Розалина Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 В крайна сметка,ще излезе че в дъното на всички проблеми, причината е една и съща : липса на любов, която липса е свързана с недостатъчна връзка с Бог. Е Хриско за тоя кратък,но добър и точен извод те поздравявам най-искрено. Слънчева и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Роза, имах такава колежка на времето - при нея беше много харкатерно изявено, не че не познавам и други такива хора, включително близки. Затова написах: С такива хора е много важно човек да бъде едновременно твърд, уверен в себе си, но и доброжелателен. Само така може да им подейства благоприятно на неадекватното отношение. Всяко, дори дребно колебание, или отстъпчивост, мекота, както и всяка негативност, още повече влошават нещата. Изпробвано е; работи. И знам, че при близки хора е по-трудно. Но е трудно заради емоционалната натовареност на взаимоотношенията с тях. Затова е важно да бъдем силни, уверени и спокойни самите ние, за да можем да проявяваме добре горната препоръка. Розалина, Пламъче и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Не бях се замисляла,но моята грешка при общуването с "нападатели" навярно е отстъпчивостта ми,която може би те приемат за безпомощност и още по-яростно нападат. С близки хора от този тип ми се е случвало да отвърна на удара с удар и наистина е ставало по-лошо. Ще се опитам да приложа съвета на Розалина! Розалина, Слънчева и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Здравейте приятели! Съгласна съм,че липсата на внимание или по-точно на подходящо внимание понякога става причина за формиране на нападателния тип поведение.Не мисля обаче,че демонстративната агресия е безобидна,особено в детска и юношеска възраст.Ще дам пример.Тази година в класа на дъщеря ми дойде ново момиче,преместена е от предишното заради проблеми с дисциплината и поведението.Симпатично дете,но е доста едричка,реших,че в този така наречен тийнпериод сигурно има комплекси заради килограмите.Затова посъветвах дъщеря ми,да й подадат ръка,без подигравки и изолация,да може да се внедри лесно в редиците на класа.Детето се съгласи,общуват си,но какво ми прави впечатление:като се прибират от у-ще,сядат на пейката на двора и си говорят,както си се смеят и си приказват и това новото момиче я цапардосва дъщеря ми,ту по врата ,ту по корема, е така уж на майтап.Чувам дъщеря ми й казва:стига,недей.Уж спира за малко и после пак.Питам после детето си,защо така прави Ана?А тя ми отговори,че тя така постъпва с всички в класа-момичета и момчета.Значи без да се карат,тя си ги цапардосва,сякаш иска да каже:ние сме си приятели,ама по-добре е да знаете кой командва парада.Казах на дъщеря ми в никакъв случай да не се съгласява с подобен тип поведение,дасе съберат класа и да й кажат,че това не може да продължава.Родителите й са търговци,имат два магазина,обличат я като принцеса,все си мисля,че внимание не й липсва.Ама знае ли човек?Веднъж съвсем добронамерено споделих с майката на момичето,че има склонност да си отпуска ръката спрямо съучениците.Тя ме изгледа враждебно и даже не си направи труда да ми отговори нещо.Аз мисля,че демонстративната агресия не бива да се подценява.Мая близка приятелка става жертва точно на такъв тип агресия в детските си години и вече тридесет години живее със зрение 40% на лявата око.Две момичета се карат на улицата,едното започва да хвърля камъни,приятелката ми тогава 8-9годишна в този момент излиза от входната врата и камък попада в лявото й око.Въпреки навременната намеса от страна на хирурзите,зрението й е нарушено.Родителите трябва да са много нащрек,ако забележат,че вече се е появила някаква агресия в детето им,трябва да направят всичко възможно да му помогнат. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 (edited) Като се сетя за някои ситуации от миналото, колкото и да се опитвам да прощавам, понякога ми се приисква или да съм постъпил по друг начин в миналого, или просто да се върна с една машина на времето, ама да съм си голям ( голям да се върна при някои малки). Ако другите са ми много големи в съответното минало,може да ги смаля на възраст с една магическа пръчица, обаче в същото време да са със съзнанието което са имали преди смаляването и да разбират, че са смалени и че ги очаква смаляване и на еготата им. дасе съберат класа и да й кажат,че това не може да продължаваПък ако продължи, целият клас предполагам че ще е достатъчен, за да коригират поведението на новата. Току виж взели те да я цапардосват и току виж взела да им носи закуските и чая. Редактирано Декември 21, 2010 от Христо6 Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 (edited) На какво може да се дължи стил на поведение при високо дебело момиче, което непрестанно почти се смее идиотски, дразнещо ( така ми звучи), постоянно гледа да се шегува, да иронизира дори. Има едно такова момиче дето ми лази понякога по нервите, та тя е другата от която напоследък съм се дразнил, тя съзнателно ме е дразнила за разлика от тази дето описах в заглавието на темата. Явно е че може различни типове хора да ни дразнят. Казвате понякога, че щом нещо ни дразни у другите, то тогава и ние го притежаваме в себе си. Задължително ли е всички случаи да са такива ? Като се замисля, май във връзка с пухкавата смехурана съм изпитвал по - малко агресия, отколкото във връзка с ниската нападателка. Естествено съм гледал да не се ядосвам от нито една от тях, най - вече да не давам вид, че съм подразнен. Взе да ми става по - лесно да не обръщам внимание на дебелашките закачки на смехураната не само външно, но и вътрешно. Веднъж нещо с мазен провлачен лигав глас ми каза "здрастииии", тогава и се сопнах и и махнах с ръка. За определено време спря да ми говори, но наскоро пак почна. Но и на мен сякаш ми пука по - малко, посвикнах и : не се хващам на хорото и, преди години щях да и отговарям и щях да и се хващам на въдицата. Сега си мълча, дишам дълбоко. Говоря с други хора, правя се че не чувам. Такива неща. А що се касае до миналото : сигурно ако съм имал друг характер е можело да си спестя много неприятни ситуации, но смятам че не е могло всичко да се избегне. Редактирано Декември 21, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Христо,не съжалявай за преживяните кофти ситуации,имало е защо,сега поне имаш опит и знаеш как да подходиш,ако попаднеш в подобни обстоятелства.Житейският опит е много важно нещо. Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 По - скоро съжалявам понякога като се сетя за някоя ситуация, съжалявам че не съм бил по - кофти човек. Не съм бил поради една или друга причина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Аз,мисля,че всеки човек съжалява за нещо в миналото-за нещо,което е направил или нещо,което не е направил в дадена ситуация.Въпреки всичко,доказано е,че провалите учат повече,отколкото победите в живота.Пък и има една приказка:Който постоянно се обръща назад,трудно ходи напред!Така,че ти си млад,вземи си поука и мъдрост от неуспехите и гледай повече напред. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Е, на мен не ми е фикс идея : просто понякога като се сетя за нещо, леко се дразня и си казвам " що не бях по - агредивен". Иначе като че ли съм по - скоро и предимно спокоен по отношение на спомените си. Редактирано Декември 22, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 20, 2012 Доклад Share Добавено Май 20, 2012 Познавам едно момиче, което много често се държи с околните някак си нападателно : ... Вече е по - мека. Явно преди е била на червено... Или не е имало кой да я ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.