Търсиш - не намираш, не търсиш - намираш.

[Guest Христо]

Случвало ли ви се е, упорито да търсите търсите дадена вещ , да ви трябва, но да не я намерите ?

След това, да не я търсите, да не ви трябва ( поне временно) и да вземете да я намерите, сякаш от нищото да се появи, да я намерите без да искате ?

Свързано ли е това по някакъв начин с принципите за натиска и засмукването : като се стремиш към нещо, след това трябва да го оставиш да дойде при теб, да бъде засмукано към теб, понеже ако прекалено се стремиш, ако натискаш прекалено може да го отблъснеш от себе си ? От друга страна, в случая с вещите ( или някоя информация например) не става дума за някакво дълго търсене. Просто решаваш да вземеш нещо, защото ти трябва, но не го намираш. Дразниш се, гледаш, търсиш, не излиза. После го намираш с лекота. Или пък може като търсиш да попаднеш на някакви по - неподходящи за теб неща, пък ако не търсиш при теб сякаш да дойдат по - подходящи за теб неща.

Случайно ли е подобно явление, има ли някакъв по - дълбок смисъл в него, ако има - какъв е смисълът ? Може би това е лекарство срещу прекалено вкопчване в контрола над нещата, в подредеността ?

Редактирано Септември 23, 2011 от Христо

[Пламъче]

Най-редовно ми се случва да търся нещо и да не го намирам.

Днес напразно търсих едни стари снимки и дори се ядосах малко.

Зарязах търсенето и сега ще чакам да се появят сами, когато не са ми нужни - винаги става така.

Не знам дали това явление е случайно, но ми се струва твърде закономерно, за да е така.

Не съм се опитвала да търся обяснение на този "феномен".

[Guest Христо]

Работата е малко сложна - ако се стремиш прекалено, може да отблъснеш целта. Ако хич не се стремиш - пак може да не получиш. Учителят Дънов е казвал проблемите да не се поставят нито прекалено близо до очите, нито предалено далеко - обаче номерът е да се прецени кое е прекалено и кое не.