Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Минало, Настояще, Бъдеще


Recommended Posts

Как възприемате миналото и бъдещето по отношение на тялото си? А къде е настоящето? Питам не за философски отговори, а за представа и усещане за протичане на времето спрямо физическото тяло? Например за някого миналото е назад, а бъдещето напред, за друг миналото е вляво, а бъдещето вдясно, за трети миналото е надолу, а бъдещето нагоре...

Какво е вашето чувство и представа за протичнето на хода на времето? Може би го чувствате като колело - но как е разположено спрямо тялото ви??? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако разглеждаме човешкото тяло в съпоставка с модела на Световното Дърво, на което във времева интерпретация корените са миналото, стволът - настоящето, а короната - бъдещето / в топосна, пространствена интерпретация тези три части са респективно земен свят, връзката с небесния святи накрая - самото Небе/. откриваме сподни елементи. Растежът започва отдолу нагоре, от корените към листата, от краката към главата. Следователно би трябвало да възприемем по-близките до земята органи като по-предни, по-стари. Разделяйки условно човешкото тяло на три част, то краката беха могли да бъдат миналото /основата, на която сеопираме и от която изхождаме/, торсът с ръцете - настоящето / творчеството, което посредством символа на ръцете прилагаме, за да създаваме бъдещето/ и третата част - главата - там е бъдещето /умът е устремен напред, т.е. нагоре/.

Това е чисто условна интерпретация, в смисъл , че приемем времето като делимо. Защото вероятно минало, настояще и бъдеще няма - има едно непрекъснато настояще, дно цябо време, тъй както е цялостно тялото ни.

Друга възможно корелация е, ако свържем чястите на нашето тяло с хронологичното им развитие. Но по тази начин става доста объркващо, защото човешкото тяло е изменчиво и податливо на промени и това , което е било минало си остава в настоящето /опадалите зъби, загубата на крайник и под./, а това, което е било очаквано, в един момент престава да бъде бъдеще и се превръща в настояще / вторичните полови белези, посивелите коси и т.н./.

Аз самата нямам усещането да разглеждам тялото си порционирано спрямо трите времеви сектора и не асоциирам страните и частите му с условното деление на хроноса. Тялото ми се движи във времето и преминава в измеренията му в целостта си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Орли,

Според мен в поста ти се съдържат два основни въпроса:

Първият:Как се отнасяме към физическото си тяло като носител на другите тела- астрално , ментално, духовно и какво правим, за да го поддържаме здраво.

Вторият: Доколко можем да свържем физическото си здраве със способността си да възприемем настоящето като пресечна точка на миналото и бъдещето.

Можем да разгледаме физическото си тяло като сложна система от скачени съдове/органи/ или като проводник,през които/който преминават енергиите, идващи от Космоса, Зодиакалните съзвездия,Слънцето, Планетите и Природата като цяло.

В зависимист от здравината на съответните съдове/ органи/ ще се осъществява и правилното протичане на тези енергии, гаранция за здравето на цялото ни физическото тяло, а оттам и за правилното функциониране и на другите, по- фините ни тела.

За себе си мога да кажа, че е имало моменти, когато физическото ми тяло е било много здраво и тогава не съм се замисляла нито за миналото, нито за бъдещето, а съм живяла само в настоящето. Имаше моменти, когато от претоварване на по- фините си тела, бях увредила и физическия си носител. Тогава свързвах физическото си тяло по- скоро с миналото, отколкото с настоящето и бъдещето. Осъзнавайки важността на физическото си тяло като предпоставка за здравето и на другите си тела

"Тялото е твое добиче – коня, що яздиш. Ти трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него и да го пазиш от най- малка скверн."

положих усилия , извърших необходимата работа за възстановяване на физическия си носител и сега мога да кажа , че отново се радвам на едно здраво физическо тяло, което чувствам, че е устремено нагоре, към бъдещето, но живеейки в настоящето.

Линк към коментар
Share on other sites

:angel: според мен,изказаните дотук мнения не са лични, и са прекалено философски,аз например гледам така на миналото-детството ми в което открих за моите странни усещания.,и получаването на наследството от баба(знаеш за баенето...),настоящето е за мене това което се случва с мен от 2 години насам,т.е.-практиката и усъвършенстването ми като личност,и баячка и бъдещето,което очкавам с нетърпение и към,което проявявам нескрито любопитство,което често се опитвам да разгадая чрез способностите,които имам...често има резултати,но винаги си има някаква цена....отплеснах се мъничко,но това е моето мнение,което не базирам на нищо философко и научно,(нямам против мненията на другите всеки се изказва посвоему...)
Линк към коментар
Share on other sites

Pagaina, не разбрахме тези твои мисли и представи в какво отношение са към тялото ти - такъв е въпросът. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Минало, настояще, бъдеще спрямо тялото ми /отпред, отзад, отляво, отдясно,отгоре, отдолу/ - няма такова нещо за мене. Те всички едновременно съществуват край мене и в мене /понеже самата аз съм част от пространството-време/ и са неразривно свързани. Деленето им е условно - от едно по-висше измерение те изразяват просто различни времеви координати. Ние хората можем да си представяме нещата в триизмерен образ. Мога все пак по някакъв начин да усетя себе си в една точка от пространството /в центъра на координатната система/, в която са събрани едновременно всички моменти от живота ми - всичко, което съм била и ще бъда като резултат от досегашните ми действия и действията на другите. Представете си се едновременно като бебе, родител, старец, от други свои животи... Вярвам, че съдбата е динамична многофункционална променлива - някои показатели може да са непроменяеми, но далеч не всички. Ако можеш да видиш живота си като на лента, да погледнеш на него "отгоре", т. е. дистанциран от ограниченията на времето, ще изпиташ спокойствие до степен на безразличие какво и кога се случва с тебе - просто като един спокоен страничен наблюдател, който е разбрал, че нищо страшно няма в цялата работа, че всичко е простимо и че за всяко нещо си има причина. Или пък да изпиташ спокойна радост и благодарност за тези възможности. Е, по-здравословно и градивно е човек да живее там, където е - в настоящето, но и времевите пътешествия имат смисъл, ако търсим поука или позитивно преживяване. Необходимо ми е да се усещам като цялостна част от Всичко, включително от Времето. Преди години отричах себе си в миналото, а това разболява, разболява също и безплодното бягство в бъдещето - все начини да се бяга от Действителността. Човек трябва да приема себе си и другите във всички моменти от живота - иначе не може да бъде здрав и мъдър.

Ние сме това, което сме били и сме това, което ще бъдем. С това разбиране можем да поемем отговорност за действията си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

:) Здравей!

Ето моето усещане...

Сега във мен е тихо,

но не от празнота…

Листото с трепет чака

лъчът да го огрее.

Напролет зеленее

от светло, та до сочно.

Наесен пожълтяло

се слива със земята,

отдава й се цяло,

за да нахрани тя дървото,

а то се устремява

отново към лъча.

Нима не е красиво,

естествено и просто

със радост да преминеш

и ти по своя път...

Единствено Творецът –

Създател на дървото

ще знае колко дълго

с листа ще го покрива

и докога ще може

с лъча да се целува.

Линк към коментар
Share on other sites

Посрещам изгрева на път за работа,минавайки през една градинка.Пада ми се някак отпред и отгоре.Вечер ходим да бягаме с приятелки извън града.Залеза го изпращам отзад и отдолу.Тогава,значи,настоящето ми се разполага накъде по средата им. :D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

:D Три години ми са били нужни, за да си отговоря на този въпрос...

Помните ли как се заплита плитка от три кичура - аз се чувствам плитката - сплетена съм от миналото, бъдещето и настоящето... Вън от мен - около тялото ми е безвремие....

104.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

За мен Времето е като лентата на Мьобиус - без начало и без край. И тъй като тялото ми е триизмерно, с очертани граници, а не с един ръб и една равнина оттам се получава и дисонанса помежду ни. Чувствам част от тялото си извън времето или може би по-точно е да кажа: не усещам в цялост хода на времето :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Как възприемате миналото и бъдещето по отношение на тялото си? А къде е настоящето? Питам не за философски отговори, а за представа и усещане за протичане на времето спрямо физическото тяло? Например за някого миналото е назад, а бъдещето напред, за друг миналото е вляво, а бъдещето вдясно, за трети миналото е надолу, а бъдещето нагоре...

Какво е вашето чувство и представа за протичнето на хода на времето? Може би го чувствате като колело - но как е разположено спрямо тялото ви??? :hmmmmm:

Бъдещето е пред, а миналото зад мен. Може би защото животът е движение, а естественото движение на човешкото тяло е именно в посока напред.

Линк към коментар
Share on other sites

Опитах се да представя себе си, разглеждащ миналото в ляво, а бъдещето в дясно от себе си. В такъв случай вероятно щях да свързвам миналото с негативното, със злото, с деструктивното, а бъдещето с положителното, доброто, градивното. Но на миналото не може да се отрече градивността, защото това което сме, е това, което сме изградили в миналото. Нито може да се говори за зло, дори и да приемем, че в момента сме много по-добри от това, което сме били в миналото. Злото не е това, което се намира в миналото, а когато започнем да се движим в посока на миналото си, т.е. когато се опитваме да го направим настояще. Когато говорим за ляво и дясно, това означава всъщност решение, избор на посока по която ще поемем. Аз обаче не разглеждам миналото и бъдещето по този начин.

Когато се представя в позицията да разглеждам бъдещето като намиращо се над мене и миналото като намиращо се под мене, то някак си като че ли ограничавам възможностите си. Предпочитам да гледам напред, а не нагоре. Като гледам нагоре сякаш чакам някой друг да определи съдбата ми, да поеме отговорност за действията ми и всъщност се чудя дали въобще имам представа какво правя. Възприемайки бъдещето като нещо над мен, всъщност се поставям в някакво подчинено положение спрямо него, докато в действителност не би трябвало да е така, а сам да реша съдбата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги съм си представяла че бъдещето е пред мен,а миналото зад мен.Когато поискам,мога да се обърна назад и да почерпя опит от миналото.

Ако си представя,че бъдещето е над мен,имам чувството,че всеки момент върху мен ще се стовари някаква опасност.Ако си представя,че миналото е под мен,имам чувството че съм го стъпкала,т.е. не ми е нужно,което не е вярно.

Никак не мога да си представя бъдещето и миналото от двете ми страни.

Настоящето е в мен самата,защото винаги се намирам на границата минало-бъдеще.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

позамислих се :) интегрирани са ми- бъдещето ми е в стомаха, а миналото в краката и в главата, но в главата има и други времеви конструкти

п.п, tematangi, покажи ги тия промени по себе си, че твойто вече е спам

Редактирано от Вятър*
Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък не мога вече да си представя нито миналото, нито бъдещето си извън мен. Преди можех да мисля за миналото си като пространство зад мен, което мога да оставя и от което мога да се отдалеча, ако пожелая, а за бъдещето си като времево и житейско пространство пред мен, което мога да „стигна”. Сега вече и двете са се слели и преплели в един голям общ облак от мисли и някакви душевни състояния. Според мен, спрямо тялото, т.е. спрямо това, което идентифицираме като наша територия или като „себе си“, миналото и бъдещето са вътре, защото те не са измерения на материята, а на мисълта, а тя винаги е вътрешна. Един ден се озовавам отново в миналото, друг ден съм обсебена от бъдещето. При мен лично бъдещето винаги има статут на „доброто” за разлика от миналото, което винаги носи етикет „нещо, от което трябва да се освободя”, без значение дали съм се чувствала добре или зле в него. Като че ли това, което приемам за настояще, ми носи най-приятно и спокойно усещане и то при положение, че в настоящето успея да съчетая някаква мъдрост, натрупана от миналото заедно с надеждата и оптимизма по отношение на бъдещето. Всичко е въпрос с кои мисли и чувства съм решила (или несъзнателно избирам) да се занимавам в настоящето. Може би това прави духовния път понякога труден и едва ли не една продължителна вътрешна битка, ежеминутен избор и постоянно усилие. Няма възможност да заспиш за малко, да подремнеш :) – във всеки миг трябва да избираш и да определяш своето място (в най-добрия случай – съзнателно) и ако си помисли човек за това, което учителите ни казват – че във вечността миналото, настоящето и бъдещето са едно цяло и че времето е въпрос на душевно състояние, значи във всеки един миг ние пренареждаме своята вечност и това е изморително, поне понякога. Умората идва от този постоянен цикъл на градивни и разрушителни периоди, които се налагат по простата причина, че такива като мен още не са успели да подредят вътрешния си свят и себе си по този начин, в който всичко си е на мястото, т.е. да постигнат онази устойчива вечна хармония, баланс на всички сили, които действат по принцип в и около човека. Мисля, че това е постижение само на великите учители, на адептите, на просветлените. Тия, които още се учат, такива като мен, които все още търсят „добрата комбинация” от елементи на живота или пък от добродетели в характера, са все още в колелото, въртят се и за това смятам, че за тях, и за мен – времето е едно колело, което се върти вътре в човека или пространствено казано – вътре в тялото.

А пък конкретно за добродетелите – моето наблюдение е, че не е въпрос само да се стремиш към дадена добродетел – например „да си добър”, „да си търпелив” – но всъщност всеки път се налага да си даваш сметка по какъв начин тази добродетел ще остане добродетел в конкретната ситуация, в конкретното й проявление. Винаги се налага да вземем предвид контекста и условията, в които се движим. И всичко най-добро да съберем на едно място, не се ли погрижим за съвместимостта и хармонията, за уместността на нещата, нищо не става или става обратен ефект – експлозия. Значи наистина постоянно търсим нещо като рецепта – конкретна комбинация и дозировка, а това, което е универсално е само умението да се научиш да правиш добри съчетания от сили и качества и да ги дозираш правилно. Поне така разбирам нещата в момента. Пък и има достатъчно потвърждения, дори само от Учителя са хиляди, че наистина съществува такъв тънък момент от живота, касаещ правилното съчетание на нещата. Той много пъти говори за това и всъщност нямаше нужда аз да говоря толкова много по въпроса.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

Как възприемате миналото и бъдещето по отношение на тялото си? А къде е настоящето? Питам не за философски отговори, а за представа и усещане за протичане на времето спрямо физическото тяло? Например за някого миналото е назад, а бъдещето напред, за друг миналото е вляво, а бъдещето вдясно, за трети миналото е надолу, а бъдещето нагоре...

Какво е вашето чувство и представа за протичнето на хода на времето? Може би го чувствате като колело - но как е разположено спрямо тялото ви??? :hmmmmm:

Здрасти, темичката е стара, но пък провокира :) Искаш прагматични отговори, но провокираш към философски. А иначе времето протича по-един и същи начин за нашите тела. За съжаление, годините оставят своя отпечатък. Интересното е,че хората се променят, но тази промяна в чисто естетичен аспект има различни измерения. Например с възраста, някои хора напълняват, обезормят се, и т.н. Но има и хора, на които времето се отразява сякаш обратното. Имам чуството че с годините стават все по-хубави, и по-привлекателни. Доста често, чуваме че начина по-който остарява човек е въпрос на "ген" Аз мисля че освен наследствената предизпозиция, голямо значение има индивидуалния живот на индивида, в най-широк смисъл. Режима на живот - двигателната активност, храненето, начина на мислене - са нещата, които според мен са "изписани" по нашето лице и тяло. Аз лично адмирирам хората, които и в по-напреднала възраст се грижат за своя външен вид, спортуват и т.н.

А по-отношение на тези асоциации които си дал, по-горе. Шеговито ще ти отговоря със следното - миналото свързвам с "нагоре" защото свързвам миналото с моето израстване (в най-широк смисъл) а пък бъдещето, свързвам с "надолу" :3d_040: защото гравитацията си казва си думата.

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,може би като казвате Тялото,имате предвид Живота ?

Миналото,настоящето и бъдещето в Живота ...

Бъдещето виждам пред мен,миналото зад мен ,а аз съм в средата.Нито в ляво,нито в дясно.

Линк към коментар
Share on other sites

Мен явно нещо ми е сбъркано - виждам само настоящето! Времето като мерна единица не играе никаква роля - по- важно ми е как го употребявам.

Линк към коментар
Share on other sites

Миналото-почти съм го забравила,усещането ми за него е ,нещо като предишен живот,предишна инкарнация,там съм била,но не точно аз.

Имам само настояще,този момент,утре е нещо,което ще дойде евентуално,но би било загуба на време да се опитвам да го измислям.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...