Донка Добавено Март 13, 2008 Доклад Share Добавено Март 13, 2008 (edited) Не бих казала, че робът има търпение. Всеки от нас в някакъв момент от живота си се е чувствал роб на някакви обстоятелства. Това е усещането, че положението, в което се намираме ограничава свободната ни воля. Но вече от човека зависи дали ще остане зависим от тези обстоятелства или ще предприеме съзнателни действия да преодолее това. Да останем зависими съвсем не означава, че проявяваме търпение - по-скоро това е страх от промяна и нежелание да поемем отговорността за своя живот. Робството би се превърнало в търпение само ако променим отношението си към ситуацията и това, което преди сме правили или ограничавали по чужда воля, сега правим и ограничаваме осъзнато по своята воля. Търпението според мен винаги е било осъзнато, доброволно и свободно отношение към всичко, което се случва без нашата намеса или желание. "На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си. Едно ваше страдание е благо за другите." Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г. А как да разбирам търпението на воина? Редактирано Март 13, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 13, 2008 Доклад Share Добавено Март 13, 2008 (edited) Свободата, Санчо, се намира на върха на бойното копие! Редактирано Март 13, 2008 от Ла Горда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 13, 2008 Доклад Share Добавено Март 13, 2008 С какво воюва един войн? Със собственото си нетърпение, със собствените си слабости. И духът му дава мярката по вътрешен път . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 14, 2008 Доклад Share Добавено Март 14, 2008 Едни от важните уроци в този свят са за търпение. Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Търпението, това е едно от основните качества на любовта. Ти не може да обичаш, ако не търпиш. Имайте търпението на майката, която по десет пъти става за онова кречетало и като го погледне, помилва го и казва: „От тебе човек ще стане.“ Казвам: Слушайте, когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голямото търпение. Търпение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 28, 2008 Доклад Share Добавено Април 28, 2008 оффф, търпение значи. Като ви чета, на теория е доста добре. Ако някой иска да се научи на търпение, да дойде в къщи да ми гледа децата вместо мене. Ако оцелее и издържи поне три дни измежду редуващите се епизоди на "войната на световете" и "танц със саби"....ще му призная, че е научил част от изложеното тук в темата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Април 29, 2008 Доклад Share Добавено Април 29, 2008 оффф, търпение значи. Като ви чета, на теория е доста добре. Ако някой иска да се научи на търпение, да дойде в къщи да ми гледа децата вместо мене. Ако оцелее и издържи поне три дни измежду редуващите се епизоди на "войната на световете" и "танц със саби"....ще му призная, че е научил част от изложеното тук в темата Едва ли някой ще свърши твоята работа вместо теб. Все пак, не е ли за предпочитане да се гледат и търпят здрави деца-терминатори? Ами ако бяха болни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 29, 2008 Доклад Share Добавено Април 29, 2008 Исках да ви дам пример, как децата -терминатори ме научиха на търпение. Кой ли друг би ги търпял по-добре от собствената им майка. Нямам избор, нали така, или се уча на търпение, или отивам да се беся, образно казано Исках също да ви кажа, че търпението не се учи по книжки, това е една школа, която някои преминват, други не Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 29, 2008 Доклад Share Добавено Април 29, 2008 Хрумна ми "гениалната" мисъл, че тези, дето са търпеливи, не забелязват, че търпят. За разлика от нетърпеливите, които страшно се мъчат, докато претърпяват. Аз съм решила донякъде проблема за себе си по следния начин - или слагам нещата в моя ред, ако мога, или не обръщам внимание. По този начин се старая да не забелязвам, че търпя. Просто занимавам ума си с друго. Или, що се отнася до децата - гледам да занимая и техния ум с друго... Също да ги докарам до състояние на съзнателност, като им обясня какво всъщност правят, как се чувстват хората край тях и какви ще са последиците. Ако не ми достигне търпението за спокойни обяснения, просто превземам звуковото пространство и толкоз! Всяко търпение си има край! Търпението не винаги е здравословно. Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Хахххх,Latina наистина ме разсмя . Ами така де всяко търпение си има край . И точно е тук е ключът в края. Когато не приемаме дадено положение за край ,за крайна ситуация ,тогава идва търпението . Но стигнем ли до края ,без да можем да се движим ни напред ,ни назад ,тогава нетърпението задвижва неподозирани страсти и сили . Пропускала съм много важни неща в живота си именно поради нетърпение ,неща които повече никога няма да си набавя точно по този начин . Нетърпеливо живеех живота си около 6,7 години . Толова нетърпеливо ,че пропуснах най- важните житейски уроци ,които трябваше да получа за възрастта си ,а така от нетърпение ,те сега идват малко закъснели и с още по - големи трудности . И всичко това от нетърпение да живея. Разбира се за сметка на това избързване ,получих едни други уроци ,които съм сигурна ,че са били предвидени за 2-та половина от живота ми ,но аз малко обърнах нещата нагоре с краката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Много съм търпелива начи Щом изтърпях "наблюдение" почти два месеца, направо се гордея със себе си, хехе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Няма нищо общо между търпението на роба и мъдростта на стоциста. И на въпроса "Що е търпение?" бих отговорила също с въпрос - а що е живеене? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Няма нищо общо между търпението на роба и мъдростта на стоциста. И на въпроса "Що е търпение?" бих отговорила също с въпрос - а що е живеене? много си права Аз за ко роптая, че се чувствам тук като роб, окован във вериги а на въпроса "що е търпение?" бих поставила друг контравъпрос "що е непокорство?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Непокорството е съпротива на нашата воля спрямо чужда воля от която сме зависими. Значи пак проявяваме воля, но тя не е насочена към определена наша цел, а срещу волята на някой друг. При търпението акцентът е върху целта, която преследваме. Търпението е един вид жертва, която правим в името на постигането на тази цел. При "търпението на роба" нашата воля пак се съпротивлява на чуждата воля от която е зависимо, но това не е външно проявено. На вътрешен план непокорството и "търпението на роба" са едно и също. И при двете липсва реална конструктивна цел. Стремежа е да се наруши съществуващото статукво, да се премахне дадено ограничение. Когато това бъде постигнато (или ако просто се случи при "търпението на роба") и двете се оказват недостатъчни за следващата крачка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 (edited) На вътрешен план непокорството и "търпението на роба" са едно и също. И при двете липсва реална конструктивна цел. Стремежа е да се наруши съществуващото статукво, да се премахне дадено ограничение. Когато това бъде постигнато (или ако просто се случи при "търпението на роба") и двете се оказват недостатъчни за следващата крачка. мдааа, искаш да кажеш, че робът си остава роб и след като бъде освободен, защото не знае как да употреби свободата си, получена от отпадналото му ограничение една стара приказка:Перфектният роб е този, който се мисли за свободен и казва "Аз не съм роб"" Редактирано Май 2, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Търпя дотолкова, доколкото реално осъзнавам Целта си - а тя е ( в перспектива) множество от по-малки цели, определящи зигзагообразната пътека към себе си. Искам да подчертая превъзходството на ясно осъзнатата Цел. Защото, когато тя е мъгляво осъзната, нетърпението и нетолерантността се явяват като корективи за преосмисляне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sun4o :) Добавено Юни 10, 2008 Доклад Share Добавено Юни 10, 2008 Търпението е много ценно нещо , изключително трудно за постигане , а и не всеки умее да го притежава и още повече да си служи правилно с него ... То дава възможност за проясняване на конкретната ситуация и съответно в много случаи - за избягване на по-незначителни или по - сериозни грешки . Именно поради тази си функция то никога не остава невъзнаградено , почти винаги бива достойно преценено Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росица П Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Искам да изкажа своето мнение по темата, като градирам следните фрази: Мъчение , надежда, спасение - защото си проявил Търпение ! След което разбираш , че си вложил и проявил в живота си всички ДОБРОДЕТЕЛИ ,които БОГ е заложил в теб , чрез ТРУД ,ВЯРА,ПРАВДА ,Б ЛАГОСТ и си приел СВЕТЛИНАТА и ЛЮБОВТА , защото твоя спътничка е станала ИСТИНАТА и МЪДРОСТТА! Търпението те възнаграждава , когато ти си превъзмогнал низшето и си казваш :НИЗШЕТО не ТРЯБВА да ВЛАДЕЕ ВИЗШЕТО !!! Изпробвайте формулата за да видите нейния резултат! Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Важно е разбирането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Ноември 13, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2008 Що е търпение? В кои случаи трябва да сме търпеливи и да развиваме тази добродетел? И в кои не трябва да сме търпеливи? Търпеливи в какво? Какво може да се постигне с търпение? А с постоянство? Примери? В повечето случаи търпението много помага.Аз съм нервачка и съм подвластна на емоциите си. За съжаление съм и много нетърпелива, и често искам да става на моето и явно живота ми "удря" шамари , за да ми напомни, че не може винаги да бъде това ,което искам.В последствие го разбирам и съм благодарна за уроците, но на момента побеснявам и съм изпълнена с гняв. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Мисля си, че е много по-лесно да се разбере и развие търпението, ако първо се разгледа нетърпението. Нетърпението винаги е свързано с някакво наше желание, което искаме да удовлетворим. Например, знам, че ще получа мечтан подарък на рождения си ден и чакам с нетърпение идването му. Ако нямам желание, което да искам да удовлетворя, няма да изпитам и нетърпение. Това разбира се няма да ме направи търпелив. Ако ми липсва цел, към която се стремя, спрямо какво е насочено търпението ми? Значи, търпението винаги изисква цел, но изключва емоционалната зависимост от нея. Всъщност да развиваш търпението си означава да се научим на независимост от астралните ни емоции. Само по себе си търпението не е нищо повече от емоционално равновесие. Когато изпитваме нетърпение, трябва да насочим усилията си към желанието, което го предизвиква; да се дистанцираме от това желание, т.е. да не сме потопени в него, а да разграничим себе си като желаещи от желанието си. Налагането на всякакъв друг тип „търпение“ ще доведе до сериозно вътрешно напрежение и потискане. helen, stanislava63 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 17, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2010 Търпението е проява на спокойствието. Както и на вярата в доброто, в добрия край. Когато осъзнаеш, че светът е устроен както трябва и че всичко си е на мястото, просто се въоръжаваш с търпение при временната неприятност или неудобство. Търпението е присъщо на хората със силна психика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Дайте ми образа на едно идеално търпение. Да кажем отидете при някой извор със стомна. Заредят се 10–20 души, вие им отстъпвате оставате последен. Държите стомната и спокойно чакате. Като си отидат всички, приближавате се до извора и напълвате стомната. Приблизително това е идеалното търпение да чакате да напълните стомната. Щом пръв искаш да си напълниш стомната ти си нетърпелив, пестиш времето, нетърпелив си. Идеално търпение Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 (edited) Според мен никой не се ражда търпелив.Търпението е добродетел,която изисква от човека да положи усилия за да я култивира в себе си.Някои хора се научават на търпение по-лесно,други по-трудно,в зависимост от темперамента,който е заложен генетично - холериците се научават най-трудно на търпение. Всеки човек има някаква цел,които желае да постигне.Ако има силата да се пребори с трудностите по пътя към постигането на целта без да губи самообладанието си,вярата си в доброто и собствените си възможности,надеждата си,любовта си,смирението си, то този човек е търпелив. А дали човек трябва да бъде търпелив винаги и при всякакви обстоятелства? Редактирано Октомври 18, 2010 от Пламъче Слънчева и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 А дали човек трябва да бъде търпелив винаги и при всякакви обстоятелства? На пръв поглед е очевидно, че отговорът е - категорично НЕ!... Колко пъти всеки от нас, които сега се учим на правилата на Живота, сме виквали възмутено, по повод на даден факт: "Нито секунда повече няма да търпя това безобразие!"... И "сме вземали мерки", според нивото на разбирането си ... Обаче - Животът незабелязано си тече и така, с годините - забелязваме, че прагът ни на търпимост се повишава, все повече и повече... Много от нещата, които лесно са ни възмущавали преди и са предизвиквали бурната ни реакция - днес намират своето обяснение и у нас, и затова идва и приемането им ... Разбираме и затова приемаме, вместо да се борим ... Съзнанието бавно се разширява и за такъв човек вече се казва, че е "широко скроен"... Затова - няма как лесно да се стигне до консенсус - кое нещо е "за търпене" и може да се търпи и кое - не може да се търпи! Защото това е обусловено индивидуално и варира - както между хората - днес, така и между различни времеви периоди, отнесени към един и същи човек... Но все пак законодателите успяват да се справят някак, в зависимост от средното ниво на развитие на обществото... Виждаме обаче, че и законите се променят, (с повишаването на средната осъзнатост на обществото) и отношението към това, което преди се наказваше със смърт, вече е променено, в посока - търпимост... Т.е. - фактът е същият, но реакцията към него е променена, защото интерпретацията му от обществото е различна, като следствие на повишената обща осъзнатост... Търпението е качество, добродетел, която се развива бавно и отнема най-много ВРЕМЕ; най-много прераждания... Човек може да бъде търпелив, но само БОГ е дълготърпелив... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 18, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2010 Човек винаги и при всякакви обстоятелства трябва да е търпелив. Но тука като че ли понятията се смесиха. Търпението не е бездействие и пасивно понасяне на нещо несправедливо примерно. Ако някой ми каже обидна дума, търпението е преди всичко аз самия да не се почувствам засегнат. Ако се почувствам засегнат, но си мълча без да отвръщам на обидата, това не е търпение. Мога и за отвърна на обидата като кажа на обидилия ме, че поведението му е неправилно – това само по себе си няма да ме направи нетърпелив. Нетърпелив би ме направило силното желание да отвърна на обидата тъй като тя ме е засегнала. В този случай желанието ми е човека отсреща да си получи заслуженото (според моята преценка) или да разбере, че не е постъпил правилно. В последното всъщност няма нищо лошо, но бидейки нетърпелив, аз се опитвам да форсирам това разбиране у другия, т.е. да му го наложа преждевременно и насилствено. Причината пак повтарям е в прекомерното желание от моя страна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.