Диляна Колева Добавено Май 26, 2011 Доклад Share Добавено Май 26, 2011 Отварянето на тази тема е провокирано от новото хоби на моя 11- годишен син. Предварително казвам, че аз нищо не разбирам от бойни изкуства . И никога не съм разбирала връзката им с духовността. Връзка която се подчертава често. Така се получи, че ние европейците проявихме голям интерес към източните бойни изкуства, днес навсякъде има школи за какви ли не разновидности на това източно чудо. До тук няма нищо лошо. Записвайки се в една такава школа, обаче, детето влиза с идеята да се научи да се бие, да научи хватки, които другите не знаят, да бъде различен, интересен, силен и какво ли още не, но..... не и по- добър. Още в началото в школата започват да учат похвати, които никак не са безопасни. Безопасни за детето, но не и за другото на улицата, ако въпросният школник реши да демонстрира сила. Това е оръжие в детски ръце. Изобщо не бих коментирала по този начин преди няколко месеца, защото не ги вярвах тези неща. Сега обаче всяка вечер синът ми се прибира много доволен от новото умение което е усвоил. С малко сила похватите свалят на земята дори баща му . Попитах го, говорят ли за силата, за ползването и, за контрола, за умението да я ползват. Отговорът беше - не. Всеки един от похватите завършва с чупене на крайник или глава. Въпрос на сила, контрол на емоция и т.н. Не е ли развиването на тези бойни изкуства у нас малко отзад - напред? Или аз нещо не разбирам идеята? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 27, 2011 Доклад Share Добавено Май 27, 2011 Би трябвало бойните изкуства да се преподават като Път към духа! Заложено е дори в името на източните - до, дао, тао... В България единствено айкидото се преподава донякъде свързано с етичните и духовни принципи, медитацията, дишането, хармонията със света и хората! Но то само по себе си е е само "черешката на тортата", без самата торта на бойните спортове. На изток наистина бойните спортове се преподават различно - с морални принципи и етика, с дисциплина на взаимоотношенията, с визуализация и медитация, с развиването на абстрактното мислене чрез подходяща литература, свързана с духа на изкуството и т.н. Тук в България джудото се превръща в пехливанлък, а каратето в японски бокс... Тренират се от всеки, от хора с всякакви характери и склонности. От добри момчета и от момчета борчета... Добрата новина е, че за мъжката психика самото занимание с боен спорт резонира с много дълбоки настройки на мъжа ловец и воин и само по себе си дисциплинира. Груповите занимания дават едно естествено колективно чувство и съобразяване с другия в духа на мъжко братско съперничество. Тук от самия трениращ зависи да свърже бойния си спорт с духвните дисциплини - защото далеч не всеки бг треньор го прави! Дъгата и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 27, 2011 Доклад Share Добавено Май 27, 2011 Бойните изкуства на Запад са преобразувани във вид спорт. Дори Айкидо е спортизирано. В България има само две школи, които носят що-годе жива духовна традиция: Тай Дзи (само една от всичките) и Катори Шинто Рю (японско бойно изкуство с мечове). А пък това Карате, Таекуондо и т.н. са си обикновено махленско млатене Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 27, 2011 Доклад Share Добавено Май 27, 2011 Орлин много добре го е казал. И дано има все още такива истински школи. За деца има много добри отзиви от Тошко, които преподава айкидо за деца в едно училище на пл. "Възраждане". Преди много добра по дух и етика бе групата по айкидо на големия Жоро (Георги Пенчев), но сега той май не се занимава с преодаване, а учениците му заминаха по чужбина... Има някои големи федерации и асоциации, които за да имат членска маса лесно дават цветни колани (през няколко месеца) и плащащите са много щастливи. Имаше и добри школи в спортен комлекс ЦСКА (голямата база преди кв. "Дружба") Иначе казано, пожелавам на младият мъж да си хареса треньор, който го вдъхновява и окрилява да се развива. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 22, 2013 Доклад Share Добавено Юли 22, 2013 (edited) Диди, не споделяш кое е бойното изкуство. Стана ми любопитно за кое точно иде реч? Има форум, посветен на бойните изкуства и на множеството техни аспекти. Ето го: http://daobg.com/ Аз не смятам, че на бойните изкуства им липсва възпитателен характер. Напротив, бойните изкуства възпитават в уважение към себе си, към учителя си, към родителите си, към партньорите си в дожото (тренировъчната зала), към самото дожо (и към духовете на бойците, тренирали и преподавали там), дори - и към противниците си... Учат на дисциплина, на търпение, каляват волята, създават богата култура на движение... Покрай тях се изучава културата на държавата, която е създала конкретното бойно изкуство - език, философски направления, религиозни направления и така нататък. Учи се медитация, учат се лечебни практики... Никой нормален учител няма да прати учениците си да се бият на улицата или в дискотеката, да чупят крайници и да убиват. Боецът върви по своя Път, по Пътя на воина (Bushi Do), и го следва. Толкова е просто... Разбира се, от учител до учител може да има голяма разлика и не се знае начинаещият на какъв човек попада. От друга страна, значение има и компанията на останалите трениращи. Новакът в групата трябва да осъзнае дали това бойно изкуство, този учител и тази група са подходящи за него. А също така - дали и той самият е подходящ за това бойно изкуство, за този учител и за тази група. Ако не се вписва в картинката, може да смени групата, учителя или бойното изкуство. Понякога учениците пътуват надалече, само за да тренират при определен учител или в определена компания. През изминалата учебна година аз преподавах карате в едно частно училище (като СИП). И учениците ми, и родителите им, и учителите им, и директора на училището ми благодариха за работата ми с тях (с децата). Понеже те станали по-дисциплинирани, по-ученолюбиви, повишили успеха си и служели за пример на другите ученици в училището. Редактирано Юли 22, 2013 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 22, 2013 Доклад Share Добавено Юли 22, 2013 (edited) В японските бойни изкуства (карате, джудо, айкидо, джу джуцу, нин джуцу, сумо, кендо, яйдо, кюдо, джодо и др.), се покланяме винаги, когато: - влизаме в дожото - в началото на тренировката - преди двубой с партньора - след двубоя с него - преди края на тренировката - на излизане от дожото Редактирано Юли 22, 2013 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 29, 2013 Доклад Share Добавено Юли 29, 2013 (edited) Смисълът на бойното изкуство не е в това, да участваш в сбивания на улицата, в кръчмата, в дискотеката или на стадиона, а - физическото и личностното израстване на практикуващите го. Философията зад бойните изкуства помага за духовното израстване на личността. За съжаление на много места по света бойните изкуства сe преподават като спортове, а не - като изкуства. Да се научиш да се биеш не е причина да се биеш с когото и да е. Върхът на изкуството НЕ е да влезеш в 10 000 единоборства и да победиш. Напротив, върхът на изкуството е да съумееш да победиш противника си БЕЗ да встъпиш в бой с него. До определена степен (дан) се усъвършенстват техническите умения, оттам нататък физическите и техническите знания и умения стават само средства за духовното развитие на личността. Разбира се, някой, който е присъствал на тренировка, ама - гледайки през прозореца как някакви хора се потят в дожото, няма как да разбере това. Целта на упоритите тренировки е да освободиш духа си от формите и стереотипите. Тогава постигаш хармонията на движението и на духа. Но, за да достигнеш такова високо ниво, ти трябва да посветиш живота си на своето бойно изкуство. Но не всеки човек иска и може да постигне това ниво. Бойното изкуство, освен техническата си страна, освен културата на движение, освен методите на самоотбрана, е и начин на общуване, начин за избягване на конфликтите. Целта е практикуващият бойни изкуства да живее в мир в свят без врагове. Собствената ни култура е един от филтрите, през който гледаме и възприемаме света. Културните стереотипи и гледните точки може да се променят с времето. --- Кой защо тренира? Кой какво търси в бойните изкуства? 1. Китайските монаси: - духовност, - здраве 2. Обикновените китайци: - здраве, - умение да се бият 3. Японците: - умение да се бият, - духовност, - здраве 4. Западняците: - умение да се бият, - здраве - (евентуално!) духовност --- Какво ни дават бойните изкуства? - успокоение на ума (психотерапевтично въздействие), - подобряване на цялостното здравословно състояние на организма, - удължаване на продължителността на живота, така че човек да има повече време за постигане на просветление, - постигане на просветление, - духовност, - възпитание, - дисциплина, - физическа сила, - умения за самозащита. Въпросът е с каква нагласа започвате да тренирате, какво от всичко това искате да вземете, смятате ли да навлезете в дълбините на определено бойно изкуство. Редактирано Юли 29, 2013 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.