И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот.

Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм….. И поредното осакатено животно е като поредната чаша вода, която човек изпива без да гледа какво има във водата и как се самоизтравя..

Но ти питаш за СОРЕНА ...

Историята на Сорена, овчарката от Златните мостове.