Най-добрият отговор на културата на нездравословното хранене, в която сме затънали

МАЛКО ЛИЧНА ИСТОРИЯ

Преди близо 20 години участвах в един от прохождащите вестници по природна медицина. Голям интерес предизвика един конкурс, в който питахме читателите: „Според вас, коя храна е най-добрата за човека?” И сещате ли се на кого присъдихме първата награда? На отговорилия само с една дума: „Усвоената!”

С течение на годините натрупах значителни знания и опит в диетологията, фитотерапията, апитерапията, минералотерапията, хомеопатията, и други природни лечебни изкуства. Това, което ме връщаше най-редовно към горния извод, е непрекъснатото увеличаване по количество и тежест именно на състоянията с лошо усвояване на поетите хранителни съставки. И тук не става въпрос само за баналните (но и актуални) случаи на възрастни хора с липсващи зъби и/или трайно увредено храносмилане. Защото и младите хора, подвластни на неподходящото отглеждане и натиска на макдоналдската пубертетна култура, не закъсняват да проявят подобни признаци. Докато прясното и разнообразно хранене, извършено при спокойна обстановка и с педантично сдъвкване на твърдите продукти, осигурява нужното на организма, яденето на непълноценни продукти, и то „на крак”, води рано или късно до срив на системата...

Има и нещо друго. Удивително много са болестите извън храносмилателната тръба, които се дължат главно или отчасти на лошото хранене и усвояване: проблеми с черния дроб и бъбреците, анемии, алергии, нервна слабост и раздразнителност, затлъстяване и измършавяване, диабет, сърдечносъдови, ставни и редица други заболявания...

В съгласие с тези си познания и наблюдения, аз често препоръчвах сокове, супи, каши и други лесно усвоими храни, както и дадох предимство на течните и мехлемообразни форми при фитотерапевтичните си разработки. Но тъй като хората (от които не изключвам и себе си) все по-трудно намираха време за многобройни приеми на различни полезни съставки, напоследък започвах да правя и препоръчвам шейковете, като комплексни форми, които дават възможност с един-два приема да бъдат поемани голям брой лесно усвоими хранителни и лекуващи компоненти.

ЩО Е ТО ЗДРАВОСЛОВЕН ШЕЙК И ИМА ТОЙ ЛИ „ПОЧВА” У НАС?

Оптималните (в смисъл на здравословни) шейкове са умерено концентрирани течни или полутечни хранителни смеси с балансиран състав, предназначени за дълготраен прием с цел лечение, профилактика и повишаване на работоспособността

· Здравословен състав. За разлика от просто вкусните шейкове с подръчни сладости и често добавка на алкохол, оптималните шейкове съдържат главно пресни или щадящо обработени плодове, зеленчуци, ядки, кълнове, подправки, билки и билкови екстракти, витамини, минерали, пребиотици и други подбрани добавки, както и възможно най-чиста вода.

· Умерена концентрация. Водното съдържание на готовия шейк в повечето случаи е към 80% (както е приблизително средно аритметичното таковапри повечето природни храни), а калорийността му – към 1 килокалория на милилитър (300 Ккал за 1 стандартна доза шейк от 300 мл.). Значително по-концентираните храни са и далеч по-трудно смилаеми, ако не се придружават от свежи висоководни продукти, а от друга страна много разредените се усвояват по-слабо, тъй като трудно се достига необходимата концентрация при обработката с храносмилателни сокове.

· Течна или полутечна консистенция. Сега на пазара има сравнително достъпни в ценово отношение шейкъри (най-добре с голяма стъклена кана), които могат да се употребяват за приготвяне едновременно на няколко дози (едната е средно по около 300 мл. или голяма чаша на човек, самостоятелно или поне 10-15 мин. преди друго хранене). В зависимост от вида на продуктите и дозите им, човек може да пие бавно или да дъвче крайния резултат от смилането. Не се препоръчва пиене ”на екс”, това си остават богати храни и изискват време за обработка и в устната кухина!

· Балансираност. Докато много от соковете съдържат едностранчиво повече захари и така нарушават въглехидратния баланс при предразположени към това люде, при оптималните шейкове те се балансират от зелени подправки, ядки, минерали и билкови съставки, които изглаждат този проблем. Същото е, когато се опасяваме от трудната смилаемост на някои семена или от страничните ефекти на определени лютиви, кисели, горчиви и т.н. съставки– в общата маса те не само стават по-приемливи на вкус, но и се омекотяват по действие!

· Системно прилагане. Докато немалко средства, включително от природния арсенал, е разумно да се употребяват за определени периоди, след което да следва почивка, правилно композираните шейкове могат спокойно да се ползват без прекъсване, като разбира се съставът им донякъде се променя според сезонните наличности на продукти и актуалното състояние на ползващите ги хора.

· Комплексен и индивидуален подход. Чрез не много трудни съобразявания и на невисоки цени, средноинтелигентният и немного болен човек може да си осигури по-висок здравен статус, като редовно (веднъж или два пъти на ден) употребява преценен от него (ако се е занимавал с подобни методи) или от специалиста състав. Необходимо е да се вземат предвид общите и типологични особености на организма, както и конкретните заболявания. Ако последните са много и/или тежки, става необходимо, поне в началото, програмата да се съставя под специализирано ръководство. Важно е също да се помни, че шейковете много помагат за цялостното хранене и пълноценен живот, но не отменят необходимостта от съобразяване със здравните принципи в оставащата част от дневното меню и при работата и почивката, физическата активност, личната и обществена хигиена, включително и психохигиена. Ако те не са на ниво, шейковете могат да намалят вредата от несъобразния начин на живот, но пък ако в основни линии са на ниво, резултатът ще бъде мощно подобряване на всички равнища!

ТЕХНОЛОГИЯ И НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ СЪСТАВКИ

Макар да е възможно да получим шейк чрез настъргване / счукване / смилане в кафемелачка на твърдите цели компоненти, с последващо прибавяне и разбъркване на течните и прахообразните форми, това е трудно и времеемко. Съвременните шейкъри (блендери) са способни да мелят едновременно всички тези съставки, като разбира се спазваме инструкциите за употреба на съответния производител (обикновено е добре все пак да не се слагат съвсем едри и заедно с това много твърди съставки).

Ако желаем готовата форма да е по-течна и лесносмилаема, прибавяме повече течности и храни с високо водно съдържание; можем да отстраним по-трудносмилаеми части като кори и люспи, плодни кутийки или дори целулозната част на твърдите зеленчуци (т.е. да ги направим на сок и именно с него да смесим по-лесносмилаемите твърди съставки). И обратното, при желание да поемем повече фибри, споменатите компоненти си остават в техния първичен вид. Сухите плодове, ядките, семената и цветният прашец е добре предварително да се накиснатза няколко часа или за през нощта, докато ароматичните подправки е по-добре да се прибавят на момента, тъй като престоят им след смилане води до загуба на вкусови и целебни качества. Тъй като трудносмилаемите продукти са малко и като цяло няма натрупване на сериозни дози от несъвместими според разделното хранене храни, рецептите са напълно подходящи и за следващите този вид режими.

Много важно е качеството на продуктите – макар че не бива да се отказваме от шейкове, които са на възможното оптимално равнище за нас, ако нямаме възможност да се храним преобладаващо екологично, все пак именно това е за предпочитане. Има и добавки, които намаляват вредното въздействие на не много качествените продукти - и те задължително се включват в този вид смеси.

Според досегашните ми проучвания, над 100 компонента могат да са особено значими за повечето хора – някои са (почти) за редовна употреба, други е добре се редуват според сезоните и индивидуалното здравно състояние. Съществува и богат асортимент от заместители на основните препоръки – нещо, с което далеч не всяка диета и изобщо здравна система може да се похвали!

Тук привеждам само трийсетина от тези най-важни продукти, по двойки като основни или заместители (още и някои други неща са включени към примерите по-нататък):

· Ябълки или кайсии. Първите са целогодишно достъпни (и вторите – ако се включат като накиснати сушени) и много важни за тонуса ни, както и за обезвреждането на отровите. Кайсиите пък имат повече витамини,минерали и антиоксиданти, важни не само за сърцето.

· Лимони или грейпфрути (последните след съобразяване с евентуално приемани лекарства, с които могат да взаимодействат!). Действат противомикробно и имуноактивиращо, подобряват храносмилането, пречистват жлъчночернодробната и бъбречната системи, раздвижват ставите, съдействат за усвояването на важни съставки от другите храни. Да се обелва само външната им кора.

· Ананаси или киви. Особено богати на активни ензими, които пряко увеличават смилането на основните хранителни съставки в шейка и евентуално последващото го угощение.

· Краставици или сурови тиквички. Също съдържат ензими, а и действат мощно отводняващо при отоци, бъбречни и сърдечни проблеми. Да се обелват, ако не са гарантирано екологични.

· Червено цвекло или броколи. Съдържат активни имунорегулиращи и противотуморни съставки, най-добре е да се комбинират. При лошата им поносимост сурови може една част да е на пресен сок, а друга – като сварен на пара или опечен без мазнина продукт.

· Спанак или маруля. Те (и други листни зеленчуци) са много важен източник на минерали и на витамини (особено ключовата фолиева киселина, която в този случай е излишно да се поема отделно). Спанакът е по-добър за кръвта и храносмилането, а марулята повече успокоява нервите.

· Бадеми или кайсиеви ядки. Освен незаменими белтъци и мастни киселини, те съдържат и подобряващия клетъчното дишане и противотуморен фитохимикал амигдалин.

· Макадамия или тиквено семе. Едни от най-богатите на повечето незаменими съставки продукти; действат и козметично за по-добра кожа, а също така противопаразитно.

· Цветен прашец – пчелен или отделно събиран (може и зедно със самите цветове, пресниили сушени, например от бор, бъз, акация, роза, глухарче...). С рекордно съдържание на аминокиселини, витамини, минерали и антиоксиданти – за кръвоносна и кръвотворна система, очи, имунитет и т.н. Монобилковите цветове добавят и съответното си фитотерапевтично въздействие, при това ненамалено от преработки като варене или таблетиране.

· Куркума или джинджифил – с широк антиоксидантен ипротивотуморен спектър, засилват имунната система, пречистват кръвоноснитесъдове. Куркумата освен това дренира жлъчните канали и огъвкавява ставите,докато джинджифилът е повече за храносмилането и помага за отделянето насекретици по дихателните пътища.

· Кълнове – от житни, бобови, слънчогледови и други семена. Ензимите в тях разграждат сложните биомолекули до по-усвоими, така че дават много, много енергия!

· Витамин С – от естествен източник или синтезиран. Особено вторият има намалено действие отделно, но когато се съчетае с биофлавоноидите и с други съдържащи се в шейковете ингредиенти, се получава усилване на действието върху имунитета и съдовете. Допълнително намалява вредата от нитратите и се свързва с някои минерали от шейка в още по-полезната форма „Естер С” (доста скъп продукт, нашумял на запад, на който тук получаваме съвсем евтин еквивалент!).

· Магнезий - като хлорид или органична сол. Могат да се ползват и готови продукти, най-добре течни (напр. „Супермагнезий”). Пречиства от различни отрови, релаксира от стреса, подобрява проходимостта на кръвоносните съдове и др. Докато този елемент, както и витамин С, е все по-често недостигащ, другите соли и витамини са допустими в значителни дози само след преценка на индивидуалните потребности!

· Растителен глицерин или плодов петмез. Глицеринът е подсладител от естествен източник, омекотява гърлото и общото действие на шейка, действа леко слабително и отводняващо. Петмезът е несправедливо подценяван натурален подсладител, по-евтин от също възможните меласа, кленов и дървесен сироп. (Медът е също полезен, но само ако е истински и при липса на съответна алергия).

· Чиста вода – дестилирана или възможно най-ниско минерализирана (може и филтрирана чешмяна). Преварената чешмяна или минерална вода, ако е високоминерализирана (най-вече с много флуор или натрий) или е замърсена с тежки метали, не е достатъчно подходяща, макар че обеззаразяването и дехлорирането при нея са определени плюсове. Замразяването и размразяването пък са методи за подобряване на структурата на водната молекула и оттам на цялостното й биологично въздействие.

КАКВО НАПРИМЕР ДА ОПИТАМЕ ВКЪЩИ

Ето ви четири изпълними рецепти, като първите две са предимно предпазни и възстановителни, а другите са съобразени с посочените здравни неблагополучия.(Дозите са приблизителни и могат индивидуално да варират. За поддържане приемайте поне по една доза на ден, за по-силен ефект може да се приемат 2-3шейка, еднакви или различни според нуждите на случая и възможностите ви).

Сутрешен шейк за поддържане на многостранно добра форма

· Ябълки или кайсии – ябълката 50 г със семките или половин чаша едро нарязана, кайсиите пак толкова пресни или 3 пъти по-малко сушени, накиснати от вечерта в малко вода;

· Ананас или киви – 50 г или половин чаша едронарязани;

· Цветен прашец (пчелен или събиран) – 5 г или пълна ч.л.;

· Макадамия или тиквено семе – 15 г или пълна с.л. в полусчукано състояние, при нужда могат да се заменят с бадеми, орехи, суров белен слънчоглед или други сурови ядки или семена;

· Суроватъчен или растителен протеин с повишена усвояемост – 5 г или пълна ч.л. (т.е. много по-ниска доза от обичайната за спортистите!);

· Чист петмез или пчелен мед – 7-8 г или пълна ч.л.;

· Канела на прах – 0,5 г или към четвърт ч.л.(регулира храносмилането и усвояването на захарите, действа противомикробно; подобрява вкусовите качества на шейка);

· Витамин С – 500 мг.;

· Чиста (може и размразена) вода – до 300 мл. за една средна доза.

Вечерен шейк за разтоварване и хармонизиране:

· Спанак или маруля – 50 г или една чаша едро нарязани;

· Сварен зелен фасул (леко сварен на пара или в малко вода, полезен за хормоналния баланс, може да се замени със зелен грах или броколи) – 50 г или половин чаша полураздробен;

· Овесени ядки, леко сварени в малко вода – 20-30 г или към 2 с.л., заедно с водата, в която са варени;

· Слънчогледови кълнове или студенопресован зехтин – 5г или 2 пълни ч.л. за първото и 1 ч.л. за второто;

· Бирена мая на прах (съдържа важни белтъци, минерали и витаминиот В-група) – 5 г или пълна чаена лъжичка;

· Майоран или риган (листата и евентуално цветовете, но не и дръжките) – към 2 г или равна ч.л.;

· Магнезий – подходящ негов продукт със съдържание към 100 мг елементарен Mg;

· Чиста вода – до 300 мл.

Шейк за оптимизиране на сърдечносъдовата и нервната системи

· Краставица или сурова тиквичка - 50 г от първата или наполовина отвтората, съответно половин или четвърт чаша едро нарязани;

· Червен, зелен или покълнал кромид лук – 10 г или 2 пълни с.л. едро нарязан (антиоксидант, предотвратява тромбообразуването, намалява инфекциите, които могат да се усложнят със системни поражения, може да се замени със зелен или покълнал чесън);

· Магданоз – 5 г или 1 пълна с.л. едро нарязан (действа едновременно на сърдечносъдовата и отделителната системи, полезен е за зрението и за кожата);

· Лимони или грейпфрути – 25 г или 2 с.л. едро нарязани;

· Макадамия или тиквено семе – 15 г или пълна с.л. в полусчукано състояние, могат да се заменят с бадеми, лешници, орехи, сусамово или слънчогледовосеме;

· Здравец или индрише – пресни листа, може и от саксия вкъщи – 2-3 г или 5-6 листа с част от дръжките (регулира нервния тонус и кръвното налягане, действа противомикробно);

· Гинко – листа, към 1 г пресни или три пътипо-малко сушени (съответно към една и половин ч.л. полураздробени) или продукт с концентриран екстракт – към 40 мг. (за проходимост на съдовете);

· Магнезий – подходящ негов продукт със съдържание към 150 мг елементарен Mg;

· Растителен глицерин – 7-8 г или леко препълнена ч.л.;

· Витамин С и/или таурин (последният засилва мускулите,сърцето и ретината, пречиства жлъчката, регулира кръвната захар, предпазва от натрупване на мазнини, при това липсва в растенията – важен е за вегетарианците) – 500 мг или четвърт ч.л.;

· Чиста вода – до 300 мл.

Шейк за пречистване на вътрешните органи и за имунорегулиране при склонност към инфекции и тумори

· Червено цвекло – 20-30 г или към 2 пълни с.л. едро нарязано;

· Моркови – 50 г или половин чаша едро нарязани (за доставка на каротин и пречистващо действие); · Земна ябълка - 20-30 г или към 2 пълни с.л. едро нарязана (забележителен пребиотик, възстановяващ полезните чревни бактерии, може да се замени от инулин в стандартни дози);

· Избрани кълнове (житни, бобови, киноа, слънчоглед, семена от броколи или алабаш или луковици от кромид или чесън) – 5 г или 1-2 пълни ч.л. (в зависимост от вида им имат различна обемност);

· Сушени и накиснати черни боровинки, плодове от арония или от бъзак (с укрепващо и противовъзпалително действие) – 10 г или изравнена с.л. (могат да се заменят с натурални сокове или екстракти в стандартни дози);

· Боров или какъвто има цветен прашец – 5 г или пълна ч.л.;

· Бадеми или кайсиеви ядки – 7-8 г или 1 с.л. без връх, цели;

· Бразилски орехи – 5 г или към 2 броя (източници населен и есенциални масти);

· Куркума или джинджифил на прах – 1 г или към една трета ч.л.,джинджифилът може да е и пресен, в тройно по-голямо количество;

· L-лизин (аминокиселина с противовирусно действие) – 100-150 мг.;

· Витамин С - 500 мг.;

· Чиста вода – до 300 мл.

Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство.

Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна.

Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа.

За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни.

Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувстваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество.

Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество.

Ако лишите известно време човека от храна, необходима да поддържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен?

Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влияят: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин.

Единият има един резултат, другият има други резултати.

Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.

Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействат, и да улесняват цялата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувстването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.

Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.

Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата.

Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Моисей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост.

Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отстранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести.

От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава.

Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишъкът от храна и пресищането са най-опасните и най-големите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-големи неприятности и страдания. Но и да пости човек, без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе големи блага и добрини.

Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни.

Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности.

О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, 6, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При тщеславие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа.

Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.

Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост.

Какво може да се постигне с поста?

Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те!

Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.

Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч.

Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората.

Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък.

Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно.

Какво още констатира той?

Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери.

Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н., а от други по-рано.

Как човек проверява това?

Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни разстояния вижда далечни събития.

Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.

Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот.

Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста.

Прояснение на мисълта.

Избистряне и разбиране на същественото в живота.

Разбиране на една истина, която прави притежателите й богати, силни, умни.

Тази истина е много проста:

Колко богатство има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко.

Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието.

Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер.

Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Те започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето низше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисш род.

Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразничи.

Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого.

Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр.

Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.

Михаел

“А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно;” (Мат. 6, 17-18).

Постенето датира оттогава, откакто съществува човешкия род на земята. Доколкото можем да се взрем в здрача на човешката история, винаги се установяват двете форми на постене: лечебното постене и култовото или религиозното постене. По своето първично естество, обаче, тези два вида постене са едно и също. Култовото и лечебното постене у старите културни народи са били едно общо нещо, понеже тяхната медицина е почивала на религиозна основа. Царете, свещениците, посветените, пророци и адепти знаели от опит, че постенето лекува не само тялото, но и освобождава „вътрешния човек" от угнетяващи изживявания. Здравето на тялото и „здравето на душата" са тясно свързани едно с друго. Всеки пробуден човек вижда и знае това.

Старите религиозни творци и законодатели като Буда, Мохамед, Мойсей и Христос, с мъдростта си създадоха предпазното постене. Човек трябва да прочете думите на Мохамед: „Молитвата ни води до половината път към Бога; постенето ни донася пред вратите на Небето,” за да разбере дълбоката мъдрост, която го е ръководила.

В днешно време легендарните пости от 40 дни на Мойсей и Христос се смятат от материалистите като приумица. Всеки лекар, обаче, който е прилагал постенето като лечебен метод знае, че едно 40-дневно постене не е невъзможно. Неведението на хората относно този въпрос трябва да се смята като обедняване на човешкия мироглед. Старите арийци са постили един ден в седмицата. Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им. Старите нормандци постили преди всяка битка. Великият Буда постил дълго и приучвал учениците си на дълги пости. Египетските фараони изпълнявали дългите религиозни пости. Старите гърци имали също подобен религиозен обичай. Доколко лечебните и религиозните пости са се идентифицирали, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща."

При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата. Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав."

В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер й философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до 30-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Тралес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене.

В ново време след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести.” Във физиологията си бернският проф. Валентин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога.”

След 30 годишно мълчание в литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. Д-р Таннер започна един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг. на 55,1 кг. — значи 16,3 кг., което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни.”

Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз”, нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над низшето, води по пътя към съвършенството.

Най-висшата органична форма на земя е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете” — прие за себе си дълги пости. В тях Той извиси духа си до Бога и победи света. Той каза на учениците си: „Дерзайте, Аз победих света”, а на изкусителя рече: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което изхожда из Божиите уста.”

---------

Използвана литература: Д-р Отто Бухингер: “Лековитото постене и неговите помощни методи като биологичен път.”

В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар” на организма повелява, да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Веднага след като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистене на горните вещества. Кръвта пренася по обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до краят на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето, че ни се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на низшето.

Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. В момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). В този момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване в тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0.5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно заета и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети.

Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.

С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, така че издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг. то във втората с ¾ (три четвърти) кг., а в третата с ½ (половин) кг. и в четвъртата едва с ¼ (четвърт) кг.

Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене. Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести. Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни. Случаят е съобщен от писателя Синклер.

Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси.

Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма? Когато наблюдаваме дълго постещите, как те устояват във всички жизнени прояви, неволно у нас възниква въпросът, дали някакви космически вибрации не поддържат и хранят пряко живата клетка? Тази космическа връзка — извор на жива енергия — трябва да произхожда от първичната творческа сила, която пропива и владее всичко в космоса. Това космическо единство изгражда в нашата представа един висш ненакърним жизнен процес — израз на една първична воля и дух. Тогава „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста” (Мат., 4. - 4).

Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всяка мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда.

Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исус в пустинята е намесен „Духът”. Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост.

За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята”. Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното българско значение „пустиня”, означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота.

Кое годишно време е за предпочитане при едно постене? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават. За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония. За препоръчване е също да се държи сметка за фазите на луната. Различните видове пост, трябва да се предприемат при различни фази на луната. Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста.

Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите, ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито. То се препоръчва при всички разстройства на храносмилателната система, при настинки и главоболия. При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е. тя е прекратила и изменила вида на секрециите си. А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело мляко или плодове).

Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, препоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си.

Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста”. (Мат. 4 – 4)

Как ще призовем това Слово? Как ще приемем животворното му въздействие? Ето отговора на този въпрос: – „Когато постите, не бивайте като лицемерите, намръщени... А ти кога постиш, помажи главата си, и лицето си умий; да се не покажеш пред человеците, че постиш, но Отцу твоему, който е в тайно; и Отец твой, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве”. (Мат. 6, 16 - 18)

Витамин Б12 има в значими количества във всички животински храни, както е всеизвестно, затова тази тема не касае умереното вегетарианство, включващо млечни храни и/или яйца. Тя касае само, че витамин Б12 има в много по-малки количества в растителните храни, и че се образува също в малки количества в човешкото тяло, поради което темата за този витамин е от значение за хора хранещи се строго вегетариански -без никакви животински храни (вегански). Физиологията на растенията не се нуждае от този витамин, а само тази на животните, хората и на микроорганизмите - това обяснява защо са такива източниците на този витамин.

И все пак наскоро са създадени растения синтезиращи витамин Б12 (от учени от Университета в Хирошима - Canadian Patents Database ), и вероятно след години храни от такива растения ще са широко разпространени.

Следва научна информация за витамин Б12 и наличието му в растителни храни и в човешкото тяло: из дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, Едмунд Землер - „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“: стр. 106:

Витамин Б 12 (кобаламин):

Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”.

Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. RAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996).

Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5).

Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995, стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (ориз амесаке, сливи умебоши). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина.

HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15), CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти.

HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник.

Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца.

При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999).

RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Xипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин.

HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин.

Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърдeнието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли.

Извод

Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."

Това е официалното позиционно становище на Американската Диетоложка Асоциация ("АДА"), преведено на български. "АДА" се състои от близо 70 000 специалисти по хранене и храните, с което е световно най-голямата организация от този род.

Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 1

Резюме

Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираната вегетарианска диета е здравословна, достатъчно хранителна и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания. Около 2,5% от пълнолетните жители на САЩ и 4% от тези на Канада се хранят вегетариански. Вегетарианска диета се дефинира като несъдържаща месо, риба или птиче месо. Интересът към вегетарианството изглежда нараства с все повече ресторанти и заведения за хранене, предлагащи редовно вегетарианска храна. Наблюдава се значителен ръст на храни атрактивни за вегетарианци и такива храни се появяват в много супермаркети. Тази позиционна студия прави преглед на сегашните научни данни, отнасящи се до ключови за вегетарианството вещества : белтъчини (протеини), желязо, цинк, калций, вит. D, вит. B2 (рибофлавин), вит. B-12, вит. А, омега-3 мастни киселини и йодин. Вегетарианска, вкл. веганска диета може да покрие актуалните препоръки за тези хранителни вещества. При някои случаи използването на обогатени храни и добавки може да бъде в помощ за да бъдат задоволени препоръките за някои вещества (не толкова вегетарианският режим е неестествен, по-скоро средата в която (повечето) живеем е неестествена - бел. прев.). Добре планирана веганска и др. тип вегетарианска диети са подходящи за всички периоди на живота, вкл. бременност, лактация, детство и юношество. Вегетарианските диети предлагат редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеин, както и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, калий, фолиева киселина и антиоксиданти като вит. С и А и фитохимикали (флавоноиди и др.). Доклади показват, че вегетарианци имат по-нисък индекс на телесната маса (“ИТМ”) отколкото невегетарианци, както и по-нисък процент смъртност от исхемична болест на сърцето; по-ниски нива на холестерол в кръвта; по-ниско кръвно налягане; по-ниски нива хипертония, диабет тип 2, рак на простатата и на дебелото черво. Въпреки че редица федерално финансирани и институционално подкрепяни програми се съгласуват с вегетарианците, много имат храни подходящи и за вегани в днешно време. Поради разнообразността на режима на хранене сред вегетарианци, е необходимо индивидуално определяне на хранителния прием. Професионалните диетолози носят отговорност да подкрепят и съдействуват на хора, които изразяват интерес за вегетариански режим на хранене. Те могат да играят ключова роля в информирането на клиенти вегетарианци относно хранителни източници на определени вещества, покупки на храни и приготовление, както и всички варирания, нужни за покриването на индивидуални нужди. Планиране на меню за вегетарианци може да бъде опростено чрез използване на наръчник за храни, в който са описани групи храни и големини на порции. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765.

Позиционно становище:

Позицията на Американската диетоложка асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираният вегетариански режим на хранене е здравословен, достатъчно хранителен и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания.

Вегетарианството в перспектива:

Вегетарианец е човек, който не яде месо, риба или птиче месо или продукти съдържащи тези храни. Моделът на хранене на вегетарианци може да варира значително. Моделът на хранене на лакто-ово-вегетарианец се базира на зърнени храни, зеленчуци, плодове, варива, семена, ядки, млечни продукти, и яйца, но изключва месо, риба и птиче месо. Лакто-вегетарианският изключва яйца както и месо, риба, и птиче месо. Веганският или пълният вегетариански модел е подобен на лакто-вегетарианския, с допълнително изключване на млечни и др. животински продукти. Дори в тези модели може да съществуват големи вариации с тенденцията да се избягват животински продукти.

Хора избиращи макробиотични храни често се отъждествяват като следващи вегетариански режим на хранене. Макробиотичният начин на хранене е базиран основно на зърнени храни, варива, и зеленчуци. Плодове, ядки, и семена се използват в по-малка степен. Някои хора използващи макробиотична храна не са точно вегетарианци, тъй като използват ограничени количества риба. Някои "самоописващи се" като вегетарианци, които в крайна сметка не са вегетарианци, биха ядяли риба, птиче месо или дори месо (1,2). Някои изследвания са определили тези "самоописващи се" вегетарианци като полувегетарианци и са дефинирали полувегетарианец като ядащ месо от време на време, който се храни преобладаващо вегетариански (3) или като ядащ риба и птиче месо по-малко от 1 път седмично (4). Необходима е индивидуална оценка за да се определи точно хранителното качество на храната на вегетарианец или някои който казва че е вегетарианец.

Обичайни причини за избиране на вегетарианска храна включват здравни съображения, загриженост за околната среда, и фактори от защитата на животните (5,6). Вегетарианци се позовават и на икономически причини, етични съображения, издания за световния глад, и религиозни вярвания като техни причини за следване на техния избран модел на хранене.

Потребителски тенденции

През 2000г. близо 2,5% от пълнолетното население на САЩ (4,8милиона души) са следвали последователно вегетариански режим на хранене и твърдяли че не са консумирали месо, риба, или птиче месо (7). Малко по-малко от 1% от тези хора са били вегани (7). Съгласно това проучване, по-голямата част вегетарианци живеят на източното или западно крайбрежие, в големи градове, и са от женски пол. Почти 2% от 6-17 годишни деца и млади хора в САЩ са вегетарианци, и към 0,5% от тази възрастова група са вегани (8). Съгласно изследване от 2002г. (9), около 4% от пълнолетните жители на Канада са вегетарианци; това означава приблизително 900 000 хора. Фактори, които могат да повлияят броя на вегетарианци в САЩ и Канада в бъдеще, включват нарастващ интерес към вегетарианство и пристигането на имигранти в САЩ от страни, където вегетарианството обикновено се прилага (10). Двадесет до 25% от пълнолетнтите американци съобщават, че ядат четири или повече дни седмично безместно или "обичайно или понякога се хранят вегетариански", което подсказва за интерес към вегетарианство (11). Допълнителни данни за повишения интерес към вегетарианство включват появата на права на животните / етични тенденции в колежи и университети; разпространението на уеб-сайтове, списания и бюлетини, и книги за готвене с вегетариански теми; и формиране на обществено отношение към мястото на вегетарианска храна при хранене извън къщи. Повече от 5% от изследваните през 1999г. казват че винаги поръчват вегетарианска храна, когато се хранят навън; близо 60% "понякога, често, или винаги поръчват вегетарианска храна в ресторант” (12).

Ресторанти реагират на този интерес към вегетарианство. Националната Ресторантьорска Асоциация съобщава, че 8 от 10 ресторанта в Съединените Щати с обслужващ сервиз предлагат вегетариански ястия (13). Ресторанти за бързо хранене започват да предлагат салати, веге-бургери, и др. вегетариански избори (14).

Освен това има растеж в професионалните интереси към вегетарианското хранене; броят на статии в научната литература относно вегетарианство се повишава от по-малко от 10 статии на година в края на 60-те до 76 статии на година през 90-те (15).

Има повишаващо се признаване на ползите от растително-базирания режим на хранене, очертан като съдържащ богати количеста растителни храни и ограничени количества животински храни. Американският Изследователски Институт за Рак и Световният Фонд за Изследване на Рак се изсказват "за" избирането на базираната главно на растения храна, богата на разнообразни зеленчуци и плодове, варива, и минимално преработена скорбялна храна и ограничена консумация на червено месо, ако червено месо въобще се яде (16). Американското Дружество за Рака препоръчва избора на повече храна от растителен произход (17). Американската “Heart Association" препоръчва избора на балансирана диета с наблягане на зеленчуци, зърнени храни, и плодове (18), и Канадската "Heart and Stroke Association" съветва за използване на зърнени храни и зеленчуци вместо месо като основа на храната (19). “Обединените Диетологични Ръководни Насоки”, разработени от Американското Дружество за Рака, Американската "Heart Association", Националните Здравни Институти, и Американската Академия на Педиатрите, се изказват "за" хранителен режим, базиран на разнообразни растителни храни, включващи продукти от зърнени храни, зеленчуци, и плодове, като за намаляващ риска от основни хронични заболявания (20).

Наличие на нови продукти

Американският пазар за вегетариански храни (храни като месни аналози, млека от неживотински произход, и вегетариански храни които директно заместват месо или др. храни от животински произход) е оценен на 1,5 милиарда $ през 2002г., от 310 милиона $ през 1996 (21). Този пазар се очаква почти да се удвои през 2006г. на 2,8 мрд. $ (21). Канадските продажби на месни аналози се утрояват между 1997 и 2001г. (22).

Наличната достъпност на нови продукти, вкл. обогатени храни и полуфабрикати, се очаква да има силно въздействие върху хранителния прием на вегетарианци. Обогатени храни като соево мляко, месни аналози, сокове, и готови зърнени храни за закуска могат да добавят значително към вегетарианския прием на калций, желязо, цинк, вит. B-12, вит. D, и рибофлавин (вит. B2). Вегетариански полуфабрикати, включващи веге-бургери и веге-догове, замразени предястия, храни в купа, и соево мляко, правят много по-просто да бъдеш вегетарианец днес отколкото в миналото.

Вегетариански храни са лесно достъпни, не само в супермаркети но и в магазини за природни храни. Около половината маса вегетариански храни се продават чрез супермаркети и още толкова в магазини за природни храни (21). 3/4 от продажба на соево мляко се извършва в супермаркети (21).

Обществени политически изказвания и вегетариански диети

Диетологичните Препоръки на Съединените Щати (23) упоменават, "Вегетариански храни могат да бъдат съвместими с Диетологичните Препоръки за Американци, и да отговарят на Диетологичните Стандарти за храни." Те препоръчват задоволяването на хранителни нужди за хора, които избират да се въздържат от всички или почти всички животински продукти. Някои казват, че задоволяването на Диетологичните Препоръки може най-добре да се постигне с използването на вегетарианска храна или храна предимно от растителен произход (24). Национални ръководства за храна включват някои вегетариански избори. Типични вегетариански храни като варива, тофу, соеви бургери, и соево мляко с добавен калций са включени в таблица на Хранителната Пирамида на “USDA” (23). Канадските Препоръки за здравословно хранене могат да бъдат използвани от лакто и ово-лакто вегетарианци (25). "Health Canada" посочва че добре планиран вегетариански режим подпомага добрия хранителен статус и здраве (26).

Здравни изводи на вегетарианството:

Вегетариански режим на хранене предлага редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол, и животински протеин и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, бор, фолат, антиоксиданти като напр. вит. С и вит. Е, каротиноиди, и фитохимикали (27-30). Някои пълни вегетарианци (вегани) могат да имат приеми на вит. B-12, вит. D, калций, цинк, (селен – бел. прев.) и понякога рибофлавин, които да са по-ниски от препоръчителните (27,29,31).

Референция : ADA position: Vegetarian Diets. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765. Адрес на Уебсайта: тук

Немски превод на статията от Германския Вегетариански Съюз може да се намери на този адрес: тук

Италиански превод на статията от Научно Общество на Вегетарианците може да се намери на този адрес: тук

Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 2

Протеин (Белтъчини)

Растителен протеин може да отговаря на нуждите, когато се консумират разнообразни растителни храни и енергийни нужди са задоволени. Изследване сочи, че асортимент от растителни храни, яден през продължителността на ден, може да достави всички есенциални аминокиселини, да осигури адекватно наличие на азот и да бъде използван от здрави хора в зряла възраст, и така, допълващи се протеини нямат нужда да бъдат ядени в едно и също хранене (32).

Преценки на нужди от протеин на вегани варират, зависещо до известна степен от избори на храна (33). Скорошен метаанализ на изследвания на азотен баланс не са открили значими разлики в нужди от протеин в зависимост от източниците на хранителен протеин (34,35). Основани главно на по-ниската усвояемост на растителен протеин, други групи споменават че нуждите от протеин на вегани могат да бъдат повишени на 30% до 35% за бебета на възраст до 2г., 20% до 30% за 2 до 6-годишни деца, и 15% до 20% за тези с възраст над 6г., в сравнение с тези на невегетарианци (36).

Качеството на растителния протеин варира. Базиран на "the protein digestibility corrected аmino acid score" (PDCAAS), който е стандартният метод за установяване на протеиново качество, соев изолиран протеин може да отговаря на нужди от протеин толкова ефективно колкото животински протеин, докато пшеничен протеин сам , напр., може да бъде 50% по-малко използваем от животински протеин (37). Специалисти по хранене трябва да имат предвид, че нуждите от протеин могат да бъдат по-големи от Референтните стойности на хранителен прием ("RDA") при вегетарианци, чиито източници на диетологичен протеин са основно тези, които са по-малко усвоими, като напр. някои житни храни и варива.

Житни храни имат ниско съдържание на лизин, есенциална аминокиселина. Това може да бъде от практическо значение при изчисляване на диети на индивиди, които не консумират източници на животински протеин и съдържат миски нива на протеин (35). Диетологично приспособяване като използването на повече бобови култури и соеви продукти на място на др. протеинови източници, които имат ниско съдържание на лизин, или увеличаването на диетологичен протеин от всички източници, може да осигури достатъчен прием на лизин.

Въпреки че някои жени вегaнки имат приеми на протеин, които са оскъдни, типични приеми на протеин на лакто-ово-вегетарианци и на вегани изглежда задоволяват и надвишават потребности (29). Спортисти също могат да задоволяват техни нужди от протеин чрез растителна храна (38,39).

Желязо

Растителни храни съдържат само не-хемжелязо, което е по-чувствително от хемжелязо към два инхибитори (забавители) и "усилватели" на усвояемостта на желязо. Инхибитори на усвояемост на желязо включват фитат; калций; чайове, вкл. някои билкови чаоиве; кафе; какао; някои подправки; и влакнини (40). Витамин С и други органични киселини, срещащи се в плодове и зеленчуци, могат да усилят усвояемостта на желязо и могат да спомогнат да се намалят ефектите на фитат (41-43). Изследвания сочат, че усвояемост на желязо може бъде значително намалена ако храната би имала високо съдържание на инхибитори и ниско на "усилватели". Препоръчвани приеми на желязо за вегетарианци са 1,8 пъти по-високи от тези на невегетарианци поради по-ниска усвояемост на желязо от вегетарианска храна (44).

Основният инхибитор във вегетарианска храна е фитат. Тъй като приемът на желязо се повишава както приемът на фитат се повишава, ефекти върху статус на желязо са доста по-малки, отколкото могат да бъдат очаквани. Влакнини изглежда имат по-малко въздействие върху усвояването на желязо (45,46). Витамин C, консумиран заедно с източника на желязо може да помогне да се намалят инхибиторните ефекти на фитата (42,43), и някои изследвания свързват висок прием на витамин С с повишен статус на желязо (47,48). Същото е вярно за органични киселини в плодове и зеленчуци (41). По-високите приеми на витамин С и на зеленчуци и плодове при вегетарианци могат да повлиaят благоприятно усвояемост на желязо (2). Някои техники на приготвяне на храна като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена може да хидролизират фитат (49-51) и да повишат усвояемост на желязо (42,51,52). Подквасване на хляб хидролизира фитат и увеличава усвояемост на желязо (49-51, 53, 54). Други ферментационни методи, като тези използвани за направата на мизо и темпе от соеви храни, също могат да направят желязо по-достъпно (55), въпреки че не всички изследвания подкрепят това. Докато много изследвания на усвояемост на желязо са били краткосрочни, има данни че адаптация към ниски приеми намира място през по-дълги периоди и включва не само повишена усвояемост но и намалени загуби (56,57). Вероятно е нужди от желязо да зависят от съставянето на целия начин на хранене и да са значително по-ниски за някои вегетарианци отколкото за други.

Изследвания типично показват прием на желязо от вегани като по-висок отколкото на лакто-ово-вегетарианци и на невегетарианци, а най-много изследвания показват прием на желязо на лакто-ово-вегетарианци като по-висок отколкото на невегетарианци (29). Източници на желязо са показани в Таблицата.

Таблица: Вегетариански източници на хранителни вещества

ЗАБЕЛЕЖКА. Източници: Пакетна информация и данни от Министерство на Земеделиетo на САЩ ("USDA"), Бюро за Земеделски изследвания, 2002; USDA База данни за Стандартни Референции на Храни, Публикация 15; Home Page на Лабораторни Данни за Храни, ; Bhatty РС. Nutrient composition of whole flaxseed and flaxseed meal. In: Cunnane SC, Thompson LU, eds. Flaxseed and Human Nutrition. Champaign, IL: AOCS Press; 1995:22-42. /тук/

___________________________________________________________________________

Разпространение на желязо-дефицитна анемия сред вегетарианци е подобно като това на невегетарианци (29,31,58). Въпреки че възрастни вегетарианци имат по-ограничени запаси отколкото невегетарианци, техните нива на ferritin са обикновено в рамките на нормалния диапазон (58-62).

Цинк

Понеже фитат се съединява с цинк, и се смята че животински протеин повишава усвояемост на цинк, обща биологична достъпност на цинк изглежда по-ниска във вегетарианска храна (63). Също, някои вегетарианци имат начини на хранене с приеми на цинк значително под препоръките (27, 29, 64, 65). Въпреки че не е бил наблюдаван явен дефицит на цинк сред западни вегетарианци, влиянията на недостатъчни приеми са слабо разбрани (66). Препоръки за цинк за вегетарианци, чиято храна е богата на фитат, могат да надхвърлят Pеферентните стойности за хранителен прием ("RDA") (44). Източници на цинк са показани в Таблицата.

Компенсаторни механизми могат да помогнат на вегетарианци да се адаптират към по-нисък прием на цинк (65,67). Някои техники за приготвяне на храна, като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена както и подквасване на хляб може да намалят свързването на цинк с фитат и да повишат биологичната достъпност на цинк (49,50,68).

Калций

Калций се съдържа в много растителни храни и обогатени храни (вж. Таблицата). Зеленчуци с ниско съдържание на оксалат (китайско зеле [bok choy], броколи, бамя, бяло зеле, ряпа, "collards") осигуряват калций с висока биологична достъпност (49% до 61%), в сравнение с тофу сгъстено с калций, обогатени плодови сокове, и краве мляко (биологична достъпност в диапазона от 31% до 32%) и с обогатено соево мляко, сусамови семена, бадеми, и червен и бял боб (биологична достъпност от 21% до 24%) (69-71). Смокини и соеви храни като готвена соя, соеви ядки, и темпе доставят допълнително калций. Обогатени с калцй храни включват плодови сокове, доматени сокове, и готови тестени храни за закуска. И така, редица групи храни доставят диетичен калций (72,73). Оксалати, съдържани в някои храни могат значително да намалят усвояемостта на калций, така зеленчуци които съдържат високи нива на тези компоненти, като напр. спанак, коренови зеленчуци, и манголд (вид цвекло), не са добри източници на използваем калций въпреки високите им нива на калций. Фитат може също да инхибира усвояването на калций. Все пак, някои храни с високо съдържание и на фитат и на оксалат, като соеви храни, въпреки това осигуряват добре усвоим калций (71). Фактори, които усилват абсорбация на калций включват достатъчно витамин D и протеин.

Приеми на калций на лакто-вегетарианци са сравними с или по-високи от тези на невегетарианци (74,75), докато приеми на вегани клонят да бъдат по-ниски от двете групи и често под препоръчителните приеми (27,31,71,75). Храни, богати на аминокиселини съдържащи сяра, могат да повишат загуби на калций от кости. Храни с относително висока пропорция на аминокиселини съдържащи сяра към протеин включват яйца, месо, риба, птиче месо, млечни продукти, ядки, и много зърнени храни. Има някои данни, че въздействието на аминокиселини съдържащи сяра е значимо само при ниски приеми на калций. Прекомерен прием на натрий може също да повиши загуби на калций. В допълнение, някои изследвания сочат че пропорцията на диетичен калций към протеин е по-важна за здравето на костите от приема на калций сам по себе си. Типично, това отношение е по-високо в лакто-ово-вегетарианска храна и благоприятствува здравето на костите, докато вегани имат пропорция на калций към протеин, която е подобна или по-ниска отколкото тази при невегетарианци (71,76).

Всички вегетарианци би трябвало да задоволяват препоръчителните приеми на калций, установени за тяхната възрастова група от Института за Медицина (77). Това може да бъде изпълнено, при небременни, недаващи мляко възрастни, чрез консумиране на най-малко 8 порции на ден на храни доставящи 10% до 15% на Достатъчния Прием ("AI") за калций, както е посочен във "Vegetarian Food Guide Pyramid" и "Vegetarian Food Guide Rainbow" (72,73).Приспособявания към различни периоди на живота са налични (72,73). Много вегани могат да установят че е по-лесно да отговарят на нуждите ако обогатени храни или добавки са включени (69-71,78).

Витамин D

Витамин D статус зависи от излагане на слънчева светлина и прием на обогатени с витамин D храни или суплементи (добавки). Излагане на слънце на лице, ръце, и на ръце от лакътя до китката за 5-15 мин. на ден по време на лятото на 42-ра географска ширина (Бостън [на толкова приблизително е и България - бел. прев.]) се смята че осигурява достатъчни количества на витамин D за хора със светъл цвят на кожата (79). Тези с тъмен цвят на кожата се нуждаят от по-дълго излагане (79). Излагане на слънце може да бъде недостатъчно за тези които живеят в Канада и в северни географски ширини в Съединените Щати, особено през зимни месеци, за тези в региони със смог, и за тези, чието излагане на слънце е ограничено. Освен това, бебета, деца, и по-възрастни хора синтетизират витамин D по-неефективно (77,79,80). Слънцезащитен крем може да попречи на синтез на витамин D, въпреки че сведения са много противоречиви и могат да зависят от количество използван крем (79,81,82). Ниски нива на витамин D и намалена костна маса са наблюдавани в някои вегански полулации на северни географски ширини, които не използват суплементи или обогатени храни, отчасти деца използващи макробиотичен начин на хранене и възрастни азиатски вегетарианци (29,83-85).

Храни обогатени с витамин D включват краве мляко, някои марки соево и оризово мляко, и някои готови тестени храни за закуска и маргарини (вж. Таблицата). Витамин D3 (холекалциферол) е от животински произход, докато витамин D2 (ергокалциферол) е форма подходяща за вегани. Витамин D2 може да бъде по-слабо биологично достъпен от витамин D3, което може да повиши потребностите на вегетарианци които, разчитат на добавки с D2 да задоволят нуждите от витамин D (86). Ако излагане на слънце и прием на обогатени храни са недостатъчни, се препоръчват суплементи с витамин D.

Рибофлавин (вит. B2 – бел. прев.)

Някои изследвания показват вегани имащи по-ниски приеми на рибофлавин, сравнени с невегетарианци; все пак, клиничен дефицит на рибофлавин не е бил наблюдаван (27,29,31). В допълнение на храни показани в Таблицата, храни които доставят около 1мг рибофлавин на порция са аспержи, банани, боб, броколи, смокини, зеле, леща, грах, семена, сусамов тахин, сладки картофи, тофу, темпе, ечемик, и обогатен хляб (87).

Витамин B-12

Източници на витамин B-12, които не са добити от животни, включват обогатени с B-12 храни (като видове соево мляко, тестени храни за закуска, и "nutritional" мая) или суплементи (вж. Таблица). Ако не е обогатена, никоя растителна храна не съдържа значими количества витамин B-12. Храни като морските водорасли и спирулина, могат да съдържат аналози на витамин B-12; нито тези, нито ферментирани соеви продукти могат да бъдат считани за надеждни източници на активен витамин B-12 (29,88). Лакто-ово-вегетарианци могат да получават достатъчно витамин B-12 от млечни продукти и яйца ако тези са консумирани редовно.

Вегетариански храни са типично богати на фолиева киселина, която може да маскира хематологичните симптоми на дефицит на витамин B-12. Затова, някои случаи на дефицит може да не бъдат забелязани, освен след начало на неврологични симптоми (89). Ако има съмнения относно статус на витамин B-12, то серумен хомоцистеин, метилмалонична киселина, и холотранскобаламин II трябва да бъдат измерени (90).

Редовен източник на витамин B-12 е съдбоносен за бременни и даващи кърма жени и за кърмени бебета ако храната на майката не е суплементирана. Бебета родени от майки-веганки, чиято храна е лишена от надеждни източници на този витамин, са изложени на особено висок риск от дефицит. Майчини прием и абсорбация на витамин B-12 се явява да има по-важно влияние върху статуса на витамин B-12 на бебето отколкото майчините запаси от витамин B-12 (91). Тъй като 10% до 30% от хора на възраст над 50г., въпреки начина на хранене който използват, губят тяхната възможност да смилат протеиносвързаната форма на витамина която се намира в яйца, млечни и други животински продукти, всички хора на възраст над 50г. би трябвало да ползват суплементи или обогатени храни (92).

Изследвания показват, че някои вегани и други вегетарианци не консумират редовно надеждни източници на витамин B-12 и че това резултира в по-малко от достатъчен витамин B-12 статус (27,29,88,89,93-95).Съществено е всички вегетарианци да използват суплемент, обогатени храни, млечни продукти, или яйца за да отговарят на необходимите приеми на витамин B-12 (вж. Таблица).

Абсорбация е най-ефективна, когато малки количества витамин B-12 са консумирани в чести интервали. Това може да бъде постигнато чрез използване на обогатени храни. Когато се консумира по-малко от 5 µг чист витамин B-12 наведнъж, почти 60% се абсорбира, докато при доза от 500 µg или по-висока витамин B-12 се абсорбира ≤1% (92).

Витамин А/бета каротин

Тъй като образуван предварително витамин А се намира само в животински храни, вегани получават целия си витамин А от конвертиране (превръщане) на диетични каротиноиди, отчасти бета каротин. Изследване показва, че абсорбация на бета каротин от растителни храни е по-слабо ефективна отколкото е смятано по-рано (44,96). Това предполага, че веганският прием на витамин А е около половина от това което предполагат предишни изследвания, и прием при лакто-ово-вегетарианци може да бъде 25% по-нисък отколкото по-рано се посочва. Въпреки това, има сведения че вегетарианци имат по-високи серумни нива на каротиноид отколкото невегетарианци (29). Нужди от витамин А могат да бъдат задоволени с включване на три порции дневно на наситено жълти или оранжеви зеленчуци, зеленолистни зеленчуци, или плодове богати на бета каротин (кайсии, пъпеш, манго, тиква). Готвене повишава абсорбация на бета каротин, както и добавянето на малки количества мазнина към ястия (97). Нарязяни или пюрирани зеленчуци могат също да увеличат биодостъпност.

N-3 мастни киселини (омега-3 мастни киселини - бел. прев.)

Докато вегетариански храни са основно богати на n-6 мастни киселини (особено линолова киселина), тези храни могат да бъдат бедни на n-3 мастни киселини, което да резултира в нарушен баланс, който може да инхибира продукция на физиологично активни дълговерижни n-3 мастни киселини, айкозапентаенова киселина (EPA), и докозахексаенова киселина (DHA). Храни, невключващи риба, яйца, или богати количества морски водорасли в повечето случаи са лишени от директни източници на EPA и DHA. Неотдавна, вегански източници на DHA добивани от микроводорасли са на разположение като суплементи в нежелатинови капсули. Водораслови източници на DHA са показани, като положително повлияващи нива на DHA и на EPA в кръвта чрез ретроконвертиране (100).

Най-много изследвания показват вегетарианци, и отчасти вегани, да имат по-ниски нива на ЕPА и DHA в кръвта отколкото невегетарианци (101-104). Новите референтни стойности за хранителен прием препоръчват приеми на 1,6 и 1,1 грама от алфа-линоленова киселина на ден за мъже и жени, съответно.

Те са съставени повече като "Adequate Intakes" ("AI") отколкото като Референтни стойности за хранителен прием ("RDA"). Тези препоръки предпоставят определен прием на дълговерижни мастни киселини и може да не са оптимални за вегетарианци, които консумират малко ако изобщо консумират някакви DHA и EPA (35). Световната Здравна Организация / Организацията за хранително земеделие (СЗO / FAO) "Експертен консулт върху диети, хранене и профилактика на хроничните заболявания" (105) препоръчва 5% до 8% от калории от n-6 мастни киселини и 1% до 2% от калории от n-3 мастни киселини. Базирано на енергиен прием от 2 000 kcal на ден, това би значело дневен прием от 2,2 до 4,4 грама от n-3 мастни киселини. Тези, които не получават източник на предварително образувани EPA и DHA, имат нужда от повишени количества n-3 мастни киселини. Тази препоръчителна пропорция от n-6 към n-3 мастни киселини е в рамките на 2:1 до 4:1 (106-109).

Препоръчително е за вегетарианци да включват добри източници на алфа-линоленова киселина в менюто си (106,110). Тези включват храни като ленено семе и ленено олио (вж. Таблица). Тези с повишени нужди (напр., бременни и даващи кърма или тези със заболявания свързани с нисък статус на есенциални мастни киселини) или тези с риск от слабо конвертиране (напр., хора с диабет) могат да извличат полза от директни източници на дълговерижни n-3 мастни киселини, напр. богати на DHA микроводорасли (100,106,111).

Йодин

Някои изследвания споменават че вегани, които не консумират йодирана сол, може да са изложени на опасност от йoден дефицит; това изглежда отчасти вярно за тези, живеещи в области бедни на йод (29,112,113). Хляб може да бъде източник на йодин, защото някои стабилизатори на тесто съдържат йодин. В Съденените Щати около 50% от населението използва йодирана сол, докато в Канада всяка трапезна сол е обогатена с йод. Морска сол и кашер сол обикновено не са йодизирани, нито са и солени подправки като тамари. Повдигнати са съмнения относно вегетариански начин на хранене, включващ храни като соя, кръстоцветни зеленчуци, и сладки картофи, които съдържат естествени гоитрогени. Все пак, тези храни не са асоциирани с тироидна недостатъчност при здрави хора чийто йоден прием е достатъчен. Препоръката за хранителен прием на йод за възрастни е лесно изпълнима чрез половин чаена лъжичка йодирана сол на ден (44). Някои вегетарианци могат да имат много висок прием на йодин заради консумация на морски водорасли (напр. кафяви морски водорасли - изключително богати на йод, бел. прев.).

Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 3

Добре планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене са подходящи за всички етапи на житейския цикъл, включително бременност и даване на кърма. Подходящо планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене задоволява нужди от хранителни вещества на бебета, деца, и възрастни и спомага за нормален растеж (36,114,115). Вегетариански начин на хранене в детство и юношество може да съдействува за изграждане на здравословни модели на хранене за цял живот и може да предложи някои важни хранителни предимства. Вегетариански деца и подрастващи имат по-ниски приеми на холестерол, наситени мазнини, и общо мазнини и по-високи приеми на плодове, зеленчуци, и влакнини от невегетарианци (2,116-118). За вегетариански деца има сведения, че са по-слаби и имат по-ниски серумни нива на холестерин (119-121).

Бебета

Когато вегетариански бебета получават достатъчни количества кърма или купешки бебешки храни и храната им включва източници на енергия и нутриенти като желязо, витамин B-12, и витамин D, растеж през детството е нормален. Крайно рестриктивни начини на хранене, като фрутарианство и суровоядство са асоциирани с понижен растеж и следователно не могат да бъдат препоръчителни за бебета и деца (29)

Много вегетарианки избират да кърмят бебетатата си (122), и тази привичка трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Кърмата на вегетарианки е подобна като на невегетарианки и е достатъчно хранителна. Купешки бебешки храни трябва да бъдат използвани ако бебета не са кърмени или отбити от кърмене преди едногодишна възраст. Соева храна е единствената възможност за вегански бебета, които не са кърмени.

Соево, оризово мляко, домашно приготвени, краве мляко, и козе мляко не би трябвало да се ползват за заместители на кърма или копешки бебешки храни по време на първата година, защото тези храни не съдържат точна пропорция на макронутриенти, нито подходящи микронутриентни нива за малките бебета.

Ръководни насоки за въвеждане на твърди храни са същите при вегетариански както при невегетариански бебета (115). Когато е време за въвеждане на богати на протеин храни, вегетариански бебета могат да получават намачкано или пюрирано тофу, варива (пюрирани и прецедени ако е нужно), соеви или млечни продукти, готвени яйчни жълтъци, и извара. По-късно храни като тофу на кубчета, сирене или соево сирене, и соеви бургери със съответна големина. Купешко, пълномаслено, обогатено соево мляко, или краве мляко могат да бъдат използвани като начална напитка за възраст от 1г. нагоре за дете, което расте нормално и приема разнообразни храни (115). Храни богати на енергия и нутриенти като кълнове от варива, тофу, и намачкано авокадо следва да бъдат използвани когато бебето е било отбито. Диетични мазнини не трябва да бъдат ограничавани при деца по-малки от 2 годишни.

Кърмени деца, чиито майки не консумират млечни продукти, обогатени с витамин B-12 храни, или добавки с B-12 редовно, ще имат нужда от добавки с витамин B-12 (123). Референтни стойности за използването на суплементи с желязо и витамин D при вегетариански бебета не се различават от референтни стойности за невегетариански бебета. Суплементи с цинк не са препоръчителни рутинно за вегетариански бебета, понеже дефицит на цинк е рядко срещан (123). Прием на цинк би трябвало да бъде индивидуално определян и суплементи с цинк или обогатени с цинк храни използвани през времето когато се включват добавъчни храни, ако храната е бедна на цинк или съдържа основно храни с ниска биодостъпност на цинк (124,125).

Деца

Лакто-ово-вегетариански деца показват растеж подобен на този на невегетариански деца (114,119,126). Има малко налична информация за растежа на деца, които са немакробиотични вегани, при все че намеренета показва че деца имат склонност да бъдат малко по-малки, но в рамките на стандартите за височина и тегло (114,122). Недостатъчен растеж при деца е бил наблюдаван при тези на много ограничени диети (127).

Чести хранения и закуски и употребяване на някои обработени храни (като обогатени тестени храни за закуска, хляб, и тестени изделия) и храни с високо съдържание на ненаситени мазнини могат да помогнат на вегетариански деца да задоволят енергийни и нутриентни нужди. Среден прием на протеин на вегетариански деца (лакто-ово, вегански, и макробиотични) обикновено отговаря или надвишава препоръки, въпреки че вегетариански деца могат да консумират по-малко протеин от невегeтариански деца (116,128). Вегански деца могат да имат нужди от протеин, които са малко по-високи от тези на невегански деца поради разлики в смилаемост на протеин и състав на аминокиселини на растителни храни (36,129), но тези потребности са обикновено покривани, когато хранителен режим съдържа достатъчно енергия и разнообразна растителна храна (35). На добри източници на калций, желязо и цинк би трябвало да се набляга за вегетариански деца, покрай навици на хранене които повишават усвояемост на цинк и желязо от растителна храна. Надежден източник на витамин B-12 е важен за деца вегани. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, произлизащo от ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, трябва да се използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Таблицата дава информация относно хранителни източници на нутриенти. Ръководства за хранене за вегетариански деца под 4-годишна възраст (36,130) и за по-големи деца (72,73) са публикувани на други места.

Подрастващи

Има ограничени налични данни за растежа на подрастващи вегетарианци, при все че изследвания показват че има малка разлика между вегетарианци и невегетарианци (131). На Запад, има тенденция момичета вегетарианки да достигат първа менструация в малко по-късна възраст отколкото невегатарианки (132,133), въпреки че не всички изследвания подкрепят тази тенденция (134,135). Ако първа менструация настъпи малко по-късно, това може да предлага здравни предимства, включващи по-нисък риск от развитие на рак на гърдата и затлъстяване (136,137). Вегетариански начин на хранене изглежда предлага някои хранителни предимства за подрастващи. Описани са вегетарианци, имащи консумация на повече влакнини, желязо, фолат, витамин А, и витамин С от невегетарианци (2,60). Подрастващи вегетарианци консумират също повече плодове и зеленчуци и по-малко сладки, fast-food продукти, и солени закуски в сравнение с подрастващи невегетарианци (2,118). Ключови нутриенти за подрастващи вегетарианци включват калций, витамин D, желязо, цинк, и витамин B-12.

Вегетариански храни са малко по-разпространени сред подрастващи с хранителни разтройства отколкото в общата популация на подрастващи; поради това, професионални диетолози трябва да внимават за млади клиенти, които много намаляват избори на храна и които показват съмптоми на хранителни смущения (138,139). Все пак, съвременни данни показват че възприемане на вегетариански начин на хранене не води до хранителни разтройства, по-точно вегетариански начин на хранене може да бъде избран за да прикрие съществуващо хранително смущение (27,140,141). Чрез ръководене в планиране на храненето, вегетариански храни са подходящи и здравословни избори за подрастващи.

Бременни и даващи кърма жени

Лакто-ово-вегетарианска и веганска храна може да отговаря на нутриентните и енергийни нужди на бременни жени. Бебета на вегетариански майки обикновено имат тегла на раждане които са подобни на тези на бебета на невегетарианки и на норми за тегло на раждане (122,142,143). Храни на бременни и даващи кърма веганки трябва да съдържат надеждни източници на витамин B-12 всекидневно. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, поради ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, то бременни и даващи кърма жени би трябвало да използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Добавки с желязо може да са нужни за да се предотврати или лекува желязодефицитна анемия, която обикновено се среща по време на бременност. Жени, способни на забременяване и жени през периода преди зачеване, се съветват да консумират 400 µg фолат дневно от добавки, обогатени храни, или и двете в допълнение към кoнсумиране на фолат от храната (92).

Бебета на майки вегетарианки са описани да имат по-ниски плазмена и "cord" DHA от тези на бебета на майки невегетарианки, въпреки че функционалната значимост на тази не се знае (104,143). Нива на DHA в кърма на веганки и лакто-ово-вегетарианки изглеждат по-ниски отколкото нива при невегетарианки (144). Тъй като DHA изглежда играе роля в развитието на мозъка и очите и понеже диетично набавяне на DHA може да бъде важно за ембриона и новороденото, бременни и даващи кърма веганки и вегетарианки (ако не се ядат яйца редовно) трябва да включват източници на прекурсора на DHА - линоленова киселина (ленено семе, ленено олио, олио от рапица, соево олио) или използват вегетариански DHA-суплемент (от микроводорасли). Храни включващи линолова киселина (царевично, шафраново или слънчогледово олио) и транс-мастни киселини (втвърден маргарин, храни с хидрогенирани мазнини) трябва да бъдат ограничени, защото тези мастни киселини могат да инхибират произвеждане на DHА от линоленова киселина (145).

Възрастни

Изследвания показват, че повечето по-възрастни вегетарианци имат хранителни приеми, които са подобни на тези на невегетарианци (146,147). С напредване на възрастта хранителните нужди намаляват, но препоръки за редица нутриенти, включващи калций, витамин D, витамин B6, и може би протеин, са по-високи. Излагане на слънчева светлина е често ограничено, и синтез на витамин D е снижен при по-възрастни хора, така че хранителни или суплементни източници на витамин D са особено важни.

По-възрастни хора могат да имат трудности с усвояване на витамин B-12 от храни, така че обогатени с витамин B-12 храни или добавки трябва да се използват понеже витамин B-12 в обогатени храни и суплементи е обикновено добре абсорбиран (92). Потребности от протеин за по-възрастни са оспорвани. Сегашните препоръки за хранителен прием ("DRI") не препоръчват допълнително протеин за по-възрастни хора (35). Метаанализ на изследвания за азотен баланс заключват че не няма достатъчно сведения, за да се препоръчва допълнително протеин за по-възрастни хора, но посочват че данните са ограничени и противоречиви (34). Други заключиха, че нужди от протеин на по-възрастни хора могат да бъдат около 1 до 1,25 г/кг телесно тегло (148,149). По-възрастни хора могат лесно да задоволяват нужди от протеин с вегетарианска храна, ако разнообразие от богати на протеин растителни храни, като варива и соеви продукти, са ядени дневно.

Вегетариански режим на хранене може да бъде благотворен за по-възрастни хора с констипация (запек). По-възрастни вегетарианци могат да извлекат ползи от диетологични консултации относно храни, които са лесни за дъвчене, изискват минимално приготвяне, или са подходящи за терапевтични диети.

Спортисти

Вегетариански режим на хранене може да задоволи също нуждите на състезаващи се спортисти. Препоръки за хранене за вегетариански спортисти трябва да бъдат формулирани с оглед на ефектите и на вегетарианството, и на тренировките. Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада относно хранене и спортни постижения (39) поставя като условие подходящо хранително ръководство за спортисти, въпреки че някои модификации може да са нужни за да се установят нужди на вегетарианци. Препоръки за протеин за спортисти, които тренират за издръжливост са 1,2 до 1,4 г/кг телесно тегло, докато спортистите, трениращи за сила и устойчивост могат да имат нужда от 1,6 до 1,7 г/кг телесно тегло (39). Не всички групи поддържат повишена нужда от протеин за спортисти (35). Вегетариански храни които отговарят на енергийни нужди и съдържат разнообразие от растителни храни богати на протеин, като соеви продукти, други варива, зърнени храни, ядки, и семена, могат да осигурят достатъчно протеин без използване на специални храни или суплементи (150). За подрастващи спортисти, трябва да се обръща специално внимание към задоволяване на нужди от енергия, протеин, калций и желязо. Аменорея може да е по-разпространена сред вегетариански спортисти, въпреки че не всички данни подкрепят това (151,152). Спортистки вегетарианки могат да спечелят от диети, които включват достатъчно енергия, по-високи нива на мазнини, и богати количества на калций и желязо.

Затлъстяване

Сред Адвентисти на Седмия ден (SDА), 40% от които се хранят безмесно, вегетариански модели на хранене са били свързани с по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ). В Изследването на здраве на адвентисти, което сравнява вегетарианци и невегетарианци в адвентистка популация, ИТМ се повишава заедно с повишаването на месна консумация при мъже, както и при жени (4). В Оксфордското Вегетарианско Изследване, стойности на ИТМ са по-високи при невегетарианци сравнени с вегетарианци във всички възрастови групи за мъже, както и за жени (112).

В изследване на 4 000 мъже и жени в Англия, сравняващо връзката между консумация на месо и затлъстяване сред ядящи месо, ядащи риба, лакто-ово-вегетарианци, и вегани, средно ИТМ е било най-високо при ядящите месо и най-ниско при веганите (153). ИТМ е било най-ниско при тези лакто-ово-вегетарианци и вегани, които са се придържали към техния начин на хранене от 5год. или по-дълго.

Фактори, които могат да помогнат да се намерят обяснения за ниския ИТМ сред вегетарианци включват разлики в мaкронутриентен състав (по-ниски приеми на протеин, мазнини, и животински мазнини), по-високи консумации на влакнини, намален прием на алкохол, и по-голяма консумация на зеленчуци.

Сърдечносъдови заболявания

Анализ на пет предстоящи изследвания включващи повече от 76 000 човека показва, че смърт от сърдечносъдови заболявания е била 31% по-рядка сред вегетарианци в сревнение с невегетарианци и 20% по-рядка сред вегетарианки в сравнение с невегетарианки (154). Проценти на смърт са били също по-ниски при жени и мъже вегетарианци в сравнение с полувегетарианци, които ядат риба или месо по-малко от веднъж седмично. Сред SDА, мъже вегетарианци са имали 37% понижение на риск от развиване на исхемична болест на сърцето в сравнение с мъже невегетарианци (4). В единственото изследване включващо вегани, риск от развиване на сърдечна болест е била дори по-ниска сред SDА мъже вегани, отколкото при SDА лакто-ово-вегетарианците (155).

По-ниските проценти на сърдечни заболявания се обясняват отчасти чрез техните по-ниски нива на холестерол в кръвта. Преглед на 9 изследвания намира, че в сравнение с невегетарианци, лакто-ово-вегетарианци и вегани са имали средни нива на кръвен холестерол съответно 14% и 35% по-ниски (156). Въпреки че по-ниският среден BMI може да помогне да се обясни това, Sacks и колеги откриха че, дори когато вегетариански индивиди са по-тежки от невегетариански индивиди, вегетарианците са имали по-ниски стойности на плазмени липопротеини (157), a Thorogood и колеги намериха, че тези разлики в плазмени липиди при вегетарианци, вегани, и ядящи месо, се задържат, дори след регулиране на ИТМ (158). Някои, но не всички, изследвания показаха по-ниски нива на високо наситен липопротеин (HDL) при индивиди вегетарианци (29). По-ниски нива на HDL може да се дължат на типа или количеството на диетични мазнини или на по-ниския алкохолен прием. Това може да помогне да се обяснят по-малките разлики в проценти на сърдечни заболявания между вегетарианки и невегетарианки, тъй като нива на HDL може да са по-важен рисков фактор от нива на LDL за жени (159). Средни нива на триглицериди имат тенденция да са подобни при вегетарианци и невегетарианци.

Редица фактори във вегетариански храни могат да влиaят на нива на холестерол. Въпреки че изследвания показват че повечето вегетарианци не консумират типично храни бедни на мазнини, прием на наситени мазнини е много по-нисък сред вегетарианци отколкото невегетарианци, и вегани имат по-ниска пропорция на наситени към ненаситени мазнини в храните си (29). Вегетарианци консумират също по-малко холестерол от невегетарианци, въпреки че диапазонът на прием варира значително сред изследвания. Веганските храни не съдържат холестерол.

Вегетарианци консумират между 50% и 100% повече влакнини от невегетарианци, а вегани имат по-високи приеми от лакто-ово-вегетарианци (29). Разтворими влакнини могат да редуцират риск от сърдечносъдови заболявания, намалявайки нива на холестерол в кръвта (160). Ограничени изследователски сведения споменават, че животински протеин е директно асицииран с по-високи серумни нива на холестерол дори когато други диетични фактори са контролирани (161). Лакто-ово-вегетарианци консумират по-малко животински протеин от невегетарианци, а вегани не консумират животински протеин. Изследване показва, че консумация на най-малко 25г дневно соев протеин, или на място на животински протеин, или в допълнение към обикновения начин на хранене, намалява холестеролни нива на хора с хиперхолестеролемия (162). Соев протеин може също да покачи нива на HDL (162). Вероятно е вегетарианци да консумират повече соев протеин от общото население.

Други фактори във вегетариански храни могат да повлиaят риск от сърдечносъдови заболявания независимо от ефекти върху холестеролни нива. Вегетарианци имат по-високи приеми от витамините антиоксиданти витамин С и Е, които могат да понижат оксидация на LDL холестерол. Изофлавони, които са фитоестрогени съдържащи се в соеви храни, могат също да имат антиоксидантни свойства (163) както и подобряване на ендотелиална функция и артериална гъвкавост (164). Макар че има малко налична информация относно прием на определени фитохимикали сред групи в населението, вегетарианци изглежда консумират повече фитохимикали от невегетарианци поради по-голям процент от тяхната енергия, идваща от растителни храни. Някои фотохимикали могат да действуват върху образуване на плаки чрез влияние на "сигнал"-на трансдукция и клетъчна пролиферация (165) и могат да упражняват противовъзпалителни ефекти (166). Изследване от Тайван намери че вегетарианци имат значително по-добри съдодвигателни рефлекси, които съпоставени директно с продължителност на вегетариански начин на хранене, показват директен полезен ефект на вегетарианско хранене върху съдова ендотелиална функция (167).

Не всички аспекти на вегетарианско хранене са свързани с понижен риск от сърдечни заболявания. Някои (89,103,168-171) но не всички (62,172) изследвания - са намерили високи серумни нива на хомоцистеин при вегетарианци в сравнение с невегетарианци. Счита се, че хомоцистеинът е независим рисков фактор за сърдечни заболявания.

Недостатъчния прием на витамин B-12 може да бъде обяснението. Инжекции с витамин B-12 намалиха хомоцистеинови нива при вегетарианци, много от които имаха ниски нива на B-12 и висок серумен хомоцистеин (173). В допълнение, ниски приеми на n-3 мастни киселини и високо съотношение на n-6 към n-3 мастни киселини в храната може да повиши риска от сърдечни заболявания сред някои вегетарианци (173).

Има само ограничени данни относно ролята на вегетариански начини на хранене като интервенция за сърдечни заболявания. Вегетариански храни, използвани в тези изследвания са били обикновено много бедни на мазнини. Понеже тези храни са били използвани заедно с други промени на начин на живот и те са произвели загуба на тегло, не е било възможно да се установят директни ефекти на вегетарианско хранене върху сърдечни заболявания или смъртност. Вегетариански начини на хранене могат да бъдат планирани за приспособяване към стандартни препоръки за лекуването на хиперхолестеролемия.

Хипертония

Много изследвания показват че вегетарианци имат както по-ниски систолни, така и по-ниски диастолни налягания с разлики между вегетарианци и невегетарианци основно попадащи между 5 и 10 mm Hg (29). В Програмата за "Hypertension Detection and Follow-Up" (“Регистриране на свръхнапрежение и последици”), понижение на кръвно налягане на само 4 mm Hg става причина за подчертано очевидно намаляване на смъртност при всички случаи (174).

Освен че имат по-ниско кръвно налягане като цяло, вегетарианци имат подчертано по-ниски проценти на хипертония отколкото ядящи месо (175,176). В една студия, 42% от невегетарианци имали хипертония (дефинирана като 140/90 mm Hg) в сравнение със само 13% вегетарианци. Дори полувегетарианци са 50% по-склонни към хипертония отколкото вегетарианци (4). Даже когато телесни тегла са били подобни между индивиди, вегетарианци са имали по-ниски кръвни налягания. Поставяне на невегетариански индивиди на вегетариански начин на хранене е довело до понижаване на кръвно налягане при хора с нормално (177) и с високо кръвно налягане (178).

Някои изследвания са проверявали за разни фактори, които могат да помогнат да се обясни по-ниското кръвно налягане на вегетарианци и хипотоничните ефекти на преминаване на вегетарианско хранене. По-ниското кръвно налягане не изглежда да се дължи на по-ниско ИТМ (175), тренировъчни навици (179), отсъствие на месо (180), млечен протеин (181), съдържание на мазнини в храна (182), влакнини (183), или разлики в приеми (184) на калий, магнезий, или калций. Тъй като натриев прием при вегетарианци е сравним или само малко по-нисък от този при невегетарианци, то дори и натрий не обяснява разликите. Предложени обяснения включват разлика в кръвна глюкозо-инсулинова реакция поради по-нисък гликемичен индекс на вегетариански храни (185) или общ ефект от благотворни компоненти на растителни храни (186).

Диабет

Вегетариански храни могат да отговарят на ръководни насоки за лекуване на диабет (187), и някои изследвания споменават, че диети които са повече базирани на растения, понижават риск от диабет тип 2. Проценти на "самодокладван" диабет сред Адвентисти на Седмия ден ("SDA") са били наполовина от тези на основното население, и, сред SDA, вегетарианци имат по-ниски проценти на диабет от невегетарианци (188). В Изследването на Адвентистко Здраве, съотношен по възраст риск за развиване на диабет за мъже вегетарианци, полувегетарианци, и невегетарианци са били 1.00, 1.35, и 1.97, респективно, a, за жени, той е бил 1.00, 1.08, и 1.93 (4). Сред възможните обяснения за защитен ефект на вегетариански начин на хранене са по-ниските индекси на телесна маса ("ИТМ") на вегетарианци и по-високият прием на влакнини, и двете подобряващи инсулинова чувствителност. Все пак, сред мъже в Изследването на Адвентистко Здраве, риск от диабет е бил все още 80% по-висок при невегетарианци след регулиране на тегло. При мъже, консумация на месо е била директно асоциирана с повишен риск от диабет. При жени, риска се е повишил само когато месна консумация е надвишавала пет порции на седмица (188).

Рак

Вегетарианци имат общи по-ниски проценти на рак в сравнение с общото население, но не е ясно докъде се простира че това се дължи на начина на хранене. Когато се контролират недиетични рискови фактори за рак, разлики са значително намалени, въпреки че явни разлики остават в проценти на определени ракови заболявания. Анализ от Изследването на Адвентистко Здраве, което е взело под внимание възраст, пол, и пушене, не е намерило разлики между вегетарианци и невегетарианци за рак на белите дробове, на гърдата, на матката, или на стомаха, но е намерило че невегетарианци са имали повишен с 54% риск от рак на простатата и увеличен с 88% риск от колоректален рак (4). Друго изследване е показало по-ниски нива на пролиферация на чревни клетки при вегетарианци сравнени с невегетарианци (189) и по-ниски нива на серумен инсулиноподобен фактор-I, считан за участващ в етиологията на редица ракови заболявания при вегани сравнени както с невегетарианци, така и с лакто-ово-вегетарианци (190). Както червено, така и бяло месо са били независимо свързани с повишен риск от рак на червата (4). Наблюдавателни студии са намерили асоциация между висок прием на млечни храни и калций и повишен риск от рак на простатата (191-193), въпреки че не всички изследвания подкрепят това сведение (194). Обединен анализ на 8 наблюдавателни изследвания не са намерили връзка между консумация на млечни продукти и рак на гърдата (195).

Научна работа предполага, че някои фактори във вегетариански храни може да въздействат на риск от рак. Вегетариански храни се приближават повече до диетологичните ръководни насоки издадени от Националния онкологичен институт, отколкото невегетариански храни, отчасти по отношение на мазнини и влакнини (196). Макар и данни за прием на плодове и зеленчуци на вегетарианци да са ограничени, скорошна студия е намерила, че прием е много по-висок сред вегани отколкото невегетарианци (62). По-дълго излагане на естроген в живота е било свързано с повишен риск от рак на гърдата. Някои изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски серумни и уринни нива на естроген (197). Има също данни, че момичета вегетарианки получават първа менструация в по-късна възраст, което може да намали риск от рак поради по-краткото излагане на естроген в живота (132,133). Висок прием на влакнини се смята че предпазва срещу рак на червата, макар че не целият рисърч подкрепя това (198,199). Микрофлората на червата на вегетарианци е поразително различна от тази на невегетарианци. Вегетарианци имат по-ниска концентрация на потенциално карциногенни жлъчни киселини (200) и по-малко чревни бактерии, които конвертират първичните жлъчни киселини в канцерогенни вторични жлъчни киселини (201). По-честа елиминация и нивата на редица ензими в червата повишават елиминация на потенциални чревни карциногени (200,202). Най-много изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски нива на фекални мутaгени (203).

Вегетарианци не консумират хем-желязо, което е било показано да води до образувания на високо цитотоксични фактори в червата, повишавайки риск от рак на червата (204). В заключение, вегетарианци имат най-типично по-високи приеми на фитохимикали, много от които имат антирaкова активност. Изофлавони в соеви храни са представени като имащи антиракови ефекти, отчасти по отношение на рак на гърдата и простатата, въпреки че това не е представено от всички изследвания (205,206).

Остеопороза

Остеопороза е комплексно заболяване, повлияващо се от множество от стил на живот, диетични, и генетични фактори. Въпреки че някои данни сочат, че остеопороза е по-малко разпространена в развиващи се страни с предимно растително-базирана храна, тези изследвания са разчитали на брой на фрактури на тазобедрена кост, които са намерени за ненадеждни за сравнение на костно здраве сред култури. Има малко данни, навеждащи на мисълта че минерална плътност на кости се различава между западни невегетарианци и лакто-ово-вегетарианци.

Ред изследвания показваха че висок протеино прием, от животински храни по-специално, става причина за повишено отделяне на калций и покачва нужди от калций (207-209). Смята се, че ефектът се дължи на повишеното киселинно натоварване от метаболизъм на съдържащи-сяра аминокиселини (SAA). Все пак, зърнени храни са също с високо съдържание на тези аминокиселини, и някои изследвания показват че прием на SAA е бил подобен между невегетарианци и вегетарианци (210). Въпреки това, има някои данни, че постменопаузални жени с начин на хранене с високо съдържание на животински протеин и ниско на растителен протеин са имали високи проценти от загуба на костна тъкан, и до голяма степен повишен риск от тазобедрена фрактура (211). Макар и прекомерен прием на протеин да може да излага на риск здраве на кости, има сведения че ниски протеинови приеми могат да увеличат риск за по-лошо костно здраве (212). Въпреки че има много малко надеждни данни за здраве на кости на вегани, някои изследвания внушават, че костна плътност е по-ниска сред вегани в сравнение с невегетарианци (213-215). Веганки, както други жени, могат да имат ниски приеми на калций въпреки достъпността от немлечни източници на добреусвоим калций. Някои веганки могат да имат също приеми на протеин, които са недостатъчни, и витамин D статус е показан като изложен на риск при някои вегани (216-218). Ниските серумни нива на естроген при вегетарианци могат да бъдат рисков фактор за остеопороза. За разлика от това, краткотрайни клинични изследвания показват, че соев протеин, богат на изофлавони, понижава загуба на гръбначна костна тъкан при постменопаузални жени (219). Високи приеми на калий, и витамин К сред вегетарианци могат също да допринесат за запазване на костно здраве. Все пак, данните издават, че вегетариански начин на хранене не предпазва непременно срещу остеопороза, въпреки по-ниско съдържание на животински протеин.

Бъбречни заболявания

Висок прием на диетичен протеин може да влоши съществуващи бъбречни заболявания или повиши риск за тези, които са предразположени към такива заболявания, понеже прием на протеин е асоцииран с по-висок "glomerular filtration rate" (GFR) (220). "GFR" на здрави вегетарианци е по-нисък от този при невегетарианци, и дори по-нисък при вегани (221). Типът консумиран протеин също може да има ефект, с растители храни имащи по-благотворен ефект върху "GFR" отколкото животински протеин (222,223). "GFR" е бил 16% по-висок при здрави индивиди след яденене на храна, съдържаща животински протеин, в сравнение с храна със соев протеин (222). Тъй като патологията на бъбречни заболявания е подобна на тази на атеросклероза, по ниски нива на серумен холестерол или понижена оксидация на холестерол, резултиращи от вегетариански начин на хранене, могат да бъдат благотворни за тези с бъбречни заболявания.

Деменция

Въпреки че проценти на деменция се различават подчертано навсякъде по света, разлики в диагностични критерии правят кръстосано-културно сравнение трудно. В Съединените Щати, сред SDА, тези които са ядяли месо, повече от два пъти е по-вероятно да развият деменция (224). Тези, които са яли месо от много години, са били повече от три пъти по-застрашени да развият симптоми на деменция. Храни, богати на антиоксиданти, са били установени да предпазват когнитивна функция (225-227). По-ниското кръвно налягане на вегетарианци също може да бъде предпазващо. Има също някои сведения, че по-нисък кръвен холестерол предпазва от деменция (228). По-високи нива на хомоцистеин са свързани с повишен риск от деменция, и това може да се явява рисков фактор за вегетарианци, които не поемат достатъчно витамин B-12 (229-232). Въпреки че едно наблюдавателни изследване намери повишени проценти на деменция сред японски aмериканци мъже, които са ядяли тофу редовно (223), изследването има множество методологични ограничения, a друг рисърч не поддържа това (234).

Други здравни ефекти на вегетариански начини на хранене

Дивертикули

Gear и колеги намират, че както мъже така и жени вегетарианци на възраст от 45 до 59год. са били 50% по-малко предразположени към дивертикули от невегетарианци (235). Въпреки, че влакнини се смятат за най-важната разлика, други фактори могат да влиaят също. Диети с високи нива на мазнини, независимо от прием на влакнини, са били асоциирани с повишен риск от дивертикули (236). Ядене на месо също може да повиши риск (236). По-старо изследване изказва предположение, че консумация на месо може да допринесе за растеж на бактерии, които произвеждат токсичен метаболит, отслабващ стената на червата (237).

Камъни в жлъчката

В изследване на 800 жени на възраст от 40-69г., невегетарианки са били повече от два пъти по-податливи от вегетарианки към боледуване от жлъчни камъни (238). Връзката e останала дори след регулиране на трите известни рискови факторa за жлъчни камъни: затлъстяване, пол, и възраст.

Ревматоиден артрит

Ревматоиден артрид (РA), смятан за автоимунно заболяване, включва възпалени стави. Неколцина студии от една група изследователни от Финландия споменават, че постене, следвано от вегански начин на хранене, може да бъде от полза при лекуване на РA (239,240).

Въпреки че данни са много ограничени и повече допълнителна работа е нужна преди да се правят заключения, някои изследвания навеждат на мисълта, че в основната си част сурова веганска храна намалява симптоми от "фибромиалгия" (241) и че вегетарианска храна може да ограничи симптоми на локален дерматит (242).

Вегетариански клиенти търсят услуги за хранителни консултации за определено клинично условие или за подпомагане в планиране на здравословни вегетариански диети. Те понякога могат да бъдат препратени поради проблеми по отношение на бедни хранителни избори. Професионални диетолози играят важна роля в подкрепяне на клиенти, които изявяват интерес към усвояване на вегетариански начини на хранене или които вече се хранят с такива. Важно е за професионални диетолози да подпомагат клиент, който избира този стил на хранене и да бъдат способни да дадат текущи прецизни информации относно вегетарианска храна. Информация следва да бъде индивидуализирана в зависимост от тип на вегетарианско хранене, възраст на клиента, способности за приготвяне на храна, и ниво на активност. Важно е да се слуша собственото описание на клиента на неговото или нейно хранене, за да се установи кои храни могат да играят роля в планиране на хранене. Фигура 1 дава списък на Уеб ресурси относно вегетарианство. Фигура 2 включва съвети по планиране на хранене.

Планиране на хранене

Мнoгoобразие от предложения за планиране на меню може да доставя достатъчно храна за вегетарианците. Вегетарианската Хранителна пирамида и Хранителна дъга (72,73) дава едно предложение. В добавка, следните ръководни насоки могат да помогнат на вегетарианци да планират здравословни начини на хранене:

• Избирайте разнообразие от храни включващи пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, варива, ядки, семена, и ако има желание, млечни продукти, и яйца.

• Избирайте цялостни, нерафинирани храни често и минимизирайте приема на силно подсладени, мазни и много рафинирани храни.

• Избирайте мнoгoобразие от плодове и зеленчуци.

• Ако са използвани животински храни като млечни продукти и яйца, избирайте млечни продукти с по-ниска масленост и използвайте както яйца така и млечни продукти с мярка.

• Използвайте редовно източник на витамин B-12 и, ако слънчева светлина е ограничена, на витамин D.

Квалифицирани професионални диетолози могат да помогнат на вегетариански клиенти в следните направления:

- да доставят информация относно задоволяване на нужди от витамин B-12, калций, витамин D, цинк, желязо, и n-3 мастни киселини, поради недобре планирани вегетариански начини на хранене понякога тези нутриенти могат да имат твърде ниски приеми;

- да дадат специфични ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за всички етапи на жизнения цикъл;

- да адаптират ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за клиенти със специални диетични нужди поради алергии или хронични заболявания или други ограничения;

- да бъдат запознати с вегетариански избори при местни ресторанти;

- да осигурят идеи за планиране на оптимални вегетариански храни по време на път;

- да инструктират клиенти относно приготвянето и използването на храни, които често са част от вегетариански хранения; растящият избор на продукти, насочени към вегетарианци, може да направи невъзможно познаването на всички такива продукти. Все пак, практикуващи лекари работещи с вегетариански клиенти трябва да знаят основни приготовления, използване, и нутриeнтно съдържание на множесто зърнени храни, бобови, соеви продукти, месни аналози и обогатени храни.

- да познават местни източници за закупуване на вегетариански храни. В някои общности, последователност според пощенски адрес може да бъде необходима;

- да работят заедно с членове на семейство, особено с родители на деца вегетарианци, да помогнат за осигуряване на най-добрата възможна околна среда за задоволяване на нутрентни нужди на вегетарианско хранене; и,

- ако практикуващ лекар е незапознат с вегетарианско хранене, той/тя трябва да помогне на човека в намиране на някой който е квалифициран за да съветва клиента, или би трябвало да насочи клиента към надеждни източници.

Заключение:

Уместно планирани вегетариански диети бяха изложени като здравословни, достатъчно хранителни, и благотворни при профилактиката и лечението на известни заболявания. Вегетариански начини на хранене са подходящи за всички етапи на жизнения цикъл. Има много причини за нарастващия интерес към вегетарианство. Броят на вегетарианци в Съединените Щати и Канада се очаква да се повиши през следващото деситилетие. Професионални диетолози могат да подпомогнат вегетариански клиенти чрез даване на текуща, прецизна информация относно вегетарианско хранене, храни и ресурси.

Специална Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца

В Съединените Щати, Специалната Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца (WIC) е федерално приета програма, служеща на бременни жени, жени след раждане и кърмещи жени и бебета и деца до 5-годишна възраст, които са документирани като намиращи се в нутриционален риск и със семеен доход под държавни стандарти. Тази програма осигурява чекове или купони за купуване на храни подходящи за вегетарианци, включващи бебешки храни, обогатени с желязо зърнени закуски, богат на витамин С плодов или зеленчуков сок, моркови, краве мляко, сирене, яйца, обогатени и готови-за-храна зърнени закуски, зрял боб или грах, и фъстъчено масло. Индивидуални държавни агенции имат разрешение да представят план на Службата за Храна и Хранене на USDA за замяна на храни, позволяващи на различни културни модели на хранене, да осигурят предлаганата храна за заместване, която е хранително еквивалентна или превъзхождаща храната която замества, е широко достъпна, и не струва повече от храната, която трябва да замести (243). Това осигуряване би могло вероятно да позволи да бъдат предложени повече храни подходящи за вегани.

Програми за Детско Хранене

В Съединените Щати, Националната Училищна Обедна Програма (NSLP) позволява на безмесни протеинови продукти, включващи известни соеви продукти, сирене, яйца, готвени зрял боб или грах, кисело мляко, фъстъчено масло, други ядкови или семенни масла, фъстъци, ядки, и семена да бъдат използвани (245,246). Информация на USDA за училищно хранително обслужване включва изобилие от различни вегетариански и вегански рецепти (247). Няколко обществени училища редовно предлагат вегетариански артикули в менюта. Училищните обяди не са достатъчни за вегани дори когато някои вегански избори са част от училищен обяд в случай на документирана лактозна непоносимост.

В Канада, училищен обяд, закуска, и леки закуски; стандарти за избор на храна; и доставки за вегетариански ястия варират от един регион до друг. Национално, програмата на The Canadian Living Foundation's Breakfast for Learning развива Най-добри Прoграмни Стандарти за програми за закуска, лека закуска, и обяд. Вегетариански ястия, базирани на Канадско Хранително Ръководство за Здравословно Хранене са в съответствие с тези рамки (248).

Програми за Хранене на Възрастните хора

Федералната Програма за Хранене на Възрастни (ENP) разпределя разполагаеми средства към щати, територии, и роднински организации за национална мрежа от програми, която осигурява общи и доставени по домове храни (често известни като "Meals on Wheels") за по-възрастни американци. Ястия, поднесени по този начин, трябва да осигуряват поне 1/3 от Препоръките за хранителен прием (RDA`s) (249). Храни са често доставяни чрез местни агенции "Meals on Wheels". 4-седмична серия от вегетариански менюта е била развита от Националната Фондация "Meals on Wheels" (250,251).

Подобрени възможности

Съдебни постановления в Съединените Щати и Канада разрешават на затворници правото да имат вегетариански храни по религиозни и медицински причини (и в Канада, по избор, също) (252,253). Федерални институции и тези за много щатове и провинции се грижат за осигуряване на вегетариански избори. Канадският федерален съд е постановил че затворници, които не се съгласяват да ядат месо, имат конституционно право да им бъдат сервирани вегетариански храни. Постановленията за Свобода на Съвестта в Хартата на Правата позволяват на затворници да искат вегетарианска храна поради морални причини, точно както други затворници могат да молят за специални храни по религиозни или медицински причини (252).

Военни/Въоръжени Сили

Американската Военна програма за изхранване на армията, която разглежда целия устав за хранене, осигурява избор на вегетариански менюта (254), Канадска "Forces Food Services" предлага един или повече вегетариански избора на всяко хранене (255). Около 10 до 15% от членове на Canadian Forces избират вегетариански храни за техни порциони ("individual meal packs") (256).

Други институции и масови организации за хранително обслужване

Други институции, включително колежи, университети, болници, ресторанти, и обществено финансирани музеи и паркове предлагат разнообразни количества и типове вегетариански избори. Ресурси са достъпни за приготвяне на масови вегетариански храни (Фигура 1).

Полезни Уебсайтове.

Основни вегетариански храни:

Food and Nutrition Information Center, USDA

http://www.nal.usda.gov/fnic/etext/000058.html

http://www.nal.usda.gov/fnic/pubs/bibs/gen/vegetarian.htm

Loma Linda University Vegetarian Nutrition & Health Letter

http://www.llu.edu/llu/vegetarian/vegnews.htm

Seventh-day Adventist Dietetic Association

http://www.sdada.org/facts&fiction.htm

Vegan Outreach

http://www.veganoutreach.org/whyvegan/health.html

http://www.veganoutreach.org/health/stayinghealthy.html

The Vegan Society (vitamin B-12)

www.vegansociety.com/html/info/b12sheet.htm

Vegetarian Nutrition Dietetic Practice Group

www.vegetariannutrition.net

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org

The Vegetarian Society of the United Kingdom

www.vegsoc.org/health

VegRD

http://vegrd.vegan.com

Пътуване:

Happy Cow's Global Guide to Vegetarian Restaurants

www.happycow.net

VegDining.com

www.vegdining.com/Home.cfm

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org/travel

Качествено приготвяне на храна:

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org/fsupdate

“Болестите са обвинителен акт срещу нас. Животните не страдат от диабет, защото ядат просто, естествено” - казва Учителят.

Нима конят, който стои денонощно на краката си, има разширени вени? Но той не познава нашите напитки, торти, сладоледи, нито използва носа си за комин. ⁽³⁵⁾

По цял ден тегли каруцата или носи господаря си на гърба. А с какво се храни? С трева!

“Ако знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва друга храна освен житото. Чрез промяна на състоянието си, ще привличаш едни или други елементи от него. Ако ти трябват елементи за ума, ще впрегнеш азота на работа, като мислиш постоянно за духовния свят. Ако ти трябва енергия за чувствата, за сърцето, ще впрегнеш кислорода на работа.” ⁽²²⁾

“Ако човек може да извлече всичката енергия от житото, той би могъл със 100 гр. жито да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по 100 гр. консумира днес за седмица! И колко малко енергия консумира от храната, която възприема в себе си! ⁽²²⁾

“Хранителността на житото е в люспите му –

точно това, което хората изхвърлят.” ⁽³⁵⁾

Затова груханото жито е с ок. 75% по-слаб ефект.

“Ходете из нивите, когато житото зрее; вземете няколко стръка, и като ги ядете, разговаряйте с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави за човека. Колкото по-съзнателно се отнасяте към тази жертва, толкова по-голяма полза извличате.” ⁽⁵²⁾

Дъвчене

“По начина на ядене съдим за духовното развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал до стъпалото на истинския човек.” ⁽⁵³⁾Както дъвчеш, така ще мислиш, чувстваш и постъпваш. ⁽¹⁶⁾

Ако не дъвчете както трябва, ще се натъкнете на големи противоречия.” ⁽⁵³⁾”Който бързо яде – рано умира.” ⁽³²⁾ “Ако не се дъвче, храната не може да бъде полезна.” ⁽⁵⁴⁾

През 30-те г на ХХ век проф. Флетчър се излекувал от куп болести, вкл. подагра, лошо храносмилане, ревматизъм, обриви…⁽³⁵⁾ Чрез дълго дъвчене на оскъдните хапки Виталий Караваев е “излежал” многогодишна каторга в Сибир и в ураниевите рудници в СССР, където хората измирали за броени месеци.

Как се обяснява това?

Праната се възприема от рецепторите на езика и небцето чрез дъвчене. Езикът е носителят, а небцето представя “небенцето” в микрокосмоса - човек. Затова човек добива енергия веднага след ядене, а не след часове, когато приетите елементи отиват в кръвта.

“Динамичната сила на житото ще ползвате, като дъвчете много. “Като дъвчете… приижда кръв във венците; така и зъбите се хранят и засилват.” ⁽³²⁾

“Млечното жито е много силно укрепително средство. Достатъчно е да се храни човек 10 дни с него, когато зърната са още млечни, недоузрели, за да почувства голяма бодрост и сила” – казва Учителят. ⁽⁵⁵⁾

Дава го за диабет, а покълналото жито издига в култ. ⁽³⁵⁾

“Най-добре е житото да се яде сурово,

но понеже съвременните хора нямат здрави зъби,

то трябва да се вари малко и да се яде, дорде е топло.

Всеки ден трябва да се вари прясно жито.

Вчерашно жито не бива да се яде.” ⁽⁴⁵⁾

“Който иска да реформира и организира тялото си, нека първо да се храни с жито, ориз, царевица, а после – с плодове” ⁽⁵⁶⁾

Така ще ни стане по-ясно защо Христос е карал учениците си да се хранят с житни класове. ⁽³⁴⁾

Още в първите предпролетни месеци на 1925 г. Учителят дава житни режими. Ще дам няколко примера.

В беседа “Житното зърно” от 25.01 1925 г. ⁽⁵⁷⁾:

“Добре е да ядете от време на време само сурово жито.

Ще ви дам следния опит:

Онези, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без прах.

Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много месец, нека го направят за една седмица.

Накиснете 100 гр. жито в една чаша вода и ще го дъвчете, като го разпределите за сутрин, обед и вечер. Ако ви се допие вода, пийте колкото искате.

Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-урегулирана.

Онези от вас, които имат здрави зъби,

нека направят опита със сурово жито.

На които зъбите са слаби, да го сварят малко, без сол.

Ще дъвчете житото добре, и ако почувствате

нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.

Нека поне няколко ученика направят опита, да видим резултатите, а на останалите ще дам друг опит.

Всеки от вас ще вземе половин кг жито, ще го изчисти и всеки ден през седмицата ще го прехвърля от едната в другата ръка (до 5 минути), като го гледа внимателно.

После ще го сварите наведнъж или до 3 пъти, и ще го изядете бавно, като се разговаряте с него. Накрая ще ми разкажете какви резултати сте добили от опита.

От това упражнение ще научите едно малко добро,

или ще придобиете една малка мисъл.

И при двата опита няма да ядете нищо друго!

Като разглеждате житото и се занимавате с него, ще възприемете нещо от него в ума и сърцето си...

Давам ви тия опити, защото в житото се крият най-мощните и най-благородните сили на живота.”

“Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява с дъска, а да им дава пирамидна форма. Тогава той ще има 10 пъти по-голямо благословение…

Добре е земеделецът да пипа житото с ръце,

да му се радва, за да може да се облагороди.” ⁽⁵⁷⁾

“Започнете преди всичко с морала на житото.

Трябва да си съставите ясна представа за него.

Който не почита Житното зърно, не почита душата.

Житното зърно е излязло от Бога тъй, както и ти.

Като минеш край житна нива, спри се и благодари!..

Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, ще можеш да почиташ и всичко около себе си.

Такъв ще бъде новият морал. Иначе ще минавате от един житен клас в друг и ще учите закона на жертвата, докато се освободите от старата философия.

Житното зрънце съдържа потенциална енергия, която в организма на човека се превръща в кинетична.” ⁽³⁶⁾

“Когато житото на Новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот.” ⁽⁴⁹⁾

“Житото е емблема на търпение. Който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 гр. сурово, неварено жито, като го разделя на три пъти по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след ядене ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.” (Беседа от 22.03. 1925 г.) ⁽⁵⁸⁾

Следващата 1926 г. Учителят преподава лекция за “Придобиване на търпение”, където дава просто упражнение със житни зрънца: ⁽⁵⁹⁾

“Ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе по 1000 житни зрънца. Когато проявите нетърпение, започнете да броите зрънцата.

Първо ще преброите до 10. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете и ще сложите 10-те настрана.

Ако нетърпението продължава, ще броите до 100. Ако и тогава сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зърна сте възстановили търпението си.

Този опит ще правите в продължение на 10 дни. Броенето ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита. Колкото повече зрънца сте преброили през тези 10 дни, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите… То е като при приятелите ви…” ⁽⁵⁹⁾

“Когато животът стане тежък, аз изяждам по 90 гр. жито на ден: по 30гр. сутрин, обяд и вечер.” ⁽²³⁾

“Ще вземеш 100 гр. жито и ще го разделиш на 3 части:

сутрин – 30 гр., на обед – 30 гр. и вечер – 40 гр.

След всяко ядене ще пиеш по 1-2 чаши гореща вода.

Житото съдържа енергия, която печеният хляб няма.

Затова аз наричам житото “Божествена погача” ⁽⁶⁰⁾

“Една сестра се оплака,че очите и се зачервявали. Посъветвах я да се подложи на житен режим: всеки ден да яде по 100 гр. сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дни яде сурово жито и червенината на очите й се махна.” ⁽⁶⁰⁾

Много възрастни приятели имат проблеми със зъбите при твърдото жито и питат какво да правят. Учителят дава нови инструкции: ⁽⁴⁸⁾

“Вечерта да се вари 100 гр. чисто жито за 10 мин. и да се увие с вълнена кърпа, както при подквасване на мляко. Сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за деня и се дъвче дълго, докато стане на каша в устата.

Възрастните да изяждат и по една ябълка за тонизиране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето.

Два часа след изяждането му да се пие вода и ако им се гади, да капнат по някоя капка лимон във водата.”

Житната вода (от сварено жито) пречиства кръвта, лекува кръвоносните съдове и още много болести. ⁽³⁵⁾

Животворен еликсир

“Разцъфването“ на житото, за което говори Учителят, е всъщност покълване. Мисля, че Покълналото жито царува на върха на хранителната пирамида за човека.

Семената са първична храна. Те са материализация на Космичната идея, затова в зародиша се съдържа цялостния модел на атомите, молекулите, клетките и тъканите, които ще представляват бъдещето растение.

В естествена форма зърната са пълни с ензими. Те са съставени от белтъчини, въглехидрати и мазнини, които могат лесно да се усвоят при покълването им.

В зародиша се намира по-голямата част от биологично ценните мазнини с високо съдържание на витамин Е, калий фосфор и магнезий. Изследванията показват, че покълналите зърна акумулират и синтезират космичната енергия и са много по-заредени с прана, белтъчини, калций и магнезий. Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е имало преди. Става рязко активиране на ферментите и разпадане на белтъците, мазнините и въглехидратите, като се образуват лесно усвоими захари, мастни киселини и особено витамини.

Цифрите и диаграмите ликвидират всякакви спорове:

Обикновено зърно - 423 мг% Фосфор, 133 мг% Магнезий, 45 мг% Калций

Покълнало зърно - 1050 мг% Фосфор, 342 мг% Магнезий, 71 мг% Калций

Бял хляб – 86 мг Фосфор, 0,5 мг Магнезий, 14 мг Калций

Диаграма за намаление на скорбялата и увеличение на нерафинирана захар. ⁽⁶⁵⁾

Нерафинираната (плодовата) захар се комбинира с елементи, необходими за асимилирането им и е биологично съвместима с всякакви храни.

В кълновете съдържанието на витамин С и В6 се увеличава над 5 пъти, на витамин В1 – 1,5 пъти, на фолиева киселина – 4 пъти, на витамин В2 – 13,5 пъти! Вит.Е се утроява за 4 дни. Играе важна роля при оплождането. Повишава се концентрацията на природни антиоксиданти, антибиотици, стимулатори на растежа. Съдържанието на нерафинираната захар нараства, а скорбялата намалява.61

Съществува мнение, че дългите кълнове вече не са полезни и вкусни, но диаграмите и таблиците не го потвърждават.

С оглед на всичко това е ясно защо житни кълнове се дават на жителите на Крайния север, на геолози, космонавти, спортисти, бременни и деца…

Изброените качества ги правят водещи в списъка на растенията срещу пролетната умора. ⁽⁶¹⁾

Тя се явява поради несъгласуваност на биоритмите при преминаване от минимална обща активност и зимната мъртва храна с недостиг на биологично активни вещества (БАВ) към обратната ситуация. Растителните БАВ активизират обмяната на веществата, повишават резервите за функциониране на системите и диапазона на нервното и ендокринно регулиране и поддържат работоспособност при динамични ситуации.

Затова те се използват като специална енергизираща храна или просто гарнират с тях салатите.

В редица страни е разпространена употребата на накиснати във вода цели зърна от жито, ръж, соя и т.н., приготвени без загряване.

Д-р Йохан Шмид от Швейцария говори за изключително важен стимулатор за жизнената дейност – “Акусон” – витамин от групата “В”, в голямо наличие в пшениченото зърно при неговото прорастване.

След повече от 20 г. експериментални изследвания на стимулиращото въздействие на прораслата пшеница, той я нарича животворен еликсир на живота за:

- координирано развитие на човешкия организъм; контрол и възстановяване на жизнено важни процеси;

- активизиране на обмяната на веществата и стимулиране на нервната система.

Д-р Шмид е постигнал редица удивителни и невероятни резултати. Една-две седмици след приемане на житните зърна е настъпвало явно подобрение, а след това и пълно излекуване.

Едновременно с лечебния ефект е настъпвало възстановяване на координацията на движенията, на цвета и гъстотата на косите, на остротата на зрението, укрепване на зъбите. После се наблюдава пълна невъзприемчивост към простудни заболявания.

Особено атрактивни били случаите, при които медикаментозното лечение на хронични заболявания като туберкулоза, възпаление на белите дробове, язва на стомаха, камъни в различни органи, екземи и др. не е давало добри резултати. След въвеждане в храната на сурова каша от прорасли житни зърна е настъпило рязко подобрение, а после и пълно излекуване.

Д-р Шмид обяви резултатите от лечение на голяма група деца (220 души) с тежки заболявания на дробовете. При приемането им те изглеждали по-големи от възрастта си, изтощени, с редки коси.

Вместо на лечение с медикаменти, децата били подложени на лечение с прорасли пшеничени зърна.

Няколко седмици по-късно те изглеждали прекрасно, с пищни блестящи коси. Прекратил се зъбният кариес, който през следващите 15 г. изобщо не се появил. Получил се и издръжлив имунитет към простудни и инфекциозни заболявания.

“Аз самият започнах да приемам прорасли житни зърна на закуска, когато бях на 54 г. – говори д-р Шмид. – Няколко месеца по-късно моите коси – сиви и редки - станаха еластични и гъсти; възстанови се зрението, което ми позволява да се трудя с пълни сили днес, когато съм вече на 75 години.”

Лечебната доза на д-р Шмид е от 50-100 гр. добре измити зърна, като замърсените и изплавалите се изхвърлят. Водата в съда (порцеланов или глинен) достига до горния слой зърна, без да ги покрива. Съдът се оставя на топло, покрит с тъмна кърпа. След 12-24 ч. зърната прорастват (ок. 1мм) и се промиват отново. Това може да се повтори няколко пъти, докато прораснат добре. После се подсушават с кърпа и се мелят в кафе-машина, но ние знаем, че са по-полезни цели. Покълналите зърна могат да се ядат сурови. Консумират се с всякакви салати, орехи, мед… по вкус.

Хора на умствения труд: научни работници, интелигенти, ученици и студенти…, ще имат голяма полза, ако изяждат по няколко ореха с прибавка по една лъжица житен зародиш. Тази биологична комбинация ще им помогне да устоят на усилено нервно напрежение, което иначе може да ги изтощи.

Ако има на земята панацея, това е покълналото жито.

Мнения на практикуващите

Така битуват различни Житни режими. Изборът на вариант зависи от целта, която си поставяме. Според предназначението им Житните режими са два вида: Профилактични и Лечебни.

Профилактичните режими са за всички (“както горе, така и долу”). Те са сезонни, свързани с два Празника на Природата – Пролетното и Есенното равноденствия.

Целта на “Пролетния” житен режим е да освободи тялото от натрупания през зимата баласт, поради застоял живот и консумиране на “мъртва” храна и да го зареди с “жива” енергия, за да го предпази от т.н. “пролетна умора”. Това очистване става при разсип на Луната (разсипване) в предпролетния месец втори (“женски” месец – последен за “Тъмния период”).

Целта на “Есенния” режим (свързан с древния празник на житото, почти забравен днес) е да зареди “складовете” на организма с кондензирана слънчева енергия. Прави се при растене на Луната около 22.09 (“мъжки” месец – последен за “Светлия период”).

Лечебните режими са индивидуални, по всяко време, казва Учителят, “за лечение или трансформация на тягостно състояние, големи трудности, страдания”. ⁽⁴⁸⁾

60-90-те години на ХХв. бяха трудни за практикуващите режима. Трудно се намираше пълноценното негрухано жито, за да може да покълва. Понякога го откривахме по църквите, друг път - при мелниците. Криехме се и отпоствахме на малки групички с Ангелска супа (картофи, магданоз, сол), като пеехме тихо песните. Това ставаше в 3 дни, като постепенно в менюто се включваха препечен хляб, коприва с орехи, моркови...

Сега се разпространяват различни мнения относно начините за провеждане на режима, между които някои без познания, напр. да бъде житото грухано (грух-грух), да не покълва и т.н. Може, но са важни целта и резултата. А той не може да се постигне с изпразнени от енергия и съдържание трупове, каквито са разбитите зърна. За да не бъде описаното тук мнение еднолично, ще цитирам някои авторитетни мнения на свидетели.

Американска брошура за Житния режим ⁽⁶²⁾

Донесох от Калифорния брошура, издадена в Канада, относно храненето и готвенето (по извадки от беседи). По интересуващия ни въпрос четем:

“През зимата е много добре да се прави режим с покълнало жито. За 10 дни се използва 1 кг. Жито (по 100 гр. на ден). Дневната порция се накисва във вода със стайна температура за три дни. Като видите малко бяло кълнче, тогава може да го ядете много бавно, като всяка хапка се дъвчи 60-70 пъти. Нищо друго не трябва да се яде през тези 10 дни. Топла вода с няколко капки лимонов сок може да се пие по желание.

Този режим е предназначен да освободи тялото от всички полуздрави или болни клетки, както и да снабди организма с витамини и минерали. Режимът трябва да се прави винаги през февруари и трябва да започва заедно с Трета четвърт на Луната. Ако през февруари се паднат два разсипа, прави се при втория разсип. В този случай ще завърши през март.

Докато трае режима, хората трябва да имат възвишени мисли, позитивно отношения, да четат духовни книги, да слушат хубава музика и да се молят. Ако са група, добре е да се молят в определен час.

Ако за някои хора е трудно да изкарат целия режим, те не трябва да се насилват. Необходимо е режимът да се прави в добро душевно състояние и отношение. Някои хора продължават да ходят на работа, а други си вземат 10 дни отпуск.”

Кирил Стоянов (Лъвчето - печатар в издателството).

Много болести Учителят лекуваше с жито, като даваше различни диети и режими.54 Житният режим през февруари е един от тях. Поради работата с книгите, застоялия живот през зимата и липсата на пресни плодове и зеленчуци, много приятели бяха понапълняли. Трябва да си казваме истината, Христо!

“За да не затлъстявате, постете! Храната ви трябва да бъде съвършено чиста и здравословна.” – каза Той. Тогава даде Житния режим през февруари, като лек вариант между пост и хранене, за да се прочисти организмът и да се подготви за пролетните енергии.

“Из писмо от стенографката Елена Андреева до Магдалена Димитрова от 15 февруари, 1973 г.

“Учителят даде задачата за житото в Младежкия клас. Каза да натопим сурово жито във вода, за да омекне, и една седмица да ядем само жито и да пием вода, колкото искаме. След тези 7 дни на жито да бъдем 7 дни на обикновена храна, и отново така три пъти. Доколкото зная, повечето правихме само първата седмица. Понеже ни беше трудно само жито, впоследствие, по съвет на Учителя, прибавяхме плодове и мед… Още тогава Учителят каза, че които нямат здрави зъби, могат да го варят, но тогава на ден да вземат по-голяма доза. Днес много хора варят житото, защото нямат здрави зъби… Други го натопяват два дни по-рано, за да омекне. Тогава след 24 ч трябва да му се смени водата.

Мнозина ядат мед, плодове. Така режимът е по-лек.

Учителят казваше, че човек може да лекува нерви, като яде житото сурово. Казваше също, че може да се лекува туберкулоза, ако изкара 3 месеца само на жито.

Добре е за режима, житото да не е грухано.

Това са правилата, а всеки си избира, което може да направи. Пожелавам ти лек и приятен житен режим!”

Н. Шарова: Когато дойдох във Варна през 1951, се включих към варненските приятели, които го правеха. Времето бе такова, че се налагаше да го правим тайно и индивидуално. Оказа се, че имаме малка разлика в приложението, поради съветите от различни беседи. Тогава питахме тези, които са го прилагали с Учителя:

Елена Андреева. Тя го правеше с покълнало жито. Използваше и мед, орехи и ябълки. Казваше основните правила и различните варианти, като винаги повтаряше, че учението няма догми, че човек трябва да опитва и да избере това, което е най-полезно и приложимо за неговия случай.

Паша Теодорова (стенографка при Учителя) казваше: “Режимът се прави без насилие и по разположение. Организмът на ученика показва това. Затова понякога аз го продължавам след определения срок – тялото блаженства и иска още. Друг път го съкращавам – организмът не се чувства хармонично...

Учителя даде основния тон. Ние правим аранжировка.”

“Това е най-свободното от догми и ритуали учение” – завърши кака Николинка.

Из Записките на Цанка Дойнова ⁽¹⁶⁾

/Сестра на Николай Дойнов и Борис Николов/

(по беседи и лекции)

Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек още не знае как да извлича от него хранителни елементи. Може в продължение на месеци да се храни вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и орехи, но най-добре е само жито - по 120 гр. на вечер.

През месец февруари, когато почне разсипа на Луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 100 грама на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен начин за пречистване от зимните утайки. Добре е водата (до 1л) да се употребява 15-20 мин преди ядене на житото.

100 гр. покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Покълването става така: 100 гр жито се изчиства и измива, поставя се в съд с вода - да е един пръст над житото. Така стои 24 ч.

После житото отново се изплаква, водата се изцежда, оставя се само една супена лъжица вода. В това положение то се завива добре с вълнено парче (кожух), защото е нужна известна температура. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура.

Ако си спазил това, след 24 ч. житото ще покълни. Изчаква се, докато се появи покълването: появяват се бели връхчета. Тези 100гр. жито се изяждат на три пъти.

За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се прави 10 дни, да се почива 10 дни, и пак да се продължи. Ако сърцето е слабо, добре е да се поддържа цял месец.

България и Житното зърно

Прадядото на житото ⁽⁴⁹⁾

През 1927 г. Учителят бил посетен от един земеделец, който дълго издирвал предците на житото на Балканите. Най-после той намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на българското жито… Класът му бил много дълъг, с по 40 зърна, два пъти по-едри от днешните, а също било и по-хранително.

“Зърното на сегашното жито отвътре е бяло – съдържа повече нишесте, а прадядо му има отвътре рогова ципица, която е причина за издръжливостта му. Това жито не се изражда и съдържа два пъти повече хранителни елементи от сегашното. Ако то се посади в добра почва, ще даде зърна, едри като дренки...

Можете ли да намерите своите предци, от които сте произлезли?... “Нищият духом” е кротък и смирен човек. Той казва: “Господи, до сега съм се лутал в живота, … но намерих житното зърно, върху което почива моето щастие.” Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света… Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин…

Когато житото на новия живот се посади в човека, с това ще се подобри и неговия живот.

Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, решава се и въпроса за храната. Дето са двама-трима ученици…, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.”

Превъплъщението на Житното зърно

На събор през лятото на 1923 г. Учениците на Учителя изнасят доклади от сферата на науката, възпитанието, мистицизма и обществения живот. Учителят обявява, че спис. “Нов живот” е претенциозно и се спира, а ще изникне нещо по-скромно, но с Божествена идея, която сее в душите семена. Така, за Пролетния празник на 1924г., цъфва първото “Житно Зърно”.

В продължение на 20 г., неговите редактори творят

с вдъхновение в пряк контакт със Словото на Вечния.

После идва на власт Диктатурата на робите, а с нея –

и мракобесието спрямо културата и духовността…

Забранено бе консумирането на “Житните Зърна” –

били “лоша храна за промитите съзнания”.

Те бяха изземвани, тъпкани, горени и претопявани.

За щастие – някои оцеляха. Малка част от тях,

заровени дълбоко в българския чернозем,

черпеха енергия, покълваха и чакаха своята пролет…

За оцеляване на една Божествена идея,

не са нужни количества, а качества.

И ето, 72 години след първото “Житно Зърно”,

възродена като безсмъртния Феникс,

земята ни бе бременна и готова пак да ражда.

Тогава жесток вихър – интрига - отнесе труда ни.

Но нейсе, “Божественото се не губи” – каза Учителят.

Днес отново Фениксът показва вечното си битие!

Щастливците чуват Тихия глас и разпознават

истинския Учител от гръмките му сенкоподобия!

Само миг в Аурата Му дава повече от всички книги,

прочетени през цял един празен и скучен живот!

Тогава Житното зърно се превръща в Житен клас!

Мировият Учител

Ще завърша с думите на стенографката Паша: ⁽⁶³⁾

“Учителят – Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото – златните житни зрънца – по всички краища на Божествената нива.

Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше,

отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.

Тя донесе много благословения за цялото човечество.

Учителят рече пророчески думи:

“България ще бъде духовен кредитор,

духовен разсадник на целия свят.”

Затова поетът - летописец на Великото Дело, написа в Мировият Учител: ⁽⁶⁴⁾

…

Прекосил дъгата мистична в безкрая,

дъга от пламтящи звезди и слънца,

Духът, натоварен със мед и омая,

вплътен се вестява и сее зрънца.

…

Европа, залязла във дим, пепелища,

Европа, под облак от тма и от грях,

възкръсва за подвиг и жажда насища

с българска Мъдрост в мистичен екстаз.

Духът на България – квас на Европа –

кълнил е в земята ни Житно Зърно:

то Клас е, прекланящ дванадесет снопа.

- Мълвете, помнете Беинса Дуно!

1939 г. Елвилюри

Да бъде Житен благослов над страната ни и

над всички, които учат уроците на Житното зърно!

Варна, 01. 02. 2006

Христо Маджаров

Троскотът лекува всичко.

Хрянът дава нещо, което от никъде другаде не може да се получи.

Хлябът съдържа всичко.

Лещата засилва очите.

Бобът помага на бъбреците.

Хубаво е да се яде зелен фасул.

Грахът дава хубав тен на кожата.

Крушите дават мозъчна енергия.

Ябълките успокояват нервите.

Празът дава хубава обхода.

Лукът е полезен - суров, печен или варен.

Да се употребява чесън.

Крушата е символ на мъдростта.

Ябълката - на любовта.

Сливата - на истината.

Яденето на сливи помага за духовното издигане на човека.

За болни - картофена супа с моркови и гулия. Болният да пие житена вода.

Жито - една чаша, четири чаши вода, варене един час. Захлупва се с хартия, отгоре с кърпа. Консумиране след 4 часа.

Винаги слагай продуктите в кипяща вода. Всички ястия да се варят на умерен огън, никога да не стоят на огъня след като се сварят. Морковът е най-труден за варене (около 1/2 час). Изобщо, едно вегетарианско ядене, освен сухия боб, не трябва да ври повече от 20-30 минути. Продуктите се приготвят, когато водата започва да ври. Нито зеленчуците, нито другите продукти трябва да се държат във вода. Избели лука, изплакни го и веднага го нарежи, след това морковите и другите. Не дръж никога обелени и нарязани продукти. Повечето витамини не издържат на светлина, други на топлина и т. н. Спанакът не трябва да се държи нито минута във вода. Измий го в топла вода, в две три води и го постави да ври. Ако прибавиш нещо друго към спанака, сложи го 5-6 минути преди сваляне от огъня. Никога не слагай сода в боба или в кое и да е друго ядене или сладкиши. Много от витамините се разлагат и унищожават.

Доматеното пюре или доматите са предпазно средство против унищожаване на всякакви витамини. Обикновено 30 на сто се губят при готвенето.

Не трябва да се отваря капакът, докато яденето ври. Сложи и последния продукт, виж часовника и отдръпни яденето на определеното време. Ако е на котлон, сметни, че ще се свари 10 минути след изключването на котлона, но не го оставяй да изстине на котлона. Приготви яденето така, че да е готово в момента, когато седнеш да ядеш. Яденето не бива да се затопля втори път, защото се губят витамините. Добре е да се готви само за обед или само за вечеря. Добре е при всяко ядене да има нещо сурово за салата, защото там витамините се запазват.

Половин час след като е снето от огъня, млякото започва да се разлага. Стърганите моркови след 7 минути на светлина се разлагат. Свареният морков най-добре запазва хранителността си, но за лечебни цели сокът от моркови, приготвен набързо, е отличен. Всички подправки, като магданоз, джоджен, копър, да се слагат накрая, преди снемането от огъня. Доматите да се варят от 3 до 5 минути.

Готвиш ли, пей! Бъди радостен, за да се радват и тези, които ще го ядат.

Не дръж продуктите на светло и влажно. Копривата се запазва в затворена тенджера, също и спанакът, лукът, джодженът, магданозът и пр. Предпочитай пресните продукти. Когато се яде топло ядене, химическите процеси в стомаха се улесняват. Не се препоръчват изстинали храни. Не се позволява да се ядат и горещи храни - развалят се зъбите и стомаха. Силно калорични храни са всички видове ядки. Нямаш ли време да се нахраниш, нахрани се с 10 ореха и хляб, бадеми, фъстъци.

Основната храна у нас е хлябът. Най-калоричен и витаминозен е пшеничният хляб (500 грама съдържа 1220 калории.)

Мазнините се употребяват при всяко ядене. За възрастни от 40 до 60 грама растително масло. Вегетарианецът не трябва да се лишава и от прясно краве масло. Витамин А се намира в маслото и яйцата, но да не се злоупотребява - да се употрябяват умерено. Маслото да е прясно, да се държи на сухо (не във вода) и на тъмно. Възрастните да вземат 400-500 грама месечно масло. За деца и юноши в повече. Липсата на масло се отразява зле на зрението.

Лукът се употребява при готвене на всякакви храни. Да не се пържи, а да се пуска на едри парчета или на цели глави във вряща вода. Ножът по-малко да влиза в продуктите. Лукът да се обели с ръка и да се чука с дървено чукче. Същото и с чесъна. При граха също да се избягва ножа. Много вкусни стават всички храни с малко вода, като кипне да се сложат продуктите и да не се отваря много. Суровият лук е полезен и против ракови заболявания. Картофите си запазват хранителността най-добре варени, като се ядат още топли. Да не се държат във вода. Картофената яхния да не ври повече от 15-20 минути. Добре е възрастните да ядат един ден само картофи, без белтъчини и сол, а децата - с белтъчини - сирене, кашкавал, масло, мляко и пр.

Чесънът е необходим за здравето на организма. Той дезинфекцира, действа срещу склерозата и високото кръвно налягане. Той е магическо средство и служи като предпазител от болести и зарази.

Бобът е също много употребявана храна. Бобът и яйцата заместват при вегетарианеца онези белтъчини, които другите приемат чрез месото. Поне веднъж в седмицата да се яде боб - в събота. Бобът е храна на Шестата раса. Днешният човек не може да се ползва от всичките елементи, които той съдържа. От него става отлично пюре или супа като се слагат малки, препържени залъчета хляб. Да се вари с коренчета - моркови, пащърнак, целина, магданоз, лук, а някои слагат и спанак, но в никакъв случай да не се слага сода. Първата вода, която подлежи на изхвърляне, може де се употребява от болни с бъбречни смущения. За тях тя е лечебна. Бобът да се употребява най-много два пъти седмично. Добре е да му се поставят сушени червени чушки, които са богати на витамини. За предпочитане е на боба да не се слага мазнина, той съдържа в себе си такава. Най-добре се вари боб в гърне на слаб огън, като се задушава - капакът се облепя в краищата с тесто и не се отваря докато се свари.

Жълтъкът на яйцата е необходим. В него има витамин В1. Най-малко три сварени яйца са необходими за един възрастен човек през седмицата. Младежите и изтощените организми трябва да употребяват повече. Ако бъбреците не са в ред, не се лишавай поне от жълтъка. Ако яйцата се поставят във вряща вода, да се варят две минути.

Лещата е също много калорична - равнява се на един килограм месо. Един път през седмицата да се вари леща и тя да се готви без мазнина, с всички видове коренчета, а на края да се прибави чесън и чубрица. Лещата усилва зрението.

Грахът се вари също като боба. Може и да се пасира и да се залее с масло. Не търпи други подправки освен черен пипер.

Прясното зеле - добре да се сварява. Слага се 1-2 лъжици вода и като се задуши 15-20 минути, е готово. Подкиселява се с доматено пюре. Освен черен пипер, слагат се няколко скилидки чесън при снемане от огъня. Сокът от прясно зеле е много полезен при гастрит, колит, язва и изобщо стомашно-чревни смущения. Зелето се настъргва с пластмасово ренде и се прецежда през двойна марля в съд с топла вода, която след прецеждане се изпива. Зелевият сок е много полезен и за здрави хора.

Празът е зимна храна. Най-витаминозни са зелените му външни листа. Суров се препоръчва против хрема. Да се прави салата от праз, настъргана ряпа и моркови.

Чушките и доматите са полезни, приготвени по разни начини. Те са много богати на витамини. През целия сезон не сядай да ядеш без салата от домати, печени чушки, лук, магданоз и зехтин. Но с доматите не трябва да се прекалява, защото съдържат оксалати.

Ряпа - за зимна салата, заедно с моркови, целина и други добавки. Сок от ряпа е полезен за жлъчката. Пие се половин час преди ядене. Не е приятен, затова може да се добави захар. Ряпата е богата на калций.

Спанак, лобода, киселец - на пюрета или да се задушават в по-сгъстен вид. Магданозът, освен за салата, за подправка, служи и като лекарство. Джодженът е много витаминозен. Китка магданоз, китка джоджен, лук, чесън - стават отлични кюфтета. Нарязват се на ситно, измачкват се със сол, като омекне, смесва се с едно яйце, черен пипер и се бърка с дървена лъжица. Пускат се във вряща мазнина, без да се зачервяват. Само се задушават в мазнина и така запазват витамините си. Поднасят се съвсем топли. За зимата - корени от пащърнак - много са витаминозни и полезни.

Мазнините - за възрастните по 40 - 50 грама на ден, а за младите по 60 - 80 грама на ден. Най-лесно се възприемат мазнините от орехите. Зехтинът от слънчоглед и маслини е също много полезен. Най-богато е фъстъченото масло. Предпочитай растителните мазнини, но не се лишавай и от кравето масло. 300-400 гр. краве масло на месец е крайно необходимо за добавяне на важния витамин А, който се набавя освен от маслото, още от яйцата и млякото.

Орехът е много необходима храна. Пресните орехи са богати на витамини. Те укрепват нервната система. Десет ореха се равняват на една бромова инжекция. Употребяват се десет дни и десет дни се почива. За година човек трябва да изяжда по сто ореха. Може също да се слагат в ядене от коприва. Но да не се прекалява с тях.

Бадемите са полезни за сърцето. Лешниците са много калорични. Те правят човека много магнетичен. Семки от тиква са добри и варени, и печени. Като зародишни продукти, те съдържат всички елементи, нужни за израстването на новия организъм.

Щом зеленчуците могат да се ядат сурови, предпочитай ги в този им вид. От много плодове и зеленчуци могат да се приготвят сокове. Суровоядството има привърженици. Но да не се прибягва до такива крайности. Суровоядството огрубява човека. По хранителност морковът, целината и други са по-хранителни сварени. Ако е въпрос за режим, лечебен или обновителен, от същите корени по-добре е да се пият соковете им.

Добре е за една седмица или десет дни да се подложим на плодов или зеленчуков режим. Може и цял месец да употребяваш сокове, но само сутрин, а след това да се храниш с обикновената си храна. Не пропускай никога режим от сокове през пролетта и есента. През пролетта, за да обновиш изтощения си организъм, а през есента, за да се запасиш с повече жизненост.

Сокът от моркови не бива да бъде повече от две чаши дневно, сок от червено зеле също. Изобщо, соковете да не надминават 600 грама. От зелето само една чаша, но може и повече, в зависимост от състоянието на стомаха, и то да се приема на интервали от 40 минути. Това важи и за другите сокове. Сокът от целина не бива да надминава една винена чаша.

Сок от лук - една кафяна чаша, но да се подслади, защото иначе е неприятен. Полезен е при болки от язва в стомаха и в червата. Лукът тонира цялата нервна система. Режимът със сок от лук може да продължи 40 сутрини - половин час преди закуска. Независимо от това дали си болен или здрав, провеждай си тези режими, защото те обновяват и лекуват. Сок може да се приготви и от ябълки до 600 грама, на два пъти сутрин.

Гроздов сок - Получава се, като се смачква гроздето с ръка или с дървено чукало и се прецежда през гевгир. Може да се взема всеки преди обед на два пъти сока, изстискан от 1 кг. грозде. Това е един от най-богатите сокове. Някой ще възрази, че гроздето може да се яде и така, но трябва да се има предвид, че соковете закрепват червата. А при възпаление на червата, при колит или гастрит, не бива да се яде грозде с люспите, а сокът действа прекрасно.

Всички продукти, изцедени заради соковете, да се приготвят много бързо, за да се запазят витамините. Правете сокове и ги пийте веднага.

За лекуване на склероза - Употребяват се глави целина, настъргана, така че сокът да остане една винена чаша. Добавя се половин лимон и една лъжица захар или мед. Може да се прави 40 до 60 дни само сутрин. Може да се направи 20 дни през пролетта и 20 дни през есента. И да си здрав, прави този режим по 10 дни.

Всеки плод или зеленчук внася свой, съответен елемент за култивиране на определени качества в човека.

Ябълките създават добрата обхода в човека. Те внасят мекота, възпитават чувствата. Крушите са за ума. Черешите - внасят жизнерадост, повишават чувството на надежда, внасят веселие, действат на сърцето и кръвта. Ягодите и малините - пречистват кръвта и укрепват нервната система. Препоръчват се при неврастения и ревматични смущения. Докато трае сезона, можеш да си направиш режим - до обед на три пъти да изяждаш един килограм - значи на три пъти по 300 грама, като спазваш интервал от един час между всяко ядене. С пречистването на кръвта се повишава и самочувствието на човека. Дините - внасят бодрост и добро разположение на духа. Сутрин да се изяжда по един килограм диня. Те пречистват бъбреците и жлъчката и са великолепни бани за всеки организъм. През целия сезон приемай диня преди закуска - половин или един час, в зависимост от стомаха. Най-добре е да се изчака един час, за да могат да преминат през червата. Не е добре да се ядат непосредствено преди ядене.

Лимоните са богати на витамин С, а в кората им има рутин и употребата на кората заедно със сока е равностойно на употребата на други лекарства, които се препоръчват при склерозата. Лимонът се измива добре и се изяжда половината от него. Понеже витамин С не издържа на светлината, останалата половина се захлупва с чинийка, за да се запази за следващия ден. Сутрин една чаша вряла вода с изстискан половин лимон и лъжица мед ободряват човека, а понякога действат очистително, ако е с повече мед. Взема се един час преди закуска. За 10 дни човек може да изяжда по половин лимон на ден, а като си почине (няколко дни) отново може да си направи режима от десет дни. Може също така десет дни да се употребява по един лимон, а следващите десет дни (след почивката) да се употребява по половин лимон. А като лечебно средство за сърцето, човек може да употребява десет дни по два лимона на ден и по 150 - 200 гр. мед, като ги изяжда на обед и вечер един час след ядене, а може и само вечер, в зависимост от състоянието на стомаха. Изобщо, лимонът трябва да замести употребата на оцет и лимонтузу в салатите, защото те се отразяват зле върху витамините. Щом излязат пресните домати, те отчасти заместват лимоните. Лимоните са чиста храна и не оставят утайки в организма.

Медът е богата на витамини храна. Той също не дава никакви утайки в организма. Съвременните хора упорито държат на употребата на захарта, но има вероятност медът и някои други подсладители да я заместят. За предпочитане е човек да изяжда по една лъжица мед, вместо захар. За успокояване на нервите добре е вечер преди лягане да се изяжда по една лъжичка мед. Най-много медът е необходим през пролетта и през зимата, когато липсват плодове. За укрепване на организма през пролетта човек може да изкара режим от 10 дни, като приема по два лимона и 150-200 гр. мед.

Портокалите - освен витамините, имат и органично злато, те превъзхождат лимоните. Също и мандарините, чиято кора е много полезна. Добре е да се нареже на ситно, да се постави в мед и да се взема по една лъжичка след ядене. Може за вкус да се постави и малко лимонов сок. Те са богати плодове и не трябва да се скъпим за тях. Ще дойде време, когато хората ща избягват храна, в която не могат да се запазват витамините и жизнените сокове.

Далеч е от нас мисълта да посочваме един напълно точен режим на храните, чрез които човек да поддържа живота си. Това са само известни насоки за по-природосъобразен начин на хранене, при който човек може да избегне много нарушения на здравето и живота си. Прекрасно е човек да може да се храни само с плодове и хляб, но организмът на човека не е пригоден за такъв начин на хранене. Затова е нужен и по-друг начин на живот, т.е. условията на живота трябва да се променят. Проблемът за храненето, за начина на приготвяне на храната, за това какви материали трябва да се употребяват за направата на съдовете, занимават науката. За изменяне на състоянията си, човек може да прави известни опити, когато има плодове и да поддържа режим с даден плод само за една седмица, но с хляб. Изобщо, добре е човек да яде плодове с хляб, не само плодове. За вегетарианството назряват ред възможности и условия: много болести медицината вече лекува чрез вегетарианския режим.

Много са правилата, които човек трябва да спазва при храненето, ако иска да хармонизира силите на живота в организма си. Много правила има да учи човек, за да може начинът на храненето да върви в унисон с неговото духовно развитие. Храненето не е процес, изолиран от духовния живот на човека. Ако човек води егоистичен живот и е приел вегетарианството само по хигиенични съображения, какво ще го ползва това? Ако човек за своите интереси е готов да унищожи брата си, какъв вегетарианец е той? Следователно, човек не трябва механично да прилага определен режим в храненето си, а трябва да застъпи и съответните психологически промени в него. Той трябва да сложи за основа на живота си доброто и любовта. Трябва да култивира онези качества в себе си, които да го направят проводник на Любовта. Човек, посредством съзнателното хранене, може да култивира в себе си редица качества, т.е. той трябва да води съзнателен живот, за което са нужни знания и воля за приложение на това знание. Поколения наред човек трябва да вегетарианства, за да се превъзпитат всички клетки в организма му, за да престане да убива. Например, кажеш ли за някого, че от него човек няма да стане, все едно че в друг свят си извършил убийство и за това ще те държат отговорен. Какъв вегетарианец е човек, ако постоянно извършва убийства от този род, постоянно одумва и критикува хората, постоянно ги съди? Вегетарианците трябва наред с храненето да култивират в себе си възвишени чувства и мисли. Храненето е процес, свързан с изявяването на Любовта на физическия свят. Каквато е храната на човека, такава ще бъде и кръвта му - такива ще бъдат и мислите му. Каквито са мислите му, такива ще бъдат и чувствата му. Каквито са чувствата му, такива ще бъдат и делата му. Казано е: "По делата им ще ги познаете". Както неправилното хранене, така и неправилното мислене и чувстване еднакво довеждат човека до смъртта.

Има хранителни режими, които действат не само лечебно на човека, чрез тях той може да възпитава и известни качества в себе си.

Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек все още не знае как да извлича всички хранителни елементи от него. Може в продължение на месеци човек да се храни всяка вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и счукани орехи, но най-добре е само жито, по 120 грама на вечер.

През месец февруари, когато почне разсипа на луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 200 грама жито на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен режим за пречистване от зимните утайки. Добре е врялата вода да се употребява 15-20 минути преди ядене на житото и най-много до един литър.

Сто грама покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Добре е да се употребява 20 минути преди ядене. Покълването на житото става така: сто грама жито се изчиства и измива, поставя се в чаена чаша с вода, като житото се изплаква още веднъж. Водата да е един пръст над житото. Така стои 24 часа. След това водата се изцежда, като се оставя само една супена лъжица вода, но нова, като житото отново се изплаква. В това положение то трябва да се завие добре с вълнено парче, защото е нужна известна температура. Ако си спазил това, след 24 часа житото ще покълне. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Изчаква се докато се появи покълването: появяват се бели стръкчета. Тези 100 грама жито се изяждат на три пъти. За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се поддържа 10 дни, да се почива 10 дни и пак да се продължи. Ако сърцето е болно, добре е да се поддържа цял месец. Може да се прибегне и до съвета на лекар.

Ръжта - Зародишът на ръжта е също източник на витамини. Ръжта прави човека устойчив и събужда в него висок идеал. Може леко да се препече до зачервяване и да се употребява смляна вместо кафе. Ръженият хляб регулира червата и се употребява против запек.

Просото - прави човека смирен. В някои държави го лющят и го употребяват вместо ориз. Просото е полезно за лечебни цели. Боза, направена от просено зърно или брашно, е отлична храна за майки-кърмачки (за повече мляко).

Ечемикът - От ечемика се пълнее. За силно изтощени организми след продължително боледуване: взема се по една шепичка от ечемика, просото, ръжта, овеса, житото и се поставя в два литра вода да ври, докато остане един литър. Пие се след ядене. Същата смес може да се свари още два пъти. Обновява и най-слабия организъм.

Дюлятa - Полезна е за компот. Печена на фурна, семената спират кашлицата и премахват раздразнението на трахеята. Те се сваряват добре и водата се пие топла.

Магданозът - за болно сърце. 40 грама магданозови листа се счукват в дървена гаванка и се вземат заедно с другите продукти в приготвената за салата смес. Който има здрави зъби, да си нарязва магданоза направо в салатата и да дъвче добре. Отглеждането на магданоза в градината е здравословно, прави човека здрав.

Сините сливи разхубавяват човека. Ако стомахът е нередовен, накисват се 30 сушени сливи и се изяждат сутрин половин час преди закуска. Добри са и сурови, и на компот.

Прасковите правят човека разположен, подобряват и намаляват кръвното налягане.

Кайсиите са полезни за сърцето. Обновяват и целия организъм. Яжте повече и през целия сезон.

Всеки плод, всеки зеленчук, заедно с хранителността, носи известни сили, които определят дадени качества. Употребявай ги съзнателно и в необходимото количество. Давай на организма си от всички плодове и зеленчуци. Във всеки плод природата е вложила сили, които поддържат живота.

Добре е човек да се храни в определени часове, за да приучи стомаха си да изпраща необходимия сок в определено време. Не е ли възможно, яж когато си гладен и благодари на Бога за приетата храна. Ако си неразположен, не яж, докато не си изпил 2-3 чаши вряла вода. Нямаш ли разположение към храната, не яж. Разположението към дадена храна е от голямо значение за пълното и правилно усвояване от организма.

Лакомията е в това, да си сипеш повече ядене и да режеш дебели парчета хляб. Ще си сипеш по-малко ядене и ще режеш тънки, малки филийки хляб, разрязани на две. Безразборното хранене показва, че съзнанието не е извисено - кръвта е постоянно в стомаха и мозъка се лишава от необходимата му храна. Грешниците и скърбящите ядат много. Понякога човек храни и други същества в себе си. Многото и безразборно хранене прави човека ленив. Който веднъж преяде, се изключва от Школата.

Добре приготвената храна и наредената трапеза събуждат апетита и създават настроение в човека и звучат като музика. Затова не оставяй леността да определя менюто ти за деня. Това правят тези, които са сами - нямат настроение да си приготвят храната. Колективният живот стимулира човека. Нужно е храната да бъде разнообразна. Еднообразието убива апетита. Не ти ли се яде, наложи си половин ден пост, като изпиеш няколко чаши вряла вода. Добре е един ден през седмицата да се пости. Много пъти учениците на Окултната Школа се връщат на земята за неспазване на това правило. Но както и да се храни човек, не положи ли доброто за основа на живота си, не е ли изпълнен с добро разположение към всичко живо, няма ли светла и възвишена мисъл, няма ли висок идеал, той не ще разбере този велик процес на храненето и не ще може да се възползва от скритите сили на природата, вложени във всички хранителни продукти.

С всяко отрицателно чувство и мисъл човек внася отрова в организма си. Злото е материя, която предизвиква процес на разлагане, на гниене в организма на човека. С всяка отрицателна мисъл, чувство и проява човек внася отрова в организма си, която съкращава живота и понижава цялото му съществуване. Натрупват се разни утайки в човека и животът му започва да изтича. От натрупване на утайки в кръвта, в кръвоносните съдове се появява атеросклероза. Затова човек трябва да се пази от отрицателни изживявания, да не проявява злото и да не се занимава с него, като с най-опасен враг на живота. Човек за една отрицателна проява е готов да унищожи другия. Затова се препоръчва прошката, като велик процес на пречистване, на изхвърляне отровите от съзнанието, за да не тровят кръвта ни.

Когато жизнения сок престане да действа в ставите, явява се ставния ревматизъм. Човек обаче разполага с възможности да се справи с всички болести, ако знае как да се свърже с живите сили на природата. Ако не разбира законите на природата и не знае как да ги ползва, той никога не ще стигне до извора на живота.

И така, науката за храненето е необятна област, която трябва усилено да се изучава. Храни ли се човек механично и безразборно, целият му живот протича така. Затова седнеш ли да се храниш, отправи своята благодарност към Този, който ти е дал всички блага, чрез които поддържаш живота си. Помисли колко Същества и сили са взели участие в създаването на всички блага и отправи благодарност към Тях.

Взел си плод в ръка, не бързай да го изядеш! Погледни го и благодари на дървото, и на слънцето, и на земята, и на всичко, което е съдействало за създаването му и тогава пристъпи към изяждането му. Приемай храната си с благодарност, и ще видиш как неусетно доволството и радостта ще станат спътници в живота ти. Положи доброто за основа на живота си, насочи мисълта и чувствата си към доброто, за да останеш вегетарианец и в другите светове. Човек не трябва да раздвоява съзнанието си, за да не служи и на едните, и на другите сили. Тогава той не може да се храни правилно. Храненето е наука на бъдещето. Много процеси все още не са проучени от човека. Човек не се е научил на най-важното изкуство - изкуството да живее.

И така, изпълни сърцето си с благодарност към Източника на живота и неусетно ще се доближиш да неговите живителни струи.

Любовта е най-съвършената хигиена! Вложи Любовта като основа на живота си и тя ще те научи как правилно да се храниш, как правилно да живееш.

В забързаното ни ежедневие малко хора обръщат внимание на това как се храним. Ресторантите за “бързо” хранене и всички видове хамбургери и закуски са на почит. Похапването “на крак” е станало мода във всекидневния начин на живот на почти всеки човек живеещ в т.нар. цивилизован и бързо проспериращ свят. Всъщност, колко често си задаваме въпроса за това храним ли се пълноценно? Съвременната медицина се опитвва да ни убеди да мерим качеството на храната с калории, витамини и други средства на науката. Но дали това е най-важно при подбирането на нашият хранителен режим? Тук няма да се спра на въпроса каква храна да ядем. Вече е несупорим факта, че вегетарианската храна, плодовете и зеленчуците, са най-доброто, което човек може да направи за себе си. Всъщност, в настоящото кратко изложение ще посоча няколко прости правила, които независимо какво консумирате биха ви помогнали да изградите по-добър и по-здравословен начин на живот.

Малко са хората, които знаят, че храната освен добре известните химически съединения, от които е съставена, съдържа и психически невидими за научните изследвания елементи. В индийските учения тези елементи се наричат прана, китайците ги наричат чи, японците – ки и т.н. Количеството на праната в дадена храна зависи от много фактори. Един от факторите е подбора на храната, ако са плодове и зеленчуци – къде, как и от какъв човек са отглеждани, ако са готови продукти – как са обработени, кой ги е обработвал и т.н.. В съвременното цивилизовано общество няма сигурен начин да знаем, къде и как са приготвени продуктите, които използваме. Затова тук ще се спрa на един друг важен фактор при храненето, който е изцяло зависим от нас и от който също много зависи количеството на възприетата прана в организма. Този фактор е нашето психично/мисловно отношение към храната и към самия процес на хранене. Независимо от това с какви продукти разполагаме, независимо колко те са богати на прана или на витамини, ако нашият организъм не ги усвои, ние няма да придобием нищо или ще придобием малко, но с много разход на енергия. Въпроса, който си поставям тук е: как с малко разход на енергия, прилагайки прости методи и правила, да извлечем максимално много от храната, която възприемаме. Тук ще предложа три прости правила, които всеки човек може да пробва и сам да се убеди в тяхната истинност.

1. Тониране/Настройка

Много процеси в природата започват с предисловие/подготовка и завършват със заключение. Като се започне от развитието на клетката или човешкото същество (бременност – предисловие, старост - заключение), мине се през природните стихии като бурята (затъмняване/образуване на облаци – предисловие, изчистване на небето и освежаване на въздуха - зааключение) и се стигне до планетарните и галектическите процеси като образуване на нови звезди (висока температура и голяма маса – предисловие, изчерпване на водорода - заключение). Нека се опитаме да приложим един от седемте Хермесови ключа (каквото е горе – това е и долу, каквото е вътре – това е и вън) към процеса на храненето. Тогава ще се окаже, че трябва да започваме и зазвършваме процеса на храненето по специфичен начин. В нашето съвремие това рядко се случва. Човек направо от работното си място хапва нещо на крак, мислейки за всекидневните си проблеми, за работата, семейството или други някакви въпроси. Когато хранененето свърши такъв човек не само, че не се чувства физически нахранен, а остава и с едно усещане за празнота и неудоволетвореност. И така продължава към следващата житейска дейност. Какво да направим тогава, за да излезем от този омагьосан кръг? Решението е много просто, да започваме и завършваме процеса на хранене с кратка психическа настройка – формула/утвърждение. Формулите от край време са се позлзвали от различните психологически и езотерични школи като метод за психическо (себе)въздействие. Те са кратки думи, понякога изречения, съдържащи мощен мисловен и психичен заряд. Изказани наглас или наум по сътоветните правила, те могат да имат силно въздействие върху средата или върху нас самите. За да не стресна предубедения читател, искам да кажа, че на англ.език се ползва термина “affirmation”, буквално преведено – твърдение, утвърждаване, утвърждение. В България, в началото на 21 век, Пророкът на Новото Време Беинса Дуно дава прост и универсален метод/формула за психична настройка за начало и край на храненето. Казва се 3 пъти преди и след хранене и гласи: “Божията Любов носи изобилния и пълен живот”. Тя може да бъде използвана независимо от вашата религия, пол, възраст или вяра. Естествено, вие можете да използвате и такава формула, която отговаря на вашето вътрешно разбиране. Нека отново се обърна към предубеденият читател и да кажа, че идеята за цялостност, холистичност и взаимносвързаност на Битието е пряко свързана с процеса на хранене. Когато човек се обрънe към Космичният Разум (независимо как ще го наречете), точно в момента преди да започне да се храни, целият последващ процес се осмисля и разбира, съзнателно и подсъзнателно, по един много по-дълбок начин. Тялото, като един перфектен саморегулиращ се механизъм, възприема тази идея, свързвайки всяка част от възприеманата храна с Цялото, и извършва преработката извличайки от храната онези елементи и сили, от които нашият организъм се нуждае. Така храненето се превръща в един процес, в който вземат участие мислите, чувствата и действията. Само там, където тези три човешки харектеристики участват едновременно се проявява разумният и съзнателен живот. Нека с този обикновен наглед метод да превърнем храненето в съзнателен и разумен акт. Сега да преминем към следващото простичко наглед правило.

2. Концентрация на мисълта върху процеса хранене

След като човек се е настроил, той трябва да извърши самия процес на хранене бавно и с мисъл концентрирана върху храната, възхищавайки и радвайки и се като дете. Ако например става въпрос за плодове и зеленчуци, мислите могат да бъдат насочени върху това от къде и как са дошли тези велики творения на Природата, колко време Природата е употребила, за да ги създаде и направи годни за употреба от човека, колко са вкусни и хранителни, колко са животворни и т.н. Човек може да прави всеки ден малки опити да види доколко може да спази това правило. Ако поне един път успее прея цялото хранене да задържи ума си концентриран, това вече е сериозна стъпка напред. Тук отново прилагаме метод споменат по-горе - мислите, чувствата и действията насочени в една посока осмислят целият процес и му придават силно въздействие върху организма.

3. Тишина – вътрешна и външна

По време на хрененето е дорбе и да се спазва принципа на “разораната нива”. Ако искаме да посадим нива, първо трябва да подготвим нашите инструменти (формулата), после трябва да я разорем – това е концентрацията и най-накрая трябва да я засадим – това е самия процес на хренене. Сега обаче, ако искаме да имаме добри плодове (дорбите мисли и чувства са крайния резултат от храненето), трябва да спазваме тишина – вътрешна и външна – само това ще даде условия на нашите малки семенца да израстнат и да дадат своя плод. Тишината е водата, слънцето и земята за нашата нива. Тя е условието, което ще позволи на процеса на хранене да се извърши съзнателно и разумно.

В заключение искам да кажа, че ако човек разбере и осъзнае процеса на хранене на тялото, ще може по-лесно да разбере храненето в широк смисъл на думата. В широк смисъл, човек не само всеки ден храни своето тяло, но храни своят ум с мисли и своето сърце с чувства. От тези именно процеси зависи посоката на нашия живот. Ако се научим да храним нашето сърце с благордони мисли и нашият ум със светли мисли, ние ще сме решили една от основните задачи в живота си.

*направеното кратко изложение е дефинирано като есе (на френски есе – значи опит), тъй като не претендира за абсолютна истинност, а просто излага гледната точка на автора, почерпена от езотеричната литература и основана на личният му опит.

07.02.2003

Варна, България