Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих - 10


Inatari

Recommended Posts

Дали трябва, дали трябва в чужди край да ходя, мила, сам без тебе?

 

След година, след година, щом настъпи есен.,

пак ще се завърна.

Ако още, ако още, мила, ме обичаш,

пак ще те прегърна.

След година, след година ще се събереме с тебе, моя вярна.

Ако още, ако още, мила, ме обичаш, пак ще те прегърна.

 

Джек Лондон, Швабска народна песен

Линк към коментар
Share on other sites

:angel:

Това, що Бог на розата разкри,
и я накара да се смее
в прелест разцъфтяла,

бе казано на мен сега,
тук в моите гърди.

Руми

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

* * * 

Преди очите си да махна -
аз гледах весело и лесно -

тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тяжест - 
би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам - 
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е - 
да наблюдавам със душата - 
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.

* * * 


Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира - 

и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.

* * *


Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.

И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.

Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?

* * *


Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,

когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите -
шествие от разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла.

* * *

 

Линк към коментар
Share on other sites

I live in America

 

Бури, ветрове, късат ми душата.

Фоерверки бродят в пълна тишина.

Бисерната красота пълни сетивата.

Гръмка Светлина къса Небеса.

Разбиваш ме в благост, котешка прегръдка,

Скулпторна тревога, де небето мръква.

Бухъл ме поглежда, вперил строго взора..

А пред мене пропаст, камъни без хора.

Не намирам нищо, в чудните градежи.

Може би, суфизъм..,Може би, невеж съм.

В прелесната джунгла, островна безбрежност,

Мисля си за нещо, мисля си за нежност...

Даже се разплаквам в сълзи и сополи,

Никой не Те пита, Никой не Те моли...

Сълзи-самолети и огради голи.

Сам вървя в пустиня, само аз Те моля...

Планове безбрежни искам да не правя.

Даваш ли ми дума между двата бряга?

Е, това какво е? Китки във висулка.

Пролетна милувка в огнено стаканче.

Дървена подложка, мязаща на канче...

Сини теменуги или не знам какво са..

Хайде да си дойдем тука на въпроса:

Може ли момиче с въдичка да лови,

коте от картина? Вдигнато на двата крака?

Пак безбрежност, тласъци от нежност,

космополитност във зенитност.

Камъни от Стоунхендж, камъни в пустиня,

път във кръг затворен ,да мина и да си замина...

Малко се зарадвах, време е да ходя, похлупака Богов.... Тука се прекъснах.

Дело е човешко, с приказна алея...

Черно-бяла лента... Тука не се смея.

Продавачка на готова пица...

Скулптора на арфа, що не свири в двора...

Мъртва и нещастна...

Няма го бизона гален в светлината.

Мъка ме прокапа, глумна ме сълзата.

England, England, England, бива те в позьора...

Два хипопотама траят като хора..,

с птичка перуника кацнала отгоре.

Камъни и дървье на насред поляна,

слънчево огряна, празнично засмяна...

Тука се за чудих. Май насред вълните.

Лапни ми и трите...

Носталгично, носталгично, нищо лично...

Колоездач на писта, аз съм моториста...

American production, Universal music traction.

Хора сбутани в мъзгата, тесногръди хора,

депресивна слабост, стига до умора...

Само слънчогледи, що красят простора

в лунапарк "Близнаци", бягащи от хора...

Сухо е дървото в рижава пустиня,

Лунната каляска тихичко отмина.

Съединени щати, ..ебати..

 

П.п. Маймуна в топъл гейзер, необятното говори...

 

Книга на Йов

"И Господ рече на Сатаната:Ето, той е в ръката ти; само живота му опази"

"Но човек се ражда за печал,

Както искрите, за да хвъркат високо".

Еклиаст

"Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко".

Линк към коментар
Share on other sites

От какво бяга Исус

Синът на Мария, Исус, бърза по склона,
като че да го преследват
животни побеснели.
Някой, следвайки го, пита:

“Къде отиваш? Никой те не гони!”
Исус продължава
без дума да пророни
през още две полета.

“Ти ли си този,
който думи над мъртъв изрича
и той в миг оживява?”
Аз съм.

“Не направи ли ти
глинените птички да политнат?”
Да.

“Кой тогава би могъл
да те накара в уплах да препускаш?”

Исус забави крачка:
“Изричам великото име
на глухи и слепи и те оздравяват.
Над каменно било
и то мантията си разкъсва.
Над небитието
и то в битие се превръща.
Но когато с часове и дни
говоря любящо, на тези,
които подиграват се
на човешка топлота.
Щом на тях името изрека,
нищо се не случва.
Те си остават скала
или в пясък се превръщат,
където ни стрък
не може да израсне.
Другите болести начин са
милост да влезе,
но тази затвореност
студенина и насилие храни към Бог.
Това е, от което бягам.

Както малко по малко
въздухът краде водата,
така и възхвалата се пресушава,
и изчезва в глупавите хора,
които отказват да се променят.
Като студения камък,
на който си седнал,
циникът краде
топлината на твоето тяло.
Той е безчувствен към слънцето.

Исус всъщност не бягал от никакви хора,
той поучавал по свой начин.

Мевляна Руми

~~~

http://www.vbox7.com/play:322c96b1

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...