Толкова по-дълбоко чувст­ваш, че има интервали, които не е възможно да се за­пълнят. Съществуването никога не е последователно. Системата по необходимост е последователна, битието - никога. И никаква система не може да го обясни. Когато човекът създал системи за обяснение на битието (в Ин­дия, Гърция, Китай), той създавал игри. Ако се приеме за правилна първата крачка, тогава цялата система фун­кционира отлично; но ако първата крачка не се приеме, цялата постройка рухва. Целият този строеж е упражне­ние по въображение. Това е прекрасно. Поетично е. Но щом системата започне да настоява, че нейната версия за битието е абсолютна истина, тя се превръща в разру­шително насилие. Всички тези системи, обясняващи ис­тината, са само поезия. Прекрасна поезия и нищо пове­че. Много интервали са запълнени с въображение. Този, който е очарован от личността на учителя, може да не забележи интервалите в неговото учение, до­като в същото време други ще видят само интервалите и нито един фрагмент истина. За своите последователи Буда си е Буда (просветлен), а другите изпитват недоу­мение, защото виждат само интервалите. Ако се съберат заедно всичките интервали, ще е погубващо, но ако се съберат заедно всички фрагменти истина, това може да послужи за основа на твоята трансформация.

Истината винаги е фрагментарна. Тя е толкова безпределна, че не може да се обхване с нашия ограни­чен ум. Ако поискаш да обхванеш цялото, ще ни се наложи да се разделиш с ума, да го транцедентираш. Ако създадеш система, няма да загубиш ума си, защото той ще запълни всичките интервали. Системата ще стане стройна. Тя ще впечатлява с яснотата и разумността си, но нищо повече. За да се преобразиш, трябва нещо по-голямо: сила и енергия. И тази сила идва само чрез фрагментарни проблясъци.

Разумът поражда множество системи и методи. Той мисли: "Ако оставя живота, който водя, ще намеря нещо по-дълбоко." Това е абсурдно. Но умът непрес­танно мисли, че някъде в Тибет, някъде на Неру или някъде другаде е "истинското". В сърцето се пораж­да тревога: как да попадна там? Как да вляза в контакт с учителите, работещи там? Умът никога не е тук. А хора­та се привличат от теории: "Там, на планината Меру, в този момент става нещо истинско! Тръгвай, иди там, ус­танови контакт с учителите и ще се преобразиш!"

Не ставайте жертва на подобни мисли! Даже и да са обосновани, не се увличай от тях. Възможно е това, което някой ти разказва, да е истина, но причината на увлечението ти е погрешна. Истинското е тук и сега, то е с теб в момента. Просто работи над себе си. Дори и да посетиш всичките планини Меру, на теб все едно пак ще ти се наложи да се върнеш към себе си. В крайна сметка, откриваш, че и планината Меру и Тибет са тук: "Тук, вътре в мен. А аз навсякъде пребродих..."

Колкото е по-рационална системата, толкова по-бързо се разпада тя и трябва да се въведе нещо ирацио-нално. Но щом въведеш ирационален елемент, умът не издържа и започва да се пропуква. Затова не се безпо­койте за системите. Просто скочете в тук и сега.