другата половина са останали незасегнати.

Не по-малко обезпокоителни са резултатите от едно изследване, публикувани наскоро в New England Journal of Medicine, които разкриват, че значителен брой румънски деца са били заразени с полиомиелит чрез ваксината, което не е често срещано явление в по-развитите страни. Беше констатирана и връзка с инжекционните антибиотици – една единствена инжекция, направена през първия месец след ваксинацията, увеличава риска от полиомиелит осем пъти, две до девет инжекции увеличават този риск 27 пъти, а 10 и повече инжекции - 182 пъти (“Washington Post”, 22 февруари 1995 год.).

Колко ли други фактори, които теорията за имунизациите не е взела предвид, ще се появят на бял свят неочаквано, за да разкрият непредвидени и пренебрегвани досега последствия от ваксинациите? Ние няма да започнем да разбираме мащабите на тази опасност, докато изследователите не започнат да наблюдават задълбочено и докладват добросъвестно резултатите от работата си. Междувременно, населенията на цели държави са превърнати в неволни участници в една хазартна игра, която много хора биха предпочели да не играят, ако “правилата” за нея им бъдат разяснени предварително.

Истина за ваксинациите №4:

Много от предположенията, на които се основава имунизационната теория, практиката отхвърли като погрешни.

Мит за ваксинациите № 5:

Детските болести са изключително опасни.

Повечето детски инфекциозни болести имат съвсем малко сериозни последствия в днешния модерен свят. Дори консервативните статистики на CDC за коклюша през 1992-1994 год. сочат 99.8% оздравели. Всъщност, когато през епидемичния взрив от есента на 1993 год. в Охайо и Чикаго имаше стотици разболели се от коклюш, експертите по инфекциозни болести от детската болница в Синсинати казаха: “Болестта протече много меко, нямаше нито един починал и никой не лежа в интензивно отделение.” През огромна част от историята детските инфекциозни болести са били доброкачествени и самоограничаващи се. Те, също така, осигуряват пожизнен имунитет, докато имунитетът, осигуряван от ваксините е само временен. Всъщност, временният характер на имунитета, осигуряван от ваксините, може да създаде още по-големи опасности през по-нататъшния живот на децата. Например, смята се, че новата ваксина против варицела е ефективна в продължение на 6 до 10 години. Ако наистина е ефективна, тя ще отложи опасността от разболяване вместо в детството – в зрялата възраст, когато вероятността за смъртен изход е 20 пъти по-голяма. (Около половината от болните от морбили в края на 80-те години, при които се наложи реанимация, бяха подрастващи и възрастни, повечето от които са били ваксинирани като деца, а препоръчаните допълнителни “подсилващи” имунизации могат да осигурят защита за по-малко от 6 месеца.) Освен това, някои медицински специалисти са загрижени, че вирусът на варицелата може “да се реактивира по-късно през живота под формата на херпес зостер или други разстройства на имунната система”. Д-р А. Лавин от педиатричното отделение на медицинския център “Сейнт Люк” в Кливланд, Охайо, се противопостави енергично на лицензирането на нова ваксина, “Докато ние всъщност познаваме ... рисковете от инжектирането на мутирала ДНК (херпесния вирус) в генома на гостоприемника (децата).” Истината е, че никой не знае какви са тези рискове, но ваксината, така или иначе, беше лицензирана и днес се препоръчва от здравните власти.

Повечето инфекциозни болести не само, че рядко са опасни, но те действително може да изиграят жизнено важна роля за развиването на силна, здрава имунна система. Хора, които не са боледували от морбили, имат по-висока заболеваемост от някои кожни болести, дегенеративни болести на костите хрущялите и някои тумори, докато непреболедуването от заушки се свързва с по-висок риск от рак на яйчниците.

Истина за ваксинациите №5:

Опасността от детските болести се преувеличава силно, за да бъдат сплашени родителите и да бъдат склонени към провеждането на една спорна, но свързана с добри печалби процедура.

Мит за ваксинациите № 6:

Полиомиелитът е безспорен пример за огромен успех на ваксинациите.

Шест щата от Нова Англия съобщават за повишена заболеваемост от полиомиелит една година след въвеждането на новата ваксина Салк. Повишението варира от удвояване във Върмонт до изумителните 64.2% в Масачузетс. През 1959 год. 77.5% от пациентите с парализи в Масачузетс са приели преди разболяването си по 3 дози инжекционна полиоваксина. През 1962 год. на изслушването си пред Конгреса на САЩ д-р Бърнард Грийнбърг, шеф на Катедрата по биостатистика към Университета по обществено здравеопазване в Северна Каролина, свидететелства, че случаите на полиомиелит не само са се увеличили значително след въвеждането на задължителната ваксина (50% ръст през 1958 спрямо 1957 год., 80% ръст през 1959 спрямо 1958 год.), но и че статистиките са били манипулирани от службите по обществено здравеопазване, за да се създаде обратното впечатление. Според автора-изследовател д-р Виера Шайбнер, 90% от случаите на полиомиелит са били елиминирани от статистиките чрез предефиниране на болестта от здравните власти, което е било сторено след въвеждането на ваксината, докато в действителност през това време Салк-ваксината продължавала да причинява полиомиелитни парализи в няколко страни, в които не е имало епидемии, предизвикани от див вирус (хиляди случаи на вирусни и асептични менингити се диагностицират всяка година в САЩ; преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, те се диагностицираха като полиомиелит). В 1985 год. CDC съобщи, че 87% от случаите на полиомиелит в САЩ за периода от 1973 до 1983 год. са били предизвикани от ваксината. Джонас Салк, откривателят на инжекционната полиомиелитна ваксина, свидетелства пред сенатската подкомисия, че почти всички епидемични взривове след 1961 год., са предизвикани от оралната полиоваксина. На семинар по полиоваксините, спонсориран от Института по медицина и Центъра за контрол и превенция на болестите, д-р Самуел Катц от Университета “Дюк” докладва, че всяка година в САЩ има по 8-10 случая на паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината при хора, които са приели оралната полиоваксина и че от четири години в западното полукълбо не е констатирано наличие на див полиомиелитен вирус. Джесика Шиър от Изследователския център към Националната болница за рехабилитация във Вашингтон посочва, че на повечето родители не е известно, че ваксинацията против полиомиелит в страната води до “известен брой жертви всяка година”. Това противоречие допълнително се утежнява от малкия брой съобщения за неблагоприятни последствия и наблюденията на Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини, че в много случаи неблагоприятните реакции срещу ваксини се диагностицират погрешно като други заболявания. Това подсказва, че действителният брой на “жертвите” от паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината може да е много по-висок от този, съобщен от CDC.

Истина за ваксинациите №6:

Ваксините предизвикват значително нарастване на случаите на полиомиелит след години на траен спад и са единствената причина за полиомиелит в САЩ днес.

Мит за ваксинациите № 7:

Моето дете нямаше ранни усложнения след ваксинацията, така че няма за какво да се тревожа.

Документираните късни неблагоприятни ефекти на ваксините обхващат хронични имунологични и неврологични разстройства като аутизъм, хиперактивност, синдром на лоша концентрация, дизлексия, алергии, рак и други състояния, много от които почти не се срещаха 30 години преди въвеждането на масовите имунизационни програми. Съставките на ваксините включват известни карциногени като тимерзол, алуминиев фосфат и формалдехид (Информационният център по отровните вещества в Австралия твърди, че не съществува приемливо малко количество формалдехид, което да може да бъде инжектирано в жив човешки организъм). Проучванията на медицинският историк, изследовател и писател д-р Харис Култер разкриват, че имунизациите в детска възраст “... предизвикват вяло протичащ енцефалит при бебета в много по-широки мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят – у 15% до 20% от всички деца.” Той посочва, че последствията от енцефалита (възпаление на мозъка – познат страничен ефект от ваксинациите) – аутизъм, неспособност за учене, сексуални разстройства, астма, внезапна сърдечна смърт при бебета, диабет, затлъстяване и импулсивна агресивност – са именно разстройствата, които най-много тормозят съвременното общество. Много от тези състояния бяха относително редки в миналото, но станаха по-често срещани след повсеместното въвеждане на детските имунизационни програми. Култер посочва също, че “... коклюшният токсин се използва за предизвикване на енцефалит у опитни животни”.

Едно германско изследване открива връзка между ваксинациите и 22 неврологични състояния, включително лоша концентрация и епилепсия. Дилемата е, че вирусният елемент във ваксините може да персистира и да мутира в човешкото тяло в продължение на години, последствията от което са неизвестни. Милиони деца са въвлечени в огромен, циничен експеримент; и медицинската общност не полага никакви чистосърдечни, организирани усилия да проследи негативните странични ефекти или да определи дългосрочните последици.

Истина за ваксинациите №7:

Дълготрайните неблагоприятни ефекти от ваксинациите на практика почти напълно се пренебрегват, въпреки силната им връзка с много хронични състояния.

Мит за ваксинациите № 8:

Ваксините са единствената възможност за профилактика на болестите, с която разполагаме.

Повечето родители се чувстват принудени да вземат някакви профилактични мерки за своите деца. Въпреки че никъде няма 100% гаранция, имунизациите имат надеждни алтернативи. В исторически аспект хомеопатията е била многократно по-ефективна от “алопатичната общоприета” медицина при лечението и предотвратяването на болестите. По време на холерната епидемия в САЩ през 1849 год. смъртността при пациентите, ползващи алопатичната медицина, бил 48%-60%, докато хомеопатичните болници имат документирана смъртност 3%. Приблизително такива са статистическите данни при лечението на холерата и днес. Скорошни епидемиологични проучвания показват, че хомеопатичните лекарства са равни на или превъзхождат стандартните ваксини в предотвратяването на болестите. Съществуват официални доклади, според които нивото на успешните резултати сред хората, приели профилактично хомеопатични лекарства след контакт с болен, е 100% - нито един от тях не се разболял от болестта.

Изготвени са хомеопатични набори за профилактика. Хомеопатичните лекарства могат да се приемат и само в периодите с повишен риск от заболяване (епидемии, пътувания и пр.) и са доказали високата си ефективност в такива случаи. И тъй като тези лекарства нямат токсични съставки, те нямат странични действия. В допълнение към това, хомеопатията е ефективна в преодоляването на някои форми на инвалидизация, предизвикани от ваксини, както и много други хронични състояния, при които алопатичната медицина има минимални успехи.

Истина за ваксинациите №8:

Доказано и документирано безопасни и ефективни алтернативи съществуват от десетилетия, но те се потъпкват от официалните здравни власти.

Мит за ваксинациите № 9:

Ваксините са задължителни по закон и, следователно, са неизбежни.

В САЩ съществуват три възможности за освобождаване от имунизация:

1. Освобождаване по медицински показания. Във всичките 50 щата се допуска освобождаване по медицински показания. В няколко щата се дава право на лицензирани натуропати или лекари-хиропрактици да подписват документи за такова освобождаване, наред с лекарите-алопати. Малцина, обаче, са педиатрите, които проверяват за индикации на повишен риск преди да назначат ваксини, затова е препоръчително родителите сами да проучват и проследяват този въпрос. Епилепсията, алергиите и неблагоприятните реакции към ваксинация у братя и сестри са само някои от множеството състояния в анамнезата на детето или на семейството, които могат да повишат риска от неблагоприятни реакции и да обусловят освобождаването по медицински показания.

2. Освобождаване по религиозни съображения. Това е разрешено в почти всички щати. Това може да изисква, а може и да не налага членуване в регистрирани религиозни организации, според текста на закона в конкретния щат.

3. Освобождаване по философски съображения. Нарастващ брой щати разрешават освобождаване от имунизация по философски съображения, признавайки противопоставянето със и/или насилието над личната свобода, което се извършва чрез законите за задължителна имунизация.

Общо взето, на децата, освободени от имунизация, не се забранява да посещават държавни и общински учебни заведения и колежи, освен по време на епидемия. Най-добре е да влезете в контакт с местните училищни власти, за да разберете какъв е статутът на освободените от имунизация деца.

Истина за ваксинациите №9:

Законно освобождаване от имунизация може да се осигури на повечето – но не на всички – граждани на САЩ.

Мит за ваксинациите № 10:

Главната грижа на държавните здравни служби е здравето на хората.

Историята на ваксинациите гъмжи от документирани примери за измами, извършени с цел да се представят ваксините като могъщи победители на болестите, докато всъщност много пъти те забавят спада на заболеваемостта и дори обръщат посоката на тази тенденция. Министерството на здравеопазването на Обединеното кралство признава, че имунизационният статус е определящ при диагностицирането на редица болести, които, открити у ваксинирани пациенти, получават най-различни диагнози. Болнични регистри и смъртни актове са били фалшифицирани. Днес много лекари отказват да поставят точните диагнози на ваксинирани деца и така поддържат мита за успеха на ваксините.

Все пак, не бива да обвиняваме отделните лекари. Докато са били студенти, малцина от тях са виждали някакво основание да поставят под въпрос информацията, свеждана им от преподавателите. По ирония на съдбата, медицината е област, която изисква подчинение; в медицината не се толерират мнения, противопоставящи се на статуквото. Лекарите не могат да ви предупредят за нещо, което самите те не знаят, а при малкото време, с което разполагат за допълнително обучение, след като за започнали да практикуват, те попадат в капана на системата, която никак не ги поощрява да търсят информация от независими източници и да оформят свое собствено мнение. Малцината от тях, които дръзват да поставят под въпрос наложеното статукво, често пъти биват остракирани и във всички случаи законът неизменно ги задължава да следват буквата му, изправени пред заплахата в противен случай да изгубят хляба си.

Заключение

През декември 1994 год. канадският автор на бестселъра “Медицинската мафия” д-р Гилен Ланкто заяви: “Здравните власти продължават да спят. Ваксинациите се оказаха истинско бедствие за имунната система. Те в действителност причиняват маса болести. Ние действително променяме нашия генетичен код чрез ваксинациите ... Само след 10 години всички ще разберат, че най-голямото престъпление срещу човечеството бяха ваксинациите.” След едно обширно проучване на медицинската литература по въпроса за ваксинациите д-р Виера Шайбнер заключава, че “липсват каквито и да било доказателства за способността на ваксинациите да предпазват от някакви болести. Точно обратното, налице е изобилие от доказателства, че те предизвикват сериозни странични ефекти.” Това изглежда доста радикална позиция, но тя никак не е неоснователна. Безкрайното отричане на доказателствата срещу ваксините само увековечава “митовете” и техните негативни последици за нашите деца и общество. Очевидно належаща е необходимостта от настойчиви и обстоятелствени научни изследвания, но при липсата на такива имунизационните програми продължават да се разширяват. Печалбите на производителите на ваксини са гарантирани, но никой така и не поема отговорност за отрицателните ефекти от тях, което вече буди силно подозрение. Това е особено тъжно, като се има предвид, че има толкова безопасни, ефективни и достъпни алтернативи.

Междувременно надбягването продължава. Според Националния център за информация, свързана с ваксините, има разработени повече от 250 нови ваксини – от ваксина срещу болки в ушите през ваксина за контрол над раждаемостта до такава срещу диария, като около 100 от тях вече преминават клинични изпитания. Изследователите работят върху въвеждането на ваксини чрез назални спрейове, чрез комари (да, комари!) и чрез плодове на “трансгенни” растения, в които се развиват ваксиналните вируси.

Всяко дете (а и възрастен) на планетата се разглежда като необходим потенциален реципиент на множество дози и всяка здравеопазна система и правителство – като потенциален купувач – може ли тогава да учуди някого фактът, че се харчат безброй милиони долари за отглеждането на многомилиардната индустрия за производство на ваксини.

Ако обществото не протестира на висок глас, ние ще виждаме все повече и повече нови ваксини, задължителни за нас и нашите деца. И ако печалбите могат лесно да бъдат изчислени, цената, която човечеството плаща, продължава да се игнорира.

Каквото и да е личното ви решение по въпроса за ваксинациите, нека то бъде информирано! Вие имате правото и носите отговорността. Това е много труден въпрос, но залогът е повече от достатъчен, за да оправдае разхода на време и енергия, необходими за неговото решаване.

Статията е любезно предоставена от ХомеоХелп - Българското хомеопатично издателство. Основна цел на ХомеоХелп е издаването на хомеопатична литература за широката читателска публика и за специалисти. Ако искате да се свържете издателството или да разберете повече за книгите и семинарите по хомеопатия, посете уеб сайта www.homeohelp.eu

(Хипократ – считан за един от праотците на хомеопатията)

"За болния най-добро е малкото."

(Хипократ)

"... сега вярвам по-ревностно в учението на чудодейния лекар, след като усетих и продължавам да чувствам въздействието на минималния прием така добре."

(Гьоте за своя съвременик и откривател на хомеопатията Самуел Ханеман в писмо от 02.09.1820 г)

"Хомеопатията се основава на вечните и непоклатими природни закони и безспорно е правилният метод на лечение, водещ до сигурно, бързо и трайно изцеление на болестите."

(д-р Самуел Ханеман, отркивател на хомеопатията)

"Хомеопатията.... лекува по-голям процент от случаите, от който и да е друг метод на лечение и е без съмнение по-безопасна, по-икономична и най-цялостната медицинска наука."

(Махатма Ганди)

"Има две големи откровения в моя живот: едното е бипопа, второто – хомеопатията."

(Дизли Гилеспай (1917-1993), голям джаз музикант)

"Можете наистина да се чувствате благодарни, за това че хомеопатията е оцеляла на опитите ... да бъде унищожена"

(Марк Твен)

"Не е въпрос на теория или вяра или убеждение... Хомеопатията трябва да се уповава на факти."

(Д-р Джеймс Кент (1849-1916) – един от най-известните практикуващи хомеопати)

"Не мога да се справям без хомеопатията. Никога не ходя никъде без хомеопатични лекарства. Използвам ги често."

(Пол Макартни)

"Никой човек не е направил повече добро на медицинксата професия колкото Самуел Ханеман."

(Сър Уилям Остлър, баща на модерната медицина)

"Хомеопатията е напълно способна да задоволи терапевтичните нужди на тази епоха много повече от колкото всяка друга система или медицинска школа"

(д-р Чарлс Менингър, основател на известната в САЩ клиника Менингър)

"Хомеопатията подпомага еволюцията на човечеството като премахва патологичните изменения и ни оставя да се справяме само със своите естествени слабости"

(проф. Георгос Витулкас, директор на Международната Академия по Класическа Хомеопатия)

"Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. Хомеопатията си служи с крайно малки величини - лекувайте по хомеопатичен начин."

(Учителя Петър Дънов)

Редовните упражнения са основен ключ към добро здраве. Същевременно травмите и нараняванията, освен че предизвикват болка и дискомфорт, могат да ви попречат да продължите със своята нормална спортна дейност и да запазите активността си.

Професионалните атлети, както и аматьорите, могат да се възползват от възможностите на хомеопатичната терапия. Хомеопатията е безопасна, към хомеопатичните лекарства не може да се пристрастиш и е извънредно полезна като несъдържаща допинг терапия за лекуване на травми и за подобряване на представянето при състезаващите се атлети.

Хомеопатията може да окаже неоценима помощ при следните състояния:

• Изкълчвания и навяхвания

• Натъртвания

• Фрактури (като добавка към хирургичната интервенция)

• Крампи

• Порязвания и охлузвания

• Скъсани или разтегнати връзки

• Болки в гърба, ишиас

• Наранявания на костите, мускулите и нервите

• Тенисен лакът

• Мехури

• Предстартова треска

Хомеопатията намалява времето, необходимо за възстановяване. Тя също може да бъде от полза при терапия на хронични състояния, които могат да се отразят неблагоприятно върху доброто спортно представяне, като напр. астма, артрит и др. При такива продължаващи дълго време оплаквания е препоръчително да се обърнете към професионален хомеопат за цялостна преценка на случая.

Как можем да научим повече?

По време на тазгодишната Световна седмица на хомеопатията (10-16.04.2008 г) хомеопатите по целия свят изнасят безплатни семинари върху ползата от хомеопатията в спортната медицина. За да получите допълнителна информация за тези семинари, както и за други събития, които се случват във вашия регион, може да посетите сайта на Българското Хомеопатично общество и сайта на Световната Организация за хомеопатично съзнание

Какво е хомеопатията?

Хомеопатията е ефективна научна система за алтернативна терапия, която подпомага естествената способност на тялото да лекува само себе си. Според нея всички симптоми на лошо здраве са прояви на дисхармонията в човека като цяло и нужда от лечение има пациентът, а не неговата болест.

През 1796 г. немският лекар Самуел Ханеман е открил различен подход за лечение на болните, който той нарекъл хомеопатия (от гръцките думи, означаваши “лечение с подобното”). Той установил, подобно на Хипократ 2000 години по-рано, че има два подхода към здравословните проблеми – чрез противоположно или чрез подобно лечение.

Нека например да вземем безсъние. Противоположният метод на лечение би третирал това състояние чрез лекарства, които изкуствено предизвикват сън. Това лечение често представлява редовната употреба на големи дози лекарства, които могат понякога да доведат до странични ефекти или пристрастяване.

При метода на подобието, т.е. хомеопатичната терапия, на пациента ще бъде дадена малка доза от субстанция, напр. като кафе (Coffea), която в големи дози може да предизвика безсъние при здрав човек. Макар и да звучи изненадващо, това ще помогне на пациента да започне да спи по-добре по естествен начин.

Хомеопатичните лeкaрства не могат да причинят странични ефекти и не водят до пристрастяване към тях. Това е поради извънредно малката доза на активна субстанция, която се приготвя по специален начин чрез последователни разреждания и сукусии.

Смята се, че хомеопатичната терапия сти-мулира способността на тялото да се бори с инфекциите и предразположеността към заболявания.

Хомеопатът ще ви препоръча лекарство, съответстващо на симптомите, които имате в момента, както и на вашите индивидуални емоционални и физически характеристики.

Какво трябва да кажете на хомеопата?

Хомеопатът трябва да бъде информиран за вашите индивидуални особености, за да бъде в състояние да намери подходящото лекарство за вас като уникален индивид. Задълбоченото разбиране на вашите оплаквания и усещания е необходимо за правилната преценка на вашия случай. Така че споделянето на всяко нещо, което е типично за вас, ще помогне на този процес. Също така са важни преценката за нивото на вашата енергия, предходната ви медицинска история и начинът ви на живот. Това, което споделите, е съвършено поверително. За първоначална консултация е необходимо доста време, понякога дори няколко часа.

След приемане на хомеопатично лекарство в организма се извършва нещо като “пролетно почистване” – реакция, която показва, че вашият организъм преминава през фаза на очистване в посока възстановяване на здравето. Така напр. стари симптоми (лек обрив, секрети и др.) могат да се появят отново за кратък период от време. Тези симптоми са преходни и не трябва да бъдат третирани, доколкото те са важна част от лечебния процес.

1. Няма вредни странични ефекти

Специалният процес на приготвяне, наречен потенциране, позволява да бъдат отстранени всички токсични странични ефекти от медикамента. Хомеопатията е безвредна за бебета, по време на бременност и менопауза. За препоръчване е обаче да се възползвате от грижите на квалифициран хомеопат.

2. Нежна

Хомеопатията работи за стимулиране на собствения естествен защитен механизъм на тялото, за да може то да излекува само себе си. Макар и нежна резултатите могат да бъдат много мощни и дълготрайни.

3. Холистична

При хомеопатията се взема предвид целият човек с неговите особености. Много често само едно лекарство може да бъде насочено към всичките ви оплаквания и да помогне за отстраняването им.

4. Евтина

Хомеопатичните лекарства струват поразително малко в сравнение с предписваните алопатични лекарства. Хомеопатичните лекарства имат за цел да подсилят имунната система, правейки ви по-силни и по-здрави.

5. Предпазваща терапия

Подсилвайки имунитета на тялото хомеопатията може да помогне да се увеличи устойчивостта на човек към болести и инфекции.

6. Лекарствата не се тестват върху животни

Хората реагират по различен начин на лекарствата в сравнение с животните. Всички хомеопатични лекарства са тествани върху здрави хора. Установено е, че симптомите, които приетата субстанция предизвиква за кратко време в организма на здрав човек, са точно тези, които може да излекува у болен човек, които страда от такива симптоми.

7. Лесно се приемат

Хомеопатичните лекарства са или малки таблетки с приятен вкус, които лесно се разтварят в устата, или са в течна форма. За деца и бебета има на разположение гранули, прахове и капки.

8. Пациентът участва в терапията

Хомеопатът задава много въпроси не само за симптомите, които безпокоят индивида, но и за това, как той реагира на условията, събира информация за общото му здраве и начин на живот. Това кара пациента активно да участва в процеса на възстановяване на своето здраве.

9. Неоценима е като първа помощ

Хомеопатичните лекарства могат да бъдат използвани у дома или при пътуване за лечение на някои оплаквания като натъртвания и наранявания, малки изгаряния, навяхвания и изкълчвания, ухапвания от насекоми и стомашни неразположения и др. Обаче за по-сериозните или хронични оплаквания би трябвало се обърнете към квалифициран практикуващ хомеопат.

10. Медицината на бъдещето

Хомеопатията е непрекъснато развиващо се лечебно изкуство, разполага с повече от 6000 хомеопатични лекарства и техният брой непрекъснато се увеличава. Обаче за разлика от конвенционалната медицина, която изтегля от пазара лекарства, за които са установени нови странични ефекти, хомеопатите все още използват същите лекарства, които са използвали и преди 200 години, заедно с новите лекарства, разширявайки по този начин възможностите на хомеопатичната терапия. Едва сега учените с големите си открития в областта на квантовата физика могат да ни помогнат за по-дълбокото научно разбиране за хомеопатията в сравнение с това от преди 200 години.

Какво е хомеопатия?

Хомеопатията е алтернативна терапевтична система, основана на природният закон за лечението - "подобното се лекува с подобно". Този закон е открит от Самуел Ханеман през 1796 и е доказван експериментално и клинично в продължение на 200 години. Хомеопатията е революционна, природна медицинска наука. Тя е нежна и ефективна медицинска система. Използваните в хомеопатията лекарства се приготвят от естествени субстанции по прецизни стандартизирани методи и действат чрез стимулиране на собствената лечеба сила на организма.

Защо хомеопатията да бъде предпочетеният избор на терапия?

Хомеопатията е научна, логична, безопасна, бърза и изключително ефективна терапевтична система. Тя предлага дългосрочно или перманентно излекуване на повечето болести. Тя е изключително рационална система, що се отнася до концепциите й за здраве, болест и лечение. Хомеопатията не лекува повърхностно, само отстранявайки симптома, а лекува човека отвътре /*класическата хомеопатия-б.пр/. Несъмненно хомеопатията е медицината на бъдещето.

Хомеопатията - холистична медицина

Концепцията за болест в хомеопатията е, че тя представлява общо разстройство на тялото и съзнанието. Причината за заболяването не е в отделния орган, а в нарушаване функцията на целия организъм. Нарушение в жизнената сила на организма е причина за болестта. Затова хомеопатията не предписва отделни лекарства за различните "болежки" в различните части на тялото, а едно лекарство, което да покрива конкретното нарушение на жизнената сила на този конкретен човек /*отново става дума за класическата хомеопатия/. Хомеопатията третира човека като цяло, а не само болестта. Медицинската философия все повече се убеждава в тезата, че простото третиране на органи и симптоми може да помогне само временно и всъщност лечебната способност на самото тяло трябва да бъде повишена. Хомеопатията има холистичен, тотален и индивидуалистичен подход.

Хомеопатията - магията на минималната доза

Хомеопатията има уникален подход към приготвянето на лекарствата. В готовата си форма те съдържат само динамичната лечеба сила на изходната субстанция, без да съдържат дори молекула от нея.Чрез специален метод, наречен "потенциране", са приготвени повече от 2500-те хомеопатични лекарства от растителни, животински, минерални, химически и други продукти. Поради отсъствието на химически агенти в тях, хомеопатичните лекарства са абсолютно нетоксични и безвредни и предизвикват сигурно и безопасно излекуване. Те са динамични /*енергийни/ агенти, които лекуват чрез промяна на енергийния статус на органзима.

Хомеопатията - идеална за бебета и деца

По голямата част от детските болести, като кашлица, настинка, треска, повръщане, диария, дизентерия, колики, тонзилит, бронхит, астма, шарки, проблеми с никненето на зъбите, могат да бъдат лекувани много ефективно, бързо и без абсолютно никакви странични ефекти. За разлика от антибиотиците и други алопатични лекарства, хомеопатичните не нарушават храносмилането и не засягат защитните сили на организма, не предизвикват алергии или други нежелателни ефекти, дори когато са приемани дълго време /*това важи в случаите, когато лекарствата са правилно предписани от професионален хомеопат; самолечението с хомеопатия за сериозни или хронични заболявания е нежелателно./б.пр/. Хомеопатията е ефективна при поведенчески и емоционални проблеми, често срещани при децата, като раздразнителност, твърдоглавие, фобии и страхове, чести избухвания и "сцени", деструктивност, смучене на палеца, гризане на нокти, нощно напикаване и др. Ефективна е също при умствено и физически изоставащи деца.

Хомеопатията - по-добрата алтернатива на антибиотиците

Хомеопатията е ефективна алтернатива на антибиотиците при инфекциозни болести.Тя води до бързо излекуване без токсичност и странични ефекти.Хомеопатиятя предлага лечение на повечето инфекциозни болести, като синузит, тонзилит, бронхит, пневмония, туберкулоза, менингит, отит на средното ухо /с гнойни отделяния/, гастро-енетрит /повръщане, диария/, дизентерия, пикочни инфекции и др.

Хомеопатиятя предлага най-добротот лечение на Вирусни инфекции

Вирусните инфекции, като настинки, грип, рубеола, варицела, заушки, хепатит, вирусен менингит и др. се лекуват много успешно с хомеопатия. Алопатичната медицина няма лечение за вирусните инфекции, освен антибиотиците, под претекста от предотвратяване на вторични инфекции /*има някой антивирусни препарати, използвани при лечение на Хепатит С, СПИН и др., но те са рядко използвани и високо токсични /б.пр/ .

Избягване на хирургически операции с хомеопатия

Хомеопатията не е против хирургията. Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др.

Хомеопатията - отговор за алергиите

В модерния живот инфекциите са намалели за сметка на"разцвета" на различни алергични състояния. Хомеопатията предлага много ефективно лечение за всички алергии - например различни кожни заболявания като уртикария, екзема, контактен дерматит, а също предлага чудотворни резултати при астматичен бронхит.

Хомеопатията - чудесна за психо-соматични заболявания

Психо-соматични заболявания като мигрена, астма, киселини, пептична язва, алергии, улцераивен колит, са успешно лечими с хомеопатия. Хомеопатията винаги е признавала психологическият произход на соматичните /телесни/ симптоми. Хомеопатията винаги изследва умствената картина и лекарствата винаги се предписват така, че да повлияят на ума и тялото едновременно, като по този начин отстраняват болестта. Може би няма друга медицинска система, която по такъв превъзходен начин да третира психо-соматичните болести. Хомеопатичните лекарства повлияват състоянието на съзнанието. Те могат да действат специфично, така че да подобрят такива емоционални нарушения като тревожност, раздразнителност, несигурност, обсесии, неоправдана ревност, подозрителност /параноидна/, страхове, депресия, неврози. По този начин хомеопатията постига най-висшата цел в медицината - третиране на самия човек, а не на болестта. Хомеопатичните лекарства могат да лекуват умствени и емоционални разстройства.

Консултацията с хомеопат - задължителна за нашето съвремие

В тази ера на здравна съзнателност, когато човек се сблъсва със заболяване, неподдаващо се на никакви средства за лечение, хомеопатичният съвет е задължителен. Често пациентите губят ценно време, ходейки от един специалист при друг, отчаяно и без траен ефект и се съветват с хомеопат, само когато другите терапевтични системи се провалят.

Хомеопатията не е само последна надежда

За да има най-добри резултати от хомеопатичната наука, трябва да се обръщаме към хомеопат в ранните стадии на заболяването. Поради невежество и липса на информация за ефективността на хомеопатията за всякакви видове заболявания - от настинка до рак, много пациенти се обръщат към хомеопат късно, когато болестният процес е напреднал толкова, че хомеопатията не може да предложи много при заболявания, които биха били лечими в по-ранен стадий. Хомеопатичното лечение, предложено навреме, може да бъде благословия за боледуващото човечество.

Хомеопатиятa - завършена медицинска система

Хомеопатията не е ограничена до определени заболявания, а е универсално приложима към всяка болест. Време е хората да бъдат информирани за ползите от хомеопатичното лечение за различни често срещани заболявания. Хомеопатията трябва да бъде достъпна за нуждаещите се, тъй като може да помогне в 90% от заболяванията, които съществуват днес.

От създаването на хомеопатията преди 200 години от немския лекар д-р Самуел Ханеман, тя е спечелила престиж за възможностите си за лечение на новородени, бебета и малки деца.Днес много педиатри предпочитат хомеопатично лечение за собствените си деца и за пациентите си в най-различни случаи на детски блести.

5 причини, поради които хомеопатията трябва да бъде използвана за деца:

1-безопасна медицина

Всяко лекарство, предписвано на деца, трябва да бъде нетоксично и без странични ефекти. Хомеопатичните лекраства са напълно нетоксични и нямат страничи ефекти. За разлика от антибиотиците и другите подобни лекарства, хомеопатичните препарати не увреждат храносмилането, не намаляват защитните сили на организма, не предизвикват алергични реакции и не вредят дори при продължително приемане.

2-ефективно и бързо лечение

Хомеопатите са устновили от опита и наблюденията си, че децата, бидейки по-чувствителни, реагират по-бързо на хомеопатията. Хомеопатията е изключително ефективна практически за всички детски болести. Обратно на разпространеното мнение, хомеопатията е бързо действащ метод и възстановява здравето по най-бързия начин, независимо дали става дума за треска, кашлица, настинки, диария, астма и др.

3-естествена, научна медицина

Хомеопатията се базира на принципа "подобното се лекува с подобно"

Ефективността на хомеопатията може да бъде научно проверена и позитивните резултати могат да бъдат повтаряни отново и отново. Действието й се основава на солидни научни принципи.

4-засилва защитните сили на организма

Децата често имат повтарящи се инфекции поради намалени защитни сили на организма. Хомеопатичното лечение, базирано на органичният подход, премахва болестта из основи, като по този начин засилва защитните сили на детския организъм. В резултат на това детето не боледува често.

5-харесвана от децата

Хомеопатичните хапчета имат сладък вкус и са приемани с удоволствие от децата. Те никога не са горчиви, не предизвикват отвращение и по този начин се избягват проблемите, които иначе се получават при опит за даване на лекрство. Приемът на хомеопатичните лекарства е толкова лесен и безпроблемен , че дори и бебе на един ден може да ги приема, като по този начин се спестява огромното неприятно усещане и плача, който иначе съпровожда приема на лекарства. Хомеопатичните лекарства не се прилагат инжекционно и дори на дете в кома може да му бъде дадено хомеопатично лекарство, без да се налага инжекция. /*в течен вид. б.пр/

Кои болести лекува хомеопатията?

Всяка майка трябва да знае болестите, които могат да се излекуват с хомеопатия. Освен долуизброените заболявания, за хомеопатия трябва да се мисли винаги, когато има трудно лечимо заболяване, неподдаващо се на стандратно лечение.

а. Инфекции

Децата са податливи на редица инфекции като настинки, бронхит, пневмония, рубеола, варицела, заушки, гастроентерит /диария и повръщане/, пикочни инфекции и инфекции на бъбреците и др. Родителите трябва да знаят, че хомеопатията има забележително бързодействащо лечение за споменатите болести, както и за туберкулозата.

б. Алергии

Детската астма /астматичен бронхит/ става все по-чест проблем сред децата, живеещи в градовете, и те често страдат от пристъпи на хрипове, кашлица и задушаване. Всяка майка на астматично дете знае агонията и страданието на детето в такива случаи. Хомеопатията предлага превъзходно лечение и за това страдание, което помага дълготрайно, а също и за острите епизоди на задушаване и хрипове, като по този начин детето може да бъде опазено от токсични медикаменти, като кортизони /стероиди/. Освен респираторни алергии, хомеопатиятя лекува "чудотворно" и кожни алергии - екзема, уртикария, хранителни алергии и др.

в. Тонзилит-избегнете операция

Острият, а също хроничен тонзилит /възпалени сливици/ с висока температура, е друго често оплакване у децата. Благодарение на хомеопатичната наука, милиони деца са опазени от скалпела на хирурга. Почти всички случаи на хроничен тонзилит /включително с нагнояващи сливици/ могат да бъдат излекувани напълно с хомеопатия. Винаги се съветвайте с хомеопат, преди да се решите на хирургично отстраняване на сливиците.

г. Психични отклонения

Хомеопатията е ефективна в случаи на различни емоционални разстройства при децата. Подходяща е за хипер активни деца с пристъпи на неконтролируем бяс и агресия. Подходяща е също за деца, страдащи от фобии, страхове, тревожност, ревност, чувство за малоценност, свенливост, депресия, страх от изпити, неспокоиствие, гризане на ноктите, клептомания, умствено изоставане и др.

д. разни

Различни психо-соматични разстройства, като нощно напикаване, главоболие, гастрит се повлияват позтивно с хомеопатия.

Други проблеми, при които може да се помогне с хомеопатия, са:

Колики, висока температура, проблеми с никненето на зъбите, повръщане, дизентерия, нефротичен синдром /заболяване на бъбреците/, проблеми, сързани с растежа, гърчове-епилепсия, екзема, жълтеница, менингит, гъбични инфекции, брадавици, алопеция /косопад/, болки от израстване, слаба концентрация, артрит при деца, псориазис, левкодерма /бели петна по кожата/, пъпки, проблеми с щитовидната желза и др.

Когато другите медицински ситеми се провалят или не действат достатъчно бързо и ако искате детето ви да расте с естествени, безопасни, не токсични, ефективни и бързодействащи лекарства -обърнете се към хомеопатията