Станимир Добавено Февруари 9, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 9, 2013 Темата не е за мен. Ако нещо от написаното не ти допада... ами не знам. Човек трябва да има висок идеал, а не да се стреми към посредственост. И това не е някакво неуважение към обикновения човек, а стремеж към разгръщане на безграничния потенциал на духа, който всеки носи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Станимир, много хубави мисли си извадил. За дълбока, вътрешна работа. Да се извая Новият човек е нужно доста търпение и смелост, вътрешна. Защото от опит зная, че да се вгледаме в себе си е най-страшно и най-трудно. А да открием Божественото, то трябва и сянката си да сме прегърнали... Благодаря! B__ и Cveta5 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 „На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена изискват нови хора – герои. За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото място. Новият човек е човек на безсмъртието, на Вечния живот.“ (Гордост и ревност) Ние често говорим за духовното и се стремим към воденето на един по-чист и разумен живот. Рядко обаче възприемаме Духовния Път, като Път предназначен за герои. И дали въобще разбираме същността на думата „герои“? Нека да поговорим за героизма. Когато героизмът се случва, той още не изглежда като такъв. По-скоро като глупост или странност. По-късно другите закичват тази дума на постъпката или ситуацията. Героите не говорят за себе си и не искат да бъдат смятани за по-различни. Слънчева, Cveta5 и Диана Илиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Мдам, обикновено героят не знае, че е герой. А и Учителя казва "вие не сте герои". Според мен това не е само констатация, а нещо повече. .....защото преходът от героизма до кръстоносния поход е една крачка...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 (edited) Мдам, обикновено героят не знае, че е герой. А и Учителя казва "вие не сте герои". Според мен това не е само констатация, а нещо повече. Фактът е, че в цитираните откъси на няколко пъти се казва: бъдете герои. Заветът е от ясен по-ясен. Защо П. Дънов е казал: вие не сте герои? Защото човек никога не трябва да приема постигнатото като нещо крайно, завършено. Винаги има път по който човек да продължи развитието си. А сред учениците със сигурност е имало и такива, които заслужават да се нарекат герои. Но въпросът е човек да не лежи върху старите лаври, а да гледа напред. Редактирано Февруари 10, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Какво значи за теб да си герой? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Герой според мен е човек, който дава максимума или близо до максимума от своите възможности за постигането на нещо, което е от полза не само за него, но и за определен брой други хора - повече или по-малко като численост, познати или непознати. Тук разбира се имам в предвид действителните възможности на човека, както и действителна полза от гледна точка на човешкия дух, а не предполагаеми такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Аха, и можеш много добре да определиш къде е максимума?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 От човека не се изисква да може да определи къде е максимума. Достатъчно е да определи дали може да даде още малко повече от себе си или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 10, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2013 Според мен определяме нещо като героично, когато се различава в значителна/забележима степен от средностатистическите постъпки/действия. Не можем обаче да сме сигурни какво е по силите на човека, постъпил героично. Може би той е много по-силен, в някакво отношение поне. Има и друго - ние всички често правим по нещо героично, нещо, което изисква да вложим всичките си сили, талант, смелост, упоритост ... въобще потенциал. Но само по себе си това нещо може да не е нещо толкова значимо и изключително; съответно хората, дори най-близките ни, и понятие си нямат какво ни струва това и не го определят като героично. А то е! Слънчева, Cveta5 и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 11, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2013 Правя най-доброто на което съм способна. Днес и сега. Утре ще бъде друго. Но, за да живея в мир със себе си е добре да вървя към високите идеали, които съм си поставила. Смирено. Всеки си има свое темпо, свой си път... Да си герой според мен, значи да се освобождаваш от подсъзнателните си страхове, да разрешаваш задачите си, да проявяваш любовта и доброто вътре в себе си... Диана Илиева и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 11, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2013 Всеки героизъм мисля, че е колективен. Обществото си възпитава героите. Понеже напоследък съм виден караконжул, т.е. занимавам се по нощите, в 01:38 минути ми попадна следното. От "основи на живота": "...Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях. В някои окултни школи се преподава на ученика да усилва волята си. Те мислят, че волята прави човека силен. Това е механическо разбиране на нещата.Силната воля не прави човека силен. Не е силен онзи, който разполага с машини и с различни инструменти. Сила, която иде отвън, не е трайна. Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи. Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили...." Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Февруари 11, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2013 Мен ми хареса един невероятно възпитан мъж. Става въпрос за българския летец Янко Стоименов, който е изкупителната жертва на една трагедия. Осъден в Гърция на 122 г, затвор. Причината е самолетна катастрофа, в която загиват 121 души, но той няма пряка вина. Всъщност той няма и косвена вина. В едно предаване вчера водещата, една Диана, го подтиква да произнесе слова, които да събудят съпричастност в зрителите и да се събере сумата от 77 хиляди евро, която трябва да бъде внесена в Атински съд до петък, за да откупи свободата си, а той (по памет) „Знаете ли, аз не мога да искам пари. Знам какво е положението на всички.“Усеща се как очите на водещата святкат, ако не е камерата тя ще се разплаче и ще го прегърне. Харесва го и като мъж, и като човек, и му състрадва, и пак го натиска, за да отправи молба за помощ, този път към ББ, а той: „Знаете ли, какво да кажа. Като знам положението на министър-председателя ББ не му завиждам и на него.“ Искайки да каже, че трудността и на двама им е по-равно. Мисли обаче да направи друго. Да поиска заем от българската държава, с който да откупи свободата си и после на разсрочено плащане да го погасява. Това е варианта, който смята за правилен. Тя го пита дали вярва в Бог, а той отговяра, че вярва и че ходи на църква да се моли за повече сили, шегува се обаче, че когато се моли за повече сили Бог му изпращал повече изпитания. Смее се и казва, че вече ще се моли за по-малко сили. Ще кажа, че смятам този човек за герой. Първо, той е разбрал, че сам може да се бие със съдбата. Че може да мине и без да парите на хората, на които знае какво е положението и въпреки явната злочестина, на която го подлага слепия случай, който дълго мъчи и бавно довършва, той не ще да признае своята слабост пред него! Въпроса е принципен и е наясно, че никой няма да стане по-беден, ако пусне някой лев в дарителската му сметка, отворена от негови колеги, членове на българската авиация. Той дори не се интересува от движенията по тази сметка. Казва със завидно спокойствие, че дори и да не се съберат парите до петък и да влезе в затвора, че ще продължи битката за справедливост и зад решетките. Ето дословно негови думи, които веднага ще складирам в папката с достойни мисли. „Питам се каква е целта на един живот - да оцелееш физически или да оцелееш морално, аз ще продължавам да се боря, имам още много какво да кажа!“ Янко Стоименов Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2013 "Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!" По този път За да дадеш, трябва да имаш какво. Не можеш да дадеш нещо от себе си, ако преди това не си го придобил. Какво чуждата доброта ли ще предлагаме или чуждото знание, или истина? Да не искаш нищо за себе си не е скромност, а егоизъм, ако в същото време не искаш нищо и за другите. В Библията пише: На този, който има ще му се даде, а на този, който няма, и това, което има ще му бъде отнето. Тази истина е многопластова и може да се тълкува по различни начини, но това на което искам да наблегна е, че само имащия може да даде. А в природата празнота не може да съществува: даващият ще получи в зависимост от това какво е дал и какво притежава. И само имащият може да получи и да приложи полученото. Ако дадем на един абориген знание как да построи самолет, ще може ли той да се ползва от това знание? Не, то ще бъде непонятно за него. Ние не можем да дадем това знание, не защото не искаме, а защото законът е неотменим. Той трябва да притежава съответните способности за да може да разбере даденото, т.е. да го получи. Пиша всичко това, защото за някого цялата тема може да изглежда нескромно, но истината е, че скромността не означава човек да бъде нищожество. Човек може да бъде герой и пак да бъде скромен. Нещо повече човек може да осъзнава цялото свое величие и пак да бъде скромен, да не се смята за нещо повече от другите и да постави себе си в служба на другите. Нима Христос не е съзирал разликата между себе си и обикновените хора? Съзирал я е и това не е било причина да възвеличава себе си, а напротив - било е причина да даде повече от себе си в полза на другите, до степента в която те са можели да го приемат. Наистина човек не трябва да си мисли: аз сега като направя еди какво си ще стана герой. В същото време човек следва да е наясно с ползите и вредите, които той носи с действията си и да се стреми да увеличи първите и избегне последните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2013 Разбира се, трябва да имаш, за да може да дадеш. Въпросът е от практическа гледна точка какво значи да имаш и какво значи да даваш. Някъде Учителя говори, че да обичаш някого, означава да вземаш от него. Даваш, когато се оставиш да бъдеш обичан. Светското разбиране е обратното. Значи, за да можеш да даваш, трябва, например, да се оставиш да бъдеш обичан от някого. И пак по някое време трябва да вземаш, за да има равновесие и да има какво да даваш. Но какво значи да имаш?! От цитата, който съм дал в предишния пост тука: "Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества." И в случая да давашможе би означава да пуснеш тази сила да мине през теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2013 Абе ти все търсиш някакви отвлечени обяснения. "Какво значи да даваш?", "какво значи да имаш?". То си пише в цитата да се стремим да придобием доброта, знание, свобода, любов, сила, правда и т.н. и да ги поставим на Божествения олтар. Ето за даването от П. Дънов: Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!“ Първата буква Може да е писал и нещо друго, но това тук си е съвсем в реда на нещата и приложимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Ами аз именно практическата част се опитвам да схвана. Геройството според мен е нещо, което се прави за другите. Нещо колективно. ДОри може след това обществото да доизгради образа на това геройство. Но си мисля за непоисканото добро. Колко не на място е то и как непоисканото добро минава в зло. Та от тази гледна точка се чудя непоисканото геройство какво причинява?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Кое е най-същественото за един ученик? Има някои неща, които са съществени. Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошевината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина. Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт“, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.“ Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта“, а пък той няма никаква любов!Каква ти любов! Истината освобождава човека. Ако носиш истината, щом дойдеш при болния, той оздравява, нищо повече, свободен е. Ако влезеш в един затвор, затворниците веднага излизат навън, свободни са. Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите?.... ...Като ви говоря сега, вие казвате: „Какво да правим сега?“ Идва един проповедник и казва как да вярваш в Христа. Дойде втори, и той проповядва как да вярваш в Христа. Дойде трети, четвърти и ти се забъркаш и не знаеш как да вярваш в Христа. Тази работа е толкова проста, но същевременно и много сложна. Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал“, какво нещо е „ритмус“? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко“. Разправя, разправя и ти казваш: „Не го разбирам.“ А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко. И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие. Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу, показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.).... ...Да допуснем, че вие имате вяра и уповавате на нея. Изпитали ли сте вярата си? Имате една вяра – мислите ли, че с вашата вяра всичко може да направите? Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.“ Каквото кажете, ще стане. Опитвали ли сте вие за малки работи вашата вяра? За големи работи не искайте най-първо. Имаш едно чувство на неразположение в себе си. Нещо те е стегнало вътре. Мъчно ти е и не може да си намериш мястото. И ходиш от една къща в друга и казваш: „Тежко ми е, тежко ми е.“ И какво ти е тежко, за какво ти е тежко, ти не смееш да кажеш. Има работи, които не се казват. Питат те кои са причините. Ти казваш: „Не зная.“ Има причини за тежестта, които не се знаят. Тогаз ще туриш вярата си и това тежкото да се махне. Мъчна работа ли е това тежкото да се махне от тебе? Да допуснем, че имаш една раница на гърба си, която е тежка и не може да се освободиш от нея. Дойде един човек, който знае, откопчи ти ремъците и махне раницата. Най-първо ти трябва да знаеш как се турят раниците и как се снемат. Ти най-първо оставяш да ти турят раницата и не питаш как се снема. Ти най-първо възприемаш една мисъл. Това е раница. Отгде знаете, че една мисъл е права? Ще дойде някой и ще ми каже така: „Аз много те обичам. Аз съм готов да се жертвувам за тебе“. Той като говори, че ме обича, всичките ми свещи в главата загасват. Той ми казва, че сърцето му гори. А пък виждам, че всичките огнища в сърцето ми изгасват. Той казва: „Аз те обичам.“ А пък аз ставам хилав и болен. И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.“ Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Тук е място на формата, но набожността какво е? У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава.... ...Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега?“ Дойде една сестра, чийто баща замина и ми каза, че баща ѝ умрял. Аз ѝ казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.“ Тя ми каза: „Ние скърбим.“ Казах ѝ: „Защо ще скърбиш? Баща ти е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.“ Това са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.“ Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат. Бог е в това, което произвежда и светлина, и сила, и хубави мисли, и хубави чувства, и всяко добро и туря всичко в ред и порядък, и всичко извинява. Той променява всичко и сам остава неизменяем. Понеже Той е неизменяем и всичко в света Той променя и изменя. И който разбира Божия закон, постоянно се ползува, постоянно се подмладява. А пък който не разбира Божия закон, постоянно остарява. Който разбира Божия закон, постоянно поумнява, а пък който не разбира Божия закон, постоянно оглупява. Който разбира Божия закон, постоянно неговото здраве се подобрява. И като дойдеш до 120 години, ще кажеш: „Няма какво да живея на Земята вече.“ Какво ще те ползува да седиш на Земята след 120 години? Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял. Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най-после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.“ И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне“, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят... Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.“ А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен. Той не ме обича, а той търси пари назаем. Той иска да вземе нещо, а пък иска да ме заблуди, че ме обича. Най-първо любовта ти трябва да внесе живот вътре в тебе и от изобилието на този живот ще дадеш на другите. Ти трябва да бъдеш извор, който трябва да поиш всички други. Второто положение е: Божията Мъдрост носи знания. Ако ти говориш за мъдростта и тази мъдрост не внесе в тебе знание, това не е мъдрост. Ти като помислиш за мъдростта, тя трябва да внесе знание в тебе. И после, когато говориш за Истината, тази Истина трябва да внесе свобода вътре в тебе. Сега вие може да ми зададете въпрос: „Ние в даден случай свободни ли сме?“ За да бъде човек свободен, той трябва да се е отрекъл от всичките противоречия на любовта, от всички противоречия на невежеството и от всичките противоречия на робството. И ако аз вярвам в Бога и съм свързан с Него, ако изпълнявам Волята Божия и спазвам Неговите закони, и слушам Гласа Му всеки ден, от какво има да се боя, от кого имам да се боя? Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него. Аз в света като някой заек треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!“... Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки..... В земния живот, като вършите Волята Божия, като понесете всички страдания, от голямата сиромашия на греха само Божията Любов, само богатството на Божията Любов те избавя. А пък когато отидем за другия свят, само Божията Мъдрост ни избавя. Щом влезеш в другия свят, няма да отидеш с любов, а със знание. Любовта работи тук, за Земята, а пък Мъдростта работи за другия свят. А пък Истината – за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когото може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите. Този брат почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат. Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.“ Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.“ Той не можеше да се справи със своята карма. Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.“ Той плачеше заради нея. Тя избягала от него. Казвам: Щом плачеш, тя ще дойде при тебе. Питам: Кой е по-прав – мъжът или жената? Тая жена, за която плаче, тя няма нужда от неговия плач. Но нему му трябва обхода. Тази жена бяга от него, понеже той не я обича, както тя иска. Ако той я обича, тя никога няма да бяга. Кой вол ще бяга от хубавата храна? Като му даваш зимно време слама, то като дойде пролетта и му замирише зелената трева, ще напусне сламата и ще избяга. Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва. Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.“ Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.“ Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.“ Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.“ И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие. Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво.“ Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разголило.“ Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.“ Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.“ Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете – маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият – не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди... Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти. Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи. Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв. И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват. Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли. Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв. Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете? Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили за Господа?... Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Тогава ще видите един реален свят. Физическият свят е свят на фактите. Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите. Тези работи ги знаете. Да имате любов, която да внесе във вас живот. Да приличате на извор. Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва. И свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият свят против вас и пак да бъдете свободни. Та сега казвам: Работете, за да получите онзи живот на Любовта и тази Любов да я почувствувате. Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това. Ако разбирате закона на любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много връзки. Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка. Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения. Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот. Мислете върху онзи стих, в който Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема.“ Та, всички трябва да имате приготвено място. Трябва да имате любов и никой да не отива за другия свят, докато не му е приготвено мястото. Когато му е приготвено мястото, тогава да отива. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 Източникът на радостта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Но си мисля за непоисканото добро. Колко не на място е то и как непоисканото добро минава в зло. Та от тази гледна точка се чудя непоисканото геройство какво причинява?!Непоисканото добро невинаги преминава в зло. Всъщност доброто си е добро без значение дали е поискано или непоискано. Когато говорим за непоискано добро ние всъщност нямаме предвид действително добро, а добро, което ние си мислим, че правим с действията си. Ние може да предполагаме, че правим добро, но това не означава, че действително правим добро. Да, ние може да предполагаме, че правим геройство, а в същност нищо подобно да не се случва, но вече беше споменато в темата, че човек постъпва така, както смята за правилно. Героите не извършват делата си защото вършат нещо героично, а защото така считат за правилно. При доброто е същото. Човек прави това, което смята за правилно, а дали е добро се разбира по последствията. Според мен не може да има непоискано добро и непоискано геройство, защото дали нещо е добро и дали нещо е геройство се определя по последствията, т.е. по резултата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Геройството независимо дали е поискано или не щом се е превърнало в геройство, значи не може да причинява нищо лошо и последствията от него няма как да бъдат отрицателни Според мене то е едно непоискано или поискано добро, което е извършено и в резултат на много положителен финал, се е превърнало от просто една добрина - в геройство Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 ...... Героите не извършват делата си защото вършат нещо героично, а защото така считат за правилно. При доброто е същото. Човек прави това, което смята за правилно, а дали е добро се разбира по последствията. Според мен не може да има непоискано добро и непоискано геройство, защото дали нещо е добро и дали нещо е геройство се определя по последствията, т.е. по резултата. Тогава не е ли безмислено да говорим за героизма?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Защо да е безсмислено? Героите трябва да ни служат за пример. Те притежават качества, които ние следва да се стремим да развием в себе си. Ние може да не направим същите героични дела, но притежавайки съответните качества и добродетели, ние евентуално при необходимост си увеличаваме шансовете да постъпваме като тях. Затова и П. Дънов често казва: бъдете герои. Тук се имат предвид не само героичните постъпки, защото не всеки попада в нужните ситуации, но по-скоро притежаване на тези качества на духа, които правят от човека герой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 . Тогава не е ли безмислено да говорим за героизма?! Да, безсмислено е да говорим за героизма, за доброто, за помощта, за приятелите, за духовното, за моралните ценности, за лошото, за , за, за, за, за..... Защо ли въобще говорим,, безсмислени са всички разговори, всички форуми, всички социални мрежи, безсмислена е човешката мисъл, дори човешкото съществуване няма смисъл Ами да мълчим, да се изтрием, да не мислим, да не съществуваме..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 13, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 Ще ме извините, че продължавам да питам, ама всяко мнение е нов материал за размисъл. Мислех си, че мога да разбера цитата на Слънчева, но още не съм го разбрал, само ми наби в ума това "Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите?." Както бе казано по-нагоре дали нещо е добро или героизъм "се разбира по последствията", т.е. аз бих се запитал знаем ли предварително начина, по който да станем герои?! Буда е казал, че ако искаш да стигнеш нирвана, няма да стигнеш нирвана? Предполагам би казал същото за геройството. Учителя е казал, ако искаме нещо, да го сложим като мисъл в подсъзнанието си да го забравим. Не да го говорим. Аз пожелавам на всеки, който говори по темата да стане герой. Ще ми е интересно да видя последствията. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2013 (edited) Начинът да станем герои е като развием съответните добродетели в себе си. Пак ще повторя цитата от вчера: "Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!" По този път Когато развием тези качества в определена степен, при необходимост ние ще можем да ги проявим в полза на хората. Не може да имаме героизъм без покритие. Може да са проявени две-три от споменатите качества, а не всичките, но случаен героизъм няма, поне не и истински героизъм. От нас зависи да развием нужните добродетели, а кога ще дойде моментът в който ние следва да ги проявим обикновено не можем да знаем. От нас е само готовността, а моментът ще дойде. При нирвана е подобно – ние можем да се подготвяме с медитация или друг метод, но моментът на просветлението няма как да узнаем. Но да се достигне нирвана без покритие е също така невъзможно. Има една част, която човек първо трябва да свърши и после да чака резултати. Редактирано Февруари 13, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.