Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Оперно изкуство


Guest Ивета

Recommended Posts

Чудесна тема, Мона! :) В операта има много красота. Арията на Норма е прекрасна. На мен ми харесва и една друга ария, по-малко известна, но много нежна - песента на Солвейг от "Пер Гинт" на Григ. Ето едно изпълнение на тази ария от Karita Mattila:

http://www.youtube.com/watch?v=_2kWm7WE9Tk

Линк към коментар
Share on other sites

Оратория Страстите на Матей, Бах

P.S. Бих помолила темата да се премести в Сценично изкуство, защото по този начин темата е трудно намираема.

Линк към коментар
Share on other sites

Едно уникално изпълнение на Райна Кабаиванска в ролята на Фиделия от малкоизвестната опера Едгар на Пучини. Арията е

Addio , Mio Dolce Amor

Аз не познавам по-добра изпълнителка на Пучини от нея, от Райна Кабаиванска.

Линк към коментар
Share on other sites

Незабравимата Гена Димитрова в "Турандот" на Пучини.

http://vbox7.com/play:a603b772

Редактирано от Пламъче
Линк към коментар
Share on other sites

Николай Гяуров

(роля на Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски)

Редактирано от Рассвет
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за вълшебството Мона! И на всички които сте уважили темата.

446.gif

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Уникалната Jessye Norman

img027.jpg

В още по-уникалната ария Dido's Lament (When I am laid in earth) от операта Dido and Aeneas (Дидона и Еней, 1685 г. ) на Henry Pursell (1659-1695). Една истинска барокова опера., считана за първата англоезична опера.

Линк към коментар
Share on other sites

Руджиеро Леонкавало (1858-1919).

Заедно с Пиетро Маскани той е смятан за един от създателите на италианския оперен стил, познат под името веризъм“ и същевременно един от най-значителните му представители. Леонкавало е написал около 20 опери, между които „Бохеми“, „Заза“, „Едип-цар“, „Младият Фигаро“ и др., но от всичките му произведения непреходна стойност има само „Палячо“, която и до днес влиза в репертоарите на почти всички оперни театри.

Операта Палячи ми е една от любимите, а арията Vesti la giubba - Една от най-силните тенорови арии.А това е наистина един невероятен тенор от Япония Patricio Ha. Неговият мощен глас поразява Вселената и отнова я ражда в плен на отвъдното ангелско сияние на незабравимия Luciano Pavarotti, Il Magestic ...

И един различен поглед, отново от велик изпълнител, но на поп сцената, но изкушен от тази велика ария, а именно Michael Bolton:

А ето я в изпълнение и на велик български тенор Димитър Узунов и то на български с оригиналния текст от либретото:

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Великият Luciano Pavarotti

романс на Mario Cavaradossi , 3-та част на операта

Tosca

(Puccini)

http://www.youtube.com/watch?v=boBaYL8ZnrM&feature=related

P.S. Аз предимно публикувам мои любими арии от опери, ще се радвам и вие да го направите. Т.е. моят избор е ограничен от гледна точка на вкусовете, но всеки има различни търсения.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

И да завърша този абзац, нещо толкова красиво: Una fortiva lagrima, от операта L'Elisir damore на Gaetano Donizetti (The Elixir of Love), 1832 г.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Илка Стефанова Попова е родена през 1905 година в София в семейството на публициста Стефан Мавродиев. През 1913 година започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 година учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На следващата година, едва седемнадесетгодишна, дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта "Аида" от Джузепе Верди. След дипломирането си в София продължава обучението си в Италия,Австрия и Франция.В продължение на 21 години работи в Гран Опера в Париж и постига международна известност. Тя е и първата българска певица,пяла в операта Ла Скала в Милано.Напуска ни завинаги през 1979 година.

Изт.

Илка Попова в "Самсон и Далила" на К.Сен-Санс.

http://vbox7.com/play:7a92716a

Редактирано от Пламъче
Линк към коментар
Share on other sites

Жан Батист Люли е основоположник на френската класическа опера и балет, създател на френския национален оперен стил, на френската оперна увертюра и оркестрова сюита. Той е музикалният властелин на Франция по времето на Людвик XIV, краля – слънце. Живее и твори през втората половина на 17 век. В монументалните опери на Люли голямо място заемат ефектни зрелищни действия – жертвоприношения, шествия, заклинания, както и силно въздестващи върху публиката маршове. Стилът на оперната музика на Люли се характеризира с възвишеност, а заедно с това и с аристократична сдържаност, изящество. Сътрудничи си с Молиер относно либретата на някои опери. В балета пръв въвежда женските роли да се играят от жени – дотогава са се изпълнявали от дегизирани мъже. :)

J. B. Lully - Le Divertissement Royal - Les Hommes et Femmes armés

http://www.youtube.com/watch?v=Fa4Npw9nHys&feature=BF&list=PL9113E3B3462B56E0&index=11

Lully. Atys. Dança dos Zéfiros (Zephirs dance)

През 2000 г. излезе филма- „Краля танцува“ (Le Roi Danse) – за Людвик XIV, за Люли, за Молиер. Ето един откъс от него:

The best dance scenes from "Le Roi Danse." Music by Lully

Линк към коментар
Share on other sites

Великия български бас – Борис Христов

“Арията на Гремин” от операта “Евгени Онегин” на П.И. Чайковски

http://www.youtube.com/watch?v=nk8wLe_Hme0&feature=related

Либрето (на руски език)

Линк към коментар
Share on other sites

Присъединявам се .И също благодаря , за темата ,интересните акценти в нея и за удоволствието да се насладим на това изкуство макар и по този начин-чрез видеоклип.

Ние сме интересна страна.Имаме море ,но много малко хора в държавата умеят да плуват.Имаме само няколко оперни театъра,а масовата практика е в големите ни градове(какво остава за малките) да няма дори една зала с добра акустика,в която да могат макар и рядко да гостуват оперни трупи.Въпреки този очевиден дефицит на условия ,ние сме държава,която както казва Мона в началното си мнение,отдавна се е наредила достойно до другите от ЕО по показателя-български гласове.

Ето още един пример за български глас.Петър Данаилов (баритон)

ПЕТЪР ДАНАИЛОВ е определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”.

Два поредни сезона 2005-2006,2006-2007 е канен в Щаатсопер, Хамбург, за ролята на Жорж Жермон в „ Травиата ”на Верди и Шарплес в „Мадам Бътерфлай”.

През сезона 2006 – 2007 пее също Набуко в едноименната опера на Верди на SAP Arena – Манхайм, както и Риголето в гр.Брауншвайг, Германия.

Седем последователни години е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия в постановките на „ Дон Карлос” – Родриго, „ Бохеми ”- Марсел, „ Италианката в Алжир” – Тадео, „ Лучия ди Ламермур” – лорд Аштън

През творческите сезони 2003/04, 2004/05 години е щатен солист на Оперния театър в Бон, Германия. За кратък период от време той се налага като водещ баритон на театъра и се превръща в любимец на публиката. На тази сцена певецът е дебютирал с триумфален успех в ролите на Макбет от едноименната опера на Верди, Шишков от „ Мъртвият дом” на Леош Яначек, Дон Карлос от „ Силата на съдбата” и Евгени Онегин от едноименната опера на Чайковски.

Първите изяви на Петър Данаилов на професионална сцена са свързани изключително с Варненския оперен театър, където пресъздава образите на на Граф ди Луна от „ Трубадур” на Верди, Шарплес от „ Мадам Бътерфлай” на Пучини, Риголето от едноименната опера на Верди, Белкоре от „ Любовен елексир” на Доницети, Жорж Жармон от „ Травиата” на Верди, Ескамилио от „ Кармен” на Жорж Бизе, Набуко от едноименната опера на Верди.

Ето едно изпълнение на Петър Данаилов от моя любима опера –Каватина на Фигаро от „Севилският бръснар”,Джоакино Росини.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

.... Glöckchenspiel от първо действие. Най-много обичам безмълвното възхищение”. По време на представленията Моцарт се промъквал тайно в ложите или зад сцената, за да свири със звънчета.

Нека и ние се промъкнем тайно :)

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.

Катя Попова

от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова

българска оперна певицаРодена:21 януари 1924

Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966

Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Редактирано от НелиТ
Линк към коментар
Share on other sites

...прекрасната ни оперна певица Катя Попова...

Шарл Гуно «Фауст»

http://www.youtube.com/watch?v=ZmAoXi7eBrE

Редактирано от Рассвет
Линк към коментар
Share on other sites

Енрико Карузо

Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас - мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк. Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Изт.

http://vbox7.com/play:2aeff5a7

http://vbox7.com/play:2e8da284

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...