Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Ноетика или какво преживя Едгар Мичъл на връщане от Луната

Институтът по ноетика е основан от астронавта от „Аполо 14” Едгар Мичъл през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971:

„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих Вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично.…На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос… почти осезаемо долових присъствието на Божеството и осъзнах, че животът във Вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.”

Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да „разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата”, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума `ноетикос`, която означава „вътрешно, интуитивно познание”.

През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с „виждане от разстояние”, проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт” на американската армия.

Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, а освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху лечението.

Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий неотдавна очерта настоящата мисия на организацията: „Има ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от нашите открития относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение – смята О’Дий. – Институтът по ноетика ще бъде връзка и умело ще демонстрира как промяната на светогледа може да осигури по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.”

Пределни науки

За мнозина изследванията и целите на Института по ноетика вероятно изглеждат по-скоро в духа на Ню Ейдж и доста спекулативни. Само че преди да отхвърлите тези идеи, поразсъждавайте над следните бележки на един изтъкнат учен:

„Посредством прилагането на стандартните средства на всички останали науки е направено заключението, че психичните функции са добре проучени. Статистическите резултати от разгледаните изследвания значително надхвърлят онова, което се очаква по случайност… Няма почти никаква полза да се продължава с експерименти, конструирани така, че да предлагат доказателства, тъй като почти нищо повече не може да се предложи на някого, който не приема досега събраните данни.”

Това е изключително обобщение на статистичката от Калифорнийския университет професор Джесика Атс. Мнението е от нейния обзор на класифицираното и финансирано от правителството изследване на т.нар. „пси” феномени, екстрасензорни способности, и по-конкретно на способността за „виждане от разстояние” (ясновидство). Атс участва в провеждан от двама човека обзор, възложен от Американския конгрес, целящ оценката на корпуса от експерименти, предприети за две десетилетия. Нейният партньор в начинанието е известният скептик професор Рей Хайман. Изводите му се отличават от тези на Атс малко, но показателно. Той смята, че:

„…експериментите са добре замислени и изследователите са се постарали да отстранят известните от предишни парапсихологически изследвания грешки. Не мога да дам подходящи примери за грешки, ако изобщо има такива. Също така е принципно невъзможно да се каже, че конкретен експеримент или поредица от експерименти са напълно лишени от недостатъци.”

Разбира се, критично мислещият човек ще забележи, че всъщност единствената „критика” на Хайман е твърдение, засягащо научните опити по принцип, и коментарите му ни най-малко не поставят под съмнение валидността на положителните данни. Атс конкретно споменава този факт (съдейки по фразата „прилагането на стандартните средства на всички останали науки”), а твърдението на Хайман говори за човек, забелязал резултати, които не са в съгласие с неговия светоглед, и поради това допускащ, че макар да не вижда грешка, просто би трябвало да има такава. Тези думи от устата на Хайман са най-близкото възможно подобие на потвърждение, дадено от „краен скептик”, за съществуването на „пси” феномени.

Виждането от разстояние е класифицирано като вид екстрасензорно възприятие и описва дейност, посредством която човек е способен да опише подробно действия и места („цели”), недостъпни за обичайните сетива. Резултатът изглежда не се влияе от разстоянието и експериментите дават еднакви резултати при отдалеченост на няколко метра и на хиляди километри.

Показателен пример за съвременен човек, който вижда от разстояние, е бившият полицейски комисар и бивш заместник-кмет на Бърбанк, Калифорния, покойният Пат Прайс. По време на първия неофициален опит, свързан с паранормалните му способности, той е смайващо точен, успява дори да прочете етикетите на папки, заключени в картотека. Прайс демонстрира в хода на множество експерименти великолепна способност да вижда от разстояние и дори провеждащият опитите д-р Хал Путоф отбелязва, че прецизността на Пат „започна да поражда у мен параноичен страх, че може би Прайс и директорът на отдела заговорничат, за да проверят дали съм способен да уловя измамата”.

Заключението на Джесика Атс относно изследването на способността за виждане от разстояние е важна стъпка напред в признаването на факта, че ние все още имаме много да учим за същността на Вселената и за границите на човешките способности. Друго неотдавна проведено проучване подкрепя този факт. В Принстън професорът по физика Робърт Джан и психоложката Бренда Дън намират доказателства, че човекът е способен да влияе на поведението на физически апарати само със силата на мисълта – „съзнанието владее материята”.

Джан и Дън са провели и опити с виждане от разстояние, дали положителни резултати. След продължили 28 години изследвания лабораторията е закрита през 2007 година, защото по думите на Робърт Джан:

„…няма смисъл да останем и да бълваме още от същите данни. Ако хората не ни вярват след вече постигнатите резултати, значи никога няма да ни повярват… Време е за нова епоха, за някого, който да установи какви са последиците от нашите резултати за човешката култура.”

През 90-те години на ХХ век учените от Лабораторията за аномални изследвания и от Лабораторията за изследване на съзнанието към университета в Невада работят над феномен, който наричат „полево съзнание”. Проектът „Глобално съзнание” стартира през 1998 година и провежда експерименти, изучаващи въздействието на важни световни събития върху устройства, генериращи случайни числа. В проекта участва международен екип от около 100 изследователи и данните от него сочат, че „груповото съзнание” на голям брой хора, които гледат телевизионни предавания на живо – например връчването на наградите „Оскар” или съдебния процес срещу О’Джей Симпсън, – могат да окажат въздействие върху физическия свят.

Дийн Рейдин, работил в Лабораторията за изследване на съзнанието – в момента старши учен в Института по ноетика – също е събрал данни, които сочат, че хората притежават способността да изпитват емоция преди случването на дадено събитие – вид предварително усещане, наречено предчувствие. Подобни експерименти са извършени и в независими лаборатории и са отговорили на изискванията за валидност на която и да е „общоприета” научна хипотеза.

източник

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...