Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много.

Иронии.

Всъщност празен шум, не струва.

В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза -

не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си.

Всъщност, нищо.

Не се чуват ръкопляскания.

Залата е празна.