Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За призваните и избраните


Guest valentinus

Recommended Posts

Съгласна! И пак ще си запея моята песен:

Има ли противоотрова, която предпазва символите да не се превърнат в идоли?

Или по друг начин:

При кои благоприятни условия символът се превръща в идол и учението в култ?

:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 117
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Учителите на човечеството избрани ли са или призвани?

:hmmmmm:

Не би могло, Учителите да бъдат избрани, призвани нито пък изпратени, защото в правото на всеки е решението, дали да изпълнява Божията воля! Личният избор на всеки, е личен, защото липсва външна намеса! Бог е Бог, защото е извън всякакво насилие и принуда! Да бъдеш избран, изпратен или призван е нарушение на личния избор, който е неприкосновен!

Така го виждам аз това! Лично мнение, не е задължително да го приемате.

Линк към коментар
Share on other sites

И пак ще си запея моята песен:

При кои благоприятни условия символът се превръща в идол и учението в култ?

:hmmmmm:

Добре. :) Когато някой се самозабрави, възгордее, помисли се за велик, започне да действа авторитарно, отнеме свободата на избор на другите. Това също се случва понякога някъде. Усеща се ако има такова нещо. Накратко при болезнено порастнало его.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна! И пак ще си запея моята песен:

Има ли противоотрова, която предпазва символите да не се превърнат в идоли?

Или по друг начин:

При кои благоприятни условия символът се превръща в идол и учението в култ?

:hmmmmm:

При "стъпил" здраво в Духа Човек - няма такава опасност.

А до тогава трябва да се пазим от падение.

Благаприятно условие е нестабилност и слабост.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя Дънов смятал ли е себе си за символ на Бог? Знае ли някой дали се е усещал избран, призван или.... само Учител?

Споделял е, че Духа, който се е изявявал в Иисус се изява и чрез него. Аз не вярвам безрезервно, но има немалка вероятност да е бил прав поради естеството на Духа.

За другото отговорът е, че "Аз и Отец, едно сме", ако е вярно горното.

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря - много ценна информация. :feel happy:

Значи той не се е усещал като символ на Бог (нито като призван, избран или изпратен - съгласна съм с Благост) и според мен едва ли е позволявал да се отнасят с него така. Никъде в беседите, които съм чела няма коментар на това, какво би трябвало да бъде отношението на неговите ученици към самия него и че това отношение ще им помогне да усетят божественото. Доколкото знам учениците му са го чувствали много близък и са споделяли с него спокойно.

Ето това е според мен противоотровата срещу самозабравянето на Егото на един духовен човек и превръщането му в идол, а учението му в култ - презумпцията че Учителят не е символ нито на Бог, нито на Учението си. Това не означава неуважение към него, напротив.

Тъй като по съвпадение моята професия се нарича със същото име, мога със сигурност да твърдя, че истинското уважение към един обикновен учител се разпознава, когато децата те усещат толкова близък, че се държат с теб като с по-голям приятел. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Въпросът изисква задълбочено познаване на историята и учението на Беинса Дуно. Налице е подходяща литература за целта за тези, които истински се интересуват. Отговори в размер на два реда са обречени на несериозност.

Учителя - доколкото знам - активно е предпазвал учениците си да го издигат в култ и да се изолират чрез учението му от реалността по какъвто и да било начин. В същото време, Учителят е имал ясно съзнание и представа за своята мисия и задачи на Земята, както и за своето положение в духовната йерархия.

Линк към коментар
Share on other sites

:angel:

През определен цикъл от време, който е не по-малък от няколко столетия, на земята идва в плът един Учител, който има задача да посочи истинския път на търсещите люде, на тези, които вече са се пробудили от омайващия сън на илюзиите. Този Учител намира своите ученици, работи с тях, както и върху народа, сред който е дошъл.....

Учението на Бялото братство притежава своя специфика между различните варианти на Божествената наука. Учителят положи основите на великото знание за Бога, Творението и Живота върху Христовия принцип, който заменя на много места думата "ум" в Хермесовата философия с думата "Любов".......

П. Дънов и българите-Земен път и слово

Учителят върви с нас, а не пред нас. :hmmmmm:

"Добрият Учител ще слезе до нивото на най-слабият си ученик и ще го повдигне така, че да настигне учителя си..." Б. Дуно

На едно място Учителят казва: "Аз съм Духът Елохим"...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря - много ценна информация.  :feel happy:

Значи той не се е усещал като символ на Бог (нито като призван, избран или изпратен - съгласна съм с Благост) и според мен едва ли е позволявал да се отнасят с него така.

Учителят не е символ нито на Бог, нито на Учението си.

Аз от своите наблюдения имам по-друго усещане. На Рилските езера казват, че не бива да сядаме в района на мястото на Учителя, където е била неговата палатка. А също така не бива никой да сяда на камъка на молитвения връх, на който е сядал Учителя. Това предупреждение беше направено по време на Лятната духовна школа на Рила. За мен то е многозначително. Не знаем как е било по негово време, можем само да гадаем. Но не е добре според собственото си желание да нагаждаме нещата. Тук традицията е различна, от онази в Индия. Когато Гуруджи идва в Европа, никой не му отдава присъщите за Индия почести, никой не му пада в краката. Присъствах на една конференция в Загреб преди две години-на тема Човешките ценности, Гуруджи също беше лектор на нея, но си чакаше реда скромно в ъгъла на стаята редом с всички останали.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз от своите наблюдения имам по-друго усещане. На Рилските езера казват, че не бива да сядаме в района на мястото на Учителя, където е била неговата палатка. А също така не бива никой да сяда на камъка на молитвения връх, на който е сядал Учителя. Това предупреждение беше направено по време на Лятната духовна школа на Рила. За мен то е многозначително.
не ти ли дойде на ум че той може и да идва понякога в тънка форма на мястото. Това за мен е логичен извод.

Не знаем как е било по негово време, можем само да гадаем. Но не е добре според собственото си желание да нагаждаме нещата. Тук традицията е различна, от онази в Индия. Когато Гуруджи идва в Европа, никой не му отдава присъщите за Индия почести, никой не му пада в краката. Присъствах на една конференция в Загреб преди две години-на тема Човешките ценности, Гуруджи също беше лектор на нея, но си чакаше реда скромно в ъгъла на стаята редом с всички останали.

Тук прави впечатление отличното чувство на индийския човек за стил, такт и отношението към себе си като към слуга на другите. Когато според традицията е необходимо да дава даршан и традиционните знаци на почит, той го прави.

Когато е на гости, правата на стопаните са това което важи. А и помага човек да се поразведри от външната екзалтация влияеща силно на чувствата и да поразмисли по някои сериозни въпроси.

Благодаря за хубавата снимка и разказа за срещата с твоя Учител.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък, без да знам за всичките тези "предупреждения", дълго време си поседях на камъка "на" Учителя на въпросния молитвен връх и това съвпадна с вътрешното ми желание. Ако беше в земно тяло Учителя, даже щях да седна в него. Това е за мен начин да покажа любовта си към него, като на послушно дете към добър баща. Чувствам Учителя Петър Дънов като грижовен родител и не виждам нищо лошо да седнеш там, където той е седял "приживе", ако си с добри намерения.

Колкото до енергийната зона на тези места, мисля, че добронамереният човек е извън всякаква опасност.

Бог вижда помисли, намерения и знае всичко за нас.

Линк към коментар
Share on other sites

не ти ли дойде на ум че той може и да идва понякога в тънка форма на мястото.

Нямаше нужда да ми идва това на ум, защото от много места чух да твърдят, че той идва там по време на школата на Рила. :)

Линк към коментар
Share on other sites

...Всеки от слушателите чувстваше, че Учителят има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на хората, а не да демонстрира знанията си и още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. Лекциите, които изнасяше на тези прекрасни срещи с хората, той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име "беседи". Хората си отиваха наситили своя глад и напълнили душата си с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост"...

П. Дънов и българите

Редактирано от admin
Линк към коментар
Share on other sites

И пак ще си запея моята песен:

При кои благоприятни условия символът се превръща в идол и учението в култ?

когато има мисъл за лична изгода.

виждал съм го и на изток и на запад, проявите са различни но същността остава

нещо като "рушвет на любовта"

аморе, адоре, I am bored

след бурните емоции идва реакцията на съмнението, какво ли мисли Бог, дали ме харесва? Голем поклонник съм, ей!

Бог подлага на изпитание такива хора

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Ами нали това изкривява - желанието

силно корумпиращ елемент

добре че Бог не е като нашите министри :lol:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък, без да знам за всичките тези "предупреждения", дълго време си поседях на камъка "на" Учителя на въпросния молитвен връх и това съвпадна с вътрешното ми желание. Ако беше в земно тяло Учителя, даже щях да седна в него. Това е за мен начин да покажа любовта си към него, като на послушно дете към добър баща. Чувствам Учителя Петър Дънов като грижовен родител и не виждам нищо лошо да седнеш там, където той е седял "приживе", ако си с добри намерения.

Колкото до енергийната зона на тези места, мисля, че добронамереният човек е извън всякаква опасност.

Бог вижда помисли, намерения и знае всичко за нас.

:thumbsup2::feel happy:

Ами аз като Го чета, имам точно това чувство - че съм седнала в Него. Дано не Му натежавам много само. :D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Идеята за призваните и за избраните (т.нар. "божии избраници") е основен постулат в ранния гностицизъм. Пръв обаче говори за това апостол Павел в посланията си до Римляните (Рим. 8,29-30).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...