Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силна или не толкова силна воля?!


B__

Recommended Posts

Ако изградим силна воля, то е възможно да тръгнем против Провидението и волята на Създателя, който най-добре знае какво е добре за нас. Избираме си цел, която мислим, че е истинската и с огромна воля я следваме и налагаме волята си около себе си. Да, ама може да сме сбъркали целта, а силната ни воля да пречи на средата да ни преориентира.

Ако волята ни е по-слаба, сме доста по-гъвкави спрямо околната среда и Провидението, но пък остават съмненията дали наистина сме на правия път, защото реално не прилагаме особена воля. Чисто човешки нямаме усещането, че НИЕ правим нещо.

Какво ли би било хармоничното състояние?!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, ама не ти ли се е случвало, когато се обвържеш по този начин с нещо и цялата ти енергия и ентусиазъм се изсмукват, така че няма какво и как да направиш повече? Не е нужно да изпиваме цялата бъчва до дъно, за да разберем реколтата и качеството на виното.<img>

Линк към коментар
Share on other sites

Ако изградим силна воля, то е възможно да тръгнем против Провидението и волята на Създателя, който най-добре знае какво е добре за нас. Избираме си цел, която мислим, че е истинската и с огромна воля я следваме и налагаме волята си около себе си. Да, ама може да сме сбъркали целта, а силната ни воля да пречи на средата да ни преориентира.

Ако волята ни е по-слаба, сме доста по-гъвкави спрямо околната среда и Провидението, но пък остават съмненията дали наистина сме на правия път, защото реално не прилагаме особена воля. Чисто човешки нямаме усещането, че НИЕ правим нещо.

Какво ли би било хармоничното състояние?!

Ако имаш силна воля, то дори и да сгрешиш, осъзнавайки грешката си, имаш силата да я поправиш. При слабата воля винаги си прецакан, защото дори и да постигнеш някакви положителни външни резултати, те няма да са твоя заслуга. Христос достатъчно ясно е казал за горещите, студените и хладките (т.е. които нито са горещи, нито студени). Хубавото е, че волята може да се тренира подобно на мускулите, на ума и на др. неща. Просто трябва да се започне от малкото.

Линк към коментар
Share on other sites

Силна Воля + силна Любов + силна Вяра + много и всеобхватно Познание ( Светлина) = минимум грешки

Трудно за постигане. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Преди няколко дена написах една статия и сега я поместих и тук в сайта Оптимизмът като самозаблуда

Споменавам я, защото докато гледах как да отговоря на Станимир и попаднах на беседата "Волята на любовта" и в нея пише:

"Много укоряват песимизма. Но оптимизмът създава страданията. Сега обвиняват песимизма. Оптимизмът е създал страданията; всякога песимизмът плаща, онзи ял и пил. .....Да се коригираме малко във философията. Да дадем от укора на песимизма от половината на оптимизма."

....Уф, абе бях изписал 1-2 страници цитати и коментари, но като прочетох цялата беседа и си отговорих напълно на въпроса. Затова няма какво да коментирам, а бих препоръчал да се чете беседата, а тук ще дам просто един последен цитат:

" В какво седи лошото на човека? В неговата воля. Лошото не произтича от неговия ум, не произтича и от човешкото сърце. То сърцето се съгласява, лесно се подкупва, но волята е господар. Тя е, която греши. Тогава ние се намираме в противоречие...

.... Само Божествената воля на любовта е в състояние да оправи нашата воля."

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

...

" В какво седи лошото на човека? В неговата воля. Лошото не произтича от неговия ум, не произтича и от човешкото сърце. То сърцето се съгласява, лесно се подкупва, но волята е господар. Тя е, която греши. Тогава ние се намираме в противоречие...

.... Само Божествената воля на любовта е в състояние да оправи нашата воля."

Написаното е вярно, но от точно определена гледна точка. Свободата на волята предполага човек да може да твори както добро, така и зло. Волята включва и двете възможности, а изборът е на човека. Да, всяко зло е в резултат от волята, но и всяко добро е в резултат на волята. Или ако се абстрахираме от понятията „добро“ и „зло“, то можем да кажем, че всеки избор на човека води след себе си различни последствия. Това е смисъла на избора – да имаме възможност да предизвикаме различни последствия. Значи човек със силна воля е по-способен да постигне това, което желае. Той може да използва волята си както за добро, така и за зло, но той е по-свободен да реализира целите си. Да бъде човек със слаба воля означава да е зависим от нечия чужда воля, и то не Божествената, а обикновено пълната и противоположност. Т.нар. Божия воля може да следва само свободния и силния. Само той може да се откаже от себичните си желания и да ги замени с нещо по-високо. Да сътрудничиш на висшето е избор и той се упражнява от волята. Предаността е избор, робството – безволие. Значи човек сам решава дали да е предан на висшето или роб на нисшето.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако изградим силна воля, то е възможно да тръгнем против Провидението и волята на Създателя, който най-добре знае какво е добре за нас. Избираме си цел, която мислим, че е истинската и с огромна воля я следваме и налагаме волята си около себе си. Да, ама може да сме сбъркали целта, а силната ни воля да пречи на средата да ни преориентира.

Ако волята ни е по-слаба, сме доста по-гъвкави спрямо околната среда и Провидението, но пък остават съмненията дали наистина сме на правия път, защото реално не прилагаме особена воля. Чисто човешки нямаме усещането, че НИЕ правим нещо.

Какво ли би било хармоничното състояние?!

Силната воля с добре развита интуиция дава минимум грешки по пътя ! Интуицията е тази която ме спасява от изкушения и отклонения. Дългогодишната ми работа по усилване на волята даде добри резултати и сега тя е слуга на интуицията ми.

Поздравче

http://www.youtube.com/watch?v=UOslbKXM0PU

Редактирано от alma9
Линк към коментар
Share on other sites

Волята се управлява от под/съзнанието, а последните могат да се манипулират. Именно тук е силното място на идеологиите, духовниците и политиците.

Свръхсъзнанието също има влияние, стига човек да може да го запази.

Линк към коментар
Share on other sites

Канел даде интересна идея.

Какво е човешката воля? Култивираме я, чрез повтарящи се действия, изграждане на навик и набиване на разни неща в подсъзнанието.

Повтарящите се действия (например тренировката всяка сутрин да ставаш в 6 часа) създават воля чрез привикване към създаването на нови навици. И повечето хора, вкл. и в своето духовно развитие, създават навици и това наричат воля. Тези навици се създават чрез "привикване" на подсъзнанието към тях или по-точно казано чрез принуждаване на подсъзнанието да ги приеме.

Тук имаме няколко подводни камъка:

- създаването на навици лишава човека от осъзнатост. Всяко рутинно действие намалява осъзнатостта и гъвкавостта, а увеличава закостенялостта. Затова езотеричните учения казват, че всичко трябва да се прави осъзнато, в настоящия момент и само за себе си. Осъзнатостта изключва навика

- 'набиването' на навика в подсъзнанието и преодоляването на простестите му влачи след себе си задушаване на интуицията - та интуицията идва от подсъзнанието.

Освен това тук някой беше публикувал мнението на Учителя за духовния смисъл на Питаговоровата теорема: волята на квадрат се получава като сума на мислите на квадрат и чувствата на квадрат. Ето тук е показано каква трябва да е истинската Божествено близка воля - тя е резултат на висши чувства и висши мисли. Колкото по-висши са чувствата, т.е. любовта и колкото по-висши са мислите (в хармония със Вселената) толкова по-силна е волята или иначе казано реализационния ефект на индивида.

От тука поне аз си правя изводите, че всеки човешки опит за "каляване" на волята е много вероятно да води до анти-духовен ефект.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Волята е противоположна на навиците и на подсъзнанието. Да, волята създава навиците (съзнателно или не), но навиците не са волята. Волята може да използва навиците, но може и да стане зависима от тях. В първия случай имаме осъзнатост, във втория – сляпо следване на течението.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо е Знанието за нещо. След това, доброто знание, преминава в Убеденост. Убедеността е желанието за промяна - много важен движещ фактор. Убеждението преминава в Непоколебимост или Воля, както искайте го наричайте. Силната воля води до Действия -постоянно Усилие да се направи промяната. Последният фактор, Усилието е критичен. Без силна воля, резултата не може да дойде. А силната воля не може да дойде без подходящите познания и убедеността ни в тях . А откъде черпим знанията си е друг въпрос. Така че, важна е първата крачка - знанието. Ако знанието е качествено, всичко по-нататък ще е наред и силната воля не пречи никога, само помага<img>

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, но знанието е свързано със съ-знанието. :thumbsup:

А както е постулирал Учителя Платон - "невежеството не е най-голямото зло - по-лошо от него е недобре усвоеното знание" (тук будистите да се замислят!). Демек, по-добре да си невежа, отколкото софист. Щото невежата поне няма да има фалшивото самочувствие на софиста, който си мисли, че знае, а всъщност знанието му е само повърхностно (полуистина).

:sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

Будистите няма за какво да се замислят, защото невежеството според будизма включва недобре усвоеното знание, което също е незнание. Заблудата и самозаблудата, т.е. илюзията също са част от невежеството или незнанието. Платон когато е говорил за невежество при всички случаи е нямал предвид разбиранията на будизма.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега може да опитвате волята си в малките неща. Кажете, че утре ще станете точно в 4 часа. Допуснете, сега е зимно време, студено и вие почнете да разсъждавате: „Ще настина“. – Не, това не е воля. Ще станеш в 4 часа да се облечеш, може да се разхождаш в стаята си, но ще станеш. Често в окултизма много ученици не сполучват, защото те трябва да се концентрират. В концентрирането съзнанието трябва да мине безпрепятствено от едно състояние в друго.

Волята има два начина на проявление: смаляване и разширяване, но първото нещо: волята започва с ограничаване – без ограничаване воля не може да се прояви.

И следователно, воля има онзи човек, който на едно добро желание, след като му откажат 99 пъти да постоянствува и на стотния път твоята воля ще сполучи. Сега, в този си живот, вие кармически имате ред препятствия, някои по-големи, някои по-малки. Някои от вас ще развият волята си по-скоро в тази посока, а други – по-мъчно. Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“. Не, сега, сега. Сега не направите ли туй и в бъдеще пак е същият закон. И тъй, всички ще започнете с ограничаване, не измъчване. Ще гледате да се освободите от всички излишни неща, които ви спъват в живота; а други неща, които ви липсват, ще притурите.

И тъй, във волята вие ще има да се справите първо с физическия човек, първо с тялото, ако искате да развиете волята; второ – с чувствата си и трето – с мислите си. Така ще насочите вашата воля. Гледайте да пресъздадете тялото си, да внесете ония елементи, които ще внесат по-голяма бодрост и издръжливост на тялото; да внесете ония елементи, които ще дадат по-голяма устойчивост на чувствата ви и по-голяма сила на мисълта ви.

После, всички, които влизате в този клас, може да си определите два положителни часа през 24-те часа. Единият час може да е сутрин: като станете, да си препратите по едно добро желание за усилване на волята си; а другият – вечерно време. За сега изберете си само един ден в седмицата, да видим кой ден бихте си избрали. – Кажете вие кой ден. – Е, вие си имате един ден, който си обичате. Сутрин, като станете, ще си пожелаете и вечер преди да си легнете. Ще седите, колкото имате разположение. Гледайте да имате разположение, защото без разположение вие не може да си пратите една добра мисъл. Според разположението на сърцето ви ще бъде изпращането на мисълта. Индивидуално, ще изпращате мислите, не общо. Вие ще изпъквате като индивиди. Само на тези от вашия клас, ще направите един малък опит, нали? Та после от малкото към великото, нали тъй? Ако ученикът не напише първата буква, после един слог, първата дума, той не може да напише тия сложни предложения. Всички лица ще ги прекарате образом и ще пратите мисълта. После друг, трети, докато изредите всички, както поливате цветята: ще идете при всяко цветенце, и ще му полеете водица, ще го погладите, а не с маркуча, това не е поливане. В окултната школа туй не се позволява. С маркуча то е практично, но резултатите са лоши. А тъй, повече време ще ви вземе, но има отлични резултати. Петдесет души сте, вие ще дадете по 10 секунди за всеки един, може по 20–30. Ако е по 1 минута, много ще се уморите, по 10, по 20 секунди, 1/2 минута. Туй, което пожелаеш за себе си, ще го пратиш на другите. Като пратиш туй пожелание на другите, ще поляризираш своята воля.

Качества и проявления на волята

Това е само едно от многото интересни мисли за Волята старателно извадени и сложени в тема на Порталът -"Мисли за Волята".

За мен изразът " не толкова силна воля",означава по-скоро без-воля.

От тая гледна точка според мене без-воля ,крие доста повече опасности от силна воля.

Поздрави

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Първо е Знанието за нещо. След това, доброто знание, преминава в Убеденост. Убедеността е желанието за промяна - много важен движещ фактор. Убеждението преминава в Непоколебимост или Воля, както искайте го наричайте. Силната воля води до Действия -постоянно Усилие да се направи промяната. Последният фактор, Усилието е критичен. Без силна воля, резултата не може да дойде. А силната воля не може да дойде без подходящите познания и убедеността ни в тях . А откъде черпим знанията си е друг въпрос. Така че, важна е първата крачка - знанието. Ако знанието е качествено, всичко по-нататък ще е наред и силната воля не пречи никога, само помага<img>

Волята е на всеки етап от процеса, които описваш. Човек чрез волята си приема или отхвърля знанието и го превръща в убеденост. Желанието за промяна също е израз на волята. Непоколебимостта е атрибут на волята. Действията са резултат на волята. Волята сама по себе си включва всичко зависещо от човека, от способността да се избере до способността да се реализира избора. Волята е способност, мисълта е средството, а любовта е енергията. Трите са практически неотделими. Говорим за свободна воля, но за да имаме избор освен от воля имаме нужда и от мисъл, т.е. осъзнаване на възможностите между които избираме. Любовта също участва в избора като определящо е сходството във вибрациите, т.е. хармонията.

Линк към коментар
Share on other sites

Волята е противоположна на навиците и на подсъзнанието. Да, волята създава навиците (съзнателно или не), но навиците не са волята. .....

Защо пък волята да е противоположна на подсъзнанието?! Нали вътрешният глад идва от подсъзнанието и интуицията идва оттам.....

.....

Волята е на всеки етап от процеса, които описваш. Човек чрез волята си приема или отхвърля знанието и го превръща в убеденост. Желанието за промяна също е израз на волята. Непоколебимостта е атрибут на волята. Действията са резултат на волята. ...

Така, както го описваш, волята се използва за създаване на убеденост - на убеждения, вкл. и на самозаблуди.

А пък тази непоколебимост прераства често в негъвкавост и ригидност. Човек сам си слага греди в окото.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Силната воля е като пръчка динамит - ако знаеш как да я използваш ще разбиеш скали, ще проправиш път, но ако незнаеш, може да ти гръмне и в ръцете.

Линк към коментар
Share on other sites

Волята е противоположна на навиците и на подсъзнанието. Да, волята създава навиците (съзнателно или не), но навиците не са волята. .....

Защо пък волята да е противоположна на подсъзнанието?! Нали вътрешният глад идва от подсъзнанието и интуицията идва оттам.....

Подсъзнанието включва всичко това, което извършваме автоматично. Например шофирането: в началото докато придобием определени навици действаме с повишено внимание, т.е. с повече мисъл и воля, но с течение на времето и множество повторения целия процес придобива един автоматизъм, навик, отработеност на реакциите. Ние вече започваме да мислим по-малко кое как да направим шофирайки, защото процеса от съзнателно преминава на подсъзнателно ниво. Ние вече имаме готови решения за ситуациите в които можем да попаднем шофирайки, а не решаваме съзнателно за всяко свое действие. Интуицията не е част от подсъзнанието. Тя е над нивото на съзнанието или по-точно над нивото на ума, т.е. възможността ни за разбиране. Съвестта или вътрешният глас е способността интуитивно да предусетиш правилното от духовна гледна точка поведение, т.е. също е интуиция, надсъзнателно усещане. Може да се направи аналогия с миналото (подсъзнание), настояще (самосъзнание) и бъдеще(свръхъзнание). Миналото не може да се промени, там воля не може да имаме, но волята е участвала при създаването му. Подсъзнанието винаги действа съгласно навика, по линията на най-малкото съпротивление, по утъпканата пътека. Човек може да използва тази пътека докато тя води в желаната посока, но рано или късно ще трябва да я напусне.

.....

Волята е на всеки етап от процеса, които описваш. Човек чрез волята си приема или отхвърля знанието и го превръща в убеденост. Желанието за промяна също е израз на волята. Непоколебимостта е атрибут на волята. Действията са резултат на волята. ...

Така, както го описваш, волята се използва за създаване на убеденост - на убеждения, вкл. и на самозаблуди.

А пък тази непоколебимост прераства често в негъвкавост и ригидност. Човек сам си слага греди в окото.

Да, определено всички самозаблуди са допуснати от човешката воля или слабата такава (не казвам липсата на воля, защото ако човек нямаше воля, той нямаше да е отговорен за действията си). Но тук не трябва да разделяме волята от мисълта и духовните чувства, защото невежеството показва липсата и на трите. Волята е само една трета част от цялото и заслугата и за невежеството в човека е само една трета.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би затова психолозите казват, че подсъзнание е грешен термин. Натоварено е с под- възприемания. По-добре да се говори за несъзнаваното.

Учителя казва на МОК "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали". Смисълът е, че това, което човек може да си обясни съзнателно с мисли и логически разсъждение, по-скоро може да го доведе до заблуди. А пък неразбраното къде отива? В несъзнаваното и там ни ползува.

Интуицията също идва от несъзнаваното. Имаме чувство, че нещо ще се случи, че нещо не е правилно. Не знаем откъде идва това усещане, какви са причините, какво точно ще се случи. Тези неща са в несъзнаваното и се проявяват съзнателно като чувство.

Също така всяка твоческа дейност е изваждане на нещата от несъзнаваното. Поетът не е осъзнал гениалния стих преди той да му "хрумне", т.е. да дойде от несъзнаваното.

Ясно е, че несъзнаваното е структурирано и там има и автоматични действия, но да не забравяме, че и Бог е несъзнаван и нашите отношения с него идват предимно от несъзнаваното. Не вярвам някой да си мисли, че може да осъзнае Бог напълно :)

Относно волята не мисля, че спорим за нещо. По-скоро искам да поговорим за смисъла на волята.

Учителя казва директно във "Волята на любовта", че ....Сега, не искам да си помислите, че използвам цитати с цел доказването на нещо. Просто съм убеден в това, което говори.

Та Учителя казва, че волята е да не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб. Упражненията, които дава понякога за развиване на волята въобще не говорят за смисъла на волята, а пък смисълът на волята ни прави ангели или дяволи :)

По друг начин казано смисълът на волята е да имаш волята да приемеш всички такива, каквито са, така както приемаш себе си. Защо? Защото, ако не приемеш всички, отричаш правото им на съществуване, а не би желал да отричат твоето право на съществуване.

Та от тази гледна точка човешкото разбиране за волята по-скоро може да ни заблуди и затова човешката воля трябва да е слаба, защото тя ни пречи да приемаме другите. Например, прекалено пунктуални сме в спазването на собствените си правила и не можем да приемем, че някой може да ни попречи да ги следваме. Смятаме, че всички трябва да пазят улиците чисти и не можем да приемем, че някой може да има свободната воля да мърси и т.н.

Затова: слаба човешка воля, силна воля на любовта.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Волята е действие, да се случат нещата.Силна воля се съчетава със силна мотивация, непоколебима вяра в това, което правиш.Може да ти е силна волята при най-силни страдания, те са мотив за осмисляне на ситуацията за радикални промени.При много силно позитивно мислене си на гребена на вълната носиш се като перце върху ситуациите, отключваш съзнанието да приеме случващото се.Емоциите са блокиращият елемент, те възпрепятстват съзнанието по пътя на осъществяване на идеите.Силна воля има човек в тежки моменти, като прелом в посоката на мислене, рязък завой, смяна на състояние.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би затова психолозите казват, че подсъзнание е грешен термин. Натоварено е с под- възприемания. По-добре да се говори за несъзнаваното.

Учителя казва на МОК "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали". Смисълът е, че това, което човек може да си обясни съзнателно с мисли и логически разсъждение, по-скоро може да го доведе до заблуди. А пък неразбраното къде отива? В несъзнаваното и там ни ползува.

Интуицията също идва от несъзнаваното. Имаме чувство, че нещо ще се случи, че нещо не е правилно. Не знаем откъде идва това усещане, какви са причините, какво точно ще се случи. Тези неща са в несъзнаваното и се проявяват съзнателно като чувство.

Също така всяка твоческа дейност е изваждане на нещата от несъзнаваното. Поетът не е осъзнал гениалния стих преди той да му "хрумне", т.е. да дойде от несъзнаваното.

Ясно е, че несъзнаваното е структурирано и там има и автоматични действия, но да не забравяме, че и Бог е несъзнаван и нашите отношения с него идват предимно от несъзнаваното. Не вярвам някой да си мисли, че може да осъзнае Бог напълно :)

Подсъзнание, несъзнавано и свръхсъзнание често се смесват. Несъзнаваното обикновено включва подсъзнанието и свръхсъзнанието, но всъщност обхваща и нещо повече от тях. Ако се абстрахираме от тези термини, това, което се случва при интуитивното възприятие и при творческата дейност на поета, е просто свързване с определени идеи и мисли съществуващи в менталния свят. Да, наистина тази връзка в повечето случаи се осъществява несъзнателно, но може да се осъществи и напълно съзнателно при подходяща настройка на съзнанието.

По друг начин казано смисълът на волята е да имаш волята да приемеш всички такива, каквито са, така както приемаш себе си. Защо? Защото, ако не приемеш всички, отричаш правото им на съществуване, а не би желал да отричат твоето право на съществуване.

Та от тази гледна точка човешкото разбиране за волята по-скоро може да ни заблуди и затова човешката воля трябва да е слаба, защото тя ни пречи да приемаме другите. Например, прекалено пунктуални сме в спазването на собствените си правила и не можем да приемем, че някой може да ни попречи да ги следваме. Смятаме, че всички трябва да пазят улиците чисти и не можем да приемем, че някой може да има свободната воля да мърси и т.н.

Затова: слаба човешка воля, силна воля на любовта.

Волята е една. Човешка, животинска, божествена – все едно. Ако човек действа като животно, неговата воля в случая се проявява като животинска. Ако човек действа според космичните (Божествени) закони, то неговата воля се явява Божествената воля. Всеки чрез волята си може да се прояви като животно или като възвишено същество. Самата воля не е нито божествена, нито животинска, нито човешка. Тя може да се прояви по всеки един начин. Тя обхваща всички възможности. От човека зависи, кое ще избере и прояви. Сега, това, което пишеш го разбирам прекрасно, но имам чувството, че до голяма степен приравняваш това, което наричаш „човешка воля“ с егоизма. Само че волята, с която човек избира да задоволи някое свое егоистично желание и волята, с която човек жертва личните си амбиции в полза на цялото е една и съща. Това разделение божия, човешка и т.н. воля е изкуствено. То изразява посоката в която се използва волята, но волята при всички случаи е една и съща – на човека, който я проявява. Дори и когато човек изпълнява заръките на по-напреднали същества или на Бог, това пак е неговата собствена воля, действаща в съгласие с висшата воля. Значи дори и за да изпълниш Божията воля, то индивидуалната воля трябва да е силна. Силна индивидуална воля обаче не означава воля насочена към задоволяване на собствените си егоистични интереси, а просто способността на индивида да избере и реализира дадена цел (която може да бъде и изцяло надличностна и алтруистична).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...