Попечителство над дете от смесен брак

[Дъгата]

Здравейте,

попитах ме относно един сериозен казус и затова се обръщам към вас за информация и съвет.

Казус:

Ражда се дете от майка християнка и баща мюсулманин.

По време на връзката той е много напредничав, модерен, с европейски дух. След зачеването на детето става силно религиозен, държи бебето да има мюсулманско име, майката са спазва всички мюсулмански традиции и детето да се отгледа в духа на Корана (празници, забрадка на главата след идване на цикъла, девственост до брака).

От една страна семейството на бащата не приема снаха християнка, нямат сключен брак,

но от друга - бащата иска да даде името си на детето.

Въпросът е:

ако бащата даде фамилията си на бебето, то тогава той придобива ли право според традициите на Корана да вземе от майката детето, след като то навърши 7 години?

(Такива случай има не малко по света.)

Редактирано Февруари 14, 2011 от Дъгата

[Илен]

На този въпрос най-добре би могъл да отговори някой адвокат,който е запознат със случая и с Гражданско-процесуалния кодекс на съответната мюсюлманска държава. Иначе ,така информативно - някъде бях чела,че след раздяла на родителите,женските деца остават при майката,мъжките при бащата,но все пак зависи от държавата,напр.в Турция може положението може да е едно,а в арабския свят друго,пък в Индия съвсем друго.

[Bugi]

Здравейте.Няколко разясняващи въпроси : в коя държава се случва раждането? преди раждането на детето мъжа и жената имат ли брак, ако имат къде са го сключили – тук в България, в мюсюлманската държава или и на двете места? Ако нямат брак бащата признава ли детето ? Ако нямат брак по между си някой от двамата или и двамата имат ли други бракове в момента на раждането на детето? В зависимост от отговорите мога да кажа какво е законното положение по българското законодателство.

[Дъгата]

: в коя държава се случва раждането?

преди раждането на детето мъжа и жената имат ли брак, ако имат къде са го сключили – тук в България, в мюсюлманската държава или и на двете места?

Ако нямат брак бащата признава ли детето ?

Ако нямат брак по между си някой от двамата или и двамата имат ли други бракове в момента на раждането на детето?

Раждането е било в България, майката е българка.

Майката и бащата не се сключили брак.

Майката няма и не е имала предишни бракове.

Бащата няма брак с друга жена в БГ, както и в родината си - или поне няма информация за такива събития.

Бащата иска да даде името си на детето и поставя условия за религиозната му принадлежност.

[Диляна Колева]

За съжаление тази жена се е поставила в много лоша позиция.

Типично за мюсюлманите живеещи за кратко в християнска държава е да се представят за широко скроени и свободомислещи. В момента в който сключат брак с нищо неподозиращата християнка или им се роди дете, положението става коренно различно. Това е популярен трик от векове. Жената е трябвало първо добре да се запознае с исляма и мюсюлманската религия преди да се решава да има дете.

Защо позицията и е неизгодна. Много зависи първо от коя държава е мъжа, защото законодателството в мюсюлманския свят се разделя на 3 групи:

1.Първата група се представлява от страните с мюсюлманско население, бивши социалистически републики. Там ислямът не се подкрепя от държавата и мюсюлманското право отстъпва място на позитивното.

2.Втората група е съставена от държави, където ислямът е официална религия - Саудитска Арабия, Иемен, Афганистан, Пакистан, Сомалия и др. Тези страни живеят според нормите на мюсюлманското право, а на практика се ръководят от обичайното право, което признава превъзходството и съвършенството на Шериата, но често се разминава с него.

3.В държавите от третата група ислямът не е официална религия. Мюсюлманското право е сведено чрез прецеденти към обичая и регулира само определени страни от обществения живот, сред които личният статус и религиозните учреждения.

Вижда се колко е различно положението, но е еднакво неизгодно за християните.

Родителите на мъжа не я искат, защото извънбрачната връзка в мюсюлманските страни се наказва много строго, във втората група със смърт.

При сключване на брак, жената е длъжна да приеме мюсюлманската религия иначе се обявява за неверница и се третира като такава, съответно губи всички права над детето.

В съда положението е много интересно, срещу свидетел мъж стоят две жени, като мнението им се зачита за 1. Т.е. при свидетелски показания тя трябва да има или мъже за свидетели или два пъти повече жени от неговите мъжки свидетели.

Според исляма тя няма права над детето, т.е. ако мъжът е от втората група по техните закони, той го взима автоматично и дори може да няма право да го вижда. Според другите две групи положението е малко по- смекчено, но същото.

Според правилата на ислямсия и мюсюлманския свят, бащата има право да отвлече детето си и цялата държава ще го защити, майката няма тези права, а напротив може да бъде осъдена за подобни действия.

За съжаление ние християните сме много далеч от тази общност и религия и не можем дори да си представим жената колко малко права има там, и в същото време колко задължения и забрани има.

При такива смесени връзки е задължително жената да се запознае с манталитета, законите и традициите.

В този казус е добре двамата да се разберат в най- добри отношения и да вземат решение взаимно. Ако жената заеме отбранителна позиция и развява права и т.н. не знам дали ще спечели нещо, по- скоро ще изгуби. И това е съвсем реално. Случва се непрекъснато само на няколко стотин километра от нас. Нека седне и се запознае в дълбочина със законодателството на съответната страна по този въпрос и да помисли много добре какви действия да предприеме. Нашето право няма никаква сила в тези страни. В момента в който бащата влезе в неговата държава влизат в сила всички закони за попечителство на дадената държава, това е много важно да се знае.

Ами в най- общи линии това, ето един линк, който ще разясни малко повече, как стоят нещата, но съвсем не е достатъчен http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=159

Редактирано Февруари 15, 2011 от didi_ts

[Станимир]

Пропуснат е най-важният момент: къде се намират в момента майката и детето?

[Дъгата]

Благодаря ви за мненията.

Засега майката и бебето са в БГ.

Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител.

Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство?

Защото, ако бащата получи права, то той теоретично може с фалшив документ да изведе детето извън страната.

(поправете ме, ако греша)

[Диана Илиева]

Здравей, ако положението е толкова сериозно, колкото го описваш, то не е ли по-добре жената да не се съгласява да запише детето с фамилията на биологичния му баща (и без друго нямат официален брак), а да остане с нейното фамилно име. А след това някой роднина (примерно бащата на жената) да осинови, макар и чисто формално, детето. Тогава биологичния баща ще е максимално затруднен да направи каквито и да е домогвания до детето, против волята на майката.

Редактирано Февруари 15, 2011 от Диана Илиева

[Дъгата]

Открих това за майките и децата.

Жената наистина е била изненадана от тази неочаквана бременност, не е имала представа за традициите на мъжа, или по-скоро той, както казва Диди, се е представял за абсолютно! свободолюбив! и либерален.

Или просто хитро е искал чрез брак да получи европейски паспорт?!...

Ако според модераторите, тази тема от правен казус се превръща в религиозни обсъждания,

то моля, който има достоверна информация да ми пише на лични.

[Guest Мона]

Здравейте,

попитах ме относно един сериозен казус и затова се обръщам към вас за информация и съвет.

Казус:

Ражда се дете от майка християнка и баща мюсулманин.

По време на връзката той е много напредничав, модерен, с европейски дух. След зачеването на детето става силно религиозен, държи бебето да има мюсулманско име, майката са спазва всички мюсулмански традиции и детето да се отгледа в духа на Корана (празници, забрадка на главата след идване на цикъла, девственост до брака).

От една страна семейството на бащата не приема снаха християнка, нямат сключен брак,

но от друга - бащата иска да даде името си на детето.

Въпросът е:

ако бащата даде фамилията си на бебето, то тогава той придобива ли право според традициите на Корана да вземе от майката детето, след като то навърши 7 години?

(Такива случай има не малко по света.)

Не зная доколко мога да ти бъда полезна, но понеже видях по-горе, че съветват да не взима детето името на бащата ... Едно име не променя нищо, важното е, че нямат брак. А и всичко си зависи от жената: никой насила не може да отведе никого: проблемът е, ако тя се съгласи на брак отиде при семейството му - е оттам вече трудно измъкване, но и зависи от коя ислямска държава е също.

Имам приятелка и то омъжена за мюсюлманин. Дойде да роди тук, в България и тук си остана, сега го съди задочно, т.е. развежда се, защото само по този начин може да изведе детето си в чужбина, а той не позволяваше това. Но, всъщност, всичко си зависи от жената - ако е силна, просто ще го отреже. А ако иска да се съобразява с порядки, които далеч не са европейски - тя си решава.

Да се обърне към Агенцията за закрила на детето и други неправителствени организации: има много подобни български жени, има и компетентни хора, които успешно ще й помогнат.

Редактирано Февруари 15, 2011 от Мона

[Вятър*]

Името променя, ако нямат сключен брак, за да даде името трябва да има нотариална заверка и правно признаване на бащинството, което определено го прави страна в отглеждането на детето. Друг въпрос е, че е кофти и за жената и за детето едно дори и фиктивно непризнаване. Ходенето при нотариус баш на изписването е честа практика.

За съжаление didi_ts е права.

[smehy]

Не съм юрист, но служебно работя със Семейният кодекс. За това ще си позволя да цитирам чл. 65 от СК: Форма на припознаването:

чл. 65, ал. 1

Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

ал. 2 Длъжностното лице по гражданско състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другият родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило 14 години.

чл. 66 от СК- Оспорване на припознаването от другият родител и от детето

ал. 1 Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състяние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в Акта за раждане.

ал. 2 Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

ал. 3 ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акта за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.

Ако в Акта за раждане бащата е вписан като такъв - то той е с равни родителски права с майката по отношение на детето. Ако майката желае тя да упражнява родителските права следва да заведе дело. Но дори и съдът да постанови решение, с което да определи упражняването на родителските права над малолетното дете от майката, то бащата не е лишен от родителски права! За да бъде лишен от родителски права - отново следва да се постанови съда.

Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител. - да, така е.

Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство? - заведе ли се дело има и съответните механизми то да се приключи. Протакането или неявяването няма да реши проблема.

Но съм съгласна с Мона - ние тук можем да дискутираме случая, но много важно е какво мисли майката и какво смята да прави- от нея зависи и от нейната активност.

[Диана Илиева]

Мда, това ми беше мисълта и на мен - ако приеме фамилията на биологичния баща, това означава, че е припознато за негово, и от двамата родители.

По-добре в акта на раждане да се впише: баща - неизвестен и после да се осинови от някой, преди биологичния баща да е завел дело за доказване на бащинство.

[Диляна Колева]

Аз до колкото разбирам, детето е родено и има вече акт за раждане и то няма как да няма, защото данните за акта се вземат непосредствено след раждането.

Следователно, ако майката не е казала баща неизвестен, а е казала името на бащата, независимо чия фамилия ще носи детето, то има законен баща, който има равностойни права с нея, независимо дали имат брак или не.

В случая обаче в неговата страна той има много повече права над детето от нея.

В България детето излиза с лична карта при създаването на която присъстват и двамата родители, в арбските страни обаче не е така. Там дори жената, за да напусне страната трябва да има разрешително от мъжа си. не знам точно системата как стои, но децата от мюсюлманските страни влизат и излизат с разрешително от бащата, а такова в арабската страна се издава без проблем. С такъв документ бащата и детето си минават границите без проблем.

Ако мъжът е вписан като баща в акта за раждане, най- добре да се разберат двамата, защото ако той е типичен мюсюлманин, а както чета първия пост, че държи на забратката и девствеността, то вероятно си е от ислямска страна, ще си вземе детето и никой не може да го спре.Или поне ще им е много трудно. дори и в България да се съдят, той ще получи дни в които да вижда детето и с документи от неговата страна може да го изведе от България. И в арабското законодателство ще бъде напълно защитен.

Разбира се вероятно има вратички и закони, които да използва майката тук, но това вече си е юридическа работа.

Факт е, че подобни казуси са много тежки и често са на дневен ред в разни организации за защита на децата, на жените и т.н.

[Galena_88]

Здравейте

Имам дете на 2 години от арабин (йорданец). В началото всичко беше наред докато не се роди малкия. Започна да налага своята религия посяга ли ми е няколко пъти, а на синът ми почти всеки ден,за да го направил силен ,да не се страхува от нищо, да го научен да не го боли. 

Пуши трева пред детето, взема и наркотици, поддръжник е на мюсюлмански братя. Имам снимки когато пуши трева снимки на пакет че с другата му,как малтретира детето, снимки на жестоките клипове на мюсюлмански братя, как кара 2 годишният ми син да ги гледа с нож в ръката. Родителите му не ме искат. Бях веднъж с детето в Йордания и не магове да ви опиша какъв кошмар преживяхме с детето. Семейството му си позволи да ми посегне, на всяка крачка ми крещяха че съм курва ... Синът ми е роден в Кипър и живеем тук с баща му. Синът ми има само кипърско и българско гражданство. Как да го защитя?

Сега ме пуска да си отида в България до празниците и после иска да му го дам да отиде с него в Йордания без мен (защото билетите били скъпи). Казва че баща му е много болен и иска да види внука си. Не им вярвам.

Иска да ходи в Сирия да се бие за мюсюлмански братя но искал и синът ми да вземе, били му обещали къща в центъра на Сирия. 

Като се прибера искам да му направя стоп да не влиза в странатно незная дали е възможно и достатъчно. Каза да не съм си и помислила да правя глупостите защото знае къде живеем,че ще убие семейството ми и ако  детето не стане мюсюлманин него също. Каза че ако стане нещо с него и не може да дойде ще прати друг да свърши всичко това.

Страхувам се и незная какво да правя.