Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нашият и западния индивидуализъм


Recommended Posts

Индивидуалността на българите е свързана с народопсихологията ни.Ние сме малък народ, у нас е развито гостоприемството, патриотизма, трудолюбието, любовта към знанието.Това са най- хубавите черти на българина, които изплуват в съзнанието ми.Всеки народ има свои индивидуални характеристики, те са породени от факторите, историческите условия при които е преминала дадена нация.Различен е пътя на всяка нация и различни качествени характеристики придобива този народ.Германецът ще те научи на дисциплина, при тях на едно работно място може да ти е задачата да гледаш осем часа в една точка, примерно това да е свързано с някакъв процес, технологичен.Ще гледа в точката и толкоз.Мъчно може да се угоди в изискване за качеството на немска фирма от българска партньорска фирма. Англичаните например са върли националисти.Ако разберат, че някой не е по идеи, душа, дух "англичанин", ще ти гонят до девето коляно фамилията.Студена нация са те.Съпругата и съпругът спят в отделни стаи, може мъжът да презира жена си, но пред хората се отнася с " Darling "Много добре си владеят чувствата.Но западните нации, колкото и да са напреднали в икономическо, социално отношение, са студени като хора.Мой роднина например, след ходене в странство каза: "Хубаво ми е в България, това е родината ми"

Линк към коментар
Share on other sites

Студена нация са те.Съпругата и съпругът спят в отделни стаи, може мъжът да презира жена си, но пред хората се отнася с " Darling "Много добре си владеят чувствата.Но западните нации, колкото и да са напреднали в икономическо, социално отношение, са студени като хора.

Не е съвсем вярно или поне не в нашето време. Иначе и аз предпочитам разумът пред чувствата (като изключим любовта). :)

Колкото до индивидуализма, струва ми се, че при нас той повече се проява като егоизъм и непукизъм за заобикалящото ни, докато на Запад е един култивиран индивидуализъм, даване на възможност на личността да прояви талантите си.

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Канел, култура на изразяване на чувствата, не е еднаква по света.Индивидуализма е свързан с качествата на душата.Като го разтълкуваме за отделните нации същият се проявява различно.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Търсих темата 'индивидуалност и индивидуализъм', но не я намерих, за това пускам тук тази беседа. Много точни определения има.

 

 

Като изучавате злобата и омразата, виждате, че те взимат участие и в биологическите процеси на живота. Къде, именно? – В корените. Корените на растенията отделят киселини, които разтварят твърдите вещества на почвата и ги използват като хранителни сокове. Такова нещо представят злобата и омразата за корените на живота. Клоните и цветовете на живота се хранят с положителни мисли и чувства, с добродетели.

Ето защо, като се натъквате на отрицателни чувства и мисли, не се борете с тях, но ги отправяйте към корените на живота, дето вършат добра работа. Не дръжте злобата и омразата в клоните и цветовете на вашия живот, да не ви тровят. В корените е мястото им, а не в клоните и цветовете. Който не разбира това, той страда, мъчи се и боледува. Хората страдат от разместване на нещата. Като поставят всяко нещо на своето място, страданията сами по себе си изчезват.

Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях.

Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека.

В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.

Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.

Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мястото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, отсега нататък тя ще слугува. Когато се казва в Писанието, че човек трябва да даде отчет за своя живот, това се отнася до личността. Тя трябва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстъпи назад.

Като влязат в новия живот, хората искат веднага да ликвидират с личния живот. Това е криво разбиране. Невъзможно е човек да се откаже от личния си живот, като особен род енергии, от които организмът естествено се нуждае.

Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожат. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота.

Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина.

И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструмент, на който душата свири.

Какво ще прави цигуларят без цигулка? Как ще изрази музиката, която носи в себе си? Следователно не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика.

Помнете: Каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става.


Беинса Дуно, из "Лъч на пробуждане", МОК, 04.12.1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Защо индивидуализмът при българите е по - силен, отколкото при други народности? На какво се държи голямото разединение в сравнително малкото ни общество?

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че е по-голямо от това на другите народности - разединението е повсеместно и е резултат от почти 3 столетия насаждана "еволюционна теория", според която естественият отбор се състои във вътрешновидова и междувидова конкуренция. Дарвин не е писал нищо подобно. В науката и възпитанието Учителя излага съвсем ясно и достъпно за всеки идеята, която се е родила в Дарвиновите проучвания. Колективните усилия за приспособяване към непрекъснато променящата се среда са решаващият фактор за оцеляването и еволюцията на всеки вид. Това, обаче е само един фрагмент от картината - видвете не еволюират индивидуално - еволюират целите екосистеми и цялата планета - т.е. единният жив организъм. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат: "Не мисля, че е по-голямо от това на другите народности - разединението е повсеместно..."

В България от години се пише и говори, че българите сме големи индивидуалисти, че не сме задружни, че сме много разединени, че много си завиждаме и си подливаме вода. Прави впечатление големият брой партии. Дори има такъв виц: "Трима германци правят армия. Трима французи правят нация. Трима българи правят партия." Сещам се и за вица с казаните в ада и за това, че няма нужда дяволи да слагат българите в казаните, защото те сами се топят едни други.

Не знам какво е положението при всички народности в света, но съм с впечатлението, че циганите са по - единни от нас. Но е възможно причината за това да е, че са малцинство. Срещал съм идеята, че малцинствата по принцип са по - задружни от онези, които са мнозинство.

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

обобщенията не са добра идея - познавам много сънародници, които са обратното на разединени... Познавам малцинства, които не се обичат и си завиждат и подливат вода - до хора е.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

 Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пак частично разглеждане. Да го разглеждаме от становището на мъжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трябва да разглеждаме живота като разумни същества, които всеки момент разбират волята Божия. 

Двама или трима

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Донка каза:

обобщенията не са добра идея - познавам много сънародници, които са обратното на разединени...

 

Имах предвид, че е много популярно виждането, че разединението сред българите като цяло е по - голямо, отколкото сред други народности. Иначе навсякъде има примери и за единство, и за разединеност.

Линк към коментар
Share on other sites

А не си ли се замислял, че това не е виждане, а добре организирано внушение

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам дали е внушение идващо от някакъв център на власт, но през годините не веднъж съм го чувал и чел със сигурност от обикновени хора (от известни личности, показвани по телевизията - не се сещам). Аз самият нееднократно съм го повтарял и писал и съм заявявал, че ни е нужно повече единство. За пример може да приемем голямата партизанщина в българската политика (то са партии, партийки, нови, стари - хора преминават от една в друга, едни се събират с други, после се разделят). По телевизията, по форуми и на живо съм срещал твърдението, че сред българите има много завист. 

А и логично ми изглежда поговорки като горецитираните да са възникнали, защото определен тип поведение се е повтаряло много пъти. А че не може всички хора от дадена група да бъдат сложени под общ знаменател ми е ясно като бял ден.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 12/18/2016 at 19:40, Донка каза:

обобщенията не са добра идея - познавам много сънародници, които са обратното на разединени... Познавам малцинства, които не се обичат и си завиждат и подливат вода - до хора е.

 

Обобщенията не са най - доброто, но и те си имат мястото явно. Вид улеснение. Все пак и Петър Дънов е ползвал обобщения.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...