Младостта не е един период в живота,

тя е едно състояние на духа,

един продукт на волята,

едно качество на въображението,

една сила на емоциите,

една победа на смелостта над срамежливостта,

на вкуса за авантюри пред вкуса за конфорт.

Човек не става стар защото е живял

един определен брой години,

човек остарява защото

е дезертирал от своя идеал.

Годините сбръчкват лицето,

да се откажеш от своя идеал сбръчква душата.

Притесненията, съмненията, страховете и отчаянията

са врагове на младостта,

които бавно ни наклоняват към пръстта

и ни правят прах преди да умрем.

Млад е този, който се учудва и се възхищава,

който пита като едно ненаситно дете :

А после ...?

Който предизвиква събитията и намира радост

в играта на живота,

Вие сте точно толкова млади колкото вашата вяра.

Толкова стари колкото вашето съмнение.

Толкова млади колкото доверието

което имате във себе си.

Толкова млади колкото вашата надежда.

И толкова стари колкото вашето отчаяние.

Вие ще останете млади докато останете възприемчиви.

Възприемчиви за всичко, което е добро, красиво и велико.

Възприемчиви за посланията на природата,

на Човека и на Вечността.

И ако един ден, вашето сърце се остави

да бъде ухапано от песимизма

и разядено от цинизма,

то нека Бог се смили

за вашата старческа душа.

Генерал Мак Артур, 1945 (превод)