Jump to content
Порталът към съзнателен живот

146. Плевелите и пшеницата


Recommended Posts

Благодаря за беседата! Точно навреме идва, след наблюдения и преживяванията ми от няколко дни.

От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение. Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира.

Казва: „Оставете ги да растат!“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.

Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея!“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.

Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.

Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.

Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто.

И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?“ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му.

Познавам хора, духовни, пък все се произнасят, съдят-този такъв, онзи онакъв... Не разбират смисъла, че за всеки има място под слънцето и Бог работи чрез всеки човек, учи ни, стига да имаме желанието да се учим, а не да гледаме дали брата ни се учи...

Ето защо, Учителя ни учи да видим хубавото във всяка ситуация, случка. Да се поучим и да израстваме. Добро/лошо... дуалности... А всичко има дълбок смисъл, той е, който дава новото разбиране... "Нищо човешко не ми е чуждо", казвали гърците, а аз знам, че не съм добра, но не съм и лоша, просто съм... себе си. Човек, който се учи...

Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.

Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.

Често ние, хората поставяме и си поставяме условия, съдим и се самоосъждаме, налагаме и си налагаме... На всички нива. А е нужен само нов поглед над нещата и бягство от условностите, самопознание и познание... Любов.

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте приятели.

Ани ,благодаря ти .

Беседата много ми хареса Прочетох я снощи и днес отново .Мисля че е от основополагащите за Учението.

Основен акцент в беседата е понятието толерантност,а тя е свързана с едно друго понятие -приемане.

Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.

Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.

Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот...

Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно.

Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.

Преди доста време ,когато за пръв път се сблъсках с приемането,никак не разбирах,не проумявах как мога да приема непростимото

Оказа се,че мога и вече знам от опит това ,което Учителят ни е казал в тази беседа ...

Поздрави

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Ани за чудесното представяне на беседата и на всички споделили разсъжденията си!

Да, методите за преборване с "плевелите" (злото) са приемането, толерантността, прошката - всички те - лъчи на слънцето Любов, първо - като отношение към нас самите, а после и към най-близките ни, към децата ни най-вече. Всичко онова, към което съм се стремяла и за което не съм жалила сили и средства, съм получавала стократно. Когато се усетя "преситена", тогава разбирам и че съм свободна за новото и продължавам пътя си нататък... Процесът на осъзнаването се е удължавал винаги, когато някой се е опитвал да ме спре или противодейства с най-различни манипулации. Това, което научих от тази беседа е, че ако искам да се прояви Бог в моето и във всички онези деца, с които общувам, е да им отдавам Любовта си като приемам и подкрепям всяка тяхна стъпка, като им давам сигурност, че ще ги обичам и след като сгрешат, защото един от най-големите "плевели" е чувството за вина.

И още нещо, за което ме подтикна един пост на Розалина преди време - датата, когато е изнесена беседата - 22.01.1922г. Наскоро прочетох, че 22 е числото на най-големите трудности след 11. Случайно или не - на тази 22-ра дата Учителя ни е дал и най-силното "оръжие" срещу тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Ани за чудесното представяне на беседата и на всички споделили разсъжденията си!

Да, методите за преборване с "плевелите" (злото) са приемането, толерантността, прошката - всички те - лъчи на слънцето Любов, първо - като отношение към нас самите, а после и към най-близките ни, към децата ни най-вече. Всичко онова, към което съм се стремяла и за което не съм жалила сили и средства, съм получавала стократно. Когато се усетя "преситена", тогава разбирам и че съм свободна за новото и продължавам пътя си нататък... Процесът на осъзнаването се е удължавал винаги, когато някой се е опитвал да ме спре или противодейства с най-различни манипулации. Това, което научих от тази беседа е, че ако искам да се прояви Бог в моето и във всички онези деца, с които общувам, е да им отдавам Любовта си като приемам и подкрепям всяка тяхна стъпка, като им давам сигурност, че ще ги обичам и след като сгрешат, защото един от най-големите "плевели" е чувството за вина.

И още нещо, за което ме подтикна един пост на Розалина преди време - датата, когато е изнесена беседата - 22.01.1922г. Наскоро прочетох, че 22 е числото на най-големите трудности след 11. Случайно или не - на тази 22-ра дата Учителя ни е дал и най-силното "оръжие" срещу тях.

Да, но пък защо 22 да е точно числото на големите трудности. Има ли символика в това, че при умножението на 11 с коеф. 2 се получава 22?

Линк към коментар
Share on other sites

------------

Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изразяват в положителния, т.е. в добрия, нормалния живот, а отрицателните в неправилния живот. За добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия - затвор.

---

11 и 22 са числа, чийто смисъл е служба на обществото и човечеството. Когато тези числа присъстват в рождената дата на дадено лице, това означава, че последното е надарено със способности и качества да ръководи и доминира, поставяйки живота си в служба на другите. 11 и 22 имат значение на идеализъм, саможертва, вдъхновение. В това отношение 22 има въздействие на по-високо ниво и на по-висок международен план. 22 служи на цялото човечество. То означава универсалност. 11 означава вечна борба между двете единици.

Из "Път към съвършенство", ISBN 954-533-006-7

Да, но пък защо 22 да е точно числото на големите трудности. Има ли символика в това, че при умножението на 11 с коеф. 2 се получава 22?

Учителят дава доста информация за числата ,magito023.Можеш да погледнеш в ето тази тема.

Светъл ден

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за хубавитте коментари и цитати! :)

В тази беседа Учителя акцентира върху думите на Христос „Не, оставете ги да растат.“.

Доста време се питах дали няма опасност оставяйки ги, да заглушат другото, полезното? Всеки е виждал буренясала градина. Става дума за плевелите вътре в нас. Да се изтръгват е рисковано. Обяснено е защо.

Отговорът намерих в една друга беседа. По същия стих от Евангелието. Но държана на 17-ти ноември 1935 г.

Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно. Щом мисли правилно, той ще може да приложи всяка права теория в живота си.

...

Казвам: Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите. Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите. Оставете пияния сам да си падне, не го бутайте.

Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви. Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. Другите работи оставете настрана. Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят, изправете себе си. Оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“ И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за своите ближни. Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!

Плевели

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...