Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Претенции за духовност и агресия


Recommended Posts

  • Отговори 70
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Енергията си стои зад всеки пост,каквито и да са думите, тя си прозира,усеща се.

Има достатъчно сензитивни хора тук, за да ме подкрепят в това ми твърдение.

Inatari, четейки твои постове, в мен се появи желанието да ти задам два въпроса, които имат отношение към темата. Ако желаеш, можеш да отговориш на тях.

Енергията която долавяш, четейки нечий пост на автора на текста ли е или на самия текст?

Можеш ли да разчиташ на 100% на информацията която си получила по този начин?

Линк към коментар
Share on other sites

Нямам нищо против да ти дам обяснение Пламъче, за тези ми твърдения.Енергията, която лично аз мога да усетя/ а предполагам и не само аз/ гледайки текст,изображение, дори картина е многопластова.

Ако ти цитираш нечий текст аз ще усетя,твоята енергия първо,дори към кого са адресирани акцентите в твоето мнение,какво мислиш ти самата за този текст, който цитираш и накрая ще се помъча да уловя и авторовото намерение или какво е искал да каже самият автор на текста.

Когато гледам картина например, аз мислено проследявам "създаването на картината " от началото до края на самия художник, като едновременно с това се опитвам да разчета и цялото поле от мисловна информация, която е вътре в процеса на създаване и накрая посланието като крайна отправна точка за гледащия.Много често чувствам и насъбралата се енергия върху дадена картина,изображение,текст от други гледащи, които също са лепнали "своето енергийно мнение" по въпроса.

Бих определила това като някакъв вид съзерцание, което при мен е формирано в много ранна детска възраст,просто защото аз съм израстнала сред картини и хора, които също ги съзерцават.И точно този навик,в комбинация може би и с други фактори са изградили в мен това умение да разчитам енергията в нещата.

Това е причината и да разбирам коя храна е прясна и коя не, въпреки опаковката примерно в магазина.Много рядко имам някакви изненади в тази посока.

Не съм особено сигурна,че тези въпроси имат всъщност отношение към темата, но както вече казах мога съвсем точно да обясня.Нямам някакви огризения тук.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Агресията може да има различни форми. Проявата на агресия, освен ако е като акт на самозащита, е нарушение на основни духовни закони. Такъв закон е да не причиняваме зло никому, а друг - че каквото посеем, това ще пожънем. В такъв смисъл агресорът не осъзнава, че вредейки другиму, вреди на себе си. Това е доста глупаво и за каква духовност може да говорим тогава? Е, тези грешки всички сме ги правили...

Ако някой няма желание да се поучи от чуждия опит, дава му се възможност сам да изпита нещата на гърба си. Критикуването, осъждането, подигравките, отхвърлянето, ограничаването, изолирането... също може да се разгледат като вид агресия. И който си позволява да прави това, сам себе си излага.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът е,че не можеш да стерилизираш своята духовност.Просто човек винаги живее с тези две полярности вътре в себе си, но избира на коя кога да даде превес.

Раздавайки справедливост и казвайки това е духовно, това е извън духовното, по тази логика и това е агресия,някакъв вид ограничаване на чуждата реалност.И в крайна сметка малко хумор не е излишен в цялата работа.

Линк към коментар
Share on other sites

Inatari, благодаря ти за подробния отговор!

Всъщност въпросите ми имат връзка с темата - във форумите проявите на агресия не са рядкост, което важи с пълна сила и за духовните.

kuki, при самозащита е позволено да се проявява агресия, но не всички са способни на това.

Агресорът вреди преди всичко на себе си, но от неговата агресия страдат и тези, срещу които е насочена.

Формите на агресия, които описваш са прогонили не малко духовни хора от форумите.

Същото важи и за реалния живот.

Защо се получава така?

Линк към коментар
Share on other sites

Хах,ами духовните войни са характерни именно за духовните форуми,в смисъл нормално е да има някакво бълбукане, съгласие/несъгласие,спор,дискусия,състезание по духовност,интелект и др. точно поради насочеността на този форум и точно поради стремежът на всеки да се развива в духовния си път.Въпреки,че сме толкова различни,че не виждам кой с кого ще се състезава.

Всеки един от нас задава въпроси,спори, пита се сам себе си за разни неща и покрай всичко това е невъзможо да няма и малко агресия и малко его и т.н.

Разбира се, не казвам,че човек не трябва да има някакви устои вътре в себе си или критерии за добро и зло и ценностна система.Просто ми се струва,че всичко е в рамките на нормалното.Все някой ще се чувства засегнат,пренебрегнат,несъгласен, обиден или изолиран.Така е и в живота няма как всичко да е пълно,все ще има и нечий празен съд в някакъв момент.

Но е хубаво да сме отворени един към друг дори и да виждаме недостатъците си или несъгласието си по дадени теми.Просто да не трупа човек негативи вътре в себе си,на първо място, защото е вредно за самия човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Агресията просто не е приятна и нищо чудно, че хората се отдръпват. Друга тенденция, която забелязах, е твърде многото постановки, които се народиха - нещо като фалшиви реалности, в които лично аз нямам желание да участвам или да взимам отношение, не желая да си губя времето. Появяват се "нови участници" с показателни имена, че да могат самите те да си спомнят за кой точно образ иде реч, пишат все в един и същи стил разни казуси, психологически заплетени ситуации, сякаш някой иска да си напише курсовите работи по психология за наша сметка. Някой ще каже, че се отклонявам от темата, но аз с моето отзивчиво сърце навремето помагах с каквото мога, с окуражителна дума поне, а към днешна дата не искам да ме използват и да ми ограбват времето. За мене лично лъжата прозира и аз нямам желание да участвам в това, макар да има и положителен момент - обогатяват се темите като цяло.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз съм забелязала, че има разни постановки, но вече не ги следя, защото не са ми интересни.

Мисля си за друго...

Обидата е най-силната отрова за човека и всеки един от нас трябва да се постарае да не обижда преднамерено никого, дори да се чувства засегнат от нещо.

Не е нужно да обяснявам защо.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз по- рядко пиша в последно време, но за сметка на това доста отдавна съм в Портала,хах и съм виждала какво ли не.И как се променят хората и как сама аз се променям и много други неща.

Но пък чак такава агресия не съм забелязала като тенденция.

Ето сега в мнението на Куки има много лична обида и дори желание за въвеждане на някакъв нов ред на нещата.

Чувството за лична значимост и изиграването на определена роля, в определено място,ако някой ти отнеме това право явно наистина огорчава.

Но пък всеки е свободен да прави каквото намери за добре.Ограничаването на личната свобода на един е широта за друг, в случая ми се струва,че хората и от двете страни не са прави.Макар и да не знам кои точно са тези хора.Просто всеки е свободен да прави каквото намери за добре.

На мен като не ми харесва обстановката не се вясвам с месеци,че и цяла година дори без да натрапвам това на никого.

Като няма разбиране от никой здраве да е, може пък някой, който изобщо не е от този форум да намери за ценно, това което аз съм опитала да кажа.

Какво да кажа на Куки,освен да не се огорчава и да не приема толкова лично нещата.

Линк към коментар
Share on other sites

Явно трябва да тренираме виртуално все по-бързо освобождаване от обида. Къде в реалния живот ще получи човек толкова обиди за кратко време?! Познавам хора, които са големи приятели, но се обиждат един друг здравата, така се забавляват. Може би и ние, както каза Инатари, е добре да си ползваме чувството за хумор в подобни ситуации.

ПП. Точно днес не съм в обидно, а във весело настроение. Нормално е да не се разбираме точно, това е о.к.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Да, човек трябва да се научи да вижда нещата от комичната им страна и да се посмее над ситуацията, вместо да се чувства засегнат.

Действа! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Ок,момичета успех с духовността и агресията,аз трябва да бягам.

Линк към коментар
Share on other sites

Не бива според мен да се слага равенство между

Духовен Човек = Нематериален Човек.

Материален Човек = Бездуховен Човек.

Забелязала съм, че т.н. "духовни" хора проявяват агресия, свързана с това, че са си запуснали нещата на материалния фронт.

Другият вид агресия, че стават критикари или непрекъснато сравняват - "аз съм духовен, пък еди-кой си е еснаф".

Това идва пак от факта, че си занемаряват материалната част и не отстояват интересите си, когато трябва.

Линк към коментар
Share on other sites

Я да взема и аз да се изкажа в тази тема, макар че нямам никакви претенции за духовност.

Имало агресия в духовните форуми. А кой и как определи форумите за духовни? Ако един форум е ориентиран към духовната страна на живота, това съвсем не означава, че самия форум е духовен. Форумите са такива, каквито са техните участници. А участниците доколко са духовни и всички до един ли са духовни (ето аз не съм, примерно), след като форума е обществен, сиреч свободнодостъпен?

И аз, както казва Ина, съм доста отдавна тук и съм виждала много по-големи разправии и може би - агресивност (хм, странна ми е тази дума, тя направо отсъства в речника ми). Виждала съм и друго - някой решава, че нещо си го е обидило, тъкмо него, и започват обяснения от типа "Върви обяснявай, че нямаш сестра."

И най-интересното за мен (с риск да засегна някого, т.е може би ... да проявя агресивност? ама нали не съм духовна ;) ) - а бе, защо така хората най-много се обиждат, ако по някакъв, дори и мноооого косвен начин се засегне въпроса именно доколко са духовни?

Кой е по-духовен? А най-духовен? :3d_146:

Замислете се, ако някой е наистина духовен ще се обижда ли въобще? Ще го засяга ли (и пряко, и преносно) въобще някаква агресия?

Та да слезем на земята и да видим, че сме си обикновени хора, никой все още няма крилца на гърба, някой се изказва двусмислено, друг недомислено, трети откровено агресивно, и това може да е съзнателно, но най-често съвсем несъзнателно. А и съзнателното е най-често вид самозащита, продиктувана пак от несъзнателното. Както и да е.

Не може да има идеална, стерилна среда, дори и в т. нар. духовен форум. А и нужна ли е - това ще е нещо изкуствено, а нали трябва да сме В света?!

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Не бива според мен да се слага равенство между

Духовен Човек = Нематериален Човек.

Материален Човек = Бездуховен Човек.

Забелязала съм, че т.н. "духовни" хора проявяват агресия, свързана с това, че са си запуснали нещата на материалния фронт.

Другият вид агресия, че стават критикари или непрекъснато сравняват - "аз съм духовен, пък еди-кой си е еснаф".

Това идва пак от факта, че си занемаряват материалната част и не отстояват интересите си, когато трябва.

(...) Ако под материален фронт разбираш - парите, работата, колата, и т.н. То значи си в голяма грешка. Духовен човек (с резерви за термина) e тъждествен на Нематериален човек! (...) А и можеш да прочетеш мнението на Диана, то също има резон.

Поздрави

Модераторска бележка: моля въздържайте се от крайни оценки по отношение на другите участници и мненията, които изказват във форума.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

summertime, провокира ме открито да подкрепя Юля - не само с +че

Съвсем точно го е определила, според мен! Поздравления! И моите наблюдения са такива. И в реалните отношения съм забелязала, че най-много забележки и критика излиза от тези, които или нямат с какво да се занимават, или си вършат работата през пръсти. И виждат във всеки срещу себе си... страховете си. Затова отдавна не им се връзвам. И понеже те го усещат на 5тата минута, ме оставят на мира.

За духовния и материалния човек сигурно имаме половин форум теми. Но и за това мисля, че Юля много точно го е хванала - не с равенство, с неравенство! Работата ми ме е срещала с всякакви хора и вече не подхождам към никого с етикети. Под лицето на хора, които се занимават с духовни практики, съм усещала и суета, и гордост и желание за власт и признание... В личностите на хора, за които бихте дали определение "материален човек отвсякъде" с изненада съм усещала нежност, искреност, свобода на духа, уважение към свободата на другите...

Линк към коментар
Share on other sites

Донка :) Много се радвам, че съм те провокирал, наистина. Лошо няма че си подкрепила съфорумец. Но ако прочетеш по-внимателно, всъщност ще откриеш че си казала това, което аз твърдя. Само че изразено по-различен начин. И понеже виждам, че и в другата тема която "провокирах" се действа по дифолт. Затова ще поясня какво имам предвид.

Ако проверите в някои тълковен речник, зад значението на думата "материален" стоят още думите - реален, физически, видим, осезаем, земен, светски. Всички тези думи са синоними. Очевидно е, че "материалния" човек, не е само този, който е привързан само и единствено към -парите, и имуществените блага. Материалния човек, е и този който е "затънал" до шия в това което наричаме светски живот (в най-широкия смисъл).

Споменаваш че, си успяла по някакъв начин да надскочиш егото си, и да не обръщаш внимание на хората които те дразнят. Ами чудесно бих казал, моите адмирации за това. Това означава, че всъщност може би се отдалечаваш от категорията "материален човек", след като мнението на другите не те интересува. Най-вероятно, за теб има други ценности, които са по-важни от това, кой какво казал. Напълно подкрепям мнението ти за някои от хората, които се занимават с "духовни практики". Ако тези хора са Духовни т.е. Нематериални, не биха имали необходимост да афишират това че се стремят да намерят себе, и бог чрез себе си. А още по-малко да извличат дивиденти.

Бъди добре :)

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, да ,отдавна се канех да попитам : "Да си безкористен" - това означава ли, че трябва да работиш безвъзмездно или срещу минимално заплащане? Или означава нещо друго?

Този, който е добре на материалния фронт и отстоява интересите си - той духовен човек ли е и как може да разпознаем това?

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, да ,отдавна се канех да попитам : "Да си безкористен" - това означава ли, че трябва да работиш безвъзмездно или срещу минимално заплащане? Или означава нещо друго?

Този, който е добре на материалния фронт и отстоява интересите си - той духовен човек ли е и как може да разпознаем това?

Надявам се, съзнаваш че този въпрос няма еднозначен отговор? Живеем в такова време, в което материалните блага са едва ли не насъщния. Да си безкористен в работата си, означава да работиш и да получаваш съответното заплащане, за свършената от теб работа. Имитирането на работа, клюкарстването и интригатстването, завистта и злобата, алчнеенето са користните фактори, които за съжаление виждаме ежедневно. Това е въпрос на възпитание, манталитет, въобще мироглед на повечето съвременни българи. Кой те кара да работиш срещу минимално заплащане? В крайна сметка, човек има възможност за избор. Това не е алчност, а въпрос на себеуважение. Мисля че, човек трябва да е - умерен (разбирай го, както искаш).

Въпроса има и друга страна. Предполагам познаваш хора, за които да карат хубава кола, да имат луксозно обзавеждане, и да ядат "деликатеси" не са приоритети. Духовни водачи, създатели на учения, и прочее са били скромни хора. Да осъзнаеш че, всъщност всичко материално е ненужно, защото човек не го носи в гроба си, и да осигуриш на тялото си едно нормално съществуване, е въпрос на дълбоко осъзнаване на "нещата от живота" Всички ние го знаем .... но готови ли сме, да го изпълним? Не разбира се! Твърде много сме обвързани с материалните неща около нас, което е нормално.

То затова и хората които са постигнали някаква вътрешна еволюция, са малко, а не много. А имитатори, колкото щеш :)

Линк към коментар
Share on other sites

Човек може да не се интересува от мнението на другите и от гордост. Даже е много често срещано.

Напротив,мисля, че човек трябва да е чувствителен към това, което му казват околните - най - вече - за да може да се поправи. Ако не го интересуват другите и тяхното мнение - как ще се види отстрани? И как ще изпитва любов към тях, ако ги презира или пренебрегва?!

Безразличието е високомерие, нищо повече.

Редактирано от hipathia
Линк към коментар
Share on other sites

Да се интересувам от мнението и да съм зависима от него - това са противоположни неща. Това, което непрекъснато следя, е поведението и състоянието на хората около мен - това е основна част от професията ми, безценно умение е и в личния живот. решенията си вземам, обаче напълно самостоятелно - както казва Д.М.Руис - старая се да не приемам нищо лично. Мнението на другия е важно, но то може да ми покаже само какво мисли и как се чувства той в момента. Неговото мнение за мен не е моето отражение и не ми дава информация за мен и моето поведение, а за него самия. Това не се нарича безразличие, а различаване. Не е презрение към мнението на другия (както цял живот се опитват да ми внушават), а лична отговорност при вземането на лично решение.

Агресивността (и тя е духовна) в този случай изглежда по следния начин:

"Вземам предвид мнението ти, променям поведението си така, че да се съобразя с него и си поделяме отговорността за резултата - или по-тежкия вариант: ако нещо стане - ти отговаряш, защото ти така каза."

Агресивност е да очаквам от другите да ме "отразяват и коригират" - та те си имат свой личен живот, свои отговорности. Агресивност е и да очаквам другите да се съобразяват с моето мнение или дори да се интересуват от него - то си е мое и е за момента, и имам свободата и правото да го променям. Дори ако усетя, че някой се интересува от него с намерението да се "съобрази" и да ме натовари с някаква отговорност после, не го давам умишлено.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Както съм казвала вече, според мен бездуховни хора няма, от което следва, че не съм избрала подходящо заглавие на темата.

Всъщност имах предвид хората, които имат претенции да бъдат по-духовни от останалите, налагайки тази своя "по-висша" духовност чрез агресия.

Заглавието "Претенции за духовност и агресия" не би създало недоразуменията, които създаде "Духовност и агресия", за което моля да ме извините.

Ще помоля Донка да смени заглавието, ако е възможно.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди години се опитах да намеря приложение на хобито си и започнах "работа" в един център.

Бях много щастлива, че ще контактувам с духовни хора, които притежават редки способности.

Радостта ми обаче се изпари още на втория ден, когато ми казаха че съм длъжна да правя "това и това", да казвам "това и това" и да пращам хората "там и там", защото... "шефа каза така". :)

Цял месец се борих със себе си, опитвах се да си наложа да спазвам нарежданията, но не можах и един ден си тръгнах, без да кажа и дума.

Не съжалявам.

В този център за пръв път в живота си попаднах в колектив от хора, които вместо да си сътрудничат в името на доброто, което би следвало да правят, водеха жестоки битки за приза "Най-духовен и всеможещ ...".

Този урок преобърна разбиранията ми за духовност.

Тогава проумях, че всеки човек има своята уникална духовност, която не е съизмерима с духовността на друг човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...