Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Жертват ли се за нас животните?


Guest Христо

Recommended Posts

Жертват ли се за нас животните ? Служат ли ни доброволно ? Могат ли да избират кога да умрат?

Веднъж една жена ми каза, че животните ни служат, но без да го съзнават. Тоест, ако е вярно, те доброволно и несъзнателно ли ни служат на нас хората или просто ни служат за храна (тоест ползваме ги) - без значение дали за тях това е доброволно, насилствено, съзнателно, несъзнателно ?

Друга жена ми беше казала за съвет от Далай Лама : преди да тръгнеш по някоя поляна, може да се помолиш под краката ти да попаднат само тези мравки, които искат да загинат ( нещо такова), а другите да оцелеят. Ако жената прочете поста ми, може да уточни в случай, че не съм представил информацията точно.

П.п.: Всъщност, определено има животни, които се жертват/са готови да се жертва за хората. Такива са например кучета, които спасяват хора попаднали в опасни ситуации.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Е как нещо без съзнание може да се жертва? Душа, дух, търсете във всичко, дори в камъка, но съзнателен живот? А това дето служели без да го съзнават е като да се извиниш, но сам да не знаеш за какво се извиняваш. Служат онези които се чувстват призвани в това. Служат посветените на висша идея или идеал.

А Далай Лама е говорел за смирение и... повтарям се, но самия ритуал, а не спасението на някоя мравка е важно. Това е като прошката. Прошката не може да ти опрости греховете, тя пречиства единствено опрощаващия...

Линк към коментар
Share on other sites

Според мене животните, особено висшите бозайници, имат съзнание и самосъзнание. Дори има животни, които са по-умни и осъзнати от някои хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Катерица, хамстери, кучета, костенурка, декоративни рибки, змиорки, петел (колкото и странно да звучи), таралежи (спасявахме ги, не сме ги крали от гората), гъсеници... Лесно е да обичаш животните. Трудно е хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мене животните, особено висшите бозайници, имат съзнание и самосъзнание. Дори има животни, които са по-умни и осъзнати от някои хора.

Как точно разбра, че са по-умни и осъзнати от някои хора?

Животното няма чувство за индивидуалност. Те имат групово съзнание. Което е доста по-близо до Природата и черпи от силите и знанията й. Също така доста сили и същества се грижат за управлението на животните. Опитомените животни не са опитомени от човека :)

Ако човек престане да се взира в глупости и да се дели от Природата (част от които са и животните), ще успее сам да стане по-осъзнат от себе си :)

Линк към коментар
Share on other sites

Тази теория се съм я чувала много пъти.

Едно от нещата, с които животните ни превъзхождат, е именно груповото съзнание, но ние сме загубили тази връзка помежду си като хора, а също между нас и животните, между нас и растенията, между нас и живия свят въобще.

Нямам време точно в момента да се задълбоча, но със сигурност ще намеря много доказателства за интелигентността на животни. По-интелигентни примерно от някой тип, който се налива с алкохол и мисли само за няколко определени глупости, докато е буден, който ползва не повече от хиляда думи и се движи като зомбиран автоматик.

Ако ние не разбираме животните, причината е в нас, а не в тях. Животните могат да мислят и имат представа за другите обекти в природата, а и за себе си също. Нямат предимството на дългогодишното обучение, което ние като хора можем да си осигурим. Проблемът е, че не те са по-висши от нас по първоначален замисъл, а че ние сме паднали и сме загубили огромна част от способностите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Ваай, Латина, така както ни описваш, по-добре да си тегля ножа за да възстановя справедливостта на тоя свят и нахраня животните - червеите.

Ето един забележителен факт - примата шимпанзе ползва камък и "наковалня" - вдлъбната ямичка в скала, за да счупи кокосова черупка.

Ето още един забележителен факт - времето за което усвоява тази техника е 8 години.

Линк към коментар
Share on other sites

Сакън, недей! С кого ще си говоря тогава, с котарака ли?

Завиждам ти, че си отглеждал толкова различни животни. Дощя ми се да съм ти била съседка, поне да ги видя. :blink:

Редактирано от Латина
Линк към коментар
Share on other sites

Гледай какво пише като определение:

Саможетва: Да поставиш благото на другите пред твоето. Благото е предмет, който задоволява човешките потребности. В природата блага няма, те съществуват само като понятие в човешкото въображение. Благата биват създавани, изменяни, разпределяни и притежавани на основата на икономическите закони, които са предмет на изучаване от политическата икономия. Излиза, че въображаемото животинско съзнание не е достатъчно, а е нужен и развит морален кодекс, медии по които да се синхронизира, държавен апарат по който да се изпълнява и икономически основания, които пък са крайният резултат от прогреса, който включва техническа еволюция, история и социална организация, както и нейната география, естествени ресурси и екология, като основни фактори.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с първото изречение. Останалите предполагат, че животните нямат чувства и не мислят, че нямат идея какво е добро за тях и любимите им същества, а с това не мога да се съглася. Има предостатъчно примери за саможертва на животни за други същества от техния вид или от друг вид, включително за хора. Ще ме извините за забавянето, мога да потърся примери през почивните дни, а и аз мога да споделя опит.

Има връзка между видовете на земята. Ако ти направиш добро дори само на едно същество от даден вид, след това може да получиш подкрепа и сполука за това, т.е., процесът е двупосочен. Била съм преизобилно награждавана за много малък жест към някое бездомно гладно същество. Най-скорошният пример е от вчера. Споделих част от хляба си с едно куче, което ровеше в камънаците на автобусната спирка с надежда да открие нещо за ядене. След по-малко от час се разреши един страшен за мене проблем, просто се случи чудо, бях спасена в последния момент. Въздържам се да навлизам в подробности (тези, които нямат подобни опитности да не ме помислят за луда), но в семейството, чрез което се случиха нещата, също има куче, а аз бях отворила вратата си и за него. Бях се молила за помощ, но нали знаете, че човек трябва да я заслужи, да отвори собственото си сърце. Не само да иска, а и да дава, не само да чака, а и да се потруди; не само да се облагодетелства, а и да се ограничава. Толкова съм благодарна, че молитвата ми бе чута!

Линк към коментар
Share on other sites

Споделих част от хляба си с едно куче, което ровеше в камънаците на автобусната спирка с надежда да открие нещо за ядене. След по-малко от час се разреши един страшен за мене проблем...

Ето така се раждат суеверията... Интересно, ако на следващия ден майка ти беше умряла какви изводи щеше да си извадиш.

Бях се молила за помощ, но нали знаете, че човек трябва да я заслужи...

Толкова съм благодарна, че молитвата ми бе чута!

Като си я заслужила, защо си се молила? Аз не заслужавам Господ да ме завива нощем и моленето няма да промени нищо.

Като цяло в мненията ти от темата блика един такъв наивинитет, че не знам какво да ти пиша. Очевидно аргументите, науката и учените не ги отчиташ и ще е нужно да ти се спусне вест от горе, за да повярваш в нещо, защото в разбирането хич те няма. Ето цитат от http://rockbul.blog.bg/zabavlenie/2011/01/08/chovek-ne-e-evoliuiralo-jivotno.663635

Човекът притежава свободна воля, творчески заложби, изобретателност и интелигентност, чувство за вина, срам и отговорност, широкомащабни способности да възприема, анализира, систематизира и преценява, има абстрактно мислене. Всичко това при животните липсва.

Човекът може да мотивира своите мисли и действия, да си поставя цели и планове, както и да преценява последиците от своето поведение, да търси смисъл и цел на живота си. Всичко това при животните липсва.

Човекът притежава уникалната способност да бъде религиозен или съзнателно да отрича съществуването на своя Творец, като Го замества с измислени от него външни форми на богопочитание и суеверия, има способността да измисля атеистични философски системи и недоказуеми теории, чрез които съзнателно и напълно егоистично манипулира сам себе си и цели общества. Всичко това при животните липсва.

Човекът притежава дух, съзнание и съвест, което в целия биологичен свят никъде и под никаква форма не се среща.

Като цяло мозъкът на животните не само е ограничен откъм нещо съзидателно, но е и ограничен откъм чувстване. И двете са следствие на нещо общо - глупави са. Несравними са емоциите на които е способен човек, хлебарка или гъба, ако откъснеш късче от тях. Щом го отричаш, остани си със заблудите, те очевидно не се нуждаят от смисъл, за да ги подкрепяш.

Развитието на нервната система е различно. Мозъчните области които са ангажирани за да обработват подадената информация са различни. Да, едно куче го боли като го ритнеш, но мисълта да се самоубие няма да му мине. Нито да организира българските кучета на протест, нито да задължи някой човек да ти оправи битовите проблеми. "След това" не значи "заради това". Не отдавай толкова голям смисъл на добрите си постъпки. Не е нужно те да бъдат възнаградени, а ти да си заслужил деец на доброто, за да виждаш смисъл в следването. Даже следването на добротворчеството е ирационално и необосновано. Нормално е в повечето случаи то да НЕ бъде възнаградено. Няма ненаказано добре, е казано.

Линк към коментар
Share on other sites

Целта на дискусията не е да мислим еднакво, просто да споделим различни гледни точки. Някои ще са по-близо до твоята, някои - до моята. Някои неща не може да се обяснят, те или се преживяват, или не.

Интересно ми е, защо си се грижил за всички тези животни, какви ти бяха мотивите, обичаше ли ги, как комуникираше с тях?

Статията е интересна. Не съм твърдяла, че сме равнопоставени с животните, но и не ги подценявам дотолкова, че да отричам реалните им способности. Повече по темата като събера факти в подкрепа на моята теза. Нали знаеш, когато фактите говорят и боговете мълчат. Ти няма да го направиш (може би защото не си бог), но няма значение. Умът човешки може да бъде твърде глупав, ограничен и заблуден. Ще кажеш, че аз съм живото доказателство. Да, тук си прав, не ми пречи да мислиш така.

;)

Редактирано от Латина
Линк към коментар
Share on other sites

Животните не се жертват за хората . Хората жертват животните заради лакомията и чревоугодничеството си .

Животните също съзнават и предусещат насилствения си край .

Преди години съм присъствала на животински коления . виждала съм как животното още преди да го издърпат от мястото , което обитава , е неспокойно , съпротивява се , издава истерични звукове .

Коледата , на която много семейства не сядат без свинско на масата и Великден -без агнешко

Линк към коментар
Share on other sites

Целта на дискусията не е да мислим еднакво, просто да споделим различни гледни точки. Някои ще са по-близо до твоята, някои - до моята. Някои неща не може да се обяснят, те или се преживяват, или не.

Интересно ми е, защо си се грижил за всички тези животни, какви ти бяха мотивите, обичаше ли ги, как комуникираше с тях?

Статията е интересна. Не съм твърдяла, че сме равнопоставени с животните, но и не ги подценявам дотолкова, че да отричам реалните им способности. Повече по темата като събера факти в подкрепа на моята теза. Нали знаеш, когато фактите говорят и боговете мълчат. Ти няма да го направиш (може би защото не си бог), но няма значение. Умът човешки може да бъде твърде глупав, ограничен и заблуден. Ще кажеш, че аз съм живото доказателство. Да, тук си прав, не ми пречи да мислиш така.

;)

Раздразнението ми е, че ти не водиш дискусия. Позиция която не е подкрепена не е позиция. Приведе като доказателство две събития в личния си живот, които според теб имат пряка връзка, но друго доказателство, освен впечатлението с което си останала, нямаш.

Защо обичаме животните... мисля, че е следствие от това да обичаме себе си или е нужно да обичаме другите, за да се научим да обичаме себе си. Някъде четох, че всички домашни любимци са игра на родители, задоволяване на бащинския/майчиния инстинкт. Много обичам кучетата, защото притежават качество, което не се цени сред хората - верни са. Освен това са меки за галене, изплезени приличат на усмихнати и имат големи очи, което връща към момента с бащиния инстинкт.

Но не обичам заслепяването. Не искам да съм бунак. Кучетата са страхотни, но не са деца. Нямат човешки интелект и са ми верни защото ги храня, а не защото съм чел Пушкин.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...