Ники_ Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 (edited) ...страхувам се да се страхувам... Е, видяло се е, че от Супер Егото си трудно мога да се откача, но то е като опитите да се откача от страховете си. Нещата са интендични. Поне за мен е така. Сега ще се опитам да обобщя, с простата формула на дуалността, защото все още умът ни е разделен на две и при всеки мисленето е различно. Да, да се отхвърли страхът и да се отречеш от него е правилен и верен метод, но методите са винаги два, независимо срещу какво се изправяме и към какво поемаме. Методите са мъжки и женски или иначе казано пасивен и активен, както и още са познати като възприемчив и отхвърлящ. Тук виждаме един метод, чрез който можем да разберем какъв тип ум притежава този, който го прилага. "Страхувам се да се страхувам." и затова го отхвърлям - страхът. Става, работи. Съгласен съм. Но, нека за да се запазим що годе от едностранчивостта, да погледнем и от другата страна: "Страхувам се смело". Така обобщавам за наличието на две мотодики и с това изчезва възможността за неразбирането на едната страна за другата. Мъжкият метод - метода на Буда - отричане, отхвърляне, отрицание и женския метод - метода на Иисус - приемане прегръщане, разбиране, съгласяване. И двата са верни и работят. Две е винаги побрано в едно - нещо цялостно и всеобхватно. Редактирано Юли 11, 2007 от niki0912 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Ники, възможно е тук да маркираш твои собствени акценти върху двете учения, може би страни, които са съществени за теб в момента. Не ми изглеждат много общи. Според мен- първо трябва да си изясним- има ли страх от себе си, или няма. Ако няма- няма какво да правим повече. Решили сме проблема. Освен това е възможно едни да имат страх от себе си, а други да нямат. Също може да има и такива, които да считат, че нямат страх, но всъщност да имат ... Ако има страх- да видим какво да го правим. Но тогава мисля, че ще ни потрябва и отхвърлянето и приемането. Само трябва да внимаваме какво точно да приемем и какво- да отхвърлим! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Ники, възможно е тук да маркираш твои собствени акценти върху двете учения, може би страни, които са съществени за теб в момента. Не ми изглеждат много общи. Според мен- първо трябва да си изясним- има ли страх от себе си, или няма. Ако няма- няма какво да правим повече. Решили сме проблема. Освен това е възможно едни да имат страх от себе си, а други да нямат. Също може да има и такива, които да считат, че нямат страх, но всъщност да имат ... Ако има страх- да видим какво да го правим. Но тогава мисля, че ще ни потрябва и отхвърлянето и приемането. Само трябва да внимаваме какво точно да приемем и какво- да отхвърлим! Здравийте! Скъпа Багира, разбира се, че всеки може да използва "свободата" на мислене. Може ли да ти задам един въпрос, тук на "открито", ама ще е молко по-личен? Отказах се от въпроса си, мила Багира! Извинявай! Знаете ли приятели, най-много се страхувам от себе си, когато искам да променя другите, да променя ближните си. Тогава направо страхът ме тресе истински. Веднъж бях на място едно, където разбрах, че единственият се нуждаещ, в целия свят, съм бил аз. Извинете ме, мен и моето невежество! Вие и така сте си прекрасни! Благодаря и отправям ви поклон. Хвала на Бога, че е създал всичко толкова красиво и съвършено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 Знаете ли приятели, най-много се страхувам от себе си, когато искам да променя другите, да променя ближните си. Тогава направо страхът ме тресе истински. Според мен- основателно. Този е от страшните страхове. Но е от лечимите... Веднъж бях на място едно, където разбрах, че единственият се нуждаещ, в целия свят, съм бил аз. А, като се замислиш, ще се сетиш, че и с другите е така. В този свят няма как да е иначе. Даже ми изглежда, че направо целият свят е вуждаещ се. Ако не е така с всички, тъй като и с мен е така, значи поне сме двама! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 "Страхувам се да се страхувам"- това по-скоро е опит за афоризъм, при това- зодиакален...т.е. не е метод, а е някаква функция, която е по-присъща на представителите от съзвездието на стрелеца, но това не означава че е проявена само при тях. Просто...малко повече им "отива"...а като им добавим и още един афоризъм "първо стрелям, после си ограждам целите...според попаденията" може да се приеме и за астропатология... Всъщност, страхувам се да се страхувам е опит да насочи не към страхът като явление, нито като състояние, а причината, която поражда страховете...И в този случай, както и апостол Павел е писал в новозаветните рубрики "имайте страх от този, който има вдласт да погуби душата"- съвсем свободно го цитирам, така че, ще се наложи да префасонирам една поговорка и да напиша трета, подобна на другитеи две простотии "страх душа пази"...и след като от толкова далече уцелих "тройката", ще взема да се оттегля и да полегна малко на сянка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 (edited) Страхувам се от това ,което не познавам в себе си, другото успявам да го контролирам. Редактирано Юли 11, 2007 от didi_ts АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Всъщност, страхувам се да се страхувам е опит да насочи не към страхът като явление, нито като състояние, а причината, която поражда страховете... Здравей, скъпи Кристиян, както и всички вие, приятели! Да, за това писах точно, че е работещ метод, именно защото се занимава с причината. Отхвърлянето на страха оголва неговата причина и тя става от "невидима" - явна и видима, едва тогава се разбира колко е нищожна. Буда е отхвърлил всякакви учения, отрекъл се е от всякакви учители, дори света с живота и смъртта е прекарал през отрицанието и с това е спечелил щастието и свободата си! Да приемеш страховете си, означава да се приемеш такъв, какъвто си ти, без да се намираш за еди какъв си или еди какъв си... тогава страховете ги няма, защото си се примирил с тях - те са се разтворили в съгласието ти, с това е изчезнала и причината за тези последните. Ставаш такъв, какъвто си, без да се взимаш на много сериозно и да изграждаш някакви висши или Божествени очаквания към собственото си съществуване. Иисус е приел всичко, всякакви учения е преминал, приел е цялото съществуване, приел е животът със смъртта му и точно това го е направило свободен. Най-мъжки (отхвърлящи) умове са тези, които са най-логическите, най-знаещите, най-училите. За тях всичко ново бива подложено на проверка, на анализ, на търсене. При тях Вярата е следствие от "око да види и ръка да пипне". Такива умове са на медици, професори, учени... Такива са острите камъни, трудно подлежащи на обучение от други подобни на тях, точно защото се имат за знаещи и за учители. Те подлагат всичко ново на разделение, разчленяване и анализ. Гледат на него изпитващо, с неверие и съмнение. Склонни са да отхвърлят цялостност, а да приемат на парчета, след като сами изследват парчетата. Няма нищо лошо в това да си остър камък, да разбиваш. Да анализираш, да отхвърляш. Не е грешно. Най-женските (възприемчиви) умове са тези, които са по-бедните на образование, бедни Духом и нисши и тъй като осъзнават собствената си бедност, са склонни да "попиват" всякакви знания и учения. Тяхната Вяра е първична, а останалото е следствие. Тези са обратните на острите камъни. Сами по себе си и двата вида камък са недостатък и несъвършенство, точно за това и двата съществуват в света и точно това се опитах да напиша с по-горния си пост. Бог чрез двойствеността Си в двойката "2" е събрал съвършеността в едно - "1". Разнообразието запазва съвършенството и светът никога не би станал еднообразен. Всяко еднообразие е нетрайно. По моите скромни наблюдения ние като хора се движим от крайност в крайност, като също оставаме в разнообразието с това. От ум в ум. Според мен всичките ни мисли са отделно нещо от нас самите. Мислите се носят в пространството, като съзнание - това е менталното тяло на Бога. Ние хората сме просто проводници между небето и земята. Каквото поискаме - само това пропускаме да премине през нас, та от там и плодовете ни. Точно това му е красивото на живота според мен. Двата пътя или така наречени два метода са изпитани и работят. Няма нищо лошо в това някой да отрича или някой да възприема. Красиво е! Но и двата метода са крайни. Те са дългия път. Има къс път, който обаче е само за тези, които са вече запознати с пътешествието. Този къс път се изразява в присъстващото наблюдение и безпристрастност. Така или иначе и двата пътя на крайностите водят до третия път, което мога да твърдя със сигурност. Извинявам се на Кристиян, че използвах мненията му, за да се опитам да покажа гледната си точка относно привидните, според мен, различия между хората. Разчитах на това, че той, като по балансиран в моите очи, ще прозре и няма да се засегне от недодяланите ми опити за... успокояване на форум-ската атмосфера. Надявам се, че не съм те засегнал, Приятелю! Точно затова не си позволих да цитирам друг, защото това си е все едно да... Виждам, че все още звуча като този, дето шамаросва. Уверявам ви не е това целта ми. Не желая да "режа глави" или да "чупя крака", за да издигна и без това високият си егоизъм. И пак ще напамня за това, което казваше един мой приятел: За да се ползваме от думите, първо трябва да определим тяхното значение. Така че не се "връзвайте"! Винаги съм знаел, че в мълчанието се намира разбирателството между двама. Извинявам се на себе си, че се опитах да бъда ............... . Извинявам се въобще, че се опитах каквото и да е. Бог да ви оздрави и благослови седмократно, скъпи приятели! Простете слабостта ми! Извинявам се на всички ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Привет Ники, Мнението ми не е моя собственост- щом е на форумната "нива", може да бъде ползвано от всеки, така че- щом на мен ми върши работа, със сигурност ще свърши работа и на други. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 "По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страх. Във вярата няма страх." "Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите." Беинса Дуно АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 (edited) Страхът въобще и страхът от себе си имат различна степен на общност и най-ралични изяви, така че лесно можем да загубим фокус кое точно изпитаваме. Страхът е чувство и като всяко чувство е много по-бърз от мисълта, според Г“И. Гурджиев чувствата са няколко хиляди пъти по-бързи. Следователно, в каквато и ситуация да изпаднем, естествено е първо да ни посетят чувствата, едва след това когато дойде подходяща информация, тишина, спокойствие и т.н. можем да помислим какво става, например на другата сутрин, след няколко месеца, години и т.н. Мисълта може да ни каже например и че не сме готови да посрещнем даденото предизвикателство, че трябва да работим по това търсейки подходяща подкрепа, като средства, хора и т.н. За някой външен наблюдател тези колебания и търсения може да изглеждат изява на страх, но така ли е наистина? Ако е така то само всеки който атакува директно като бик е истински лишен от страх. И Петър бе силен-вилен и ако изпитанието бе за 10 минути без съмнение щеше да се справи блестящо, като героите на фронта , само че като изчезна героизма на ситуацията се оказа трудно да издържи до трети петли. Христос имаше своите колебания и съмнения, но после издържа докрай. Според мен Буда не е отричал страха, а само е показал пътя за разбирането му. Правилото, което аз използвам е: "Правилни мисли, правилни чувства, правилни желания", т.е. изискването първо е да дойде мисълта, едва след това чувството, накрая желанието да предприемеш нещо. Редактирано Юли 13, 2007 от Диан Георгиев АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Преди да достигне до физическия мозък, мисълта първо преминава през емоционалното тяло. Ако последното е в неспокойно състояние разбира се мисълта ще бъде оцветена със съответното желание и ние първо ще регистрираме последното. Но това не означава, че желанието е по-бързо от мисълта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Емоциите са първични и в кризисна ситуация умът въобще няма време да се задейства, но емоцията автоматично тласка към реакция - борба или бягство. Възприятията доставят информацията в мозъка, като първо се задейства бадемовидното тяло и въобще цялата лимбична система и стария мозък. АКо има време, чак след това информацията започва да се обработва на корово ниво, като започват задръжните процеси на когницията. А при повечето хора до това последното рядк осе стига, както наблюдавам наоколо ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Това може донякъде да се приеме за правило, но само за жените, с тяхното приемащо астрално тяло и отдаващо ментално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Да, това може и да е общо правило, но нека не правим генерализации. Избягвам обобщенията винаги, особено когато се отнасят до половите различия. Срещала съм толкова много по женски скроени мъже, а и жени, които мислят интензивно именно в сублимни ситуации, така че, животът ме научи да не обобщавам изобщо. Реалността не винаги е като по книга, макар и на книги да се допускат изключения. А в живота те са доста повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Какво да ти кажа - ако менталното и етерното тяло на жената са приемащите (отрицателни), то тя просто ще е мъж, без значение какво си виждала и какво - не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Независимо от това, какво съм виждала, според твоите думи, в продължение на тези на Орлин, излиза, че: "емоциите са първични и в кризисни ситуации умът въобще няма време да се задейства" - Орлин "това може да се приеме за правилно, но само за жените" - Венцислав. С което пък аз изобщо не мога да се съглася! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 При жените има също много добра подредба на емоциите. Останалото е за заблуда на врага. Театро ,маниер,ама не и истински процеси, на чак толкоз раздиращи емоции . Тук интелигентността има решаващо значение и за жените и за мъжете . Или бързината с която всеки един ,ще вземе най- правилното решение в напълно непозната ситуация е коефициента на интелигентност. Има аборигени , които никога няма да разберат къде се намира копчето за сифона в тоалетната /особено ако ги пуснем в една модерна тоалетна/, но има и европейци , които никога няма да успеят да оцелеят в Австралия ,и жени и мъже. Мисля ,че не толкова устройството на астралното и менталното тяло имат значение в психореакциите и емоциите,а по - скоро устройството на съзнанието . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Всеки вижда каквото си иска и с каквото иска се съгласява. Съдържанието, отвъд грубата форма на Орлиновия пост е също субективно и аз го отнесох към частта от поста ми, която ти реши да загърбиш. Той може би нямаше да се съгласи, както решаваш и ти да направиш. И отново думите ни органичават доста, но в сучая не само те. Самите емоции при жените и мъжете имат различна природа, както и т.нар. мисли, но това е друга тема и въобще нямам намерение да се впускам в нея. Между другото, в някои отношения напоследък диалозите по разните теми приличат повече на тенис партия. Ами, сигурно е добре за динамичността и белите дробове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 14, 2007 Доклад Share Добавено Юли 14, 2007 Да, добре е, движението винаги е добре, въздухът също, защото мозъкът когато почувства липса на кислород изпраща позиви за прозявки. А това не е добре, да се прозяваш, показва отегчение. И наистина всеки вижда каквото си иска, както и си мисли каквото си иска. Това, че не коментирам цяла част от постове, може и да значи, че съм съгласна с тях, а показвам само това, което според мен има нужда от доосмисляне. Но кой каквото ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 14, 2007 Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 Онзи, който се страхува от себе си, е осъден да не излезе никога навън, на чист въздух... И неговата Стая, ще си остане единственото му Място за живеене... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.