Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    98874

Случка


Розалина

1075 прегледа

chapter20_small.gif

Наистина, на планетата на малкия принц, както на всички останали планети, имаше полезни и вредни растения. Значи и полезни семена от полезни растения и вредни семена от вредни растения. Но семената са невидими. Те спят, скрити в земята, докато на някое не му хрумне да се събуди. Тогава се протяга и първо плахо пуска към слънцето едно очарователно безобидно стръкче. Ако е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте на воля. Но ако е вредно растение, трябва да се изскубне още щом проличи. А на планетата на малкия принц имаше страшни семена... семената на баобабите. Почвата на планетата бе заразена с тях. А ако човек се остави прекалено дълго на баобаба, никога вече не може да се отърве от него. Той задръства цялата планета. Корените му се вплитат в нея. И ако планетата е мъничка, а баобабите - многобройни, тя просто загива.

"Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата. Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти, на които много приличат, когато са съвсем млади. Досадно е, но и много лесно."

изт."Малкият принц" - Екзюпери

Страната на сълзите е толкова загадъчна....

Денят е хубав.Приятно хладен, рано сутринта ,по изгрев. .Един от малкото в жаркото лято.Отивам на полянката.Малка група сме .Само седем.Колкото ,толкова.Били сме и само двама.Сега е сезона на летните отпуски и ваканции с деца на море и планина.

Снощи си легнах късно(!!) и май не съм се събудила напълно.В това леко отпуснато състояние пристъпвам в кръга за игра на паневритмия..Нареждаме се.Не правим молитва и наряд.Ние сме нова група и не винаги правим наряди.Нетърпеливи сме да играем. Колко е хубаво, макар за малко , да правиш нещо,което те изпълва с радост и благодат.В тоя ранен час на деня,когато хватката на битието още е сънена или пък спи,аз отхвърлям условностите и се наслаждавам просто да съм. Споменах за наряд и молитва,защото на няколко пъти ,в един по-голям ,като присъствие кръг, се случваше да има такива.Не знам братските песни,но те ме довеждат до едно спокойствие и умиление.Не знам текстовете на всички молитви и псалми ,но ги слушам с интерес и също ме изпълват със спокойствие.

Няма много хора,а дошлите сме от една категория на първопроходци с малки изключения.Направо заставаме в кръга.А и прогнозата е за дъжд с гръмотевици,та искаме да изпреварим времето.

Може ли някой да изпревари времето?Илюзия.Но в полусънното ми състояние, само лека мисъл минава и отзвучава.

Вече съм застанала в кръга .Оглеждам се и разбирам,че аз съм 7 човек и ще играя сама.Това не ме безпокои.Много пъти сме играли поединично.В тоя миг,една сестра, от срещуположния край на кръга, подаде реплика,която беше нейното разбиране за шега,но мен тая "шега" ме порази силно .Направих грешката да я приема лично.Изненадана бях да усетя, колко много ме нараниха случайните думи.Наитина казаната дума е като хвърлен камък.В мен се надигнаха обида и болка до задушаване.Тези баобаби.Как неочаквано се събуждат и колко бързо растат.За части от секундата си помислих,че трябва да напусна кръга,но в тоя момент дойде една закъсняла сестра и застана до мене,почти едновременно с първите звуци на музиката.Краткото ми колебание , отряза пътя за отстъпление и останах в кръга.Това ,което последва беше урок,който мисля,че ще помня дълго.Играех,но обидата се трансформира на някакаво физиологично ниво и процеса ме задушаваше.Неконтролируемо от очите ми потекоха сълзи.Не издадох нито звук,за да не обезпокоя останалите в кръга.Едва дишах от напрежението на усилието.Правех невъзможното да се овладея .На няколко пъти си мислех да изляза от кръга,но мисълта ,че с това действие ще създам смут ,ме възпря.На всяка цена трябваше да се овладея до упражнението „Запознаване” ,за да не предам на партнъора си бурята.В бърз ритъм ,мислите препускаха в ума ми и търсех спасителната,която да ме изведе.Спомних си едно мнение от форум,в което се казваше,че човек трябва да влиза в кръга вътрешно хармонизиран и балансиран.И аз съм го твърдяла винаги и съм го спазвала за себе си.Не следва да замърсяваме кръга с нашите неотработени отрицателни емоции.Не знам какво се случи в този ден с мене.Нямаше нищо от вън ,което да провокира толкова бурната ми реакция на думи.Знех,че сестрата,която произнесе тези думи,не целеше да ме нарани..Просто има по -остра губерка.Обаче не е виновен,който яде баницата,а който му я дава.В предишни случаи съм подминавала без изобщо да се впрегна.Голямо чистене падна, и чак към упражнението „Побеждаване” успях някак да овладея бурята в душата си. Мисля,че музиката и текстовете на паневритмия ме извадиха от неразумното състояние,в което сама се озовах,макар и неволно. Когато за пръв път срещнахме погледи със сестрата,с която се случи да играем,тя с изненада разбра ,че съм силно развълнувана.Безкрайно съм и благодарна.Без нейната чиста помощ нямаше да довърша тази паневритмия и щях да прибавя към обидата и чувство за вина.

Много мислих после у дома,как и защо реагирах така.Спомних си,че сутринта се появи една слаба мисъл да пропусна паневритмия днес.Отхвърлих я веднага и дори се изненанадах,че изобщо си го помислих.Винаги трябва да се вслушваме в мислите си.Нужно е да сме будни,дори,когато ни се иска да се отпуснем и разтворим сред познати лица,с които сме били и мислим,че познаваме.

Още една поука си извадих в тоя ден.Разбрах колко е важно да се тонираме и хармонизираме,преди да се заемем с каквото и да е духовно занимание-паневритмия,четене на беседа .По нов начин видях ролята на песните,молитвите ,които образуват т.нар. наряд.Спомних си друго преживяване ,с група хора,сред които преобладваха хората с опит .Там нарядите ,песните се правят по един естествен и ненапънат начин.В групи от новаци,сред които няма ядро от опитност, това е една опасност-да се захванеш направо с игра ,без да се тонираш за тази игра.Никак не е случаен факта(сега го разбирам),че една от най-пупулярните книги за тези братски практики от Боян Боев се казва „Акордиране на човешката душа”.Колко е хубава тази дума –акордиране.Тя говори много на хората на музиката.Но може и да се подмине от несведущ човек,докато един такъв опит не му отвори очите.

wateringflower.jpg

3 Коментара


Recommended Comments

Благодаря за споделеното, Klaudia! Дълбоко ме развълнува и ме накара да се замисля. Може би и аз съм наранявала така някои хора. Без да искам. Просто е ужасно човек да си го помисли, но... Не е било нарочно... :(

Не става дума за Паневритмията - там имам малък опит, а и хората с които играя засега ме търпят, въпреки грешките които правя. :) Дори си заслужавам кавгата може би.

Но тук, във форума понякога стават непредвидени неща...И все повече и повече си мисля дали да не "изляза от кръга"?

Линк към коментар

Розалина,благодаря за това,което споделяш!!!!

Ние също сме нова група,и наистина е трудно.Понякога идват хора без да знаят защо са в кръга,и не се съобразяват.И са се получавали конфликтни ситуации.Аз обикновено като вляза в кръга ,се опитвам да се абстрахирам, и щом засвири музиката влизам в един прекрасен свят,където мислите ми са само върху упражненията. Според мен си постъпила правилно. За теб е било урок да преодолееш,обидата, и да продължиш.Ти си се справила.Успяла си да се издигнеш над обикновените неща.Ние хората понякога не се усещаме ,че можем да нараним някого.Всичко което се случва с нас е урок, за да работим върху него.И ти си се справила добре.Затова ти е била изпратена другата жена,за да останеш.

Много целувки и любов!!!

Надежда

Линк към коментар

Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояния в себе си, той не може да направи крачка напред. За това той идва на Земята, да научи тези методи, тези велики закони, по които ще може да примирява всички противоречия в живота.

Позвах Сина си

Здравейте приятели ,съфорумци,които откликнахте на моята случка.Сега като я чета ,се чудя на случилото се с мене в оная ранна сутрин.Ето,че днес имам един отговор .В беседата,която токущо прочетох,срещнах горното изречение.Публикувам го,както и случката,за да не ги забравям .

Светлина и Любов мили хора .

:3d_041:

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...