Медитация
Entry posted by Станимир ·
890 прегледа
Изнемощял от търсения и провали,
амбициите си предадох в плен
и позволих безмълвието да ме обладае.
Дочух аз шепота на тишината,
зовящ: „Ела, ела, ела!“
„Но как? Къде си? Кой си?“
„Аз съм тук и, по-важното: сега.
Повярвай и ще ме намериш,
в сърцето на безименния океан,
пулсиращ в огнено спокойствие, ...
но за да успееш, трябва да си сам.
Далеч отвъд вълните от въпроси,
аз винаги съм с теб – ела!
Но първо всичко трябва да оставиш,
за да пристъпиш в моята свобода.
Ръката си ти дръзко протегни –
отдай се на безкрая мой.
Повярвай смело и ме докосни,
и аз завинаги ще бъда твой.“
3 Коментара
Recommended Comments