Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Замъкът на тайните - Богомилско таро


Eлф

Recommended Posts

:hmmmmm: :hmmmmm: Я да видим каква алабалистика се роди в главата на дяволчето Фют и която ще се опита да забърка щото то си е дяволче в акция и мирно не му се стои :))) а вие пригответе казана с катран и пера, за да го погнете хахах. Значи идеята за заглавието се роди от набралата все по- голяма популярност тема на Самъртайм, за "Тайните учения" която не спирате да човъркате и на която съвсем и загубих края. От друга страна, паралелно както често се случва, на бял свят се появи една явно отдавна забравена тема, за Богомилското Таро. В която си позволих да пусна този пост -

"От нощес го мисля това и трябваше да го напиша, за да се оформи в мен една идея. Ще я споделя, а ако модераторите сметнат, че не е за темата спокойно могат да я преместят. Значи идеята е следната - Тук в този форум има хора с много дълбоки познания, всеки в своята си област. Психолози, астролози, лекари, художници, окултисти и т.н... Сещам се за Радислав Кондаков например който има дълбоки познания, за богомилството според това на което съм попадала и според моето скромно мнение. Има хора запознати с Юнг, други които са запознати с Библейските доктрини, хора които са добре запознати с Християнският гностицизъм и т.н....

Виждам, че Ники по- горе се е изказал, малко по - надолу Никеланджело се е сетил за беседа от Учителя, аз докато четях се сетих за някои неща и т.н.. Значи, ако започне едно обсъжсане на тези символи и всеки изложи своята гледна точка според познанията които има без скандали обаче, това държа да го подчертая, за да не се получи пак като в баснята - "Орел, Рак и Щука", истиското познание би могло да изкристализира и тези от художниците които имат вдъхновение за това, според знанието което ще получат биха могли да се опитат да го нарисуват. Значи, за сам човек може да е трудно, но за добре сработващ се екип от хора може и да стане. Различните парченца от пъзела биха могли да се сглобят и резултатът би бил впечатляващ, убедена съм в това. Материалът ни е в изобилие само дето е в насипно състояние и ще трябва добре да се потрудим, за да изградим вълшебният замък на дълбоките и приказни тайни. Приключението си заслужава, така мисля. Поздрави! "

Позволявам си да пусна темата в този подфорум, заради по- непринуденото общуване. Хайде сега, нека да приложим на практика наученото. Поздрави!

п.п.Иво е пуснал достатъчно материал който може да се обсъди в няколко теми, за всяка карта по една. Ето я и първата:

"637. I КЛЮЧ - МЕЧ

Ти стоиш изправен пред първата Тайна на Творчеството. Ти си готов - и чакаш да проговорят небесата.

В предверието на Първото Могъщество ти ще видиш Меча, който слива Действащото със Страдащото.

Пред тебе има затворена книга, запечатана със седем печата. Аркан след Аркан ти трябва да разбулиш и печатите ще паднат един след друг.

В Първия час на Денонощието ти трябва да овладееш Меча, да го издигнеш и да пронижеш Книгата с него.

Тогава, ако си силен да сториш това, седемте печата ще паднат отведнъж.

Когато жадно разтвориш книгата на Тайните, за да прочетеш онова, което векове си мечтал по скъдните пътеки на своето търсене, ти учудено ще видиш, че книгата е празна. Бели листа разгръщат пръстите ти и няма руни, начертания или знаци по тия листа."

Пари нема- действайте, както се казва в подобни случаи :))). Да видим какво ще измъдрят умните ви глави.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Идва ми аналогия с Пентаграма... меч, книга, седем печата-седем звезди, седемте духа... има и една книга-на живота...

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

В пълен синхрон сме!

Значи, ако мога да добавя. Не държа да съм авторката на всички теми които биха могли да се отворят паралелно, за да може всеки който получи подтик да пише по някоя от тях да го направи.

Идеята е за заглавие и подзаглавие. Пример -

Замъкът на тайните - Богомилско таро - I КЛЮЧ - МЕЧ

Картина първа - Обсъждане и т.н... всичките да ги изредим, за да може всеки да се ориентира лесно. Ето една идея, за теми и идеи :) Как мислите? И въобще, който иска нека се включи :feel happy: Хайде вълшебници, на работа!

П.П. От една работлива и мъдра жена знам, че една работа докато не се започне значи няма и да се свърши. Въпросът е да се започне значи, а в самия процес на действието работата сама ще ни учи :). Избрах си това под форумче като най- подходящо за работно, не защото съм против нещо или някой, а защото е най- неотрално според мен и защото повече хора биха могли да се отпуснат и престрашат да си споделят. Важното е да го правим безкористно, без мисъл за някаква облага, а като работа за Бога, за Учителя, да употребим това което са ни оставили мъдреците в наследство за радост и повдигамне на всички души :3d_015: . Нека това да е синтез на цялото знание и мъдрост които сме придобили и с Божията помощ да стане достъпно и разбираемо за всички. Ето една формула на която попаднах преди малко в молитвеника на Учителя който използва майка ми -

" Чрез Божията Любов, която се проявява чрез човешкото сърце, всичко се постига :)."

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА

"Вратата е затворена. Змей, свит на пръстен , пази входа. Аканти се вият на прага. Кипариси засенчват пътеката към вратите.

Двама Неизвестни отиват със смела стъпка към тия врати, защото имат ключовете.

Но Единият ще умре на прага, а Другият ще влезе. Ти искаш разкриване?

Нима не прочете, че това е вратата на Тайната?"

Аз свързвам тази карта с началото на Книгата на Тот, това е първото което ми хрумна когато я прочетох . Разбира се то не е всичко, може още доста да се разсъждава по нея...

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..

"Общи неща, за така наречената муладхара чакра, или човекът муладхара.

При животните, сексуалната чакра е най-високата степен. При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра от долу на горе. Ако човек овладее сексуалната енергия, с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н. Ако човек овладее тази енергия (тази енергия се нарича още змията или духовният огън - това е все едно и също), неговата жизненост се покачва нагоре, към по-тънко опознаване на самата събудена змия. Искам да кажа, че колкото повече се изкачва енергията, толкова по-тънко е опознаването, както ще видим после. Човек който е проникнал с Любов в муладхара чакра, сексуалния център, и е овладял напълно желанията си, се освобождава напълно от страха на смъртта.

Окултният закон гласи, че в чистотата на тези желания, злото и греховете изчезват. Това означава че е направена първата крачка по пътя към върховната чакра. Значи в чистотата на тези желания е направена първата крачка по пътя към върховната чакра.

Втората чакра е наречена сватхистана. Човекът сватхистана е работещ, търсещ знания и информация, но той не е творец. Значи този човек работи, търси знания и информация, но той не може да твори, защото той не познава тайната на живота. Той не може да твори, защото не е влюбен цялостно в Истината. В тази връзка Учителят казва, че извън единението с Истината, ти имаш знания, но нямаш разбиране, нямаш живот. Само в единението ти живееш. Вън от него ти само проучваш. Това означава, че реалното учене започва след единението. Според Учителя под думата “учене” не се подразбира придобиване на знания, а приближаване до “духът” на нещата. И затова Учителят казва, че за да търсиш Истината, трябва да имаш безпределна Любов, защото само тази Любов е готова да пожертвува целия си живот за Истината, и нещо повече, и то -казва Учителя - без да я получи, просто жертва, без да искаш нищо. Тук става въпрос за абсолютно безкористна жертва. Да пожертвуваш целия си живот за Истината (това е един от най-силните методи) и то без да искаш да я получиш, без да изискваш.

Що се отнася до началото на търсенето на Истината, то започва едва в четвъртата чакра. Значи, тук става въпрос за друго начало. Както ще видим по-нататък, в третото око има духовна любов, има овладяване на себе си, но няма Божествена Любов. Божествената Любов е една по-висока степен.

Следващата чакра е наречена манипура. Тази трета чакра се отваря когато човек има постоянен стремеж към духовно творчество. Това е метода при който тази чакра се отваря. Тук енергията на духовния огън е по-разредена от предните чакри, защото например в първата чакра (муладхара) енергията е най-сгъстена, най-земна и най-спяща. Затова в тази връзка стават най-много престъпления, на сексуална основа, на ревност, и т.н. Значи, колкото повече се разрежда енергията и се качва по-нагоре, толкова повече злото отпада. Такъв е пътят. Докато например енергията в третото око е чисто духовна, без примеси. А в седмата чакра, последната, енергията е вече освободена. В тази чакра - става въпрос за седмата - тук вече се явява свещеното явление на Истината, в най-дълбокия смисъл, тъй като в третото око още не може да се говори за познаването на Истината. Има частични прозрения, има намеса на интуицията, има просветления..."

Следва продължение

Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА.. продължение:

...за истинския будизъм, за истинския дзен. Още не сме говорили по тези въпроси. В истинския будизъм не са необходими такива методи. Според Буда целта е да бъдеш постоянно буден. И тогава всяка постъпка е правилна и няма какво да изследваш. Дори и когато една постъпка за хората е погрешна, ако ти си буден, не можеш да направиш погрешна постъпка. Така че будността ръководи нещата и много е късно вечер да мислим за погрешките си, ако сме нямали будност. Значи, ние трябва да се насочим към съхраняването на будността, към своя молитвен дух във всеки миг, за да не чакаме вечерта, когато може да бъде късно.

Значи, както казах, седмата чакра, това е свещено явление на Истината. И тук човек е предан само на Истината, а не на някаква религия, наука, общество, партия и т.н. Никакви отклонения няма тук в тази чакра.

Да се върна към чакра три. Красивото в тази чакра е това, че ако човек твори с искреност и постоянство, той се освобождава от всички свои недостатъци, а те са грешки,..и т.н.

Четвъртата чакра която е централна, сърдечната, наречена “анахата”, затова тя е център. Три отгоре, три отдолу. Тя е център, който решава много неща.

Дали човек да

тръгне нагоре, или да слезе надолу. Защото тайната на живота според Учителя е, че има само Едно Същество, и Само Една Воля. Това означава, че само Любовта може да бъде сливане с Великото Едно. Освен това човекът манипура невинаги обича Истината.

Но в окултната наука се казва, че горчивата Истина е за предпочитане пред незнанието. По-хубаво е човек да ти каже горчивата Истина в определен момент, даже малко да те нарани, но ако той обича, никога няма да те нарани, но това е друг въпрос, но горчивата Истина е за предпочитане.

Следва продължение -

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение

"

И така, до третата чакра, хората не знаят какво е Любов. Размишляват, говорят, понятия много имат, но те не знаят какво е Любов. Само при разцъфтяването на четвъртата чакра, т.е. “сърцето”, наречено още “анахата чакра”, започва да се осъзнава този въпрос на духовно ниво. Тук не говорим за Божествено, а за втория план, за духовно ниво. Докато Божествената, Безусловна и Неизменна Любов, се намира на друго ниво и тя се познава само в седмата чакра, наречена от Учителя “Любов към Бога”, и наречена още “Сахасрара”,..

Анахата чакра, или както казах духовното сърце на човека, тук се намира началото на Любовта към човечеството, към хората, и началото и посоката към Бога. Значи в сърцето на човека се решават много важни неща, свързани с неговото освобождение. Ако човек е пречистил духовните си желания, той вече може да се занимава с всичко, дори и с наука и религия, защото по принцип те не са лоши неща. Но лошото идва от другаде. Когато лоши и нечисти хора се занимават с наука или религия. Когато чистият се занимава с науката, той може да се изпълни с Любов към живота, защото това е неизбежен закон. Чистотата води натам. Защото чистотата води до “жизнелюбие”. В книгата си “Наука за живота”, Учителят казва: “Любовта е наука за придобиване на живота”. И началото на тази наука е чистотата.

Както казах, тази четвърта чакра, сърцето, е център и тя е по средата. Това не е случайно. Тя е чакра, която може да даде духовно равновесие на човека. Характерното за тази чакра, става въпрос за чистото сърце, е че този човек, или човека анахата, никога няма жажда за власт. Защо? Защото окултният закон гласи, че всеки човек, който има жажда за власт, той е против Любовта, т.е. той отрича живота. Той може да не вярва че е така, но няма значение. Само в чистотата на тази чакра може да се разбере този закон. Този закон “жажда за власт” е против Любовта. Човек, който има жажда за власт, няма благоговение към живота. Това е мярка. Може да е прикрито, но това е мярка и тези в

тази чакра разкриват пътищата на своите желания. Човек, който има нечисти желания, може да мисли че жаждата за власт е нещо правилно, защото тогава нечистотата, заблуждението става силно. И става нещо естествено, то съпровожда човека като спътник. Но в чистотата на сърцето това желание отпада, желанието за власт се разпада."

Следва продължение -

Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение

В петата чакра, наречена вишудха (или гърлената чакра още както я наричат) човек има специална, специфична любов към словото. Този човек започва да живее по законите на духовната любов, тъй като чистото сърце му дава енергия. Така постепенно той винаги намира точните думи, а не както някой казват: Искам да кажа, но не мога да го кажа. Значи този човек, понеже започва да живее по тези закони, Любовта му дава начин на изразяване. Тя му разкрива Словото си, и човек започва да говори чрез езика на Словото. Но тук човек също може да бъде подведен, защото някои говорят от позицията на Мъдростта, но това не е Истина и има много такива които не са посветени, макар че говорят от тази позиция. Значи, много хора говорят от позиция на Мъдростта, много хора са заимствали, обикаляли много учители в миналото и сега, използуват тези насъбрани знания и почти говорят като мъдреци. Разбира се, този който е посветен в чакрите, може да види вътрешно, че положението е съвсем друго. Значи, те не са посветени, но могат да станат...

Учителят казва, че само от позицията на сливането с Истината, може да се говори наистина мъдро и истинно. Само от позицията на сливането, не на търсенето, а на сливането, само тогава може да се говори мъдро и истинно..

. В живота не може да се проникне със знание, даже и с разбиране. Учителят казва: Само единение, сливане и чак тогава има разбиране, но от съвсем друг род. И чак тогава освен посвещение има и Мъдрост. Тогава посветения може да изнесе това, което е постигнал до определена степен. Той ще има един начин на изразяване, който ще помогне на много хора, които търсят този начин на изразяване, който е близък до тяхната душа и ги подготвя. И тогава петата чакра може да говори вярно и да обяснява. Посвещението е сливане, т.е това е чисто духовно явление...

Следва продължение -

Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение

Шестата чакра или така нареченото трето око.

Който има това око, той е овладял напълно ума, иначе не може да има отворено око. Тук става въпрос за едно трудолюбие в продължение на много години, на много животи понякога, за да се постигне овладяването на ума, тъй като това е най-хитрото нещо във Вселената.

там са скрити страстите, там е скрита змията, всичко е там вътре. Затова умът може да обезценява всичко и да разваля нещата. Ако бъде овладян, може да стане един много добър слуга. И човек вече да няма карма, да не създава карма, да няма болести, защото всички болести произлизат от ума. Ако той не бъде излекуван, както и да бъде излекуван човека, пак ще боледува..

Ако той бъде овладян, от тук нататък вече няма да се говори за здраве и болести. Който е овладял ума той обяснява нещата с безмълвие, макар че понякога може като компромис и да говори, обаче той може да обяснява и с безмълвие. Защото е човек на духовната Мъдрост. Това означава, че когато срещнете такъв човек с отворено трето око, ако може по някакъв начин да разберете, че той има такова трето око, най-хубаво е да слушате неговия вътрешен говор. По-малко думите и повече между думите, повече неговия вътрешен свят, неговото вътрешно битие, неговата дълбочина. Ако задавате често въпроси ще създавате преграда и няма да чуете неговото вътрешно битие. Той малко говори външно и много вътрешно.

В третото око човек вече не е нито българин, нито японец, нито китаец, нито индиец, нито англичанин, нищо. Всяка народност отпада в третото око. Нито християнин, нито будист, нито дъновист, нито мюсюлманин, и т.н. Защото тук духовната Любов е в своя разцвет. И в тази връзка Учителят казва, че когато отидете в другия свят никой няма да ви пита какви сте вие, дали си будист, дали си дъновист, дали си мюсюлманин, или дали си от някаква партия. Това вече няма никакво значение. Учителят казва: същественото когато отидеш в другия свят е, дали си човек на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Мярката се изменя. Третото око прави човека мълчалив, сияещ и духовен, това са качествата на отвореното трето око. Тук не говорим за обикновено мълчание на човека от другите чакри. Макар че и там има нещо приятно, ако човек стане мълчалив. Даже един обикновен човек, ако вземе повече да мълчи, много често да мълчи и той ще стане приятен. Но Учителя казва: това не означава, че рибата е мъдра. Това няма нищо общо с Мъдростта.

Мълчалив, сияещ и духовен... Човекът на третото око, когато е насаме със себе си, той живее в абсолютно безмълвие. Пред хората живее частично в своето безмълвие, но насаме неговият живот, неговата дълбочина, неговата пълнота идват от абсолютното безмълвие. А това означава на окултен език (става въпрос за абсолютното безмълвие) “позволение”, да позволиш на Духа да ти говори. Без намеса, без участие, да позволиш сливането. Тук говори дълбочината на човешкия дух, или на така наречената “искра”, тук не говорим още за Божествения Дух.

Следва продължение -

Линк към коментар
Share on other sites

VII КЛЮЧ - ТАЙНА..продължение

Докато в седмата чакра вече говори сам Бог, Абсолютното Същество. Тук Бог, в друг смисъл. Не Бог в обикновен смисъл..

Нарича се още ..Абсолюта.

Понякога Го наричаме Абсолютно Същество.

Човекът трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът Сахасрара, или седмата чакра, е над мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. В третото око можем да наречем човека (и ще е правилно, няма да има никаква карма) “духовно същество”. Преди това е подготовката, в предните две чакри, но в тази чакра вече човека можем да го наречем духовно същество.

В Сахасрара чакра, в седмата степен, човека вече е Божествено същество. Човек, който има отворена тази чакра, наречена още “хилядолистника”, този човек - казва Учителя - има постоянно неизменен свещен трепет. Това е най-точната характеристика. Постоянен свещен трепет към всичко. Той обича всичко: хора, животни, минерали, растения, абсолютно всичко без изключение, но рядко показва това. Защото винаги в показната любов има нещо което се губи. Човека на тази чакра не прави такива грешки. Ако показва, той постъпва правилно, защото има мярката, ако не показва, също е правилно.

И накрая ще говорим някой неща за сахасрара чакра или човекът сахасрара. Тук се разкрива несътворената природа на човека в най-дълбок смисъл. В тази чакра, която е абсолютна Любов към Бога, т.е. безусловна, само тук се разкрива несътворената природа на човека...

. Тъмните сили - става въпрос за черното братство, за нисшите сили на природата, за демоните - не знаят абсолютно нищо за съществуването на върховната чакра. Защото Учителят казва, че в тази Абсолютна Любов те ослепяват напълно. Така и Сатана е изгубил силата си, изгубил е виждането си, тъй като е посегнал на тази най-съкровена Любов и от там той е станал звяр..

Значи всички, които са посегнали на Любовта, са станали тъмни и някъде са наречени “хаос”. Хаоса е произлязъл от това посегателство на светостта, на това посегателство на съкровената област на Любовта.

Из. лекция на Елеазар Хараш- май 2000г.

:hmmmmm: ето ги седемте печата... картите са взаимо- свързани, то е ясно... а защо книгата е бяла= Нищо. Така е - преди посвещението цепи дърва и носи вода и след посвещението цепи дърва и носи вода.Мдаааа

...нещо ме гложди да спомена и за книгата на Живота на Ян Бибиян...

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

ХIХ Ключ - ПЕТЕЛЪТ

Ето този Сфинкс:

Той има вид на Петел : краката му са крака на кукувица, опашката - на глухар, крилете на лебед, кълвунът на гъска. Но на главата му има гребен, а под кълвуна му - висулки.

Той има седем Златни Яйца. И ето имената им: Обръщане, Мелничен Камък, Съюз, Мъгла, Посох, Сандали и Мираж.

Над Петела стоят наредени Дванадесетте Зодиакални Дома, а под него - Дванадесетте Часа.

Името му е - Феникс.

:hmmmmm:

Животът на всеки човек е един сфинкс, т.е. една гатанка. Ако не можеш да отговориш на себе си, ти се саморазрушаваш. Става въпрос ако не можеш да си отговориш напълно, ако не можеш да си отговориш тотално.

Тайната на Сфинкса е тайната на Истината. Това е въпрос, който всеки лично трябва да разреши, всеки лично трябва да си отговори какво е Истина. Гатанката на Сфинкса означава да разбереш своя истински път. В този път не можеш да объркаш вечното с преходното.

Сфинксът казва: Винаги и всякога ще преуспява само Истината. Всичко друго е обречено на гибел: хора, партии, народи, цивилизации – всичко друго е обречено на гибел.

Сфинксът пита: Що е Истина? Но не отговаря. Той пита безмълвно, защото както казах ти сам лично трябва да отговориш на този въпрос.

Що е Истина пита глупавият и лекомислен Пилат, без да види реалността на Истината пред себе си. Истината е цялата Реалност, но той просто пита не като търсач на Истината, той пита като човек. Той пита без желание да я разбере. Търсачът пита по друг начин.

Той пита без желание да я узнае. На неговия въпрос му липсва тайната на Любовта.

Христос не му отговаря, но на своите ученици той казва: Аз съм пътят, истината и т.н. Значи зависи кой пита и как пита.

Учителят Мелхория от Атлантида казва: Щом възлюбиш Бога изцяло, тогава всичко става истинско, започваш да виждаш с очите на Истината, с очите на Бога.

Какво означава любя? На египетски език любя означава само едно нещо: да дадеш същността си, това означава любя. Всичко друго е общи приказки, защото любя означава да дадеш целия себе си на Истината. Истината те иска целия. А който люби – казва Тот – той вселява Нетера в себе си. Значи който люби, той вселява Бог в себе си.

Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно. Както знаете, на египетски Сфинкс означава шешет анх, т.е. окото на Мъдростта, това око ще го учи. Още означава окото на живота, означава както и подобно на пирамидите, храм на космоса. Значи съвсем друга реалност ще го учи. И то ще го учи безмълвно, защото Сфинксът ще му даде да преживее Истината.

Сфинксът загатва: Посвети се на Истината и тогава ще се превърнеш в спасител на самия себе си. Когато се посветиш на Истината, ще се превърнеш в самия себе си.

В тази връзка Тот казва: Сфинксът пита безмълвно (другият безмълвен въпрос): Ти имаш ли рядката способност? И Тот я изрича с две думи: Непрекъснатото развитие. Значи оня устрем, онази огромна устременост за непрекъснато развитие – това е рядката способност, едно от нещата, за което пита Сфинксът.

7.11.2006.E.X.

...

Най-древната птица

Явил се спор. Спорели три птици. Спорели за това коя лети най- високо. Първата птица, която била наречена Адирахия, казала: Най- високо лети тази птица, която е най- разумна. -Втората птица, която се наричала Адиралия, казала: Най- високо лети тази птица, която е победила смъртта. - Третата птица се наричала Орилия. Тя казала: Най- високо лети тази птица, която владее и най- малкия полъх. Само тя разбира мига, защото е господарка на мига. - Тогава сред тях се явил най- древният Глас, Бащата на думите, Бащата на Адирахия, Адиралия и Орилия. Той казал: Най- високо лети тази птица, която се е освободила от крилата си. Само тази птица може да стои неподвижно в своята най- висока област. Има само една такава птица и не се е раждала втора. Тя е наречена Абенира, или "Превъзхождащата живота". На човешки език това се изрича като Богиня. Но това е птицата Абенира. Наречена е още "Превъзходната". Тя е решила най- трудния въпрос във вселената. Тя е надминала живота, тя превъзхожда живота. А това което превъзхожда живота, е повече от живота. Във вселената това е известно като Любовта. И затова тя е наречена птицата на Любовта. Тя е Абенира - най- древната птица. По- късно тя е била наречена Феникс, или "Самозараждащата се". Любовта символизира самозараждането.

Ра Авинор - Книга на Сиянията

...

Тук откривам връзка и с картата от книгата на Тот към която дадох линк по- горе - Звездата :). Разбира се и с чакрите, те са ключов момент.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Ива, смислена и интелигентна тема.Ще я следя с интерес. :wub::thumbsup::sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Още малко за Сфинкса

Тук

Сфинксът е мистично животно, което се среща и в египетската и в гръцката митологии. При древните египтяни Сфинксът е представен като скулптура лежаща на земята, обикновено с глава на мъж и тяло и лапи на лъв. Той символизирал царят на Египет - фараона, като въплащение на бога на слънцето. Хиляди Сфинксове били построени, най-известният от които бил в Гиза (Египет) изваян от скала.

В гръцките митове, Сфинксът бил крилато чудовище с тяло на лъв, но глава и гърди на жена. В легендата на Едип, Сфинксът задавал гатанки и убивал тези, които не можели да отговорят. "Какво върви на четири крака на сутринта, на два по обяд и на три вечерта?" Едип отговорил вярно: "Човекът върви на четири крака като бебе, върви изправен след това и използва бастун на старини." Чувайки този отговор, Сфинксът се самоубил.

http://www.worldstor.../bg/sphinx.html

сфинкс

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Аз направо се бях отказала от нея т.е. смятах да си ги мисля самичка тези неща без да ги обсъждам. Изключителна мъдрост е това и в един момент направо съжалих, че с такъв глупав ентусиазъм прибързах да я отворя, но много ми се искаше да не съм сама в това, а да научавам повече и повече неща от мъдри и знаещи хора. Ако съм сгрешила простете, а ако не съм с радост бих приела споделената мъдрост от всеки.

П.П. Мислех да пусна обява, че "Замъкът на Тайните" е в строеж и че се търсят добросъвестни, безкористни работници за него и че всеки който отговаря на тези условия е повече от добре дошъл :). Поздрави!

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

IХ КЛЮЧ - САТАНАИЛ

На десната страна на Олтара стои изписан Сатанаил. Той държи в Дясната си Ръка Трите Зърна , а в Лявата - Чаша с Мълния, която прелива от нея.

Трите Зърна са: Лавър, Фига и Маслина. Те са родили Тристволовото Дърво на Първичните Форми. Трите Зърна са родили в Едема на Посвещението Дървото на Познанието, Дървото на Живота и Дървото на Жертвата.

Върху Кръстното Дърво се преплитат и трите дървета : Дървото на Познанието дава отвесния ствол, Дървото на Живота - Водоравния, а Кръстното Дърво - Присъдния надпис и Подстваката.

Пълна е с мълния Чашата, прелива Чашата на Сатанаил: пази се от робството на Вавилон, ти, който доброволно напусна Робството на Египет.

Ти напусна Тайната, за да приемеш Блудодеянието - Смърт е твоята участ.

Бди в Деня на Равнаденствието - да не би в твоето сърце да прелее мълнията му и пламъка да кипне по жилите ти.

Божи противник ще бъдеш наречен ти.

Пръв си слезнал от Небето на Земята, последен ще напуснеш Земята: ти ще притвориш Вратите на Тайната.

...

Ето какво е писано в Тайната книга на Богомилите в раздел наречен Делфин

Е. РАЗКРИВАНЕ: Делфин Богомилите - СТАДИЙ НА ПОСЛУШАНИЕТО

14.За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си.

15.Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.

16.Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.

17.Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни.

18.Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.

19.Премахни влиянията /лъчите/, идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.

20.Измамните звуци и лъчи /влияния/ са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път завинаги от тях.

21.Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание.

22.Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанието. Страдаме, защото не знаем какво желаем.

23.А откажем ли се да желаем, не страдаме вече.

24.Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на нашето освобождение.

25.В началото указания не се дават.

26.Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното /това, което не /, търси да прозреш Вечното дишане на Реалното /Това, което е/.

27.И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си . Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?"- Тогава значи, не е вечно.

28.Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално.

29.Търси да намериш причината му в него самото. И усвои по вътрешен и съзнателен ред тази причина. Преживей я. Но, улавяй Непроменящото се, онова, което ражда в Непроменливото - роденото. И като го изживееш чрез съсредоточено сбиране върху него, ти ще проникнеш в онова, което ражда всичко.

30.Защото Него именно ти ще намираш навсякъде, като семе на Непроменливото и Реално съществуване.

31.И като размишляваш върху елементите на Първородното, ти ще го познаеш в себе си и ще забележиш пълнотата на Единното Всепребиваване.

32.Когато изживяваш в своя частен живот само Реалното и неговите пътища, ти ще разбереш скритата наредба на света. А Вселената ще ти разкрие своите сили, защото органите се явяват, когато функцията е установена вече. Това наричаме ние РАЗКРИВАНЕ НА ОЧИ.

33.При всяко желание, мисъл, усещане, спомен, чужда дума, дело - ти навикна да се питаш: Има ли нещо реално тук? Кое е реално? Защото елементи /макар и далечни/ на реално, има във всичко нереално?

34.И се мъчи да мислиш, чувствуваш и искаш само реалното! Така ти стигаш до начертания Път: мирските грижи и необходимите за външният живот дела ще отстъпят и ти ще живееш в тях само механично, без да влагаш там своя съзнателен опит.

35.Като знаеш, каква пречка са желанията, отвикни да харчиш себе си за тях, защото желанията отвличат най-скъпото от нашите сили. Когато те нападне желание и ти не можеш да го отпъдиш с усилие на мисълта, събери своята воля и мисъл върху Слънчевият Възел и насочи нагоре към главата си силите, излъчващи се от там.

36.Когато стигне силата до Възела, проследи я, със схващане и мислене, я прокарай около главата си, за да се сбере по Витловиден Път на върха на главата ти.

37.И кажи си тогава сбрано и трезво: аз убих това желание и ето силата му, погълната от насочването на моята воля!

38.Тази сила аз ще употребя за помагането на ония, които страдат!

39.В обикновените случаи на живота реалното личи при ясен поглед, който умее да взира отвътре на нещата, формите и отношенията. Опитвай се само с мощно усилие на волята да побеждаваш натрапчивия набег на онова, което не е реално.

40.Тайната на волевото усилие е: да оставиш волята чисто да действува, без примес на мисъл и чувство. Дойде ли желание, което изглежда силно и не се отпъжда с прехвърляне на мисълта върху друг предмет, отведнъж спри всяка мисъл и чувство и остави волята в нейната самостойната сила да го отпъди. С усилие го изгони. Волята ще победи. Знай това!

41.А ако те прихване случай труден, когато не можеш конкретно да видиш длъжния път, попитай се: Що би сторил Христос сега, в този случай? И постъпи тъй, без да се интересуваш от условията и последиците

42.Досега ти си бил учен да започваш своя разговор с буквата "Х". Нима не се досещаш, че и своята мисъл трябва да започваш с инициалите на Христа! Че не трябва да мислиш, искаш, говориш всичко, което не би било угодно на Христа?

43.Че твоята реч трябва да води света към Христовото слово, към дните на жертвата. Защото започваш речта си с буквата, която е знак на Кръста на Равновесието, Двойният Екер, Мечът и Тирсът - кръстосани.

44.И тъй, братя мои, така постъпвайте! Живейте на Дело и Реч, Кръстното слово, защото за Кърваво Кръщение се готвите!

45.Изхождайки от Кръстното Слово, научи се да намираш Единното и Множественото. Какво прави тази тълпа, така недоволна? Тя търси своя скъден хляб. Жадта на низшата природа я води към пътеките на протеста и нейното име е Заблуждение.

46.Къде е тука Единното? То е подтиснато в многослойната форма на заблудата, че тялото е същественото. Негова проява е жаждата за духовен растеж, но в долните пластове, тя граничи с инстинкта за самосъхранение и ражда престъпните устреми на отделното същество, което жадува за запазване на тая отделеност.

47.Погледнете тази война! Народите се бият. Единното ражда героизма на борбата, а отделното - грабежа на насилието. И престъпното пак се съглежда да подава глава изпод жадните устреми на множеството.

48.По този път ти ще оставиш себе си и отделното и не ще долавяш с радост отражението на своята крехка личност върху вълните на битието.

49.Защото - има ли го отражението, не си убил още онзи, що се отразява там.

50.Три граници ти трябва да прекосиш: едната обхваща областта на различаването /ти я преминаваш сега/, другата - областта на измамата - наричат я Дърво на Познанието /ти влизаш в нея/. Третата обхваща областта на Мъдростта: наричат я Дърво на Живота /далеч си още от нея/.

51.Напусни първата област, без да стоиш в нея. Във втората бди бодро: там е Змията свита в седемте гънки на своето изумрудено тяло. Нейното име е........... Ти трябва да я надвиеш или да паднеш. Бързай към извора на третата област, Жаждущий висши наслади! Защото са горчиви плодовете на Дървото на Живота: Жертва, Милосърдие и Тайна се наричат те..............

52.Затвори се в себе си и търси Пътя, брате мой! Научи сложното и трудно изкуство на Вътрепребиваването!

53.Щом се събудиш сутрин, надникни в себе си и дръж взора си "навътре". Не прави като невежите, които още при събуждането мислят за своите делнични грижи и бдят цял ден над своето тяло.

54.Искайте Светлина и ще дойде Светлината. Но изгонете първо Мрака от себе си! И ако през деня, нещо те принуди да погледнеш "навън", веднага си прибери отново погледа навътре. И така, научи се, даже при делничната си работа, да не изпускаш Вътрепребиваването.

55. Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи, има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле.

56. При разговор отбелязвай в ума си, какво смяташ, че е плод на мъдрост - било на твоя съветник или случаен човек. Защото Мъдростта личи , щом я търсиш.

57. Не вярвай на своите сетива /сетивни чувства/, защото те измамват понякога. Когато срещнеш непознат, кажи си: "Срещнал съм този човек, аз му дължа много." И се отнасяй с него, както би се отнасял с някой, комуто дължиш наистина много. Гледай да му се отплатиш с всичко, което му е нужно. Защото ти си длъжник на всичко, което живее.

58. И затова, покори сетивните чувства, които буди този човек в тебе: добри или лоши. Ако той ти е приятен, не се свързвай с него, нито му разкривай каквото и да било! Неприятен ли ти е, бъди равнодушен също тъй, но подави в себе си чувството на неприятност!

59. Пази тайна винаги и не разкривай никому сложните пътища на своя вътрешен живот - най-вече на външните хора!

60. Търси в безличното, лишеното от форма и отношения - своя Вътрешен Аз и не дири да намериш там някаква физиономия, подобна на твоята. Той е общ и един за всички. Съчетавай ум и мъдрост в едно, но подчинявай ума на слабите проблясъци на Мъдростта! Ще дойде време, когато цял ти ще бъдеш Мъдрост и умът ти тогава не ще сбърка никога. Затова сега ти го дръж подчинен. Защото само по този начин, познанието ще изгуби своя измамлив блясък и своето отровно жило.то какво е казано в тайната книга на богомилите в раздел наречен ДЕЛФИН

Линк към коментар
Share on other sites

И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го!“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това?“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват. Това е една колективна единица от много единици. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!“ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“. „Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова.
В Египет

Има неща, които засягат всички хора, всички култури. Това, което стана с Христа, засегна всички хора на Земята. „Какво беше то?“ – Разпятието на Христа. Той мина през такива страдания, които и до днес занимават умовете на хората. Когато умре обикновен човек, лекарите дават обяснения от каква болест е умрял. Те знаят причината за болестта и за смъртта на тоя човек. Щом дойдат до Христа, там никакви тълкувания не помагат. Всеки се пита защо трябваше Христос да пострада и да бъде разпнат. Не можа ли по друг начин да стане с Него? В Писанието е казано какво ще стане с Христа. Той трябваше да умре, за да остави богатството Си на човечеството. Не става ли същото и с обикновените хора? Когато бащата умре, синът наследява къщата и парите на баща си. Когато дойде време за роене на кошера, старите пчели се роят, а младите остават в кошера. Старите и младите пчели не се разбират. Две царици на едно място не могат да живеят. Старата царица напуща кошера, а младата остава да живее в него.

Помни: докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш – това значи да поемеш правия път на Живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш – това значи да осмислиш живота си, да придобиеш Любовта и да влезеш в областта на Великата хармония. При това положение страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но Ангел Господен го взе и го отнесе в Царството Божие.

Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи Истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди Дете на Истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви Детето на Истината. – „Ще се преродя ли?“ – Ако не родиш Детето на Истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли Детето на Истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на Небето. Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота.

Желая на всички да родите Детето на Истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: само Истината отваря царската врата на Рая. Тази Истина трябва да се роди от вашата душа.

В Божията Любов е благото на човека.

Из Детето на Истината

Мисля, че има връзка с описаните карти, ако не е така, моля за извинение!

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

ХIХ Ключ - ПЕТЕЛЪТ

Над Петела стоят наредени Дванадесетте Зодиакални Дома, а под него - Дванадесетте Часа.

:hmmmmm:

Богомилска Астрология – презентация

п.п.

И нещо интересно за Царя на мрака

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти Пламъче :), аз специално нямам претенции за местоположението и стига хората да се чувстват спокойни да си споделят независимо къде е :). Относно 12- те часа се сетих, за нещо което съм писала отдавна като Фют. Може и да е от полза, пък дано малко по малко се сглобят нещата. Най- вече с Божията помощ. Поздрави!

"Хубаво е когато знаем значението на часовете, да си правим по една малка молитва за тия моменти, когато имаме мъчнотии и опасности т.е. предварително да си плащаме полиците които имаме за деня.

- В 0 ч. – критичен час, човек се свързва с дванадесетте апостоли, с Христа и със силите на дванадесеттезодиакални знака. Тогава той трябва да благодари на Бога за всичко, което му е дал, за да превърне негативните сили в тялото си в позитивни.

- В 1ч. и 13ч. човек се свързва с Бога и най-строгия принцип на живота, изразен с единицата.

Пред Бога ние трябва да бъдем изправни. Това са часове на Слънцето и тогава умът на човека трябва да бъде светъл като Слънцето- да има само положителни мисли. В такъв случай 13ч. няма да е критичен за нас.

-В 2ч. и 14ч. човек се свързва с промените, които постоянно се явяват в живота. Това са часове на Луната – на голямо пречистване и преминаване през болезнени състояния. В 2ч. и 14ч. не трябва да се започва никаква работа и да не се тръгва на път. Трябва да мине поне половин час след точното време- 2ч.30 мин. За да може човек да има резултат от започнатата работа и пътя, по който ще ходи, да е чист.

-В 3ч. и 15ч. човек се свързва с всички същества на Бялото Братство които целокупно посещават Земята точно в този час. 3ч. е час на Юпитер, която помага за духовното развитие на човека. В 15ч. се прави най- лесна връзка- общение с Бога.

-В 4ч. и 16ч. човек се среща с всичките противоречия на земния живот и несгодите в семейството. Този час е на Земята, която е отклонила своята ос на 23 градуса – толкова градуса е отклонен и умът на човека, затова животът на Земята е изпълнен с постоянни бъркотии.

В 16ч. в организма на човека се чувства една умора и тежест и липса на воля и инициатива за работа.

-В 5 и 17ч. човек се свързва със Словото Божие и Школата на Учителя. Този час е на планетата Меркурий – обективния материален ум на човека, с който той оправя земните си отношения и работи.

-В6ч. и 18ч. са часове, в които се решават въпросите на Любовта тези часове са под влиянието на планетата Венера и нейните положителни сили и методи за правилната проява на Любовта в живота.

-В 7ч. и 19ч. човек влиза в контакт с отрицателните сили, които забавят развитието му и го правят крайно критичен, стиснат и ревнив. Тези часове са свързани с планетата Сатурн, носител на човешката правда и изпълнител на кармата в живота.

-В 8ч. и 20ч. човек се свързва с Божествената Мъдрост и ако не я разбира, тя го прекарва през най- големите мъчнотии и страдания. Тези часове са свързани с планетата Уран, която воюва за абсолютната свобода на човека и иска той да има отворени очи, за да вижда добре нещата и да не прави никакви грешки.

-В 9ч. и 21ч. представляват човешкият порядък, който развитият човек може да се свърже с Божествената Любов, коята въздейства благоприятно на човешката психика. Тези часове са под влиянието на планетата Нептун, която подтиква човека към света на изкуството – към красивото и изящното, музиката, художеството и поезията, или обратно – в негативно отношение силно изразени чувства и страсти.

-В 10ч. и 22ч. са свързани със закона на Истината или с отрицателните сили, които разрушават живота. Тези часове са свързани с планетата Плутон, господар на подземния свят и всички катаклизми, които стават в тялото на Земята.

-В 11ч. и 23ч. има най- силно влияние но нисшите отрицателни сили, когато човек изпада в тъмнина и безлюбието го обхваща изцяло. Както вече отбелязахме, тогава се вършат най- големите престъпления. Тези часове са свързани с планетата Марс."

Изт. Молитвеник/ София 2005г.-Значение на часовете за ставане

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Притчи

Дзи Синдзъ отглеждал петел боец за господаря.

Минали десет дни и господарят запитал : "Готов ли е петелът за борба?"

"Още не. Ходи като отнесен, непрекъснато изпада в ярост " - отвърнал Синдзъ

Минали още десет дни и господарят отново задал същия въпрос

"Засега не "- отвърнал Синздъ.- "Още се хвърля срещу всяка сянка и срещу всеки звук ".

Минали още десест дни и царят пак запитал същото.

- "Още не. Гледа гневно и и напира да покаже силата си ".

След още десет дни господарят пак запитал същото.

" Почти е готов " - отвърнал този път Дзи Синдзъ.

- "Дори да има друг петел край него, той не се тревожи. Погледнеш ли го отстрани, сякаш е изрязан от дърво. Жизнената сила в него стана завършена. Другите петли не смеят да приемат предизвикателствата му - щом го видят, и се втурват да бягат".

Джуандзъ, ІІІ в.пр.н.е.

Един велик, мъдър цар от древността искал да изпита наклонностите на своите най-учени, най-добри поданици и затова им устроил следния изпит: избрал едно великолепно здание и в него поставил 10 много хубави предмета. Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички за този петел говорят. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят.
Трапезата на Новия завет Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

IХ КЛЮЧ - САТАНАИЛ

На десната страна на Олтара стои изписан Сатанаил. Той държи в Дясната си Ръка Трите Зърна , а в Лявата - Чаша с Мълния, която прелива от нея.

Трите Зърна са: Лавър, Фига и Маслина. Те са родили Тристволовото Дърво на Първичните Форми. Трите Зърна са родили в Едема на Посвещението Дървото на Познанието, Дървото на Живота и Дървото на Жертвата.

Върху Кръстното Дърво се преплитат и трите дървета : Дървото на Познанието дава отвесния ствол, Дървото на Живота - Водоравния, а Кръстното Дърво - Присъдния надпис и Подстваката.

Интересна ми е темата...ще се включа с нещо много мъничко - Фига, това е Смокиня, поне според моите скромни познания :)

И много ми хареса как в Седмия Ключ има двама души, но влиза само единия - веднага асоциирам с колесницата и тази част от нас, която има правилни основания...

Линк към коментар
Share on other sites

Скъпи приятели, оказа се че от години притежавам една невероятна книга която въобще не съм докосвала защото са мезанимавали други неща ине съм стигала до нея. Книгата е изключителна, но нямам време в момента за по- дълбоко проучване, а тя наистина го изисква...Бих искала малко по малко на части да ви я представя цялата, но ми е трудно защото съм без мишка и пиша от един миниатюрен компютър, за това ще започна както се казва от никое място, а когато намеря време малко по малко ще започна да я пускам от самото начало. Обичам ви!

Линк към коментар
Share on other sites

оооо не, започвам от началото защото иначе ще стане голяма каша...

ЕПИСКОП СИМЕОН

(Николай Райнов)

БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ

СОФИЯ, 1968

Бога Милости
Над сьнь Разрушении

От Полярната Звезда
през Южния Кръст
към Слънцето

Тази книга е предназаначена

За всички Вътрешни

Секретно

І ЧАСТ

1. Един век след епохата, наречена златен век на нашата култура, българското съзнание празнуваше истинското време на триумф.

Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи - забравени, Симеон бе умрял.

Отзвучала бе годината, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище.

2. И тогава, през хилавата епоха на слабия цар Петър, бе дошло ред до страшното: българската реч трябваша да възвести забравените тайни и магичното очарование на легендата навлизаше в царството на начертанията, общи за цял свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.

3. Историята не е запазила имената на ония, които дадоха искрите и издържаха последиците от пожара. Те не се знаят - освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история.

Скъдни данни: две - три дати и няколко съмнителни названия: ето що ни е запазила летописта на човешкото перо, но Летописта на Света пази много повече.

4. И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скудоумни съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с трепетликав глас за неизвестни ней лица и събития: да чуем Ония, които са се движили тогава като духовни воини и които знаят тези неща.

5. Един летописец от 10в. пише подробно за императорската школа у Византия, дето са се възпитавали наследниците на престола. Понеже тъкмо тогава, още от Симеонови дни, между Преслав и Византия имаше връзки на приятелство, ако не на интимност, един от българските наследници, Бенеамин - Боян, беше изпратен там да учи.

Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките сплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин VII Багренородни в своята летопис, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да оформят ранните търсения на необикновенния юноша.

6. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени дантели, книги на строгост и проникновение, бранни потреби, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни дни - това е средата, която дава почва за работа на Оногова, Който трябваше да даде най-добрата българска книга, най- дълбоката теория на вечните искания и най - тънкото дело на човешко осъществяване. Ако знаем характера на изкуството и книжнината от Симеонови дни, ще ни стане ясна строгата категоричност, с която се налагаше византийската черта на всеки български ум: тя му беше близка, защото същият този българин я беше създал четири века по-рано, през периода от IV до VI век; не трябва да ни смущава подобието между византийската миниатюра и орнамент, както ги виждаме тогава, и българските - у оригиналите на богомилските легенди: те бяха български.

7. В тая среда от изкуство, форма и начертание, дето го бе поставил нарочният каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почет Бояну: Мария, внучка на арменеца Роман Лакапин, която също се учеше там и един от главните възпитатели на императорската школа - Николай Мистик, канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.

Тези две лица - княгиня Мария и Николай Мистик - ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да се заченат и да родят между двата набелязани полюса: тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.

8. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител можеше да остави върху тия две лица, защото то е характерно: Мария го обикна, а Николай Мистик се уплаши от него. Една неразбрана връзка тежеше върху тия трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата сухо-догматична лъжемъдрост, която му бе предложена от патриарха на тогавашната ученост.

YYYYYYYYYY

Малко история.
Симеон бе умрял на 27 май 927 година.
От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери.

А от сестрата на Георги Сурсубула остави Петър, Иван, Бенеамин - Боян и една дъщеря, на която името, неизвестно на историците, е Зоя.

За 20-годишния Петър бе нежелателен престолът, но той го прие като необходимост.

10. Историята знае другиго, който е станал цар не по волята си. Възцарил се, Петър остави за настойник и главен съветник на престола вуйчо си Сурсубула - дипломат, хитрец, но демократичен.

11. Византийският император тогава бе Константин VII Багренородни, човек свързан донякъде с делата, които са предмет на тая книга. Но вместо него управляваше майка му Зоя, която падна и отстъпи настойничеството на Роман Лакапин, хитър арменец. Той заяви на народа, че императорът е още непълнолетен, та е необходима и неговата ръка в управлението.

Нарече себе си Хетериарх - втори управител, съуправител, началник на наемната гвардия.

За да скрепчи връзката си с престола, ожени своята мургава дъщеря за император Константин. В деня, когато последния се женеше за Елена, през 928 г., той се провъзгласи базилеватор (баща на царя), а длъжността Хетериарх даде на сина си Христофор, бележит само по това, че обуздаваше коне по цирковете.

12. Личността на Константин е важна в много отношения. Мек и любящ човек, тънък художник, поет по усет, отличен миниатюрист и разбран летописец, той не обладаваше ни една черта на властник: нямаше строгост, разпроделителност, не бдеше бдителен, не умееш да тълкува законите и да присъжда.

По натиск на тъста си, той го провъзгласи цезар, а тънкият и хитър Николай Мистик го короняса император.

На Константин остана да се предаде на наука, книжнина и изкуство – и той не протестира.

13. По това време Петър беше цар, но и неговото царуване не бе завидно: кротък и слабодушен, безволев и лек, той избягваше външния шум и не можеше да гледа кръв.

14. За скрепване на връзката с Византия, Сурсубул го ожени за Мария. До Цариград го придружи Никита, византийски министър, който също има място в предметните събития. Залог за мир бе този брак и Мария бе наречена Ирене (мир). Венчал ги тогавашния преславски патриарх Стефан, който малко преди смъртта си - скрепи с дума и дело почвата, върху която събитията трябваше да се родят.

15. Мария-Ирене, дъщерята на Христофор, донесе в преславския двор източната нега и византийския разкош.

Линк към коментар
Share on other sites

16. Даже и след близката смърт на Роман Лакапин, тя често отиваше у Византия под предлог, че вмекчава политическите отношения, за да раздухва подземни вражди, да предава чутото и станалото в Преслав и да получава наставления и нареждания за управлението на България. А най-много да види Боян, когато той е там.

17. През зимата на 927 година Боян, седемнадесет годишен, се върна в Преслав. Това се налагаше от нуждите на управлението. Двама летописци като говорят за реда в тогавашното управление, споменават, че Иван и Боян "били украсени с мантии". Това не ни дава никакво понятие за работата, възложена на двамата братя. Но ние знаем, че мантии носеха в оня век най-близките царски съветници, додето болярите и престолниците (свитата от избрани дворяни) носеха само пръстен и меч.

Почетната длъжност бе дадена на Боян по две причини: той бе царски брат и главно - неговата енергия и тънка здрава мъдрост говореха за способности, които не биваше да се игнорират.

18. И почва животът на Боян посред други дворцови интриги, сплетни, хитрости, груби коварства: Византия бе пренесена у Преслав, и хитрата царица не допускаше чиста намеса и желание за правдива управа.

19. Старата любов бликна: Мария следи Боян навред и жадува неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда.

"Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те прегърнали, защото аз съм по-студен от тях."

20. Луитпранд, епископ Кремонски, посланик на Отона II, бе дохождал у Преслав два пъти, и няколко пъти у Византия, силно заинтересуван от личността и делата на Бояна. Той едничък ни е оставил две-три думи за него: "... а Бениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование"-пише той.

И знае се, че отпосле 10 години след ония времена на първо, далечно благоговение, кремонският епископ тайно посети Боян във Византия и получи от него магичен жезъл и пръстен.

Луитпранд, зрял мъж вече, разнесе из своята родина ученията на вълшебника и разпрати ученици да основават центрове и да преписват първите версии на легендите. Цитираните редове на Кремонския Владика изразяват по-скоро възхищение пред магьосническата мощ на Бояна; те не дават никакви сведения за неговата работа на маг.

21. Но ние и днес можем да обгърнем листата на оная книга, която наричат "Летописи на света" и да го видим затворен нощем в подземни покои, наведен над фолианти и пергаментни свитъци от кожа на крокодил и бенемот, надвиснал над алхимични уреди, настръхнал: да разчита пътя на човека и металите, изправен пред черно, старо изваяние, изобразяващо Тайната загадка, змея, да произнася магични заклинания и да покрива с палец една от буквите на свещения магически алфабет.

Каква е работата на този странен младеж, който още на 16-годишната си възраст знаеше ключове на Великото Дело?

YYYYYYYYYY

22. Исторически е известно, че през ония времена българските пазари във Византия са били широки и богати. Наред с тържищата на руси и ромеи, зад двора на Исавренина, недалеч от мястото, дето някога една циркова танцьорка е спасила живота на един император, бяха разположени тези тържища. Византия тогава бе средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток.

Скъпи платове, византийски изделия от кост, дърво и жици, източни платове, багри, съсъди, оръжия, книги, цветя, дъски, храни - това минаваше през българи и се разнасяше навред.

Дълги кервани сновяха, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури в епохата, за която говорим като византийско влияние.

Българският пазар във Византия обменяше западната студена мощ с красивата мисъл на замечтания изток и даваше път на южните строги построения да сплитат в едно сложно влияние пътеките на двата духа. И тъй, по търговския път, минаваше и онова, което е чуждо на спекула и корист.

23. По тия пазари виждаха Бояна често да се губи и да стои по дълги дни в широките подземия на един склад за коприна и платове, после да излиза от там с двама Непознати, заметнати с покривала.Те го дирят в двореца. Нощем се губят някъде, пак ги виждат във Византия, винаги заедно, винаги мълчаливи и скритом разговарящи.

24. Те спират внимание на Николай Мистик и той се безпокои за чистите планове на ученика си. На два пъти те напускат Византия, отиват с някаква гемия на Изток.

25. Един ден Боян се връща сам, върху ръката му блести пръстен с оникс и изумруд, а на лицето му има черно покривало.

26. Но време е този волен монах да се върне в Преслав и да облече мантията на съветник. Когато Боян отива в Столицата, Непознатите дохождат няколко пъти там.

27. Един ден Боян посещава стареца патриарх Стефана и измолва от него манастира «Света Параскева» за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае малко. Но неговите кратки дни са вече дни на вътрешен ученик, на "приет и заклет".

След това Стефан живее само една година и умира на 11 юли 929 г. - на 74 - годишна възраст във Венеция, дето пет месеци е вече епископствал, оставяйки патриаршеския си трон за трудната работа на прост богомилски епископ.

Неговите ученици в Дубровник, Рим и Венеция запомниха чистата фигура на побелелия старец. В Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици.

Силно по форма, просто по език и дълбоко по прозиране, това "Слово" може да се сравни само с писанията на първите аскети. Треперливата и несигурна ръка е ясно наложила начертанията на едно постигане, сигурно до безграничност и уверено до несравнимост.

YYYYYYYYYY

28. Оттогава обител "Света Параскева" става център на новото Учение и там се групират онези неизвестни хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост.

29. Там виждаме фигурите на първите ученици; там външните дават страшна клетва, за да приемат послушание и робство - "да бъдат като трупове".

30. От там, несмело начало, но ярко по-после, светва огънят, чиито пламъци мерят да пречистят света; огънят, чийто пламък трябва да изгори и самите опожарители.

31. Там дохождат и двамата Непознати сирийци, които само със знаци на ръцете си говорят и чиито лица никой не вижда, а гласовете им никой не помни да е слушал кога и да било. Тези непознати мълчаливци изрекоха онова "телита куми", което трябваше да роди духовната зора на българите. Нечути, скрити, те ходеха при ония чисти ратници, които довериха себе си за векове на тяхната ръка, без да могат я стисна някога.

32. Кои бяха тези неизвестни Двама, чиито имена не са записани, чиито дела никой не може да отрече и чието учение е пускало кълнове навред от Северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?

33. Те важат нам, тези първи Майстори на Светата Тайнопис, защото Западът не познава Велика Мисъл, Ярко Дело и Широк Устрем, които да не съобразяват техните думи, жест и благословение.

Те са Йерофантите на вечната жад за чистота, Двамата Братя на Светото Западно Предание, Мъжът и Жената на онова Огнище, което се нарича на мистичен език СЕВЕРНО СИЯНИЕ и се бележи със знака ИЗУМРУД.

YYYYYYYYYY

34. Спрени пред страниците на оная летопис, която не се пише и печати, ние виждаме една грамадна, сияюща фигура.

От тъмните руини Чкемал и Паленке до горещите колоси на Мемнона и от ледните дворци на скандинавите до кръстовидния храм на Малта и Либанон - една песен е звучала из тъмните пътеки на всечки векове: Словото за Тайната.

35. Тук и жреците на тъмна древност от камък ковяха стона на Човека, който дири зад лазури Ново небе - небето на Апокалипсиса, лазурните чертози на Откровението - и в островърхи обелиски вдълбиха човешката мъка.

36. Един Титан-Бог е отбелязал със стъпките си огнени звезди по тия пясъци и ледове: Вотан-Пришелецът тук е градил пирамиди и ваял закони. Вотан - синът на Тайната, сам тайна неразгадана, синът на Тайната и на Дракона огън; Вотан - пророкът, Гадателят, могъщият Тектон и хиерофант на тия места преди хиляди векове е учел хората да разчитат Клинопистта на Северното Сияние и да разбират тайните на Южния Кръст.

37. Не е чудно, че именно в преданията и книгите на Юкатан и Мексико трябва да дирим спомените за Вотана: там дойде той, там мина и остави царства, закони, храмове и легенди за Първите Неща.

38. И другаде има запазени слова за него, но там той е даден с примитивния жар на ранната реч, в широки линии - и неговите стъпки набелязани с истински възторг.

39. Той е най-напред Бащата на Гхунихпу и Сбаланке: "Ето, ще изявим ние първо името на родителя на Гхунихпу и Сбаланке, както беше името на Хвърляча на Топки и на Малкия Тигър, Тигърчето-Ягуар - това ще възвестим ние. Но ние ще надиплим върху родословието им покривало тайнствено и с тайна ще покрием ние приказката за раждането на Гхунихпу и Сбаланке; едва половината ще кажем ние, малко само за техния родител.

40. Ето приказка за него:

"Всеки от тях се казваше Ахпу, Хвърляч на Топки, Стрелец от Сарбакан (стрела) и техни родители бяха Спиакок и Смукане; първородители бяха Спиакок и Смукане на Хвърляча на Топки и Тигърчето-Ягуар.

В тъмна нощ Спиакок и Смукане родиха Гхунгхун-Ахпу и Дукуб-Гхунихпу."

Така повествува Попол Вух, книгата на маите, първите жители на Юкатан.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...