Синева Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Бодхисатвите ли не знаят пътя до просветлението? Интересно кой го знае тогава? Става дума за това че те искат да го направят последни, а това съвсем не е едно и също. Там е работата, че тези не остават живи в земни тела във вечност. Работата им е свързана със Земята и хората наистина, но разполагат с доста по финно и Светло тяло от нашето. Те са помогнали на себе си първо, за да стигнат до там - Светът на Светлината. Те са вече ПроСветлени. Били са събудени и научени как да учат и събуждат други на свой ред! Те продължават да се учат и сега - на по възвишени неща. В Светът липсва застой. Такива са Бабаджи, Учителя Беинса Дуно и др. "Бог помага на Бог" - тъй нареченото - взаимно приповдигане - кръговрат. За Ботхисатвите Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Помощта им за събуждане е относителна. Много по-правилно е да се каже, че човек сам се отваря за тяхната помощ, но пак с известна относителност. Съмнявам се, че има нещо свързано с възприятията ни (между които и пресягането на мисълта), което да не е относително. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 (edited) Помощта им за събуждане е относителна. Много по-правилно е да се каже, че човек сам се отваря за тяхната помощ, но пак с известна относителност. Съмнявам се, че има нещо свързано с възприятията ни (между които и пресягането на мисълта), което да не е относително. Здрасти, Венци! Не може да се появи желание за събуждане преди да си узрял, т.е. преди да ти е дадено да се появи, преди да ти е дошло времето. Тук, този момент е много тънък и трудно разбираем, поради силата на егото. Всичко е предопределено! Нужно е зреене и само когато плодът е зрял маже да се откъсне от дървото, семето у него да расте, да се храни от тялото на плода и след време да покълне, за да е след години - здраво и красиво дърво, което на свой ред да дава плодове. Не бива да се заблуждаваме, че нещо зависи от нас, докато сме подвластни на закона на Карма, затова като си правим "планове" и "чертаем" бъдещето си, съществува една несигурност и често казваме - "Ако е рекъл Господ!". Докато не излезем от цикъла на Закона, у нас няма нито свободна воля, нито пък нещо зависи от нас самите. Това пък е една от най интересните части на Битието -Измамата в Луциферовия свят - уж си господар и разполагаш с воля и лични решения, ама си подвластен на Закон и предопределеност. Измамата е измама, за да се запази интересът от живота, защото инак ще е доста скучно, монотонно и бледо. Събуждането е част от Насладата, заради която е създаден Светът. То не е подвластно на хорски намерения. Ако имаш намерение за това, ама не ти е дадена крепка Вяра и различни Духовни преживявания, колко дълго-силни ще останат намеренията ти? Къде ще отидат те и няма ли да "чуеш гласът" на егото да "казва" в теб: "Абе що се занимаваш с глупости?"? Всичко е даденост и радвайте се на това, което ви е дадено - вие имате всичко необходимо, за да отворите очи, ама сънят е сладко нещо и идва от Онзи измамника, без който пък не ще съществуваше варианта за Наслада. Чрез Синовете Си, Бог намери начин да Се Наслади на това, което Е! п.п. Извинения за редовното ми излизане от тематиката на дадените темите! А така не обичам да пиша и да чета - леле , ама не личи по нищо. Редактирано Ноември 24, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Измамата - Самоизмамата? Ами то особено когато някое състояние те спохожда за пръв път, преобладаващата нагласа е да го изтълкуваш неправилно... Настрадин Ходжа за пръв път трябвало да лети със самолет. Страхувал се, но държал никой да не разбере това. Сядайки на мястото си, искало му се да каже нещо, просто за да се успокои, погледнал през прозореца и казал на съседния си пасажер: - Гледайте каква невъобразима височина! Хората изглеждат като мравки! - Но сър, ние още не сме излетели! Това наистина са мравки! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 В Царството няма мнения. Има чисти възприятия. Мнението е предмет на Егото, както пък му е и предмет класификацията на отсрещния изказ - дали е мнение, или възприятие. Някои хора го наричат констатация, но често използват тази дума за да извинят пред себе си себе си... Венци, рабрах ти тънкият намек. Мнението ще стане мръсна дума. Да пишем във форума докато не дошло царството., че после ще гледаме този форум през крив макарон! Ще "констатитаме" че Венци ни спуснал правилното си мнение за "възприятие". Егото ни автоматически ще бъде нулирано, а с него и творческата способност за изказваме мнения. Е, ще ни оставят малко его за да можем да си правим самокритики от време на време, когато се реши че не сме духовно активни през ДУЧ-а (духовната учебна година), за да не можем да извиняваме себе си пред себе си с констатации. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Да, Диан, то царството ей тъй, самичко ще се стовари отгоре ни. Синева, какво ли за теб означава относителността. Аз съм сигурен, че ти си сигурен, че за човека сега абсолютното е непостижимо, а тогава и нашата истина е нещо пластично - качество, което е антиистинно. Но, дали някой те узрява, или все пак и ти имаш роля в този процес. Иначе щяхме да се кланяме на Бог - Щракащия с пръсти, а той да ни избавя със Св. Показалец и Св. Среден. Всичко е предопределено като план - това е същността на закона, но не забравяй, че именно свободната воля ни докара до това дередже. За мен тя е окови в този и вид, но факта, че ми тежи е показателен за наличието и. А погледни предопределението малко и от криво - кой ти предпопределя пътя. Съществуват зависимости донякъде непреломни, а мъдрост е познаването и използването им за самоизграждане и самопомощ. Който чука му се отваря, но вратата като объркаш ти изяждат главата... Самата подвластност на кармичния закон от кого зависи, обратното е свобода - тя от кого зависи. Въпреки, че дуалните обвързаности вече се губят и свободата се дава заслужено, а не хазартно. И последните ти редове - обръщение - към съвсем безизборните ли е насочен. В интерес на истината аз много добре те разбирам, но с условността за относителност отново и за ограничения ни поглед върху по-малко ограничени материи... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 , но не забравяй, че именно свободната воля ни докара до това дередже. За мен тя е окови в този и вид, но факта, че ми тежи е показателен за наличието и.Правилна мисъл! Свободата винаги тежи....особено ако не знаеш какво да правиш с нея! свободата се дава заслужено, а не хазартно. Не се дава заслужено. Нито хазартно. Свободата се откопчва от властимащите! Спечелва се! Но нашата бивша соц. система я изтърва и тя(свободата) ни дойде даром, и в голямо количество! Затова не ни е мила. Получихме я лесно! И не знаем как да я ползваме. А ако "дереджето" ни е някакво в момента, то е точно поради тази и подобни причини! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 Ай, ай, ай... Държа да отбележа, че аз не използвам думата с подобно значение - нищо външно. А за свободната воля, хе, да ви е честита, че е на промоция и идва с още куп подаръци, примерно новородена карма (новородена - като всяко бебенце, нищо ре) и др. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 (edited) А за свободната воля, хе, да ви е честита, че е на промоция и идва с още куп подаръци, примерно новородена карма Който го е страх от мечки, не влиза в гората! Изтъркано, но явно още актуално. А от кармата си се плаша толкова, колкото и от живота! Препоръчвам този модел. Живей и остави кармата в ръцете на .........това, което я създава и движи. Живеещия няма време да мисли за друго освен за живота си. От страх и вегетация...щото видиш ли, ще ми се народят много кармични ситуации......живота ще отмине за миг! А да си постоянно на "тръни и педали"....благодаря, не! По- добре "новородена" карма! За предпочитане е! Редактирано Ноември 24, 2006 от izgrev Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 (edited) > > > > ...това би трябвало да изразява "алхимична реакция"...само че "БУМ" не се чува, нито се вижда... Редактирано Ноември 24, 2006 от Кристиян Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 24, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2006 ...Свободата се дава по любов...нито с битки, нито с лотария, нито с мислене... Пробуждането на Божественото проявление- Любовта, става само с любов- онази, която с или без Бог, човек може и е способен да прояви, но да я прояви така, че тя да излезе от него без етикетче с с цена, срок на годност, и с големи думи да е написано името на потребителя поради който я проявяваме...Трудно е само това, с ограничения ресурс на човешката любов, да успеем да участваме в "запалването" на Любовта от Извора... Без тази Любов, човек е само феномен на съществуване, т.е. не живее- защото, в смисъла на понятието живот, смъртта е нещо, което не присъства, всеки който живее, дори не знае какво е това "смърт"... Желание-намерение- воля....Това е, всичко е въпрос на желание, чисто намерение, и силна воля...Поради това, в писанието се споменава, че Бог "изпитва" човека само толкова, колкото самия човек може да "понесе"- нито повече, нито по-малко, но поради деформация в параметрите на тези трите (желание, намерение, воля) някои хора страдат с тонове повече отколкото е необходимо, други пък не познават страданието- и в двата случая, Любовта остава само "пръчка динамит" без запален фитил...няма го онова "БУМ"...което е равносилно на т.нар. "Първичен взрив", от който започва изграждането на Битието...но не на това битие, и не на този човек, а на Божественото Битие, и на Човека, като Венец на Божието Творение... Това, да се пробуди Божествената Искра в човека е въпрос както на Божествено "обезпокояване", което изпитва някой в течение на хиляди години, и поради това Божествено обезпокояване е проявявал различни свои чувства и мисли, които са го карали да убива, да краде, да лъже, да богохулства, да лекува, да бъде щедър, да жертва живота си, да търси божественото, да учи и да осъзнава наученото...до момента, в който не осъзнае, че всъщност, има много варианти, и само един верен избор на чувство...един верен избор на мисъл, един верен избор на проявление... Така че, Бог непрекъснато пробужда, но човек сам избира между "Закона", и "верния отговор", но импулса на Божествено "обезпокояване" е различен в различните времена и епохи, и също така е различен за различните хора, защото като хора, ние имаме само 5 сетива, които при всеки един от нас, са "калибрирани" по определен начина така, че да възприемат някакъв "диапазон"...Затова всичко е относително, защото ако аз виждам с моите очи, с друг чифт очи се вижда по друг начин, същото е и за всички останали сетива....Любовта и любовта се срещат на прага на болката, на прага на равновесието, на прага на оглушаването, на прага на ослепяването, на прага на преминаването на сладкото в горчиво, киселото в люто, соленото в безсолно...Под този праг, нещата си остават в сферата на "човешко, твърде човешко", над този праг човек става инвалид, на прага може само да се случи това, което да предизвика еволюция...Там голямото става малко, малкото-голямо, широкото става тясно, и тясното- широко, високото става ниско, а ниското високо, външното става вътрешно, а вътгрешното-външно... Което и учение да вземем, ще установим, че много е дадено за научаване за този "праг"- това е момента на "пробужданвето"- човек не е нито спящ, но не е и активно бодър, пробужда се..тепърва трябва да остане буден, и да се измъкне от топлото легло със завивките, да си съблече пижамата и да си облече чиста дреха и да живее своето ДНЕС, тук и сега...до този момент, хиляди пъти само умираме и се раждаме, дори в един ден това може да стане стотици пъти... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 (edited) Да, Диан, то царството ей тъй, самичко ще се стовари отгоре ни. Няма ли да дойде само, неканено, изведнъж и неочаквано? Не може да бъде, в Библията второто идване на Христа е описано точно така - когато най-малко очакваме, неканен като крадец посред нощ и прочие, тука има учащи Библията и лесно ще приложат километрични справки. Като и да го усукваме с тълкуванията на Библията, но звучи много превратаджийски. В България имаме опит с превратите, дето после излиза че са били всенародни революции. Най-малко става дума за постепеннен растеж на съзнанието, по-скоро става дума за страх от съда, който престои. И тогава ще е важно кой пее в ангелския хор, ако и да е с ярешки глас. Всичко е предопределено като план - това е същността на закона, но не забравяй, че именно свободната воля ни докара до това дередже. За мен тя е окови в този и вид, но факта, че ми тежи е показателен за наличието и. Ясно кой ще пее в хора. После ще се наложи да оградим царството със стена за да не бягат неосъзнатите в ада. Накрая напук на всички предсказания ада ще спечели, но нищо ново под слънцето. И капитализма спечели ако и победата на комунизма да бе исторически обоснована и научно доказана. Причината е проста - на Абсолюта не му се гледат скучни игри обосновани с недомислици. Преди време писах в темата "Защо е всичко?", че всичко съществува за да развлича Абсолюта. Черно братство - Бяло братство са само шахматни фигури на дъската. Важно е дали играта е смислена и интересна. А и няма и кой да се сърди, защото Абсолюта играе сам със себе си. Редактирано Ноември 25, 2006 от Диан Георгиев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Горе долу личи схващането ти и от останалите постинги. Игрив си си, дано не ти пречи. Обичаш и думите, дано не ти пречат. Обичаш да изкривяваш някои съдържания и дано да е заради правилния ти критерий за смисловост - така може и да не ти пречи. Обичаш да придаваш и собствени метафорични значения на някои символи, дано не ти пречи и дано не значи, че замисъла ти убягва. Аз лично нямам желание да разбирам твоите интерпретации, дори ако насочеността им предполага заинтересоваността ми. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 (edited) Да, това е шега, но не е ли полезна? Някой неща са толкова сериозни, че можем да ги кажем само на шега. Ако ти е скучна, разбирам те, не си струва да четеш каквото съм писал. Аз често съм в същата ситуация по отношение на планините от общи приказки, затова и идвам рядко. Обаче всички доста видяхме и платихме определена цена за това, така че не си стува да го забравяме. Така че нека го използваме и моделираме "Свободата, Санчо, е на върхът на копието и е за достойните за нея" (свободен цитат), ако и да нападаме вятърни мелници. Редактирано Ноември 25, 2006 от Диан Георгиев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 (edited) Горе долу личи схващането ти и от останалите постинги. Игрив си си, дано не ти пречи. Обичаш и думите, дано не ти пречат. Обичаш да изкривяваш някои съдържания и дано да е заради правилния ти критерий за смисловост - така може и да не ти пречи. Обичаш да придаваш и собствени метафорични значения на някои символи, дано не ти пречи и дано не значи, че замисъла ти убягва. Аз лично нямам желание да разбирам твоите интерпретации, дори ако насочеността им предполага заинтересоваността ми. Дано не ни пречи ... Дано не ни пречат... усетих това за обичливостта + игривостта... важи и за мен( сигурно и за още всички) като част от опитността дано замисълът да не ни убягва , дано да различаваме + осъзнаваме смисъла и Волята. случва ми се и аз лично да нямам желание да разбирам нечии интерпретации, въпреки че насочеността им евентуално да предполага заинтересоваността ми мислила съм си защо реагирам така и конкретно по темата - преди време на събора на Мадара чух + запомних, че някъде в този район имало село( не го запомних), в което възрастните хора могат /знаели кога ще си отидат... интересно ще е "смъртта"/ прехода да може да се усеща Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 25, 2006 от Благост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Здравей Кристиян,страшно много ми хареса твоят отговор.А, аз мисля,че в момента на пробуждането ти трябва да си спомниш точно кой си и за какво си тук.Мнозина в лутането си да търсят своя загубен АЗ забравят да бъдат Човеци.Както е казал Диоген-хора много,човеци малко със свещ да ги дириш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Здравей Благост,в отговор на твоя отговор само ще разкажа:Имах една приятелка болна от рак.Лекарите и даваха до 6 месеца живот,но тя на пук на тях живя цели 16 години и никога няма да забравя думите й"Когато смъртта ти диша във врата,ти се вкопчи в живота". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Аз имам такава майка, а са я отписвали не само заради рака, но се държи още, поддържа се сама... Но не живее точно по горната формулировка, понеже не е особено вкопчена в нищо. Благодарен съм и, че си е отдала живота за мен, но и някои негативи от нея съм прихванал, сега заедно ги чистим, макар вече съвсем разделени пространствено и не толкова кръвно обвързани. Да са благословени всички майки! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 (edited) Това, да се пробуди Божествената Искра в човека е въпрос както на Божествено "обезпокояване", което изпитва някой в течение на хиляди години, и поради това Божествено обезпокояване е проявявал различни свои чувства и мисли, които са го карали да убива, да краде, да лъже, да богохулства, да лекува, да бъде щедър, да жертва живота си, да търси божественото, да учи и да осъзнава наученото...до момента, в който не осъзнае, че всъщност, има много варианти, и само един верен избор на чувство...един верен избор на мисъл, един верен избор на проявление... Така че, Бог непрекъснато пробужда, но човек сам избира между "Закона", и "верния отговор", но импулса на Божествено "обезпокояване" е различен в различните времена и епохи, и също така е различен за различните хора, защото като хора, ние имаме само 5 сетива, които при всеки един от нас, са "калибрирани" по определен начина така, че да възприемат някакъв "диапазон"...Затова всичко е относително, защото ако аз виждам с моите очи, с друг чифт очи се вижда по друг начин, същото е и за всички останали сетива....Любовта и любовта се срещат на прага на болката, на прага на равновесието, на прага на оглушаването, на прага на ослепяването, на прага на преминаването на сладкото в горчиво, киселото в люто, соленото в безсолно...Под този праг, нещата си остават в сферата на "човешко, твърде човешко", над този праг човек става инвалид, на прага може само да се случи това, което да предизвика еволюция...Там голямото става малко, малкото-голямо, широкото става тясно, и тясното- широко, високото става ниско, а ниското високо, външното става вътрешно, а вътгрешното-външно... Когато се изправим срещу пазителя на прага започва да става интересно/сериозно. Има голяма вероятност да преминем, но това си е начало свързано с много труд. Да почистим всяка мръсотийка до най-малката прашинка. и да стъпим на "твърда земя" Умираме и се раждамепо няколко пъти на ден. Вътрешната борба е сериозна, но зная, че щом Любовта работи крайният резултат ще е добър Редактирано Ноември 25, 2006 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Срещат се и в литературата и в практиката много примери на хора, които опровергават високото самочувствие на някои лекари те да определят сроковете на нечий човешки живот. И Слава Богу!!! Обикновено такива опровергаващи са хора с ясното съзнание, че има за какво да живеят и искат да живеят, въпреки етикирането им като казус и вмъкването им в нечии тесни рамки. Няма такъв човек, който наистина да иска да живее, а да се предаде. А за смъртта - когато ти диша във врата, обърни се и я погледни в очите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 От самото начало на нашето раждане ние вървим към смъртта. Тя е край на нашето физическо съществуване. Мисля, че след като нямаме страх от живота, не трябва да имаме страх и от смъртта. Защото именно отношението ни към смъртта показва какво е нашето разбиране за живота. За някои хора (по-възрастните, песимистите) тя е нещо позитивно - ще ги избави от тежкия живот на земята, други пък (особено по-младите) искат да я отдалечат, защото има още толкова неща да свършат, толкова места да видят, толкова...... Всичко сме чели за белия тунел и светлината. Голяма част от завърналите се се променят и то в духовен аспект. Те са осъзнали, че са смъртни и са готови на саможертва и преразглеждане на живота. И напълно съм съгласна със Силвия и другите, че когато човек не само иска да живее, а когато има за какво да живее, той не се предава. но това е самия живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 25, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2006 Всъщност, имаме 5 сетива, чрез които възприемаме информацията както от околния свят, така и от вътрешността на тялото ни- нямаме други сетива освен тези 5...Ако тези сетива за миг бъдат изключени, ще разберем, че всъщност всичката "реалност" е само това, което тези сетива ни доставят като информация....т.е., че това, което наричаме живот е само една илюзия... В писанието, особено в новозаветната част, особено от апостол Павел, често срещаме израза "мъртъв за света", или "мъртъв за греха", "жив в Христа", което ознамчава точно това- опознаване на илюзорността на 5-те сатива с това което ни предостанвят, и общуване с Божественото посредством 6-то сетиво, за което все още не знаем, но което се нарича Любов, чрез която познаваме лично, и в собствената си плът Христос- тогава можем да познаваме Любовта, иначе- можем да проявим само онази любов, която се "скита" между 5 измами, и рядко разпознаваме именно нея, но тя пък, е познаваема- нашата, човешката любов, тя е любовта на Йоан, неговия метод... Той се е хранел с "див мед" и "акриди"- т.е. опитвал се е да търси чиста храна, неопорочена, некултивирана, но тази храна все още е "земна" и "природна", но именно поради това, е успял да стигне до принципа на "двете ризи", да знае, че е "глас, който вика в пустинята"- т.е. да е успял да излезе на този ръб на сетивността, в който вече няма миражи, няма илюзия за реалност, а вижда пустинята...но, това все още е недостатъчно, Йоан знае за Новия Човек, за Божия Син, за Любовта, но все още не ги е познал, и тогава, те сами идат при него, да се "кръстят", т.е. да се материализират в самия него....после Йоан ще каже, че "сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам"...Йоан влезе в Живота- но затова човек трябва да събле че дрехите си, да се облече в дрехи от камилска кожа, и да се храни с див мед и акриди...и да знае къде е пустинята, за да си вика в нея на воля... Защото Йоан няма кой да го води в тази пустиня, ако е до "закона", той знае закона, но знае също така, че в пустинята може да се оцелее само по един начин...с търпението на камилата, със спосолността й да издържа на жега и студ, да складира вода...а водата е дума с много голямо, дори огромно значение по отношение на живота и смъртта...Но, и камилите пресичат пустинята благодарение на Някой, Който познава Пътя в пустинята, знае накъде да насочва камилата... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 (edited) Интересно стана снощи. Докато "бях" някъде там... в Любовта, разбрах Истината за земния живот и каква мислите, че е тя!? Не знам всичко, на което е способен Човек, живеещ в Царството, но знам на какво не е способен този Щастливец. Разбрах, че там не може да се плаче и страда, което разбира се е недостатък. Разбрах, че не можеш да се влюбиш до полуда и сърцето ти да прескача от щастие. Разбрах, че не можеш да мразиш и ненавиждаш, не можеш да мислиш, да разсъждаваш, не можеш да мечтаеш, да се смееш... И защо мислите е невъзможно всичко това в Царството Божие? Защото липсва твърдата материя, чрез която се постига всичко това - да имаш сълзи и те да потекат от очите ти, да имаш сърце и то да обича и мрази, да се измъчва и да ти се свива, да се радваш, смееш и усмихваш, да имаш мозък и ум, с които да работиш, да имаш ръце и крака, които да ти служат, да имаш тяло, над което да бъдеш едновременно приятел, роб и властелин. В познанието на Бог, Човек разбира защо и как се достига до там да имаш възможност да познаеш непознаваемото инак. Насладата - да се насладиш на живота във всичките му прояви. Хубаво нещо е животът прекрасен метод на познание! Живейте приятели, сега ви е паднало! С уважение към всички! Аз съм ваш , а пък вие сте мои! Завета на цветните лъчи на светлината Петър Дънов ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО Дух святий ... Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас? Ще възстановя здраве в тебе. Думите ми са живот за тези, които ги намерват и изцеление на всичката им плът. Има ли нещо мъчно за мене? Молете се един за друг да изцелеете. Молбата, която е с вяра ще избави страдащите. Не бой се, защото Аз съм с тебе. Да представите телата ваши в жертва жива, свята, благоугодна Богу. Едно тяло Пак с плътта си ще видя Бога. Един ум Възвръща душата ми. Един дух В ръцете ти предавам духа си. Свят, свят, свят е Господ Саваот! От Господа стана това, и чудно е в нашите очи. Но заради мене, добре ми е да се приближа при Бога. Добре ми стана, че се наскърбих. Благославяй, душа моя, Господа, и не забравяй всичките му благодеяния: Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, Избавя от тление животът ти. Редактирано Ноември 26, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 26, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2006 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts