balgar Добавено Април 14, 2011 Доклад Share Добавено Април 14, 2011 Здравейте! Имам проблем, но не осъзнавам какъв е. Помагам на хората в трудни за тях психически ситуации, даже са ми казвали че ставам за психотерапевт. Не знам, колко е вярно, но определено не мога много лесно да се погледна отстрани. На 15 години съм. Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. Проблемите ми се проявиха, когато бях на 13 години. Тогава бях в 7 клас и много се изнервях от предстоящите изпити и от това, че каквото и да правех, не отслабвах. Не мога да кажа, че съм била в сложни ситуации, разбирах се с моите съученици, но не бях доволна и очаквах да стана гимназистка, за да се преместя. Вървеше ми ученето и това въобще не беше проблем, дори и с комуникирането. Но почвах да викам, да се тръшкам, на майка ми. Изливах някакъв гняв, който не мога да определя как се е насъбрал. Моето детство не беше много спокойно. Нямах приятели, а комуникирах само с едно момиче, заради обстоятелствата, с която въобще не се разбирахме. Винаги съм била спокойно дете, това и майка ми ми го е казвала, тогава имахме само леки дразги, не ме е измъчвало. Отколкото за отслабването, отслабнах през лятото, и се чувствах по- добре, но се появиха други грижи. А сега, на 15 години, като ли малко се поръстърсих. Почнах да овладявам гнева. Упражнявам се. Може би от 2 месеца не съм имала избухания, или по- малко. Тогава чупих, хвърлях, и накрая лягах от пода, изморена, и имах чувство, че искам спокойствие, уединение, и силно желание да прегърна някого. Почнах да чета много семинари на Дънов, и това главно ми помогна. Но сега почвам да осъзнавам и последствията от всичко. Здравословно съм много зле. Изкарах някъде година гастродуоденит, но като че ли го преодолях последния месец. Вече стомаха не се обажда. Но както й да е, не лекарстата помогнаха. Очите много ме болят, както и врата отзад. Една точка от гърба(на сърцето, лекар ми го е казвал) постоянно ме боли. Имам постоянно студени крайници, което Дънов обяснява точно от голяма напрегнатост, от повече електричество, отколкото магнетизм. И вървя на криво, лявата пета ми е по навътре. А да не говоря, че според фелдшер имам проблем с щитовидната жлеза, защото не ми е идвало от 9 месеца. Съжалявам за оплакванията, но искам да кажа, че тези болежки според мен могат да се оправят, ако се оправя психически. От 8 клас, когато влязох в гимназията, почнаха най- големите проблеми. Учих по езика, който си бях харесала, защото го обича и ми доставяше удоволствие, докато няколко 3 момичета не почнаха да ми завиждат. Даже това първоначално не го осъзнах. Държаха се супер зле, говореха с другите момичета зад гърба ми, неща, и думи, които не съм казвала. И така ги настроиха. Изгубих едното момиче като приятелка точно заради това, но поне заради нея разбрах какво се случва. Намразих и езика, да не говори че учителят, който ме хвалеше, почна да говори пред класа глупости за мен. Дори и гнусни, особено, когато бях в болница, заради стомаха. Докато ме нямаше. Имам 2 приятеля в класа- момче и момиче. Не мога да се оплача от това Вече всички спряха да ми обръщат внимание, но една не ме оставя и до сега.. Сякаш не обръщам никакво внимание на нея и злобата, но сякаш я попивам. Постоянно говори глупости за мене, но намерила на кого да ги разправя, точно на моя приятел, те стоят заедно, не знам дали го прави нарочно за да ми го предаде, или му има доверие, защото имам чувството че го харесва. Не го ревнувам, знам отношението му, те просто си говорят, виждала съм го колко е ядосан, когато е говорила за мен, и й се е развиквал някой път. Например, сега станах добра по руски, и тя почна да си измисля как съм била някаква сталинистка и много често вдига ръка по история и говори на тази тема, сякаш ме опровергава. Някой път даже е идвала при мен и е почвала да говори как с нейното гадже можела да спори и как той също мразел Русия, Таджикистан, Турция.... Но аз нищо не й казвам, и май това е проблема. Иска да почна да говоря с нея. За 2 години не е успяла да ме ядоса. Не мога да разбера, защо не си ги изкарвам на нея, а аз страдам. Никога не съмобръщала на никого внимание, както й класа на мен, освен тя. В училище значително си намалих успеха, но пък съм перфектна по 2-3 предмета. Много се забавлявам в даскало с моята приятелка, много, ама много се смеем, но изведнъж, в един момент, пак чувствам някакво безпокойство и страдание до плач. Нещо ме измъчва. Нещо иска да излезе, но как е влязло? Какво е? Напира, напира... Не мога напоследък да остана сама вкъщи, мисля, че се чувам как вия, по време на плач. Майка ми излиза в 4 часа за работа, и аз излизам с нея, и не се връщам преди да се е върнала. Пребираме се заедно. Взимам книжка и в парка. И мисля, че това също ме успокоява. Моля за помощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 Здравейте! Имам проблем, но не осъзнавам какъв е. ... Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. ... Опитай се да развиеш малко по-постоянни чувства в себе си. Изобщо, поработи над постоянството си. Избери си нещо, което да правиш ежедневно – спорт, хоби, изкуство, не се отказвай и не пропускай занимания. Докато си несигурна в чувствата си, докато си несигурна в настроенията си, докато си несигурна в интересите и желанията си, няма как да намериш някакво удовлетворение в обкръжението и в хората около теб. Нужна ти е повече устойчивост. Избери си някакво качество, примерно спокойствие и се опитай за един час да бъдеш напълно спокойна без значение какво ти говорят другите или какво се случва около теб. Наложи си примерно един ден да не се ядосваш. Няма значение какво ще ти се случи през деня, просто реагирай така, както ти искаш, а не автоматично. Ако забележиш, че се ядосваш, не приемай това за неуспех, а просто осъзнай ненужността на емоцията и я остави да отшуми. Розалина и balgar 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 (edited) На 15 години съм. Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. Проблемите ми се проявиха, когато бях на 13 години. Почнах да чета много семинари на Дънов, и това главно ми помогна. Но сега почвам да осъзнавам и последствията от всичко. ..............Имам постоянно студени крайници, което Дънов обяснява точно от голяма напрегнатост, от повече електричество, ......................... Взимам книжка и в парка. И мисля, че това също ме успокоява. Моля за помощ! Единственото, с което мога да те успокоя е, че и аз като бях на твоите години бях така. Да не говорим, че и досега си сменям често настроенията Само, че разликата между мен и теб е, че тогава не бях чувала за Петър Дънов. Така че ти си намерила Пътя. Редактирано Април 15, 2011 от helen Креми (късметче), Пламъче и balgar 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 когато бях в пубертета и аз имах един период кризисен, тогава майка ми ме водеше на психолог.....и тогава това доста ми помогна.... ако си прекалено чувствителна, или дори малко по-сензитивна от другите може на това да се дължи всичко...пък и пубертета си е времето, когато човек "пораства", променя се предполагам това ще разбереш чак, когато преминеш през този период...тогава наистина може да настъпят такива моменти и човек да има подобни изживявания.... аз имах период на дежа вю-та, когато получех дежа вю ме обхващаше някакъв необясним страх, заболяваше ме отвътре нещо се свиваше, все едно не бях на този свят, а сякаш оставах сама в друго време и пространство, чувствах се самотна и празна, бях много уплашена, чувствах се депресирана, но наистина посещението при психолог много ми помогна тогава......виенете от плач ми е познат, но мисля че плача притежава огромна пречистваща сила, понякога тежките моменти трябва да бъдат изживени точно такива каквито са, за да откриеш нещо много ценно в себе си....за всеки човек това според мен е различно, за мен е сила вътрешна...... относно отношенията с хората и моя опит от тези и по-ранни години в приятелствата е горчив, хора има всякакви....много е важно да опознаеш себе си.....още си малка страх ли те е от нещо...? от какво ...? колко е силен страха...? каква натура си...? ако искаш може да се обърнеш към астрологията.....помага много, когато човек търси себе си и се опознава..... пиши тук има много хора, които могат да ти помогнат...... balgar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 Дъщеря ми е горе-долу на същата възраст и при нея последната година наблюдавам смяна на на настроенията. В един момент се сърди на целия свят, после пък става много лъчезарна и приповдигната, като попитам какво става, ми отговаря - "...нищо особено, просто бях ядосана преди." Прави ми впечатление, че и тя много се вълнува, кой какво говори за нея в училище и го приема надълбоко, обясних, че важно е тя да бъде един добър и честен човек, който няма от какво да се притеснява, пък с тези неща - клюки и интриги - ще ви се наложи да се сблъсквате цял живот, това" явление "не се наблюдава само в училище, ще трябва да се научите да приемате спокойно подобни ситуации. Искам да ти обърна внимание върху проблема с цикъла, който каза, не ти е идвал вече 9 месеца, нещата може да не са на психологическа основа, по-добре да отидете с майка ти при специалист и да ти направят пълни изследвания в тази посока, защото дъщерята на моя приятелка имаше същия симптом и след поставяне на диагноза - поликистоза, вече я лекуват трета година. При тебе може да не е това, просто си направи изследвания за да си спокойна, още си много млада, така, че си обърни внимание на здравето навреме. balgar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 balgar, повечето от нещата, които описваш, са нормални за пубертета. Също е нормално и да отслабнеш през пубертета и нямало особени причини да се притесняваш, че това няма да стане. Притеснителното е спирането на цикъла и потискането на гнева. Ти не каза причините за това да се опитваш да потискаш гнева, а това е много важно. Потискането на гнева може да е изместено или да зсе измести към потискане на някой същности характеристики на личността, една от които е женствеността, а женствеността е свързана с месечния цикъл. Не е хубаво да се потискат емоциите. Спокойствието, за което говори Станимир, идва когато се открият коренните причини за безпокойствието и се заместят с нещо по-добро. Затова е много поелзно да се срещаш с повече, вкл. непознати хора и да се занимаваш постоянно със "спорт, хоби, изкуство" и т.н. Важно е да не потискаш чувствата си, защото те те ядат, а да ги канализираш и заместваш ядосването с отпускащи занимания, както по-горе. Мисля, че ще е изключително удачно да посещаваш психотерапевт за откриване на коренните причини на проблемите. Може и да наблюдаваш родителите си. Доколкото те чета, някой от тях е имал или има същите коренни проблеми. Като видиш проявлението при него ще ти стане по-ясно как да се правиш със себе си. balgar, Креми (късметче) и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
valiamaria Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 Започни да еграеш паневритмия много ще ти помогне, но мисли само положителни неща, купи книгата молитвениктя ще ти помогне много също но и психолог би ти допомогнал също Креми (късметче) и balgar 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balgar Добавено Април 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2011 когато бях в пубертета и аз имах един период кризисен, тогава майка ми ме водеше на психолог.....и тогава това доста ми помогна.... ако си прекалено чувствителна, или дори малко по-сензитивна от другите може на това да се дължи всичко...пък и пубертета си е времето, когато човек "пораства", променя се предполагам това ще разбереш чак, когато преминеш през този период...тогава наистина може да настъпят такива моменти и човек да има подобни изживявания.... аз имах период на дежа вю-та, когато получех дежа вю ме обхващаше някакъв необясним страх, заболяваше ме отвътре нещо се свиваше, все едно не бях на този свят, а сякаш оставах сама в друго време и пространство, чувствах се самотна и празна, бях много уплашена, чувствах се депресирана, но наистина посещението при психолог много ми помогна тогава......виенете от плач ми е познат, но мисля че плача притежава огромна пречистваща сила, понякога тежките моменти трябва да бъдат изживени точно такива каквито са, за да откриеш нещо много ценно в себе си....за всеки човек това според мен е различно, за мен е сила вътрешна...... относно отношенията с хората и моя опит от тези и по-ранни години в приятелствата е горчив, хора има всякакви....много е важно да опознаеш себе си.....още си малка страх ли те е от нещо...? от какво ...? колко е силен страха...? каква натура си...? ако искаш може да се обърнеш към астрологията.....помага много, когато човек търси себе си и се опознава..... пиши тук има много хора, които могат да ти помогнат...... Никога не съм се страхувала от нищо, но напоследък просто като остана сама вкъщи и чувам само някакви звуци и се панирам. Може би прекалено много се задълбочавам в окултното, и ми се струва, въпреки, че след като прочетох какво е казал Дънов, не си налагам това, че няма от какво да те е страх, всъщност няма, ако загърбиш страха, ще се освободиш истински, и ще се отървеш от някои проблеми. Наистина е порок, както се казва в друга книга. Даже някой път ми се струва, че някой се смее, както казват "смеха на боговете". Прекалено мнго неща научих, които преди не ги и бях чувала, и сякаш се страхувам от непознатото. Сега като си помисля не се страхувам, но само да чуя нещо по- силно, даже като падне нещо и скачам. И затова предпочитам разходката. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balgar Добавено Април 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2011 Здравейте! Имам проблем, но не осъзнавам какъв е. ... Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. ... Опитай се да развиеш малко по-постоянни чувства в себе си. Изобщо, поработи над постоянството си. Избери си нещо, което да правиш ежедневно – спорт, хоби, изкуство, не се отказвай и не пропускай занимания. Докато си несигурна в чувствата си, докато си несигурна в настроенията си, докато си несигурна в интересите и желанията си, няма как да намериш някакво удовлетворение в обкръжението и в хората около теб. Нужна ти е повече устойчивост. Избери си някакво качество, примерно спокойствие и се опитай за един час да бъдеш напълно спокойна без значение какво ти говорят другите или какво се случва около теб. Наложи си примерно един ден да не се ядосваш. Няма значение какво ще ти се случи през деня, просто реагирай така, както ти искаш, а не автоматично. Ако забележиш, че се ядосваш, не приемай това за неуспех, а просто осъзнай ненужността на емоцията и я остави да отшуми. Да, това е много правилно. Днес се събудих много спокойно. Просто не знам какво стана. Много положителна. 2 пъти се раздразних досега, заяда се на човек, но съм напреднала. Нямам представа какво се е случило, но когато си сложа палците над всички пръсти, и ги стисна, сякаш всякакъв гняв изчезва. Това го прочетох вчера следобед. Дънов възприема палеца като Божията воля, а другите пръсти са свързани с различни чувства. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balgar Добавено Април 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2011 Страшно много ви благодаря! Само,ако някой може да каже как да се справя с крайниците. Краката ми са ледени, а съм с чорапи, а главата ми е много топла, някой път гори, без да имам температура. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balgar Добавено Април 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2011 (edited) balgar, повечето от нещата, които описваш, са нормални за пубертета. Също е нормално и да отслабнеш през пубертета и нямало особени причини да се притесняваш, че това няма да стане. Притеснителното е спирането на цикъла и потискането на гнева. Ти не каза причините за това да се опитваш да потискаш гнева, а това е много важно. Потискането на гнева може да е изместено или да зсе измести към потискане на някой същности характеристики на личността, една от които е женствеността, а женствеността е свързана с месечния цикъл. Не е хубаво да се потискат емоциите. Спокойствието, за което говори Станимир, идва когато се открият коренните причини за безпокойствието и се заместят с нещо по-добро. Затова е много поелзно да се срещаш с повече, вкл. непознати хора и да се занимаваш постоянно със "спорт, хоби, изкуство" и т.н. Важно е да не потискаш чувствата си, защото те те ядат, а да ги канализираш и заместваш ядосването с отпускащи занимания, както по-горе. Мисля, че ще е изключително удачно да посещаваш психотерапевт за откриване на коренните причини на проблемите. Може и да наблюдаваш родителите си. Доколкото те чета, някой от тях е имал или има същите коренни проблеми. Като видиш проявлението при него ще ти стане по-ясно как да се правиш със себе си. Не винаги е хубаво да си изливаш чувствата. Това е енергия, част от теб, и при един психологичен проблем, да се оставяш без сили не е много добре. Има философия, че не трябва да се поддаваме на тях, иначе ставаш роб. Отколкото Любовта не е чувство, то е по- висше. Личи си, че не си ги потискам. Когато някой ме нападне словесно, което става често, аз не изпитвам нищо. Може би лек смут, ако н съм очаквала. Проблемът е че сякаш се насъбира. Ще се опитам да бъда постоянно, да се занимавам с нещо. Благодаря за съветите! Редактирано Април 15, 2011 от balgar Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 крайниците може да са ти студени поради ниско кръвно, не достатъчно оросяване....... когато краката ми са ледени и не могат да се стоплят, влизам в банята и ги мия с гореща вода няколко минути...докато се загреят, после обувам дебели чорапи даже и вълнени, ако не се движиш много също може да са ти студени крайниците..... виж си как ти е кръвното и пий повече течности.... разходката наистина е много добър вариант, така много добре ще се заземиш ще засилиш връзката си с природата и със земята, понякога ако загубиш вътрешния си баланс между духовното и земното може да се получат такива неща.....когато се почувстваш така просто си измисли да правиш нещо земно, обади се на някого, играй на някоя компютърна игра, която ти е интересна....... balgar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
balgar Добавено Април 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2011 крайниците може да са ти студени поради ниско кръвно, не достатъчно оросяване....... когато краката ми са ледени и не могат да се стоплят, влизам в банята и ги мия с гореща вода няколко минути...докато се загреят, после обувам дебели чорапи даже и вълнени, ако не се движиш много също може да са ти студени крайниците..... виж си как ти е кръвното и пий повече течности.... разходката наистина е много добър вариант, така много добре ще се заземиш ще засилиш връзката си с природата и със земята, понякога ако загубиш вътрешния си баланс между духовното и земното може да се получат такива неща.....когато се почувстваш така просто си измисли да правиш нещо земно, обади се на някого, играй на някоя компютърна игра, която ти е интересна....... Гледам да пия течности, даже някой път прекалявам. Но да имам ниско кръвно някой път. Не знам как да ви се отблагодаря на всички от форума. Много ми помагате. Благодаря ти за съветите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Страшно много ви благодаря! Само,ако някой може да каже как да се справя с крайниците. Краката ми са ледени, а съм с чорапи, а главата ми е много топла, някой път гори, без да имам температура. Здравей! Това нарушение в циркулацията на кръвта, проявяващо се като ледени крайници (Синдром на Рейно при млади момичета) и нахлуване на кръв в главата, което е една от твоите индивидуалности, би могло да се оправи с подходящо хомеопатично лечение. И това нарушение на циркулацията, допълнително се усложнява при Гняв! Тогава, както се казва "кръвта ми нахлува в главата" , "вбесен" съм, бузите са зачервени, може да последва и главоболие, обикновено дясностранно, пулсиращо. Така че изход има! balgar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Поздравявам те за това, че успяваш да се видиш от страни, че успяваш да застанеш над себе си и да се погледнеш трезво! Доста по- възрастни така и не се научават да го правят, а ти си успяла на 15 години и при това имаш обективно-критично отношение към личноста си. Може би наблюдавайки се ще можеш и да се коригираш сама. Можеш да започнеш с нещо по-малко /според теб малко/ като проблем и да опиташ да го преодолееш. Когато се зарадваш на резултата от победата да опиташ с второ и така... balgar 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.