Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страхът от себе си


Guest valentinus

Recommended Posts

На средновековния немски мистик Майстер Екхард принадлежат следните думи:

“Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”.

“Празнотата като предпоставка за пълнотата” както гласи преданието на мъдреците от далечния изток е за нас, модерните хора чуждо, дори е станало заплашително. “Horror vacui” – страхът от празнотата е типичен белег на нашето време. Ние виждаме това например в организирането на свободното време в обществото. След един изпълнен и дори често преизпълнен работен ден, продължаваме пак със стрес през свободното време. Едно пренасищане с активности трябва да накарат човека да забрави, че носи в себе си нещо безсмъртно, нещо което крие в себе си безкрайността; понякога наричано божествена искра, понякога семе, понякога пъпка на роза.

Защо е този страх ?

Това ли е страхът, че трябва да се откажем от нещо, без от това да спечелим?

Това ли е страхът от падането в “черната дупка”? Или дори от скуката?

Или нас, хората ни е страх от това да не изгубим контрола върху себе си или от това да не отстъпим самоопределението си на чужда сила, да не попаднем под влияние, което би ни изтръгнало греблото от ръцете?

Смисълът не е в това!

В нас съществува все пак един нежен глас, който непрестанно ни подканя да се впуснем в рискованото дело, да се откажем от себе си. Този глас ни подканва на дело да пуснем от ръцете си греблото на себеутвърждението и да се отдадем на божествените влияния. Той иска да възбуди нашето любопитство към “пълнотата на празнината”, към “музиката на тишината”. “Празнотата не е вакуум, не е нищо. Тя означава толкова много, колкото чистата откровеност, невъзпрепятствана и спонтанна ….”, така пише Кен Вилбер в своята книга “Смелост и милост”.

Празнотата означава: да бъдеш един изпразнен съд за “божествената радост”, както се казва в цитата на Майстер Екхарт. Празнотата означава: с радост да се откажеш от онази празнота, която изпълва безсмислието на нашето земно съществуване и да са отдадем на пълнотата на вечното съществуване.

Затова: “Колкото изливаш, толкова ще се изпълваш ….”

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно нещо е страхът.Човек не може да се изплаши с душата.Всичките страхове идват от ума.

Всичко произхожда от любовта и щастието което сме имали.Имали сме го, но не помним това.И как ще го помним като са ни дали нов млад и напълно празен ум, който от раждането си започваме да развиваме.Все едно на стар компютър да подмениш хард диска, паметта и да го преинсталираш наново.

Но спомена все пак съществува някъде в нас.Той е в душите ни, и поражда от том стремеж към любовта и добротата, които цял живот търсим сред хората и в света на материализма...Търсим за да попълним липсата на това което сме имали, но има ли нещо което е способно да замени или дори да се доближи до това вечно пребъдващо щастие и любов?Не, няма.Търсим го във всичко- в любовта на партньора, на родителите, на децата, на приятелите, на домашните животни; в парите, в имотите, .....И след като притежаваме всичко това, разбираме, че пак не можем да задоволим липсата и искаме още, и още и още, от всичко.После следва губене на това, което сме трупали и "притежавали"- губим близките се - смърта ни ги отнема,губим пари и състояние, губим приятели и се чувстваме още по-нещастни.Ставаме сприхави, заядливи и капризни старци.Накрая умираме неудовлетворени, защото не сме открили липсващото.То е там където не сме го търсили - в нас самите, в душите ни.Човек цял живот бива заблуждаван от своя ум, да търси липсващото там където е самият ум.Ума е господар и познава само този свят, затова може и опитва да нахрани липсите в душата, само с неща които познава.Има начин да научим ума си и на друго, като го запознаем с духовното - религиите.Така само можем да го превъзпитаме, да му отворим "очите" и да го избавим от страховете и мъката.

Всеки страх е следствие от невежеството на човека.

Бъдете здрави, умни и добри.

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

С превъзпитание на ума!

Това обаче е дълаг процес, не е от днес за утре.Нужно е търпение и постоянна работа.

Всяка една религия ни показва път за това.

Пътища много - цел една!

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

С превъзпитание на ума!

Май не е на ума и не е превъзпитание. Ако религиите сочат пътища към спасителна промяна, водачът не ще да е умът. Религиите не са за ума. Те са за сърцето. Значи сърцето знае пътя. Но да разместим "водача" , да позволим сърцето да води - това изглежда не става много лесно. Това изглежда наистина е процес. Не е безутешно дълъг, все има край, но колкото по- късно направим първата стъпка- толкова повече отдалечаваме мига на "смяната" на водача.

Линк към коментар
Share on other sites

Несъмнено водача е в душата :thumbsup: , но какво ти пречи да го познаеш?

- Ума - "господаря на света", нагъл самолюбец и горделивец."Повелителя" на илюзията.

Той е пречката, който ти дава зависимости и неверни копнежи.Създателя на "мъглата" зарад която не виждаш водача.

Аз съм, просто ученик!

:smarty::yinyang::smarty:

Ума винаги ще пречи докато не бъде превъзпитан и обуздан.

Покаяние и Смирение!

Ума трябва да разбере, че е слуга на душата, не обратното и докато не разбере това, той ще пречи и ще те дърпа "назад".

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: А може би умът ни се страхува да не ни загуби и да не загуби нашата Любов към него - инструментът, благодарение на който общуваме със света си.

Може би вместо да го презираме, е по-добре да го обичаме и уважаваме като инструмент - тогава той няма да се усеща заплашен и няма да се опитва да заеме мястото на божествената ни същност и да ни завладее и зароби... :hmmmmm: Може би хармонията между Ума и Сърцето, а не борбата и противопоставянето са Пътят към Любовта. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Промених си представите за любовта, благородството, доброто, греха и всички подобни понятия.

Преди смятах, че не е добре да обичам себе си, защото това е егоизъм и не ми позволява да обичам достатъчно другите хора и близките си. Сега знам, че ако нямаш в себе си и към себе си достатъчно Любов, ти не можеш да обичаш другите правилно - не излъчваш любов, а я обменяш - даваш с подсъзнателното или съзнателното очакване да ти отвърнат със същото.

Преди смятах, че страдащата душа е благородна и възвишена.... сега знам, че страданието е симптом на агресивност и зависимости от човешките ценности. Лицето на благородството и духовността са щастието, спокойствието, радостта.

Преди смятах, че е "по-добре да бъда недоволен човек отколкото доволна свиня"  :D . Сега знам, че недоволството е дете на гордостта, ревността и тщеславието. Доволен от всичко човек за мен вече е мъдър човек...

Преди смятах, че е грях да не поемеш на раменете си грижите, тревогите, отговорностите, рисковете, болките на тези, които обичаш - така разбирах даването на любов. Сега знам, че е грях да ги лишаваш от уроците и шансовете им да "ходят сами", поставяш ги в зависимост от себе си и очакваш от тях благодарност.

Благодарна съм и на Дон Мигел Руис за четирите споразумения  :D И на Дийпак Чопра за Пътеката към Любовта, и на Екхарт Тол, и.... :feel happy:

А тук за кое пишеш, ака не за превъзпитанието на ума си?

:1eye::smarty::sorcerer::yinyang::sorcerer::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Така си е,най-лесно ще се избавиш от страховете си,ако си в по-високите вибрации-на Любовта,а пътят към нея и,според мен,е точно хармонизирането на Ума,Сърцето и Волята,отново съм съгласна с Донка. :thumbsup2:
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm:  А може би умът ни се страхува да не ни загуби и да не загуби нашата Любов  към него - инструментът, благодарение на който общуваме със света си.

Може би вместо да го презираме, е по-добре да го обичаме и уважаваме като инструмент - тогава той няма да се усеща заплашен и няма да се опитва да заеме мястото на божествената ни същност и да ни завладее и зароби... :hmmmmm: Може би хармонията между Ума и Сърцето, а не борбата и противопоставянето са Пътят към Любовта.  :angel:

Да ума ни се страхува, защото е себелюб.Той винаги си създава задачи за решаване.Създава си ги, за да не го отхвърлим и забравим.Това е затворен кръг направен от него и в самия него - като застраховка.

Да, никой не говори за омраза, презиране или неуважение към ума.Той е ценна част от човека - ной-важния инструмент, но ако му позволим да ни въвлече в самозабрава, се превръща в наш враг.

Затова в религиозните учения се говори за превъзпитание.В някои - за по лека форма, а в други се достига и до крайности - аскетизмът.Спомнете си за Свети Иван Рилски и всички други подобни нему.

Линк към коментар
Share on other sites

Да ума ни се страхува, защото е себелюб.
Да и не само! И инстумент е, но не в нашите ръце. Естесвено, зависи кое възприемаме за себе си... А това, другото, чийто инструмент е, се страхува още повече да не загуби човека зависимостта си от него. Хармонизацията в нашия случай се състои в това, да успеем да си върнем обратно този инструмент.
Линк към коментар
Share on other sites

:( Признавам си невежеството :(

инстумент е, но не в нашите ръце
Ако може да ни обясниш в чии ръце е инструмент...

А това, другото, чийто инструмент е, се страхува още повече да не загуби човека зависимостта си от него.

Мисля, че се досещам, но все пак не искам да правя предположения - коя от всички възможни човешки зависимости имаш предвид?

Хармонизацията в нашия случай се състои в това, да успеем да си върнем обратно този инструмент.

Втората част на изречението може да се разбира по два начина -

- да си върнем обратно инструмента на този, който се опитва да ни държи в зависимост чрез него или

- да си върнем контрола над инструмента....

:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Да и не само! И инстумент е, но не в нашите ръце. Естесвено, зависи кое възприемаме за себе си... А това, другото, чийто инструмент е, се страхува още повече да не загуби човека зависимостта си от него. Хармонизацията в нашия случай се състои в това, да успеем да си върнем обратно този инструмент.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

На средновековния немски мистик Майстер Екхард принадлежат следните думи:

“Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”.

Източник на ума е неговата природа, но за да се обогати тя първо трябва да се пречисти.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравеи Синева , много ме впечатли твоята история за това как си променил начина си на мислене , спрямо себе си , а от там спрямо другите .

В момента съм на 19 и се опитвам да преоткрия себе си .

Никога досега не съм се радвал наистина на живота си , чувствам се прекалено различен спрямо останалите .

Нямам особено много допирни точки със съученици си понякога са ми дори безинтересни , когато си хвана приятелка тя не ме задоволява изцяло , смисъл не чувствам онази близост или можеби не съм намерил момиче като за себеси .Не ме разбираи ,че имам някакво супер високо мнение зе себе си точо обратното ,също нямам и някакви комплекси .Чувствам се неразбран винаги правя всичко за компанията с която съм защото се чувстмам отговорен а насреща не получавам никаква подкрепа ,винаги съм бил добър към всеки и съм се опитвал на всички да бъда приятел.

Парадоксът е че всички около мен ме харесват ,и ценят за това което съм ,защтото могат да разчитат на мен ,но аз не се харесвам ,а се опитвам да се харесам ,харесваики се на останалите /тоест харесвам се ,но не се обичам/ . Родителите ми ми обясняват че съм ги надраснал и че не може всички да бъдат като мен,а и че не мога да искам да ги променя,но това не ме прави по-щастлив ,а точно обратното .

Понякога чувствам че трябва да се противопоставя на всички за тяхното мнение ,но ме е страх да играя сингъл /да им се противопоставя /всъщност винаги съм се чувствал като вълк единак и съм свикнал да се справям сам. Писнало ми е да играя винаги доброто момче , а някакви си тъпанари да ми се качват на главата.

Маи сам съм си виновен защото понякога се държа като страхливец .

Осъзнавам ясно че играя често ролята на изтривалка и в момента се опитвам да преодолея страха си от чуждокто мнение ,но се чувствам отговорен пред останалите за своите деиствия ,знам че не е правилно ,но не знам как да го преодолея.

Промених си представите за любовта, благородството, доброто, греха и всички подобни понятия.

Преди смятах, че не е добре да обичам себе си, защото това е егоизъм и не ми позволява да обичам достатъчно другите хора и близките си. Сега знам, че ако нямаш в себе си и към себе си достатъчно Любов, ти не можеш да обичаш другите правилно - не излъчваш любов, а я обменяш - даваш с подсъзнателното или съзнателното очакване да ти отвърнат със същото.

Преди смятах, че страдащата душа е благородна и възвишена.... сега знам, че страданието е симптом на агресивност и зависимости от човешките ценности. Лицето на благородството и духовността са щастието, спокойствието, радостта.

Преди смятах, че е "по-добре да бъда недоволен човек отколкото доволна свиня" . Сега знам, че недоволството е дете на гордостта, ревността и тщеславието. Доволен от всичко човек за мен вече е мъдър човек...

Преди смятах, че е грях да не поемеш на раменете си грижите, тревогите, отговорностите, рисковете, болките на тези, които обичаш - така разбирах даването на любов. Сега знам, че е грях да ги лишаваш от уроците и шансовете им да "ходят сами", поставяш ги в зависимост от себе си и очакваш от тях благодарност.

Линк към коментар
Share on other sites

Страхът е врагът на човешката душа. Той е онзи лош пират, който ограбва надеждата и оставя бедна духовната ни същност, и по този начин погубва вярата ни. А нека да не забравяме едни мъдри и истински думи на Ванга: " Човекът без вяра е само кръв, а после дявол"!!!! Най-важното изпитание е да се научим как да се борим със страха и как да обуздаем ума. А най-важният урок е да се нучим да отваряме сърцата си за Бога и за вярата в Него. Да помогнем така на душата да се съвземе и да поеме контрола над ума. Юздите са при нея, само трябва да и ги подадем. Всичко останало е една голяма лъжа!

Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошъл Bobsan :D

Ще се опитам да поразсъждавам върху проблемите, повдигнати в постинга ти... :)

В момента съм на 19 и се опитвам да преоткрия себе си . ... чувствам се прекалено различен спрямо останалите .
Съвсем нормален страничен ефект на преоткриването на себе си. Ние всеички сме различни един от друг и това е най-красивият момент на общуването между нас. Думата "прекалено", с която определяш разликата между теб и средата ти ми подсказва, че в съзнанието ти има някаква "критична маса" на количеството и качеството на разликите, преминаването на която ти причинява болка и усещане за самота. Може би очакванията ти са завишени? Може би воден от желанието си да намериш у приятелите си това, което носиш в себе си, ти пропускаш да забележиш какво носят те? Може би забравяш, че другите също като теб са в период на търсене на себе си и се променят непрекъснато и твърде бързо ги отхвърляш? Може би е добра идея да си дадете време и шанс за промяна и сближаване... пък каквото е писано, това да стане? С едни пътищата ти сами ще се разминат, с други ще се намерите отново, много по-различни и много по-близки от преди?

аз не се харесвам ,а се опитвам да се харесам ,харесваики се на останалите /тоест харесвам се ,но не се обичам/ .

Поздравления! Открил си причината за усещането, че си нещастен. Когато заобичаш себе си без да е необходимо другите да те харесват и обичат, ще намериш щастието. А за да спреш да се влияеш от тяхното мнение и оценки, просто спри да ги наблюдаваш критично и да ги оценяш ти самият - когато ти е все едно какъв е другият и какво прави, някак изведнъж започва да ти е все едно и какво той мисли за теб. :D

Понякога чувствам че трябва да се противопоставя на всички за тяхното мнение ,но ме е страх да играя сингъл /да им се противопоставя /

А защо си мислиш, че различните мнения непременно се противопоставят? Защо смяташ, че всички трябва да мислим еднакво, за да сме заедно? Страхуваш се, че ако твоето мнение не съвпада с това на средата ти, ще те отхвърлят и ще загубиш любовта им? А може би зад този страх се крие очакването другите да мислят като теб? И тъй като ти ги отхвърляш защото са по-различни, смяташ че и те ще те отхвърлят защото си различен?...

Дано не приемеш написаното от мен като заяждане или поучение - честно си признавам, че съм преживявала същото на твоята възраст. :( Че и доста след нея... :( Сега си давам сметка, че ме спаси учението за Любовта, което ще намериш в този сайт. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошъл Bobsan  :D

Ще се опитам да поразсъждавам върху проблемите, повдигнати в постинга ти... :)

Най напред здравей Донке :angel:, много се радвам че има още хора които са откликнали на моите писания,

Дано не приемеш написаното от мен като заяждане или поучение

не се пртеснявай да изразиш мнението си :thumbsup: , тъкмо от това се нуждая, да чуя чужди виждания.

:D Щастлив съм че открих този портал защото намирам много интересни мнения по зададените теми. От ден на ден чувствам всички от тук все по-близки.

:thumbsup2: По въпроса с взаимоутношенията, напълно съм съгласен с теб че трябва да бъда по-толерантен към останалите и да потърся различното у тях както те са го открили. За периода ни на израстване също, страхувам се че те връщам много назад, в етап, които ти вече си преминала, дано не ти е безинтересно да си пишем.

Тъпото при нас е че никои не осъзнава какво точно се очаква от него занапред, ужасно е да не усещаш здрава почва под краката си, поне аз така се чувствам защото и незнам каде да кандидатствам и какво искам да правя с живота си. Предполагам всеки един от вас е минал през такъв период.

честно си признавам, че съм преживявала същото на твоята възраст. :( Че и доста след нея... :(

ЩЕ ми бъде интересно ако решиш да споделиш как точно си се чувствала и какво си преживяла , стига това да не е много лично

Линк към коментар
Share on other sites

:) Вярвам, че страьът сковава. Няма значение дали е страх от нас самите или от нещо друго. Допуснем ли го, той завзема огромна част от психическата, физическата и душевната ни енергия, както кърлеж, който смуче сладко кръв. Разсъждавайки върху темата обаче стигам до извода, че страхът на чоека от самия него, т.е. от другото ни "АЗ" е само една огромна бариера за свободно и естествено развитие на възможностите, които ни се отварят във всички области от живота. Страхът е един глобален феномен засягащ всички живи същества. Отдаването на твърде голямо значение обаче, води до задълбочаване, което може да достигне и до страхова невроза, кошмари, безсънни нощи, приповдигнати нерви, изблици на ярост без видими причини и т.н. Най-голямото оръжие срещу страха е самите ние, без чужда помощ да се опиатаме да го надммогнем заставайки лице в лице с него или с предизвикващия го фактор. Трябва да осъзнаем, че е необходима вътрешна концентрация и много внимателен обзор на самата ситуация при която изпитваме страх. И също така трябва да се замислим и да си зададем един много важен въпрос: " Какво в мен ме кара да се страхувам от себе си или от нещо или от някого? " Когато разберем причинителя на страха, тогава можем и да се опитаме да го елиминираме посредством бавни и внимателни стъпки, чиято цел трябва да бъде прогонването на този причинител и съответно на страха. В психологията ни се крият повечето фактори, които водят до страх от нещо. Значи трябва да се преборим с психологията си.
Линк към коментар
Share on other sites

Тъпото при нас е че никои не осъзнава какво точно се очаква от него занапред, ужасно е да не усещаш здрава почва под краката си,...

Поздравления за чудесно формулираната причина за страх от себе си. :thumbsup:

Ако в съзнанието ни застане презумпцията, че някой очаква точно определено нещо от вас (това почти винаги се внушава и възпитава от родителите... :( ), ние започваме да "рисуваме" картината на тези очаквания и да редим списъка на онова, което "трябва" да направим или постигнем. Естествено, той е безкраен и естествено е зависим от ценностите на обществото ни, от личните ни и чуждите желания и планове и т.п. Едновременно с "рисуването" на тази картина съзнанието ни неминуемо започва да съпоставя "трябва" с "мога" и, разбира се, везната силно се накланя в полза на "трябва". Кой ли не е изпитвал страха, че няма да успее да "напълни" бездънния резервоар на собствените ни и чуждите очаквания. И защо е необходимо изобщо да го пълним???

За да заслужим любовта и уважението на хората около себе си и да бъдем приети и оценени от групата (обществото си).

Значи здравата почва под краката ни по презумпция е зависима от останалите??? Е, как искаме да е здрава тогава?? :hmmmmm: А може би наистина е по-лесно да прехвърлиш отговорността за здравата почва и причината за неувереността си върху другите?

Любовта е в нас самите и не сме длъжни да я заслужим - само ни е нужно да я открием в себе си, да я почистим от "правилата" и да я пуснем на свобода - т.е. да я реализираме. Достатъчно е сами да приемем себе си и да оценим това, което е вложено в нас от Твореца. Това за мен означава да намерим онова място в живота, на което каквото и да правим, да ни доставя удоволствие и да го правим с любов за себе си и за другите.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Христос Воскресе!

Не се страхувам от себе си + за себе си!Просто съм си такава...безстрашна :rolleyes::sorcerer:

И всъщност това си е добрият вариант...просто не се "сещам"да се страхувам!Мисля си, че всеки го може :) да го пропусне..."страхуването" де :1eye:

Много истински са мненията в темата за основните форми на страх.

Без страх и без тъмнина ! С Любов и Светлина!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Не се страхувам от себе си + за себе си!Просто съм си такава...безстрашна

И всъщност това си е добрият вариант...просто не се "сещам"да се страхувам!Мисля си, че всеки го може  да го пропусне..."страхуването" де

Без страх и без тъмнина ! С Любов и Светлина!

"При страха човек се научава да разсъждава. Без страх човек не може да се научи да изпълнява Волята Божия.

Казано е:”Началото на Мъдростта е страхът Господен”.

Да мислиш, да разсъждаваш, това не е началото да изпълняваш Волята Божия. Да мислиш, да разсъждаваш, това е начало на знанието. Така е, но законът на Любовта е началото да изпълняваш Волята Божия. Ще минем през страха. Там ти е пътят. Всеки един човек, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха. Там ти е пътят. Всеки един човек, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха и да дойде до областта на Любовта, която разрешава постепенно въпросите.

В Любовта съществува един закон: днес като се наядеш, за утрешния ден да не мислиш. За утре Бог ще промисли.

Правият път е онзи, в който да не си в стълкновение с никого. Правият път е да нямаш никакво противоречие в душата си. Имаш ли противоречие, ти не си в правия път. Ти си в пътя на изправлението.

Правият път е пътя на Любовта.

Не трябва да има абсолютно никакво противоречие, но за да няма абсолютно никакво противоречие, ти трябва да си в този път. Извън този път ти можеш да вървиш по пътя на знанието.

Бог е мястото, където няма абсолютно никакво противоречие.

Какво нещо е Любовта?

Ако Любовта е слязла в човека, тя се отличава по следното: Тя изпъжда страха навън. Тя ще те освободи от всички безпокойства. Като дойде Любовта, всички безпокойства, които има в душата ти, изчезват.

Говорят за болести, говорят за сиромашия, говорят за смъртта. Говорят за много други работи, за горе, за долу, за голямо и малко. При Любовта всички тия неща изчезват и настава в душата ти едно вътрешно спокойствие, състояние на покой." (източник:”Вечният порядък”, беседата “Правият път”, стр.630-633)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Таня! :) Приеми,че има и такива хора,като Благост-безстрашни,хе,хе. :D

Сигурно и те са минали по този път-на страха,но е било толкова отдавна,преди толкова животи,че вече са забравили какво е то,това нещо си-страха,хе,хе.Понякога се хващам да си мисля"тука май трябва да ме е страх"и точно тогава ми става най-смешно,хе,хе. :)

Линк към коментар
Share on other sites

:) FIR FUR FEN - TAO BI AUMEN !

При страха човек се научава да разсъждава. Без страх човек не може да се научи да изпълнява Волята Божия.

Казано е:”Началото на Мъдростта е страхът Господен”.

Да мислиш, да разсъждаваш, това не е началото да изпълняваш Волята Божия. Да мислиш, да разсъждаваш, това е начало на знанието. Така е, но законът на Любовта е началото да изпълняваш Волята Божия.

:) Когато се "упражняваш" да живееш в закона на Любовта в един момент осъзнаваш , че се ПОДЧИНЯВАШ на великите закони Божии , но не от СТРАХ, а от СЪЗНАНИЕ/осъзнато,отговорност дълбинно естествена е това. Ти си със светла +спокойна + силна лекота в УСТАНОВЕНИЯ БОЖЕСТВЕН РЕД ( планетите, Слънцето например го живеят "подчинявайки" се точно и послушно/изпълнително ), в хармония си - без излюзия .Това е дълбокото мегавселенско ПОСЛУШАНИЕ.

Друго е когато някой трепери/притеснява се/бои се/хаби се....бяга..."мечка" реална/илюзорна видял.

Това не е този СТРАХ ( Притчи 9: 10 Начало на мъдростта е СТРАХъ Господенъ, и познаванието на Святого е РАЗУМ ")...за този именно страх е казано, че е майка на Живота, начало на мъдростта.

Действително е така - който не е минал през РАЗУМНИЯ СТРАХ - не може да бъде мъдър.

А мисленето +разсъждаването + приложението = знаенето + моженето + правенето/служенето с Любов + безкористно в Дух и Истина са си = вършенето на Волята Божия.

Без страх и без тъмнина! С Обич и Виделина!/С Любов и Светлина !

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Таня!  Приеми,че има и такива хора,като Благост-безстрашни,хе,хе. 

Сигурно и те са минали по този път-на страха,но е било толкова отдавна,преди толкова животи,че вече са забравили какво е то,това нещо си-страха,хе,хе.Понякога се хващам да си мисля"тука май трябва да ме е страх"и точно тогава ми става най-смешно,хе,хе.

Здравей СилвияСД,

Отдавна съм "приела", че има хора като Благост-безстрашни, които вървят в "Правия Път", в "Пътя на Любовта".

Поста написах за тези, които все още се чудят дали са вече в "Правия път", в "Пътя на Любовта". Нещо като тест,критерий за самооценка :)

Мисля, че на много от нас им е необходим такъв тест, да преценят до къде са стигнали. Кой ги ръководи- умът, сърцето или волята. Достигнали ли са до състояние на хармония между тях,за да са сигурни, че това, което правят е именно Волята Божия. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...