Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво е за вас Божията воля ?


Recommended Posts

Волята Божия е ,всички същества да заживеем по закона на Любовта.На безкористната Любов.

Какво означава това,четем в днешната неделна беседа (Волята на Отца)

Колко интересно,че точно тая неделя,когато в настоящата тема има интерес и дискусия,имаме неделна беседа,която ни дава гледната точка на Учителя.Какво мислите за това.Дали е случайност ,несъществено съвпадение или има по-дълбок смисъл.....

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Пак от "Божественият план" относно какво означава да се оставиш на течението:

"...

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици“. Самоотричането подразбира връзка с Христос.Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с радост. Той става носител на новите идеи. Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. ...

„Който не се отрече от себе си, не може да ме последва.“ Да се самоотрече човек, това значи да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости."

Да се носиш по течението означава безволие. Тогава се поставяш в пълна зависимост от въпросното течение. Отричането от себе си е нещо съвсем различно. То първо е проява на волята и второ, не води до зависимост.

Линк към коментар
Share on other sites

Относно това планът план ли е наистина или е важна само крайната цел:

От "Начертаният план":

"...Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от Него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие, че има будно съзнание.Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо?Защото според него само Бог чертае пътищата на хората. Така е, Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи задачата на всички хора на земята е да изпълнят този план...."

От "Божественият план. Особено е интересен е пасажа "Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират":

"....Като ученици, вие трябва да знаете, че в света съществува план,който постепенно се прилага. Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират. Друг план се реализира. Ще кажете, че светът не е оправен. Това е ваше разбиране, вашият свят не е оправен. Дошло е време, обаче, Божественият свят да се прояви. Той е оправен, трябва само да се приложи. Докато се чувства като уд от Божествения организъм, човек ще съдейства за прилагането на Божествения план в света. Няма ли съзнание за това, той ще се отдели от Цялото и ще изсъхне, сам ще подпише смъртната си присъда......"

Първо: крайната цел е комплексна. Държа да го отбележа за всеки случай. Второ: това „само“ в първото изречение разбира се, както обикновено, си го добави от себе си.

И на трето място един въпрос:

„Докато се чувства като уд от Божествения организъм, човек ще съдейства за прилагането на Божествения план в света.

Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Линк към коментар
Share on other sites

дове

Волята Божия е ,всички същества да заживеем по закона на Любовта.На безкористната Любов.

Какво означава това,четем в днешната неделна беседа (Волята на Отца)

Колко интересно,че точно тая неделя,когато в настоящата тема има интерес и дискусия,имаме неделна беседа,която ни дава гледната точка на Учителя.Какво мислите за това.Дали е случайност ,несъществено съвпадение или има по-дълбок смисъл.....

Не, не е случайно. Много често се случва нещата за които мисля в момента или пък чета за тях в същият този момент да започне дискусия във форума по тези въпроси или пък паралелно да вървят 2 и повече теми които се допълват една с друга. Това само доказва, че сме като скачени съдове :))). Книгата която чета в момента свързвайки я с думите на Учителя които си цитирала за пореден път ме убеждават, че ножът може да бъде използван както за добро така и за сеене на ужасно зло, но в крайна сметка..yinyang.gif. А иначе на въпроса какво е за мен Божията Воля? - Нещо съкровено hypocrite.gif. Поздрави!

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.'' '

42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.''

''35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.''

Линк към коментар
Share on other sites

Моята рема за днес. Очите ми попаднаха на последните няколко реда от пост на Илияна в една от темите, мисля че е от горе споменатата беседа: "Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“. А тази воля е воля любовна!

Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този."

Линк към коментар
Share on other sites

...

Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Като действа не според своята, а според Божията воля.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Като действа не според своята, а според Божията воля.

Това само по себе си не би било никакво съдействие. Освен това и фанатиците, убивайки неверниците си мислят, че изпълняват божията воля. Значи, в крайна сметка пак самият човек преценя дали дадено негово действие е в съгласие или в несъгласие с божията воля. Т.е. индивидуалната воля, опит, знания и духовни качества се явяват определящи.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Като действа не според своята, а според Божията воля.

Това само по себе си не би било никакво съдействие. Освен това и фанатиците, убивайки неверниците си мислят, че изпълняват божията воля. Значи, в крайна сметка пак самият човек преценя дали дадено негово действие е в съгласие или в несъгласие с божията воля. Т.е. индивидуалната воля, опит, знания и духовни качества се явяват определящи.

Хе хе, опит, знания и духовни качества нямат никакво значение. Мори се някой да създава духовни качества или да прави добро и накрая се оказва, че само зло е сътворил.

Да повторя пак цитата:

""...Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на Любовта. Друга връзка освен Любовта не съществува. – „Не може ли да правим връзки по пътя на доброто?“ – Не може. – „По пътя на знанието?“ – Не може. Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта. Любовта пък води към живота...."

И относно това какво ще постигнеш като правиш нещо без Божията Воля:

""Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират""

Линк към коментар
Share on other sites

А какво е според теб истинското съдействие?

С другото съм съгласна - това е най-трудното, да усетиш Божията воля (казвам усетиш, защото ми се струва, че с разум, логика и т.п. е невъзможно да се разбере). Не зная кой, кога и как успява да направи това. И да, много хора се заблуждават, че имат "телефонна връзка с Шефа" :D . За себе си мога да кажа, че никога не съм сигурна дали нещо е в съгласие с Божията воля. Правила съм такива, да ги нарека експерименти, в моменти на силно колебание - моля се, ако нещото не е според Божията воля, то да бъде възпрепятствано по някакъв начин и обратно. Другото - старая се да не съм много напориста и упорита, да не искам нещо на всяка (или дори на висока) цена, да не си вменявам нещо като мисия в живота и др. такива; например щом нещо не се получава след 2-3 опита, то значи не е нужно да се напъвам повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Хе хе, опит, знания и духовни качества нямат никакво значение. Мори се някой да създава духовни качества или да прави добро и накрая се оказва, че само зло е сътворил.

Това е част от опита. Веднъж като види, че е сътворил зло, следващия път евентуално ще се поправи.

Да повторя пак цитата:

""...Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на Любовта. Друга връзка освен Любовта не съществува. – „Не може ли да правим връзки по пътя на доброто?“ – Не може. – „По пътя на знанието?“ – Не може. Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта. Любовта пък води към живота...."

Животът само със създаване на връзки с ангелите и с Бога ли се изчерпва? Ако за истинската връзка между две души е необходима любов, то има неща за които е необходимо знание.

И относно това какво ще постигнеш като правиш нещо без Божията Воля:

""Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират""

Защо противопоставящ индивидуалната воля с Божията. Аз никъде не съм писал, че трябва да действаме в разрез с космическите закони, а че всяко наше действие трябва да е следствие от собствения ни осъзнат и свободен избор, т.е. да бъде проява на нашата свободна воля, а дали ще е в съгласие или в разреш с божията е отделен въпрос. Най-добре е нашата воля да е в съгласие с Божията, но и да не е, пак е за предпочитане пред безволието.

Линк към коментар
Share on other sites

Алексей Николаевич Плещеев

Дума

Как дети иль рабы, преданию послушны,

Как часто в жизни мы бываем равнодушны

К тому, что сердце нам должно бы разрывать,

Что слезы из очей должно бы исторгать.

Мы плакать не хотим, мы не хотим терзаться

И предрассудкам казнь в сомнениях искать;

Не лучше ль слепо им во всем повиноваться,

А в бедствиях судьбу спокойно обвинять!

И, мимо жертв идя шумящею толпою,

Вздыхать и говорить: так велено судьбою!

Когда же совесть вдруг, проснувшись, скажет нам:

"Виновник бед своих – ты, жалкий смертный, сам...

Ты глух, как истукан, на глас мой оставался

И, призрака создав, ему повиновался!" -

Вопль сердца заглушить мы поспешим скорей,

Чтобы не отравить покоя наших дней!

Когда ж среди толпы является порою

Пророк с могучею, великою душою,

С глаголом истины священной на устах,-

Увы, отвержен он! Толпа в его словах

Учения любви и правды не находит...

Ей кажется стыдом речам его внимать,

И, вдохновенный, он когда начнет вещать -

С насмешкой каждый прочь, махнув рукой, отходит.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1844

Стихотворения (поэтическая библиотека "Стихия")

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

....Защо противопоставящ индивидуалната воля с Божията. Аз никъде не съм писал, че трябва да действаме в разрез с космическите закони, а че всяко наше действие трябва да е следствие от собствения ни осъзнат и свободен избор, т.е. да бъде проява на нашата свободна воля, а дали ще е в съгласие или в разреш с божията е отделен въпрос. Най-добре е нашата воля да е в съгласие с Божията, но и да не е, пак е за предпочитане пред безволието.

Свободната воля е осъзнато и съзнателно да се изпълнява Божията Воля и да се ползват земните плодове, които ни се дават само, ако имаме нужното ниво любов в себе си.

"Най-добре е нашата воля да е в съгласие с Божията, но и да не е, пак е за предпочитане пред безволието."

Това как да го разбирам. "Абе, по-добре да не изпълняваме Божията Воля, за да не излезе, че сме безволеви"?!

Защото това си написал :)

Иначе казано излиза "По-добре да е на нашата воля даже и да е ясно, че е против Божията Воля, защото така ще покажем воля"?!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако примерно един човек е в състояние да се движи сам, той може да отиде навсякъде където пожелае. Може да сбърка някой път посоката, но винаги може да я промени и да достигне целта. Този, който не може да се движи обаче, няма как да достигне където и да било. Принципът е елементарен и не знам защо го усложняваш с погрешни предположения.

Линк към коментар
Share on other sites

.КНИГАТА НА ПРОРОК ЙОНА

3:1 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:

3:2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

3:3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни за да се обходи.

3:4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

3:5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

3:6 понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

3:7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

3:8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

3:9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

3:10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

4:1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

4:2 И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

4:3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4:4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

4:5 Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

4:6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

4:7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

4:8 И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.

4:9 А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

4:10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

4:11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

Линк към коментар
Share on other sites

КНИГАТА ЙОВ

1:1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

1:2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

1:3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

1:4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

1:6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

1:7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

1:8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

1:9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

1:10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

1:11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

1:12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

1:13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

1:14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

1:15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

1:16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

1:17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

1:18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

1:19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

1:20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

1:21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

1:22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

2:1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2:2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

2:3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

2:4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

2:5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

2:6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

2:7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

2:8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

2:9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

2:10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

2:11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

2:12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

2:13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

38:1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

38:2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

38:3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

38:4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

38:6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

38:7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

38:8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

38:9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

38:10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

38:11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

38:12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

38:13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

38:14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

38:15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

38:16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

38:17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

38:18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

38:19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

38:20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

38:21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

38:22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

38:23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

38:24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

38:25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

38:26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

38:27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

38:28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

38:29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

38:30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

38:31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

38:32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

38:33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

38:34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

38:35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

38:36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

38:37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38:38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

38:39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

38:40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

38:41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

39:2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

39:3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

39:4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

39:5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

39:6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

39:7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

39:8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

39:9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

39:10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

39:11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

39:12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

39:13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

39:14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

39:15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

39:16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

39:17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

39:18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

39:19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

39:20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

39:21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

39:22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

39:23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

39:24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

39:25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

39:26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

39:27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

39:28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

39:29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

39:30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

40:1 Господ проговори на Иова и каза:

40:2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.

40:3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

40:4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

40:5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.

40:6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

40:7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

40:8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

40:9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

40:10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

40:11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

40:12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

40:13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото място.

40:14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

40:15 Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

40:16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

40:17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

40:18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

40:19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.

40:20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

40:21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и в блатата;

40:22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

40:23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

40:24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?

41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

41:2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

41:3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

41:4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

41:5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

41:6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

41:7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

41:8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

41:9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

41:10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

41:11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

41:15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

41:16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

41:17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

41:18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

41:19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

41:20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

41:21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

41:22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

41:23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

41:24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

41:25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

41:26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

41:27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

41:28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

41:29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

41:30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

41:31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

41:32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

41:33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

41:34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

42:1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

42:2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

42:3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

42:4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

42:6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.

42:7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

42:10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.

42:11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

42:12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

42:13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;

42:14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

42:15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

42:16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

42:17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

Линк към коментар
Share on other sites

"‎...Душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков. Като се е връщал при баща си, той цяла нощ се е борил с Бога. Най-после този неизвестният го бутнал в бедрото, и той охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: Било ли е време, когато Господ да не е давал на хората, каквото са искали? Не е било. Ние сме най-своенравните деца. От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тям подобни, всичко в света дава своя живот. За кого? За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка. Имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена, и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“...

Тогаз те ще просветнат! Братя и сестри на Христа, НБ Сила и живот 5 сер.

23 октомври 1921 г.

Петър Дънов, Учителя

с благодарност към Веселин Стоянов.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Като действа не според своята, а според Божията воля.

Това само по себе си не би било никакво съдействие. Освен това и фанатиците, убивайки неверниците си мислят, че изпълняват божията воля. Значи, в крайна сметка пак самият човек преценя дали дадено негово действие е в съгласие или в несъгласие с божията воля. Т.е. индивидуалната воля, опит, знания и духовни качества се явяват определящи.

Хе хе, опит, знания и духовни качества нямат никакво значение. Мори се някой да създава духовни качества или да прави добро и накрая се оказва, че само зло е сътворил.

Да повторя пак цитата:

""...Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на Любовта. Друга връзка освен Любовта не съществува. – „Не може ли да правим връзки по пътя на доброто?“ – Не може. – „По пътя на знанието?“ – Не може. Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта. Любовта пък води към живота...."

И относно това какво ще постигнеш като правиш нещо без Божията Воля:

""Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират""

Ами никъде не се казва, че духовните качества/тоест духовните дарби/ нямат никакво значение! Това е изпадане в крайност, да мислим по този начин, а истината е по средата на крайните мнения!

Духовните дарби, са дар от Бог. Да ги считаш за нищо, все едно да считаш и този, който ти прави дарът за нищо! И къде отиде любовта, тогава?

Нещата не стават според нашите мисли и желания, ако те са различни от Божия план, предопределение!

Но от друга страна, човек не е щастлив, дори и когато тези желания са се изпълнили само за да разбере, че не ги е желаел наистина и че най-доброто за него е Божията воля или желание. Затова е добре човек да търси тази воля, за да намери и щастието си. В много случаи самият човек не знае какво иска и какво е добро за него, но Бог винаги знае.

Желанията ни водят по пътя, както и мислите било то правилни или неправилни. Грешната мисъл ще доведе до правилната и грешното желание до правилното.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че цитатите са пределно ясни, а те са част от мнението ми. Духовните качества са нищо без любов. Тя ги осмисля.

Защото Дяволът има безброй сидхи (духовни умения/постижения), но си остава дявол.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че цитатите са пределно ясни, а те са част от мнението ми. Духовните качества са нищо без любов. Тя ги осмисля.

Защото Дяволът има безброй сидхи (духовни умения/постижения), но си остава дявол.

Стига с този дявол вече. Само ако му минат лъжите успява. Затова се казва, че истината ни правела свободни.

Да, разбрах те! smile.gifНали първите два реда не бяха цитати? Всъщност си искал да кажеш, това което казва ап. Павел. Но така казано, в първият момент го разбрах като че Божиите дарове са нищо, а то ние сме нищо без любов.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.space.gif2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.space.gif3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Затова и в Матей 7 се казва

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.space.gif22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами да, това е добър цитат на Павел.

Също и блаженствата.

А Христос казва, че трябва да станем като децата, за да влезем в Царството Небесно. Как разбираш това?

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесно Слово Бог изпрати чрез Бориславил. Няма да отсявам защото всичко е брилянт. Нека всеки да прочете и да отсее за себе си, наситено е с много идеи за размишление. Поздрави!

http://www.facebook.com/notes/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D1%80/173219222746476

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесно Слово Бог изпрати чрез Бориславил. Няма да отсявам защото всяка дума е брилянт. Нека всеки да прочете и да отсее за себе си, наситено е с много идеи за размишление. Поздрави!

http://www.facebook....173219222746476

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Ами да, това е добър цитат на Павел.

Също и блаженствата.

А Христос казва, че трябва да станем като децата, за да влезем в Царството Небесно. Как разбираш това?

Може да се разбира по много начини, но преди всичко децата са доверчиви, както се споменава за любовта/1Корл13/, че на всичко хваща вяра, не търси своето, не се гордее.

Навярно това се има в предвид, а не самоволното смирение, тоест смирението пред Бога.

Може ли човек без вяра, да е смирен пред Бог? А кога идва вярата и кога си отива?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...