infinity1305 Добавено Май 1, 2009 Доклад Share Добавено Май 1, 2009 "Замълчи сърце, тези високи дървета са молитви"... Латина и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 8, 2010 Доклад Share Добавено Май 8, 2010 On the Nature of Sufi Knowledge - lectures A lecture by Idries Shah before a live audience in 1976 Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 (edited) Днес срещнах в нета нещо, което много ми хареса и бих искала да го споделя . Една суфи - история Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна. - Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата. Учителят попитал: - Какъв е проблемът? Каква е причината за това? Човекът казал: - Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива. ............................................................................................. Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как мо¬жеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозо¬та, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота. Та човекът казал: - Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така? Учителят извикал всички свои ученици и казал: - И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере. И казал точно това, което казва Лао Дзъ. На своите ученици той казал: - Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си. .................................................................................................. И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза: - Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво. Та той ме попита: - Кажи ми сега в какво се състои проблемът? Но аз му казах: - Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи! ............................................................................................................... Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си? Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции. Редактирано Март 10, 2011 от didi_ts KirilChurulingov, Латина, Eлф и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Чудесна суфи история ! Въпросът за самосъзнанието е много сериозен и изисква размишление . Ако човек се самосъзнава през цялото време ,ще е вечно нещастен. Ако винаги търси огледалото в другите на това ,което е ,просто се обрича на един постоянен вътрешен диалог ,който не води до никъде. Съзнанието ,че има непознати неща ,извън обсега на човек ,като знанието например /няма как да притежаваш цялото знание на света/,колкото повече разтваряш ума си за новото ,научаваш нови неща ,но виждаш и все по- далеч в хоризонта ,виждаш ,че много неща не знаеш. Диляна Колева и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. borislavil Добавено Март 17, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Март 17, 2011 Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства. Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание! Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб! Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали! Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна. Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях. Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз Слънчева, Пламъче, Cveta5 и 7 others 10 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат? Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов. Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога. Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл. Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз Мария-София, Латина, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 (edited) ГРУПИТЕ Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и ...седнал, наблюдавайки събранието на учениците му. След това, когато започнали вечерята, кралят казал: -О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занаятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак? Бахаудин отвърнал: -О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред. -В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните. - В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна. Редактирано Март 19, 2011 от Мария-София Латина, Иво, Inseparabile и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 . Суфийският Закон на живота изисква: Доброта за младите, Щедрост за бедните, Добър съвет за приятелите, Прошка за враговете, Безразличие за глупаците, Уважение за позналите. Vespertine, Иво и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 27, 2011 Доклад Share Добавено Май 27, 2011 (edited) Любовта през погледа на един суфи или разказвачката на истории. Елиф Шафак - суфи, ........ която събра 40 -те правила за любов и разказа една прекрасна история, събрала невероятно красота и мъдрост, за любовта, без да изпада в мелодрама. Правило 1 Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние. Правило 2 Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога П.П.: Правило 3 Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога. Правило 4 Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински. Правило 5 Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства. Правило 6 Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание. Правило 7 Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб. Правило 8 Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали. Правило 9 Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна. Правило 10 Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него. Правило 11 Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката. Правило 12 Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън. Правило 13 По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях. Правило 14 Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат? Правило 15 Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина. Правило 16 Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински. Правило 17 Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов. Правило 18 Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога. Правило 19 Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. Правило 20 Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение. Правило 21 Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл. Правило 22 Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. Правило 23 Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен. Правило 24 Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него. Правило 25 Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън. Правило 26 Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички. Правило 27 Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг. Правило 28 Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг. Правило 29 Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш. Правило 30 Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един? Правило 31 Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта. Правило 32 Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш. Правило 33 Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота. Правило 34 Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут. Правило 35 На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието. Правило 36 Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво. Правило 37 Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре. Правило 38 Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта. Правило 39 Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг. Правило 40 Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА. Редактирано Май 27, 2011 от Дъгата neoscanner, Иво, Мария-София и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2011 Доклад Share Добавено Август 2, 2011 Моята душа и аз Притча от Халил Джубран „Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче. Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала – той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето. - Това е песимистът – каза душата ми. – Да се махаме, тук не можем да се окъпем. Продължихме и стигнахме до вдадена в морето ивица суша. Там съгледахме човек, изправен върху бяла скала – той държеше обсипано със скъпоценни камъни ковчеже, вадеше от него бучки захар и ги хвърляше в морето. Това е оптимистът – каза душата ми. – И той не бива да види голите ни тела. Поехме отново и на брега забелязахме човек, който сбираше умрели риби и нежно ги пускаше обратно във водата. - И пред този не можем да се къпем – рече душата ми. – Това е човечният добротворец. Отминахме нататък. И стигнахме до място, където един човек очертаваше сянката си върху пясъка. Прииждаха високи вълни, които непрестанно я изличаваха. Ала той я очертаваше наново и наново. - Това е мистикът – каза душата ми. – Да бягаме далеч от него. И продължихме до тихо заливче – там стоеше човек, който загребваше в шепа пяна от морето и я трупаше в алабастрово блюдо. - Това е идеалистът – рече душата ми. – Той със сигурност не бива да види голотата ни. И се отдалечихме по-нататък. Внезапно чухме глас, който викаше: - Ето морето! Ето го дълбокото море! Ето го необятното и могъщо море! Като стигнахме там, откъдето долиташе гласът, съгледахме човек, който бе застанал гърбом към морето и бе долепил до ухото си раковина, за да слуша шепота му. И душата ми каза: - Да се махаме оттук. Това е реалистът — той загърбва всичко, което не е способен да схване, и се залавя за някоя подробност. Закрачихме отново. И сред камънаци и бурени съзряхме човек, заровил главата си в пясъка. Рекох на душата си: - Тук можем да се окъпем. Той не ни вижда. - Не, не можем – възпротиви се душата ми. – Този е най-гибелният от всички. Това е пуританът. Тогава безмерна печал се изписа върху лицето на душата ми и задави гласа й. - Да си отиваме – пророни тя, — няма скришно и усамотено кътче, където да се окъпем. Не ще оставя вятъра да развява златистите ми коси, ни вятърът да разкрива белите ми гърди, ни светлината да разбулва свещената ми голота. И ние се отдалечихме от това море и тръгнахме да търсим друго, по-велико" Мария-София и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Декември 15, 2011 Доклад Share Добавено Декември 15, 2011 Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 "О, Боже, ако ти се моля поради страх от преизподнята, то нека да изгоря в нея. И ако ти се моля, надявайки се на рая, изключи ме от него. Но ако ти се моля заради Теб самия, не ме лишавай от вечната си красота!" Рабия Ал-Давия, суфи. Иво и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 24, 2012 Доклад Share Добавено Март 24, 2012 Cveta5 и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Април 7, 2012 Доклад Share Добавено Април 7, 2012 http://www.youtube.com/watch?v=4Ppfl-LtULE Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 3, 2012 Доклад Share Добавено Май 3, 2012 В началото ми харесваше да затъвам в дебрите на музиката и танца, в опит да се докосна до транса на дервишите. Започнах да разпитвам Гугъл и попаднах на прекрасна статия в списание "Катарзис", стр. 12. В нея Петър Василев споменава, че Руми е роден в Бактрия, хипотетичната прародина на българите и разглежда паралелно танца на суфиите, Евритмията и Паневритмията на Учителя. " Мевлана, танцуващите дервиши и трансперсонализма" : http://www.batpp.bg/documents/spisanie_katarzis_copyrighted.pdf Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sawme Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 В началото ми харесваше да затъвам в дебрите на музиката и танца, в опит да се докосна до транса на дервишите. Tанцът на дервишите не води сам по себе си до достигане на истината и до транса на дервишите. В съвременния начин на практикуването му той е повече упражнение за тялото - както йога упражненията в Индия. Основното в йога и суфийските учения е използването на мисълта, въображението, гласа, речта и дишането (естественото дишане, което идва от правилна мисъл и въображение). Танците и физическите упражненията са допълнение, сами по себе си нямат голям ефект. Те са по-скоро следствие от достигнатите вътрешен екстаз, транс и пречистване, а не самостоятелен начин за достигането им. For Rumi , movement was a spontaneous occurrence.The ritualized dance done by the Mevlevi as well as the Sufi order were formulated after his death. Such ‘dancing’ had been a spontaneous expression of many sufis before Rumi, yet none of those Sufis had “conceived” or invented such movements. Instead they found themselves overtaken by mystical ecstasy that caused them to move in particular ways which included whirling. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) Щом казвате......Не цитирате източника, вероятно трябва да се доверя на личния Ви опит. Любопитна съм, споделете! Постигнахте ли споменатия вътрешен екстаз и пречистване и ако е така, танцувате ли вече или предпочитате сухата теория? Аз отивам да се повъртя минута - две. Стените и подът се отнасят много грубо с мен, но няма да се откажа от "упражненията". Редактирано Май 9, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) Преди няколко дни посетих един цикъл от лекции, който визира суфи мистицизма и голяма част от лекциите са основани на Молла Руми ( надявам се така да се пише) и имаше някои открития за мен : в рамките на ислямската концепция за бога беше прочетена притча с герой Моисей, която не се намира в стария завет , но най- впечатляващото за мен беше трактовката на "греха" според Корана. Всеки човек е разглеждан, като единосъщно същество, което макар и да проявява разнородност е единно по своето устройство и цялост. Грехът е моментът на преживяване на неединосъщност- тогава, когато сме забравили, че сме цялостни и се преживявяаме, като свои части; и момента, когато сме в неединение с времето на всяко едно преживяване, тогава, когато не успяваме да се движим в едно и също време със случващото се и сме някакво време по- назад. Това е грях. Редактирано Май 9, 2012 от Вятър* Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) Досега не съм открила друг танцьор, който да отправя толкова ясни и изразителни послания: Мира Бърк / или Хънтър/ : Редактирано Май 9, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sawme Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Щом казвате......Не цитирате източника... Източникът на каквито и да е цитати се намира с google. Танцът е външно изражение на вътрешното аз на дервиша. Танцът е следствие на вътрешното просветление на дервиша, и на музиката на сферите, която той усеща в себе си. Танцът сам по себе си не е начин за достигане на истинския транс на дервишите. Танцът може да се използва само като помощно средство при обучението на суфи ученици за да им помогне да се концентрират върху използването на силата на мисълта и въображението (mental faculties) - същинският път в суфизма. The Sama: No drinking party would be complete without music. The word sama` means literally "audition" and alludes to sessions of listening to music. Although in general the Divine Law frowns upon music, the doctors of the Law could not come to an agreement on its being forbidden. Many of them held that listening to music was like fanning a fire. A person's substance, whatever it might be, would be strengthened by music. Hence music is permissible to those of good substance. In any case, many Sufi groups listened to music in their gatherings, and often they would dance along with it. Rumi and others even employed the dance as a means of training disciples, since it can aid in the concentration of the mental faculties and the removal of distractions. In Rumi's poetry sama` refers to listening to music, usually with the implication that dancing is also involved. He also refers explicitly to dancing by other terms (raqs, pa kuftan). In a similar way the People of God perform the ritual prayers and the sama' to display what they are doing within their inmost consciousness. They show the viewers how they follow God's commands and prohibitions given especially to them. The singer in the sama` is like the imam in the prayer: The participants follow him. If he sings slowly, they dance slowly; and if he sings quickly, they dance quickly. This is a likeness of how they follow Him who gives them commands and prohibitions inwardly. The creatures are set in motion by Love, Love by Eternity-without-beginning; the wind dances because of the spheres, the trees because of the wind. The Sufi Path of Love - The Spiritual Teachings of Rumi (by W. C. Chittick) Редактирано Май 10, 2012 от sawme Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Притчите, поезията, музиката и танца са най- привлекателната и най- достъпната страна на учението. В настоящето точно танцът е лъскавата визитка не само на суфизма, а и на исляма въобще. Пътищата за "простосмъртни" са непроходими извън споменатите възможности. " Претендиращите, че познават суфизма Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма, както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфиите.........Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфиите с "окото на сърцето си". " За танца : " Централен момент в практиката на суфиите е дхикр /зикр/, припомнянето на Божието име..........Дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога........Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички.....В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия- ритуално въртене, ритуален танц." Сема /сама/ е способ за общение с Бога посредством съсредоточаване върху музика и съпътстващ я танц. Основната цел на ритуала е да се достигне до състояние на екстаз и транс, "ваджд". Друго състояние, към което се стремят участниците се нарича "хамр", духовно опиянение. Крайната цел на церемонията е постигане на духовно знание в състояние на опиянение и транс. http://religiology.o...s/islam/sufism/ http://truden.com/article184.html http://ru.wikipedia....a.org/wiki/Сама Емине Мира Ава Хънтър/ Бърк е второ поколение суфи дервиш. Започнала е традиционното обучение на 16 години. В суфизма жените са на почит и великите суфии са били горди да имат учител- жена. Редактирано Май 10, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sawme Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 (edited) Уикипедия-та не е нещо, на което може да разчиташ. В суфизма танците са най-вече изразно средство за постигнатото вътрешно осъзнаване, пречистване и вътрешна радост, а не начин за постигането им. Ето списък с книги и материали за суфизма: Поезията на Руми, Хафиз, Омар Хаям, Ибн ал-Араби The Sufi Path of Love - The Spiritual Teachings of Rumi (by W. C. Chittick) Океанът Руми The Mathnawi of Jalalu'ddin Rumi (by R. A. Nicholson) The Imprint of the Bezels of the Wisdom - William C. Chittick Travelling the Path of Love - Sayings of Sufi Masters Хазрат Инаят Хан — Космическият език — Учението на суфиите Хазрат Инаят Хан — Мистични медитации — Учението на суфиите Четиридесетте правила на Любовта из книгата "Любов" на Елиф Шафак Редактирано Май 11, 2012 от sawme Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 Щом казвате......Не цитирате източника, вероятно трябва да се доверя на личния Ви опит. Любопитна съм, споделете! Постигнахте ли споменатия вътрешен екстаз и пречистване и ако е така, танцувате ли вече или предпочитате сухата теория? Аз отивам да се повъртя минута - две. Стените и подът се отнасят много грубо с мен, но няма да се откажа от "упражненията". Знаете ли, Inseparabile, първото нещо, което нахлу в мен, прочитайки думите Ви бе...сама не е ли малко опасно - без учител, ръководител...? Защото въртенето, както съм убедена, че знаете... не е просто физическо упражнение, след което се продуцира екстаз, по-скоро екстаз или особен вид вътрешен мир, който позволява на дервишите да направят тези на пръв поглед непосилни за нас движения. Това е особен вид концентрация около свещения сърдечен храм, който произтича и от пряката връзка с учителя. Разбира се, не желая да Ви се бъркам, просто споделям... Преди няколко дни посетих един цикъл от лекции, който визира суфи мистицизма и голяма част от лекциите са основани на Молла Руми ( надявам се така да се пише) и имаше някои открития за мен :. Вятър*, лекциите в център "Ирфан" ли се проведоха? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 (edited) Съвсем наясно съм, че въртенето не е упражнение, не е физзарядка, не е и атракция. Вие- също. Защо приехте толкова насериозно шегата ми след като в #46 доизяснявам позицията си? Търсих, но не открих нито едно друго мое изречение, което да навежда на мисълта, че се разграничавам от "простосмъртните", добре ми е и така. Благодаря Ви, поне оттук насетне ще е ясно, че нямам стремежи да прогледна с "окото на сърцето си"! Вчера клипчето не се качи , ще опитам пак. Редактирано Май 11, 2012 от Inseparabile Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 сериозните хора гледат по сериозен начин и това е сериозно несериозните хора гледат по несериозен начин и това сериозно е несериозно но най-несериозно е несериозен човек да гледа по сериозен начин на несериозните неща на сериозни хора Inseparabile и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.