Хуманизиране на наказанията?

[Guest Христо6]

Един български професор по наказателно право е против прилагането на смъртно наказание, което наказание в България е отменено на 10 декември 1998г. и понастоящем не се прилага. След отмяната му е въведено наказанието "доживотен затвор без право на замяна", което се прилага още по - рядко и от обикновения доживотния затвор и което се характеризира с това, че затворникът поне на теория, няма шанс да излезе на свобода до края на дните си. Това също си е смъртно наказание, но прилагане по - дълго време. Въпросният професор е против и доживотния затвор без право на замяна, и смята, че това наказание също трябва да бъде отменено. По думите му съществува тенденция към намаляване тежестта на наказанията, която тенденция той подкрепя и смята за правилно да бъде продължено хуманизирането на наказанията. Смятате ли, че трябва да се върви в посока към хуманизиране на наказанията, които се налагат от правосъдието за извършените престъпления ? Трябва ли това хуманизиране да се намира в някаква зависимост от евентуалното превъзпитание на дейците на престъпления, тъй като основната цел на наказанието е превъзпитанието. Иначе казано : ако престъпниците не се хуманизират, ако се окаже, че по - леките наказания не спомагат за тяхното превъзпитание, дали трябва отново да бъдат налагани по - тежки наказания. Ако желаете, бихте могли да дадете духовни гледни точки по темата. Трябва ли да има наказания за общественоопасните прояви лично според вас, и ако има такива наказания трябва ли да се върви към тяхното хуманизиране.

[Aliya]

Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек.

И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.

Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.

Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.

И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.

Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.

И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.

Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.

Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.

Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.

[Guest Христо]

Хуманизиране на наказанията ?

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10668&st=0&p=130520&fromsearch=1&#entry130520

[Aliya]

Хуманизиране на наказанията ?

http://www.beinsadou...=1

"Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.

[Guest Христо]

Противоречие, непротиворечие : факт е че го има. Имам предвид намаляване на наказанията и търсене на начини за усилване на възпитателния момент. То не е хуманно и да изкормиш някого. Така че ако обичаш да кормиш хората е по - добре да те сложат някъде, където или ще си сам или ще се кормиш с такива като теб. Не е ли по - добре да си те приберат на затворено място, където да имаш много време да се молиш, където да те възпитават с работа, дори занаят да ти дадат, вместо веднага да те пуснат, след което ти ще им се изсмееш и току виж свършиш друга гадория, или пък близките на жертвата ти откъснали главата като на пиле, което не е добре за теб, още повече за тях.

Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно.

Ами то има места за лекуване, но не всички попадат там. Може би е по - добре всички затвори да са едновременно и места за психическо лечение. Доколкото знам, затворниците общуват с психолози, но ти сигурно визираш по - дълбока и честа помощ. Може да им се правят курсове по медитация, да им се дават духовни книги. Някои хора в затвора си живеят по - добре от други дето са на свобода, ахам. Даже някакъв затворник избягал, но после се върнал, защото в затвора му харесвало повече, по - лесно му било.

Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота.

Наказанията лека полека намаляват като времетраене, търсят се начини за усилване на възпитателния момент. Обаче не знам дали тaзи по - хуманна тенденция ще даде добри плодове или просто населението само ще започне да се справя с бандитите.

но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.

Има амнистии, намаляване на наказанията за добро поведение, има смекчаващи вината обстоятелства при постановяването на присъда. В затвора също така спортуват, работят, учат занаят,имат свиждания, почиват си, гледат телевизия, имат достъп до книги, вестници.

Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост.

Целта на съвременното правосъдие е да превъзпитава и да ограничава временно свободата на провинилите се, целта не е отмъщение. Пък и нали истинската свобода е вътре в нас, нека да използват свободното време в затвора за преосмисляне на битието си.

Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си.

И като го хванат, веднага да го пуснат ли ?

Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот.

В ЕС няма смъртни наказания, а тенденцията е да няма и доживотни. В други страни по света е същото. В САЩ на някои места има смъртни присъди, на други няма.Поне в демократичните страни, наказанията стават все по - меки и все повече се търсят начини за превъзпитание на провинилите се, за наблягане върху превантивните мерки.

И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.

А какво ли ще си мислят и какво ли ще правят всичките тези провинили се, ако винаги когато те извършат нещо противозаконно, органите на реда ги пускат веднага на свобода, веднага след като са ги хванали ? Или пък да не ги хващат въобще ли ?

П.п. Или те пускат веднага и ти им се изсмиваш в лицето и дори продължаваш да злодействаш, или те хващат и те затварят : ако те затворят по - добрият вариант ще е да те превъзпитат, а не да спомогнат за деградацията ти. Има хора, които в затвора са се осъзнавали и променяли към добро. Все пак в обществото трябва да има някакви форми на превъпитание и на временно ограничение на провинилите се индивиди, макар че то цялото общество си е провинено.

В книгата "Живот без окови" на Д.Чопра пишеше за някакъв затвор, в който е имало курсове по медитация, не съм сигурен дали затворът беше в САЩ или в някоя от латиноамериканските страни, а все пак тази книга е писана преди 20-тина години, даже може и в други затвори да се прилага медитация от години.

Редактирано Януари 5, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Напоследък като прочетох някои истории и не съм много сигурен, че е правилно да се хуманизират наказанията...щото престъпниците не са се хуманизирали.

Може би сте чули данданията с обвиненията срещу бившия вицепрезидент Ангел Марин - че бил помилвал много престъпници. Оказа се, че предишни вицета, за по - кратък период са помилвали повече хора и че това дето е помилвал г-н Марин като количество е една тринайдесета част от всичките молби за помилване - тъй че не е помилвал на килограм. Той каза неща, за които много хора не се замислят, аз също не се бях замислил и отново се убедих, че нещата в живота не са толкова едностранчиви и прости, както си помисляме често и както ни ги представят някои критици. Той разказа такива истории :

Някой си Момчил убива друг мъж и влиза в затвора. Дотук ясно. Причината за убийството : другият мъж досажда на приятелката му не веднъж и накрая я изнасилва. Момчил го убива като отмъщение. Генералът го помилва (каза, че и той би постъпил така на негово място). Момчето е излежало част от присъдата си - генералът смята, че е редно в такива случаи, поне част от наказанието да се изтърпи, за да има някакъв възпитателен ефект, защото в крайна сметка не е работа на гражданите да се саморазправят и че трябва да оставят правосъдието на държавата.

Друг случай : някакъв свобник преследва едно момиче опитвайки се да го направи проститутка, тя му бяга ( нарочил си я е за проститутка и не се отказва от факта, че тя му се измъква) : накрая я хваща, а тя го убива.Вкарват я в затвора, вицепрезидентът я помилва (според мен напълно справедливо). Можело е и орден, и пари да и дадат - това го казвам на шега , но реално погледнато тя е защитила свободата и честта си, заслужава помилване. Даже като знам каква ни е държавата, ако зависеше от мен можеше да потуля случая и тя въобще да не попада зад решетките. Поне външно погледнато ( а не окултно), с убийството на този...тип, тя е направила добро на обществото. Госпожицата едва ли би убила друг човек, без да е поставена в екстремна ситуация. От друга страна - случаят няма да се разчуе и така няма да има деморализиращо въздействие върху обществото. А и ако заслужава наказание - Бог да я накаже.

От къв зор такива хора трябва да лежат в затвора не знам си колко години, докато разни мутри, наркотрафиканти и свобници се разхождат на свобода и тормозят населението.

Редактирано Февруари 6, 2012 от Христо

[Кон Круз]

Четири мерки, които биха намалили престъпността: повече психолози, повече свещеници, повече духовни книги в затворите, (доброволни) курсове по медитация.

И Маркс, и Дънов са говорили за това, че състоянието на обществото влияе върху нивото на престъпност, върху това дадени хора да станат престъпници. Ако едно общество стане по - богато и по - хармонично, по - малко ще да са хората занимаващи се с криминални дейности.

[Кон Круз]

Най - лесно е държавната машина да смачка психически и/или физически дадени хора. Правено е много пъти. Въпросът обаче е как да се променя правораздаването, че да бъде максимално ефективно и постигащо все по - добри резултати, но не само в краткосрочен, ами и в дългосрочен план. Част от борбата с престъпността е подобряването на състоянието на обществото, което състояние се намира в някаква зависимост от всеки един негов член.

[Кон Круз]

Аз по принцип съм против смъртните присъди (донейде поради верски съображения), но...

Ако да речем може да причинят като ефект намаляване в пъти на дадени престъпления...

Против съм по принцип, но понякога ми се иска да има референдум по темата. На който сигурно ще гласувам против, но не мога да гарантирам същото за мнозинството от хората...
 

[Донка]

Сложна е темата. Има прослойка, която умишлено влиза в затвора - там е топло, хранят през зимата, осигуряват всичко за раждане... изобщо хуманизирано е в сравнение с една незаконна колиба в гето. 

Има прослойка, която не може да оползотвори живота си със своя добра воля. Или няма такава или има но не е добра. Тази прослойка подсъзнателно се стреми да бъде затворена и заставена да работи - нещо като протеза на воля. 

Има прослойка, която по различни причини не може да се вгради в обществото, има и такава, която не желае - те живеят ден за ден и затворът е една от всички опции за вграждане. 

Има и една, която смята себе си за повече от останалите - само че болшинството от тях не са в гетата. Иронията е, че те успяват да убедят другите, че наистина се нещо повече от тях и затова имат правото да ги яздят. 

Няма да засягам темата за несправедливо осъдените.... 

За всяка категория наказанията изглеждат по различен начин и са в различен смисъл хуманни. Но според мен, общото е - наказанието не трябва да звучи като наказание, а като принудителна възможност човекът да се труди както и колкото може за своя и на останалите полза. Дали ще осъзнае и ще промени нещо в себе си - отделен въпрос. 

 

[Кон Круз]

И аз съм за трудотерапия в нормални количества. Преди прехода пияните шофьори са ги пращали да работят в тухларни. Чувал съм, че учителки са обикаляли по къщите, за да карат децата да посещават училище. Това са форми на насилие, но са по - добри варианти от сегашното положение.

[АлександърТ.А.]

  Имаше и такова наказание , За пътно нарушение ( не спрял на черен светофар) , Задължително посещение на , няколко  часа лекций и прожекций , на тема пътно транспортни пройзшествия . През почивните дни .

[Кон Круз]

Една от причините да съм против смъртното наказание е защото смятам доживотният затвор за по - тежка присъда.

Друга причина (пак различна от "убийството е грях"): ако им се създадат условия за работа, с това може да допринесат и за себе си (понеже чрез труда евенуално ще станат по - добри) и за обществото. Даже това, че биха могли години наред да работят за обществото ми е още по - силен мотив.

Редактирано Октомври 15, 2018 от Кон Круз