Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Това, с което се бориш, само се усилва


vankata_97

Recommended Posts

Твърде много разсъждаваш по подробностите, вместо да се опитваш да вникнеш в основния принцип. Нека да не съпоставяме съзнанието на атома с човешкото съзнание. Електроннът гравитира около ядрото на атома, т.е. ядрото е определящо, а не обратното. Масата също е концентрирана основно в ядрото. В слънчевата систаме е същото: основата е нейният център - Слънцето.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 38
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Това, с което се бориш, само се усилва

....

От миналия ден си мисля какво ми е странно в това есе. Днес открих. В основния персонаж на това есе - жената, която излиза от морето.

Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен.

Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи.

За пореден път осъзнавам кое ме привлича в словото на Учителя... и което не усетих в есето.

Сега Истината ще ви даде свобода, по това ще я познавате. Ако е в душата ви, ще давате широк замах и на себе си, и на окръжающите ще давате свобода. Ако светлината е в ума ви, светлината ще ви даде знание; тя е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцата ви, вие ще бъдете силни, ще бъдете еднолични във всяко отношение. Те са второстепенни прояви.

Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя?

Аз ще ви приведа един малък пример. При един евангелист, книжар, във Варна отива един млад момък да си купи книги. Книжарят му казва:

Преди време дойде един твой познат да иска пари на заем от мене, но и до днес не ги е върнал. Твоите приятели са такива.

– Колко ти дължи?

– Толкова.

Той взема и му дава парите.

– Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо.

И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора.

– То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо.

А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се. Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“. С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш.

Закон на кармата

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Ами не всеки може да говори като Учителя :)

....

Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен.

...

Ами да, деленето на аз и другите, на център и другото си е вариант на дуалното мислене :)

Ето тук си говорим със Станимир за уж най-простото нещо в света: атома. Може и ядрото да е в центъра на атома, но това не означава, че атома е по-важен, нито по-силен, нито по-утвърден.

В атома има идеален баланс: ядрото е толкова силно, че да задържи елоектроните; а тази пък тази сила на ядрото е равна на силата, с която електроните чрез своята скорост се намират на определено разстояние от ядрото. Ако го нямаше този баланс, или електроните щяха да разбият ядрото или щяха да се разхвърчат из пространството. Балансът прави атома атом, прави го едно.

...

Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи.

...

Опитали са се да направят нещо като дзен коан. Или, както казва Учителя: "Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали" :)

....

От миналия ден си мисля какво ми е странно в това есе. Днес открих. В основния персонаж на това есе - жената, която излиза от морето.

Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен.

Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи.

За пореден път осъзнавам кое ме привлича в словото на Учителя... и което не усетих в есето.

Сега Истината ще ви даде свобода, по това ще я познавате. Ако е в душата ви, ще давате широк замах и на себе си, и на окръжающите ще давате свобода. Ако светлината е в ума ви, светлината ще ви даде знание; тя е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцата ви, вие ще бъдете силни, ще бъдете еднолични във всяко отношение. Те са второстепенни прояви.

Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя?

....

– Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо.

И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора.

– То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо.

...

Закон на кармата

Но аз по-скоро гледам основния смисъл, а не реализацията на това есе.

А смисълът е, че всичко е едно.

Затова това, с което се бориш във външния свят само се усилва, защото всъщност е нещо, което е вътре в човека и само се усилва като се проектира навън.

В психологията това се нарича проекция на вътрешните противоречия навън.

Това е и смисълт на техниката Хо Опонопоно - промяна на околния свят чрез себе си. Поемаме отговорност за всяко нещо, което ни притеснява и казваме, че ние сме отговорни за него и несъзнаваното започва да си върши работата.

Линк към коментар
Share on other sites

Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното

Тука няма противоречие,защото посланията са дадени през съзнанието на една душа, това са вътрешни преживявания и можем да се ползваме от тях, ако сме със същото ниво на съзнание или по ниско от него, но е необходимо внимание, да не би вместо да изпишем вежди извадим някое око.

Светът не може да има правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала това разбиране. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота – на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме. Следователно ние искаме да уредим живота си извън Любовта. Това е невъзможно.Учителят

Линк към коментар
Share on other sites

Ами да, деленето на аз и другите, на център и другото си е вариант на дуалното мислене :)

Ето тук си говорим със Станимир за уж най-простото нещо в света: атома. Може и ядрото да е в центъра на атома, но това не означава, че атома е по-важен, нито по-силен, нито по-утвърден.

В атома има идеален баланс: ядрото е толкова силно, че да задържи елоектроните; а тази пък тази сила на ядрото е равна на силата, с която електроните чрез своята скорост се намират на определено разстояние от ядрото. Ако го нямаше този баланс, или електроните щяха да разбият ядрото или щяха да се разхвърчат из пространството. Балансът прави атома атом, прави го едно.

Според мен да се прави аналогия между деленето на аз и другите и примера, който дадох с ядрото и електроните в атома е погрешно. Ние сма като атоми във вселената, другите също са като атоми във вселената. Ние сме еднакви, противопоставянето ако съществува е в съзнанието ни. Самото делене на аз и другите не е проблем, ако не се възприемаме за нещо специално. Без подобно деление не би могло да същесвува "ние". Нито една форма не би могла да съществува, ако нямахме множество отделни атоми.

Линк към коментар
Share on other sites

Разказът, описан като сън, за мен е прекрасен! Гали душата ми, резонира. Наистина не всеки може да говори като Петър Дънов, не е и нужно. Учителят е велик, но и в неговите лекции ако човек реши да търси телета под воловете, може да намери... каквото реши и каквото иска да види. Разбира се, че разказът от по-горе е несъвършен - и слава Богу...

Това, с което се бориш, се усилва! Не само мъдрият евреин е говорил за това: "Не се противете на злото..."... Всеки сблъскал се с вътрешните си "демони" познава този закон от опит. Психоанализата е описала отдавна как съпротивата срещу даден нежелан психичен факт го потиска в несъзнаваното, където той спокойно се угоява и експлоадира в невротични, телесни или перверзни симптоматики. Подобно е положението и в социален план, в колективното съзнавано и несъзнавано - то е като групова психика, съставена от "невроните' на индивидуалните психики. В ежедневната си работа ежечасно се сблъсквам с последиците от борбата на една част от психиката срещу друга, което причинява огромни щети, разцепление, болка, невротизира и психотизира, блокира Любовта, а щастието става фикс идея. Най-сигурният начин да захраниш страха е като се бориш срещу него! А той стои в основата на страстта, братче е на гнева и пръв роднина на вината и тъгата. Най-сигурният начин да усложниш взаимоотноенията си с някого, е като го критикуваш безлюбно. А най-добрият да ги подобриш, е като обикнеш човека, приемеш го, научиш и него да се приема, извадиш способността му за обич и светлина - тогава той сам пожелава промяната с пълна сила и сам се стреми към нея. Защото заживява в светлината на обичта, която е блаженство! И тогава те заобиква дълбоко - защото си станал част от пътя му към Любовта. Тук визирам семейните отношения, но това важи въобще за всички човешки отношения - вътреличностови и междуличностови. Физиологията на мозъка говори за основния механизъм борба/ бягство, който е в основата на по-висшите психодинамики на психичната борба срещу нещо. Почнеш ли да се бориш, самата ментална настройка на борбата поражда разцепление в ума, пораждат се черни мисли, които запалват аналогични емоции. Те водят до засилване на телесния или социален проблем, на борбата и/или бягството от някой или нещо. Може би звуча разхвърляно, защото зад външните няколко реда имам доста опит с този проблем, който за да предам, изисква цяла статия...

"Да се бориш срещу войната пак си е война"

"Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост"

"Да се бориш срещу страха означва да се страхуваш от страха"

Борбата създава дуалност и откъсва от Любовта на една по-висша когниция! Създава се илюзията за индивидуалната откъснатост на егото от общия човешки и космически организъм, срива се връзката с цялостта! Човек става егоист, превръща се в самотно откъснато от цялото раково образувание, живеещо всред други ракови образувания, приемащи за нормално обръщането на жизнения си поток в малка егоцентрична и студено нещастна сфера от безлюбие. Това е ключов въпрос...

Спомням си думите на един монах от Атон. Като го питали какво прави, как е, казвал: "Борим се, борим се против дявола, противим му се!..." Когато се откажеш от борбата си против злото, станеш безразличен към него и дори го обикнеш с обич, която не зависи от него, а идва отвътре, тогава то става слуга на доброто! Сега, на социален план има нужда от ред и конкретни действия, но за вътрешносихичния план това е закон, проверен от мнозина...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност това си е мое лично мнение, може би типично в стила на учител - филолог, но инак как щеше да личи, че това съм си го писала аз и съвсем искрено.

То не е само това - прочетох няколко пъи есето, за да намеря къде точно се развива идеята за усилването на нещото, с което се бори човек, но.... го намерих няколко мнения по-долу, в опита, споделен от Розалина.

Опитах се да намеря и развита идеята за борбата, но тя беше по-скоро под-под идея, нещо като пресупозиция presupposition на основната идея на есето.

Ако това беше есе, написано за проверка на уменията за излагане на някаква теза, първата и основна забележка в рецензията му би била - "няма съответствие между заглавието и изложението".

Ако бях редактор на това есе, бих му сложила малко-по-различно заглавие, например:

Пътят към ЛЮБОВТА е единството

или

Това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си

Прощавай и обичай, за да променяш себе си и целия свят

Има и други варианти, разбира се - по-горните са взети от самия текст.

Сега за това доколко един текст може да ни промени толкова силно и толкова бързо. Ами не би трябвало. На това разчитат техники, които влизат в подсъзнанието на човека, за да спечелят клиенти, които не мислят много много и купуват това, което им се предлага....

Истинската промяна, както е споменато и в есето, е тази, която всеки постига сам и свободно, без внушения отвън, без някакви правила, без следване на съвети, без посочване на недостатъците на стария начин на мислене. Жената го казва това, но всъщност отново съветва, отново налага някакъв модел на постигане на единство и го сравнява с модела на мислене на сънуващия - нейния. Просто аз, който съм се мислел за духовен учител на другите, си намирам по-добър от мен такъв.

Може и да развалих омаята от това есе, простете ми, обичам ви и есето го обичам - това, което написах по-горе не ми попречи да го обичам нито за миг. Всъщност успях да го заобичам точно защото осъзнах всичко, което написах... :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_044:Донка!

Аз писах по-скоро върху заглавието на темата. Есето си е каквото е... Благодаря ти за светлото ти присъствие и ценни разсъждения!

Линк към коментар
Share on other sites

...

Почнеш ли да се бориш, самата ментална настройка на борбата поражда разцепление в ума, пораждат се черни мисли, които запалват аналогични емоции. Те водят до засилване на телесния или социален проблем, на борбата и/или бягството от някой или нещо.

...

Когато се откажеш от борбата си против злото, станеш безразличен към него и дори го обикнеш с обич, която не зависи от него, а идва отвътре, тогава то става слуга на доброто! Сега, на социален план има нужда от ред и конкретни действия, но за вътрешносихичния план това е закон, проверен от мнозина...

Много ми хареса написаното от Орлин.

Струва ми се, че много хора са убедени в това, но само на теория. Когато дойде ред до практиката, казват точно това - "на социален план има нужда от ред и конкретни действия". Аз смятам, че и на социален план е същото, както на вътрешнопсихичен :) . Обаче ... малко се страхуваме, че губим контрола и ... затова се опитваме да наложим ред; насила (например със закони и органи, които ги гарантират), т.е с борба. Другото е, че понякога нещата стават малко бавно и не са така очевидни, че има ред, когато този ред не е наложен умишлено и силово.

И все пак - сещам се за следния експеримент: супермаркет в беден квартал, където са въвели самотаксуване на стоките (без касиери); при ревизията в края на месеца намерили в касите малко повече пари, отколкото трябвало да има според продажбите и една бележка - не ми достигнаха 1.20, ще ги донеса в края на седмицата, подпис, дата :)

В супермаркетите сами си избираме, претегляме и маркираме плодове, зеленчуци; въпреки камерите сигурно е лесно да си сложим повече в пликчето, но не съм забелязала да има такива опити (е, може и да има, но са прекалено малък процент)

Проявеното доверие поражда доверие, проявената любов, поражда любов ...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...
Това, с което се бориш, само се усилва
Ако пък изобщо не се бориш, няма ли опасност да те прегази като валяк ? Абсолютната липса на борба не ми се струва удачна ...Амчи то и пасивната спокойна борба, устояването също си е борба. Макар че може да е без агресия и желание нещо да се махне.
Линк към коментар
Share on other sites

Има едни думи, че за силата на човек се съди по враговете му. Когато се борим за нещо, съпротивлението срещу нас се усилва, но заедно с него и ние. Въпросът е да се борим за нещо, а не срещу нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът е да се борим за нещо, а не срещу нещо.
По - добре ли е да се бориш за някакви по - материални цели, без да си поставяш възможно най - висш познат ти идеал, вместо да не се бориш за нищо и само да вегетираш ? Нямам предвид някакви злодейски и изразено деструктивни цели - може да са цели, в които има и благородни, по - алтруистични отенъци и мотиви. Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Жената, която си сънувал, че излиза от морето и е на 45 години, освен това се занимава с повишаване на вибрациите ... на това отгоре във видеото е със морско-синя риза...

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът е да се борим за нещо, а не срещу нещо.
По - добре ли е да се бориш за някакви по - материални цели, без да си поставяш възможно най - висш познат ти идеал, вместо да не се бориш за нищо и само да вегетираш ? Нямам предвид някакви злодейски и изразено деструктивни цели - може да са цели, в които има и благородни, по - алтруистични отенъци и мотиви.

Ами да. Мисля, че е по-добре.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...