Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    170
  • коментара
    116
  • прегледа
    55045

Космическа идеология


Слънчева

846 прегледа

Повидимому този 39 стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“

И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия.

Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват.

Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“

Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров.

Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“...

...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване.

Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.

Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна стои в това – да намериш своята възлюбена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да сложа своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно преходно чувство. Преходни неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва.

Прочетете второ послание към Коринтяните от Павел, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб.

И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.

Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот.

Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение...

...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“

Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица.

Та сега Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в малък гълъб – великите учители имат това свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го сложили в един кафез.

Учителят от опит разбрал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. Затова отложили влизането в школата. Даже и сега, все още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“.

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“

Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. – Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А това на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва.

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Така че ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен, и се опитайте да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да не се мени нашето съзнание.

Следователно, когато Христос казва „Обичай ближния си“, то значи, че ще дойдем до положението да познавайте своя ближен. Казвате: „Аз промених мнението си“. Да, той е тъй изменчив, като тебе. Даде ти 1000 лева, добър е; вземе си ги обратно, лош е. Значи всеки момент ще променяш мнението си за характера му. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе.

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под това „себе“ – теософите го наричат висшето „аз“ – се разбира да се пробудиш, да обичаш тази своя близка душа...

...Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. Нищо не е направил. Този светия, за когото пишете, вие не го познавате. Евреите от 2,000 години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе, евреите казват: „Какви будали са тези християни!“ Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни съдят, да кажат: „Вие ако вярвате в Христа, ние сме поне по-искрени: не вярваме, но поне не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си истината: не вярваме в Христа, не искаме да приложим неговото учение“. А ние, християните? – Христос това казал, онова казал, но не прилагаме неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: какво е туй приложение на лъжата. Не е вярно, не е вярно, че сме християни. Е, тук има евангелски проповедници, православни свещеници, владици и други, те нали са тези от Христа? Но идете само и ги запитайте нещо за мене, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че аз съм демон, сатана, лъжец. Защо? – Аз зная от какво произтича това. Да съм на тяхно място, и аз ще говоря така. Но благодаря на Бога, че не съм на тяхно място, при техните изкушения, и казвам: Благодаря, че те носят моя багаж. Та ние трябва да бъдем последователни в нашите вярвания. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Не, бъдете искрени. Ако вярвате, поне малко прилагайте. „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“

Сега, като излезете оттук, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Това учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа, и като дойдете при мене, ще ви кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славославите Бога. Как ще го славославим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но грешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Тогава ще ми зададете въпроса: „Ами нашите вярвания в Христос от толкова години, ами молитвите, които четем, ами на църква, дето ходим, къде остана всичко това?“ – Ами Христа намерили ли сте го? Аз не казвам, че не сте го намерили. Бог е оставил хората да го пипат, дано го напипат. Преди 2000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях.

Сега някои ще се обезсърчат. Не искам да се обезсърчавате. Това е по отношение на Мъдростта. Ако всички ние имаме това състояние, то, когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти у вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание.

И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те потърся“.

Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е Нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давид, който отишъл при Саул. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка. Ние започваме с това-онова, с наука, но това, което имаме, още не е наука. Истинската наука трябва да ни даде такива методи, които да можем да прилагаме, с които да работим. И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувства и желания. Като отидеш в някое кафене, ще се вмиришеш от тамошната миризма. Това е същото, както действието на влагата и слънчевите лъчи върху растенията. Такова мълчаливо действие произвеждат те. Тъй че това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. Като го добиете, няма да постъпите като Архимеда, който излязъл от банята и извикал: „Еврика!“ И какво намерил? – Колко струвала златната корона, колко тежала! Вие няма да приличате на Архимед, а ще намерите това, което ще преустрои целия ви живот. Ще кажат: „Този човек преустроил живота си“. И сега поставете това начало, за да се измените. Иде времето, за което апостол Павел казва, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим.

И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вас и вашата сродна душа, вашия ближен. Нея да намерите!

И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ - Сродните души - http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.1998/1922-01-01-00.html

"...Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената.

Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания...

...Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог...

...Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен.

Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява.

Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два деня ми израснаха два бели косъма – и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма – изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля.“ Защо побелява главата на човека? – Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло.

Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл.

Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там.

Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък...

...Казва Иоан: „Бог е виделина, и никаква тъмнина няма в Него.“ Във виделината растат най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-добрите постъпки. Във виделината идат най-големите добрини, които ние научаваме. Сегашният свят се нуждае от хора, които да носят запалените факли на Истината, да има повече свещи, да светят в тъмнината. Казвате: „Какъв трябва да бъде животът?“ Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека.

Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот.

Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разреши. Така постъпват и учителите. Някой учител по математика даде една задача на ученика си и гледа как ще я реши. Той ясно вижда решението на задачата, но иска сам ученикът да я реши. Тук-там подсказва. Има мъчни задачи и в живота, като тези по математика, които трябва правилно да се решават. Някои искат със заобикалки, с прескачане да ги решат. Така не се постига нищо. Някои мислят, че с преписване на задачите ще постигнат нещо. И така нищо не се постига. Някои ученици от гимназията написват формулите на ръката си. Учителят вижда това и казва на ученика: „Я да видя какво си написал там?“ Според мене той не трябва да проверява какво е написал ученикът, но да му каже: „Не гледай какво е написано на твоята ръка, но гледай на моята.“ Така той подсказва малко на ученика.

Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите.

Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче като се пренесъл на другия свят, научил нещо много и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на Земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките.“ Той взел тефтерите и ги турил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас“ – казал той на синовете си.

И тогава ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого имаме да даваме. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите.

Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!" - Бог е виделина - http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1943-01-31-10.html

"...От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремял. Знаете ли, какво нещо е да отидете в дома на един ваш приятел с всичкото си доверие и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най-малката мъчнотия не можете да издържите и продадете онова хубаво в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски. Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да продадеш онова красиво, свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си ли Юда Искариотски? Значи Бог, който е мислил за теб милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен за всичко това и не си готов да се изплатиш, това не е ли Юда Искариотски в теб? При това положение, дето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла. Не трябва ли да знаете и да изучите, какво богатство крие водата, въздуха и светлината в себе си? Всичко това, човек трябва да оцени, да разбере какво богатство му е дадено. Всички хора имат уста, но знаят ли какво богатство крие тя в себе си? Чрез устата човек може да опита най-сладките неща в света. Единственото нещо, чрез което ние можем да оценим сладките неща, които Бог е създал, това е устата. Знаете ли, какво богатство представят човешките уши? Единственото нещо, чрез което човек може да схваща онази вътрешна музикалност, онези тонове, това са ушите на човека. С очите си пък можете да схванете онази красота в природата, онези хубави краски. Нито устата, нито носът могат да схванат онова, което очите схващат. Казвам: Големи богатства са дадени на човека, които той не оценява. Като не оценявате благата, които Бог ви е дал, мнозина казват: „Какво ни е дал Господ?“ Че какво по-голямо благо искате от носа, с който се възприемат всички най-приятни благоухания в природата? Какво по-голямо благо искате от езика, с който вкусвате всички блага в живота? Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено. Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая. Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света....

1 Коментар


Recommended Comments

Та казвам: Не вярвайте на онези заблуждения, в които досега сте живели да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават. Вие сте наследници на Царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста тези лъжи, които досега сте имали. Хвърлете тези лъжи вън от себе си и кажете: „Не вярвам вече в никакви лъжи!“ Отречете се от лъжата и кажете в себе си: „В никаква лъжа не вярвам вече.“ Помнете, че новото учение изисква от човека следното нещо: „Никой да не лъже себе си. Никой да не лъже ближния си. Никой да не лъже Бога.“ Това са трите положения, които новото учение изисква от вас. Никой да не лъже народа си, никой да не лъже свещеника, никой да не лъже учителя си, съдията си и т.н. Но и съдията, свещеникът, учителят да не лъжат нито себе си, нито другите. И господари и слуги, и военни, никой никого да не лъже. Отсега нататък никъде никаква лъжа не се позволява. Никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Навсякъде да се говори истината. Има един стих в Евангелието, който казва: „Да се възлюбим един друг.“ Един човек отивал само по един път в годината на църква и то когато наближавала да се свърши литургията. Като влизал в църква, той оставал всякога на последно място и всякога чувал от свещеника все едно и също изречение: „Да се възлюбим един друг.“ Казвам: Онзи, който влиза и онзи, който излиза да бъдат без лъжа и да живеят по любов. Аз съм за това нещо: излизаш ли или влизаш в църквата, без лъжа да излизаш и без лъжа да влизаш. И който слуша Словото Божие да се не лъже, и който Го проповядва да не лъже, че достатъчно е само човек да вярва в Бога, за да се спаси. Не само на думи да остане това, но всеки да си каже на себе си: „От сега нататък като влизам в себе си и като излизам от себе си винаги да говоря само истината. Никаква лъжа де не допущам в себе си.“ Сега аз говоря за белите лъжи. Някой казва: „Ще се пошегувам малко.“ Никаква шега. Ако иска да се шегува, човек може със себе си да се шегува и с най-деликатна шега. Вие можете ли да кажете една деликатна лъжа? Един турски султан казал на един ходжа: „Кажи ми една лъжа.“ – „Султан ефенди, нямам големи лъжи, няма какво да ти кажа. Ако искаш да ти кажа една малка лъжа, трябват ми затова такъми.“ – „Колко ти трябва за тия такъми?“ – „250 лири.“ – „Ето и това ще имаш.“ Султанът изпратил с един от своите домакини 250 лири да търси такъми за лъжата. Ходжата ходил ден-два из града да търси такъми, но не намерил. Тогава той се явил пред султана и му казал: „Не намерих никакви такъми. Това беше последната лъжа, която измислих. Лъжата може и без такъми. За да взема парите, ти казах тази лъжа.“ Султанът му казал: „Аферим джоджун!“ Той му казал аферим, защото измислил, че за лъжата са нужни такъми. Не може да се слугува на лъжата. Защо? Защото, когато лъжата дойде, първата ѝ работа е да те уволни. Тя ще ти вземе всичко, каквото си спечелил и ще те остави гол-голеничък. И най-вярно да служиш при такъв господар, той ще ти вземе всичко и ще те изпрати навън, без да ти даде нещо за труда. Защо трябва да служиш на такъв господар? Ако пък служиш на закона на любовта, този господар ще ти даде всичко. Който служи на любовта, той ще има една особена осанка на телосложението си, едно красиво лице. Той ще има най-малко свободен билет да се разходи из слънчевата система. Той ще може да се разходи до слънцето, до Венера, до Марс, до Юпитер, до Сатурн, до месечината и да се върне назад. Малко ли е това пътешествие? Ти ще пътуваш най-малко сто години с голяма бързина и после ще се върнеш назад. Ако живееш на всяка планета по десет години, трябват ти най-малко 120 години и след това ще се върнеш на земята, ще знаеш какво има на другите светове. Сега, като ме слушате да говоря така, бихте ли ми повярвали? Най-малко ще кажете, че е една хубава измислица. Ще кажете, че това, което съм измислил, не може да се побере в човешкия ум. Щом не вярвате, това не може да се проповядва. Като не вярвате, аз мога да ви кажа, че съм ходил в Америка, в Англия, във Франция, в Германия, в Япония, в Китай, в Индия. Като кажа това, вие ще намерите, че е възможно да съм обиколил земята. Обаче, ако си позволя да кажа, че съм ходил до месечината, ще кажете, че дъската ми е мръднала. Защо? Защото до месечината никой досега не е ходил. Кой от сегашните учени е ходил на месечината? Никой не е ходил. Следователно, при сегашните условия, при които живеем, пътят ни до месечината е затворен. По друг начин може да се отиде, но не по физически. Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да отиде на другия свят, на месечината с астралното си тяло. Това можете да проверите. Сега не може да се говори за неща, които не сме проверили. Същественото е, че за да се отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще привлече, сама ще му плати билет до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Но до днес това е невъзможно, защото, според учените, там има температура най-малко около шест хиляди градуса. Ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура, веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега аз не ви казвам да вярвате. Считайте това като една измислена приказка. Ако вярвате, хората ще ви сметнат за побъркан. За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни. Едни поддържат, че температурата отвътре е около 50 милиона, а външно – шест хиляди градуса. Това е интензивна енергия, която преобразява нещата. Тази енергия постепенно се намалява и то пропорционално на разстоянието. Като дойде до земята, тя се намалява до 37 градуса. Тази е температурата, която хората на земята могат да издържат. Ако това напрежение стане по-голямо, то може да ни разруши. Значи, разумните същества са предвидели, колко градуса можем да издържим. Сега има две мнения на учените: едни поддържат, че земята се отдалечава от слънцето, а други поддържат, че земята се приближава към слънцето. Ще дойде време, когато всички планети на слънцето ще се съберат на едно място. Те ще решават, как да се създаде един нов свят и след това всяка планета ще се отдалечи и ще отиде в своята посока. Тогава земята ще ходи на гости на всички планети. Жителите, които ще живеят на земята по това време ще бъдат приспособени да издържат на високата температура на тия планети, специално на слънцето. Един ден цялата слънчева система ще мине през огън за да се пречисти. Тогава от греховете на хората няма да остане нищо. Греховете на сегашните хора зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят. Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. Тя се нарича обитаема земя, но не е тази, която вие знаете. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, отдето излиза животът. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот. Там ще видите по какъв начин е създаден света. Това ще стане в бъдеще. Всичко това може да ви се открие само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време именно е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ.“ Тогава аз ще им се изявя и всеки ще живее в спокойствие и ще се учи на всичко онова, което той иска. Тогава вие ще следвате в най-добрите университети, дето ще следвате музика, художество, изкуство и различните науки. Ще имате най-хубавите дрехи за обличане. Тогава ще имате най-хубавите цветове, които обичате.
„На двама господари не може да се служи.“ Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен да позная тебе, Единного Истинного Бога.“ Това е законът на любовта. В закона на любовта ти ще намериш Онзи, чрез когото можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате в света. Но първото нещо: Изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна. Ще знаете: никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Дойде ли някой при вас и ви говори лъжливи работи, вие ще си кажете в себе си: никаква лъжа. Когато някой ви лъже, не постъпвайте по стар начин да му казвате, как смее да ви лъже, но кажете му: „Братко, много сладко ми говориш. Пък като те слушам виждам, виждам, че ти вярваш в неща, в които никой не може вярва.“ Досега никой човек в света не е повярвал в лъжата. Пък и този, който лъже и той си знае, че не говори истината. -Не може да се слугува на двама господари - http://triangle.bg/books/1938-09-25-10.1999/1939-01-22-10.html
Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...