Приятелят ми, с когото живея от година и половина, е алкохолик. Пие всяка вечер около 3-4 литра бира, защото "ако не се чувства пиян, не може да заспи". Той има и много други проблеми - депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес, пушач. Вечер не може да заспи, защото има прекалено неприятни мисли. Понеже проблемите му са започнали още от детството (например, родителите му все са му повтаряли, че е лошо момче и за нищо не става), чрез алкохола той подтиска негативните емоции, свързани предимно с ниската му самооценка.

Откакто сме заедно много се е променил - винаги казва, че имам добро влияние върху него и благодарение на това доста от проблемите се подобриха. Направи и много неща, които преди са били немислими за него - например ходи на психотерапия веднъж седмично вече от олколо 9-10 месеца. Тази терапия започна с идеята той да спре алкохола. Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия. Разбирам, че така и алкохолния проблем ще се повлияе, по бавния начин, защото вече има промени в мисленето на моя приятел. Работата е там, че няма никакъв резултат в борбата с пиенето, никаква промяна. Имам чувството, че никога няма да спре да пие! А ние планираме деца, но в никакъв случай докато алкохолният проблем е налице!

Въпросът ми е:

Има ли нещо, което АЗ мога да направя, за да му помогна да откаже алкохола? В неговия случай хубавото е, че той иска промяната, бори се, има желание, но е много пристрастен (пие ежедневно от около 15 години, сега е на 33), т.е. алкохолът е все още много по-силен от него. Аз знам, че нищо не става на сила, така че се опитвам да не го притискам. Старая се да реагирам положително, да му давам любов и подкрепа, но все пак и аз съм човек - понякога съм толкова разочарована, че го показвам - сърдя се, карам му се и т.н.

Моля, дайде ми съвет какво да правя:

1. Искам да му помогна да спре алкохола, ако това изобщо е възможно (защото мисля, че само той може да го направи...). Предлагала съм му да смени, или да включи още един терапевт, който да се занимава пряко с алкохола; да посети група; да прочете еди коя си книга, но той не прави нищо ако наистина не го пожелае, а аз не искам да го натискам. Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат;

2. Не искам да направя нещата по-лоши чрез неподходяща намеса от моя страна, но е възможно да го правя без да се усещам.

Много ще съм благодарна за какъвто и да е съвет или идея!

Благодаря!