Кое ни кара да не вземаме помощта .... която е еха тук под носа ни

[B__]

Кое?

Кое ни пречи да вземем помощта, която даже ни предлагат? Кое ни пречи да поискаме помощ от Бог? Защото уж ни е тежко, а и от него не искаме помощ.

Дали пък си мислим, че тази помощ ще ни е вредна?

Или си мислим, че трябва да си изживеем тежките моменти и не ни трябва помощ?

Или ни е срам да си признаем състоянието, в което сме, за да поискаме помощ?

Или може би това, което всъщност искаме, не можем да го получим и не виждаме смисъл в друга помощ?

Какво всъщност е помощ?!

Редактирано Ноември 10, 2011 от БожидарЗим

[erendil]

Напомня ми на приказката за Настрадин Ходжа, че видял лихваря Джафар да се дави. Всички около него му викали: - Дай, дай ръка!- за да го спасят, а Джафар кротко се давел. Тогава излезнал Настрадин Ходжа и казал: - Къде се чуло и видяло лихвар да дава! ... - На, на, дръж! - и оня щял да му изтръгне ръката от рамото.

Малко е трудно да даваш със съзнанието, че "безплатен обяд няма".

[Станимир]

Помощта се заплаща. А когато не сме съгласни да заплатим цената, не търсим и помощта.

[hipathia]

Да поискаме помощ от Бог, казваш.

Познавам доста хора, които искат помощ от Бог. И още как искат! И най- вече - в материален аспект.

Когато Бог дава - доволни са от Него.

Когато взема - хич не са доволни.

Това именно е техния Бог- този , на когото се молят. Бог за лична употреба.

И си вярват. Колкото по- добре са в материален план, толкова повече смятат, че Бог ги обича.

Това ли е Бог??!